в. Уикенд | 28.01.2011

Повериха на Трифонов да прави шоу за готвачи

Влиянието на Слави Трифонов в Би Ти Ви не само че не отслабва, но се засилва. Напук на слуховете, че ще си ходи от частния канал, гологлавият шоумен укрепва позициите си. След като няколко години бе избягван като външен продуцент, сега Дългия е поканен от Би Ти Ви да прави кулинарно риалити.
В шоуто "Кралят на кухнята" ще се развихрят двубои между готвачи, които ще мерят уменията си в ефир. Официалният кастинг за участници вече стартира, а за мераклиите няма нито възрастови, нито професионални ограничения. Потенциален победител може да е както доказан специалист в кухнята, така и всяка средностатистическа домакиня.
Шоуто ще се излъчва два пъти седмично в праймтайма на Би Ти Ви, в продължение на 3 месеца. Състезанието ще е разделено на 24 кръга. Участниците ще се оценяват от жури, съставено от професионални готвачи, работили в най-големите ресторанти в света и обучавани в най-добрите кулинарни училища.

Стр. 8

в. Република | Георги ДАСКАЛОВ | 28.01.2011

Точно преди 14 години България преживяваше най-тежката криза в новата си история. Левът се обезценяваше с по стотачка на ден, от магазините изчезна почти всичко – хляб, цигари, месо. Което го имаше, струваше хиляди – бутилка "Кока кола" от литър например се продаваше за 900 лева. На 10 януари 1997 година обезумелите от страх какво има да става хора обсадиха парламента, вечерта полицията би протестиращите, включително беше разбита главата на бившия министър-председател Филип Димитров.
На теория това беше златно време за вестниците: харчеха се като топъл хляб, който впрочем го нямаше. На практика огромните тиражи не носеха никаква печалба, а, напротив, водеха до огромни загуби. Причината беше, че цената на един вестник беше 30 лева, около 1 цент.

Особености

"24 часа", който тогава беше водещият вестник, точно по това време се продаде на ВАЦ, последва го и "Труд" и двата вестника поддържаха дъмпингови цени с откритата цел да бъде убита конкуренцията. Което и стана. Кризата свърши, а след нея ВАЦ с двата си вестника установи фактически монопол на вестникарския и рекламния пазар.
Въпреки уверенията, че ще наложи добрите практики, ВАЦ изкриви неимоверно пазара Особеностите на наложения от немците модел, който се изразяваше в това, че вестниците получиха възможност да следват собствена политика, превърнаха "Труд" и "24 часа" в откровени политически играчи, не толкова в медии. С важното уточнение, че извличаха облагите от политическото влияние, без да носят каквато и да била отговорност.
ВАЦ прибираше парите от рекламата и продажбите, но истинското злато, голямата печалба беше точно в редакционната политика. Главните редактори се превърнаха в политически фактори и осребряваха влиянието, което вестниците имаха.
Зад парите се играеха мръсни игри, обикновено маскирани като независима журналистика. "По-мощни от танковете плюс хеликоптерите на бронираната вражеска техника бяха свободните медии. Отбранявали се яростно повече от година срещу канонадата на мрачно посинялата власт, те изведнъж поеха в атака", пише един от флагманите на тази т.нар. сериозна журналистика, главният редактор на "Труд" Тошо Тошев. Тошев, който е професионален апаратчик, започнал кариерата си в отдел "Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, през 1990 година стана главен редактор на "Труд" и така 20 години. През тези 20 години агент Бор, както е името му в регистрите на Държавна сигурност, създаде стотици себеподобни, а вестникът му произведе ченгеджийницата и интригантството в еталон.

Краят

Краят на тази история дойде на 10 януари 2011 година, когато новите собственици на "Вестникарска група България" пенсионираха Тошев. Направиха го вицепрезидент на току-що създадения издателски борд, което вероятно е елегантна стъпка към окончателното му избутване от играта. Без значение дали ще бъде щадено самочувствието на агент Бор, е ясно едно: в дългосрочен план той загуби битката, понеже вестник "Труд", ако и да се самовеличае като най-големия в България (което вече не е така), не успя да прекрачи в модерността Тиражите са сринати, доверието на читателите, доколкото все още ги има, продължава да пада. И основната причина е в самоличността на Бор, в начина му на мислене. Той вярваше и вярва, че читателите съществуват, за да бъдат манипулирани, обработвани, и че за тази високоотговорна задача трябва щедро да се плаща. Което и правеше 20 години. Сега си отива, а тези, които идват след него, ще трябва да се опитат да променят нещата, да правят вестници, които уважават хората.

Няма да е лесно.

Стр. 10

в. Пари | Теодора МУСЕВА | 28.01.2011 

Те имитират действителността, че да избягаме от реалността поне за малко

20.00 ч вечерта. Прибирате се смазани след 8-10 часа 6 офиса и умът ви не спира да преиграва ситуации от деня. Единственото, което ви се иска, е да спрете да мислите. Поне за час да изключите постоянния поток от тревоги. А какъв по-лесен начин да се отпуснете от едно бързо сериалче в леглото с чаша чай или една бира в ръка? Сериалите имитират действителността до степен, че можем да се идентифицираме с героите, за да избягаме от реалността.
Макар и да се смеем на бабите и майките си, че гледат турски сериали до забрава, ние не сме по-далеч от тях – когато излезе нов епизод на "Д-р Хаус" в "Замунда", за по-малко от час той става един от най-сваляните торенти. Американските сериали се превърнаха влюбим метод за релаксация на широка аудитория: от 8 до 80 са годините на зрителите им, а социалният им статус е доста разнороден – от продавач до банкер. Причините за растящата им популярност са много. Форматът им подхожда на времето и способността за концентрация на съвременния човек. Една серия отнема двойно по-малко време от пълнометражен филм и отговaря на нуждата ни от бързо и неангажиращо развлечение. Освен това сериалите просто са добри. "Телевизията има по-добри сценаристи и актьори от по-вечето пълнометражни филми, които съм гледал", споделя фантастът Орсън Скот Кард, автор на бестселъра "Играта на Ендър". А да получиш качеството на кинофилм, компресирано в 45 минути, е нещо доста ценно за модерния човек.

"ПОСЕТИТЕЛИТЕ" (V)*

Някои сюжетни линии никога не остаряват – неосъществена любов, разменени идентичности, хора гущери от Космоса…V започва с облекчените лица на нюйоркчани, които ръкопляскат на гигантското, плаващо в небето лице на Анна, водач на извънземните, които са посочени като "посетители" (Visitors от английски, оттам и V), след като тя обявява какви са причините нейната раса да посети Земята. На планетата на посетителите се е изчерпил жизненоважен за съществуването им минерал, който може да бъде намерен в изобилие на Земята, и посетителите са готови да разменят знанията си за него. Тяхната мисия на Земята е мирна, уверява Анна земляните. Посетителите, чиито летящи чинии кръжат над големите градове по света, създават туристически и целебни центрове, както и забавни посещения на своите космически кораби. V всъщност е римейк на минисериала от 1983, но този път създателите му Кенет Джонсън и Скот Питърс са вплели в него множество хитроумни научнофантастични препратки и специални ефекти. Феновете на първия V може и да копнеят по върховния главнокомандващ Ричард Хърд с неговия жизнерадостен гащеризон и фънки очила, но новият V е не само по-ускорен и визуално увлекателен, но и обещава да бъде и по-тематично изкусителен.

"СЪБИТИЕТО" (THE EVENT)

"Събитието" има потенциала да се превърне в истинско събитие. След финала на сериала "Изгубени" NBC без съмнение са замислили The Event да заеме неговото място в сърцата и съзнанието на зрителите. По начина, по който каналът рекламира шоуто, можем да предположим, че то или ще има голям успех, или ще бъде напълно отхвърлено. Особено след като пилотният епизод не изяснява главния въпрос, а именно: какво е събитието. Както при "Изгубени", така и тук почти нищо не се разкрива в първия епизод.Събитието започва с конспирация на глобално ниво. Шон Уокър (Джейсън Ритър) се заплита в национален заговор, след като неговата приятелка Лейла (Сара Рьомер) мистериозно изчезва от карибски круиз. Междувременно президентът Елиас Мартинес (Блеър Ъндърууд) трябва да обяви освобождаването на група задържани, водена от София Магуайър (Лора Инес). Техните съдби са на път да се пресекат в условията на глобална конспирация, която може да промени бъдещето на човечеството. Сериалът изгражда мрежа от загадки, като обещава изчезвания, мистерии, конспирации и масивни разрушения. Серийните мистерии не са на мода напоследък поради няколко провала през последните години. Повечето опити на мрежите да създадат нещо от ранга на "Изгубени" бяха неуспешни. Ето защо на The Event се гледа скептично, дори и от тези, на които сериалът е допаднал. Възможно е шоуто да очаква от зрителите търпение, което те вече нямат. След като чакахме години да разберем какво представлява Островът в "Изгубени", едва ли ще имаме желание да чакаме още толкова, за да разберем какво е "Събитието".

"ВЕСЕЛИЕ" (GLEE)

Музикалната комедия, която вдъхнови хорове и улични движения, се завърна за втори сезон. Не е нужно да търсите много, за да откриете фенове на "Веселие". Историята на светлоокия учител с перчем на вълни Уил Шустър (Матю Морисън) и усилията му да събере група удивителни, но размирни тийнейджъри в хор се оказа толкова успешна, че започна да се сравнява с Бийтълс манията. Милиони от песните към сериала са свалени в интернет от дебюта й през 2009 г. Рекламната търговия процъфтява – продават се караоке машини, игри, облекло и т.н.

"ЕКСПЕРИМЕНТЪТ" (FRINGE)

Когато премиерата на Fringe беше излъчена преди три години, последваха множество сравнения с "Досиетата Х" – Оливия (Ана Торв) е агент на ФБР, вярващ в паранормалното, а Питър (Джошуа Джаксън) е нейният практичен консултант. Но шоуто доби доста по-игриво звучене поради образа на лудия учен – бащата на Питър – Уолтър (Джон Нобъл). "Експериментът" развива цяла митология чрез тайната война между две идентични Земи. Тези алтернативни реалности помогнаха на сериала да заеме своята ниша в научната фантастика. През втория сезон "Експериментът" предприе решаваща крачка напред, като накара своите герои да пътуват до Земя-2. Още по-голяма промяна донесе изпращането на двойничката на Оливия обратно на Земята, задържайки Оливия-1 като заложник на алтернативния Уолтър. Третият сезон на "Експериментът" се различава от началото на сериала и поради последователните епизоди с Оливия (все още на Земя-2) и алтернативната Оливия (все още на Земята). Заиграването с двата свята предлага по-голям размах на историята и задържа сериала свеж.За разлика от стратегията на "Изгубени", действието в "Експериментът" се развива бързо и разкрива тайните в края на всяка серия и това решение се оказва мъдро. Вместо да чака развръзка в бъдещето, "Експериментът" дава резултат с всеки епизод.

"КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С МАЙКА ВИ" (HOW I MET YOUR MOTHER)

Празнината в телевизионния ефир след финала на "Приятели" отвори вратата за безброй имитатори. Както всяка баскетболна звезда от NBA е сравнявана с легендарния Майкъл Джордън, така и всяка нова сапунка се сравнява с "Приятели".
Сериалът "Как се запознах с майка ви", който дебютира в ефира на CBS през 2005 г., донесе възторжени отзиви и доста номинации. Забавното е, че успехът на шоуто се дължи на очевидното заимстване на теми от "Приятели", само че с прибавяне на сюжетна линия, която води до определен завършек, а не се разтегля от сезон на сезон без определена насоченост. За шест години "Как се запознах с майка ви" се превърна в доста по-смешна и язвителна версия на "Приятели".
През 2030 г. Тед Мосби (Джош Раднър) разказва на децата си как е срещнал майка им. Историята има своите обрати, без да се пропускат и грешните ходове и промени, които Тед прави в търсене на точната жена. Приятелите му също помагат в търсенето на майка за децата му, въпреки че от време на време предизвикват и раздели в хода на търсенето. Маршал (Джейсън Сейгъл) и съпругата му Лили (Алисън Ханиган) заедно с красивата Робин (Коби Смълдерс) и женкаря Барни (Нийл Патрик Харис) играят съществена роля в зараждането на любовта на Тед към жена му. И винаги когато нещата не изглеждат добре, се появява нова възможност в работата, живота и любовта и не само за Тед.
Абсурдният хумор на шоуто, олицетворен от култовия герой Барни (в случая думата "култов" е съвсем на място), ни помага да простим на сценаристите за доста либералната интерпретация на думата "КАК". Всъщност, ако не бяха героите и техните слабости и съдби, шоуто отдавна да се е изчерпало.

"ИЗЛЪЖИ МЕ" (LIE TO ME)

Лъжат ни всеки ден – понякога по цял ден. Политиците лъжат за това, което могат да постигнат, и за мотивите си да го направят. Съпрузите лъжат за ежедневните си задължения. Някои от лъжите са големи, други – малки, но лъжата се е превърнала в наша втора природа – което прави сериала "Излъжи ме" съвременен и интересен. В главната роля е Тим Рот като д-р Кал Лайтман – ходещ детектор на лъжата, който разпознава човешките мисли и емоции чрез разчитане на фините промени в изражението на лицето, микроми-миките, стойката и тона на говор. Бивш служител на Министерството на отбраната, сега той работи в собствена фирма за консултации във Вашингтон, където помага на местната полиция, на политици и на обикновени граждани да разберат дали някой ги лъже и какви са мотивите му. Техниките, които Лайтман използва са забележителни – научаваме, че ако ноздрите на опонента ни помръднат по определен начин, той изпитва презрение към нас.
Сериалът се базира на действителни техники, разработени от психолога Пол Екман. Но за жалост хитрините на Лайтман започват да се повтарят още след първия сезон и сценаристите трудно ги разнообразяват с мистериите, които се опитват да нанижат в сериала.

"Д-Р ХАУС" (HOUSE, M.D.)

Ако Шерлок Холмс се завърне като доктор, би изглеждал точно като Д-р Грегъри Хаус, брилянтния, луд диагностик в медицинската драма "Д-р Хаус". Докато определя с точност чудновати състояния и редки болести с проницателността на криминалист, Хаус трябва да се бори с физиологични клопки и психологически препятствия, за да разбере какво измъчва пациента му.
Въпреки че сериалът вече е в седмия си сезон, не дава признаци на изчерпване. Липсата на болести, от които да се черпи материал, никога не е била проблем според режисьора Дейвид Шор: "Изглежда, начините, по които човешкото тяло може да рухне, нямат граници." Самият Шор е голям фен на Холмс и Уотсън – Хаус и най-довереният му другар Уилсън са скромен опит за почит към Холмс и Уилсън. И според д-р Лиса Сандърс, медицински съветник на шоуто, лекарите са естествените наследници на традицията на Холмс.
За д-р Сандърс шоуто е изцяло в традицията на класическата мистерия. "Имате уликите, клопките, некомпетентните грешки и един лекар, който може да оправи всичко." Това обяснява защо филмът е много повече от задълбочаване в неясните страници на медицинската енциклопедия. Според д-р Сандърс целта не е да се показва некомпетентност. "Некомпетентността не е интересна. Интересното е, когато наистина умните лекари объркват нещата", казва той.

"ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ" (DESPERATE HOUSEWIVES)

"Отчаяни съпруги" е история за живота в покрайнините и за проблемите на брака с елементи на мистерия. Изпълнителният директор на ABC Пол Лий заявява, че сериалът може да не бъде подновен за следващ сезон. По план комедийната драма трябва да бъде снимана до 2013 г., но Лий признава, че бъдещето на "Отчаяни съпруги" виси на косъм. Договорите с четирите звезди на шоуто – Фелисити Хъфман, Ева Лонгория, Марша Крос и Тери Хатчър – изтичат тази пролет. Всяка актриса печели 400 хил. USD на епизод, което ги нарежда сред най-високоплатените в Холивуд. Те обаче искат по-висока заплата. Сериалът е сред най-гледаните продукции със средно 13.1 млн. зрители на вечер.

Стр. 20, 21

в. Пари | Георги ПАНАЙОТОВ | 28.01.2011

Pioneer One е сериал, който застава срещу всички правила на ТВ индустрията. Бюджетът му е от 5000 USD, финансирани от Kickstarter (поставен на първо място в класацията на сп. Time за най-значими технологични открития в сектор онлайн). С тях е заснет пилотният епизод, който е пуснат за напълно безплатно споделяне на сайта на сериала, най-големите торент и файлови сървъри, както и в YouTube. Всеки, който е гледал и е харесал сериала, може да направи дарение – от 0.01 USD до колкото пожелае, а от екипа на сериала след всеки епизод слагат бюджетна граница, която трябва да бъде достигната, за да има следващ епизод. Официалната статистика показва, че само от сайта, подпомагащ сериала, пилотният епизод е свален 1 795 400 пъти, а ако се прибави количеството сваляния от най-големите торенти, официалната му аудитория набъбва до 2.8 млн. зрители. Скромна цифра в сравнение с 18.6 млн. зрители за първия епизод на мегахита "Изгубени", но за разлика от сериала на NBC за рекламата и създаването на Pioneer One не са вложени милиони долари. Ако плановете на създателите на Pioneer One се осъществят, те ще докажат, че моделът на безплатно споделяне на ентъртейнмънт продукции работи при пряко субсидиране от зрителите му.

Стр. 20, 21

БНР, 12+3 | 25.01.2011 | 17:45

Водещ: В денят, в който националното радио празнува ще разговаряме за медиите, без акцента в това да е работата на радиото. Няма нужда да правим и да използваме един рожден ден, за да си правим сами комплименти. Медиите напоследък са важни става ясно и за политиците. С доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации, ще говорим за това как ние успяваме да отговорим на предизвикателствата, които ни поставят самите политици и хората, които създават реалната политика в България. Здравейте, доц. Монова!
Доц. Тотка Монова: Здравейте! И от мен честит рожден ден на радиото! Без излишни комплименти искам специално да благодаря на екипите на радиото за нашето дългогодишно сътрудничество. Едни от най-добрите ми студенти са били на стаж и след това са свързали професионалната си съдба с Българско национално радио.
Водещ: Имахме възможност… Благодаря Ви за комплиментите! Имахме възможност да проследим как самите ние медиите сменихме стилистиката, следвайки събитията, които случват не винаги дирижирани от големите политици, които правят новините. Смятате ли, че успява да се случи нормално този преход от една чисто българска полицейско-ченгесарска стилистика, следваща едни политически намерения, да минем в една съвсем друга сфера, да започнем да водим едни по-сериозни анализи и разговори за това, което се случва по света?
Доц. Тотка Монова: Отговорът не би могъл да обхване всички медии. Те са много различни. При голяма част от пресата и частните електронни медии корпоративните интереси напоследък все повече така се изявяват. И не бих сложила в една и съща графа Българско национално радио и Българска национална телевизия, независимо от всичките забележки, с другите медии. Мисля, че Българско национално радио си има запазена марка и мисля, че тя много успешно премина през различните етапи. Преди всичко това са новинарските блокове, точната и прецизна информация и, винаги съм го отбелязвала и искам пак да го кажа – много държа на езика, с който Българско национално радио изгражда информационните блокове. Мисля, че информацията не допуска особени фриволности и разговорности и това олекотява информацията. И преди да отговоря на въпроса искам да Ви кажа, че според мен, другата запазена марка на Българско национално радио, освен новинарските блокове, където за мен поне не ми се е случвало да попадна на непроверена информация, т. Е. За мен лично Българско национално радио продължава да е най-достоверният източник на информация … Обикновено, когато чуя информация, данни, изрични данни от радиото, ги приемам за истина, не ги проверявам допълнително – така, че това е една от запазените марки. Другата, според мен и специално искам да отбележа на рождения ден, защото така изчезна като вид журналистика в другите медии, това са големите блокове за културни предавания. Значи, културата по принцип в различните й измерения (рецензия, анонс, представяния) изчезна от медиите и мисля, че това е големият й плюс на Българско национално радио. Успя много добре да премине през някои пазарни клопки и уловки, да използва фондовете. Мисля, че в момента в Българско национално радио работят най-компетентните хора в областта на това, което наричаме културна журналистика.
Водещ: Чак е неудобно да чуем всички тези комплименти.
Доц. Тотка Монова: Ами аз бих могла и да го докажа. Наистина е така. Емпирично може да се докаже. То не е…
Водещ: Недейте, няма как. Няма да спорим. По-скоро си мислех, докато Ви слушах, че вероятно е дошло време, в което всяко нещо си намира своята територия и тази тежка култура…
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: … и тези задълбочени анализи, за които говорите вероятно вече могат да бъдат срещнати и в своето място в интернет или някъде в специализирани издания, а не в този общ поток, тъй като преди бяхме свикнали да откриваме всичко на едно място – сега вече не е така.
Доц. Тотка Монова: Ми, мисля, че доста добре са парцелирани – и по програмно време, не мисля, че натежават. По-скоро ми се струва, така, задача пред медиите – да очертаят акцентите. Тъй като, вижте, за толкова кратък период все пак аудиторията се атакува с изключително важни новини и всичките драматични. Като почнем от смъртта на Гери Васислу, СРС-тата, убийството в Кърджали, протестът на тютюнопроизводителите (това е голяма драма, макар и за региона), атентатът снощи в Москва и в целия този поток ако няма акценти, някак си степенуване, йерархизация на драмата, колкото и това да звучи на пръв поглед парадоксално, мисля, че има вероятност публиката да се пресити и просто да превключи на забавните програми. Мисля, че дефицитът е по отношение на анализа и на избързването с оценките и преценките. Специално за убийството в Кърджали, мисля, че много рано се дадоха оценки и квалификации, и за семейната среда, и съм съгласна с протеста на роднините – тука се избърза. Така че…
Водещ: Но тук медиите имат участие доколкото транслират квалификации, произнесени от …. и не само тук. Всъщност всички тези случаи, които вие изброихте, медиите са транслатор и те трябва да изберат дали да съобщят, че Цветанов мисли еди какво си или да не го съобщят, но после ще дойдат роднините, после ще дойде дебатът и ако те не са го съобщили, какво се случва с тях? Тоест мярката…?
Доц. Тотка Монова: Мярката е много трудно даже да се предскаже и точно затова професията е инфарктна. Буквално за минути понякога трябва да се вземат решения какво и доколко да се пусне и може би, според мен, това е голямото изпитание пред професионализма. Мисля, че се разми малко специализирането по сектори в медиите. Не може да си специалист по всичко. Ако има едно по-строго профилиране в отделните тематики и мисля, че националното радио се справя добре с това, би се отреагирало по-адекватно. Защото ако има компетентен журналист в ресора, той би могъл да репликира дори и вътрешния министър, и институциите и т. Н. И всъщност дори и в, така, само репликата, без изясняване на случая, по някой път е достатъчна за момента за публиката.
Водещ: Понеже сме в друг пояс на програмата, но аз искам да Ви върна към един израз, който президента Първанов определи преди няколко дни, че всъщност политиката в България се прави през сутрешните блокове на електронните медии. Това защо се случва точно сега според Вас? Тези сутрешни блокове също вече са на известна достолепна възраст. Сега има много интензивен начин, по който се препращат послания през сутрешни блокове. Даже имаше една стенограма от заседание на министерския съвет, в която премиерът казва на министрите: „… ако някой Ви критикува, искайте включване в сутрешните блокове.”. Институцията сутрешен блок.
Доц. Тотка Монова: Спомням си. Ами тази оценка не е комплимент нито за политиците, нито за медиите. Просто все пак те би трябвало да имат относително автономни терени, полета. Общо взето от това смесване на функциите на мястото, където се прави политика и мястото, където трябва да има някакви рефлексии в защита на гражданското общество и на обществения дневен ред и някаква, така, критика, опозиция на политиката – размиването на тази граница, според мен, е тревожна тенденция. Защо го допускат собствениците на медии? Защото аз мисля, че това не е резултат от решение на колегите, които работят в сутрешните блокове, мисля, че толкова са прозрачни, особено покрай скандалите със СРС-тата. Спускането на информация, предаването й и т. Н. Въобще, мисля че корпоративните интереси… с тях много трудно могат да се преборят медиите. Само понеже говорим за радиото,така, в лятото аз съзрях един опит точно на мощни корпоративни интереси да цензурират, в някаква степен, държавните медии при опита за сливането на телевизията и радиото. И тук това е изключително фин и елегантен механизъм за цензуриране на информацията, защото когато имате два нюзрума, то почти е сигурно, че колкото и да са важни новините, най-малко което е лицата, които говорят са различни и езиково ще ги отговорят по различен начин. А когато всичко се централизира с общ нюзрум, то това е първата стъпка към една много елегантна цензура.
Водещ: Да се надяваме, че тази идея вече е останала там в миналото, да и е осъзната грешка.
Доц. Тотка Монова: Надявам се, че тази идея е – да, може би, може би е така, но ми се струва, че натискът трябва да бъде силен от страна на неправителствени организации и регулации да не се допускат подобни сливания.
Водещ: Има ги. Много е интересен разговора, но новините наближиха. Благодаря Ви, доц. Тотка Монова.

БДВО I 28.01.2011

• На 27 януари 2011 г. се проведе годишното общо отчетно-изборно събрание на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО)
• Стоян Стоянов бе избран за председател на БДВО за 2011 г.
• Александър Христов бе избран за председател за 2012 г.
• Комисията по етика се разшири от трима на седем члена

Вчера най-старата и влиятелна организация в сферата на комуникациите – Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), реализира първото си за годината събитие – редовното годишно отчетно-изборно събрание за всички членове на Дружеството. Събитието се проведе в зала „София” на Гранд хотел София, след като бе установен кворум.

Стоян Стоянов, член на Управителния съвет и предложен кандидат-председател на Дружеството за 2011 г. представи програмата на БДВО за тази година в детайли. Програмата бе изготвена на базата на свършеното до момента и възникналите идеи през 2010 г. Като изключително интересни и полезни елементи от нея, членовете определиха създаването на консултативен съвет към БДВО (заложен в Устава на Дружеството от неговото учредяване); планът за разрастването на структурата на БДВО в национален мащаб; обогатяването на библиографския фонд на БДВО; правенето на регулярни проучвания сред специалистите по комуникации за PR пазара в България; въвеждането на платени обучения и семинари в програмата на Дружеството – с партньорството на PR агенции, правителствени и неправителствени организации; създаването на Сборник за правилата в PR професията; провеждането на сезонни срещи на членовете на БДВО за единна членска маса и не на последно място – изготвянето на проект за финансиране във връзка със стандартизацията на професията и регулацията на PR пазара. Програмата бе одобрена с пълно мнозинство.

Google възнамерява да наеме над 6200 души тази година, като увеличи работната си сила с най-малко една четвърт, което ще бъде най-голямото разрастване на найпечелившата интернет компания досега, предаде АР. Мярката се интерпретира като знак за решимостта на компанията да се справи с предизвикателствата, отправени й от конкуренти като Facebook и Apple, отбеляза DP А.

Алън Юстас, който е първи вицепрезидент по въпросите, свързани с проучванията и инженеринга, посочи, че увеличението на персонала е необходимо, тъй като много от инициативите на Google през 2010 година в областта на мобилния интернет, графичната реклама и други са били успешни, уточни БТА.
"Търсим изключителни таланти в чужбина и по света и ще наемем толкова много умни, творчески личности, колкото можем, за да се справим с някои от наи-големите предизвикателства в компютърната наука", посочи Юстас, цитиран от DP А.
Желанието на Google да увеличи работната си сила, която миналата година нарасна с 23%, може да не бъде прието добре на Уолстрийт. Разходите на компанията дразнят някои от инвеститорите, които предпочитат по-пестелив подход с надеждата за по-големи печалби, отбеляза АР.

Стр. 25