Седмични новини за маркетинг и реклама (3 септември)

www.capital.bg I 03.09.2014г. 

Ловеч дава половин милион лева за реклама, "Интелдей солушънс" има нов мениджмънт, на ФАРА ще има лекции за креативност и бягство от рекламната професия

Община Ловеч ще плати половин милион лева за "аудио-визуален продукт" и реклама на туризма

Община Ловеч търси фирма, която да направи "интерпретативни програми" и промоционална кампания за реклама на градската баня "Дели хамам" и крепост "Хисаря", става ясно от проверка в европейския регистър на обществените поръчки TED. За целта общината е подготвена да плати малко под 540 хил. лв., които идват по ОП "Регионално развитие". Институцията планира четири дейности: "разработване на интерпретативни програми", "промоционални дейности – изработване на макет, фигури на войни и пана с исторически данни", организиране на събитие и създаване на уебсайт.

За първия проект е определен най-голям бюджет. Ловеч ще плато до 300 хил. лв. без ДДС за "уникален аудио-визуален спектакъл от светлинни етюди, игрални епизоди и звуков дизайн, реализиран по видеоспособ и тиражиран на дигитален носител". Целта е общината да се сдобие с филмчета, които да се използват в двете исторически забележителности. Любопитен детайл е, че в презентациите трябва да "има небе, облаци, дъжд, буря, мъгла, мараня, слънце, които да могат да се презентират на купола на банята". За крепостта пък от градската управа са планирали "реализиране на ритуал "Болярска сватба"," като за целта изпълнителят на обществената поръчка ще трябва да осигури средновековни: помощна масичка, наметала, женска туника, корони и др.

Втората дейност по проекта е за "промоционални дейности" – изпълнителят ще може да използва до 134 хил. лв. без ДДС за изработване на макет на историческите обекти, две кукли на войни с височина 1.9 метра и шест пана с историческа информация. Проектът включва и събитие за създаване на "позитивна нагласа от страна на туристите" с кетъринг ("коктейл тип шведска маса — бяло/червено вино, шампанско, минерална вода, безалкохолни напитки, топли и студени предястия, ядки, дребни сладки/петифури, плодове, включително осигуряване на прибори, обслужващ персонал") за 10 хил. лв.
На последно място общината търси и фирма, която да направи сайт – включително проучване, анализ, собствена система за управление на съдържанието и дизайн, за четири хиляди лева. Фирмите ще имат 60 дни, за да изпълнят всички тези дейности.

ПР агенцията "Интелдей солушънс" е с нов изпълнителен директор

Адриана Попова става изпълнителен директор на "Интелдей солушънс", след като създателят и досегашен мениджър Деница Сачева слиза от поста. Сачева отговаряше за бизнеса в продължение на 13 години. Тя се оттегля, за да продължи развитието си в политиката. "13 години на българския PR пазар ми дават основание да се оттегля от оперативното управление и да отделя повече време за лични проекти. Новият изпълнителен директор има успешен управленски опит в създаването и изграждането на иновативна компания, която работи на международни пазари и точно това е и бъдещата стратегия за развитие на "Интелдей солушънс" коментира в официално съобщение Сачева. Работата на агенцията е фокусирана във финансовия сектор, информационните технологии, здравеопазването, социалния сектор, политика и активности на международни организации.

"Бизнесът е изправен пред постоянното предизвикателство да намира иновативни начини да въвлича и създава добавена стойност, постигайки дългосрочните си цели. Този визионерски, персонализиран и подкрепящ бизнеса подход виждам в работата на екипа на "Интелдей солушънс" и ще се радвам да бъда част от него", казва новият директор Адриана Попова. Попова е учила в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), както и в Нов български университет. Тя има опит в областта на стратегическото управление, аутсорсинга, информационните и бизнес услуги, стратегическите корпоративни комуникации, международен бизнес. Попова е работила в Thomson Reuters, All Data Processing, както и в SeeNews.


Фолкер Враге

ФАРА 2014 ще обсъжда креативността, бъдещето на рекламата и видеоформатите

Съдията от рекламния фестивал в Кан Фолкер Враге ще разкаже на българските рекламни агенции от каква екосистема има нужда креативността, за да оцелее. Това ще се случи по време на фестивала ФАРА в Албена, съобщават организаторите от Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Варге има опит като директор в "Ogilvy Германия", както и в Leo Burnett и Saatchi&Saatchi, работил е за брандове като Coca Cola, McDonald’s, IBM, Marlboro, Volkswagen, Levi’s, Ariel, Logitech, Turkish Airlines. Петнадесетото издание на ФАРА ще се проведе между 10 и 13 септември, тази година под слогана "Доброто побеждава".

Творческият директор на агенция noble graphics Марсел Леви също ще изнесе лекция по време на фестивала. Темата "Как да напуснем рекламния бизнес веднъж завинаги" ще разгледа какво е бъдещето на комуникационния бизнес и как ще изглеждат добрите рекламни занапред. На 12 септември ще се проведе и отворена дискусия между рекламисти и рекламодатели на тема "Видеорекламата – много екрани и формати, стари навици и подходи. Търсим посоката!".

Целта на ФАРА е да отличи най-добрите реклами на българския пазар за последната година. DDB София стана рекламна агенция на годината в последните две издания на фестивала и отговаря за творческата концепция на събитието през 2014 г. Победителите за тази година ще станат ясни на церемония на 13 септември.

Facebook вече предлага и спонсорирани събития

Facebook въвежда нов начин за промотиране на събития в нюзфийда на потребителите, пише The Next Web. Функцията ще е достъпна за всички създатели и администратори на страници в социалната мрежа. До момента рекламите на събития влизаха в дясната колона на сайта, а вече може да бъдат поставени и в нюзфийда за настолни и мобилни устройства, казват от Facebook. Форматът се казва Event response ads ("реклами за реакция при събития" – бел. авт.). Нововъведението засяга и данните за потребителите и посещенията, с която разполагат администраторите на страници и събития. Информацията за броя на виделите линка, посетилите страницата на събитието и регистриралите се вече ще е по-лесно достъпна. 

 

 

Оригинална публикация 

ИНТЕЛДЕЙ СОЛУШЪНС С ПРОМЕНИ В УПРАВЛЕНИЕТО, АГЕНЦИЯТА ЗАПОЧВА РАБОТА НА МЕЖДУНАРОДНИ ПАЗАРИ

www.intelday.com I 29.08.2014г. 

Адриана Попова поема мениджмънта на Интелдей София, 29 август, 2014 г.: Изпълнителният директор на Интелдей Солушънс Деница Сачева напуска поста изпълнителен директор след 13 години работа в агенцията. През периода компанията стана двукратен носител на Световна златна награда за отлични постижения в PR за 2007 и 2012 година, получи номиниция през 2009 за най-добра кампания за Източна Европа в престижния PR конкурс SABRE и номинация на ООН за комуникационна кампания за 2012г. Агенцията работи за клиенти в областта на финасовия сектор, информационните технологии, здравеопазването, социалния сектор, политика, международни организации. Специален фокус има върху междукултурните комуникации и по-специално работата с малцинства, бежанци и мигранти. Интелдей Солушънс има реализирани комуникационни проекти в Косово, Босна и Херцеговина, Малта, Португалия и Естония. Наскоро агенцията бе избрана за единствен българския партньор на PROI Worldwide – най-широката глобална мрежа от независими PR агенции, обединяваща 67 партньори на 5 континента. „13 години на българския PR пазар ми дават основание да се оттегля от оперативното управление и да отделя повече време за лични проекти. Новият изпълнителен директор – Адриана Попова – има успешен управленски опит в създаването и изграждането на иновативна компания, която работи на международни пазари и точно това е и бъдещата стратегия за развитие на Интелдей Солушънс. Компанията ще продължи развитието си в стратегическите и кризисните комуникации, но ще инвестира в иновации и дигитални комуникации. Така ще отговорим на очакванията и нуждите на нашите клиенти, на които ще предложим едновременно приемственост и обновление. Стратегическите комуникации стават все по-ключов фактор за успех в един свят на непрекъснато производство на нова информация, която се разпространява със скоростта на светлината и в условията на милиони разговори в мрежата, които се водят непрекъсато. Нашата професия се развива с бързи темпове и изисква качествено нов подход, който да дава възможност на клиентите да получат комплексна услуга – от превенция на рискове, през корпоративна дипломация до управление на кризи“, коментира Деница Сачева, която основа агенцията през 2001 г. Новият изпълнителен директор на Интелдей Солушънс е Адриана Попова. Тя е завършила специалност „Финанси“ в Университета за национално и световно стопанство и Мениджмънт за организационно съвършенство в НБУ. Адриана е експерт в Международната организация за стандартизация (ISO) и редактор по разработването на международен ISO стандарт “Outsourcing – Guide to outsourcing”. Притежава опит в областта на стратегическото управление, аутсорсинга, информационните и бизнес услуги, стратегическите корпоративни комуникации, международен бизнес. Професионалната й кариера започва в Thomson Reuters за България, Македония и Албания. Адриана Попова е съосновател и управител на AII Data Processing Ltd и по-късно създадената агенция за бизнес новини в реално време Югоизточна Европа SeeNews. „Вярвам, че комуникациите са двигател на бизнес развитието, когато съчетават съдържателно творческата и професионална експертност с финансовите и бизнес цели на организациите.
Бизнесът е изправен пред постоянното предизвикателство да намира иновативни начини да въвлича и създава добавена стойност, постигайки дългосрочните си цели. Този визионерски, персонализиран и подкрепящ бизнеса подход виждам в работата на екипа на Интелдей Солушънс и ще се радвам да бъда част от него.“, заяви Адриана Попова. За Интелдей Солушънс: Създадена е през 2001 г., като агенция за пълно комуникационно обслужване. Агенцията е пълноправен член на Българската PR асоциация и Българската асоциация на комуникационните агенции. От 2014 г. Интелдей Солушънс АД има сертифицирана система за управление на качеството, отговаряща на изискванията на ISO 9001:2008. Носител е на две световни златни награди на IPRA в категория “Публичен сектор“, през 2007 и 2012 и е първата българска агенция номинирана за специалната награда на ООН за кампанията „Свобода за Сирия“, която промотира професионални комуникационни усилия за решаване на проблеми от висок обществен интерес. През 2009 г. е номинирана за най-добра кампания за Източна Европа от PR SABRE Awards. Носител на бронзово и сребърно отличие от годишните награди на БАПРА.
 

Разговор с Максим Бехар, Деница Сачева и Александър Дурчев

Тема: Морал и етиката в ПР-а, За кого работят троловете
Гости: Максим Бехар, ПР експерт, Деница Сачева, ПР експерт, Александър Дурчев, експерт по комуникации

Водещ: Добро утро. Пред нас е самоорганизирала се група от ПР експерти.
Водеща: Деница Сачева, Максим Бехар, Александър Дурчев. Какво ви възмути в предишния разговор за троловете, става дума за предишния от миналата седмица, не сега с Радан Кънев? Имаше цяла седмица обаждания, получавах от различни ваши колеги, които казаха „Така не може”.
Максим Бехар: Как не може?
Водеща: Не разбрах как не може. Сега ще ми обясните.
Деница Сачева: Ето, ние сме ви донесли повода за нашето възмущение.
Водещ: Така. Етичен кодекс на ПР специалистите в България. Я да видим дали ще се справим с камерите.
Деница Сачева: Това е подарък за вас, за вашето студио. Защото вие редовно каните различни коментатори, които коментират всичко, което се случва в България. И говоренето, публичното говорене е голяма отговорност. Затова ще се радваме, ако хората знаят все пак, че има определени етични правила, които трябва да се спазват, за да може думите да не разрушават света.
Водеща: Тоест в предишния разговор не са били спазени. Дайте малко да се върнем назад. Там беше казано, че Барак Обама е трол, че политиката е …
Водещ: Ама защо е трол? Защото имал екип, който пише коментарите от негово име в Туитър.
Водеща: Че политиката се продава по същия начин, както се маркетира да кажем един търговски продукт.
Максим Бехар: Не искам да се връщам на разговора от миналата седмица. По-скоро, първо, не сме самоорганизирали се, а представлява БАПРА – Българската асоциация на ПР агенциите, които сме организация от много години. Вече 12, ако не се лъжа. Второ, това, за което ставаше въпрос миналата седмица нямаше нищо общо с ПР-а. Защото да платиш 5 лв. на някой, да влезе в един форум под една статия и да напише нещо анонимно, в голяма чест тези писания, те са пълни глупости, те са нонсенс, нима това е ПР. Няма нищо общо. Една от дефинициите, които аз съм си направил през последните години за ПР-а, това е да казваш истината по начина, който да се хареса. И тук, когато акцентираме на думата истина, как е възможно въобще някой да си помисли, че може да бъде бизнес дори – да платиш на един студент или на един човек, който да влезе да напише някаква глупост. Смятам, че това няма нищо общо с бизнеса Public Relations, смятам, че това е работа на някакви абсолютно аматьори, доносници, хора, които не са разбрали въобще за какво става дума – да влизат някъде и да пишат анонимни със своите nicknames.
Водеща: Добре, ето Радан Кънев каза – ние сме прекратили. Ама сега целият интернет е пълен с такива хора. Ако трябва само една реплика, все едно аз съм Оля Генчева, тя каза – това не беше заданието, това беше всъщност, ние трябваше да оценим присъствието в интернет, как хората възприемат съответния кандидат и да реагираме. Тоест някаква малка част от ПР-а, така ли?
Александър Дурчев: Аз мисля, че тук споделяме едно мнение с колегите – това по никакъв начин не може да бъде наричано ПР. Това по дефиниция не може да бъде ПР. Има две дименсии това нещо. Първото е, че ПР-а до голяма степен развива бизнеса, развива и обществото. Това нещо не прави нито едното, нито другото, освен бизнеса на Оля Генчева.
Водеща: Добре, какво прави? Ето това е много интересен въпрос. Какво прави?
Александър Дурчев: ПР-а превежда.
Водеща: Какво правят троловете? До какво водят?
Александър Дурчев:
Водеща: Доносници, да.
Деница Сачева: Това е изкривяване на реалността.
Водещ: В договорите клаузите са управление на репутация в социалните мрежи, нали горе-долу така са формулирани нещата в договорите.
Александър Дурчев: Само че имате абсолютно делигимитация, има липса на информация за това кой стои зад дадено лице в интернет. Тоест нямате легитимен човек, с който вие говорите. Имате някакъв трол, гном или там нещо, което …
Деница Сачева: Вижте, понеже става дума за репутация, трябва да говорим за това, което е истинската репутация. Истинската репутация – тя не се гради по този начин. На първо място, каквото и да е било свързано с комуникация, то би трябвало да има съдържание. Тоест репутацията на първо място се гради от фактите, които самата личност, партия, организация или фирма произвежда сама.
Водеща: Добре. Една опорна точка и това е съдържанието.
Деница Сачева: Съдържанието не е това. Съдържанието, в случая, ако говорим за политика, съдържанието е самата политика. И както виждате, това, че в България се живее в толкова много паралелни реалности, това, че доверието вече между всички е толкова разбито, това, че има професии, в които анонимно човек може да получава пари, просто за да говори глупости или за да псува в интернет, това вече е признак за абсолютно разложение на обществото. От това няма полза никой, абсолютно никой. И никой не е изградил репутация по този начин. Няма такъв пример в световната история.
Водещ: Имат полза тези, които …
Деница Сачева: Има полза от разграждането на доверието.
Водеща: Да. И вместо …
Водещ: Интернет да не е такава чиста, свободна форма на комуникация.
Максим Бехар: Тя е свободна форма.
Водещ: Тя е свободна, но всеки знае вече, че в коментарите…
Александър Дурчев: Има подобни тролове и губи доверие…
Деница Сачева: Ама ние сме царе в това да унищожаваме доверието. Аз мисля, че в България специално това е едва ли не национален спорт да се разгражда доверие и да се унищожава доверие, което за мен е изключително жалко. И ние затова сме тук, за да кажем, че това не е нашият бизнес и че ние не се занимаваме с такива неща. И това не може да бъде нашият бизнес.
Водещ: Добре, а чий бизнес е? Защото всички партии имат подобни договори, или голямата част от партиите се разбра, че ползват подобни услуги.
Александър Дурчев: Вижте, ние не можем да го спрем да съществува това нещо. То съществува така или иначе. То е някакъв бизнес, който си има неговите собствени правила. Въпросът е, че то не може да бъде дефинирано като ПР по никакъв начин. Това е все едно една врачка, телевизионна да я наречем журналист. Просто е абсурдно.
Водещ: Или политически анализатор. Отваряте много добра тема. Много колеги в предаванията си правят това – канят врачки и представят…
Александър Дурчев: Страхотно. Ако мислите, че може да се приравните към тези журналисти. По същия начин ние се ограничаваме от подобни практики. Това е нещо, което е далеч от морала, далеч от легитимността на ПР-а, далеч от абсолютно всичко, с което се занимават нашите колеги и нашия бизнес.
Максим Бехар: Това, което ние правим е огромна отговорност. Защото ако отидеш на пазара и си купиш кило картофи и се окаже, че тези картофи, купуваш ги в чувалче и те са развалени, ти се прибираш вкъщи и виждаш, че са развалени, след това отиваш при продавача, вдигаш му скандал. Това са си отношения между теб и продавача на картофи. Ако обаче ние работим за един клиент, било то политическа партия, и от името на нашия клиент започнем да лъжем медиите, а медиите да лъжат техните читатели, зрители, слушатели и каквото и да е, това означава, че ние в ПР бизнеса носим гигантския риск да повредим обществото. И затова трябва всичко да се върши много прозрачно, много точно и много етично с нашите си имена, с нашите си послания. И абсолютно съм съгласен с Дени, че никой досега не е постигнал нещо, ако е произвел кофти стока, тя да бъде представена като добра…
Водеща: Просто, според мен, резултатът е, че всичката стока изглежда кофти. Никой не може чрез тролове да направи някой да изглежда добър, а може да го омаскари другия. Това е …
Максим Бехар: Все по-малко и по-малко. Защото и ние много пъти и в това студио сме говорили на тема Фейсбук. В крайна сметка социалните медии са единствените свободни и независими медии, защото там си със своето име и своята снимка. Не може да излъжеш и да кажеш…
Деница Сачева: Не винаги, за съжаление.
Водеща: Добре. Ама как реагирате вие, ако това е масова практика? Наеме ви партия…
Водещ: Давай, давай. Друг въпрос щях да задам.
Водеща: … Добре. Наеме ви партия и ви каже „Сега, аз няма да работя с Деница Сачева, защото тя е, страшно много добри връзки има с медиите, обаче няма тролове”. Какво правиш?
Деница Сачева: Работя, работя.
Максим Бехар: Тя ще почерпи…
Деница Сачева: Аз имам моята фирма вече 13 години и не ми се е налагало да правя това. Платила съм цената да не го правя по различни начини, дори включително и поради това, че все още съм в графата малки и средни фирми. Но просто това не го правя. И ако преди не съм го правила, защото интуитивно съм знаела, че не трябва да го правя, днес не го правя абсолютно съзнателно. Защото последните 20 години от живота ми показаха много ясно докъде води изкривяването на реалността. Ние виждаме в момента толкова много политици, които са общо взето със срината репутация. Те не могат да правят нищо друго вече. Не просто не могат да бъдат политици, те просто не могат да упражняват някаква професия, точно защото са били изкуствено напомпани в някакъв момент с това да бъдат изкарани на сцената. Обаче най-лошото е, че те са загубили не просто собствените си биографии. Най-лошото е, че те са загубили нашето време и живот. И аз срещу това се бунтувам. И не смятам, че това е някакъв наивитет или нещо, което не би трябвало да бъде сериозно и не би трябвало да бъде тема за обсъждане. Това е нашата, на ПР агенциите корпоративна социална отговорност. Ние трябва да бъдем внимателни какво популяризираме.
Водещ: Фирмата на г-жа Маркес все пак член ли е на вашата асоциация или не е член?
Деница Сачева: Не.
Максим Бехар: Аз я чух за първи път във вашето предаване.
Деница Сачева: Не, не е.
Максим Бехар: Не, но това не е толкова…
Водещ: Добре. А ако фирма-член се разбере, че поеме такива ангажименти или поема такива ангажименти…
Водеща: И как се разбира, ако те не са записани в договори?
Максим Бехар: Оф, нямам идея. Би трябвало да го обсъдим първо в УС и след това да го поставим на вниманието на нашите членове. Но това не е толкова страшно. Аз не вярвам някой от тези хора, които ние познаваме и са в ПР бизнеса наистина да плаща на едни хора, които да пишат глупости или псувни или всякакви идиотщини.
Водещ: Ама това е по-скоро политическо изказване – в смисъл, че не вярвате. Не е вярно, че не вярвате.
Максим Бехар: Ами, не, не вярвам някои от хората, които познавам в ПР бизнеса. И мога да изброя тук 10 компании, с които ние се виждаме постоянно и си обменяме мнения, участваме в търгове и сме конкурентни – някой печели, някой друг губи. Обаче абсурдно е някой друг да плати.
Водещ: Вие какво казвате всъщност на фирмите, които се занимават с ПР „Колеги, не правете така? или казвате на политическите партии „Не ползвайте такива услуги, това не е ПР”?
Максим Бехар: Казваме – това не е ПР. Това, всичко може да е…
Деница Сачева: Ние дори тази седмица, която отмина изпратихме Етичния кодекс на всички народни представители, на всички евродепутати и на всички председатели на извънпарламентарно представени партии и им казахме, че това са правилата, по които ние работим. А останалото, което те биха искали да си поръчват или което смятат, че според тях ще им свърши работа, то просто, нека, те са свободни, разбира се, да го поръчат, но поне да не го наричат ПР. Защото това не е нашата професия.
Водещ: Найо Тицин пише във Фейсбук, ми казват колегите,
Водеща: Слушалка.
Водещ: Слушалка, да. „Не беше ли именно Деница Сачева ПР на Прошко Прошков по време на кампанията, която се е сключил този договор”?
Деница Сачева: Аз много благодаря на Найо за този въпрос. Договорът Лийдуей, както преди малко също Радан каза, е договор, който е сключен от централата на Демократи за силна България, сключен е за интернет кампания на национално ниво. В интерес на истината…
Водещ: Ти си третата от екипа на Прошко Прошков, която се оказа, че не знае…
Водеща: … Иван Стамболов миналата седмица, който също каза…
Деница Сачева: Мога да гарантирам както за себе си, така и за хората, с които съм работила по време на тази кампания, че от наша страна, ние винаги сме писали в интернет със собствените си имена, със собствените си физиономии, със собствените си акаунти. И това, което се е случвало по отношение на този договор няма никакво отношение към работата на щаба на тогавашния кандидат за кмет на София.
Водещ: Ок. Но става любопитно, вече някой от ДСБ да вземе да излезе и да каже – аз знам за този договор. Защото досега никой не знае за този договор, а пък той се оказва факт.
Водеща: Добре. Ако положението с партиите е ясно – деликатно е, става дума все пак за някакви идеи, става дума за пари, защото те се финансират от нашите данъци със субсидии, да кажем как стои въпросът с корпоративния свят, когато един продукт бъде пуснат на пазара и някой организира хора, които да казват – този телефон не става, еди-какво си. По същия начин ли…
Александър Дурчев: Абсолютно по същия начин стои, както и в политическата комуникация. Говорим пак за морал. Не може нещо, което е лошо да показано хубаво тролово …
Водеща: Да, ама всяка реклама някак си казва – маргаринът е здравословен, пък ние знаем, че може би не е напълно или имаме съмнения, да кажем. Всяка реклама има известна хипербола, има, може да подлъже.
Александър Дурчев: А мислите ли, че един трол може да ви убеди в истинността на дадено послание.
Водещ: Ако е прикрит като мама, която казва – ето, аз храня детето с маргарин и то расте здраво, но щастливо.
Александър Дурчев: И ако мама е с никнейма Соня69 мисля, че нямате никакъв шанс да повярвате на човек, който не съществува, като Соня, ами е Гошо например.
Максим Бехар: В момента ние управляваме десетки кампании в социални медии на наши корпоративни клиенти. И в моята компания е забранено, който и да е да пише под псевдоним, под никнейм. И ако някой напише Соня69 или ако напише нещо кофти за продукт на наш клиент, тогава ние влизаме и с името на клиента или с името на маркетинг директора на клиента и казваме, че това не е така. И може да водим такъв спор денонощно, може да водим такъв спор постоянно, но няма да влезем с 10 никнейма и да платим на някои студенти, които да влязат и да напишат – ама това не е вярно, ама това не е така и да влязат в някаква безумна дискусия. Опитът ни сочи, че на третия, четвъртия път, когато ние влезем с нашето име и с аргументи спорим, в кавички слагам спорим с някаква неизвестна личност, той спира вече. И прозрачността, и нашата персонализация е най-добрият начин да покажем предимствата на продукта на един клиент. Ако обаче този продукт няма предимства, сори, ти си загубен. Няма предимства, не може да спориш, нямаш аргументи. И силата е в продукта, силата е в това, което клиентът е произвел и начина, по който ние го правим професионално, а не в нашите никнеймс. Наистина в моята компания е забранено.
Водещ: Дайте прогноза за ПР бизнеса в предстоящата изборна кампания? Какво очаквате да се случи, до къде да се стигне? Защото гледаме политически ще стигнем очевидно много далеч?
Водеща: Като, да, като ние под ПР по-широко мислим нещата, отколкото вие бихте отговорили чисто професионално.
Деница Сачева: Аз преди всичко ще се радвам, ако видя, че в рамките на европейската кампания се наемат ПР агенции, които наистина отговарят на правилата на това, за да бъдат ПР агенции и отговарят на Етичния кодекс. Защото до този момент това са по-скоро бели врани, които се случват, отколкото практика на политиците. Нарочват се определени хора, които се титулуват като ПР. Доста често между другото, за съжаление това са ваши колеги журналисти, които смятат, че тъй като имат достатъчно контакти в медиите, това ги прави добри ПР-и. Но ПР-а специално в нашата професия много отдавна медиите не са единственото нещо, с което ние се занимаваме.
Водещ: Да. И не е просто да се обадиш и да кажеш…
Деница Сачева: … да се обадиш на журналиста, да му поръчаш нещо. Това са просто неща, които са абсолютни отживелици. Така че какво ще се случи – не знам. Във всеки случай ще се радвам, ако по време на европейската кампания има малко повече европейски теми. Защото това действително е нещото, от което зависи бъдещето в следващите години. И ако отново политическите кампании преминат в кал и в замервания, в компроматни войни, в това да се очерни другият кандидат, по този начин само ще изместим още малко доброто бъдеще на българите с няколко години.
Александър Дурчев: Ами, а дано, ама надали както се казва. Честно казано, ние това, което се борим от години е наистина да запазим едно място за ПР-а като една дисциплина, която води до това да се комуникират ценностите. От години се борим с това, което каза, с ПР-и, които са бивши журналисти, борим се с Евгени Минчев, борим се с …
Максим Бехар:
Александър Дурчев: Ти си дълги години доказал се истински ПР специалист. Борим се в момента с троловете. Тоест постоянно някакво ново предизвикателство, което се титулува ПР. Не, това не е ПР. Това, което е ПР-а са компаниите и вътрешните отдели, които се занимават с комуникации на ценности, на марки, на политически партии и личности. Далеч от манипулация.
Водещ: Добре.
Водеща: Добър образователен разговор стана.
Максим Бехар: Ние сме щастливи, че тази история с троловете се появи сега. Защото много хора видяха, че всъщност това са измислени псевдоними, никнеймс, се плаща за това, стана много публично…
Водещ: Да, удари се малко бизнесът с троловете.
Водеща: Много беше полезно. Аз забелязвам, че хората веднага по форумите казват – махнете го този трол. Веднага вече човек има усещането, че трябва да внимава.
Максим Бехар: Това ще даде малко по-европейски привкус на следващата кампания. Обаче кампанията е функция на кандидатите. Ако има свестни кандидати…
Водещ: Дума да няма. Едно изречение от теб, тъй като имаме ангажимент през БНТ за завършилия Форум на бизнес лидерите, където са излъчени определени компании.
Максим Бехар: Това са наградите за корпоративна социална отговорност, които аз основах преди 11 години, тогава бидейки председател на форума.
Водещ: Което също е част от ПР-а, да кажем, като сме заобразовали хората.
Максим Бехар: Това е огромна част от ПР-а. Защото това, за което ние говорим, много сложно се изразяваме – корпоративна социална отговорност. Вероятно не много хора го разбират, особено събота сутрин, кафетата, закуските. Обаче това, истината е, че това са компании, които правят така, че техните служители или техните партньори, или техните клиенти да се чувстват по-добре. И тази година имаше 56 проекта в нашите награди, на Форума на бизнес лидерите, от които 40% бяха в областта на образованието. Това означава компании, които вадят пари и образоват своите служители или образоват други хора. Тоест, когато държавата не може да се грижи за образованието, тя дори и да може да се грижи, няма как да го направи. Защото бизнесът се движи със 100 км/ч, образованието се движи с 20 км/ч. И в това движение има огромна пропаст. Никога образованието не може да стигне бизнеса. Особено нашия бизнес, който е супер динамичен. И ми се струва, че това е някакъв светъл лъч, един от много занапред в България, които ще има, да има организации, които да казват на своите членове, на своите компании – абе аджеба, вие какво сте направили за вашите служители, вие какви крушки им слагате – дали им пазите зрението, дали инвестирате, плащате ли си данъците, как се разправят с вашите клиенти, честни ли сте, почтени ли сте. Колкото повече такива организации, толкова по-добре. Много съм хепи. Малко се учудих, че миналата година президентът връчи наградите, по-миналата …
Водещ: Извинявай. Григор спечели мача срещу Мъри.
Максим Бехар: Браво. Супер, браво.
Водещ: Извинявай много, че те прекъснах.
Водеща:
Максим Бехар: Не знам дали знаеш, аз миналата година на един благотворителен бал купих неговата ракета, с която той …
Водеща: Не, не знаех.
Максим Бехар: … взе един сет срещу Надал. И това е историческа ракета. Григор Димитров.
Водещ: Трябва да я дадеш да я пробвам.
Максим Бехар: Тя стои в моя офис, БНТ дойде да направи филм, когато той спечели преди две-три седмици. Тя стои в моя офис, точно на рецепцията в една голяма витрина с автографа на Григор, с благодарствено писмо от мен. Знаеш ли защо? За да може всичките ми служители сутрин да минават по 30-40, 50 пъти покрай тази ракета и да си кажат – можем, ние българите можем.
Водещ: Довиждане. Много ви благодаря.
Водеща: … да си довърша изречението за …
Максим Бехар: Една мартеница за вас специално, направено от сирийски, деца на сирийски бежанци. Нашата асоциация организира правенето на тези мартеници. Дадохме им урок по България. Заповядайте. Българо-сирийска мартеница.
Водеща: Благодаря.
Водещ: Всичко хубаво. Благодарим за разговора.  

Д. Сачева: Изборите не може да са бизнес за медиите

 vesti.bg I 22.07.2013

В крайна сметка не може само върху безплатно ли да е медийното отразяването да бъдат фокусирани всички обществени дискусии, каза експертът по ПР Деница Сачева, по време на организираната от Института за развитие на публичната среда Кръглата маса "Свободни медии за честни избори", предаде репортер на БГНЕС.
Същевременно обаче като човек, който категорично има дясно мислене и човек, който има собствена компания аз не мога да не се спра и върху това, защото в крайна сметка има разходи, които трябва да бъдат покрити.
В този смисъл на мен ми допадна от проучването на Института – германския модел, в който има възстановяване на разходите. И аз бих предложила да се дискутира точно този аспект на възстановяване на разходите. Аз съм против безплатни неща, защото не вярвам, че те съществуват и не вярвам, че има нещо, което е безплатно. Но същевременно съм и против това политически комуникации, независимо дали те ще бъдат формулирани като реклама или някакъв друг тип комуникации – аз съм против това те да бъдат утежнявани допълнително. Първо с минимум 50, а понякога и със 100% като цена, само защото са политически и още повече като човек, който 17 години се занимава с ПР съм против това ПР-а да бъде таксуван отново допълнително с допълнителна тежест и то забележете за какво? Само защото медиите всъщност няма да кажат, че това е ПР. Тоест да таксуваме лъжата двойно и тройно за мен е абсолютно неприемливо и това го казвам като човек, който е представител и на тази гилдия, аргументира позицията си Сачева. Когато говорим за това как да се отсяват нещата – мисля че не би трябвало да се фокусираме отново върху формите, защото съгласете се, че не можем в 21 век да определяме журналистическите форми, с които журналистите и медиите ще отразяват политическите кампании. Искам да ви обърна внимание, че сме 2013 г. и само след 5 години избирателите ще бъдат родени 2000 г. Това ще бъдат хора, които няма да са просто родени в миналия век, това ще са хора, които ще са родени в ново хилядолетие. И за тях съвсем естествено, когато даден вестник е публикувал любимата рецепта за баница на кандидат за народен представител това няма да представлява никакъв интерес, образно се изрази експертката.
На тях това няма да им повлияе, независимо дали ще напишем, че това е платена публикация или не е платена публикация. Просто защото съвсем различни са съдържателните форми на комуникация, които хората търсят. Мисля ,че това, което би могло да бъде регулирано са по – скоро критериите за безплатно време в електронните медии и по – скоро за конкретни форми на печатна реклама. Но вярвам в това, че при всички положения от печатните медии трябва да изчезнат тарифите, с които предлагат ПР – публикации още повече пък ПР – публикации с утежняване от 50, 70 100 или еди-колко си процента, посочи Сачева. Също така бих искала да апелирам за това, че са необходими наистина повече информационни кампании, защото това, от което ние искаме уж да предпазим хората от това да бъдат лъгани или пък така псевдо да им покажем колко сме почтени или честни, всъщност се прави с кампании за медийна грамотност, предлага тя. Медийната грамотност е кампания, която върви в рамките на Европа от много години, но при нас някак си никой не обръща внимание именно на това – не обръщаме внимание и на това, че информационните кампании, които са свързани с това как да се гласува и какво трябва да се прави по време на гласуване всъщност са обезпечени със смешни пари. В кампанията за референдума някъде около 100 – 150 000 лв., в кампанията за изброите около 200 000 лв. Кампании срещу купуването на гласове – държавата не финансира. За сметка на това обаче държавата финансира една тотално безсмислена кампания 17,5 млн. лв. за цифровизацията и със съобщенията, които излизат в последните дни, че цифровизацията може да бъде отложена се очаква да се до финансира тази безсмислена кампания, даде пример експертката. Очакваме г-жа Тасева от семейство Боневи да продължава да ни говори от екрана, а всъщност си помислете, че част от парите, с които ние бихме искали да развиваме медиите могат да минават през такъв тип обществени – информационни кампании от страна на държавата, иронизира Сачева текста от информационна кампания за цифровизация, която тече вече от месеци. Ако държавата беше инвестирала 17,5 млн. лв. в това как се гласува, какво се случва когато гласуваш и защо не трябва да продаваш гласа си, защото срещу 20 лв. ти продаваш 4 години от живота си. Ако това се беше случило, аз ви уверявам, че резултатите от изборите нямаш да бъдат такива и това го казвам като човек, който през цялото време в предизборната кампания обикаляше в най – малките възможни населени места от избирателния район, в който се кандидатирах /Сачева беше кандидат депутат за Хасково на ДСБ – бел. ред./. Така че действително в момента говоря от няколко гледни точки.

И последното, на което бих искала да обърна внимание е, че изборите не могат да бъдат бизнес за медиите, но същевременно и почтеността не може да бъде въпрос на регулация, категорична бе тя и като гражданин.

Така че, ако искаме да имаме повече почтеност, би трябвало наистина да залагаме повече на саморегулацията, но и на това къде е коренът на злото. И в случая подкрепям изказването на Михаил Михайлов /депутат от Синята коалиция в 41-то НС/ за намаляване на партийната субсидия, защото се получава така, че с държавни пари, ние продължаваме да лъжем сами себе си. Ако за тази компания, която е отчетена – виждате, че са отчетени по-малко пари, отколкото субсидиите на някои партии. Цялата кампания отчетена всъщност може би представлява по-малко от субсидиите, които в момента стоят по банкови сметки – това е абсолютно непочтено и наистина е безсмислено да говорим за детайлите, ако коренът на злото ще продължава да бъде невредим. /БГНЕС /
 

Николай Неделчев е новият председател на Българската асоциация на PR агенциите

БАПРА I 3.06.2013

Деница Сачева беше избрана за заместник-председател за 2013-2015 г. и ще поеме председателството на асоциацията през 2015 г.

Николай Неделчев, изпълнителен директор на Publicis MARC Group, пое председателството на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). По време на годишното общо събрание на асоциацията Неделчев прие поста от Александър Дурчев, управител на All Channels Communication Group. За заместник-председател и следващ председател на БАПРА бе избрана Деница Сачева, изпълнителен директор на Intelday Solutions.
“Щастлив съм да заема председателското място в едни от най-турболентните години за българската икономика, но също и едни от най-успешните за БАПРА. През последните години БАПРА доказа своята роля за развитието на PR бранша и медийната среда и подаде ръка на държавните институции за по-ефективна и прозрачна работа на PR професионалистите в публичния сектор. Като председател ще продължа линията на партньорство с други професионални и бизнес организации, държавната администрация и медиите“, каза Николай Неделчев.
Николай Неделчев има магистърска степен по международни отношения от Университета за Национално и Световно Стопанство в София. Започва професионалната си кариера през 1992 г. като мениджър „Маркетинг комуникации” в BBS – представителен офис на Apple Computer в България. През 1995 г. стартира предприемаческия си път с основаването на рекламна агенция M.A.R.C. с визия за предоставяне на интегрирани маркетингови комуникации. В момента е изпълнителен директор на водещата компания за маркетингови комуникации на българския пазар Publicis MARC Group. Николай Неделчев е член на изпълнителния съвет на Българската асоциация на комуникационните агенции и Джуниър ачийвмънт България.

Повече за БАПРА: Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като представител на най-авторитетните компании за комуникационни услуги на пазара в България. За изминалите 11 години БАПРА допринася за повишаването на етичните стандарти и професионализма в сферата. Всички компании, които членуват в асоциацията, приемат Етичния кодекс, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Повече информация за асоциацията можете да намерите на www.bapra.bg

За повече информация и въпроси:

Юлия Златанова
All Channels PR
Тел. 02/434 03 81, 0879 163 251
Email: jzlatanova@all-channels.com  

 

За края на кабинета Борисов и началото на кабинета Райков

БНР, 12+3 | 15.03.2013

Водещ: За края на кабинета Борисов и началото на кабинета Райков ще говорим в следващите минути с Деница Сачева и Арман Бабикян. Първо искам да ви поздравя, не знам как да го нарека, няма да употребявам груба дума, с изречението: Ахмед Доган – главен секретар на МВР, това, което излезе тази седмица. В смисъл, представям си го. Той Бойко Борисов размахваше едни черни кожени пури на една (…), докато беше главен секретар и си представям в тази опаковка Ахмед Доган. Хубаво. По-интересното е кой според вас му организира на Бойко Борисов тази измама? Както се казва, кой го качи на тази динена кора и защо той се хвана?
Деница Сачева: Той според мен сам си организира тази измама, защото очевидно той е имал достъп до този лист, както беше представен въпросния документ от главния прокурор. И според мен той е знаел съдържанието, но както винаги в неговите публични изяви, в цялото му поведение на човек, който се опитваше да бъде политик през последните 12 години, той винаги е правил това, той винаги е манипулирал, използвал е много малка част от някакъв факт, за да измисли някакво изречение или да измисли цяла фабула, която да забавлява хората или по някакъв начин да предизвиква зрелища.
Водещ: И какво спечели от това? Смешна история в крайна сметка. Даже главният прокурор, който по принцип пази едно каменно спокойствие, вчера просто не се сдържа и се смя откровено.
Арман Бабикян: Тя стана смешна вчера, след като нещата излязоха на бял свят. Иначе Борисов просто, ако някой е поставил динена кора, той сам си е поставил тази динена кора и явно смятайки, че нещата така ще минат. В смисъл, казана дума, ама не е много хвърлен камък, защото много често в диалозите си, не само Борисов, защото то се превърна в стил на говорене въобще на партия ГЕРБ, когато някой излезе със сериозни аргументи и изрази някаква последователна, логична мисъл по отношение на дадена политика или даден факт, общо взето, срещу него се изправя някой, който му казва: Да, бе, ти пък си грозен. Горе-долу този тип реакция, която е характерна за децата до 4-ти – 5-ти клас. Тя хваща сигурно и на хората им става интересно, ей, гледай какво му каза. Горе-долу беше и типът реакция с, да, ама ти пък си ме поръчал. Естествено, че прекрасно е знаел, че няма такова нещо. Нито пък Ахмед Доган иска да става главен секретар, нито шеф на БАН. Вероятно няма желание да оглави и Софийската опера. Така че това са пълни глупости, които по някаква причина, раздразнен, той е решил, че му вършат работа за деня. Политиката от ден за ден беше характерна по време на целия мандат. Сменянето на мнения от ден за ден по фундаментални и то въпроси като ДДС и т.н., виждахме я през цялото време, та колко му е до едни думи. Думите отлитат.
Водещ: Отлитат-отлитат ама не съвсем.
Деница Сачева: Думите бяха всъщност най-големият враг на това правителство, защото те така и не разбраха за какво служат думите, какъв е смисълът на думите и редица представители на кабинета Борисов доста често говореха неща, които не разбират, говореха неща, които не мислят и говореха неща, които в крайна сметка разрушиха много сериозни фундаменти. Защото да говориш 4 години глупости и да вкарваш тези глупости в масовото съзнание в крайна сметка доведе до една много сериозна разруха.
Водещ: Като стана дума за смяната на мнения, което в общи линии в един момент имам чувството, че хората станаха резистентни, в смисъл, Бойко Борисов си сменя мнението по пет пъти на ден. Ами да, сменя си го по пет пъти на ден. Сега тук напоследък обикалят разни видни представители на ГЕРБ из медиите, отчитайки мандата на парламента, правителството и т.н., и казват, ами ние си променяхме мнението, защото се вслушвахме в гласа на хората. Е хубаво де, ама нали тези хора ги свалиха от власт? В смисъл, аз нещо, започвам да имам усещането, че…
Арман Бабикян: …дето всичките министри си писаха 6, само един си писа 5, или някакви такива глупости.
Водещ: Всички министри са отличници, те са си променяли мнението и политическата позиция за куп важни неща по няколко пъти, защото са се вслушвали в гласа на хората. Хората ги свалиха. В същото време всички се държат така като че ли преди това не е имало управление. Нямате ли такова усещане? Все едно не е имало мандат…
Арман Бабикян: Ама те това го заявиха още като дойдоха, че не е имало управление преди това.
Водещ: Не е имало управление, значи тези 3 години и половина, не знам къде е била държавата, не знам какво се е случвало с тази държава. Ако не дай си боже, някой нещо им каже, добре де, вие що направихте еди-кво си, те ще кажа: тройната коалиция, Иван Костов, международното положение, извънземните, рептилите и т.н. И това нещо като че ли се приплъзна и към служебното правителство, от което се очаква не знам точно какво да сътвори за два-три месеца.
Арман Бабикян: Тази фундаментална глупост да излизаш накрая и да казваш колко си велик малко преди да рухнеш от власт, за нея също сигурно и те не са виновни. Ето сега можем да поадвукастваме малко на ГЕРБ. Сега ще опитам и ще ви кажа защо. Тази глупост с този тип отчети, тя започна, и тя е много преди тях и те сигурно там лошо са се подвели. Имаше един такъв календар на успехите по времето на Иван Костов, като им свършваше мандата и казваха, ето го календарът на успехите, вижте колко сме велики. После, след като царят приключи мандата си и те направиха нещо подобно, та чешми се редиха, та чудесии и пак се обясняваше, вижте, какви чудеса постигнахме, пък преди нас ужас. След нас рай. Май, Станишев забрави да го направи, и ако се бяха сетили, може би щяха и те да го направят. И ето го, Борисов е третият, който препоръчва на министрите си да се наредят в редичка и всеки да каже, че си е подписал 6.
Деница Сачева: Аз тука мъничко ще се различа обаче от Арман, защото през 2001 г. за първи път наистина имаше такъв календар на успехите. Сега, той, че се наричаше календар на успехите, може би по някакъв начин е раздразнило много хора, но е факт, че това беше първото правителство, което предложи публичен отчет. Този публичен отчет може да бъде намерен и до момента на сайта на МС в архивите.
Арман Бабикян: Е тези какво направиха, пресконференции на успехите…
Деница Сачева: Да, но в този публичен отчет имам много сериозни данни, много сериозни цифри, много сериозни факти, въобще не става въпрос за това, вижте какво беше преди, вижте какво е сега. Малко по-различно е. едно е когато правиш такъв тип отчети, от сорта на това, ние почнахме да строим магистрали, ние въведохме нов морал, ние сме нови лица, това са общи приказки.
Арман Бабикян: Те ме замерят с брой километри, моля ви се… Предният толкоз километри, пак аз, ако знаете, колко километри, пък Лиляна Павлова как спала до валяците. Недейте така.
Деница Сачева: Става въпрос, че ние не трябва да искаме и да очакваме политиците да не дават отчет за дейността си.
Арман Бабикян: Не, не, да дават, но не бива да ми се представя всичко като успехи.
Деница Сачева: Добре, нека да не се представя като успех, но едно от нещата, които разрушиха статуквото в това отношение и което всъщност доведе и до това, което се случва в момента на улицата, е самият факт, че управлението на ГЕРБ беше без управленска програма. Нямаше никаква управленска програма. Ние в момента не можем да ги държим отговорни за нищо, защото не реално обещаха някакви неща в предизборната си програма, след което тази програма изчезна от публичното пространство. Те нямат управленска програма… За първи път имаме управление, което не може дори да даде истински отчет, защото в същност то никога не е работило по някакви нормални правила, където и да е по света, независимо дали говорим за НПО, за корпорация или за правителство, ние говорим за някакъв тип план, програма, за поставяне на конкретни цели, за поставяне на конкретни резултати, които трябва да бъдат постигнати. Тук се говореха само общи приказки през цялото време.
Водещ: Това е абсолютно логично, като имаме предвид каква е представата на Бойко Борисов и г-н Цветанов, защото в крайна сметка това са лицата на тази партия, та каква е тяхната представа изобщо за организацията на обществото и държавата. Там няма разделение на властите, там няма закони, там няма ред, няма някакво съобразяване с елементарни правила, да не говорим пък за ЕС и разни други такива неща. Просто там има едни добри намерения, едно, дайте да дадем, ние сега ще бием тия, после ще бием ония. След това ще бием на мачле.
Ще си изкъпем охраната с маркуча и т.н. Това е и всъщност лично за мен, аз си признавам през тези години като журналист, ужасяващото усещане, че държавата руши най-важната си клетъчна система, арматурата на държавата, кой, кой е, кой за какво отговаря, кой какво иска да направи, кой с какви лостове го постига и т.н. Какъв парламент…?
Арман Бабикян: Ако трябва да сме честни и малко по-самокритични в този анализ, вината за това явление, което засегна наистина арматурата, не е само в Бойко Борисов.Вината е в нас.
Водещ: В никакъв случай. Имаше страшно добра хранителна среда.
Арман Бабикян: Вината е във всички други традиционни партии, защото вождизмът при управлението на определена партия, а такива има достатъчно в България, в случая се пренесе и в държавното управление.
Водещ: Абсолютно вярно е това.
Арман Бабикян: Имали сме го и преди в държавното управление.Той не е първият човек, на който това му се случва, но тук, понеже нивото на експертизата се оказа много ниско и изведнъж това наистина вече удари арматурата на обществото и на държавата. Иначе чисто като случка, това вече ни се е случвало и то наистина тръгва от самите формации.Те така биват управлявани. Колко демократична е „Атака” като партия? Всички знаят, че един човек решава примерно. Мога да изредя още 5 партии, пък да не вземат да се обидят сега националистите.
Водещ: Е, кажи и ДПС за всеки случай.
Арман Бабикян: Добре.Ето казвам и ДПС е по същия начин. По същия начин изглеждат десетки, десетки други партии.Е, какво очакваме да се случи, когато те възседнат държавата или ок, не я възсядат, ами ги избират? Изведнъж да се превърнат в демократи. Стигнахме до една формация, която е на по-ниско експертно равнище и този падишахски тип управление се оказа управлението на държавата. Някакси много по-фундаментални неща имаме да решаваме.
Водещ: Да. Като каза много по-фундаментални неща имаме да решаваме, служебното правителство е ГЕРБ2, правителство на ГЕРБ 2 или е някакъв самостоен играч на сцената?
Деница Сачева: Служебното правителство е избор изцяло на президента на републиката, на Росен Плевнелиев. Част от кабинета,разбира се, е свързан с политическа партия ГЕРБ, независимо дали са членове или не са членове.
Водещ: Да. По някакъв начин.
Деница Сачева: Но по това дали това ще бъде ГЕРБ2 или не, ние ще разберем по техните решения, които те предстои да вземат в близката една седмица, особено що се отнася до политическите кабинети, до областните управители, до начина, по който ще бъдат организирани изборите. По това какви ще бъдат първите решения на МС ние ще разберем дали този кабинет наистина има претенцията да бъде надпартиен и да свърши конкретна работа, която наистина е важна за държавата или просто ще бъде изпълнител, ще довърши някои от черните дела на предишните, защото аз няколко пъти по различен повод повтарям това и мисля, че това е много важно, да му се обърне много сериозно внимание, какви бяха последните решения на кабинета „Борисов”, какви бяха последните закони, които НС прие.Докато хората протестираха, докато хората се опитваха да кажат дали партиите са нещо добро или нещо лошо, докато те самите наместваха в главите си понятията за това кое е правилно и кое не е правилно, междувременно политиците натвориха нови сделки, нови решения, които ще бъдат един ден скандали, след примерно 2-3 г. отново. Имаше много такива скандални решения и по отношение на Черноморието и на застрояването, и по отношение на ДДС и облекченията, които получи онлайн хазарта и по отношение на изхарчения близо 1 милиард за 10 дена, т.е. договорените 1 милиард за 10 дена и т.н. и т.н.
Водещ: И по отношение на закона „Янев”, който изисква имуществени декларации от кого ли не?
Деница Сачева: От НПО.
Водещ: Това падна май на второ четене?
Деница Сачева: Няма значение.Въпросът е, че беше предложено.То падна…
Водещ: Да. Това беше паралелна реалност. Хората отвън и тези вътре в парламента. Просто…
Деница Сачева: Да. Абсолютно, бяха 2 различни реалности.
Арман Бабикян: За пореден път се опитаха да използват ръцете на Янев, за да прокарат нещо, което те искат.
Водещ: Да.
Арман Бабикян: И то при положение, че се опитваш да казваш, че искаш да пуснеш гражданското общество във властта и ти всъщност блокираш точно гражданското общество, което обикновено е форматирано в неправителствените организации и ти блокираш точно него…
Водещ: Поне там е експертизата, ако не друго.
Арман Бабикян: Като стана дума за крайбрежието, това, което каза Деница, понеже се чухме вчера по телефона, от три дена дъвчат името на същата заместник-министърка, която подписа за дюните, скандалните. Дали да не е пак заместник-министърка. Извинявайте, трябва да си тежък политически самоубиец, за да мислиш, че ако оставиш Светла Боянова в кабинета, всички ще забравят, примерно зелените.
Водещ: Там поне се носи някакъв … информация, че работата е много дебела в това министерство, специално с тази дама, но както и да е.
Арман Бабикян: За да подкрепя думите и наистина ще се разбере какъв е кабинетът от това дали тези хора замазват следите или са склонни да одитират. Не казвам нещо друго.
Водещ: Да. Между другото, опозицията, както има и много и от протестиращите хора и наблюдатели от онези недолюбвани НПО,и искат одит. Това служебно правителство всеки в ресора си да каже, абе, вижте какво, това и това и това.
Арман Бабикян: Това е нормално и дали ще правят нормални избори.
Водещ: Да.
Арман Бабикян: Да видим Или пак ще се преследваме по секциите, по тъмнините с чували и няма да прилича това на избори, а на някакво такова среднощно премеждие.
Деница Сачева: В този смисъл, по отношение на изборите, може би е много добра новина, че министър Цветанов, освен, че вече няма да бъде министър на вътрешните работи и няма да бъде вицепремиер, може би е много добра новина, че няма да бъде и национален координатор на ромската декада, защото смятам, че…
Водещ: Твоята болка?
Деница Сачева: Да, защото смятам, че неговата роля като координатор на ромската декада беше преди всичко да създаде един криминализиран образ на ромите и да използва тази си позиция, съчетана с поста на МВР шеф, да направи всичко възможно да злоупотреби именно с тази комбинация, така че да накара много ромски гласове да отидат за политическа партия ГЕРБ.
Водещ: Ще видим.
Деница Сачева: Така че ще видим дали сега отново ще има такива…
Водещ: Какво ще се случи. Аз знам, че много ще липсва г-н Цветанов.
Арман Бабикян: На кого?
Водещ: Така задълбочено четеше г-жа Цачева днеска интервюто му в „24 часа” и цитираше…
Арман Бабикян: Той е покъртен от това, че никой не е консултирал с него бъдещия кабинет.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Да. Аз не знам защо той смята, че някой трябва да консултира с него бъдещия кабинет, обаче…
Арман Бабикян: Някой трябва да се престраши да му каже, че най-вероятно и в следващите кабинети няма да ги консултира…
Деница Сачева: Аз настрана от многото, разбира се, неточности и въобще изказа на…
Водещ: Да, там трябва превод.
Деница Сачева: Искам да обърна внимание на нещо, което обаче наистина е много важно.Аз се впечатлих основно от това изречение. Нашата политическа формация е функция на гражданския сектор. Наистина политическа партия ГЕРБ беше партията, която успя да претопил най-много представители на гражданското общество и да ги извади извън обувките им и хора, които сме познавали в годините и във времето като хора, които са имали относителен опит и експертиза, някакси започнаха да служат на глупостта много бързо.
Водещ: Нона Караджова., Дияна Ковачева, те дойдоха от NGO, нали така?
Деница Сачева: Те дойдоха от NGO.Това същност мисля, че и самият Мирослав Найденов беше представител на NGO, така че това е едно явление, което по никакъв начин не трябва да се допуска за в бъдеще.
Арман Бабикян: Министърът на еврофондовете.
Деница Сачева: Да. Просто да се претопява по този начин гражданският сектор е наистина нещо, което е страшно опасно. Настрана от това, че беше разрушена държавата и бяха разрушени основни фундаменти, това също е част от общата разруха и от това да се твърди, че ето, ние сме представители на гражданското общество, ние слушаме народа. За мен ум, който съзнателно пълни с въздух глупостта, за да се възползва от нея или пък съзнателно приема да бъде служител на глупостта, в крайна сметка, рано или късно ще пасе патки, така че призовавам всички хора, които смятат себе си за умни и независими, да не допускат да бъдат използвани по такъв начин.
Арман Бабикян: Не.Всички сме част от един цирк, за неме.Този номер с НПО, която живяла, живяла, та сюблимирала в партия, го правиха вече от НДСВ го правиха, от ГЕРБ го правиха.
Деница Сачева: Това като „Червената шапчица”.
Арман Бабикян: Г-жа ти Кунева го направи сега. ТО вече толкова пъти има римейк целият този цирк, че на никой вече не му е интересно.
Водещ: Не. ГЕРБ откровено си привлякоха конкретни хора от конкретни места.
Арман Бабикян: Не. Те самите бяха сдружение, ако си спомняте. Те не бяха партия.
Водещ: Да, сдружение.
Арман Бабикян: НДСВ също.
Водещ: Да, да.
Арман Бабикян: Г-жа Кунева също беше движение, каквото и да значи това нейното.
Водещ: Да. Тя в началото обясняваше как партиите са едно отвратително нещо и не щеше да го направи, да.
Арман Бабикян: Цялото това упражнение, то тече повече от 17-18 г. и мисля, че зората му пукна някъде в зората на вестниците на моя приятел Петьо Блъсков, който тогава говореше за синьо-червената мъгла, ако си спомняте. Как всичко е едно и а също, партиите са едно зло и всъщност готините хора са тези, които не са в партиите. Сега, понеже няма как да са в партиите, дайте ще правим НПО, пък те после временно ще се появяват като партии преди избори.
Деница Сачева: Ама сега се получава…
Водещ: Трябва да свършваме.
Арман Бабикян: Нали чувате какво става по улиците? Всички казват партиите вън, политиците долу. И как ще се явяват на избори? С дамски хорове или с ловни дружини?Няма как!
Водещ: Това с хоровете е специалитет на министерството на икономиката.
Арман Бабикян: Да, вече да.
Водещ: Двама министри, двама от Хасково, двама пели в хора.Там има вече профил.
Арман Бабикян: И трябва да намразиш политиците и партиите…
Деница Сачева: Което също е много опасно. Политика се прави с политици, държава се прави с граждани. Нещата трябва да бъдат много ясно разделени.
Арман Бабикян: Естествено. Няма нищо по-нормално от това да вкараш тази енергия в партиите, а не да ги отблъскваш
Водещ: Приключваме засега. Да видим какво ще направи служебния кабинет в близката седмица и както се вижда, пак ще говорим и пак ще го гледаме. Деница Сачева Арман Бабикян, мерси.          

Разговор с Деница Сачева, ПР специалист

БНР, 12+3 | 05.03.2013

Тема: Кризисен ПР
Гост: Деница Сачева, ПР специалист

Водещ: Ще продължим сега с Деница Сачева, специалист по политически ПР от там, докъдето стигнахме преди малко с журналиста Иван Бедров, а именно, здравейте, за това на какво е равно мълчанието в една ПР стратегия по време на криза.
Деница Сачева: Добър ден. По време на криза мълчанието може да се окаже много опасно, тъй като това, от което имат нужда хората по време на криза е точно обратното – те имат нужда да разберат какво се случва и имат нужда някой да им посочва правилната посока, пътят, накъдето трябва да вървят. Обикновено вакуумът на информация, вакуумът на комуникация никога не остава незапълнен. И в моята практика, обикновено, когато се мълчи при криза, това е, така, се създава много добра среда за слухове, за митове и за много по-голяма паника.
Водещ: И съответно за увеличаване на напрежението, което пък точно в такава ситуация предполагам, че не е най-добрата перспектива. Ако пренесем това, което казвате конкретно върху начина, по който говорят политиците, техните действия около протестите, струва ли ви се прекалено много да искаме и да очакваме от тях, че в такава ситуация трябва да има един стратегически поглед напред, а не да се върви след онова, което казва улицата? Какво имам предвид? Може би не го обясних много ясно…
Деница Сачева: Разбрах ви. Вижте, много дълго време в България беше разграждана държавността и институциите девалвираха. Твърде дълго време политиците очевидно не са били представители, изразители на интересите на народа или поне една голяма част от политиците и всъщност се получи тази разрез, който виждаме в момента. Защото без съмнение част от протестите са организирани, но друга част от тях са напълно спонтанни. В момента емоциите надделяват със сигурност над разума. Защото разумни послания в момента трудно могат да пробият и трудно могат да бъдат чути. Това е доста дълго време, в който е имало период на лъжа и на самозаблуда за това кое е и какво е политика. Позволихме, особено през последните четири години за политика да се говори по един доста циничен и грозен начин. Политиката не само стана мръсна дума, но и напоследък започна да се олицетворява с глупост, което наистина разруши много сериозно сърцевината на обществото.
Водещ: Откривам една…
Деница Сачева: … И в момента политиците трябва да бъдат отново не хора, които да бъдат част от народа, а трябва да бъдат лидери, трябва да бъдат водачи, трябва да сочат посоката на това накъде да се върви и какво да се прави, и трябва обратно да върнат доверието си, че те са представителите на народа, на хората. Защото тези всички граждански квоти, които ние искаме, имам предвид хората, които протестират, всъщност в крайна сметка са желание за работа и за политика. И обратното ,политиците пък всъщност за какво сме ги избрали – те трябва да представляват гражданите. Те затова са политици. В момента отново се объркват основни понятия и смятаме, че с граждански квоти ще заместим политиката. Според мен, това е невъзможно. По-скоро трябва много ясно да си дадем, да разберем какво значи политиката и да започнем да изискваме от политиците да бъдат истински политици.
Водещ: Да, това е много важно. Аз смятам, че политиката се учи. Тя не е просто като да дойдеш от някаква професия и да отидеш в парламента и да бъдеш политик. Откривам едно много интересно проучване, не знам кога е публикувано от ПР Репортер, според което само 14% от кризите представляват случайни и неочаквано събития. 86% и повече процента са по-предвидими и могат да бъдат прогнозирани. Това ме кара да се запитам, тъй като тук имаше много изненадани хора. Не са ли много, много далеч политиците ни и от този тип ПР, да го наречем най-общо кризисен ПР?
Деница Сачева: В комуникациите, предполагам, че и не само в този сектор, а въобще вероятно в бизнеса от години не се говори толкова за управление на кризи, колкото за управление на риска. Така че мисля, че е крайно време и в политиката да започнем да говорим за управление на риска. Защото в голяма степен това, което се случва днес, то можеше да бъде предвидено. Можеше да бъде предвидено, че рано или късно хората няма да могат да издържат на цялата тази политика на абсолютно игнориране на малкия и средния бизнес, на цялата тази политика на рестриктивност на доходите, на това в икономиката да просперират хора, които имат съмнителни качества и съмнително образование. Рано или късно просто нямаше как да не се стигне до тук.
Водещ: За малкия и средния бизнес ще говорим след малко. Благодаря ви. Чухме Деница Сачева, специалист по политически ПР. 

Професионалният пиар Деница Сачева: Пожарникарят заряза държавата в пожара

в. Банкер | Слава АНАЧКОВА | 02.03.2013

Г-жо Сачева, успя ли някой да си направи пиар от оставката на правителството?

- Доколкото пиарът означава управление на информацията и комуникациите, никой не успя да извлече дивидент, тъй като никой не управляваше ситуацията. Но ако говорим за пиара като публичност – да, страшно много хора, които от години не бяхме виждали и дори бяхме забравили, изпълзяха на повърхността и изведнъж се представиха за гражданско общество. България в момента е истински Вавилон – има недоволни не само от сметките за ток, но и от застрояването на Банско и Пирин, има хора, които искат екологично чиста храна и по-добро здравеопазване, други се бунтуват срещу банките, на протест излезе дори един фалирал строител, защото бизнесът му е съсипан. Според мен една част от тези протести са напълно спонтанни, други са организирани, но те никога нямаше да станат толкова масови, ако в дъното на нещата наистина нямаше недоволство. Получава се лавина, което означава, че тотално е скъсана връзката между това, което се случва в живота на обикновения човек, и това, което се рисува като политическа реалност в страната.

Къде се крият причините за това разминаване?

- Оказа се, че твърде дълго време политиците и медиите си бяха самодостатъчни. Политиците си мислеха, че техните избиратели са медиите, а медиите смятаха, че техните читатели и зрители са политиците. И се създаваше впечатлението, че всичко е наред и няма никакъв проблем, докато очевидно в държавата е вряло и кипяло. Случващото се днес е резултат на активна глупост и пасивен ум. Някак си глупостта се издигна в култ, а простотията се превърна в институция. Колкото по-глупаво се изразяваха политиците, толкова повече ни се обясняваше, че това е нормално говорене и автентична политика. И това започна лека полека да разлага институциите, медиите и цялото общество.

Предсрочните избори ще ни извадят ли от тази криза?

- Нека говорим прагматично – какво ще се случи при служебен кабинет! Десетки проблеми реално няма да могат да се решат. Говори се, че дори след изборите няма да е никак лесно да се сформира кабинет – партиите ще дискутират, ще се коалират, ще се изнудват… Което означава, че през следващите пет-шест месеца България ще е забранена територия за инвестиции – и чуждестранни, и местни. Междувременно през периода на служебното правителство уличните протести и крясъци за възмездие така ще блокират държавната администрация от страх, че тя няма да изпълнява задълженията си. Почти съм сигурна, че голяма част от българските компании, които очакват пари по различни европейски програми, ще имат сериозни проблеми с получаването им. Просто цялата държава ще буксува.

Значи не одобрявате оставката на правителството?

- Смятам, че това е абсолютна абдикация от отговорност. Бойко Борисов подаде оставка, защото отново мислеше за своя пиар, а не за това, което трябва да направи като премиер. И който го е излъгал, че като докара камион с прасета в своя подкрепа и напише "Бойко Борисов кръстник на свиневъдите", ще му направи страхотна услуга, много е сбъркал. Това може би е логичен завършек на сегашното правителство, но в никакъв случай не създава добър имидж. Борисов вероятно си е мислел, че като се оттегли, ще спечели огромна червена точка, а хората ще започнат да се вайкат и да го молят да се върне, защото е единствен. Но реално погледнато се случи точно обратното. Той влезе в ролята на пожарникаря, който заряза държавата точно когато имаше пожар. И за пореден път Борисов показа, че не е смел. Сега толкова много проблеми ще излязат на повърхността, че всички политици ще стоварят вината върху него и хората накрая пак него ще мразят. Собствените му депутати също ще започнат да го изоставят, защото на много от тях вече им мирише на провал. Едно от доказателствата за това са проблемите в здравеопазването, които в по-голямата си част се коренят в Закона за бюджета на Националната здравна каса и благодарение на ГЕРБ нейният управител е изцяло подчинен на Народното събрание. А утре като нямаме парламент, кой ще регулира проблемите в сектора? Хората, които не познават технологията, по която работи държавата, смятат, че оставката действително е била единственият изход, но изобщо не е така.

А какъв е изходът?

- Отговорното поведение беше друго – Бойко Борисов трябваше незабавно да представи план за излизане от кризата с няколко мерки и да изкара мандата докрай. Най-лошото в тази ситуация е, че основни фундаменти на демокрацията, благодарение на които България се появи на картата на европейските държави и стана част от Европейския съюз, бяха сериозно компрометирани. Затова ролята на всеки интелигентен човек в момента, независимо дали е граждански активен или не, е да обяснява какво представлява държавата, какво означава демокрацията и общо живеенето. Необходимо е всеки мислещ да ограмоти поне трима немислещи, за да си спасим държавата. Разбирам всеки един, който е беден и гладен, съчувствам му, но той трябва да знае, че неговият гняв и неговият глад могат да направят нещата много по-лоши. Агресията нерядко е майка на глупостта и апелът ми към протестиращите е да не са толкова безпардонни, а вместо това да проверяват добре компроматите, която им размахват пред носа. В този ред на мисли всички опити да се прави пиар от ситуацията ще бъдат пометени, защото сега изобщо не става въпрос за опаковката – съдържанието е нарушено много дълбоко.

Но политическите лидери дадоха и дават всичко от себе си да извлекат дивиденти от случващото се и ако съдим по речите им, предизборната кампания определено вече е в ход…

- Не откривам особен смисъл в говоренето на Бойко Борисов, а поведението му на консултативния съвет при президента Росен Плевнелиев и начинът, по който три пъти го прекъсна, смятам за абсолютно скандално. С говоренето си Цветан Цветанов пък винаги се е опитвал да надскочи собствения си интелектуален потенциал, в резултат на което думите летят над мислите му без всякаква връзка между тях. Що се отнася до Сергей Станишев, той направи толкова рязък завой към популизма, че неговият вербален комунизъм ме плаши много повече от реалния вандализъм на улицата. Иван Костов също доста промени своето говорене, напоследък звучи изключително прагматично и се опитва да насочва към конкретни неща. Но създаденият му образ на човек, който не е правил добри неща за България, пречи на хората да възприемат думите му. Изключително добър оратор, може би един от най-добрите в парламента, е Лютви Местан. Лично аз имам своите задръжки по отношение на партия ДПС, но речта на лидера й при дебатите за оставката определено беше доста съдържателна. В момента Росен Плевнелиев също се опитва да промени поведението си, защото той пък се бори с голяма доза обществено неодобрение. Да, много хора гласуваха за него, но компромисно. Малцина са тези, които убедено вярват, че той е президентът на България. И в тази кризисна ситуация много си личи липсата на обществен опит при него. Той беше успешен бизнесмен и като такъв беше успешен регионален министър. Но определено не беше подготвен за ролята на обществен балансьор, който да осигурява най-висшата хармония в обществото. Много е важно какво ще направи Плевнелиев през следващите седмици. Ако не съумее да се справи със ситуацията, ако си изиграе глупаво козовете и действително си позволи да предложи съветниците си за правителство, както се говори, може да се окаже първият президент, на когото ще му бъде поискана оставката.

Основните протести повлякоха други след себе си, но в деня, в който Борисов подаде оставка, пред парламента имаше 2-3 хил. души. Кога толкова малко хора са сваляли правителство?

- Борисов според мен си подаде оставката, защото спря да има международна подкрепа. Той самият призна за телефонен разговор с Путин, а градските легенди разказват, че непосредствено преди оттеглянето си е бил в американското посолство. Какво наистина се е случило вероятно ще разберем след време, но при всички положения нито протестите, нито окървавената глава свалиха кабинета. Личното ми мнение е, че след като успя да пренесе принципа "тука има-тука нема" от Министерството на вътрешните работи през местната власт до Министерския съвет, той се опита да го приложи и в международен план, но абсолютно сбърка. Борисов се озова в менгемето между САЩ и Русия, без да е полезен нито на едните, нито на другите. Опита се да скрие този факт, но не успя, защото след оставката му последваха редица неадекватни прессъобщения от Министерския съвет. Първото известие, според което Бан Ки Мун му пожелава успех на изборите, бе опровергано от говорителя на генералния секретар на ООН. Следващото съобщение беше, че израелският премиер Бенямин Нетаняху също му пожелава успех и понеже не всеки у нас владее иврит, не успяхме да разберем дали информацията е автентична. Но когато поздравлението на британския министър-председател Дейвид Камерън за позицията на българското правителство за "Хизбула" беше представено като лична подкрепа за Борисов на предстоящите избори, стана абсолютно ясно, че премиерът в оставка се опитва всячески да внуши, че продължава да има международната подкрепа, която на практика е загубил.

Каква личност е способна да спечели доверието на избирателите на предстоящите предсрочни избори?

- Всяка политическа сила, която поддържа разумно, спокойно говорене, но се отвори и за гражданска квота, ще има успех. Хората имат остра нужда да чуят нещо по-разумно, защото твърде дълго слушаха пълни глупости. Лично аз бих вярвала на човек, който е добронамерен към света, но може да бъде решителен и когато е необходимо, да вземе и по-твърди мерки. Хората искат решенията да се взимат сега, веднага. Не е коректно непрекъснато някой да ги лъже, че нещо се прави за тях. Затова съм против идеята за нови лица в политиката. Тя се нуждае от светли умове, а не от нови лица – сменихме достатъчно до момента. И Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов бяха нови лица. Политиката е арена за хора, които са напълно себереализирани и са в онзи етап от живота си, когато искат да дават и да правят нещо за другите. Лица, които тепърва ще учат, ще ходят на специализации, ще структурират бизнеси или ще си купуват апартаменти, няма как да са полезни за обществото. Най-голяма нужда от това политиците в България да са умни има бизнесът. Защото умните политици създават условия за качествен бизнес, а той от своя страна – условия за качествен живот на хората. И това е нормалната логика, която трябва да се следва.

Стр. 12

Реклама и PR в Едно

www.karieri.bg I Светлана ЗОРОВА I 21.02.2013

Може да не е седмицата на Sofia Design, Sofia Dance, Sofia Architecture или Sofia Contemporary, но пък е седмицата на Рени Ризова – експерт "Реклама" в платформата за съвременни изкуства и култура ЕДНО. Рени е завършила семестриално специалността "Масови комуникации" с профил "Връзки с обществеността" в Нов Български Университет (НБУ). Както самата тя изтъква, обещала си е да приключи с писането на дипломната работа до 2014 г.

Интервюто й е част от Кариерен клуб: Маркетинг, Реклама и PR, който представя разкази от първа ръка на млади и утвърдени специалисти и дава практична информация на онези, които искат да се развиват професионално в тези сфери.

Начални стъпки

Както повечето студенти, така и аз започнах със стажове. Първо бях на стаж в един вестник, а след това прекарах известно време в агенция за медиа планиране, където за кратко време научих доста за медийния пазар у нас. По време на обучението ми в НБУ бях член на студентско сдружение "PRaxis", което основахме с колеги. Там помагахме основно като доброволци при провеждането на различни корпоративни, социални и образователни събития и по този начин създадох много контакти с хора от различни професионални сфери.

Именно през 2011 г. един от тях ме препоръча за стажант в отдела по връзки с обществеността на фестивала за съвременен танц Sofia Dance Week, където се срещнах със страхотния екип на ЕДНО. След края на фестивала те ме поканиха да работя с тях и всъщност така започна кариерата ми.

Смятам, че най-голяма роля за това назначение изиграха сериозното ми отношение към работата и умението лесно да комуникирам с различни тип хора. Ето защо бих препоръчала на онези, които са се запътили към сферата на рекламата и PR-а, да бъдат проактивни, креативни и да вярват в себе си. Много е важно да не изневеряват на принципите си и да не спират да се учат от всеки човек или ситуация, които животът им поднася.

ЕДНО?

Като цяло ЕДНО е платформа за съвременни изкуства и култура. Организираме международните фестивали Sofia Contemporary, Sofia Design Week, Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week. Това са четири големи фестивала, които имат за цел да популяризират и утвърдят до голяма степен съвременните култура и изкуство у нас.

Моята работа се състои в това да подготвям и реализирам рекламните стратегии на тези фестивали. Отговарям и за медийните партньорства и рекламните кампании. Истинското удовлетворение от нея настъпва в момента, в който усетя одобрението на хората, които посещават събитията. Както и когато отивам на среща с потенциален партньор и той ме посреща с усмивка и приятните думи колко много му харесва това, което правим. Точно в тези мигове усещам, че всички усилия и емоции на екипа си заслужават и се ценят от другите хора.

В тази връзка, зареждат ме изключително много постоянните срещи с артисти, дизайнери, архитекти, танцьори, маркетинг и PR специалисти, които естеството на работа ми налага. Освен тях, мотивация да продължавам да се занимавам с това ми вдъхват цялостната кауза, за която работим, ентусиазмът и креативността на екипа. Затова е и трудно да определя кой точно от четирите фестивала ми е най-любим. Всеки има нещо уникално в себе си, което го прави специален. И тъй като те са част от едно цяло, то в този контекст любимият ми проект е ЕДНО.

От друга страна,

трудностите и предизвикателствата са ежедневие. Те обаче не ме отказват, а напротив. Мотивират ме да продължавам да влагам усилия в работата си и да намирам правилния път за преодоляването им. Що се отнася до възможни промени… работата ми е доста динамична и смятам, че няма нещо конкретно, което да искам да променя. Може би от забавната страна бих казала, че отмяната на забраната за пушене в офиса не е никак лоша идея.

Една професия

Източниците ми на информация най-често се "подвизават" онлайн. Следя няколко блога и Facebook групи с маркетинг, рекламна и PR тематика. Когато имам възможност, посещавам семинари и професионални събития в този бранш. Няма как да не спомена, че някои от хората, от които съм научила най-много и продължавам да уча, са доц. д-р Десислава Бошнакова и Деница Сачева.

Тези две дами са страхотни професионалисти в сферата, в която работят, и винаги има какво да дадат на своите студенти и заобикалящите ги хора. Освен тях, според мен в този бранш работят изключително талантливи, креативни и ентусиазирани млади специалисти. Като цяло професиите се развиват интензивно и границите между тях започват доста да се размиват. А това вече не знам дали е за добро или може би пък… лошо?

Оригинална публикация 

Разговор с Маргарита Илиева, Христо Иванов, Деница Сачева и Поли Паунова

Дарик радио, Кой говори? | 22.02.2013

Тема: Коментар на Голямото жури по темите от седмицата
Гости: Маргарита Илиева, БХК, Христо Иванов, Български институт за правни инициативи, Деница Сачева, ПР специалист, Поли Паунова, журналист

Водещ: Голямото жури, което ще заседава днес: Маргарита Илиева, български хелзинкски комитет, Христо Иванов, български институт за правни инициативи, Деница Сачева общественик и ПР специалист и колегата журналисти от „Медиaпул”, Поли Паунова. Т. нар. гражданско общество, както всеки петък в ефира на „Дарик” радио, като един служебен кабинет, така ми заприличахте в началото. Разпределяйте бързо…
Поли Паунова: И да подаваме оставка веднага.
Водещ: Здравейте, добре дошли.
Поли Паунова: Здрасти, Нина.
Водещ: Така горе-долу трябва да изглежда служебният кабинет, нали?
Деница Сачева: С повече жени.
Водещ: С повече жени, с повече такива специалисти, експерти в някои области, не политически обременени или как си го представяте?
Христо Иванов: Аз мисля, че Полина Паунова за премиер ще бъде екстра.
Водещ: За вътрешен министър, според мен, по-добре.
Христо Иванов: На двата поста.
Поли Паунова: Добре. Аз ви казах, че веднага подавам оставка, така че…
Христо Иванов: Именно.
Деница Сачева: Не знам как ще си разпределите правосъдието…
Маргарита Илиева: Аз съм… министерството, моля.
Деница Сачева: Добре. Значи всичко е наред.
Водещ: Христо Иванов правосъдие поема, Маргарита Илиева – екоминистерството, Деница…
Деница Сачева: Аз съм социалното.
Водещ: И здравеопазване можеш да поемеш. Ще се намерят ли наистина, това е изключително важен въпрос, с много надежди е свързано съставянето на този служебен кабинет?
Поли Паунова: Не знам тези надежди защо ги споменаваш. Аз мисля, че…
Водещ: Хубава дума…
Поли Паунова: Аз мисля, че от страшното става по-страшно.
Водещ: Е, не, ти си хейтър?
Поли Паунова: Не, не съм хейтър, Нина и сега ще ти кажа защо. Защото в момента, какво значи в момента? Трябваше тези обещания, които се дадоха ден преди оставката на Бойко Борисов, т.е., както той бащински каза на нацията, ей сега ще ви намаля тока, изобщо обеща едни чудеса. Това нещо всъщност няма да се случи. Нали го разбирате и то няма да се случи, защото не можеше да се случи. Кой е министър-председателят в оставка, който ще намаля тока? Служебният кабинет не е сигурен. Вие защо смятате, че ще има служебен кабинет?
Водещ: Как няма да има?
Поли Паунова: Ами, ако Яне Янев състави правителство в рамките на 41-ото НС, вие знаете ли, че на нас ще ни се види песен Бойко Борисов, на фона на Янев, дирижиран от Бойко Борисов. Вчера не знам дали забелязахте, единственият път, в който Яне Янев гласува срещу решение на ГЕРБ, защото след като Яне искаше да уволни Бойко и сложи транспаранти по цяла България, след което мина в жарка подкрепа на управлението и гласуваше с ГЕРБ винаги. Единственият път, в който неговият вот се различаваше от този, който е партиен…
Водещ: Кога? Нямахме време за такива подробности?
Поли Паунова: Беше вчера.
Водещ: Какво направи?
Поли Паунова: Когато той гласува против оставката на правителството.
Водещ: Ами ето, има си позиция. Мислиш ли, че това наистина е възможно? Въобще акълът ми не може да го побере? Яне Янев, премиер?
Поли Паунова: Аз мисля, че абсолютно всичко е възможно. Яне Янев, премиер, Волен Сидеров –вътрешен министър,Цветан Цветанов, негово вице. Всичко е възможно. Всичко е възможно, всичко. В тази ситуация няма нещо невъзможно.
Водещ: Маргарита Илиева.
Маргарита Илиева: Аз не разбирам много от политика. Две неща ми се иска да кажа. Първо, не мисля, че трябва да преувеличаваме. Да, има разпад. Това е ясно, но да фантазираме за това, че Яне Янев може да е премиер, според мен, няма нужда. То донякъде зависи и от границите, които ние ще поставим на това, което може да се случи. Това е немислимо и неслучваемо. И другото, което искам да кажа, в тия няколко дни, от както падна това правителство, различни гласове с различен начин мотивирани, релативизират неговата уродливост. Аз мисля, че това не е правилно. Тя е изключителна. Не е имало досега кабинет, който да направи своя платформа, последователна пропаганда, открито, подбуждането към омраза на законността като такава и тези, които я персонифицират. Такова правителство не е имало и затова независимо от тая сега, много неясна ситуация, с потенциала за всякакви, още по-дълбоки кризи, падането на този мутрокабинет е хубаво нещо.
Водещ: Дали е хубаво нещо? Много е важно да има визия оттук нататък. Какво следва? Това е много важно .
Деница Сачева: Хората, които са вече навън на улицата са страшно разнородни, изключително разнообразни.
Водещ: Да, така е.
Деница Сачева: Част от тях наистина спонтанно протестиращи. Едни от тях започнаха протестите за тока, но навън има хора, които протестират и за много други неща. Има хора, които протестираха срещу правителството. Има, включително лекари, които протестират срещу правилата в здравеопазването.
Водещ: И то много лекари са се включили в протестите, да.
Деница Сачева: Има хора, които протестират срещу случилото се с Банско и това хубаво прокарано решение…
Водещ: Еколози паралелни протести, да.
Деница Сачева: … за застрояване. В момента страната прилича на един голям Вавилон и абсолютно всички протестират за най-различни неща. В рамките на протестиращите,разбира се, има и провокатори. Има хора, националист. Прокрадват се тук и някакви тези, че вероятно част от протестиращите, са активирани и заради АЕЦ „Белене” и че някаква част от протестиращите са платени директно с пари, свързани с руски интереси.
Водещ: Няма как да няма провокатори. Винаги имало е провокатори…
Деница Сачева: Въобще цялата тази ситуация наистина е взривоопасна. В нея, както каза Поли, всичко е възможно. Поведението на Бойко Борисов е за пореден път повече от абсурдно, защото очевидно, че тези хора са навън, защото те протестират срещу негови решения и решения на неговия кабинет в най-различни сфери. Същевременно обаче, той като пожарникар, трябваше да загаси пожарите, а не да оставя цялата страна в пожари и същевременно, на всичкото отгоре, да завърши с такава гротеска. Тръгна да говори отново за себе си, за собствената си сигурност, да вкарва хората в някакви сценарии за всякакви други неща, които са абсурдни. Дори с вчерашното си поведение, той показа не само, че не е добър премиер, той дори не е бил и дори добър човек на службите, защото наруши всякакви правила и всякакви граници на нормалното.
Водещ: Мислители въобще, че политиците действително разбират какво искат хората на улицата? Струва ми се, че пропастта между тях наистина е огромна? Разбират ли? Според мен, не разбират. Мислят само за властта, която имат, за облагите, които са там и наистина не могат да разберат какво е да имаш заплата 300 лева и сметка за ток, 200? Христо?
Христо Иванов: Аз ще взема повод от това, което ти каза. Много е важно сега, всъщност всичко това, което… се случва сега. Много е важно да се съберем, така да се каже, като общество и да се насочим към една ясна дефиниция за това какво е естеството на кризата, която имаме и един реалистичен план за излизане от нея и едно очакване, надявам се, че все пак няма да е Яне Янев, а президентът да формулира такъв изход и затова е много важно бързо да се фокусира върху него. Кризата естествено, всички тези групи имат своите причини да недоволстват. Огромна част от тях са под социален знаменател и това е очевидно за всички, но по-дълбоката част от криза и Маги загатна за това. Хората, ние не можем да намерим разумен изход от всички тези социални кризи, защото има огромно недоверие в институциите. Хората чувстват тоталната ерозия на институциите и на правилата и на закона и…
Водещ: Освен на политическата класа, и на институциите?
Христо Иванов: Да, да. И ние фактически оставаме без това правителство ни оставя без онази инфраструктура на взимане на решения, която наричаме демокрация. Тя беше ерозирана и ударена в сърцето, по начин, който сега не ни позволява да поведем разговор за отделните – за сметките за тока, за сметките за водата, за лекарите и т.н. Ние не вярваме на медиите, не вярваме на НС, не вярваме на партиите, но трябва от гледна точка на тази дефиниция, трябва много ясно да си кажем. Няма демократична система без партии. Ние нямаме2 г., за да пишем нова конституция. Хората, които в момента подклаждат риторика за ВНС и за нова конституция, са същите безотговорници, каквито са хората, които искат да ловят риба в мътна вода, да ескалират тази криза, за да се надяват, имаше виц как се съживява политически труп. С газов пистолет, сега съживяваме политически труп с ВНС, Волен Сидеров и всякакви други политически трупове, които се разхождат такива маргинални…
Водещ: И популистки?
Христо Иванов: И популистки, да, които се надяват да яхнат всичкото това нещо. Ние като общество трябва да кажем, че оставаме ясно на територията на институционалната демокрация, на тази конституция. Тя може да има конкретни неща, които да трябва да се поправят и работим за оздравяване на институциите си.
Водещ: Посланията от улицата обаче не изглеждат толкова ясни. Те изглеждат хаотични. Те изглеждат объркани и ВНС е нещо, което се споменава в исканията на хората.
Поли Паунова: То няма да реши обаче…
Водещ: Нова конституция, отзоваване на депутатите…
Христо Иванов: Освен това, взимам повод от това, което Христо каза…
Водещ: И мажоритарна система.
Поли Паунова: Хората искат нещо си. Аз не бих се наела да кажа какво искат хората, защото сред тези хора има лекари, които протестират справедливо. Има дори полицаи, които не са доволни от това, което се случва. Има всякакви най-нормални хора, на които им е писнало от цялата мутрокация в България, от едноличното управление.
Водещ: И е много важно да формулират какво искат.
Поли Паунова: Но в това време се появяват доста удобно по всички медии, по всички телевизии, излизат едни 5-6 души, свързани по някакъв начин с различни политически проекти, повечето от тях маргинални.
Водещ: Говориш за лицата на протеста ли?
Поли Паунова: Не, не бих казала, че това са лицата на протеста, защото, колкото и Даниела Пеловска, която Бойко Борисов заведе в МС, за да каже тя колко той е прекрасен и лице на протеста, толкова и тези хора са лица на протеста. Аз не бих могла да кажа дали наистина са ги организирали.
Водещ: Разбирам, да.
Поли Паунова: Но това, което се чува, хора, които не са чели веднъж конституцията, да искат да я променят, хора, които искат да се връща народния съд, да има национализация, те искат член първи. Те искат Бойко Борисов в един засилен вариант и без парламент и ако това се случи…
Водещ: Звучи страшно.
Поли Паунова: … тази държава няма да я има, разберете го това! Не може да има искания, които са против законовия ред.
Деница Сачева: Днес имаше едно много шокиращо интервю на хората, които са свързани с протеста Янко Петров във в. „Преса”, в което той казва, че анархизмът в и чист вид е нещо добро. Мен такива изречения просто ме плашат, защото това означава, че наистина тези хора не осъзнават какво може да се случи и всъщност какво искат. Така че за мен ключовото в момента е да се намери начин да се овладеят всички емоции и да се почне наистина с най-важните, най-неотложните проблеми., с онези, които наистина изкараха хората на улицата.
Водещ: Като бедността, нека да ги кажем наистина. Бедността, нали? Бедността, монополите?
Поли Паунова: Бедността е единственото нещо, което изкара хората на улицата.
Водещ: Абсолютно.
Поли Паунова: Защото тези хора, ако можеха да си платят сметката за ток, те не биха вили по улиците. Истината е, че когато ти вземаш 300 лева заплата, а получиш 200 лева сметка за ток и трябва да си платиш телефона, водата и не знам още какво, да не влизаме в риториката на БСП, защото всъщност всички това правим от един момент нататък, а да припомним, че вчера БСП казаха: Да, ние идваме на власт и започваме да строим АЕЦ „Белене”.
Деница Сачева: Така че служебното правителство трябва да започне веднага с решаване на няколко много важни проблема, които са свързани точно със сметките, със здравеопазване и най-вече с …
Водещ: И монополите, да не го забравяме, монополите, борбата с монополите?
Деница Сачева: Служебният кабинет няма да оправи монополите за 2 месеца, но може да започне.
Водещ: Може да започне. Грехота ще е, ако не започне.
Маргарита Илиева: Аз искам да кажа нещо за мотивацията на тези, които протестират, като ще говоря не за тези, които протестират за …Те са съвсем отделни за мене. Тези, които протестират за т. нар.сметки за ток, според мен, са мотивирани, макар и без да могат да го артикулират и може би не е и толкова важно за тях, да го артикулират, не само от бедността си. Според мен, на едно ниво критична маса хора са докарани до едно негодувание, което може да се изразява в протести срещу сметките, но се корени и в, може би не и включително във, но в едно чувство за това, че те са от години насам, със сигурност, целият мандат на това паднало правителство, обект на злоупотреба, че те са като суверен, от който произтича властта, предмет н а злоупотреба от тези, които би следвало да бъдат наши слуги и това за мен е важно. Затова аз не ги презирам тези протести. Не мисля, че те са протести бе з кауза…
Поли Паунова: Никой не ги презира.
Маргарита Илиева: Не говоря за вас. Говоря по принцип. Има и гласове, които противопоставят например принципните протести за защитата на природата и правовата държава в един по-артикулиран начин,а тези протести, които уж са без кауза. Според мен, на едно ниво това също са протести срещу властниците, които също злоупотребяваха с институциите, с процедурите, с властта, която е инвестирана в законодателния орган, за да преследват частни интереси.
Водещ: Край, Марго, трябва да спрем за новините на „Дарик” радио и след това се връщаме тука в студиото да поговорим наистина за смисъла на тези протести. Слава, Богу, че ги има. Страхотно е, нали, нямаме спор? Цялото голямото жури, наистина надявам се и цялото общество, всички сме за протестите. Спираме, новините и после. Концепцията на голямото жури, когато я измислихме преди много години, беше точно такава. Всеки петък тук да събираме хора от гражданското общество, хора, които имат позиция и мнение и могат да го кажат в националния ефир на „Дарик” радио. Кое обаче е гражданското общество, което е вън на улицата, което протестира, защото страната наистина е залята от протести и какви послания дава това гражданско общество? Казахме си в началото, че понякога са объркващи, противоречиви посланията. Дали могат да се формулират, първо, второ, трето, четвърто? Така ще продължим този разговор в „Голямото жури”. „Голямото жури” – Маргарита Илиева, хелзинкски комитет, Христо Иванов – Институт за правни инициативи, Деница Сачева, ПР специалист и общественик и Поли паунова, колегата журналист от „Медиапул”. А сега колегата от „Дарик радио Нико Тихов точно с един запис, който той е направил на това гражданско общество. Кои са те, Ники?
Репортер: Здравейте. Както знаете, повечето репортери на Дарик сме навън сега на улицата тази седмица и снощи, след като беше свършил вече протеста, вече се бяха разотишли повечето хора, се заговорих с едно момче, който не ми каза нещо съвсем ново. Всичко това, което ми каза, е било казано, но много ми хареса как го формулира за 5 минути, от които сега ще чуете. Те 3 минути ще чуем всъщност.
Водещ: Как се казва това момче?
Репортер: Представи се като Живко…. Дава името, защото повечето хора искат да са анонимни, така че…
Водещ: Имаше ли лице? Маска?
Репортер: Да, да. Нямаше, съвсем си беше така. Разговорихме се и много ми хареса едно нещо, което не можа да го каже на записа. Каза „Нямаме лидери и каза, че защото не можеш да обезглавиш нещо, което няма глава. Това много ми хареса, което не се хвана на записа. Но това е. Бил е на протестите от неделя. Всеки ден е бил на Орлов мост и чуйте какво каза.
Водещ: Нека да го чуем сега. В плейлиста е сложен този запис. Хайде, пускаме го.
Гражданин: Този протест няма лидери, по простата причина, че му писна от лидери на тоя народ. Нямаше и идея. … Всяка вечер, по простата причина, че накъдето реши масата, на там се движи. Имаме само едно нещо единствено, но нямаме лидери и това ни опазва до ден днешен. Който дойде и ви каже, че той е лидерът или той е създателят на този протест или той е учредите или това са исканията ни, лъже, както г-жата, която се появи при Бойко, както, който и да е се е показал и е казал ние искаме това и това и това. Ние, софийското движение, което се появи, което се роди, от неделния протест не може да има лидери, защото се роди, благодарение на протеста в провинцията. Искаме да изчакаме в неделя да пристигнат хората от провинцията, те да ни кажат техните искания и всяко едно искане, което ние припознаем, ще го подкрепим.
Репортер: А защо, според вас, онзи ден имаше толкова насилие по време на протеста, днеска успя да бъде толкова спокоен?
Гражданин: Не само днес и вчера, защото вчера и днес полицията не ни нападаше и никой не ни провокираше по такъв начин. Фактът, че ни биеха, те видяха как им се отразява. Ние се размножавахме. На всеки един бой, който се случваше, на другия ден тука идваха още толкова хора, поне още толкова хора. Същото се случваше и във Варна, по градовете. Хората видяха, че колкото повече насилие се вижда по телевизията, толкова повече ще ни подкрепят хората, защото ние, единственото, което искаме, е нормален живот. Искаме да дойде промяна до нормален живот. Аз това го повтарям постоянно. Съгласен съм дори, де да знам кой, Мао да дойде да ме управлява, стига да ме управлява така, че аз да живея нормален живот. Той да дойде и да каже: Хора, аз ще нося личната отговорност пред вас и тая лична отговорност се случва по този начин. Ще съм готов да идвам при вас всеки божи ден и ако някой, по някакъв начин не е доволен от мен, аз ще си подам оставката същия ден.Така съм съгласен още днеска Бойко Борисов да се върне на власт. Аз нямам против, нито Бойко лично, нито никой, както и повечето хора.Тука има хора, които са гласували за БСП и за СДС, за ГЕРБ. Има всякакви хора. Тука не сме хора, които сме от партията на еди кой си. Тука сме българи, на които им писна да са бедни, жадни и гладни. Обясняват англичаните, че сме прекалено бедни и опасни за тяхното общество, за да отидем при тях.
Репортер: Просто искате някой честен?
Гражданин: Искаме честен начин на живот, а не някой честен. Някой честен няма. Такъв няма и не се е раждал и няма да се роди Раждали са се Исус и Левски, ама те едва ли ще се родят скоро и едва ли ще управляват. Нека да дойде човек, който да ни каже нещата ще се случат така, така, така, така. Вие трябва да изтраете 15-20дена, 1 г. трябва да изтраете, но да носи отговорност за думите си и още в момента, в който влезе в парламента, да си подаде имунитета, да си свали имунитета, за да може да носи отговорност. Не може един шофьор на рейс днес като се блъсне, по презумпция да е виновен и да влиза в затвора, а един човек, който управлява 8 милиона, по презумпция да е невинен. Това е невъзможно.Това е смешно. Той трябва да носи отговорност за действията си. Не може един човек, който управлява една държава от 8 милиона да е безотговорен. Трябва с идването си да каже:Ей, хора, докато минималната заплата е 400 лева, аз не мога да взимам 4000 лева. Не ме интересува как се казва, не ме интересува какво е казал, какво е правил, но искам да се, ако ще ми пуснете интервюто, искам да подчертая, че това е моето личното искане. Нямам правото и не съм лидер на никой и не съм никакъв, за да говоря от името на протеста. Аз говоря от мое име. Лично име и това е причината аз да идвам на тия протести.
Водещ: Това беше Живко. Живко, едно от момчетата, които са от първия ден на протестите. Говореше от свое име. Нямат лидер. Чухте горе-долу какво формулира той. Кои са хората на улицата? Моля ви се да поговорим за това! Кои са протестиращите? Какво искат? Как тази енергия да се канализира? Под каква форма? Възможно ли е да се обединят тези хора по някакъв начин?
Поли Паунова: Първо, искам да кажа нещо много важно. Това, което чухме на записа, не знам дали останалите ще се съгласят. Този човек, Живко, Живко, нали така, който иска и е съгласен да го управлява Мао и даже още иска да го управлява Бойко Борисов и не знае оттам нататък какво иска, освен здрава ръка и свален имунитет на министър-председателя, ето, това е вредно. Тези хора, които чуваме с подобни искания, всъщност ги обсъдихме преди малко. Не може ти да искаш да вървиш срещу законовия ред, защото, ако дойде Мао, ти вървиш срещу законовия ред. Идеята на протести, заради самите протести и идеята на това, че ние се бунтуваме, защото сме недоволни от всичко, но без да дефинираме ясно какво. Аз мога да кажа от какво съм недоволна. Аз бях на всеки един протест на Орлов мост през лятото и съм сега на всеки един екологичен протест и с повечето оттук сме се виждали там неведнъж и аз знам какво искам. Аз не искам застроен Пирин, аз не искам застроен Иракли, защото искам да мога да отида на почивка. Искам да си почивам така, както искам. Аз не искам съдебната система да е разграден двор. Впрочем, ние трябва да поговорим за уволнението на Галина Тонева. Това е една тема, която мина…
Водещ: Това е една важа… мина като че ли изключително незабелязано, обаче е изключително важно.
Поли Паунова: Да, която профуча. Всъщност това нещо показва цялата безотговорност на това управление. Разберете, не може да се иска анархия, защото това, което вчера Бойко Борисов направи в НС, обявявайки, че Ахмед Доган бил поръчител на атентат срещу него, това е анархия или това е изражението на тези искания. Разбирате ли? Това е налудно!
Водещ: Какво се случва…
Репортер: Може ли само и аз да се включа? Не мисля, че е редно да му изкарваме думите извън контекст, защото той не казва, че иска да го управлява Мао или че иска да го управлява Бойко, защото това са все пак двама съвсем различни човека, Бойко и Мао и…
Поли Паунова: Наистина ли са различни човека? Шегувам се, не, заради …
Репортер: Ами… много подобни всъщност, защото и Хитлер и Сталин са много подобни, но въпросът е, че хубаво. Той каза Мао, Борисов. Сега вие казвате, че той дори може да иска анархия. Той не може да иска и Мао и Борисов и анархия.Обаче вие му разбирате погрешно думите. Той дава примери и сам казва, че…
Водещ:Който, както го е разбрал, Ники…
Репортер: Всеки иска нещо различно. Просто да има нещо и много интересно…
Водещ: Ама какво е това нещо? Това нещо е най-важното нещо?
Деница Сачева: Искам да те прекъсна за момент и да ти кажа, че това, което се случва в момента, ние трябва да проявим малко разум към него.
Водещ: Здрав разум, да.
Деница Сачева: Защото хората всъщност протестират срещу това, което те избират и трябва по някакъв начин да им бъде обяснено на тези хора, че ако те продължават с тези искания, по този начин, с объркани концепции в главите, с неяснота какво точно искат, те няма да получат онази справедливост, за която е борят. Ние трябва с търпение да им обясним на тези хора, колкото и на мен да не ми е приятно, че слушам такива приказки, при това от млади хора, аз искам да проявим търпение и разум и да им обясним. Тази справедливост, която те искат, няма да бъде постигната по този начин, който те искат да го направят. Няма механизъм, по който гражданите, които до вчера примерно са били обикновени редови граждани, работници, няма механизъм как те изведнъж да дойдат и да започнат да измислят законите, да правят правилата. Няма как да се случи демокрацията без партии. Няма как да избират. Те са всъщност тези, които до вчера може би са гласували за Бойко Борисов. Ето, Бойко извика един човек от народа.
Репортер: Да, той го каза, да.
Деница Сачева: Човекът от народа доказа, че ако си абсолютно човек от народа, без никакво образование и без никакъв здрав разум в главата си, ти не можеш да управляваш. Стана ясно, Бойко Борисов, всички твърдят, че е министър-председателят, който най-много е слушал народа. Е, като най-много го е слушал народа, защо накрая пак се стигна дотам?
Репортер: Но също така и Тодор Живков много е слушал народа.Въпросът е, че не можем да снизхождаваме младите хора и да им казваме вие нищо не знаете…
Деница Сачева: Да.
Репортер: … защото по времето на монархическа Франция, никой не е вярвал, че понятието република е възможно в 18-и век. Мислили са,че това е нещо, което го е имало в Гърция 200 г. преди това, така че не можем да казваме, че защото нещо го няма в момента, не може д да го има.Трябва да използваме настоящите правила, за да измислим нови. Не да спрем системата и да започнем от нулата, но трябва да се промени нещо.
Водещ: Нещо трябва да се промени със сигурност, но нека да видим как може да се промени? Тук са хора от гражданското общество?
Христо Иванов: Не сме в положение да правим иновации, политически. Бихме могли да се ангажираме с това нещо, но не и сериозно. Страната в сериозна криза и икономическа и институционална и е добре … институциите, такива, каквито са, известни на либералната демокрация в целия развит свят, а не да се отдаваме на творчество. Аз мисля, за да свърна към това, което човекът е каза. Мисля,че това, което човекът каза, трябва да бъде чуто с уважение и респект. Той каза една ключова за мене фраза. Той иска да живее честно.
Водещ: Честно, да. И аз това хванах.
Христо Иванов: Да. И той не вярва, че ще дойде честен човек, който иска да инвестира доверие в него просто, защото се казва Бойко или Мао. Надявам се, че това е ясно, но гаранцията за тази честност, която той търси, в момента очевидно тези хора търсят, да артикулират, да си го представят това нещо. Това е проблемът. Заболяването на нашата способност да формираме лидерство, да разпознаваме лидери, да им имаме доверие, да знаем как да комуникираме с тях, така че те да ни вършат работа на нас и да се грижат за нашия интерес. Ето, върху това трябва да се фокусираме и това да артикулираме, но това може да стане само по един начин – законност и правилата в институциите, които либералната демокрация е доказала и тя работи в приличните страни. Той е обиден от това, което му казват англичаните и съвсем правилно. Той не е обиден от това, което казват Хизбула и съвсем правилно да е обиден от англичаните, защото разбираме всички ние, че това е една развита демокрация и ние не искаме да сме различни от нея. В Англия демокрацията работи с партии, със закон, с отговорно лидерство, а не със селски лидери на въстания, какъвто е бил Мао и какъвто Бойко доста прилича и това е пътят, който…
Водещ: Съгласна съм с теб, обаче мисля си, че тези хора не виждат един човек, който да слушат. Не виждат разумния човек, който да им обяви тези неща и те да го чуят.
Христо Иванов: Те трябва да го излъчат из средите си или да го намерят. Всеки ще види различни такива хора. Няма да бъде един човек. Нека не се отдаваме на такива … представи,че ще се появи един човек.За нас Бойко Борисов…
Поли Паунова: Самият той каза… като един човек, така че това не трябва да го забравяме. Да.
Христо Иванов: Навремето беше царят…
Поли Паунова: Винаги се появява като един човек.
Христо Иванов: Аз мисля, че човекът именно тази опозиция, която той формулира, между това, че иска да живее честно, а не очаква да се появи честен ангел, е именно преодоляването на този модел и аз наистина смятам, че това, което сте идентифицирали като послание, много точно показва момента, този синкретичен момент, в който хората търсят някакви неща. Напипват идеите и преживяват това нещо. Именно това и Маги го каза. Хората протестират, той каза, аз съм готов да чакам…
Водещ: Кажете ми колко и ще чакам, да, кажете ми, обяснете ми.
Христо Иванов: … но първо трябва да има ясна програма, която му гарантира честност. Хората протестират, заради своето достойнство. Искат да живеят по достоен начин в рационално, разумно общество, където се носи отговорност и има отговорност. Това нещо става само с правила и закони.
Водещ: Дано така се случи, защото популизмът и националистическите послания наистина звучат страшно в протестите понякога. Марго?
Маргарита Илиева: Да. Аз също смятам, че този репортаж е емблематичен за сегашното състояние на емоциите на тази част от гражданите, които са на улицата, но не мисля, че това състояние може да бъде легитимирано като нещо, което работи и което може да бъде трайно. Това е едно стихийно преживяване, което няма нищо общо с реда и това, което вие споменахте за това, че той се уповава в едно безглаво тяло, за да бъде то неуязвимо, е много симптоматично. Да, може би безглавите организми не могат да бъдат убити, но те не могат да вървят напред и да произвеждат. Те не са продуктивни. Глава трябва да има. От друга страна също е много интересно това за тази визия за единия човек, която е, според мен, дълбоко инфантилна и от която ние трябва да се откажем. Всеки един от нас, включително и Живко, ако ни слуша. Няма един човек. Демокрацията е колективно усилие. Това се прави заедно и се прави заедно тогава, когато всеки един от нас, възприеме своята роля на субект. Ние не можем да казваме, че няма честен човек роден. Няма такова нещо.Това е…
Водещ: След Левски няма такъв роден човек. Не можем да казваме…
Маргарита Илиева: Това отразява неговата, според мен, на хората отказа от това те да инвестират в собствената си честност, в собствената си активност като честен субект, който знае какво иска и смята да действа по въпроса, а не да чака.Какво значи да чакаш 10 дни, 20 дни, 1 г.? Недей да чакаш, ами се хвани за работа!
Репортер: Не, той лидера да чака…
Маргарита Илиева: Ама няма един лидер…
Водещ: И мен това ме плаши… Един спасител да дойде да ни спаси и ние да го гледаме такъв спасител. И мен ме плаши.
Деница Сачева: Има една притча за един мъдрец, когото го питали, колко време да чакаме, за да се оправим? И мъдрецът им казал Дълго ще е, ако чакате. Не става въпрос за чакане и на мен това ми беше едно от нещата, които исках да кажа, което Марго формулира много добре. Мен пък например въобще не ме впечатлява това изречение, не можеш да обезглавиш нещо, което няма глава…
Репортер: Аз не съм го дал, не съм го гледал извън контекст, защото си говорихме все пак. Той го каза…
Деница Сачева: Това е нещо, което е изключително важно, защото без глава няма как да се върви напред и на България не й трябват постоянно някакви нови лица и нови месии. На България й трябват светли умове, а умът обикновено е в главата. Той не е някъде другаде и затова ролята на тези хора е да съумеят да разберат, че всеки един от тях има своята собствена отговорност, така, както и политиците имат своята отговорност. Те сега имат отговорност на улицата.
Поли Паунова: Освен това, нещо много важно трябва да се каже тук. Когато нямаш глава, освен ум, нямаш и очи. Ти не можеш да видиш какво става. Всичките тези хора се оплакват, че никой не им обръща внимание, че те са изоставени, че те са низвергнати. За да бъдат забелязани,трябва да има глава. Не може да има някакво многоръко чудовище. Ние имахме такова многоръко чудовище. Освен това на тези същите хора, които искат да кажат колко да чакат, вече им беше казано, чакайте 800 дни. Те ги изчакаха тези 800дни и не се случи нищо. След това дойде друго управление, с друго обещание, след това дойде ГЕРБ. Впрочем ,аз не знам. Има 2 теории. Едната е, че ГЕРБ си тръгва, а с ритниците на тези, които ги избраха, но има и един друг вариант, ГЕРБ си тръгва сам, за да не го ритат после. Една скоба отварям тук и млъквам. Не знам дали забелязахте, но в последните два месеца вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов обиколи доста области в страната и той не ги обиколи като…
Водещ: Той е председател на партията.Стяга редиците.
Поли Паунова: Той е зам.-председател на партията, да. Дали това не е подготовка за изборите? Как пък така тези протести се случиха толкова удобно, веднага след приемането на изборния кодекс, веднага след сформирането на коалицията СДС на Кабаиванов, „Гергьовден” и т.н., които се очертават като патерица на ГЕРБ в следващото управление. Това са неща, които не можем да пропуснем като мислим по този казус.
Водещ: Улицата отдавна се върна…
Христо Иванов: Аз не харесвам тази фраза, че не можеш да обезглавиш нещо, което няма глава, всъщност е цитат от „Алиса в страната на чудесата”, написана от един изключително ценен… човек, математик.
Водещ: Гениален.
Христо Иванов: Гениален, да, така че искам не само от любов към интересните фрази го казвам, а защото мисля, че разумът бълбука във всичко това, което се случва. Трябва да имаме доверие на хората. Те преживяват свое политическо съзряване…
Водещ: Катарзис някакъв преживяваме?
Христо Иванов: Катарзис. Мисля, че ако някой от нас може да разговаря с Живко, щеше да открие, че въобще не сме в положение да му казваме той какво да мисли и не мисля, че всъщност ние искаме да го правим. Просто искам, ако ни слуша, да кажа, че никой от нас не се мисли за нещо по-различно и нещо повече. Разсъждаваме по същия начин. Отговаряме на това. Мисля, че всеки един от нас беше по своему докоснат от това, което той каза, от тази емоция, но наистина ние трябва да разсъждаваме върху това как да живеем честно, както честни хора. Живко и неговите приятели ще им се наложи самите те, да поемат отговорност да бъдат лидери и да се обърнат към околните и да кажа, че аз, Живков, съм честен човек, вие може да ми имате доверие на мен. От това, което аз чувам, той може да го направи.
Водещ: Вижте ми лицето, вижте ми главата, аз съм. Тази емоция, това, което каза Маргото, тази емоция, която е сега обаче дали, оптимисти ли сме, че ще успее да се канализира в правилната посока?
Христо Иванов: Не сме оптимисти, че ще успее, а сме решили да го направим. Трябва заедно всички да канализираме тази енергия, тя е позитивна енергия в автентичните хора, които наистина протестират, не всички тези, които се опитват да яхнат протеста и да се покажат на негов фон, всички тези маргинални политици, които сега се опитват да се възродят в тази енергия, окъпани в нея. Така че много е важно наистина конструктивно да говорим за това, което той толкова хубаво формулира – как да живеем като честни хора, да имаме ясна програма и да имаме ясна глава.
Маргарита Илиева: И да, това да имаме глава е много сложно с това да правим необходимите причинно-следствени връзки. Не можем да казваме, в момента, в който сме свалили едно мръсно правителство, че ние сме съгласни то да се върне да ни управлява, за да живеем честно. Бойко Борисов не е човек от народа. Това е човек от тъмния свят, от ниския свят. Той не е представител на народа, и ако ние продължим да си въобразяваме, че такъв човек може да ни организира честен живот в държавата, ние само ще въртим цикъл. Значи, трябва, линейното някак си, прогресът означава да свържем едно с две и да видим каква е …
Водещ: Да свържем долната с горната земя, което е толкова трудно…
Поли Паунова: А, не, не. Долната земя трябва да си стоя там, където е. Ние това направихме – ние с изборите 2009 г. се свърза долната и горната земя, Нина. И видяхме какво стана.
Христо Иванов: Ние имаме нужда от сериозни реформи на партийната ни система, на това как партиите ни представляват, за кого работят, как се финансират, как се правят избори. Говоря всичко това нещо, защото е време да започнем да говорим за конкретни изходи от тази ситуация. Дефиницията на проблема е липсата на тотално доверие в институциите. Лечението е оздравяване на институциите, такива каквито те са, не да измисляме нови. Нали, няма нужда от това, че не може да си платим тока, да бутнем къщата. Затова говорим в момента. Нямаме време за Велико Народно събрание, не ни трябва нова Конституция. Трябва да оздравим институциите с друг тип мерки, които могат да бъдат формулирани. Аз се надявам, че има фигури на политическата сцена, които ще го направят това нещо и ще се успокоят тези емоции.
Деница Сачева: И категорично трябва да сложим край на клишетата, защото клишетата са удобното оръжие на манипулаторите. Клишето убива разума. Така че всички думи на политици, в които чуваме клишета, би трябвало да не им вярваме.
Водещ: Политиците обаче се опитват в момента да яхнат протеста. Опитват се и не знам дали няма да успеят. Поли?
Поли Паунова: Много беше символен вчерашния протест, не знам защо не го коментирахме.
Водещ: … Благодаря ти много. Живко наистина беше нишка важна, емблематична.
Репортер: Не, на мен много ми хареса факта, че всъщност всичките хора, които сме тук в студиото имаме толкова различно мнение по това, което чухме. Защото за мен е много важно да има една партийна система, където има толкова много различни мнения. Във Великобритания, както знаете, реално има две партии. Третата не се счита съвсем. И много хора забелязаха факта, че и двете основни партии бяха подкрепили, сега ще ви излъжа – или войната с Афганистан, или срещу Ирак, обаче една от тези две войни беше силно подкрепена и от двете партии. И после много съжаляваха, две години по-късно. Много ми харесва фактът, че в България имаме примерно пет основни партии, въпреки че много хора мислим естествено, че много от тях са контролирани от едни и същи хора. Но ми харесва, че например има хора като Волен Сидеров, които… Знам…
Водещ: Бързичко, защото трябва да приключваме…
Репортер: Много добре знаех, че това ще ви е реакцията. Защото много хора не обичат факта, ч е той е расист и т.н., обаче е много важно, че той го има в едно правителство в момента, в което може да стане и да каже някои неща, които например каза вчера.
Поли Паунова: Волен Сидеров не е в правителството.
Репортер: Пардон, в парламента.
Поли Паунова: И много хубаво, че не е там.
Репортер: Но фактът, че има такива силни гласове от всички страни кара да има силен дебат. Това ми е мисълта. Защото, ако го нямаше, нямаше да го има силния дебат.
Водещ: Не знам дали има дебат, наистина не знам дали има дебат.
Деница Сачева: … важното е едно-единствено нещо, че всички искаме да живеем честно. Това е важното нещо.
Водещ: Това откроихме, да. Волен Сидеров да не ни е на финала на разговора.
Поли Паунова: Друго нещо, което исках да кажа. Не му обърнахме внимание, много ви моля. В протестите вчера се открои един друг протест – това беше на протестиращите за Бойко Борисов – хората, които ГЕРБ, хората, които ГЕРБ доведе с трактори, с камиончета и прасета и надпис „Бойко – ти кръстник на свиневъдите” и т.н. Вижте, това е съзнателно разделяне на обществото, организирано, което саботира точно това, за което говорим – за правовия ред и демокрацията. И последно изречение казвам – това, което Бойко Борисов вчера направи в НС, преди да подаде оставка, тоест след като, преди да гласуват оставката – да обяви, че Ахмед Доган, че, тоест лидер на опозиционна партия му е организирал атентат, това означава, че в България вече правов ред не съществува. Ако има такова нещо, това означава, че Бойко Борисов издава държавна тайна, когато си е изпуснал нервите. Което е вредно. Ако няма такова нещо, означава, че министър-председателят в оставка клевети опозиционен лидер от трибуната на НС, което е същото като да доведеш свиневъди, които да те обявят за техен кръстник. Разберете, няма разлика.
Водещ: Така е. Отдавна говорим за едни папки, които се изнасят от институциите и така…
Поли Паунова: И папката Лале, която също е важна. Не, това са неща, които трябва да бъдат казани. Както Христо Бисеров казва – има ли такава папка Лале, описва ли тази папка Лале връзките на Сретен Йосич с България и вътре фигурира ли изречението Бойко взе парите.
Водещ: Цитат от папката. Наистина от тези документи. Искам, на финал сме на този разговор, защото Божидар Манов, мерси, Ники, Божидар Манов вече е дойде. Трябва да поговорим и за кино, макар че като на кино се случват нещата в България. зам.-главният прокурор Галина Тонева беше освободена. Вчера информацията не можахме да й отделим много време на това предвид оставки, протести, контрапротести. Към юристите гледам в студиото.
Маргарита Илиева: Аз искам да кажа, сега ще използвам тук малко, че сме на края и ми даваш думата, аз мисля, че тази постъпка на главния прокурор е симптоматична за това той как ще се държи следващите седем години като сатрап. Това освобождаване от позицията на Тонева по никакъв начин не е легитимно. Начинът, по който ВСС го прие, също показва как ще се държи този орган. Мотиви нямаше, дисциплинарната проверка не е свършила, резултати тя няма. Няма основание, което да е артикулирано или по някакъв начин доказано. Така че това е, което се нарича произвол по принцип. Аз искам да кажа нещо друго сега, и то е свързано донякъде и с една наша инициатива, но и с целия ни разговор. Има една притча на Кафка, казва се пред закона. Става въпрос с две изречения за един човек, който моли целия си живот да бъде допуснат до закона. Вратата на закона през цялото време е отворена, до нея има един пазач, който му казва, че сега не може да влезе. Той никога не влиза. Преди да умре пита пазача – защо никой друг не се опита да влезе, всички се стремят към закона. И пазачът му казва – тази врата беше отворена само за теб, сега ще я затворя. Докато се държим като този човек пред отворената врата на закона, ние ще бъдем това, което сме сега. И в тази връзка искам да кажа, организирахме един нов конкурс в БХК за студентите-прависти с надеждата да излезем от този цикъл, да излезем от това чакане, което споменахме и преди, да напишат есе, правозащитно есе, с което да пренапишат тази притча – да кажат как те биха искали да се развие този сюжет. Срокът за това е до края на март.
Водещ: До края на март БХК, на вашия сайт – там могат да намерят координати и всякакви такива неща. Наистина на финал сме. Бързичко. Поли.
Поли Паунова: Галина Тонева, казвам по тази тема две думи. Много е важно, че тази тема беше артикулирана в началото, тоест преди уволнението от проправителствените медии – Телеграф и Монитор, след което беше от проправителствения депутат Яне Янев и беше подета от Сотир Цацаров, главния прокурор. Това описва цялата зависимост на политика и съдебна власт, което всъщност е това, срещу което хората се бунтуват, или поне си мисля, че трябва да се бунтуват срещу това, но не могат да го артикулират.
Водещ: Главният прокурор трябва много внимателно да следим наистина зависимостите и работата на главния прокурор, много внимателно, какво работи този човек. И как, да. И защо не се самосезира вчера, когато Бойко Борисов каза за атентата.
Христо Иванов: И качени на трупчета дела, чистки и т.н. Сигурен съм, че ще имаме много поводи да говорим за всичко това и за това как ще се чистят зависимостите. Аз съм оптимист. Смятам, че ние трябва наистина да гледаме на това, което се случва, като една възможност, катарзис, въпреки че естествено гласовете са смесени, хората търсят точно как да намерят своя глас. Но всичко ние заедно, предстоят ни важни решения да вземем, трябва да се фокусираме върху онази плоскост, на която е възможно да се оправим. Защото това е възможно и просто то изисква работа. И именно гражданство.
Водещ: Гражданство. Как хубаво звучи. Деница Сачева.
Деница Сачева: Мисля, че има двама души в момента в държавата, които имат изключително голяма отговорност – първият е президента, вторият е главния прокурор. И към двамата ние имаме своите съмнения, недоверие, противоречия. Но така или иначе те са избрани на тези позиции. Те в момента имат този исторически шанс да покажат наистина, че мислят за тази държава.
Водещ: Хайде за първия, само с да и не ми кажете, оправда ли доверието ви президентът, очакването, след речта вчера, която беше?
Поли Паунова: Оправда недоверието.
Маргарита Илиева: Аз не съм имала доверие към този човек.
Деница Сачева: И аз мисля, че оправда недоверието. Но и двамата имат в момента много сериозно и изключително важна роля. И мисля си, че те категорично не трябва да живеят в спокойствието на мандата. Защото смятам, че ако продължават да имат подобно поведение, това, което се случи на улицата, то може да се случи и спрямо тях, и те и двамата могат да бъдат принудени да подадат оставка, ако продължават с подобно поведение. И също като Христо, искам да призова за умно гражданство. Защото да живеем честно зависи от всеки един от нас, не само от хората, които ни управляват.
Водещ: Това е финалът на голямото жури днес. Благодаря ви и на четиримата. Бяхте страхотно. До скоро.