в. Сега I 22.07.2010 

Бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски добавиха още една медия към пакета от вестници, които притежават. Това е бургаският областен всекидневник "Черноморски фар". Източник от досегашното ръководство на вестника съобщи, че до две седмици Кръстева и Пеевски официално ще встъпят в качеството си на издатели. В събота всички служители на "Черноморски фар" бяха приканени да подпишат молби за доброволно напускане.

Стр. 5

* Заглавието е на PRnew.info

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 2010-05-22

За връзката между парите на данъкоплатците, Корпоративна банка и "Нова българска медийна група"

Веднъж телефонът на Цецка Цачева звъннал и отсреща се чул гласът на Ирена Кръстева: "Чух че издавате Държавен вестник и искам да го купя." Някога този виц беше смешен. Сега се разбира, че в него е имало доста истина. През последните две години и половина с решаващата помощ на държавата и парите на данъкоплатците беше изградена нова медийна империя. Вестниците, телевизиите и сайтовете от нея имат всички характеристики на държавни медии – те вървят след управляващите, следват тяхната политика, не работят на печалба и ако не получават редовните си финансови инжекции, ще колабират.
Данните, които финансовото министерство огласи в отговор на питането на 11 главни редактори къде стоят парите на държавните дружества, разкриха първата част от схемата. Когато половината свободни средства на най-големите компании стоят в една иначе малка банка – Корпоративна, и то в голямата си част на ниски лихви е помощ на стойност десетки милиони. Корпоративна впрочем засега е единствената банка, която е обявила, че в кризата ще раздаде дивиденти на акционерите си. Два дни преди шокиращите данни за държавните депозити да бъдат огласени, най-големият акционер там – Цветан Василев, опита да се разграничи от втория елемент в порочния кръг – медиите. "Корпоративна търговска банка не финансира медии", каза той в интервю пред вестник "Пари". През седмицата на първите страници на изданията от "Нова българска медийна група" (НБМГ – същата, която тук ще докажем, че е зависима от Корпоративна банка) беше публикувано "отворено писмо". Там, ръководителят на пресгрупата Ирена Кръстева казва: "Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг… НБМГ е финансово независима." Формално може и да изглежда така.
Ако не сте следили темата, Ирена Кръстева е някогашният директор на тотото, чийто син Делян Пеевски, сега депутат от ДПС, реално управлява медиите на групата.
Не, ама да
Твърденията на Цветанов и Кръстева, че банката не е свързана с медиите са фактически неверни. Първоначалното изкупуване на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" през 2007 г. (по това време собственост на Петьо Блъсков) е финансирано с пари на Корпоративна банка (вижте карето, схемата, таймлайна). По-късно, в началото на 2009 самият Цветан Василев казва в разговор с журналист на "Капитал": "Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой който движи текущата работа, аз участвам във финансирането."
Според финансовите отчети към момента на покупката им почти всички вестници от групата работят на загуба от основната си дейност (с изключение на "Монитор", но от "други приходи"). Само "Меридиан мач" отчита малка печалба в рамките на групата година по-късно, когато тя е управлявана от Ирена Кръстева. Всъщност по разкази на журналисти, работещи в НБМГ, групата реално се управлява от сина й Делян. Той върти бизнеса, избира челни статии и реди илюстрации. (Завидна работоспособност впрочем – това е тежко занимание за един вестник, какво остава за няколко, при това съчетани със задълженията на народен представител – бел. ред.)
Заедно с вестниците на Блъсков Цветан Василев се оказва собственик и на дяловете им в печатницата "ИПК Родина". Там съдружници след приватизацията на печатницата са още няколко издателя – на "Новинар", "Стандарт", "Меридиан мач", "Дума" (тогава издавана от Петър Манджуков). Един по един банкерът в съдружие с Ирена Кръстева изкупува й техните дялове.
Така в рамките на година и половина Василев и Кръстева инвестират 63.3 млн. лева – за вестниците на Блъсков, прилежащите разпространителски фирми, "Меридиан мач", дяловете в печатницата (без 1/7 – и до ден днешен собственост на издателите на "Банкеръ"). В момента двамата са равни съдружници в печатницата и разпространителските фирми през дружеството "Си Ди дивелопмънт". Едва миналата година Цветан Василев е продал на Ирена Кръстева дяловете си във фирмата, която държи вестниците и сега тя се води едноличен собственик там (вижте схемата).
Описаните събития се случват по времето на тройната коалиция – Станишев, Сакскобургготски, Доган. В същия период е започнало концентрирането на пари на държавни дружества в банката. Делян Пеевски е зам.-министър по бедствията и авариите от квотата на ДПС. Подозренията са, че властта толерира медийните покупки, а придобитите вестници не пишат нито една критична дума срещу кабинета "Станишев" и партията на Доган.
"Никога не съм се криел. Но това не е проект на Ахмед Доган, нито пък работя по нечия друга поръчка", разказва по-късно пред "Капитал" Цветан Василев и обяснява, че се интересува и от имотите, на които е "ИПК Родина". В края на мандата на Станишев той предложи спорна замяна на имоти със сгради на Националната агенция по приходите, срещу което да построи централен офис на ведомството на парцела до печатницата. Станишев беше приел, но договорът беше толкова скандален, че след след изборите сделката пропадна.
Колкото повече, толкова повече
Доизграждането на медийната империя продължава и до днес. За новите придобивки се плащат луди пари – поне ако съдим по официалните документи в Търговския регистър. Примерно 50% от великотърновския вестник "Борба" са на цена 1 млн. евро (при положение че за осемте месеца на същата година печалбата на дружеството е 220 хиляди лева, а активите към този момент са за 700 хиляди.)
Любопитна е покупката на TV7 и вестник "Експрес" (впоследствие преименуван на "Засада") от Любомир Павлов. Тази медийна придобивка беше осъществена чрез изкупуване на компания с кипърска регистрация и анонимна собственост. Самият Цветан Василев се представя като консултант на телевизията. Освен TV7 и всекидневника сделката включва и няколко имота в София, приватизирани по времето на Стефан Софиянски. През седмицата в "отвореното си писмо" Ирена Кръстева се отрича от връзки с TV7, но към момента на покупката на телевизията тя беше директор в придобиващото дружество "Краун Медиа". За последните две години телевизията е на загуба от по около 10 млн. лева. През 2009 тя е ползвала кредити на обща стойност 10 млн. лв. от две дружества на Цветан Василев – "Фина Ц" и ТЦ ИМЕ. Впоследствие заемите са погасени, а загубата се покрива от анонимния акционер с увеличения на капитала.
Миналата година НБМГ на Ирена Кръстева купува от Петър Манджуков и телевизията BBT. Според източници на "Капитал" част от плащанията по сделката все още предстоят. Гаранция за тях е издала Корпоративна банка въпреки твърденията на Кръстева, че финансовата институция няма общо с медийната група.
Групата има косвени връзки със сайта на бившия водещ в bTV Николай Бареков – bnews. При учредяването на дружеството, собственик на домейна, повечето акции бяха записани на името на Иван Терзийски, който участва и в компания заедно с един от членовете на борда на ТВ7. Бареков и Пеевски често се появяват заедно в жълтите хроники, а сайтът на бившия телевизионен водещ следва редакционната политика на НБМГ. Бареков и съпругата му имат заем от Корпоративна банка, който е отпуснат миналата година и е обезпечен с ипотека на имот от 880 кв.м в София.
Най-мистериозна е смяната на собствеността на жълтия многотиражен седмичник "Уикенд". Фактът, макар да е потвърден от няколко източника, все още не е отразен в Търговския регистър. Единият от бившите съдружници, който не е вече във фирмата издател, е Недялко Недялков. Попитан с кого е преговарял за продажбата на дела си и кой е купувачът, той отговори: "Засега предпочитам да не коментирам." Редакционната политика и оперативното ръководство на "Уикенд" са сменени, а според журналисти тонът там се задава от Делян Пеевски. Депутатът от ДПС е и председател на учредения наскоро медиен съюз, в който влизат изданията на майка му и редица разпространителски фирми. "Уикенд" спазва същите "зони на мълчание" като останалите вестници от групата. В него никога не пише нищо лошо за Бойко Борисов и нищо лошо за Доган. Сред защитените във всички медии около КТБ личности е и прокурорът Роман Василев, който се занимава приоритетно с делата, свързани с организирана престъпност и корупция. (Работейки в тази посока, сайтът bnews роди доста комични изпълнения, като например дописка по случай рождения ден на прокурора, в която между другото се казва: "Та нали с един замах той разпъва по трима престъпници наведнъж и поставя на колене всеки бандит!")
През свързана с Цветан Василев офшорна фирма съвсем наскоро бяха купени 50% от НУРТС – дружеството, собственик на системата от телевизионни кули и предаватели, с които се излъчва сигналът на всички тв и радио канали в България. Чрез новопридобитата компания към медийния пъзел бяха включени и два от т.нар. мултиплекси, на които скоро ще се качват телевизиите, вече в дигитален формат. (За всички тези неща сме писали подробно в предни броеве.)
Независими от Корпоративна? Хм
Медиите от групата опитват да скъсат, поне формално, пъпната връв с Корпоративна банка. Според писменото изявление на Ирена Кръстева, днес изданията от НБМГ са финансово независими. Отчетите за 2008 показват, че всички те, освен телевизия BBT, са на загуба. Въпреки това в консолидирания отчет на групата се появява печалба от 13 млн. лева, която не може да бъде обяснена по официалните данни. Тя е в перо "други приходи".
Колкото до вестниците основните им приходи идват от Корпоративна банка и свързаните с нея компании. За първите четири месеца на тази година според мониторинга на TV Plan/TNS те са платили за реклама в изданията от групата близо 6 млн. лева. Това е почти 70% от всичките й рекламни приходи. Почти сто процента от рекламните бюджети на банката, които нарастват драматично от тази година са в същата група. Тук абсолютните стойности трябва да се приемат с известна условност, защото мониторинга ги изчислява "автоматично" като рекламни площи, умножени по цената от тарифата на изданията, и не отчита отстъпки и други подобни. По-важни са относителните дяловете. При 70% от приходите не може да се говори за финансова независимост от банката.
Наливането на ресурси във вестниците има две цели. Първо, за да стане възможно прекъсването на финансовата връзка с Корпоративна. Второ, да послужи като аргумент пред Комисията за защита на конкуренцията. Там неотдавна ВАЦ – издателят на "Труд" и "24 часа", заведоха иск за дъмпинг, защото изданията на НБМГ продават вестници на много ниски цени и така ги изтласкват от пазара. "Телеграф" например струва 40 стотинки, "Монитор" – 60, срещу 90 стотинки за "Труд" и "24 часа". Ако се докаже, че това е за сметка на субсидиране, вестниците на Ирена Кръстева биха подлежали на санкция.
Истината за финансовото състояние и зависимостите на НБМГ може да бъде установена. Но от сериозно ангажиран регулатор, който да проверява не просто формално, а по същество приходите и разходите на групата.
Какво правим?
Ако медиите са коректив на властта и гарант, че демокрацията работи, ситуация, в която най-тиражните вестници са впрегнати да хвалят правителството и са косвено подкрепяни от него, не може да е приемлива. Явлението на българския медиен пазар беше отбелязано с няколко доклада на чужди институции, но засега остава неадресирано по същество от правителството.
Скандалът с държавните пари в Корпоративна банка предизвика през седмицата премиерът Бойко Борисов. Той обяви, че се подготвят законови поправки, които ще задължат собствениците на медиите да се разкрият.
Прозрачността е ключова. Не само заради аргумента на Борисов, че хората трябва да знаят кой им говори, когато четат вестници или гледат телевизия. А защото, ако реалните собственици на медиите бъдат обявени, ще дойде следващия въпрос – с какви пари ги финансират.
Да обобщим. Държавата чрез фирмите си подкрепя една банка. Тя и основният й акционер подкрепят една медийна група. Тя подкрепя правителството, което в момента е на власт. То през държавните фирми подкрепя една банка… Толкова е просто, кръгло и порочно.
***
Сделката за вестниците на Петьо Блъсков
Договорът за покупката на пресгрупа "Монитор" е сключен на 12 юли 2007 г. По силата на него "Нова българска медийна група холдинг", представляван от Ирена Кръстева, се задължава да плати общо 10.7 млн. лева за дяловете от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Три от изброените дружества издават едноименните вестници, а другите две са разпространителски фирми.
Споменатата цена от 10.7 млн. лева е пакетна. Тя включва плащане на 7.8 млн. лева за дяловете от петте дружества и изплащането на натрупаните от тях задължение преди сделката в размер на 2.9 млн. лева (най-голямо от тях е задължението на "Пресмаркет" – 1.7 млн. лева). Част от цената е задържана в ескроу сметка, която позволява на купувача да прихваща възникнали стари данъчни задължения на фирмите.
Финансирането на сделката е извършено с кредит от Корпоративна търговска банка за "Нова българска медийна група", като в обезпечение фирмата учредява особен залог върху придобитите акции от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Договорът е подписан от Ирена Кръстева и носи дата 24 август 2007 г.
Окончателното приключване на сделката е точно година по-късно – на 17 юли 2008 г. Тогава става ясно, че са били открити допълнителни данъчни задължения в размер на 3.7 млн. лева, което активира клаузата за прихващане на парите от ескроу сметката. Така Ирена Кръстева доплаща на Блъсков и останалите бивши съдружници само разликата – 161 хил. лева. Освен че финансира покупката, Корпоративна банка е избрана и за обслужваща институция. За това свидетелстват пет броя платежни нареждания, с които са извършени доплащанията за придобитите дялове (вижте прикачените документи).
***
Прокуратурата не вижда проблем
През декември 2008 г. депутатът от "Атака" Митко Димитров подава сигнал в службите и прокуратурата срещу изкупуването на медии от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски. Той иска службите да проверят как със заплатите си като шеф на спортния тотализатор и заместник-министър на бедствията Ирена Кръстева и Делян Пеевски са успели да напазаруват толкова много медии.
Проверката на сигнала е възложена на Икономическа полиция. Няколко месеца по-късно – през май 2009 г., Върховната касационна прокуратура изпраща отговор до комисията "Антимафия" в парламента, с който информира депутатите, че не са налице данни за извършено престъпление или пране на пари. В отговора на прокурорите пише, че вестниците на "Нова българска медийна група" са купени с банкови кредити. Самата банка не е посочена – в писмото до депутите е умишлено закрито името на кредитора, като оправданието е, че това е банкова тайна.
Писмото от ВКП е обсъдено на кратко заседание на комисията "Антимафия" на 21 май 2009 г. Стенограмата от него е публична. Проверка на "Капитал" показа, че председателят Бойко Великов не е прочел пред депутатите самия отговор. "Извършена е проверка от Върховната касационна прокуратура. В резултат на проверката прокуратурата не е констатирала нарушения за собствеността и начина, по който тя е придобита. Така че, колеги, с това, което сме получили от Върховната касационна прокуратура предложението е да прекратим преписката", са неговите думи.

Стр. 12 – 13, 14 – 15

в. Труд | 2010-05-19 

Валери ЗАПРЯНОВ, Главен редактор на списание "Тема", зам.-председател на Съюза на издателите

Думите на премиера Борисов, че ще се прави закон за печата, с основание обезпокоиха журналистическата гилдия. Но не това е идеята и не вярвам да се подготвя закон за печата, тъй като медийната общност се саморегулира.
Става въпрос за едно допълнение към съществуващия Закон за депозиране на печатни и други произведения, които да внесат яснота кои са издателите на вестници и списания у нас. Защото в момента сме свидетели на странни явления – в общественото пространство се твърди, че собственик на тиражен вестник е, да речем, депутат. А пък в карето на изданието стоят други имена. Чета, че на семинар за корупцията в печатните медии онзи ден уважаваният от мен Иван Бакалов заявил, че 75% от в. "Уикенд" е собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. На каква база го е казал? Защото така се говори. Защото вестникът фактически се контролирал от Делян Пеевски. Но ако отворите регистрите, фирменото дело, ще се окаже, че Делян Пеевски няма нито 1% от "Уикенд".Крайно време е българският издателски бизнес да излезе от тази анонимност. Да излезе от нелегалния период.
В момента излизат вестници, които нямат собственик, нямат телефони, нямат редакционни карета. Те могат да клеветят безнаказано, защото дори прокуратурата няма къде да им изпрати призовката.
Съюзът на издателите в България е срещу тази анонимност и слободия. Ние сме водени от принципа, че правилата определят свободата. А в България някои искат да избягаме от тези правила, искат да си направят някаква си тяхна медийна среда. Ако може ей така, отдолу под масата да си стиснат ръцете – ти на мене, аз на тебе, ама друг да носи отговорност… Нещо като при циганите дедесари.
Навремето всеки вестник имаше сигнатура, която се даваше от Народната библиотека и която легитимираше редовността на изданието. В момента повечето нови издания нямат такава сигнатура. Искаме да се въведе ред по Закона за задължителното депониране – разпространителят, като погледне изданието и види сигнатурата, да знае, че то е законно. Ако номерът липсва, значи разпространява нещо нелегално. Трябва да се създаде регистър на собствениците (юридически и физически) и на изданията. Както и на взаимовръзките вътре в собствеността. Ние сме против не само офшорни фирми да стават издатели на вестници, но и акционерни фирми с акции на приносител. Защото акциите могат да бъдат на политик, на държавен чиновник или на мафиот и никой да не знае това.
Съюзът на издателите настоява за прозрачност във всичко. Затова и поискахме обществото да разбере къде са депозирани парите на държавните фирми. Ние не обвиняваме никого – нито една или друга банка, нито ръководителите на тези фирми, че там са вложили парите на данъкоплатците – ние искаме прозрачност. Оттук нататък правителството на базата на тази прозрачност трябва да създаде правила. Защото е абсурдно държавата да не проверява своите си фирми.

Стр. 16

в. Труд | Мариела БАЛЕВА | 2010-05-19

- В последния си доклад “Фрийдъм хаус" обяви, че журналистите в България продължават да са “подлагани на натиск и сплашвани, за да бъдат защитени определени политически, икономически и криминални интереси". Резултат на какво е това, г-н Инджов?

- Факт е, че у нас се създава усещането за икономически и политически натиск върху определени журналисти и цели медии. И то е резултат на недостатъчната степен на демократична консолидация в България, на недостатъчното разбиране на политиците колко важно за обществото е да има свободни и социалноотговорни медии, на финансовата криза, която орязва легитимните им източници за финансиране и на значимия сив сектор на икономиката, който позволява навлизане в медиите на съмнителни капитали. Тези фактори се наслагват един върху друг и влошават ситуацията на медиите.

- В същото изследване се посочва, че България е страна с “частично свободни медии". Кое им пречи да са свободни?

- През 2001 и 2002 г. за първи път бяхме оценени като страна със свободни медии. От 8 г. обаче отстъпваме от тази позиция. Едно от условията медиите да бъдат изцяло свободни е да имат независимо финансиране, т.е. да функционират по законите на пазара. Днес обаче голяма част го нямат. Някои от тях се финансират от отделни спонсори, други от фирми, за чиято собственост не е ясно кой стои точно зад тях.

- Какво имате предвид?

- Такива медии са създадени специално да оклеветяват политическия противник, икономическия конкурент, да се занимават с черен пиар, но не и да формират печалба като легитимен източник за финансиране. Това е по отношение на икономическата рамка, в която се развиват голяма част от медиите ни. В същото време при много от тях симбиозата с политиката е видима с просто око.

- Такива медии сигурно веднага ще ви опровергаят. По презумпция те са независими.

- Ще ви дам очеваден пример за журналистически лупинги. Става дума за лупингите в осведомяването, които бяха установени в изследване на фондация “Медийна демокрация" м.г. Най-драстични са примерите с изданията на “Нова българска медийна група" (НБМГ) и на в. “Уикенд" (най-тиражния вестник).

- За какви лупинги става въпрос?

- Читателите виждат. Това са издания, които подкрепяха предишната власт в лицето на премиера Станишев и бяха опозиция на Борисов и ГЕРБ. Веднага след изборите се завъртяха на 180%. Т.е те се събудиха като новородени и започнаха новата линия за тотална подкрепа на новите управляващи и персонална пропаганда на Бойко Борисов. Едва ли не наблюдаваме култ към премиера.

- Не е ли прекалена такава констатация? Всяка медия сама си избира позицията към властта.

- Не, подобни лупинги не са проста приумица, забелязват се и не само в тези медии. Те биха могли да бъдат тълкувани като израз на преследване на корпоративни интереси от страна на дадена медия. Но има и друго много важно. Липса на достатъчно самосъзнание на журналиста, че те принадлежат към гилдия, която трябва да обслужва обществения интерес, а не толкова корпоративните цели. Това говори и за липса на достатъчно изразена ценностна система.

- Какви са причините според вас?

- Резултат е на все още слабо развитата медийна култура у нас. Много е трудно при тези исторически промени, които се извършиха за 20 г., да се създаде истинска ценностна система сред журналистическата класа. В други страни тя се е формирала векове.

- Тези дни финансовото министерство предостави справка, поискана от 13 главни редактори, членове на Съюза на издателите, за депозитите на държавни фирми в частни банки. Оказа се, че 48%, т.е. 408 млн. лв. от парите на 18 големи държавни фирми, се намират в един трезор. Как ще коментирате това?

- Явно трябва да бъде изготвен прозрачен механизъм къде и как да бъдат влагани парите на държавните фирми, за да бъде защитен общественият интерес. Интересното е, че тази банка е финансирала част от медийните сделки на НБМГ. Това, което направи Съюзът на издателите по закона за достъп до обществена информация, а именно да поиска от финансовия министър да предостави данните като регистър в кои банки какъв процент от влоговете на държавните фирми са вложени, е показателен пример за координиране на медийни усилия за проследяване на ефективността на управлението на държавните средства и прозрачността във финансирането на медиите.

- Това до какво би довело?

- Надявам се така институцията на журналистическата медийна саморегулация у нас да се саморазвие и да не се стига до т.нар. регулирано саморегулиране. Т.е. когато положението в медиите стане неконтролируемо и се налага държавата да ги регулира.

- В понеделник премиерът обяви във Виена, че работна група готви промени в Закона за задължителното депозиране на собствеността на печатните и други произведения. Как е в други страни, има ли такъв закон?

- В Германия той си е част от медийната регулация. Там има закони, които регулират функционирането на радиото и телевизията, има си и отделно за печатните издания. Но в САЩ например – страна с либерална медийна култура – няма. Първата поправка на конституцията там е свещена.
Ситуацията у нас сега обаче е толкова нерегламентирана, че собствеността на медиите е задължително да стане прозрачна. Изискват го законите на демокрацията и пазарната икономика.

- Това ли е най-големият проблем за медиите – липса на ясен собственик?

- Той е много важен. И регистър на собствеността ще улесни и ще доведе до нарастване прозрачността на средата. Това не е панацея за решаване на проблема. Тук е необходимо държавата да помогне.

- Държавата ли? Но нали точно от опеката на държавата трябва медиите да се пазят?

- Едва ли тя трябва да изготви такъв регистър, но тя е добре да стане медиатор, за да могат различните медии да седнат на една маса и да дискутират. Нека държавата създаде условия за такъв дебат. В този регистър всички фирми на собственост трябва да са ясно разпознаваеми, вкл. и офшорните компании, които стоят зад медиите. Всъщност какво ни грее, като знаем, че даден вестник е собственост на офшорна компания, но не знаем кой стои зад него!

- Тогава не стигаме ли пак до порочен кръг?

- Именно. Но има и радикален начин за излизане от ситуацията. Държавата да забрани със закон офшорни компании да притежават медии.

- Закон? Не е ли прекалено крайна мярка?

- Да, крайна е и е антипазарна, но днес ние сме в парадоксална ситуация. Нямаме представа кой дирижира политиката на афиширания собственик – все едно сме в кутията на Пандора. А собственикът всъщност крие името си в офшорни компании. Така толкова необходимата ни прозрачност я няма. Като в Дивия запад сме – всеки прави нещата безнаказано – т.е. пише и говори каквото си иска, без да спазва обществения интерес.

- Това, което казвате, важи и за икономиката.

- Ето тук е разковничето. Някой трябва да започне – и защо това да не са медиите. Но, ако се приеме за тях, ще възникне въпросът трябва ли да се прилага и за другите икономически субекти. Ако държавата покани медиите да седнат на една маса, те да се разберат, ще покаже добър пример. Има обаче нещо друго притеснително, което беше засегнато от колеги на медийния семинар, организиран от фондация “Фридрих Науман" преди ден.

- За какво става дума?

- Беше зададен публично въпросът възможно ли е депутат от основна политическа сила , човекът, който според публикации в пресата е неформален управител на такава голяма медийна група като НБМГ, да е и шеф на новия съюз на вестникарите и разпространителите. Става дума за Дeлян Пеевски от ДПС.

- Какво показва казусът?

- От една страна, това е пример за припокриване на медийни и политически интереси, както и за липса на стабилна ценностна система сред журналистите. Не мога да си представя как журналисти и издатели биха си избрали депутат за шеф на медиен съюз. Такова нещо би се случило само в Италия, където премиерът Берлускони има медийна империя. Той е най-богатият италианец, притежава една от най-големите тв корпорации в Европа и индиректно контролира обществените медии.

- Значи не сме ние първопроходци?

- Така е, има и по-драстични случаи за преплитане на политико-медийни интереси. Но случаят с НБМГ у нас е показателен. Не е ли фрапантно това, което бе отбелязано пак на семинара преди ден? Журналистът Иван Бакалов разказа как през деня Дилян Пеевски е депутат от опозицията, а вечер бързал да редактира или сваля дописки на подопечните си журналисти в “Монитор" и “Телеграф", еднолично избирал най-хубавите снимки и определял кои фотоси на Борисов и Цветанов да бъдат публикувани. Това не е нормална медийна среда. И е абсолютно неприемливо за страна, която се стреми да развива демократични медийни ценности. Такива действия всяват страх.

- Да не искате да кажете, че журналистите се страхуват от главния си редактор, който е политическо лице все пак?

- Така излиза. И е очевадно. Но има и други форми на зависимост, които са свързани с икономическия фактор. Например публична тайна у нас е, че в голяма част от медиите съществува двойно счетоводство. Заплати по трудов договор – малко над минималната, и всичко останало в плик под масата. Ето така журналистите се държат в шах. Ако човек реши да напусне заради несъгласие с такава практика, той ще загуби и ще получи много малка част от това, което притежава. Това е форма на феодална зависимост, феодално закрепостяване към дадена медия.

Стр. 10 – 11

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Водещ: Би трябвало да кажем, че това е въпроса, който се появи в България – от къде израсна медийната империя, която се свързва с тези две фигури – тя е свързана с Цветан Василев и Делян Пеевски в названието Нова българска медийна група. Тя притежава вестниците Монитор, Телеграф, Политика, Уикенд, Меридиан Мач, Засада – който е бивш Експрес, великотърновския Борба и т.н., струва ми се, че има и телевизия.
Галя Прокопиева: ТВ 7, ББТ ..
Водещ: Две телевизии, впрочем забравих, две телевизии и вече претендира за собственост върху мултиплекс. Струва ми се и това. Но нека да обявя Галя Прокопиева, Александър Кашъмов, продължават разговора, до колкото в нашия разговор з можах за цитирам, става дума за писмо на Съюза на издателите. Рядко се е случвало Съюза на издателите или по-скоро всички, които имат участие в създаването на медии да бъдат категорични и да бъдат автори на един и същи текст. Моля да го обясните, г-жо Прокопиева.
Галя Прокопиева: Да, аз съм главен редактор на Капитал и искам да кажа, че писмото е подписано от главните редактори, което също високО ценя в този случай. От главните редактори на всички медии, които участват в Съюза на издателите. Това е журналистическата част. Няма до колкото ни е известно такъв случай преди това в историята, но и темата и проблема е изключително дълбок и аз се гордея по някакъв начин и се радвам, че всички се включиха и подкрепиха това наше питане към министър Дянков. Може би трябва да обясня – в писмото се иска информация за това къде стоят депозитите на държавните предприятия, в кои банки, контекста за това нещо е следния. Вие знаете, че през последната година те верижно бяхас започнати да се изкупуват тези медии, които изброихте преди малко, вестници и телевизии, по един или дру начин всички тези покупки по-пряко или по-косвено бяха финансирани от една конкретна банка и това е Корпоративна банка и в същото време по информация към лятото на миналата година изведнъж се оказа, че основния масив депозити на държавни предприятия някак си са се концентрирали в тази банка. Казвам някак си, защото няма правила и няма публичност за това директорите на държавни предприятия избират в коя банка да си слагат парите. Те би трябвало да избират по няколко критерия, ако следват разума. Да оценяват сигурността на банката, да гледат лихвите, и прочие. В същото време ние говорим за една концентрация от стотици милиони лева, които стоят най-често на разплащателни сметки, тоест при много ниски лихви и разликата до пазарните лихви, ако биха се държали такива се появява като един минус, като негативен ефект за тия държавни предприятия и като един плюс в тези банки, в които отива. Надявам се, че ясно го каза. Индиректно, тоест с парите на данъкоплатците се появява една печалба в частна финансова институция, която позволява изкупуване на медии. И двата процеса са изключително негативни. От една страна данъкоплатците са ощетени, а от друга страна пак са ощетени, защото настъпва концентрация и монополизиране на общественото мнение. И най-страшното е, че такова нещо не може да се случи без по някакъв начин да има политическа протекция зад него, което ознаячава, че тая концентрация на обществено мнение, тя на всичкото отгоре не е по някакъв начин в полза на обществото. Политиците по някакъв начин каптират излаза на мнения в тези медии. И за това те …
Водещ: Само един пример дакажем. О позиционно настроените преди парламентарите избори издания от типа на Монитор, Телеграф, по-късно станаха в ползва на правителството като позиция, катоинформация, която разчита на много солидни правителствени източници, дори и като просто официоз.
Галя Прокопиева: Точно така. Защото тази схема не би могла да съществува без политическа протекция. И смисъла на това писмо е искането е да установим как са се развили тези процеси с финансирането на тази схема, продължават ли все още държавните предприятия да концентрират парите си там, защото ако да – това би значело нещо за сегашноо правителство. Това е питането на редакторите , членуващи в съюза на издателите. Трети проблем искам да фиксирам с това. Много медии изброихте, анонимна е собствеността там, в смисъл ние съдим по косвени белези за някои от нещата.
Водещ: В годините на прехода официално е така. Не се появи публичен регистър на собствеността.
Галя Прокопиева: Точно така. Но това е ужасно. Когато пазара е доминиран от анонимни медии, анонимни редактори, вие познавате ли главния редактор, не искам да говоря лошо за колегите, но главните редактори на някои от тези издания, виждала ли сте някъде? Не. Те са анонимни. Собствениците са анонимни. Всичко по веригата е анонимно. И изведнъж имаме медиен пазар, доминиран от анонимни гласове. Това е бих казала фатално и за демокрацията и за гражданското общество и това е третия проблем< който възниква в случая с тази медийна група.
Водещ: Не може да се говори за истински пазар, ако с парите на данъкоплатците участват този род играчи.
Галя Прокопиева: Не може. Това е и икономически въпрос, бих добавила, защото ние до преди малко говорихте за проблемите финансовите на обществените медии. Кризата си е криза и за частните и за обществените, даже в много по-голяма степен за частните медии, защото тя няма гарантирано финансиране от бюджета всяка година. И такова нахлуване на пазара абсолютно разваля конкуренцията, проваля възможността по пазарен начин медиите да си намират читатели, рекламодатели и т.н. Аз исках да довърша с проблема с анонимността. Вижте, когато … много е важно да бъде прозрачно кой издава медиите и кой говори, защото това в случая е опит да не се .. .всеки плаща социална цена за това, което върши. В крайна сметка колкото и да не ни е морално обществото, има една такава (?) – живееш и според каквото си направил хората така те оценяват. И някак си ако не друго, това важи когато си журналист, когато си издател, когато защитаваш определена позиция, хората запомнят какви са били позициите ти. И аз от тази гледна точка се гордея, че работя в Капитал. В същото време ние имаме пазар, доминиран от медии и журналисти и издатели, които се опитват да избегнат плащането на социалната цена, като някак си не се появяват там, а пък извършват едни други неща, примерно, в статията, която имахме преди 2 броя показваме как тези медии са използвани за рекет, за бизнес рекет. Заплюва се един конкурент систематично в няколко броя и се взима сделката, за която сте се борили за него. Това е отвъд абсолютно всички норми на поведение.
Водещ: Румен Овчаров подкрепи тезата, че това е един от кръговете, които са действали и с неговата дейност като енергиен министър по този метод, един от кръговете. Но представлява интерес факт,ч е вашето писмо е адресирано до финансовия министър, ако не греша, и това е много интересно, ще ви кажа защо. Неофициално се смяташе, че Симеон Дянков се родее с кръга Капитал. Че неговото излъчване като министър, неговата поява в България като потенциален номиниран за министър финансист е имало съдействие от кръга Капитал. Сега трябва да му пишете отворено писмо, за да ви отговори на въпроса.
Галя Прокопиева: Аз бих реагирала първо на понятието Кръга Капитал, защото то беше създадено от тези медии, държа да подчертая, за които говорим, по типично, извинявайте че ще употребя този израз, ченгесарски начин наложено, повторено като китайска капка, за да се стигне до там вие да ми задавате въпрос за кръга Капитал и аз бих ви попитала какво е кръга. Капитал е издание, което е на пазара от 15 години с много устойчива и консистентна позиция. Ако с нещо се родеем с министър Дянков, то е във визията за икономическото развитие и принципите, на които да се прави икономическата пОлитика, и това е така от преди той всъщност да се появи като финансов министър тук. Ние сме го интервюирали много пъти и т.н. Сега, за информацията, защо питаме него – защото във финансовото министерство би трябвало да се концентрира точно тази информация за това къде са парите на държавните предприятия, защото те са по принцип принципалите биват различни министерства, някои са енергийни, други са в икономиката. Тоест това пак същото, но има в транспорта и т.н. Концентрирано мониторинга на това къде държавата си държи парите би трябвало да е във финансовото министерство. Това също е важен въпрос, защото представете си ако вие си сложите всички свои спестявания на едно място, това по всички правила носи риск. И по същия начин би трябвало да се държи държавата. Това е и въпроса з атова как тя си управлява риска за това къде стоят нейните пари. Това е работата на финансовото министерство. За това питаме г-н Дянков.
Водещ: Имате ли чувството, че тази информация се укрива?
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: Подобно желание за разсекретяване на информацията, дори само в енергетиката, е съществувало къде? В държавните предприятия от енергиен характер си влагат парите и това не е било официализирано. Някакво обяснение до този момент давано ли е?
Галя Прокопиева: Тази информация никога не е била публична, парадоксално, един-едиснтвен път, надявам се да не сбъркам нещо фактологично, имаше питане отново към Дянков миналото лято в парламента и той тогава е огласил. От тогава няма отново новина. Парадоксално, има обяснение за това за жалост.
Водещ: Какво е обяснението?
Галя Прокопиева: Ами ние виждаме резултата.
Водещ: Всъщност не можеш да бъдеш в областта на медиите, да правиш този бизнес, ако изникват такива проблеми, които в един момент могат и да покажат, че всички са на нула, за разлика от големите играчи, които играят с държавните компании. Сега, г-н Александър Кашъмов, как изглежда шанса тази молба да попадне и във вашата фондация и вие да се погрижите да се получи отговор?
Александър Кашъмов: Ами нека да започна наистина от гледна точка на достъпа до информация. Аз повече ще мога да кажа за състоянието на достъпа на 29, когато нашия екип този четвъртък ще представя годишния доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Използвма случая да ви поканя и вас като представители на медиите. Това, което може да се каже за конкретния случай е следното – наистина това заявление за достъп до информация , защото това е облечено във формата на заявление за достъп до информаиция, е уникално. За първи път се подава наистина от 13 главни редактори на медии и е много интересна предисторията. Предисторията, тъй като ние следим вече 14 години процесите, свързани с достъпа до информация е следната: първия случай, който на мен ми е известен на медии, които поадоха заявления за достъп до информация, медия, не журналисти казвам, защото журналисти много подават. България е на едно от най-предните места в това отношение в света, дори сме на второ място в света по брой подадени заявления на глава от населението след САЩ. Това не значи, че сме една от най-прозрачните държави, защото от другата страна пък тези, които трявбва да предоставят информация, държавните институции, хич не са толкова прозрачни колкото са в другите държави. Това обаче, което е интересното е, че за първи път имахме тоя случай през 2003, електронното издание Всеки ден, след това в.Труд, който поиска информация за имотите на царя. Това обаче, което в.Капитал направи преди 2 години беше много уникално. Изложи на първа страница тогава заявлението си за достъп до договори с "Газпром" за енергетиката и с това стартира една обществена кампания по този въпрос, която доведе до съответния натиск. Това, което продължава да се случва е, че ето видяхме, че в началото на тази година в.24 часа направи подобна акция, пак по отношения на министър Дянков. И в момента това, което виждаме е една нова форма, тоест излизане на още по-силна позиция. Това, което дава като възможност закона за досъп дообществена информация, който е един от малкото работещи закони в България, е в случай на отказ на тази информация да се влезе в съда. Публичността на този процес аз предполагам, че би трябвало да бъде унищожителна и всъщност това е нещото, чрез което закона най-често действа. И чрез което принуждава властта да се отказва от тъмни стаички, да се отказва от такива масивни информации, които са били тайни или непублични в дълъг процес от време. Иначе това, което също е факт е, че такава информация за банките, на които се дават публични средства у нас не се публикува, имахме одобно дело още преди години, института за пазарна икономика, който искаше да разбере по какви критерии е избрана банката, в която се държат парите на НЗОК. Абсолютно съм съгласен с главните редактори, с г-жа Прокопиева, че …
Водещ: Какво стана с това дело?
Александър Кашъмов: Ами то беше спечелено в крайна сметка след няколко години, 1-2 години може би да е било, беше спечелено. О бщо взето факт е, че около 2/3 от подкрепените от Програма достъп до информация дела приключиха с успех.
Водещ: Това е Си Банк, нали?
Александър Кашъмов: Да, не мога в момента наизуст да ви кажа, не мога да си спомня коя е точно банката в момента. Просто ми стана интересно да преразкажа историята, защото за да се стигне до тук значи Има някакви предпоставки, има някаква предистория. И за това аз смятам, че въпросите, които се поставят с това конкретно заявление са доста важни, трябва да стане абсолютно ясно как парите на данъкоплатеца се разходват и изтичат от ръцете на държавата, включително чрез държавни предприятия, включително чрез депозити в баснки и т.н. Трябва и сегашното правителство, което очевидно подава заявка за прозрачност, то обаче трябва да си преразгледа политиката на прозрачност, защото там се действа доста на парче, доста без да има организиран подход, като изключим хубавите ходове в началото, на откриване на всички решения на МС за обществото чрез интернет, откриването на стенограмите, и откриването на щата на МВР. От тук нататък ние нямаме впечатления в Програма Достъп до информация, че се действа систематично, че администрацията е подготвена да отговаря на заявления за достъп до информация. Един от въпросите, който ние заедно с журналистите и гражданите И неправителествените организации сме поставили през годините е публичност на договорите между държавата и частни фирми. Това не се случва и в ден днешен. Напротив, виждаме, че примерно се изнася информацията заради отношения със 148 фирми, миналото правителство е предизвикало сегашния дефицит от над 2млрд. И в същия момент ние не само че не виждаме тези договори, публикувани в интернет страниците на институциите, ами има откази по заявления на журналисти да се получи достъп до имената на фирмите. Тоест това заявление според мен се явява съвсем навременно и то трябва да бъде една наистина… едномасирано изискване и натиск спрямо властта, тя да осигури публичност на тази информация, за да може държавата като политически субект и политиците, които управляват в крайна сметка да не могат да държат определени частни сектори. Тук да не говорим, че съвсем очевидно става дума и за възможност…
Водещ: За финансиране на политически формации.
Александър Кашъмов: И това, което става въпрос е за нелоялна Конкуренция. Конкуренцията е един от основните принципи и на ЕС и ако действително се е допуснало, виждам, че един от интересните въпроси тук е критериите, по които е станал избора на банки, ако такива критерии, защото в момента те може просто да не са публични, но ако се окаже, че няма или че не са адекватно изработени, включително може да става, аз мисля в момента на крак, както се казва, но може да става въпрос за нарушаване на европейско законодателство. Това са доста сериозни въпроси.
Водещ: Още един въпрос, свързан със свободата на медийния пазар, конкуренцията или лоялността, която властва. Преди време главни редактори са имали среща с министър-председателя и от там произтече съобщение< също кратко по своя вид, че се подготвя, че е желателно да има закон за печата. До къде стигнахте, г-жо Прокопиева?
Галя Прокопиева: Закон за печата аз да ви кажа нямам спомен, даже ми настръхва косата като чуя такова нещо.
Александър Кашъмов: Категорично.
Галя Прокопиева: По-скоро аз бях на една такава среща, на която отново беше повдигнат въпроса за регистъра за публичността на собственост във вестниците, може би това имате предвид. И този въпрос няколко пъти е поставян и от издателите на срещи с властта тази и предишната.
Водещ: Сега, това съобщение беше началото на април, 9 април, и буквално цитат от думи на министър-председателя, че е закон, който може да освети медийната собственост. Вероятно става дума по-скоро за регистър. А пък идеята за закона за печата беше отхвърлена вчера от г-н Лозанов, който пребивава в нашето студио и както се видя замина по един много приятен повод. Нека да обобщим. Става дума за конкретни срокове на вашата жалба, да я наречем, на вашата петиция – до 20 дни очаквате отговор?
Галя Прокопиева: Има си законов…
Александър Кашъмов: Може би да. Законовия срок е 14 дни. Ако не постъпи отговор до 14 дни вече се формира т.нар. мълчалив отказ, който подлежи на обжалване. Сега, закона предвижда една-две възможности за удължаване на срока с общо взето не много дни. Едната възможност е с 10 дни, другата е с 14 дни. Аз все пак се надявам, че в случая няма да се пристъпи към тези възможности, защото не бива да забравяме, че основния принцип на закона за достъп до обществена информация е, че информацията трябва да се предоставя веднага. Тези 14 дни за изработване на отговора са предоставени с оглед необходимостта определената информация и документация да се обработи и да се подготви. В случая на мен ми се струва, че информацията е достатъчно важна, обществения интерес от нея е достатъчно видим, за да може МФ като инстиутция да се ангажира да действа бързо и срочно. Не виждам защо трябва да се чака последния срок, както често се случва с институциите на изпълнителната власт в България. Между другото по въпроса за закона за печата, за който споменахте…
Водещ: Извинете, ако това стане публично ясно, макар че властта никога не пада по гърба си, това е ясно, ще стане много прозрачно и механизмите, които довеждат хората на власт.
Галя Прокопиева: Точно така.
Водещ: И тогава ние ще се обърнем към едни много сурови факти за политическата система в България. Че това е могло години наред да се случва.
Галя Прокопиева: Това, което ние разчитаме, че когато тази информация стане публично достъпна и проблема се кристализира, ще има, как да кажа, някаква степен на обществен натиск той да бъде разрешен както трябва. Не може години наред да стоим консервивани в такава ситуация и да се чудим кой дърпа конците. А всъщност всичко това да е проверимо и в обсега на гражданите да го постигнат. Имаме механизмите, имаме законодателството, Александър Кашъмов е помагал на десетки случаи на журналисти да стигнат до истината, толкова е лесно. Просот трябва малко повече будност и активност, защото наистина е в интерес на гражданското общество.
Водещ: Галя Прокопиева и Александър Кашъмов в студиото на Неделя 150.