Списание Hello! на български

в. 24 часа | 11.12.2010

Най-клюкарското световно списание Hello! тръгва на български до 2 седмици.

Това е изданието, което се печата в 71 държави, има над 15 млн. читатели, а знаменитостите с удоволствие разказват историите си в него.
За първи път списанието излиза в Испания през 1944 г. и прави революция, като слага на корицата известна личност, което е и началото на нов формат в печатните издания. И до ден днешен го има там под името Hola!. To редовно публикува снимки и любопитни материали за семейството на Симеон Сакскобургготски и на децата му.
През 1956 г. за първи път в историята на журналистиката Hello! отразява кралската сватба на принц Рение и Грейс Кели. Стартовият брой на Hello! във Великобритания публикува първото интервю, давано от член на британското кралско семейство. Сватбата на принц Чарлз и Даяна е обилно отразена със снимки, защото списанието е ексклузивен гост на събитието. Сега по същия начин ще заснеме и сватбата на принц Уилям и Кейт Мидьлтън.
"Hello! България" тръгва на 92 страници. Ще се издава от S Media Team – партньор на Би Би Си за България, Сърбия, Македония, Черна гора, Косово и Албания. Портфолиото на издателя включва още издания като BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, F1 Racing, Yachting and Lifestyle, Prime_Time и Motor Show.

Стр. 32

Кажи си, ще ти олекне

в. Капитал | 11.12.2010

Рекламодателите изпратиха нота на издателите за одита на тиражите

Една от строго пазените тайни за голяма част от българските вестници е тиражът им. Въпросът какъв е тиражът на вестника ви хвърля в смут повечето от издателите. Следва отговор: "Тиражът е търговска тайна. Подобна информация не даваме." Дори и тези, които казват, никога не оповестяват каква част от отпечатаният тираж реално е продаден. Това не е новина за хората от рекламния и медийния пазар – липсата на прозрачност е и една от основните причини за оттегляне на рекламодатели от печатните медии към телевизиите, където размерът на аудиторията е (макар и пак с известни съмнения) много по-ясен. От тази седмица обаче темата за одитирането на тиража на печатните издания отново е актуална, като парадоксално активната страна този път са рекламодателите. Тяхната асоциация призова публично издателите на вестници за повече яснота по отношения на тиражите.
На добре развитите европейски пазари има Одит бюро по тиражите (ОБТ), което дава надеждна информация за броя отпечатани вестници и списания на всяко издателство. Тази информация е важна и за рекламодателите, които имат право да знаят до колко читатели отиват рекламните им инвестиции и дали те са ефективни. Важна е и за самия сектор, защото така конкуренцията между изданията е честна, а бизнесът с печатни медии прозрачен и светъл.
В България от 2001 година има регистрирано ОБТ, но то има доста малко членове (само 7 издатели) и на практика не може да върши работата си. На сайта му не може да видите тиражите на българските вестници и списания. Според мениджъра на ОБТ Румяна Константинова "единствените одитирани вестници за 2009 година са "Дневник" и "Капитал". По думите й бюрото е осъществило контакт с всички издатели и много от тях са заявили първоначално желание да станат членове на сдружението, но впоследствие са останали пасивни. Една от причините е, че одитът е скъпо начинание, което издателите трябва сами да платят (такава е практиката в почти всички страни). Неприятната истина обаче е, че някои издатели предпочитат да не се знае реалният тираж, особено напоследък, когато всички читателите на много издания постепенно намаляват.
Темата за прозрачността на тиражите на вестници и списания занимава издателския бизнес вече десет години. Припомняме я, защото преди няколко дни Българската асоциация на рекламодателите (БАР) изпрати до Съюза на издателите (СИБ) писмо с апел за точност и достоверност на данните за тиражите на изданията, в които рекламират. БАР е сравнително млада организация, но в нея членуват 19 от най-големите инвеститори в реклама, сред които "Мобилтел", Coca-Cola – България, ОББ, Vivacom, Nestle и др.
Одит бюрото по тиражите от самото си създаване преди 10 години търсеше контакти с рекламодателите с надеждата да ги привлече на своя страна, за да принуди издателите да прескочат летвата "честно измерване и деклариране на тиражите".
Писмото на рекламодателите е написано в тон на разбирателство, но внушителната представителност на членовете на БАР е достатъчно силен аргумент за това издателите този път да приемат молбата им за прозрачност. "За да започне да функционира одит бюрото по тиражте и да започнат всички издания да ги декларират, се иска много работа и смелост. Тази година положителното е, че започна конструктивен разговор и на една маса седнахме издатели, рекламни агенции и рекламодатели. Знам обаче, че няма да е лесно", коментира пред "Капитал" члена на УС на СИБ и управител на "Санома-Блясък България" Димитър Друмев.
Писмото апел на БАР е следствие от няколкогодишен процес на опити от страна на рекламодателите да възбудят диалог с издателите за намиране на точка, в която интересите им се пресичат. "В резултат на предишно писмо, покана до издателите, през 2009 БАР проведе срещи с издателите, проявили желание за диалог. След множество срещи и дискусии ни се струва, че писмото, което отправихме сега към издателите, е едно логично продължение на нашите разговори. БАР е в контакт с одит бюрото по тиражите, Асоциацията на рекламните агенции (АРА) и СИБ, и намираме, че моментът е подходящ за предприемане на следващи стъпки", обясниха от асоциацията на рекламодателите. Те очакват от Съюза на издателите становище по писмото им до 23 декември, в което да бъдат описани идеи и предложения за осветяване тиражите на изданията.
"Писмото цели да подтикне издателите към съпричастност към интересите на рекламодателите и обществото и към формиране на работна група през януари 2011 г., която да предложи конструктивни следващи стъпки. Дали това ще означава внасяне на промени в сегашното Одит бюро или създаване на ново такова, можем да решим заедно след обсъждане", коментираха от БАР. Членовете на асоциацията са категорични: "препоръчваме на всички издатели да обявяват реалните си тиражи, както и на рекламодателите да предпочетат прозрачния начин на работа".
От БАР се надяват в крайна сметка и в България "да имаме одитирани издания по европейски стандарти, което е в интерес на бизнеса, обществото и на читателите. Смятаме, че всеки един рекламодател би предпочел да рекламира само в одитирани издания, опирайки се на реални показатели, с които да може да измерва ефективността на направените инвестиции. Целта ни е да вървим по пътя стъпка по стъпка", коментират още рекламодателите в общото си становище.
Факт е, че в момента рекламодателите използват различни независими проучвания, за да проследят ефективността от своите рекламни инвестиции, но според тях те не са напълно достатъчни. От БАР коментираха, че "няма ясно дефиниран механизъм, има метрики, които ползваме: тираж (който е предмет на настоящата дискусия) – броя на продадените или разпространени копия; и достигнати читатели – оценявани на базата на изследвания, които търсят да установят колко и какви хора са имали контакт с определено издание, без значение дали са го закупили или не".
Често обаче изследванията на различни агенции показват значителни разминавания в броя на читателите на дадено издание. В момента рекламодателите работят по-скоро с обща насока и трендове за пазара на печатни издания. И са все по-категорични, че ще започнат да намаляват постепенно инвестициите си в неодитираните издания, въпреки че засега дипломатично не го заявяват открито.

Стр. 32

Дигитални самоличности

в. Торнадо | Владимир ПЕШЕВ I 11.12.2010

Социалните мрежи поробиха човеците

Помните ли как живеехме, когато трябваше да се приберем до вкъщи, за да се обадим по телефона?
Какво беше, когато си определяхме срещи и се Вълнувахме от неизвестността ще дойде ли въобще този, когото чакаме защото не можехме да му се обадим и да го смъмрим само защото закъснява с две минути от договореното време. "Къде си?" или "Кво става, бе?" Колко пъти на ден задаваме тези безсмислени въпроси?
А какво става наистина?
Сега си комуникираме стотици пъти на ден – или чрез sms, или чрез коментари на статусите ни във Facebook или Twitter, или чрез Skype, форуми, блогове и какво ли още не. Стига се дотам, че често, когато се виждаме наяве, темите ни за разговор пак се насочват към дигиталния живот, който водим, като например – кой коя снимка е сложил в профила си, кой какво е видял в Youtube, кой в каква нова група е влязъл.
Разбира се, повече от ясно е, че всяко нововъведение, което модернизира живота на обществото ни, носи нещо ново и на нас самите, но и ни отнема нещо друго. Така е от времето, когато първобитният човек е изпуснал за първи път месото в огъня. Ясно е за всички, че съвременните технологии и най-вече социалните мрежи, станали такъв хит през отиващото си десетилетие, правят света по-малък и по-лесно достъпен, дават ни възможността да общуваме, намирайки се на стотици, дори хиляди километри един от друг. Какво ни отнемат обаче? Правят ли ни по-близки в действителност? И най-вече, ставаме ли зависими?
Да вземем например Facebook – знаменосецът на този феномен. Мрежата се увеличава с десетки, ако не и със стотици хиляди нови потребители. Колко от така наречените "приятели", които имате в профила си, можете с ръка на сърцето да наречете, ако не истински приятели, то поне близки? Мрежата не спира да се развива в нови насоки, защото винаги имаш избора за какво да я използваш – да се присъединиш към нещо, или не, да съхраняваш и развиваш познанствата си, или дори да се оградиш със своеобразна стена, да си активен или пасивен и т.н. Както казва самият създател, Марк Зукерберг:
"Facebook не е мода, той е като модата – не спира да се променя"
Тенденцията, за която стана дума обаче, със сигурност важи за много от нас, независимо дали си даваме сметка за това, или не.
Друго нещо, което прави Facebook толкова уникален, е своеобразната му роля на най-големия "отряд за бързо реагиране" в света, тъй като на мига, когато нещо се случи в обществено-политическото пространство, било то локално или глобално, веднага се появява отношение към това събитие – група "за", група "против" и което е най-интересно, винаги се появяват нови и разнообразни тълкувания на случилото се.
Свободата в мрежата много лесно се превръща в свободия.
Нещото, за което нямаме голям избор обаче, е това да спрем да използваме социалните мрежи. Причините са няколко. Първо, неотдавна се оказа, че да изтриеш напълно акаунта си във Facebook не е толкова лесна работа. Сървърите на мрежата пазят още три копия на всяко едно наше действие на "територията" на мрежата, дори след като сме я напуснали.
Преди две години един канадец на име Стивън Мансур пише в блога си "2504 стъпки да напуснеш Facebook завинаги". Това, разбира се, веднага води създаването на групата "Как да изтрием напълно Facebook акаунта си", която в момента надвишава 70 хиляди членове. Взимайки отношение по въпроса, ръководството на мрежата създава страница, на която можете да напишете писмо до администрацията с молба акаунтът ви да бъде напълно изтрит. Но въпросът дали се запазват резервни копия с информацията, остава на лице. Така се оказва, че със или без наше желание Facebook се превръща в нещо като регистър, в който съществуването ни е документирано, така че дори след смъртта ни, може би след двеста години, някой ще чете как Сашко от Червен бряг си е хванал за гадже Гинчето, с която са били заедно около седмица. Това надали ще ни даде представа какво е вълнувало Сашко, за какво е мислил, от какво се е боял, на какво се е надявал, но поне ще можем да гадаем.
Второ, при напускането на дадена социална мрежа ние автоматично се превръщаме в аутсайдери. Излизаме от бързото и непрестанно течение на информация и събития. Темите ни за разговор дори намаляват, което е наистина тъжен факт. Поставени сме в изолация, защото вече не се движим в общия поток, не правим като всички. Един съвременен френски мислител беше казал, че портретът на съвременния човек е този на човек, който рине нагоре по един склон, а под него е бездната. Човекът рине бързо не за да се изкачи нагоре, а за да успее да се задържи на едно място. Ако спре за миг, ще падне в бездната на десоциализацията. Подобно определение звучи подходящо за онези, които решават да се изолират от процесите на "приобщаване" в дигиталното пространство. Тук не става въпрос за добро или зло е всичко това, трябва ли да го спираме, или поощряваме. Първото нещо, което казват повечето преподаватели по история на студентите си на първата им лекция в университета е: "Даже не се опитвайте да разбирате последното десетилетие". Истината обаче е, че феноменът "социални мрежи" е може би най-силно променящ обществото ни в последните години. Намираме се в зората на нещо – нещо голямо, което тепърва придобива форма и ще кове съзнанието на бъдещето, но е важно да знаем, че то е тук и да се стараем да вникнем поне малко в същността му, която е много вероятно се окаже най-чистото огледало на епохата ни. Дори да не го знаем още.

Стр. 61

Мария Дойчинова: В нашата професия нищо не е по-важно от истината

Списание Business Lady I 9.12.2010

Мария Дойчинова-Стойчева е директор "PR и комуникации" на "ЧЕЗ България"

„Кажете истината”, „Докажете я с действие”. Това са два от принципи на Артър Пейдж, един от пионерите на PR. За мен те са не просто принципи на професионално поведение, а постулати и в наше време са по-важни от всякога. Големите корпорации, особено тези, които доставят обществени услуги и особено тези, които работят в условията на естествен монопол нямат друга опция освен да казват истината и да я доказват с действията си.
Когато говорим за корпоративните комуникации на доставчика на публични услуги в условията на естествен монопол, трябва ясно да си даваме сметка, че тук в никакъв случай не става дума за университетско упражнение. От едната страна стои корпоративната репутация, която има ясни измерители и стойност и не може да си позволим да бъде амортизирана в продължение на дълги години, а общественото мнение трябва да се тества всяка година. От другата страна, на другия край е общественият интерес и фактът, че всички са клиенти на услугата и винаги ще има някой, на когото може да му е сгрешена сметката или пред чиито дом не е възстановена тревната площ. Токът, парното и водата са емоционални теми, чрез които лесно може да се манипулира мнението на големи групи от хора като с това се постигат едни или други цели, чисто популистки. Често тези теми се използват за изпускателен клапан на обществено напрежение. От практическата дейност на компаниите и отделни клиентски случаи се правят генерални изводи, които засягат бранда и репутацията на корпорациите, което, от своя страна, пряко влияе на тяхната стойност. Клиентът не прави тази връзка, а и няма защо да я прави, него го интересува да му е чисто, светло, топло и евтино, дори, ако може, да му е безплатно. Точка. Много често корпорациите също се държат неадекватно, не комуникират или в краен случай – комуникират неразбираемо и ненавременно. Резултатът е ясен – никой не печели, всички губят. Обичайна причина за тази ситуация е, че дейностите по PR и корпоративни комуникации се изпълняват от хора, които не познават достатъчно добре спецификата на точно този вид комуникация, пряката зависимост между нея и стойността на бранда и репутацията. И тук е нашата роля – да кажем на хората какво правим, да им кажем защо го правим и ако не ни чуят, да продължим да им го казваме. За всяка компания, доставчик на услуга от обществен интерес липсата на новина е добрата новина. Това е в един идеален свят, в който и компаниите следва да извървят своя дълъг път, да се научат да комуникират с клиентите си, да ги разбират и да се извиняват, когато са причинили неудобства и да поемат ангажименти към тях, които после да изпълняват. Звучи обикновено, нали? Изглежда лесно, но не е, защото зад тези на пръв поглед простички правила стоят десетки години култура на комуникация и обслужване на клиентите.
И така, как да възстановим доверието? Според неотдавнашно проучване, когато респондентите са били попитани коя е едната фраза, която най-добре олицетворява доверието към дадена корпорация, преобладаващият отговор е бил „ етични бизнес практики”, на второ място „здрав морал”. Така че обществени очаквания към корпорациите и техните ръководители днес са съвсем ясни.
И нашата мисия е съвсем ясна – Казваме това, което мислим и мислим това, което казваме. Казваме какво ще направим и правим това, което казваме, че ще направим.
Мисията е ясна, но постигането на целите ни е трудно. В моята практика постоянно се сблъсквам с недооценяване на необходимостта от непрекъсната, диалогична, открита комуникация – както навън, така и навътре. Мълчанието не е опция. То поражда съмнения, съмненията раждат недоверие, недоверието – недоволство и отказ да ни разбират. Както навън, така и навътре. Случва се, когато задам въпрос и поискам информация, вместо отговор, получавам от колегите си препоръки дали трябва въобще да задавам този въпрос и ако го задавам, как трябва да изглежда въпросът; дали информацията, която евентуално ще получа трябва да се оповестява и ако трябва, то каква част от нея и разбира се как точно. И понеже в компанията, от която идвам и тази, в която съм сега, специалистите са безспорно най-добрите в сектора, пи-арът не им е приоритет. Те, обаче, забравят, че PR означава – пъблик рилейшънс, което пък означава взаимоотношения с публиките, т.е. взаимоотношения със заинтересованите страни – в случая – с медиите, с институциите, със служителите, с неправителствените организации, с клиентите, или общо казано – с обществото.
Често в големите корпорации експертите по корпоративни комуникации остават ако не напълно изолирани, то с ограничена роля във връзка с комуникацията със служителите. В много случаи нашата роля се ограничава до това да направим комуникацията на мениджърите със служителите възможно най-ясна: да им кажем как да кажат, а не какво да кажат. Моето убеждение обаче е, че действителната ни роля като доверени съветници на главния изпълнителен директор или на директора по човешки ресурси е за това как да се отнасят със своите служители, не само как да комуникират с тях. И особено, когато става дума за служители на големи корпорации, които предоставят услуги от обществен интерес в условията на естествен монопол. Когато говорим за информация и новини за компанията, моята силна убеденост е, че мениджърите следва да се отнасят към служителите си като към информирани клиенти. Тук нашият опит и експертиза могат да добавят стойност на комуникацията с нашите вътрешни клиенти. Мълчанието отново не е опция. Как и какво комуникират мениджърите със служителите до голяма степен показва дали те притежават корпоративната култура на уважение към служителите. Не случайно при проучвания на мнението на служителите оценките за мениджмънта на компаниите често се обединява около това дали даденият ръководител е модел, който налага стандарти на лоялност от горе надолу като започва от себе си. На второ място ни оценяват по това дали сме успели да създадем позитивна работна среда и корпоративна култура, основаваща се на самоуважение и уважение към другите. Правото на хората да получат информация и да направят своя информиран избор е еднакво валидно за всички, включително на нашите вътрешни и външни клиенти на услугата с обществен интерес в условията на естествен монопол. Моята задача е да накарам и двете страни на комуникацията да говорят и да се изслушват.
Обичам предизвикателствата, но водя само онези битки, които знам, че мога да спечеля. Вярвам, че тази е една от тях.

Български журналист доведе до присъда по наказателно дело за вестник “Папарак”

Фотографска агенция БУЛФОТО I 10.12.2010

Прецедент в българското правораздаване създаде журналистът Иван Бакалов, който успя да предизвика наказателно преследване срещу вестник "Папарак", който от години се издържа от кражба на авторски материали от останалите български медии. Издателят на вестника Алекс Стоилов, който дълго време препечатвал от сайта на Бакалов e-vestnik.bg авторски статии и интервюта е успял да прехвърли собствеността на изданието върху подставени лица, и в крайна сметка 2 години затвор и 4000 глоба получи формалната управителка на фирмата-издател Таня Иванова. Вестникът краде материали също от агенция "Булфото", списание "Плейбой" и много други български медии. Законът предвижда наказателно преследване за такива провинения, и излязлата присъда отваря врати за всички, засегнати от кражба на авторски права, да задвижат репресивният апарат на държавата да преследва нарушителите. Очаква се вълна от производства срещу собственици на медии и маргинални уеб-сайтове, които разчитат да печелят на гърба на колегите си журналисти и фоторепортери, коментират медийни експерти.

Още от e-vestnik.bg: Издателката на в. "Папарак" беше осъдена на 2 г. и 4000 лв. глоба за кражба от e-vestnik

Оригинална публикация

БДВО събра 4310 лева за закупуване на книги за своята библиотека по време на Коледно парти 2010

БДВО I 10.12.2010

Средствата бяха събрани от благотворителен търг на шаржове с лични послания на няколко от най-авторитетните PR специалисти в България, както и от входни билети

Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) успя да събере общността на PR специалистите в България на своето Коледно парти на 2 декември в София и да ги убеди с благородна кауза да помогнат за закупуване на книги, посветени на публичните комуникации, за библиотеката на дружеството, която всеки член на БДВО може да използва безплатно.

Благотворителен търг на шаржове на осем от най-известните и авторитетни PR специалисти в България, с лични послания от всеки от тях, предизвика небивал интерес и ожесточено наддаване, и успя да събере 3180 лева. Шаржирани от художника Миро Зарев бяха Александър Дурчев, Александър Христов, Десислава Бошнакова, Максим Бехар, Любомир Стойков, Мария Гергова, Нели Бенова и Николай Неделчев.

На Коледното парти присъстваха над 160 човека, които се забавляваха, запознаваха и обменяха мисли по лични и професионални теми. С тяхна помощ събрахме още 1130 лева от входни билети. Много от гостите дариха и свои лични книги за библиотеката на БДВО.

Общата сума, която БДВО успя да събере за закупуване на книги е 4310 лева.

За доброто настроение на гостите се погрижи групата за етно африканска музика Yambadon, с чиято "Черна музика" PR специалистите се противопоставиха на "Черния PR". Студентско сдружение PRaxis спомогна професионално за бързата регистрация на гостите, за организацията на гардероба и за провеждането на благотворителния търг.

За следващата 2011 година от БДВО обещават още много както професионални, така и неформални събития за общността на PR специалистите в България. 

Ина Димитрова е новият PR на агенцията за уеб дизайн СТЕНИК ГРУП

СТЕНИК ГРУП I 10.12.2010

Преди това тя е била Маркетинг Анализатор в английска компания за недвижими имоти (King Sturge).

Ина Димитрова е завършила „Връзки с обществеността” в СУ и отново там следва магистратура по „Виртуална култура”. Професионалният й опит включва работа по няколко маркетинг проекта към фирми за директен маркетинг, както и участие в организацията на корпоративни събития към GEA Events.
В СТЕНИК ГРУП Ина ще отговаря за комуникацията с клиентите на фирмата по текущи проекти (SkyCity Mall, Фантастико, Mega Xtreme Bowling Center, Pakostnik.com), връзки с партньоори и медии, ще взима участие в реализацията на онлайн рекламни кампании и медия планиране. Тя ще бъде отговорна за развиването и поддържането на новия блог на СТЕНИК, с насоченост PR публикации от клиенти и нови потребители. Ина Димитрова ще координира и организирането на събития за СТЕНИК, които предстоят през 2011. 

Мануела Дюлгерова-Тотева зае позицията мениджър „Комуникации” в Аурубис България

Аурубис България I 6.12.2010

Тя е заместник-председател на Българското дружество за връзки с обществеността.

Мануела Дюлгерова-Тотева зае позицията мениджър „Комуникации” в Аурубис България от началото на месец декември. Тя ще отговаря както за вътрешната, така и за външната комуникация на компанията.

Дюлгерова има 8 годишен опит в областта комуникациите. Работила е последователно като пресаташе, акаунт, мениджър на проект, експерт и мениджър в Българската търговско-промишлена палата, Apeiron Communication, Пощенска банка и МЕТРО Кеш енд Кери България.

Дюлгерова е завършила Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” със степен бакалавър по публични комуникации, както и Международния банков институт в София. Продължава образованието си в Британският институт по PR (CIPR). Преминала е специализирани обучения по маркетинг, стратегическо планиране и финанси в България, Сърбия, Чехия и Германия. Заместник-председател на Българското дружество за връзки с обществеността. Владее английски език.

Българският бизнес рядко прибягва до PR услуги

Karieri.bg I Ангелина ГЕНОВА I 9.12.2010

Бизнесът в България най-малко одобрява функциите и способностите на специалистите по връзки с обществеността (PR), в сравнение с други сектори на икономиката.

До този извод стига изследване на потребителите на кадри по PR, проведено от катедра "Връзки с обществеността" на Югозападния университет "Неофит Рилски" (ЮЗУ).

Близо половината от анкетираните представители на частния сектор твърдят, че услугите, свързани с връзките с обществеността (PR) са им излишни, или пък прибягват до тях рядко. В този сектор е и най-голямото неодобрение към вече свършената работа от специалистите по връзки с обществеността.

За сравнение – държавните институции, медиите и обществените организации търсят услугите им в над 80% от случаите и изразяват близо стопроцентово доверие и одобрение на тяхната работа.

Експертите по PR са предимно жени (79%) на възраст между 26 и 39 години (83.3%), сочи проучването. Повече от половината не са завършили специалността, която практикуват. Тези със специализирано образование все пак получават по-високи оценки за уменията си в работна среда, макар и само с няколко пункта.

Според анкетираните специалистите по връзки с обществеността много добре подготвят писмени материали, работят с медии и интернет и организират официални събития, но трябва да поработят още над уменията си за публично говорене и преговори, както и за управление на проекти.

Изследването на ЮЗУ е проведено в периода март-декември 2010 г. сред 398 мениджъри, собственици на компании, PR специалисти и представители на държавни институции и неправителствения сектор от 302 организации в девет града на страната.

Целта на проучването е, от една страна, да се подобри професионалната подготовка на студентите, като въз основа на данните се направят промени в обучението по специалността "Връзки с обществеността". Друга търсена полза е да се очертае подробна картина на тази модерна професия, за която все още не се знае достатъчно.

Изследването на ЮЗУ не претендира за абсолютна представителност, уточни ръководителят на проекта доц. д-р Асен Йосифов.

Оригинална публикация

Комуникация с марките и компаниите в интернет среда

сп. Твоят бизнес | 10.12.2010 

Какво е влиянието на различните онлайн канали върху поведението на потребителите

През последната година и половина пазарът на комуникационни продукти претърпя драматични промени. Вече ставаме свидетели на това как дигиталните медии доминират над традиционните, нещо, за което се говореше от десетилетие. Много малко са вече компаниите, които не инвестират или не експериментират с комуникационни кампании в интернет. А възможностите на дигиталната среда се променят с дни.
Дигиталното пространство създава модели на поведение, в които понятието "приятел" придобива маркетингово значение, а "потребител" е не просто този, който пазарува, а този, който е обвързан е дадена марка в дигиталната среда. Тази връзка може да се на-
рече всяко онлайн преживяване, което потребителят свързва е марката – от посещаване на корпоративен сайт до следване в Twitter, YouTube или приятелство във Facebook. Днес потребителите определят поведението си към определена марка като продължение на онлайн връзката си с нея. Изследването E-consumers Report, направено от агенцията за он лайн комуникации на All Channels Communication – All Channels | Interaction, посветено на потребителите в интернет отбелязва, че потребителското поведение се повлиява от добрия баланс при използване на дигиталните канали – социални медии, корпоративни и промо сайтове, банерна реклама, Google search.
Онлайн средата в България вече е преживяла тенденцията на масовото облъчване
Наблюдаваме все повече активности за тясно таргетиране и персонализиране на посланията. Това вече е новият задължителен компонент на интернет кампаниите. За да работят и да са адекватни посланията, те трябва да намерят и точната си публика.
E-consumers Report идентифицира шест основни типа потребители в България спрямо тяхното поведение и нагласи, а не само пол, години и социален статус
Тази нова категоризация дава много по-ясен отговор кои са сегментите, до които маркетинговите специалисти искат да достигнат. И най-важното – какво е тяхното поведение в различните онлайн канали и как взимат решение за покупка спрямо отделни продуктови категории.
Проучването показва, че 44% от неактивните потребители па интернет често получават информация от активни онлайн потребители. Това означава, че информацията онлайн се отразява на потребителското поведение дори на тези, които не ползват интернет редовно. Тя е изключително важна, ако се използва правилно. Мнението на онлайн потребителите се
оказва толкова важно, колкото u една реклама в офлайн пространството.
Това е добър пример, за да кажем че интергирането на онлайн и офлайн каналите в комуникационната стратегия на бранда е ключово. Интересното е, че не Всички глобални тенденции са валидни и за България, фактор за това различие е нашата култура и народопсихология, както и това, че имаме локални канали, които в някои случаи имат много силно влияние.
Един от основните изводи, направени в изследването е, че Twitter като една от най-популярните социални мрежи в света В момента не е фактор В България. Едва 10,3 % от българите имат профил В Twitter, но 68,3% Влизат В него веднъж и по-малко на седмица. Тази честота на ползване не е достатъчна, за да определя поведение и да смятаме Twitter за силен канал за комуникация.
Потвърждава се обаче влиянието на най-популярния сайт за търсене Google. 58% от тези, които ползват активно интернет заявяват, че търсят информация преди покупка именно В Google. Търсещите изобщо там са 100% от активните онлайн потребители. Никой не оспорва Влиянието на този канал, но В България Все още не се използва достатъчно услугата за Google оптимизация. Марките трябва да знаят какво Виждат за тях техните потребители, когато търсят в Google и какво е необходимо да се направи, така че потребителите да бъдат активирани към реална покупка.
В дигиталната среда отношението, което хората имат към марките е много no-ангажирано и дори емоционално. Това е напълно нормално, тъй като онлайн средата дава Възможност за диалог и интеракция между компаниите и техните потребители. Важен инструмент за маркетинговите специалисти е да научат как правилно да общуват е потребителите на техните марки.

Александър Дурчев, главен изпълнителен директор на All Channels Communication

Компанията е създадена през 2001 г. като класическа PR агенция. През годините компанията се развива до комуникационна група, обхващаща пълния спектър на комуникационни услуги. В края на месец ноември звеното за дигитални комуникации – All Channels | Interaction съвместно с агенцията за маркетингови изследвания "Ноема" пусна на пазара първия у нас E-consumers report – национално представително изследване за онлайн поведението на потребителите в България, влиянието на социалните мрежи и отражението им върху бизнеса.

Г-н Дурчев, какво е ценното на E-Consumers Report?

- Ключовото за E-consumers report е, че изследването дава не само количествени, но и качествени данни. Той помага на марките да интегрират онлайн диалога си с потребителите с тяхната офлайн комуникационна стратегия. Вярваме, че информацията в изследването ще бъде от полза на комуникационните специалисти. С анализите и тенденциите в него те ще могат да запазят баланса на комуникационните канали без да се предоверяваме на модите и субективните усещания.

На кого ще послужи информация в изследването?

- Надяваме се, че Е-Consumers Report ще се превърне в неотменна част от маркетинговите инструменти, които ползват комуникационните специалисти у нас. Данни и анализите, включени в него ясно посочват нагласите на хората към информацията в дигитална среда. По-важното е, че има насоки как тези нагласи могат да бъдат използвани за ефективната комуникация между марките и потребителите. Целта на всеки продукт е да бъде гидът на маркетинг специалистите в морето от възможности, което интернет предлага.

С каква периодичност ще се прави актуализация на данните в изследването?

- Данните в него са инструменти, които експертите по дигитална комуникация от All Channels | Interaction използват в ежедневната си работа при изграждането на печеливши дигитални стратегии. Поради тази причина смятаме, че актуализацията в рамките на половин година е не само наложителна, но и отговаря адекватно на скоростта на развитие на он-лайн медиите.

Стр. 52 – 53