в. Труд | 16.04.2011

Да бъде приет закон за пълна прозрачност на медийната собственост, включително и да се проследява произходът на капитала им. За това се обяви вчера политологът Иво Инджов по време на форум за корупцията в печатните медии, организиран от фондация "Фридрих Науман". Според него трябва да се дефинират ясно праговете на медийна концентрация – тя не бива да надвишава разумно допустими граници, както и не бива да задушава пазарната конкуренция. Регулацията е добре да важи за всички видове медии, уточни д-р Инджов.
"От Института за модерна политика и фондация "Фридрих Науман" започваме три инициативи за създаване на по-прозрачна медийна среда", съобщи председателят на института Борислав Цеков. Те са свързани с изследването на забранените или цензурирани теми в медиите, по които има голям обществен интерес. По различни причини някои от тези теми не се появяват в медиите или пък се отразяват повърхностно. Освен това двете организации предвиждат да направят мониторинг на това какви средства отиват в медиите по линия на рекламата от страна на държавни институции по оперативните програми на ЕС. "Държавата в момента става един от най-големите рекламодатели и ще бъде много любопитен начинът, по който медиите отразяват дейността им, както и тази на лидерите им", обясни д-р Инджов.
Предвижда се да бъде създадена банка с данни как се променя собствеността на медиите, най-вече в печатните.

Стр. 4

Дарик радио, България следобед | Светослава Кузманова | 15.04.2011 

Репортер: Повече от 1600 са служителите на БНТ в момента. Всички те не са побрани само в сградата на ул. „Сан Стефано" 29. В тази бройка се включват четирите регионални телевизионни центъра във Варна, Пловдив, Благоевград и Русе, като във всеки един работят между 60 и 70 служители. Отделно БНТ има печатница с 9 служители и две почивни станции – в Пампорово и Китен.
В средата на август миналата година, когато новият генерален директор Вяра Анкова встъпи в длъжност, стана ясно, че 1600 души в БНТ са много и съкращения ще има. Тогава Анкова обеща, че това ще стане след обстоен анализ. Преди месец и половина служителите в телевизията са уведомени, че между 280 и 420 от тях ще си заминат от медията. Към днешна дата в Инспекцията по труда фигурира искане за съкращаване на още 60 щатни бройки и така цифрата набъбва до 480, твърди Венка Ризова. Тя е член на Общото събрание на пълномощниците на БНТ.
„Колко точно ще бъдат съкратени, аз не мога да Ви отговоря, но намеренията са към 480 души", казва Ризова и прави сметката, че всеки трети ще бъде съкратен. Колко точно хора ще си отидат от сградата на „Сан Стефано" е трудно да се каже поне на този етап. Тук позицията на ръководството на БНТ няма да чуете. Вяра Анкова чрез началник отдел „Връзки с обществеността" Силвия Симова отказа да говори. Също в телефонен разговор направи и Атанас Кацарчев – член на Управителния съвет на БНТ, който отговаря за финансовата политика в медията и е пряко ангажиран със съкращенията. Ризова казва, че при предаването на властта от предишния генерален директор Уляна Пръмова към сегашния Вяра Анкова финансовият дефицит на телевизията е бил в размер на 17 млн. лв.
Венка Ризова: След като ние знаехме, като синдикати и като служители на БНТ като общо събрание, за този огромен дефицит и за тези действително огромни далавери, които бяха направени при предишното ръководство, не се боя да кажа тази дума, то защо това не го е знаела г-жа Анкова и нейният екип, който е искал да поеме управлението на тази медия. Как може да се управлява една медия при толкова огромен дефицит, при толкова занижен бюджет? Един от първите въпроси, които ние задавахме при срещите си с всички кандидати за генерален директор беше: какви са вашите антикризисни мерки? Нито един не каза огромни съкращения, но те се случват и са факт.
Репортер:Всъщност докога трябва да се случат съкращенията?
Венка Ризова:Между 1 април и 30 май.
Репортер:Имате ли някакви притеснения относно принципа, по който ще се правят съкращения, питам ви защото, когато в БНТ се случваха съкращения, винаги медиите лепваха отпред определението „чистка", а чистка, тази дума обикновено се натоварва със смисъл на махане на неудобни хора? Смятате ли, че професионално ще се подходи и ще се определи кой ще си отиде от телевизията и кой ще остане?
Венка Ризова: Бяха изработени критерии за подбор, бяха определени комисии за подбор по всички звена. Критериите за подбор са на ръководството и то си носи отговорността за съкращенията. От десетина дена насам в телевизията се провеждат тези комисии, всеки ден текат в различните звена комисии. Проблемът не е толкова в комисиите и в това как ще бъдат подбрани хората. Аз мисля, че тук ще се спази един добър принцип и на първо място ще се гледа професионализма. Проблемът е къде ще се сложи чертата, защото има звена, в които до такава степен се оголва кадровият състав, че ние няма да можем да изпълняваме своите професионални задължения и да обезпечим производството. Това не винаги се разбира от част от ръководството и ние непрекъснато се опитваме да обясним, че така механично не може да се подхожда.
Репортер:Къде например ще се оголи?
Венка Ризова:Най-големи оголвания ще има в студията, където няма да могат да се обезпечат необходимото количество смени за предаванията и тези, които се снимат, и тези, които са на живо. Големи са съкращенията и в субтитрираща апаратна, където от 22 души остават 15, те няма да могат да изработват графика. Ние няколко пъти поискахме от ръководството да се направят примерни графици за една седмица със състава на хората, които те смятат, че ще останат, за да се види дали производството няма да закъса. Такива графици все още не са направени, а подборът тече. Друго звено, в което са набелязани много големи съкращения, е звено „реализация". Ще бъдат съкратени и всички режисьори, като говоря за режисьорите, които осъществяват предаванията на БНТ за култура, за здраве и др. Тези режисьори, целокупно 19 души, излизат навън.
Репортер:Възможно ли е тези предавания да бъдат правени без режисьор?
Венка Ризова:Не, те просто ще бъдат наемани на хонорар. Това е големият проблем, че се вадят хора, за да бъдат наемани.
Репортер:Дали и на други места в БНТ ще се случи така – да се съкращават хора, които същите след това да останат на работа в телевизията, но на хонорар, не знаем. Или поне този въпрос засега виси във въздуха, защото тези, които трябва да дадат отговор отказват да говорят. Освен това на интернет-страницата на БНТ са обявени, че текат в момента няколко конкурса за различни позиции. В медията ще има отдели, които няма да бъдат засегнати от съкращенията.
Венка Ризова:Най слабо засегнати от съкращенията са новините. В тях съкращенията са палиативни и отново засягат преди всичко техническата част на новините. Много малки, почти никакви, са съкращенията в сателита, където г-жа Генова защити своите хора, тя не позволи да бъдат съкращавани от нейните. Но най-големите съкращения са в техниката, след тях са в програмата.

Репортер:В декларация, с която излязохте тази седмица, настоявате да се преразгледа бюджетът на БНТ за 2011 г., сега сме средата на април. Вярвате ли, че наистина е възможно да се преразгледа бюджетът на телевизията и всъщност обемът на парите ли е проблем, или допускате, че е възможно получената държавна субсидия да не се управлява, както трябва и затова да се налагат тези съкращения?
Венка Ризова:Субсидията на БНТ през тази година беше рязко занижена. Тази занижена субсидия говори само едно на всеки служител на БНТ, а именно, че държавата или не я интересува обществената й телевизия, или просто има интереси, които се стремят по някакъв начин да поставят БНТ извън конкуренцията. Ръководството обосновава своите намерения да проведе големи съкращения най-вече с липсата на пари, т.е. то не твърди, че няма нужда от тези хора, то твърди, че няма пари да им плаща.
Репортер:Ще има ли стачка в телевизията? Ще звучи ли от екрана "Let it be", песента станала символ на протестите? Пускали сте я преди години.
Венка Ризова:Пускали сме, но за съжаление сме я пускали преди всичко с политическа насоченост и досега голяма част от стачките, да не кажа всички, са били с политически подтекст. Надявам се да се вслушат в нашата декларация и в нашите призиви, защото в момента служителите на БНТ не виждат изход в една стачка спрямо ръководството. Това няма да донесе пари на телевизията. Ако ние ще направим някакви протести и много е възможно да ги направим, то те ще бъдат направени не срещу нашето ръководство в момента, както и да имаме резерви в определени насоки към него, те ще бъдат насочени към хората, които оставиха телевизията и се опитват да е превърнат в треторазрядна кабеларка с липсата на всякакви финансови средства.
Репортер:Кога можем да очакваме стачка, ако бюджетът на БНТ не бъде преразгледан или ако се убедите, че се съкращават хора не на професионален принцип?
Венка Ризова:Ние ще изчакаме едно нормално време за реакция на институциите. Искаме да видим дали след тази декларация действително някой ще реагира, дали ще помисли, дали ще се срещне с хората от телевизията, дали ще се опита по някакъв начин да подаде ръка на БНТ.
Репортер:Колко ще е това време на изчакване Ризова не конкретизира. Засега по коридорите на телевизията бродят само слухове за броя на съкратените.

в. Капитал | 16.04.2011 

Българските PR агенции премериха сили на Bright Awards

Сред най-чаканите моменти в PR индустрията е този, в който браншът се събира, за да се възнагради за добре свършената работа. Седмицата измина под знака на вълненията след BAPRA Bright Awards – един от двата конкурса на българския пазар, които оценяват проекти в сферата на PR, организиран от Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА).

Различното в това състезание е, че журито, което определя най-заслужилите кампании, е съставено от чуждестранни експерти по PR. Оглавява се от легендарния създател на The Holmes Report (едно от най-влиятелните издания за PR сферата) Пол Холмс и включва представители на борда на Международната консултантска организация на PR асоциациите (ICCO). Тази година те оцениха общо 65 проекта на 25 агенции. И отсъдиха(виж карето) – с най-много награди да си тръгне PR агенция APRA Porter Novelli, а "Агенцията на годината" да бъде M3 Communications Group. APRA спечелиха общо 4 награди, 2 от които първи места в категориите "Най-иновативна кампания" (за Twitter кампанията си "По стъпките на Апостола" за списание National Geographic) и "Специално събитие" (за инициативата "Живей активно!" на хранителния гигант Nestle).

Наградата "Агенция на годината" пък се присъжда от журито въз основа на оценка на портфолиото от клиенти и услуги на PR компаниите, техни успешни проекти, финансова информация и бизнес стратегията им за развитие.

Призът за най-добра кампания за устойчиво развитие отиде при DeConi и тяхната съвместна работа с "Екопак България" в кампанията "Залепи зелена точка. Събирай разделно!". Международните PR експерти отсъдиха, че AMI Communications са реализирали най-добрата комуникационна кампания на годината с "Да спрем кражбите на съоръжения" за клиента им "ЧЕЗ България". А за най-добра кампания, реализирана от вътрешен PR отдел, беше определен проектът "Големите 5" на единствения участник в категорията телекомуникационният оператор Vivacom.

Какво по-различно

Любомир Аламанов, управляващ директор на APRA Porter Novelli, отбелязва, че интересът към конкурса тази година значително се е повишил, коментирайки, че това, освен че говори добре за състезанието, увеличава и конкуренцията между участниците. Според изпълнителния директор на Al Channels Communication и настоящ зам.-председател на БАПРА Александър Дурчев увеличеният брой заявки демонстрира, че "пазарът се развива и този конкурс започва да набира сила и доверие в бранша". По думите му международното жури дава увереност на агенциите, че конкурсът е обективен.

Прави впечатление, че сред участвалите проекти тази година почти няма кампания, която да не се развива под една или друга форма в социалните медии. От една страна, е подчертан стремежът към иновативност, от друга – търсенето на нови, по-евтини канали за комуникация е подхранено и от свитите маркетингови бюджети на компаниите. "Наблюдава се промяна във фокуса и каналите. Миналата година беше доста тежка и компаниите са се опитали да бъдат по-креативни", смята Александър Дурчев от All Channels Communication.

В допълнение, бумът на социалните мрежи като Facebook и Twitter допринася за по-лесния обмен на идеи. Любомир Аламанов APRA Porter Novelli коментира: "Всички вече могат да виждат какво правят компаниите по цял свят. Наблюдавайки как големи корпорации правят креативни и много полезни зелени кампании в САЩ, Мексико, компаниите се убеждават в това, че обикновените кампании просто не работят."

Според българските PR специалисти все по-честото прибягване до иновативни методи, както и явното превъзходство на кампаниите със зелена или социална насоченост на БАПРА Bright Awards свидетелстват за израстването на бизнесa в България. Емил Георгиев, управляващ директор на DeConi, очаква силен ръст в социално отговорните кампании, тъй като е настъпила трайна промяна в потребителското поведение и предлагането на високо качество на приемлива цена вече не е достатъчно. "Хората искат нещо повече от обикновена покупка. Интересът се насочва към компании и марки, които предлагат форма на духовно преживяване и съпричастност към обществени проблеми. Социалната отговорност е полето, в което ще се осъществява конкуренцията между компаниите", прогнозира той.

Участниците в конкурса Bright Awards се увеличават, но не във всички категории. Така например "Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел" остана само с един участник тази година. Управителят на APRA Porter Novelli Любомир Аламанов си обяснява слабото участие на компаниите с това, че конкурсът не е успял да достигне до тях. "Предоверихме се на познаваемостта си сред нашата гилдия и пропуснахме да направим малко по-добър PR на събитието", признава той.

Слабите места

И тази година липсваше както кратко представяне на спечелилите кампании в отделните категории, така и предварително публично описание на участващите проекти. Така на церемонията за публиката не стана съвсем ясно кой за какво е спечелил и с какво един проект е по-заслужил от останалите. "Награждаването продължи два часа. Ако бяхме представяли всяка агенция, те щяха да траят минимум четири. Подобни конкурси на международно ниво са стриктни, бързи и ефективни. Никой в съвременния свят не си губи времето по този начин", коментира Любомир Аламанов.

Бъдещият председател на БАПРА Александър Дурчев обаче се съгласява, че е липсвала прозрачност по време на церемонията и че проектите следва да са по-видими на интернет страницата на събитието. Той планира през следващата година да направи самото награждаване много по-интерактивно. "При Stevie Business Awards например се дава възможност на оторизирани от организацията хора да гласуват за проектите в реално време. Колкото повече експерти гласуват, толкова по-обективна става оценката", дава пример той. И допълва, че по този начин могат да се избегнат всякакъв вид спекулации, свързани с обективността му.

Самото гласуване предизвиква и различия в мненията между членовете на БАПРА. "Чухме от журито, че начинът на гласуване трябва да се улесни. Процедурата ще има някои изменения, но журито и механизмът на определяне ще се запазят. Това е един от основните критерии, заради които БАПРА има такъв престиж" , категоричен е Любомир Аламанов.

Според Александър Дурчев от All Channels Communication проблеми има при оценяването на алтернативни и интегрирани кампания. Според него те се възприемат по-трудно от представители на "ортодоксалния PR". "Ние правим кампании, които да носят финансови резултати на клиентите ни. Съществуват много рекламни проекти, в които има PR, и други PR проекти, в които има реклама. Това трябва да се вземе предвид догодина, за да се даде шанс на подобни кампании, тъй като те работят. Планирам да вкараме и блогъри, и хора с по-широко мислене, които биха могли да оценят подобно мислене", обяснява той.

Извън организирането на BAPRA Bright Awards асоциацията има други важни приоритети през тази година. Гилдията е единодушна, че една от основните цели на организацията е евентуалното й участие в промяната на процеса по кандидатстване за обществените поръчки. Председателят на БАПРА Максим Бехар смята, че той е "изключително аматьорски и непрозрачен" и изисква участието на експерти в бранша, за да стане по-професионален.

"БАПРА като асоциация трябва да бъде по-дейна в консултирането на подготовка на тези проекти. Ще работим на ниво правителство и хора, които действително взимат решенията, за да има прозрачни правила при подготовката на търговете. Капаните за това кой ще отпадне и кой не се залагат именно там. Ние трябва да осигурим възможност за всички на пазара да имат шанс за участие", планира Александър Дурчев, който поема председателството на асоциацията през юни.

Сред другите им амбиции са да се включат в дебата по промените на медийния закон. Според Александър Дурчев "съществуващият закон цензурира изявата на частния сектор в медиите, което пречи и на PR бранша. Международното признание, което получаваме, се дължи точно на това, че се мъчим по невероятен начин да бъдем отразени от медиите", обръща внимание той.

А още по-голямата цел на БАПРА от следващата година е конкурсът да стане международен. Или да сверява часовниците на бранша поне на Балканите.

Наградените

Агенция на годината:

М3 Communications Group

Кампания за устойчиво развитие:

1. DeConi – Залепи зелена точка. Събирай разделно!" за "Екопак"

2. New Moment PR – "2060" за "Доверие"

3. APRA Porter Novelli – "Моят зелен град" за Coca Cola

Иновативна кампания на годината:

1. APRA Porter Novelli – " По стъпките на Апостола" за "Санома Блясък България"

2. PR NET – "Ти избираш!" – национална информативна кампания за БППП

3. All Channels – "Силен старт с Пощенска банка" за Postbank

Специално събитие на годината:

1. APRA Porter Novelli – "Живей активно!" за "Нестле България"

2. V+O Communication – представяне на новата идентичност на blizoo на публиката

1. APRA Porter Novelli – "Аския" за ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ

Комуникационна кампания на годината:

1. AMI Communications – "Да спрем кражбите на съоръжения" за ЧЕЗ

2. Max Communications Ltd – "Да защитим правата на 8 милиона собственици на земеделски земи!" за БАСЗЗ

3. PR Point/ Cohn & Wolfe Affiliate –" В ЕС вие имате потребителски права. Отстоявайте ги!" за Изпълнителната агенция за здравеопазване и въпроси, свързани с потребителите към ЕС

Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел:

VIVACOM – "Големите 5"

Оригинална публикация 

в. Капитал | 16.04.2011 

Визитка – Мирослав Янев започва да се занимава с продуциране на аудио-визуална продукция преди 14 години. Има опит и в областта на информационните технологии и телекомуникациите. Работил е по формати като "Стани богат", "Семейни войни", "Столът", излъчвани по "Нова тв". Свързал е името си с много музикални и рекламни клипове, както и с тв сериала "Хотел България". Янев има ключово участие в създаването на българските компютърни игри Trans (създадена през 2000 г. и се приема за първата 3D компютърна игра в България) и Knights of Honor (2004). През 2007 година заминава за Виена, където управлява големи проекти на Siemens в областта на новите технологии. В България се връща края на 2010 заради старта на MediaPro Entertainment на българския пазар и става изпълнителен директор на компанията.

Каква ще е ролята на MediaPro Entertainment на пазара на продуцентски услуги в България?

Мисията ни е да продуцираме качествени аудио-визуални продукти. Като казвам продуцираме, имам предвид както продукти, произведени от нас, така и продукти, разработени от други талантливи екипи, но реализирани с наша помощ. Безспорно навсякъде, където съществува, MediaPro Entertainment е значим фактор на местния пазар на продуцентски услуги, независимо дали говорим за телевизионни филми, сериали, кинопродукции, реклама, събития и музика. Различното при нас е, че нашата продукция е предназначена не само за българския пазар, но и за пазара в Централна и Източна Европа. Част от структурата на компанията извън България е компанията MediaPro Distribution, която има договори за разпространение на продуктите на нашата компания в целия свят. Ето защо в перспектива имаме амбицията да атакуваме международния пазар с продукти, идващи от България.
Появата ви на пазара ще доведе ли до започване на процес на консолидация в сектора?
Консолидацията e неизбежна фаза от развитието на всяка индустрия. В нашия сектор тя предстои. Смятам, че краят на кризата в България ще бъде белязан и от промени в структурата на продуцентския пазар. Дали именно MediaPro Entertainment ще бъде двигателят не мога да кажа в момента, но защо не? Отворени сме да си партнираме с всички колеги на пазара, които са доказали професионализма си.

Как появата ви на пазара ще повлияе на цените на продуцентските услуги?

Ще ги нормализира. Намирам, че в момента има доста аномалии – за някои видове продукции цените са прекалено ниски и трудът на творците и добрите професионалисти е обезценен. За други услуги мисля, че се плаща прекалено висока цена. Ние ще работим на цени, които да ни позволят да произведем качествен продукт, който да отговори на високите изисквания на зрителя и същевременно да заплатим подобаващо труда на екипа от артисти и специалисти, работил по проекта.
Каква е цената на един час заснет аудио-визуален телевизионен продукт?
Цената варира в зависимост от сложността на продукта и от това какво се включва в нея. Цената за производство е само компонент от общата цена, други важни компоненти са маркетингът и разпространението. Ако се фокусираме само върху производството, най-ниска е цената за изработка на развлекателните предавания, или така наречените продукти без сценарий (non-scripted). Цената тук варира между 4-5 хил. лв. на час и 20-25 хил. лв. в зависимост от сложността и позиционирането. Значително по-скъпи са филмовите продукти, които струват от 50 до 250 хил. лв., ако говорим за телевизионна продукция, за кинофилм цената може да премине 1 милион.

Стр. 34

в. Капитал | 16.04.2011 | 00:01 | Стр. 34, 35

Големият нов играч MediaPro Entertainment може би ще смени правилата в тв бранша

До неотдавна голяма част от мениджърите на българските телевизионни канали постоянно се оплакваха, че изпитват остър недостиг на продуцентски къщи, с които да работят. Според тях това е един от основните проблеми на медийния пазар у нас. Към момента обаче ситуацията изглежда променена. Ако се вгледате в портфолиото на четирите най-големи ефирни телевизии (bTV, "Нова", БНТ и ТВ7), продуцентските компании, с които те работят, вече са поне 25. И все пак големите играчи, които имат ресурс да реализират най-мащабните проекти, са не повече от 5-6.
Съвсем логично всички телевизии, които искат да инвестират в качествено съдържание, обикновено работят паралелно по няколко големи проекта. Затова те имат нужда от силен и конкурентен продуцентски пазар. Също така обаче те се стремяха и към ексклузивитет, когато работят с дадена голяма компания. Доскоро двете частни национални телевизии bTV и "Нова тв" често влизаха в схватки за възможността да работят с най-добрите в продуцентския бизнес. Както изглежда обаче, периодът, в който пазарът бе ясно разпределен на зони, очевидно вече е отминал. Свитият рекламен пазар вече започва да регулира тези отношения. Сега най-големите и най-добрите работят с каналите, които могат да си позволят да инвестират в големи проекти и респективно имат големи бюджети за производство на собствено програмно съдържание. Телевизиите с по-оскъден бюджет пък дават шанс на нови играчи, които сега стъпват в бизнеса и работят по проекти с по-скромен финансов ресурс.
Разместване на пазара
На пазара на продуцентски услуги тази седмица официално навлезе нов играч – международната MediaPro Entertainment. Тя е е сред водещите компании в Централна и Източна Европа. Част е от американската Central European Media Enterprises (CME) (компанията, собственик на bTV, на още четири тв канала и на шест радиостанции на българския пазар). Продуцентската фирма е и основният производител на филми, сериали и програми за телевизиите от групата на СМЕ. Въпреки че бе представена като нов играч чак сега, компания всъщност работи в България от края на 2010 (вижте интервюто).
Освен че реализира телевизионни продукции, екипът на MediaPro Entertainment всъщност има над 10-годишен опит в заснемането на рекламни и музикални клипове, както и в продуцирането на концерти и събития. След стъпването си на българския пазар компанията присъединява към структурата си продукционния екип на bTV, воден от Бранко Салич, който поема поста ръководител "Продукционно обслужване". След вливането във фирмата ще работят общо 160 човека.
В момента MediaPro Entertainment изработва кулинарното състезание Lord of the Chefs, както и други актуални предавания като "bTV Новините", "Шоуто на Слави", "Комиците", "Нека говорят", "Модерно", "Код криминално", "Сеизмограф", "Хрътките". MediaPro Entertainment дръзко обяви, че ще поеме и проекти на други телевизии, но без "Нова тв", която е основният конкурент на bTV.
Обявяването на новата продуцентска компания не е новина. В сектора повече от година се коментира, че след стъпването си на българския пазар американската Central European Media Enterprises не просто ще промени телевизионния пазар, но и продуцентските услуги. За всички в бизнеса бе ясно, че появата й на практика ще размести пластовете в тв бранша. Засега продуцентите са предпазливи в оценките си как случващото се ще повлияе на пазара. И все пак те вече са си насрочили среща и през следващата седмица на заседание на Асоциацията на телевизионните продуценти (АТП) ще решат каква да е общата им позиция към амбициите на новия играч MediaPro Entertainment.
Очакванията
Главният изпълнителен директор на "Нова броудкастинг груп" Светлана Василева коментира, че не очаква драстични промени на пазара. От своя страна ръководството на bTV съвсем логично приветства навлизането на роднинската й компания. По думите на директора телевизионни програми в bTV Media Group Апостол Пенчев "на продуцентския пазар MediaPro Entertainment ще бъдат пълноправен играч, с който bTV Media Group също ще работи".
Програмният директор на ТВ7 Надя Костова от своя страна е на мнение, че "появата би трябвало да доведе до полезна за телевизиите конкуренция между продуцентските компании както по отношение на творческото и техническото качество на продуцираните програми, така и по отношение на цени, ефективност, гъвкавост и креативност". Според нея навлизането на още една голяма компания би следвало да изостри вниманието на останалите независими продуценти и да ги направи по-прозорливи и по-активни в търсенето на неексплоатирани теми и формати.
Продуцентът и собственик на Old School Нико Тупарев (Big Brother, "Стани богат", "Аз обичам България") коментира: "Доколко голяма ще е ролята им (на MediaPro Entertainment – бел. авт.) за раздвижване на продуцентския бизнес зависи от тях."
Публичното представяне на MediaPro Entertainment като нов играч беше повод някои от досегашните фактори на пазара да коментират, че е много важно медийният закон да защити конкурентната среда. В момента в нормативния акт е записано изискване, че определен процент от програмата трябва да се изработва от външни продуценти. "Според закона телевизиите трябва да възлагат продукции на независими продуценти. Противното нарушава принципите от морална гледна точка. От друга страна, такова поведение до момента по-скоро се е приемало като нормално на българския пазар. "Предстои среща на Асоциацията на продуцентите. На нея трябва да се види какво становище ще заеме асоциацията относно медийния закон", коментира Нико Тупарев.
Според програмния директор на БНТ Севда Шишманова влизането на голяма международна продуцентска компания като MediaPro Entertainment "принципно би трябвало да се приеме като оценка за развитието на българския телевизионен пазар и за възможностите, които той дава. Също и да създаде друго ниво на конкуренция". Според нея обаче "интегрирането на действаща продуцентска структура на една телевизия bTV и очевидния интерес към нейната програмна продукция демонстрира ясна вътрешно корпоративна схема и лимитира възможностите компанията да предизвика бързи промени на продуцентския пазар".
Димитър Гочев ("Стъклен дом", bTV, "Под прикритие", БНТ), продуцент и съсобственик в Sia, коментира: "Компанията навлиза доста агресивно на пазара и е нормално независимите продуценти да виждат в нея заплаха, защото пазарът е малък. Заявката да работят в копродуцентство с всички продуценти на пазара може да маргинализира работата им и да намали приходите им." Гочев обаче вярва, че "качеството на работата на отделните компании ще остане водещият критерий за телевизиите, когато избират с кого да работят".
Играчите на пазара не очакват появата на MediaPro Entertainment да даде тласък на процеса по консолидиране на продуцентския пазар. Директорът телевизионни програми в bTV Media Group Апостол Пенчев коментира, че според него "консолидацията означава уеднаквяване на идеите. Колкото повече компании има на пазара – толкова повече свежи идеи и различни подходи. Конкуренцията между продуцентите е добра за зрителите, защото телевизиите могат да избират най-доброто от това, което се предлага".
Сходна е и позицията на програмния директор на ТВ7 Надя Костова. Според нея "от гледна точка на телевизиите български вариант на такава консолидация не би бил здравословен. Напротив – в известен смисъл това би довело до монополизъм, което обичайно приспива креативността и прави грешните решения ненаказуеми". Светлана Василева също бе категорична: "Добре е да има различни компании на пазара. Още по-положително би било, ако те бяха свободни да работят с всички телевизии, след като обявяват себе си за "независими продуценти". Така тя коментира заканата на MediaPro да не работи единствено с "Нова".
И телевизиите, и конкурентите на продуцентския пазар обаче се опасяват, че MediaPro може да промени цените на продуцентските услуги. Според програмния директор на ТВ7 Надя Костова "повишеното предлагане би следвало да коригира цените в полза на "потребителите" (телевизиите), но не за сметка на качеството. Иначе влиза в сила правилото "не сме достатъчно богати, за да си купуваме евтини неща". Саморегулацията на пазара в медийния му аспект обаче е непредвидима в българска среда – особено докато има "клиенти", които плащат малко, за да получат нещо още по-малко. Според Костова всички на пазара "очакваме по-добри цени за по-добро качество".
Димитър Гочев от Sia коментира, че "цените на продуцентските услуги в България са възможно най-ниските. Ако новата компания казва, че има намерение да ги регулира, то тогава трябва да вдигне цените". Директорът "Телевизионни програми" в bTV Media Group Апостол Пенчев обаче е на мнение, че няма заплахи от повишаване на цените на продуцентските услуги. Според него "всяка продуцентска компания си има независима ценова политика, също както телевизиите проверяват всяка една оферта за нейната адекватност спрямо пазарните условия".
Всички играчи на пазара обаче са единодушни в едно: очакването, че българските телевизионни продуцентски компании ще разширят териториите, в които работят, и ще предлагат все по-качествено филмово съдържание, защото такова е очакването и на телевизиите, и на зрителите. При всички случаи влизането на MediaPro Entertainment е свързано именно с тази нова възможност на българския пазар – интересът на телевизиите да произвеждат сезонни телевизионни сериали.

Стр. 34 – 35

Водеща: Снощи станаха ясни носителите на първите в България професионални PR награди, оценявани изцяло от едно стабилно, солидно международно жури. Става въпрос за второто издание на наградите „Bright Awards 2011”, организирани от Българската асоциация на PR агенциите. Добро утро казвам на Александър Дурчев, който съвсем скоро ще бъде председател на Българската асоциация на PR агентите, и Галин Бородинов, един от наградените, един от щастливците вчера. Благодаря ви, че сте тук. Все пак снощи до късно сигурно е продължило партито.
Водещ: И честито на вас естествено!
Водеща: Честито.
Водещ: Всъщност и на вас, защото скоро ще бъдете председател!
Водеща: Г-н Дурчев, разкажете малко от атмосферата на снощните награди.
Александър Дурчев: Ами снощните награди всъщност бяха второто издание на BAPRA Bright Awards и бяха доста успешни. Наистина за една година успяхме да популяризираме доста този конкурс. Интересното при него е, че журито е изцяло международно, което смъква всякакви съмнения за некомпетентност…
Водещ: Беше председателствано от г-н Холмс, нали така.
Александър Дурчев: Да, и г-н Холмс, който е един от най-известните практици в областта на PR е председател на това жури. Атмосферата беше разкошна. Имаше шестима победители, имаше още, 18 всъщност бяха общо тези, които взеха награди ІІ и ІІІ място, така че наистина много, много успешно. Имаше 65…
Водеща: Оспорвана ли беше битката, състезанието?
Александър Дурчев: Оспорвана. Определено тази година ентритата (!?) бяха на много високо ниво. Втора поредна година наистина може да се сравни вече с предишната, наистина бяха кампаниите много по-различни, тъй като пазарът много се промени в последните години, много дигитални елементи, много дигитални канали, социални медии бяха използвани от агенциите, много иновативни и креативни. Явно наистина PR бизнесът излиза от кризата още по-креативен и още по-иновативен след последната година.
Водещ: Социалните медии, г-н Максим Бехар обърна внимание на това вчера между другото в „Денят започва с култура”, как се промени пейзажът в резултат на толкова силното навлизане на социалните медии?
Александър Дурчев: Промени се с това,че компаниите, които ние представлявавме като PR агенции започнаха да комуникират много по-активно с потребителите, или поне изискването към тях е да бъдат много по-активни в тази комуникация. Социалните медии дават една платформа, която дава много власт на хората и на потребителите да дават мнения и да коригират компаниите. Така че нашата работа в тази ситуация е наистина много предизвикателна и това да може да се води една нормална комуникация между компаниите и между крайните клиенти е едно от основните неща.
Водеща: Г-н Бородинов, в коя от категориите победихте вие? Шест са категориите, каза г-н Дурчев.
Галин Бородинов: Всъщност ние представляваме като цяло тези 18 наградени и номинирани. Ние участвахме в категорията „Кампания на годината”, но трябва да отбележа, че ние имаме една от наградите, трета награда, наградата, която беше на първо място, а и мисля, че в отделната категория за устойчиви кампании също са колеги, които респектират с комплексността на дейностите…
Водеща: Все пак кампания на годината, какъв..?
Галин Бородинов: Ние участвахме с кампания за разясняване на потребителските права, което на свой ред е един пример какви обществено значими теми са предмет на нашите усилия.
Водещ: Не само търговски цели се…
Галин Бородинов: Разбира се. Прави впечатление завишения интерес към категорията социално значими кампании. Т.е. гилдията иска да прави добри неща и да говори за тях, за социално значими каузи.
Водеща: Трудно ли се прави една такава кампания?
Галин Бородинов: Не по-трудно, отколкото това, което Александър Дурчев каза, медийният свят става все по-комплексен. Освен традиционните медии все по-напред излизат и социалните медии, където самите потребители стават журналисти, и те влияят на формирането на мнение, така че ние на свой ред не можем да не отчитаме това.
Водеща: Колкото до журито, снизходително ли беше според вас, или строго?
Галин Бородинов: Не, по тяхно собствено признание на това международно жури, те са респектирани от нивото, което вече има PR бранша у нас и формулировката е, че сме не по-назад от която и да е страна членка на ЕС в това отношение.
Водеща: От новинарска гл.т. всъщност тези награди са вече история, те са минало. От днес с какво се захващате?
Александър Дурчев: Ами от днес животът продължава с работа. То всъщност не е и спирал де, но идват нови предизвикателства. Така че всички се готвим за следващото издание догодина.
Водещ: Добре, аз исках да ви питам нещо, което е за мен лично интересно. Как работят пиарите в областта на културата в България според вас, ако имате поглед, може би вие повече сте следили това?
Александър Дурчев: В областта на културата.
Водещ: Да.
Александър Дурчев: Ами аз мога да ви кажа как работи, как една компания работи в областта на културата, т.е. една фирма как би искала да инвестира в една социална кампания в областта на културата. Да, без да казвам името, точно това е един от основните всъщност проблеми на работата на една компания в областта на културата, защото в момента медийният закон е такъв, че не може да бъде споменавана една фирма, която би искала да инвестира, дали ще бъде в култура, дали ще бъде в образование или в някаква друга социална кауза. Което е един проблем не само за нашия бранш, но и за самия бизнес, тъй като той генерира позитивни новини, генерира добавена стойност, генерира работни места.
Водещ: И вие сте за промяна на закона в това отношение?
Александър Дурчев: Определено.
Водеща: Благодаря ви!

Водещ: Преди да продължим нататък и да си поприказваме за PR-а на Карибските пирати с г-н Максим Бехар, ако той иска да говори за това, да се върнем на старата максима, че по-добре късно от колкото никога. Преди малко ви представихме журито на академия Аскеер, но пропуснахме да кажем все пак на кои пиеси се спря то – това са Лалугер от Александър Урумов, Паякът от Димитър Димитров и Йордан Славейков и Тест от Елин Рахнев. Както казах – по-добре късно от колкото никога.
Водещ: Сега продължаваме с темата за българския PR. Днес се връчват наградите на BAPRA Bright Awards, второ издание на този първи конкурс за PR в България. наш гост е г-н Максим Бехар, председател на BAPRA.
Максим Бехар: Добро утро.
Водещ: Здравейте. Добре дошли. Съвсем малко съществува този конкурс в България …
Максим Бехар: Втора година.
Водещ: Втора година.
Максим Бехар: Асоциацията вече ще направи скоро 10 години, но в крайна сметка събрахме сили миналата година да направим наистина професионален конкурс И смятам, че е много голямо постижение. Имаме 69 проекта в този втори конкурс, 25 компании, което не е никак малко. Това, което отличава всъщност конкурса от това, което ние очаквахме е, че първо тези 69 компании няма нито една политическа, лично мен ме радва това, тъй като обикновено двете букви, двете магически букви PR често се свързват много с политика и второ, много голяма степен от проектите засягат социалните медии. Което показва всъщност огромната промяна в нашия бизнес през последните 2-3 години.
Водещ: Какви са критериите за успех на една PR кампания?
Максим Бехар: Ами аз се радвам, че говорим за PR в културната рубрика на националната телевизия, тъй като в крайна сметка това е бизнес, който по много странен начин преплита изкуството, културата, творчеството с печалбите, с реалния бизнес, с цифрите, които всички ние в бизнеса на края на всеки месец гледаме отдолу в excel-ските файлове дали са получени. Смятам,ч е PR-а е един изключително творчески бизнес, който до голяма степен разчита на медиите и тъй като медиите се промениха през последните 2-3 години драстично самия бизнес се преобърна изцяло. Както казва нашия председател на международното жури Пол Холмс, феноменален човек, един път идва в България преди около 2 години, аз бях с него в (?) миналия месец и разговаряхме часове и вечеряхме и пихме в бара и си говорехме за какви ли не неща. Както той казва, всъщност социалните медии доведоха до земетресение в нашия бизнес и ще го променят изцяло. Истината е, че за първи път от както има public relations бизнес, нашите клиенти имат медии. До сега те нямаха медии. Те идваха в PR компаниите или идваха при нас И искаха да ги консултираме как да направят така, че техните продукти, услуги, послания, желания и всичко останало да бъде комуникирано до клиентите им чрез медиите. Сега те притежават медия. Всеки един клиент може да си направи страница във Facebook или всеки един клиент може да си направи сайт…
Водещ: Това исках да ви попитам, за социалната мрежа, за силата на социалната мрежа в PR кампаниите.
Максим Бехар: Да, разбира се, тъй като на практика първо, че социалните мрежи дадоха възможност клиентите ни да имат медии, второ – тези медии са интерактивни, те са в реално време. И много пъти ние сме казвали и в нашата асоциация и аз го повтарям по различни форуми и конференции и събития – в крайна сметка социалните медии промениха понятието публичност. Преди 3-4-5 години кой беше публичен в България? актьори, футболисти, политици, тук таме водещи телевизионни…
Водещ: Тук таме и хора на изкуството, свързани обаче със сценичните изкуства, да.
Максим Бехар: Да. Но в крайна сметка сега всеки един човек, който си отвори страница и публикува нова информация за себе си може да бъде публичен. И то много по-публичен от колкото един политик или от колкото един актьор. От друга страна ако приемем, че има 650 млн.регистрирани в мрежата Facebook, взимам Facebook като пример, защото е най-популярна, това означава, че има 650 млн.души, които по някакъв начин се занимават с PR. Защото в крайна сметка защо един човек стои в социална мрежа? Ами за да се изтъкне, за да изтъкне своите положителни неща, да каже нещо на хората.
Водещ: Ще рече, че тази професия става много популярна.
Максим Бехар: Променя се.
Водещ: Казвам на шега, разбира се.
Максим Бехар: Професията може би да или увлечението да, но това води до голяма промяна на нашия бизнес. Всъщност голяма крачка в нашия конкурс е, че ние решихме още от миналата година да поканим изцяло международно жури да оценява предложенията, които PR компаниите дадоха, тази година са 11 души от 11 държави, и Пол Холмс е председател, защото е безспорен авторитет, до колкото аз знам и до колкото той ми каза това е единственото жури, на което Пол Холмс е председател от дълги години насам, което ми прави огромна чест и е голям жест към нашия бизнес. От друга страна Имаме още 10 специалисти в журито, част от които не са стъпвали в България, които абсолютно безпристрастно получават предложенията, влизат в интернет, преглеждат ги, оценяват ги, връщат им оценките и едва вчера ние седнахме и сметнахме крайните резултати.
Водещ: Успяват ли българските PR агенции да работят извън България, в чужбина?
Максим Бехар: До голяма степен това е местен бизнес. Някой може да успее в съседните страни, може би Сърбия, Македония, Румъния, но по принцип това е местен бизнес, защото той разчита на местните медии, на местните контакти, местното отношение между хората, манталитет. По-скоро ние разчитаме в чужбина на наши сестрински, братски или приятелски компании.
Водещ: Вие преди малко казахте, че се радвате, че водим този разговор точно в рубриката за култура на националната телевизия, всъщност в това направо самостоятелно предаване, но как мислите, следите PR пазара в България, дали PR-ите на развитите културни институции работят адекватно, според вас, защото стана ясно, че това е много важна част от това да популяризираш разбира се своя, хайде, продукт, колкото и пазарно да звучи, но е така.
Максим Бехар: Ами знаете ли, аз мисля, че голямата драма на България е, че самата държава няма добър имидж, няма добро представяне в чужбина или това, което най-общо се нарича PR. От дълги години сме свидетели на най-различни откъслечни кампании на парче..
Водещ: За съжаление е така.
Максим Бехар: … които идва едно правителство и казва- ние сега правим това, след това идва другото и казва – ние правим онова. И през тези 20 години на практика няма последователност, в която да има една концепция, една стратегия, едни послания, една визия за държавата.
Водещ: И приемственост.
Максим Бехар: Що се отнася до колегите от министерства или от различни институции – някой си върши работата, някой не си върши работата, но това не е чак толкова важно, тъй като те идват и си отиват. Най-важното е образа, който се изгражда… българския образ в чужбина и смятам, че това е един от големите проблеми, тъй като всички знаем, че сме в криза и че има един-единствен изход от тази криза, няма други, и това е да се направи България атрактивна за чуждестранни инвеститори. Това е единствения изход. Кой каквото и да говори, че ние може да почнем да произвеждаме и всякакви неща – според мен това са приказки, както се казва, на търкалета.
Водещ: Как оценявате кампаниите, извинете, че ви прекъсвам..
Максим Бехар: Трябва да направим България атрактивна за чуждестранните инвеститори. Това може да стане само с развитие на една много добра кампания за подобряване на имиджа. България има Най-ниските данъци в Европа. Никой не го знае. От години това е най-добре пазената тайна сред европейския бизнес елит и когато се срещам по различни форуми с хора и им казвам, че Имаме 10% корпоративен данък, че имаме 5% данък дивидент и всичко останало, те казват – наистина ли? Как така не го знаем? Защото като си включим CNN виждаме рекламите за Македония. А те казват, че имат много добри данъци. Не е вярно. Македония има два или три пъти по-високи данъци. Но ние не можем да го комуникираме, не можем да отправим това послание и това е проблем на PR-а на българската държава.
Водещ: Понякога PR-а на държавата зависи от отделните усилия и от културните събития. Ето напоследък българските филми имат много добри кампании. Мисия Лондон, Тилт, сега предстои сериала Под прикритие на БНТ, което също стъпка по стъпка тази седмица ще тръгне..
Водещ: Да, и там PR кампанията доста добре върви, поне според мен разбира се, аз не съм специалист, вие ще кажете.
Водещ: Как оценявате тези кампании?
Максим Бехар: Ами Мисия Лондон направи една много добра кампания. Разбира се и самия филм има качества. Но филма може да е гениален, ако той бъде промотиран пред потенциални зрители разбира се, той ще си остане единствено и само в един кръг от хора, които така или иначе ще отидат да го гледат. Струва ми се, че българската култура, колкото и да се оплаква в последно време, колкото и да смята, че държавата не и помага, има много добри примери на това как силни творчески личности могат да постигнат успехи. Камен Донев, НДК, Мисия Лондон и още много други примери има. Театралните салони започват да стават все по-пълни, има супер постановки. Това, което прави Христо Мутафчиев в неговия театър и няколко пъти ми е разказвал как актьорите са мотивирани да играят по-добре, за да пълнят по-добре салона, струва ми се, че професионалните PR усилия трябва да бъдат насочени към културата, защото тя е един добър посланик на страната ни не само тук, сред зрителите, сред ценителите на културата, но и извън страната. Знаете, че спорта и културата са два сектора или две полета, в които България стана много по-разпознаваема в чужбина.
Водещ: Тук трябва да сложим край на нашия разговор. Връчването на наградите…
Максим Бехар: Аз ви благодаря. Тази вечер в 7 часа в Шератон е връчването на наградите, на Bright Awards, знаете Bright на английски означава светъл, ярък, дори леко прозрачен, но Bright означава И умен. И аз съм много доволен, че регистрирахме марката…
Водещ: И тук да се похвалим, че водещ на събитието е колегата ни от По света и у нас Спас Кьосев.
Максим Бехар: За което благодаря на БНТ. Заповядайте довечера.

Водещ: Благодарим ви.

в. Банкер | 16.04.2011

МИНИСТЕРСТВАТА ДАВАТ ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ ЗА РЕКЛАМНИ КЛИПОВЕ СЪС СЪМНИТЕЛНА ЕФЕКТИВНОСТ

Да спечели благоразположението на медиите сигурно е мечта на всеки управник. Примерите за "благотворното" влияние на средствата за масова информация върху публичния образ на политика не са един и два. Достатъчно е човек да се загледа в сутрешните блокове на телевизиите или да разлисти страниците на някои от националните ни всекидневници.
Заради отънелите рекламни бюджети в годините на криза е особено подходящо да се купува медиен комфорт. Разбира се, не става въпрос за директно даване на пари или други задкулисни споразумения, а за съвсем законни и до голяма степен прозрачни сделки с подписани договори за реклама или участие в информационни кампании. Специфичното в тях е, че с пари от еврофондовете управляващите си купуват медийно спокойствие, необходимо им, за да не се шуми прекомерно по най-сложните проблеми на обществото – например високите цени и инфлацията.
Заради свития до крайност рекламен пазар през последните месеци държавата се превръща във все по-голям и значим играч на него, популяризирайки множество мерки и дейности, осъществявани по линия на европейските фондове.
През 2010-а само министерствата са изхарчили десетки милиони левове за рекламни карета, клипове, брошури и всевъзможни информационни материали. Близо 1.4 млн. лв. например бяха дадени за реклами, билбордове и други дейности с идеята да се популяризират седемте оперативни програми на ЕС.
Изпълнението на кампанията, която се проведе в края на миналата година, бе възложено на консорциум "Прозрачност за еврофондовете". В него влизат агенцията "Актив груп" на Моника Йосифова, агенция "Икономика" – дъщерна на Центъра за икономическо развитие, чийто председател е Георги Прохаски, и "ПроМедия продакшън" на медийния консултант Петко Георгиев. Въпреки похарчените немалко пари от бюджета на програмата "Техническа помощ" обаче, анкета на социологическата агенция "Алфа Рисърч" установи, че информираността за структурните фондове на Евросъюза се е подобрила едва с 3-4% в сравнение с година по-рано.
"Кампанията показа, че трябва да се инвестира повече "в срещи на терен", в лични контакти с експерти и информационни дни", коментира тогава министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. И независимо че по думите му през 2011-а не се предвиждали други такива специални информационни мероприятия, от справка в Агенцията за обществени поръчки се вижда, че сега вървятредица нови процедури за такива дейности. Те отново ще осигурят добри приходи за рекламните агенции и приближените до тях медии, които в отговор ще смекчат критиките си към властта. (А дали и колко компетентно ще разяснят европейските програми е съвсем отделен въпрос.) Както се казва: "Не хапи ръката, която те храни"…
За да не помисли някой, че разглеждаме тази тема, тъй като не сме успели да се облажим от държавната баница, ще припомним, че именно журналист от в. "БАНКЕРЪ" спечели голямата награда в конкурса "Еврофондовете в българските медии". И въпреки че той се финансираше с пари от кампанията за популяризиране на оперативните програми, във в. "БАНКЕРЪ" не бе публикувано нито едно рекламно каре. Ропята на държавните ведомства
Те са първият посредник, чрез който европейските пари достигат до българските бенефициенти (получатели). И тяхна е задачата това да стане прозрачно. Най-често обаче чрез конкурси те избират "подходящите" рекламни агенции, които пък правят връзката с "правилните" медии. И обикновено се оказва, че голяма част от парите по всички програми отиват в едни и същи медии.
Така например рубриките за популяризиране на програмата за селските райони са се излъчвали в периода март – октомври 2010-а по осем телевизии и три радиа, за което са платени над 1.1 млн. лева. Най-много пари – по 250 хил. лв., са взели националните телевизии бТВ и "Нова". След тях с 200 хил. лв. се нарежда "Дарик радио". Останалите, сред които "ТВ Европа", "ТВ7", "Про БГ", радио "фокус", както и БНТ и "БНТ Сат", са взели по 60 хил. лева. Както се казва: "Дай Боже всекиму!" Неприятното в случая е, че посочените медии не са избрани с конкурс а са предложени от работна група на самото земеделско министерство, оглавявана от вече бившия заместник-министър Преслав Борисов.
Въпреки че не става дума за суми от споменатия по-горе порядък, публикуването на стандартните реклами и обяви във вестниците също не е за пренебрегване. Или пък "завъртането" на някой телевизионен клип, предизвикващ найчесто смях у публиката. Поважното е: не защо се правят подобни излагации, а как се избират медиите, на които се плаща да ги излъчват?
Механизмът на посредничеството
Най-често министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява търг за избор на изпълнител, който да подготви и реализира рекламна и информационна кампания. По "традиция" такива поръчки се печелят от рекламни, PR или медия агенции, тъй като само те отговарят на предварително заложените изисквания. От тях в голяма степен зависи и към кои медии ще бъде насочена рекламата, за да е тя максимално ефективна. Това обаче невинаги е така, тъй като възложителите могат предварително да определят рекламния микс – още в документацията на обществената поръчка. Казва се например, че е необходимо кампанията да върви в три национални всекидневника с над определен тираж или пък да се излъчва по три национални ефирни телевизии. Обяснението на министерствата за подобни ограничения е, че по този начин се постига максимално покриване на целевата аудитория, което звучи твърде семпло, да не кажем непрофесионално. И тъй като в министерствата работят специалисти по всичко, някой такъв предвидливо е посочил медиите, чието отношение към властта е важно за нея.
Колкото до това, кой дава най-много пари за реклами – безспорен лидер е Министерството на земеделието и храните. Оглавяваното от Мирослав Найденов ведомство, което спокойно може да бъде прекръстено на Министерство на пиара и рекпамата е обявило една дузина обществени поръчки за информационни дейности през последната година. На 7 април 2010-а е подписан договорът за "създаване на цялостна концепция за информационна кампания, изготвяне на всички материали за печатните медии, консултиране на всички рубрики в електронни медии, наблюдение на изпълнението и координиране на информационната кампания". Задачата е възложена на "Д енд Д – Агенция за проучване и връзки с обществеността", като за целта са й платени 304 хил. лв. без ДДС. В случая обаче наемането на консултант е било повече от безпредметно, тъй като планът за информационната кампания и за всички съпътстващи дейности вече е бил готов. Доказателство за това е и фактът, че още преди подписването на контракта с "Д енд Д" министерството е обявило по-голямата част от процедурите за реклами. Случайно или не, "Д енд Д" е една от агенциите, които работиха по предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 година. Според Търговския регистър мажоритарен собственик на фирмата с 2310 от общо 2500 акции е Диана Дамянова медийният съветник на шефа на "Лукойл" Валентин Златев. "Д енд Д" има и половината акции в съвместно дружество с медийния бос Красимир Гергов – "РА Крес".
Харчовете на европейски пари от Мирослав-Найденовото ведомство продължават с над 400 хил. лв. за изготвяне и изпълнение на външна реклама по информационната кампания на Програмата за развитие на селските райони. В процедурата са участвали 14 фирми, но след подписаното на 10 юни 2010-а споразумение средствата са дадени на "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а фирмата е избрана от същото министерство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а извършва подобна услуга, но за здравното ведомство, за което получава над 450 хил. лева.
Почти всички останали реализирани проекти за външна реклама на "Рекламна агенция Киви" са възложени от Първа инвестиционна банка. Това може да се обясни с факта, че Ел-фелеки и Олеков участват в ръководството на сдружение "Софийски тенис клуб", където партньор им е председателят на Българската асоциация по ски и основен акционер в банката Цеко Минев.
Нови 300 хил. лв. земеделското министерство за деля за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение, чрез национален всекидневник, на два 60-минутни филма (в 100 хил. тираж) за програмата за селските райони. Този път за победител е избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще" в който влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР") и "От-до консулт", както и група нефизически лица. Вестникът, който те избират за разпространението на филмите, е "Стандарт".
Според информационната система "Дакси" управител на "Консорциум Европейско бъдеще" е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". Той е управляващ и на "Консорциум Интегрирани европейски транспортни мрежи в България". Въпросното обединение е сред кандидатите в обявената в началото на годината от транспортното министерство обществена поръчка за организация и провеждане на публични събития за оперативна програма "Транспорт". Прогнозната й стойност е 400 хил. лв., като се очаква до дни да бъде обявено името на победителя.
В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева. Водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ участва още в управлението на "Ирис" ПР, "Болкан Медиа Груп" и "Реформа Адвъртайзинг".
Още близо 300 хил. лв. са дадени за разработване на консултантска рубрика и за излъчването й от 28 регионални радиостанции. За изпълнението на тази задача на 16 август 2010-а е избран консорциумът "Прайм тайм Кренбърис" в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова. Освен с тази поръчка през миналата година въпросната агенция се е занимавала и с два проекта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Единият е за провеждане на целогодишна рекламна кампания на България по водещи паневропейски телевизионни канали, а другият – за разработване на стратегия за бранд "България" и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт. Любопитна подробност около Цуцекова е, че съпругът й Живко Гинчев е личният пиар на шахматиста Веско Топалов.
За изработване и излъчване на петминутна специализирана рубрика в телевизионни канали от ведомството, ръководено от Мирослав Найденов, са дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо" в който влизат "Аргент 2002" и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Изискването е било клиповете да се въртят в повече от 60 телевизии и в тях да участват земеделски производители и други бенефициенти, както и експерти от Министерството на земеделието и от Държавен фонд "Земеделие".
На 15 декември 2010-а "Аргент 2002", чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова, печели и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. фирмата участва и в редица други консорциуми – като чрез "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка. "Аргент 2002" си партнира и със споменатата вече "Прайм тайм", но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Най-много пари – близо 2.1 млн. лв., е предвидило земеделското ведомство за публикуването на материали в национални и регионални всекидневници и седмични печатни издания. Задачата е възложена в края на миналата година на "Арчър Айдиас" АД което се управлява от Вихра Хаджиганчева и Даниела и Анани Явашеви, а от няколко седмици и резултатите вече са налице. Вярно, че според заданието рекламите трябва да се публикуват в над 80 издания (виж таблицата), но е някак странно, че каретата се появяват и в някои "жълти" издания, които са доста далеч като тематика от българските фермери. Обяснението на земеделското министерство е, че така информацията ще достигне до максимален брой читатели, защото срокът за приемане на заявления за "Агроекологични плащания" е до 15 май. Мотото на рекламната кампания е "Европа дава ръка на биологичните производители". Конкретно тези производители у нас все още не са си получили плащанията от 2009 г., но ето че сега ги канят да подават заявка за 2011-а…
С популяризирането на мерки по програмата за селските райони се занимава и консорциумът "Грейн Мастър" на който са платени над 930 хил. лева. Мажоритарен собственик на фирмата със 70% е "Грейн Адвертайзинг" на Мартин Батков, брат на адвокат Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова.
"Акциите" на Министерството на земеделието не свършват дотук. Сега вървят още няколко процедури за различни рекламни дейности, по които ще бъдат раздадени други стотици хиляди лева. Най-заплетено е положението в конкурса за осигуряване на излъчване на рекламно-информационни видеоклипове в национални и регионални телевизии, за който са предвидени близо 600 хил. лева. За победител в него бе избран консорциумът между "Тандем Ирена 2- 90" ООД (със собственик Цветан Георгиев) и "Книгоиздателска къща Труд" ООД. Другият участник "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов, който преди време бе свързан с медийния бизнес на ТИМ) обаче обжалва процедурата с твърдението, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите не е извършила оценяването съгласно приетата от възложителя методика. Комисията за защита на конкуренцията не уважи жалбата на "Медиа планинг груп", но се чака и крайното решение на Върховния административен съд.
След всичко казано едва ли може да има някакво съмнение колко големи възможности за влияние върху медиите предоставят на властта еврофондовете. И нищо чудно с наближаването на изборите рекламите за тях да се поувеличат, а и благодарностите към рекламодателите…

Стр. 1, 16, 17

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177