в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 10.08.2010

Защо пък Шкумбата да не стане дипломат – след като американският дипломат посланик Уорлик иска да стане като Шкумбата?

Въпросът какво ще прави Шкумбата в Чикаго е излишен. Ще разказва вицове за Бойко.
Това не означава автоматично, че и Уорлик разказва вицове, поне не винаги.
В крайна сметка, най-сетне имаме симетрия в българо-американските дипломатически отношения – разказвач на вицове срещу човек, който иска да стане актьор в сериала на Би Ти Ви “Стъклен дом". И освен това подрежда боб в Смилян. Преди три години там започнали да правят “пано със символите на района" от сцепени бобени зърна, щели да кандидатстват за “Рекордите на Гинес".
Нещата в дипломацията вървят добре. Не толкова отдавна си разменяхме кадрови военни срещу кадрови гейове.
Напредъкът е очевиден.
Всъщност няма нищо странно в това, че държавата ще разговаря с хората от диаспората (Чикаго) с вицове. И с тукашния народ политиците също от години общуват с вицове.
Само дотук има поне 10 въпроса, които могат да бъдат зададени на Уорлик. Но вие знаете, че в момента няма и половин телевизионен водещ, който да му ги зададе.
Телешките езици са заети с друго.
Между другото, заедно със Сдружението за честни избори съм носител на наградата “Маршал", подписана от Бил Клинтън. Освен това нямам намерение да ходя в Америка – моята Америка е тук, в книгите на великите майстори на американската словесност, напоследък и с романа “Злокобен остров" на Денис Лихейн, един фантастичен автор, потърсете го. Тъй че спокойно мога да говоря дори за бобените пана. Все пак иска ми се един по-значим опит да доминира в общуването ни с тази велика страна.
Дълго се вглеждах в едно заглавие от “Телеграф" – Хилъри (Клинтън) пусна Уорлик в “Стъклен дом" – и ако размишляваме по-съсредоточено, ще ни се провидят доста скрити значения в него. Този свят няма да е достатъчно спокойно място, ако дипломацията се превърне в шоу. Може би следва да очакваме руският посланик да влезе в “Биг брадър", и пр.
Самият Уорлик е много симпатичен в телевизионните си изяви, в смисъл, че попада все на водещи, направени от конфитюр от рози. В едно предаване го питаха с половин уста за екологичните рискове от добива на шистов газ – новата идея на г-н посланика, която среща съпротива от наши специалисти. Предполагам, че посланикът с удоволствие щеше да дискутира – например с д-р Георгиев, познавач на перспективите на шистовия газ в България. Но не му осигуриха това приключение и той опроверга тукашните си опоненти единствено с великодушния аргумент: “Това не са верни твърдения!" И сетне покани местните неверници да посетят САЩ – така би постъпил и Шкумбата, когато в Чикаго ще му мрънкат нещо за реформите на Бойко. Макар че точно сега, след малкия Армагедон, причинен от сондата на “Бритиш Петролиум", едва ли подобни визити са много уместни, но както и да е.
Да се върнем към нашите шисти. Хайде, Бойко не е издържал на молбите на Шкумбата, той си е по начало добричък към бившите си приятели, сантиментален е и пр. А може би пак иска да ни каже, че може да управлява с всякакви хора, стига да са достатъчно правоверни. Дори го чувам как ми казва: “Ами ония педеруги, които бяха посланици в Атина, Рим и другаде, тях повече ли ги харесваш?" Не, не, миличък, в никакъв случай, аз съм за другостта в умерени дози. Разбира се, извън всичко друго и този случай може да послужи като доказателство, че Бойко има 9 глави и 11 ръце, като музейния св. Йоан Предтеча, и по тази причина все още успява да се справи с всички навлеци.
Ами Шкумбата? За какво му е това изпитание?
Излишен въпрос, жегите са виновни. У нас границите на приличието отдавна не съществуват, продадени са с помощта на ловки медийни търгаши.
Тия дни стана ясно, че дори част от държавната граница (74 декара край Балчик) е продадена за някаква дребна сума в компенсаторки. Навремето Стефан Стамболов беше казал – като гледал как народните избраници в първото Велико събрание се кюскат с гегите – че не сме народ за сенатори.
Какво ли би казал сега за народ, който лепи бобени зърна с лепило С 200, а под носа му продават държавните му граници.
Президентът Желев и досега се ядосва, че навремето Живков беше съден за кокошкарски истории, а не за намерението му да присъедини страната като 16-а република към великия Съюз на всичко онова, което сте забравили. Живков отричаше това, а пък аз дори не се сетих да го питам за тази афера при трите ни продължителни и крайно любопитни срещи – какво всъщност е целял в действителност, и пр. Сега Желев сигурно е напълно отчаян – онова, което комунистическите динозаври си шушнеха на свръхтайни заседания на Политбюро, днес други го правят без никакви притеснения, парче по парче.
Покрай Шкумбата най-много пострада Мишо Александров, посветиха му нищожно внимание – а това момче постигна нещо уникално: стана шампион на САЩ по плуване на 100 метра брус! На САЩ! В момента не се сещам за нещо подобно за всичките години на прехода. Навремето от Българското сдружение за честни избори изпратихме десетина души да учат в Америка. Само Юлия успя истински, но и тя по някое време искаше да се връща. Един-двама аниматори, неколцина дизайнери, нищо кой знае какво, нищо шампионско – е, да, по едно време нашите юнаци държаха количките на чикагското летище, общо взето – стотици хиляди със съществуване, глупаво като тапа, както би се изразил някой по-остроумен от мен.
Не ми излиза от главата проклетото пано – що за неприличие е да правиш с бобени зърна, при това наполовина срязани, символите на родния си край. Чу се, че и Соломон Паси редил боб – ето това сме ние, все се въртим в някакъв цирк, возим с трабанти шефове на НАТО, после търпим иноверци да казват “Майната му на православието", или “Каква ни е далаверата да признаваме арменския геноцид?" (все същият Соломон). Какво ни пречи тогава да продаваме държавната граница, нали.
Пак добре, че някой самодеец не е дал идеята и великолепното стихотворение “Пепел от светлина" на Любомир Левчев да се изпише с бобени зърна, понеже той живее от двайсетина години край Смолян.
Хей, чакайте малко…
Тъй – отидох да взема сбирката на Левчев и ето какво открих в “Пепел от светлина": “Бъдете много предпазливи/ с майсторите, (които предлагат) да поправят нашия свят!".
И преди това: “Но нали все пак (керванът на времето) е натоварен с тайни?"
За жалост нашето време (политика, дипломация и пр.) е толкова плоско, че никакви тайни не крие, дори никакъв смисъл.
…
Ако човек не е прочел съботния брой на “Сега", няма да се ориентира в казуса около хонорара на Доган, то всъщност няма и казус. При непорочния си ентусиазъм телевизиите се държат пак като слепи котета.
Излиза, че целият им изкуствен патос си е чиста пропаганда. И то неефикасна. В телевизиите по начало бързо губят желание да вникнат в дълбочина, в този случай пък ефикасността изобщо не ги интересува. Тях ги интересува ефикасността единствено на турските сериали, основната им стока днес. Кой им поръчва подобни акции – или действат инстинктивно, понеже основният им нагон е да се харесат на всяка власт? Отговорът го знаете и без мен.
В петък (6 август) една от централните теми в обедните, а сетне и в централните новини на Би Ти Ви бе репортажът за т. нар. дворец на Доган в Дръндар. Антон Хекимян е добър репортер, независимо от обстоятелството, че известно време работеше с Цветарката. Но аз очаквах, след лъжите за “частния" плаж на Аня Пенчева, репортерите на Би Ти Ви да отидат към Северното Черноморие, където сърцата им ще тупкат с по-голямо въодушевление заради някои прояви на очевиден грабеж. Но Антон свърна навътре към сушата – и хоп, пак този Доган. Не отива на способно момче като него да се поддава на адвокатските внушения на Димо Гяуров и да повтаря папагалски някои неистини. Защото наистина не се плаща данък сграда за имот, който не е въведен в експлоатация. Другото в репортажа сигурно е истина, обаче в нашия занаят и най-малката неточност те проваля.
А Доган да пита солташака си Камен Костадинов защо, в крайна сметка, направи толкова услуги специално на тази телевизия.
Накрая политиците се оказаха по-големите балами в търговията с медии. Затваряха си очите, правеха услуги, търкайки гръб в зида на затвора – и ето ги сега, на опашка пред телевизиите, протегнали умолително ръчичка за милостиня. Хак им е – както биха казали в Дръндар.
Немалко от телевизионните репортери, сякаш са постоянни посетители на плажа край Вромос, близо до Бургас – онова място, където откриха висока радиоактивност. Видяхме един невероятен човек – може би това вече е средностатистическият българин – който изглеждаше дори щастлив. “От толкова лъжи сме облъчвани вече, че още нещо няма значение" – рече той. Сякаш беше готов дори да реди бобени пана. Българската апатия взема вече заплашителни размери. Неверието – също. Дали някои репортерчета не ги държат тайно на Вромос, може би там има лагер за някакви нашенски манджурски кандидати. Напълно е възможно, като гледам как са готови да потеглят по всяка лъжлива следа, щом им наредят. В занаята почти не са останали хора с инстинкта на един Гюнтер Валраф – стават невероятни, дори безумни неща, работодатели крият от ревизори сервитьорите си във фризери, шивачки припадат в асансьори, пак по същата причина. Но никой не иска да се престори на сервитьор, макар и за няколко седмици – макар че днешният телевизионен занаят не е кой знае колко по-различен.
Все пак станахме свидетели на един забележителен репортаж – след като Апелативният съд освободи “Килърите". Канна Рачева бе негов автор (4 август, Би Ти Ви). Смайващо бе въведението, с което Гена Трайкова представи трите съдийки от Апелативния съд, тя каза буквално следното: “Вижте лицата на тези жени…"
Вижте! Надявам се, че тази дума не е случайно подбрана. Вижте ги тези жени и ги запомнете – това ли ни каза Гена? Запомнете ги, защото са свършили нещо добро – или пък тъкмо по обратната причина.
Струва си да бъдат запомнени някои от твърденията на съдийките, тъй както бяха поднесени от Канна:
“Не може да си помагач на помагача на извършителя на престъпление."
“В България не може да има мафия. Защото България няма ресурс. Ние сме една изключително малка държава, с изключително противоречив народ, който дори не може да се обедини, да има четири човека на едно и също мнение."
“За мафия може да се говори, само когато се каже: Върховният касационен съд потвърди присъдата на минимум трима души за това, че са извършили поръчкови убийства, разпространение на наркотици или нещо от тоя род."
Виртуозна работа на Канна Рачева.
Сега започвам да разбирам, че у нас да се редят бобени пана е по-смислено занимание.
Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 10 719 души и бе коментирана от 75 от тях.

Стр. 16

БТВ, Тази сутрин | 10.08.2010

Водещ: Сашо Диков е наш гост. Добро утро.

Сашо Диков: Добро утро.

Водещ: Ще си говорим за езика на политиците и дискусията, която отприщи изказа на Божидар Димитров. Самият той постави въпроса дали е по-добре да си запази езика такъв, какъвто го има години наред, или да бъде лицемерен и да говори благоговейно. Той самият каза, че може ако реши да говори благоговейно. Но би било лицемерно от негова страна. Само че в началото искам да попитам Сашо Диков за нещо друго. При последното му гостуване при мен и при Ани той постави едни въпроси, свързани с публичните декларации пред Сметната палата за това, което са отчели като доходи и имущество висши държавни служители. Имаше ли някакъв резултат, някакво последствие от това, което ти посочи като въпроси, съмнения и подозрения за произхода на тези средства?

Сашо Диков: За съжаление, или по-скоро естествено, че нямаше никакво продължение, защото нещата в няколко случаи бяха много скандални. Като започнем от Роман Василев и се свърши до бившия шеф на лудницата и сегашен заместник-министър на здравеопазването. Никакво продължение. Очевидно никой не се трогва особено, че един като Роман Василев може да спечели 80 000 от игра на българската, на софийската борса, или 40 000 лева може да вземе от обезщетение за строеж. Никой не се трогва от това, че един шеф на лудницата може да има милион, или милион и нещо в банката. Поне да се пита откъде, и как, и що. Доколкото знам, самите те са отказали коментар. Така че…

Водещ: Ти постави под съмнение законността на тези доходи.

Сашо Диков: Не, аз не съм поставил под съмнение. Аз не ги знам. Аз искам когато един човек е на позиция като на Роман Василев, аз искам да знам всичко, свързано с него. Дали това не е умело, интелигентно прикрит рушвет. Примерно. Тези 80 000 от борсата. Запознати казват, че това е идеално прикриване на рушвет. Но пък може човекът наистина да си ги е спечелил нормално и законно.

Водещ: Казваш, че не обвиняваш, а питаш.

Сашо Диков: Естествено. Нормално за моята работа е да питам. Нормално е да ме интересува как така бившият шеф на лудницата има един милион на влог в банката и сума ти апартаменти. Най-нормално е да се попита. Само че тук, след като той не иска да говори, някой трябва да го принуди да говори. Но тъй като този някой, който трябва да го принуди, очевидно не желае да го принуди, имам предвид разбира се Бойко Борисов, по същия начин стигаме, обвързвайки тази тема с днешната, по същия начин Бойко Борисов…

Водещ: За всичко ли трябва Бойко Борисов? Винаги ли трябва да принуждава той, да казва?

Сашо Диков: След като нямат усещане. След като нямат усещане някои негови хора, или хора от парламента и депутати. Защото онова, което започна като малко или повече като някаква изцепка, вярно неинтелигентна, тъпа, цинична дори на Божидар Димитров, сега изведнъж виждаме как тя се разрасна и след вчерашната декларация на депутати от Бургас, които поддържат Божидар Димитров, това е върха на тъпотията по случая.

Водещ: Хиперболизира ли се обаче ответната негативна реакция? Интересно ми е какво мисли човек като Сашо Диков. Защото ти също се славиш като човек с пиперлив, с рязък език.

Сашо Диков: Аз съм за това човек да има пиперлив и рязък език. Но той трябва да е наясно докъде може да стига и докъде не може да стига. Особено когато си на позиция като човек на обществена позиция, било депутат, било…

Водещ: Каква е границата?

Сашо Диков: Границата е най-нормална. Тук има най-нормална граница. Ти не можеш да кажеш „шибан народ” или колеги. Това е обидно, това в определен смисъл е цинично.

Водещ: Брулени можело да означава.

Сашо Диков: Не, да оставим, то може да означава сто неща. Ясно беше за мен, и би трябвало, Божидар Димитров е достатъчно интелигентен да си дава сметка, че това е, приемаме, изтървал в изблик на нерви, изтървана реплика. Най-нормалното и задължително беше да се извини. Ако не на народа, което е пък абсурдно и недопустимо въобще да се изразява по този начин, поне на колегите си археолози. Вместо това, той прави нови гафове. Нови гафове, мисля че пак при вас го е казал там, българките със зърната, пък циците, пък това-онова, как ходели.

Водещ: Ходят разсъблечени в църква.

Сашо Диков: Което е само по себе си нова тъпотия. И върха на тъпотията е вчерашната декларация на бургарските депутати, които го поддържат, защото той, виждате ли, работел със сърцето си, той мислел със сърцето си. В случая той мисли с оная си работа. Извинявам се за часа. И може би без изобщо да се извинявам. И това е върха на тъпотията, да подкрепяш един човек когато е направил такъв очеваден гаф. И нямаше нищо по-естествено, нормално и задължително да се извиниш. Тук нещата ескалираха от това, че Бойко си затрая. И бургаските депутати изтълкуваха неговото мълчание като одобрение на поведението, виждате ли – мъжкарското поведение на Божидар Димитров. И затова се плонжираха, или по-скоро се метнаха пред Божидар Димитров. Но от депутатите едва ли можем нещо да очакваме, след като тяхната шефка поне на два пъти стана абсолютно за смях, говорим като език. Първия път, когато каза за недоразумението Румяна Желева пред европарламента, когато защитаваше поста си, да каже, че това било блестяща защита. И втория път когато каза, че оставката на Лъчо Мозъка, виждате ли, това било много достойна постъпка. Каква достойна постъпка е да подадеш оставка когато Бойко ти е наредил да я дадеш?

Водещ: Ако се върнем към случая с господин Божидар Димитров, пак казвам, той каза: аз мога да говоря благоговейно, но трябва ли да бъда лицемерен? Много хора са му казвали, че той вече не е същия като в началото. Видях и друго мнение, различно от твоето, на литературовед – проф. Михаил Неделчев. Той казва, че крайните изказвания превръщат Божидар Димитров в по-оригинален и във функционален политик и че политиците не трябва да имат стерилен речник.

Сашо Диков: Тук няма никаква… Аз съм за това, нека политиците да имат нестерилен речник. Аз съм за това, нека като Дянков да говорят за старците в БАН за феодални.

Водещ: Феодални старци, да.

Сашо Диков: Значи там го подкрепям. Феодални старци, защото когато си на хиляда години не даваш кой знае каква продукция научна. Наричай ги както искаш. Но в случая, само че аз веднага казвам друго. Какво стана? Нахаканият каубой, който дойде от Америка тук да ни просвещава, въпреки че тотално стана за смях и не знам още докога ще го държи Бойко, но това е друга история. Изведнъж нахаканият каубой като отиде, или по-скоро Бойко като го прати при Първанов, изведнъж някакво детенце, напикано или насрано детенце пред Първанов мълчи и си трае като да не кажа какво.

Водещ: Ето, сега някой ще каже: какъв е речникът на коментатора.

Сашо Диков: Да, но е точно така. Аз се чудя, чакай бе, Първанов там те прави за две стотинки, ти се свиваш и се гънеш като ученичка. На всичкото отгоре смятах и продължавам да смятам, че …

Водещ: Къде е границата? Кога можеш да казваш феодални старци и кога може да казваш шибани колеги?

Сашо Диков: Когато имаш основание. Аз съм за това политиците да се изразяват ясно и категорично, образно, или както искаш. Само че в случая тук не става дума за установен израз.

Водещ: Само че това се харчи. Избирателят сякаш харесва да му казват опуква, опукваш.

Сашо Диков: Нека да се харчи, но не можеш да ги наричаш шибани когото и да било. Защото шибани добре знаем какъв смисъл има. Но ако нещо си сбъркал, защото Божидар Димитров в това интервю радиозаписът показа, той до един момент спокойно говори и изведнъж превърта. Изведнъж превърта и казва: шибания народ.

Водещ: Изнерви се, защото дни наред се поставя под съмнение…

Сашо Диков: Нищо по-логично. Нищо по-логично от това. Защо да не се поставя под съмнение? Защо ако някой постави под съмнение нещо, особено такъв исторически факт, ти ще го наричаш шибаняк, или шибан археолог, или шибан народ. Но тук нещата според мен с изказа на Божидар Димитров идват като логична последица от много по-опасния речник на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Казвам много по-опасния.

Водещ: Защо?

Сашо Диков: Защото първо Цветанов прави серия от изказвания, абсолютно недопустими за поста му, по адрес на съдиите и съдебната система.

Водещ: Ти говориш за съдържанието, а не за самите думи.

Сашо Диков: Естествено, че за съдържанието говоря.

Водещ: Защото думите му са нормални.

Сашо Диков: Ти когато говориш за последната изцепка на Първанов, когато каза, че виждате ли, тези петстотин и не знам колко хиляди изтеглени от там по „Всичко коз”, май че може и да са за освобождаването на…

Водещ: Това не е на Първанов.

Сашо Диков: На Цветанов, извинявай. Това говори за жестоко объркване, без да предоставиш нито един факт. Когато пускат Маргините, да казваш, че това е заради нереформираната съдебна система, когато се държиш абсолютно неадекватно по един крайно неубедителен начин. Да защитаваш полицаите в историята с Кърджали, без да даваш отговори на някои основни въпроси като това защо са цивилни, има ли съдебна санкция за цялата тази акция и тем подобни други неща. Това е изключително опасно. И това, което ми прави впечатление е, че докато в началото, до един момент Бойко се различаваше от него, като например по историята с Маргините. Цветанов ти казва: тази присъда е заради нереформираната съдебна система, Бойко каза: имаше нещо гнило в това дело още от самото начало. И по Кърджали каза: аз се срамувам от действията на полицаите.

Водещ: Това е обаче друга тема, дотолкова доколкото чисто като езикови характеристики войната между съдебната власт и изпълнителната е факт. Там проблемът не е в изразните средства, сами по себе си, а в смисъла.

Сашо Диков: Естествено, за смисъла говорим. За смисъла. Тъпо е да правим някакъв лингвистичен или не знам какъв анализ. Не става дума за това. Става дума, че когато си на тези позиции, трябва да имаш мъжеството да гледаш трезво на нещата. Не можеш да си се втренчил в съдиите и да казваш: 5% от тях са корумпирани, да не обелваш дума за прокурорите. Няма как с тоя двоен аршин. Не може, Бойко Борисов няма право да казва: ние тези решения на съда за килърите и всичко ще ги обжалваме, когато те са необжалваеми. Някой го е подвел и там. Това не става така.

Водещ: По тази тема той постави въпроса – добре де, този „Калашников”, който го намерихме, иронично каза: не се шият дрехи с „Калашников”, нали?

Сашо Диков: Добре де, но човекът е вътре в ареста. Човекът го оставиха с „Калашников”. Трите съдийки, тук искам да поздравя Канна Рачева за страхотното интервю. Всеки, който е гледал това интервю на тези три, за мен обикновени български жени, личи си – слушаш и им вярваш. Слушаш и им вярваш. И последното, което си мислиш е, че са корумпирани. Те казват по най-простичкия и ясен начин: полицаите са непросветени, прокурорите са, или прокурорът в случая е некомпетентен. Това беше израза. И ако има някой, който наистина иска в тази държава, или поне в тази сфера нещо да стане, като Бойко и Цветанов, дано са гледали това интервю, поне да престанат всичко да им е насочено към съдиите.

Водещ: Доста аргументи казаха съдийките. Но имаше пък едно изречение, че мафия в България не може да има и няма. Което за всички, преживели прехода, е с една огромна въпросителна.

Сашо Диков: Добре. Тук не това е въпроса. Има или няма мафия, кой как разбира мафията е съвсем отделен въпрос. Въпросът е, че моят скромен опит от посещенията ми в съдебните зали показва – в огромния си брой случаи си личи, че очевидно разследващите полицаи, дознатели и т.н. не си вършат както трябва работата. Прокурорите са елементарни, да не кажа прости и…

Водещ: Беше поставен въпросът как им преподават едни и същи хора. Едните стават най-глупавите, другите стават най-перфектните хора.

Сашо Диков: Така излиза. Но какво да направя, като очевидно прокурорът като не знае как да си събере доказателствата. Или пък другото – ето го този звездата кънкьорът Светозар Костов, върши престъпления. Той извърши престъпления. Три дни преди Апелативният съд да се произнесе…

Водещ: Прокурорът по делото Ставийски. Така ли беше?

Сашо Диков: По делото Стависки и по делото сега на Алексей Петров. Два дни преди да се произнесе Апелативният съд, огромно интервю в „24 часа”. Пред мен отказа да говори, защото той знае, че пред мен не трябва да говори. Но пред „24 часа” говори, и то говори нещо, което е подсъдно. Той извърши престъпление казвайки, вменявайки вина на човек, който не му е завършил процеса. И той ще бъде осъден – Светозар Костов. Само че аз казвам: целта може би оправдава средствата. Защото те се бяха парализирали, че Апелативният съд може да пусне Алексей Петров, защото няма доказателства, защото няма „октопод”. Разбираш ли за какво става дума. И затова. Само че такова опасно, престъпно говорене, то не прави впечатление на никого. Затова казвам, че един такъв… Когато започват да се прекрачват границите, и то очевадно се прекрачват границите на говоренето от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, оттам надолу се плъзва вече цялата тази работа.

Водещ: Още малко за езика на политиците и тези, които са опозиция. Нарочно ти опонирам с контра примери. Изказването на Сергей Станишев на Бузлуджа, че „не се гаси туй, що не гасне”, много подразни някои пожарникари. Видях, че самите те счетоха това като обида към тяхната професия. Изказването пък преди, многото изказвания на Ахмед Доган за порциите и за летящата чиния срещаха ли такъв остър отпор, като сравняваш, както сега има. Или пък така един аршин ли е от страна на медиите?

Сашо Диков: Естествено, че няма един аршин. Просто аз съм се ужасил от това, което става в съдебната зала, примерно няколкото процеса, два-три процеса, която следя, и след това начина, по който се отразяват в медиите. Толкова е скандално, толкова е некомпетентно, аз не знам страх ли, слугинаж ли, какво е на сегашните ни журналисти. Говорил съм с един там главен редактор. Викам, бе как е възможно твоят човек по този начин да мълчи за очевадни факти, като в случая със следователя Тенчо Попов вика по коридорите на съдебната зала: „следователят си поиска подкупа”. Това е рекет. Николай Цонев. Това нещо на другия ден го няма. За да го няма това в един вестник… Главният редактор вика: то момчето, репортерът повече гледа като юрист. Какво гледаш като юрист, ти пак гледай като юрист, но първо си журналист, да му се не види. И ред такива факти, които създават една… И понеже добре знаят и Цветанов, и Борисов, че каквото и да кажат, каквото и да направят, медиите са в такова клекнало положение, че някакси ще мине и замине.

Водещ: Клекнало?

Сашо Диков: Естествено. Това е опасно. Опасно е това за държавата. Не може Бойко…

Водещ: Добре, факт е, че ти говориш и правиш този анализ сега публично, без никакъв проблем.

Сашо Диков: Правя, защото на мен, аз тук мога да говоря каквото си искам. Но по-важното е, че моите собственици са ми дали правото да говоря също така каквото си искам. И затова смятам, че… И затова казвам, че аз имам чувството, че Бойко Борисов като че ли изгуби реалната представа за правилно и неправилно. Говоря в съдебната система. Особено покрай тези огромни удари, наистина шамари, които получиха покрай „Наглите” и „Килърите”. Не може.

Водещ: Черно-бяло ли е там?

Сашо Диков: Абсолютно черно-бяло е. Не може така едностранчиво да гледаш. И в същото време след най-оглушителния шамар, който е получавала прокуратурата и полицията – случая с жената на Вальо Топлото – мълчание. Къде е Борис Велчев да говори за прокурорските изцепки примерно на тоя юнак Костов. Къде е…

Водещ: Каним и прокуратурата, Сашо.

Сашо Диков: Мълчанието и на Борисов, и на Цветанов за Вальо Топлото, за жена му. Какво се каза?

Водещ: В дълги отпуски са отговорните прокурори.

Сашо Диков: Остави тия работи за дългите отпуски. Когато ти просваш няколко човека по корем с белезници на асфалта и ги държиш час – час и половина. И когато след това се оказва, че няма не доказателства, няма престъпление, това говори за нещо жестоко, сбъркано. И самият съд ти казва: няма смисъл от такава показност. Няма престъпление, защото отива жената да си взима парите от друга жена, от която има документ.

Водещ: Да.

Сашо Диков: И там ги посрещат полицаите, качулките, просването. Което наистина би трябвало да разтревожи всеки един, който му дреме какво става и как става. Аз затова ги навързах така нещата, за да стигнем до очевидната простотия на Божидар Димитров.

Водещ: Сашо Диков с нагледно доказателство, че поне тук в това студио може да се каже всичко абсолютно свободно. Защото по темата за езика, за речника на политиците, направихме струва ми се прелюбопитен коментар. И на войната между съдебна и изпълнителна власт и за положението на медиите. Много благодаря.

в. Посредник, Плевен | Иванка ВАТЕВА | 03.08.2010

Никоя власт не обича неудобните въпроси, но работата на журналистите е да ги задават

Тези дни един скандал направи не само гласа, но и името на един журналист по-разпознавяемо. Диана Янкулова – Тренева е родена в Червен бряг. В семейството й няма журналисти, а самата тя като малка виждала бъдещето си, свързано с пианото. Една нощ обаче, прекъснала репетицията и се заслушала в нощния блок на “Хоризонт". Гласът на водещия я омаял. От раз е приета във Факултета по журналистика на Софийския университет и бързо разбира, че има “радиоглас". Не споменава броя на годините в Българското национално радио, но са много.
Това е част от фото-колаж, който от пресцентъра на МВР подарили на Диана преди година, при завръшането й в радиото. Ясна е оценката на колегите за нея, щом е в образа от литографията на Георги Данчов “Свободна България".

- Диана, ти си сред познатите гласове на БНР, но малцина знаят, че си кадър с плевенска “закваска". Сподели основното в професионалната си биография, като започнеш от първите стъпки и стажа в някогашната “Септемврийска победа".

- Ах, много назад ме връщаш!

- Защото се познаваме повече от 20 години и аз знам, а смятам, че е важно да се чуе, че ти не си журналист, който е започнал с една година в пресцентъра на МВР, а дълги години преди това си работила в “Хоризонт", където сега просто се върна.

- Благодаря ти за това припомняне, защото е известно, че ако една неистина се повтаря многократно, тя затъмнява всичко останало. И наистина си спомням, че през лятото на 1988-а като първокурсничка бях назначена като стажант-репортер в тогавашния плевенски вестник “Септемврийска победа", в отдела, в който беше и ти. Така се случи, че образувахме екип от съмишленици и тръгнахме по предприятия, но не да пишем за ударното изпълнение на петилетни планове, а за неща, които вълнуват и тормозят хората.
До ден-днешен си спомням един от първите си репортажи – за най-стария автомобил в Плевен, оказа се “Мерцедес Бенц", изоставен от немските войски след Втората световна война, реновиран и използван от новия си собственик да пренася сено и за други селскостопански дейности. Щом си спомням какво съм писала, значи наистина е било интересно.

- А после?

- По-нататък нещата се случиха като в мечтите ми. Аз съм искала винаги да работя в програма “Хоризонт", защото, слушайки един нощен блок, избрах професията на журналиста, затова учих във Факултета по журналистика, затова специализирах радио, започнах и съм работила единствено в радиото. До онзи момент през 2008 г., когато бях поканена от министър Михаил Миков да се присъединя към Отбора на самоубийците. Много добре си спомням тази фраза.

- Това ли буквално беше изразът или го казваш сега, от разстояние на времето?

- Не, просто така ми представи работата, която трябваше да върша там. Защото е ясно, че някои може и да отиват в политиката с цел облага, издигане, престиж, а хората, които Миков покани в МВР, бяха извикани за работа, чиито трудности и неуспехи бяха предизвестени. И може би затова приех, ако беше толкова гладко и лесно, нямаше да отида. За журналистите беше важно да работят по-спокойно с МВР и аз се чувствах предизвикана да им помогна след всички скандали и истории, които имаше около начина, по който се подаде оставката на Румен Петков. Сега виждам, че съм постъпила глупаво, защото за някои политици това означава край на професионалната кариера. Но се надявам по-голямата част от обществото и от колегията да не мисли така.

- Следиш ли реакциите, четеш ли коментарите във форумите? С какво впечатление оставаш?

- Това се оказва доста тягостна работа. На моменти бях изумена от начина, по който съм възприемана от хората.
Сега разбирам, че много от тях смятат, че аз съм човек, който подхожда да бъде фелдфебел в казарма и да командва войници, явно така им звуча. Категоричността на нещата, които говориш, и на мнението, което имаш, може и така да се възприеме
Като се връщам в професионалната си кариера, виждам, че в различни периоди съм била неудобна и за сини, и за червени, и за всякакви други.

- А не е ли точно това смисълът на журналистиката, нали тя трябва да бъде кучето-пазач на обществото? Защо след 20 години демокрация все по-малко медиите, техните критики и бележки се чуват от политиците и управляващите?

- Може би защото в един период от мандатите онова, което ти нашепват в ухото, представата ти за величие става много по-натрапчива от онова, което виждаш и чуваш от поданиците. Хората, които вземат решенията, не се редят на опашки, не пътуват с градски транспорт, не стъпват на земята. Те възприемат нещата за живота през медиите, а напоследък медиите са се превърнали в хиперболизирано огледало. И те искат да виждат в огледалото отговора на въпроса Кой е най-красив. Затова трудните теми, неудобните въпроси, критиките не са хубаво нещо, не бива да се чуват
Но ние всички знаем как завършват тези разговори. Лошото е, че тук става малко по-рано, обикновено е на билото на мандата, някъде в края на втората година се проявява тази нетърпимост към различното мнение. Сега по-бързо се развива ситуацията. И може би това е само началото.

- Опитът в последните години обаче показва, че който се е изправил срещу медиите е загубил битката. Или ти смяташ, че самите медии са капитулирали и нямат тази сила и тази роля?

- Не мога да кажа, че нямам добро мнение за професията си и за гилдията, защото няма да е честно. Знам, че медиите имат свои собственици, свои бизнес партньори, търговски, а много често и политически интереси. И журналистите в тях не могат да си позволят абсолютно принципно и професионално отношение винаги. Може би тъкмо поради липсата на такива собственици и на цялата върволица от интереси, които това води, последната относително чиста територия за свободен и принципен разговор по темите на обществото остават БНР и БНТ.

Затова концентричните кръгове, които предизвика този случай, ако го наречем атака срещу БНР или Сидеров срещу Янкулова, поставят други въпроси: какъв ще бъде този нов медиен закон, за рекламата ли става дума или за политическия контрол върху началниците на обществените медии, колко да остане територията за публицистика в тях, не е ли по-добре и там да се заселят турските сериали, от които никой политик не страда и с които никоя власт не трябва да отговаря на неудобни въпроси. Всичко това започна с един инцидент, който може би най-бързо ще бъде забравен в шумотевицата.

- Темата всъщност не беше ли изместена в самото предаване “Нещо повече" на 28 юли, по нея или за един вид лично обяснение се обади г-н Сидеров?

- Да, политиците имат това право да изместват темата и често да не отговарят за думите си. А всъщност за тези, които са слушали, и за онези, които не са темата беше за полицейското насилие, в паралел между 2 случая, станали в период от 2 години
Единият е с побоя над евродепутата Димитър Стоянов. Ако прегледате полицейските бюлетини, ще видите, че в съобщението не се казва полицаите виновни ли са или не, упражнили ли са насилие над г-н Стоянов, а че той е осуетил полицейска проверка над две лица, които на митинг са носили опасни предмети – вериги, ножове, нунджако, които не се допускат, защото е опасно. Полицаите са били длъжни да ги изземат и са си свършили работата. Кой кого е бил и ритал, кой кого е заплашвал и ругал е въпрос на прокурорска проверка и доколкото знам, делото е в съдебна фаза. Така че
“Атака" в опозиция говореше за полицейско насилие и показваше синините на Димитър Стоянов в редица предавания. Две години по-късно други полицаи влизат в дома на други хора, които може да са виновни, може и да не са, но не е работа нито на политиците, нито на медиите да определят, има съд. Също има полицейско насилие. Но сега за него говори една друга политическа сила, а “Атака" сигурно не стои така ревностно зад човешките права
Големият разговор е има ли нещо, което да оправдава погазването на правата на хората в демократична държава, та било то и голямата цел преследване на престъпността. И защо 20 години се борихме за тези права, които сега така лесно сме готови да дадем. Кога инцидентът ще се превърне в практика.

- Можем ли ние, журналистите, да накараме политиците да дадат отговор на тези въпроси?

- Аз се озадачих, че разговорът в предаването първо тръгна от личния момент между Волен Сидеров и мен, отиде в голямото “прочистване на радиото" от кадрите на политически сили, които сега не са на власт и пак се върна на личния момент “Янкулова като бивш директор на пресцентъра на МВР", може би защото изведнъж разбра колко ретро звучи “прочистването" през 2010 г. и колко неприемливо.
Дори самата аз не вярвам на 100 процента, но ми се иска да се убеждавам всеки ден, че свободата на словото е една спечелена битка
Не искам да си мисля, че ще дойде поредният партийно назначен началник, който ще затвори студиото на радиото, ще сложи един полицай пред него като през 2001 г. и ще подмени всичко – не само хората, но и въпросите, и темите, звученето. Това се е случвало и ще бъде срамно дежавю за нас.

- Доста песимистично звучиш.

- Ами ако са прави онези, които казват, че чалгализацията в обществото вече е тотална и че ние не искаме да бъдем предпазени от такава зараза
Какво значение имат тези големи въпроси? Наесен ще му мислим дали икономическата политика е била добра, дали е трябвало да се вслушаме повече в своите добронамерени си критици, или ще ни ударят сметките и тогава ще се чудим. Сега е по-добре да се пее “Води ме в близката квартална кръчма".

- Какви изводи направи за себе си, ще промениш ли нещо в работата си?

- Как да се променя?! Това би означавало пълна победа на онези сили, които искат да ни върнат години назад. Аз няма да престана в тази или в друга медия, в която животът ме отведе, да поставян наистина важните и сериозните теми, с истинските въпроси. За дитирамби винаги ще се намерят журналисти, медии, и техните собственици
Та ние съвсем скоро видяхме как буквално за една нощ цели редакции преобръщат редакционната си политика, независимо, че собствениците им са партийно близки до политическите противници на днешните управляващи. Това е възможно, това е лесно, но се прави по други причини. Аз разполагам единствено с професионализма по призвание и по диплома и не смятам, че тази цена си заслужава, за да я плащам. Докато съм действащ журналист, сега в “Хоризонт", аз ще бъда такава. И никоя партия няма да може да каже, че съм “нейното момиче".

Стр. 7

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 24.07.2010

Кое е по-опасно – да отразиш в медиите военните действия в Ирак или да пишеш за корупцията по високите етажи на властта? Според последните статистики второто е по-смъртоносно за журналистите. Все повече репортери загиват не по време на военни действия в опасни райони на света, а в собствените си страни. Разследванията са новата смъртоносна заплаха за журналистите. Последната, засега, жертва бе гръцкият журналист Сократис Гиолиас.

Покушението над Гиолиас стресира Гърция

Трийсет и седем годишният шеф на новините в радио "Тема" и един от създателите на блога за разследвания "Гризачи" бе разстрелян с 20 куршума пред жилището си в Атина. Непознат мъж позвънил на входа на Гиоли-ас сутринта и му казал, че някакви типове се опитват да задигнат колата му. Журналистът оставил вкъщи бременната си съпруга и малкия си син и слязъл да провери какво става. На входа го посрещнали трима и започнали да стрелят. Това е първото посегателство върху живота на гръцки журналист от 20 години насам, отбелязаха местните медии.
Полицията свърза убийството с терористичната организация "Секта на революционерите". "Ройтерс" припомня, че групировката се появи през февруари 2009-а когато извърши въоръжено нападение срещу полицейски участък в южната ни съседка. Няколко седмици по-късно двама мъже с качулки стреляха по сградата на гръцката частна телевизия "Алтер" в югозападната част на Атина. Нямаше ранени. "Сектата на революционерите" обикновено поема отговорност за нападенията си на компактдискове, които изпраща до медиите. В изявленията си организацията заявява, че нейна мишена са полицията, политици, адвокати и журналисти.

Сократис Гиолиас стана популярен в Гърция около съвместните си разследвания с колегата си

Макис Триандафилопулос от телевизионния канал "Алтер". След това работи в анонимния блог "Гризач", нашумял с поредица от горещи разследвания. Все още не е ясно какво точно е написал или е искал да напише Сократис Гиолиас, преди да бъде разстрелян. Неговата смърт обаче накара представители на медиите, бизнеса и правосъдието в Гърция да поискат охрана от властите в страната, съобщава в. "Вима". Тревогата се е засилила поради факта, че конкретната организация реализира заплахите си за убийството на журналисти, отправени от нея преди година и половина. За първи път страхът от действията на въоръжени групи е обхванал почти всички в Гърция, изтъкна "Вима". "Първоначално мнозина смятаха, че "Сектата на революционерите" играе някаква игра за сплашване, сега обаче всички усещат какви са нейните цели, но никой не знае коя ще е следващата й жертва", писа още вестникът, позовавайки се на източници от полицията.

2009-а с черен рекорд

През последните две години убийствата на журналисти в света се увеличават. Констатацията е записана в доклад на ЮНЕСКО. Също там се твърди, че 60% от жертвите сред журналистите са в държави, които не са във война, но в които публикуването на информации по по-деликатни теми е опасно.
По данни на организацията на ООН през периода 2008-2009 г. са убити 125 журналисти в 27 страни. Сто двайсет и двама са били репортерите, загинали, докато изпълняват професионалните си задължения през 2006-2007-а. До неотдавна 2006 г. държеше черния рекорд по най-голям брой убити журналисти – тогава насилствено бе отнет животът на 69 представители на медиите. Но 2009-а я измести със 110 жертви. Това е рекордно висок брой за последните десет години, категорични са експертите от Международния медиен институт във Виена в доклада си "Преглед на свободата на печата в света". Институтът обединява мненията на главните редактори на водещи медии от 120 държави.
Азия е бил най-опасният за репортерите и операторите район, където смъртта е покосила 55 души. Трийсет и осем са загиналите във Филипините, като 31 от тях са жертва на въоръжено нападение на автомобилната им колона на 23 ноември в южната част на архипелага.
Осем журналисти загинаха при насилието в Пакистан след началото на военната операция на правителството срещу талибаните, трима не се прибраха от репортажите си в Афганистан, 24 – от Латинска Америка, 14 – от Африка.
Жертвите в Близкия изток са шест, от които четирима са работели в Ирак. Там броят на убитите журналисти намалява заради завишента сигурност, посочват в доклада си експертите от ЮНЕСКО. Седем пък са репортерите, ликвидирани в Европа през 2009-а – петима в Русия, един в Турция и един в Азербайджан.
Над 800 са жертвите от 1992 г. досега
Това показва "броячът" на нюйоркския Международен комитет за защита на журналистите (CPJ). Той дава подробна информация за всичките 819 случая. Според статистиката му 72% от журналистите са станали жертва на преднамерено убийство. И едва 18% са загинали във военни действия. "Изглежда, че разследването на фактите около корупцията в Москва, Манила или Загреб може да се окаже също толкова фатално, колкото и осветляването на случващото се по време на война", написа преди време в коментара си за "Уолстрийт Джърнъл" професорът в Юридическия факултет на университета "Чапман" Джон Хол.
Американците са изчислили още, че Ирак, Филипините, Алжир, Русия и Колумбия са най-смъртоносните държави за репортерите (виж карето). В тях са загинали най-голям брой представители на средствата за масово осведомяване.
Деветдесет и три процента от жертвите са мъже, като 57% от загиналите са работили за печатни издания, а останалите – за телевизии, радиа и за ИНТЕРНЕТ сайтове. От загиналите 4% са били издатели или собственици на медии, 6% – продуценти, а 13% – на свободна практика. Трийсет и осем на сто са били с ресор "Политика", 35% са били военни репортери, 21% – разследващи. Любопитното е, че 3% от убитите са били спортни журналисти.
Комитетът за защита на журналистите подчертава още, че при 89 на сто от случаите извършителите не са разкрити. Едва за 4% има наказани. За предполагаеми поръчители на убийствата най-често се смятат политически групи. Представители на правителствата са замесени в тях в 24% от случаите. Криминалните групировки са участвали в 13% от покушенията над журналисти, а 5% "дял" имат военните. Миналото лято Международният комитет за защита на журналистите осъди неразкритите убийства на 17 руски представители на средствата за осведомяване от 2000 г. досега и предупреди, че критичната журналистика може да се превърне в несъщесвуващо понятие в Русия.
Има ли подобен казус с критичната журналистика в България? Слава Богу, в най-новата ни история нито един журналист не е платил с живота си за написаното или казаното от него. Въпреки това побойниците на главния редактор на сайта "Фрог нюз" Огнян Стефанов, който оцеля по чудо, не са известни. Нито пък тези, които поставиха бомба във входа на разследващия репортер от "Нова телевизия" Васил Иванов, и отново по чудо нямаше пострадали. Подобни истории със сплашване и физическо насилие се "случват" на мнозина. Увеличава се броят на засегнатите в провинцията, настъпили нечий феодален интерес. За повечето от тях до националните медии почти не стига информация – проблемите, както се казва, се "локализират на място". Или се "разрешават", като някоя професионална организация изпрати протестно писмо. До медиите.
Експерти твърдят, че разследващата журналистика у нас не е, каквато е в Европа. Тоест не е така ефективна и от нея нямало последствия в обществото. Тезите им обаче се оборват донякъде с първата оставка на политик заради намесата му в журналистическо разследване (заместник-председателя на ГЕРБ и шеф на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов). Според други медийни специалисти разследващата журналистика в България почти липсва. И причините трябвало да се търсят още на скамейките в Журналистическия факултет и в особеностите на отношенията между властта и медиите в нашата страна. А те през последните години са особено топли.
По света са убити повече журналисти заради разследвания за корупция, отколкото във военни конфликти.

Стр. 36

BNews.bg I 21.07.2010

Репортери, които не са облечени според етикета на институциите, не бяха допуснати до  извънредната пресконференция по повод доклада от Брюксел, организирана в Гранитната зала на Министерски съвет във вторник вечерта.

Поводът за неразбирателството между премиера и журналистите станала свиканата извънредно пресконференция по повод първия положителен доклад на Европейския съюз за България.

Събралото се множество пред Министерски съвет не е било допуснато, защото журналисти, фотографи и оператори са били по потници, къси панталонки и джапанки. Това е най-нормалното облекло за летните горещини, които в този ден са надхвърляли 30 градуса.

Въпреки извънредния характер на събитието нито един човек от медиите, облечен несъобразно етикета не е бил допуснат до събитието.

Помежду си колегите са коментирали, че при такива извънредни пресконференции трябва да се правят изключения. Официалният ден, в които попринцип се свиква Министерският съвет е сряда, тогава всички парламентарни репортери са облечени според порядките.

Въпреки че доводите на представителите на медиите са повече от логични министър-председателят Бойко Борисов е бил непреклонен. Етикетът е, за да се спазва, а потници и джапанки не фигурират в него.

Оригинална публикация

сп. Всичко за жената | Драгомира ИВАНОВА | 08.07.2010 

Дори и при наличие на нерадостни новини, които често чуваме по телевизията,

спокойствие и хармония зареждат домовете ни, когато тв водещата Галя Щърбева е на екран. Несличайно през 2007 година е избрана за най-обичаната българка. На живо , тя е още по-харизматична, не пропуска повод да се усмихва.

От екрана излъчвате мекота и позитивност, как го постигате?

• С времето се научих да слагам преграда между себе си и това, което ми се случва. Ако преживяваш всяко нещо, което минава като поток от информация, се натоварваш. Давам си сметка, че спокойствието, оптимизмът и позитивизмът са важни 3а нас. В новините напоследък се появи тенденцията, че добрата новина не е новина, а по-скоро се търси драматизъм и негативизъм. А аз като бъдеща трябва да вдъхвам спокойствие на хората, 3а да балансирам нещата.

А вашият свят какъв е?

• Спокоен. Това е думата, която точно ме описва. Заобиколена съм с хора, които ме обичат и аз обичам. Гледам да изживявам нещата в момента, да им се радвам, колкото и банално да звучи. Фактът, че се занимавам с тв новини и виждам какво се случва по света, колко е временно всичко, ме убеждава, че трябва да се радваме на това, което имаме. Не се знае какво ще стане утре, затова се наслаждавам на всеки миг.

Лесно ли станахте водеща в Нова телевизия?

• A3 съм отгледана в Нова телевизия. Това е първата ми работа, която започнах преди 11 години. Четири месеца стажувах и в един момент колегите ме харесаха и ме назначиха. Започнах от най-ниското стъпало и постепенно се издигнах в ресорите. Бях икономически и парламентарен репортер. Хубавото е, че не ми се случиха нещата изведнъж. Всичко, което съм постигнала, е било постепенно и заслужено. Не са ме направили веднага водеща. Това ми помогна да не си повярвам много или да реша, че съм велика.

Какво ви радва в професията?

• Никога не съм си представяла, че ще работя на бюро от 9 до 17 и че няма да разполагам с времето си. Радват ме динамиката, разнообразието, че правя продукт, който се вижда от всички и от който хората научават нещо. Чувствам се оценена, въпреки че работя цял ден 3а един репортаж, който се излъчва 3а една минута. Телевизията е наркотик и трудно можеш да работиш нещо друго, след като си се Занимавал с това. Единствените две посоки, в които бих се развивала, със сигурност няма да са далеч от телевизията или киното – документално или игрално.

Ако бяхте станала актриса, коя роля би ви подхождала?

• Щях да се справя доста добре с ролята на Скарлет Йохансон в "Изгубени в превода". Детската ви мечта каква беше?
• Обожавах да гледам продавачките в магазина как завиват сирене и кашкавал и го мерят. Направо изпадах в транс. Така че първата ми съзнателна мечта беше да стана продавачка. Като пораснах малко, исках да стана актриса, агроном, ветеринарен лекар, но никога не съм си представяла, че ще водя новини. Защото никога не съм харесвала новините. Като се замисля, винаги съм имала желание 3а изява, но без да съм център на вниманието. Исках хората да ме оценяват. И всичко това ме е довело до тази професия. Държах много и всички да ме обичат, да ме гушкат и да ми се радват. Няма да забравя как изпаднах в драма, когато на една приятелка чичо й се върна от чужбина и започна да я гушка и прегръща, а аз се разревах, защото не гушна и мен.

Как ще възпитавате децата си?

• Майка ми и баща ми са ми дали много хубав пример, който ще ми помага. Става все по-трудно да гледаш деца в това време и да ги научиш да не се поддават на лоши компании, алкохол, наркотици.

Имате ли верни приятели?

• Благословена съм, че имам истински приятели, които винаги са до мен. Не са хора от професията ми, с които да сме конкуренция. Имам си пет приятелки от университета, с които всеки четвъртък се срещаме и това се е превърнало в психотерапия, която не пропускаме. Толкова е приятно да можеш да споделиш с хора, които те обичат, какво ти се е случило, хубави неща, проблеми. Много ни е хубаво, много се обичаме.

Винаги съм казвала, че единствената ми приятелка от телевизията е Лора Крумова. Какво ви сближава с нея?

• Много сме еднакви. Тя дойде по-кбсно в телевизията. И двете сме завършили едно и също училище, тя е с една година по-малка. Не С5м предполагала, че ще станем приятелки и ще проделжим заедно в една посока. Просто се надушихме, ние сме адски еднакви, с еднакви интереси, тя е страхотен човек. Вече 7 години не С5М имала конфликт с нея, толкова добре се разбираме. С нея си коментираме, успокояваме се, когато нещо не ни е както трябва, даваме си съвети една на друга.

Спортувате ли?

• Ходя на скуош с моята колежка и приятелка от bTV Генка Шикерова. Това е страхотен спорт, 3а който дълго време нямах партньор. Тя е спортна натура и когато й предложих, много й хареса. Сега ходим всяка седмица. Зимата карам ски. Миналото лято се учих да карам сърф, но тази година ще положа повече усилия.

Обичате ли екстремните спортове?

• Не бих скочила с бънджи например. Имам достатъчно емоции в живота си, че да търся адреналин в спорта. Любимото ви изкуство е…
• Киното. Това е страстта и хобито ми. Обожавам филмите, често ходя на кино, гледам и вкбщи. Имам си голям телевизор и супер удобен диван и едно от любимите ми неща е да гледам някакъв филм. "Американски прелести" ми е един от любимите. Много харесвам филмите на Мел Гибсън – "Апокалипто", "Страстите Христови".

Коя част от деня предпочитате?

• Със сигурност не сутринта, Защото трудно ставам. Телефонът ми ме буди със зверски, ужасяващи вибрации и мелодии. От малка Съм поспалива. Любимата ми част от деня е вечерта, защото тогава свършвам работа, срещам се с приятели, пием вино, Забавляваме се.

Кажете ни за един ваш каприз?

• Глезя се с хубава козметика. Много държа на нея. Предпочитам да харча повече 3а козметика, отколкото 3а дрехи. Особено 3а кожата и 3а косата давам пари 3а стойностни неща. Моята професия налага постоянен грим и сешоари, които естествено имат вредно действие. Обичам масаж, след скуош задължително ходим на сауна, на парна баня и джакузи.

Кой доминира в семейството ви?

• A3 съм твърдо против еманципацията и жените да бъдат мъже вкъщи. Трябва да я има йерархията. Естествено мъжът трябва да е истински мъж, а жената да е по-слабата, по-спокойната, по-емоционалната. Тя трябва да създава уюта и баланса в семейството. Всичко се постига с компромиси. Хората не са идеални. За да се събереш с някого, трябва да си готов да правиш компромиси.

Какъв е съпругът ви?

• Не мога да определя какъв е. Явно е трябвало да се срещнем, защото още от първия поглед ми беше ясно, че това е човекът, който ще бъде до мен. Така и стана, ние сме заедно от доста време. Не мога да го обясня и не искам. Просто Знам със сигурност, че е моят човек. Това, което съм търсила, съм го намерила.

Има ли перфектни мъже?

• Според мен това е заблуда на всички жени – че ще дойде идеалният мъж на бял кон. Няма перфектни мъже, просто трябва да извадиш най-доброто от тях.

Какво поддържа любовта между двама души?

• Нямам рецепта. Знам, че любовта трябва да се отглежда, тя не е даденост. Любимото ви място?
• Къщата, в която живея (усмихва се). И още две места – къщата, която имам в едно селце, а другото е къмпингът на южното Черноморие, където от години почиваме в каравана с мъжа ми, кучето и приятели. A3 разбирам почивката само по този начин – на брега и морето да е първото нещо, което виждам, когато се събудя.

С каква музика релаксирате?

• Обожавам джаз, хаус релаксирам с чилаут. Иначе любимите ми изпълнители са много. Имам няколко диска, които обожавам и си пускам често. Имате ли си начин да се зареждате с нови идеи?
• Зареждам се, когато виждам резултата от това, което правя. Не съм от хората, които казват – ето направих това и край, няма да се занимавам повече. Амбициозна съм, но не болезнено. И никога не Съм доволна от себе си – винаги искам още и още.

Казвате ли си нещо в мигове на изпитания?

• Моля се на Господ. Вярвам в Господ, вярвам, че го има и ни помага. Към него се обръщаме в дадени моменти от живота си. Той е над нас и е много силен. Но не съм човек, който намира Господ в църквата.

Най-силното и най-слабото ви качество?

• A3 съм доста всеотдайна и държа много на близките си хора, готова съм на всичко 3а тях. Целеустремена съм и като си намисля нещо, не се спирам. Заради това съм доста критична към себе си. Това е слабото ми място. Понякога изпитвам несигурност и съмнения, които преодолявам с любовта на хората около мен.

Какво искате да ви се случи в живота?

• Да сме живи и здрави. Получила съм голяма част от това, 3а което съм мечтала и Съм благодарна 3а всичко.

Щастлива ли сте?

• Да, определено! Лесно ли прощавате?
• И да, и не, зависи от ситуацията. Понякога мога да бъда много крайна. Мога да прощавам до един момент. Имам граница, която ако бъде премината, няма връщане назад.

Каква е преценката 3а живота ви досега?

• Всичко, което съм, го дължа на себе си и на родителите си. Щастлива съм, че не се е налагало да нарушавам принципите си. Най-хубавото е, че заспивам спокойно и съвестта ми е чиста.

Стр. 8 – 9

в. Show | Светлана ТЕРЗИЕВА – СЕСИЛ | 07.07.2010 

Даниел Петканов е на 23 години, студент по политология, ексхибиционист по душа. През 2009 г. мачото взе участие в конкурса "Мис и Мистър УНСС" и зае престижното второ място, а в началото на май тази година се пребори и за титлата. В журито на конкурса бе и тв водещият Милен Цветков, който веднага хареса младока заради неговата разкрепостеност и му предложи работа в сутрешния блок "Събуди се с EBF". Така Дани стана едно от най-скандалните и запомнящи се лица в тв ефира. Почти всяка сутрин на сексапилния политолог не му остава време да се облече и хуква гол по улиците да прави интервюта и анкети сред сащисаните "Гражданя". А ето и голата истина за самия него:

- Как Милен Цветков ти предложи да се изявяваш в сутрешния му блок?

- Милен ни покани след конкурса заедно с Мис УНСС да гостуваме в сутрешния му блок по Телевизия EBF. Тогава се и запознахме. След предаването Милен ме извика в офиса си и ми предложи работата. Съвсем спонтанно се роди идеята да съм гол. Преди първия си репортаж казах на Милен, че искам да бъда гол по време на снимките и той се нави.

- Не те ли е срам всяка делнична сутрин да се разхождаш насам-натам голичък по улиците в София? Все пак майка ти и татко ти какво мислят за новото ти амплоа?

- Сесил, само ако знаеш колко ми е приятно да се подвизавам полугол по улиците и да поставям хората в неловки ситуации! Направо получавам душевен огразъм. Нямам никакви скрупули в това отношение.
В самото начало се притеснявах как ще реагират родетелите ми, защото в анкетите, които правя, често псувам или говоря на сексуални теми – неща, които не си позволявам вкъщи. А и най-малкото правя репортажите си почти само по микрофон на най-оживените софийски булеварди и площади. Все факти, които биха смутили всеки родител. Въпреки това те се забавляват искрено и ме подкрепят с една условност – да си поставя някаква граница в поведението, която да не преминавам… Лошото е, че към настоящия момент не съм си поставил такава, ха-ха-ха.

- В медиите имаше недобронамерени ..дописки" как Милен ходил на студентския конкурс на УНСС. за да си набира талантливи и млади хора за екипа за новото предаване, ама безплатно…

- Договорката ми с Милен Цветков беше за 700 евро месечно, но се прави на луд и ми плаща само 700 лева, съвсем скоро ще му потърся съдебна отговорност! Шегувам се – действително не получавам пари за репортажите, които правя, но и уговорката ми с него беше такава. Аз не съм професионалист в крайна сметка, но пък получавам поле за изява и пълната свобода да правя каквото поискам.

- Иска ли ти се да станеш популярен и известен като Евгени Минчев например и какво ще ти донесе това евентуално?

- Мисля, че неслучайно споменаваш Евгени Минчев, ха-ха-ха… Между другото, той наскоро ми предложи, докато си чатехме във фейсбук, да се омъжим един за друг. Аз му отговорих,ю че съм съгласен, защото това ще бъде пиар за мен. Единственото ми условие беше да не консумираме брака си, при което той оттегли предложението си, ха-ха-ха.

- Неудобните въпроси са запазена марка на Милен Цветков. Задавали ли са ти на теб подобни въпроси, от които дори да се изчервиш?

- Редовно ми се случва да се изчервявам на въпроса с колко жени съм имал сексуален контакт.
Неудобно ми е да си призная колко много са те!
(Изпада в бурен смях – б. а.)

- Сигурна съм, че имаш доста неприлични предложения, защото не стига, че си "Мистър УНСС", ходиш си гол публично и репортерстваш. изявяваш се по телевизията и т.н. Разкажи някои от тях в детайли?

- Системно получавам неприлични предложения… за жалост обаче предимно от мъже. Сещам се веднага как собственикът на един от най-големите гей клубове в Турция ми предложи 800 евро да танцувам две вечери там като стриптийзьор. Поемаше ми всички разходи и щях да нощувам в неговия хотел. Сподели ми, че мога да изкарам дори много повече пари, ако правя секс с гостите, които били предимно баровци. Аз му отговорих, че съм съгласен да отида при положение, че само танцувам, без да се налага да правя секс с когото и да било. Той се съгласи. Попитах го – сигурен ли си? Това не са малко пари, да не поискаш да правим секс двамата, като дойда? И той ми вика: "Е, разбира се, само един път".
Отговорих му – абсурд!
Получавал съм директни предложения, отново от мъже, да ми плащат пари – между 20 и 50 лева, за да ми правят френска любов. Което за мен е абсолютно нелогично – все едно проститутка да плаща на клиентите си, за да правят секс с нея, ха-ха-ха!
Ще споделя и още една много критична случка. Отново попаднах на гей, който работи като фотограф и има модна агенция. Харесах си момичето, с което живееше – тя беше фотомодел. Една вечер у тях се бяха събрали общо петима хомосексуалисти и мадамата, с която исках да правя секс. Всичко беше нормално до момента, в който гейовете си пийнаха повече и започнаха да ми отправят открити сексуални намеци. Тръгнах да се прибирам вкъщи, за да си спася кожата по най-неконфликтния начин. Обаче заключиха входната врата… Стана страхотна разправия, която за малко да завърши с петима ошамарени хомосексуалисти, ха-ха-ха. За щастие всичко се размина без физически сблъсък, а и най-веселото беше, че същата вечер правих секс с момичето, заради което отидох на това събиране.

- Получавал ли си ерекция, докато правиш репортажите си гол?

- Да, случвало ми се е да получа ерекция – в последния репортаж, който направих, се целувах с едно момиче и "случайно" се наложи да направим няколко дубъла, ха-ха-ха. Малко неудобно ми е да ти го кажа, но дори и в момента съм яко възбуден!

- Водил ли си някого във вас да правите секс и родителите ти да са ви спипали ..на калъп"?

- Рядко, но съм водил жени в нас, за да правим секс. Баща ми ме хвана един път. Бях с една бивша съученичка от гимназията. За нещастие си скъсах връзките на коляното и бях с гипсиран от глезена до края на бедрото крак. Супер мъчителен секс беше, но пуст мерак. Изведнъж баща ми влетя в хола. Аз се стресирах много, а и допълнително не можах да реагирам адекватно с този крак. Той само ми каза: "Я се погледни каква ерекция си извадил", и си излезна, ха-ха-ха!

- Как се "връзва" все по-нарастващият ти "скандален" имидж с благотворителния ти жест, който направи за децата-сираци в Калофер на конкурса за Мис и Мистър на УНСС?!

- Това, че съм различен от масата като поведение, не ми пречи да бъда човек и да помагам на останалите, когато имам възможност.

Стр. 13

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.06.2010

Водещ: Ако журналистите бяха законодатели, едва ли вчера американският посланик у нас щеше да попита защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори. Даже ако само някой беше отговорил на журналистите, когато задаваха този въпрос, пак нямаше да се налага в присъствието на посланици издатели, главни редактори, депутати и медийни експерти, събрани от фондация „Конрад Аденауер”, да си разменят реплики кой кой е и има ли групировки, управляващи българските медии. Всъщност май е крайно необходимо някой да научи детето, което казва на царя, че е гол, да каже на издателите. Важно е да се знае кой е собственикът, защото има значение кой говори. Останалото е манипулация и конюнктура. А от нея никой, ама никой няма нужда, дори май вече и леля Мария, която иначе знае всичко за прането. Защото и политиците трябва един ден да свикнат да не се правят на журналисти. Не може те да пишат заглавията и да напътстват медиите да не бъдат критични. Медиите не са пиари на политиците, по-точно не бива да бъдат. Те са от едната страна заедно с хората и така да правят гражданското общество. От другата страна са политиците и ангажираните с икономически интереси. Това е смисълът на журналистиката. Сега е добре освен журналистите това да го проумеят и останалите, от които зависи какви правила създават. Два закона ще правят прозрачни парите на вестниците и телевизиите. Заявените вчера намерения ще коментираме след малко с Весислава Антонова от в. „Капитал”. И той като винаги, когато има някакви критики към медиите отвън, накрая става дума за БНР и БНТ, няма как да не подминем и започналата вече дискусия как да бъдат финансирани обществените медии у нас. След позабравените в миналото екзотични предложения за такси водомер и електромер, отново се заговори за тях. Логично ли е и кой има полза от това? Защото каквото и да си говорим, винаги става дума за един пари, които едните ще дадат, а другите ще вземат. Какви са нашите и какви са европейските правила и какво се прави в криза – ще коментираме с Бойко Станкушев. И тъй като навлизаме вече в сезона на отпуските, ще се опитаме в аванс да коментираме една предстояща медийна дискусия „Испанското председателство на ЕС и българските медии”. Защо предстои да се говори за това ще коментираме с Копринка Червенкова.

Чии пари стоят зад българските медии, дали дойде времето да се получи някакъв отговор на този въпрос, защото журналистите го задаваме много отдавна? Добър ден на Весислава Антонова от в. „Капитал”!
Весислава Антонова: Благодаря за поканата да говоря по тази тема! Тя, нека да кажа, че е любима на „Капитал”. Казвам го с лека ирония, но иначе съвсем сериозно, това е тема, на която ние много държим в секцията „Медии и реклама”…
Водещ: Тя и на нас ни е много любима тази тема.
Весислава Антонова: Честно казано, времето много отдавна би трябвало да е дошло да говорим за прозрачната собственост на медиите. Сега, нека да кажем, че новото правителство и експертната група, която то е одобрило да пише нов медиен закон, имат нова воля и желание в текста на медиен закон, който да регулира не просто радиото и телевизията, да има записани текстове, които по някакъв начин да са свързани и с печатните медии, и да могат да осветляват собствеността в печатните издания, което е изключително необходимо.
Водещ: да, защото който създава мнение няма право да бъде анонимен, нали така?
Весислава Антонова: Точно така, няма право да бъде анонимен. Защото всеки, който е анонимен съществува риска да бъде и манипулативен. Почти го римувахме с теб, Ирен.
Водещ: Да. Трябваше ли американският посланик да зададе въпроса, който журналисти отдавна задават за собствеността на българските медии, за да тръгнем да търсим отговора?
Весислава Антонова: Бих казала, че по-скоро е тъжно американският посланик да ни го казва, защото за пореден път става ясно, че ние не можем сами на себе си да кажем, че секторът ние журналистите и издателите не разчитаме толкова на саморефлексията, а винаги чакаме някой отвън да ни каже. Би трябвало тези времена вече да са отминали и да са много далеч от нас и самите ние да се опитваме да съхраним здравето и свободното изразяване на медиите. Защото в противен случай демократичното общество означава, че не се е случило. Но пък от друга страна, американският посланик. Америка е държава с традиции в свободата на изразяване. Щом дотам сме го докарали да ни го каже американският посланик, значи…
Водещ: От друга страна пък ,ние журналистите да му благодарим, че…
Весислава Антонова: Знаете ли, направи ми впечатление между другото в неговото изказване и в неговия анализ, че е човек, който се е постарал много добре да се запознае със средата. Разбира се един дипломат много рискува, когато се опитва да навлезе в толкова деликатна сфера, да я коментира и да дава оценка на чужда журналистика. Знаете, че дипломатите обикновено не правят това. Но съдейки по детайлите, по някои от детайлите в изказването на този човек, останах с впечатлението, че той доста добре се е подготвил и доста добре се е запознал със ситуацията. Независимо от факта, че в неговия доклад не фигурираха имена, фирми, компании и т.н. Естествено, че няма как да фигурират, защото наистина едно дипломатическо лице, първо, не може да се ангажира да ги споменава и да говори за тях, и второ, не е нужно. В смисъл, ние достатъчно добре познаваме сектора.
Водещ: А и разменените реплики в залата като че ли поставиха нещата на местата им?
Весислава Антонова: Да, разбира се. В смисъл, това, което трябваше да се каже, се каза от хората, които трябва да се каже. Посланикът просто зададе тона и се опита да каже, че това, което се случва с българските медии не е толкова непрозрачно и за диплотатите и за чужденците в тази страна и че когато една медия е манипулативна и несвободна, това се забелязва от всеки интелигентен човек независимо дали той е българин или просто е чужденец и чужд дипломат в дадена страна. Всеки следи достатъчно добре и политическите процеси, и процесите на формиране на журналистиката, доста добре е запознат с изданията. Така че мисля, че тези обвинения бяха доста пресилени към него.
Водещ: Нека направим една прогноза. Ние с теб много отдавна следим реакциите по повод предложението да има текст в медийния закон, който да регулира по някакъв начин или донякъде и вестниците и печатните медии. Докъде се стигна в тази посока, защото имаше отчетливи реакции срещу такъв текст?
Весислава Антонова: Нека да кажем, че реакции срещу този текст на издателите като цяло, на Съюза на издателите изобщо не е имало. Имаше остра реакция срещу изказванията, че трябва да има закон за печата, което абсолютно не е необходимо и… в смисъл, да не навлизаме в този един друг дебат. Но от друга страна, да, наистина имаше известна съпротива, има известна съпротива от страна на един точно определен издател Ирена Кръстева, управителя на Нова българска медийна група. Нека да кажа, че около нея са вестниците „Монитор”, „Политика”, „Телеграф”, това са основните по-тиражни вестници. Има и други регионални и спортни издания, телевизията ББТ. Та Ирена Кръстева, тя е издателката, която може да се каже, че предизвика най-голямо любопитство и интерес у всички най-остри въпроси, защото през последните няколко години, откакто тя придобива медии и начина, по който ги придобива, особено скандално, не е съвсем по правилата, накара хората така да реагират. Тя произведе новината, искам да ви кажа там. Тя каза, че има нов съюз, алтернативен съюз на издателите и покани всички, които искат да участват в него. И също така каза, че няма абсолютно никаква нужда от нов закон за медиите, а пък още повече за закон, в който да се описва собствеността на печатните издания, защото, ето, дори нейната собственост е прозрачна и всеки, който иска да провери, ще види, че тя е едноличен собственик на нейните издания. Та от тази гл.т. има някаква съпротива, но аз не бих казала, че тя е толкова мощна. Това, което мен по-скоро ме притеснява е, че работните групи, които пишат медиен закон, се опитват много отдавна да го пишат. Много отдавна се опитват да регулират пространството, много отдавна се опитват да вкарат професионални текстове, които да гарантират стабилност на развитието на медийния бизнес като такъв, като свободен, като прозрачен, като такъв, какъвто трябва да бъде и е в повечето развити европейски държави. Притеснявам се те да не бъдат отегчени отново. И както аз написах в моя блог към в. „Капитал”, дано не бъдем свидетели на поредния закон за медийни мечтатели. Дано той все пак се случи, защото това е добре не само за нас журналистите и за издателите на вестници и списания, добре е за аудиторията. Така ще бъдем по-искрени, по-откровени към нея и ще й предлагаме журналистика, каквато тя заслужава.
Водещ: По принцип журналистите винаги помагат на гражданското общество, или поне трябва да го правят.
Весислава Антонова: Трябва сега и гражданското общество по някакъв начин да ни подкрепи, да покаже, че има необходимост от такъв тип журналистика.
Водещ: Но това разбира се е един доста бавен и труден процес…
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А дотогава все пак трябва да се напише този медиен закон. Дали…
Весислава Антонова: Оптимистичният вариант е, че той ще се напише през лятото и през есента ще се обсъжда, но песимистичният вариант е, че това може и да не стане и може всичко да отиде в следващата година. А пък ние с тебе като хора, които сме следили медийната проблематика, отлично знаем, че започне ли нещо да се отлага, да се забавя, нещата стават по-лоши и не се получава.
Водещ: При един поставен срок 30 ноември нещата едва ли ще могат да се случат тази година обаче? Защото това е срокът, поставен на работната група да напише закона и да го предложи в МС.
Весислава Антонова: Аз искрено се надявам, че все пак тази работна група би могла да успее, първо, защото като не коментирам някои изключения и пропуски от моя лична гл.т., без да искам да конкретизирам защо в случая, това не е толкова важно, има достатъчно добри експерти, които много пъти са се опитвали да пишат закони, които добре познават добрите световни практики…
Водещ: Но те са вън от тази група.
Весислава Антонова: Ами на работната група към МС всъщност не мисля, че не й стои в правомощията да покани и тези, които разбират, и тези, които могат, и независимо от това, че те не са влезли в един протокол, в един документ чисто формален, биха могли да бъдат поканени от тази работна група по уважителен, достатъчно адекватен начин, зачитайки усилията им и те да помогнат. Нека… аз лично нямам абсолютно никакви притеснения и не искам да говорим с кодове. Едно от имената, които се наложи през последните повече от 10 години…
Водещ: Нели Огнянова.
Весислава Антонова: Е Нели Огнянова, да, която с огромно внимание следи, първо, всички процеси на промяна в Европа, и второ, винаги е участвала в писането на медийни закони. Надявам се, че независимо, че нейното име не фигурира в списък, подписан и подпечатан от Бойко Борисов, има начин тя да бъде поканена и да бъде консултант на този текст по уважаващ персоната й начин.
Водещ: Защото в крайна сметка не са ни много добрите експерти медийни в България.
Весислава Антонова: Факт, така е, не са много добрите ни медийни експерти. Сега, не го казвам от теоретична гл.т., защото на теория много хора могат да бъдат добри. Нека да кажем, че става дума за добри медийни експерти, в смисъл такъв, да не се подхлъзнат по определени политически влияния и отново да бъдем свидетели на един осакатен медиен закон.
Водещ: Или пък медиен закон с име.
Весислава Антонова: И един закон, който пак трябва за пореден път да бъде поправян, защото пак в него нещо не е доогледано и ненаписано.
Водещ: Да, другата много сериозна опасност е да му бъде лепнато някакво име, защото много често и това се случва в медийните закони.
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А това в никакъв случай не помага нито на журналистите, нито на гражданското общество.
Весислава Антонова: Издава незрялост, за жалост, издава незрялост. Не знам колко време и колко усилия още и колко отегчения трябва да преживеем, за да докажем, че всъщност би могло да има един такъв нормален закон.
Водещ: да се надяваме и на обещаните обществени дискусии. Такива обещания чухме в „Клубът на журналистите” миналия път и от Даниела Петрова, която е председател на медийната парламентарна комисия по култура, гражданско общество и медии, и от Радомир Чолаков, който пък е член на работната група, която работи по написването на закона. Дано тези дискусии ангажират и хората, а не само специалистите.
Весислава Антонова: Дано наистина да има широк кръг от експерти, въпреки че дори и включването на прекалено пък много хора, може да забави и да разводни работата на комисията. Но в смисъл, казвайки това, съвсем не приемайте, че не съм привърженик на откритите и сериозни дебати. Естествено, че трябва да има и естествено, че трябва да има прозрачност. Най-малкото поне текстът да бъде слаган в съответен сайт, така че заинтересованите и образовани хора да могат да го прочетат и всеки, който има желание да изрази мнението си, да го направи.
Водещ: Защото наистина е много важно кой говори и какво говори и да е ясно кой е този, който говори.
Весислава Антонова: Точно така. Но ако ми позволиш накрая да кажа. Нямаме нужда дискусиите за медийния закон да бъдат като дискусиите какво е бъдещето на обществената телевизия и общественото радио. Защото не мисля, че те са емблема на журналистически професионализъм и загриженост за това какво се случва в тези медии. Така че дискусията за медийния закон е сериозна дискусия и в нея при всички случаи няма място за придърпване на килимчето към някакви лични казуси да ни се разрешат.
Водещ: Е, ама те по принцип дискусиите винаги са сериозно нещо и на тях няма място за лични казуси, но за съжаление, нещата така се случват…
Весислава Антонова: Може би трябва да има един форум в интернет, където да има текста на закона и всеки да коментира. И за има някой, който да следи този форум. Така може би ще е по-модерно и демократично.
Водещ: Или може би трябва да завършим с горчивата ирония да поканим американския посланик на тези дискусии.
Весислава Антонова: Ами да, той може би ще ни даде добра идея и модерен подход за провеждане на подобен полезен дебат за нов медиен закон и за прозрачна собственост.
Водещ: А и засега има място за оптимизъм, дано той не се изпари бързо-бързо. Благодаря ти, Веси, за този коментар.

Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме по темата. Критики към българските медии, дошли отвън. Вече коментирахме, как да кажа, въпроса, който зададе американския посланик. Сега продължаваме по този коментар с Бойко Станкушев. Добър ден! Трябваше ли американският посланик да повтори въпросите, които ние журналистите отдавна задаваме за собствеността?
Бойко Станкушев: Е, след като толкова отдавна ги задаваме и нищо не се случа, не само американският, но и всички посланици може би трябва да кажат нещо, за да се размърдат нещата. Лично аз съм скептик, че ще се реши проблемът скоро време. Въобще не вярвам, че до края на годината ще се случи това нещо. Както имам и известни притеснения около тази работна група, който ще прави закона. Тя може да е работна, ако работи, но дали е експертна, след като е работна. Едното не следва от другото.
Водещ: Вече коментирахме липсата на един много сериозен експерт.
Бойко Станкушев: Ще си позволя да взема частично отношение по казаното преди малко от колегата Весислава Антонова от в. „Капитал”. Съгласен съм с всичко, което каза тя и считам, че не е забранено и не е срамно гилдията, т.е. ние, когато настъпват така поне привидно съдбовни моменти за медийната регулация, да си казваме много ясно мнението, а не да използваме кодове наистина. Много странно е, че… за мен лично, човекът с най-голям опит, доц. Нели Огнянова не е в тази работна група. Защото първо тя е експерт, това е мое лично мнение, но аз държа да го чуят хората в ефир…
Водещ: Едно допитване до гилдията би…
Бойко Станкушев: Да, много бих искал и премиерът да го чуе. Второ, тя е човек, който има освен експертни качества високи, има чисто морални качества много високи, и третото нещо, много, много голям опит, главно горчив, което е важно. Защото едно общество, едно съсловие, една гилдия, ако не се учат от грешките си, става много лошо. На път сме това да стане.
Водещ: Всъщност авторитетът в гилдията на проф. Нели Огнянова е толкова голям, защото въпросите, които ние журналистите задаваме и не получаваме отговори, обикновено са и на нейния блог. Това е много важно.
Бойко Станкушев: То в нейния блог през последните години практически всичко е написано. Хубавото е, че е написано, хубавото е, че тя е достъпна. Можеш, ако наистина си изкушен, или пък дори ако направо страдаш от тази проблематика, да отидеш, да се посъветваш, да си изкажеш мнението. За съжаление, в България, която 20 години върви нанякъде с претенцията, че се е върнала в Европа, това не е обичайна практика. Както е тежко нарушена комуникацията между журналисти, не казвам медии, между журналисти и политици, тя е мутирала, защото нито едните, нито другите тогава, когато влязат в някакъв диалог са напълно искрени, така е изкривена комуникацията и между експертите и законодателя и изпълнителната власт също така.
Водещ: Всъщност за да бъдем по-ясни, нека да кажем, не може политици да пишат заглавията, нали така?
Бойко Станкушев: Не, не, това ти го каза в началото. Разбира се, не. Просто…
Водещ: Искам да кажа, че тази деформация води до това.
Бойко Станкушев: Да. И значи, най-убийственото е, че автоцензурата се проявява не само в материалите на електронните и печатните медии, ами се проявява дори и в това неформално общуване и комуникация по кафенета и насам-натам между журналисти и силни хора. Те не си говорят истината. Т.е. отношенията не са искрени. Аз го наблюдавам много години това. Патил съм си заради това. Вярвал съм, че ако си кажа мнението, разбира се по подходящия начин с подходящия тон, ще има полза. Оказа се, че няма полза. Няма полза, защото ние практически не сме имали за всичките тези години, или почти не сме имали хора с държавническо отношение там горе.
Водещ: Може би и не сме мотивирали хората да проумеят, че е много важно правилата да са ясни и точни. И не случайно в крайна сметка всяка една Конституция в демократична страна защитава правото на информираност на гражданите си.
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Това не е случайно.
Бойко Станкушев: Да де, ама в България така са разписани и Конституцията, защото тя има много сериозни трески за дялане, и специфичните закони, защото сега говорим нали за медийния закон, че всъщност обслужват, и то по един безпардонен начин интересите на представителите на големи корпорации. Преходът, някои твърдят, че е свършил, да, той свърши като преход от преминаване от централизирана към пазарна икономика, но това не е демократично общество. Дефицитът на принципи означава, че ние не сме демокрация. Не сме. И на все повече хора им става ясно. След няколкото вълни на адска еуфория им става ясно. И наистина, ако иска това правителство и това мнозинство да остане в историята, трябва да рискува, защото не е лесно. Дори когато си най-горе има риск. Да размърда нещата и да създаде условия за преподреждане на всичките сегменти в този пъзел, за да стане той кристално чист и да започне да функционира една нормална медийна регулация. Ние сме свидетели на абсолютна тъпотия да се дискутира трябва ли, не трябва ли, доколко трябва и как да става ясна собствеността на медиите. Ами извинявайте, ако аз утре отида и си купя нов джип мерцедес веднага ще дотупат онези и ще ме питат: абе, ти откъде имаш тези пари. В същото време, ако аз съм Ирена Кръстева и си купя няколко вестника и телевизии, никой няма да дойде да ме пипа.
Водещ: Да, това е нелогично най-малкото.
Бойко Станкушев: Че къде е принципът? Сега, не казвам, че всички трябва, всички срещу Ирена Кръстева. И в неин интерес е да каже как до еди –коя си година тя, която не е имала нищо, изведнъж става магнат. Нищо страшно. Много други хора бяха поставени, от други сектори бяха поставени под микроскоп. И къде с известен успех, къде без успех обаче нещо почна да се прави. Очевидно, че невъзможността да се види, да се опише , да се докаже собствеността на една или друга медия, води до нейната зависимост. Точка.
Водещ: Може би тук работи правилото, неписаното правило за политиците: не воювай с медиите. Или става дума за друго.
Бойко Станкушев: Това е вярно в демократичните страни. В България има една симбиоза между олигарси, политици и собственици на медии. Някои от които са част от олигархията. Определено. И каква прозрачност ще има, няма да има прозрачност. За съм скептик.
Водещ: Всъщност за каква истина може да се говори, след като винаги съществува подозрението в корпоративни интереси и манипулативност.
Бойко Станкушев: Значи за да няма зависимост, първо, медията Х трябва да е ясно какъв й е произходът на парите. Както идват данъчните и те питат: абе ти защо си си купил апартамент за 500 000, пък доходите са ти 500 лв. на месец. Така. Както например и двете обществени, в кавички, медии БНТ и БНР, вашата, също са тежко зависими. Защото всъщност те са медии на изпълнителната власт.
Водещ: Е, не. Не съм съгласна.
Бойко Станкушев: Къде е гаранцията? Извинявай, как се финансирате…
Водещ: Ами ние с имената си…
Бойко Станкушев: Абе вие, аз не ви обиждам имената, обаче вашето финансиране, значи то идва само от една-единствена тръба и това е субсидията. Ако искаш да ми кажеш, че много печелите от реклама, няма да ти повярвам.
Водещ: Е, аз няма да кажа въобще, че много печелим, защото не е истина.
Бойко Станкушев: Записаният в неизпълянващия се закон текст за финансирането ви не работи. Министърът на финансите ти дава или не ти дава еди-колко си пари. Това е в момента дереджето.
Водещ: Той затова е толкова важен, защото…
Бойко Станкушев: Аз не говоря за г-н Дянков или за всичките му предшественици, говоря за… така или иначе ситуацията, в която са нахендрени.
Водещ: Нека след малко да продължим по темата и да направим някакъв паралел в Европа как това се случва и у нас как може да се случи в условията на икономическа криза.
Появят ли се критики отвън към българските медии и задължително става въпрос за начина на финансиране на БНР и БНТ. Бойко Станкушев ми е гост. Защо има такава странна тенденция или навик, или как да го наречем?
Бойко Станкушев: Защото дори и дотолкова доколкото има някакъв закон, хубав-лош, според мене не е достатъчно добър, аз не съм краен критик на действащия закон, но по-лошото е…
Водещ: Всъщност от действащия закон няма нищо, той е кръпки.
Бойко Станкушев: По-лошото е, че той не действа в частта финансиране, въобще не действа. Ние много добре си спомняме, бе общо взето канавата на този закон се появи, за да бъдат обслужени интересите на новопоявили се тогава частни големи медии, телевизии, първата по-специално Би Ти Ви, с обяснението, че по този начин се стимулират чуждите инвеститори и те влизат. Това е вярно. Но с уговорката, че се прави за известен период от време. По този начин бяха редуцирани възможностите за рекламни постъпления на обществените оператори. Това си продължава и досега.
Водещ: Така е, да.
Бойко Станкушев: А през това време големите телевизии се препродадоха по един-два пъти за суми, които са известни в публичното пространство. Друг е въпросът дали са истински.
Водещ: А съвсем трети е дали има платени данъци.
Бойко Станкушев: Така. Крайно време е, първо, това по един елегантен начин, отчитайки интересите и на търговските, и на обществените медии, да бъде прекратено. Второ, да се създаде действащ законов текст, и респективно орган, който да може във всеки един момент да доказва, поемайки отговорност, че произходът на капитала на една, втора или трета медия е еди-какъв си и еди-колко си. И тогава нещата ще се оправят.
Водещ: Обаче, то вече звучи като сатира, такса електромер, такса водомер…
Бойко Станкушев: Да, общо взето този разговор е безсмислен, но в края на краищата е отговорност на законодателя като е законодател това да направи.
Водещ: Дали обаче това е възможно, имайки предвид…
Бойко Станкушев: Отговорност на журналистите е да ги ръчкаме, да ги подсещаме и евентуално да даваме съвети, включително и експертни.
Водещ: Доколко обаче това е европейската практика?
Бойко Станкушев: Ирен, в голяма част от цивилизованите страни има действащи, перфектно действащи обществени медии, някои от които в Европа годишните бюджети са по 1,2 – 1,3 млрд. евро. Те си работят, обществото е доволно, ничии интереси не са накърнени, дори политиците са доволни. Ако всичко това не означава, че няма как да се вземе тертип и да не се изпада в популистко говорене за електромер, водомер и т.н., здраве му кажи.
Водещ: Всъщност може ли този разговор да отиде по-далеч от електромера и водомера?
Бойко Станкушев: Но с тази работна група тука, която гледам, аз не вярвам това да се случи.
Водещ: И дали е възможно да се случи по време на икономическа криза обаче? Защото…
Бойко Станкушев: Икономическата криза не пречи на произвеждането на правилно законодателство. Икономическата криза…
Водещ: Дали това законодателство ще може да заработи?
Бойко Станкушев: Икономическата криза се казва криза, защото има рамка. Започва, протича и свършва. Те нека да си направят едно нормално законодателство, могат да вкарат някакви временни мерки, с уговорката, че те ще действат примерно до деня Х 2011-2012 г., или нещо такова, или да се обвърже с някакъв коефициент. Например, тогава когато, да речем, стигне ръстът на БВП Х. Нещо такова, това е лесно. Да се сложи един ред, и в момента, в който бъде достигнат, да паднат тези временни мерки. Не пречи. Както нормално се прави във всички държавни в криза, включително и в нашата. В това отношение правителството взима едни не лоши мерки. Не виждам конфликт тук.
Водещ: А има ли смисъл да се задава въпросът, в този закон трябва ли да фигурира евентуалното събиране на БНР и БНТ в едно? Защото това също се превърна във, как за кажа, един вид сатира.
Бойко Станкушев: Този въпрос има смисъл, само ако в доказателствената част на субектите, пледиращи в тази посока, бъде ясно изведено, че ще има икономическа полза, нищо друго. Аз не мога да преценя. Струва ми се, че няма да има, че няма да има икономи, че няма да бъде по-щастлив министър Дянков, ако това се случи.
Водещ: Още повече, че ние имаме съвсем различен опит в това отношение. Вярно, че той е стар, но в никакъв случай не бива да бъде забравян. Говоря за Комитета за радио и телевизия.
Бойко Станкушев: Е, това беше в едно друго време. Хем е пример това, което даваш, хем не е. Защото тогава не беше от икономически съображения сложена под една шапка телевизията с радиото, или обратно, хайде телевизията към радиото, защото радиото е по-старо, от някакви идеологически и други, главно според мене те са си правили някакви илюзии тогавашните партийни лидери на комунистическата държава, че така ще контролират по-лесно гилдията.
Водещ: От друга страна няма разлика между идеологически и икономически причини.
Бойко Станкушев: Когато едно уравнение бъде добре решено икономически, то дава и добър идеологически ефект накрая. Хората се научиха да мислят с главите си, гледайки хладилниците си. Това е разликата от преди 20 години. Видяха свят, бих казал, че доста догми са мъртви, доста илюзии са мъртви, това е добре. Ако трябва да отговоря еднозначно, за не бих си позволи експеримент като възстановяване на Комитет за телевизия и радио. Самата процедура ще е скъпа.
Водещ: А доколко пък е възможен вариантът, моделът Би Би Си? Имайки предвид, че ние не разполагаме с британски, а с български политици.
Бойко Станкушев: Значи, бих могъл да започна да говоря за това дали е възможен моделът Би Би Си, ако преди това се случат няколко неща, от които, пак си почвам аз за краставичката, се реши въпросът с произхода на капитала на медиите. Този въпрос не стои в Обединеното Кралство, не стои в САЩ…
Водещ: И гнилото не е в Дания.
Бойко Станкушев: Това е много важно. Можеш да прегрупираш, да обединяваш, да консолидираш определени сегменти и т.н. в един специфичен пазар, ако можеш преди това да ги дефинираш един по един и ако те са ясни и видими. А тек не знам как ще стане това нещо. Това според мене е невъзможно.
Водещ: Сега се сещам един комичен вариант – данъчните да влязат в тази работна група.
Бойко Станкушев: Разбира се, аз съм голям фен на данъчните.
Водещ: Стана вече ясно.
Бойко Станкушев: Не, не, ние говорим ни повече, ни по-малко за намиране и задействане на механизми за прозрачност. Ние в момента имаме нужда от…
Водещ: Операция „Чисти ръце”.
Бойко Станкушев: Чисти ръце. Значи да се почне – гласност, прозрачност, влиза се в действената фаза чисти ръце, неутрализиране на мръсните, изкарване на бял свет и да бъдат пратени там, където им е мястото.
Водещ: За да може да има наистина…
Бойко Станкушев: Ако Бойко Борисов има намеренията, които афишира, значи веднага трябва да почне да строи поне два нови затвора. Защото ако успее, ще възникне проблем къде да ги подреди, където ще имат време да мислят тези хора и разбира се тези, които бъдат осенени от него, да се поправят и да излязат като други.
Водещ: Лошото е, че няма пари в момента дори за това.
Бойко Станкушев: Защо да няма? Строителството е в криза обаче има работна ръка, която не е скъпа. Имаме си строителни материали, всичко. Според мене това ще бъде един облагодетелстващ кризата ход. Да се направят два национални обекта. Ако ще строят примерно „Белене”, защо не направят един хубав затвор там? Ще има работна ръка, ще има всичко.

Водещ: След като американският посланик се изказа, ние сме в очакване на следващите изказващи се посланици, а такива ще има определено. Шегата настрана разбира се. Испанското председателство на ЕС и българските медии, защо предстои една такава дискусия? Сега, първо рязко ще сменим темата, а после ще се върнем на същата. Добър ден на Къдринка Кърдинова от сп. „Тема”!
Къдринка Кърдинова: И от сдружението на испаноговорящите журналисти.
Водещ: Което също не е маловажно. Защо трябва да се говори, защо испанското председателство иска да разбере за българските медии нещо повече?
Къдринка Кърдинова: Инициативата всъщност е на нашето сдружение. Разбира се посолството ни подкрепя. Срещата дискусия ще ни домакинства Информационното бюро на ЕП. Така че целта е да кръстосаме няколко теми. Какво се случва в България и в българските медии през последните 6 месеца, когато е Испанското председателство? В същото време доколко тези български медии са носители на европейски ценности, самите те, не само като отразител на испанското или което и да е друго председателство. Доколко сме в такт с най-демократичната институция в ЕС – ЕП, където има сблъсък на най-различни мнения, където се ражда истината в един такъв открит спор. Дали нашите медии са достатъчно открити за всички гледни точки днес в ситуацията, в която всички се опитваме да оцеляваме. Доколко кризата влияе и как се отразява на независимостта, има ли я въобще тази независимост на медиите и на отделния журналист. Всичко това ще се опитаме да изясним в един много свободен разговор, за който сме поканили широк кръг колеги от всички медии, до които можахме да изпратим покани. И мисля, че това е една тема, която… разбира се, че няма да стигнем до единна истина, това е ясно, но си заслужава да поговорим за нея. Сега, дали посланици ще се изказват по тази тема, или няма да се изказват, защото аз мисля, че по-важното е ние какво ще си кажем, ние журналистите. Разбира се на нашата среща ще присъства испанският посланик. Поканили сме и белгийския посланик, който е следващият, той ще поеме председателството, белгийското председателство от 1 юли. Поканили сме и унгарската посланичка, която пък е следващата. Т.е. посланици ще има, но нека да не акцентираме всичко върху присъствието на посланиците. По-скоро тяхното присъствие за мене е един вид живия контакт с Европа и диалогът, който се опитваме да постигнем с всички тези така условно наречени европейски ценности. Много ги фетишизирахме вече, но ще се опитаме да разберем за какво става дума всъщност в нашата реална медийна среда.
Водещ: Бойко, смяташ ли, че това ще бъде наистина стимул за един сериозен разговор? Изобщо, ще се превърнал ли европейските посланици в България първи приятели на българските журналисти?
Бойко Станкушев: Ами крайно време беше да спрат да се снимат с някакви набедени за политици хора и да се обърнат към по-нормалните. Бих приветствал, аз се чувствам от много отдавна европейски гражданин. Просто считам, че въпросът е риторичен. Много добре би било, Испания е една страна с големи традиции в демократичния печат, с в известен смисъл сходна историческа съдба, хора, които знаят какво е диктатура, знаят какво е потъпкване на човешкото достойнство, знаят какво е да си несвободен, да ни дават съвети. Прекрасно би било.
Водещ: Дали успяваме да се възползваме от тези шансове или ги пропускаме обаче?
Бойко Станкушев: Ще трябва да се опитаме. Ето, Къдринка каза нещо много интересно. Това означава, че може би тези инициативи не са просто лични инициативи на Негово превъзходителство американския посланик, Негово превъзходителство испанския посланик. Може би това издава някаква грижа, която е координирана грижа. И така се прави обикновено, като почнат да се бият децата в детската градина идва лелката и ги разтървава и им казва: не така. Когато тръгнат да ядат с мръсни ръчички, след като са си играли с кофичките, идва пак лелката, и казва измийте си ръчичките и тогава ще папкате. Така трябва. Казвам го разбира се с…
Водещ: Горчива ирония.
Бойко Станкушев: Не знам, аз не мога да се самоопределям дали съм ироничен или самоироничен, обаче това даже е леко, бих казал обидно, защото моята представа преди 20 години за това, което сега трябваше да бъде, не съвпада с действителността. Аз се чувствам много унизен.
Къдринка Кърдинова: Бедата е, че наистина много мислещи хора в България така се чувстват.
Бойко Станкушев: Нашите усилия доникъде не доведоха. Правиха се независими журналистически организации, Свободно слово, Медийна коалиция. Част от тях имаха високо експертно равнище, част от тях участваха много активно с проф. Неили Огнянова, и с доц. Георги Лозанов и с други експерти в правенето на медийни закони…
Водещ: Но всички си останаха едни мечтатели.
Бойко Станкушев: И какво от това? Нищо не се случи.
Водещ: Можел ли да говорим вече за една по-различна тенденция и доколко трябва да включим и гражданското общество, каквото е равнището му в момента, в такава една дискусия и как да го направим?
Бойко Станкушев: То ние не можем да го включим. То ако не се включи само, просто няма смисъл. Аз малко искам да върна…
Водещ: Достатъчно интересно ли обясняваме това, което се случва?
Бойко Станкушев: Аз не мога да си отговоря ние имаме ли гражданско общество, или това са просто все още едни такива недовършени ферментации, нещо фрагментарно се случва, но ако това е гражданско общество, здраве му кажи. Прекалено много конформизъм, пресъобразяване и мълчание има в това нещо, което ние искаме да стане гражданско общество. Няма нетърпимост. Аз съм свидетел, давам пример, бивши социалистически страни, където, уж, трябва, нали, поради сродната ни съдба, последствията, резонансите, проблемите да са еднакви, но не са. Това ако се случи на един поляк, на един унгарец – абсурд е да мълчи. Хората си изказват без страх мнението, свободно. Те за разлика от нас могат да се самоорганизират и го правят. По различни проблеми. Говорят, оказват натиск в рамките на закона разбира се и принуждават политиците да действат по посока защита на обществените интереси.
Водещ: И не чакат да се случи криза, за да реагират, защото при нас реакциите са винаги и само в ситуации на много остра криза.
Бойко Станкушев: Ще цитирам една от десетте си любими пословици. Тя е турска. Турчинът казал: Ех, да имах на българина акъла, ама дето му идва (…). Така е.
Къдринка Кърдинова: Аз си мисля, че тези общества, за които говорим, и полското, и чешкото, те имат една историческа традиция, все пак, която е доста по-различна от нашата. Можем да се върнем в други времена, когато те бяха, и тогава бяха гражданско общество, докато у нас малко другояче са се развили историческите обстоятелства. На мен ми се иска тук обаче да вмъкна, и все пак нека да бъдем малко и самокритични и да си поговорим за ролята на медиите в този наш дълъг преход. Защото в крайна сметка, има разбира се хубави и щастливи изключения, сериозни медии, включително радио „Христо Ботев”, да е живо и здраво, но нека да погледнем какво се случва в телевизионния ефир. Значи, тази чалгизация, която преля и в политиката, нали тръгна оттам, от телевизионния екран. Аз не знам, не мога да кажа, че… далеч съм от тази вечна позиция на политиците да обвиняват за всичко медиите, абсурд, в никакъв случай не съм на това мнение, но има огромно влияние. Това са скачени съдове. Това гражданско общество откъде да се роди, от Биг Брадър или от разни други такива формати, които възпитават плейметки. Просто няма как да се случи. В крайна сметка тази чалгизация завладя не само избирателите, вече завладява и политическата класа. За съжаление, това е резултатът от тези скачени съдове, които някак си не могат да се разкачат.
Водещ: Как да намерим начин да се самоорганизираме? Ето Бойко ти каза, трябва да се самоорганизираме, както тези общества умеят да се самоорганизират. Как да го направим?
Бойко Станкушев: Ами то и в момента, слагайки на масата тази тема в твоето предаване, ти си започнала да го правиш.
Водещ: Е така де, ама много бавно става.
Бойко Станкушев: Е, с този човешки материал е така. Не си правете илюзии. Между другото има една доста видима дори с просто око корелация. Значи тези медии, които имат ясна собственост, са много, много по-малко изкушени, податливи на чалгизирането на ефира и на печата. И обратно. Не ви ли е направило впечатление?
Водещ: Така е, но то е обяснимо, то е логично.
Бойко Станкушев: Да. Фактически ако трябва да говорим с абсолютни стойности, това изобщо не се случва в БНР и БНТ.
Водещ: Когато знаеш кой ти говори, тогава някак си този, който ти говори има повече отговорност.
Бойко Станкушев: Моралната отговорност. Ако един човек стои в сянка, той е някакъв магнат, обаче не иска да каже откъде са му парите, и дори има случаи, в които не се знае кои са реалните собственици, в България има много такива случаи. Т.е. не може да се докаже. И ако кажа в ефир, някой ще ме осъди за клевета, набедяване и кой знае какво, защото аз не мога да докажа това. На тях това им е силата, че когато усетят, че гражданското общество, по-просветени, по-загрижени за народа си политици се опитват да тръгнат по посока прозрачност, било на капитал, било на други работи, те веднага реагират и светкавично предприемат действия, които обаче с в тъмната част на сектора. Те са конспиративни. Винаги когато се започне дебат що-годе енергичен и честен за съдбата на медиите в България, се започват едни някакви много странни действия, свързани с вадене на компромати, с плювни, със заплахи…
Водещ: Значи да очакваме горещо лято?
Бойко Станкушев: Да, да, разбира се. Хората, които ограбиха страната и осакатиха общественото съзнание и за съжаление може би това ще има тежки последствия за по-младото поколение след време, то вече има сериозни видими наченки, тези хора няма лесно да пуснат кокала. Те в момента инвестират, подчертавам, конспиративно, което значи невидимо, в дискредитирането на свободните гласове, на хората, които искат действително да се изработят правила и механизъм за тяхното спазване, и ще има сблъсъци. Ще има много тежи сблъсъци. Аз очаквам още другата седмица да почнат да излизат гадости в тези издания, които не се свенят да ги публикуват.
Къдринка Кърдинова: Аз се притеснявам и за още един чисто практически рефлекс от всичко това, което се случва, включително и от кризата, която настъпва по частни медии, които се опитват да бъдат независими. Наясно сме, че в повечето медии приходите идват от рекламите. Рекламният пазар в момента е много свит. Какво се случва с голяма част от журналистическата колегия, има много съкращения на журналисти…
Бойко Станкушев: Той е свит и манипулиран.
Къдринка Кърдинова: Естествено. И той се насочва там, където…
Бойко Станкушев: То си е от край време така.
Къдринка Кърдинова: И съответно много хора в колегията в момента са под сатъра на очакваното съкращение. За каква независима журналистика в такава ситуация можем да говорим? За мен това е много притеснителна ситуация.
Водещ: Аз сега се сещам за една друга пословица: който слушка папка.
Къдринка Кърдинова: Да, точно, дотам стигаме. А това е много тъжно за реалното положение на свободата на словото.
Бойко Станкушев: От една страна, ще се почнат много активно платени пиарове мощни и кампании за дискредитиране на една или друга личност от тази страна, от която аз имам претенцията, че съм.
Водещ: Да, защото има хора, за които автоцензурата не работи, независимо от икономическата криза… Накрая да кажем, Къдринка, какво се случва в момента?
Къдринка Кърдинова: В момента има един много хубав празник, в института „Сервантес”, тъй като днес е Ден на испанския език. Дойдох в студиото директно от този празник. Той започна с едно изсипване на буквички, изрязани от хартия от прозорците на института. Имаше игра с думи, с един кубчета на едно пано на паважа, салса, испанска кухня и други такива интересни неща. Всичко това до 3 ч, който желае може да се включи.
Водещ: Очевидно ние журналистите трябва да се възползваме от този метод на привличане на вниманието на гражданското общество, защото очевидно трябва и гражданското общество да се включи в този момент в тази дискусия, тъй като наистина е много важно какви ще са правилата за българските медии.

сп. L’Europeo | Калина АНДРОЛОВА | 20.06.2010

L’Europeo поставя няколко въпроса пред известния журналист Сашо Диков. Кои са фаталните грешки на Бойко Борисов, защо задържаха Алексей Петров и наистина ли правителството се бори с престъпността

Какъв му е проблемът на българския футбол?

Най-големият проблем е, че футболът ни е български. Какво искам да кажа? Ние имаме проклятието всичко тук да придобива някаква българска окраска и деформация. В българския футбол има два проблема. Единият е липсата на пари, а другият, който е по-важен, е тотално некадърното управление на сегашната управа на футболния съюз. За съжаление тези момчета, които бяха страхотни футболисти, са абсолютно неподготвени и импотентни като управленци. Жалкото е, че го докарахме до тук и че нещата са плачевни във всяко отношение. Тези момчета, още когато дойдоха на власт и още когато Стоичков беше треньор, трябваше задължително да направят едно нещо: да си наемат юристи, които да подготвят всички необходими промени в законите и подзаконовите актове. Те трябваше с тези предварително подготвени промени да отидат и с цялото си величие да се изтъпанчат в парламента и при Сергей Станишев и да кажат: "Ние искаме ето това, за да се развива българският футбол." Трябваше да го направят дори с цената да се спира първенство или феновете да протестират. Вместо това нищо и половина. Започна едно неправене на нищо. И най-тъпото е, че те за пет години дори не направиха това, от което уж най-разбират – спортно-техническата част на футбола да се подобрява, намаляване на отборите в А група, намаляване на Б групата от две в една и пр.

Какво пречи това да се направи.

Те смятат, че ще им спретнат конгрес от недоволните клубове и ще им вземат властта. Второто, което трябва се промени, вместо есен и пролет, нали първенството започва през август и завършва през май с две огромни паузи, една зимата и една лятото, което от всяка гледна точка не е добре, спортно-техническа, календарна, бизнес и т.н. Зимата – ноември и декември, е студено, снегове. За да променят това, трябва едно първенство да го обявят за нулево, да няма класиране, а тях ги е страх, те изпитват панически страх от всякакви решения, които ще възбудят недоволство, оправдават се, все чакат да видят какво ще кажат клубовете, ами много ясно какво ще кажат клубовете – два-три клуба ще искат тези промени, другите 20 или 30 – не. Никой не е луд да иска да се намали А група на 12 или 10 от 16 клуба, защото някои отбори ще изпаднат, обаче тази промяна трябва да се направи.
Има и нещо, което аз не проумявам, особено на фона на тази хиперактивност на Цветан Цветанов, полиция, прокуратура в разни области и нула желание за разплитане на мафиотските игри във футбола. Не ми го побира акълът защо е това.

Защо далаверите във футбола са оставени на спокойствие?

Няма отговор. Питал съм го и Цветан Цветанов, той няма отговор. Мълчи, вдига рамене, нищо не казва. Правят се някакви малки отделни разследвания, един такъв случай бяха тотаджиите. Само че се оказа, скоро говорих с адвоката на главния заподозрян, който ми каза: "Глупости на търкалета, нищо няма по отношение на черно тото и т.н." Имало е две-три акции през последните години, претършуват офиси, арестуват за 24 часа хора, после ги пускат и никакъв резултат. А нашият футбол е очевадно пропит от корупция. Но никой не иска да го разследва.

Защо през 90-те години всички наши футболисти играеха в големи клубове, а като се съберат на едно място, нищо не се получава.

Не се получава, да. Ние трябва да си зададем логичния въпрос: защо една Англия взе италианец за треньор? Нормално е човек да се запита. Ситуацията във футбола е такава, че ключово значение има треньорът. Играчите стават функция на треньора. Ако треньорът е добър, ако знае как да ги подготвя, как да им изгради най-добрата тактика, тогава и отборът играе. Ти може да имаш най-добрите индивидуалисти, няма ли го човека, който да ги обедини в обща тактика, нищо не се получава. Това важи само до определена степен за националния отбор, защото треньорът на националите няма физическото време да ги готви. Само че от треньора на националния отбор се иска да бъде страхотен тактик и селекционер, да умее да подбира най-добрите за определените постове и може би най-важното умение: да изгражда най-добрата мотивация и атмосфера в националния отбор. Което при нас в последните години не става. Не ставаше при Стоичков, не става и при Стоилов. Винаги е имало съмнения за задкулисни игри, пробутване на наши хора и т.н. Обективно спадна и класата на играчите, двама или трима играят в големи отбори, другите са сред слабаците. Спасението за България е да се намери чужденец за треньор. Само че футболният съюз упорито не желае това.

Може би е много скъпо?

Те се оправдават, че е скъпо, само че те до този момент нито веднъж не са направили усилието докрай. Да кажат: "Намерихме треньора еди-kofl си и той иска толкова и толкова пари. Ние като футболен съюз може да дадем толкова, дайте да видим какво може да се направи." Няма такъв случай. Те не желаят чужденец треньор, това е тъжното. И оправданието с парите им е добре дошло. Защото, като дойде чужденецът, той приключва с игрите на наши и ваши и пр.

Защо Димитър Бербатов се отказа от националния отбор по футбол? Защо България Винаги успява да изгони своите най-добри таланти?

Ако почнем още от това за българския казан в ада и че ако България роди гений, това ще е геният на завистта, погледнато изначално, ние, българите, сме си такива. Но когато започваш такава публична кариера като Бербатов, трябва да си наясно какво те чака. Бербатов не си даваше сметка какво ще му се случи в публичното пространство, навремето обичаше да ходи по разни журита, на конкурси за мис и пр., викам му: "Абе човече, ти не си ли даваш сметка, че млад, красив, богат, и то българин, това трудно се преглъща навсякъде по света." Неслучайно след първата му еротична сесия, която направи с една фризьорка, на следващия ден му бяха залепили снимката с кабарче в съблекалнята на Байер Левъркузен (той играеше още в Германия). Препечата я най-тиражният вестник Бтд. Същата е историята с Англия. Вярно е, че няма българин, който да е отключил толкова много писане по пресата, и то положително. Обаче дойде един момент, когато медиите и феновете се настроиха срещу Бербатов. В Манчестър Юнайтед не му тръгна и се започна с това, че дори вестник Сън препечатва пълните тъпотии на нашите жълти вестници. И аз съм се обаждал в редакцията на Сън, за да разбера, аджеба, откъде идват тези неща. Последния път ми казаха, че са взели материала от независима агенция от Виена. Обаждам се във Виена, питам: "Откъде имате тази и тази информация?" Те отговарят: "Имаме кореспондент в София, който се казва примерно Иван Петров." Обаждам се на Иван Петров тук, питам го откъде е тази информация, той казва: "Имам си мои източници, няма да говоря с вас." Пълни глупости! Но човек трябва да свикне с тези неща. Ние на тези неща придаваме един допълнителен балкански и български привкус, у нас има между журналистите голямо разделение на сини и червени журналисти. И никога и Стоичков, и Бербатов, и който и да било няма да бъде еднакво добре приеман от всички журналисти. Винаги Стоичков е бил псуван на Герена каквото и да е правил, фанатизмът допълнително освирепява част от журналистите, да не говоря за феновете, и придава допълнителна гадория на писанията. Трябва да признаем, че Бербатов е длъжник на националния отбор, изиграл е малко мачове добре, решил е малко мачове със свои попадения. Всеки човек е в правото си да решава кога да се откаже. Но упрекът ми към Бербатов е това, че останаха недоизказани неща. Останаха ред причини, които всъщност може би са главните причини за неговото оттегляне. Защото той като основна причина каза: умора, стрес, иска повече внимание за семейството си. Само че остава другото неизказано – доколко националният отбор е разделен на групички, доколко трудно го понасят и му завиждат в националния отбор, доколко вече не издържа на простотиите, които се пишат и говорят по негов адрес, и какво иска да каже с това, когато ви омръзне да ви лъжат и манипулират, тогава ми се обадете да дойде някой да ви оправи футбола, за какви лъжи става дума? Бербатов е от години в отбори, където всичко е на най-високо професионално ниво, изведнъж идва тук и се сблъсква с махленски истории в чисто спортно-технически аспект, нормално е да му е писнало. Но ако му е писнало от безумията на футболния съюз, от безумния начин на подготовка, тактика и прочее на националните треньори, ако те са някакви маши за прокарване на нечии интереси, Бербатов трябваше да го каже открито. Да каже докрай това, което има да казва.

Извинете, но как се отнасяте към това безумие: "Антимафиоти щурмуваха дома на брата на Димитър Бербатов Асен. Акцията на качулките посред нощ заварила съпругата на Асен Бербатов Мими в банята. Със заповеди: Легни долу! Ръцете на врата! Маскираните ченгета изкарали акъла на младото семейство."

В това според мен, че управлението се занимава само с полицейски акции, няма нищо лошо, крайно време беше държавата да покаже, че има полиция, че тази полиция действа, и до тук много добре. Но лошото кое е? Има само две акции, за които човек може да каже браво на полицията. Едната е Наглите и никой нямаше нищо против натръшканите хора по земята, белезниците и пр. Другата е, когато полицията успя да хване, че има корупционна схема между министър, съдия и бивш главен секретар от Министерството на финансите и разследващ следовател. Всичко това е прекрасно. Оттук нататък обаче следват големите въпросителни. Във всички останали акции става дума за абсолютни анонимници. Задържаните са абсолютни анонимници. Оставям настрана това, че от 5 или 6 задържани само двама остават в ареста или един, или никой. От операция Октопод само Алексей Петров е разпознаваем. Кое е печалното според мен? Печалното е, че тези акции започват с много гръм и трясък и след десетина дни почти никой не остава в ареста, което говори за зле свършена работа. Стигна се дори до тоталния конфуз и огромния шамар за полицията, че разбиха вратата и нахлуха в къщата на Красимир Аврамов. В акцията Недосегаемите се предполага, че тези Недосегаеми, а така беше обявено и от министър Цветанов, са хора, които досега не са разкрити, и ние предполагаме, че са познати хора на сериозни постове, пък изведнъж се оказаха тотални анонимници. Нещо там се обърка. Но при тези Недосегаеми да сбъркаш вратата и да не знаеш кой къде живее, това говори наистина за някаква сериозна сбърканост. В цялата тази плеяда анонимници по тези акции има и още едно изключение, за което полицията заслужава поздравления. За първи път през последните 20 години се тръгва на акция срещу алкохолните босове. Трите най-големи производителя – Карнобат, Пещерска и Търговище, едновременно се проверяват, което не се е случвало досега. Имало е различни такива акции, които, както запознати казват, се случват, когато алкохолният бос престане да плаща на съответната партийна централа и тогава му се пращат хора за проверка, нещо като държавно-партиен рекет. Това е, за което сегашните управляващи заслужават поздравления и подкрепа.

На мен ми изглежда доста камуфлажна цялата тази история.

Аз придобих и личен опит в две от делата. Страшно притеснително е, че тази операция Октопод, така широко афиширана, всъщност за нея в съдебната зала няма доказателства. Няма доказателства тези хора да са извършвали общи престъпления. А за някои от тях дори няма никакви доказателства. Правих материали с бизнесмена Пламен Стоянов, който допреди това беше слабо известен, но нашумя сега покрай цялата тази работа. Човек, който се занимава с огромни бизнеси. Какво излиза, той праща още през 2008 година писмо до тогавашния министър на икономиката Петър Димитров, че иска да осигури със собствено финансиране да заработи пълноценно Кремиковци или поне част от него. Отказват му. На 26 януари 2010 ново писмо праща, този път до Бойко Борисов, Дянков и Трайчо Трайков със същата молба. Никакъв отговор. Или по-скоро отговорът е, че след две седмици го арестуват. И още. Алексей Петров малко след като Бойко дойде на власт, даде едно знаково интервю във вестник Труд, в което каза: Бойко, свали лихвите! На което последва, как да се изразя, инфантилната реакция и на Дянков, и на Бойко: "Банките са частни, ние не можем да им диктуваме какво да правят с лихвените си проценти, това е пазарна икономика", и т.н. Само че какво се оказа, така и никой не разбра май какво е искал да каже. Идеята е на Съюза за стопанска инициатива (това е организация на фирми от малкия и средния бизнес). И ако аз не бях отишъл на едно годишно Общо събрание на тази организация малко след ареста на Алексей Петров, и аз нямаше да съм наясно. А той какво иска. Да се изтеглят парите на държавните фирми от търговските банки, където са, и тези пари да се вкарат в единствената държавна банка, която е Насърчителна банка, и да започне тази държавна банка да дава кредити с ниска лихва.

Това не може да стане, Бойко нали трябва стане олигарх?!!

Ето ти го. Още тогава се поставя въпросът: Вярно ли е, че парите на държавата са главно в три банки? Корпоративна, Инвестбанк и ЦКБ. Този въпрос се праща през декември 2009 до Дянков. И на 10 януари Алексей го арестуват. При първото си появяване в залата Алексей Петров каза: Банковото лоби ти уреди ареста. Звучи абсурдно. Но аз казвам какви са фактите, писмото, неговите думи. И какво, сега изведнъж лъснаха нещата с парите на държавата в банките. Къде са? Корпоративна банка – 48%. И ако погледне човек как се навързват нещата, става кошмарна връзка. Значи Корпоративна банка купува частните медии на Ирена Кръстева с държавните пари, срещу което тези частни медии обръщат на 180 градуса политиката спрямо Бойко Борисов от деня на изборите, срещу което той пък не ги закача. Трябваше 13 главни редактори да пишат писмо до Дянков чрез Закона за достъп до обществената информация, за да им gage тази информация. Най-тъпото в цялата история е, че от 380 милиона през декември сега Корпоративна банка е станала 480 милиона държавни пари, а в СИБанк от 40 милиона през декември сега са вече 80 милиона и тя е вече на второ място. Този проблем трябва да се реши, защото това е страхотен минус за Бойко Борисов. Слуховете са, че има някаква сделка между Делян Пеевски и Бойко за медийна подкрепа срещу непипане на статуквото в Корпоративна банка. Става много страшно. Когато обявиха с гръм и трясък акция Октопод, арестувани са хора, членове на много добре организирана престъпна група, действали от 1997 година до сега, които имат строга йерархична структура, човек си казва: Ей, браво, страхотно нещо! Вярно, че по един унизителен начин го арестуваха Алексей. Защо трябва да унижаваш човека, който преди два месеца беше лоялен гражданин!!! Затова аз отидох в съдебната зала. И изведнъж в съдебната зала се оказва, че всичко това е невероятен балон. Невероятен балон! Никакъв Октопод няма и нямаше да го повярвам, ако не бях го чул с ушите си. И другият фрапантен пример за бизнесмена Пламен Стоянов, няма никакво доказателство срещу него, а само тормоз, арест, какво ли не. Това е, което е гадното в цялата тази полицейска история, нарочват те и те мятат вътре. Аз мисля, че не трябва полицията да се бори с престъпността с незаконни средства.

Трябват ли да има специални съдилища, както иска ГЕРБ.

Имам двояко отношение. От една страна, едва ли има човек в България, който да смята, че съдебната система работи, както трябва, и да не го е яд, че се точат процеси с години. Защото адски смешно и идиотско е да се отлага процесът например за три месеца, защото нямало зали. Как е възможно тази държава да не може да направи така, че делата да не се влачат по този начин. Очевидно е, че, от една страна, е добре нещо да се направи, въпросът е как да се направи и как да се избират хората, които да бъдат в тези съдилища. Защото явно е желанието на управляващите, на Бойко и на Цветанов, целият контрол да е в ръцете им. Абсолютна власт – това е голямата опасност.

Как ви изглежда Бойко Борисов като управник? Това, че си сменя мнението и решенията в зависимост от вятъра?

За съжаление, как да го кажа, изглежда ми доста далеч от това, което ми се ще да изглежда като управник. Първо, което не може да му се отрече, Бойко е първият в новата история, който се опълчи и наруши закона на мафията, който 20 години си върви без изключение: всички, които идват на власт, да се правят, че преди тях нищо нередно не е ставало. Никой не се е осмелявал да рови батаците на предишни управляващи. Той е първият, който го направи, затова и хората му повярваха. Само че какво става след това. Хората чакаха възмездие, такова очевидно няма. Големите риби ги няма като клиенти на съдебната система, всички са главно дребни риби. Девет месеца минаха. Нещо трябваше досега да се случи, някой да беше изгърмян за крупни суми и далавери. Другото, което е по-притеснително от полицията, полицейщината и оправданието с предишните, са проблемите на икономиката. Бойко имаше неблагоразумието да каже наскоро: "Ама то не може едновременно да запушваме дупките и да пълним казана." Само че Кристалина Георгиева му каза: "Трябва едновременно, иначе не става."

С митниците нищо не правят, само искат да направят.

А така. И лошото е, че се създава впечатлението, че всичко е хаос, неподготвеност, обърканост, защото наистина то вече стана пословично, че Бойко мисли едно сутрин, на обяд друго, вечер трето. И другото, което адски ме дразни. Ето последния случай с БАН. Бойко заби нож в гърба на Сергей Игнатов, който се мъчеше няколко месеца да се пребори с онези феодални старци, както ги нарече Дянков. Като се опитваш нещо да налагаш, го налагаш докрай. Или си взел едно решение и го налагаш, или не го вземаш изобщо. Но при всички случаи не го правиш по начина, по който стана. Защото вдигнаха се тук, изминаха половин километър от БАН до прозорците на Бойко Борисов и той, айде, зачерта всичко. И какво да прави Сергей Игнатов, ами подай си оставката! Подай си оставката, ако имаш три грама достойнство. Все пак някой трябва да покаже на Бойко, че по този начин не може да се действа.

Бойко има дефект на суетата. Идват хората, започват да протестират и той си сменя решението.

Той явно иска вечно да е в ролята на добрия. На тоя, който помирява, изглажда конфликтите, решава проблемите, само че това работи до едно време. Освен това по този начин той злепоставя министри, депутати, започват нещо да правят, идва той no-късно и сменя курса в съвсем друга посока. Това не е сериозно. Иван Костов сума ти сатрапски постъпки правеше, но понеже е СДС, понеже е за демокрацията, и някак се прощаваше. Само че народът накрая не му прости. Идва царят, ако се махне короната му, ти не можеш да разбереш какво казва, всеки мисли: Той е Величество и не можем да разберем какво никаква, а той всъщност нищо не ни казва. Години наред. И това някак се приемаше. И сега виждаме същото. Каквото и да направи Бойко, прощаваме му, абе той ще се бори, той ще спасява. Но това, пак казвам, е до един момент. Аз, тъй като съм голям фен на Бойко Борисов, чувствам тези неща, които се случват, и като лична обида. Не може по този начин да се управлява, не може такова поведение. Защото това ще доведе рано или късно до страшни негативни последици. Бойко има навика импулсивно да реагира.

Къде намерихте министърката на здравеопазването? На разклона до Велико Тьрново. Може ли това да е отговор.

Кадровата му политика е наистина кошмар. Христоматийният пример с Румяна Желева. Не може такъв слаб кандидат, такова недоразумение да стигне толкова високо. Беше много смешно Бойко да защитава докрай дискредитираната й кандидатура, когато лъсна пред целия свят това недоразумение. Но пак казвам, това е беда, вярно, да успее да се промуши такъв човек толкова високо. Но по-голямата беда е неговото поведение. Да не говорим за карикатурата Цецка Цачева да казва пред Брюксел, че това е блестяща защита. Има няколко такива очевадни провала, но Бойко не обича да си признава грешките.

Готин ли е Симеон Дянков?

Симеон Дянков, като дойде, се държеше така, все едно че се намира в поредния Бантустан, който посещава по линия на Световната банка. Държеше се по един уникално арогантен и нагъл начин в немалко ситуации. Изведнъж обаче какво лъсна от стенограмата с Георги Първанов? Изведнъж виждаш някакъв уплашен, притеснен, дребен човечец, който като някакво такова насрано детенце пред баща си не смее дума да обели. Защо? Защото Бойко го е пратил да се извинява за нещо, в което не го и намираме за чак толкова виновен. И кой е истинският Дянков? За мен явно този е истинският Дянков, който беше в президентството, когато си мислеше, че няма камери, няма публика. Що се държи по тоя наистина идиотски начин?!! А Първанов, ако не беше Яне Янев, щяха да го докарат до Конституционния съд импийчмънта, макар че там нямаше да мине. Първанов си заслужава цялата тази история, така както Бил Клинтън навремето го унижиха заради Моника Люински, въпреки че Клинтън беше най-успешният президент. Защо ли? Ами когато четири години си мълчал и сега да се правиш на интересен през ден… някак си не е особено достойно. Аз съм казал на Бойко, все едно че не съществува Първанов, от него нищо не зависи на практика, просто си управлявайте държавата, да пищи, да хвърля къчове, к’вото иска да прави.

Добре де, казват, в много лошо състояние оставили държавата, да не би другите правителства да наследяваха цветуща държава? Бойко наследи една България все пак в ЕС

Давам примера, който за мен е адски показателен – това е Румяна Желева и Кристалина Георгиева. Значи имаш Кристалина Георгиева, а предлагаш Румяна Желева. Аз не мога да си представя, че това, което е сега в парламента и е начело на управлението, е най-доброто от нацията. Тези мижитурки и безлични министри най-доброто ли са, което може да се избере на тези постове? Ето това е, което адски ме ядосва. Бойко трябва да смени сума ти хора в управлението, които очевидно не стават. Като се почне от Цецка Цачева и надолу, просто кухи хора, което е обидно за нацията. Опитвам се да видя фигури и личности в това управление и не мога. Другото, което прави впечатление, е, че примерно Маргарита Попова в началото започна с адски хъс и с пълно основание, защото там батаците са уникални, сега нещо какво стана и тя… Сергей Игнатов, страхотно нахъсан беше и той, Бойко го докара дотук да не смее да си подаде оставката, което е тъжно. Колкото до Дянков, Бойко трябваше досега сто пъти да го смени. Да го маха. Вижданията му тотално се разминават с действителността тук. Още на първата си пресконференция здравната министърка зачерта всичките усилия на ГЕРБ в областта на здравеопазването. Основната им цел беше да закрият болници, а тя казва: "Болници няма да закриваме." После взе нещо да извърта, че няма да ги закриват, ама ще ги преструктурират и ала бала и така. И друго, което започва да ме притеснява, е, че Цветан Цветанов, имам усещането, че страшно си е повярвал, което неминуемо ще доведе до някакъв конфликт с Бойко.
Самият факт, че в Труд Валерия Велева три пъти попита Цецо кой е по-добър кандидат за президент ти или Бойко?, а той три пъти не отговаря. Това не може да не прерасне в конфликт. Другото, което е, не знам докога ще се задържи цяла групата на ГЕРБ, защото Бойко ги прави за смях. Освен това Бойко още отсега възприе печалната тактика на Иван Костов, който, когато сменяше министри от кабинета си, не казваше за какво ги е сменил. Ето, сега зам.-министърът на земеделието Преслав Борисов. Защо го сменяш? Моите причини съвпаднаха с неговите, точка. Ама така просто не става. Това правителство губи представа кое е добро, кое лошо, кое се възприема добре, кое зле. И ще бъдат наказани. И СДС се мислеха вечни, за четири години бяха стигнали тотална самозабрава. Иван Костов, въпреки че имаше .. пълната власт в ръцете си, хората го наказаха.

Искрен ли е Бойко в борбата с престъпността? Или гони някои хора, за да настани там свои?

Не ми се ще да е така. Аз продължавам да мисля за някои неща, че Бойко е подвеждан, неинформиран, не знае и т.н. Пак ще се върна на Октопода, Алексей Петров каза: Това, което става с мен, е лична война на Цветан Цветанов и Бойко е подведен. Аз съм му фен на Бойко, но мен все повече неща ме дразнят в начина на управление. Тази история с Корпоративна банка, медиите, нещо дъха на далавера там. фактът, че кадрите със зам. градския прокурор Роман Василев бяха допуснати за излъчване, да приемем, че Роман е бил в стрес, превъртял е, но след като има хора, на които не им е направило впечатление, че става дума за нещо нередно, хора, които са допуснали да се излъчи по медиите, мисля, че това е загубване на усещането кое е нормално. Тези непрекъснати гафове, правим 60 мерки, зачертаваме ги, правим нови 60 мерки, пак ги зачертаваме, това говори за импотентност. Така че това, което трябва да се направи, е в най-скоро време смяна на ключови фигури в кабинета. За мен Дянков е несполука. Освен това няма бивш негър и бивш полицай. Бойко заявява, че от това най-много разбира и това управление наистина се държи като полицейско – във всеки вижда първо престъпника…

Стр. 79, 80 – 81, 82, 85, 86 – 87