Излезе новият юнски брой на списание “Мениджър”

PRnew.info БЛОГ  I 2010-06-13

В него може да прочетете следните статии от сферата на PR, маркетинг и реклама:

Информация за предстоящия конкурс "Мениджър на годината". Мненията на Петя Терзиева, Славка Бозукова, Константин Вълков и Лазар Малаков.

Пиар по време на криза, от д-р Александър Христов

Възходът на неформалните събирания, от доц. Десислава Бошнакова

Търговско-маркетинговата война, от д-р Боян Кутевски

Маркетингът в социалните мрежи, интервю с Майкъл Лийндер

Твоята страхотна реч, статия от Harvard Business Review с автор Ник Морган

Ще може да откриете статиите в PRnew.info след 28 юни

Работещата майка на малко дете във фирмата е вашият ценен човек

сп. Твоят Бизнес I 2010-06-11

Пепи Димитрова е майка на две деца и има собствена ПР агенция. Само три часа след раждането на второто си дете тя изпрати до медиите прес информация на нейн клиент. По-малко от месец след това организира и събитие на друг клиент. Според нея всичко е възможно ако, се направи план за действие и се изпълнява.

Кой вариант е по-добър за една млада майка? Да се отдаде 100% на детето си или да тръгне възможно най-бързо на работа след раждането?

Разбира се, възможни са и двата варианта. Има и междинни комбинации, но според мен, така не прави нито една от двете дейности както трябва. Аз се отдадох 100% на първото си дете. За съжаление, това имаше негативно влияние върху мен като личност – имам усещането, че се бях изгубила в ежедневните задължение и битовизма, и когато на път тръгна второто ми дете, си дадох сметка защо аристократите отглеждат с толкова нежно любов децата си. Защото те отделят време да им се радват, да поемат негативи и позитивите от общуването с децата, и в същото време да не потъват напълно в битовизма. Повечето жени са свикнали да правят много неща и когато попаднат в бебешките проблеми, това убива амбициите им.

Всяка жена, когато забременее трябва да реши – дали може да загърби за една година това, което досега е постигнала и да започне после на чисто или да съчетае нещата така, без да губи скоростта. Аз съвсем съзнателно реших да не спирам работата нито за един ден. Дори продължавам да кърмя сина си, който вече е на 7 месеца, без да спирам да работя. За мен това е ключово. Всичко е възможно когато има ясен план – дори получаваш допълнителна енергия, вместо да ти отнема това, което си постигнал в кариерата.

Много е спорно дали една жена може е концентрирана, ако работи 4 часа и другите отделя за детето. Наистина ключово е да намериш човек, на който да повериш детето си. Но това е почти същото, като да търсиш подходящ човек за фирмата. Има и становища, че майките, които само отглеждат децата си дори се справят по-лошо, защото се разсейват с различни домашни дейности и дори губят време.

Бях приятно изненадата да разбера, че в компании, в които се произвеждат детски стоки, задължително известен процент от служителите майка на малки деца. Това е част и социална отговорност, която компаниите засвидетелстват пред останалите майки, техни клиенти. Може би това е маркетингов подход?

Като цяло майките имат различна ценностна система. Понякога хората, които живеят само за работата си, могат да залитнат в някоя посока и дори да създадат проблеми. Ако например имах търговска компания и трябваше да избирам за мениджър между майка на две деца и 40 годишен мъж, ще избера майката. Тя имаш широк социален кръг, свикнала е да общува с много и различни хора, умее бързо да създава нови контакти. По същия начин тя може да се бори и за каузата на фирмата.

Вижте цялото видео интервю на: http://www.tbmagazine.net/video/raboteshchata-maika-na-malko-dete-vv-firmata-e-vashiyat-tsenen-chovek.html

Оригинална публикация

Променена е процедурата по регистрация на леки и лекотоварни автомобили с рекламна графика

Следвайки Европейските практики, МВР въвежда нормативни промени в полза на бизнеса.

Рекламната графика върху превозни средства е един от най-евтините, лесно достъпни и ефикасни начини за достигане до голяма аудитория. За малкия и среден бизнес използването на такъв вид собствен рекламоносител определено е възможност, създаваща конкурентно предимство.

Поради тежката и неясна регистрационна процедура за автомобили с рекламни графики много фирми бяха лимитирани в използването на тази атрактивна медия.

Считано от първи януари тази година, Пътна Полиция въведе промени в Наредба I-45/2000 г., касаещи процедурата по регистрация на МПС, и по-точно на автомобили с рекламни надписи, табели и емблеми.

До този момент поставянето на рекламна графика върху леки и лекотоварни автомобили се отразяваше в регистрационната им документация. Процедурата изискваше ред документи, включително снимки, одобрения и регистрации на търговските марки от Патентното Ведомство. При поставяне на графики върху вече регистриран автомобил беше необходима смяна на регистрационния му талон.

С въведените изменения в наредбата отпадна изискването да се отразява в регистрационния талон наличието на табели и емблеми. Така, гореописаната сложна процедура е съкратена до минимум като единствено не се допускат за регистрация или биват спирани от движение автомобили с графики, чието съдържание е в противоречие със съществуващите нормативни актове. Има се впредвид цензура валидна за всички останали медии, случаи, когато съдържанието на графиките може да се тълкува, като обидно, порнографско или с елементи на етническа, сексуална или друг вид дискриминация.

С влезлите в сила промени на Наредба I-45/2000 г., за да брандирате фирмените си автомобили не е необходимо да се минава през тежки административни процедури касаещи промяна в регистрационната им документация. Това безспорно ще спести време и средства, както на бизнеса, така и на служителите на Пътна Полиция. Нововъведението е изцяло в съответствие с Европейските практики и може да бъде единствено от полза на обществото.

По информация на БИЛБОРД АД

Допълнителна информация: http://press.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=300407&df=45&dflid=3&GDirId=25ac30434c5e8934d84abc53e54a17d7

Медийни експерти се събраха да учат младежи как се прави новина

в. 24 часа | Венелина ИВАНОВА | 2010-06-11 

Младежката седмица на електронните медии събра вчера в зала "Мусала" на хотел "Хилтън" около 60 студенти по медийни специалности от цялата страна.

През следващите 4 дни младите хора ще се учат да правят радио, тв и вестникарски новини и репортажи, както и уебстраници, разказа Атанас Лозанов, председател на управителния съвет на асоциацията "Младежка медийна мрежа", организатор на събитието. То се случва за първи път у нас, безплатно е и ще стане практика. Гриша Камбуров, изпълнителен директор на асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (ABBRO), направил допитване до 160 медии, което показало, че младите специалисти излизат с дипломи от ВУЗ-овете, но без практически умения. Затова младите медийни специалисти ще се учат да пишат новини за радио и тв работилници, ще монтират репортажи и ще правят уебиздания. Оказва се обаче, че работодателите търсят добра професионална подготовка, практически умения, комуникативност, креативна мисъл и излъчване, а не теоретична и неадекватна подготовка, каквато имат кандитатите, обобщи Камбуров. Той направи няколко препоръки към ВУЗ-овете. За да повишат качеството на обучение, университетите трябва да задоволят дефицита от техническо оборудване, да предлагат бакалавърска програма, която да отговаря на европейските стандарти за качество, да увеличат практиката с 50%. Учебните заведения трябва да разработят стратегии за обучение, които да съответстват на нуждите на пазара и преподавателите в страната да поддържат връзки помежду си.
Във вторник всички, минали през обучението, ще получат сертификати. Те ще им бъдат полезни при търсене на работа, категоричен е Лозанов. 4 екипа от общо 20 души, които са се справили най-добре, ще получат и награди.
Най-добре слисаната новина ще бъде публикувана на страниците на в. "24 часа".
Лектори ще бъдат Даниела Петрова – шеф на парламентарната комисия по култура и медии, Константин Кисимов и Огнян Златев от центъра за развитие на медиите, Христо Калоферов – водещ на новините в "Нова" и колегата му оператор Росен Илиев, както и други журналисти и преподаватели от СУ, УНСС, НБУ.

Стр. 28

Йордан Матеев, бивш главен редактор на сп. Идеалист в интервю пред Общество.нет: Разбрахме, че теориите за развитие стъпка по стъпка, а не на скокове, са верни

www.obshtestvo.net I 2009-10-30

Смятам „гражданско-политическата" Ви активност и желанието Ви да станете издател за опасни, защото виждам драстично разминаване между Вашето говорене и реалните Ви действия. Преди дни заявихте, че сте спечелили милиони, а не сте изплатили заплатите на журналистите от "Идеалист" . Това заявява Йордан Матеев, бивш главен редактор на „Идеалист" в отворено писмо (може да видите накрая на текста) до Стефан Гамизов, управител на „Референдум медиа" и председател на Гражданска лига за България, по повод несъстоялия се проект „Идеалист”. По този повод потърсихме г-н Матеев за кратък коментар. 

Как Стефан Гамизов, човек със средно образование и набор от заучени фрази успя да заблуди вас като опитен журналист, а и един немалък екип от подготвени и компетентни специалисти?
Желанието ни да направим идеалното списание, което със своите ценности, етика и професионализъм да ускори модернизацията на цялата страна, се оказа твърде голямо. То ни попречи да видим, че градим свръхамбициозен проект на нестабилна основа. Много ми се искаше да повярвам, че по щастливо стечение на обстоятелствата сме попаднали на точния издател, с който споделяме общи ценности и който има морала, смелостта и финансовата възможност да подкрепи една мощна и независима аналитична медия. 
Аз почти не познавах Гамизов, но познавах социалния антрополог Харалан Александров, на когото имах пълно доверие. В дълъг раговор с Харалан той ме убеди, че Гамизов е искрен и мога да му вярвам, както и че без проблем ще финансира списанието. Аз реших, че това е проекта на живота ми, който ще остане в българската история. Искрената ми вяра в проекта, ентусиазма ми и доверието на много мои колеги към мен ми помогнаха бързо да събера екип от изключителни професионалисти и прекрасни хора. На колегите, които имаха съмнения в издателя, организирах срещи с Гамизов и Харалан Александров. Дори хора, които поради различни причини отказваха да се присъединят към нас, признаваха, че усещат силна положителна енергия и искрено ни желаеха успех. Доста журналисти поеха риска да напуснат тоговашните си медии, заради една идея, въпреки че все още нямаха пълно доверие на издателите. 

Тези 40 човека са останали без работа и пари преди миналата Коледа. Какво се случи после с тях, къде са днес?
Върнахме се в реалността. Разбрахме на практика, че теориите за развитие стъпка по стъпка, а не на скокове, са верни. Прозряхме тежката истина е, че обществото ни не е готово за такава медия. И още по-тежката истина, че ние самите не сме готови. За мен беше много тежко да видя как след спирането на финансирането различните виждания за бъдещето и за реакция към издателя доведоха до конфликти вътре в екипа, включително загуба на доверие към мен. Шокът, който преживях с рухването на проекта се засили от обвинителните погледи на част от колегите към мен. Те възприеха като предателство нежеланието ми да се конфронтирам публично с издателите и опита ми да запазя създаденото до тогава при друг издател. Това беше и причината да се откажа от лидерството, което още повече засили настроенията срещу мен, защото не бях разбран. Случи се точно това, за което ни предупреди икономистът Румен Аврамов по време на обучението на екипа. Но дори и той, който е известен песимист, не предполагаше, че проектът ще се разпадне преди да се е появил продукта.  
Екипът, за съжаление, се разпръсна – една част из съществуващите медии, а друга, в която влизам и аз, напусна журналистиката.

В България, вече се превръща в аксиома, всеки може буквално да бъде унищожен, посредством координиран медиен натиск, компромати и т.н. Така ли е, според вас?
Словото е голяма сила, но корупцията в българските медии доведе до масова загуба на доверие към тях. Хората четат, но не вярват, а само се ориентират кой кой е и за какво се бори. Това със сигурност води до огромни щети за българското общество. И може би единственият положителен ефект е, че смекчава възможностите на медиите да злоупотребяват с платени по един или друг начин поръчки. 

От дистанцията на тази 1 година, как мислите, защо му трябваше на Гамизов медия?
Мога само да предполагам. Най-общо, според мен е смятал, че ще може да използва медията, за да прави повече бизнес. Може би той дори я използва, макар и безуспешно, като средство за натиск, обявявайки медийните си амбиции малко преди да внесе в Министерския съвет тайнствения си проект, свързан с националната сигурност. 

Какви поражения върху идеята за демокрация, а и върху малкото останал ни идеализъм нанасят подобни събития и личности?
Аз се надявам, че провалът на проекта „Идеалист” не е нанесъл някакви дългосрочни поражения върху въвлечените в него и върху хората, които го очакваха с надежда за промяна. От гледна точка на обществото може би е по-добре, че този проект се разпадна, защото група влиятелни идеалисти можеше без да подозират да работят за имиджа на опасен за демокрацията човек. Може би е голям късмет, че секретният проект на Гамизов не стартира и той изпадна във финансова криза. Може би трябваше „Идеалист” да се провали, за да разберат хората, че на Стефан Гамизов не може да се вярва. Става дума за човек, който наскоро обяви, че влиза в политиката. Голямата опасност, която аз виждам е възможността с политическата си дейност да дискредитира ценностите, които той твърди, че споделя – свобода, равенство пред закона, върховество на закона, прозрачност, толерантност… А алтернативата е известна – здравата ръка, тоест обратното на демокрацията. 

ТЕКСТЪТ НА ПИСМОТО ОТ 27.10.2009

"Г-н Гамизов,

Пиша Ви това писмо, тъй като не изпълнихте поети ангажименти към екипа на „Идеалист" и от няколко месеца отказвате да обсъдим проблема. Писмото е отворено, защото вярвам, че прозрачността е в полза на обществото. 
Смятам „гражданско-политическата" Ви активност и желанието Ви да станете издател за опасни, защото виждам драстично разминаване между Вашето говорене и реалните Ви действия. Вие излъгахте не само екипа на "Идеалист", но и българското общество, че ще създадете мощно независимо седмично списание, което, водено от своите ясни ценности, ще търси истината, за да подобри качеството на живот на хората в България. Казахте, че вече сте осигурили финансирането на проекта за поне три години, дори и без приходи от реклама. Твърдяхте, че никога не бихте допуснали забавяне на заплати, тъй като това ще ви причини физическа болка. На практика обаче спряхте финансирането и все още не сте изплатили дължимите възнаграждения на екипа за периода 1 ноември 2008 г. – 31 януари 2009 г. А в телевизионни интервюта преди два дни казвате, че през миналата година сте спечелили милиони и разполагате с много пари. 
Вие твърдите, че сте последователен и етичен човек, споделящ либералните ценности. На тази основа аз подведох десетки професионалисти, които ми повярваха и се присъединиха към екипа на "Идеалист" въпреки недоверието си към Вас. Те напуснаха своите медии, защото искаха да работят за модернизирането на страната, но заради изкривената Ви представа за последователност и етика останаха без работа и пари точно преди Коледа и Нова година. 
Най-видимото доказателство за занижените Ви етични стандарти е недостойното ви поведение спрямо колегите от екипа при прекратяването на проекта. Не посочихте ясно причината за отказването си от проекта "Идеалист" и безсрамно се опитахте да прехвърлите вината първо върху световната конспирация, а по-късно върху екипа, който не бил съставен от идеалисти. Вие заляхте екипа с лъжи и когато истината стана очевидна, се опитахте да дезинформирате обществото с плоски милиционерски техники. 
Дадохте дума, че ще спазвате етичния кодекс на „Идеалист", но в противоречие с него не обезпечихте материално проекта, не предоставихте, както обещахте, данни (дори и имената) за притежаваните от вас компании в чужбина и поискахте промяна на съдържанието и формата на "Идеалист". А когато не срещнахте подкрепа от мен и екипа, изискахте да прекратя трудовите договори, което също противоречи на кодекса.
Огромното ми желание за успех на „Идеалист" и за промяна на статуквото в страната ми попречиха да преценя навреме, че вие не сте подходящият издател. Аз ви повярвах дори когато обявихте, че спирате проекта, защото мощни сили на злото са ви притиснали финансово. Но последвалите ви действията недвусмислено ми показаха, че вие сте част от силите на злото. И се радвам, че екипът, който събрах, не работи за вашия имидж. 
За разлика от много мои колеги не мисля, че вие имате тежки психични проблеми. Мисля, че безскрупулно използвате граждански каузи, за да извличате бизнес изгоди – нещо напълно рационално, но неморално. Проектът „Идеалист" не можа да се впише в схемата ви, защото щеше да работи не само срещу ваши бизнес конкуренти, но и срещу вас и ваши бизнес партньори. Мисля, че това е истинската причина да го прекратите. 
Нямам желание да кредитирам съмнителния ви политически проект и затова настоявам до края на тази година да погасите финансовите си задължения към мен и колегите, работили за проекта „Идеалист". В противен случай ще защитя интересите си с предвидените от закона средства, за което периодично ще информирам обществото. Надявам се, че и останалите ви кредитори ще си потърсят правата. Защото в едно демократично общество договорите е редно да се спазват, а който не ги спазва трябва да си поеме отговорността. 
Предполагам, че вие ще измислите ефектни оправдания в опит да запазите достойнството си пред малкото хора, които все още ви вярват. Аз обаче напълно загубих доверието си във вас. Смятам, че вие сте вреден за демокрацията и либералната идея, защото с действията си дискредитирате тези идеи".

Оригинална публикация 

Брой 8 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ  I 2010-06-07

В новия 8-ми брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • Актуални PR новини и събития;

  • Информация за провелите се PR Приз 2010 и ПР фестивал през май 2010 г.;

  • Интервю с Илияна Захариева – мениджър “Корпоративни комуникации”, Пощенска банка; 

  • Свободна позиция за PR мениджър в Агенция"ДеКони";

  • "За и PRотив" PR клишетата от Мила Миленова;

  • БДВО Членове: Ралица Узунова, отговаря за цялостната комуникационна стратегия на Гранд Хотел София;

  • PR забавление

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 8 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/06/PRaktiki_Newsletter_07.06.2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова
Стоян Стоянов

Мануела Дюлгерова
Симона Стефанова 

Мила Миленова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

Митко Цонев няма да е шеф от есента

в. Стандарт | 2010-06-10

Димитър Цонев няма да бъде шеф на "Сан Стефано" 29 от август. На последното заседание на Управителния съвет на телевизията миналата седмица той подаде оставка като зам. програмен директор на БНТ1. Ръководството на телевизията обаче не одобри идеята му и го остави на поста. Водещият на "В неделя с…" искаше да се раздели с шефския пост заради становището на Етичната комисия и решенията на Общото събрание на пълномощниците в БНТ за негов "конфликт на интереси". Цонев бе категоричен, че обвиненията са безпочвени. Оценявайки колегиалната постъпка на тв водещия, Управителният съвет реши, че е неуместно той да бъде освободен в момента. Още повече че програмният директор на БНТ1 Невена Андонова до края на юли е в продължителен редовен годишен отпуск. Затова Цонев ще я замества дотогава. След това той ще излезе в отпуск, а наесен новият генерален директор на телевизията ще реши дали да върне предаването му в ефир. Цонев е категоричен, че не иска да бъде част от управленския екип на следващия шеф на "Сан Стефано" 29. В средата на юли СЕМ ще избере кой ще застане начело на държавната телевизия в следващите 3 г.

Стр. 17

За перверзията и за медийната независимост

в. Дума | Иван СТАНКОВ | 2010-06-10

Ако бях журналист, никога не бих отговорил на въпросите на Б. Борисов

"Ave, Caesar, morituri te salutant!" С този поздрав гладиаторите са заставали пред ложата на императора, преди да се избият един друг за негово удоволствие. Не познавам по-перверзна ситуация. Не знам защо точно към нея ме отвежда последният шум около българските медии.
"Поздравяват ли ме онези, които могат да умрат?", пита с писмо до главните редактори на българските медии премиерът. Последвалият оглушителен поздрав, не ще и дума, е като за истински император, досущ като в картината на Жан-Леон Жером.
Този пореден повод да се поразсъждава за отношението между българските медии и властта е не само подходящ, но и много сериозен. Безпрецедентно в сиромашката ни демократическа практика премиерът поиска вот на доверие от медийните велможи след поредното тематично нахокване от страна на президента.
Президентът, най-обслужваният от медиите човек в страната, явно е почувствал някакъв дискомфорт, за да тръгне да ги защитава от насилието, което премиерът им оказвал. Може пък това да е някакъв пореден таен ход в сложните му "проекти". Макар да е много важен в този сюжет, тук президентът не ми е интересен. По-интересен ми е премиерът.
Той ми прилича на боксьор, когото противникът предизвикателно и провокативно е напсувал на майка, докато са си разменяли леки крошета за пред публиката. Нашият човек се разлютява жестоко, но не го връхлита с удари, а се обръща към майка си, която е на първия ред – да каже и тя, че няма такова нещо. Че не е имало и че няма да има.
Основният крепителен елемент на предлаганата тук историйка е, че българските медии са майката на Бойко Борисов. Без тяхната жълта жажда по времето на жълтата суша нито името на Бойко Борисов, нито ГЕРБ щяха да бъдат политическа реалност.
Всяка историческа ситуация ражда нужните й личности, но за първи път в българската история начело на държавата застава личност, родена изцяло от медиите
Та колцина българи знаят името на някой предишен или последващ главен секретар на МВР?
Популярността на Б. Борисов не беше и не е функция на заеманата от него длъжност, а на медийното му преекспониране. И като главен секретар, и като кмет на столицата, че и като премиер той се занимава с дребни, но конкретни неща, които често се случват и лесно се визуализират (в един безтелевизионен свят явлението Бойко Борисов е невъзможно).
Професионалният шеф на вътрешното министерство, човекът в сянка, сивият кардинал, Тайният, против всякаква логика беше постоянно на екрана и говореше за всичко и за всички. Днес едва ли някой си спомня МВР да е извършило нещо кой знае какво в онези години. Но екранното присъствие с тужурката не може да се забрави от никого.
Виновен за това в никакъв случай не е само Бойко Борисов. На кого не би му харесало да бъде медийна звезда? Основната вина е на медиите, макар тяхното поведение също да има оправдание. В началото на века половинмилионните тиражи на вестниците бяха започнали да спадат безвъзвратно, с кабелизирането на малките градове и на селата основните телевизии загубиха огромните монолитни аудитории, докато интернетът се налагаше все по-безапелационно като информационна среда. Умората от десетгодишния преход и не твърде видимите резултати от него намалиха в голяма степен цветовата политическа яркост, дискредитираха политическото говорене по принцип, политическият език загуби официалния си характер. Амортизираха се и старите лица в политиката. Беше дошло времето на Новия.Може да се каже, както в онази песничка, че медиите бяха възлюбили Бойко Борисов още преди да го видят. По горе изложените причини, но далеч не само поради тях, Бойко и медиите не можеха да не се срещнат щастливо в началото на новото хилядолетие. Беше отминало времето, когато "Демокрация" стоеше срещу ДУМА, а останалите пазеха близка или по-близка дистанция до властта. Предстоеше да се смени принципът на медиите, да се смени недоразвитата им природа на коректив на властта.
Желанието за промяна трябваше да бъде олицетворено, персонализирано. Щастливата среща издигна Бойко Борисов и едновременно с това съхрани медиите, защото имаше огромен PR-ресурс за двете страни. Представете си за миг Бойко без медии или медиите без него. Нищо. Бракът им съвсем закономерно съвпадна с края на политическото говорене и изобщо с края на политическото мислене у нас. Съответно – с края на политическото поведение
Включително с края на политическото поведение на медиите.
Юрването към арената за утринен поздрав към премиерската и президентската ложа е в някаква степен край и на самите медии в онзи класически вариант, в който те представляват четвъртата, коригираща власт.
Българският медийният абсурд е рожба на процеса на срастванията в държавата ни. На срастването на политика и престъпност, на престъпност и правораздаване, на правораздаване и лобизъм. Медиите присъстват на практика във всички сраствания, защото във всички тях става дума за пари, с част от които самите те се издържат. Не собствеността на една медия е интересна (там почти всичко е ясно), а паричният поток към нея и през нея. Тези пари определят и темите, и езика на даден вестник или телевизия.
Всичко това се знае много добре както в самите медии, така и в гореспоменатите ложи. Всякакви мними пререкания между президент и премиер, всички питания към главните редактори и всички последвали отговори имат абсолютно бутафорен и срамен характер. Риторичното запитване на премиера до главните редактори прилича на казармен рапорт по време на тържествена заря-проверка. Клетва за вярност и все по-нататъшно развитие и усъвършенстване на независимостта на българските медии. Бълвоч!
Българските медии няма защо да бъдат натискани и насилвани. Те героически следят властта отблизо по логиката на доброволната самопринуда
Погазен е личният свободен избор, но не на редакторите, а на авторите. Точно тук е ключът от бараката.
Цялата размяна на въпроси и отговори е наистина перверзна, защото не се и докосва до най-истинската същност на журналистиката – личността на самите журналисти. Най-персоналната инстанция в медийното общуване.
Дръзвам да препоръчвам на министър-председателя, ако наистина е станал любознателен и се интересува какво мислят по този въпрос не онези, които управляват медиите, а онези, които ги правят, да пусне една гарантирано-анонимна анкета сред няколкостотин журналисти от столични и провинциални медии.
И тогава ще чуе, че не само има хора, от които те са в най-пряка зависимост, но че и ги мразят от дъното на душата си, защото ги задушават като професионалисти чрез всякакъв натиск. Това е единственото обяснение за пълната липса на авторска журналистика у нас. Свободата на една медия задължително минава през гарантираната свобода на работещите за нея журналисти.
Когато за един вестник се знае как ще отрази дадено събитие, как ще го оцени и как ще го анализира, той вече е рекламен таблоид. Ако пък това е телевизия, то нейните новинарски и публицистични емисии ще бъдат просто досадна пауза между два сериала. Дали пък не е точно такъв краткият портрет на българските медии?
Не съм журналист и никога няма да бъда. Но дори да бях шеф на пет телевизии и десет вестника, пак нямаше да отговоря на тия перверзни, унизителни и безсмислени въпроси. Никак, ама никак не съм сигурен, че след този дружен гладиаторски поздрав на главните редактори към премиера българите ще бъдат по-убедени в независимостта на родните медии.
PS. От отговорите на редакторите не можах да разбера само защо Тошо Тошев е толкова доволен от последните три правителства, а не ще и да си спомня за времето на Иван Костов и Жан Виденов. Навярно защото тогава е пушел все още цигари. Докато пурата е съвсем друго нещо! Така си е. От целия свят може би единствено Моника Люински мисли обратното.
Svobodata.com, чрез агенция Крос

Стр. 21

Любен Дилов: Не се отказвам от нови усещания, защото подозирам, че човек живее само веднъж

сп. Журнал за жената | Деляна ЦРЪНЧЕВА | 2010-06-10

Черните котки силно се притесняват, когато им мина път

Човекът, който постоянно изненадва – с мненията си, с личния си живот, с любопитството към света. Трудно е да определиш Любен Дилов с една дума. Предлагаме ви интересна мозайка от неговите виждания за таланта, любовта, бащинството и екстремните изживявания, която той нареди в интервю за читателките на "Журнал за жената".

Напоследък сте сред най-следените (с женско внимание) мъже… Вълнувате ли се как обсъждат контактите ви с жените – ту се пише за приятелката ви Мария, ту за Алекс Раева, ту се показват ваши снимки сред женска компания по различни събития…

- Никога не съм се вълнувал от това. Имам страхотни приятелства именно с красиви, известни и желани жени. Също така и с обикновени момичета. Подчертавам думата – приятелства. Сексът е чудесно преживяване, но ако ще развали отношенията ми с някого, предпочитам да си държа дюкяна затворен.

Професионално предпочитате писменото слово. А в личен план - директен разговор или писмо?

- И двете. Но казаното отлита, а написаното остава.

Има ли женско качество, което не понасяте?

- Не. Няма такова. В състояние съм да понеса чудовищни неща, причинени от жена…

Какво е най-важно за една любов – поне от вашия личен опит?

- Най-важното е да си вадиш цигарата от устата, докато се целуваш. И на второ място – да си спокоен, защото краят на голямата любов е предизвестено трагичен.

Казват, че сте намерили приятелката си чрез интернет… Работи ли този вариант? Няма ли неприятни изненади?

- Не съм я търсил специално в интернет. Истина е, че имам много приятели, с които си общуваме основно през мрежата… Тя е голямо изкушение да се представяш за нещо, което не си. В моя случай съм отчасти спасен от това, поради публичността ми, но пък е толкова вълнуващо да общуваш с хора, които искат да се представят на върха. Но не забравяйте – само талантливите се представят винаги на максимума от възможностите си…

Все повече се говори за виртуални връзки – дори за виртуален секс. Склонен ли сте да поддържате такъв тип връзка с всичките й плюсове и минуси?

- Склонен съм на всичко, което би ме вълнувало. Дори да си купя надуваема секскукла, да я пълня с топла вода и да я използвам вместо грейка. Не се отказвам от нови усещания, защото подозирам, че човек живее само веднъж…

Къде е границата между пошлото и красивото?

- Една млада дама попитала немския поет Хайне: "Къде е границата между смеха и плача?", а той отговорил "Носът, госпожице". Не се сещам какво да отговоря, освен с цитат от френския поет Аполинер – "милост за нас, за живите милост, които сме вечно на границата с безграничното"…

Какво може да ви шокира?

- Бих се шокирал от внезапно сполетяло ме неумение да се изненадвам и радвам на света и хората, които срещам. Разбира се, тежък шок ще е, ако Бойко Борисов внезапно се омъжи за Азис…

Предавал ли ви е приятел?

- Разбира се. Как може да ви предаде неприятел? Невъзможно е. Приятелите са точно за това…

Казват, че в политиката и в шоубизнеса няма приятелства. Вие сте сред тази атмосфера – намирате ли приятели?

- Намирам постоянно и се мъча да запазя старите. Тези, които твърдят това, не са искрени със себе си и вероятно са нямали истински приятели и преди да се захванат с политика и шоубизнес.

Лесно казвахте "не" като член на журито в "България търси талант". А в живота също ли сте така рязък?

- Не. По-скоро се колебая… Но журито на "България търси талант" трябва да се разглежда в неговото триединство. Много често моето "не" е просто предупреждение, че кандидатът за слава има да извърви още дълъг път… Освен това съм свикнал да бъда лошият – работил съм почти всички мразени професии в България – депутат, общински съветник, журналист. Само футболен съдия и катаджия още не съм бил.

Какъв е вашият начин собствените ви деца да не добият грешна представа за възможностите си?

- Няма по-добър начин от състезанието. И не е проблем да загубиш, проблем е да се обезвериш и да се откажеш. Какъвто и път да предстои, с размисли няма да стане – трябва да се върви. Имам проста рецепта – всеки ден прави поне едно нещо, което ти е неприятно или от което те е страх. Побеждавай всеки ден един свой страх, не го отлагай и не го избягвай, защото той те чака зад утрешния ъгъл още по-голям…

Коя роля ви затрудни повече в живота – "син на известен баща" или втората – "известен баща"?

- Хубав въпрос! Втората много повече – няма известен баща, който да не страда от това, че е дал малко време на децата си. А моят баща беше толкова въздушен човек, че никога не хвърляше сянка…

Дали големият успех наистина променя хората или просто изкарва добре прикривани неща?

- Не знам какво е голям успех в България. А е и толкова индивидуално – за някои е успех да се научат да си мърдат ушите. Но, че славата и публичността са тежко бреме за носене, е вън от всякакво съмнение. И твърде често те се компенсират от агресия, гордост и лакомия - а това са все смъртни грехове.

Кое е мястото на Земята, което ви привлича най-много?

- Мястото е под водата. Но където и да си – и на най-високия връх, и в бездната, – няма да откриеш друга мъдрост освен онази, която носиш със себе си.

Защо дълбоките води (буквално) така ви съблазняват?

- Защото, както казва Ницше, ако ти гледаш в бездна и бездната ще погледне в теб. Водата е раят, от който сме били изгонени. Нещо повече – случва се с всяко новородено: то е прокудено от нежните околоплодни води на майка си.

Ако адреналинът е нещото, което търсите, бихте ли пътували, например, до друга планета или ви стигат пътешествията по Земята?

- Не търся адреналин. Водолазенето е точно обратното на адреналина – това е нирвана, сливане със света, пълно спокойствие и контрол. Това е състоянието, в което изпитваш с пълна сила благодатта на дишането. Иначе бих пътувал навсякъде, защото се чувствам най-жив, докато пътувам. Едно добро пътуване е по-добро и от най-великолепното пристигане.

Обичате ли знаците по пътя на живота?

- Че кой не ги обича? Но с тези знаци трябва да се внимава. Много често има надпис "Жени", например, а вътре се оказва обикновено тоалетна…

Отмъстителен ли сте след изненадваща шега?

- Отмъстителен? Каква по-изненадваща шега от това да се родиш?! Кому да отмъстиш – единственото достойно отмъщение е любовта и обичта. Те никога няма да ти се върнат достатъчно, така че – докато обичаш, винаги си победител и винаги отмъстен.

Суеверен ли сте? Какво правите, ако разсипете сол – казват, че не е на хубаво…

- Веднага добавям червен пипер и става шарена сол. Това намалява лошите последствия. Не съм суеверен, но съм забелязал, че черните котки силно се притесняват, когато им мина път.

Стр. 8 – 9

Лъжа е, че ще купувам медии

в. Труд | Цветелина БОРИСЛАВОВА, СИБанк | 2010-06-10

"Нямам никакво участие в медии и нямам намерение да купувам медии." Това заяви вчера пред "Труд" Цветелина Бориславова – председател на надзорния съвет на СИБанк.

Повод за коментара на банкерката е публикувана В интернет сайт информация, че "в момента приключват преговорите по покупката на печатницата на ВАЦ от Цветелина Бориславова чрез СИБанк. Преговорите се водят от банкера Божилов". На тезгяха били "водещите медии "Труд" и "24 часа".
"Това е пълна лъжа! Никой не е говорил с мен по този въпрос, никой не ми е предлагал да купувам печатница. А и нямам интерес към този бизнес. Това е пореден слух, пуснат в публичното пространство, за да всее смут в обществото", каза Бориславова, която в момента се намира в чужбина. Тя уточни, че "банкерът Божилов" е вече пенсионер, живее в Сандански и няма никакво отношение към печатници и медии.
Бориславова запазва дяловото си участие в СИБанк и при увеличението на капитала на банката, предложено от страна на нейните чуждестранни партньори. "Това се прави с цел стабилизиране на банката", уточни бизнес дамата.

Стр. 15