Водещ: Помните ли онази снимка на премиера с Робърт Де Ниро и Джон Траволта? Можеше да бъде видяна във всички медии. Изпратиха им ги през центровете, защото Де Ниро известен със всеотдайността си и перфекционизма си, с жертвите, на които е готов заради ролите. Познат е най-вече със знаменитите си образи на индивидуалист и конфликтен човек с властен характер. Колкото трайно обаче беше това преливане на рейтинги между образа на супер героя от киното и този на министър-председателя? Сигурна съм, не може да сте забравили знаменателната оценка на Памела Андерсън, когато каза „имате много красив премиер”. Ако не сте усетили как дистанцията между Вас и властта е стопена, значи точно тези представителни по холивудски новини, не са си изпълнили целта. Или може би точно това са направили. Рушат в крайна сметка закономерно авторитета. Защото тази преднамереност в посланието няма как да надделее над другото реалити, което се отнася до живота ни. Обаче това, че журналистическо разследване с давност 2 години не трогна особено никого в политиката, докато не беше прочетено в Брюксел, е повод да продължим да мислим по една тема, която почти писна на всички ни. Там ли журналистите да изпращат разследванията си, в Брюксел, за да не отварят работа на Георги Тонев Колев, когато коментирахме и преди седмица, защото съвестно чете разследвания? През тази седмица стана ясно, че за премиера няма сезони и за медиите той винаги е актуален според резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация”. Политика по холивудски и таблоидната есен, която личат цикличност, деморализация, това коментираха експертите. Създава се впечатлението, че политиката не се различава от реалити форматите. Само че ЕК вчера отново отбеляза значението, което отдава на основните принципи на прозрачност и подбор на личностите за високо поставени служби и това, че избраните трябва да отговарят още на изискванията на заслуги и почтеност, което непрекъснато се заявява в докладите по механизма на сътрудничество и оце4нка. Това припомни вчера Марк Грей по повод драмите с Конституционния съд у нас. Борисов чака депутатите да изберат нов член, а пък беше нашата новина по темата. На фона на този новинарски съспенс е редно да отчетем, че едно журналистическо разследване все пак промени нещо. Дали това е пътят, по който медиите, както Мюнхаузен, ще се извадят от блатото на несвободата, бъдещето ще покаже. Важно е обаче никога да не забравяме, че за свободата си, ние журналистите, както и Вие – хората, работим всеки ден. Какво може да направи медиите по-свободни? Ще коментираме след малко с Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. Какъв беше финалът на сагата Венета Марковска към началото, към средата и към края, ще ни върне един от авторите на разследването – Степан Хинглиен. Как поведенческите модели на политиците, показани в медиите, се възприемат от хората ще коментираме със Спас Къосев от БНТ. Има ли холивудски рейтинг при политиците? Резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация” ще обобщят Боряна Денчева и Ирена Колева. Ще чуем и знаменателният коментар на Венета Марковска от 24 октомври. Кога и къде подаването на оставки е нещо обичайно след журналистически разследвания – ще сравним днес медийните реалности с Германия, САЩ и у нас. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Жанет Николова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Думата сега ни взима музикалният редактор Снежа Спасова, за да продължим след малко. Безспорно темата в последните две седмици, която втръсна на всички ни – Венета Марковска. Как се стигна до тук? Има едно разследване с давност две години – миналата седмица благодарихме на Георги Тонев Колева, че не само го е чел, че не само го помни, ами го прати и в ЕК, и в Парламента, и изобщо там, където трябва. Та, това разследване беше отишло и в парламента преди изслушването на кандидатите от парламентарната квота за конституционни съдии. Но по него никой не се произнесе, но след така нареченото изслушване, на 24 октомври, Марковска направи едно знаменателно изявление пред журналистите. Редно е от там да започнем.
Венета Марковска: /…/Аз не мога да нося отговорност и да отговарям на въпроси на хора, които не са в моето семейство какво имущество имам, какво поведение имам в обществото. /…/
Водещ: Благодаря пък и аз на колегите от медиапул, защото ние нямахме това знаменателно изказване. Добър ден на гостите ми в студиото. Първо разбира се на Степан Хинглиен, един от двамата колеги, направили разследването. Колко неистини чухте с оглед на добре отъркаляния сюжет във времето?
Степан Хинглиен: Здравейте. В тези две минути запис аз чух може би 10 или 11, но след 7-мото противоречие спрях да ги броя. Госпожа Марковска наистина се оплете адски много. Интересно е, че преди две години и половина, когато с колегата Росенн Босев от „Капитал” написахме този текст, който разбуни духовете, тя не пожела да си говори с нас. Изпратихме и един огромен списък с въпроси пред пресцентъра на Върховния административен съд, тя не пожела да им отговори. И след това в продължение на две години и половина никой не обърна внимание на този материал. Единственото потвърждение, че всичко вътре е вярно, е в действията на вътрешния министър Цветанов, който ден след като публикувахме материала, той възстанови на работа двамата полицаи от 6-то РПУ.
Водещ: Това е по повод онова писмо, в което изпълняващият длъжността главен прокурор в момента Бойко Найденов писа на премиер, нали така?
Степан Хинглиен: Точно така. Срещу неизвестен извършител. Всъщност оказва се, че няколко месеца, след като ние пуснахме този материал в медиапул, преди това имаше предходен материал, който беше в „Капитал” на Росен Босев, но той не засягаше частта с натиска, упражнен от Марковска през сфери на влияние нейни в МВР, за да бъдат отстранени тези двама полицаи. Няколко месеци, след като публикувахме ние този материал, се оказва, че в прокуратурата е получен анонимен сигнал срещу Георги Георгиев, който засяга Георги Георгиев. В него става въпрос за търговия с влияние и за подкуп. Аз не знам дали Георги Тонев Колев преди 2 години е пуснал в прокуратурата.
Водещ: Със сигурност не.
Степан Хинглиен: Факт е, че не се прави нищо. Явно това е нещо отлежало в прокуратурата и се вади в един удобен момент, в който вече управляващите нямат полезен ход.
Водещ: Всъщност снощи Бойко Найденов каза пред БНТ, че прокуратурата се е самосезирала по вашите журналистически материали. Добър ден сега и на Кристиан Шпар. Той е ръководител на медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. За да не се загубим в превода, разчитаме на Борислав Ванков, който вече чувате. И така, как биха постъпили германските медии в такъв случай? Едва ли те разчитат на някой Георги Тонев Колев, който да разпрати разследванията им там, където трябва.
Кристиан Шпар: Добър ден, аз се учудвам най-вече, че е имало журналистическо разследване преди 2 години по този случай. Почти не е имало реакции на това разследване, нито от политически партии, нито на други медии, които да подхванат случая и да продължат да го разследват. Журналистически разследвания, ако трябва да говоря за Германия, те са съществен елемент на журналистическата дейност и на голяма традиция и журналистите имат големи заслуги чрез именно разследваща журналистика. В Германия по-скоро често има дребнава критика към политиците. Например, когато някой министър не отчита правилно някое служебно пътуване или покани някой представител от икономическата сфера на вечеря.
Водещ: А може ли някой политик или висш магистрат, както в случая, да не отговаря на въпросите на журналисти след журналистическо разследване, както се е случило със Степан и с Росен?
Кристиан Шпар: Натискът разбира се в Германия е много голям към участниците в един такъв случай да вземат отношение. Обикновено този натиск се увеличава, политиците ще коментират такива случаи, други медии ще се захванат с това. И идеалният натиск, който се създава, много бързо нараства в този случай.
Водещ: Ако е възможно това да се случи. Добър ден и на Спас Къосев от БНТ. Две предизвикателства ни се налага да коментираме днес. Нека обаче първо да приключим с по-старото. Марковска. Как в новините се повтарят едни и същи новини? То повторението е нарочно, умишлено го направиха.
Спас Къосев: Как гражданите и политиците позволяват това да се случи? От доста отдавна съм споделял моето мнение, включително и тук в това студио, че в България, когато се появи скандал, политиците млъкват, политиците се прикриват, докато в една нормална среда, в момента, в който си настъпен, ти да търсиш журналистите, за да даваш своята позиция.
Водещ: Беше ли вчера по време на, как да го нарека, особената проява пред БНТ и как изглежда това за журналистите от близо? Един политик организира едни хора, които не се държат особено възпитано, а самият той се държи меко казано хулигански и обижда.
Спас Къосев: Всъщност вчера случайно попаднах на БНТ, понеже бях на работа. Интересно, скоро имаше подобен такъв протест пред БНТ. Не смятам, че във времето, в което живеем, е нормално да се събират хора и да обвиняват медии за това, че имат някакъв проблем. Понеже времената много се промениха. Едно време, когато БНТ е била единствен канал за информация, единствен канал за пропаганда, е имало смисъл да протестираш пред БНТ. Сега да обвиняваш медиите за това, че имаш някаква лична несполука…
Водещ: Не звучи много сериозно. Аз лично си спомням, когато имаше разноцветни протести пред БНТ. Беше доста екзотично, но това е назад в годините, когато все пак бяхме в началото на Прехода. Степан, заиграват ли се политиците с натиска към обществените медии?
Степан Хинглиен: Да, определено има такова нещо. То се вижда, личи си и се усеща, особено от хората, които са вътре в кухнята и знаят за какво става въпрос. Аз обаче искам да Ви върна към темата с госпожа Марковска. Преди 2 години и половина с Росен се обърнахме към Етичната комисия на ВСС. Тогавашният и председател не се трогна от това разследване, не предприеха абсолютно никакви действия. Прокуратурата, аз доколкото разбрах от изявлението на госпожа Кожухарова, която е говорител на Бойко Найденов, досъдебното производство е образувано по анонимен сигнал, а не че прокуратурата се е самосезирала.
Водещ: Снощи обаче Бойко Найденов в интервю пред Надежда Узунова в „Панорама” каза, че прокуратурата се е самосезирала.
Степан Хинглиен: Ами прокуратурата да вземе да изясни най-накрая за какво става въпрос, защото в самото началото в прокуратурата изтече информация, че Плевнелиев точно напускаше Конституционния съд и от прокуратурата неофициално изтече информация, че е по сигнал на ГДБОБ. Те не могат да изяснят от кого са получили сигнала, ние очакваме от тях да конкретизират обвинението, което е срещу неизвестен извършител. Впрочем така се случи и с много дуги големи скандали. Спомнете си скандала с Мишо Бирата. Какво се случи? След една година разследване прокуратурата го приключи. Няма данни за престъпление, няма проблем.
Водещ: Но пък видяхме Мишо Шамара как, на беседа ли беше или забравих?
Степан Хинглиен: Ами вчера Бойко Найденов някъде другаде каза, че никой не може да бъде обвиняван за това, за което е, но това е в кръга на шегата.
Водещ: Вероятно там са се объркали на тема Мишо.
Степан Хинглиен: Им огромен проблем и в прокуратурата и с политиците. Прокуратурата смачка и историята с големия скандал Ангел Александров и Румен Овчаров от преди няколко години. Не зная там, изглежда че има някаква практика, в която се образуват едни дела, те седят, държат ги на трупчета, не работят нищо по тях и в един момент, когато е удобна ситуацията на някого да бъдат извити ръцете и да се приключи един скандал, като този с Марковска, изведнъж излизат и казват „ами ние тук имаме едно досъдебно производство и сега президентът е възмутен и си тръгва”. Друг е въпросът /…/ Той има ли право да го прави или няма?
Водещ: Имате ли усещането за някакъв зашит с бели конци сценарий? Спасе?
Спас Къосев: Тук мога да добавя още много примери – делото „Сапард” съвсем наскоро, Красъо Черния, Николай Цонев – без да коментирам дали тези хора са виновни или не. Голям шум, големи дела без резултат., Започва да излиза, че хората влизат в съда, за да си изчистят името.
Водещ: Господин Шпар, какво би се случило, ако пред медия, германска медия политик организира такъв протест, че не е достатъчно добре отразен?
Кристиан Шпар: Мисля, че по-скоро хората биха се смели на един такъв политик без да мога да сравнявам конкретно случаите, все пак нещата са така, че оплаквания към медиите, че не отразяват политиците достатъчно, обикновено не са успешни. В този смисъл е важно и за диверсифицирана медия. Така че най-общото медиите да има баланс на отразяването на отделните партии и политици. И това е повече въпрос на журналистическа и политическа култура, отколкото въпрос на отделни личности.
Водещ: И на фона на всичките тези случаи, които изброиха и Спас, и Степан, прибрани във фризера за удобство на сценария стари дела, какво да кажем за реакцията на хората, която е склонна да обвинява медиите, че не са обективни? Вие и двамата погледнахме във Фейсбук дискусията от вчера. От вчера е активна на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Като че ли хората са склонни да обвиняват нас, журналистите, а ние какво да направим?
Степан Хинглиен: Може би да има някаква вина и в нас, и в нашата гилдия. И хората имат право да ни обвиняват, но лошото е, че обвиненията не са индивидуализирани, а са на общо основание. Щом е журналист, значи той не става, значи той ни манипулира, значи той прокарва интересите на тези, които ни управляват. Това е проблемът според мен.
Водещ: Спас?
Спас Къосев: Ще се върна пак там, на… Живеем в съвсем различно време. Ролята на медиите вече не е толкова ясно изразена в това да информира, колкото да се опитва да накара хората да мислят.
Водещ: И коментират това, което се случва. Да отговаря на въпроса „защо се случва това?”
Спас Къосев: Често ме питат какъв е смисълът на журналистиката днес, когато имаме Фейсбук, когато имаме форуми, когато имаме страшно много източници на информация. Това, което се опитвам аз да правя в моята работа е, опитвам се по някакъв начин да възпитавам граждани, опитвам се да възпитавам себе си като гражданин, опитвам се да карам хората да мислят, опитвам се да им дам гледна точка, за която те не са се сетили сами. А решението и това, което се случва в тях, зависи от самите тях. Ние не даваме отговори – ние задаваме въпроси.
Водещ: И е лошо, когато не получаваме отговори, а получавам мълчание. Останете с нас, продължаваме след малко.Сега се връщаме към един медиен анализ от седмицата, за да потърсим някои загубени нишки по отношението журналисти – политици. За пореден път фондация „Медийна демокрация” изнесе данни за тежестта на политиците и присъствието им в медиите. Няма колебание кой е по-по-най. Кое обаче е новото? Как се прави политика по холивудски и как жълти сюжети се преливат от телевизиите във вестниците и обратно? Няма как да не помните снимката с холивудските звезди – Джон Траволта и Робът Де Ниро. Аз като видя такава снимка и се сещам веднага за картата с черепите на Жак Савила. Кой е писал сценария за тези снимки, разпространени от медиите? Забележете, от пресцентровете. От там започнахме разговора с експертите от фондация „Медийна демокрация” Богдана Денчева и Елена Колева.
Традиционната „сериозна” преса виждаме, че по-скоро от светски характер, с американизиран сюжет. Спокойно можем да ги вкараме /…/ също и на хора, които се занимават със семиотика, макар и във визуален план.
Водещ: Какво значи да наблюдаваш жълти вестници? Не прелива ли това държание в традиционните медии вече?
Прелива, да и весело, и тъжно е, и е нещо като този любим театрален символ с двете маски – с усмихнатото лице и с тъжното лице. Да. Прелива абсолютно в традиционните медии, даже в последния период, който разглеждахме, се вижда едно интересно, почти синтетично, много гладко преливане на таблоидно съдържание от телевизиите към печата и обратно, което създава усещането, че медиите придобиват функциите на една поточна линия, която започват да се повтарят събития, започва да се случва една цикличност, която е абсолютно може би феномен в последното медийно десетилетие.
Водещ: Каква е съдбата на човек, който търси от медиите анализ, а разбира, че Памела Андерсън и нейното отношение към премиера е една много голяма новина?
Трябва да направим разлика между консуматори и граждани на медийно съдържание, защото консуматорът, той спокойно може да си се разходи по всички медийни продукти и наистина да сметне, че Памела Андерсън е фактор в държавата. Ако един гражданин и такъв е призива ни – бъдете граждани към медийното съдържание, той може пространно да проследи радио, телевизия, интернет, преса и ако наистина тогава Памела Андерсън е номер едно, значи сме стигнали дъното.
Памела Андерсън се появи в таблоидите по-скоро епизодично, а достатъчно други образи имаше, които да бъдат експлоатирани много. Така под прицел попаднаха основно Златка Димитрова и Стефан Данаилов и е много интересно, че всъщност на едно идеологическо равнище се сблъскаха два идола на две различни български културни епохи. Едната е епохата на черно-белите филми, на която представител е Ламбо и другата епоха е тази на силиконовата долина, на която представител е Златка Димитрова.
Водещ: Как да преведем на български език приликата между Робърт Де Ниро и премиера? Това е последното, което би ми хрумнало да си помисля.
Със субтитри. Визуално, интелектуално и даже по-скоро има прилика между премиера Бойко Борисов и Джон Траволта и между министър Вежди Рашидов и Де Ниро. Ако следваме този холивудски сюжет, на който ти показа снимката и аз наистина не мога да разбера и като гражданин кой от всичките е звезда, коя е звездата.На мен ми се струва, че това е пак ПР ход, който гарантира имиджовото представяне на кабинета.
Водещ: Как става точно преливането?
Ние бяхме свидетели на това, че властта не може без медиите и орбатното. Репортажна снимка, протоколна снимка и чрез призмата на нашия премиер Бойко Борисов.
Новината произлиза от снимката, да. Ние отидохме и снимахме тази личност и това за нас е важното в днешния ден.
Водещ: Една прогноза – кога ще имаме новина, свързана с ровене на боклука на някоя звезда или на някой политик?
Скоро. Имахме един много известен български политик, даже от женски пол. Беше заснета да изхвърля своята торбичка с боклук през прозореца на своето софийско жилище. Така че боклукът отдавна ни е любима тема.
Водещ: Ама не разбрахме какво има вътре.
Ами… Явно ще стигнем и до там, че трябва да се поровим.
Водещ: Само че това е работа, роенето в боклука, на жълтите медии. Как реагират обаче журналистите, когато политиците се заиграват по холивудски. Между другото в Германия може би има един изразителен случай, когато канцлерът се беше облякла доста по-артистично. Всъщност от тогава май не се е случвало.
Кристиан Шпар: Частните елементи при отразяването на политиците играят роля и в германския журнализъм има тенденция към повече забавление, към home stories в американския смисъл. Мисля, че това не е непременно погрешно, но е важно тези елементи на забавление да не покриват сериозната политика.
Водещ: Между другото не мога да се въздържа да не Ви попитам, ние сме го коментирали и с други колеги тук. Извинете, кой Ви открива магистралите в Германия?
Кристиан Шпар: Може да е министърът на транспорта, обикновено е той.
Водещ: Защото оставаме с впечатление, че нищо не се открива при Вас. Разбира се ние се шегуваме, но това е така, малко по-горчива ирония. Как да се ориентираме в тези снимки, режисирани от пресцентровете, кой е звездата, Спасе? Вие не ни показахте нищо, защото те бяха тайни тези срещи.
Спас Къосев: Така, да се ориентираме кой е звездата. Сложно е. Трябва да четем между редовете.
Водещ: Степан?
Степан Хинглиен: Степан ще си позволи да цитира министър Вежди Рашидов, който два-три дни след тези снимки каза по една от големите телевизии, че не знам дали беше лапсус, вероятно е лапсус, но звучи доста смешно, че няма нищо лошо да се види господин премиера с Де Ниро и с Траволта, защото той им е кумир. В този смисъл коя е звездата?
Водещ: Да, да, неслучайно… Всъщност смятате ли, че има преливане на рейтинг между тези безспорни холивудски звезди и съмнителното им отношение като към кумир към Борисов?
Спас Къосев: Да със сигурност.
Водещ: Прелива се.
Степан Хинглиен: Според мен това е идеята на ПР. Съветниците на политиците. Това е далеч от журналистиката даже, когато в бара срещна ПР, запознайте се, какво работите?ПР. Аз съм журналист. О, значи работим един срещу друг. Така мислят нашите ПР отдели, до колко се получава, не знам. Няма нищо лошо да се срещнеш с такива хора, когато имаш възможност, но това за мен е по-скоро лична среща, отколкото политическо събитие.
Водещ: Тази седмица с Ивайло Пеев решихме да потърсим коментарите не пред вестникарската будка, а сред студентите по социология, за да научим от тях какво е най-важното за рейтингите и виждат ли те холивудските митинги, продуцирани от политическите пресцентрове в режисираните снимки?
Гражданин: Разбира се, че в часовете по социология ни учат на критично мислене, а относно рейтингите те би трябвало да бъдат обективни. Разбира се те са инструмент за формиране на обществено мнение.
Гражданин: По наше мнение българската социология е обективна.
Гражданин: Даже обективността зависи най-вече от професионализма.
Гражданин: Има такива агенции, които изкривяват данните умишлено, но това няма да споменавам.
Гражданин: Това е рядкост. Българската социология е на ниво.
Гражданин: Нашата информация в повечето случаи винаги може да бъде използвана злонамерено с цел пропаганда и т.н. Плюс това…
Гражданин: Именно около избори смятам,че всички тези рейтинги и данни са голяма част спекула и преекспонирани от реалните данни.
Гражданин: Зависи кой купува информацията, кой ти плаща, за да изнесеш информацията.
Гражданин: Медиите много обичат да използват цифри и проценти, като по този начин влияят и на рейтингите на политиците според мен. Тук има злоупотреба. Всички данни, които биват цитирани в публичното пространство, биват просто цитирани и преекспонирани. За мен най0важна е методологията. Това ни учат според мен, че начинът, по който тези данни са събрани. Разбира се след това анализа им.
Гражданин: Не знам дали си чел на Николай /…/ Там става въпрос по-точно за едни такива специални икономически шокови терапии, при което точно чрез такива трагедии и чрез вкарването на народа в някакво такова състояние на притеснение, се губи критическия разум въобще на обществото като цяло и по този начин се взимат прибързани и не достатъчно обмислени решения.
Ивайло Пеев: Какъв е методът, за да се повлияе на тези социологически изследвания и резултатите?
Гражданин: Това си е професионална тайна, иначе всички ще станат социолози. Когато даден рейтинг се покачи, той показва една по-висока степен на социално одобрение и по този начин хората, когато виждат, че един политик бива одобрен от повече хора, са по-склонни да проявят същото мнение и да гласуват за същия политик, само защото те смятат, че щом повече хора гласуват за него…
Ивайло Пеев: Има ли холивудски рейтинги сред политиците?
Гражданин: Да, има холивудски рейтинги. Ти, когато гледаш по дадена медия всеки ден репортажи за един конкретен политик, който е представен в една бляскава светлина като Супер Любо. Изваян като някаква икона, като някакъв идол. Хората, които имат по-нисък праг на конфорност, този праг на конфорност е пряко свързан с тяхното образование, са много по-склонни да гласуват за този човек. В този смисъл да. Има холивудски рейтинги, които повлияват на по-ниско образованата част от населението.
Ивайло Пеев: Една снимка с Де Ниро и с Джон Траволта дали ще допринесе на имиджа на един конкретен?
Гражданин: Според мен нормалните мислещи и критични люде няма изобщо да се повлияят от нещо такова.
Гражданин: Изводът е, че социологията трябва да е обективна, както и журналистиката трябва да обективна, но за жалост това не се случва.
Гражданин: Самият натиск не е най-вече върху журналистите, а е най-вече върху социологическите агенции.
Ивайло Пеев: Добре, след като Вие като млади социолози, студенти имат ясна представа за положението, как имате желанието да се занимавате с това?
Гражданин: Аз мисля, че вече към настоящия момент, социологията се развива в такава посока – все по-обективна. Точно това е и нашият стремеж, да продължим развитието на социологията в тази насока.
Гражданин: Ние ще променим света.
Водещ: Дали ще променят света, ще покаже само бъдещето. Ние направихме обаче един класическ триъгълник, вкарвайки и социологията в оценката за работата ни, защото ние не можем да не разчитаме на оценката на хората. Спасе, говорихме, докато слушахме социолозите, за това колко примери още можем да вкараме в това клише на случващите се неща, за които разбира се са виновни журналистите.
Спас Къосев: Много интересни неща се случват у нас. Ако искате и това, което се случи миналата седмица със Светия синод. Митрополит Григорий се подписва под избора на митрополит Кирил, произнася слово поздравително. Два дни по-късно си оттегля подписа. Всички казваме „българската църква, какво се случва?” В същото време един друг митрополит, скоро имаше такъв скандал, слага тапети в църквата. До скоро пред „Александър Невски” имаше чалга концерти на стълбите пред „Александър Невски”.
Водещ: На фона на това, че те нямат нотариален акт.
Спас Къосев: Да, в същото време, понеже днес започнахме с холивудски продукции, преди време се снимаше един филм „Хит мен” в България. Ключовата сцена в него беше как руски хеликоптер, въоръжен, тежко въоръжен застава до църквата и изпразва целия си арсенал вътре, в „Александър Невски”. Това е ѝкулминацията на екшън филм. Разбира се за щастие всичко беше компютърно. Друг филм, който скоро мина по кината – „Непобедимите 2”. Спомняте си тогава какъв скандал имаше и медиите се занимавахме около два месеца със съня на прилепите в „Деветашката пещера” и с няколко стъпкване храстчета. В същото време, когато влязох да гледам филма, аз онемях, когато видях, че пред олтара на вековната банска църква, Джейсън Стейтън, преоблечен като монах, сваля расото, вади два ножа и коли няколко от лошите. Аз тогава бях потресен. Ние гледахме филма с брат ми. Той дори каза, че е имало кадър, заснет зад олтара на църквата. Знаете как се влиза там. Така че много неща се случват. Като цяло обаче си мисля, че има и едно изместване от страна на гражданите. Извинявам се за прилепите, но да колиш лоши пред олтар на вековна църква – къде е проблемът всъщност? И къде е обществената реакция? И кой е виновен за това?
Водещ: Този, който го е разрешил. Нека да се върнем обаче пак към Венета Марковска. Защо тя не е интересна за обществото, защо тя не предизвика тези реакции, които предизвикват, ето, прилепите? Да, лошо е да се будят прилепите, защото не се спазват екологични правила, но в случая става дума за нещо много по-сериозно.
Степан Хинглиен: Аз не съм напълно съгласен, че не предизвика реакция. Реакция има.
Водещ: Сега, след две години и половина.
Степан Хинглиен: След две години и половина, да. Тогава нямаше, защото, хайде да го обясним по следния начин, материалът, който излезе тогава, излезе в едни издания, които се четат от едни определени хора. Те не са чак толкова масови – нито „Капитал”, нито „медиапул”. Другите медии тогава не им направи впечатление тази история. ВСС, Етичната комисия и нейният председател тогава не се самосезираха. Полицаите бяха върнати тихомълком на работа. Делото срещу Георги Георгиев беше за хулиганство, беше смачкано. Там между другото…
Водещ: Смачкано е съдебен жаргон, ако…
Да беше смачкано в прокуратурата чрез различни механизми и историята приключи до преди две седмици, когато някой, очевидно който има причини да направи този скандал с Марковска, добре информиран човек – дали е бизнесмен, дали е политически кръг, нямам представа. Използва този материал, за да предизвика тази буря.
Водещ: Господин Шпар, оставате ли с усещането, че ние не сме добри професионалисти като журналисти, не успяваме да задаваме точните въпроси или нещо ни липсва в образованието, в отношението към работата? Защото ние сме на 80-то място по степен на свободата на словото. Вие чухте невероятни предполагам за Вашите разбирания неща.
Кристиан Шпар: Ние преди малко чухме и видяхме добър пример за качествен журналист и журналистическата работа. Не мисля, че качествена журналистическа работа не може да съществува самостоятелно. Ще трябва да падаме в плодотворна почва сред обществото. Политиците, читателите трябва да подхващат това нещо. Освен това са нужни рамкови условия, за да е възможен добър журнализъм. Независимост от политически натиск – това се разбира от само себе си. И прозрачността по отношение на собствеността в медиите. И шансовете на отделните медии в дистрибуцията в същото време, но мисля, че журналистите сами трябва да се организират добре, за да се застъпят за своите собствени права. Те се нуждаят и от повече единство, за да защитават своите права.
Водещ: Ами за съжалени може би трябва да взимаме опит. Как журналистите, в това число между другото в Германия и чуждите кореспонденти, на какво могат да разчитат? На каква помощ могат да разчитат в Германия?
Кристиан Шпар: Очакванията към свободата на медиите в Германия са много високи и това е свързано и с нашата история през 20-ти век. Германия има опит с две диктатури в 20-ти век. И за това свободата на печата в Германия винаги е голяма тема. Ние имаме много прецизни закони за печата, които от една страна осигуряват особена свобода на журналистите в тяхната работа и достъп до информация, но тези закони регулират и отношението между индивидуалните журналисти и техните издатели и те регулират и прозрачността, и икономическите отношения в медийната област. Същевременно имаме и много силна саморегулация. И по-добре казано – собствена отговорност на медиите. Най-вече германският съвет за печата, към който принадлежат всички съществени издателски организации. Винаги е много трудно само чрез закони да се регулират журналистическото качество и морала. За това мисля, че е важно самите журналисти заедно с издателите да дефинират заедно с издателите определени стандарти за качество в тяхната област.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко в опит да намерим някакво решение на нерешимото. Сега ще се опитаме да съпоставим нашия двояк скандал със съдия Марковска, с Венета Марковска по-точно и с един американски генерал, който беше уличен в една любовна афера. Как подхождат по принцип американските медии в такива случаи и в този конкретен случай? Сега ще научим от Рената Велчева.
b> Рената Велчева: Може би един друг тип отношения, но аз мисля, че журналистиката в Америка точно ни показва каква ще бъде журналистиката на бъдещето. Че когато имаш един глобален свят, ти трябва като журналист, когато предаваш едно събитие, да бъдеш наистина субективен и да мислиш за всичките различни слушатели, които ще слушат в света. Сега като гледаме случая с този генарал Петриев, различните вестници фокусират на различни проблеми и на различни теми от целия този случай. Примерно, ако минеш от най-лявата до най-дясната преса, всеки дава различни оценки, различни виждания. Дали наистина неговата любовна афера е истинската причина. Това сега е най-новата. Дали няма нещо повече зад неговата оставка или просто има вестници, които пишат повече женски вестници и списание. Те пък повече засягат моралната тема на цялата история. В армията изневярата се смята за наказуема. Жените защитават или разбират това нещо и дали трябва ние да го съдим или да го съди жена му, защото в крайна сметка това е нещо лично. Той политически не е сгафил. Напротив – много хора казват, че съжаляват, че той си е подал оставката, защото е бил един много кадърен генерал.
Водещ: Всъщност той веднага ли си подаде оставката, след като се разчу за аферата?
b> Рената Велчева: Това е единственият начин да спреш, защото ако той не я беше подал и беше продължил, щяха да продължат да ровят и да излизат още и още неща, макар че те сега пак ще продължат, но не до такава степен. А и самият той в едно от интервютата, които даде и в писмото, което написа, каза че той осъзнава колко много е сгрешил и не иска да отнема вниманието на пресата, на печата, на правителството да се фокусира върху по-важни неща, отколкото е неговият личен живот.
Водещ: Какви нови факти изровиха вестниците въпреки този опит за спиране чрез оставка?
b> Рената Велчева: Това, което в момента има няколко въпроса е първо защо неговата афера се разкри? Защо не се разкрива преди изборите? Десните вестници смятат, че правителството се опитва да укрие нещо и то най-вече връзката и истината за Либия. И смятат, че неговата оставка е истината, че неговата оставка е свързана, че той е бил до Либия и трябваше да се явява пред конгреса. Всъщност в историята на … и ген.Джон Алън, който е бил предложен да стане главнокомандващ на НАТО и за сега неговата кандидатура е поставена на изчакване, на задържане, докато случаят се изясни до колко той самият също има някаква афера и е замесен в цялата история. Отделно другото, другите факти, които в момента излизат и които също така малко шокират лични мои приятели, с които разговаряхме, е самият факт, че федералното бюро за разследване тръгва да разследва не кой да е, а все пак шефът на Централното разузнавателно управление. И за това не знае президентът. Отделно другият въпрос, който в момента си задават хората и вестниците е преди той да бъде избран за шеф на Централното разузнавателно управление, те минават през много добро проучване.
Водещ: И така, оставката е единственият начин да спреш журналистите да ровят. Степан, започнахме с теб с едно сравнително изброяване на лъжите. Колко оставки е редно да има след това Ваше разкритие? Или в годините, ако го продължим?
Степан Хинглиен: На Марковска със сигурност.
Водещ: Това ясно.
Степан Хинглиен: Не знам кой друг трябва да си подаде оставката честно казано, но много хора са замесени в това, което се случва в момента. И то не е морално. Първоначално вътрешният министър потвърди информацията, която ние изнесохме. Възстановявайки полицаите на работа той лично пред мен, в присъствието на човек от пресцентъра си, каза „Марковска имаше среща с един от заместниците ми Вучков или Павлин Димитров” (не мога да се сетя), цитирам Цветанов. „Срещата беше поискана от нея, тъй като жалбоподателя в случая Георги Георгиев, живее на семейни начала с нея.” След това тя каза, че не го познава. После каза, че са близки. Накрая каза, че си е била забравила документите и той е слязъл да и ги върне.
Водещ: Беше си загубила и чантичката. Много се събраха.
Степан Хинглиен: След като Цветанов потвърди преди 2 години и половина, сега при избухването на скандала, той говореше за анонимен донос, който не следва да бъде проверяван, защото не му е ясен източникът кой го подава. Последният ден започна да говори за документ. Искра Фидосова беше абсолютно на абразурата. Никакви лични въпроси към кандидатите. Написа 6 страници писмо на Барозу, адвокат /…/
Водещ: Надвиквахме се дали позицията на ЕК е официална или неофициална. Всъщност доста оставки би трябвало да има, ако приложим американския стандарт. Ако приложим немския стандарт, как ще изглеждат нещата? При разкрития трябва ли да има оставка? Какви са навиците?
Кристиан Шпар: Аз не мога да преценя конкретният случай в България, но в Германия обикновено е така, че трябва да се смята, че политици бързо биха се оттеглили в такъв случай. Да вземем пример с оставката на бившия федерален президент Кристиан Вулф. Той официално не е извършил престъпление, но се създаде впечатлението, че в личния си живот той е станал зависим от приятели, които може би имат същи и политически интереси. И това беше достатъчно, за да предизвика неговата оставка. Виждам обаче една разлика със САЩ. В Щатите натискът по отношение на семейния морал е още по-висок, отколкото например в Германия.
Водещ: Спасе, връщам те пак към началото, към вчерашната случка пред БНТ. Политическа пародия, нека да го наречем за повече разбираемост и към реакциите на слушателите ни на страницата ни във Фейсбук. Те ни обвиняват, че не сме достатъчно обективни. И така, ти поднасяш новините от една страна, от друга страна се срещаш точно с тези хора в БНТ таксито. Как се държат те там?
Спас Къосев: Хората при мен са отрковени. Даже се е случвало да правя такси на тема „какво ще искате от таксито”. Хората казват, че харесват предаването, само дето те си говорят, само че никой н ги чува.
Водещ: Всъщност по това си приличаме с хората, като че ли.
Спас Къосев: Ние журналистите.
Водещ: И най-вече Степан.
Спас Къосев: Смятам, че всъщност положението ще тръгне към добре, когато в България започват да се случват протести в защита на някоя медия, а не против медия. Може би заради това имаме вина и ние самите, защото не успяваме да победим.
Водещ: Италианците казаха как се прави това. Гърците също показаха. /…/ Какво да научим от немските журналисти в това отношение? Как да накараме хората да разберат, че ние работим за тях? Това, че политиците са по-различни и по-своенравни у нас, не е вина на журналистите.
Кристиан Шпар: Не знам дали това е специфична тема за Германия, но по принцип мисля, че журналистите най-вече са с добре разследван, високо качествено отразяване могат да бъдат убедителни. Да защитавам своята свобода спрямо издателит, спрямо политиците. И да се организират добре, за да представляват своите интереси и да стоят в активен политически диалог с издателските съюзи и с политиците.
Всъщност солидарност, като че ли можем да мечтаем за оставки, но също така да сме солидарни. Нали така Степан? Аз много искам да кажа на нашите слушатели, че ние с теб се виждаме за първи път.
Степан Хинглиен: Да, това е точно така. Потвърждавам. За да не ни обвинят в… Има солидарност, но не е достатъчна според мен. Аз получавам солидарност под формата на смс и във Фейсбук. Малко са хората, които изразиха, застанаха на позицията, че това, което ние сме направили с Росен преди две години и половина, не е пасквил. Така, както се опитват да го изкарат редица глашатаи на госпожа Марковска, които ако проследите кои са говорещите по темата в нейна защита, все пак се получава една така, много странна палитра. Да не ги изброявам.
Водещ: Но със сигурност е добре оценено в Брюксел това разследване, защото непрекъснато се…
Степан Хинглиен: Ако ми позволите да направя само едно уточнение, защото това не е ясно. Ние бяхме мотивирани с Росен да го напишем този текст, за да покажем преди 2 години и половина задколисието. Какво имам в предвид? Имам в предвид, че 2012 година беше време, в което министър Цветанов обвиняваше съда поголовно. Тогава нямаше го стабилния Цацаров и ги нямаше онези млади съдии, които си говорят всеки ден с него. Тогава всички черни тоги бяха виновни. Те бяха некадърници, те бяха тези, които…
Водещ: Ние ги хващаме, те ги пускат.
Степан Хинглиен: Точно така.
Водещ: Тази филмова реплика у нас се случи на живо.
Степан Хинглиен: В същото време той, неговият пресцентър ни бомбардираше със съобщения почти ежедневно за операции срещу отдел „Вътрешна сигурност” срещу служители на МВР, които са нелоялни и корумпирани във връзки с определени престъпни…
Водещ: И тук има крилата фраза „почистваме си къщичката”.
Степан Хинглиен: Точно така. Неслучайно материала в медиапул се казваше „някои особености при почистването на полицейската къща”. Защото ой, докато чистеше къщичката и докато всички съдии бяха виновни, така една съдия през сферите си на влияние и контактите си уволни двама обикновени служители от 6-то.
Водещ: Спасе, изходът? Само за това ни остана време.
Спас Къосев: Изходът? Изходът е в принципа. Скоро приключиха изборите в САЩ, понеже днес присъстваме на разговора. Барак Обама каза, че страната му е велика, защото всички имат отговорност един към друг, за загубилият Мит Ромни каза, че изборите минаха, принципите остават. Мечтая. Това нещо разбира се звучи красиво, може и да не е истина, но поне звучи красиво. Мечтая и в България това да стане реалност. И тук пак съм пълен с примери. Най-малкото това, което се случи с кмета на Съединение миналата седмица, който за един ден смени три пъти партията си.
Водещ: Е, определено това не е добър пример, който може да се дава. Секунди останаха.
Спас Къосев: Но това е най-новата пазарна тенденция. Пазаруване на кметове.
Водещ: На вниманието на хората, които се занимават с политически маркетинг. Хубав съботен следобед и бъдете свободни! Разделяме се традиционно.         

Водещ: Помните ли стената? Тази, която падна в Берлин. Какви стени паднаха за 23 години у нас? Ако обърнем пирамидата, какво бихме казали за медийните следи от седмицата? Схемата на обърната пирамида най-просто представлява триъгълник, чиято основа сочи на горе, а върхът – нагоре. Основата на триъгълника е най-важното и интересното в информацията с едно две изречения. И разбира се отговаря на традиционните въпроси кой какво, къде и защо. Тази пирамида е с противоположна структура на класическия начин на писане на текст. Прилагането обаче на метода на обърната пирамида предоставя възможност на читателя да бъде максимално информиран, дори ако не прочете статията докрай. Не го интересуват подробностите. Няма точна информация кога е използвана на първи път обърната пирамида, но е популярно смятането, че се е развила по време на Гражданската война в САЩ. Особено популярна става във вестниците, тъй като е трябвало дължината на статията да може по-лесно да бъде подменяна, за да се събере в определеното и място. Обърната пирамида дава точно тази възможност като се премахва дадена информация отзад напред. Дали за нас не е полезен ориентир? Позагубихме ли се в подробностите? Не объркахме ли местата на подробностите и на главното? Чуйте версията на магистратите по международна журналистика – на д-р Светлана Станкова от факултета по журналистика, на хората около една вестникарска будка, коментарите на Росен Босев от в. „Капитал”, Петя Владимирова от сайта „Дневник”, Александър Пелев, от когото преди години научавахме телевизионните новини, а сега е адвокат, блогъра Борис Луканов в „Клубът на журналистите” – днес на 1 ноември. Няма да пропуснем разбира се и Вашите коментари, които ще напишете на стената ни във Фейсбук. Там може да видите и какво написахме на дъската във факултета по журналистите и да се опитате да отгатнете коментарите. Какви са медиите и какви им се позволява да бъдат на един уж свободен пазар, и какви могат да бъдат, ако има истинска конкуренция? Решаването на този въпрос ще ни доближи поне малко до класическия „да бъда или да не бъда”. Защото в момента май трудно може да бъде зададен точно този въпрос поради някои национални особености на медийната концентрация, защото в крайна сметка само с острови на свободното слово в някои медии не ни се получава различно от последното място по степен на свобода на словото. Нямаме много време за това веднага започваме с едно СРС. Своеобразна машина на времето. Тя ще ни върне назад в годините, когато нямаше социални мрежи, имаше острови на свободата за музика по радиото, която хората записваха и слушаха тайно заедно с придобитото незнайно как тайно отвън. Идеята е да подслушаме какво тайно слушахме, когато нямаше социални мрежи, обаче ще въртим копчето бързо, за да не ни чуе някой. Сега се отбиваме и до една вестникарска будка бързо. Стана традиция там да командироваме стажант – репортера Ивайло Пеев. Питаме хората за събитията и за следата им в медиите от седмицата.
Гражданин: Според мен, разбира се, преизбирането на Барак Обама е по-значимо събитие, а патриархът е свършил своите дела, защото все пак американската икономика оказва влияние и върху нас самите, както и върху целия свят.
Гражданин: Ами според мен избирането на Барак Обама безспорно.
Гражданин: Сутринта ли включих телевизора, видях Обама и бях много щастлива от това.
Гражданин: Аз не смятам, че за нас има чак толкова голямо значение кой от двамата трябваше да спечели. По-скоро въпрос за американците.
Гражданин: По никакъв начин България, по никакъв пряк начин. Начинът на живота на българите, които са в Америка – ще повлияе.
Гражданин: Да, но има значение и за нас, защото България има преки взаимоотношения със САЩ по различни въпроси.
Гражданин: Имам зелена карта и това прави нещата малко по-различни. Това, че Обама спечели, мен ме засягаше пряко.
Гражданин: Косвено ще повлияе, косвено.
Гражданин: Да, макар и косвено ни засяга, но не мисля, че ни засяга толкова. Прекалено много внимание.
Гражданин: Беше на всички първи страници на вестници.
Гражданин: Дори в България, страна далеч от Америка.
Гражданин: Дори това ще бъде събитието на годината, така че медиите не са прекалили в отразяването.
Гражданин: Това преекспониране според мен – два дни остават до изборите. Един ден остава до изборите. Все пак ние не гласуваме за български парламент.
Гражданин: Не вярвам, че при избора на канцлер в Германия ще отдели толкова много внимание.
Гражданин: Мисля, че масово българинът не се интересува от това кой ще управлява Америка.
Ивайло Пеев: Кое е другото събитие голямо тази седмица?
Гражданин: Бойко откри пречиствателна станция.
Гражданин: Но и смъртта на патриарх Максим не беше по-малко отразена в българските медии.
Гражданин: Нещата бяха много еднотипни. Дори имаше почти еднакви заглавия.
Гражданин: Влияние, както в живота на обикновения човек, така и между държавите. Това е важно събитие. Почти същото е като да умре държавен глава.
Гражданин: Както каза премиера „Давай, по-бързо.”
Гражданин: Все пак това е човек, който е направил доста за българската църква като развитие и не мисля, че това, че е бил член на ДС, не беше нужно.
Гражданин: Мисля, че това е събитието топ, което накара много хора да се върнат към религиозното.
Гражданин: Поне едно 80% от българите се сещаме за вярата ни само на Коледа или на Великден. Примерно.
Ивайло Пеев: Няма вярващи сред българите?
Гражданин: Ами да.
Гражданин: Аз съм вярваща.
Гражданин: Има вярващи, но са много малко.
Гражданин: А пише, че сме в някакъв национален траур и аз въобще се замислих поне 2 минути, докато се сетя в какъв траур сме.
Гражданин: По-добре беше отразена кончината на Патриарх Максим.
Водещ: Приликите и разликите на 10 ноември вчера коментирахме във факултета по журналистика и с магистратите на Светлана Станкова.
Гражданин: Аз съм Вероника Начева. Това са думи на мой близък, който на тази дата каза, влизайки в стаята „спете спокойно деца, идва новото време.” А дали новото време е дошло и как е дошло, вече всеки от нас може сам да прецени.
Гражданин: Казвам се Филип Манев. Може би много неща от тогава до ден днешен са се променили, но също може би толкова много неща може би са си останали същите.
Гражданин: Преди малко говорихме за случая с момчетата във Варна, който снима полицаите.
Гражданин: Аз се казвам Юлия Теофилова. Едно време, времето на Тодор Живков е било безпрецедентно. Хората са имали какво да ядат, имали са работа.
Гражданин: Казвам се Мария Цветкова. Аз смятам,ч е 23 години след прехода Българи се управлява от хора, които са свързани с олигархията. Медиите в България не са свободни. Това го доказва и фактът, че ние се намираме на 80-то място в света по свобода на медиите, което е последно в Европа. Именно това е нашата задача, някои като журналисти, други като бъдещи журналисти да променим това. Смятам, че моите спомени от онова време са само добри, защото съм била дете. Ходили сме всяко лято на море, по две-три седмици, всяко лято на Балкана по две-три седмици. Имаше работа за всички. Всички си имаха домове. Аз почти не познавах хора, които да живеят под наем. Но примерно, ако разкажеш виц за Тодор Живков, както сега има многобройни вицове за Бойко Борисов, тогава ще бъдеш примерно затворен в „Белене”. Всъщност отново виждаме по примера на политбюро на времето, се назначават хора. Това повтаря един вид историята. Но виждаме, че хората сега не са съгласни.
Гражданин: Казвам се Ирена Станева и основно дядо ми много пъти ми е казвал „преди никога не е имало изобщо такова нещо да видиш просяк” Сега просяците според мен са едни от най-богатите хора в света. Или по-скоро просяците, които работят за определена група хора. Такова нещо не е имало. Аз лично смятам, че нямаме общество, че имаме едно стадо, че сме едни такива хора с робско съзнание. Някой беше казал нещо много интересно, че няма нужда да възпитаваме децата си, защото децата в крайна сметка така или иначе ще приличат на нас. Важно е да възпитаваме всеки ден себе си.
Гражданин: Аз съм Деница Пеева. Медиите имат изключителна власт върху това какво ние мислим или посоката, в която ние можем да мислим и ако са малко по-целенасочени, изчерпателни, взаимствани от чужд опит, така наречените развити западни демокрации, могат да ни насочат към едно по-различно мислене.
Гражданин: Работя в телевизия „СКАТ” и ние сме известни с критичната си гледна точка. Примерно не ми харесва така наречената угодническа журналистика. Всичко се прави в услуга на премира – Слънце Бойко Борисов. Когато има някакъв проблем, той веднага трябва да го покани в студиото, за да изчистят нещата, за да потулят скандала, за да изчистят неговия имидж.
Гражданин: Ами днес медиите насочват вниманието и ни карат по някакъв начин като чуем траур един вид да скърбим за някого.
Гражданин: Смятам, че на Запад медиите не излъчват по този начин скръбта на хората, не само за патриарх Максим, ами по принцип. Не смятам, че журналистите на Запад навират по този начин микрофоните в лицата на хората, които са загубили близки. Докато ние имаме прайм тайм 40 минути, ако може да ги запълним само с това. Случва се нещо, ходи се по семействата.
Гражданин: Лично за мен скръбта си е наистина нещо лично и всеки сам по свой начин си го разбира. Едва ли медиите са хората, които ще покажат на другите как да скърбят.
Гражданин: Примерно президентът като минаваше през ковчега, то просто на мен… Аз с втрещих и ме хвана срам. То беше едно бързо кръстене, той се въртеше, не знаеше какво прави и като че ли искаше по-бързо да се измъкне оттам.
Гражданин: Трябваше всеки сам да помълчи със себе си без значение дали е вярващ, дали е атеист и т.н. И мисля, че медиите от смъртта на един човек започнаха да изваждат някакви съвсем други сензации.
Водещ: Сега се връщаме и към музикален мотив, пак в съпоставителен режим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Добър ден и на гостите ми в студиото. Нека от началото да проверим събитията, използвайки обърнатата пирамида. Петя Владимирова от сайта „Дневник”. Добър ден.
Петя Владимирова: Добър ден.
Водещ: Първо да кажа, че има известна разлика между магистрати и магистри. Но понеже магистратите са главни действащи лица в медиите напоследък, за това стигнаха до този смислен лапцус понякога. Какво да сложим, ако обърнем пирамидата, какво да сложим в нейната основа на 10 ноември. Това, че ходихме на море и на планина, или нещо друго? Магистратите казаха, че… Магистрите казаха, че е много важно това, че сме ходили тогава на море. Много е трудно в две изречения да подредим пирамидата, но си заслужава опита.
Петя Владимирова: Ами беше приятно. Въпросът е друг. Понякога можехме да кажем повече, отколкото думите и…
Водещ: Обратно към джунглата хубаво изречение ли е? На 10 ноември. Сега, ако приемем zamunda като нещо по-различно.
Петя Владимирова: Обратно към джунглата просто не може да бъде хубаво изречение. Ако трябва да бъда директна.
Водещ: Събитието на седмицата?
Петя Владимирова: Аз мисля, че цялото това объркване, то не е и объркване, всичко, което ни заобикаля – средата, аурата е толкова тъжно, че няма как хората млади, имам в предвид по-младите да си дават ясни отговори. Самата аз вече започвам да /…/ от толкова много влияния, лицемерие, лъжа, липса на каквито и да било стожери, стопери.
Водещ: Може ли да направим тогава друга подредба? Кой е Георги Тонев Колев? Основата на пирамидата, поставен за тази седмица. Добре, помисли.
Петя Владимирова: Георги Тонев Колев е метафора на абсолютния произвол от страна на овластени институции със сила и правомощия от една страна, и на абсолютната безскрупулност на властта в лицето на мнозинство, парламентарно.
Водещ: Но пък от друга страна той говори от името на много хора. Добър ден и на Росен Босев от в. „Капитал”. В крайна сметка Вие сте двамата, които писахте най-много за националните кадрови особености при назначенията за съдебната система. Твоето изречение, Росене, за пирамидата? И дали Георги Тонев Колев можем да го обявим за събитие на седмицата?
Росен Босев: Събитие на седмицата, две седмици.
Водещ: Да, и понеже и тази седмица започна да говори все по-често и по-често.
Росен Босев: Някак си ми се иска във всеки от нас да има по малко от Георги Тонев Колев.
Водещ: Който и да е той.
Росен Босев: Който и да е той, защото това, което се случи след този сигнал, който бепе получен от правната комисия, изключително важно и благодарение на този сигнал всички ние говорим за проблема, който все още може да се случи.
Водещ: Защото Европа говори за него или защото Георги Тонев Колев, както си смениха във Фейсбук много хора името и се нарекоха така, между другото той е харесал снимката, качена във Фейсбук – един от Георги Тонев Колевците.
Росен Босев: Да, стигна до ЕК, която много пъти се опита да обясни, че няма нищо конкретно личността на госпожа Ваня Марковска, а по-скоро това, че Парламентът е напълно спокоен да изпрати човек с толкова много съмнения на толкова важен и отговорен пост.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев, от когото научавахме преди телевизионни новини, а днес е адвокат. Вашето изречение? Кой е Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами в случая по моите скромни наблюдения Георги Тонев Колев, който е този човек, да направя едно уточнение, което си го казахме в предварителния разговор, че такъв човек поне в търговския регистър не фигурира, значи със сигурност не е бизнесмен. Да подпомогнем малко работата на органите по този начин. Та този човек, който може да е истински или просто така се е нарекъл, той просто се яви един човек с малко по-продължителна, по-трайна памет, защото Росен е скромен тук в случая и го разбирам, да посочи, че Георги Тонев Колев напомни на всички един материал, който Росен беше изготвил още преди 2 години, но тогава някак мина между другото. Точно за съдия Марковска. Още тогава имаше странни работи в това, което се беше случило. Но пък Георги Тонев Колев просто напомни на правната комисия в Народното събрание, че има такава информация още от преди 2 години. И аз понеже следя в интернет пространството, за съжаление мнозинството са анонимни форумисти и някой от тях справедливо беше казал, че адресът е в.”Капитал” на Георги Тонев Колев. Та за това така го тълкувам аз. А иначе съвсем случайно без връзка със случващото се в последните две седмици, си препрочитам една книга на нашия колега Иво Инджев за една случка, която на него му се случи прди години в БТВ. Там пък човекът, задал въпросите относно имущественото състояние на президента Георги Първанов, се беше нарекъл Агент 007 и Джеймс Бонд. Така че това едва ли е много успокоително 6 години по-късно отново хората да се притесняват да излизат с истинските си имена.
Водещ:Добър ден и на Борис Луканов. Съизмерваме разбира се гласовете в медиите и тези от мрежата. Борис Луканов, блогър и активист по отношение на цифровите права. Защо се оказа, че преди 2 вечери всички в католичен статус публикуваха писмото на Георги Тонев Колев, а пък от вчера голяма част от хората и така са се кръстили?
Борис Луканов: Ами крайно време да си призная, че всъщност аз съм Георги Тонев Колев. Така че, ако някой ме търси, в радиото съм. Иначе имам много хубава дата, в която сме се събрали – 10 ноември, защото ти каза какви стени сме съборили, какви стени са останали. Много стени съборихме, тази стена, която остана обаче – милиционерщината. И между другото 10 ноември аз направих една справка, се оказа, че в СССР се чества като ден на Народната милиция, освен това тогава е роден сержант Михаил Калашников. Като се има в предвид събитията, които се случиха в България последните години, идеално ни пасва тази дата 10 ноември. А пък целият този казус с Георги Тонев Колев просто е черешката на тортата, на пирамидата да речем.
Водещ: Крайно време е думата да ни вземе съвсем за мъничко музикален коментар и Цвети Бахариева. Съвсем дисциплинирано вдигаме очи и тъй като стана ясно, че в студиото е и Георги Тонев Колев, да кажа на тези, които го търсят, да минат отзад по уличката на съда, защото се асфалтира и няма да могат да стигнат тук. Шегата на страна разбира се. Ще ми се да цитирам написаното от Николай Пенчев на Фейсбук стената ни. Той учи журналистика в Германия. „Къде се намираме точно в момента – от Западната или от Източната страна на стената? Този въпрос е един от често задаваните от туристите, посещаващи Берлин. Но защо пък не и от самите немци дори и днес. А какво ще кажем ние между Югоизточните вътрешни дилеми и Западните маркетингови изборни дни?” Трябва ли наистина да си говорим повече на 10 ноември за Георги Тонев Колев? Росене?
Росен Босев: Ами явно се налага за си говорим. Това, което ме учудва от началото на тази история с госпожа Марковска е, че ще ми се много добре да осъзнават управляващите лица кое е нормално и кое ненормално, а не просто да се правят на ударени. Но това, което никой от тях не иска да каже, е дали според тях е редно човек, към когото има съмнения преди те да са изчистени, да отива на такъв пост. И явно се налага. Смисъл това е елементарен демократичен рефлекс, когато изпращаш някого в толкова важен орган, какъвто е Конституционния съд, не са много институциите, които присъстват в конституцията. Не са и много постовете в държавата, които в конституцията е изрично изписано какви качества трябва да притежават техните представители. И мисля, че е елементарен демократичен рефлекс да направиш всичко възможно хората, които отиват там, да няма никакви съмнения около тях. Явно 23 години по-късно ще трябва да си говорим за Георги Тонев Колев.
Водещ: Господин Пелев, как да защитим Георги Тонев Колев, който е в студиото?
Александър Пелев:Ами може би на него ще му потрябва съдействие от колегите, които са специалисти в наказателния процес. Аз не се смятам за компетентен в областта, най-малкото в момента се наблюдават смущаващи неща по простата причина, че този случай изважда на повърхността едно… Аз наистина честно казано съжалявам хората в Брюксел, на които се налага да разгадават нашата енигма, защото аз съм абсолютно убеден, ние така или иначе винаги в нашата част на Европейския континент сме били енигма за западноевропейците, но аз съм абсолютно убеден, че тези хора там изобщо не могат да разберат какво се случва тук. Те няма как да ни разберат, но от нашата си камбанарийка, това което аз лично виждам е, че в момента се наблюдава едно недопустимо от всяка една гл.т. смесване на взаимодействие между иначе разделените по закон власти. Народното събрание изслушва съдии. То как ги изслушва е отделен въпрос, но някак си хората в Парламента е за мен лично казано странно да изслушват хората, които трябва да бъдат в Конституционния съд, който след това да контролира техните действия. От друга страна с цялото ми уважение, министър –председателят се среща с колега, избрана за член на Конституционния съд и обсъжда с нея въпросите относно нейното кадрово развитие. А именно дали да си подаде оставката или не. Но те са се срещнали, за да обсъдят решения, влязло в сила в Народното събрание. Просто това са едни меко казано странни неща и не виждам как хората в Брюксел от разстояние особено, и от височината на погледа, който те имат, защото Брюксел събира централизирано цялата информация от целия ЕС – това са 27 държави и те нямат нашата възможност по нещастие да влизат в детайлите на това, което се случва. За тях…
Водещ: Очевидно обаче са влезли.
Александър Пелев: Ами то след като и във вестниците го пише, а пък има представителство на ЕК в София, в което работят със сигурност интелигентни хора, тъй че и тъпчат и предават информация. И не е нужно човек да прочете цялата преса в България, след като получи един кратък бюлетин какви хора са предложени за кандидати за нови членове на Конституционния съд и хората със сигурност там ги смущава. Аз не мога да разбера защо повечето хора в България това не ги вълнува. Анкетата одеве ни каза, че хората ги занимава повече Барак Обама. Чест и почитания. Но ние тук си имаме нашите неща за решаване, а пък Барак Обама…
Водещ: Господин Луканов, заговориха ли, в една тоналност ли са медиите и социалните мрежи?
Борис Луканов: Обикновено, ако правим това съпоставяне между социалните мрежи в тяхната медийна функция и така наречените традиционни медии, голяма част от които собственик или собствениците всички знаем кои са, бих казал, че не само са в хармония, ами са в тотална дисхармония. Всъщност истинските проблеми, истинските, както беше модерно да се казва „дневният ред” на деня на обществото всъщност излизат именно в социалните медии. Точно там бих казал, че се формира мнение от така, една степен по-интелигентно да го наречем, отколкото доминиращата жълта журналистика, която е направена така естествено с определена цел. Всъщност мисълта ми беше да продължа думите на Александър. Той започна с абсурдите. Това, което е най-елементарното, което аз не мога да си го представя дори, че един съдия, който има толкова години стаж, ще направи такава издънка. Някой човек е писал някакъв донус, както го нарича, срещу нея. Тя дори не си прави труда да заведе гражданско дело за клевета или нещо такова. И се обажда, и казва на прокуратурата, на Цветан Цветанов или на който е там – издирете ми го този човек. И те започват да го търсят. Това е абсурдно.
Петя Владимирова: Това е нечувано. Няма нито едно основание – законово или каквото и да било друго. Просто… И вътрешният министър казва „да, да, в кратки срокове”. Казва го в Брюксел.
Борис Луканов: Аз за това като Георги Тонев Колев бих и казал „мила ми Венето, хващай си партакешите и просто си заминавай – в пенсия или където искаш. Просто недей да се срамиш. И без това достатъчното посрамена съдебна система”.
Водещ: Добре какво ще се случи, ако бъде намерен Георги Тонев Колев? Макар, че те сега са много.
Александър Пелев: Може би ще бъде профилактиран. За да използваме терминологията. Ами аз за съжаление ми е малко трудно да се отделя от професионалните ми изкривявания и бих поразсъждавал чисто формално, юридически. Първото, което е, че е процесуално недопустимо особено пък за такъв високо квалифициран съдия с 36 години съдийски стаж, както самата колега Марковска посочи за себе си, да сезира министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Няма такъв процесуален ред, който да предполага директно сезиране на министъра на вътрешните работи, тъй като той няма процесуални правомощия да възлага и да се извършва, както самият министър Цветанов се изрази „проверка”. Не е известно на какво основание се извършва проверка, защото органите на досъдебното производство в лицето на органите на МВР извършват проверка по съответните законни поводи. Или на база указание от прокуратурата. Нито едното, нито другото от тези неща не е на лице в този конкретен случай. Частното лице в случая Венета Марковска сезира най-висшите органи на правоохранителните органи, както е прието да се казва още от времето на Йосиф /…/ Да, наистина този термин „правоохранителни органи” ни е измислен по времето на Андрей Висвишински. Така че това първо. Второ, както тук се каза – какво ще произтече от това, ако Георги Тонев Колев, който стои срещу мен, бъде намерен?
Водещ: Както е написал изпълняващият длъжността главен прокурор каза, че няма да търси Георги Тонев Колев, но не каза дали ще разследва сигнала му.
Александър Пелев: Ами то не е сигнал, това е най-парадоксалното. Че това не е сигнал, а е една паметна бележка, както също беше модерно преди тази дата, преди 23 години да се нарича това нещо.
Водещ: Росене, знаеш ли какво е паметна бележка?
Росен Босев: Да.
Александър Пелев: Паметната бележка, която Георги Тонев Колев предаде… Тук се сещам друго, което четох, че някой от коментиращите членове на Народното събрание случая, каза, че Георги Тонев Колев е лице, много добре запознато с това как работи администрацията на Народното събрание, защото иначе би било учудващо как толкова бързо се оказа неговият сигнал във всички парламентарни групи, за да може Иван Костов да го вдигне в ръка и да каже „ето, има сигнал”> Сигналът е паметна бележка, напомняща наличието на журналистическа информация от преди 2 години в mediapool.com и в. „Капитал”. Но дори да съществува такъв човек, в какво процесуално качество ние ще го търсим? Това е абсурд, защото ако всеки един от нас, тук присъстващите и нашите слушатели, и хората, които пишат на стената на предаването във Фейсбук, има някаква нужда. Аз си задавам за себе си чисто човешки въпрос – ами след като на мен преди няколко години ми откраднаха гумите на колата, мога ли аз да адресирам до министъра на вътрешните работи да ми ги намери? Или да намери човекът, който ми ги открадна? Да, но горе долу случаят е този. Ние в случая, другото, което е парадоксалното, ние търсим автора на нещо, а пък до 10 ноември преди 23 години търсихме авторите. А не търсихме какво пише вътре.
Петя Владимирова: Ами, че те и сега не търсят какво пише вътре.
Александър Пелев: Да, точно това е парадоксалното, че ние търсим какво пише вътре.
Водещ: Как реагираш, когато чуеш новина за някой криминално проявен? Тук влизаме в дебрите на така наречените полицейски регистрации, които всъщност нямат никаква юридическа стойност, но когато нещата бъдат представени по този начин какво се случва с хората, които не са юристи?
Александър Пелев: Ще се хвана за термина „криминално проявен”. Отзад напред значи тук в случая се има в предвид някаква проява, но тази проява е криминална. Криминалната проява на езика на наказателния кодекс се нарича престъпление. След като има извършено престъпление, за престъпление се счита такова деяние, което е формулирано и по него съдът се е произнесъл с влязла в сила присъда, неподлежаща на обжалване. Т.е. не може да има просто някакъв човек, който е криминално проявен, освен ако той не е извършител на престъпление и този човек трябва да бъде осъден и да е получил своето наказание. Така че просто такова животно „криминално проявен” не може да има.
Водещ: В медиите има.
Александър Пелев: Първото нещо, което на мен всеки път, когато го чуя от различни представители на правоохранителните органи. Това е меко казано дразнещо. Някак си то се е получило като част от фона. Едно време наричахме такива думи „клишета”.
Водещ: Росене, трябва ли да редактираме цитатите, които пускаме с оглед криминално проявените например, но не само това?
Росен Босев: Някак неусетно от Венета Марковска към криминално проявен. Трябва ли да редактираме цитатите? Според мен не, ако са цитати не би трябвало да ги редактираме.
Борис Луканов: Особено, ако се намира на посланика на федерална република Германия си мисля аз.
Водещ: Ама той е цитирал Оруел. Само че за мен е по-изненадващо, че цитира „Животинската ферма”, а не „1984”. Връща ни по спирала едно ниво надолу.
Росен Босев: Проблемът е дали след това следва „1984”, защото солно се надявах, че сме минали.
Водещ: Петя, хубаво 10 ноември, няма да спорим върху това. Постигнахме консенсус, ама коя година е?
Петя Владимирова: Когато 23 години след 10 ноември ние говори за това какво се случва днес и стигаме до извода, това е моят извод – абсолютно погазено върховенство на закона. Това са вече някакви клишета, които тук не могат въобще да бъдат приложени. Ние говорим за това какво ще каже Брюксел, за това, което се случва с избора на Конституционни съдии. При положение, че имаме ясен конституционен текст, в който пише какъв човек, какъв юрист може да бъде избран за конституционен съдия. С високи професионални и нравствени качества. В същото време самият този избран, госпожа Марковска, се обръща към прокуратурата, която да кажела за нейната невинност. След като говорим за нравствени качества, а прокуратурата работи само с данни за престъпления. В същото време в закона за конституционния съд пък е казано колко време след избора се прави клетвата. Значи всичко това се е обърнало на едно кълбо от взаимно противоречащи си неща, които нямат нищо общо със закона. В същото време господин вътрешният министър, намирайки се в Брюксел, казва „твърдо няма да има доклад”.
Водещ: Ами ние миналата седмица поспорихме, защото докладът беше готов.
Петя Владимирова: Той бил говорил с господин Джоузев/…/ и с господин Антонио Лопес. Какво ще каже господин Джоузеф Доун или господин Антонио Лопес с огромното ми уважение към тях, няма, би трябвало… В нормалната държава няма абсолютно никакво значение, след като тази държава си има конституция и тя казва ясно, че съдия Венета Марковска при тези съмнения не може да бъде член на Конституционния съд. Това е преводът, нормалният превод на конституционното условие. Значи това е държава в момента, 23 години след 10 ноември, в която всичко е възможно – вътрешният министър може да заяви, че ще издирва някого без абсолютно никакво законово основание, ще издирва някого, а в същото време никой не проверява. Парламент има, който мълчи. Гласува за конституционния съдия с най-голямо мнозинство. Извинявай, това показва, че отдолу бушуват, зад всичко това, че България се управлява от ѝжестоки и страшни олигархично, политически интереси и задколисие, което не се заявява. Това е.
Водещ: Но зад тази кандидатура застанаха доста дружно доста партии. В самите партии обаче, като че ли няма единоначалие. Смисъл раздвоиха се в неформалните си коментари самите хора. Това каква новина е?
Петя Владимирова: Това не е новина. Това е само потвърждение на твърдението, което е и мое, вътрешно дълбоко убеждение, че задколисните интереси нямат цвят. Става дума вероятно за огромни услуги, правени от към съдебната власт, администрирани от Върховният административен съд от съдия Марковска до голяма степен и отплата от към политическата власт за правени нечисти услуги, правосъдни в кавички в много дебели кавички.
Водещ: За сега няма данни някой да издирва /…/ След малко ще продължим да разсъждаваме по една друга тема – дали многото информация всъщност не е цензура? Останете с нас, продължаваме след малко. Нашите министри и кметове са предимно млади хора, завършили навън, с няколко езика, много добри експерти са, заедно с мен знаем 2-3 езика. Край на цитата. Обърнатата пирамида днес на 10 ноември според Стоян Нешев, както е написал на страницата на „Клубът на журналистите”. Всъщност, хайде да се опитаме да направим една такава хипотеза. Много информация не е ли всъщност вид цезнура? Губим ли се в многото информация? Петя? Успяваме ли да кажем кое е новина, кое не е новина?
Петя Владимирова: Ами това е голямата отговорност на медиите, само че те са в държава ненормална като нашата. Те са обслужващи във всеки случай не общественото мнение. Работа на медиите е някак си да изчистят и да покажат без да спестяват информация. Нали казано по-грубо и да помогнат на масовия читател, колкото и да не са съгласни, тъй като има много други тези по този въпрос, че просто трябва да се поднася информацията.
Водещ: Ако приемем цитатите от медиите в социалната мрежа като един вид критика, господин Луканов, каква е оценката на хората за новините и до колко многото новини ги ориентират?
Борис Луканов: Ами аз не бих правил някакво обобщение така…
Водещ: То не може. Когато става дума за социалните мрежи, разбира се, че няма как да се правят обобщения. Говорим за тенденции.
Борис Луканов: Така наречената гражданската журналистика, блогърите са точно това, което е обратното на обективната журналистика, но не с негативен смисъл, докато самата журналистика по закона трябва да бъде обективна, доброто на това, което се случва в социалните медии и въобще в блогосферата в България, че нещата са абсолютно силно субективни и те са субективни на базата на човека, който е написал, казал и съответно е разпространил дадената информация. Т.е. там съществуват хора, които не крият своите пристрастия, не крият своите идеи, не крият своите позиции и те по този начин подлагат на един критически анализ всичко това, което се поства, да го наречем – като новини, като информация от традиционните медии или от други уеб медии. Като всеки един от социалните медии, съобразно собствените си пристрастия и идеи, е свободен напълно да коментира и съответно той да създаде свой аналитичен материал. И това разбира се дава възможността да се видят и другите гл.т., каквито липсват в традиционните медии.
Водещ: Свободен да коментира, господин Пелев? Свободни ли са на 10 ноември 2012 година медиите да коментират?
Александър Пелев: Очевидно не са. Всеки един от нас тук, а пък съм сигурен, че и нашата аудитория, по някакъв начин продължава, налага ни се 23 години по-късно да пречупваме информацията от гл.т. на това знаейки и с ясното съзнание кое да речем е официалният собственик на дадената медия. Това, за което става въпрос е, че в интернет свободните журналисти, така да ги наречем, не се подчиняват на редакционна политика. А за съжаление в България и това ни го казаха и няколко комисари от ЕК в последните две седмици, но това мина между капките, в България редакционната политика обслужва определени цели, които обикновено са целите на собственика на медията или пък когато се налага да се прокара някаква генерална линия, тя се прокарва чрез редакционното съдържание. За съжаление, 23 години по-късно, макар че формално нямаме определените постулати, които трябва задължително да се спазват, официално разписани, сега това нещо вече го има неофициално. Всеки един журналист с ръка на сърцето, който работи в която и да било от официалните медии, аз съм убеден, че в частен разговор със сигурност ще признае кой му се е обаждал – главният редактор какво му е казал да не пише, ако става въпрос за някой рекламодател – за него само хубаво. Каквито и дивотии да се извършват. За съжаление това е факт 23 години по-късно.
Водещ: Росене, имаме ли някакви скрити оръжия в това отношение и първо да те питам – какъв е броят на продадените издания на пример, образно казано – повече ли са продадените издания с твоето разследване или са повече цитираните в социалните мрежи? Малко трудно се брои, но…
Росен Босев: Спомням си, когато с mediapool.com преди 2 години направихме тази история, че интересът беше основно в магистратските среди, защото около личността на госпожа Марковска имаше /…/
Петя Владимирова: На мълчанието.
Росен Босев: Дстолетни съдии по коридорите цъкаха и някак си може би това даде повече кураж да говорят.
Водещ: Да, ама какво се получава, когато се напише едно такова нещо? После трябва да се възпроизвеждаш ли при липса на реакция?
Росен Босев: Ами написаното остава в крайна сметка и изключително неприятно ми стана, когато Народното събрание абсолютно нищо не ми пречеше, нямаше нужда с препоръчано писмо да изпращаме разпечатка на писмото до Комисията, за да видят, че това нещо съществува, защото това са известни факти в Министерството на господин Цветанов. Има цялата комуникация във връзка с този случай. Има неща, които са известни.
Водещ: А как точно се случи? Както точно се случи?
Росен Босев: Не, аз не знам ние какво повече трябваше да направим като журналисти, за да обърнем правната комисия.
Петя Владимирова: Аз не знам, че сте изпратили до…
Росен Босев: Не, аз реторично питам дали това е трябвало така…
Водещ: Росен има въпроси към Георги Тонев Колев.
Росен Босев: И всъщност аз това, което се случва последната 1 седмица не мога да повярвам, но явно е в част от характера на госпожа Марковска, която преди 2 години е поискала лична среща преди да пусне нейните близки, както тя ги е нарекла, преди те да пуснат официална жалба за това, което твърдя, че се е случило – че съм обект… Преди да е изчерпана нормалната процедура, която е валидна за абсолютно всеки човек, независимо дали е зам.председател на Върховен съд, тя търси втория начин, за да си уреди нещата и явно успява, защото делото мигновено след нейната намеса се превръща от дело срещу нейния приятел, дело срещу полицай. И сега две години по-късно тя прави абсолютно същото. Тя се обръща към господин Цветанов и към прокуратурата. Прокуратурата, слава Богу прояви разум и каза, че не се занимава с такива неща.
Водещ: Да, но предстоят избори там. Така че и това е без значение.
Росен Босев: И господин Цветанов всъщност разпореди спешни оперативно издирвателни мероприятия на този човек, бе да каже, без да провери данните, които са в сигнал;а, защото между другото в сигнала има данни, които биха представлявали интерес за отдела, който се занимава с Борба с корупцията и системата към ГДБОБ например.
Водещ: Между другото как трябва да реагират медиите, когато хора власт, независимо дали политическа, икономическа, изпълнителна или всякаква друга, се опитват да ги редактират, Петя?
Петя Владимирова: Ами ето така трябва да реагират. Сега ще чуете как. „Възразявам най-сериозно, категорично и отговорно на вътрешния министър, когато твърди, когато пита реторично „защо до сега се е мълчало за госпожа Марковска и не е имало сигнали? А сега избира я Парламента и всички заговарят?” Просто не е вярно, господин министър. Ето, до сега говорим за това от юни 2010 години има две сериозни публикации, в които, както каза Росен, той е много мек, много дипломатичен, защото той си е свършил работата тогава, могат да се погледнат. Значи не се мълчало. По-точно след тези публикации бяха възстановени полицаите, защото ако не бяха тези публикации, те ей така щяха да си заминат. Те бяха първоначално уволнени. За това бих възразило до някъде и на зам.министрите, които казват на МВР, които казват „Да, тя дойде по този повод, ама не е упражнявала натиск” когато се яви един зам.председател на Върховния административен съд, т.е.в съда, който контролира актовете на правителството, нали на зам.министрите, се яви пред двама зам. Министри. Той дори няма нужда да говори. Достатъчно е да каже за какво е дошъл и толкоз.
Водещ: От друга страна пък какво лошо…
Петя Владимирова: Че уволниха полицаите. Хем няма натиск, хем ги уволниха. И сега има дело, т.е. то отдавна го има, но е върнато на съда, защото не е обяснено коя от двете страни как е действала, нали.
Александър Пелев: Абсурдното в тази цялата работа е, че може би за пръв път след избора на Георги Марков в Конституционния съд, аз се сещам, може би ми бяга информацията, но за пръв път се сещам за такъв проблем около човек, избран за член на Конституционния съд. И по отношение на колегата Марков, доколкото си спомням, проблемът беше тогава за това, че му намериха разби картончета за принадлежност, за сътрудничество и т.н, които казаха неговия морален облик, но сега четейки целия поток информация си припомних и аз, че всъщност тогава включително е сезиран Конституционния съд…Логиката на това решение на Конституционния съд е правилна, тъй като не може Конституционният съд сам да преразглежда актовете, които касаят попълването на неговия състав. Това означава, че Конституционният съд сам ще кадрува за себе си. Това би било абсурд. Но сега това, което, както ти каза Ирен за многото информация дали не се превръща във вид цензура, не – много информация, колкото повече информация, толкова по-добре. Но въпросът е, че в някакъв момент тази много информация, тя залива същественото. И там вече се превръща в тази обърната пирамида. Това, което е най-важното, остава най-отдолу, а пък хората виждат това, което е на повърхността и се получава един миш маш. И на хората вече почва да им се губи същественото. А същественото е това, което и Петя каза, изискванията за високите морални качества на членовете на Конституционният съд, защото те в крайна сметка, този съд е последната опора на демокрацията в една демократична държава. Там свършват всички закони. Ако някой закон не е в съответствие с основния закон в България, там свършват всички закони.
Водещ: Излиза, че имаме проблем обаче с неписаните правила. Ето, примерно шефът на ЦРУ подаде оставка. Казват, заради любовни афери. У нас президентът каза, че конституционните съдии трябва да се закълнат, без Венета Марковска, но от това нищо не следва, като че ли.
Александър Пелев: Ами те, за да се закълнат, както и Петя каза, има едноседмичен срок след провеждане на избора по закон.
Петя Владимирова: То всичко е погазено. Просто всичко е погазено, защото става дума… Да, ти си прав – за нравствени качества. За онова решение на Конституционния съд от 94-та година, за което ти Сашо напомняш, аз помня, че то отказа да допусне искането за тълкуване, тъй като става дума за нравствени качества. Това е работа на Парламента. Значи нравствените качества – те не се формулират. Те произтичат, за да може да говорим за нравствени качества, трябва да има и нравствени критерии. Това е понятие на етиката. Аз си спомням и друг случай. Ти говориш за шефа на ЦРУ. Японски министър преди 2 години просто подаде оставка, защото се изразил и то не от трибуна на парламента, не в строго формална обстановка, че било много лесно да се явяваш на парламентарен контрол, достатъчно е да имаш две заучени фрази. И обида на техния парламент, и той просто подаде оставка.
Водещ: Това е много на изток обаче. Журналистите добре ли е, на 10 ноември 2012 година, да бъдат Георги Тонев Колев, Росене? Хубаво име си имаш, но не е лошо.
Росен Босев: Това е бедата.
Водещ: Но пък е и спасението обикновено. Така се получава.
Росен Босев: Тъжно е, когато се казва истината, да се търсят права.
Водещ: Господин Пелев? Добре ли е журналистите да са като Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами преди 23 години имаше Самиздат. Просто нямаше интернет – имаше Самиздат. Сега нещо ме кара да си мисля, че свободата на словото в интернет, където действително е. За хубаво или за лошо – всеки си пише, каквото си иска. Това пак следствие от това, че няма тези морални етични, опорни точки, за които говореше Петя, защото не можеш просто ей така, защото си се качил на високо или защото никой не те вижда, и ти да си пишеш, каквото си искаш. Но пък от друга страна, някак си 23 години по-късно не ми харесва да има отново Самиздат. Едно време по стечение на обстоятелствата съм малко запознат. Имаше комитет по печата. Комитетът по печата казваше какво да се издава в Народна Република България. Какви книги могат да четат гражданите. Някак си сега едно време наказваха с глоби и уволняваха журналистите за една сгрешена дума в ефир. Сега поне можем да си говорим. На мен ми е лесно, защото не съм журналист.
Водещ: Не знам до къде можем да си говорим.
Александър Пелев: Но не е добре. Ами след последните събития става малко интересно, защото във всеки един момент някой може да реши, че може да сезира министъра на вътрешните работи, да му търси лице, срещу което по принцип трябва да води наказателно дело от частен характер за обида или клевета.
Водещ: Господин Луканов, занимава ли се Георги Тонев Колев със самоорганизацията по случая „АКТА”? Сигурно си спомняте, премиерът тогава каза „да протестират, колкото искат, аз подписвам”, но после нещата се промениха.
Борис Луканов: Той винаги така прави. Не знам дали това не му е единственото положително качество, ако може така. Излиза с някаква теза, удря по масата, след това се вдига огромен шум, той съответно заема точно противоположното решение и казва „аз се вслушах в народа”. Това е негова много интересна тактика. Относно предния ти въпрос, веднага ми напомни, че в момента тече не знам си кой конгрес на китайската комунистическа партия и по този случай е отрязан всякакъв достъп до всички услуги на Google. Та там дори…
Водещ: За да може по телевизора да се види това, което е правилно.
Борис Луканов: По интернет, това е малко във връзка с въпроса ти за трябва ли журналистите да с казват Георги Тонев Колев. Аз мисля, че не. Не е вече толкова страшно. Интернет дава трибуна на всеки един да се чуе достатъчно силно гласа му. Аз дори много често съм говорил с колеги, които работят в традиционните медии. С Петя сме работили още на времето. Че не е толкова сложно те, ако бъдат по някакъв начин неудовлетворени от работата си в традиционните медии, да направят тази крачка към своя уеб медия, към свое лично пространство, където да защитават своите лични тези. И колеги като Иво Инджев, и Иван Бедров се справят много добре. Мисля, че трябва да се обърнем в тази посока. И да се отървем от думичката страх.
Водещ: И може би да… самите ние журналистите, защото това е също един.
Петя Владимирова: Аз след малко ще цитирам колежка. Понеже говорим за изход евентуален от този казус или как да го нарека, от тази задънена улица – сред цялата тази джунгла от мнения, над които доминира мнението на вътрешния министър, колежката Мирела Веселинова от „Правен свят” написа вчера много точна статия „Анализ на казуса”, в който дава изход. Сам парламентът, ако съдия Марковска изобщо е решила да упорства и въпреки всичко няма да се оттегли, парламентът е органът, който може просто да си преразгледа решение, просто защото взетото решение за съдия Марковска за член на Конституционния съд, не само че не отговаря, а пряко гази конституционното изискване за високи професионални и нравствени качества.
Водещ: Ами да пожелаем на Георги Тонев Колев да е свободен. Да пожелаем на себе си и ние да сме свободни. Така се разделяме. Владимир Тошев, Цвети Бахариева, Стаматина Никова и аз, Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.11.2012

Водещ: Седмицата, в която отбелязваме Деня на народните бутидели, се оказа, че народните будители са ни еврокомисари, посланици и неколцина други. И нямаше как положението да не стане международно, както често казваме полушеговито, полунаистина. В пощенската кутия на властта пристигнаха две притеснителни пратки. Първата беше от ЕК с информацията, че е възможно за България да има нов извънреден доклад, заради скандалния избор на свързаната със съмнения за корупция конфликт на интереси Венета Марковска за конституционен съдия. Президентът коментира, че е обезпокоен и призова българските институции да възприемат изключително сериозно посланието. Външният министър коментира, че подобни изказвания, цитирам, не са коректни и разпространяват слухове. Коментарът по темата на вицепрезидента Попова „важно е да предлагаме и избираме по ясно определени хора с безупречна обществена репутация и без да има нужда от допълнителни доказателства. Това се иска от нас и то е лесно, и просто да работят верните хора на верните места“. Край на цитата. Редно е Венета Марковска да изчисти съмнението около себе си, коментира и министърът на правосъдието Диана Ковачева. Какво разбрахме от тези малко разнопосочни коментари и какво мислят в Брюксел ще коментираме след малко с кореспондента на БНР там Диана Чепишева. За втори път през последния месец и половина немският посланик намери медиен повод да цитира Джордж Оруел. „Не е добре, че тази новина е новина“. Критиката за медиите у нас от посланика Хъопфнер не намериха място в изданието, за което беше дадено интервюто. Сега пак цитирам „като гражданин на ЕС и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свободата на медиите, не мога да толелирам опити за подтискане на критика“. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел. Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят. Съществува подозрението, че в случая това съкращение е целенасочено, за да се избегне дискусия по темата. Негово превъзходителство посланика на Германия у нас припомни и директива 2-4 от германския медиен кодекс, която гласи „устно интервю е журналистически коректно, ако предава вярно казаното. Съкращения, които променят смисъла, не са допустими според моралното самозадължение на германските медии“. Ключовата дума е немските медии. Написаха ли нещо по тозаи повод немските медии какво би се случило, ако немска медия изпадне в положението да получи такава кореспонденция, ще чуем от Александър Андреев от „Дойче веле“. Как се убиват муха и банка? Имаше една такава стара шега и отговорът беше с вестник. Сега въпросът е нов и репетиран макар и не така шумно, както този за референдума в Народнотос събрание. Въпросът е как се убиват медии. И май отговорът е – със специфични закони и асоциации. Правото на свободно изразяване трябва ли да е функция от опазването на доброто име на някого? Това пък е въпрос без смислен отговор за сега. Темата, която коментирахме на 20 октомври очевидно е била интересна и за други хора. През седмицата в медиите беше получено писмо, подписано от председателя на Асоциация на ТБ, в което са цитирани няколко медии, в това число и „Клубът на журналистите“, в които адвокат Веска Волева е коментирала, цитирам „Отркито и без никакво притеснение, уронвайки престижа на банките“. На кого да се оплачат негово превъзходителство немския посланик и други потърсили за коментар експерти освен на Етичната комисия? Работи ли Етичната комисия пък беше тема на една дискусия през отиващата си седмица. Тези отговори ще потърсим с членовете на Етичната комисия Алексения Димитрова от „ 24 часа“ и Алесандър Кашъмов, който освен, че помага на журналистите и пише активно за медиите. Вчера път чрез средствата за масово осведомяване друг събеседник на „Клубът на журналистите“ поиска от управителя на БНБ господин Иван Искров цитирам „донасям с настоящата жалба едно много тежко административно нарушение. Извършено с подадената дисциплинарна жалба срешу адвокат Веска Волева. Бягайки от публичен дебат всъщност родните ни банки поддържат съмненията на населението в техните незаконни методи на неоснователно обогатяване за сметка на потребителите на банковите им услуги“. Следва посочен член 152 а, който сигурна съм вече, и Вие научихте наизуст, който коментирахме, че едно извънредно законодателство, което е може би пречка за свободно изразяване и коментиране. Интересни са и данните, които адвокат Кирелов цитира „25% годишна печалба на банките в България при 7-8% в Германия“. Какво и колко може да се говори за банките? Явно е въпрос, ако не за 1 милион, то поне е въпрос с особена трудност. Създава ли проблем за журналистите това извънредно законодателство? И за това ще поговорим днес. Защо така необяснимо говоренето за банките се оказа рискова дейност? Вярно е, че демокрацията не е нещо съвършено, но по-добро от нея наистина още не е измислено. Демокрацията обаче не изключва коментарите с аргументи или поне не би трябвало. Аз лично напълно се обърках. Даже и на Алиса и е по-лесно в огледалния свят. Защото във властовия ни нещата са различни, обаче малко трудно им се получава понякога вълшебното, истинското и справедливото. Сега ще Ви цитирам още един медиен странен случай от седмицата. Лицата французи и мистериите, които им се случват в страната, в която всеки се опитва да се маскира на нещо, не само на Хелоуин. Сюжетът също не беше подминат в социалните мрежи, където по навик се разгоря и спорът редно ли е да се празнува Хелоуин? На фронта на аргументите нищо ново. Празникът не е наш. По този повод някой се сетиха и за българската филмова класика. За кучета и котки може, за кокошки не. И направиха сравнението с отворената европейска територия. Предполагам, че ще ни трябва време да се научим да приемаме с малко повече спокойствие чуждите празници и още повече, че темата със забраните е особено травматична. Днес е Архангелова задушница, нарича се мъжка, защото се почитат загиналите български бойци. Традиция, която е била забранена през 1946 година и възстановена след промените. Добре дошли Ви казваме в „Клубът на журналистите“ Николай Великов, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. На първи ноември Ви помолих да напишете цитат, за който се сещате без помощта на книга или интернет. Ето какво написахте „Помниш ли като ти казах онази нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мен до извора, та да си налея менците. И те държах за ръката, а ти ми думаше не бой се, не бой се.“ „Викай ми сега, Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо“. Това ми написа Юлиян Петров. Професор Инсулинка /…/ е написала „Стани Сивушке, че Белчо ти се смее! Хайде стани да видиш колко е мека земята.“ Цитат от Владимир Дойчинов : „Щем доказано необратимо, защото ние сме първите и най-старите жители в Европа“ – Г.С.Раковски. Пламен Иванов пък сутринта на 1 ноември се бил сетил за „Стани, стани юнак балкански.“ Капитан Богдан Христов ни е припомнил, че „не се гаси, туй що не гасне“ на Вазов. Нина Стефанова „ Човек и добре да живее няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо пък не е убеден, че има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така! Собственият ми живот е кълбо от спомени и без всякаква връзка купчина амбиции“. Госпожа Стефанова е цитирала Боян Гъолчев. Разбира се нататък има още много неща, които сте написали, наистина Ви препоръчвам да ги прочетете на фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намирате. Написвате на кирилица „Клубът на журналистите – БНР“ и сме заедно. Няколко разнопосочни коментари и един липсващ дойдоха през седмицата по повод кореспонденцията и притенсителните пратки, които се получиха в пощенската кутия на властта. Първата беше от ЕК с информация, че е възможно за България да има нов извънреден доклад заради скандалния избор на свързаната със съмнения за корупция и конфликт на интереси Венета Марковска за конституционен съдия. Днес професор Нели Огнянова коментира така казуса „Налагаше ли се а се изпрати до ЕК преразказ, който издържа една нощ? Сега ще трябва нов преразказ.“ Всъщност става дума за противоречието по повод срещата на госпожа Марковска със зам.,министър Вучков, който пък признава, че в началото на 2010 година е имало такава среща. Разбира се това са подробности. По-важно е обаче да знаем дали може да има такъв нов доклад или не, макар че в Брюксел не са почивни дни. Добър ден казвам сега на колегат акореспондент на БНР в Брюксел Диана Чепишева.
Диана Чепишева: Здравей Ирен, добър ден, уважаеми слушатели.
Водещ: Здравей Диана. Всъщност, като че ли липсващият коментар, за който аз казах в началото, имайки в предвид, че пемиерът не се е изказал по този въпрос, е заради многото почивни дни, които се събраха в Брюксел. От там да започнем може би.
Диана Чепишева: Всъщност аз не знам до колко това има отношение към протеста, за който си говорим, но да, факт. В четвъртък, когато беше празникът „Вси Светий“, така че по традицията е да бъдат събирани почивните дни. Четвъртък и петък бяха неработни дни за европейските институции. Събота и неделя знаете, по дефиниция са такива. Така че логично е по-скоро по технически причини от Брюксел нямаше продължение на това, което толкова ясно и категорично се каза в сряда. Друг въпрос е дали всъщност има нужда от такова продължение, защото позицията е изразена от Комисията тогава беше достатъчно чиста, силна и категорична. Аз честно казано не мисля, че тя се нуждае от допълнителни уточнения, разяснения и т.н., и т.н. Защото в крайна сметка от тук насетне топката е в българско поле. България трябва да я отиграе и личното ми мнение е, че е добре това да стане с един чист и убедителен удар, а не с някакви странни хаотични движения.
Водещ: И със странни цитати, които имат обидно кратък срок на годност все пак. Всъщност защо ЕК има правото да направи нов извънреден доклад за България? Казвам го по повод коментара на външния министър, който чухме, че това са, цитирам – „некоректни неща и се разпространяват слухове“.
Диана Чепишева: Аз съм склонна да приема, че този коментар, как да кажа, е бил някаква първоначална емоционална реакция, защото българският външен министър достатъчно добре познава процедурите. Достатъчно добре познава и основанията за този мониторингов механизъм, от който не можем да се отървем вече толкова години. Ще Ви припомня – той беше учреден през декември 2006, точно в навечерито на членството ни. И в него много ясно е разписано, че Комисията има право да изисква информация, да изпраща експертни мисии, да проследява и проверява определени факти във всеки един момент в областите правосъдие и вътрешни работи. Разписано е много ясно също така, че Комисията трябва да изготвя редовно доклади до съвета, поне 2 пъти в годината. Казано с други думи, когато през юли ЕК един вид ни раздели от Румъния като обяви, че за нас няма да има следващ доклад преди края на 2013, тя по-скоро направи известно изключение за България. Да кажем, за да даде глътка въздух на българските власти, да могат да проведат реформите, които се налагат, да направят избоите в съдебната система и т.н., и т.н. Разбира се има една друга теория, която ходи тук. Тя е, че солидарността в рамките на ЕНП, към която страната принадлежи е до някъде причината България да получи този бонус и правителството на България да получи този бонус на фона на това, което правят социалистите в Румъния. Все едно обаче. Важното не е това. Важното е, че сега само някакви 3 месеца по-късно Комисията е готова да преосмисли това решение. А Комисията е една консервативна институция. Тя не обича да прави стъпка напред, две назад, да прави колебливи движения и т.н. И самият факт, че след като сама реши да не пише други доклади за България преди декември 2013, сега пак сама казва „извинете, може и да не е така, може да се наложи да пишем доклад.“ Та този факт показва, че действително има някакво разколебаване. Дали е доверието, което е гласувано на България не е било заслужено.
Водещ: Между другото Комисията не се слави с много бъзите си реакции, особено когато става дума за нещо написано. В случая почти в реално време, като че ли имаше коментар.
Диана Чепишева: Определено е така. Комисията, както казах, е консервативна институция, която съобразява страшно много фактори – икономически, политически, вътрешно, външно политически и т.н., и т.н. и която много рядко реагира прибързано. В интерес на истината този коментар беше очакван още от понеделник, преди изборът да бъде направен. Комисията тогава не беше готова. Така или иначе той дойде два дни по-късно. Но пък беше много убедителен и е факт, че казаното тогава от ЕК, не беше импровизация – вербална или друга на някой от нейните говорители. Такива случаи, макар и много рядко, е имало преди. Това беше една официална, съгласувана позиция, която след като получи въпрос от залата, говорителят на ЕК изчете от специално подготвена за тази цел папка.
Водещ: Което значи, че всичко се следи доста зорко и наистина в реално време. От тук насетне да чакаме ли и други коментари от Брюксел и всъщност да те попитам- колегите задават ли ти въпроси?
Диана Чепишева: Ако имаш в предвид чуждите колеги – отговорът е не. Причините за това са две. Едната разбира се е, че Европа в момента има много, много по-сериозни проблеми за решаване. Ще Ви припомня само тук съвсем неотдавна беше принуден да напусне един от еврокомисарите. Малтийският комисар Джон Дави, който отговаряше за здравеопазването и защитата на потребителите, си тръгна от ЕК заради сериозни съмнения заради участие, макар и индиректно в търговия с влияние, конфликт на интереси и т.н. Това от една страна е скандал само по себе си. Скандален обаче се оказа и начинът, по който той е бил принуден да напусне от председателя на ЕК Жозе Боразу. Този скандал тук не е стихнал нито за миг. Въпросите, отговорите и т.н. продължават. Продължават и вече някакви последващи действия. В ОЛАФ вече имаше оставки. Така че това е едно от нещата, с които много повече се занимава гилдията в Брюксел. Другото много по-сериозно нещо е, че тук в момента в един вид заключителен етап влизат преговорите по дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 година. Преговори, които се очертават като изключително тежки и които според някои могат да доведат дори до излизане на страни от ЕС – Великобритания вече съвсем директно споменава, че може да стигне до такъв сценарий. Така че на този фон образно казано, когато селото гори, не са много тези, които ще се трогнат кой знае колко, че в България е бил назначен по някакъв споредн начин един член на конституционния съд. Между другото тук между скоби искам да кажа, че през всичките години, в които съм в Брюксел и в които следя тези ежедневни брифинги в ЕК, това е първият случай, в който се говори за едно конкретно назначение на такава позиция в една държава членка, защото в крайна сметка това е частен случай, това е детайл. ЕК е една изпълнителна политическа институция, която прави политиката на ЕС. Която не се намесва пряко в избора било то на членове на конституционния съд, било то на членове на ВСС и т.н., и т.н. България и Румъния са някакъв своеобразен феномен като изключение и бих казала, че чуждите колеги по-скоро оставят детайлите на страна. За тях остава основното послание, че нещо продължава дълбоко да не е наред в двете най-нови членки на ЕС.
Водещ: Една тъжна тема за размисъл за нас. Благодаря на Диана Чепишева – кореспондент на БНР в Брюксел. Добър ден и на гостите ми в студиото. Алексения Димитрова от „24 часа“ Добър ден. И Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията“, но иначе бих казала и коледа, защото освен, че помагате на много журналисти, и активно пишете. Здравейте и на Вас!
Александър Кашъмов: Здравейте!
Водещ: Всъщност и двамата сте членове на Етичната комисия. Тази кореспонденция, която вече цитирахме, коментирахме, част от нея с Диана, не е ли доволно притеснителна, защото през седмицата в пощенската кутия на властта дойде и писмото на Нели Круз до Бойко Борисов по отношение на медиите, концентрацията. Изобщо едни стари неща, които ние само си говорим май и нищо не произлиза от тях. Алексения?
Алексения Димитрова: Ами да, притеснително е, само в интерес на истината за точността само да кажа, че аз 4 години бях член на Етичната комисия, вече не съм, но два мандата бях. Така че е истина до половината, но да не заблуждаваме читателите, зрителите…
Водещ: Слушателите последно.
Алексения Димитрова: Да, а иначе да, притеснително е, но пък от друга страна аз наистина виждам, точно така, както и Диана вижда нещата. Че Европа така се е забатачила. Тя посочи два сериозни проблема, които в момента се занимава ЕК и те не са маловажни. Но и те са бял кахър на фона на това, което, на големите батали, в които се хвърли Европа в последните години – световната криза и нестабилността на еврото, нестабилността на институциите, икономическите драми, които…Така че действително на този фон аз мисля, че нашето положение е почти розово, да не кажа, че никой не го и вълнува. А и в интерес на истината, глобално погледнато, не че съм защитник на Марковска, но ми се струва, че това е един много дребен детайл на фона на всичко, което трябва да се гледа в Бългрия от една страна, а от друга страна крайното очерняне в българската политическа, икономическа и всякаква практика в последните 20 години продължава в моята глава да седи съмнението дали за пореден път не става за такова политическо омаскаряване, защото аз не съм съдия. Не мога да бъда съдник на фактите. Има си органи, които ще го кажат. Но все пак да не забравяме, че идват избори. Да не забравяме, че влизаме в една по-рано, както може да се очаква, предизборна ситуация. И почват да се вадят всякакви кирливи ризи, всякакви удари под кръста и т.н.
Водещ: Да де, но сравнението с принудения по странен начин да напусне евродепутат заради съмнение в конфликт на интереси. Господин Кашъмов, какъв белег е това? Че подобни неща не бива да бъдат допускани или?
Александър Кашъмов: Сега, очевидно е, че в България има една централна тема от доста години. И това е съдебната власт и нейната независимост. Според мен въпросът за конкретния избор на ВСС трябва да се гледа в този контекст.
Водещ: Както и на конституционни съдии.
Александър Кашъмов: Както и на конституционни съдии. Да, в случая всъщност става въпрос за конституционни съдии, да. Друг е въпросът, че на мен ми се струва някак си, че ние дебатиаме по наще си проблеми тогава, когато ни кажат от Европа, а в останалите случаи, като че ли ние не дебатираме в същата степен по своите си проблеми.
Водещ: Колко журналисти защитавахте напоследък, последните няколко месеца заради такива коментари или им помагахте да търсят информация за това?
Александър Кашъмов: Ами разбира се и по линия на закона на достъп до обществена информация се искат много интересни категории информация. Даже в понеделник ще има едно дело, свързано с достъп до вътрешните правина на БНБ.
Водещ: Ще стигнем и до там, защото е много интересна темата, да.
Александър Кашъмов: Има и доста необичайни дела, свързани с, не само с обида и клевета, а в последно време всъщност виждам едни нови форми на опит да се ограничи свободата на словото, както случаите с говоренето за банките, така и мога да цитирам от съдебната практика случай с публикуване на така наречените лични данни. Но тогава, когато имаме журналистическо разследване, е напълно нормално да кажем нещо за личността, която е предмет на разследването. Имаме случаи със снимки, които са доста интересни. Някой е бил сниман на определено място и се оплаква. Имаме случаи с представяне на книга, в която фигурира един политик, поради което той даже на първа инстанция осъди на много висока сума един вестник. Имаме доста нетипични бих казал нови разнообразни случаи. И един от последните вече случаи, който даже и мен ме изненада. Във връзка с тази болница в Девин, която също беше предмет на публикации през седмицата. Там пък е заведено дело за клевета срещу одитора, който прави проверките.
Водещ: Изобщо журналистите са удобни за съдене.
Александър Кашъмов: И журналистите, и другите хора, които говорят на обществото за това, което се случва – какви нередности се случват.
Водещ: Всъщност ние минаваме на малко по-нов етап. Значи до сега бяха виновни само журналистите, а сега вече и част от събеседниците ще понасят солидарно с нас тази вина. Само да Ви попитам как ще коментирате при положение, че цикълът магистрати в нужда на колегата от „Капитал“ и до днес е достъпен, защо се стига до това да се пише нов преразказ по повод това назначение, широко коментирано и от ЕК на Венета Марковска?
Александър Кашъмов: Така, по конституирането на ВСС е, че назначенията, изборите на хора на тези всиши позиции, както в съдебната власт, както и в един конституционен съд, трябва да бъдат максимално прозрачни, публични. Аз мисля, че българското общество направи крачка напред между другото, за което изборът на ВСС беше свидетелство.
Водещ: Властта обаче ще научи ли този урок, че прозрачността и осигурява повече легитимност?
Александър Кашъмов: Ами вижте, аз ако няма натиск върху гражданското общество, властта никога на нищо няма да се научи. Защото всяка демокрация, е домекорация само тогава, когато има натиск от страна на гражданите, на неправителствените организации, на медиите, които се явяват едно своеобарзно куче пазач, както Ви нарича европейският съд по правата на човека.
Водещ: Да, а тук доста критично някои път ни наричат куче –касичка на властта, но това е една друга тема, по която ще продължим да говорим след малко, когато ще Ви попитам, както Вас, така и колегата от „Дойче веле“ Александър Андреев, на кого да се оплаче немският посланик, когато се почувства в ролята на цензуриран? Останете с нас, продължаваме след малко. Следващото писмо, което ще коментираме, защото днес коментираме препълнената пощенска кутия на властта с коментари, следващата пратка не знам в коя пощенска кутия трябва да бъде съотнесена и всъщност аз нямам отговор на въпроса, ако посланикът, немският посланик негово превъзходителство немския посланик трябва да се оплаче на някого, на кого да се оплаче, може би на Етичната комисия? Първо обаче да изясним какво би се случило в Германия, ако някой посланик се оплаче от това, че вестник е подменил на дадено от него интервю? Добър ден на коледата от „Дойче веле“ Александър Андреев.
Александър Андреев: Добър ден на Вас и на слушателите.
Водещ: Немските медии дали на писаха нещо по този случай или това им е маловажен случай?
Александър Андреев: Ами на случая бяха отделени точно 10 реда в кореспонденцията на Агенция /…/, които се появиха и в берлинския весекидневник „Дивелт“ оня ден. Това е всичко, на което аз се натъкнах. Повече не можеше и да се очаква, защото първо историята може да се разкаже наистина много кратко и второ – медийната свобода в България все пак не е централната тема, която вълнува германското общество.
Водещ: Със сигурно да, но какво би се случило, как биха коментирали немските медии, ако чужд посланик два пъти в рамките на месец и половина цитира Оруел по повод свободите?
Александър Андреев: Разбирам Ви много добре. Всъщност дискусията за действието върху медиите тук е изключителноь актуална, марещо актуална даже. Поради един пресен скандал, но този скандал за съжаление не е единствен. Имаше подобни случаи в миналото. Само с две думи ще го преразкажа. Говорителят на управляващия /…/, съюз, управляващ в Бавария и част от управляващата коалиция в Берлин, та говорителят на тази партия се беше обадил във втора германска телевизия, втората обществена телевизия преди няколко седмици с изричното настояване да не се потготвя репортаж от баварския конгрес на баварско-австрийската партия. Т.е. на техните най-големи противници. Това разбира се веднага изтече по медиите, т.е. самите хора от телевизията – главният редактор протестираха. Оказа се, че този говорител се е опитвал и върху други медии да влияе по същия начин. Той мигом си подаде оставката, просто не минаха и 15 часа преди да си подаде оставката. Имаше, ако си спомняте, преди година или малко повече подобен случай с тогавашния германски президент Кристиян Вулф, който пък се беше опитвал в /…/ да спира публикации, засягащи неговия личен живот и по-точно някои не съвсем чисти финансови операции от този личен живот. Тогава също гръмна скандал. По-късно този президент също си подаде оставката. Не само поради това, но това беше част от причините. Т.е. описвам как се развиват подобни сходни скандали в Германия. А конкретно на въпроса ви, който е всъщност най-релевантният – тукашните органи или организации, или сдружения, които са подобни на българската Етична комисия, получават месечно десетки, ако не и стотици сигнали. Като доброволни, недържавни образования без ипълнителна власт, те не могат да направят кой знае какво, но те пускат мъмрения в различна степен. Може да се стигне и до изключване на медията, която е допуснала някакво тежко нарушение от това сдружение. На тези мъмрения в професионалната журналистическа гилдия се обръща много сериозно внимание и се знае, че е изключително лошо да си навлечеш такова мъмрене. Само за пример от големите и сериозните медии, както електронни, така и печатни много рядко се случва някоя да получи такова мъмрене, докато вестници като /…/, шестмилионният, най-тиражният вестник в цяла Европа или пък „Ескпрес“ – друг булеварден вестник, те сигурно месечно получават по едно-две.
Водещ: Направо обаче чувам мислите на нашите слушатели, които ни слушат сега и си казват – ние получаваме мъмрения от ЕК, та на една Етична комисия някой би обърнал внимание. Между другото, понеже споменахте и за финансовия скандал, свързан с бившия президент, някой позволи ли си да критикува журналистите за това, че говорят за банки? Това забранена тема ли е в Германия?
Александър Андреев: Имате в предвид по повод скандала с Кристиян Вулф, че говорят за банки или изобщо дали журналистите бива да говорят за банки?
Водещ: И изобщо дали журналистите бива да говоят за банки, защото ние сме изпаднали в една такава дилема напоследък?
Александър Андреев: Естествено, че журналистите говорят и пишат за банки и против банки. Темата е много актуална от година – две, три даже. Най-малко от краха на „Лемон Брадърс“ насам. Властта на банките и по тема на властта на рейтинговите агенции техният монопол върху парите и върху говоренето за пари все по-често се оспорва и в момента е силно разклатен. Знаете, не само леви политици – включително и либерално настроени или центрийски настроени политици оспорват огромната власт и мощ на банките точно в момента. Значи от вчера или от онзи ден забелязвам тук как лека по лека много предпазливо се надига една дискусия, защото ако тази дискусия действително се окаже със сериозни причини и сериозни подмоли, това ще гръмне като бомба в медийното пространство. А именно дали „Дойче банк“ е най-голямата частна банка и една от най-големите банки в света, дали „Дойче банк“ не е застрашена от това, което се случи на редица други банки, т.е. дали няма прекалено много отровни акции и книжа в „Дойче банк“? Отново, както на няколко пъти в други случаи се каза, че „Дойче банк“ е една от онези, които са “too big to fail”, значи прекалено големи, за да бъдат оставени да се срутят, но ако Германия, МВФ, Световната банка и световната общност тръгнат да спасяват и „Дойче банк“, това със сигурност ще струва десетки милиарди.
Водещ: Сигурно трябва да се говори много внимателно за банките, но не бива да бъде забранено. Това исках да коментираме, но Вие ми отговорихте на този въпрос. Благодаря на Сашо Андреев от „Дойче веле“. Ние се връщаме в студиото. Господин Кашъмов, през седмицата, богата на медийни събития, едно от тях беше и представянето на сборника „Съдебни практики по закона за достъп до обществената информация“. Всъщност там има ли някаква практика как журналистите да говорвят за банките?
Александър Кашъмов: Всъщност до известна степен има. Трябва да кажем, да припомним, че всъщност тази книга се явява след като през 2008 година Законът за достъп до обществена информация беше съществено изменен и подобрен, като се въведе този европейски стандарт на надделяващ обществен интерес. Това означава, че когато се подаде искане за достъп до обществена информация, до документи на властта, тези документи не могат да бъдат отказвани и дори да е на лице някакво законово ограничение, когато има надделяващ обществен интерес.
Водещ: Ако обаче влезем в хипотезата на член 152 а, който е заплаха за журналистите, тема, която коментираме не за първи път, тогава какъв е въпросът с достъпа до тази информация?
Александър Кашъмов: Ами значи аз само това исках първо да кажа, че един от типичните примери за прилагане на надделяващия обществен интерес, това е търговската тайна. Част от която е именно тази тайна, която е свързана с информация за банките. Сега, тук ние говорим за истинска информация. Чл. 152 от Закона за кредитните институции говори за невярна инормация. В този смисъл аз коментирах и във Вашето предаване и по-рано, и миналата седмица на страницата на в.“Капитал“ аз не виждам юридически проблем във формулировката на текства в закона. Но както каза и Европейския съд по правата на човека в делото Касабова срещу България миналата година, по което имах удоволствието да съм адвокат, проблемът изглежда у нас не е в закона, а в начина, по който този закон се прилага. В този смисъл трябва да бъде абсолютно ясно, че един подобен текст може да бъде прилаган единствено и само за случаи, в които някой злонамерено излага невярна информация за състоянието на дадена банка.
Водещ: Но не и за цитиране на инфомация, която е достоверна.
Александър Кашъмов: Първо, цитиране на информация няма как да бъде подведен под отговорност. Второ – тази информация сама по себе си се съдържа в официални източници и знаем тук по-скоро, че въпросът е „Уикилийкс“. Трето – в тази инфомация, в тези грами не се съдържа никаква претенция, че това, което посланикът казва, е абсолютната истина. Това са съвсем различни неща, които правят абсолютно неприложим един подобен текст от закона за кредитните институции. Трябва да е пределно ясно, че всеки подобен текст, който съдържа възможност за репресия спрямо свободата на словото, трябва да бъде тълкуван стеснително. Това го е казал и Конституционният ни съд, това го е казал и европейският съд по правата на човека.
Водещ: Как да коментираме тогава молбата, отправена до софийската адвокатска колегия с копие до висшия адвокатския съвет, в който адвокат Веска Волева, нейните изяви в медиите са старателно проследени и цитирани, и най-общо се обвинява във волнодумство? Един вид, разбира се, аз вече казах – цитира ни „Клубът на журналистите“. По-интересното е, че тогава участие взеха двама адвокати, Веска Волева от една страна и господин Георги Кирелов от Франция, но той е адвокат, практукуващ във Франция и вероятно това обяснява липсата на неговото име в този документ.
Александър Кашъмов: Лично за мен това е абсурдно. Аз разбирам, че банките искат да защитят своите интереси, обаче има неща, които са позволени и неща, които не са позволени в едно демократично общество. Нека да цитираме европейския съд по правата на човека. Той казва, че свободата на изразяване и на разпространение на информацията не е само за тези идеи и информации, които намират благоприятен прием, но и за тези, които шокират, смущават или разстройват държавата или определени слоеве на обществото. Трябва да е пределно ясно, че широтата на разбирането и толерантността, спрямо изразяването, трябва да бъде максимално широка. Да не говорим, че тук първо става въпрос за коментари, а не за информация. Адвокатите на основата на своя опит по съдебни дела…
Водещ: Ако зависи от банкерите, вие абсолютно оставате без работа?
Александър Кашъмов: Ама това е пълен абсурд. Това именно са хората, които могат да коментират в обществото състоянието и това какво се случва по съдебните зали. Тука аз прочетох, че има критики, спрямо, да речем, един текст като член417 от ГПК. Какво, сега банките смятат, че няма такъв текст ли или той не създава проблеми за хората? Абсолютно е недопустимо. Когато се говори за коментар и това е казано ясно от европейския съд по правата на човека, когато става въпрос за коментар, е абсолютно недопустимо да има ограничение на свободата на хората да коментират и то през призмата на своите професионални умения, способност и знания. Да не говорим, че съдебният процес е публичен, а това е информация, свързана със съдебните процеси. Съдебните процеси могат да бъдат коментирани в обществото. Това също е хубаво да се знае, защото не винаги се познава у нас и то не само от представители на банките,но даже понякога и от представители на съдебната власт.
Водещ: Алексения, трябва ли да сме юристи, за да можем да работим? То май така се оказва?
Алексения Димитрова: Не. ТО е хубаво, според мен…
Водещ: То е хубаво да сме грамотни, но май трябва да сме и юристи?
Алексения Димитрова: Честно казано, аз това казвам на магистрите, които сега водя. Във факултета по журналистика им водя лекции по разследваща журналистика. Мили хора, вие трябва да имате едно сериозно икономическо или юридическо образование, за да можете да упражнявате тази професия. Т.е. аз наистина намирам, че трябва да сме юристи, да познаваме добре закона, но да не го прилагаме по този начин сляпо и някак си тенденциозно дори ми се струва, защото прочетох това нещо. Освен това, да, мисля си, как бихме могли да излезем от тази ситуация? Ами, би ли имало същия проблем, ако някой просто каже в ефир или напише във вестника, ето в този сайт, уважаеми зрители и слушатели, читатели, са публикувани всички грами на „Уикилийкс”. Прочетете ги и си направете изводите, в коя банка си давате парите. Аз например го чета като роман този сайт и съм си ги разпечатала, с извинение към екозащитниците, защото то е невъзможно да се изчетат грамите на „Уикилийкс” на компютъра. Те са публични са.
Водещ: Публични са, да.
Алексения Димитрова: При тях всеки може да влезе, макар че един сайт прогласява, че той е, как да кажа, партньор на „Уикилийкс” и т.н.
Водещ: То няма лошо…
Алексения Димитрова: Хубаво е, искам да кажа сега, че те са в световен сайт, достъпни до всеки и аз съм изчела всички грами за България и съм си направила съответните изводи. Т.е. всеки може да го направи това и тогава вероятно нямаше да има основание за това писмо. Не знам. Някак си, то правото се тълкува Някак си, да ме извини Сашо, той е юрист и ще каже, че не е така.Обаче го тълкуват, както е изгодно на всеки.
Водещ: Има известна тайнственост. Ще продължим обаче с този коментар след малко. Кое да е тайна и кое да не е тайна? Разбира се, с известна доза шега, но и доста сериозно, г-н Кашъмов, искам да ви питам, цитирайки г-н Гарелов. Ако сега аз кажа в ефир, примерно направя това сравнение, за което той се е постарал, чрез достоверни международни източници, да намери тази информация, та ако сега аз кажа, че 25 % от годишната печалба на банките в България, при положение, че е 7-8 % в България, рискувам ли някой банкер да ми се разсърди и да ми уреди среща с адвокатите си в съда?
Александър Кашъмов: Аз смятам, че категорично не би следвало да рискувате.
Водещ: Аз казвам, банките. Не казвам някоя конкретна банка?Александър Кашъмов: БИ било много тъжно, ако…
Алексения Димитрова: То се разбира за всички.
Александър Кашъмов: … ако 2012 г. се връщаме към Езоповския език на 70-те г., това би било много тъжен сигнал за нашето общество. В съвремието все пак ние като една демократична страна, в центъра на всичко е гражданинът, а гражданинът трябва да има винаги информиран избор. За да е информиран този избор, той трябва да разполага с пълната информация.Да не говорим, че информацията, че 25 % е печалбата на българските банки, е много добра информация, защото тя показва една стабилност на банковата система. Единствената информация, чието разгласяване би създало реални проблеми, е тази, която би създала необоснована паника, по отношение на тази система и наистина такива ситуации, тъй като България е преживявала това, това е разбираемо, да има подобни съображения. Оттук нататък всяка критика за това по какъв начин се защитават правата на силния в едно търговско правоотношение, както се казва на правен език, с обикновения потребител, това е легитимен дебат във всяко едно общество. Самото право, самото и търговското право и банковото, то е насочено към това, да даде повече сили на слабия, за да може той да се защити от по-силния икономически играч. Съвсем друг въпрос е, доколко правото и законодателството успява да отговори на тази задача и точно това са коментирали адвокатите, за които говорим.
Водещ: Да.
Александър Кашъмов: Подобни легитимни, болезнени, важни за обществения интерес въпроси, да се подвеждат под някакви, какво се било коментирало за този, за онзи, това ми се вижда несъответно на необходимата култура на толерантност и на цивилизованост и на европейщина, ако щете, която вече трябва да е установена в България.
Водещ: Предполагам, че все пак е доволно ясно, че не само новините са новини? Коментарите също влизат в този информиран избор, защото не всичко може да бъде новина?
Александър Кашъмов: Разбира се. Вижте, точно тогава, когато информираният гражданин е свикнал не само да слуша някаква информация, която идва и да я чете, но да вижда различните коментари и то противоположни коментари на едни и същи факти и събития, той едва тогава може да си направи извод за себе си как стоят нещата, да си направи своята преценка. Затова именно в демократичните общества, никога съществуването на противоположна, друга позиция, особено пък, ако е позиция на малцинството, която няма силен глас в обществото, точно тези позиции са най-тачени и най-голям интерес имат и защита в демократични общества.
Водещ: Между другото, всеки опит да бъде потисната свободата на изразяване, се следи от всички неправителствени международни организации, които за съжаление, ни класират доста назад. Какво да кажат за етиката на този фон, Алексения? Доколко е възможно това, гласът на етичната комисия да бъде чуван, доколко е достоверно това, че примерно журналистите биха искали да се съобразяват с този кодекс, независимо дали работят в медия, припознала и подписала етичния кодекс или не?
Алексения Димитрова: За съжаление, мога да кажа, че не е възможно. Гласът на тази комисия не се чува. Аз тръгнах с голям апломб, защото бях един от така да се каже, авторите на този етичен кодекс. Участвах активно в създаването му. Това беше един грандиозен и много амбициозен проект на BBC, който в продължение на 2-3 г. вървя, който завърши със самия етичен кодекс, написването на етичен кодекс, но той беше предшестван от обучения на 200 или 300 журналисти из цяла България/ Аз и мои колеги сме обикаляли, за да обучаваме тези хора, не на етичен кодекс, а как да се пише по определени проблеми. Примерно аз водих разследваща журналистика. Други мои колеги водиха криминална, трети избори. Т.е. разглеждахме как да се пише за всичко, в атмосферата на етичност и какви правила да се прилагат и аз бях изключително ентусиазирана. А сега си казвам, това беше 2005-а, мисля, че се прие кодекса, а сега си казвам каква свещена наивничка съм била и ме е срам малко от това, защото всъщност сега като слушах Сашо от Германия да казва, как си подават разни хора оставката, как веднага тези жалби биха отишли в органите за саморегулация. Ами, знаете ли откъде идва трагедията? От това, че може да има саморегулация и ние да се саморегулираме, когато има самофинансиране, а в случая медиите не могат да се самофинансират, а те чакат някой да ги финансира. И когато ти чакаш да те финансира някой, ти не можеш да си свободен да говориш. Не можеш да спазваш определени правила. Ти непрекъснато ги нарушаваш, защото си зависим от различни хора.
Водещ: Какво написа, между другото, Нели Крус до министър-председателя, защото това също е едно писмо от пощенската кутия на властта от седмицата?
Алексения Димитрова: Аз го изчетох много внимателно няколко пъти. За съжаление, не установих нещо ново от това, което тя каза като дойде тука. Всъщност дори съм малко изненадана, да не кажа подразнена, защото за какво беше това идване тука? Аз очаквах някакви по, да не кажа думата крупни мерки. Защото не живеем в сталинистко общество и слава, Богу. Но очаквах един малко по-задълбочен подход в цялата работа.
Водещ: Г-н Кашъмов, какво написа министър-председателя?
Алексения Димитрова: На мен ми звуча повърхностно. Четох го и се чудих какво ще произтече всъщност. Това ми беше големият въпрос от себе си, какво ще произтече от това писмо?
Водещ: Г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Аз първо към това, което Алексения каза, аз искам да влея малко оптимизъм. Аз лично пък се гордея от това, че през всичките тези комисии бях в етичната комисия. В комисията за етика в електронните медии, работиха хора, които години наред съвсем доброволно отдаваха от времето, от усилията си. Пишехме решения, някои, от които са по-дълги от съдебни решения.
Водещ: Да де, ама в онези години ние бяхме доста по-нагоре в класацията по степен на свободата на словото?
Александър Кашъмов: Класацията…
Алексения Димитрова: Сашо, това щях да ти кажа. Аз бях член на етичната комисия 2 мандата, от 2005-а, от самото й създаване, говоря за печатната комисия…
Александър Кашъмов: Е и аз.
Алексения Димитрова: … до 2009-а. Тогава чуваемостта не беше по-голяма, отколкото сега, но действително ние бяхме много по-напред в класациите, световните на пълна свобода на изразяване, а сега сме на 78-о място. Аз мисля, че…
Водещ: На 80-о.
Алексения Димитрова: Вече 80-о ли сме?
Водещ: Да.
Алексения Димитрова: Защото последно бяхме 78-о.
Водещ: Мисля, че 80-о.
Алексения Димитрова: 78-о, това помня на „Репортери без граници”. Тогава бяхме много по-напред. Тогава нямаше разделението, гигантското разделение на два медийни съюза, каквото има сега, макар че някой би ме репликирал и би казал. Да де, но се въведе примерно регистъра за собствеността, който от 2010-а мисля, че съществува.
Александър Кашъмов: 2010-а и между другото, който виждаме, че също така не се познава, нито в България, нито извън нея, че съществува.
Алексения Димитрова: Да. Аз искам да те накарам, ако ти аз го имам в компютъра си, специално сложен в 2010 и 2011-а. Първо, ключови медии 2011-а не са си декларирали собствеността и второ…
Александър Кашъмов: Не е така вече, Алексения. Аз се подготвих днес сутринта по друг въпрос.
Алексения Димитрова: Може би… Така ли? А, добре. Преди един месец не бяха си я декларирали, но друго искам да попитам…
Александър Кашъмов: Да, сега вече са я декларирали. 108 медии, печатни медии за 2012 г.
Алексения Димитрова: Добре. Сега ще ми дадеш списъка, за да видя за тези, които съм…
Водещ: Тука ще се разменят списъци. Гарантирам, че…
Алексения Димитрова: Аз искам да те попитам, щом си се подготвил тая сутрин. Ти намери ли го на достъпно място, защото, ако аз не бях го получила като …
Водещ: Като линк, като пътечка?
Алексения Димитрова: Ако не бях го получила от колеги, защото съм член на УС на няколко медийни такива организации, ако не бях го получила, аз не можах по смъртно да го намеря в сайта на комитета по култура, където трябва да се води.
Александър Кашъмов: …
Алексения Димитрова: Да. Писах ключови думи медии, писах, ключови думи регистър писах. Ключова дума собственост. Е, не можах да го намеря.
Александър Кашъмов: Точно това е проблемът. Значи аз…
Алексения Димитрова: Излезе ли ти на тебе? Ти как го намери? Ти си…
Александър Кашъмов Изключително трудно. Аз искам съвсем конкретно да кажа, тъй като началната…
Алексения Димитрова: Ако някой иска от нашите слушатели да го намери, абсурдно да го намери.
Александър Кашъмов: Главната страница на МК се състои от 5 страници дребен шрифт. Едва на трета страница най-долу намираме една секция, която никой няма да се сети, защото тя се нарича документ по закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.
Алексения Димитрова: Ето виж, няма думата регистър, няма думата собственост, няма…
Александър Кашъмов: Няма. Точно така, точно така. И едва, когато се влезе тук, се отваря този списък.
Водещ: Всъщност ние можем да го сложим на страницата на Фейсбук страницата на „Клуба на журналистите”., за да бъде по-ясна пътечката.
Александър Кашъмов: Аз с удоволствие ще ви изпратя линка.
Водещ: Да.
Александър Кашъмов: Искам, между другото да кажа, че имаше една публикация във в. „Капитал” по-рано тази година, която може би е стимулирала част от колегите да си подадат декларациите, но пълна е собствеността и е пълна картината на собствеността на медиите в България. Проблеми с концентрацията има. Има също така и проблеми, които са свързани с връзки, евентуално между групи медии и властта.Има проблеми, свързани с взаимоотношения работодатели и служители, т.е. журналисти в медиите. Т.нар. нека да назоваваме проблемите с техните названия.
Водещ: Истински имена.
Александър Кашъмов: От друга страна, когато се говори за етичните комисии, етичните комисии създадоха някаква практика през тези години. Тази практика изобщо не е толкова беззъба, колкото се смята, защото съдебните състави…
Водещ: „Клубът на журналистите” се е обръщал към вас. Вие сте реагирали.
Александър Кашъмов:Точно така. Благодарение на вашето предаване, ние сме приемали становища по важни въпроси, свързани със саморегулацията.
Водещ: Саморегулацията.
Александър Кашъмов: Саморегулацията. Съдилищата се интересуват от практиката и от това как се тълкува етичния кодекс. Дори това, което германският посланик е цитирал в нашия етичен кодекс, има аналогична разпоредба, така че това не е чак такава драма. За да се случат етични медии, това са практики, които трябва да се развиват. Абсолютно съм съгласен с Алексения, че трябва да се осигурят и финансови средства, защото не може с един, единствен платен служител, който да се занимава с двете комисии, да се върши някаква работа. Трябва да се възстанови сайта, защото сайтът по някакви причини изчезна наскоро, но това са неща, които трябва да се развиват. Другите проблеми, те са много сериозни проблеми. Аз обаче не знам как могат да бъдат решени. Има КЗК, защо проблемите, свързани с медийната концентрация, не се поставят там, както беше 90-те г.?
Водещ: Те се самосезираха, но от тогава няма никакъв резултат, разбира се. Изненадващо се самосезираха в един особен контекст.
Алексения Димитрова: Освен това, нека слушателите, вашите, да не се самозалъгват, че всички медии в България са обект на комисията за етика. Ами не са! Тези, които не са подписали етичния кодекс, а те никак не са малко. Те никак не са малко.
Водещ: Всъщност аз тук…
Алексения Димитрова: Тогава за каква етика говорим? Аз като медия или ние като медии сме подписали етичния кодекс и сме длъжни да го спазваме. Ами една голяма група медии, които не са го подписали, те какво, те извън времето и пространството ли са? Обаче вижте, зрителят и слушателят не го интересува да знае дали е подписал този кодекс.
Водещ:Ама той не може да си прави таблички и да отмята с чавки, кой какво е подписали какво не е подписал.
Алексения Димитрова: И не го интересува, да. Т.е. и това е един огромен проблем.
Водещ: Лошото е, че това прави средата непрозрачна до степен, в която даже немският посланик няма на кой да се оплаче, ако трябва така да го кажем.
Алексения Димитрова: Точно така, да.
Александър Кашъмов: Може би той не е лошо да се оплаче, та да може все пак да…
Водещ: На кого да се оплаче?
Александър Кашъмов: На комисията за етика в печатните медии.
Алексения Димитрова: Аз си мисля, че изданието, за което той говори, мисля, че е от тези, които не е подписало…
Водещ: … няма как …
Александър Кашъмов: Тези, които не са подписали действително.
Алексения Димитрова: Така че…
Водещ: Няма как да се оплаче немският посланик.
Александър Кашъмов: Това е проблем, но разбира е,… не коментирам този случай. Той, разбира се, е единичен, сам по себе си.
Водещ: Да, да, разбира се, разбира се, че е единичен.
Алексения Димитрова: Аз затова повдигнах този въпрос, че не всички са подписали, защото ето, в този случай параграф 22 имаме и това е очевидно.
Водещ: Истински и достоверен, да.
Алексения Димитрова: Сашо, аз разбирам твоя оптимизъм. Аз самата бях огромна оптимистка, защото примерно по моя идея и заедно с твоя колега Радо Чолаков, ние двамата станахме автори на две препоръки и то, за да бъдат слушателите вярно информирани, към колегията и една от препоръките например беше, когато критикуваш някого, пишеш например за разследване, някой ти задължително трябва да вземеш мнението на засегнатата страна, защото практика, порочна, особено в малките регионални медии, е да се пускат едни упреци, едни слухове, без да се вземе засегнатата страна. Аз вече трета, четвърта година подред съм вече член на журито за годишните награди на съюза на регионалните медии. Тази година, когато връчихме пак, една прекрасна инициатива, когато връчвахме наградите за разследване през май месец, за пореден път казах на колегите: Четвърта година стоя пред вас и ви казвам, че съм изумена. Имаше страшно много кандидатури да дадем награда за разследваща журналистика и отново имаме, колеги, този проблем. Вие не отразявате мнението на засегнатата страна. Т.е. и ние журналистите, понякога сме за бой, защото ние не чуваме другите хора. Ние смятаме, че сме всьо и вся. Т.е. искам да кажа, че проблемите са двустранни. От една страна , хората са прави, че..
Водещ: Разбира се, че са двустранни, но е…
Александър Кашъмов: Само…
Водещ: … възмутително. Между другото, Сашо, надявам се, че тази част от кореспонденцията, която коментирахме днес, по отношение на адвокат Веска Волева, ще я проследите как ще се развие, защото за мен лично е притеснително, не само медиите да бъдат повод за критики и за репресия, но и събеседниците, които са компетентни да коментират в тях.
Александър Кашъмов: Разбира се. Абсолютно това трябва да се проследи. Само, по отношение на това, което каза Алексения, исках да кажа, че местните медии, всичките са членове на етичния кодекс. Всички са го подписали. Т.е. всъщност проблемите, за които говорим, ще бъдат решени с, какво беше, с … на няколко торби сол и с изтичане на определено време, защото всъщност тук механизмите са създадени. Въпросът е те да се развиват и да не се премахват, защото аз чувам опасни гласове, саморегулацията да бъде заменена…
Водещ: Заменена с регулация.
Александър Кашъмов: … заменена с регулация. Европейски съд по правата на човека ясно е казал, че в Европа трябва да се развива саморегулацията.
Водещ: Саморегулацията винаги е за предпочитане. Свободни сме да ядем торби със сол и ако можем да ги изядем по-бързо, преди да е рухнало окончателно доверието към нас. Хубав съботен следобед от екипа ни, както винаги ви казвам, бъдете свободни. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.10.2012

Водещ: Вместо ние да се гневим, се гневят всевъзможни калинки. Това не ми харесва.Много по-умни от мен хора са се изказвали за евентуалната причина. От чисто хумористично представената „малко се пие в тая държава” та чак до институционалната „много се лъже и краде в тази държава”. Има и новинарски подход, любим на карикатуристите в последните дни. През седмицата непознаването на историческите герои на портрет в едно училище ги накара да рисуват едно и също – кой какво прави с портретите. Сигурно и заради аталистичната реакция, която за пореден път достиган до най-високите нива на кръвожадност, до там журналист да поиска, цитирам, да ги поиска в студиото си, което прозвуча някак като в съдебната му зала. Сигурно е обаче, че нещо толкова излязло извън контрол, щом с една карикатура може да бъде коментиран по различен начин гневът ни. Може да има връзка и с нещо друго. Във вестник „Стършел” не е имало агенти с картончета. Но пък на нас ни предстои да научим които са притежателите на картончета сред кредитните милионери. Най-коментираното обаче в еднаква степен от медии и от социална мрежа беше поредната калинкова беля. Ако в една нормална държава говорителка на поделение на силово ведомство опише публично в медия гражданин с обидни квалификации и сравнения, следващите максимум 24 часа е редно да бъде поканена да си подаде оставката. Нещо повече – би било най-нормално обществото да чуе, че тази оставка е била поискана и ще бъде приета. Как заглъхва у нас ехото от медия на медия до пълното си изчезване? В случая до изчезване ще трае и проверката. Малко като приказката с неочакван край се получи на хората във властта с посланието им. Премиерът каза калинката да се уволни. Вицепремиерът уточни „не е уволнена. Проверява се случая, освен това тя е в отпуск”. Ето това е божествената частица, която физици из цял свят търсят на грешното място в ЦЕРН. У нас тази частица се нарича самодоволна овластена административна единица, която прави разследвания и произнася присъди по един нетърпящ възражения начин. Аз го наричам подмяна и никак не ми е смешно. Какво точно се проверява? Дали световният заговор на хората с гениални умения в монтажа не са сложили в устата на говорителката на РПУ Варна думите „селски глупак”? Хайде да потърсим част по част подмяната, гарантирана ни от множеството самодоволни овластени. Ами тази подмяна е на много места и това никак не хубаво. Между другото днес историята продължава.Човекът, който е заснел тримата спящи в патрулката полицаи е поканен на, цитирам, беседа. В резултат на това вече има организирано във Фейсбук събитие от фонтан „Монтански”, а заглавието е „Будните срещу спящите – спрете произвола”. На Орлов мост, езерото „Ариана” от 15 до 17 часа. Тема, която коментирате вече и на страницата ни във Фейсбук. Аз накрая да кажа, че от опит зная, че калинките хапят. Според учените единственото спасение от хищния вариант на калинките, е жабата, но тук влизаме вече в друга метафора. Така че напред към гъола и умната коя жаба ще целунете, че не ми се мисли после какво може да стане. И след това обследване на калинките нека всички бивши, настоящи и бъдещи да се чувстват поздравени ето така. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева, Ивайло Пеев и аз Ирен Филева. Разследващата журналистика – рядкост, автоцензурата процъфтява, корупцията остава широко разпространена. Това е диагнозата за журналистиката в балкански медиен барометър. На 31 на кръгла маса ще дискутират пак реалностите. 23 години свободен печат, 8 години саморегулация и все по-малко свобода. Защо? Отговорите ще търсим днес с доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”, Асен Величков от Център за развитие на медиите. Има ли нужда от дискусии за историята ни или предпочитаме прогнозите на врачките? Който познава историята си, знае ли бъдещето си? Това пък ще коментираме с колегата от БНТ Горан Благоев, който пък, както повечето от нас знаем, е д-р на историческите науки. Колко струват данните ни в интернет и защо Фейсбук забранява на блогъра Богомил Шопов – Бого да коментира това, коментарите Ви очаквам на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите. Изписвате на българските „Клубът на журналистите – БНР” и сме заедно. Журналистиката е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Така пише в класиката. В реалността обаче какви са отговорите? Добър ден на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Добър ден.
Водещ: Балканският медиен барометър не ни каза май нищо ново.
Орлин Спасов: Е, не бих казал съвсем нищо ново. Защото може би най-важният резултат от него е констатацията, че и това наистина според мен е ново, че голяма част от тези проблеми, които иначе са познати, които и във Вашето студио сме коментирали многократно, започват да не са само външни спрямо медийната среда, да са налагани под формата на контрол и ограничения върху нея, но стигаме за първи път до много тревожния извод, че огромна част от тези проблеми произлизат от самата медийна среда. Тя самата вече е изправена пред една много сериозна отговорност за това какво се случва в собствената и професионална сфера. Така че това е едно ново послание. Иначе барометърът се провежда за първи път в България с фондация „Фридрих Еберт” работихме по него. Тази известна и много реномирана германска фондация е провела подобен вид изследване на медийната среда в много страни по света, но сега иска да започне да прилага барометъра и в региона на Балканите. Така че България се оказа втората страна след Босна и Херцеговина, в която това изследване се провежда. И бързам веднага да Ви кажа, че противно на моите първоначални очаквания и въпреки многобройните критики от последните 1-2 години към българската медийна среда, България с обща оценка по всички индикатори на този барометър, се оказа на една и съща позиция със страна като Босна, в която е извън ЕС, която има много тежки исторически конфликти, мина през война, етнически проблеми и т.н. Така че общо от оценка 5 по петобалната система, България получи една оценка от 2.7, докато Босна и Херцеговина получи оценка от 2.6. Практически се изравниха двете оценки. А по може би най-важния показател, който е свързан със свободата на изразяване и свободата на медии, България дори е доста по-зле от страна като Босна и Херцеговина, което е още един пореден сигнал за тревога за случващото се в българската медийна среда.
Водещ: Между другото тези коментари по-лесно намират коментари в мрежата и по-рядко в медиите. Това е може би част от диагнозата не свобода, която ни поставят от години неправителствени организации, които ни оценяват.
Орлин Спасов: Ами така е. Сега разбира се ще бъде некоректно да се каже, че нашите изследвания, а и изследвания на други неправителствени организации на медийната среда в България не получават изобщо отразяване в медиите. Има такова отразяване, ноѝ най-интересното е, че то е много селективно. Всеки обикновено тези критики обира тези, които се отнасят за конкурента му най-често и дава гласност на тях, докато премълчава тези, които засягат него, но това се случва не само по отношение на тези анализи на медийната среда. Подобно е злоупотребата примерно на информация като от „Уикилийкс”, засягаща България, която също така беше използвана крайно селективно по различни начини от медиите. Някои медии изцяло премълчават. Други заемат само онези фрагменти, които са в тяхна полза, а премълчават други и т.м.
Водещ: Макар че тук проблемът е по-сложен, но ще предстои и него да го коментираме разбира се, защото явно, че и по този сериал ще има продължение. В сряда предстои една още една кръгла маса. Този път организирана от Центъра за развитие на медиите. Добър ден на Асен Величков.
Асен Величков: Добър ден.
Водещ: Кой вече потвърди участие освен журналистите, разбира се, защото Вие сте поканили представители от Комисията по култура и гражданско общество, на медиите от Националния съвет за журналистическа етика, Комисиите по печатни и електронни медии, СЕМ, Съюза на българските журналисти. Да не изброявам нататък.
Асен Величков: Ами честно казано потвърдиха участие тези, на които най-много разчитаме. Участниците в двете печатни комисии, които са към националния съвет за журналистическа етика, както и представители на регулатора за електронни медии и СЕМ. И също колеги от други неправителствени организации, които следят темата и се занимават с медии, като за мен лично най-интересно ще бъде, че тези хора, които участват в процесите на саморегулация през всички тези 8 години от първоначалното изработване на Етичния кодекс да кажат своята гл.точка как виждат развитието на този процес и в момента до къде сме стигнали.
Водещ: Заглавието Ви е „23 години свободен печат. 8 години медийна саморегулация”. Нерадостна може би е равносметката?
Асен Величков: Ами предстои да видим мнението на различните участници в процеса. Предполагам, че ще е такава, да. Както и медийните барометър, така и другите различни класации очевидно показват, че сме далеч от свободата. Интересно ми е на мен специално за морала и за етиката какво може да се каже, тъй като да ви призная, както няколко години се занимава професионално с темата и следя публикации, малко се спазва този кодекс. Дори от част от медиите, които са го подписали. А да Ви кажа и нещо друго, което малко така ме изненада неприятно. Направих си труда да потърся в интернет колко от подписалите медии, подписали кодекса, са го сложили на своята страница, за да може все пак да декларират това пред своите читатели. Има само 1 вестник, който го е направил. Може да си направите извода до колко е важно това нещо.
Водещ: Какво се случва обае след тези дискусии обаче, какво би трябвало да се случва? Различни ли са отговорите на тези два въпроса?
Асен Величков: Ами другото, което е интересно, знаете – единият от двата известни печатни съюза започна да говори за нов кодекс, което е много странно да има два кодекса, етични.
Водещ: Мисля, че те все пак се отказаха в един момент.
Асен Величков: Ами да се надяваме, но те се отказаха от нов, но не подписаха стария, така че няма общ кодекс. Интересен ми е този дебат. Надявам се да има представители. Поканили сме тези издатели, които не са подписали кодекса.
Водещ: Ами те и институциите, които сте поканили, имам в предвид Комисията по култура, гражданско общество и медиите на 41-ти Народно събрание, Съюза на българските журналисти и т.н. да чуят и да дойдат на тази дискусия. Благодаря Ви за този коментар. Ще имаме повод да коментираме пък самата дискусия и това, което ще се каже на нея. Доцент Спасов, какво се случва на тези дискусии и какво би трябвало да се случва според Вас? Пак ли е сходим принципа на тортата – нарязваме на парчета и всеки си взима, което му хареса?
Орлин Спасов: Ами това е един от големите проблеми, че всички тези критики до момента, като че ли нямат достатъчна ефективност. Изговаряме проблемите, идентифицираме ги и след това нищо не се случва. Но аз все пак се опитвам да остана оптимист, защото мисля, че тогава, когато се натрупа една достатъчно голяма маса критическо говорене, което идва от различни адреси, както външни, неправителствени организации, така и различни институции на ЕС, така и редица български групи за граждански натиск и т.н., ще се достигне до една точка, в която промяната ще бъде възможна. Така да се каже тръгва малко през теорията на езика, където има една гл.т., в която езикът винаги е действие. Може би тогава, когато говоренето е недостатъчно, той не предизвиква действие, но когато много хора заговорят едновременно, не може да не се стигне до действие. Тези критики просто няма как да не предизвикат някаква промяна. Смея да се надявам.
Водещ: Ами нека да експериментираме с актуалности от седмицата. И тази седмица горещи бяха споровете на трите момчета от Добрич, които не били познавали хората от портретите. Това накара и карикатуристите да рисуват своята версия за случващото се с различни внушения. До колко усилията на медиите и мрежата да заговорят на един език би ни предпазило от емоционално налитане? Добър ден на колегата от БНТ Горан Благоев.
Горан Благоев: Здравейте.
Водещ: Всъщност вярна ли е максимата все още у нас, че който си знае историята, той си знае и бъдещето? Като че ли се натрупаха доказателства в обратна посока.
Горан Благоев: Със сигурност е вярна тази максима, поне историята го е доказала. Един немски политик беше казал, че французите са победили ПСВ, защото са имали добри преподаватели по история, т.е. войната се печели в клас още. Слава Богу, ние не се готвим за война, но всяка една нация се готви за бъдещето. Как се готвим? Аз искам да вярвам, че не това е примера за бъдещето с тези три момчета. Ще ги нарека нещастни и непросветени с цялото ми уважение към тях. И мисля, че ние медиите не сме много прави да насочваме поглед към това, което се случва, с гняв и с възмущение, защото това, което ни се показа и това, което видяхме, аз си мисля, че не е изолиран случай. Просто това е един от малкото случаи, които е влязъл в интернет, но не мисля, че други ученици не са си позволявали същото, независимо от техния етнически произход. И тук не е най-важно етническият произход. В крайна сметка дали ще са роми, дали ще са турци, дали ще са българи, те са български ученици. Ние от това трябва да се безпокоим. И аз си мисля, че тук етническият привкус едва ли има. Тук има едно незнание, /…/ незнание, неграмотност и мисля, че поведението на тези деца е упрек към всички нас. Невероятен шамар, плесник към цялата българска образователна система. Защото ще го кажа и от опит като родител – нашата образователна система форматира, не знам как да го кажа по-възпитано, форматира едно критично нищо. Значи в българското училище, ето сега наближава първи ноември, обаче педи 1 ноември ние истерично празнуваме Хелоин. От години използвам трибуната на „Вяра и общество” да говоря, че Хелуин няма нищо общо с българската традиция. То вече няма и със западната традиция Хелуин. И че ако искаме децата ни да преживяват маскарада, защото всички сме били деца, знаем каква емоция е маскирането, дайте да им дадем тази емоция на деня, който си заслужава – на Сирни заговезни. А това, което е нашето, на това, което е нашата традиция.
Водещ: Ама трябва да го измислим, за да го изработим.
Горан Благоев: Не може в българското училище преди време директорът на едно училище при това съветник на министър и тук вече аз съм леко притеснен от това, което той ми изпрати –вижте, казва той, каква програма имаме ние в училище. Ние съвсем не значи, че не държим на православието. Убедете се сами. И какво виждам аз? Че наравно с Рождество Христово, с Въскресение Хрисотов, с Деня на християнското семейство те си празнуват Хелуин. Имат ден, в който правим, видите ли, астрологичен профил на учителя. Ами как да очакваме при всичката тази /…/, която се изсипва на децата ни, защото видиш ли ние живеем в ново време, ние се отваряме към Европа, към широкия свят, как тогава да възприемаме това, което се случва в Добрич? Ами за мен това е логично следствие от всичкото това, което се струпва върху главичките на децата ни.
Водещ: Вече се появиха между другото първите коментари във Фейсбук. Ти довечера ще покажеш идването на иконата, но се появиха вече коментари по темата – може ли това копие да е чудотворно? В случая говорим за копие на иконата.
Горан Благоев: Малко скачаш в темите. Това мога доста на широко да го обясня.
Водещ: Ами не, защото то се доближава.
Горан Благоев: Тези слушатели, които са го коментирали, очевидно не са гледали „Вяра и общество” миналата събота, защото показахме в репортаж дарителя на иконата, който е председател на българското атонско движение, балканското атонско движение, извинете. И той много ясно обяснява защо копието се нарича не копие на чудотворна икона, а чудотворно копие. Все пак ние се опитваме някак си духовните неща да ги калъпим в матрицата на светското. Ами не става. Значи като тръгваме да работим в областта на духовното, нека да боравим с критериите на духовното. Ето, виждам тук и в студиото едно заглавие на вестник „Моята икона за работа.” Преди да помолим иконата за работа, вярващия човек всъщност отива да благодари на Бог и на Богородица, че имаме тази велика милост, тази икона да дойде в България и колко от нашите зрители и слушатели преди да са чули, че иконата помага за работа, знаят че това е третото точно копие в света, защото копие на тази изключително почитана икона на Света гора – това е най-главната икона на Света гора. По-важна икона на Света гора от тази икона няма. И в света има само три такива копия. Нашето е третото. Много копия има, но точно копие, с точните размери – аз съм има невероятният шанс няколко пъти да се покланям пред тази икона в Света гора и това, което виждам, е наистина абсолютно точно копие. Това е радостта, а не че иконата ще ни помогне за работата. Не това е най-важното. Не какво иконата ще ни даде, а ние как ще посрещнем и как ще отбележим този невероятен празник. И за съжаление, когато се говори за събитие на седмицата, за мен беше въпрос на поредната проява на лош вкус, ние да се интересуваме по най-елементарния, просташки начин от здравословното състояние на българския патриарх. Не че за това Светият синод няма вина, не че Светият синод не стимулира появата на такива слухове, защото знае какво се случи с папата, когато беше в болница. Все пак Ватикана регулярно излизаше със сводка за здравословното състояние. Колко достоверно – не коментираме. Но все пак медийният интерес беше задоволяван. Светият синод в момента стимулира слуховете в медиите.
Водещ: Между другото скокът не беше случаен. Независимо, че така ти изглеждаше на пръв поглед. Чудотворно ли е мрежата и медиите да заговорят едно и също по относително прост случай? Останете с нас, продължаваме след малко по темата калинки. В /…/ медии социалната мрежа направиха през седмицата реплика на говорителката на РПУ във Варна Калинка Пенчева. Резултатът от това упражнение беше, че премиерът разпореди уволнение, а до същ като истории с неочакван край, вицепремиерът поясни, че тече проверка и авторката на така нареченото обвинение, цитирам „селски глупак” е в отпуск. И тъй като е трудно да стигнем логиката, сега ще опитаме един по-нетрадиционен визуален подход. Любомир Вучков за колега журналист от БТВ, който обаче гледа на събитията с камера. Без да броим разбира се и публицистичните му наблюдения от една терапия в социалната мрежа. Добър ден на Любомир Вучков.
Любомир Вучков: Добър ден.
Водещ: Има ли разлика между това, което се вижда по телевизора и в социалната мрежа, и през терасата от трета страна?
Любомир Вучков: От терасата винаги има разлика. И тя е огромна, защото там човек може да види неща, които само сърцето му може да преживее. Висейки над собствените му дори виждания.
Водещ: Нещата, които явно не влизат в новините, защото са малки, но понякога може би се и лъжем в това отношение.
Любомир Вучков: Новините са това, което хората трябва да видят в интерес на истината. Постъпката на тази жена, за която става въпрос, е меко казано според мен … Не мога да намеря думи.
Водещ: За да не ни привикат и нас на беседа между другото, както са привикали днес човекът с фотоапарата. Кое в този относително прост случай създава затруднения? Не е ли редно говорител на поделение на силово ведомство да не въздава присъди и обиди? Кое е важно, кое е редно да определяме ние журналистите?
Любомир Вучков: Ами редно е такъв говорител според мен да си придаде малко повече тежест на позицията и не може да отъждествява един човек в такива квалификации.
Водещ:И трябва да бъдем малко по-отговорни. От нас искат да сме отговорни.
Любомир Вучков: Да и търсим постоянно в България обществото и неговото мнение. Може един такъв човек да търси в обществото мнение или каквото и да било след като казва такива думи. И да се замислим самите ние и аз като човек, който седи пред визиора, всеки път като снима дали ще те нарекат с такива думи, които аз не искам да ги употребявам в момента в ефир, каквито тя нарече.
Водещ: Вашия колега любител с фотоапарата.
Любомир Вучков: Да. Това е смисъл най-малкото обидно, а и в цялата работа.
Водещ: Да не излезе накрая Вашият колега оператор виновен, че е снимал този отговор?
Любомир Вучков: Той може да излезе виновен, защото извинявам се, ама не може жената, която е помолила според мен премиера да бъде кръстник на детето и, след това да говори по този начин и има едни неща, които не бива да бъдат даже и да ги мислил, не бива да бъдат казвани.
Водещ: Ами тя сагата днес продължава.
Любомир Вучков: На този пост. Да и де да знам.
Водещ: Сагата днес продължава. Между другото на Орлов мост се събират будните срещу спящите, така са си кръстили хората събитието. От 15 до 17 часа на езерото „Ариана”. Благодаря Ви за този коментар. Любомир Вучков, колега журналист, оператор от БТВ. Кое в този относително прост случай създава затруднение според Вас, доцент Спасов? И какво точно трябва да се крие зад репликата „тече проверка”? За какво проверка?
Орлин Спасов: Сега, тук бих разделил два аспекта. Единият е този, свързан с реакциите на самите институции, другият – свързан с медиите. По първия проблем как реагират институциите, Вие сама казахте, че премиерът каза, че говорителката на РПУ трябва да си подаде оставката и да бъде уволнена, докато министърът на вътрешните работи взе една по-предпазлива позиция, като той разбира се каза, че тече проверка, което в случая малко е излишно, тъй като има документиран материал от това изказване. Но това поне, което прочетох вчера в медиите, беше малко по-прецизно. Той твърдеше, че не иска да избързва с оценките, защото съществува презумпцията за невинност. Което разбира се би било хубаво, ако случаят не беше толкова очевиден. По-трвожно е, че като че ли тук има двойни стандарти в определени конкретни случаи се прилага презумпцията за невинност, докато в други случаи, които са широко известни, първо се действа и след това се стига до често парадоксалната ситуация, в която обвиненият трябва да доказва невинността си. Така че този двоен стандарт донякъде е безпокоящ, но иначе бих поне аз уважавал винаги спазването на тази презумпция. Що се отнася до медийния проблем, тук първо става дума за човек, който е в позицията на говорител на една много важна институция. Какво правят говорителите на тези институции? Те не говорят пред представителите на самите институции, те говорят пред медиите и пред публичността. Това е човекът в РПУ Варна, който има пряк контакт с медиите. И тогава, когато той си позволява подобен език пред медиите, мога да кажа, че това представлява известна форма на натиск върху самата медийна среда, размахване на пръст заплашително.
Водещ: Това е един от критериите на „Репортери без граници”. Натискът, който институциите упражняват върху журналистите.
Орлин Спасов: Точно така. И употребата на подобен език и на заплашване в подобен случай според мен директно представлява форма на натиск. Да не говорим, че пък последвалите действия срещу този гражданин, качил снимките в социалните мрежи, представлява форма на натиск върху самото гражданско общество. Според мен недвусмислено имаме такъв случай, тъй като тук се оспорва практически свободата да се изразява критично мнение, защото точно за това става дума с публикуването на кадри от този случай.
Водещ: Между другото ще бъде интересно до колко ще произлезе събитие от това, което излезе във Фейсбук. Будните срещу спящите днес на Орлов мост. Нека да се върнем сега пак, прескачайки умишлено презумпцията за невинност по отношение на незнанията по история, Горане. Има ли място за дискусия по телевизията? Ето, БНТ започва една поредица. От понеделник ти ще бъдеш водещ на една такава дискусия за Балканската война. Щом не познават Левски, какво ли знаят за Балканската война?
Горан Благоев: То незнанието за съжаление води след себе си всичкото това, което се случва. Защото може би тази дама, малко ще се върна на предната тема, ако беше малко по-просветена словесно, нямаше да си позволи това нещо. Най-малкото, защото един говорител трябва да говори и да не … Да бъде посредник между своите институции и медиите и да говори, а не да коментира.
Водещ: Можем да си помислим, че точно е казала това.
Горан Благоев: Аз се връщам на началото на нашия разговор за това как, незнаейки историята, ние отново я изживяваме. И пак взимам повод за случая с Варна, защото стигна и до нашия проект, за което ти благодаря. За мен другото, което много опасно за едно гражданско общество е, че тук имаме едни твърде явни прояви на вече все по-трудното овладяване на авторитета. Защото забележете от къде идва сигналът за оставката на тази дама. Не от нейните преки началници, а от най-високо ниво. Ние някак си като общество почнахме да свикваме, че видиш ли бащицата на нацията, ако той не се заеме с решаването на един проблем, този проблем няма да се случи, няма да реши, ние ставаме индиферентни към проблемите си, защото чакаме някой друг да ни ги реши и почвам да си мисля, че някак много тенденциозно ние почваме да си връщаме манталитета от преди 20 и няколко години, което не е добре.
Водещ: Сърдим се на златките от една страна, но приемаме логиката на…
Горан Благоев: Именно за незнанието ни за историята. Ето, например честваме вече 100 годишнината от Балканската война. Как я честваме е друг въпрос. По време на Балканската война, сигурно много малко сегашни слушатели знаят, че е имало една цензурна комисия, която не само е цензурирала войнишките писма от фронта, но тя си е слагала подписа, един от министрите в кабинета съвсем официално – той е оглавявал тази цензурна комисия. И всички журналисти, особено западните журналисти, е трябвало да получат неговия апарат под текстовете си преди да ги пуснат по телеграфа. Естествено, че е било въпрос на професионализъм ти така да изнесеш фактите и данните, че хем да минеш през иглените уши на цензурната комисия, хем да изнесеш истината. При все че казват, че този въпрос е министър, за съжаление изневерява ми паметта за неговото име, е бил толкова сладкодумен, че почти не е оставало време да им чете текстовете. Може би той си е гледал малко формално работата. Това, което искаме с тази дискусия, която започва по инициатива на нашия делегиран продуцент Нана /…/ с подкрепата на програмния директор Севда Шишманова и на генералния директор Вяра Анкова, е наистина 6 знакови годишнини от календара тази и следващата година да стигнат до зрителите по един по-смилаем начин. Чрез академичното присъствие на специалистите, но на един по-достъпен език. Първата от поредицата дискусии на този проект – история – бг, е в понеделник, в 9 вечерта. Аз съм избран на бъде водещ. Другият водещ ще бъде моят уважаван колега Андрей Захариев. 6 са годишнините, на които ние поставяме акцент. Това е 100 годишнината от Балканската война, после 100 годишнината от построяването, не освещаването държа да отбележа, построяването на храм паметника „Свети Александър Невски”. След което идва годишнината от турско-руската война, годишнината на Ботев, годишнината от спасяването, 70 години от спасяването на българските евреи и една много голяма годишнина от мисията на Кирил и Методий във Велико Моравия. Тези годишнини решихме, че са наистина един достатъчно добър повод да се поговори дискусионно за това, което знаем, за това, което не знаем, за това, което е премълчавано или това, което витае като мит за едно или други събитие от нашата история.
Водещ: Има ли портрети в студиото?
Горан Благоев: Не.
Водещ: Може би е полезно да има.
Горан Благоев: Портрети мисля, че режисъора Дамян Петков се погрижи достатъчно добре през тази седмица да има едни кратки клипчета с надслова „Знаете ли, че…”.Е, сега не очаквам всички ученици, те и историците не ги знаят всичките портрети на пълководците от Балканската война. Не това важното. Проблемът е, че ние като общество и аз се надявам, че по време на дискусията ще стане въпрос за това, ние като общество не им изградихме достойния паметник на тези хора. Отидете в Одрин, за да видите какъв мемориал има на Шокри Паша, който е представил не като долния капитолант, както ние по български би следвало да си мислим, защото ние обичаме да се пъчим с победите си, но никога не виждаме подвига в страданието, в това ти по достоен начин да предадеш една крепост. Турците дори и от поражението си са успели да извлекат национален дивидент. Табията, на която е част от големия одрински форт, реставрирана, запазена е превърната в мемориал на Шокри Паша. Който всъщност на 13 март 1913 година капитулира пред българската армия. Но този човек е представен, забележете, като бранителя на Одрин, като пълководецът, който успява половин година да удържи Одрин пред българския напор. Кажете ми къде са героите на България от Балканската война, къде е техният мемориал на всичките тези пълководци, генерали, полковници на редовите войници? Мемориал, който ние трябваше да имаме отдавна в центъра на София и го нямаме. Сега тази комисия по честване и инициативният комитет седнал да възстановява войнишки паметници. Да видим какво ще се случи с това, но струва ми се, че ние имаме нашата памет, след което като се случи нещо като това, което се случи в Добрич с трите момчета, писваме истерично „олеле какво става!?!” Ами става това, което ние правим, което ние си постиламе, което ние възпитаваме в децата си. Чувството на тотален нихилизъм.
Водещ: Може би трябва да започнем от там, че Андрешко не е /…/ герой. Че Алеко описва Бай Ганъо, който се тупа по гърдите, викайки „Булгар! Булгар!” като сатира. Това е сатира.
Горан Благоев: Да обаче сега разбрах, че има една пиеса, която търси положителното в Бай Ганъо.
Водещ: Той няма лошо. Творческите опити нека да има свобода, дето се вика, театърът да не го цензурираме. Въпросът е ние някак си да поставяме нещата на място.
Горан Благоев: Това не е цензура, но в крайна сметка при един такъв изграден образ, сатиричен, гротеска за цялата българска, за целия български манталитет през годините, някак си да търсиш позитивното, според мен означава ти да се опитваш да привнесеш чалгата в онзи висок клас на културата, в който тя все още не беше проникнала.
Водещ: И дай Боже да не прониква.
Горан Благоев: Нямам нищо против творческата свобода. Тя е нужна, полезна е, но в крайна сметка, ами що не се замислим тогава, че и тези деца може би творчески са решили да интерпретират отношението си към революционерите.
Водещ: Да де, да. Това е двойният стандарт, за който си говорим днес и изобщо в последните години.
Горан Благоев: Една нация или има своите стожери, около които гради идентичността си и дори и критично да подхожда към тях, не ги срива, или просто няма какво да се учудва от това, което се случва.
Водещ: Кое е вярното послание за посрещането следобед? От колко започва излъчването?
Горан Благоев: Посрещането на иконата е в пет и половина следобед. Колегите от БНТ2 първи ще го излъчат. Ние се включваме в 6 часа, тъй като от 4 до 6 има мач и „Варя и общество” е изместено с 1 час, така че ние от 6 часа пък ще се включим на богослужението, което наистина ще бъде уникално, тъй като ще се обслужва по светогорски обичай, нещо, което в катедралния храм „Св.Александър Невски” не се е случвало. Няма как да се случи. Ще се пее на два клироса долу в храма, не горе от хор балкона. Ще се оправят молитвите, а и самият факт, че се създава един кът на Света гора в патриаршеската катедрала, мисля че е достатъчно основание на тези зрители, които няма да бъдат в храма, да бъдат с БНТ.
Водещ: И все пак журналисти са тези, които опитват да помогнат на този храм да има и нотариален акт, което е някакво безумие.
Горан Благоев: Да това е една изключително благородна инициатива на колегите от БНТ 2 и на техния директор.
Водещ: Разбира се и на теб.
Горан Благоев: Е, аз ги подкрепих с голямо удоволствие. За съжаление някак си блъскането по институционалните врати трудно дава резултат, но мисля, че ще има положителен ефект.
Водещ: Доцент Спасов, има ли смисъл журналистите наистина да полагаме нечовешки в моменти усилия да изгоним чалгата от медиите?
Орлин Спасов: Разбира се, че има и за съжаление може да се каже, че това не се случва достатъчно често и в този смисъл БНТ и БНР стават едни острови, в които продължават да се правят смислени неща по отношение и на идентичността, както каза и господин Благоев, защото аз виждам тези алтернативи като най-вече една алтернатива на крайностите на национализма, които винаги изкривяват до неузнаваемост често картината на националните ценности.
Водещ: Дали я изкривяват или направо я подменят?
Орлин Спасов: Дори я подменят и които в крайна сметка винаги съпровождат своите действия с подчертана агресия, която е насочена винаги към някой друг, към брат, към някой който в виновен, към някой, който е причинил нещо на нас като народ. Докато това, което тук чуваме от господин Благоев като инициативи наистина е смислено, защото то…
Водещ: Премахва двойнствената реакция.
Орлин Спасов: Просто го отменя. То внася една човешка, една нормална, едно нормално измерение на националната идентичност, защото този отговор на класическия въпрос „кои сме ние?” продължава да стои.
Водещ: Колкото по-малко комплекси имаме, толкова по-лесно ще ни бъде.
Орлин Спасов: Да и в този свят ние имаме нужда от един спокоен, разумен отговор на този въпрос. И за това аз мисля, че е много позитивно това, което се случва. Освен това виждате, че и целият разговор до момента се върти тук днес около кризата на авторитети. Всъщност това е един от тежките проблеми на българското общество, защото нито училището вече е способно да наложи авторитет, нито семейството дори е способно да наложи такива авторитети, медиите само отделни от тях все още имат някакво съзнание за тази мисия, че те трябва да предложат нещо. Така че в тази тежка криза на авторитет ние не трябва да оставим улицата на формира дневният ред на обществото, защото тогава ще имаме непрекъснато подобни случки като тази в Добрич с учениците, които поругават портрети и т.н.
Водещ: Лошото е, че ще има и калинки.
Орлин Спасов: Ще има и калинки.
Водещ: Защото това е хранителната среда на калинките. Горане и ти да кажеш нещо, защото зная, че бързаш. Искаше да репликираш или? Да, да.
Горан Благоев: Аз исках първо да благодаря за тези хубави думи. Само да допълня, когато говорим за национализъм, че целта ни с тези формати наистина не е да веем националното знаме, напротив – критично подхождаме, особено сега във връзка със 100 годишнината на Балканската война. И това, което ще бъде един елемент на новост – специално потърсихме специалисти от Турция, от Гърция и от Сърбия. Тяхната гледна точка, на тяхната историография към България и въобще към Балканската война и това, което на пръв прочит почвам да усещам е, че ние много малко се познаваме. Много малко познаваме гл.т.на съседите към нас. Съседите много малко нас ни познават. Даже един от гръцките водещи специалисти каза „Гърция почти казва, не говори за съюзниците си в Балканската война”. Ами като се замисли човек, ние също не говорим за съюзниците си през Балканската война или като заговорим се сещаме за онази песен „Съюзници разбойници”, която започнаха и да пеят нашите пра дядовци след Междусъюзническата. И наистина е време, когато говорим и за липсата на авторитет или за упадъка на авторитетите, да се замислим за това колко е важно наистина ние да просвещаваме. Училището да просвещава, университетът да просвещава, защото университетът за съжаление се оказа един много несправедливо поставен в ролята на заложник за българското средно образование. Университетът някак си консумира всичките негативи, които идват от средното ни образувание и ги възпроивежда. А университетът идва всичкото това, което ние коментираме във Варна с тези калинки, защото ако тази калинка беше учила, където трябва или както трябва, или най-малкото ако професорите и бяха малко по-критични към словесността, нямаше да се изложи и тя самата. Така че тук наистина борбата е,колкото и да е демодирано на моменти, ние и като медии, и университетът със своята академична мощ да се отстоява именно този вкус към просвещението. Не да се създават читанки, а просто просветени хора, защото просветеният човек – той е гражданинът, той е мислещият човек, той може да роди тази инициатива във Фейсбук „Будните срещу спящите”. Стадото не може да го създаде.
Водещ: Обаче за ценоразписа във Фейсбук и стойността на личните ни данни ще продължим след малко. Останете с нас. Ще стигнем ли до парадокса медиите да са по-свободни от интернет. Колкото и абсудно да Ви звучи и това би могло да се случи, ако се окаже, че данните ни в интернет могат да се купят за жълти стотинки. Ето един такъв пример даде Богомил Шопов, блогърът Богомил Шопов- Бого, по-познат в мрежата като Бого. Кой купи личните данни за жълти стотинки? Добър ден Бого.
Богомил Шопов: Добър ден.
Водещ: Всъщност цифровите права са нещо много важно. Цената на личните ни данни като че ли може да изкриви до неузнаваемост картината.
Богомил Шопов: Така е. За съжаление.
Водещ: До колко е социална една мрежа, в която личните ни данни наистина могат да се купят за жълти стотинки и изобщо нека на кратко да припомним на нашите слушатели ти всъщност какво направи и купи данните на 1 милион?
Богомил Шопов: Точно така. Тази социална мрежа, за която говорим, тя не е известна с това, че се грижи за данните на своите потребители, така че това не трябва да ни учудва. И всъщност историята е следната – докато се пробвах из интернет да търся разни неща, попаднах на оферта, в която продавач продаваше данните на 1 милион и 100 хиляди потребители в тази социална мрежа. За сумата от 5 американски долара. И аз се направих на любопитен и си купих да видя просто дали наистина има някакви данни вътре в този файл. И се оказа истина. Имаше данните на много потребители на социалната мрежа. Включително имена, имейли и идентификатора на самата социална мрежа, с която можеше да бъде намерен самия човек. Т.е. линка към профила на човека.
Водещ: И защо социалната мрежа ти забрани да споделяш това дори в блога си?
Богомил Шопов: Ох, ами причините могат да бъдат много. Първо, за да не бъде възпрепятствано така да го наречем разследването, което те уж водят, което според мен не е така. Второ заради това, че в момента тази социална мрежа има няколко дела за изтичане на лични данни в ЕК. И третата причина, на мен която ми хрумва, е това, че те могат, в момента имат разбира се финансови проблеми и инвеститорите могат и да не са доволни от нов скандал, с лош скандал разбира се, с намесено тяхното име.
Водещ: Сега ще те помоля да чуеш какво мислят хората за тази социална мрежа, защото имам усещането, че ти си кореспондираш с някаква калинка от Фейсбук. Нали то стана нарицателно през седмицата това име. С Ивайло Пеев попитахме младите хора какво е социалната мрежа според тях. Първо да цитирам на страницата отговорите. Най-тривиалната социална мрежа според Диана Тонева. Място, където се предполага, че можеш да кажеш нещо без да, което бързо ще стигне до повече хора. Фейсбук – виртуалният вариант на агент от ЦРУ според Росен Шарков. Стоян Нешев е написал, че Фейсбук е мъжко лице, което те гледа право в очите, с татусите и публикациите там са прости, ясни и разбираеми за всички. Със сигурност свободата на мнението в случая е интерактивна. Ето какво казаха пък други млади хора прд Ивайло Пеев.
Ивайло Пеев: Какво е Фейсбук? Медия, платформа за манипулация, политическа пропаганда, рекламен инструмент? Преди време излезе новината, че данъчни дебнат фейсбук статуси за похвалили се с големи материални придобивки. Това ни кара да си поговорим за сигурността в социалната мрежа.
Гражданин: Фейсбук всъщност е доста опасен и трябва да внимаваме какво споделяме, какво си пишем, какви съобщения и какви публикации правим.
Гражданин: Хората трябва да внимават какво публикуват.
Гражданин: Много крадена информация и много злоупотреба с личните данни на хората.
Гражданин: За мен е много опасен, защото наистина няма никаква защита върху личните данни.
Гражданин: Абсолютно не са защитени хората във Фейсбук.
Гражданин: Имаше един експеримент в Белгия, в Брюксел. Един мъж беше разпънал една бяла шатра и се представяше за гадател. Пусна на едно момиче пин кода на кредитната и карта цифра по цифра и той каза – ето сега нека да Ви разкрия тайната на моите магически способности. Една завеса падна и отзад едни хора, ровещи се във Фейсбук с всичката изтичаща информация от там. Фейсбук трябва да бъде по-обзопасен мъничко.
Гражданин: Не е защитен Фейсбук. Изключително много щети могат да бъдат нанесени върху нечий живот.
Гражданин: Да, крадат се пароли. На мен лично да ми крали паролата и са ми влизали във Фейсбик.
Гражданин: Хората нямат Фейсбук култура. Могат да те купят и продадат там без да се усетиш.
Ивайло Пеев: Тогава при всички тези рискове, какво ни кара да бъдем в социалните мрежи и да не можем без Фейсбук?
Гражданин: Това е книга за личността. Ти показваш своята личност, някой ще я хареса и ще иска да комуникира с теб.
Гражданин: Най-много положителни страни – първият протест в България, организиран във Фейсбук, се състоя и това много ме зарадва. Имаше протести в Гърция и бяха излезли с плакат – тихи да не събудим българите. Мисля, че българит се събуждат.
Гражданин: Комуникация, журналистиката е комуникация, медията е комуникация. Няма как без нея. Създаване на новини. Създаване на организации, младежки.
Гражданин: Фейсбук е един невероятен рекламен инструмент. В него за един предприемчив ПР се отварят невероятни възможности.
Гражданин: Според мен Фейсбук е политически инстримент. Всички сме свидетели дори на кампанията на Барак Обама във Фейсбук, която беше доста успешна. Нашите политици също се опитват да следват неговия пример, но според мен неуспешно до момента, защото засилват активността си само преди избори.
Гражданин: Според мен Фейсбук е новият световен мегдан, клюкарница и новинарница. Няма как. Където има клюки, там има и новини. Някои фалшиви, някои абсолютно истински.
Гражданин: Фейсбук е медия безспорно.
Ивайло Пеев:Клюка или новина са постовете във Фейсбук?
Гражданин: Ами някои са клюки, някои са новини. Смисъл във Фейсбук – много, много клюки. Новини за съжаление някои фалшиви. Не знаеш. Объркваш се на какво да вярваш.
Гражданин: Има много медии, които самите те вече са си намерили място във Фейсбук и те си отразяват вече новините там.
Гражданин: За мен фейсбук е проводник – проводник на идеи, проводник на новини, проводник на поведение. До колко това поведение е добро или лошо, новините – добри или лоши, не можем да кажем със сигурност.
Гражданин: Трудно е да различиш истина от измама. Фейсбук не успява да го прави. Всъщност той попадна в мрежата на мнимата журналистика.
Гражданин: Фейсбук е медия, да. Тя е по-добра от другите медии може би, защото хората могат да я използват по-лесно и по-бързо. Тъй като, влизайки от телефоните си, те за секунди имат информацията, от която се нуждаят.
Гражданин: Фейсбук може да се причисли точно към тази четвърта власт.
Гражданин: Фейсбук е наистина новата медия, която може би ще промени света. Още повече с още по-бързи темпове.
Гражданин: Не смятам, че фейсбук е медия. По-скоро е мястото, където другите медии намират израз.
Гражданин: Все по-малко хора четат вестници и книги, а Фейсбук е във всички домове и достъпен за всички. Няма как просто.
Гражданин: Много повече хора стоят пред интернет, отколкото пред телевизора, или пък да слушат радио, или пък да четат вестник. За жалост е така и тенденцията е такава.
Водещ: Ето за това е важно цената на личните ни данни във Фейсбук да е ясна. Бого, от къде те цитираха най-често? От кои медиите те цитираха по света най-често? Може би немските, защото традиционно критични са по отношение на цифровите си права немците.
Богомил Шопов: Ох, трудно е да се каже, понеже вчера беше някаква лудница. Руски медии, американски, немски, немско говорящи, швейцарски. Беше наистина световен отзвук, което ме радва от една страна, защото с еобръща огромно внимание на проблема с правата на потребителите. Не се изтъква информацията, че някой е направил нещо, а се обръща повече внимание на това, че…
Водещ: На смисъла.
Богомил Шопов: На смисъла, точно така, което мен много ме радва. И българските медии разбира се. Те подеха доста голяма част от инициативата да се разпространи тази информация навсякъде.
Водещ: Ами да се надяваме, че ще променим смисъла. То така става. И даже може би щ променим и идеята Фейсбук да бъде анонимна журналистика, защото това крие много сериозни рискове.
Богомил Шопов: Вече въпросът е наистина сложен, но трябва да накараме Фейсбук ние като потребитли да се грижи много по-добре за нашите лични данни. Например, ако искаме да си махнем акаунта от Фейсбук, те наистина да изтрият данните за нас, а не…
Водещ: Те да стоят някъде в сървърите.
Богомил Шопов: Имаше една карикатура да ги съхрани някъде на Марс и после да ги използва по някакъв начин.
Водещ: Много ти благодаря. Богомил Шопов, Бого от Чехия с коментар за урока, открития урок, който изнесе по повод сигурността на личните ни данни. Господин Спасов, трудни ли ще бъдат от тук насетне взаимоотношенията между медиите и Фейсбук и изобщо редно ли е вече да говорим и за някакъв регламент, неписан разбира се?
Орлин Спасов: Е, за Фейсбук, както видяхте и от анкетата, която сте направила, може да с екаже всичко. И да е вярно на всичкото отгоре. Виждате, имаше и критики, имаше и похвали. Това всъщност е един много голям сайт, един паралелен интернет, дори бихме могли да кажем.
Водещ: Все пак мястото за гражданското общество.
Орлин Спасов: Разбира се. Но това е просто една среда. Ако гражданското общество е достатъчно активно, то ще намери и други среди. Просто Фейсбук сам по себе си не може да реши никакъв проблем. Това просто е едно улеснение, бих казал на комуникацията. Така че медиите ще бъдат вътре. Няма никакво съмнение. Но бих искал да добавя нещо, което ми се струва важно към това, което много интересната и полезна акция на господин Шопов постига като ефект. Именно увеличаването на съзнанието, че самите големи корпорации в интернет трябва да се грижат за сигурността на своите потребители. Това разбира се е така и е полезно, но има и един друг аспект и той е свързан с това, че самите потребители трябва да се грижат за своята сигурност.
Водещ: Ами като стават журналисти, това е част от журналистиката. Отговорността.
Орлин Спасов: Особено журналисти. Съвсем наскоро попаднах на един много интересен дебат, който се води в Германия във връзка с така нареченото пост приватно общество. Общество, в което вече н може да има гарантиране на защитата на лични данни и инициаторите на тази дискусия правят много интересни предложения. Те, в следствия на един анализ, който реализират, стигат до извода, че в крайна сметка личните данни в интернет винаги ще бъдат уязвими, тъй като винаги има хакери.
Водещ: Но трябва да бъдат пазени.
Орлин Спасов: Разбира се, но голямата отговорност трябва да се прехвърли върху образованието и обучението на хората, които използват интернет.
Водещ: Значи днес останаха секунди, за да кажа не само „бъдете свободни”, но „бъдете и отговорни”. 15 до 17 – Будните срещу спящите.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 20.10.2012

Водещ:Няколко историци в залата без да се брои скелетът от гардероба на историята, … Времето не е ничие, не се взема, не се купува, изживява се и особено трудно да оценим изживяното. Доста по-сложно е от това да погледнем часовника. Това е една от причините за историята да се чака да се изживее, за да се опише. Може ли скелетът от гардероба да се превърне в звезда?Ако направим едно бегло сравнение с леля Мария и усърдието да ни предлага най-доброто решение срещу ежедневните петна, то отговорът е не. Леля Мария все пак е наета, за да ни предложи сделка. Плащаме и перем. Със скелета от гардероба нещата стоят по-различно. Ами ако го изперем? Това алхимично упражнение аха да се проведе вчера в СУ „Св.Климент Охридски”, където историческият факултет организира научна конференция, посветена на 70-та година от рождението на Людмила Живкова. Странно защо на сайта на университета обаче няма информация точно за тази конференция. Но образите могат да се видят в една изложба. Ако някой не си е влизал вчера в профила в социалната мрежа и не е слушал новини, можеше да бъде доста изненадан. Гледката на стена, пълна със снимки от миналото и цитати може да позари всеки здрав разум. Едва ли организаторите на така наречената научна конференция в СУ, посветена на Людмила Живкова, са подозирали коментарното цунами, което ще ги залее. Изобщо проведената с известни затруднения конференция е на път да надмине някогашната карта на Джак /…/ с черепите. Тоталитаризмът не се пере е една подходяща редакция на заглавието на негова книга, която се казва „Холивуд пере най-добре”. Пере, пере, колко добре да пере? Знаят двама от участниците в една фото сесия с двама актъори от Холивуд, но това е стара новина. Тоталитаризмът умря, казват някои. Други ни го поднасят изпран, а трети изживяват един истински ренесанс на спомени по време на, по това време в медиите. Дали това е част от сценария в рекламната стратегия? С тоталитаризма са си отишли едни мечти, надежди. За това форсирано и извънредно за тях са рекламните послания. Може би митовете продават влияние. Резултатът трябва да бъде протягане на електоралните готовности. Дами и господа, прекъсваме обичайните събития за извънредни такива. Жизнено важно е да редактираме въпроса за референдума за „Белене”. Трябва да се оцени културната политика, водена от Людмила Живкова. Доста парламентарно време беше отделено за редактиране и спорове „АЕЦ” или „ЯЕЦ”. В това време по света френският парламент прие 75% данък за хората с много високи доходи – над 1 милион евро, предаде агенция „Франс Прес”. Планира се ставката да действа в рамките на три години и да влезе в бюджетната рамка на страната идващата година. Оттатък Ламанша великобританският премиер се раздели с парламентарния си секретар на управляващата консервативна партия Андрю Мичъл, който подаде оставка след като не успя да опровергае обвиненията, че е наругал полицаи и ги е нарекъл плебеи в караница пред офиса на премиера на „Даунинг стрийт”. Мичъл отговаряше за поддържане на партийната дисциплина в парламентарната група на управляващите. Представители на опозиционната лейбъристка партия осъдиха поведението на Мичъл. В Туитър министърът на отбраната в сянка Джим Мърфи писа, че някой от тези тори, консерватори са невъзпитани, разглезени, келеши и сега един от тях беше хванат. У нас съдът отсъди вътрешният министър не е бил разбран за връзката на съдия Мариана Тодорова с мафията. Дами и господа, прекъсваме нашата музикална програма за извънредно съобщение. В 8 без 20 професор Ферел от обсерваторията в Чикаго съобщи за няколко експлозии за нажежен до бяло газ, които се наблюдават през равни интервали на планетата Марс. Спектоскропът показва, че това е водород, който се движи към Земята с огромна скорост. Ето това е една игра с цитат от онази радио пиеса на Орсан. Сигурно забелязахте, че редактиран го казах и преди малко, опитвайки се да Ви представя по-малко по-нетрадиционен начин делата и споровете около документите на политиците през седмицата. Какво показва този редакторски опит? Например че общите политически дебати, да кажем на острова, също се водят на език, който е на ръба на възпитанието. Но за проявите извън този ръб следва санкция. За ръба на космоса, който попревъзбуди всички ни в края на миналата седмица, ще говорим малко по-късно. А иначе липсата на санкции за реплики и събития на подобни явления у нас, които са отвъд ръба на доброто възпитание, обикновено взривяват мрежата. За сега понякога откъслечно влизат в медиите като коментари, но от това нищо не следва. Посланието е „говорете си, не ни пречите”. Дали усещането, че който, каквото и да говори, ще става това, което е решено, е мотивът за критиките към медиите, че подменят дневния ред. Още едно събитие на седмицата, което може да се каже, че беше относително подценено, но днес преживява ренесанс на първите вестникарски страници, които ни обещават според обещание дадено от Цветан Цветанов, че няма да ни спират на пътя катаджии, ако не нарушаваме закона за движение по пътищата. По-рано през седмицата обаче чухме следното: ”искате ли да се разберем нещо? Бъдете мои агенти, когато мама и татко нарушават правилата за движение, вие да ми се обаждате. Моят телефон е 112. Няма да ги глобявам, само ще им се скарвам.” Това са думи на директорът на КАТ София Богдан Милчев, който е застанал пред ученици от 6 клас. Мисля си, ако за Юда и за поп Кръстъо има историко-философски спорове дали са извършили предателство, предложението към децата е обикновена покана. Подозирам, че нито едно от децата, пред които е отправено това крайно неприлично предложение, не се е казвало Павлик Мородов. Малка е вероятността и Богдан по един или друг начин да е изучавал анти отопията на Оруел и предполагам, че това е причината да изглежда, че я прилага в практиката като ведомствена утопия. Случаят някак лесно влиза в онази крилата фраза „ние ги хващаме, те ги пускат”. Само че на фона на данните за размера на употребяваните СРС, това звучи доста притеснително, меко казано. Коментарите Ви за тези и други събития очаквам на страницата ни във Фейсбук – „Клубът на журналистите – БНР”. В началото на седмицата Ви предложих да коментирате картинките, които споделяте като коментар на стената си в социалната мрежа. Владимир Дойчинов е показал на снимка неговата версия. Есенен пуст плаж и пред морето телевизор. Снимката е почти без цвят. Цветовете обаче се виждат на телевизора, който показва морето зад себе си в цвят. Христо /…/, както ми писа, избира държавнически подход. Вчера той нарисува Борисов и Станишев, които се здрависват пред табелка „АЕЦ Людмила Живкова”. И докато търсите Вашата картинка или пишете вашия коментар на страницата ни, ние ще коментираме създава ли проблем за журналистите извънредното законодателство, което защитава банките? Има ли случи, в които е по-добре да свалят публикация, не защото не е истина, а защото е възможно да станеш обект на натиск? Какви са правилата, които в Европа регулират правото на журналистите да информират по отношение на банките и капиталовите пазари? В студиото вече сме с Петър Караиванов, изпълнителен директор на сайта finance5.bg, Тони Марков – анализатор на капиталовите пазари и председател на „Клуба на журналистите”, които утре издават капиталовите пазари с рейтинг ААА. А по телефона разчитаме на коментарите на адвокат Веска Волева и надявам се този път да бъде успешна връзката с Франция, която в миналото издание малко ни изневери с адвокат Георги Кирелов, практикуващ във Франция. Нова телевизия сезира Етичната комисия срещу лъжи в жълти издания. Очакванията на Силва Зурлева, член на управителния съвет на Нова, ще чуем още. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Роза Дамянова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Ако миналата седмица ни беше лесно в отличаването на събитията и заключихме, че финансистите сигурно са полудели, то сега определено сме малко затруднени. Краят на седмицата разбуни духовете с един доста екшън завършек – така наречената научна конференция. Редакционните мъки на депутатите иначе развълнуваха еднакво мрежата и медиите, а новините от Европа за финансовата дисциплина в Съюза звучаха малко бледо на този фон, да не кажа, че българският им превод беше много странен. Добър ден на гостите ми в студиото, Тони Марков.
Тони Марков:Здравейте, благодаря за поканата.
Водещ:И Александър Караиванов. Дали не сбърках името?
Петър Караиванов:Петър Караиванов.
Водещ:Петър Караиванов. Вашите събития, ако трябва в един топ 3 да ги класирате, как ще изглеждат? Много трудно се избират събития, но като че ли финансовата дисциплина в ЕС е Вашата новина или не е?
Тони Марков:Ами аз имах очаквания за някакви решения в посока на единния надзор, но очевидно това се проточи дълго време, въобще няма да има там въвеждане в действие така да се каже.
Водещ:Политическа воля.
Тони Марков:От една страна има, от друга, как беше „хем боли, хем сърби”.
Водещ:Това е на Тони Марков версията. На Петър каква е?
Петър Караиванов: Аз мисля,ч е в крайна сметка обаче така или иначе станахме свидетели на нещо, защото ще има банков надзор в Еврозоната, което е дин компромисен вариант между големите в Еврозоната, макар да не беше прието предложението на Германия да може някакъв надзорен съвет в Еврозоната да съблюдава, да ревизира и евентуално да санкционира бюджетите, които са направени според този надзорен орган правилно.
Водещ:Бюджетите, които са популистки.
Петър Караиванов:Именно. Но въпреки това новината успокои пазарите вчера, бе приета добре, испанските дългови книжа…
Водещ:Различни нужди ли интересуват хората и финансовите пазари, май така се оказва. Да не говорим, че чисто българския превод на тази новина в очакване звучеше по един много странен начин. Премиерът ни каза, че се е поскарал.
Петър Караиванов:Ами беше много забавно наистина, мило. Забавно. Не мога да си представя как, по-скоро бих искал да го видя, ако може на живо как премиерът ни ще се скара на колегата си от Испания, от Италия, от Гърция, от Португалия например и други държави, но беше забавно.
Водещ:Всъщност никой още не е оспорил верността на максимата, че каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Съмнително е, че се налага да се организира научна конференция по този точно въпрос. Дали обаче писането за финанси е лесна работа? Всеки конкретен случай някъде изкривява реалността. За това нека да се опитаме да изградим един теоретичен модел. Как точно, в какви точно взаимоотношения е станал популярен напсоледък член 152 А от Закона за кредитните институции и член 41 от Конституцията, който пък ни дава правото да търсим, получаваме и разпространяваме информация? Господин Караиванов, Вие имате опит, споделяли сте не веднъж, че Ви се е налагало да сваляте от сайта информации. Как се случва това?
Петър Караиванов:Да, ами обикновено се случва с обаждане по телефона. И така настоятелно, ако мога да се изразя, молене да бъде свален този материал, за да видите ли, да не предизвика, каква беше аргументацията…
Водещ:Вероятно паника.
Петър Караиванов:Не точно паника, защото за паника не може да става въпрос, но ерозиране в доверието, така да го наречем, към дадена банка в България или към дадена финансова надзорна институция, имам в предвид КФН. И да не се опетнява името им. Така горе долу са формулировките. В крайна сметка обаче понякога съм се съобразявал с тези настоявания, понякога не.
Водещ:За сега не е имало последствие?
Тони Марков:
Петър Караиванов:Ами имало е опити, определено, да има последствия. Те се изразяват под формата на всякакъв възможен законов, говорим начин, нали санкции, опити за санкции, за налагане на глоби и такива неща, които усложняват живота, но в крайна сметка пък именно това е поне според мен правилното. Да си отстояваш позицията, независимо какво ще ти коства и колко ще ти струва.
Водещ:Тони Марков, като че ли капиталовите пазари са ни малко по-далечни. От една страна, защото те са ни малко неразбираеми, а от втора страна, защото са ни малко неприлични доходите, за да представляват те интерес за нас. Там има ли натиск, който и прилича на току що описания?
Тони Марков: Има. Във всички пазари, както Вие казахте, става дума за пари, неминуемо се стига до някакъв натиск, някаква форма. Капиталовите пазари не са по-различни от примерно банковото финансиране.
Водещ: Имат ли си и те извънредно законодателство, както в случая става дума?
Тони Марков:Имат специфични закони, да. Тъй като и при банковия сектор, и капиталовия пазар става дума повече за психология на всеки пазар, отколкото за икономика. В този смисъл е логично да си даваме предварително така някаква сметка за въздействието, което…
Водещ:Подхождаме по-отговорно.
Тони Марков:Да, ще окаже освобождаването на една или друга новина. И съвсем нормално е тези по-стари пазари на Запад, които наблюдаваме, по-масови, защото действително в България капиталовият пазар не е място за спестителство все още. Парите на спестителите са банките в депозити. Много са малко, 2000-3000 максимум такива участници на капиталовите пазари и то с малки по размер средства. Нямаме един добре развит, даже и с поколения слой от населението, което да се е престрашило.
Водещ:Да има хем навици, хем знания, хем възможности.
Тони Марков:Да, възможности и са необходими и двете, защото само пари без знания бързо се губят и отиват при този, който наистина може да ги управлява.
Петър Караиванов:Аз обаче искам да допълня Тони с нещо, като кажа, че не е само това. Значи проблемите на българския капиталов пазар са породени от много причини още. Като например изключително много административни органи, които се стремят да регулират този пазар пряко, косвено и по всякакви различни начини. Именно това пък създава, как да кажа, създава несигурност в инвеститорите, които не знаят кога и в какъв момент може да има някакво ново спуснато отгоре разпоредба, под законова разпоредба и това променя и изкривява пазара. Веднъж и втори път нашият пазар, нашият капиталов пазар, така наречената българска фондова борса и всички индекси, които са към нея, те мисля, че са пет в момента, ако не се лъжа. Нали са 5?
Тони Марков:Три.
Петър Караиванов:Няма значение, не помня вече, не ги следя толкова. Не знам колко са останали. Бяха 4, после станаха 5, сега може да са три.Не знам. Няма значение това. Проблемът е, че на БФБ нещата не са такива, каквито са на нормалните борси. Т.е. всички, които разбират от капиталов пазар, ще ме разберат какво казвам. Т.е. нямаш възможност за къси продажби, което всъщност е вече спекулативният мотив, защото на една борса винаги имаш два мотива. Единият мотив е стремеж да спечелиш повече пари, да съхраниш и да увеличиш капитала, който имаш. А другият мотив е това да направиш бързи пари, но алчността не в лошия смисъл на думата, а в добрия смисъл на думата.
Водещ:Обикновено тази нестабилна конструкция, когато се разклати, са виновни журналистите. Нека сега, ще Ви помоля да си сложите слушалките, нека сега, понеже често но коментират и ни критикуват, че се произнасяме по юридически въпроси, да си сверим коментарите. Добър ден първо на адвокат Веска Волева. За по-непримиримите клиенти на банките името и е доста популярно. В какви взаимоотношения са цитираните вече член 152А от Закона за кредитните институции, който крие известни рискове за журналистите и член 41 от Конституцията. Добър ден, адвокат Волева.
Веска Волева:Добър ден, приятно ми е. Ами аз слушах Вашите събеседници. Но на мен ми се струва, че се губи една голяма част от тези отношения. И всички анализатори наблягат на банковите права, задължения и изобщо банковата регулация, а всъщност там има една изключително голяма група въпроси, които касаят правоотношенията. Т.е. отношенията на банките с всички участници в това общество.
Водещ:И понеже участниците в обществото често, когато са недоволни, се оплакват на журналистите, ние за това дискутираме въпроса затруднени ли са журналистите да пишат и да говорят за банките?
Веска Волева: Наистина именно всъщност Вие сте тези, които сте еманацията на това общество и изразявате именно мненията, становищата, поведението, свързани с обществото. От тази гл.т. на мен ми се струва, че това е част от цялостната политика на банките и изобщо на нашия елит, да се държи обществото в така, в незнание. За какво става въпрос? За да не може да се навлезе в дълбините на банковите, не говоря за тайни, говоря за хитрости, говоря за начини на злоупотреба, говоря даже уж такива легални начини, които обаче би следвало всеки, на който са предложени, да прецени какво да направи. Т.е. обществото няма информация и в интерес на банките е тази информация по никакъв начин да не се разгласява и ние да бъдем държани като тези ниско интелигентните народи, които не знаят за какво става въпрос и абсолютно са убедени, че този, който стои отгоре е най-правият и каквото каже той, това е последната истина.
Петър Караиванов:Може ли да се намеся и аз? Във връзка с това, което казахте, съм съгласен до известна степен с Вас, но в голяма степен също така хората са, как да кажа, апатични. Тях не ги интересува. Докато проблемът не започне да ги касае пряко и какво имам в предвид? Аз не съм видял някой да протестира срещу високите такси на банката. Вие да сте чули протест срещу високите такси на банката? Имам в предвид като клиент да Ви обслужват. И давам пример.
Веска Волева: Напротив, протестират.
Петър Караиванов:И веднага давам пример. Не може една такса, която е към община или към някаква държавна институция да се плати, да е в размер на 10, 15, 20, 30, 50 лева и банковата такса да е константа, т.е. примерно 4лева, 3 лева или 5 лева. Това в проценти, няма такива проценти, разбирате ли ме? Би трябвало да бъде в процент.
Веска Волева: Вижте, това трябва да се дискутира в обществото.
Петър Караиванов:Именно обществото не го дискутира. То не…
Веска Волева: Обществото до сега е държано в невежество по отношение на тези въпроси. И обърнете внимание, че този текст 152 А е от края на 2011 година. Т.е. някой се е присетил, че някаква информация излиза в обществото – я дайте да я спрем тази информация като наложим непосилни глоби, които се налагат от банковия надзор и даже не от шефа на банковия надзор. Налагат се от назначени или упълномощени от него служители. Моля Ви се, това незнание в обществото се поддържа, подкрепя, търси се съзнателно от банките чрез политиците.
Водещ:Всъщност само да Ви попитам. Все пак този член не е нов, не е създаден миналата година, той е преработен миналата година.
Веска Волева: Преработен, защото непрекъснато нали това е поведение във фокуса на банките. И те непрекъснато го подобряват в оглед да могат да го използват. И имате в предвид, че винаги, когато се правят изменения в законите, касаещи банките, никога не присъстват физически, юридически и каквито щете лица, които да имат отношение, а защитаващи обратния интерес присъстват. Само тези, които защитават банките.
Водещ:За да бъдем докрай обективни, трябва да кажем все пак, че журналистите, а не някой друг роди клишето „дребен шрифт”, така щото да влиза вече и в рекламите на някои банки. Шегата на страна разбира се. Има ли разлика между нашето законодателство и това във Франция?Добър ден на адвокат Георги Кирелов. Надявам се този път връзката, освен осъществена, да е стабилна и да не ни изневери, както в минали брой. Добър ден.
Георги Кирелов: Добър ден.
Водещ:Имаме връзка. Та има ли разлика между, понеже работите и във Франция, и в България – има ли разлика в законодателството, което създава средата, в която работим ние журналистите по отношение на банки, на капиталови пазари?
Георги Кирелов:Разлики има и няма. Това ме навежда на един мой спомен за криворазбраната цивилизация.
Водещ:Доста класически подход избирате.
Георги Кирелов:Всички финансови пазари – може би има спекулативни слухове, които целят да се подбиват курсовете на ценните книжа, на някаква банка, на някакво акционерно дружество и т.н. Това е един интерес, който следва да се защитава и той се защитава – да се предпазят съответните играчи на пазара от недоброжелателни, спекулативни слухове.
Водещ:Понеже цитирахте българската класика „криворазбраната цивилизация”, сега ще си позволя един цитат от там. „Въх, ти ме уби!” Това прилича ли по някакъв начин на онази стара максима, че банка и муха се убиват с вестник?
Георги Кирелов:Банка и муха се убиват с вестник? Значи тук в България банка просто не може да се убие, ако искате и танк да сложите срещу нея, няма как да я убие, защото самата държава е оплетена с банките и те са се превърнали в част от държавния апарат. Въпросът с таксите, така наречените държавни такси, които са задължителни, трябва да се превеждат по банкова сметка и там банката съвсем свободно си определя комисионните така а се каже възнагражденията за тази наложена услуга. Означава, че банката е част от държавния апарат. Въпросът е много стар. Казва се, че не се говорело. Има много така наречени граждански сдружения, които водят неуспешно много дела. Можете да погледнете да речем на сайта на /…/ едно сдружение във Варна. Там са големи битки. Има друга информация за хора от Хасково. Аз преди години, още когато беше началото на демокрацията, на два пъти писах на госпожа Екатерина Михайлова, която тогава още беше депутат по този въпрос. С нея бяхме и в българското сдружение за граждански права, познаваме се. Никакъв отговор от нея. Беше СДС на власт. Беше царят на власт и този въпрос, който сега дискутираме, член 152 А, всъщност произходът му е от правителството на Сергей Станишев. Сменихме Сергейчо с Бойко, текстът си остана същият.
Водещ:Редактирахме го де. Редактирахме го.
Георги Кирелов:Аз първоначално, като гледах редакцията си мислех, че Бойко е подарил едно цвете герберче на банките, а всъщност то било на журналистите. Глобите, които са за пресата всъщност, са намалени в последната редакция. И вижте за какво намаление става въпрос. При повторно първоначално глобите са били от 50 000 до 200 000 лева за първо нарушение, при повторно нарушение от 80 000 до 250 000 лева. А сега става въпрос за глоби за първоначално нарушение от 20 000 до 50000 лева и при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лева.
Водещ:Това значи ли, че няма търсене на тази услуга и заради това цената е намалена? Разбира се позволявам си иронично да го кажа.
Георги Кирелов:Да, аз като слушам тук, че се правят такива изявления, че свободата на изразяване на мнение и въобще свободите на гражданите били в пълен разцвет, което го каза министър-председателят, в днешни години. Като гледаме тази репресия и тези постоянни заплахи към пресата, че критикувала банките, защото те били, ако така ми позволите едно сравнение, свещени крави, извън банките всичко друго може да се критикува. Но става ли въпрос за банки, не може да се критикува банка.
Водещ:Но пък от друга страна биха казали хората, че няма до сега осъден журналист за такова нещо.
Георги Кирелов:Ами как да има осъден журналист, като при първото писмо от БНБ, че щели да им налагат глоби в такива огромни размери, кажете ми коя институция или телевизия, ако искате или преса, частни биха си позволили да поемат такъв риск с подобни глоби. Те просто финансово няма как да издържат. Много ясно, че няма да се стигне до осъждане, защото все пак те предпочитат просто да свалят цялата информация, очернена така да се каже, за банките и въпросът изобщо да не се дискутира.
Водещ:От друга страна обаче казахте, че няма много големи разлики между законодателство, което регулира работата на журналистите по отношение на банките и на капиталовия пазар. Тези заплахи важат ли за френските журналисти да кажем?
Георги Кирелов:Казах, че има и прилики, има и разлики. Тук става въпрос за разлика. Това ограничаване на журналистическата свобода, каквато я няма във Франция. Тук особено много се държи на свободата на журналиста да пише по всякакви въпроси. И има особена защита на журналистическите източници. Един журналист не е длъжен по закон да посочи източника на информацията му.
Водещ:Е, то и у нас не е длъжен.
Георги Кирелов:Наказателният процес е много важна привилегия за самия журналист. Така че това му дава една огромна свобода. А тук в България въпросът се решава кардинално с банките. Не се прави защита на журналистически източник. Просто на журналиста му се забранява да пише.
Петър Караиванов:А може ли да допълня нещо, което казахте?
Водещ:Петър Караиванов.
Петър Караиванов:Значи свободата на медиите във Франция и в Еврозоната, ЕС като цяло наистина са свободни медиите. Проблемът е, че в България всеки журналист, който напише нещо срещу банка, като казвам срещу нямам в предвид оклеветяване, а имам в предвид разкриване на истина, се приема като едва ли не персонална нападка срещу банката. Банките, както казахте Вие, се приемат, че са свещени крави, както е прието, че Валутният борд е свещена крава. Освен това по отношение на слуховете, които всъщност движат пазарите, в България за това няма пазар, защото слуховете не могат да го раздвижат е, че един слух да хване декиш, чисто на българси – за да хване декиш, трябва този, който е пуснал слуха, който го е вкарал в употреба, да се ползва с доверието на тези, които потребяват този слух или биха се възползвали по някакъв начин от него. Разбирате ме нали?
Георги Кирелов:Да, напълно съм съгласен с Вас. Тук в България, ако трябва да се говори за някакъв капиталов пазар, това е смешно. Както Вие казахте сам, броят на фондовите борси, Вие даже не можахте да посочите точния брой, а какво става…
Водещ:Не, Фондовата борса е една. Индексите…
Георги Кирелов:Така че тук пазарът, има пазар, когато той е свободен, когато конкуренцията е свободна на него. Когато става въпрос за нагласени курсове, за нагласени продажби, просто не става въпрос за пазар. Това е една перачница на пари. Така че в България просто нещата са, как да Ви кажа, с някакви имена, които в действителност не отговарят на съдържанието на събитията.
Петър Караиванов:И още повече, че не знам Вие дали сте следили, но министър Дянков национализира БФБ преди 2 години с идеята да я продаде сега. Твърдението беше, че до 2 години ще бъде продадена на голям чужд инвеститор. Те като чели на опашка са се наредили. И в същото време в момента нали разбирате какво се получава? Законът, който, извинявам се члена не го помня…
Водещ:152 А.
Петър Караиванов:Не съм юрист. Защитава законово банките. От друга страна пък капиталовият пазар и БФБ са собственост на държавата и там нещата виждаме, че са извън контрол. Аз не мога да разбера ние се връщаме назад във времето като възобновяваме и реставрираме национализацията, вместо да се развиваме напред и да оставим нещата да се развият според пазарната логика на свободния пазар. Един субект може да фалира, стопански субект може да фалира, ако той не се управлява правилно или ако просто нещо.. Така…
Георги Кирелов:Да, точно там е проблемът с банките, защото съгласно сегашната концепция, която е още от правителството на Сергей Станишев, продължава и при правителството на Бойко Борисов, а и тя даже на европейско ниво е в самия ЕС, изхожда от постановката, че банката просто не трябва и не може да фалира и се прави всичко възможно всички банки, които функционират, да не фалират. А това е в противоречие със самата идея за пазар. На пазара има едни субекти, търгвоски, които развиват успешна дейност и се разрастват и други, които са неуспешни и трябва да фалират.
Водещ:Има ли журналисти, които да са се обръщали към Вас, господин Кирелов, за помощ заради…
Георги Кирелов:Да, нямам такива журналисти, които да се обръщат за помощ.
Водещ:Госпожо Волева, а към Вас?
Веска Волева: На мен ми се иска да кажа, че в основните средства за масова информация, когато журналистите почват да ориентират някакво предаване и канят представител на банката, първо те винаги отказват и се проваля предаването.
Водещ:Това точно не се провали,макар че и аз получих отказ от БНБ, който горе долу го цитирам „не искаме да влизаме в този разговор.”
Веска Волева:Почти всичките ми предавания се провалиха поради въздействието на банките. Да не говорим за това с какви пари разполагат и съответно си дръпнаха рекламите. Може ли по този начин действително, колегата го каза, да се развиват едни пазарни условия? Значи ще дадеш възможност пазара по някакъв начин да въздейства и съответно да си нагласи политиката. И аз тук е мястото да кажа, че както тези текстове, въпреки че ние имаме в Закона за задълженията и договорите много добра регулация на тези отношения, да не клеветиш, да не говориш неистини е в наказателния кодекс. Защо трябва да има специален регламент за това нещо? Просто ние имаме достатъчно добра уредба и няма нужда някакви специализирани закони да уреждат тези неща и да дават безкрайно право. От къде на къде банката, а не държавна и общинска институция ще издава акт и наказателно постановление след като това би следвало да бъде прерогатив единствено на тези държавни и общински органи. И това са частни институции.
Водещ:Има ли за сега такива случаи? За извадени наказателни постановления от БНБ по отношение на журналисти?
Веска Волева:Би следвало да има, след като го има този текст. Значи искам да Ви кажа, че срещу една от банките аз подадох сигнал до Банков надзор, до БНБ Банков надзор, че те са нарушили банковата тайна и знаете ли какво ми отговориха? Казаха „коя сте Вие да давате сигнал?” В общи линии това беше отговорът. Т.е. дали има нарушение от страна на банката или на определени служители, те не пожелаха дори да го разгледат.
Водещ:Значи е било рано да се каже. Дискутира ли се примерно във Франция и до колко у нас този въпрос – съдбата на свободата на изразяването зависи ли от оцеляването на хартиените вестници? Това ще продължим след малко. Останете с нас. Слуховете за кончината на хартиените списания са все още твърде преувеличени. Просто ще печелят от друго. А историите никога няма да свършат. Така през отиващата си седмица News week обясни на читателите си, че се разделя с хартиената си версия и от началото на следващата година влиза в цифрите. С Ивайло Пеев, който е освен студент и стажант репортер решихме да проверим нагласите у нас. Ето къде.
Ивайло Пеев: Отново пред будката за вестници се опитваме да разберем съдбата на печатните издания. Тук не виждаме „News week”, трудно бихме го намерили на българския пазар, но от декември пък изобщо няма да го има и в печатно издание. Умират ли вестниците?
Гражданин: С навлизането на online масовизацията общо взето, всички хора почнаха много да четат абсолютно всички новини online. Но аз лично обичам да ми мирише на мастило, на вестник и да усещам самите страници. За това бих си купувала по-често вестници и за мен те няма да умрат. Винаги ще има и винаги има хора, които обичат, купуват си кафе, имат си ритуал. Както знаят хората обожават ритуалите. Имат ритуал, че с кафенцето, вестника и за мен това е класика.
Ивайло Пеев: Тези ритуали няма ли да се променят? Да пиеш кафе, докато четеш на таблета си online изданието?
Гражданин: Ами за всеки влак си има пътници. Аз все си мисля, че класиката няма да умре, но наистина са си застрашени. Няма да прекъсне издаването на вестници. Може би ще се намали като брой издания.
Ивайло Пеев: Четеш ли вестници?
Гражданин: Не, никога не съм чела и няма и да чета.
Ивайло Пеев: Защо?
Гражданин: Изобщо не са ми интересни. Не се интересувам от новините такива, каквито са. Предпочитам да прочета книга, но вестници просто не ми е интересно.
Ивайло Пеев: Значи и да спрат да се издават, няма да е особена драма за теб?
Гражданин: За съжаление да.
Гражданин: За мен също няма да бъде особена драма, ако умрат, но според мен те няма да умрат. Винаги вестниците ще имат своята аудитория. Да, тя ще намалее с времето, което е напълно нормално. С навлизането на нови средства за масова комуникация разбира се и аудиторията се променя, но вестниците няма да умрат. Да, може да се намали аудиторията, но те ще продължат да съществуват.
Ивайло Пеев: А дали тази промяна в аудиторията на вестниците е и заради смяната на поколенията, а не на консервативно общество, което е чело вестници, сега се заменя от друго, което чете online издания?
Гражданин: Разбира се това е причината, защото новото поколение живее в един много по-динамичен свят и вестниците просто не могат да отговорят на динамиката на нашето ежедневие. Много по-лесно и по-бързо можеш да научиш новините в интернет пространството, отколкото във вестника, който трябва да чакаш да излезе на сутринта.
Ивайло Пеев: Каква е съдбата на печатните издания остава да видим във времето. А колко от Вас отделят по един български лев, за да се информират от страниците на печата? Очакваме Вашите коментари на нашата Фейсбук страница „Клубът на журналистите.”
Водещ: Връщаме се в студиото и директно към Франция. Кого цитират френските медии по отношение на банките и на капиталовия пазар, господин Кирелов?
Георги Кирелов:В какъв смисъл?
Водещ:Ами от къде имат информация, кого цитират? Защото ние тук по време на песента се заговорихме за това, че има много малко изявления от страна на БНБ. Дали нещата във Франция по този начин стоят? Нали се сравняваме.
Георги Кирелов:Да, значи тук информацията, която е за банките, излиза от журналистите, които следят съответните пазари. Специализирани журналисти. За цялата нормативна уредба на банковия сектор, начина, по който трябва да се отразяват събитията на него, журналистите разполагат с пълна свобода. Този член, който в момента го обсъждаме, член 152 А от Закона за кредитните институции, представете си в една нормална правова държава, каквато България протестира, че е, би трябвало да не представлява някаква опасност, защото ние изискваме в общо европейското пространство, което е регулирано от Европейската конвенция за зашита на правата на човека и там има особен текст, който защитава свободата на изразяване на мнение, което на практика се свежда до журналистическата свобода. Така че ако имаме един български съдия, който може да се нарече съдия, би трябвало да не прилага този текст, а да се позове на върховенството на европейската конвенция за правата на човека. Имаме и конституционен съд, говорехме нали.
Водещ:Но проблем ли е това, че когато примерно БНБ се обърне към някой журналист или от някоя банка се обърнат към някой журналист, звъннат му по телефона неофициално, той какво прави в този момент? Такова нещо може ли да се случи във Франция или да разгледаме още една друга хипотеза – журналист пита примерно централната френска банка нещо и получава отговор, какъвто аз получих – „Ние не искаме да влизаме в този разговор”.
Георги Кирелов:Да, тук възможно е съответната институция да не желае да дава изявления, но когато става въпрос за много важни обществени въпроси, институциите участват, пращат представители в дебатите. Така че на мен ми се струва по този ключов въпрос е редно БНБ да дойде и да каже какво и е мнението по този текст, до къде смятат, че той се прилага, защо пък не попитате и от народните представители? Различните комисии, които са разглеждали тези текстове, когато са обсъждали проектозаконите за изменение на закона за кредитните институции. Попитайте и господин Бойко Борисов. Той се е подписал под предложението.
Водещ:Нали чухте Вашият колега адвокат Волева какво Ви каза. Когато тя е подала сигнал, са и отговорили „от къде на къде Вие ще питате БНБ?”
Веска Волева:Много ми се иска да се включа тук.
Водещ:Да, да, включете се.
Веска Волева:Конституцията казва, че 19 член, алинея 2 – закон създава и гарантира за всички граждани, юридически лица еднакви права и условия за стопанска дейност. По този повод искам да Ви кажа, че Конституционният съд не анализира изобщо този текст във връзка с жалбата ми, че банката има преференциално право да констатира, каквито вземания пожелае и в тази връзка искам да кажа, че никаква защита не е Конституционният съд. Той е просто един поръчков орган. И стига сме се плашили от това да коментираме съдебни решения. Аз в скоро време излязох с един анализ на това конституционно решение, което е на ниво районен съд и което застава арогантно, явно, откровено на страната на банките и без да коментира конституцията, изобщо този член 19 без да го коментира, тя каза „банките са прави”. В банките има държавни пари, всички знаем, че банките са частни. Като има едно, две изключения, те просто са изключения.
Водещ:Хей сега ще Ви изпреварим с Петър Караиванов по отношение на държавните пари и по отношение на прозрачността. Те къде отиват? Това си го говорехме, че всяка седмица, като че ли има изявления на централните банкери.
Петър Караиванов:Да, аз точно това исках да кажа, че може би Франция не е най-добрият пример, защото Франция е част от Еврозоната. И всъщност по финансовите въпроси се грижи … на ЕЦБ. Към момента това е господин Марио Драги, който няма седмица да не направи поне по едно официално изявления. Докато аз не си спомнят така нареченият говернъор на БНБ господин Иван Искренов кога е прави официално такова и то по същество, а те по политика.
Водещ:Липсата на информация винаги води до митологии.
Веска Волева:Той даде изявление, че не искаме регулацията. Нищо повече не направи.
Петър Караиванов: Точно така, но това не е изявление всъщност. Това може да го каже всеки.
Веска Волева:Именно. Той даде сигнал на политиците. От тук нататък няма да се занимаваме, ние няма да влезем. Какво пречи тази регулация? Пречи им да си разиграват коня, както намерят за добре.
Петър Караиванов:Вижте, не искам да изпадам, как да кажа? В…
Водещ:Позицията на краен критик.
Петър Караиванов:Не краен критик, но нека да си спомним господин Иван Искренов как стана говернъор за втори път, какво му беше обещал премиерът малко след като бе избран и какво се случи изведнъж много скоро след това обещание. Има причинно следствена връзка и очевидно.
Веска Волева:Ние подминаваме всичките тези неща.
Петър Караиванов:Да и това е страшното, че ги подминаваме.
Веска Волева:Ние подминаваме. А защо подминаваме? Защото се страхуваме. И сега, когато започнаха да излизат хитростите, може би ще сложат по-голяма глоба или може би без да се замисли Народното събрание, ще включи някакъв нов текст, с който да ни набута в ъгъла. Или пък кой знае по какъв начин банките ще…
Георги Кирелов:
Тони Марков:
Петър Караиванов:Само искам да се върна на това, което казахте по отношение на Конституционния съд. Спомняте си, преди 2 години или, да мисля 2 години ще станат, 2010, края на 2010 беше., когато правителството реши да национализира националните пенсионни фондове. Конституционният съд се произнесе вече по въпроса, че това е противоконституционно, защото те са индивидуални партиди тези средства и трябва да бъдат върнати. Но какво от това? След като тези пари никой не знае върнати ли са, не са ли върнати? Аз съм убеден, че не са върнали. И как Конституционният съд би следвало да санкционира правителството затова, че все още не е върнало тези пари.
Веска Волева:Аз за пръв път се сблъсквам с решение, което лично ме интересува. В ужас изпаднах от ниското ниво на мотивите. В ужас изпаднах. Защото Конституционният съд има едно единствено предназначение – да защитава конституцията. Всичко друго е направил, само не е защитил конституцията.
Водещ:Да, но тук не може да бъдат обвинени пък журналистите, защото това е всеизвестен случай, който не се налага да обясняваме. Господин Кирелов, Вие се опитахте да кажете нещо.
Георги Кирелов:Да, аз исках да кажа за този Конституционен съд, че той е заложен като една гаранция за правата и свободите на гражданите, за нормалното регулиране на обществените отношения, на пазарите, в това число и на банковия сектор. А той всъщност се е превърнал в един така да се каже „почивен дом” за кандидат пенсионери. Назначава всяка партия там от нейните представители. За съжаление не играе ролята, която се очакваше от него да играе.
Водещ:Ами може би трябва да кажа, че този разговор е доста безкраен и може би ще имаме и следваща серия, защото се оказва, че влизаме в един сериал. Тони Марков да попитам. Как се работи на такъв капиталов пазар, при положение че от една страна се твърди, че няма интерес по темата, а от друга страна не е точно така?
Тони Марков:Към темата за свободата за словото ли?
Водещ:Ами не, към новините първо финансовите и контекста, законодателния, който можем да съдим до къде е свободата.
Тони Марков:Ами да, ние се движим в един коридор, който от една страна…
Водещ:Е силно ограничен.
Тони Марков:Гарантира свобода, но както примерно има свобода на придвижване, но има и закон за движение по пътищата. Така че тези изисквания, те са логични, тъй като касаят един регулиран пазар. Медиите са в ролята на още един регулатор на пазарите и съответно те пък са регулирани. Има начини как се дава тази информация, кога, да е равнопоставена, да е своевременна, да е пълна по обем. Това са…
Водещ:Има ли нужда от корекция този прословут член 152 А?
Тони Марков:Ами той си играе ролята на бесило над главите. И той има значение по-скоро да не го пристъпват, а не да коментираме размера вече, защото целта е да не се стига до него.
Водещ:Госпожо Волева, има ли нужда от корекция този член 152 според Вас? 152А.
Веска Волева:Според мен няма нужда от този член 152.
Водещ:Т.е. Вие направо го уволнявате.
Веска Волева:Аз ще Ви кажа защо.
Водещ:Не ми казвайте, за да продължим. Имаме възможност да продължим. За сега само излагаме позиции. Господин Кирелов, според Вас?
Георги Кирелов:Разбрахте Вие моето мнение какво е, че по силата на Европейската конвенция за правата на човека, той просто не трябва да се прилага този член. Така че той е мъртва буква.
Водещ:Т.е. два адвокатски гласа в полза на раздялата с този член.
Георги Кирелов:Не искам да ме разбирате погрешно. Ако ми намерите съдия в България, който няма да го приложи, моля да ми се обадите, да го науча кой е този. Има доста примери, да се върнем към един указ за борба с дребното хулиганство, имаше практика на Европейския съд за правата на човека, че този указ противоречи на конвенцията. И въпреки всичко нашите родни съдии всички единодушно осъждаха, имаше процеси 2009 година пред Народното събрание. Всички политически изяви бяха санкционирани под формата на дребно хулиганство при един указ, който не следваше да се прилага.
Водещ:Ами може би е по-добре все пак да не трупаме емпирични познания по темата. А някак по друг начин да подходим. Благодаря за сега на адвокат Веска Волева и на адвокат Георги Кирелов. Да се върнем в студиото. Кои са незададените въпроси, защото може би този член 152 А не е още уволнен? Господин Караиванов?
Петър Караиванов:Незададените въпроси, лично според мен, са как 2008 година една българска банка бе финансирана с 1 милиард лева. Лошо няма, нали това е политика на всички централни банки. Да, те са си свършили работата.
Водещ:Защото формално се защитава интереса на вложителите, нали, така че има обяснения?
Петър Караиванов:Да, да не се получи верижна реакция и т.н. Необходимо е, ако може да наистина да спасиш нещо, защо да го съсипваш? Ок. Проблемът не е защо е направено. Проблемът е защо е направено тайно? Защо е направено това нещо тайно от БНБ с един милиард лева от всички нас?
Водещ:Господин Марков, какви са наказанията, изхождам разбира се от гледаното по филмите, какви са наказанията за издаване на информация, която може да доведе до печалба на някого?
Тони Марков: Ами не съм 100% сигурен, но insider trading – търгуване с вътрешна информация, глобите са много сериозни. Дори у нас. От 20 000 лева почват.
Водещ:Защото това е другата страна на монетата. Всяка монета има две страни.
Тони Марков:Да. Точно така. От една страна има нужда от защита на пазара, защото там участват и не професионални играчи, които могат да бъдат подведени и да понесат щети. От друга страна обаче, фактически по цял свят никъде не е спряна 100% тази злоупотреба с вътрешна информация, но пазарите освен да бъдат пазени, трябва да бъдат и добре информирани. И тук е изкуството да се върви между забрани и решения, защото в опита си да настигнем западните пазари, ние много често законодателно копирахме неща, които още не са реалност у нас и в един момент нашето законодателство стана много рестриктно, ограничително, дори малко ненужно. В един момент пък обратното – оказа се, че липсват необходимите крути мерки да се озаптят тези участници, които се опитват по втория начин да печелят. Многолика е практиката, но към този етап може да се каже, че тези забрани, които съществуват и регулации вършат работа. Но при положение, че има активност, а при един пасивен пазар, то не може дори да се прецени до колко те играят роля.
Водещ:Господин Караиванов?
Петър Караиванов:Има много неща още, които са останали неизказани. Аз отново казах, ето, госпожа Веска Волева си е направила запитване и са и казали „коя сте Вие, че да ни питате това?” Как? При положение, че те я юрист. Очевидно би трябвало да знае по кой закон и по кой член има право да ги пита и те са длъжни да и отговорят.
Водещ:А какво се случва, когато ние питаме?
Петър Караиванов:Ами проблемът е, че ние не сме юристи и не можем да използваме именно тази /…/ на закона и членовете, които ни позволяват това нещо, т.е. ние като не юристи не си знаем правата.
Водещ:Не трябва ли обаче да станем юристи журналистите, за да успяваме някак си да задаваме въпроси и да стигнем до чудото да получим и отговори?
Петър Караиванов:Проблемът дори не е в задаването на въпроси в България. Проблемът е в липсата на отговор от тези, които трябва да ги дадат. Това е проблемът, защото не е проблем да зададеш въпроса. Важното е да има кой да ти отговори. И този някой да осъзнае, че след като е държавен орган, следователно е на държавна служба, а щом е на държавна служба си получава заплатата от българските данъкоплатци. Това е най-важното нещо. И след като има въпроси и то от част от обществото, които имат нужда да получат отговор на тези въпроси, те са длъжни да го направят.
Водещ:Аз не мисля, че политиците много ще се трогнат от тези адвокатски гласа, които събрахме в подкрепа на уволнението на член 152 А от Закона за кредитните институции, но дали с член или без член, кога българските журналисти биха се чувствали по-свободни и кога биха имали някаква гаранция относителна, че ще получават отговори на въпросите си? Господин Марков?
Тони Марков: Ами…
Водещ:Или мисията невъзможна може би е едно изречение.
Тони Марков:Възможно е, но това е много комплексен въпрос. Зависи и от това до колко те могат да си позволят свободата финансовата, защото знаем, че някой път натискът не е груб или чрез страх от законови наказания, а е чрез финансови механизми, стимули.
Водещ:Ако четем подтекста, щом журналистите, които се занимават с капиталови пазари в банките са се обединили в „Клуб на журналистите”, значи има някакъв смисъл в това, защото по единично, като че ли е по-лесен. Ами последни думи за Петър Караиванов. Тези два адвокатски гласа против този текст и изобщо нагласите на колегията, че този текст играя ролята на плашило дали ще трогне някого?
Петър Караиванов:Искрено се съмнявам. В крайна сметка този член според мен именно си изпълнява идеално функцията. Точно така е. В общи линии не питайте много. А иначе съм напълно съгласен и подкрепям напълно мнението на двама юристи, че този член е архаичен.
Водещ:Ами толкова в днешното издание. За съжаление член на управителния съвет на Нова телевизия Силва Зурлева не си вдигна телефона. Щяхме да дадем още един щрих по отношение на свободата на словото и възможността журналистите да разчитат на някого да ги защити срещу лъжи по техен адрес. Но ще направим това в някое друго издание. На края ми остава време само да Ви пожелая хубав съботен следобед. Слънцето грее и обещава следобедът да е такъв. По традиция се разделяме с пожеланието „бъдете свободни”! Пожелаваме Ви го Юлиян Бакалов, Роза Дамянова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева.        

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.10.2012

Водещ: Данъчни игри – така може да се опише отиващата си седмица. Само че медийните следи не са оставени някак по патриотично му от Харисън Форд, а от самоуприличаващият се в кабинета като Брат Пит, което пък води кино спомена ни другаде. Към странния случай на Бенджамин Бътън. Сигурно си спомняте обаче, че през 2009 година той загуби титлата големият победител в надпреварата за статуетките оскар от бедняка милионер. Подобни прогнози направиха и социолозите през седмицата за спадащото доверие към кабинета. Ако сте позабравили тези два филма, може да си ги припомните на кратко от трейлърите им на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Работят ли сапъори на не новини? На новини, за които се говори, но често след това не се случва. Редно ли е да създадем термин, описващ това, след като имаме вестникарска патица, дали не е редно да имаме и да кажем политическа патица? Защото морето се използва в предизборно време за други цели. Референдум, ще пита народът, какъв ще е въпросът за истинския референдум или когато не новините звучат по-реално от истинските новини. Прилича на заглавие от някое комедия, само дето не става дума за комедия. С такива диалози в мрежата става възможно да се обясни рейтингите, за които вече стана дума. Важно е въпросът да не бъде подвеждащ. Ние искаме нещо от типа на „да строим ли АЕЦ или да умрем от студ в спрял асансъор?” Най-добре е да се проведат 14 референдума относно питането за питането на това какъв да бъде въпросът за въпроса за начина на поставяне на запитването. Така ще има шанс да поправим грешките в първите референдуми и да свикнем с демокрацията, обявиха от ЦИК визията си за това какво би било най-добре. Същевременно някакъв човек хвана и дострои АЕЦ „Белене”, тъй като имал излишна вар в мазето. Такива са не новините. Новините знаем всички какви са. А иначе това е задочният диалог, който се получи между обещаното от властта пред медиите и мрежата през седмицата. Това обаче ще бъде сюжет от бъдещето, когато депутатите ще се споразумяват какво точно да ни питат, докато ние се съмняваме има ли смисъл да се харчат пари за да ни питат нещо, за което нямаме пари. До края на годината може да обложат и печалбите от хазартните игри и от фондовата борса, заяви днес финансовият министър Симеон Дянков. В момента се работи по тези текстове, като най-вероятно те ще бъдат предложени между двете четения на бюджета в Народното събрание. Симеон Дянков смята, че трябва да се облагат и парите от земеделската аренда, но това е тема за следващ мандат. Трябва да има равнопоставеност, в противен случай към изключенията се насочват спекулативни капитали. Което пък ни облекчава точно днес да не изчисляваме колко олио ще трябва да отмерим, за да сме чисти в бъдеще. Упражнения в лихварство очевидно ще продължат и тук без да търсим идва образът на един друг филм „Игрите на глада”. Резултатът може би ще бъде обобщен в повечето предстоящи коментари. „Игрите на рейтинга”. На този филм, на този фон ми се ще да цитирам написаното днес от финансиста Димитър Ашиков. „Като европейци имаме нобел за мир, а не за икономика”. Иначе в изданието днес седмицата на бюджетните страсти ще коментираме с Асен Григоров, Таня Петрова и Виктория Стойчева. В Европа облагат лихвите по депозитите, но какви възможности дават за други вложения на хората и какво ще се случва с доходите от Бюджет 2013? Какво послание е преизбирането на шефа на федерацията по волейбол Данчо Лазаров, ще коментира Веселина Матакиева. Ще започнем обаче с една друга, не по-малко важна медийна тема, наистина ли имаме право да знаем, ако журналистите дори когато цитират източниците си, са преследвани или заплашвани за разкритията си? Какъв е шансът защитеното от Конституцията право на информираност, да го има? Липсата на достоверна информация в крайна сметка ражда слуховете, а те са известни в качеството си да не се подават на управление. И с това, че техен родител е манипулацията. Когато се приемат правила, ограничаващи права, това носи риск и така наречените защитени. Има ли текстове в закона за кредитните институции, които застрашават свободата на словото? И дали БНБ ще повика, както повика колегите от бивол и колегите от френския вестник „MONDE”, защото са писали, позовавайки се на грамите, изтекли в „Уикилийкс”? Ще създаде ли прецедент този текст, чуйте какво мислят двамата юристи Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията” и Георги Кирелов, който работи във Франция, но следи българския прецедент. Добре дошли Ви казваме Валя Момчилова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се продължавайте да коментирате на страницата ни във Фейсбук „ Клубът на журналистите – БНР”, както вече правите. Днес с Цвети Бахариева решихме и музикалният избор да е подвластен на парите. Кой ще спечели най-много тази година, още е рано да се каже, но фаворитите вече са на лице. Сега даваме думата на Адел, защото албумът и „21” е на път да се превърне в най-продаваният. Тази седмица БНБ покани на среща журналисти, публикували данни на български банки, позовавайки се на грамите на „Уикилийкс”. Срещата не се състоя поради късното пристигане на официалната покана от бивол, но пък стана повод да открием едни текстове в Закона за кредитните институции. Става дума за член 152, алинея 2 и 3. Алинея 2 гласи „който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което уронва доброто име на банката и доверието към нея, ако деанието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000, а при повторно нарушение – от 3000 до 10000. Алинея 3 „ако нарушението по алинея 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата от 5000 до 10000, а при повторно нарушение – от 8000 до 20000 лева.” Добър ден на зам.председателя на етичната комисия на медиите Александър Кашъмов и адвокат разбира се от Програма „Достъп до информацията”.Здравейте господин Кашъмов. 
Александър Кашъмов:Здравейте.
Водещ:Малко късничко, като че ли открихме този текст. 
Александър Кашъмов: Не, не знам до колко е късно, само искам с точност да отбележа, че в сегашната редакция това е член 152 а, но така или иначе е факт, че той съществува. Ясно е какъв е смисълът от съществуването на подобжен текст, за да не се извършва нелоялна конкуренция, за да не се създава паника по отношение на банка, която не е основана на никакви действителни факти. Много е странен обаче казусът по повод, на който се говори за този текст, защото сега аз нямам представа така и от Вас научавам за тази акция на БНБ, но няма никакво съмнение, че публикуването на информация, тъй като вероятно става дума за информацията, разпространена в електронното издание бивол, е свързана с доклад на американския посланик. 
Водещ:Това са изтеклите грами, по-известни като изтеклите грами. 
Александър Кашъмов:Изтеклите грами. То става въпрос за четири търговски банки, които са коментирани в този доклад. Значи на първо място трябва да кажем, защото в тази страна това за съжаление понякога се забравя, а през последно време започвам да се чудя дали не се забравя все повече, че говорим тук за свобода на изразяване, за свобода на всеки да търси, получава и разпространява информация. Това е една свобода, която може да бъде ограничавана само по изключение. В случая става въпрос за официални документи, които са дадени в рамките на дейността на американското правителство, на американската дипломатическа служба и категорично не може да се говори въобще за невярна информация. Единственият въпрос, който се поставя във връзка с „Уикилийкс”, защото това е част от известната поредица „Уикилийкс”, която така от няколко години вече постави въпроси на международните медии, единственият въпрос, който там стои е дали това не е класифицирана информация по смисъла на американското законодателство, но за България това не създава никакви …
Водещ:Мен ме притеснява, че един друг текст, пак ще цитирам „ако деянието не съставлява престъпление”, т.е. няма значение дали е престъпление или не. Първо не се знае кой го доказва, кой показва дали е престъпление или не, пак се дължи глоба. 
Александър Кашъмов:Значи…
Водещ:Това да не е имуществен ценз за свобода на словото?
Александър Кашъмов:Не, смисълът е в това, че ако е престъпление естествено, това ще бъде гледано по наказателния кодекс, което в случая не виждам как би могло да стане. Но въпросът е, че всъщност тези случаи, в които се разпространява невярна информация според текст от Закона за кредитните институции, всъщност се налага глоба, която е с доста високи размери. Между другото това не е изолиран случай. През последните години аз констатирам и „Достъп до информация” една тенденция към едни нови и търсене на нови и нетрадиционни методи за ограничаване на свободата на словото. То не беше дело пред комисията за Защита на конкуренцията от преди 1-2 години срещу медиите на „Иконо медия” заради това, че са коментирали връзката на властта с определена медийна групировка. То не беше това, че Комисията за защита на личните данни налага глоби на малки местни медии заради това, че било написано ЕГН на някого в нотариален акт. То в нотариалните актове всички знаем, че има ЕГН и просто един журналистически материал прави разследване и така полага нотариалния акт. Няма как това да не е там. То не бяха в последно време има и опити да се реализира…
Водещ:Колкото по-сложно, толкова по-лесно и толкова по-малко свободно. 
Виктория Стойчева:Може ли аз да попитам нещо? 
Водещ:Добър ден и сега на гостите в студиото. Пак казвам – Виктория Стойчева, Асен Григоров и Таня Петрова. Виктория иска да Ви попита нещо.
Виктория Стойчева:Да аз искам, здравен Сашо, да попитам, ние се познаваме, съученици сме даже. 
Водещ:Ама не е това връзката.
Виктория Стойчева:Не, не. Сашо, теб не те ли притеснява, че БНБ вика медия? Значи според мен законът и този член специално предвижда, ако има невярна информация, съответните банки да пратят опровержение в съответната медия, в случая бивол. Ако тя откаже да го публикува, тогава да сезират Вас, т.е. от Етичната комисия и Вие да ги извикате. Значи за мен от юридическа гледна точка без да съм юрист това е абсолютно нелепо. БНБ вика медия, за да иска обяснение или да налага глоба. 
Александър Кашъмов: Сега, естествено според мен най-нормалният начин и това би трябвало все повече да се случва, е подобни случаи въобще да бъдат отнасяни до Етичната комисия. Истината обаче е, че законът не е много ясен в това отношение. Нищо не пречи чисто формално юридически БНБ да си провежда процедури, освен това нека да кажем съвсем ясно, че поканата на журналисти за разговора, който се случи, изобщо не е някакво неформално действие. Това може да бъде считано за етап от една процедура, която е открита от този текст и която може да приключи със санкция. В този смисъл аз намирам, че изобщо не са безобидни действията, които са предприети. 
Водещ:Мислите ли, че БНБ ще покани представители на вестник „Monde” защото там е излязла същата информация, цитирана от същия източник?
Александър Кашъмов:Ами много ми е трудно да се сетя как това би могло изобщо да стане, но…
Водещ:Ами става лесно по отношение на българска медия, както виждаме.
Александър Кашъмов:Ами очевидно е. Това трябва да ни показва за това каква е чувствителността на държавните институции към ценността на свободата на изразяване, както казах. За мен това е просто един абсурден случай, който не му е мястото на този континент, на който ние се намираме. Такива казуси могат да бъдат срещани на по-други континенти, но за съжаление пак казвам, не е изолиран очевидно случай. Смятам,че просто властта в лицето на различните институции, които я олицетворяват, трябва да се замисли все пак как се упражнява власт, каква е ролята на медиите, тъй като ролята на медиите е те да говорят за това, което се случва, което институциите и длъжностните лица говорят, коментират, обсъждат. В това число длъжностни лица на други държави, които са коментирали и наши реалности.
Водещ:Добър ден сега да кажа и на Асен Григоров. Спомняш ли си как се убиват муха и банка?
Асен Григоров:С вестник. 
Водещ:С какво се убиват?
Асен Григоров:Аз сега влизам и малко не съм в час какво…
Водещ:Ние разсъждаваме върху един текст в закона за кредитните институции, който няма невинен, дължиш глоба, ако оронваш доброто име на банка.
Асен Григоров:Ами би трябвало да има една дума – „необоснован”. Ако оронваш необосновано…
Виктория Стойчева:Ами там е разковничето. Този член казва „разпространяваш невярна информация”. В случая става дума за информация от изтекли грами. Значи ние всъщност не знаем дали е вярна или невярна и този, който твърди, че е невярна, би трябвало да докаже, че е невярна, нали така?
Асен Григоров:Да, те грамите са особен случай в журналистическата практика, нали прецедент са. Така наречените кейбъли, които „Уикилийкс” изсипва. И са предизвикателство и за журналисти и политици. Преди две седмици в предаването мисля, че беше Богомил Манчев, покрай цялата истерия около подновяването на проекта „Белене” и аз му цитирах в началото неща, които са писани в тези грами за него. Той се вбеси, нарече тези хора драскачи, нали аз му казах, че това е подписано от посланик Джон…Но е факт, че е прецедент, защото това е информация, която се твърди, че е изтекла от някъде. Има вид на достоверна, но никой не я е потвърдил. 
Виктория Стойчева:Обаче тя се цитира.
Асен Григоров:Каквото и ние да си мислим за нея, това е информация…
Виктория Стойчева:Въпросът е обаче, че в случая се цитира източник. Т.е. и усилията на БНБ не са насочени към грамата, а към медията, която я е публикувала. 
Водещ:Господин Кашъмов, как да постъпят колегите от бивол? Те предполагам също ще направят своите консултации, но вашата позиция каква е?
Александър Кашъмов:Ами за мен е категорично ясно, да публикуването на грамите по линията „Уикилийкс” може да поражда някакви въпроси, но това категорично не са въпроси свързани с разпространяване на невярна информация. Нека да сме пределно ясни по този въпрос. 
Асен Григоров:Не, Сашо, извинявай, ако информацията е вярна, отговорността не е пряко в медията в случай, когато я разпространява.
Александър Кашъмов: Именно. Освен това, когато ние говорим за официални доклади, ние коментираме вече информацията от социалните доклади. Т.е. вярно е, че в официалният доклад пише такова нещо. В този смисъл това, което бивол публикува, е вярна информация, а именно информацията, че в докладите на американския посланик пише това нещо. От тук нататък вече естествено отговорността дали пък това, което е отразено в тези доклади, какво е и т.н. се премества безспорно. Да не говорим, че след като има ясно цитиране, тъй като става въпрос за това, че е мнение на някакво длъжностно лице, от тук нататък никак всъщност не стои въпросът, че това ли не е е някакъв опит на сайта бивол да представи четири банки в някакво трагично положение. Напротив. Цитира се източник, цитира се, че това са някакви данни. Това дава възможност на един образован издател да си състави мнение без непременно това да означава създаване на невярна представа за състояние на банките. 
Водещ: И всъщност те да не ходят на тази среща, може би?Защото тя не се е състояла на датата, на която са били…
Александър Кашъмов:Мога да посъветвам абсолютно всички, които попаднат в подобни положения, е задължително трябва да бъде потърсена връзка с адвокат, защото това не са прости неща и значи журналистите трябва да са наясно, че е хубаво, когато виждат, че се задават подобни особено неясни процедури, по които не е имало и прецедент до момента у нас, задължително трябва чрез юристка консултация да се действа, защото както казах вече – подобни покани, разговори и т.н. не са с неформално значение. Напротив, те могат да доведат до налагане на санкции. За един сайт е голяма тежест. 
Водещ:Между другото доста адвокати са се намесили. На страницата на предаването Мария /…/ е писала, че при всички случаи подобна среща би била грешка от страна на биволите. Петър…
Александър Кашъмов:Най-малкото, че подобен вид кореспонденция, която е открита в рамките на едно, как да го нарека, на езика на правото административно-наказателно производство, кореспонденцията би следвало да бъде в писмен вид, защото такива разни разговори, в които не е много ясно какво ще бъде отразено, какво ще бъде записано. След това могат да бъдат използвани срещу този, които участва в такъв разговор. Това вече, още един път казвам, значи хубаво е да се знае – журналистиката е една много благородна професия и заедно с това тя е свързана със сериозни отговорности в някои моменти, сериозни рискове. Тези рискове трябва добре да се познават. 
Асен Григоров:И отговорностите, тук да кажа, също трябва да се познават добре. 
Водещ:Хубаво е добре да се познават и отговорностите. Но и рисковете не са за подценяване, защото това обяснява 80-то ни място по степен на свобода на словото. Благодаря на Александър Кашъмов. Има ли пряка връзка, Асен, 80-то място с непознаването на рисковете?
Асен Григоров: Ами по отношение на „Уикилийкс”, грамите…
Водещ:Ние сме царе винаги да си намираме оправдание. 
Асен Григоров:И нали сайтовете, които ги разпространяват, аз все пак имам едно на ум. Работата в медия, тя предполага наистина права, предполага и отговорности, които знаеш ти, в радиото има нива на редакционна…
Водещ:Нито веднъж не споменахме кои са четирите банки. 
Асен Григоров:Не, мисълта ми е, когато в една голяма медия се стига до публикуване на определени неща, то минава през няколко нива на отговорност, обсъждане, може да се стигне до едно решение, може да се стигне до друго решение. Може да се стигне до решение да се публикува или не. Докато изтекли и непотвърдени грами или публикувани в сайт, който мога да предполагам, че пишат 2 или 3 души, все пак едно на ум около недостоверността на информация, защото предполагам, че те добросъвестно там копират, публикуват и превеждат нещата, но точно въпросът с отговорността е важен. Пак казвам, без да влизам в конкретния случай, това, доколкото виждам тук от екрана ти БНБ са ги викнали на разговор, което ми се струва доста глупаво от страна на БНБ. 
Виктория Стойчева:То си е вид някакво сплашващо според мен. Това е вече друга тема обаче.
Асен Григоров:Това е като случая с Мишо Шамара в… И нали, така че тук няма как да се изкажа в полза на това, което БНБ са направили, но все пак оставям с известни резерви. 
:Може ли аз да кажа също и за „Уикилийкс”. Значи това е нещо много особено. Тя самата „Уикилийкс” общо взето знаете, че човекът, който изнесе грамите е преследван, съден от няколко държави, търсят го, опитват се да го арестуват. 
Водещ:За последно го видяхме като Жулиета на един балкон.
Да. Така че аз даже не бих казала, че това има връзка със свободата на медиите. Това за мен е нещо изолирано. Значи „Уикилийкс” е нещо изолирано. Разбира се това има общо с..
Асен Григоров:Не е медия.
Виктория Стойчева:И не е медия. Да. Това има връзка със свободата на словото, но това изнасяне все пак на секретна информация, на секретни документи, които между другото по цял свят се преследват. Ето, американците си го преследват Асандж. Бивол препечатва някакви неща, които се отнасят до България. Аз също тук не мисля, че случаят е типичен за нашите медии. Би бил типичен, ако всичките ни медии в един момент, бяха хванали тази информация за въпросните банки, бяха я интерпретирали по собствен начин, бяха разследвали и така. 
Асен Григоров:Ако бяха дали различни гледни точки, тогава е ок, защото информация изобщо, обществено мнение може да се манипулира не само с достоверност или недостоверност, а например с подбора на момента, в който публикуваш нещо.
Виктория Стойчева:Или когато не го публикуваш, да.
Водещ:Така обаче стана много сложно. 
Асен Григоров:Ако примерно качат всички грами. Защо не качат всички грами? Наведнъж или в рамките на седмица, на месец да кажат „ние започваме”.
Водещ:Факт е обаче от друга страна, че доста западни медии бяха се изключили съвсем официално споразумение с „Уикилийкс” и това…
Асен Григоров:И какво стана?
Водещ:Ами нищо не стана. Искам да кажа, че…
Асен Григоров:Публикуват ли западните медии, да. Ако не се лъжа…
Водещ:Публикуваха и спряха, да. 
Асен Григоров:Ами спряха.
Водещ:Това е друга гледна точка, за това казвам.
Асен Григоров:Големите медии със силна редакционна политика спряха там публикуването, излъчването. 
Виктория Стойчева: Което пак казвам, не пречи поведението на БНБ да е абсурдно в случая. 
Водещ:Не пречи. 
Виктория Стойчева:Защото в случая освен това, понеже някой спомена за държавата, в случая БНБ защитава интереса на четири търговски банки, които са частни. Да, вярно, те са част от банковата система, като общо взето ги обвинява в невярна информация, публикувана в „Уикилийкс”. Това е просто толкова абсурдно.
Водещ:Не, БНБ се набутва в казус, който не е неин. 
Асен Григоров:Влиза в ролята на един СЕМ за…
Виктория Стойчева:Не е нейна работа. Това нещо не е нейна работа. 
Водещ:Таня Петрова от в.”Сега”. Какви са начините напоследък за сплашване на журналисти?
Таня Петрова:Ами то даже не е нужно да се плашат. То такава е медийната среда в момента по линия на собственост, че няма никакво плашене.
Водещ:Всички го знаем. 
Таня Петрова:Да, то е доста грозна история. Публична тайна е. Не знам на кого му е нужно да плаши. Аз не виждам да се правят чак толкова сериозни неща, включително и от опозиционни медии не сме тръгнали да правим чак толкова сериозни разследвания, че да се стига до плашене. За съжаление се случват в провинцията мисля, че е доста по-грозно положението. Там се случват и плашене и може би и по-груби навлизания в частното пространство на журналистите. Но средата е ужасна. Няма нужда толкова да се плаши. 
Водещ:Игра на лихви. Ще продължим след малко. Останете с нас. Какво си казват вестникарските заглавия и хората в мрежата? Това решихме да проверим със стажант –репортера Ивайло Пеев под особен надзор. Поставихме заглавията и коментарите. Питахме и хората около вестникарските павилъони, но ще ги цитираме само заради спецификата и емоционалният заряд на стилистиката в отговора им. Чуйте резултата.
Ивайло Пеев:Говорейки за пресата се чуват толкова мнения, че те са еднакви и че пишат едно и също. Решихме да проследим в 5 дни заглавията от българските ежедневници. И верни на това да показваме гледната точка на обикновените хора, този път ще обърнем поглед към online потребителите. Много ги наричат хейтъри, защото те не биха написали коментар, ако той не е негативен. Нека видим дали е така. В първият ден от седмицата българските ежедневници са доста разнопосочни в челните си заглавия. Не намираме нито една обща тема. „Труд” съобщава, че общини връщат 17 милиона лева. Парите горят заради нередности с евро проекти. Вестник „Сега” ни информира, че българите боледуват по-малко, но по-често. Гарантирано от ГЕРБ, се шегува някой в коментарите. А друг допълва „животът ще е черен, но кратък”. Висшето изветрява за 5 години и след този срок знанията не били адекватни на пазара. Това ни информира вестник „Монитор”. За колко ли време изветрява марковият алкохол от телата на студентите, питат се хаджии и на алкохолна вълна вестник „Новинар” и „Телеграф” ни информират, че д-р лекува с шише ракия. А вестник „Репортер”, че половин София е за затвора. Оказва се, че всички са престъпници. Консултирайте се с адвокат, съветва един читател и добавя автора на статията с псевдоним „психиатър”. Вторник вестник „19 минути” изненадва със заглавието „Дянков реже зърнарите”. „Новинар” излиза с челното си заглавие, че англичани искат да строят Бургас-ленд. Вестник „Репортер” твърди, че българите са брутални убийци. Това ставало ясно след конференция на Българския хелзинкски комитет. Вестник „Стандарт” настоява, че 228 милиона горят с цигарите. „Телеграф” пък информира, че червен депутат лъже КАТ, след като са го спрели за превишена скорост. Сряда „Труд” излиза със заглавие „Фалшив Борисов във Фейсбук”. От министерски съвет информират, че премиерът говори само от официални сайтове. Явно датата 10.10 не е късметлийска за него, защото вестник „Земя” твърди, че народът е разлютил премиера. „Дума” уточнява, че рейтингът на кабинета се е сринал с 18%. Вестник „Телеграф” излиза със заглавие на първа страница – „Личните карти стават 3 в 1”.Ще съдържат 3 компонента – електронна здравна карта, електронно ЕГН и електронен документ за самоличност. Дали тогава следенето ще става и по-лесно? Два дни преди вестник „Сега” да изчисли, че през следващата година ще похарчим 18 милиона за разузнаване, и 34 милиона лева за охрана на властта. Зевзеци коментират, че все пак трябва да се пази богатството на нацията. Интересно е как всеки вестник поглежда от различен ъгъл коя е водещата новина за деня. За сега нямаме попадение на единомислие. Дали това е така, защото я няма голямата новина, заради която всички ще гръмнат. Четвъртък тази новина се появи. Дянков предлага 10% данък върхуѝ лихвите от влогове. Резултатът е на лице. „Труд”, „24 часа”, Капитал Дейли”, „Класа”, „Преса”, Сега”, „Стандарт” и дори „Земя”. Ето, че можело българските медии да са единни или поне в избора си на челно заглавие. В тази връзка един потребител съветва „купувайте инвестиционно злато и диаманти, както казва Бонд – диамантите са вечни”. „Монитор” пък залага на друго ударно заглавие – проститутки налазиха ученици в междучасието. Пресата в петък също има своя лайт мотив. Ето една снимка ни гледа от всички български ежедневници Борисов рамо до рамо с Робърт де Ниро и Джон Траволта. „Труд” даде свобода на читателите си да напишат най-оригиналното заглавие. Зоро е написал, че ясно се вижда, че премиерът прави предложение на Де Ниро, на което не може да откаже. Друг потребител пита „филмът с happy end ли е?” И му отговарят „не, с Бойко Борисов и Вежди Рашидов”. Какво доказва нашето ровене из първите страници на българския печат? Колкото и да казват, че всички пишат едно и също, се оказва, че не е точно така. И все пак, когато рибата е голяма, всички я захапват и не я пускат. Зрителите на националната телевизия открояват с 54% вестта за новия данък като новина на седмицата. А кои бяха за Вас темите от отминалата седмица, които откроявате за значими?
Водещ:И така. „Игри на лихви”. Странният случай на облагането на лихвите по депозитите или друго да е заглавието? Асене, ти какво заглавие постави днес сутринта?Аз си го записах, забравих го. 
Асен Григоров:Няма да е политически коректно да кажа. Не, аз поставих заглавия в кавички „лошият Дянков и кой кара влака”. Тук е известна заблуда. 
Водещ:Да не стигнем до класиката влакът беглец?
Асен Григоров:Смятам, че при изобщо тълкуването на цялото поведение на Дянков от началото на мандата дори, те го изкарват лошият човек. Не казвам, че е добър, нали, в случая не давам оценка за него,а за това как медиите гледат към неговата личност. Дянков направил това, онова, предложил, приел. Той може да предложи, не може да приеме. Приема министър, приема Министерски съвет определени решения, които са в правомощията на Министерски съвет. И Народното събрание, както в случая Закона за бюджета. Т.е. Дянков може да е лош, може и да е добър, но не е той, който носи крайната отговорност за това решение. Крайната отговорност е на управляващото мнозинство. Това трябва да е ясно и на всички колеги от медиите. Би трябвало да са наясно. И за това ми е много странно, че него го дъвчат и търкалят в цялата работа. 
Виктория Стойчева:Ами Асене, извинявай, че те прекъсвам, но аз в момента съм от другата страна, на ПР, това си е много хитър ПР ход. Абсолютно всички…На правителството. 
Асен Григоров:Така. 
Виктория Стойчева:Лошото ченге Дянков ще обере абсолютно всички негативи. Аз имам една прогноза, че на края ще се появи доброто ченге Борисов примерно. Че ще отмени данъка, както се е случвало многократно. Значи винаги се изтиква някой министър. 
Водещ:Таня, а твоята версия за този сценарий?
Таня Петрова: И двамата са прави, само че обществото в тази игра на лоши ченгета и на добри ченгета и на не знам как да я наричаме, абсолютно се побърква и всъщност прегледът на печата на мен ми звучи като някакъв… Ние подлагаме на това… Даже имаше едно заглавие, не ние, посредници – те подлагат обществото на някакъв… Все едно живеем в някакъв театър на абсурда. Стрес. Всеки ден. Това е просто безумие. Иначе Асен е прав, че има, даже то се вижда, че не решава Дянков, защото ако Дянков решаваше това нещо щеше да си се пусне по нормалния начин, да се обсъди на предварително обсъждане и няма да го крият до последния момент. То се разбра след заседание на кабинета, когато той – министър председателят Бойко Борисов е казал „да”. Т.е. дори това криене и опити на игри не знам за кой го правят, но в крайна сметка резултатът е едно общество, което всеки ден се чуди какво ще му сервира властта. 
Виктория Стойчева:Значи, ако трябва да бъдем честни по въпроса с лихвите…
Асен Григоров:Проблемът е…
Виктория Стойчева:Се дъвче отдавна от Борисов. 
Асен Григоров:Говоря го от гл.т… Това е проблем за медиите. Медиите трябва да имат достатъчната компетентност и достатъчната съвест, за да обяснят на своите читатели, зрители, слушатели и потребители изобщо, да приемем, че Конституцията не им е любимото четиво, законите също не са им любимото четиво, трябва да е ясно кой какво извършва и каква отговорност носи. И защо го извършва.
Водещ:И какъв ефект очаква да получи.
Асен Григоров:Точно така. Иначе, както ти казваш от ПР-ка гл.т.е прекрасно. /…/
Виктория Стойчева:Значи това, което е притеснително извън темата за бюджета, е поведението на медиите, които от моя гл.т.повечето от тях много лесно се поддават на правителствен ПР. Значи те чакат само да им се пусне едно прессъобщение и никога не четат между редовете, това не е сериозно за една медия и говори зле за нивото на журналиста вътре, на не всички разбира се. Значи ето сега Дянков, та Дянков. Никой не ги кара вестниците и сайтовете да слагат заглавия „Дянков еди какво си”. Ами сложи „правителството”. Ако искаш да си коректен. Така че медиите са не по-малко виновни. 
Водещ: Има ли обаче проблеми с крайния резултат на това уравнение, защото за да сме справедливи ще облагаме лихвите по депозитите? Но в крайна сметка май ще платим повече, за да ги облагаме, отколкото ще се получи. Има ли смисъл от това упражнение или това ниво на доходите, на които сме, при тази прогноза, която чертая за доходите ни Бюджет 2013, Асене?
Асен Григоров: Не бих се наел да кажа правилно или не е правилно.
Водещ: Хубаво е да се опитваме да намерим този отговор. 
Асен Григоров: Значи заемането на мнение по този въпрос е сложен процес. Аз не съм чул достатъчно аргументи нито от страна на правителството, нито от страна на организатори. Тук новината е на два дни, грубо казано. В тези два дни нещо съм чул. Чух какво каза Георги Ангелов от „Отворено общество”. Чух горе долу какво казва Симеон Дянков. Но е много сложна материята за бюджет, за въвеждане на нов данък, за да можем ей така да кажем „сега, тези са лоши и не са прави”. На пръв поглед изглежда, че ще отнесат дървото, грубо казано. 
Водещ: По отношение на рейтинга. 
Асен Григоров: По отношение на рейтинга. Значи, ако разсъждаваме по тази плоскост, след като те много добре знаят какво ще им се случи с рейтинга, ако те приемат това да им се случи, очевидно че нуждата от тези 120 милиона е много голяма. Няма друго обяснение. Но това пак ще е някакво бедилетанско обяснение на четене. Не знаем истината. 
Виктория Стойчева:Може ли аз да кажа моята версия за това?
Водещ: Може да. 
Виктория Стойчева:Значи, както Асен каза, аз също доста четох. Ефектът ще е около 120-150 милиона, които са абсолютно нищожни на фона на, примерно милиард и 700 за МВР. Не се знае дали ще съберат толкова, защото тези, които са с по-големите влогове нали, те ще ги трансформират в нещо друго. Те даже и в интернет се появиха някакви начини как да се избегне това, къде да си преместиш сметката. 
Асен Григоров: Банкови инструменти, инвестиционни. Ще се избегне от богатите. 
Виктория Стойчева:Има също една друга подробност, която общо взето не се забелязва от медиите. Значи забелязаха я само няколко икономисти и така си потънаха. Това е нов вид данък. Тази сутрин Дянков също взе да говори за данък върху хазарта, данък върху не знам си какво, върху печалбите от борсата. 
Водещ: И за следващия мандат на арендата. 
Виктория Стойчева:Тези данъци трябва да бъдат гласувани от парламента. Значи те не могат просто да бъдат заложени в бюджета. За такова нещо не се говори. Няма в програмата Народно събрание „ние утре ще гласуваме новия данък върху данък лихви”. Или утре ще гласуваме. Това са само предложения. Т.е. аз почвам да се питам наистина ли имат сериозно намерение да въвеждат този данък или това пак е някаква ПР игра. Т.е. Дянков сега ще стане лошият, накрая ще се появи Бойко Борисов. Той ще каже „няма, аз слушам гласа на хората, няма да има такъв данък”. И после какво ще последва. Тя Ненда Стоянова си го каза „преразглеждане на бюджета”. Няма да увеличаваме пенсиите, ще намалим бюджета за здравеопазване, ще намалим бюджета за образование, защото ето те не ни позволиха да сложим данък върху лихвите. Значи и на мен нещо такова ми се върти, че ще се случи.
Водещ:Няма как. 120 милиона все пак. Около 120 милиона става дума.
Таня Петрова: Не, аз не мисля, че ще има сериозно преработването на проекто-бюджета. Това въобще не са много пари на фона на разходите на държавата. По-скоро може да се използва евентуалният отказ от този данък, може да се използва като лот за поемане на натиск за допълнителни разходи между 1 и 2 четене. Да кажат „не можем нищо да приемем като предложение, защото тук Вие не искате да въведем новия данък”. Мен това, което ми се струва безумно в цялата тази работа е, че начинът, по който ти всъщност, слепотата, с която въвеждаш едно ново данъчно бреме и по /…/ начин, по който се опитваш да аргументираш това решение и да си измисляш вече нови данъци, които трябва да въведеш, за да е справедливо. Това е абсолютно несериозно. Данъците са фундаментална част от обществения договор, въобще какво правят те не мога да разбера.
Асен Григоров: Данъците са едни от най-силните…
Виктория Стойчева:Да де, ама не виждате ли колеги какво се случва? Значи ние всички говорим и всички медии говорят за този данък, никой обаче не пита защо бюджетът на МВР е увеличен толкова? Той е увеличен с 30%. Защо бюджетът за здравеопазване е намален… Ами не се пита. Всички пишат „данъка, данъка, данъка”. Значи тук общо взето това пак е хитро. Всички говорим за данъка и никой не се сеща да пише, да пита защо образованието е в такова състояние, защо бюджетът на МВР… Какво налага да е толкова?
Водещ:Ето, в.”Сега”, цитирам Ви прегледът на печата, който заедно направихме с Ивайло Пеев. 18 милиона са разходите, увеличението на разходите в МВР, бюджетът на МВР и 34 милиона отиват за опазване на властта. Ето пита се. 
Виктория Стойчева:Да, и в същото време всички важни сектори…
Водещ:Таня какво Ви се отговаря като питате?
Таня Петрова: Това всъщност не се пита. 
Виктория Стойчева:Ето, не се пита.
Таня Петрова: Няма кой да питаш. Виждат се някакви неща.
Водещ:Не, няма кой да се пита. Има разлика…
Таня Петрова: Да, наистина е така. Потресаващо е това правителство като медийна политика и като ПР. Ние там, когато има заседание на Министерски съвет, то е някакво едва ли не им се молим да ги попитаме нещо, за да може да кажем, че те работят. Това е някакъв пълен no sense. А това е най-приказващото правителство иначе, а то приказва по друг начин. То не обяснява политики. И всъщност Дянков си го отнася, защото един от малкото хора в кабинета, който все пак е в състояние да аргументира политически решения. И той е един от малкото хора, който се опитва да се аргументира и ние постоянно го разнасяме по медиите, че Дянков това, Дянков онова. Другите не говорят.
Водещ:Асене, да направим разлика между – ето, журналистите имат достъп до политиците, питат обаче няма кой да им отговори. Каква е разликата с едни други времена, в които пък журналистите седяха в мазето и чинно чакаха някое благоволение да слезе някой да им отговори? 
…
Следва продължение! 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 6.10.2012

Водещ: Дянков с нова идея – заплатата според града. Тази авангардна идея вчера ме подсети, че заплатата на финансовия министър не стига за финансиране на всички изкопани вампири в Созопол и не само. Несправедливо забравено остава и коритото на баба Гицка, което всъщност е корабът на Ной. А премии ще получават немислещите и неучастващи в процеси за заплати. Има над какво да се работи още. Този статус в социалната мрежа вчера предизвика доста коментари. И още един „колкото несвободни става медиите, толкова по-големи рекламни бюджети искат и толкова по-остри стават коментарите на посланиците у нас по темата „свобода на словото.””През седмицата научихме, че 10 милиона е бюджетът за реклама на цифровата телевизия. Редно ли е да се търси връзка между двете новини? Очаквам да коментирате на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. Бюджетът и АЕЦ „Белене” са в центъра на политическото противопоставяне и може би това е най-ярката медийна следа, която оставя отиващата си седмица. Сигурна съм, че помните Чернобил. Сигурна съм, че помните как ни излъгаха нечовешки нагло, че нямало опасност за хората, докато властта тайно се грижи. Това беше отдавна. Защо обаче днес, докато човечеството се бори със спомена за „Фукушима”, у нас почти като рекламни блокове по телевизора валят странните новини за нов инвеститор, който ще строи, а пък ние нямало било да плащаме, пък изцяло участие щял да бъде проектът? За евентуалните аварии обаче ще говорим някой дргу път, както пък поверява една стара, забравена българска класика. Направо ще ни дадат сметките, може би. Е, оказа се, че инвеститорът не е такъв, какъвто казва, но пък може у нас да идват инвеститори, фенове на Дейвид Линч. Нямате ли усещането, че пак Ви лъжат? Едни искат референдум, други обявяват постъпили разни интереси пред камерите за прозрачност, Любопитно колко гълта така нареченият гъол според едните и обещаващият проект според другите. И може би трябва да влезем в ролята на електорални единици, от които нищо не зависи, но пък защо да не заявим „няма как да не се появя на въртележката, обаче нека да не е онази въртележка в Припят.” Ако сте я позабравили, отворете и я вижте. Ерик Артър Блеър – по-познат като Джордж Оруел от един роман – „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила.” Или за журналистиката – „Журналистиката е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР.” Край на цитата. „Контролирани медии, контролирана демокрация” – и тази редакция е възможна. След малко студентите от СУ пред Ивайло Пеев ще коментират журналистиката и ПР. Проблемът на медиите днес дали не е, че са контролирани, а не че журналистите са несвободни, ще говорим после с гостите Весислава Антонова от в.”Капитал”, Мария Стоянова от СЕМ, която очаквам да дойде и тъй като първата жертва на журналистиката в условия на финансов дефицит са разследванията – Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. С него ще го предизвикаме да влезе в ролята на коректив. Кой помага на журналистите да продължат да вършат работата си докрай чрез разследвания? Ще се превърне ли този естествен финал на журналистическата работа в територия за техни лични усилия извън медиите, в които работят? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Евелина Йорданова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Всъщност Снежа Спасова вече ни разкри за какво ще говорим и сега ще ни издаде. Журналистика е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Верен или неверен е цитатът на Оруел според студентите по журналистика в СУ? Отиваме в началото при тях с Ивайло Пеев, на чиито стажантски усилия разчитаме дори, за да си сменим ролите или да сменим даже жанра като разпределим ролите, както в приказката за Червената шапчица. Какво правят журналистите днес и какво би трябвало да правят?
Студент: Ставане една експресия с цел публикуване на сензационни новини. Да, за жалост сензацията се продава. Жълтите странички.
Студент: В България има огромно изграждане. Например в Америка, когато се занимаваш с жълто издание, ти си папарак, който се крие в храстите, правиш разни снимки или откриваш нещо наистина реално. Докато при нас ти се обаждат и ти казват „трябва ни статия за еди кой си” и ти сядаш и измисляш, че тя е направила еди какво си. Готово.
Студент: Работата на журналиста е да търси скритите неща, така че до голяма степен е верен цитатът.
Студент: Много малко истинска журналистика. Аз в моя опит мога да кажа, че съм получавала ПР съобщения, които се публикуват в същия вид. Просто, защото някой си е платил за това. По принцип журналистът има конкретна мисия, така ни учат в университета, че той трябва да бъде кучето пазач, който трябва да брани обществото от злите вълци. Да обаче в един момент злият вълк идва и този човек, който плаща. Голяма част от младите в момента не гледат телевизия.
Репортер: Има ли голям брат, който наблюдава медиите и казва какво да се случи?
Студент: Има. Това е ролята на СЕМ, ама дали го прави…
Студент: Влиза някаква информация, кратко прес съобщение в една информационна агенция, пет – десет минути по-късно, същото го виждаш почти в повечето online сайтове. Не се проверява тази информация. Не знаем кой е източникът, дали той въобще е достоверен и хората четат това. Все по-ярко се наблюдава симптомът на гадния свят. И така се представят нещата, че най-лошото, най-негативното излиза като топ новина. Не знам дали хората се замислят, че понякога някои неща целенасочено се внушават в медиите. Медиите много добре успяват да манипулират. А много лесно, повярвай ми, чисто монтажно, чисто… Само с една думичка.
Студент: Новина от рода на „дядо еди кой си отгледа 10 килограмова диня” е нещо, което просто пълни времето. Всички знаем, че някой избира как да бъдат подредени новините, кои новини влизат в емисията. Убийства, катастрофи за пореден път- войната на пътя, войната вкъщи, войната навсякъде. Ние сме в една просто тиха война. Трябва да го чуеш, трябва да знаеш какво се случва, обаче е нетърпимо.
Студент: Според мен има един баланс, който трябва да бъде постигнат между медиите като търговски компании и медиите като служители на обществото.
Студент: Аз не смятам,ч е трябва да има рубрика за добри новини. Както е преходно състоянието на частнците, които се виждат от Големият брат, който наблюдава всичко, и кактоѝ всичко в живота е преходно, така ще настъпи и този момент, в който ще имаме щастието да говорим за истински добрите хора. Голяма част, имам в предвид от властимащите, те изпитват себелюбие да бъдат в конкретната емисия.
Студент: Зависят от нас. И когато им е удобно, даже си сменяме ролите, обаче…
Студент: Уж всички публикуват това, което никой не иска, и накрая на първа страница винаги виждаме едно и също. И най-добрият пример е атентата в Бургас – разкървавеният крак беше на главната страница на 5 ежедневника.
Студент: Става скандал. Без значение какъв. На някаква тема и веднага министри отиват, проверяват, правят. Сега, това действие на министрите ПР ли е или загриженост към обществото? И журналистите като го отразяват какво правят? Не можеш да знаеш какво му е в главата на министъра.
Студент: Не можеш да бъдеш журналист, ако не си изучавал ПР според мен.
Репортер: Точно от тези два романа произлиза идеята за Големия брат, това хитово шоу, което Вие в момента…
Студент: И по-скоро всеки Голям брат, който е неговата съвест – дали да напишеш нещо или да не напишеш нещо. Да следваш активите и пасивите от своята дейност.
Студент: Един български журналист, преди два месеца говорехме си точно по тази тема. Няма да споменавам името обаче, тъй като е известен, ми каза „как да не си върша работата за пари, как да не върша журналистиката за пари, когато на моята дъщеря, когато отиде в училище, всички нейни съученици имат нов телефон и нов лап топ. Аз не мога да и напиша „съвест” наѝ една бележка и когато децата си изпращат MMS, картинки, тя да ходи с бележката. Начинът, по който ще живее детето ти, начинът, по-който ще се развива, в каква среда и какво ще му предложиш ти, може би е оправдание.
Водещ: Защо трябва да се оправдаваме? Добър ден на гостите ми в студиото. Мария Стоянова от СЕМ, Весислава Антонова от „Капитал” и Петър Бакърджиев от Института за правни анализи. Да тръгнем от оправданията. Тук веднага се събуди дискусия. Студентите ни разприказваха. Добър ден на Мария Стоянова.
Мария Стоянова: Добър ден от мен. Благодаря за поканата. Интересно е да слушаш как бъдещото поколение журналисти и как бъдещата съвест на нацията, както те се определиха, мислят за професията. Интересно е, че те все още имат много идеалистични представи за това какво ги очаква в бурното море на информационни поток. Любопитно е, че ние разбира се няма как, като хора, които сме от другата страна, да сме съгласни с всичко, което те казват, защото между идеализма и реализма има една голяма разлика. И тя си пролича в момента, в който вземеш химикалката в ръка, застанеш пред компютъра или държиш микрофона. Но иначе беше доста обогатително за мен да чуя.
Водещ:Да тръгнем обаче от дискусията за цифровизацията. Този път посланикът на Германия ни накара да се оправдаваме или по-скоро ни напомни, че е в наши ръце да променим средата, така че да не се оправдаваме. Тази посока дали да не помислим за едни 10 милиона и да ги коментираме за реклама на цифровата телевизия?
Мария Стоянова:Много ти благодаря, че спомена изказването на негово превъзходителство господин Матияс /…/ по време на конференцията на цифровизацията, която инициирахме и организирахме с колегите от СЕМ. Това негово слово, това негово приветствие беше сигнал към журналистическата съвест в България, към всеки един, който застава зад компютъра и който държи микрофона в ръка. Дано да е разбрано по този начин. Той неслучайно обърна внимание на факта, че за съжаление българската журналистика от части изпълнява ролята си, която всъщност трябва да изпълнява. Доста пъти тук говорихме за тази съвест на нацията. Но всъщност каква е ролята на журналиста? Да показва наистина неща, които някои може би не му харесват или да сгрешени, или са неправилни и да говори с езика на обществото, да задава въпросите, които вълнуват обществото. И когато един представител на чужда държава, който се намира в нашата страна вече години, а ни казва това, е хубаво да се вгледаме в него като в огледало и да се замислим наистина проблемите ни толкова абстрактни ли са, защото свободата на словото е едно понятие, което може да бъде много конкретно, но може да бъде и широко абстрактно поставено в пространството. Е, дали ние самите, всеки един от нас като журналист отговаря на описанието, което даде той, дори с цитат от Оруел?
Водещ:И дали това е възможно да се случи обаче. Веси, как е възможно това да се случи и до колко има чуваемост на всички разследвания, които се правят в медиите? Дали те не се подменят по някакъв начин или не потъват в мълчанието, когато се вижда защо примерно премиерът е много добре представен в дадени медии?
Весислава Антонова:Ами аз ще почна първо от анкетата на студентите, която пуснахте. Ако има нещо, което е леко притеснително в нея, това, което аз чух, е това, че те цитираха според мен някакви заучени фрази. Това, което аз бих могла да дам като съвет, изхождайки от личния си опит, без разбира се някой да ми го е искал, но да споделя какво е моето виждане – е че студентите много по-малко трябва да казват клишета и такива летящи фрази кое е платено, кое не е платено, как е платено. По-добре е те да стъпят на личния си опит.
Водещ:Част от тях работят в интерес на истината и стъпваха на този си опит.
Весислава Антонова:Ами много тъжно е тогава, че тези млади хора са деформирани още в средата на своето обучение. Не знам точно кой курс.
Водещ:Втори и трети курс.
Весислава Антонова: Може би да фокусираме въпроса, защото в него се съдържаха няколко. За кое искаш първо да ти отговоря? За смисъла на разследванията? За по-свободни ли са журналистите? Аз за себе си мога да кажа, че съм свободен журналист. Никога не съм се чувствала подтисната да правя това, което правя. Винаги съм се старала първо да се запозная с документите, да чета и …
Водещ:Да те питам, колко пъти колеги ти се оплакват от несвобода?
Весислава Антонова:Ами проблемът е, че често ми се оплакват, ама не се оплакват публично, ами се оплакват само, когато седнем да пием кафе или просто сме седели неформално. Не знам какво да им кажа, защото аз не искам да ги поучавам какво да правят.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се?
Мария Стоянова:Аз искам да дефинираме…
Весислава Антонова:Проблемът е в техните ръце. Ако се чувстват несвободни, просто да вземат мерки сами. Аз не мога да им кажа, не е морално аз да им кажа какво да правят.
Водещ:Всеки трябва да си намери своята граница. Да.
Весислава Антонова:Обаче, ако те съществуват в среда, в която се чувстват зле и пишат не това, което мислят, значи проблемът е в тях.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се? И има ли разлика между преди, когато беше в Германия и сега, когато си в СЕМ?
Мария Стоянова:Преди месец заговорихме за свободата на словото и сега аз пак неслучайно казах за това абстрактно понятие, защото имам усещането, опасението, че ние тук наистина не дефинираме или всъщност не знаем какво точно казваме, когато казваме, че не си свободен, че нямаш свобода на словото. За това, когато казваме, че някой не се чувства свободен, според мен е необходимо да дефинираме и анализираме какво има в предвид този човек. Че него го е страх да каже нещо.
Весислава Антонова:Че ще му посегнат физически може би.
Мария Стоянова:Че ще му посегнат физически, че му забраняват да каже нещо, защото между тези три неща има разлика. Между това „мен ме е страх аз да кажа нещо” зад него аз разбирам автоцензура.
Водещ:Да.
Мария Стоянова: На мен някой ми нарежда да не казвам нещо – аз разбирам цензура. А „мен ме е страх да кажа нещо, защото някой ще ме пребие” вече е заплаха. Трите неща – има голяма разлика за кое говорим. Твърдя от собствения си журналистически опит до преди няколко месеца, че в България основният проблем е автоцензурата и за това неслучайно, когато аз кандидатствах, за да стана член на СЕМ, аз откроих и акцентирах върху този факт и заявявам още един път, че това ще бъде фокус на моята работа.
Водещ:Между другото…
Весислава Антонова:Здравомислещите хора никога не са мислили обратното. Естествено, че е автоцензурата. Всеки журналист е скрепен с призванието, което твърди, че не му дава свобода, с договор.
Водещ:Тази автоцензура обаче….
Мария Стоянова:Създава се едно усещане и когато бяхме на срещата с еврокомисар Нели Крус, аз останах точно с това впечатление. Че в България някой размахва пръст и казва „не казвай това или не казвай онова”.
Водещ:Е, то се видя. Размаха пръст на срещата точно с Нели Крус.
Мария Стоянова:Ама дайте да си говорим с имена. Не с който, както…
Весислава Антонова:Масата беше разделена на две. От едната страна стоеше единият медиен съюз. От другата страна стоеше другият медиен съюз. Единият беше по-гръмогласно представен, другият беше по-скромен. Нека кажем само, че тези хора седнаха на масата един срещу друг, не защото Нели Крус чак толкова много държеше да се види с тях, а защото едни журналисти в една неправителствена организация, седнали и написали писмо, и споделили какви са проблемите.
Водещ: После едни други журналисти им се обаждаха, за да питат те защо…
Мария Стоянова:Аз извинявам, че споменах този случай. Той е широко дискутиран, само за да кажа, че с този пример аз илюстрирах сама за себе си фактът, че всъщност проблемът очевидно не е, че се обажда някой. Този някой, когато говорим в обществото за него, винаги остава с впечатлението, че това е министър-председателят на РБ господин Бойко Борисов или някой от неговите заместници, или някой друг министър, а тук става въпрос за корпоративни авторитарни методи, ако има такива. И за това аз много настоявам – ние журналистите сме длъжни да назоваваме нещата с истинските им имена.
Водещ:Сега ще се опитаме с пример да го направим.
Мария Стоянова:А не да се крием зад понятия като един, някой, дето казал, на който.
Водещ:Да, добър ден на Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. Как журналистите подхождат към темата за обществените поръчки?
Петър Бакърджиев: Консервативно. Според мен.
Водещ:Т.е. прикрито?
Петър Бакърджиев:Не, консервативно и несубективно и ще Ви кажа защо. За да подходиш към нещо субективно, трябва според мен да си се запознал с детайли с него. Според мен българската журналистиката може би преследвайки информационните поток, който е много разнообразен, се е фокусирал върху теми, които са малко по-различни от обществените поръчки. Начинът, по който задават въпросите журналистите, свързани с обществените поръчки, издава непознаване на материята.
Мария Стоянова:Некомпетентност.
Петър Бакърджиев:Не, не говорим за некомпетентност. Говорим за непознаване. Човек не може да бъде…
Весислава Антонова:Имам претенциите, че представлявам медия, която прави изключение в това отношение, защото ние сме направили няколко теми в „Капитал”. Не една, две страници, а теми на броя, няколко и мисля, че сме се постарали да зададем въпросите.
Водещ:Разбира се изключенията са и повече. /…/
Петър Бакърджиев:Ако съм генерализирал проблема си, оттеглям думите си назад, но наистина по-голямата част от журналистите, изхождам от.. Да, тя е много трудна материята. Обаче нещо друго пропуснахме да направим. Аз мисля, че ние трябва да отбележим къде е границата на свободата. Мисля, че съзнанието в известна степен се изврати. За мен, моята свобода свършва там, където започва Вашата свобода.
Мария Стоянова:Т.е.?
Петър Бакърджиев:Т.е. аз съм длъжен по всякакъв начин да предпазя от груба намеса Вашата душевност, ако изразявам собствената си свобода. Мисля, че това е отстъпване крачка назад.
Водещ:Говорим за това, което говорим друго яче казано. За това, което пишем и за позициите, които отстояваме.
Петър Бакърджиев:Трябва да мислим. Вие поставихте, и студентите поставиха въпроса за преписването. Аз ще Ви кажа, че той има измерения и в обществените поръчки. Проблемът не е само в журналистиката, а е един от основните проблеми, които ще разгледаме утре от 11 часа с Ваши колеги от Сдружение „Журналисти за прозрачно управление”. Ще бъде измерен и с този проблем. Има много сериозен проблем с преписването. Забележете, дори законодателят обича да апликира чужди модели и първото, което правим е да погледнем към нечий чужд опит, ако може да го апликираме. Дали обаче той е … Ами да. Това е една друга тема. В обществените поръчки тези неща също се случват. Масово администрациите, които се занимават с прилагане на закона, уреждат вътрешно устройствената си база по този начин – преписвайки от някъде. Масово преписват документации и така апликират собственото си поведение, чужди грешки. И мисля, че това не е чуждо на живота изобщо. И в журналистиката, и в правото, и навсякъде.
Водещ: Как да коментираме ето тези цитати? „Моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост”. Тук затваряме кавичките. „Грешка на редактора. Пропуснал съм скромност.” Ако някой от Вас се чувства по някакъв начин репресиран, нека да си каже. Следващ цитат днес „слушам, Сергей Станишев говори, че сме затъмнявали медиите и сме ги карали да ни отразяват. Ако някой от Вас се чувства затъмнен, моля да каже” обяви Бойко Борисов и без да дочака отговор, допълни, че това са абсолютни лъжи, а Станишев ги тиражирал в Брюксел, а там започвали да се тревожат. И тук ли имаме проблем с преписването и с как да кажа, с коментарите?
Весислава Антонова:Груба подмяна на темата въобще за свободата на медиите. Хайде, да не размахваме думата „свобода”, ами по-скоро за качеството на медиите, а тя свободата е едно от качеството на медиите, същественото качество на медиите. Така, зададен въпросът, какво можем да кажем?
Мария Стоянова:Пребиха ме, удариха ми два шамара. Изобщо не е толкова елементарно. Не е свързано с това кой на кого се е обади и какво е казал. А ние го дефинираме – с автоцензурата и с това, което журналистите сами позволяват да им се случва. 80% от българските вестници, знаете как изглеждат, на какъв език пишат. Там има темите, които го интересува българския гражданин. Написани ли са те отговорно? Нека да не иронизираме. Това обаче, което на мен ми прави впечатление е, че в нашите вестници има само констатации. В по-голямата си част. И сега наистина ще кажа, „Капитал” не е , защото Весислава стои срещу мен. Има констатации на някакви неща. Значи нещо се случи, но коментарът на това събитие, снимането на информацията, гледната точка на съответната редакция ли ще е, журналист ли ще е, ако трябва, анализът не мен ми липсва като читател.
Весислава Антонова:Една прилична телевизия, Ирен, първо ще дам един пример, за да илюстрирам за какво говоря като гл.точки, почтеност към аудиторията. Една голяма ефирна телевизия, която по право ще се качи на Мултиплекс след известно време, когато дойде периодът на цифровизацията, прави преглед на печата всяка събота и неделя в своя ефир. Прегледът на печата изглежда по следния начин – всеки български нормален гражданин знае как изглежда една сергия. Колко вестници има на нея, колко списания има. Обикновено телевизиите правят преглед на всекидневните издания, защото те са в ред с новините си. Когато ти погледнеш водещата, когато правиш преглед на печата и пред теб има само три вестника и се видят три заглавия ти какво си мислиш? Защо е взела само тези три вестника? Защо не ги е сложила просто ей така, от лоялност… Именно. Защо не са всички заглавия там? Ок, ти не чети дописките или кажи – аз не съм съгласен с тази допуска. Тя примерно е зле разработена и в нея липсват тези гл.точки. А тя държи само три вестника. Това какво отношение е към аудиторията на тази телевизия? Милионната аудитория.
Водещ:Мария, може ли…
Весислава Антонова:Това преглед на печата ли или избирателен преглед на печата?
Водещ:Избирателен преглед на печата. Това е една хубава редакция на тази рубрика.
Весислава Антонова:Дребен пример дадох, за да не навлизаме в някакви други по-похотливи теми, които са и доста, как да кажа, сложни.
Водещ: Мария, възможно ли е Меркел да попита главните редактори на немски издания дали са свободни, защото и този спомен медиен имаме от по-преди?
Мария Стоянова:Преди малко казахте за това, че ние често се опитваме да преписваме опита на други държави. Аз съм против това да се сравняваме в момента с Германия, защото тя има една друга история. В 20-ти век особено всички знаете, щях да кажа си спомняте. Заради тази история, тежка, по време на нацистката диктатура в Германия, на националсоциалистическия режим и заради грубата намеса в медиите, и тяхното подчиняване на една партийна диктатура в Германия свободата на словото и независимостта на медиите е издигната в култ. Не знам защо при нас не се получи този катарзис, тъй като ние също имахме тази възможност. Ние самите имахме една трудна история преди 22 години само.
Водещ:Тогава имаше няколко вестника.”Работническо дело”…
Мария Стоянова: Сега има много вестници и вместо да бъде, да, да бъде много по-чувствително нашето общество към всякакви намеси и дори самите журналисти да бъдат много по-чувствителни, като че ли не е така и това е жалко. Живеем все още в… Имам усещането, че ние не сме се освободили от този соц-страх на човека, който е назначен някъде на работа.
Водещ:Как да коментираме тези 10 милиона?
Весислава Антонова:Обществото е чувствително.
Водещ:За реклама на цифровизацията. И мисля, че 7 милиона бяха за /…/ Не мога да произнеса това сложно нещо.
Мария Стоянова:Сепо боксовете, които уж помагат на хората да приемат цифровия сигнал. Ами да ги дефинираме като нещо хубаво. Аз така ги дефинирам.
Водещ:10 милиона за издаване на цифровата телевизия. Дадени на една фирма. Другите две не са…
Весислава Антонова:Нека бъдем коректни. Конкурсът не е приключил. Нека видим каква ще е развръзката от тук нататък, защото в историята на конкурсите, примерно аз се сещам за Министерство на земеделието, който провеждаше също конкурс, също по такава държавна поръчка, на която също участваха три консорциума, между другото и един от консорциумите беше този, който сега има шансове, нека кажем, най-големи шансове да стигне до финала да прави реклама на цифровизацията. Тогава още на първи кръг, ако не се лъжа, отпаднаха два от консорциумите. Остана единият, който да върви по кръговете на Тато. Само че тогава Министерство на земеделието каза с една седмица забавяне, реши да прекрати този конкурс, защото според него не беше коректно само един играч да остава в конкурса. /…/ Знаем какво ще стане.
Водещ:Мария, нямат ли сметка медиите сами да казват на своята публика какво ще получат от цифровизацията?
Мария Стоянова:Би трябвало. Би трябвало. /…/
Весислава Антонова:Ама не от тези 10 милиона, не е казано, че ще рекламират бизнеса на едно частно предприятие.
Мария Стоянова: Аз не съм много съгласна с тази трактофка. Информационната кампания е решаваща за този технологичен преход. Ако хората в България не знаят какво ще ги очаква, те вярно, че са малко тези, които ще бъдат реално печелившите от цифровизацията, ако те не знаят какво ще ги очаква…
Весислава Антонова:Мария къде отиват тогава експертите от Министерството на транспорта и съобщенията, от Комисията за регулиране на съобщенията, от Съвета на електронни медии – хората които разбират и също могат да използват своите сайтове, за да публикуват такава информация, достъпна за хората, да подкрепят тази кампания? Това е национален проблем, нека да кажа. Аз не искам да кажа, че държавата не трябва да инвестира, за да рекламира този процес, но дали е разумно да е чак толкова голям размерът на инвестицията, която държавата ще направи? Защото телевизиите са заинтересовани да задържат своите зрители и те спокойно могат да направят и през сайтовете, които вече имат, и през… Защо държавата не трябва да плати на телевизията, за това че върви едноѝ рекламно клипче. Не може л;и телевизията също да бъде участник, защото има интерес да задържи зрителите си?
Мария Стоянова: Не казвам, че държавата не трябва да участва, но да бъде разумен размерът на нейното участие.
Водещ:Малко стряскащо звучат тези 10 милиона. Аз за това ги съпоставих с 7 и половина милиона.
Мария Стоянова:Не сте прави. Сега ще Ви кажа защо не сте прави. Аз Ви го казвам не като човек, който в момента играе ролята на защитник на държавата или нещо такова – като човек, който идва от вън и е проследил една информационна кампания. Т.е. аз самата съм била човек, който е бил обект на информиране от страна на една държава за това какво предстои като такъв голям преход. Трябва да Ви кажа, че всъщност е похвално, че българската държава се заема с такъв голям ангажимент, защото в Германия например информационната кампания беше проведена от телевизиите помежду им. Колко от българските телевизии са в състояние да се обединят, да отделят средства и да се обединят за една такава голяма информационна кампания?
Весислава Антонова: Ама то е в техен интерес.
Мария Стоянова:Си мислиш ти, си мисля аз, но очевидно не си мислят те. Т.е. телевизиите в момента не са в състояние да го направят. Това го прави държавата и Слава Богу, защото иначе пак се връщам на първото. 2013 ще има хора, които ще гледат черен екран по телевизията. Много е важно да се обясни на хората защо е важно да се снабдят с боксове тези, които няма да получат от тези пари, отделени за /…/ боксове, т.е. от помощите за социално слаби. Много е важно да се обясни за хората…
Весислава Антонова: Това не отменя проблемът. Аз съм съгласна, че…
Мария Стоянова:Ама какъв е проблемът? Че държавата помага да се информира тази кампания? Сега, в Германия нека да кажа… Аз не знам колко са българските фирми, които имат интерес и колко изобщо фирми са в състояние да направят такава голяма информационна кампания. Позволете ми да не съм служител на Министерство на транспорта и съобщенията.
Петър Бакърджиев:Има нещо друго. Тези 10 милиона е могло да не бъдат дадени накуп. Тези 10 милиона е могло да бъдат обявени в обществена поръчка в обединени позиции. Не зная дали е така.
Мария Стоянова: Аз Ви казвам.
Петър Бакърджиев:Дали обществената поръчка е разделена на обединени позиции, аз наистина не знам.
Мария Стоянова:Е разделена.
Петър Бакърджиев: Ако е разделена на обединени позиции, ако обединените позиции са разумно разпределени, това означава, че хората, които са подготвили техническата спецификация на тази обществена поръчка, съжалявам за професионалния език, са си свършили добре работата. Иначе в България в последните няколко години се затвърди тенденцията, че държавата е един от най-големите финансови донори и това е съвсем нормално да е така.
Весислава Антонова: Сега ще Ви кажа нещо друго, което ми е любопитно да коментирате.
Петър Бакърджиев: Само да кажа нещо.
Весислава Антонова:Сега сме октомври месец, нали така? Октомври месец. Конкурсът за популяризиране на цифровизацията още не е свършил. Да кажем, че до края на октомври би могъл да приключи и да имаме победител. Този победил от 1 ноември до края на месец януари 2013 година трябва да е готов с тази стратегия, да е похарчил всичките пари, да е направил всичко, което се иска от него по тази поръчка. В условието на поръчката е заложено до кога тя да бъде изпълнена. Според Вас реалистично ли е това нещо да се случи?
Петър Бакърджиев: Не мога да коментирам тези подробности, при положение, че си признах, че не познавам обществената поръчка, но искам да Ви кажа, че един от най-сериозните проблеми, които сме застъпили в междинния доклад и сме изнесли вече пред европейските контролни органи на ЕК е това, че в България един от най-тежките проблеми на прилагането на Закона за обществените поръчки и разходването на публичния ресурс е липсата на планиране. Ако държавата, която и да е тя, в лицето на когото и да било беше планирала на време и беше обявила, ако това, което казвате, е така, беше обявила обществената си поръчка на време, беше дала достатъчно време на този изпълнител, нямаше да си задаваме тези въпроси.
Весислава Антонова: То проблемът на този проец, на прехода аналогово към цифрово излъчване, тотално забавяне от самото му начало въобще, защото аз пиша за него.
Мария Стоянова:Единственият журналист, Весислава, в България, който се занимава професионално с тази тема. А това не е…Ако си говорим за информационна кампания, която трябва да стартира навреме. Ама хора, много Ви моля! Самото българско общество в лицето на своите медии не се интересува от един толкова важен за страната ни преход, но обяснява какви са ползите, предимствата, а ние сме седнали да обясняваме държавата колко кофти ще направи, че ще подпомогне този процес.
Весислава Антонова:Тя трябва да бъде обаче прозрачна във всичките си фази.
Мария Стоянова:Естествено.
Водещ:И заради това го дискутираме. След мъничко ще продължим и ще сменим рязко темата за пари, за да се върнем отново пак на нея. В „ Клубът на журналистите” сега ще опитаме да сменим темата за парите с една друга, много популярна тема. Ето едната каза „сега има интернет и в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите”. Вярно или невярно? Все по-често се говори за опасните връзки между мрежата и съдържанието в нея. Вчера галеристът Владимир Дойчинов изведнъж се сдоби с много нови приятели. Кой и защо се оплаква и иска сваляне на съдържание от Фейсбук? Добър ден на Владимир Дойчинов.
Владимир Дойчинов: Добър ден на Вас и на слушателите Ви.
Водещ: Кой всъщност, Вие не разбрахте кой, но знаете, че някой се е обидил от снимката на Симеон Дянков. Всъщност в началото на тази история е снимка от лайфстайл списание с главен герой Симеон Дянков. Когато видяхте снимката, какво си помислихте?
Владимир Дойчинов:Асоциацията беше моментална и това е с картината на Гоя „Голата маха”. Това за мен беше доста провокиращо от страна на Дянков. И то не в добрия смисъл.
Водещ:И Вие какво направихте?Сложихте си…
Владимир Дойчинов:Позволих си да направя един колаж. Дянков просто сложих, главата на Дянков на тялото на Маха.
Водещ:Всъщност сред многото Ви приятели от вчера и карикатуристът Христо Комарнински и неговият коментар по темата в текст и картинка е „Моята Маха облечена. Другата седмица ще я разголя напук на мръкобесната цензура!” Това е обещанието на картинката. Главната роля се оспорва. Разбира се финансовият министър и чувалът с пари, надписан като бюджет, върху който той е седнал. Има ли и други снимки, за които подозирате, че де бъдат свалени и всъщност Вие пио0лучихте едно служебно съобщение за това, че снимката е свалена. Обаче получихте и забрана за достъп за известен период от време до акаунта си.
Владимир Дойчинов:Ами точно така беше, да. Предполагам, че биха могли да намерят и други фактори, които да предопределят едно следващо мое наказание във Фейсбук. Но…
Водещ:Притесни те този факт?
Владимир Дойчинов:Естествено.
Водещ:Има ли разлика между това, че някой сваля Ваши колажи от Фейсбук и другият факт, че в медиите има все пак, в западните медии, дискусия за това трябва ли да има карикатури, на които да дразнят мюсюлманския свят?
Владимир Дойчинов:Не бих си позволил да дразня никого от вероизповеданията. Всеки има право на мнение и на самоопределяне.
Водещ:Колко журналисти Ви се обадиха?
Владимир Дойчинов:Освен Вас, от Блиц.
Водещ:Други не са. Колко приятели нови имате от вчера? Откакто започнахте да имате отново достъп до акаунта си, исках да кажа.
Владимир Дойчинов:Да кажем 50.
Водещ:И двама журналисти. 50 нови приятели и 2 журналисти. Ами, благодаря Ви. Разгледайте си снимките. Не събличайте министри, за да можете да продължите да говорите във Фейсбук.
Владимир Дойчинов:Не, не събличам министри. Просто…
Водещ:Всъщност това ли е основният проблем.
Владимир Дойчинов: Тяхната същност събличам, не министрите. Те, ако се разпознават вътре, това е друг въпрос. И техен проблем.
Водещ:Фейсбук какво Ви написаха в служебното уведомление за това, че свалят Ваше съдържание, спират Ви достъпа?
Владимир Дойчинов:Това, че съм нарушил правила. А едно от правилата е, че не трябва да има голи тела.
Водещ:Вие нямате представа кой би могъл да се оплаче?
Владимир Дойчинов:Не, това няма как да имам представа, освен админите във Фейсбук България.
Водещ:Предполагам, че и по този случай би трябвало да има малко повече дискусия. Ами благодаря Ви, господин Дойчинов. Моля Ви, не събличайте министрите, за да имаме достъп до съдържанието Ви и да не го свалят. Ами да коментираме набързо преди Веси Антонова да трябва да тръгне.
Весислава Антонова:Метафорите са затова, за да могат да бъдат тълкувани по най-различни начини. И зависи кой как е изтълкувал тази метафора със Симеон Дянков. Признавам си, че когато аз видях неговата снимка и фото сесията в списание „Макси”, ако не се лъжа, може би се лъжа, не знам, то беше отдавна все пак този брой, също ми навя асоциацията с голата Маха, обаче пък може би човекът е казал голата истина за финансовото състояние за държавата ни. Това е може би за това да се е търсила такава асоциация. А може пък и да не е такава асоциацията.
Водещ:Но е факт, че съдържание от Фейсбук се сваля.
Весислава Антонова:Амо сваля се. Някой вероятно е докладвал, че тази публикация там не съответства на правилата и тя е била свалена. Не допускам, че Администрацията на Министерството на финансите пък има време да се занимава точно с тези работи, да следи Фейсбук. Не бих ги генерализирала по този начин. Да, тъпо е, ама пък Симеон Дянков не ми изглежда като човек, който няма чувство за хумор, без да съм някакъв негов обществен защитник и т.н. Странна ситуация. Не би трябвало да се случват такива работи. Не знам как да я коментирам. Може би човекът, който е свалил публикацията, трябва да се потърсят корените и причината защо това се е случило, как се е случило, кой го е махнал.
Водещ:Да, но като няма достъп до тази информация, дори и…
Весислава Антонова: Защото според мен е имало доста по-големи обиди, да не говорим, че за всеки, как да кажа, почти всяка седмица като става дума за пари, финанси, бюджет и т.н. се появяват пицата и Симеон Дянков. Не знам. Странно ми е. Не знам как да го коментирам. То това да ни е проблемът със свободата, да Ви кажа. Тази снимка да ни е проблемът. Те са ни далеч по-дълбоки, по-сериозни проблемите, те не опират до една снимка. Доста по-сериозни процеси, които текат и ясно е, че обществото вече е чувствително от много години. То си личи при спадащите тиражи на вестниците. Те все по-рядко си вадят стотинките, за да си купят най-вече всекидневни издания. Защото просто не откриват своите проблеми и своите теми там. И може би трябва да се замислят главните редактори на вестници защо хората казват, защото в моето обкръжение на обикновените хора, не журналисти, гледам само датата на вестника дали е вярна. Това е нещо много лошо, много тъжно, ,много опасно за медиите. И те не бива да го допускат то да води до тяхното изчезване един вид.
Водещ:Всъщност трябва да се намери тънката граница между рейтинг и все пак и доверие, защото мисля, че доверието е останало на заден план що се отнася до мотивацията на журналистите.
Весислава Антонова: Ами електронните медии слагат хората в чекмеджета, нали. Те залитнаха по формати, там виждаме само едни формати, които са внесени от една чужда медийна действителност в една българска медийна действителност. Къде по-успешно, къде не чак толкова успешно. И когато хората не виждат някакво движение вътре – креативност, някакви свободно изразяване на мнение, интересни хора, там се предлага просто един формат, едно чекмедже, взето отнякъде, защото всяко едно от тези предавания е Библия, която ти трябва да следваш. Това са правилата. А на хората вече им писна от правилата и от форматите, смея да си мисля. Сега телевизиите се замерват с рейтинги, нали. Дали е гледан „Пепел от рози” повече или „ВИП Брадър” е…
Водещ:Рейтингите са най-важното за оцеляването на медиите и едва ли рейтингите имат общо…
Весислава Антонова:Ами ние говороим за по-сериозната журналистика, която, как да кажа, тя никога не се е базирала на рейтинг.
Водещ:Почти не остава време обаче. Като че ли. Аз ти благодаря. Сега се налага да ни оставиш, защото ти имаш и други задължения. Мария, до колко чувствителни ще ставаме след такива случаи, които имат статута на метафора разбира се, за правата си във Фейсбук, защото това е една, как да кажа? Една тъмна територия.
Мария Стоянова: Аз/…/
Водещ:По отношение на правилата, които действат в нея.
Мария Стоянова:Противно вероятно на всички очаквания, аз не съм ползвател на Фейсбук. На тази социална мрежа. Никога не съм била. И няма и да бъда.
Водещ:Но знаеш, в Германия всички…
Мария Стоянова:В Германия не само има резерви на обществото към тази социална мрежа, в Германия има голям отлив от абонаменти или как се казва, членство, присъствие в тази платформа. Но като, без да знам за какво става въпрос в конкретния случай с тази снимка, за която става дума. Признавам си, не съм в течение, взимам повод обаче от това и трябва да Ви кажа, че ми прави впечатление, че при нас в България не се прави дефиниция и разлика между политическа сатира и политическа гавра. Според мен те са много близо една до друга, да не кажем, че политическата сатира липсва за сметка на политическата гавра. И когато става въпрос за гавра, аз като човек имам нещо против някой да се гаври с някого друг, особено, когато той се намира в неизгодното положение да не присъства някъде и да не може да се защити. За това вчера разговаряхме, бяхме на една конференция във Враца с представители на Фондация „Конрад Анденауер” и с представители на фондацията „Център за развитие на медиите” и излязохме с общата идея съвсем скоро да направим у нас един форум, в който да стане въпрос директно за политическата сатира. Защото според мен тя може да бъде много по-ефективна, дори от най-острия журналистически коментар. Сатирата е изключително остро оръжие.
Водещ:Аз неслучайно цитирах Христо Комарниски. Той е един от най-споделяните като политическа карикатура на социалната мрежа.
Мария Стоянова:Но в България политическата сатира като жанр липсва. Пак Ви казвам моето впечатление, че тя е заместена с гаврата.
Водещ:С цитати.
Мария Стоянова:Или с цитати. За това аз не смятам, че тя има място, особено в една предизборна ситуация, в каквато се намираме ние в момента и своята роля, тя ще намери, сигурна съм, особено след инициативата, която се надявам да направя.
Водещ:Това е новина. Какъв е форматът?
Мария Стоянова:Всичко са идеи, които нахвърляхме помежду си, пак Ви казвам, провокирани именно от даже от телевизионните предавания, които ми правеха впечатление като доста, едва ли не се представят на зрителите много смели, свободни и как си позволяват да кажат някакви неща или да иронизират някой по някакъв начин. Не че в Германия не иронизират политиците си, но разликата е в това, че там ги иронизират аргументирано, докато тук ги иронизират гадно. Разбирате ли какво искам да кажа? Всеки един човек има достойнство, човешко достойнство. Когато ти прекрачиш тази граница и вече започваш да се гавриш с него, е унизително дори за самият теб, който го извършва това и го прави. Това съзнание липсва.
Водещ:Как се формулира това чисто регулаторно, защото това е много хлъзгава територия?
Мария Стоянова: Това е големият проблем на регулатора, конкретно по тази тема и за това аз прибягнах до помощта на тези две организации, на „Конрад Аденауер” и „Център за развитие на медиите” като неправителствена организация, защото е много размита границата между това става ли въпрос за изкуство, става ли въпрос за свобода на словото, или това, за което говоря аз – за гавра. И в правото няма школа, която да е единна по този въпрос.
Водещ:Няма как да има единство, защото…
Мария Стоянова:Именно за това трябва да получим помощ от неправителствените организации, пак Ви казвам – „Центърът за развитие на медиите” и политическа фондация, каквато е „Конрад Аденауер”. И с тяхно съдействие да поканим в България хора, които професионално се занимават с политическата сатира, имат големи успехи, да ни покажат техните примери, които може би ние няма веднага да разберем, защото те са тясно вътрешно политически, когато иронизираш някой политик, то в въз основа на събитията, случили се на една определена политическа сцена. Но ще видим до къде стигат те, как стигат те и с какъв език и средства си служат, се възползват от възможността да говорят, а и да рисуват.
Водещ:Всъщност е нормално във времето, в което се дискутира бюджета, Симеон Дянков да влиза в главната роля. Аз лично съм малко изненадана от странния прочит на администраторите във Фейсбук по отношение на него, но разбира се това нека да го оставим на страна. Понеже тръгнахме от парите, минахме през образите,да се върнем обратно сега пак на парите. Господин Бакърджиев, междинният доклад, който ще представите утре, какво сочи по отношение на парите и тяхното харчене? И до колко в медиите това наистина е редно да стане повод за коментари?
Петър Бакърджиев: Междинният доклад, който ще представим утре, сочи, че харчим пари.
Водещ: Много малко?
Петър Бакърджиев:Достатъчно. Иначе нямаше да можем да изследваме такъв голям обем. Междинният доклад сочи много неща. Той сочи показатели, които бяха засегнати днес. Всъщност да харчиш пари – в това няма нищо лошо. Аз пак ще се върна на 10 милиона за информационната обезпеченост на този процес. Да изхарчиш 10 милиона за това няма нищо лошо. Може би е било по-добре да бъде разяснено за какво точно са предназначени и то пред обществото, тези 10 милиона, защото на нас сега може и да ни изглеждат малко, но когато разберем пълната картинка от ефекта на изхарчването на тези пари, могат да ни изглеждат толкова много. И всъщност един от основните проблеми на българската публична власт според мен е, че е непрозрачна. А това, най-тъжното, зависи само от нея и то, защото очевидно е, че има достатъчно хора, които са фокусирали вниманието си върху действията на администрацията, но като че ли тя забравя сутрин да се погледне в огледалото. И то, защото ако тя бъде по-прозрачна, вероятно няма да ни се струва толкова студена, толкова отдалечена, процесите при нея няма да ни се струват толкова нередни. Няма нищо страшно в това да извършваш определени действия публично, особено когато харчиш обществен ресурс. Защото няма нищо по-лошо от това да правиш добро и то на тъмно, когато харчиш обществен ресурс. Наистина няма нищо по-лесно от това да бъдеш прозрачен и това го доказаха в нашето проучване няколко общини. 39 български общини, не мога да ги изброя всичките по именно.
Водещ:Да, не е и нужно.
Петър Бакърджиев:39 български общини пожелаха да работят прозрачно. Някои от тях успяха. Други не съвсем, но аз се надявам, че в хода на това проучване все повече общини ще се присъединяват към групата на онези, които наистина искат да бъдат прозрачни, защото да решиш един проблем, а проблемът с обществените поръчки за българското публично пространство е много тежък, да решиш един проблем, означава, че преди това е задължително да си го осъзнал.
Водещ:Прозрачността всъщност оплете една примка, спасителна нишка, за която ще продължим да говорим само след малко. В „Клубът на журналистите” отново ще направим един плах опит да избягаме от темата за пари, говорейки за прозрачност. До колко наистина прозрачно може да има продължение на всеки един сблъсък? Ще Ви върна на предишните избори, на изборния кодекс. Знаем, че обществените медии са задължени да взимат пари от политиците и то, не защото ние сме тук много лоши хора и гледаме към техните джобове, просто защото законът ни задължава. Една такава дискусия как може да се развие в Германия, защото тук имаше остри коментари и после нищо?
Мария Стоянова:В Германия също взимат пари. Аз мисля, че дължим на слушателите едно уточнение. Става въпрос за това, че обществените телевизии и те са единствените, които по закон са задължени да излъчват рекламни клипове и дискусии, дебати в своето ефирно време в рамките на една предизборна кампания. В Германия това също е така. В Германия също се правят клипове от политически партии и тези политически партии си плащат за това удоволствие тяхното великолепно послание да стигне до избирателите. Така че в това също не виждам нищо лошо, да не говорим, че за телевизиите това, предизборните кампании, са една от възможностите не само телевизиите, а и радиата също, една възможност да обогатят бюджетите си.
Водещ: До колко трябва да има някаква промяна според Вас в изборния кодекс и така работата на обществените медии, както се наричаме ние, държавните, както ни наричат другите, да бъде по-лесна по време на избори?
Мария Стоянова:По-лесна в какъв смисъл?
Водещ:Ами в смисъл такъв, че да не се налага да обясняваме, че не сме лошите хора, които искаме пари за себе си. На политиците. Това беше един от скандалите на последните избори.
Мария Стоянова:Ами да обясняваме, че ние не сме лошите хора, че искаме пари на политиците? Те са наясно, че за да стигне тяхното послание до хората…
Водещ:Изкривява се следата.
Мария Стоянова:Жалко е това, защото това говорехме и с господин Бакърджиев преди малко. Проблемът не е в това, че се дават пари за едно или за друго нещо. Проблемът е, че парите не стигат, за да се дадат навсякъде. В това ни е проблемът. И стига сме се концентрирали върху това дали са дадени 5 лева тук или 5 лева там, или 10 лева тук, или 10 лева там. Колкото повече, толкова повече.
Водещ:Амитова е Мечо Пух. По отношение на цифровизацията.
Мария Стоянова:И е прав.
Водещ:Прав е да. По отношение на цифровизацията в Германия колко е бил прав?
Мария Стоянова: Е, по отношение за цифровизацията в Германия е още по-прав. Колкото много повече, толкова много повече. Знаете ли защо? Сега ще Ви кажа конкретно защо. Защото тази цифровизация, това звучи много… Самата дума е наситена с една особена вибрация и тя не ни е непременно позитивна и не е непременно…
Петър Бакърджиев:Много съгласни има думата. Съдържа съгласни в себе си.
Мария Стоянова:Много.
Водещ:За това опозицията също не е голяма.
Мария Стоянова:Зад нея хората не виждат хубавото, а то е много. То не е само, ако искате каналите, то не е само качеството на картината и на звука, то не е само дори плурализмът, който в голяма степен води със себе си този процес. Защото в момента ние имаме една малка част от нашата територия, но тя за мен лично е голяма, 24% от нашето население не приема повече от 1-2 или три програми. Давате ли сметка какво е това? Това означава, че тези хора са ограничени да слушат само мнението на една, две, в най-добия случай три медии и техните журналисти, и тяхната гл.точка. Целият останал спектър за тях е недостъпен. Дори спортни предавания, дори спортни събития.
Водещ:И след като се случи цифровизацията в Германия какво се случи?
Мария Стоянова:След като се случи цирфровизацията, се случва следното – едни технологически подем, един растеж на държавата, защото има изследвания, според които всъщност може би е важно да отбележим факта, че благодарение на цифровизацията се освобождават честоти във високия спектър, така наречения високочестотния спектър. Тези честоти при нас в една част са заети от Министерство на отбраната, което е изразило готовност да ги освободи, а в момента, в който и Министерството на отбраната ги освободи, те стават празни. Решение на ЕС е тези честоти да се използват за разработване на широко лентов интернет. Това е високо скоростен интернет.
Водещ:За който Нели Крус беше в България.
Мария Стоянова:За който Нели Крус беше в България и настоява. Защо настоява Нели Крус за него? Защото тогава, и в Германия стана така, тези големи честоти бяха обявени на търг. Явиха се трите фирми, които са мобилни оператори в Германия. На този търг тези фирми наддаваха за това нещо и вкараха веднага, така беше регламентирано там задание, че моментално трябва те да вкарат парите в хазната държавата, 3 милиарда и 600 милиона евро. Е, тези пари при нас в момента стоят блокирани. Оставете другото, ами заради този факт ние блокираме възможността на нашите съседи да освободят пък техните си честоти, защото ние при нас не сме си нагласили нещата. Много големи са измеренията на цифровизацията и те в много голяма степен са позитивни от това, че трябва да дадем 10 милиона за кампания или 5 милиона за септо боксове.
Петър Бакърджиев:Обаче има още нещо. Ако на хората бъде разяснено това по подходящ начин, вероятно то няма да изглежда толкова страшно и забележете, нужно ли е да се убеждаваме, че българина някак по дефиниция е изключително консервативен към новите неща? Мисля, че не.
Мария Стоянова:Всеки човек се страхува от новото.
Петър Бакърджиев:Не зная да ли е всеки човек. Със сигурност за българина.
Водещ:Толкова ли е трудно да бъдеш прозрачен, господин Бакърджиев?
Петър Бакърджиев:Ами според мен не е особено трудно. Въпросът е, че това изисква допълнителни усилия. Администрацията се плаща от това да бъде прозрачно, защото не знае колко е лесно, след като установи този принцип на работа за нея самата.
Мария Стоянова:Това е много важно, че тя се плаши, защото…
Петър Бакърджиев:Защото не знае. Ние се плашим от цифровизацията, защото е нова.
Водещ:Дали обаче, защото…
Мария Стоянова:Но не, защото непременно е лоша. Просто защото става въпрос за един исконен…,
Петър Бакърджиев:Не защото е лоша в никакъв случай. Администрацията по дефиниция не е лоша. Администрацията по дефиниция служи на обществото. Тя не е лоша.
Водещ:Да, ние и плащаме, за да ни служи, разбира се.
Петър Бакърджиев:Но тя се плаши като от всичко непознато и от самата прозрачност.
Водещ:И последно Мария, защо за блогърските медии се говори, че са несвободни? Защото ние журналистите сме мерзавци и страхливци или по друга причина?
Мария Стоянова: Знаеш ли, че българските медии сами казват за себе си, че не са свободни. Аз това наблюдавам. И когато медиите това го казват за самите себе си, обществото не може да ги вземе по друг начин. А медиите не са онова абстрактно медии някъде. Медиите са конкретни имена на вестници и списания, и радия и конкретни имена на журналисти, издатели и редактори.
Водещ:Т.е. трябва да излезем отвъд отношението си да критикуваме, когато имаме причина поименно…
Мария Стоянова:Да престанем да се крием зад общите понятия, защото ние страх, а свали маските и си говорим право в очите, както обичаме да правим на нашите георгафски ширини, тогава проблемите ще ни бъдат много по-малко, повярвайте ми.
Петър Бакърджиев:Още нещо обаче. Свободата в въпрос на лично усещане.
Водещ:И въпрос на ежедневни усилия. Между другото накрая да Ви кажа, че с Мария Стоянова така се разпалихме, че заприличахме на едни вятърни мелници. Ами да очакваме Дон Кихот извън ефира. Хубав съботен следобед Ви желая и бъдете свободни!          

BIOGRAPH | 30.08.2012

За пет години столичната радиостанция на БНР – Програма "Радио София" наложи в обществения ефир програмни марки, с които оформи бутик от музика и теми. Пет от предаванията са делнични и звучат в типично градски стил ("София днес", "Следобед по някое време", "Чуй София", "Форум" , "Трафик София"). В тях столичното ежедневие пулсира с информация за времето, движението, настроението, проблемите и успехите на хората. В тези предавания се срещат приятели, врагове, колеги, съмишленици, опозиционери и съавтори на идеята да бъдем близо до града и да чуем неговия глас. Токшоуто на радиото също звучи всеки ден. В "Часът на инфохолиците" водещите Емил Янев и Кин Стоянов събират аудиторията, която се осведомява непрекъснато в различни тематични кръгове. Радио София се разпознава и с петте си музикални авторски предавания, на които заложи преди пет години в търсенето на оригинални идеи. "Музика от Голямата къща" е авторекламно предаване, чиято плейлиста е продуцирана и записана в БНР. В "Моята друга музика" водещата Лили Големинова вади спомени и асоциации от превъплъщението на своите гости като музикални редактори, които представят друга музика, "фалшименто" е мелодичен избор без пози и канони, което разсъждава през музиката за нещата от живота. "Чуй света" е предаване-разходка в страните, които Радио София вкарва в своя музикален свят. То разказва в мелодии за далечни, непознати места и творци. "Рок атака" е шоу на силното време, жицата, която свързва музиката с живота. Другата петорка на Радио София за пепе години ефир – това са предаванията, които оформят бутиковия профил на радиостанцията. Типичните марки са "София на живо", "Трамвай по желание", "Различният до мен", "От София към света", "Кой кой е в столичното общество". Тези рубрики се излъчват през почивните дни и залагат на артистичното и релаксиращо въздействие върху слушателите.

Стр. 223 

Българското национално радио получи наградата на публиката на Международния фестивал на музикалния филм "Николай Гяуров", който се проведе от 16 до 19 август във Велинград, за втора поредна година, научи ДУМА от Иван Върбанов. Организатори на събитието са Международната фондация за българско наследство "Професор Петър Детев", община Велинград и Историческият музей в града.
Анимацията "Продавач на надежда" – по стихове на Джани Родари, в превод на Валери Петров и музиката на Петър Ступел, спечели единодушно симпатиите и овациите на публиката. Рисуваната лента грабна приза в категория "Клипове" след оспорвана надпревара между повече от 50 участници, включително и от САЩ.
В рамките на международния музикален фестивал БНР зарадва децата с прожекции и на други свои анимирани филмчета към популярни детски песни, показани на специално организираното събитие "Детското утро". Малчуганите пяха и танцуваха с "Хитрото мишле", "Кенгуру", "Кошута", "Теменужка", "Цвете мило". Лъчезарни искрени усмивки, неподправеното веселие и много добро настроение изпъстриха празника.
"Щастливи сме, че усилията на екипа на Рекламно-издателската къща на БНР получават признание и продукцията ни се посреща с огромен интерес както от малки, така и от големи. До този момент сме издали 18 от най-известните детски български песни в анимиран и караоке вариант", посочи Радомира Михова, директор на РИК. Уникалното на този проект е, че продукцията, която се визуализира, е в изпълнение на талантливите певци от детската вокална група "Радиодеца" на БНР. Възпитаниците на Илина Тодорова бяха аплодирани в Латвия и насърчени от композитора Раймонд Паулс по време на турнето им в столицата Рига", уточни Радомира Михова.
По думите й до средата на септември Рекламно-издателската къща на БНР ще пусне в продажба и най-новата си продукция – петорен диск от рубриката "Златен български хит", който се издава по повод петата годишнина на Радио София, която ще бъде чествана на 17 септември.

Стр. 17 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.07.2012

Водещ: Хлябът скъп. Правосъдието с протекции и подсказки от МВР. А справедливостта с редовни вноски, на когото трябва, може би. И така, мога в едно изречение да бъдат обобщени медийните следи на седмицата, защото колкото информация и коментари имаше за номинуемото поскъпване на храните или особеностите на правораздаването и кадруването на системата у нас, толкова и министерски заявления имаше. Като това на финансовия министър например, че няма причини за поскъпване на основните храни и че има поводи да се помисли за доходите според премиера, или че са предотвратени около 15 опита за атентати у нас според вътрешния министър и вицепремиер. Относително по-ясните факти около хляба и цената му се заключават в следното – хлябът като бизнес в България е около 1,1 милиарда лева оборот каза наскоро Георги Попов, председател на асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите. 65% от този пазар е в сивия сектор. Сивото да стане бяло беше препоръката. Разбира се като едно на ум трябва да вземем в предвид и високите борсови цени заради природните неблагополучия извън пределите ни. До тук обаче с продоволствената тематика. От новинарската хроника научихме далеч по-интересни неща, като например това, че делата на съдия Мирослава Тодорова се описват, изтекоха коментари за междуличностна координация между шефа на ВСС и вътрешния министър Цветанов. Появиха се и хипотези. Дали няма да има скоро разяснение на написаното в Европейския доклад именно по повод уволнението на съдия Тодорова и механизмите, които карат правната система да се движи по един твърде своеобразен начин? Преди да излязат във ваканция на закрито заседание в Народното събрание депутатите от различни цветове казаха различни неща за случилото се въпросно закрито заседание. За правната система и тази седмица продължи да се говори в откъслечни подробности за не дотам редни неща. Всъщност какво трябва да бъде разбрано от обществото според съдиите? Най-важното според изпълнителния секретар на Съюза на съдиите Борислав Белазелков.
Борислав Белазелков:Хората не могат да защитят правата си, въобще правата на човека, без съд. В една държава, ако някой иска да защити правата си , той няма къде другаде да отиде освен пред съда. Това е последният шанс на всеки. В никакъв случай не бива да се разбива убеждението на хората, че все пак съд има и справедливост има. Ако това се случи, тогава ще се случи отчаяние. Има хора в обществото, които не искат да има справедлив и независим съд, за които е по-удобно нещата да се решава задколисно и под масата. Има и такива хора, но не трябва да им се позволи да успяват.
Водещ:Амбициозно започна тази седмица с една кръгла маса, озаглавена „Пожелателно restart на съдебната система”. И с не до там оптимистична пунктуация, с въпросителна накрая. Очаквайте разбира се малко по-късно да чуете и репортаж от това обсъждане на неправителствения сектор. Вестникарските четива по темата днес питат Цветанов „Трябва ли да бъде наказа и съдия Петя Крънчева?”. Той отговаря: „За всички с еднакъв аршим.” Това пише в часовото издание. Цветанов иска наказание за мудна съдийка – така пък е описано същото, само че в „Стандарт”. Разбира се има и прелюбопитни подробности за едно от забавените дела, което се отнася до една мощна трибуна на групировка. Става дума за забавеното 8 години и изтекла абсолютна давност. Загубени в подробностите, така може да се чувства всеки, който не чете всичко наред с лист и молив в ръка, за да си чертае схемите на интереси, прозиращи под непрестанните обвинения. Отговорът ще опитаме да намерим днес с колегите Петя Владимирова от вестник „Капитал”, Светослав Терзиев от вестник „Сега” и блогъра, но и изследовател Христо Панев. Една по-различна гледна точка пък ще потърсим с писателя Георги Лозев. Премиерата на чиято книга е днес след няколко часа в Пловдив, „По пътя на маите”. Дали по тази пътечка не върви и съдебната ни система. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Поли Петкова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата във Фейсбук това, което мислите, че е важно за медиите и за това, което правят медиите за хората. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. В „Клубът на журналистите” започваме традиционно с подредба на медийните следи, медийните акценти на седмицата. Първо добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Ако трябва да класираш 1, 2, 3 – ще се запълнят ли местата?
Светослав Терзиев:А, винаги ще се намерят събития, разбира се, защото все пак и вестниците с епълнят, което означава, че след като сме слагали нещо на първа, втора, трета страница, винаги можем да кажем, че и така класираме събитията. Но по-важното е не какво се е случило за един кратък отрязък от време, а дали това, което се е случило, има значение за по-дълго време. И като се огледаме кои събития през седмицата, така биха могли да оставят по-трайна следа, като че ли чак толкова значими няма, но има продължения на събития, които се помнят. Както да кажем атентатът в Бургас, който продължи да бъде тема номер едно. Или да кажем докладът на ЕК, който оценява правосъдните решения на България.
Водещ:Всъщност впечатленията ти за този доклад, ние ще коментираме малко по-късно, но впечатлението ти – онзи абзац беше ли прочетен от когото трябва и беше ли разбран? Говоря за абзаца, който е посветен на уволнението на съдия Мирослава Тодорова.
Светослав Терзиев:Разбира се, той беше и забелязан. Даже предизвика някакви притеснения в управляващите, защото се е случило в неподходящ момент според тях. Иначе не биха имали сигурно нищо против в друго време, но точно преди излизането на доклада такова събитие да се случи и то да повлияе върху общата оценка, не беше никак приятно. Не беше подходящо според управляващите. Но по-важното е онова, което е извън конкретното събитие, т.е. общата оценка, защото този доклад не беше случаен. Той беше за петгодишен период, което означа, че е дал доста обобщена оценка на състоянието на България, откакто е влязла в ЕС.
Водещ:Което разбира се даде и поводи за еднопосочни коментари по отношение на количествения измерител на вината.
Светослав Терзиев:Ами те са разнопосочни заради разнопосочните интереси, но всъщност констатациите са много еднопосочни, защото и при предишното правителство, което започна петгодишния период и управлява през него две години и половина, и следеващото правителство на Бойко Борисов, което също управлява две години и половина, нещата са се развивали в една и съща посока. И за това докладът прави обобщение, в което няма никакво противоречие между двата периода – просто показва тяхната приемственост. А именно, че в България съдебната система и въобще правосъдието не функционират, както трябва, защото не дават резултатите, в една правова държава. А резултатите са наказание за виновниците.
Водещ:Добър ден и на Петя Владимирова от електронното издание на вестник „Дневник”. Твоите акценти Петя?
Петя Владимирова: Ами атентатът на летище „Сарафово” и най-вече коментарите от всички посоки и преди всичко коментарите на съответните отговорни фактори в България. Това ще бъде с дългосрочно значение, защото така, както ги чухме, включително и в парламентарната трибуна на закрито заседание според свидетелствата на депутатите, нашите служби за сигурност, оставам с впечатление, че изобщо не знаят какво точно правят. Констатацията ми може да изглежда крайна, но те сякаш са се наговорили да обясняват едно и също – как много добре работят, как всички мерки а взети. Разбира се това е сфера, за която…
Водещ:Говоренето е по-особено.
Светослав Терзиев: Петя Владимирова:Говоренето е по-особено и те не би трябвало да ни дават подробна информация. В нормалните, добре уредените държави, обществеността дори не изисква такава информация, тя изпитва доверие. И тъй като при нас, ако съдим по по-видимата част на сектора „сигурност”, а именно борбата с престъпността, която секретността не е толкова задължителна според самите полицейски служби, ако съдим по тези резултати, значи не можем да си представим да е по-ведро и по-професионално положението в другите служби.
Водещ:Всъщност има една известна секретност, смисъл такъв, че хората нямат особено желание да казват, че са станали обект на такава по-дребна, битова, както я наричат, престъпност. Добър ден и на блогъра Христо Панев, който междувременно е и… Който всъщност основно е изследовател.
Христо Панев:Точно така, междувременно само съм блогър.
Водещ:Опитваме се разбира се да сравним гледните точки между журналистите и блогърите, защото в „Клубът на журналистите” смятаме, че функцията ни е една и съща, просто методите ни са различни. Та, събитията на седмицата?
Христо Панев:Събитията на седмицата, аз съм напълно съгласен със Светослав Терзиев, че сякаш много важни събития тази седмица нямаше. Но пък за сметка на това имаше много показателни събития. На първо място аз лично поставям мистериозното изчезване на една предвидена промяна в кодекса, данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който предвиждаше задължително представяне на бележка от Здравната каса, че са платени здравните вноски. Показателно за това, че в България закони се приемат или не се приемат по някакъв мъгляв начин.
Водещ:Или просто се следят много зорко реакциите в социалните мрежи и те са един вид ориентир.
Христо Панев:Съмнявам се, но го допускам. На второ и трето място поставям две събития, които са сякаш под един знаменател. Като на второ поставям оплакването на властта пред ЕК от неправителствените организации.
Петя Владимирова:Абсолютно.
Христо Панев:Някак странно е. А също така под същия знаменател на трето място поставям и оплакването на, предстоящото оплакване на „Витоша ски” отново пред ЕК, но този път от Парламента.
Водещ:Декафто оплакване, мисля, че ще е справедливо на отбележим и оплакването на ВСС от журналистите, защото пак се оказа, че някакви хора ни плащали, за да ги критикуваме. Разбира се това го оставям в скоби и го подминавам без никакъв коментар. Добър ден и на писателя Георги Лозев.
Георги Лозев: Добър ден.
Водещ:Идвате от Никарагуа. Да не Ви питам за българските събития. Да Ви питам за никарагуанските. И така по метода на сравнението можем да се ориентираме.
Георги Лозев:Ами никарагуанските събития изведнъж се върнаха много години назад. Може би 79-та някъде, 19 юли беше празникът на тяхната революция, 33 годишнина. Съвсем наскоро. По принцип нещата са манифестации в червено и черно. Това са флаговете на сандивистите. Иначе в латино региона другите, голяма вест – президентът на Венецуела – Уго Чавес, който ни праща най-вече петрол от там и ни поддържа доста икономиката в Никарагуа. Който не се появява. Изглежда, че е болен.
Водещ:Само да уточня, че вие живеете в Никарагуа, за да не се объркат слушателите, че България праща писателите там.
Георги Лозев:Не, Никарагуа в момента в един блог, наречен алба, с Куба и Венецуела, и Венецуела е тази, която поддържа икономиката на страните от този блог.
Водещ:Как Ви прозвучаха тези събития, господин Терзиев? Ако трябва да се сравняваме?
Светослав Терзиев: Разбира се разстоянията са големи. Аз напълно съзнавам, че и проблемите са различни, макар че има разбира се и сходни. Мога да се търсят прилики и разлики, но ако обърнете внимание ние повече се интересувахме от Никарагуа, като че ли преди 20 години, преди 30 години. Сега рядко присъства тази държава, както и много други. Но това е проблем на приоритетите на българската външна политика. Като че ли ние излязохме от широкия си обзор към света и се втренчихме към онова, което най-пряко ни засяга. Затворихме се в своите проблеми, в своето всекидневие и сега, ако наистина нещо ни интересува, това е най-много какво се случва в Брюксел. Както виждате, даже Близкия Изток със своите изключително тежки и драматични събития, някак си почти периферно присъства в българските медии.
Водещ:А по отношение на журналистиката, като че ли външнополитическата тема се оказа недостатъчно рейтингова.
Светослав Терзиев: Ами това е характерно за политиката въобще, не само за България. Като в журналистиката важи един неписан закон за близостта, т.е. онова, което е по-близо до читателя, включително и в географски аспект, заслужава повече внимание. Но то се отнася не само за българската журналисти, но въобще за журналистиката по света. Ако погледнете големите държави, ще видите, че там журналистиката дори слиза по провинциализъм. Ние като че ли все още сме малко по-отворени към света. Но това не е някаква беда, това произтича просто от интересът, който съществува в обществото. В крайна сметка всеки се интересува най-много от това, което се случва около него.
Водещ: И понеже казахте нещо за близостта и ми се щеше да попитам достатъчно ли теми имаше, свързани с Румъния?
Светослав Терзиев:А Румъния определено заслужава специален интерес в България, защото случи се така, че ние с тях се оказахме твърде близки, свързани, съдбите ни се преплетоха без да очакваме.
Водещ:И на прага на един референдум. Румънците малко преди нас.
Светослав Терзиев:Всички проблеми в Румъния в някаква степен рефлектират и върху България. Не само, защото сме съседни държави, но защото се оказахме и с обща съдба и в ЕС. Ние не можем просто да бъдем разделени. Илюзия е, че тандемът ще се разпадне, защото една от двете държави ще се окаже толкова поправила се, че да бъде откроена от другата. Има и една друга особеност, че например по пътя ни към Шенген е безсмислено приемането на България, да кажем, без Румъния, защото ни е в крайна сметка търсим онази териториална връзка, която ще ни даде пътя към Европа. А знаете, че първият мост е през съседните държави. Тъй че дори да влезе само ние в Шенгенската зона, което аз не го вярвам, само към Гърция ще отворим границите, което е абсурдно.
Водещ:Петя, на теб този паралел между България и Никарагуа, който правим, как ти изглежда?
Петя Владимирова: Изглежда ми интересен, но как да Ви кажа? Струва ми се, че онези държави си решават проблемите съобразно собствените си интереси, те са малко различни от нашите в момента. Общото е, че всяка една държава трябва да търси това, което не го виждам в България, да търси плюсовете и минусите и нейните държавници да имат обективния ориентир. Ами имам в предвид абсолютно хладнокръвно, безстрастно преценяване на плюсове и минуси на всяко едно действие. Като под плюсове и минуси имам в предвид, ох, широко спектърния интерес на хората.
Водещ:Мислите ли, че PR на политическите кабинети не играят ролята на огледалото, което казва „ти си най-добрият”?
Петя Владимирова:Сега, аз имам … Моята позиция за пиарството е много субективна. Аз мисля, че PR-те не са просто мостът информационният към обществото на съответната институция, а те са това, така подадено, обаче самите институции, тъй като имат нужда да се оглеждат в приятно отразяващо ги огледало, са превърнали тъй наречените PR в изграждащи, в строителите.
Водещ:Редактори на общественото мнение.
Петя Владимирова:В строители на една паралелна реалност. И по този начин у нас за тези 20 години се изгражда института на пропагандата. Пропаганда за всяка институция, в която тя да се огледа, да изглежда по друг начин в очите на обществото. И в крайна сметка за тези 20 години един от белезите на нашия преход, е съществуването на две реалности. Едната е на фактите, която не винаги достига до всички. И другата е на желанието, което институциите изграждат чрез своите PR. Казвам това безстрастно и наблюдателски, старая се в него да няма негативна оценка. Просто това наблюдавам.
Водещ:Това е фактът, да. Господин Панев, как Ви се струва фактът, че години наред тези, които оценяват степента на свободата на словото у нас, винаги ни подреждат в една такава компания като Никарагуа? Това дали се отнася до блогърите?
Христо Панев:Ами всеки, разликата е, че…
Водещ:Още не се радвате на такава оценка.
Христо Панев:Разликата между блогърите и медиите е, че в собствения си блог, всеки си поставя границата, на която сам прецени. Първо, там, където сам прецени, че му стиска да стигне и там, където смята, че са правилата. И всеки преценява според… В крайна сметка блогът е място, кудето хората би трябвало да изразяват собственото си мнение. И точно личното мнение е корективът, който би трябвало да ги ръководи. Но при медиите все пак поне с такова впечатление съм останал, обществото смята, че медиите имат и носят, и би следвало да носят отговорност към обществото за това да бъде обективно и правилно формирано.
Водещ:По принцип тя и властта би трябвало да носи отговорност към обществото, но често това е доста пожелателно. Обаче нека направим още един паралел. Господин Лозев, Никарагуа беше на първо място, нали така? Да кажете преди, в предварителния разговор, в борба с корупцията, кога се случи това и как?
Георги Лозев:Това стана преди 10 години. 2002 година, когато президентът Алеман каза, че напуска властта и предава на новия президент Енрике Боляниус и изведнъж започва съдебно дело срещу бившия президент. Обявявайки,ч е са крадени държавни пари директно от хазната с доказателства. И го вкарва в затвора. Този случай Никарагуа се нареди на първо място по борба с корупцията. Но това беше преди 10 години. Днес същият този президент Алеман излезе от затвора и съвсем нагло се предложи отново за президент и участва в изборите.
Водещ:Ами приликите и разликите Вие си ги потърсете с комшийския съвет на север от нас. Останете с нас, ще продължим със съдебната тема и това, което се случи или по-скоро това, което не се случи – след малко. В началото на седмицата неправителственият сектор, съдии и юристи се събраха, за да разсъждават върху темата възможен ли е restart на съдебната реформа. От събитието откроявам три мнения. Ето чуйте ги.
Йонко Грозев:Българското общество не винаги проявява тази зрялост, не винаги има възможността да има детайлното експертно знание за това какво се е случвало. Все пак доста експертна област, каквато е правосъдието в днешно време. И може да бъде подведено и то съзнателно бива подвеждано за това какво се случва. Отговорът е това, което се случва, е зрял социализъм. Неслучайно Тодор Живков също беше реабилитиран на скоро от това правителство. Какъв е шансът това да бъде променено? Първо, така, както беше и със зрелия социализъм, да убие властта. Второто нещо, което за мен е важно в институционален план, да положим максимални усилия в процеса на избор на членове на ВСС и на главен прокурор да бъде в максимална степен отговарящ на демократични стандарти. Как се получават властнически правомощия в едно развито, модерно, демократично общество? Ами с ясно описание на това какви са проблемите.
Антоанета Цонева:Очевидно цялата тази ситуация, в която сме изпаднали като общество, трябва да я умножим по коефициент фактор страх. Страх в системата, страх от телефонното право, страх от СРС, страх от това, че Мишо Бирата отсъства от доклада. И в същото време предизвикателството пред това да преодолеем страха и да направим конкурентно състезание за един по-добър ВСС, който може да направи фундаментална реформа.
Борислав Белазелков:Да, ние не можем да наложим да се променят правилата. Правилата се пишат от законодателя. Каквито правила пише законодателят, такива ще бъдат. Това обаче не означава, че ние не бива да казваме къде е проблемът. Значи ние трябва да кажем къде е проблемът, ние трябва да участваме и да казваме „Ето, го, вижте какво става! Вижте какво става! Вижте какво става! Ако искате това да не става, дайте да опитаме нещо!” Защото дори законодателят да напише най-прекрасните правила, които сме му предложили, ако пък ние не си ги знаем и ние не знаем как да участваме, то на всяко правило ще му се намери колая, както го доказа настоящият ВСС. На всичко му намери колая. Целта на промените е реално участие на съдиите в организацията на работата на съда, което е компетентност на ВСС. Въобще никой да не си въобразява, че управлява съд. Отчитащо правото законно да се влияе участието на законодателната власт и на изпълнителната власт при формирането на съответните камари на ВСС, така че участието на другите власти да бъде адекватно на правата и на влиянието, което могат да осъществяват. За нещата трябва да се говори с истинските им имена, за да можем и ние да имаме очаквания, които не че ще се случат лесно и бързо. Ама поне да знаем какво чакаме!
Водещ: Дали се говори за нещата с истинските им имена, Петя? Зрял социализъм – като че ли това беше ключовата реплика на Йонко Грозев и всъщност трябва да се победи страха. Кое ражда страха?
Петя Владимирова:Аз не бих гои нарекла зрял социализъм. Бих го нарекла остър тоталитаризъм. Това, което става. Разликата е в – зрял социализъм е по-широко и разлято понятие, без да опонирам на господин Йонко Грозев, който е много по-добър.
Водещ:Всъщност този репортер – това е неговата гледна точка. Гледната точка на Антоанета Цонева и на Борислав Белазелков.
Петя Владимирова: Значи това,което прави, което твори този ВСС, който бих нарекла изключително ретроградна и агресивна управленска структура. ВСС е правителството на съдебната власт. ВСС, както впрочем и други ВСС, до сега, но особено този така е управлявал тази система и така я управлява, че тя е заслужила, тя се сдоби с най-негативните обществени оценки и у нас, и в чужбина, и в Брюксел. В същото време точно този ВСС и по-точно това ретроградно мнозинство вътре в него, не позволява никакъв пробив. И за да обобщя, за това трябва според това мнозинство всеки, който се опита да направи пробив в това статукво, да бъде ликвидиран. Смисъл неутрализиран. Както беше със съдийката. Смисъл уволнен. Т.е. уволнението на съдия Мирослава Тодорова се извършва от тези, които носят цялата отговорност съдебната система да бъде в това състояние, което я прави не просто лоша, мразена. В същото време този пропаганден бой срещу съда е много хитро нацелен, защото посочвайки виновника, цялата верига на процеса, на борбата с престъпността най-общо казано се оневинява. Тя остава зад завесата. Как полицията лови престъпниците? Как ги преследва? Дали прокурорът си отваря очите или за да има мир и спокойствие, за да не бъде посочена и прокуратурата случайно за грешник и виновник, си затваря очите и приема всичко? Докато се стигне до съда и там нещата почват да се разпадат.
Водещ:Между другото господин Панев има една много добра фраза, когато разговаряхме с него за старата фраза „ние ги хващаме, те ги пускат.” Се оказа, че сега няма кой да ги пуска, май. Няма да иска.
Христо Панев:Надеждата на всички юристи, които, защото аз съм убеден, че всеки един юрист в България изключително много държи на разбирането си за правова държава. Надеждата на всички юристи според мен е да има не кой да ги пуска, а да има съд, който да отсъжда справедливо.
Водещ:Да не ги пуска в резултат на умножаване в коефициента „страх”.
Христо Панев:При всички положения да пуска тези, които трябва да бъдат пуснати. Защото моите спомени от студентската скамейка е, че е много по-добре да има сто виновни извън затвора, отколкото един невинен в затвора. Последното е турпилиране на съдебната система и всички си спомняме случая с Максим Савов в Пловдив. За който пред всички, включително пред цялото общество бяха представени неуспорими доказателства, че не е бил на мястото на извършване на престъплението, но за хората, разследващи това престъпление, тези доказателства не означаваха нищо. И той стоя много дълго време задържан в ареста.
Петя Владимирова:За определени кръгове и по-специално за вътрешното министерство предварителният арест е всичко. На това се крепи пропагандата и аз ще употребявам тази дума натрапчиво, защото от там нататък, защото присъдата е произнесена тогава. Битката всъщност се води кой да посочва виновните. Това е, за това изглеждам толкова крайна, защото във всяка държава от 200 години насам е строго уредено ой прави това и кой е овластен да прави това, и това е съдът. А днес този център на тежестта е изместен и ние четем във вестниците всичко – вицепремиерът казва „да, разбира се трябва и тази съдийка да разгледат, да разбира се, трябва и да еди какво си. Да, съдът е направил това, съдът е направил онова.”
Водещ:По-паметливите сигурно си спомнят онзи незабравим момент, в който Цветанов чете и едно СРС от трибуната на Народното събрание.
Петя Владимирова:Ами просто прокурорът, който… Да, тя прокуратурата беше съзирана и прокурорът просто написа, че това няма данни за престъпление, защото преди това беше така измислено. Друг прокурор, великотърновски беше дал съвета как да се направи. Бяха спрени изведнъж ползването на СРС да бъдат превърнати във веществени доказателства, за да ги прибере в своето поле на компетенции прокурора. И тогава той по своя преценка може да говори. Той ги изнесе на пресконференция във Велико Търново, прокурорът и след това вътрешният министър от трибуната. Тази схема разбира се не може да я измисли вътрешният министър. Тя е измислена от интелигентен прокурор и този съвет му беше даден, поради което вътрешният министър нямаше как да бъде привлечен под отговорност. Не казвам нищо лошо. Казвам моя преценка. Тъй като не просто смятам, а знам, че схемата е измислена от великотърновски прокурор. Как да стане така да се говорят от трибуната неща, което е недопустимо, но да не попаднеш под ударите на закона?
Водещ:Излиза, че има координационни центрове, които измислят…
Петя Владимирова:Ами не координационни центрове, ами просто прокуратура, която не си е на мястото. Т.е. върховния надзирател на сигурността не си е на мястото, а свършва в онзи конкретен момент нещо противоположно.
Водещ:Господин Панев има ли дисбаланс в сегашния начин на конституиране на ВСС, защото там знаем – отсъстват адвокатите. Всъщност, като че ли на принципа разделяй и владей малко се подбират кандидатите?
Христо Панев: Ами аз лично не съм съгласен с виждането на много български юристи, че ако ВСС бъде избиран само от магистратите или само от магистратските среди пряко или чрез делегати, нещата ще се подобрят, защото не трябва да забравяме, че сред 19-те члена на ВСС гласували за уволнението на съдия Тодорова, са и тези, които са пряко избрани.
Петя Владимирова:Даже те носят флага на похода срещу всяка промяна в статуквото.
Водещ:Как Ви звучи, господин Лозев всичко това?
Георги Лозев:Ами да…
Водещ:Загубихте ли се в прехода.
Георги Лозев:Не, не съм се загубил. Следя с интерес.
Водещ:Повече Ви прилича на това, което виждате в Никарагуа или повече ви прилича на онзи път, по който искате да поведете читателя – по пътя на маите?
Георги Лозев:Не, повече ми прилича на този в Никарагуа. Никарагуа също има проблеми със съдебната система, само че там има и една друга саморазправа – системата на Линч. Тя от дребни престъпления, крадци на кокошки ги хващат или изнасилвачи ги убиват на улицата самите хора. Но не го казвам за пример. Не смятам,ч е трябва да се връщаме в тези средновековни методи. Но наистина, когато…
Водещ:Но това е естественият ход на нещата.
Георги Лозев:Когато една съдебна система не функционира, хората се надяват и си оправят сметките сами.
Водещ:Всъщност трябва ли да ни плаши пътят?
Георги Лозев:Ами трябва поне да ни накара да се замислим.
Петя Владимирова:Мисля, че няма да се стигне до там саморазправата да бъде оправдавана от властта, която и да е тази власт. Саморазправата няма да бъде толерирана за съжаление. Аз не виждам много лъчове на надежда. Даже и един почти не виждам. Просто в момента се води не битка, води се война да бъде запазено състоянието в съдебната система. То да остане такова. Да, и на мен ми е много странно как така съвпаднаха някак си интересите на МВР, което би трябвало да е заинтересовано от промяна, и на тези, които не искат промяна, защото за всички случаи, за които е критикувана съдебната система и около Красъо Черния и около високите магистрати на високи професионални нива, които , чиито деца и родители си купиха на безценица имоти край морето. Значи за всичко това именно в Съюза на съдиите и писмата, които лично подписваше съдия Мирослава Тодорова в качеството си на председател на тази организация, те летяха. Тези писма към ВСС, че аз следя ВСС – той нямаше намерение да се занимава с магистратите, които си бяха купили имоти край морето на безценица. Просто това е под натиск на Съюза на съдиите.
Водещ:Всъщност те казаха, че това е било грешка.
Петя Владимирова:Ние слушаме това мнозинство на съвета, което казва, че „аз не разбрах с какво едва ли не те са прегрешили”. Ами съжалявам, клишето „нямам думи” за този случай е напълно адекватно. Просто не мога да коментирам това.
Водещ:Господин Панев, от позицията Ви на блогър, опитайте се да направите една оценка на това успяхме ли журналистите да се ориентираме в тези дебри, защото някои неща са толкова странни като например тази стенограма, като например този случай с дадените ценни имоти на безценица по бедност? Ориентираме ли се и ориентираме ли читателите, зрителите, слушателите? Много трудно се обясняват такива неща.
Христо Панев:На мен ми се струва, че всъщност журналистите допускат една друга грешка. Ако по отношение на ориентацията в събитията работата е перфектна, но ако в съдебната система имаше ясни правила за работа, ясни правила за разпределяне на делата, ясни правила за кариерно развитие, ясни правила за влизане в системата – за нито един съдия в Градския съд нямаше да има значение кой е административният ръководител. Просто, защото щеше да има ясни правила за всяко едно нещо, за всяко едно решение, което той би могъл да вземе. За съжаление в момента липсата на правила превръща съдиите в едни изключителни уязвими професионалисти като най-… То даже не е изтънчен начинът за саморазправа със съдиите – претоварването им.
Водещ:Дава им се много работа и после те не могат да си напишат мотивите. Когато са неудобни ги уволняват.
Петя Владимирова:Не само това. Липсата на правила…
Водещ:Най-общо така изглежда формулировката.
Петя Владимирова:Да, липсата на правила /…/ председателя на едно съдилище с правомощия, които доста са спорни от конституционна гледна точка. Това е натиск над съдиите да можеш да командироваш, да върнеш и т.н. Ти го правиш уязвим. А по конституция съдията няма началници. Това не е прокуратура, която е йерархична изградена структура. Но съдът, бидейки безпристрастен и генерален арбитър по функция, там съдиите нямат началници.
Водещ:Нека да направим едно сравнение между Петя Крънчева и Мирослава Тодорова.
Петя Владимирова:Ами аз не мисля, че…
Водещ:Искам да кажа в прегрешенията, не като…
Петя Владимирова:Ами, ако ВСС, ако има единен стандарт, същото каза и пледира вътрешният министър. Тогава би трябвало тези, които говорят за единен стандарт да обърнат внимание, че зад вчера от няколко дни е разпоредено от председателката на Софийския градски съд да се опишат всички дела на Мирослава Тодорова от момента на влизането и в Софийския градски съд. Няма такъв опис на съдия Петя Крънчева,която е и заместник председател на Софийския градски съд. Сега, това, което го говори вътрешният министър – всички заглавия са министърът каза „единен стандарт”. „Министърът каза:..” И т.н. Аз не разбирам в качеството на какъв министърът казва какво да се прави там. Вярно, че правителството на съдебната власт, т.е. ВСС е под всякакво ниво на обсъждане в момента, но ако имаше правила, просто нямаше да се стигне до тук и аз не мисля, че сега, ако те са решили, за да неутрализират Мирослава Тодорова, тъй като тя е вредна, тя е опасна, защото тя иска да пробие статуквото, те могат да пожертват когото си щат. Но това само говори колко е голям залогът. Ето защо аз мисля, че ние тръгваме по една много грешна пътека, оценявайки именно бранителите на статуквото.
Водещ:Господин Лозев, така, както чувате действащите лица в този скандал, смятате ли, че могат да извървят този път на маите? И изобщо какво ще им се случи?
Георги Лозев:Ами не. Това вече е доста далеч1 от темата. Смисъл пътуването към маите е едно, пътуването към една древна, загубена цивилизация в търсене на някои истини за календарът, който стана повод на много манипулации за край на света и т.н. Аз случайно се срещнах с тях при моето пътуване в северната част. Пътуването към маите е повече свързано с мистика, тъй като повечето неща, свързани с маите са все още неизвестни за нас и за това дават място на много хипотези и теории. Много учени работят върху йероглифите, които започнаха да се разчитат. Има 70% от йероглифите вече разчетени. Именно благодарение на този град Копан, тъй като там няма кой знае колко забележителни сгради, пирамиди. Има съхранени над 2000 йероглифа и история на една династия, която е царувала в този град. Така че можем да кажем, че той е малко известен, но може би е най-важният от гледна точка на културата, която се е запазила там. Направих малко пауза….Да, истина е. Всички търсим истината и истината е на базата на справедливостта също. Тъй като, за да може да осъдим правилно, трябва да знаем истината.
Водещ:Ще продължим след малко. Останете с нас. Всъщност тази седмица доведе до едно забележително откритие – как на журналистите, които са критично настроени към начина, по който функционира правната ни система, някой плаща. Петя, как да го коментираме това?Или да не го коментираме?
Петя Владимирова: Аз вече употребих думата ретроградност. Не мога да намеря по-силна дума, която да не е /…/ и да не е клеветническа. Тъй като фактите са такива, че не е нужно човек да иска да клевети някого. Просто не може ей така да се говори. Това е говорено именно на заседанието на ВСС. Това е жалба, точно там поне да беше в политическото правителство, да се чуят такива неща. Дори там не се чуват така лесно. Чуват се, но при политиците е различно, а това са магистрати. Да, станало е онзи ден на заседанието на ВСС. Отсъствали са разбира се председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор, представляващ и ВСС. Неслучайно споменавам така. Имам си своята надежда, че някой би репликирал от тях, че някой би изразил мнение за недопустимост да се говори така. Държана е реч като обвинителна реч срещу неправителствените организации и разбира се журналисти, които, забележете, обръщали истината, обръщали фактите, които там… Ние сме ги обръщали на 360 градуса. И за това си мисля, че не трябва да го коментираме.
Водещ: Може би някой трябва да им подскаже, че някои журналисти сме бягали от часовете по география и трудно разбираме тази сложна мисъл. До колко едно истинско разделение на властите, господин Панев, може да върне доверието на хората в правораздаването, защото това е много сериозен проблем и на фона на всичките тези скандали, дрязги и опасни връзки, като че ли не се говори за това недоверие?
Христо Панев: Всъщност доверието е в основата на проблемите на съдебната система. Но дали…
Водещ:А всъщност съдебната система е направена за хората. А не за политиците.
Христо Панев:Това е най-голямата спекулация със съдебната система и включително това неимоверно концентриране по докладите на ЕК. Всъщност всички оставаме с впечатлението, че съдебната система работи с ЕК и за управляващата класа всъщност. А реално предназначението е съвсем различно. Тя трябва да бъде коректив на политическата класа и на това, което се случва в останалите две власти. Много политолози и социолози в историята, пишещи по въпроса за разделението на властите, поставят въпроса има ли смисъл от разделение на властите, след като и трите власти са обладани от една политическа сила, защото реално няма. И една друга много съществена спекулация със съдебната система е съдебната независимост. Трудно е човек дори да разграничи нещо много съществено – независимостта на съдебната система по отношение на управлението и от ВСС и независимостта на съдиите, тъй като това са две съвсем различни неща. Едното гарантира вземането на решения само по вътрешни убеждения и факти, закони. Докато първото гарантира нормалното функционира, независимостта на съдебната система като система от останалите. Гарантира нормалното функциониране, изграждане, назначаване на хората, както развитието и тяхното допълнително обучение. И въпреки че тези неща са свързани, те са различни.
Водещ:И всъщност това е истинският път, по който трябва да мине тази система, за да върне доверието си, защото, нали чухме от съдия Белазелков, че ако няма доверие в правовата система, тогава идва отчаянието, а като дойде отчаянието – Георги Лозев ни каза какво идва. Мачете. Което не е много европейско, да не кажа и човешко.
Христо Панев:Колкото и абсурдно да звучи, в моите очи пътят, който трябва да бъде извървян, е не нова реформа, подобна на restart или преинсталиране на съдебната система, а въвеждането и в един приличен вид. В такъв вид, в който прокурорите няма да се срамуват от местата, от кабинетите, в които работят. Съдиите също.
Водещ:Няма да бъдат наказвани с повече работа.
Христо Панев:Да, в който този вид наказание няма да е допустимо. Във вид, в който хората, работещи там, ще имат нормалната възможност да четат спокойно делата и да мислят, а не просто да работят като на конвер.
Водещ:И да не са зависими от политическите интереси.
Христо Панев:Това ще бъде следствието от привеждането на съдебната система в приличен вид.
Петя Владимирова:За това е толкова ВСС, който да управлява, да създаде правилата, да направи стандартите и да я пази от политическо… А този ВСС беше в унисон с политическото … За това той пази статуквото и е странно, че властта, която хем иска промяна и създаване на правосъдие, което да бъде харесано най-сетне от гражданите и от Брюксел, нали се интересуваме какво мисли. Странно е, че тази власт върви в унисон, които не искат такава промяна. Аз това не го разбирам. Трябва да бъде смачкан онзи, който иска промяната. Това е белегът да се разбере кой какво иска. А не говоренето.
Водещ:Говоренето обикновено подвежда. Господин Лозев, медиите в България различават ли се от медиите в Никарагуа в истинския смисъл на думата? Защото Вие имате възможност да сравните и имате един малко по-външен поглед.
Георги Лозев:Да, определено се различават. Аз смятам, че нашите медии все пак работят на много по-високо ниво. Темите, които в момента виждам, че се разискват, наистина са теми много важни за бъдещето, не само на съдебната система, но и на България като цяло.
Водещ:Има ли време обаче съдебната система да извърви пътя до реформата си, защото сме 2012 година, а както знаем маите са казали едни важни неща? Не Ви карам сега последната страница на книгата да ни кажете какво пише там.
Георги Лозев:Ами аз пак го казах, фанатиците на тема Апокалипсис използват края на един календар, за да създадат тази паника, че ще има край на света. Самите маи там, където аз бях на срещата с хора, живеещи около градовете на пирамидите, нито един момент не споменават за край на света. Говори се, да, за край на един календар, много дълъг календар от 5125 години. Но все пак след един край на един календар, идва ново начало, така че повече чувах за едно ново начало, отколкото за един край. Разбира се разказаха ми вицове, че жрецът и владетелят чертаели точки и чертички, като камъкът свърши и тогава ще свърши светът, но това е в рамките на майтапа.
Водещ:Къде са маите? Къде са отишли?
Георги Лозев:Да, маите изчезват в 10 век. Има много различни хипотези. Някои по-абстрактни, че са се прехвърлили на друго ниво. Други по-реални, че заради наводнение или суша са напуснали градовете. Не са могли да се снабдяват с храна достатъчно, защото градовете са били до 100-200 хиляди жители в онези времена. Не знам дали селското стопанство е било достатъчно развито.
Водещ:И дали е имало разделение на властите. И къде са, де? Ще се връщат ли?
Георги Лозев:Ами има жреци техни в племената. Специално знам за района /…/ Гватемала, където един антрополог живял с тях и дори е признат за техен жрец. Той написа една книга. „Книгата на съдбата”. Много интересна. Не знам дали е преведената на български. Но ако някой се интересува повече от моите, го препоръчвам.
Водещ:Ами, остана време само, колкото да кажете от колко е премиерата днес и къде на книгата Ви.
Георги Лозев: Ами днес премиерата е от шест и половина в Пловдив, в мола, в книжарница на Сиела, така че и аз трябва да потеглям след малко натам.
Водещ:Но ни успокоявате – няма да дойде краят на света?Само календарът ще свърши.
Георги Лозев:Да, да, определено.
Водещ:Ще дойде ли краят, Петя? Песимизъм или оптимизъм? Ще дойде ли краят на доверието на използването на политически цели на съдебната система?
Светослав Терзиев:
Петя Владимирова:Аз съм… Хайде… Много искам да съм оптимист. Все пак, щом като има хора, които не се дават така лесно в опита си да противодействат, значи не всичко е загубено.
Водещ:Господин Панев, помагат ли журналистите на съдебната система като опитват да изчоплят някакви важни неща? Не защото някой им плаща, а просто защото така е редно?
Христо Панев: Ами определено вниманието, което е насочено в момента, е много полезно. Много е полезно, включително за обществото, за да види какво реално се случва в съдебната система. Но дали това ще помогне и дали има светлина в тунела – по-скоро не.
Водещ:Дано тази прогноза да не е мрачна. Хубав съботен следобед Ви желаем – Диана Люцканова, Поли Петрова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева.