Идеята за сливането на БНТ и БНР под обща шапка няма да намери реализация в новия медиен закон. Това обяви един от най-големите й привърженици – доц. Георги Лозанов и призна, че я "оставя на трупчета". Шефът на СЕМ е и председател на работната група, която пише проекта. След неколкомесечно обсъждане вчера групата внесе текста в правителството.
Чувствам се виновен, че тествах идеята за обединение и това измести дебата, а големият проблем е за статута на обществените медии, каза вчера Лозанов на дискусия за свободата на медиите, организирана от фондация "Фридрих Еберт" и Коалиция за България. Най-важното сега било да се разпише обществената мисия на БНТ и БНР, оттам щяла да дойде яснотата и за финансирането им. Лозанов препоръча на журналистите да приемат допълнителни норми в етичния кодекс, които да регламентират публикациите, събрани в "нарушение на човешки права". Целта е да се публикува само това, което е в обществен интерес, а не лична информация.
Според евродепутатката Илияна Йотова големият въпрос е защо дискусията за подслушванията не е в гражданското общество.
"Общата реакция на хората е: Аз нямам какво да ям, а вие ме занимавате с глупости. Това е страшно", коментира Йотова. През втората половина на февруари ще има сериозна дискусия в Европарламента във връзка със защитата на човешките права, личните данни и намесата на спецслужбите.
Според лидера на БСП Сергей Станишев медиите в целия ЕС имат проблеми. По думите му властта винаги смята, че е критикувана несправедливо. Българските печатни медии са собственост на хора от бизнеса, които имат други бизнес интереси и това поставя в зависимост журналистите, каза Станишев.

Стр. 2

Българската телеграфна агенция започва реализацията на инициативата "Социологически клуб БТА" в партньорство с водещи национални социологически агенции.

Проектът "Социологически клуб БТА" периодично ще превръща националната информационна институция в център за анализи и коментари на насоките в развитието на общественото мнение. Инициативата ще даде публичност на съществуващи нагласи по социално значими проблеми и ще предостави пространство за дебат върху тенденции за развитието на тези нагласи, ще бъдат представяни проучвания и дебатирани горещи теми на деня. Всички дискусии ще бъдат отворени за представители на институции, организации, обществени групи и медии. В проекта ще се включат също и "Галъп“, МБМД, "Маркет линкс“ и "Алфа рисърч“.
"Новият изборен кодекс – "за" и "против" е темата на първата дискусия, която ще се състои на 1 февруари 2011 г. от 11:00 часа в Националния пресклуб на БТА. Участници в обсъждането ще бъдат представители на социологическите агенции "Медиана“, Център за анализи и маркетинг, "Скала“ и АФИС.

Стр. 15

в. Шуменска заря | 25.01.2011 

Наградата за журналистика на Европейския парламент ще бъде връчена за четвърти път през 2011 г. Тя отново ще бъде присъдена на журналисти, които са работили по важни европейски теми или са допринесли за по-доброто разбиране на европейските институции и на политиките на ЕС. Журналистите могат да подават своите кандидатури онлайн. Наградата ще се връчи в четири категории: печатни медии, радио, телевизия и Интернет. Победителят във всяка категория ще получи 5000 евро. Това съобщиха от пресцентъра на Европейския парламент.
Крайният срок за кандидатстване е 31 март 2011 г. Самостоятелни кандидати или екипи до 5 човека могат да участват със статии или репортажи. Материалите трябва да са публикувани или излъчени между 1 април 2010 г. и 31 март 2011 г. на един от официалните езици на Европейския съюз. Всички кандидати трябва да са граждани или жители на държава членка на ЕС и да са регистрирани като журналисти.
Във всяка държава членка ще бъдат съставени журита, които да определят националните победители във всяка категория. След това жури в Брюксел, съставено от журналисти и членове на ЕП и председателствано от един от заместник-председателите на ЕП, ще избере четирите европейски лауреата. Церемонията по връчването на наградите ще се състои през месец октомври 2011 г.
Формулярите за кандидатстване, както и пълните правила, можете да намерите на интернет страницата на наградата. Победителите през 2010 г. бяха от Унгария, Полша, Швеция и Великобритания.

Стр. 16

 

Тази вечер от 19 ч БНР връчва годишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР Спектакълът е под наслов "Гласове и мелодии, които помним", като освен връчване на статуетките, изработени от Вежди Рашидов, в него ще участват млади групи, които ще представят свои аранжименти на популярни шлагери. Галавечерта ще бъде закрита от специалния гост Лили Иванова, която ще бъде съпровождана от Биг бенда. Какви са стратегическите задачи, част от новата визия на БНР, и как съвременните технологии променят съдържанието? Отговорите преди отчета пред СЕМ от генералния директор Валери Тодоров.

 

Г-н Тодоров, в началото на 76-ата си годишнина БНР продължава да е запазена марка на първото радио – и като история, и като покритие, и като аудитория в чужбина. Каква е новата визия на медията?

 

Навършиха се 75 години от създаването на радиото, но едновременно с това отбелязваме и още годишнини – 50 -ата от създаването на Детския радиохор и половинвековния юбилей на Биг бенда. Считам, че модерната визия на медиите започва от програма "Хоризонт", която навърши четири десетилетия. Това е програмата, която бе създадена навремето като алтернатива на официозните програми и издания: нов формат, с открити телефони, с предавания на живо, с включвания от подвижните радиостанции. Именно "Хоризонт" наложи блоковите предавания, екипната работа, сутрешните предавания. Сутрешният блок въпреки силната конкуренция на телевизията и досега е без силен опонент.

 

Как високите технологии променят съдържанието и комуникацията днес и същността на самата медия?

 

БНР, за разлика от колегите от търговския сектор, излъчва на всички видове честоти – не само на УКВ, където е силната конкуренция, но и на средни, къси, дълги вълни, както и сателитно. Ние сме първата медия, която започна цифрово излъчване в страната през 2008 г. Технологиите са силата, която трябва да пренесе посланието на обществените медии до всички реципиенти на всички възможни платформи за приемане. Така че с реформите, предприети още през 2007 г., ние променихме изцяло политиката за БНР. Сменихме дори логото на радиото, сменихме информационните линии, преминахме към новини на 30 минути. Промените обхванаха всички наши програми и публиката одобри тези решения. Вече са в експлоатация новите студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев", които са безспорно най-доброто, което съществува в радиотехнологията – и заради новата софтуерна система DALET, и заради възможностите за връзки с новите подвижни радиостанции, които работят с 2 GSM карти, цифрови ISDM връзки и могат да предават от всяка точка на света. Всеки от нашите кореспонденти може да предава от всяка точка от страната и чужбина с осигурена технологична възможност.

 

Ако погледнем още напред, можем ли да очакваме и визуализация на радиопродуктите?

 

В своите ефирни и продуцентски намерения ние вървим към активна визуализация на радиото с поставените уебкамери в студийните комплекси. Вече предаваме с картина в интернет всички по-значими събития, пресконференции, концерти, които излъчваме и по вътрешната видеосистема на радиото. Активно навлязохме в интернет и заложихме на развитие на хибридното радио – съчетаване на широколентовите технологии с аналоговите, което е едно много голямо предимство за нас. От тези дни ние пристъпихме и към електронна продажба на нашите музикални фондове. Подготвяме финансова страница, която ще събере онлайн ресурсите във финансовата област. Голяма част от издателската ни продукция е едновременно в аудио- и видеоформат. За миналата година сме издали 54 диска с документални фондове, радиотеатър, детски предавания.

 

Може ли да бъдат измервани обществената мисия, характер и цели на предаванията и дейностите на БНР?

 

Често се говори от експерти в кавички, че обществената мисия трябва да бъде разделяна на парче. Това е немислимо. Всеки ден в нашите студия има концерти – които се записват успоредно с излъчването в ефир и след това продукцията се издава. Смешно е да се определя на парче кое от нашите предавания е обществено и кое не. Общественият формат е ясен и той дефинира задачи и цели, различни от тези на търговските оператори. В момента сме в преговори със световни фирми за дигитализацията на "Златния фонд". Предстои да пристъпим към дигитализация на архивите и музикалните фондове. Едната от задачите е да се създаде единен електронен архив на музикалните записи в България, като този проект разглеждаме като съвместен с всички продуцентски къщи. Искаме да въведем общи критерии за информацията, която трябва да съпровожда всеки един запис. Другата задача пред нас е да можем да

осигурим широк достъп до тези фондове. Искам да уточня, че цените за достъп се регулират с постановление на правителството и това гарантира ясни и открити правила.

Да очакваме ли още по-голям ръст на рекламните инвестиции?

На 20 януари ние поканихме най-големите ПР и рекламни агенции и представихме огромните възможностите които има БНР – медия с десет 24- часови програми, 3 национални, като едната излъчва на 11 езика за цял свят и на същия брой езика предоставя информация в интернет сайта ни с посещения от над 900 000 души месечно. Ние сме и културна институция с шест музикални състава, които са водещи в страната. Ние неслучайно създадохме Рекламно-издателска къща. За нас рекламата е водещо направление, но основното са обществените ни функции. В момента ние сме програмен, технически, технологичен лидер и е нормално да искаме да осребрим нашето лидерство. Но ние по-скоро искаме да налагаме стандарти в други области – програмното развитие и многообразие, концертната и продуцентската дейност. БНР все пак получава бюджетна субсидия, за да изпълнява обществената си мисия – тази, с която не биха се ангажирали колегите от търговските медии.

Кои са стратегическите задачи пред БНР и с оглед на многото "чужди гласове" в южните територии на страната?

България е страна, която символично граничи със себе си. Покритието на ефира в граничните райони е критично, там звучат много гласове. Те достигат дори до София и в голяма дълбочина навътре в страната. Сред причините е и недостатъчното покритие – законодателят не насърчава търговските оператори да работят в тези гранични области. Затова БНР пое тази функция, без да иска допълнително финансиране за това. За период от година и половина сме пуснали 67 УКВ нови предавателя. Според изискванията на ЕК и Съвета на Европа е недопустимо да има бели петна в радиоефира, до които не достига общественият оператор. Има и друг аспект на проблема. Максималните разширени мощности в УКВ мощности в България са 10 киловата. Всички наши съседи излъчват, дори регионалните медии, от 30 киловата нагоре. Една наша местна радиостанция излъчва с 1 киловат. За каква конкуренция говорим? Не можем да увеличим мощностите си според Женевския план, а само да развием покритието район по район. Това е скъпа и тежка задача, която ние изпълняваме, без да търсим целева субсидия, въпреки че държавата трябва да има национална информационна политика.

Кои са ценностите и златните правила на работа на журналистите, от които не отстъпва медията?

Бързината, обективността, плурализмът на гледните точки, независимостта на журналиста, свободата на словото. Това са стандарти, които БНР и програмите му защитават ежедневно. Радиото мина и през тежка криза, чиито последствия още се чувстват. Тезата за поактивна политическа намеса в обществените формати крие много рискове и опасности. У нас форматът на обществените медии се утвърди. Който твърди обратното, е или сляп, или се опитва да извърши спекулация. Радиото е една от най-директните медии, защото между слушателя и журналиста стои само микрофонът.

Посланията от времето на протестите и защитата на свободата на словото, когато звучеше "Лет ит би"?

Аз самият съм подавал оставка като директор на "Хоризонт", когато прецених, че върху мен се оказва натиск. Смятам, че всеки журналист, който почувства такъв натиск, има правото да заяви и мотивира реакцията си. Иначе БНР все повече се отваря към аудиторията си. Ние разработваме нови профили на БНР в социалните мрежи, с блогове на журналистите, с възможности публиката пряко да им задава въпроси. Подготвяме нов сутрешен блок на програма "Христо Ботев" с една изключително интерактивност, с възможност слушателите да подбират музиката и да задават темите, мненията си, да опонират на събеседниците. Това е съвършено нова ниша, която у нас не бе заета, и смятам, че това е нова цел. Това ще бъде интересна алтернатива на сутрешния блок на "Хоризонт", която досега не бе предложена от нито една от телевизиите.

Каква е спецификата на радиожурналистиката днес и кои са предизвикателствата и опасностите пред журналистите и медията в етичен и професионален план?

Не бива да имаме свръхочаквания към технологиите, защото те не могат да заменят личните качества на журналистите. Когато човек има език, стил, позиция, виждане и спазва всички правила – това е журналистът на деня и на бъдещето. Радиото остава най-бързата и оперативна медия, същевременно в ръцете на журналиста вече има всичко: камера, фотоапарат. Аз смятам, че между радиото и телевизията има тънка, но ясна граница. И тя е в това – дали правите снимано радио или телевизия. Все пак телевизията е друго шоу. Аз мисля, че с новите технологии тя също ще получи нов облик. Няма по-ефективно и по-достъпно средство за бързо и достоверно разпространение на информация от радиото. Затова то ще има много голямо бъдеще, успоредно с аналоговите технологии, които остават уникални. БНР ще продължава да търси своето лице. Осигурили сме техническо и технологично изпреварване и продължаваме да търсим лицето си в една изключително силна конкурентна среда, в която аз разглеждам останалите медии като партньори.

Стр. 15

Легендарният американски журналист Боб Удуърд, написал толкова материали и книги за президентите на САЩ, срещнах по случайно стечение на обстоятелствата на доста символично място. Колата му бе спряла пред сграда с няколко студентски аудитории, само на три-четири пресечки от Белия дом. Направи ми впечатление непретенциозната, но излъскана до блясък черна лимузина и шофьорът, който търпеливо го чакаше. Времето бе оставило незаличим отпечатък върху лицето на човека, който знае всичко и не се страхува от нищо. Служил в американския Военноморски флот по време на войната във Виетнам, популярният разследващ журналист бе запазил тази особена суровост и прямота в говора и държанието си, характерни за бивш военен. Днес Удуърд (67) обича да се шегува и се старае да следва съвета на изтъкнат американски лекар, съоткривател на ДНК, който получил още преди десетина години: "Пазете се от стари хора!" Затова дава предпочитание на младите, които има какво да научат от проницателното му мислене, от мъдростта на преживените съмнения и от прозренията на стотици часове интервюта и хиляди написани редове.

* Светослав Танчев е кореспондент на в. "Труд" във Вашингтон

- Г-н Удуърд, коя е движещата сила, най-силното оръжие на добрата разследваща журналистика?

- В моята работа поставяме съмнението в центъра, ние живеем от това съмнение. То е съществен компонент на всяка професия. Нека ви разкажа история за липсата на достатъчно съмнение, за неправилното разбиране, което се случва често в нашата професия. Случи се месец след като Ричард Никсън подаде оставка като президент през септември 1974 г. Тогава Джералд форд бе президент и някои може би помнят как той се появи по телевизията в една неделна утрин и съобщи, че помилва Никсън за "Уотъргейт". Направи го рано сутринта, надявайки се, че никой няма да го забележи. Но бе забелязан! Не и от мен, аз още спях. Моят колега Карл Бърнстейн ме събуди и най-драматично ми каза: "Кучият син помилва кучия син." Години наред си мислех, че има нещо нечисто в помилването, че то бе сделка, че Форд бе получил президентството, след като се бе съгласил да помилва Никсън. 40 души отидоха в затвора за "Уотъргейт", а човекът на върха се измъкна. Как ще има система за търсене на справедливост, ако нещата стоят така? Мислех за това 25 г. и реших да напиша книга за наследството на "Уотъргейт" в президентската институция, като се фокусирах върху форд, Картър, Рейгън, Буш-старши и Клинтън. Обадих се на Форд и поисках интервю. Мислех, че ще откаже, но той се съгласи. Интервюирах го часове. Форд ми каза: "Помилвах Никсън не заради Никсън, не заради себе си, а заради страната. Бяхме в лоши икономически времена, в средата на Студената война. Не можехме да позволим Никсън и неговите родилни мъки да доминират в новините, да има още разследвания, подвеждане под отговорност, процес, евентуалното му изпращане в затвора. Аз трябваше да имам свое президентство, имаше нужда да се върви напред."
Премислих всичко и написах, че съм съгласен с форд.
Той бе напълно прав. Това бе висше прозрение. Незаличима следа в съзнанието ми е оставила мисълта, че човек може да бъде толкова сигурен в нещо, така абсолютно убеден, че нещо е правилно. И после то да бъде подложено на широко и неутрално проучване от времето и да се обърне с главата надолу, на 180 градуса. Това е един голям урок.

- Каква еволюция претърпя разследващата журналистика през годините, промени ли се с нещо в информационния век?

- Когато с Бърнстейн работехме по материалите за "Уотъргейт", пишехме по една статия за две или три седмици. Работехме на пишещи машини с индиго в 6 екземпляра – оригинал и 5 копия. Те отиваха при редактори, които ни задаваха въпроси за източници, за повече информация. И това ставаше в атмосфера, различна от тази, в която живеем сега: с интернет, с постоянен информационен.- обстрел, с бързина. Сега, ако пиша статия във "Вашингтон пост", някой ще дойде в кабинета ми и ще попита дали може да получи малко предварителна информация за материала, дали може да го сложи на уебстраницата до обяд. Аз съм представител на старата школа, с нейното търпение и бавност. Не бързам, мисля, че трябва да се върна отново – процесът на "за какво се отнася тази книга, какво се случи, можем ли да се доверим на това, да потвърдим онова". След като интервюирах президента Обама за последната ми книга "Войните на Обама", той каза, сигурен съм на шега: "Ти имаш по-добри източници, отколкото аз самият." И после попита дали някога съм мислил да стана директор на ЦРУ. Аз изтъкнах, че ми е ясно, че това не е предложение за работа. Което, разбира се, не беше.

- В един момент сте се поколебали дали да не наречете тази книга "Раздвоеният човек". Бихте ли обяснили защо?

- Интелектуално Обама разбира, че нещата в Афганистан са доста мрачни. Каза ми, че можем да поемем още едно терористично нападение. Много е необичайно за един президент да каже такова нещо. Той разбира колко е трудно в Пакистан – наш съюзник, суверенна държава, която дава подслон на враговете ни, не на "Ал Каида", а на талибаните. Той наследи тази война и заяви, че това е войната, към която ще добави ресурси и ще я приеме сериозно. Така че той има тази лидерска роля, а в същото време има и спънки. Ето защо след заседанието за прегледа на стратегията по миналата година, доколкото знам, той никога не говори за спечелване или за победа в Афганистан, което е твърде необичайно за един главнокомандващ. Мисля, че Обама иска да следва иракския модел.

- Написахте доста книги за войните, те ли са "темата на деня"?

- Нашите войни определят какви сме ние пред света. И мисля по-важното е, че те определят какви сме ние пред нас самите. Те имат основателна причина да влязат в историята. Решението на Джордж Буш да нахлуе в Ирак, да започне война, е забележително. И то определи по толкова много начини, директно или индиректно, характера на първите 10 г. от този век. Другият елемент, който чисто практически има значение, е, че процесът за вземане на решения по въпроси на националната сигурност е много по-урегулиран, има срещи на Съвета за национална сигурност, на ръководителите, на техните заместници. Хората пазят бележки, пазят архиви в Държавния департамент, в Пентагона, в разузнавателните агенции, в Белия дом. Човек може да получи конкретни подробности, които да обяснят еволюцията на вземането на едно решение.

Аферата "Уотъргейт

Аферата "Уотъргейт" започва на 17 юни 1972 г.? когато петима мъже са арестувани за монтирането на подслушвателни устройства в щаба на демократите в едноименния комплекс във Вашингтон. ФБР разкрива връзка между банковите сметки на петимата и фонд на републиканците за преизбирането на президента Никсън. Аферата, която доведе до оставка на Никсън, бе разследвана от репортерите на в. "Вашингтон пост" Удуърд и Бърнстейн. Източникът им на информация бе Дълбокото гърло – псевдоним, зад който се криеше бившият зам.-шеф на ФБР Марк фелт.

Стр. 14 – 15

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 22.01.2011

"… В наше време, ако ще има диктатура, тя трябва да бъде медийна, а не политическа. От 40 години се пише, че в съвременния свят, с изключение на някои изостанали страни от третия свят, не е необходимо да изкарвате танковете, за да падне едно правителство. Достатъчно е да завземете радиотелевизионните станции. Последният, който не го беше разбрал, бе Буш, лидер от третия свят, дошъл погрешка да управлява високоразвита страна. Така теоремата се доказва." Цитатът е на Умберто Еко от последната му книга "Връща ли се часовникът назад". На автора на "Името на розата" принадлежи и следното твърдение: "Всяко време си има митове. По времето, когато аз съм роден, мит е бил държавният човек. Днес мит е телевизионният човек".
Ако приемем, че Еко е прав, а в случая той е, то в България от няколко години има един титаничен медиен човек. И неговата митологичност все повече се увеличава. Справка: през 2009-а името на въпросния митологичен образ е споменато във всекидневната преса в 3255 публикации. Познайте колко пъти Бойко Борисов е бил обект на журналистически упражнения през 2010-а? Отговорът е 6625, тоест за една година присъствието му се е удвоило. Това показва проучване на "Маркет Линкс", представено на конференцията "Медиите и политиката". Данните обхващат периода между 1 март и 30 ноември 2010-а. Обект на наблюдението са 17 759 материала в седем всекидневника. За успокоение на управляващите, интернет сайтовете, където "уважението" към властта не е на такава висота, както в мейнстрийм пресата, не са обект на изследването. Тогава със сигурност честотата на употребяемост щеше да се вдигне още повече, но щеше да рефлектира директно върху одобрението на субектите. А то, при медийния човек, естествено е огромно.
В Топ 5 на най-споменаваните политици (след Бойко Борисов) са двамата вицепремиери Цветан Цветанов – 2996 пъти, и Симеон Дянков – 2562, следвани от президента Георги Първанов – 2108, и Сергей Станишев с 1411 употреби на името му. Година по-рано същата извадка сочи следното подреждане на първите пет : Бойко Борисов – 3255, Сергей Станишев – 2514, Иван Костов – 1298, Волен Сидеров – 986, Мартин Димитров – 978. През 2010-а лидерът на "Атака" и този на СДС изобщо не са сред първите 15 най-споменавани политици в медиите. Последните имат нови любимци – министрите от кабинета "Борисов". Затова е обяснимо как от 10-о място вътрешният министър Цветанов се нарежда веднага след премиера, при все че ги дели огромна разлика.
Почти без промяна е и оценката на материалите – текстове за правителството и за ГЕРБ са негативни, но тези, които се отнасят лично до Борисов, са положителни. По подразбиране отрицателни са и оценките към президента Първанов, както и към лидерите на БСП Сергей Станишев и ДПС Ахмед Доган. В резултат на анализа експертите правят извода, че политиката е станала по-зависима от медиите, но и медиите са станали по-зависими от политиката.
Кое обаче инспирира тази небезопасна зависимост? И дали някога тънката линия на взаимна неприкосновеност ще бъде реабилитирана? Ако се съди по поведението на медиите, вместо да се държат като коректив на властта, те доброволно ще продължат да си отдават сладострастно ефирното време и вестникарските страници с личния си мотив за полезност. (Няма значение, че в повечето случаи се придържат към принципите за комфорта на властта.) Ще продължат да тъпчат с медийни анаболи живота на митологичния медиен човек. И ще се опитват да му гарантират вечен живот с неспирното си папагалстване. Така ще гарантират още дълго време изместване на общественото внимание от реалните проблеми не само в политиката, но и в медиите. От друга страна, защо трябваше да се вменява със закон на издателите на вестници и списания в първия брой на изданието си всяка година да обявяват кои всъщност са те? Нима това ще помогне на читателите да се ориентират в политиката, която ще защитават? Докато във Великобритания преди избори изданията обявяват за коя партия ще лобират, у нас това няма как да стане дори и ако бъде записано в някой нормативен документ. В България както политиците, така и медиите боледуват от непостоянство. Освен ако не са партийни издания, но там зависимостите са още по-силно зависими.
Какъв пейзаж обаче предлагат медиите на политиката? Европейската комисия отряза България от новите помощи за широколентов интернет. За подобни инвестиции тази година тя е предвидила 1.8 млрд. евро, което се очаква да подпомогне икономическото възраждане и конкурентоспособността на европейската икономика. Но България и Румъния не са сред държавите, които ще получат нещо от тези пари. За разлика от Кипър, Германия, Австрия, Чехия, Испания, Франция и Великобритания.
Всъщност, според последните проучвания на някои социологически агенции, 51% от населението на страната ни вече ползва интернет. За три години ползващите глобалната мрежа са нараснали с 15 на сто. С 10% за три години са се увеличили и българите, които гледат цифрова телевизия, и вече са 23 на сто. Същевременно кабелните тв канали губят позицията си и са редуцирали абонатите си с 5 процента. Почти 18 на сто от българите получават ефирен тв сигнал, а около 22 на сто предпочитат сателитния сигнал.
Любимата телевизия на народа си остава Би Ти Ви, която е фаворит сред 91% от аудиторията. Между 18 и 22 часа тя остава безспорен лидер, независимо че е изместила малко възрастовата си граница. Ако преди три години Би Ти Ви е била предпочитана предимно от младите, то вече, може би и заради турските сериали, профилът й е насочен към по-възрастната публика. След първата частна национална телевизия е Нова тв, която се радва на 70% от зрителската любов, и БНТ1 – съответно с 47% одобрение. Четвърти основен играч, въпреки опитите на ТВ7 за това, няма. Поне засега.
Силно развитие имат профилираните канали. Голяма скорост набират Би Ти Ви Синема и Диема, съответно с резултати от 16 и 20 процента. Сред най-предпочитаните не от медийния човек, а от обикновените зрители, са и каналите Дискавъри. Към всичко това може да се добави, че 52% от хората у нас не четат вестници. На този фон идва и новината, че скандалите с подслушването са имали стабилизиращ ефект за ГЕРБ. Според проучване на МБМД 5% от анкетираните споделят, че преди скандалните със СРС-а не са имали доверие към правителството, но вече – имат. За 35% аферите с подслушването не са им повлияли по никакъв начин. Петнайсет на сто са променили отношението си към управляващата партия от положително към негативно. При тази категорична бетонираност на властта в "сърцата" на избирателите шансовете за политическа революция са заровени в пясъка. Въпросът е дали има нужда от революция в медиите, при положение че те и политиката вече толкова се припокриват, че необходимостта и съществуването и на двете може да се обясни като във вица кое е изначалното – кокошката или яйцето? Особено във времена, в които мит е телевизионният човек.

Стр. 36

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 22.01.2011 

Таблетът iPad и Рупърт Мърдок официално откриха нова ера в журналистиката. Това е електронният вестник The daily, който ще има широка кореспондентска мрежа и редакции в Лос Анжелис и Ню Йорк. Официалното съобщение за дигиталното издание бе направено в “Музея на съвременното изкуство" в Сан Франциско, а на събитието присъстваха главният изпълнителен директор на Apple Inc. Стив Джобс и главният изпълнителен директор на News Corp Рупърт Мърдок. Абонаментът за новия вестник ще струва 99 цента на седмица, или 4,24 долара на месец.
The daily ще се разпространява само за собствениците на таблета. Изданието ще отразява актуални новини, ще съдържа културни и развлекателни рубрики, както и видеоматериали. На фокус във всекидневника ще бъдат новините от национално значение, а обявената схема е комбинация между таблоидни и сериозни публикации. Рупърт Мърдок ще разчита на екип от професионалисти, работили в медии като Page Six, AOL, ABC News и The New Yorker, които да дадат летящ старт на проекта. Анализаторите смятат, че iPad вестникът е опит на Мърдок да промени журналистическия бизнес, след като рекламните приходи и продажбите на печатни издания спаднаха драстично през последните 2-3 години. “Създаваме медия, която ще използва всички технологични и мултимедийни предимства на iPad. Очаквайте изненади", споделят създателите. Все повече собственици на вестници смятат, че iPad и останалите таблети са златна възможност за продажба на рекламно място и абонаменти на по-високи цени, отколкото в сайтовете им. Създателят и собственик на Playboy Хю Хефнър вече съобщи в социалната мрежа “Туитър", че легендарното мъжко списание още през март също ще бъде достъпно чрез устройството на Apple. Потребителите веднага се поинтересуваха дали версията ще бъде цензурирана, каквато е версията на списанието, достъпна за собствениците на смартфоните iPhone. “Вариантът за iPad ще включва цялото списание – от първата до последната страница, без цензура", отговори Хефнър.
Досега версиите на Playboy, достъпни през устройства на Apple, не позволяваха разглеждането на “разголени" снимки , защото списанието трябваше да спазва строгите правила за защитата на непълнолетните потребители.
В същото време институтът по журналистика “Рейнолдс" направи проучване сред притежателите на iPad, за да изясни всички аспекти на ползването му . Изследването показа, че приложенията с новини в iPad постепенно се превръщат в реална конкуренция на традиционните вестници. Таргет групата на iPad са били добре образованите и финансово стабилни мъже на възраст между 35 и 64 години, като половината от анкетираните са с годишен доход над 100 000 долара. Девет десети от тях са доволни от устройството, 76.1% са готови да го препоръчат на приятели, а 28.3% го ползват повече от два часа на ден. Според анализаторите за 84.4% от запитаните iPad е главният източник на новини, като почти същият процент го използват и за четене на книги.

Стр. 36

Дарик на 18. Първото и единствено частно радио в България с национален лиценз стартира своята програма на 21 януари 1993 година точно в 12 часа.
Празничната програма започна рано сутринта ето така:

Водещ: Вие слушате „Мисията е възможна”, с министъра на отбраната Аню Ангелов.

Аню Ангелов: Добър ден на слушателите на радио Дарик. Честит рожден ден, Дарик радио. На целия екип пожелавам здраве, много, много слушатели и всичко най-добро. Да бъдете все така обективни, както сте били през всичките тези години.

Любчо Нешков: Честит празник Дарик радио и от мен Любчо Нешков. Бъдете здрави и щастливи и усмихнати и да ви слушат все повече.

Камен Плочев: Честит празник на Дарик радио. Аз се казвам Камен Плочев, по професия съм лекар, но приех тази приятна покана да водя един час предаване по Дарик радио, защото имам специално отношение към точно тази радиостанция.

„Всичко се слуша” – Дарик на 18 години.
Над 60 са гост-водещите в ефира на Дарик радио за днешния 18-ти рожден ден на медията. По традиция на рождения ден на Дарик пред микрофоните сядат приятели, партньори, лицата от новините и репортажите на медията. „Всичко се слуша”, това е слогът, който екипът избра за рождения си ден тази година.
Водещият на сутрешния блок „Дарик кафе” Михаил Дюзев е гласът на Дарик за 2010 година.

Михаил Дюзев: Това е най-голямото признание, което получавам в Дарик радио. Предполагам, че за всички журналисти в медията е така. Мисля, че е с натрупване. Едва ли е конкретно за 2010 година. Едно от първите признания, които получих аз като водещ на сутрешния блок на Дарик беше още в същата година на медийния фестивал в Албена. Сутрешният блок на Дарик получи голямата награда за сутрешно информационно шоу. Мисля, че оттогава по някакъв начин може би съм ставал по-добър, по-добър, за да се стигне до днес. Станах глас на годината. Сутрешният блок е даже малко скок, на най-високо се качваш. Денят започва от сутрешния блок.

БНР ще раздаде тазгодишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР на 25 януари от 19 ч. Номинациите в различните категории вече са разпределени. За Голямата награда "Сирак Скитник" – за цялостен принос в развитието на радиото, е номиниран екипът на "Хоризонт" във връзка с 40-годишнината на програмата. В категорията "Награда за радиожурналистика" са номинирани Диана Чепишева, Илиана Райчева и Кети Тренчева. В категорията за тематични или информационни радиопредавания ще бъдат връчени три индивидуални или екипни награди – за радиопредавания, разработвани с висок просресионализъм и оригинални идеи.

Стр. 11