Опасни ли са телевизионните новини?

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 20.11.2010

Представяте ли си как, съобщавайки новината, че премиерът е играл мач, водещата си разкопчава сакото. Посяга към полата в момента, в който обяснява как днес е спрял лекарският протест. Кулминацията на емисията съвпада с падането на сутиена на новинарката, която обявява, че е прерязана лентата на поредната отсечка на магистралата X. Всичко това можеше да е реалност. Спомняте ли си "Голата истина в 600 секунди". Първите в Европа новини на голо (първообразът им е канадски) се излъчваха по МСАТ. Пет разкрепостени информираха за най-важните вести от деня, освобождавайки тялото си от ненужните дрехи. Голите новини вървяха на гърба на "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви и бяха в люта конкуренция за рейтинг. Две немски телевизии и една френска наддаваха за правата върху тяхното излъчване. Малко преди СЕМ да ги спре, телевизията сама си ги спря. Това обаче беше преди десетина години. Новинарските емисии сега са други.
Поводът новинарските емисии отново да са под обектива е десетият рожден ден на новините на Би Ти Ви. Първата частна телевизия у нас изстреля дебюта си в тази дисциплина на 18 ноември 2000 година. Част от екипа не иска много да си спомня този ден заради… сътворените гафове – емисията започнала и… завършила с репортаж на Кристина Баксанова. Основният "виновник" била техниката – значителна част от която току-що била пристигнала. Шефката на новините – Люба Ризова, е на тази длъжност от създаването на медията, но също призна за противоречивите си спомени от онзи 18.
Независимо от фалстарта от години новините на Би Ти Ви са лидери по гледаемост. Централните ги гледат над милион и половина зрители всяка вечер. Според рейтингите на TV Plan за октомври първите четири позиции сред информационните блокове са на Би Ти Ви, като пазарният дял на централната емисия е 60%, а рейтингът й – 22.33 процента. Държавната БНТ пробива с петото място, където е нейната запазена марка "По света и у нас" (12.9% пазарен дял и 5.57 рейтинг). Следва я вечерната емисия на Нова тв – "Календар", съответно със стойности от 15.1 и 5.56 процента.
Една от причините за успеха на десетгодишните новини може би е новинарското поколение, на което аудиторията повери доверието си, а медията ревниво отгледа. Друга – че пренесе западния модел за правене на новини и официализира директните включвания от горещите точки, независимо че последното редовно е осмивано от героите в шоупредаванията.
Докато новините на Би Ти Ви израстваха през тези десет години, те се "сприятелиха" и с тези на "Нова телевизия", и на БНТ. От време на време даваха тон за песен и на други подрастващи новинари, но те с неособена охота възприемаха и продължаваха наученото.
През последните години и в БНТ информационните емисии са добре построени, за разлика от предишни ери, когато обслужваха единствено новините от жълтите павета. Новинарите от "Сан Стефано" 29, дали заради натрупванията на по-обширния си опит, демонстрират и амбицията за задълбоченост – като че ли по-всеобхватно развиват темите си. Положителен резултат дава и моделът да канят репортерите, изготвили съответния репортаж или пък компетентния по материята експерт, в новинарското студио. Така в реално време се опитват да разнищят горещите теми на деня. Отрицателно
върху БНТ се отрази все пак липсата на кадри от времената, когато тя беше единствена.
Силата на "Нова телевизия" като че ли е в разследванията. Но не защото Бойко Борисов казва, че най-много разследващи журналисти има в "Нова тв". Помнят се репортажите на Васил Иванов, а репортерка на същата медия предизвика оставката на Лъчезар Иванов като заместник-шеф на парламента и шеф на софийския ГЕРБ.
Тези хора са опасни за вашето здраве, гласяло заглавие в британския вестник "Гардиън" преди години. Под него се мъдрели снимките на тримата топводещи на телевизионни новини на Острова. Поводът за публикацията било изследване на университета в Нотингам, което доказвало, че гледането на тв новини за събитията по света, събрани в 15 минути или половин час, предизвиква
депресия, объркване и страх
Авторите посочили и причините за извода си – повечето новини са негативни и затова посъветвали гражданите, които преминават през труден период от живота си, да избягват новинарските емисии.
Само лошата новина е новина. Така пък биха отговорили поне 90% от запитаните в импровизирана анкета из България. При все че повечето с право се чудят защо покушението срещу някой подземен бос трябва да е водеща новина? Логично е аудиторията да недоумява и защо поредната прерязана лента от премиера също трябва да "отваря" пътя на новините?
Всъщност, какви новини точно иска публиката? Може би – позитивни. Поне за това призовават по форуми и в преки телевизионни връзки зрителите. Необходимо ли е обаче нещо да им се спестява? Има ли изобщо право телевизията да показва всичко? Анализаторите също нямат еднозначни отговори на последните два въпроса, особено след като през последните години и войните се разиграваха по тв каналите. Учебникарски са примерите как американските тв гиганти отразяваха войната в Ирак и как катарската "Ал Джазира" подходи с едър "детайл" към трагедията и показа "грозната страна на войната". Времената, в които монополът върху информацията държаха мегакорпорации като CNN и ВВС, бяха на път да загинат. Особено след тоталната намеса на ИНТЕРНЕТ. Въпреки това обаче спасяването на чилийските миньори отново доказа силата на големите новинарски емисии – CNN предаваше директно спасителната мисия в продължение на повече от денонощие. Все пак парадоксът, че нещо се е случило само ако са го показали по телевизията, е клише, но клише с мегаживот
Безспорно изпращането и поддържането на кореспонденти в чужбина е скъпо занимание. Но едва ли само това е причината за 30 години вестникарските страници с международни новини във Великобритания да се редуцират с 60 процента.
Големите български медии не поддържат сериозен списък с кореспонденти зад граница. Дори и БНТ вече не може да се похвали с прилична мрежа, независимо че има свои хора в Берлин, Москва, Скопие, Брюксел, Белград и Букурещ, някои от които се ползват и за нуждите на държавното радио. БНТ, и останалите тв канали разчитат преди всичко на стрингерите – нещастните кореспонденти. Вярно е, че властва ерата на ИНТЕРНЕТ и всичко може да се научи от глобалната мрежа, но е много по-авторитетно за всяка себеуважаваща се медия да информира чрез свой репортер на място. И докато тв каналите умуват върху тези теми, може би един от основните проблеми на новинарските ни емисии са връзките им с властта И инстинктът да подреждат новините си по един и същ начин. Разликата за зрителя е нулева – само няколко минути между началото на блоковете. Вместо да се гонят чии новини да почнат по-рано, за да захапят преди конкуренцията аудиторията, по-здравословно за новинарите ни е да наблегнат на тези вести, които ги няма в останалите телевизии. Или май това е неподходящ пример и Про.бг е доказателството. Когато преди две години още се казваше TV2, телевизията тръгна с амбициозни и различни от общоприетите новини. Но се провали. Все пак неплатеният ток на баба от Павликени не може да е водеща вест. Дори и поднесена по забавен начин. След експерименталния период TV2-Про.бг се върна към установения от останалите новинарски модел и новините й съвсем се "изгубиха". Независимо че свалиха голите новини, МСАТ също не станаха основни диктатори на общественото настроение в страната.
В последна сметка, докато медиите се изявяват като последна инстанция, не е ли по-безболезнено да гледаме шоу с новинарски елементи, отколкото новини с елементи на шоу?

Стр. 36

Би Ти Ви си избраха най-добрите за 10 години

в. Труд | 20.11.2010

Екипът на Би Ти Ви избра най-добрите, които се грижат хората да научават най-важното от света и България в техния ефир. Призовете бяха раздадени на парти в четвъртък вечер по случай десетата годишнина на новините.
"Репортер на десетилетието" стана Миролюба Бенатова, а "оператор на десетилетието" – Валентин Николов, който не за първи път е отличаван от колегите си. Петър Бакърджиев получи признанието за спортен репортер, а Виктория Бехар, която отскоро е и шефка на новините, заслужи отличието за продуцент.
Извън сценария репортерите връчиха приз на Люба Ризова, която пък е началничка на новините в цялата "Би Ти Ви Медиа Груп". Тя беше определена за "Лидер на десетилетието", а признанието видимо дълбоко я развълнува.
Повече от 200 гости пяха многая лета за рождения ден за новините на Би Ти Ви. Лора Крумова, която до седмици ще се появи в ефира на телевизията, също уважи партито на новите си колеги.

Стр. 18

Халваджиян ще прави “Мюзик айдъл 4″

в. Марица, Пловдив | 19.11.2010

"Водили сме принципни разговори с bTV, че аз ще поема четвъртия сезон на шоуто, но нищо повече не мога да кажа", обясни продуцентът на "Господари на ефира", "Великолепната шесторка", "Море от любов" и "Пълна лудница". Неговите прогнози са, че може и да няма такова шоу, и то не толкова по финансови причини, колкото заради пренасищане на публиката откъм музикални формати. "В момента върви "Шесторката", по Нова пък "Байландо" и всяко от тях е по три месеца, което не е малко време. Другият фактор са субсидиите. Заради тях най-вероятно няма да има и кампания "Българската Коледа" или поне аз още не съм чул да се прави от някого", допълни Халваджиян, който има готовност, ако му дадат картбланш, да започне работа по "Мюзик айдъл" 4 веднага.

Стр. 9

Политици на щат в сутрешните блокове

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 13.11.2010

Да грабнеш вниманието на сънена България рано сутрин никак не е лесно. Въпросът е дали телевизиите наистина се стремят към това, или доброволно предоставят ефирното си време за политиканстване, без реално да се интересуват от вълненията и потребностите на аудиторията си? Отдавна часовете между 7 и 9-9.30 часа са заети не само от уменията на журналистическите екипи, но и от нуждите на политиците. Заради традиционните вече присъствия на управляващите в гилдията се бъзикат, че заплатите на репортерите били ниски, защото политиците били назначени на щат в медиите. Защо е тази нездравословна зависимост?

Какво предлагат телевизиите на закуска?

Политици, политици и пак политици, еднакви теми, еднакви гости, скромни професионални умения. Това е. Всяка сутрин от екрана киселеят нервни политически физиономии, размахват се поредните гей или корупционни компромати, веят се някакви маловажни партийни страсти. Активната тв аудитория (каквато била основната част на този тип предавания) обикновено пие сутрешното си кафе в компанията на "Тази сутрин" по Би Ти Ви, "Здравей, България" по Нова тв или пък с "Денят започва" по БНТ1. И със сигурност е закърмена един тв гост да я преследва и по трите канала дори когато прищраква с дистанционното. Тоест, ако Бойко Борисов първо е говорил по едната медия в студиото, няма никаква пречка да е прескочил по същата тема и в другата, а в третия сутрешен блок да се включи, но само по телефона. Това, разбира се, не се прави всеки ден, а само при ситуации с високо обществено значение, оправдават се от телевизиите. Е, добре, но редовният зрител на сутрешните продукции няма никакъв шанс да изкара едно тв утро, без да попадне на някого от министрите. Поне двама точно в този ден ще решат, че е техният ред да изрецитират предизборните си обещания пред електората. Или пък да напомнят на премиера (и не само на него), че съществуват. През това време водещите кимат с разбиране и в синхрон с "мъдростите" на важния си гост и може би убедени, че министерските неволи са приоритетните теми и за зрителите им.
При такова "сутрешно меню" няма как аудиторията да не се зареди с "прекрасно" настроение. В края на краищата осведомила се е в детайли за политическите брожения в парламента как Цецка Цачева оценява демокрацията цели 21 години след нейното зараждане или как министър Мирослав Найденов е обиколил предния ден щандовете на изложение за хранителни продукти… Това са все ценни и дори безплатни за всеки себеуважаващ се гласоподавател важности. Само ако може да ни пускат в ефир поне повечко хора, които умеят да се изразяват правилно. Не става въпрос за мекащите и екащите от управляващата вихрушка (от тях спасение май няма), а за водещите. Един от тях – Витомир Саръиванов, говори в "Здравей, България" все едно, че е в кварталния магазин. И без притеснение пита врачката X: "Кво има зад завесата? Що Бойко няма да си изкара целия мандат?". На този фон мълчанието на екранната му партньорка Ели Гигова, която често нервно си играе с химикалка в ръцете, изглежда почти като на мястото си. Поведението й е далеч по-обрано от това на колежката й от сутрешния блок на Би Ти Ви Ани Цолова, която уж има поне петилетка ефирен стаж, но още се опитва да говори, подпирайки брадичката си с ръка. Отделно Цолова е в състояние да разплаче с наивните си признания, че не е подготвена по темата. "Това е нейното "скрито" оръжие", шегуват се зрители по форумите. Подготвена или не, плевенчанката често се опитва да се намесва и в политическите разговори, разваляйки впечатлението от поведението на колегата й Виктор Николаев. Той пък е радостното доказателство, че журналистиката понякога е будна, дори и рано сутрин.
По-непопулярни за широката аудитория сякаш са лицата на "Денят започва". Повечето от тях се справят без големи претенции, но за сметка на това далеч по-умело. Затова и рейтингите показват следната подредба – "Тази сутрин", "Денят започва" и "Здравей, България". Независимо че "Нова тв" даде тон, може би честите рокади и промяната на формата й осигуряват третото място по рейтинг сред националните телевизии. Гледаемостта им за октомври е съответно – 6.56, 1.54 и 1.5%, а пазарните им дялове – 53.5, 12.7 и 12.4 процента.

Какво искат зрителите с първото си кафе?

Забавление, прогнозата за времето, сервизна информация… Нещо леко, полезно и приветливо поднесено. Това е обобщено послание на аудиторията, която в повечето случаи няма как сутрин да научи нещо ново от екрана. "Много ми се иска да чувам смислени, задълбочени анализи на процесите в обществото и в икономиката. Но като че ли никой не кани хората, които имат какво да кажат смислено и по интересен начин. Тези хора май не са слуги на никоя партия и това е проблемът. Ядосвам се, че журналистите не позволяват да се навлезе в дълбочината на проблемите. Може би много от тях и не могат да го направят, защото не са подготвени добре. Страхуват се, че разговорът може да излезе извън контрола им, и грубо прекъсват събеседниците си. Много се дразня и за това, че има теми табу", пише потребител в ИНТЕРНЕТ форум. Друг пък твърди: "Не гледам сутрешни блокове, чувствам, че изпростявам… Дори спортните канали или готварските предпочитам пред сутрешния им блок и невероятните им реклами за разни неща, които и насила не бих купил."
Увеличава се броят на зрителите, които признават, че не гледат сутрин телевизия, тъй като искат да са в настроение за работния си ден. "Как никой не се сети да наблегне на нещо весело – има ИНТЕРНЕТ, пълно е с весели и любопитни неща. Сутрешните блокове са подобни и в Гърция, там в 7 часа започват крясъци и спорове, в които всички говорят и никой никого не слуша. Балканска
работа. Радиото е за предпочитане!", сигурен е зрител, подписал се като Бай Тоз. Негов "колега" пък дава за пример френската ТУ5 – пускат през 15-20 минути информация за времето и кратки новини за икономиката, спорта, модата, музиката, задръстванията и всякакви необременяващи вести, които биха били полезни за активните хора.

Кой къде е във веригата?

На практика у нас се получава следното – сутрешните блокове си припознаха територията на сериозната публицистика, която беше запазена марка на праймтайма, и освободиха място за безкрайните риалити формати. Една от причините за тази тенденция без съмнение е липсата на кадри (независимо че същото важи и за сутрешните блокове). На сутрешните блокове им хареса произведените от тях разговори (защото повечето не са новини) да бъдат преписвани на другия ден във всекидневниците. И да цитират първоизточниците. С други думи, цитират вестниците, които са ги цитирали. Най-сигурният начин за това е да предоставят поле за рецитали на хората от властта. Само че в задачата все така се пита, наистина ли политтемите са темите на деня, които вълнуват аудиторията? Дали този тон не е самодостатъчен на медиите и фалшиво изкривен единствено през тяхната призма? Дали наистина е по-полезно за хората, докато бързат за работа, вместо да чуят прогнозата за времето, да слушат разсъждения за нови политически формирования?
В началото сутрешните блокове бяха лежерни. След това дойде ерата на директните телефонни включвания, която се асоциира с бума на този тип предавания. Не е ли вече време да сменят формата си и да освободят политиците, които се препитават все едно са на щат при тях?

Стр. 36

Общовойсковата журналистика

в. Банкер | Петър ИЛИЕВ | 13.11.2010

"В една новинарска емисия (2 ноември) имаше репортаж, но с коментарни оттенъци – Би Ти Ви доста често успява да представи прилична продукция в този жанр – за необслужваните кредити. Били достигнали 4 млрд. лева. Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още", пише уважаваният журналист Кеворк Кеворкян в последния си материал "Убийства предстоят" (публикуван на 9 ноември) от коментарната си рубрика "Приказки за телевизията", която води в "Труд". Една от малкото рубрики, които лично аз всеки път чета с интерес. Защото казва много горчиви истини за телевизионната журналистика.
Всъщност истината специално за тази новина и други подобни банкови информации, излъчени от електронните медии, е много по-нелицеприятна, отколкото си я представя г-н Кеворкян. Когато става дума за подобни информации, в повечето случаи новинарските емисии ги изнасят едва след като са публикувани в някои вестници, понякога с два-три дни закъснение. Казано по друг начин, т. нар. новинари от електронните медии преписват от вестниците. А нали по правило агенциите и радиостанциите съобщават новината от деня, телевизиите я показват същия ден в емисиите си, а на следващия ден вестниците я разказват и коментират. Или греша?
В случая с лошите кредити. Информацията за тях е публикувана на сайта на БНБ на 29 октомври, петък. Във водещия материал на в. "БАНКЕРЪ" (брой 43 от 30.10.2010) със заглавие "Откъде премиерът вади милионите" пише, че според банките 4 млрд. лв. от всички проблемни заеми са вследствие на забавените плащания от страна на правителството. Данните за необслужваните кредити бяха изнесени във всекидневниците на 1 ноември (30 и 31 октомври бяха събота и неделя) и едва ден по-късно служителите на Би Ти Ви "откриха топлата вода" за лошите кредити. Наричам ги нарочно служители, защото в тази телевизия няма финансови, а още по-малко банкови репортери.
Вероятно това е и причината в новините им въпросната информация да се появи със закъснение от няколко дни. И както често става при подобни "заемки", те се плагиатстват с грешките. Защото необслужваните кредити не са 4 млрд. лв., а доста повече.
Ще прощавате за нескромността, но пак ще цитирам вестник "БАНКЕРЪ", в който работя, и по-точно публикацията "Банките бавно корозират" от брой 44, излязъл на 6 ноември. Още в самото начало на този текст пише: "Според последните данни на БНБ общият размер на заемите, по които погашенията са забавени повече от 90 дни, до края на септември е 5.4 млрд. лева. От тях кредитите, по които не е плащано 180 дни (т.е. шест месеца), са 3.88 млрд. лева." Който се съмнява в тези данни, да влезе в сайта на БНБ. А който си позволява да пише или говори за просрочени кредити и въобще за банки, би трябвало да е наясно с всички тези неща. Поне аз си мисля, че събитията в банковия и във финансовия сектор не може да се отразяват коректно от т. нар. специалисти по всичко или, както обичам да ги наричам, общовойскови репортери. Сигурен съм, че това трябва да правят журналисти, които са наясно с материята и нормативните документи, по които работи секторът.
Що се отнася до твърдението на г-н Кеворкян за необслужваните кредити: "Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още", ще си позволя да му възразя, при това с цитат от същата тази публикация в брой 44 на "БАНКЕРЪ", за която стана дума. Още в третото й изречение ясно сме написали: "Отделно от това има заеми за 4.67 млрд. лв., които са под наблюдение -ще рече, че те все още се обслужват, но финансовото състояние на длъжниците не е добро и през следващите един-два месеца те могат да прекратят погасителните вноски." Данните пак са от БНБ и всеки може да ги провери, както и да събере милиардите, посочени в двата цитата. Според нас това е дипломатичният вариант да се каже, че необслужваните кредити продължават да растат.
Лично аз вярвам, че финансовата журналистика не търпи екзалтирания тон на екшън репортажите. финансовият сектор е основата на стабилността на една държава и към него не бива да се подхожда с устрема на пиян казак, препускащ с размахана сабя. Подобна журналистика може да нанесе много щети както на вложителите, така и на държавата. Впрочем
тя вече даде своя "принос" в тази насока през 19951996 година. Искам да напомня един анекдот от времето на тогавашната банкова криза у нас: По какво си приличат мухата и банката? И двете се убиват с вестник…
Както и да е. Не смятам, че след публикацията на г-н Кеворкян и след моето скромно писание майсторията във финансовата журналистика ще се повиши. Нещата ще си останат все така трагични. Защото обществото не толерира създаването на добри финансови репортери. Като се замисля, в електронните медии май остана само ветеранът Марио Гаврилов. Във вестниците също се броим на пръстите на двете ръце. Дори май на едната ще се съберем. Сложна материя е това финансовата журналистика, изисква години натрупване на бази данни, обучение, контакти. Във финансовия и особено в банковия сектор няма много такива хора, както няма и всеки ден текущи новини. Станат ли много и всекидневни – работата е лоша…

Стр. 9

Човекът медия

сп. Forbes | 11.11.2010 

Красимир Гергов е предприемачът с най-силно влияние в българските медии

Красимир Гергов от много години е смятан за силния медиен човек, въпреки че името му отсъстваше от управлението на каквито и да е медии. Той беше консултант на собствениците на bTV – News Corp., и на СМЕ, които притежават PRO.BG и RING.BG. А към момента вече е член на надзорния съвет на новосформираната "БТВ медиа груп".
Гергов е роден през 1961 г. На 24 години взима диплома от ВИФ със специалност туризъм, алпинизъм и ориентиране. След това започва работа като щатен служител в УБО (Управление за безопасност и охрана) към Държавна сигурност. След промените успява бързо да създаде контакти със западни медийни групи и започва да представлява програмите им в България. Така Гергов купува правото за излъчване на CNN в страната и на практика създава първата частна национална телевизия (Триада-CNN).
През 1992 г. той основава една от първите рекламни агенции в страната – "Крес". Агенцията и до днес обслужва някои то най-големите фирми на пазара – "Нивеа", "Мерцедес" или DM. Последният голям проект на фирмата беше имиджовата кампания на България, която привлича туристи от Германия. Другата основна медийна агенция, свързвана с Гергов, е "Пиеро 97". Тя е водеща в България по обем на обслужваните рекламни бюджети. Гергов е и председател на Асоциацията на рекламните агенции (АРА).
От години Гергов инвестира в голф комплекси в България. Той е страстен играч и председател на Управителния съвет на Българската голф асоциация. Повечето мащабни инвестиции в този спорт минават през него – комплексът "Света София" до село Равно поле край София и ултрамодерните спа-голф курорти BlackSeaRama и Thracian Cliffs на брега на Черно море. Друга инвестиция на Гергов в туризма е Thracia – бизнес хотелът на ул. "Солунска" в центъра на София. Изкуството е друга от големите страсти на медийния магнат. Преди година той основа първата в България музейна галерия за модерно изкуство. Гергов има три деца. Като цяло обаче предприемачът крие много стриктно личния си живот.

Стр. 121

 

Лора Крумова ще води предаване по БиТиВи

www.dnevnik.bg I 12.11.2010 

Дългогодишната водеща на сутрешния блок на "Нова телевизия" ще води седмично актуално предаване по Би Ти Ви, съобщиха от телевизията. Предаването ще се излъчва в неделя в часовете преди обяд и ще започне от началото на следващия месец. От телевизията не дават повече подробности. По същото време обаче върви предаването "Отпечатъци" на Мира Баджева.

Крумова започва работа в "Нова телевизия" като репортер през 2000 г., като преди това е в Канал 3. Водеща на сутрешния блок е до юни тази година. Специализирала е телевизионна журналистика и външна политика в Аризонския държавен университет в САЩ. Висшето си образование завършва в Софийския университет с профил "Външна политика".

Оригинална публикация

 

Най-често Законът за радиото и телевизията е бил нарушаван от bTV

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010 

bTV е телевизията, която най-често е нарушавала Закона за радиото и телевизията през първите шест месеца на 2010 г. Това сочат данните в отчета на Съвета за електронни медии за периода от януари до юни тази година.
bTV има издадени общо шест административно-наказателни акта. Веднага след нея се нарежда Нова тв с четири акта за нарушения на медийния закон. В дъното на класацията е "Дарик радио", което е направило само две нарушения. Интересното обаче е, че повечето оператори не са наказани с парични санкции, а само с… предупредителни писма.

Кой как престъпи Закона

Нарушенията на телевизиите са свързвани предимно с излъчване на предавания, които или потъпкват добрите нрави, или според членовете на съвета са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните. Неспазването на ограничението за реклама също е причина за налагането на санкции от страна на СЕМ.
Най-фрапиращото нарушение на bTV е излъчването на спонсорство в политическо предаване. Става дума за "На барекадата" на Николай Бареков. В него е излъчен политически
дебат по време на изборите за кмет на София. Върху капака на лаптопа на Николай Бареков обаче е бил залепен спонсорски стикер. Наказанието, което СЕМ издава, е предупредително писмо, въпреки че за такива нарушения Законът за радиото и телевизията предвижда имуществени санкции от 3 хил. до 20 хил. лв.
Друг доста куриозен гаф на телевизията е свързван с излъчване на самореклама на риалити шоуто "България търси талант", в която е използвано знамето на България. Според медийния закон обаче телевизиите нямат право да пускат търговски съобщения със знамето, химна или герба на страната ни. За това нарушение СЕМ е наложил глоба.
Нарушенията на Нова тв са почти изцяло за неправомерно излъчване на реклама. Оказва се, че тя най-често не спазва ограниченията за рекламните съобщения. Нова тв е нарушила закона, като е излъчила рекламен клип на "Биг брадър Фемили", в който дете подканва родителите си да участват в шоуто, за да спечелят 200 хил. лв., кола и апартамент.
За това нарушение обаче СЕМ не е издал наказателно постановление, сочат данните в отчета на регулатора. Телевизията също
така е излъчила реклама на лекарството трибестан, без тя да бъде обособена като такава. За това нарушение СЕМ е изпратил само предупредително писмо до медията, въпреки че по закон се полага парична санкция, чийто максимален размер се равнява на 20 хил. лв.

"Най-лошите" предавания

Пародийното шоу на Джуди Халваджиян, което се излъчва по bTV - "Пълна лудница", е едно от най-зорко следените от членовете на регулатора. То попада в графата на предаванията, "включващи насилие и жестокост спрямо животни и са с вредно въздействие върху децата", и затова е било често санкционирано. Конкуренция на "Пълна лудница" по този показател е само "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски,което се излъчва през уикенда по Нова тв, сочи още отчетът.
Според него "много зрители" също са сезирали съвета за прояви на насилие в тези предавания.

Рейтингът

Като предавания, които съдържат "елементи на противоречие с добрите нрави", пък са определени едни от най-рейтинговите шоупрограми на bTV – "Шоуто на Слави", "Комиците", "Пълна лудница", както и това на Нова тв – "Шоуто на Иван и Андрей".
***
8065
часа телевизионни програми са изгледали членовете на СЕМ от началото на годината, сочат данните в отчета За дейността на регулатора
***
Кръпки в медийния закон

 - В сега съществуващия закон за електронните медии са направени поне 27 поправки. Затова той става почти нефункционален. Ето някои от тях, посочени в отчета за дейността на СЕМ през първото шестмесечие
на 2010 г.:
 - В началото на 2010 г. Законът за радиото и телевизията бе синхронизиран с европейската Директива За аудио-визуалните медийни услуги.
 - Тази промяна в нашия Закон отмени забраната за продуктово позициониране в предаванията и филмите. Това е нов вид реклама, който не се санкционира от
директивата, а вече и от ЗРТ.
 - Законът вече издава нови модели за регулация и нови приоритети в дейността на СЕМ.
 - Например той предвижда съветът да налага имуществени санкции относно етични нарушения.
 - Тази нова територия на надзора бе посрещната с противоречиви чувства от медийнатагилдия, а СЕМ засега я прилага предпазливо.
 - С идеята за защитата на творческата продукция на независимите европейски продуценти и насърчаването на българската аудио-визуална продукция ЗРТ въведе задължение 12% от годишното програмно време на медиите да бъде заето с външни продукции.

Стр. 22 – 23

Цъкат ли неделните тв предавания?

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 06.11.2010

Устройство с часовников механизъм тихо цъка в телевизиите. При това медиите доверчиво са предпочели да "избухнат" по един и същ модел – заложили са на предавания с по-голяма от час-два продължителност. И го правят все в един и същи ден от седмицата- неделя. Както се казва, прекрасен уикенд, скъпи зрители, ако искате телевизионният пакет-бомба да избухне в реално време, при това изцяло в дома ви, не използвайте дистанционното. Ако съдбата обаче ви е определила по-дълготраен живот на теле-потребител, то тогава работете с него в ръка, докато не се отървете от протяжните рубрики…
Подобни упътвания за сигурността на аудиторията може скоро да се разпространяват ако не с купуването на телевизори, то поне със сметката за абонамент за кабелната телевизия. Така ще се предотвратят писания по форумите от типа на: "Това предаване е безкрайно дълго и ненужно, а шуробаджанащината на измислените водещи срива имиджа на телевизията". Твърдението е на потребител в ИНТЕРНЕТ, който се е подписал като fionka, а мнението му е по повод неделната "Станция нова" по "Нова телевизия". Всъщност бомбастичните формати са с адрес основно: БНТ и "Нова телевизия". Двата национални тв канала се "гордеят" с два емблематични формата – "В неделя с… " и "Станция Нова". От този тв сезон и двете се конкурират, защото се случват все в неделя, при това всяка неделя. (Миналия тв сезон дълготрайното предаване на "Нова тв" беше в събота, но с днешна дата предпочита неделната публика.) Здравословни ли са този тип заглавия за програмната схема на медиите? А за зрителите? По-удобно ли е няколко рубрики да са омешани като тюрлюгювеч в едно предаване, или е по-практично те да са накъсани в отделни предавания?

В началото бе "В неделя с…"

Мегаломанският порив на БНТ се роди преди две години с баща и водещ – Димитър Цонев. Дългите неделни изяви в ефир на бившия правителствен говорител в кабинета "Сакскобургготски" някак съвпаднаха с времето, когато той беше заместник програмен директор. И то на същата телевизия. Първоначалният бюджет на предаването е бил 169 400 лв., твърди пред електронен сайт Светлана Божилова, бивш член на регулатора НСРТ и кандидат за шеф на БНТ на последния конкурс през лятото. Вярно, че в първия му вариант то беше и по-дълго – 6 часа. Излъчваше се от зала 3 на НДК, за което съответно се плащаше и приятен наем. Но телевизионното изкуство иска жертви,
както се шегуваха тогава служителите на "Сан Стефано" 29. Тоновете изхабено репортерско мастило по вестниците за сбърканата неделна рубрика – бившата директорка на БНТ Уляна Пръмова не забелязваше. Или поне се правеше, че не забелязва. "В неделя с… " даде шанс не само на Димитър Цонев, но й на дъщеря му – точно там тя направи телевизионния си дебют. Поне докато не роди първородния си син. Предаването си течеше с пълна сила, без да се хаби енергия в следенето на рейгингови изследвания, обществени настроения и т.н. Напротив, заместник програмният директор на медията продължи самоотвержено да изпълнява служебния си дълг – да води рубрика, от която ти се иска спешно да емигрираш. Без претенции къде. И за колко.

В един хубав ден

задлъжнялата БНТ реши да спази препоръките на финансовия министър Симеон Дянков и да затегне финансовата дисциплина. Постъпи мъдро, но не-съвсем – намали времетраенето, съответно и бюджета на "В неделя с…". Логично (предимно според нея си) Уляна Пръмова защити мениджърската си политика в едно от последните си публични появи, сравнявайки предаването на Цонев с излъчването на един футболен мач от световните квалификации. Първото струвало 20 000 лв. (за три часа), а второто – 220 000 лева. Стоминутен нов игрален филм пък бил около 12 000 лева. Изскача логичният въпрос – колко рекламодатели събира "В неделя с…"? А мачът от квалификациите? Или пък филмът? Защо БНТ забравя обезщетенията, които трябваше да изплаща на зрителите всяка неделя заради "В неделя с…"? Последното е на майтап, ама майтап-майтап, а във фейсбук се появи група "Не искаме Димитър Цонев на екран и неговото предаване с нашите пари". Във виртуалното движение са се обединили над 300 души.

Въпреки заканите

на Вяра Анкова и екипът й, че ще ревизира съществуването на предаването в ефир, то остана. Както и Димитър Цонев. Само че не пред камерата, а зад нея. Цонев напусна медията майка, но продължава да се изявява като автор и "нещо като сценарист, като продуцент" на едноименната рубрика. По време на третия си сезон тя се обзаведе с нов водещ – Камен Воденичаров. Според писанията по форумите той се приема добре от аудиторията. Очаквало се още вътрешната за телевизията продукция скоро да стане копродукция, а Цонев се надявал да търси всякакви начини да я обновява и да я финансира, така че да съществува още поне десет тв сезона. Не е ясно дали тези амбиции ще я съкратят до предаване с обичайно времетраене до час, час и половина, защото и в най-смелите си издания едва ли ще има какво повече да каже в ефирно време. Ако обаче публиката наистина толкова харесва Камен Во., а БНТ иска да натрупа дивиденти с този свой стар кадър, означава ли, че той задължително трябва да се изявява в "В неделя с…"? В настоящия вариант управата на БНТ не изпълнява първоначалните си обещания от времето, когато щедро и по политически маниер говореше за реформи. Забрави и недоволството сред служителите си заради точно това предаване.
Вместо да го ъпгрейтва, можеше спокойно да го свали, без да експериментира. Или има някои други съображения?

Експериментите продължават

и в най-дългото тв предаване в български ефир – "Станция Нова, наистина Нова". Това е мотото на втория сезон на 8-часовия неделен блок. В магазинното издание обаче са обединени усилията на няколко водещи, шест от които са нови. На всички тях са поверени различни рубрики. Например Люба Кулезич води "Рулетка", а един младеж с неизяснена позиция уж й асистира. Скороговоролнята Нана пък дипли първото у нас съдебно шоу, което разрешава спорове от търговски или битов характер. Продуцент е фирмата "Междинна станция" на Иван Христов и Андрей Арнаудов. До неотдавна и двамата даваха поле за изява на любимите си дами – съответно Вихра и Даниела. След като Андрей се разведе със сръбкинята, мястото й в "Отчаяни съпруги" зае Мая, законното щастие на Крум Савов. Така тя вече си партнира с Вихра, която също вече е законна половинка на Иван. Не е ясно дали в този сезон няма да се измисли и друга рубрика, в която да се намери препитание и за приятелката или приятелките на Арнаудов. Всъщност един от плюсовете на "Станция Нова" е, че качва на борда си все нови и нови пасажери. Повечето са абсолютно непознати за широката аудитория, независимо че имат роднински или други връзки с продуцентите. Важното е, че има разнообразие. Така на първите спирки слязоха журналстки като Диана Найденова и Надя Чалъкова, после изпаднаха Дони (без Нети) и Сашо Дойнов. Дори Боби Турбото, чийто образ бе реставриран специално за "Станция Нова", също отпадна. Подобна бе и съдбата на Супер Бианка, която заживя свой собствен живот, само че в друг проект на "Междинна станция" – "Шоуто на Иван и Андрей". Вторият сезон на магазинното предаване дава шанс на актьори като Стефан Щерев, други моделки, миски и т.н. Има и по един основен гост – т.е. ако сутрин, докато си пиете кафето, слушате мъдростите на гражданина Х, излезете на разходка и се върнете за обед, ще чуете още подробности за битието на гражданина Х. Той няма да ви избяга и следобеда, тъй като ще продължи да си е основен гост в "Станция Нова". И всичко това ще "изпълни" неделните ви осем часа. "И да ми платят, няма да го гледам. Тия, които са го измислили, сигурно са най-големите телеманиаци в света. Не мога да гледам три часа филм.Тия са луди", е написал във форума на предаването си boris 2001. В края на миналия сезон пък друг потребител, някой си qnislav, е постнал следното: "Искам да изразя възмущението си от това, че постоянно каните едни и същи лица в "Нова телевизия". Това са Златка Райкова, другата Златка, Ива Николова журналистката, Руслана, Галена, Николета Лозанова и други. Не ви ли писна все едни и същи да "ни показвате от екрана да си правят пиара? Вземете поканете свежи лица…

Напук на промяната

на лицата обаче това предаване е най-прекият път в дома ви да влезе някоя чалга певица или певач и да се настани удобно на неделния ви диван. Така опитите да се наложат нови рубрики и лица доста се обезсмислят.
Докато БНТ и "Нова телевизия" залагат на дългите неделни предавания, които преповтарят теми от седмицата, като ги гарнират с рубрики за готвене, да речем, Би Ти Ви също има подобни предавания, насочени към мъжката и женската аудитория през уикенда, само че не обединени под една шапка. Ясно е, че дълги проекти като този на "Станция Нова" имат пикови по гледаемост моменти и такива, които не вървят. Похвално е намерението да се оставят тези, които наистина се котират, но всичко това може да се поднесе в далеч по-събрана форма. Иначе заплашват не само да цъкат, но да прецакат и зрителите, че и домакините си. Така "В неделя с… " може да изиграе лоша шега на сегашната управа на БНТ, тъй като наличието му се разминава с обещаното, а раздутата "Станция Нова" просто да изстреля зрителите към друга станция.

Стр. 36

Сайт за съвременната жена е новият проект на бТВ Медиа Груп

БТВ, Новини в 22.00 часа | 05.11.2010 

Сайт за съвременната жена – такъв е новият проект на бТВ Медиа Груп. В ladyzone.bg дамите могат да открият ценна информация за всичко – от модерния им начин на живот до домакинската работа.
Красота, семейство, здраве, диети и спорт са само част от темите, които намират място на сайта. Познавате и гласът на новия женски портал – актрисата от сериала на бТВ „Стъклен дом” Елена Петрова.
Ladyzone.bg е разработен от екипа на bTV Web – за да направи живота на всяка дама едновременно по-лесен и по-забавен.
Александър Шумарски, бТВ Медиа Груп: Това е първият продукт на бТВ Медиа Груп, който не е пряко обвързан с телевизионното и радио съдържание на нашите медии, но в него всички потребители ще намерят това, което са свикнали да виждат на бТВ – много видео, много ексклузивни материали, много информация, много интерактивност, блогове, игри и забавления за свободното време по всяко време на деня.
Ladyzone.bg подготвя специални изненади за всички дами. А какви са те, ще разберете съвсем скоро.