Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/10Feb2012.html

Human Capital I 10.02.2012

Колко са ПР специалистите в България и какъв е потенциалът за развитие в тази област, разказва председателят на Българско дружество за връзки с обществеността

Д-р Александър Христов е председател на Българско  дружество за връзки с обществеността за 2012, Акаунт директор  в ПР агенция Civitas Bulgaria и преподавател в УНСС. Той е член на Българско дружество за връзки с обществеността от 2003 и участва в ръководната дейност на организацията през последните шест години. Председател е на Комисията по етика на БДВО за периода 2006 – 2010. 

С него се срещнахме, за да ни разкаже колко са ПР специалистите в България, колко са младите хора, които учебните заведения подготвят всяка година в сферата на комуникациите и какъв е потенциалът за развитие в областта на връзките с обществеността.

Г-н Христов, колко са специалистите по ПР в България? 
Ако трябва да отговаря направо, ще кажа, че или са прекалено много, или са прекалено малко. Зависи от това кого смятаме за ПР специалист или как работещите в областта се самоопределят. Има страхотен афоризъм, който често цитирам: „Ако на клетката на слона пише „Бивол”, не вярвай на очите си”. Това е, което се случва в ПР професията, при това не само в България. 

Има хора, които се определят като ПР специалисти, но това самоопределяне не ги прави автоматично такива. Затова казвам, че са или прекалено малко, или прекалено много, но и в двата случая не са толкова, колкото трябва. Тук е мястото да отбележа ролята на професионалните ПР организации като БДВО в тази област, чиято роля е именно такава – с авторитета на дадената организация и нейните членове  да имат възможността да кажат кой ПР специалист е наистина професионалист, съответно, ако се върнем към афоризма, кой е бивол. 

Вие сте председател на БДВО. Колко са вашите членове?
Бройката е динамична, тъй като членството е годишно. За 2012 не можем да кажем още, но за 2010 и 2011 индивидуалните членове на БДВО са около 300 души. ПР специалистите в страната обаче, с които поддържаме активни контакти, са много повече.

ПР професията стана доста „модерна” през последните години и е много привлекателна, особено за младите хора. 
Младите хора в ПР са много. Имаше изследване преди няколко години, което показа, че средната възраст на хората, работещи в ПР бранша, е 27-28 години. Динамиката на професията предполага такъв тип хора да навлизат в нея. 

Колко млади хора с образование по връзки с обществеността излизат годишно от университетите?
По груби изчисления, някъде около 250 и 300 души годишно. Част от тях не се реализират в областта, но, от друга страна, има много други ПР специалисти, които са влиятелни и успешни в България, но нямат образование по връзки с обществеността. Това е нормално, тъй като академичното образование  по ПР в страната стартира в началото на 90-те години.

В настоящата ситуация има ли потенциал за тези стотици млади хора, които излизат от университетите, за да се реализират успешно? В бранша работят много и добри специалисти вече. Компаниите разкриват ли нови позиции за специалисти по комуникации?
Да, има бъдеще, макар че процесът по откриване на нови работни мeста от компаниите в момента  не е толкова активен. И въпреки всичко – да, има перспектива. Инвестициите в комуникационни дейности и ПР са функция на икономическото състояние на страната, което в момента не се характеризира с високи показатели, но не мога да кажа, че няма перспектива. За хора, които са талантливи, способни и ентусиазирани, не се сещам за време, в което те не могат да се реализират професионално.  

Какво е типичното възнаграждение за стартовите позиции и как се променя то с развитието на специалиста във времето?
За стартовите позиции и в агенции, и в компании заплащането се движи между 700-800 до 1000 лева. Възнагражденията на специалистите на най-високите мениджърски позиции в областта може да стигне 2500 лева. Тук не включваме две групи специалисти. Тези, които са на свободна практика, както и управители на агенции и висше мениджърско ниво, които имат други функции.  Друго, което бих могъл да кажа, е, че както и в другите браншове, заплатите през последните години в областта на ПР са замразени.

Какви умения са необходими, за да бъдеш успешен ПР?
Първото и най-важно умение, което е необходимо, е умението да усещаш и разбираш какво искат да чуят и да разберат другите и да го кажеш по най-добрия начин. Може би това е причината, поради която професията е толкова феминизирана, защото жените като че ли са по-добри в това. Естествено са необходими много други умения, които аз бих казал, че по-скоро се учат, отколкото са вродени- например  комуникативността. Професията е изключително динамична, което е свързано с темперамента, който трябва да имат хората.

Иска се сърце, здрави нерви, възможност за бързо вземане на решения. Разбира се, е важно да умеем да пишем и да се изразяваме добре. Нещо, което остана на последно място, но не е, е умението да правим така, че в комуникацията и реализираните дейности всички страни да печелят.

От Ваша гледна точка, кое е най-хубавото на тази професия?
От моя гледна точка най-хубавото на тази професия е възможността да виждаш своите идеи реализирани на практика и възможността да увличаш по тях много хора. Да виждаш как те й се радват. Това е най-хубавото от моя гледна точка.

Най-трудното?
Най-голямата трудност е може би същата. Предизвикателството в професията е умението да реализираш кампания или проект, който да е полезен както за инициатора на този проект, така и за крайните публики. 

Каква е разликата да бъдеш ПР в компания и в агенция?
Аз съм бил и от двете страни и мога да кажа, че почти няма разлика, когато става въпрос за комуникация навън и реализация на кампании. Разликата е много повече вътре – в организацията на работата и взаимоотношенията. Разликата е и че в агенцията има и нещо, което наричаме „обслужване на клиента”. 
Звучи просто, но всъщност това означава много отделни дейности и умения, за да се постигне нещо, което е от полза за всички. 

Доколко мениджърите и компаниите се доверят на ПР практиците или по-скоро те самите имат идея, на която държат?
Зависи от типа мениджър и клиент. Колкото повече слушат, не казвам автоматично да приемат, а да се доверяват и изслушват, толкова по-добре. Винаги казвам, че когато става въпрос за такъв тип комуникации, изключително важно е да чуеш какво ще ти кажат хората, с които работиш. Най-малкото ще имаш още една гледна точка. Колкото повече гледни точки чуе мениджърът или клиентът за даден проблем или предложение, толкова по-информирано ще бъде неговото решение. 

Разкажете ни за ваш проект, който е бил труден, но въпреки всичко успешен?
Това, което най-трудно се постига, често не се вижда нито от мениджърите, нито от клиентите. 

Защо?
Защото има ужасно много логистика зад повечето събития, кампании и проекти, които реализираме. Не се вижда координацията, убеждаването на различни групи от хора – подизпълнители, медии, клиенти и т.н.

Важен въпрос, особено в настоящия момент, е как се измерва ефективността на даден проект във вашия бранш?
За съжаление към момента няма, дори в световен мащаб, абсолютно точен и надежден метод за измерване ефективността от комуникационните дейности. И наистина според мен Нобелова награда ще заслужи този, които измисли такъв. Но методите, които се използват в ПР практиката, са много.  Те са основно свързани с измерването на възможността дадено послание да достигне до определени целеви публики. Оттам нататък методите за измерването на това как посланието променя техните нагласи, действия и т.н. е по-скоро в полето на приблизителното заради недостатъчната разработеност на тази проблематика. Има обаче напредък. През миналата година на конференция в Барселона бяха формулирани т.нар. Барселонски принципи за измерване на ефективността в ПР и методиката с наименование Valid Metrics for PR Measurement. Те са достъпни онлайн. Всеки, който иска да ги види и да се запознае с тях, може да го направи. По мое мнение към момента това е най-доброто постижение като методика по отношение на ефективността в ПР.

Когато компания реши да се обърне към ПР експерт или агенция как да се ориентира – да провери дали членува в някоя от браншовите организации?
Да, професионалните ПР организации могат да дават референции на компаниите. Не е задължително съответният ПР специалист или ПР организация да е член на някоя от браншовите организации, но ние се познаваме, знаем кой как работи и можем да дадем професионални препоръки, независимо дали даден специалист или ПР агенция е член на някоя от браншовите организации.

Оригинална публикация  (и видео)

ROI Communication I 9.02.2012

Общата цел на Европейската комисия и SamKnows е да предоставят на Европа надеждна и точна статистика за ефективността на широколентовата връзка в Европа.

Проектът цели да създаде общност от потребители на широколентова връзка в цяла Европа, които да се присъединят към вече съществуващите големи общности в САЩ и Обединеното кралство. Всеки от тези доброволци ще постави в дома си устройството “Whitebox” на SamKnows, което ще проверява ефективността на интернет връзката. Доброволците също така ще имат достъп до данните, събрани чрез информационната система на SamKnows. Отделните участници ще имат възможността да проверяват своите интернет доставчици, а данните от общността ще бъдат използвани от Европейската комисия за оценяване на настоящата ефективност на интернет доставчиците в Европа, както и за откриване на примери за постигнати успехи и потенциални проблеми.
Нужни са 2500 доброволци от България, за да се осигури надеждна и точна статистика за ефективността на широколентовата връзка в Европа, която да послужи за основа на инвестициите в дигитализацията на страните в Европа.
Нели Крус, Еврокомисарят по Дигиталната политика на Европейската комисия (ЕК), подкрепя изследването, което е финансирано от Европейски фондове. Ще се оценява реалната скорост на широколентовата връзка, която достига до потребителите в 27 страни членки на ЕС, както и Исландия, Норвегия и Хърватия. Резултатите ще помогнат на ЕС да подобри ефективността на инвестициите във високоскоростен широколентов интернет в Европа и да се реализира европейската дигитална политика, както и ще предостави полезна информация за качеството на предлаганите услуги на потребителите.
“Всеки в ЕС трябва да може да се възползва от предимствата на отворения и законосъобразен интернет, без скрити ограничения или по-бавна скорост, отколкото е обещана от доставчиците”, споделя Заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус, отговаряща за цифровите технологии. “Нуждаем се от информация от първа ръка от потребителите в Европа за актуалното състояние на широколентовата връзка. С тези данни, можем лесно да видим в кои страни услугата е най-добра и в кои страни качеството изостава, което ще ни позволи да насочим подкрепата си и инвестициите там, където са нужни.”
Изследването ще измери скоростта на широколентовата връзка като предостави на доброволците устройство, което се свързва към тяхната широколентова връзка. Доброволците ще получат специално разработено устройство, оценяващо широколентовата връзка, което може да се включи в наличния модем/маршрутизатор. То се нарича “Whitebox“ (Бялата кутия) на SamKnows. За да бъде представително от статистическа гледна точка в изследването трябва да се включат 100 000 доброволци, като доброволците от България трябва да бъдат 2500. Доброволците ще получат подробни данни в реално време за качеството на тяхната връзка, включително скорост и надеждност.
Резултати от проведено от НСИ изследване за използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата за 2011 г. показва ръст от 11.9% спрямо предходната година в относителния дял на българските домакинства, които имат достъп до интернет в домовете си. С висок ръст се отличава и важният за ЕК показател за широколентовия достъп, при който се наблюдава увеличение от 13.8% в осигуряването на бърза и надеждна широколентова връзка на домакинствата в България спрямо предходната година.
Изследването на Европейската комисия се провежда от SamKnows, фирма, която е специализирана в изпитването на качеството на широколентовия интернет. “Надявам се в Европа да изградим силна потребителска общност, чрез която да изследваме доставките на интернет в дългосрочен план”, казва Алекс Салтър (Alex Salter) изпълнителен директор на SamKnows. “Възможността да се установят стандартите на широколентовия достъп, както и възможността да се привлекат значителни инвестиции за подобряване на инфраструктурата в отделните страни ще мотивират много хора да станат част от доброволците в България.”
Желаещите да се включат като доброволци от България просто трябва да се регистрират на http://www.samknows.eu/. След това ще получат малко устройство “Whitebox”, което да свържат към своята интернет връзка.

Бележка за редакторите:
Повече за подкрепата от страна на Еврокомисаря Нели Крус можете да прочетете на: http://blogs.ec.europa.eu/neelie-kroes/how-fast-is-your-broadband/

Повече за методологията на проекта и как да се включите в него можете да прочетете на: http://www.samknows.eu/

За Европейския проект
Държавите-членки, в които SamKnows набира доброволци, са: Австрия, Белгия, България, Кипър, Чешка Република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединеното кралство, като още доброволци се набират и в Хърватия, Исландия и Норвегия. За повече информация за включване в проекта вижте: http://www.samknows.eu/

За контакти:

ROI Communication
info@roibg.com
+359 2/ 961 59 71

M3 Communications Group I 9.02.2012

9 февруари 2012 г., Давос. „Светът е прозрачен, не може да има граници и ограничения върху прозрачността, защото тя води само до високи етични стандарти“, каза днес PR експертът Максим Бехар по време на откриването на Световния PR форум в Давос. Той участва в дебата „Правото на личен живот срещу публичността в ерата на прозрачност“ заедно с Алън Майер, партньор в най-голямата американска компания за комуникации в шоу бизнеса 42West, а модератор на дебата бе Даниел Хьолтген, директор по комуникациите в Съвета на Европа.

„Никой вече не може да ограничи прозрачността, защото тя се развива постоянно чрез социалните медии – те правят света неизмеримо по-добър, по-честен, по-морален и дават на милиони хора най-важното, от което имаме нужда сега – познание“, каза Бехар.

Това е неговото трето участие за трета поредна година на престижния форум в Давос. Преди две години той презентира позицията си към социалните медии, преди година бе модератор на встъпителния дебат между безспорните световни капацитети Пол Холмс и Маршал Спондър, тази година самият той бе участник в дебат.

Максим Бехар управлява водещата в България PR компания M3 Communications Group, Inc., част от веригата на световната корпорация Hill+Knowlton Strategies, a от януари 2012 е директор и на офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага.

Форумът Communication on Top има за цел да събере на едно място специалисти и иноватори в областта на комуникациите и да предостави платформа за обмяна на идеи и обсъждане на практики, тенденции и стратегии. Тази година във форума участват повече от 30 души от 20 страни. Предвидени са седем панелни дискусии, представяне на проучвания (case studies) и три дебата, които провокират обмяната на идеи по отношение на публичността в ерата на социалните медии и бъдещето на комуникациите.

Форумът, който се провежда за трета поредна година, стартира на 8 февруари. Освен темата за публичността срещу правото на личен живот програмата включва и теми като „Нови предизвикателства пред PR агенциите – глобално срещу локално", „Комуникации във виртуална икономика" и „Виртуална комуникация или комуникация лице в лице в маркетинга и PR".

Освен участник в дебата Public vs. Private, Максим Бехар ще модерира и заключителната церемония по връчването на наградите C4F (Communication for Future). Наградите се връчват за втори път тази година с тях се отличават личности, които положително са повлияли за развитието на комуникациите и са допринесли за налагането на нови тенденции в тази сфера.

Повече информация на: http://www.forumdavos.com/

За повече информация, моля, свържете се с M3 Communications Group, Inc.,
тел. 02/818 70 10 

в. Класа I Диана ЙОСИФОВА I 25.01.2012

Георги Крумов има повече от 15 години опит като мениджър в компании като „Кейбъл енд уайърлес“, „Бурма Кастрол“ и „Бритиш петролиум“. В момента е управляващ директор на GBK Invest, компания, която управлява инвестиции в различни сфери, както и член на надзорния съвет на Uniqa Insurance. Притежава и лично портфолио от недвижими имоти и инвестиции, в т.ч. най-голямата българска компания за военни технологии за комуникация „Електрон прогрес”.

- Г-н Крумов, вие работите с чуждестранни инвеститори. Какви са нагласите към България? Доколко тя е привлекателна за чуждите компании и с какво?
- Само преди дни говорих с инвеститори от Лондон за привличането им по различни проекти в България и за съжаление в момента не бих казал, че страната ни е привлекателна за каквито и да е инвестиции. Причините са обективни и свързани най-вече със световната криза. Ако преди това България беше във вътрешна криза, но Европа вървеше добре, това не беше пречка за чуждите инвеститори, защото залагаха на доброто развитие в бъдеще. Но днес самите европейски страни имат тежки проблеми и търсят така наречените „убежища”, където да държат парите си и изобщо не считат нашия регион за привлекателен. Фактор е и ситуацията с Гърция, тъй като инвеститорите по принцип предпочитат да взимат под внимание по-голям регион, не само една държава, и южната ни съседка изпъква с огромните си проблеми. Когато се говори за България, се знае, че голяма част – над една-трета – от банковата ни система се държи от гръцки банки – това също спира инвеститорите. Австрийските банки, които работят тук, също имат ограничения по отношение на кредитирането, наложено наскоро от Австрийската централна банка. Всичко това прави България изключително непривлекателна за инвестиции. Освен това до момента няма никакви специални преференции за големи инвеститори. Така че, ако изобщо можем да говорим за капиталовложения – те са насочени към производство на стоки и на услуги или към разширяване на вече съществуващи бизнеси. Това в известен смисъл е хубаво, т.е. ако видим стабилизиране на икономиката за в бъдеще, предполагам, че ще дойдат и по-качествените инвеститори.

- В тази връзка какво може да направи държавата?
- Твърде много. Например да избере приоритетите си като част от дългосрочна стратегия и да определи съответните финансови стимули – като започнем от данъчни преференции, както е навсякъде по света, та до предлагане на допълнителни ресурси на тези фирми, които отговарят на определени критерии. Формално стимулите ги има и сега, но или не работят на практика, или изобщо не са достатъчно. Например в IT сектора, за който постоянно се повтаря, че бил приоритетен, държавата не е направила особено много. А там трябва да се обхванат много по-голям кръг от дейности – още от образованието на съответните кадри. И затова виждаме следния парадокс: българите, които традиционно сме силни в науки като информатика и математика, завършват образованието си тук и след това заминават за чужбина.
Не бива стремежът да е насочен към едно или две предприятия, а да се развива целият бранш. Когато произвеждаш, трябва да можеш да разчиташ на доставка на твой колега, той пък на друг и така нататък – т.е. няма я инфраструктурата, няма я логистиката за високите технологии, няма ги доставчиците. При износ на подобни продукти може да се помисли за насърчаване с по-широк кръг от мерки, които съвсем целенасочено правителството да определи. Самият аз притежавам компания, която работи в областта на високите технологии, и бих казал, че не само че не виждаме стимули, а и точно обратното – пречки от всякакво естество от бюрокрация до неразбиране какво се прави в дадена компания. Тук не броим, разбира се, стимулите или програмите за Европейския съюз, които по същество не са инициативи на правителството.

- Ако трябва да обобщим, кои сектори според вас имат потенциал да придвижат икономиката ни напред?
- Приоритетните сектори, които правителството преди време обяви, бяха правилно формулирани. Сега обаче от тях трябва да се изберат три до пет бранша, в които много ясно да бъдат обявени политиките. Очевидно това са земеделие и селско стопанство, туризъм – добър или лош, масов или не – вече е добил такива размери, че е станал приоритетен сам за себе си без особени действия на правителството. Освен това – високи технологии и като цяло химико-фармацевтична промишленост.

- Работите и с чужди инвестиционни фондове – защо като че ли все още имиджът на подобни компании в България е леко негативен?
- Няма разбиране за ролята на тези фондове – отстрани изглежда, че просто идват в България, купуват и после препродават в рамките на 1-2 години. В много от фондовете наистина това е концепция и те именно затова се казват „инвестиционни“ – т.е. инжектират пари и поемат определен риск. Но това, което се изпуска от общественото внимание, е, че развиват дадения отрасъл или предприятие, за да могат да извлекат печалба от него. Например фондовете за дялови инвестиции очевидно влагат пари там, където смятат, че ще могат да им се върнат. Ако имаме предприятие от хранително-вкусовата промишленост и то е ориентирано само за производство за България – идеята на такава дялова инвестиция е да се увеличи капиталът на дружеството, за да може то да си позволи да излезе на други пазари. Първата задача на инвестиционния фонд е да го направи финансово по-стабилно и след това да разшири производството и пазарите си. Много често обаче се пропуска и „добавената стойност“, която носят фондовете – те са инвестирали в други подобни предприятия из Европа или света и носят най-добрите практики оттам как се развива даденият сектор. В този смисъл помагат на иначе местно гледащите собственици да развият визията си. И ако мога да обобщя: инвестиционните фондове правят три неща: първо, осигуряват необходимия на предприятията капитал, особено във времена на криза; второ – носят добавена стойност, целия си опит, който са взели от други страни, и трето – това са „първите птички“, които дават сигнал, че тези сектори са интересни не от гледна точка само на българската икономика, а въобще. В този смисъл те водят след себе си след това и така наречените стратегически инвеститори. Да, вярно е, че търсят и печалба, но все пак тя е като възнаграждение именно на риска, който са поели, когато са решили да инвестират пари в бранш или в държава, в които никой не е искал да навлезе до този момент. Т.е. фондовете са тези, които вървят пред другите и отварят пътеката, полето за всички останали дългосрочни инвеститори.

- Предприятия от кои сектори в момента се виждат любопитни за подобни фондове?
- В момента е интересно всичко, което е свързано с производството и експорта, като тази тенденция ще продължи и през 2012-а най-вече заради евтината и сравнително образована ръка у нас. Проблемът е обаче, че с годините тя става все по-малко, а човешкият ресурс се е превърнал в най-големия проблем за развитието въобще. Други интересни браншове са земеделието и туризмът, както и високите технологии – най-общо казано там, където има добавена стойност.

- А има ли пари в пазара на недвижими имоти?
- Според мен дори и там има пари, но абсолютно не на нивата отпреди кризата. Хората все още живеят с миналото, но трябва да е ясно, че бумът от 2007-2008 г. няма да се върне, каквото и да е желанието и на брокерите, и на собствениците. Този сектор ще прави нормални печалби, както се прави навсякъде по света, и то само ако доставя необходимото качество за необходимата цена.

- Името ви е в основата на създаването, развитието и продажбата на "Авто Юнион холдинг“, реализацията на първия мол в България "Сити център София" и инвестицията в най-голямата верига за домашна техника в страната "Техномаркет". В момента в кои сфери разработвате проекти?
- Това бяха инвестиции, които се свързваха преди всичко с фонда Equest, който аз напуснах още есента на 2008 година, и оттогава се съсредоточих в други проекти с други инвеститори. Част от тях бяха с Държавния фонд на правителството на Оман, други партньори, започнах и мои собствени инвестиции. Съсредоточих усилията си в компанията „Електрон прогрес“, която оперира в областта на високите технологии. Днес можем да се похвалим с патенти, златни медали от изложения в Брюксел. Компанията е единствената все още в България, сертифицирана за работа по проекти на НАТО не само у нас, но и в други държави. Участвахме с наши инженери в операции на НАТО като подизпълнители на големи американски фирми. Ще дам и пример: при системата за наблюдение на морските ни граници, която изгради фирма Lockheed Martin, „Електрон прогрес“ беше подизпълнител. Работим и с Министерство на отбраната, с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и по други големи граждански проекти. Правим собствени продукти, някои от които като „Комета“– антитерористично устройство, беше наградено с най-висока оценка в Брюксел.

- По какъв начин тежестта на кризата ще продължи да се усеща у нас?
- За съжаление според мен кризата ще се отрази тежко преди всичко по линия на доходите и потреблението на населението. Те категорично ще продължат да се свиват и тази година. Външните причини са свързани със случващото се в Европа и най-вече дълговата криза. Когато потреблението там се свива, това пряко се отразява на нашия износ, който основно е 80% за Европейския съюз. Ще намаляват и доходите на населението, нови работни места не се планира да се откриват заради липсата на чужди инвестиции. Безработицата, която виждаме, че се превърна в огромен проблем дори и за установени икономики като Франция и Англия, също ще ни се отрази. Преди дни излязоха данните за броя на хората без работа на Острова – най-високия процент, ако не се лъжа, от войната насам.
Слава Богу обаче се виждат и първи сигнали, че Гърция ще стигне до споразумение с частните си кредитори, така че може би няма да стигаме до второ дъно на кризата. Единственото хубаво за България е, че макроикономическите ни параметри са много стабилни и това е нещо, което поне в по-дългосрочен план със сигурност ще се отрази добре на страната.

- Еврото и еврозоната ще оцелеят ли?
- Лично според мен – категорично да, иначе последиците биха били изключително сериозни и няма човек, който да може да каже какво точно може да се случи. 

Оригинална публикация 

Anett&Co I 8.02.2012

Преди броени дни пред първите кулинарни ентусиасти във Варна, с любезното съдействие на ресторант-винарна „Di Wine”, се състоя първият открит урок по готвене. Така наречената „Кулинарна академия” привлече любителите на добрия вкус да вземат участие в един своебразен уъркшоп, където всеки да научи полезна информация за хранителните продукти, да почерпи знания от професионалисти и най-важното – да приготви сам любимо ястие и да му се наслади в тематична обстановка.

Темата на първата сесия на „Di Wine Cooking Academy” беше така популярното напоследък суши. Въпреки студеното време, интересът към екзотичния деликатес събра ентусиазирана група гастрономи, споделящи страстта към готвенето, за да ги отведе на неповторимо пътешествие до Страната на изгряващото слънце. Техен гид беше отличеният в множество национални и световни кулинарни състезания главен готвач на ресторант „Di Wine” шеф Петър Йоргов. Пред любознателните „студенти” той разкри тайни и тънкости от японската кухня и показа нагледно как да се справим успешно дори и в най-деликатните ситуации при приготвянето на суши. В непринудена обстановка, макар и с малко помощ, аматьорите определено успяха да докажат на професионалистите, че се справят с кулинарните предизвикателства не по-зле от тях самите. Резултатите бяха впечатляващи и всички присъстващи се усмихваха със задоволство. Вече вкусили от успеха, за отрицателно време избраха темата на следващата сесия на „Di Wine Cooking Academy”, а именно – десертът. Тази събота с помощта на сладкар Елеонора Дамянова всеки желаещ ще има възможността не просто да опита лава кейк с разтопен шоколад и от божествения шоколадов мус, специалитет на шеф Дамянова, а да усети сладостта от това да ги приготви сам!
„Страхотно е, да си част от тази магия! Да създадеш истинско кулинарно творение от най-прости продукти и най-добрите готвачи да са твои учители – това е уникално изживяване! Радвам се, че се провежда такъв курс и вече имам възможността да практикувам хобито си на по-високо ниво!”, сподели една от участничките в Кулинарната академия. И наистина кулинарните курсове за непрофесионалисти набират все по-голяма сила – първоначално отвъд Океана, в последствие в Европа пренесени и в нашата столица, а вече и във Варна. С поглед върху най-новите тенденции по темата, интересните идеи и практически съвети, разисквани в тях, те дават шанс на любителите да стават все по-добри в готвенето. Винаги в крак с актуалното пък, от Ресторант-винарна „Di Wine” обещаха да изненадват приятно всяка събота хората със специално отношение към храната.
Главната идея е, че когато се приготвя с желание и любов, храната надхвърля задачата си просто да засити глада. Доказателство за това е и специалната винена вечеря, която организират в ресторант „Di Wine” всяка втора и четвърта сряда в месеца. Сезонни продукти, сготвени с умение и чувство, интермецо и дегустация на придружаващи вина – ДНЕС, 8 февруари, нагостете сетивата си със “Savor & Wine” и очаквайте следващите издания и на тази инициатива! 

PR Guru е събитие за PR специалисти.

Участвайте, за да научите:

Най-добрите практики в България

Новостите в бранша

Невероятни бизнес контакти

Станете част от българската PR общност

Програма

09:00 – 10:00

Регистрация

10:00 – 11:00

Brand experience – Създаване на ангажираност чрез интегриран подход. 
Важността от интегриране на различните маркетинг и ПР инструменти при достигането до различните целеви групи

Александър Дурчев 
Изпълнителен директор | All Channels Communication Group и Председател | БАПРА

11:00 – 11:30

Кафе пауза

11:30 – 12:30

За съвестта, етиката и ПР – Къде е тънката граница?

Доц. д-р. Десислава Бошнакова 
Собственик | ROI Communication и Преподавател по PR |НБУ

12:30 – 13:30

Обедна почивка

13:30-14:30

Силата да вълнуваш, умението да приобщаваш! 
Организационният PR и добавената стойност на спонсорството и социалната отговорност

Людмил Каравасилев 
Съветник „Публични комуникации” | Комисия за финансов надзор

14:30 – 14:45

Кратка почивка

14:45 – 15:45

Успешните комуникации започват отвътре!

Нели Бенова 
Основател и управляващ директор | Apeiron Communication

15:45 – 16:15

Кафе пауза

16:15 – 17:15

Дискусия 
Смяна на средата: онлайн предизвикателствата пред ПР специалистите

Любомир Аламанов, Максим Бехар, Мария Гергова, Десислава Бориславова, Стоян А. Стоянов

17:15 – 19:00

Коктейл

http://prguru.eu

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България:http://www.eventbox.bg/events/2614 

PRnew.info БЛОГ I 2012-02-06

В новия 44-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 44 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2012/02/PRaktiki_Newsletter_06_02_2012.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Радина Ралчева, r.ralchevabdvo.org
Мила Миленова, m.milenova@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Стоян Стоянов

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org   

в. Труд I Ива НИКОЛОВА I 6.02.2012

Зевсов гняв разтресе журналистическото братство заради тъпоумното съобщение на т.нар. спецсъд до медиите, което ги призовава да съгласуват текстовете и заглавията на информациите си за него с пресцентъра му. После по стар български обичай шефът на спецсъда Георги Ушев започна да се обяснява, че хората му не искали да кажат това, ами друго, макар да не стана ясно какво. Пороят от ругатни отнесе авторката на скандалната претенция – някоя си Румяна Георгиева. Разпищяха се всички как е възможно в цивилизована България толкова открито да се прилага нецивилизована цензура и само дето още не са изправили горкичката Румяна с белезници пред институцията, в която работи, за особено тежко престъпление срещу свободата на медиите.

Истината е зловеща

Истината за проявата на това пресаташе е много по-зловеща и мащабна. Нейният грях е само, че е била първично откровена и по най-дърварски начин е заявила онова, което мислят и в повечето случаи усърдно вършат всички нейни колеги по институциите.

Широкото гражданство знае за съществуването на министерства, агенции, комитети и какви ли още не държавни структури, които издържа с данъците си. Но не подозира, че в тях изхранва и една специфична порода хора, населяващи т.нар. пресцентрове, които се именуват пресаташета и – с извинение! – пиари. Последното ще рече държавни служители, които би трябвало да осъществяват връзките на институциите с обществеността, сиреч с въпросното широко гражданство, което им плаща заплати от джоба си, за да го информират.

Ядец! Почти всички журналисти могат да се закълнат, че тази порода по всички възможни начини пречи на достъпа до информация и къса връзките с важните лица в тези институции, като ги крие от медиите. Много по-лесно е да се уговориш направо със съответния министър или шеф на агенция да сподели актуално мнение, отколкото да убедиш пиара или пресаташето му да съдейства. И въпреки усърдната размяна на имейли с покани, писането на предварителни въпроси, уточнения и безбройни телефонни разговори в течение на дни, в крайна сметка резултатът е нулев.

За пробив могат да се смятат случаите, в които все пак успяваш да изкопчиш отговор по същество в писмен вид. Например като този на Министерството на здравеопазването за проблемите на съдебните психиатри и медици и състоятелността на експертизите им, избуял покрай убийството на Мирослава от Перник. На въпрос трябва ли нещо да се промени в нормативната уредба и практика в тази област, отговорът на здравното ведомство, подписан с “Пресцентър”, гласи: “Винаги един нормативен акт може да бъде изменен и допълнен. Практиката и приложението му доказват дали има допуснати празноти. Съвсем скоро беше сформирана междуведомствена работна група, в която участваха и представители на съдебните психиатри, и като резултат беше обнародвана Наредба 2. МЗ е отворено и занапред за диалог. За по-добро качество на експертизите МЗ счита, че би било полезно занапред да се предприемат стъпки за непрекъснато повишаване компетентността на вещите лица, които я изготвят. Също така възложителите да подбират правилните специалисти.” (Правописът е на оригинала.)

Колкото разбрахте вие от този отговор, толкова и ние.

Ето и друг шедьовър на словесността, този път с автор “Пресцентър на МРРБ” (Министерство на регионалното развитие и благоустройството), на покана към компетентен представител на ведомството да дебатира по повод на сблъсъка между кабинета и археолозите заради забавения строеж на магистралите:

“Във връзка с поканата ви информираме, че ще се въздържим от участие до окончателното решаване на този въпрос. Дотогава МРРБ няма да коментира този въпрос през медиите.”

Изненада!

На същата покана със същия текст и подпис отговаря и агенция “Пътна инфраструктура”. Смело мога да заявя, че след “окончателното решаване на този въпрос” тяхното мнение няма да е интересно на абсолютно никого. Както няма да е интересна и Лиляна Павлова, когато престане да бъде министър, макар сега според отговорите на пресцентъра й да е “твърде натоварена”, за да отговаря на актуални въпроси. Тогава, ако ще да е пълен хайлак и да увисне на вратата на някоя медия, ще я помолят да се отдръпне, за да не пречи на движението.

Но докато текат мандатите на министри, премиери, че дори и на президенти, ей такива потайни героини създават ореола на тяхната недостъпност и избирателен подход към медиите, а съответно и към гражданската аудитория. Трябваше например да изтекат двата мандата на Георги Първанов и ген. Ангел Марин, за да стане известно, че бившата шефка на президентския пресцентър Бойка Башлиева старателно е пресявала поканите за интервюта към тях и сама е решавала кои да им предаде и кои не. Впоследствие стана ясно, че двамата дори не са чували за някои от тези покани, макар тя да коментираше мълчанието им с фразата: “Нямам положителен отговор.”

Същата пресслужба, оглавявана от Башлиева, направи и пресявката на медиите, които получиха право да отразят от всички допустими места “смяната на караула” на “Дондуков” 2 на 22 януари. И то без дори да си направи труда да мотивира писмено отказа си. Нищо, че същите тези журналисти от частни медии чрез заплатите си са я хранили 10 години. И въпреки че тя е бивш журналист и би трябвало да е по-компетентна от злополучната Румяна със средно образование. Уви, разлика няма.

Тези Румяни имат различни имена – Катя Шавулева (МОСВ), Мария Чипилева (МЗ), Милена Петрова (МРРБ), Бетина Жотева (МФ), Дафина Върбанова (МТСП), Ирина Гъркова (на вицепрезидента Маргарита Попова, а преди това на МП)… Тяхното име е легион, както би рекъл поетът. Легион от препъникамъни между властта и гражданите, в които се препъва, пада и си разбива носа именно властта. И винаги в края на всеки безславно завършил мандат отчита, че не нещо друго, а “лошата медийна политика” е съсипала имиджа й.

Не е ясен принципът, по който тези хора са подбирани и назначавани на съответната длъжност (за младши експерти например се провеждат конкурси). Но те попиват най-гнусните маниери на родната бюрокрация с протакания, недомлъвки, връщания и накрая – отказ.

Един господ знае откъде пресаташетата и пиарите са се обучавали на правилата на този занаят. Но ако са преминали през съответните факултети на университетите, не е странно защо не са наясно каква им е работата. Защото в повечето от тях с професорски титли по пиар, каквото и да значи това, се кичат хора, които не са свикали дори една пресконференция в живота си. И е трудно да си представим какво точно преподават на бъдещите пресаташета и пиари.

Хроничният проблем

Бедната Румяна, наритана щедро от всички нас – журналята, заслужава и една добра дума. Защото смъкна маската от този хроничен одушевен проблем, наречен пиари и пресаташета, които храним с парите си, за да ни лишават от конституционното ни право на достъп до информация. Все отнякъде трябваше да се започне. Та декларациите за откритост на всяка власт и всяко ново управление да не звучат като в печалното заключение: искахме да стане по-добре, а то стана както винаги.

Докато не се справят с този проблем, за всички институции ще е по-добре да си вържат пиарите, та да им е мирен имиджът.

ИВА НИКОЛОВА*

*Авторката е директор на студио "София" на Нова българска телевизия.

Оригинална публикация 

www.dnevnik.bg | Мая СТЕФАНОВА I 04.02.2012

Германската международна медия "Дойче веле" отдавна не е просто радио, каквато е в самото си начало при нейното основаване. Отдавна четем интересни материали, гледаме репортажи и следим новините, както от телевизионните им предвания, така и от инфопортала им. От 6 февруари, понеделник, обаче ще го правим с помощта на "презареждане". Немската вълна (от немски – Deutsche Welle) ще продължава да идва на 30 езика, но с ново лого и няколко нови предавания и допълнителни информационни формата на български език.
В понеделник уебсайтът, на който ще можем да четем и гледаме "Дойче веле" – www.dw.de, ще ни посрещне с ново лого, дизайн и мултимедийни продукти, сред които аналитични и коментарни текстове, свързани с България, Германия, Европа и света, актуални и любопитни видеоматериали, собствена телевизионна продукция, фотогалерии и интерактивни елементи.
По БНТ вече вървят "DW-коментари". "Излъчват се всеки петък в предаването "Светът е седем", след 8:30 ч. сутринта. В тези коментари използваме уникалната международна компетентност на "Дойче веле" като медия, в която работят хора от над 70 страни, а журналистическите ни продукти са на 30 езика. Коментираме световни, европейски и германски теми, като понякога привличаме и колеги от другите редакции. Наскоро, например, гост беше шефът на редакция "Фарси", който говори за положението в Иран", сподели за "Дневник" Александър Андреев, завеждащ българската редакция на медията.
Подготвя се и цяло телевизионно предаване на европейска тема, което засега е само до етап пилотен епизод. "Ще бъде на български език, с наши водещи. Подготвя се изцяло в "Дойче веле" в Бон, като използваме огромната кореспондентска мрежа на германските общественоправни телевизии", допълва Андреев. Предаването ще разглежда по четири европейски теми и две теми, свързани с България.
"Нещо ново от Дойче веле" и "Денят на Дойче веле по Дарик радио" са радиопредаванията на медията, които вървят на български език в програмата на Дарик радио. "Други гласове други стаи" пък е предаването им за култура, което върви по БНР и програма "Христо Ботев".
Отскоро телевизията "Дойче веле" ще бъде с 18-часова програма на английски и 6 часа на немски език. Ще бъдат пуснати и няколко различни канала за различните региони по света с различен микс от предавания и езици. В новинарската програма ще бъдат включени и токшоута, развлекателни формати и музика за по-младата публика на медията.
Българската редакция на "Дойче веле" работи у нас от 1 август 1963 г., а първото предаване на български език се излъчва само 18 дни по-късно. Неин основател е Михаил Антонов, работил в БТА и избягал в Германия през 1962 г., където започва работа в централната редакция на медията. В началото за родната програма работят трима души. Днес те са 13 със седем кореспондента.
До 1986 година българските власти заглушават предаванията на "Дойче веле", особено по време на така наречения "възродителен процес", която е една от централните теми на българската програма на медията. Въпреки това гласът от чужбина успява да достига до българската аудитория, споделят още от редакцията у нас.
През годините в българската програма се включват писателят Георги Марков, писателката Блага Димитрова, философът Асен Игнатов, германистът Димитър Статков, историчката Антонина Желязкова и др.
След падането на комунистическия режим "Дойче Веле" излъчва серия от предавания за демократичните институции, която намира широк отзвук и после се издава и като книга на немски. Тогава българската редакция провежда анкета сред слушателите, за да изясни кои теми главно ги интересуват след промените в България. Приоритетни се оказват темите: "Как в чужбина виждат и коментират развитието в България", "Как се развиват германо-българските отношения", "Как протича ежедневието на германското население", "Какво може да научим от Германия – за демократизацията, за развитието на медиите, за селското стопанство и индустрията".
Както споделят от медията, "Дойче веле" има амбицията да е пътеводител на слушателите из Европа. Главна тема на предаванията е разширяването на Европейския съюз, европейските институции, отворените граници, както и възможностите да се учи и работи в Европейския съюз.
Досега българската редакция е издала 16 книги, сред които "Българската мечта" и "Един български виц" от Иван Кулеков, "Литературни пространства" от Бисерка Рачева, "100 есета за Европа" от Емил Попов, "25 въпроса – анкети на Румяна Таслакова с известни български личности", "Заговорът на шпионите от Александър Андреев, "Споделено и премълчано" и "Отвъд утопиите" от Еми Барух.
Българският редакционен екип се състои от Александър Андреев (завеждащ), Борислав Емануилов, Стоян Гяуров, Бисерка Рачева, Бистра Узунова, Константин Цанев, Биляна Михайлова, Емилиян Лилов, Даря Попова-Вицел, Благородна Григорова, Йорданка Йорданова, Мария Илчева, Цветана Карталева, както и останалите кореспонденти и автори: Георги Папакочев, Мирела Иванова, Николай Цеков, Антоанета Ненкова, Ясен Бояджиев, Татяна Ваксберг, Соня Каникова.

Оригинална публикация