Сп. ProGrafica | проф. д.ф.н. Христо КАФТАНДЖИЕВ | 25.08.2011 

екоапели и екотехнологии в търговските общувания

Цел и задачи на статията

Целта е да се анализира в лека, увлекателна и Високо визуализирана форма един от най-характерните трендове в постмодерните маркетингови комуникации — този за екоапелите и как ги използваме в маркетингови общувания.
Целта определя задачите и съответно структурата на статията:
» екоапелите и екотехнологиите в маркетинговите комуникации;
» екоапелите в печатната реклама;
» по-зелените аутдори;
» зелената корпоративна архитектура;
» зелената транспортна реклама;
» зелените амбиенти – "специфични" естествени материали; храсти и дървета; вода

Екоапелите и екотехнологиите в маркетинговите комуникации

Екоапелите отразяват стремежа ни да опазим природата от собствената си глупост и алчност. Тези апели са много и разнообразни. Свързани с различните аспекти на екологията – грижата за почвата, водата и въздуха; етичното отношение към животните и т.н.
Екоапелите са в едно семантично поле и с други мотивации – против политическата тирания, против домашното насилие, за правата на жените и децата и т.н.
В по-широк аспект екоапелите са свързани и с немалко зелени технологии, които използваме в маркетинговите комуникации.
Като цяло екоапелите са част от семантичното поле на постмодерността. Поради тази причина те са неотменна част от маркетинговите комуникации на развитите икономики — особено на скандинавските (наи-етичните от всички западни общества).
Можем да анализираме екоапелите не само от културоведска, но и от психологическа гледна точка. Показателна в това отношение е пирамидата на нуждите на Мезлоу. В нея великият психолог доказва, че човешката мотивация се гради на пирамидален принцип.
В долната част на пирамидата са физиологичните нужди и тези от защита. Само като ги удовлетворим, се изкачваме към горната част на пирамидата – именно там са нуждите за самореализация.
В горната част на пирамидата са и нуждите, свързани с екологията. Затова тези апели не работят в примитивни и бедни общества с примитивни и бедни потребителски групи. За такива оскотели потребители най-важно е оцеляването – долната част на пирамидата (разбирайте мазни кебапчета и чалга).
За по-богатите, no-образовани и по-идеалистично настроени потребители екологичните апели са манна небесна.

Екоапелите в печатната реклама

Те са едни от най-често срещаните в западните реклами. Затова няма да ги анализираме подробно – иначе трябва да окупираме цялото пространство на "Прографика" за няколко години напред. Тук са само няколко примера.
В две немски реклами позиционирали бирата в природата и в съседство с животни (фиг. 1а, 16). Това е характерно за немската реклама и светоусещане. Германците са една от най-екологичните култури в света. Не случайно в момента се противопоставят толкова силно на атомната енергетика.
В няколко реклами на организация против замърсяването ни показват екологичен апокалипсис (фиг. 2а, 26,26,2г, 2д, 2е). Направили са всяка една от шестте реклами на основата на единен модул.
Шестте картинки са разделени на две противоположни части – едната половина е райски пейзаж, а другата – екологичен ад. Използвана е стиловата фигура "контраст" – създали са свързан текст чрез абсолютни противоположности:
» Идиличната и пасторална картина – сини планини, китно селце, зелени морави, момиченце на колело -преминават в черни планини, сив ужасяващ мегаполис, коли и възрастни хора (фиг. 2а); » Момченце навлиза от нормална природа (сини планини, стадо животни, засята нива) в абсолютна пустиня (сиво-черен пейзаж без капчица живот и дори скелет) (фиг. 26); » Същата схема е повторена и под водата – момченце-водолаз преминава от воден цветен рай във воден сиво-черен ад, пълен с отпадъци, канализационни тръби и т.н. (фиг. 26) и т.н. Третата серия реклами (фиг. За, 36, 36) ни подканя да рециклираме. И тук са използвали контраст – противопоставят машинарии на животни.
По този начин актуализират един от безсъзнателните архетипови страхове — този за омразните машини, които унищожават всичко живо. Абсолютно същият е и моделът, използван 6 "Матрицата" — хора, използбани като батерии, за да захранват бездушната човеконенабистна машинария.
В две реклами на бира са използвали метафора-олицетворение (фиг. 4а, 46). Зелени листа под формата на ръка (това именно е метафората-олицетворение) са обхванали кена.

По-зелените аутдори

Външната реклама съшо преминава на зелена вълна.
Интересен пример в това отношение е аутдор на банката HSBC в съвместно действие с тенис турнира в Уимбълдън (фиг. 5). Двама художници-биолози – Хийтър Акройд (Heather Ackroyd) и Дан Харви (Dan Harvey) създали тревни фотографии на три много важни за тениса личности:
» известна тенисистка;
» специалист, отговаряш за тревното покритие на кортовете;
» главния треньор на асоциация, обучила около 78 000
деца да играят тенис. Хватката с билборда станала по следния начин:
1. На специален стенд посадили трева с повишена чувствителност към светлината.
2. В тъмно помещение проектирали през черно-бели негативни стъклени заготовки светлина върху тревата в продължение на 12 часа на ден.
3. След седмица портретите се появили (всъщност, пораснали).
До летище създали грамаден билборд на "Мартини" (фиг. 6). И този билборд е тревен — окосили са го върху ливада.
Под формата на скулптура от праскови спретнали аутдор на козметична фирма (фиг. 7). Артефактът илюстрира заглавието на рекламата – "Кожа, която е достатъчно добра за хапване". По този начин изразяват натуралността (екологичността) на продуктите на козметичната компания.
Като скулптура са направили и аутдор на бразилски джапанки (фиг. 8). Грамадният опинец е покрит с цветя. Това хем е знак за екологичност (цветята са еманацията на природата), хем знак за щастливата бразилска култура, която прелива от цветове и веселие.
Зелената корпоративна архитектура
Корпоративната архитектура има и комуникативни функции. Причината е, че зданията освен прякото си предназначение могат да комуникират (да предават значения) чрез архитектурния си стил, местоположението си и т.н.
Едно от тези значения е свързано с екологията. Немалко от съвременните компании демонстрират постмодерно мислене. Затова архитектурата и разположението на зданията им отразяват идеята за екологията.
Типичен пример в това отношение виждаме в инсти-туционна реклама на компания (фиг. 9). Разположили са
остъкленото офисно здание сред природата и близо до река.
Сравнително същия подход са използвали и в реклама на Canon (фиг. 10) със заглавие "Нашият главен офис". Всъщност той е малка спретната селска къщурка вероятно някъде в дивите шотландски планини. Екологичната идилия е пълна — зелени хълмове, малка рекичка, езеро, ливади.
Подобен екологичен архитектурен рай откриваме и в реклама на тютюн за лула (фиг. 11). Тя е силно драматизирана – противоречието е и във формата, и в съдържанието.
От една страна, що за екология можем да открием в отровния тютюн. Освен това са създали и архитектурен контрапункт. На върха на небостъргач насред супер урбанизиран град е кацнала селска идилия – малка спретната къщурка, няколко липи отпред, пушеща камина и т.н.
Тази реклама демонстрира сполучливо тъмната уродлива същност на някои рекламисти и бренд мениджъри. В търсене на печалби те са готови да използват и светите екологични апели за черните си печалбарски цели.

И транспортната реклама избива в зелено

Транспортната реклама е маркетингова комуникация, която използва като рекламоносители различните превозни средства, спирките на градския транспорт и системата на метрото.
Много оригинално са постъпили в реклама-ивент против въглеродните емисии (фиг. 12а, 126). Понеже всичко е наред (тоест, колата не изхвърля вредни газове), са трансформирали возилото в ливада. Вероятно английските потребители с тяхното изострено чувство към тревните площи ще оценят най-високо тази екологична хрумка.
Много оригинално са действали и от "Метрореклама" с екоинсталация за фирма за рециклиране. За целта са поставили тревни площи и дръвчета директно в софийските метростанции (фиг. 13а, 136).

Амбиентите са естествено зелени

Амбиентът е реклама, която използва характеристиките на околната среда за целите на комуникацията. Амбиент е дума от английски и означава обкръжаваща среда.
Рекламодателите обичат амбиента най-много от всички. Причината е, че обкръжаващата среда съществува и не е необходимо да влагаме пари, за да я създаваме. Трябва единствено да сме достатъчно креативни, за да разберем значенията й. След това ги впрягаме за нуждите си в маркетинговите си комуникации.
Част от екологичността В маркетинговите комуникации се изразява и в естествените материали, които използваме в тези общувания. И това, независимо от естеството на съответните материали.

1. Някои "специфични" естествени материали

Показателен пример в това отношение е политическа комуникация на американския дизайнер Грег Бошам (Greg Beauchamp). Той включил "естествени амбиент материали" в политическа реклама против Джон Маккейн по време на последните президентски избори в Щатите. Акцията била проведена в елитния квартал "Венеция" на Лос Анджелис.
Грег приготвил малки флагчета с надписи от типа на "Икономическата политика на Маккейн е кучешко…"; "Здравната програма на Маккейн е кучешко…" и т.н. След това намерил съответните кучешки… и набучил в тях флагчетата (фиг. 14а, 146).
Тази амбиент проработил великолепно, тъй като се трансформирал и във вирусна реклама. Информацията за акцията можем да намерим в повечето големи интернет сайтове, които анализират маркетинговите комуникации.
Находчиви рекламисти оцвъкали предните стъкла на автомобили със стикери, наподобяващи птичи… (фиг. 15). С това те рекламирали автомивки.
Подобна стратегия използвали и от фирма за паркинги. За целта коли, оставени на открито, били буквално покрити с птичи… Вероятно рекламистите са се вдъхновили донякъде и от филма на Хичкок "Птиците".

2. Храсти и дървета

Храстите и дърветата също са чудесен амбиент рекламоносител.
Подстригали храсти във формата на чаша за чай (фиг. 16). Амбиентът рекламирал зелен чай на "Липтън" в Кайро.
Подобен е и комуникативният подход в амбиент на минералната вода "Перие" (фиг. 17). Подкастрили са храстчето в специфичната тумбеста форма на бутилката. И в двата случая природата работи пряко за рекламираните продукти.
В реклама на торове рекламистите закачили детски люлки на много високи дървета (фиг. 18). Така люлките се оказали доста нагоре. По този начин ни внушават, че благодарение на торовете дърветата са пораснали много бързо.
Швейцарска верига вегетариански ресторанти метафоризирала дървета в алпийската държава. Трикът станал, като на стволовете им приписали характеристики на вилици (фиг. 19). Така ни подсказват, че в ресторантите сервират винаги свежи зеленчуци.
Амбиентът е много оригинален и ефективен през пролетта и част от лятото. Но не бива да го прилагаме през късното лято и есента – тогава листата започват да увяхват.
Опаковали корони на дървета в амбиент за торбички, които запазват зеленчуците свежи (фиг. 20). Използвали са и стиловата фигура "контраст" – амбиентът е през късната есен, когато листата на всички дървета са опадали. Но опакованата корона блести в зеленина и листа -независимо от есента торбичката е "запазила" свежестта на листата.
Много креативно са постъпили и в амбиент на безалкохолна напитка (фиг. 21а, 216). Метафоризирали за стволове на дърво, като са им приписали характеристики на автомати за безалкохолни напитки. Така ни внушават идеята за натуралността на въпросната напитка.

3. Вода

Тя е вероятно най-важната част от семантичното поле на екологичността. На подсъзнателно и на съзнателно ниво повечето от нас приемат водата като пълен синоним на понятието "живот".
Рекламистите използват често водата в амбиента. Подходящ пример в това отношение е оригинална кампания за шампоана Organics в Сингапур (фиг. 22). Зад изкуствен водопад залепили плакат с девойка, която мие косата си с въпросния шампоан. Идеята е супер, защото водата тече непрекъснато, а рекламното заглавие съответно е: "За честа употреба".
Оригинално е решението и в амбиент на "Швепс" (фиг. 23). Върху основата на фонтан са прикрепили макет на бутилката на безалкохолната напитка. По този начин водата сякаш изригва от бутилката. Внушението е пределно ясно – безалкохолната напитка е газирана на макс.
Заключение
Постмодерността означава, че уважаваме и се прекланяме пред природата. Това автоматично променя начините, по които действаме и общуваме. Интегрална част от общуванията ни са и маркетинговите комуникации.
Затова апелите за екологията започват да играят ключова роля в тях.
Нещо повече – все по-често започваме да използваме в тези комуникации различни зелени технологии – част от които бяха анализирани в тази статия.
Не на последно място – все повече започваме да използваме и амбиента. Голямата част от него е пряко свързана с природата. А това означава, че сливаме нашите общувания с нея.

Стр. 16 – 17, 18 – 19, 20 – 21

Сп. ProGrafica | 25.08.2011

Той не само има потенциала да засили позициите на бранда и да спечели лоялността на потребителите, но ако бъде приложен към самия процес, може да спести и пари

Според множество и най-различни проучвания потребителите търсят, и най-важното – купуват, продукти, които смятат, че са no-щадящи за околната среда. Несъмнено този факт породи и появата на редица нелоялни практики, но тази тема няма да бъде засягана в следващите редове – ще си говорим за "зеления" маркетинг и неговите ползи както в икономическа, така и в екологична насока.
Несъмнено маркетолозите усетиха посоката и в някои случая без капчица срам яхнаха ековълната и решиха да се възползват 6 пълна мяра от предимствата на "зеления" маркетинг, който могат да бъдат приложени към техния бранд. В резултат на това ефирът, печатните медии и онлайн пространството бяха залети с екологично ориентирани послания. Но тези води имат и своите подводни камъни, тъй като отправянето на зелени послания без поддръжката им в реалния живовшоже да бъде особено опасно начинание.
В допълнение, зелените продукти не е доетатъчно да бъдат просто по-екологични. Потребителите няма да купуват вашите продукти само поради този критерий, те трябва да могат да им служат, да удовлетворяват определени нужди или да представляват интерес за rrfflx: Някои специалисти твърдят, че потребителите ще откликнат най-положително към зелено послание, което по определен и доста силен начин се свързва с тяхното ежедневие и тяхната среда на обитаване. Например, те биха избрали невредящи на околната среда домакински продукти, които съдържат послания като "безопасни за употреба около деца", "без химически вещества", отколкото екопослания като "опаковка, годна за рециклиране" или "продуктът не е тестван върху животни".

Съвети за успешен зелен маркетинг

Идеята за зеления, или екомаркетинга се разбира особено добре от повечето маркетолози и това е видно от посланията, заливащи ни практически отвсякъде. Но все пак няколко изпитани в ежедневието и работещи съвета не биха били излишни. Ето ги и тях накратко:
» Залагайте в екопродуктите атрибути, които са стойностни от гледна точка на потребностите на клиентите ви.
» Позиционирайте вашите екопродукти като реална алтернатива на останалите или в краен случай поне като решение, добро колкото тях.
» Опитайте се да сертифицирате продукцията си от организации и институции с доказана репутация. По този начин клиентите ще възприемат вашите екопродукти като истински решения, които им носят полза не само от потребителска гледна точка, а и — което е по-важно, като истински щадящи природата решения.
» Насърчавайте и развивайте връзката между вас и вашите продукти, от една страна, и вашите клиенти от друга. Използвайте например социалните мрежи, за да осигурявате постоянна информация – както практична и полезна, така и интересна и забавна относно вашите екорешения.
Посланието не е всичко, важни са реалните действия
Както се казва, лесно е да се говори, трудно е да се изпълни. Едно е да говорите във вашите маркетинг материали колко "зелен – и "еко" е продуктът 8и и съвсем друго е и съответната маркетинг комуникация да бъде по-екологична, а това несъмнено е възможно.
Какво можете да направите, за да гарантирате "зелен" маркетинг: » Внимателно избирайте партньорите, с които работите. Проверете дали наистина са толкова зелени, колкото твърдят. Търсете партньори, които Се опитват да намаляват собствения си въглероден отпечатък (например чрез използването на енергийно по-ефективни светлинни източници), намаляват енергийните си нужди, използвайки автоматични елементи за затваряне на вратите на помещенията за по-добър контрол на вътрешния климат, ползват рециклирана хартия и други. » Използвайте колкото е възможно поВече рециклирани и природосъобразни материали за вашите печатни проекти.
» След като отпечатате маркетинговите си материали, уверете се, че те ще бъдат получени. Обърканата или недоставена поща се озовава в контейнерите за боклук, а това не е само загуба на средствата, вложени в производството. » Оптимизирайте посланията си. Днес не е достатъчно просто да отпечатате идеите си върху рециклирана хартия, трябва да мислите за екоподход в цялата комуникационна верига – започвайки от концептуалната идея, минавайки през производствената част, до разпространението и последвалото рециклиране. Маркетингът и зелените инициативи могат да бъдат използвани съвместно, за да бъдат генерирани позитивни резултати в икономически аспект, както и такива, които показват загриженост за околната среда. Ако маркетолозите успеят да разберат как ефективно да управляват печата и да изпълняват програмите, те могат да намалят отпадъците и отрицателния ефект върху околната среда. Плюс това, грижейки се за природата и нашето общо бъдеще, могат да спестят и пари.

Стр. 29

в. Галерия | Румен БАЛКАНСКИ | 25.08.2011

Още 3 медии влязоха в информационния консорциум на монополиста Делян Пеевски. Според отлично запознати източници това са вестник Торна-до" и "Шоу" и електронната медия LIVENEWS.

Кадърът на ДПС Пеевски и неговият финансов благодетел Цветан Василев съвсем умишлено контролират изданията, без официално да обявяват присъствието си в медиите.
Поради надигащото се недоволство от монопола на медийния холдинг на Делян Пеевски бизнесменът е избрал нов подход за контрол върху последните си придобивки. Това ставало чрез специални договори между продавач-купувачи, осъществявани под легитимността на банкови операции.
Първи от изброените медии в ръцете му попада вестник "Торнадо", 40% от който вече са собственост на Корпоративна търговска банка, независимо от факта, че издателят на вестника Огнян Стефанов се води едноличен собственик. За тези 40% Стефанов получава в брой две плащания от 120 000 лева веднъж през март и още 130 000 лева през май лично от собственика на банката Цветан Василев.
Втората медия, която попада в лапите на монополиста Пеевски, е вестник "Шоу". Според запознати един от основните първоначални посредници между собственика на вестника Георги Илиев и Пеевски и Василев е депутатът от БСП Атанас Мерджанов. Той е дългогодишен приятел на собственика на Корпоративна търговска банка и изцяло се ползва с неговото доверие и протекция. Самият депутат на БСП от Ямбол беше един от най-важните хора на столетницата в миналия парламент. Свидетели разказват, че по това време Мерджанов открито лобирал за Корпоративна търговска банка, което помогнало в нея да се окаже скандално голям процент от държавните пари и плащания.
Първоначално собственикът на "Шоу" Георги Илиев бил против продажбата и прякото обвързване с консорциума на Пеевски. Когато обаче тиражът на "Шоу" и другите вестници в групата на Илиев започнал сериозно да пада, а на пазара предстояло да се появят още 2 нови издания
Илиев склонил да се раздели с около 50% от "Шоу".
За разлика от Стефанов той спазарил доста по-добре половината от най-оборотния си вестник. Според мнозина той е прибрал близо 1 милион лева от сделката.
Последната и най-нова медия в групата на Делян Пеевски и Цветан Василев е масово рекламираният в последно време новинарски интернет сайт LIVENEWS. В него обаче, за разлика от предните две медии, новите акционери директно придобили контролния пакет на медията, като закупили над 70% от собствеността й. Както и при предните два вестника обаче, и в интернет сайта LIVENEWS Пеевски и Василев съвсем умишлено останали напълно анонимни.
Пеевски пък, освен че си построи нов 24-часово охраняем тунел-изход от сградите на комплекс "Родина" с цел да има алтернативен път за бягство при опит за атака или покушение срещу него, главно се занимава с това да води дълги и безсмислени всекидневни обеди със своя най-добър приятел и водещ от ТВ7 Николай Бареков. За целта медийният олигарх закупил ресторант в малката уличка под "Интерфорум" срещу хотел "Хемус", където почти всеки ден заедно с Барека обядват избрани деликатеси, полети обилно с отлежали вина. Безумието на Пеевски стигнало дотам, че ресторантът, който до съвсем скоро бил един от най-оборотните в района, в момента въобще не работел за външни клиенти а отварял врати единствено за обедите и вечерите на своя нов собственик и неговия верен шут. Джиповете и няколкото коли с охрана редовно причинявали невиждани задръствания,което принудило жителите на квартала да напишат протестно писмо до кмета на "Лозенец".
Естествено, нищо не последвало.

Стр. 5

Mediapool.bg I Лили ГРАНИЦКА I 23.08.2011

Дългогодишният главен редактор на в."Труд" Тошо Тошев окончателно напуска пресгрупата, която го издава, след като в понеделник е подал оставка. Той нито потвърди, нито отрече подновените слухове, че ще издава нов вестник.

Тошев, както и главният редактор на "24 часа" Венелина Гочева, бяха отстранени от постовете им след смяната на собствеността на пресгрупата в началото на тази година. И двамата бяха назначени за вицепрезиденти на “Медийна група България-Холдинг” ООД.

"На 22 август лично връчих оставката си на секретарката на г-н Павлов", каза Тошо Тошев във вторник пред Mediapool. Той не знаеше дали тя е разписана от изпълнителния директор на "Вестникарска група България" Любимир Павлов.

Павлов не беше открит за коментар. От компанията обясниха, че е в отпуск. По неофициална информация се очаква оставката на Тошев да бъде разписана в началото на септември.

В началото на юли "Труд" напусна първият заместник-главен редактор на вестника по времето на Тошо Тошев – Никола Кицевски. Месеци преди него това направи и "марковата" журналистка, както я наричаше Тошев, Валерия Велева.

"Нямам засега никакви изяснени медийни планове за в бъдеще", отговори Тошо Тошев на въпрос дали ще прави нов вестник заедно с депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски.

В медийните среди отдавна се коментират намеренията на Тошев да стартира нов вестник и да привлече част от екипа на "Труд". По неофициална информация това може да стане в началото на 2012 г.
Агент "Бор", както е псевдонимът му, с който е работил за бившата Държавна сигурност, става главен редактор на доскоро най-тиражния български вестник в зората на демокрацията през 1990 г. Той беше сменен на поста в началото на тази година след като германската компания ВАЦ продаде вестникарския си бизнес в България на Любомир Павлов, Огнян Донев и австрийско дружество, което първоначално държеше мажоритарния пакет, но впоследствие остана с минимален дял в резултат на разгорещен конфликт между съдружниците.

В средата на април Комисията за защита на конкуренцията одобри придобиването на контрола върху издателя на вестниците “Труд“ и “24 часа“ – “Медийна група България-Холдинг” ООД, от страна на бизнесмените Любомир Павлов, Огнян Донев и дружеството “БГ Принтмедия“. Огнян Донев тогава съобщи, че се планира издателската компания да стане публично дружество и акциите й да се търгуват свободно на Българската фондова борса.

Оригинална публикация

TVBulgaria I 23.08.2011

Наталия Димитрова, Майкрософт България I 23.08.2011

Вече са обявени лекторите и основните сесии

23 август 2011, гр. София – Шестото издание на DevReach, международната конференция за разработчици с Майкрософт технологии, ще се състои на 17 и 18 октомври 2011 г. в кино „Арена Младост” в София. Регистрацията вече стартира и до 15 септември всички желаещи да присъстват на събитието имат възможност да се възползват от 20% отстъпка от таксата за участие. Актуална информация за конференцията може да се получи на http://www.devreach.com, както и на Facebook страницата и в Twitter.
На 17 октомври събитието ще бъде открито от Скот Ханселман и Джеси Либърти. Скот Ханселман е Principal Program Manager в Майкрософт, популярен лектор и автор на повече от 15 книги в областта на софтуерната разработка с технологии на Майкрософт. Блогът му има над 75 хиляди rss последователи, а в седмичния си подкаст дискутира теми, свързани с ASP.NET и Windows и предлага конкретни практически съвети. Джеси Либърти е Senior Community Program Manager в Майкрософт и водещ на популярната рубрика Yet Another Podcast. Автор е на над 20 книги за .NET технологии и обектно-ориентирано програмиране.
Сред поканените лектори са популярни експерти в Майкрософт технологиите като Тод Англин, Ричард Кембъл, Томислав Бронзин, Тибериу Ковачи, Стивън Форте, Сахил Малик, Емил Стойчев, Ед Мъстърс, Лино Тадрос, Дарон Йондем, Мартин Кулов и др.
Основните сесии са посветени на разработка на мобилни приложения, Silverlight 5, C#, Linq, създаване на приложения с HTML 5 и Javascript – нова перспектива с Windows 8, Behavior Driven Development с Visual Studio 2010 и SpecFlow, SharePoint 2010, визуализация на данни с бизнес приложения и др. Не на последно място, конференцията ще даде възможност на разработчиците да получат актуална информация и експертен поглед върху бъдещото развитие на технологиите, особено след очакваните новости в Windows 8, които ще бъдат представени от Майкрософт в средата на септември на конференцията BUILD в Анахайм, Калифорния.
През 2010 година юбилейното пето издание на DevReach привлече повече от 550 участници от 12 държави и събра на едно място 30 от най-добрите .NET специалисти в света. Сред тях бяха Бет Маси, старши продуктов мениджър в отдел Visual Studio в Microsoft, регионалните директори на Microsoft Стивън Форте и Андрю Бръст, Лино Тадрос и Мигел Кастро – Microsoft MVPs (Microsoft Most Valued Professionals), както и много други.
DevReach е съвместна инициатива на Телерик и Мартин Кулов от Kulov.net. Събитието се организира с подкрепата на Майкрософт България и Международната .NET асоциация INETA. Технически партньор на конференцията е Стоун компютърс.

в. Сега | Анита ДИМИТРОВА | 23.08.2011

Или защо умря българският "Ролинг стоун"

В България вече няма специализирано музикално списание. Не е кой знае колко учудващо предвид, че от години няма и филмово и т.н. Легендарното "Ролинг стоун" проговори на български през есента на 2009-а, за да ни помаха за сбогом само двайсетина броя по-късно.
Само преди три месеца списанието, в което имаше превес на преводните материали (но все пак значително по-малко, отколкото в други лицензни издания като "Ел" и "Космополитън"), се осмели за пръв път да сложи българи на българската си корица. Това дори не бяха музиканти, а актьори – братята Явор и Захари Бахарови.
"Ролинг стоун" следва съдбата на погребания през 2007 г. "Ритъм". Българското списание за музика почина точно по 20-ия си рожден ден. То имаше превратна съдба през годините – по едно време беше вестник на евтина рециклирана хартия, после изживя възход, накрая пък се опитаха да го реанимират като притурка на вече съсипания "Егоист". Но съдбата му беше предизвестена. Кризата на пазара на печатния издания и свиването на рекламните постъпления беше в апогея си, когато никому неизвестната – и 22-годишна! – Анелия Илиева обяви, че ще издава на български "Ролинг стоун". Дори на Ян Уенър, култовия създател и издател на оригинала, това се видя смело. "Възхищаваме се на оптимизма и ентусиазма на българския екип в неблагоприятния икономически климат", заяви той. Явно оптимизмът е бил неоправдан.
Липсата на опит и медийно портфолио у издателите "Сивир публикейшънс" вероятно е изиграла известна роля за спирането на последното голямо издание в нишата "музика". Но разлиствайки списанието, по-скоро бях доволна от липсата на някои браншови обременености. Въпреки че основните български автори бяха от екипа на "Ритъм", "Ролинг стоун" имаше различно звучене. Подобно на американския си голям брат, и тукашното издание се стремеше да включва теми, различни от музиката. Дори преводни борсови анализи, което го открояваше от едноцветния лайфстайл рециклаж по сергиите.
Може дълго да се теоретизира по темата "Появи се интернет и хората спряха да четат печатни издания", но причините ми се струват по-дълбоки. Спомнете си обществения интерес в златните времена на "Ритъм" (тогава излизаха и други музикални вестници и списания, дори органът на БСП имаше музикална притурка!), тиражите на албумите – дори пиратски, и влиянието на музиката изобщо в живота ни. Не е, да кажеш, хората да са спрели да се интересуват от рок – то и списание за чалга няма.
Каквито и кусури да е имал българският "Ролинг стоун", той бе единствен представител на ниша – и най-доброто възможно нещо, което да я запълни. Нишата за момента изглежда запечатана завинаги. След провала на едно лицензно списание икона, представете си каква безразсъдна смелост се изисква, за да се появи някога оригинално българско издание за музика. Изглежда, че българският читател и рекламодател желае само "всеядни", магазинни издания за плаж, без стилова и идейно-тематична насоченост. Пазарът в момента не търпи фенство, изразен вкус или позиция.
"Надяваме се скоро да настъпят по-добри времена за целия медиен пазар в страната ни", казват издателите на "Ролинг стоун" в прощалното си изявление. Ха дано, ама надали в страната, където "Камъните падат" винаги е била по-популярна от "Ролинг стоунс".
***
СПРАВКА
"Rolling Stone" излиза за пръв път на 9 ноември 1967 г. Създателят му Ян Уенър, на 21, заема 7500 долара от роднини, за да финансира идеята си. Днес той е почти толкова известен, колкото са и повечето рок звезди, за които пише в списанието си.
Първият брой се появява в период на бурни социални и културни промени в САЩ, провокирани от масови политически движения като борбата за човешки права и свобода на словото. Въпреки че привидно е за музика и лайфстайл, списанието де факто се превръща в наръчник на контракултурата в САЩ и говорител на хипи поколението. През 70-те дава трибуна на бащата на гонзо журналистиката Хънтър Томпсън и на Том Улф. Сред сътрудниците му са още режисьорът Камерън Кроу, певицата Пати Смит, писателят и сценарист Джо Естерхаз, фотографите Ани Лейбовиц и Дейвид Лашапел, мениджърът и продуцент на Брус Спрингстийн Джон Ландау, дъщерята на Джон и Джаки Кенеди – Каролайн Кенеди и др.
Въпреки напредналата си възраст Уенър все още издава и ръководи списанието. Той можеше да е сред най-богатите хора на планетата, ако преди години се бе съгласил да продаде списанието си на MTV срещу 25-процентов дял от кабелния музикален канал.

Стр. 14

в. Сега | 23.08.2011

"Ролинг стоун" устиска на българския пазар почти 2 години. 2010 г. обаче не успяват да посрещнат 77 вестника, показва националната статистика. С малки изключения като явно благоприятната 2004 г. пресата в България е в отстъпление от 2000 г. насам. Новото хилядолетие е посрещнато от невероятните днес 545 вестника, делящи си годишен тираж от 442 570 500. 2000 г. обаче е последната, в която могат да се видят такива тиражи. Миналата година 359 заглавия са успели да направят 340 812 000 тираж, или около

45 вестника на човек от населението годишно.

В България има 60 ежедневника и 148 седмичника, а 151 издания излизат по-рядко от един път седмично. При всекидневниците този брой е връщане към 2005 г. след кратко просъществувал бум през 2008-а, когато на пазара има 70 такива издания. Еднократният тираж на 60-те всекидневни заглавия миналата година е бил 640 000.

Къде излизат най-много вестници?

Без съмнение в София, но балансът спрямо другите градове е силно нарушен. Освен това статистиката показва, че големината на града невинаги предполага мащабите на местната журналистика. В столицата се правят 194 заглавия при едва 16 в града, който идва на второ място – Пловдив. Въпреки значимостта си Варна има едва 8 издания, докато Враца се радва на цели 12, а Стара Загора – даже на 15. 20-те години преход са си казали донякъде думата – в страната няма областен център без поне 2 вестника. Но все пак твърде много са градовете, където плурализмът се гарантира на това минимално ниво – Видин, Монтана, Разград, Перник. Тиражите в провинцията също често са нищожни – да вземем 2000-те бройки еднократен тираж за видинските вестници и 1000-та броя общо за двете издания в Разград. Всъщност единствените градове, където тиражите заслужaват споменаване (извън София), са Стара Загора -изненадващо със 110 000 еднократен тираж, Варна (70 000), Бургас (62 000), Велико Търново (37 000),
Пловдив (34 000).

При списанията изненади няма.

От 695 издания на пазара мнозинството – 234, се падат в литературната група "обществено-политическа, култура, наука, книгознание", но лесно може да се предположи колко е делът на науката на техните страници. Второто почетно място заемат здравните и медицинските заглавия – 106. Посветените на техника, промишленост, транспорт идват на трето място по разнообразие с 91 заглавия.

Стр. 14

www.trud.bg | 22.08.2011

“Алфа тв” – телевизионната медия на партия “Атака”, ще тръгне в началото на септември и ще излъчва актуални новини на всеки час, придружени с обяснителни коментари зад кадър, съобщи лидерът на партията Волен Сидеров. Новата медия ще е първата партийна телевизия, за която СЕМ ще издаде разрешително до края на месеца.
В момента се провеждат конкурси за водещи и репортери. “Журналистиката е в срив и не мога да посоча коментарни журналисти на ниво. Аз обаче ще ги създавам. Имам самочувствие, че мога да го направя”, обобщи Сидеров. Като начало той ще избира хора с ерудиция.
Според Закона за политическите партии “Алфа тв” не може да има нито стопанска дейност, нито да реализира печалба, т. е. няма да пуска реклама. Медията ще се издържа от партийния бюджет. “Всичко ще е прозрачно, защото ще минава през Сметната палата. Няма да е с обширни разходи, а с повече талант и идеи, каквито имам”, обобщи Сидеров.

Оригинална публикация