Blitz.bg I Ива НИКОЛОВА I 22.02.2011
Със Светлана Василева бяхме "с гол в ръката нож", но сега си партнираме чудесно
- Г-жо Зурлева, за пореден път през последните 20 г. се подготвя нов закон за електронните медии. Какво налага сегашната промяна?
- Мисля, че ще се пенсионирам, но нов закон няма да има. Натам отиват нещата. Истината е, че всички политици искат да са в добри отношения с медиите. Не се сещам за изключения от това „правило”. Но сега има воля за промяна. И честно мога да кажа, че аз съм един от медийните хора, които много желаят това да се случи, да се разчисти пътя за по-регулирана дейност на медиите.
Като казвам регулирана, имам предвид не СЕМ, защото при нас саморегулацията е бъдещето. Имам предвид ясни правила за дейността ни, защото през изминалите десетина години много неща се извършваха на тъмно, с изключително по-силен втори план, отколкото първи. И в крайна сметка резултатът беше в това, че за целия период на прехода всъщност никой не знаеше кои са истинските собственици на медиите и как се управляваха те. Дано този закон проработи, защото го дължим на бъдещото поколение.
Не искам да звучи песимистично, но ние сме обреченото поколение на прехода. За моята дъщеря, за нейните приятели и за тяхната генерация изобщо, вече няма да има значение как е стартирала първата частна телевизия в България, кой е бил собственикът, какви са били неговите игри с политиците, как са вземани решенията. Ще има значение пазарът, в който те ще навлизат и ще трябва да работят. И затова е хубаво да има правила. Дано този закон да съществува като нов факт, а не като закърпване на стария. Скоро четох едно интервю на Георги Лозанов, според когото най-вероятно ще се направят само поправки. Не смятам, че това е правилно.
- Така ще може ли наистина да се вдигне завесата пред собствеността на медиите, за да знаем не само кой ги притежава, а кой и защо защитава дадена политика?
- Според мен това е основното, защото когато гледам дадено публицистично предаване, зная кой стои зад темата му и кой е реалният инициатор на идеите, които се прокарват там. И това в никакъв случай не е журналистът. Напоследък си мисля нещо, което никак не е хубаво за нашия сектор – защо ние макар и с право непрекъснато се занимаваме с това, че има корупция в митниците, в съдебната система, в държавата, в прокуратурата, правим тежки разследвания за почти всички области на живота, но никой не обяснява как така медиите са един оазис на чистота и почтеност и всички сме с ангелски криле. Това просто не е вярно.
- Едно писмо „До Мадам В.”, която и да е тя, като че ли приповдигна завесата на тези процеси?
- Четох много внимателно това писмо. И за съжаление смятам, че то изобщо не е до Мадам В., а до много мадами В. А., Б., В., Г. и изобщо мога да изредя цялата азбука. Невъзможно е да се уреди със закон липсата на морал. Оттам нататък всичко опира до личната ценностна система на всеки от нас. Защото ако за един материал ти вземаш пари под масата, това е твой личен избор. Аз не мога да зная всичко, което става в Нова телевизия. Затова просто вярвам на журналистите – на тези, които отразяват обществено-политическия живот, защото това е моята отговорност в работата ми. И трябва да им вярвам и да се надявам на техния морал и тяхната коректност.
Защото ако някой иска да подкупи журналист, в крайна сметка това остава въпрос на неговата съвест. Почти всеки може да бъде съблазнен. Имало е случаи, в които заради разследване са ми се обаждали с натиск, че това е платено, че сме поръчкови журналисти. Особено често са ме притискали след разследванията на Васил Иванов, които дори доведоха до бомбата в апартамента му, която без малко не уби майка му. Имало е голям натиск срещу мен за това, че някой е взел пари. Но аз никога не съм се съмнявала в разследващите журналисти. Защото разследващата журналистика сама по себе си е много опасна и, познавайки и Васил, и Диляна Гайтанджиева, и Даниела Тренчева, каквото и да са ми казвали, никога не съм вярвала, че техните материали може да са платени.
- Твърди се също, че много от популярните особено политически лица или лица от шоу бизнеса, си плащат, за да се появяват в едно или друго предаване. Това вярно ли е?
- Не зная как е в БНТ, но не мисля, че в частните телевизии се плаща за участието на т.нар. постоянни заподозрени – нито при нас, нито другаде. Защото сред тях има хора, които сами по себе си са експерти и са интересни. Например един Владо Каролев, който участва във всевъзможни предавания, особено по икономически теми, ми звучи абсурдно да си плаща. Именно защото е един от малкото експерти и един от малкото, които говорят интересно. Вероятно има и по-добри специалисти от него, но той е цветен, атрактивен и може да обясни нещата така, че хората да го разберат. Защото ако на екрана се появи банкер, който говори със специфична терминология, никой няма да разбере нищо и зрителите веднага ще превключат. В края на краищата дистанционното е най-големият съдник и то е нашият дамоклиев меч. Защото в момента, в който не си интересен, заминаваш – няма земна сила, която да накара зрителя да те гледа, ако нищо не се случва, независимо от рейтинга.
- Дистанционното ли ви принуди да предприемете доста драстични промени във водещите на сутрешния блок например? С какво Ели Гигова и Вито Саръиванов не се вписаха в концепцията на Нова?
- Да, безспорно. Дистанционното винаги е в основата на всички решения в една телевизия. Дори ще кажа нещо, което сигурно няма да се хареса на много колеги. Всяка частна телевизия е едно търговско дружество с цел печалба. Тя предлага определен продукт и го оставя в ръцете на дистанционното. В един момент хората престават да гледат нещо, защото са пренасители, уморени са по хиляди причини. И затова най-гениалният съдник на телевизията и последната инстанция за нея си остава зрителят.
Не мога да кажа, че Ели и Вито не са се вписали в концепцията. Просто всяка телевизия иска да има по-добри резултати. Не искам да коментирам конкретни предавания и лица, защото изпълняващ функциите на програмен директор е Светлана Василева. Причината за смените, каквито и да са те, са резултатите, няма други.
- Подбрахте ли новите лица?
- Те са в процес на подбиране. Много се радвам, че аз и Светлана гледаме в една посока и се разбираме за това, че първо трябва да се даде шанс на хората от телевизията, които са работили години наред за нея и след това да се търсят външни лица. В България за съжаление няма много голямо богатство от личности, за които да се избиваме. Искам да ви кажа, че телевизиите не се бият за никого, няма фигура, за която да кажем: ето, това е Опра Уинфри и тя е незаменима. Аз поне засега не виждам Опра Уинфри у нас. Макар понякога нещата да изглеждат точно обратното.
- Съжалявате ли, че Милен Цветков напусна сутрешния ви блок? Той по-добри резултати ли имаше?
- Не може да се каже така. Понякога по-добър е бил Милен, понякога, особено през лятото – Ели и Вито.
- А вярно ли е, че Милен се връща в Нова на мястото на Цветанка Ризова?
- Цветанка Ризова си остава там, където е. Не е вярно, че тя ще бъде местена. Има и много други неща, които ще се правят, но трябва да ги коментира Светлана Василева.
- Всъщност със Светлана Василева вие бяхте не просто конкуренти, докато тя оглавяваше БТВ, а дори враждувахте. Как се разбирате сега под един покрив?
- Между другото, хора, които познават по-добре нея, отколкото мен, са казвали в публичното пространство, че е невъзможно двете да се сработим, защото сме били основни конкуренти, когато тя беше начело на БТВ при появата й, а ние се борехме за лиценз. Тогава дори сме си разменяли доста остри реплики не само на различни дискусии, а по вестниците. Изобщо бяхме, както се казва, „с гол в ръката нож”. Но оттогава минаха много години и много неща се промениха в телевизионния свят. Тя има една стойностна кариера и е човек с изключителен опит, минал през огън и вода. И мисля, че избора й за изпълнителен директор беше успешен, защото ви уверявам, че не е толкова лесно да се намерят хора като нея. Изобщо не коментирам личните й качества, а професионалните.
В крайна сметка всички собственици на телевизии рано или късно стигат до извода, че оперативният директор трябва да е българин и това е единственият вариант нещата да вървят. Но когато тръгнеш да го търсиш е изключително трудно. Изобщо на нашия пазар, когато тръгнеш да търсиш човек за определени позиции, се сблъскваш с огромни трудности. Уж е богат изборът, но не е така, също както и с телевизионните лица. Въртят се все едни и същи хора и за последните години не мога да се сетя за новоизгряла звезда, която да блести на екрана и да прикове всички пред него.
- От друга страна обаче вие работихте дълги години с Олга Лозанова, която напусна Нова след идването на Светлана Василева. Конфликт ли имаше между тях?
- Не-не. Излизането на Олга от телевизията и идването на Светла не са свързани по никакъв начин. Не зная защо Олга реши така.
- А защо прекъснахте „Биг Брадър”, който беше най-успешният ви проект? Окончателно ли е решението да не го излъчвате повече?
- Мисля, че всяко нещо в този живот си има време – време да се живее и време да се мре. Смятам, че има едно пренасищане от този формат. Възможно е след години той пак да се появи и да бъде много успешен, но никога няма да бъде това, което беше при първия „Биг Брадър”, когато дадохме голямата награда и улиците на София почти бяха опустели. Тогава просто нямаше човек, който да те говори за това. Второто и третото издание също бяха успешни, но интересът никога не можеше да бъде същият. Мисля, че публиката трябва да си почине.
- Чу се, че рушите Къщата в Нови хан. Вярно ли е?
-Там имаме други студиа, от които ще излъчваме различни продукции.
- А причината за прекратяването на „Биг Брадър” не беше ли пошлостта особено на последното издание с гробарите и проститутките?
- Това е продуцентско решение, което в крайна сметка го одобрява програмният директор на телевизията. Но искам много ясно да заявя нещо – понякога професионалните цели много силно се различават от моите лични. Аз не съм и не искам да се изкарвам моралист. Ако вярвам, че нещо е правилно за Нова, ще го защитавам, независимо че трябва да изляза срещу СЕМ и да се боря с тяхното мнение. Ние сме търговска телевизия и работим за рейтинга и рекламата, но тогава наистина ми беше много тежко, защото не разбирах с какво тези деца са важни за шоуто. Не разбирах какво печелиш от тяхното присъствие. Продуцентите бяха убедени в това, но аз лично имах спорове с тях.
- Още едно предаване на вашата телевизия скандализира тежко обществото и това беше „Цената на истината”. Как го оценявате с днешна дата?
- Не бих искала да коментирам.
- Това развали ли отношенията ви с Нико Тупарев?
- Не. Аз никога не съм била приятел с него, за да си разваляме отношенията. Общуваме чисто професионално. Олга Лозанова беше казала в едно интервю, че няма земна сила, която да раздели нейното приятелство с него, защото се познават от много години. Това е тяхно право и аз го уважавам. В чисто професионален аспект той е много добър продуцент. И той, и Магърдич Халваджиян постигнаха тези и материални, и професионални успехи благодарение на двете телевизии. Помня ги много добре, когато дойдоха при мен. Още бяхме на пл. „Св. Неделя” и тогава пак Олга Лозанова беше програмен директор. Тя ги доведе заедно с Митовски. Никога няма да ги забравя – те бяха едни момчета, които още нямаха никакви реализирани проекти. И първият беше „Стани богат” – едно от моите любими предавания.
По това време положението беше много тежко, защото ние все още нямахме национален лиценз и не се знаеше какво ще стане и дали изобщо ще го получим. Трябваше да се платят правата на „Ендемол”, които изобщо не бяха малко за една регионална медия. Тогавашните собственици в лицето на гръцката „Антена” отказаха и в един момент всички преговори увиснаха във въздуха. Собствениците бяха категорични, че без лиценз няма да влагат инвестиции в програми. Тогава аз се обадих на собственика г-н Киряку и му казах, че ако той не отпусне тези пари като инвестиция, не зная какво ще правим и как ще се доказваме, защото нищо не се случва и не може да се случи. Той каза, че ми вярва, че вярва, че ще успея и лично разреши това плащане. Така тръгна „Стани богат”.
По същия начин, когато Слави Трифонов дойде да преговаряме за „Шоуто на Слави” пак бяхме на пл. „Св. Неделя”. Тогава изпълнителен директор беше Стефан Димитров, а аз бях представител на „Антена” и преговарях за инвестициите. Спомням си, че Слави имаше съвсем друг вид – беше с опашката. По-късно в книгата, редактирана от Любен Дилов-син, има един момент, в който описва тази среща и казва: „Силва Зурлева ни гледаше с тъжните очи на ирландски сетер”. Точно така беше. Прав е. А аз гледах като ирландски сетер, защото харесвах това шоу и много го исках в Нова телевизия. Знаех, че ако това се случи, тя ще дръпне много напред, както стана с БТВ. Защото колкото и да се биехме тогава в съда, тези битки щяха да свършат, но ние вече щяхме да сме набрали популярност. Само че не го взехме по политически причини. И затова е написал, че гледам като тъжен ирландски сетер, защото знаех, че това е грешка от страна на Нова, но аз нищо не можех да променя.
- Какви бяха политическите причини?
- Има неща, които не искам да кажа, защото има давност. Тогава предаването беше политическа сатира, много остро. По това време бяха протестите, шествията, възрожденските песни, „Стани, стани, юнак балкански” и изобщо обстановката беше революционна. А ние се борехме в съда за лицензията, всички ни притискаха, искаха да ни удушат, никой не искаше да я има тази Нова телевизия и борбата всъщност бе да я няма. И си представете как ние се бием за национална лицензия и изведнъж пускаме едно шоу, което започва да громи властта от сутрин до вечер. Какво щях да правя тогава? Никога нямаше да получа тази лицензия. Може би някога ще разкажа как се случиха нещата, защото много ясно си спомням всичките ни срещи – къде съм ходила, с кого съм разговаряла.
Но искам да споделя нещо много откровено: абсолютен мит е и вече ми е дошло до гуша, когато се говори за свободата на словото, която наистина е основно благо и основна ценност, медийни шефове на вестници и телевизии да излизат и да казват: ние сме независими, ние се самоиздържаме, ние не правим компромиси. Няма медия, която да не прави компромиси, това е невъзможно да се случи поне в нашата страна. В такива случаи е по-добре медийните шефове да си мълчат, вместо да говорят глупости. Медията е независима, ако от нея нищо не зависи. Ако си направя един кабелен канал, по който ще ме гледат майка ми и сестра ми, там от сутрин до вечер мога да си говоря каквото си искам, нищо няма да зависи от мен, мога да се събера с проф. Юлиян Вучков и всичко ще е супер.
- Изпуснахте не само шоуто на Слави, но и едно много гледано шоу, което стартира по Нова – „Господари на ефира”, което се излъчва пак по конкурентната ви БТВ. Защо стана така?
- Аз водех преговорите, когато пускахме шоуто и съм човекът, който е подписал първият му договор за национален ефир. Но когато то премина в БТВ не съм водила тези преговори и не е коректно да кажа как точно са се развили нещата.
- Тогава е имало политически причини да не вземете Слави, а сега премиерът Борисов похвали Нова за разследваща журналистика. Не е ли притеснително властта да хвали една медия? Как се почувствахте от тази похвала?
- Лично аз не съм се почувствала зле, защото нямам чувството за нещо лепкаво, за това, че сме получили комплимент, който не заслужаваме. Преди Бойко Борисов да стане премиер, в качеството му на главен секретар на МВР всички криминални репортери не само от Нова, а и от другите медии бяха в много тясна връзка с него, защото той просто е роден пиар. Той го носи в себе си и общува с медиите по начин, по който нито един друг политик не може да го прави. Няма друг такъв пример, въпреки че познавам сравнително добре всички.
И той каза това за нашата разследваща журналистика по-скоро в качеството си на бивш главен секретар на МВР, отколкото на премиер, защото много добре познава криминалните репортери, познава обстановката, знае колко е трудно да се направи едно такова разследване. И в никакъв случай не съм се чувствала омерзена за това, че похвалата идва от властта. Напротив, радвам се за децата, както ги наричам, защото те много често си слагат главата в торбата. Имаме случаи не само на заплахи за побой, а чупене на камери и какво ли не. Това се случваше и заради разследването на затворите, и за корупцията в Централния затвор, и за незаконните селища, и за корупцията за европейските фондове. Затова една такава похвала е много важна най-вече за криминалните репортери.
- От друга страна обаче тече една много неприятна история, свързана с вашата телевизия и шоуто „Байландо”. Обвиняват продуцентите, че хората, които защитаваха каузи, не са получили никакви пари и че всичко е било фарс, от който са печелили само авторите на шоуто. Как ще отговорите на обидените?
Бих желала да направя разяснения относно механизма за събиране на средства в предаването „Байландо”. Чрез sms-ите зрителите трябваше да изразят единствено подкрепата си „ЗА” участниците, т.е. бяха важни за класирането им, за да се реши кой остава и кой излиза от шоуто. Цената им бе 0.25 лв, а не 1.20 лв., както е обикновено в други програми. Това е най-ниската цена, на която постигнахме споразумение с операторите.
Бихме желали да подчертаем, че целта на създадения механизъм бе да даде възможност на повече зрители да дадат своя вот за каузите на участниците, без да бъдат натоварвани с висока добавена стойност. Мога да ви гарантирам, че в телевизията и при продуцентите не е влязла една стотинка от тези пари. Никога няма да си заложа името под една лъжа.
- Тогава на каква финансова помощ трябваше да разчитат участниците?
Разчиташе се на хора, които щяха да се развълнуват от каузата на съответния участник и биха му помогнали с пари в личните им сметки, които изписвахме на екран през цялото време. Ние изпълнихме ангажимента, който имахме, към победителя и помогнахме за осъществяването на неговата кауза. „Байландо” реално успя да допринесе за сбъдването на повече от една мечта, след като няколко участници по пътя към своята кауза получиха незаменима подкрепа за нея.
- Как гледате на факта, че в един момент всички телевизии започнаха да правят шоу с благотворителна цел? Това не опорочава ли самата идея?
- За съжаление, както имахме два синода и изобщо всичко ни беше по две, и тук не можем да създадем един общ екип и общ фонд за благотворителна кауза и да обединим усилията си. В един момент, особено преди Нова година, когато е кампанията „Българската Коледа” се оказа, че се събират благотворително пари и за децата на загиналите полицаи, и „Великолепната шесторка” по БТВ, и „Байландо” при нас. Но аз все още вярвам, че когато хората искат да помогнат, те го правят. Ще припомня един трагичен случай – с Андрей Баташов. Той почина няколко дни след като направихме концерта за него, но тогава в рамките на един час събрахме над 40 000 лв., които предадохме на семейството, за да се покрият разходите в „Токуда” за лечението му.
Смятам, че този тип благотворителни предавания никога няма да умрат, стига да се измисли достатъчно добра и трогваща кауза. Най-големият успех на Нова телевизия с най-много събрани пари – над 2,5 милиона лева, е „Вип Брадър”. Може различни хора да не харесва Нова телевизия, да говорят против нея и нейните лица, може голяма част от жълтата преса да се опитва да я дискредитира, но това, което никой не може да дискредитира, са над 20 чисто нови кувьоза, единствения лапароскопски апарат за детската хирургия в „Пирогов” – всичко това остава за години напред и ще помогне на много хора. То е направено с парите на нашите зрители. Занимавам се лично с този процес и много се ядосвам, когато прочета нещо негативно специално за тази благотворителна кампания на „ВИП Брадър”.
В момента разпределяме 265 000 лв. от благотворителното издание на „Стани богат”. Направихме обществен съвет със Стефка Костадинова като председател на Олимпийския комитет и Надя Шабани, която е председател на Агенцията за закрила на децата, и още няколко души, и решихме да не се купува оборудване за различните домове, а да дадем стипендии на деца от домове за сираци със спортни таланти, които учат и ще влязат тази година в спортни училища, за целия период на обучение от 4 години. Правим го заедно с ДСК, които ще им издадат карти.
- Преливането на шоупрограми от една телевизия в друга обаче вече ни обърква като зрители. Често не знаем коя точно телевизия гледаме. В какво се изразява конкуренцията между трите ефирни телевизии – в наддаване за едни и същи предавания ли? Защо не излиза нищо ново?
- От тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Струва ми се, че липсата на креативност си личи навсякъде. Не зная защо се случи така, но като че ли има едно изчерпване, една умора у зрителите, един навик, гледат едно и също, клишета някакви. Доколкото познавам нещата, нито има бум, нито се очертава да има. В момента на телевизионния пазар няма проект, който да ни накара да се избием с БТВ за него. Всичко е добре забравено старо, както в модата. Надежда ми дават само новите книги, които чета, защото аз повече чета, отколкото гледам телевизия, че могат да се направят добри филми и сериали.
- За шоуто на Иван и Андрей също се говори, че търпи трансформации. За какво става дума?
- Иван и Андрей си остават при нас. Водят се преговори за оптимизиране на самото предаване, но тези преговори се водят от Светлана Василева. Лично на мен като зрител „Станция „Нова” много ми харесва, защото всеки може да си намери нещо в този формат. „Директно с Карбовски” също е успешен проект.
- Цветанка Ризова обаче като че ли иска да се харесва на всичките си събеседници и търпи доста критики заради това, особено от Кеворк Кеворкян?
- Кеворк Кеворкян рядко казва нещо добро за някого. Той пише прекрасно и има много строги преценки. За да каже нещо положително, то наистина трябва да е много силно. Сигурно не харесва начина, по който Цветанка води предаването си, но зрителите си го харесват. То е по-спокойно. Важни са въпросите, които тя задава, а не толкова тонът, с който ги задава. Тя е спокойна, когато разговаря, но от въпросите личи, че е много информирана и знае какво пита. Докато, когато гледах разговора между Мартин Карбовски и Кристина Патрашкова, направо ме заболя главата, защото беше бърз като пинг-понг и в един момент се задъхваш от поемането на информация. Но ние държим в нашата телевизия всеки да може да намери нещо за себе си, нещо оригинално и нетипично.
- Вие се самоиздържате като медия и се занимавате с благотворителност, докато БНТ получава бюджетни средства, за да работи и има право на реклама. Ще приключи ли някога битката между държавната и частните медии за рекламите, как и кога?
Не, няма воля да приключи. Аз от много години пея тази песен, но нищо не се случва, въпреки че много хора мислят като мен и ме подкрепят. И не зная кога тази битка ще да приключи, защото тя може да бъде решена само на политическо ниво. Но никой няма интерес от това. Първо, защото в БНТ има достатъчно проблеми, които трябва да се решават на управленско ниво и са свързани със съкращения. Една частна телевизия се прави с хора от порядъка на 250-300 души. Докато в БНТ са в пъти повече. И аз не зная коя е тази политическа сила, която ще си сложи ръката в огъня и то в предизборен период да взема непопулярни мерки. Много хора от нашия бранш са съгласни, че веднъж за винаги трябва да се вземе решението какво ще се прави с БНТ, защото парите, които се отпускат – 60 милиона лева, са на данъкоплатците, а не на някого, който просто им ги дава. Това са нашите пари.
На последната дискусия за закона в Министерски съвет през есента моята теза беше следната: ние нямаме нищо против субсидията на БНТ да се вдигне дори на 80, на 100 милиона, да се направи структурната реформа, но те просто да правят или едното, или другото – или обществена телевизия с продукции с обществена значимост, които нямат комерсиална стойност и да излязат от рекламния пазар, или ако играят на рекламния пазар, субсидията им да бъде сведена до минимум. Както е в Гърция – гръцката обществена телевизия е равностоен играч на рекламния пазар и не получава субсидия.
Но не мисля, че това ще се случи, защото има много разнопосочни интереси. В кризата нашият пазар много се сви и в него продуцентите и рекламните босове биха искали да имат още една телевизия, в която да реализират продукция. А ако се забрани рекламата, те няма да могат да правят нищо там, за да вземат пари.
- Освен рекламата за БНТ, коя е другата най-болезнена точка във въвеждането на новите правила за работа на електронните медии в промените на закона?
- Една от най-болезнените точки е дали офшорна компания има право да притежава медия. Аз съм се борила години наред това да не е така и мога да кажа, че тази моя борба не е успешна. Не можех да застана срещу всички. Това беше много наивно. Мога да кажа за себе си, че съм един старомоден романтик. За съжаление вече не е така. Настроена съм много по-песимистично, а може би реалистично, защото зная, че това няма да се случи.
След толкова много години, в които си изяснявахме кой на кого е собственик, къде е регистриран и защо – заради данъчното законодателството, дори човекът, който е направил много за рекламата в България – Красимир Гергов, излезе в сутрешния блок на БТВ и каза, че телевизията е като плод и зеленчук, това някакви си отмина без адекватни реакции. Явно вече не прави впечатление на никого.
Твърдя, че случващото се сега, след години ще бъде само една историческа справка. Също както първоначалното натрупване на капитала, в началото на миналия век. Всички знаем кой е Буров – голям банкер, един от основателите на банковото дело в България. Но ние изобщо не се интересуваме какво реално се е случвало в процеса на натрупването на неговия капитал. Същото е и в медиите сега, само реалното време е друго.
- Отложи се и цифровизацията за 2013 г. Какво е обяснението?
- Това е едно умно решение, защото ние не сме готови като държава. Като се започне с това, че нашите зрители не знаят какъв е този процес и защо трябва да си купуват устройствата, с които да преобразуват сигнала. Освен това има около 200 000 социално слаби домакинства, които трябва да получат безплатно тези устройства, чиято цена е между 50 и 100 лв. Трябва да се направи и изключително силна рекламна кампания. Това е един процес, който ни е наложен, и никой от нас – хората, които сме на пазара, не го приема еднозначно. Но това е перспективата на европейското развитие на България и тъй или иначе ние трябва да намерим компромисния вариант и да го направим.
