БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 15.01.2011

Водещ: Ако погледнем на делата, като на документи, то изминалата седмица освен подслушването ни донесе и доста вестни за съвременния Андрешко. Когато няма пари за култура, танцуват феновете на чалгата. Един гръмна камера на КАТ, проблем му била, доносничела за нарушение. Друг заплаши, че ще си гръмне бензиностанцията, не искал данъчните да знаят колко гориво продава. И ако по света властта папарака, папаракът не знам как да го нарека, нашият си папарак. Този който танцува със СРС-та може би, един раздава, разпространява. Така. Сигурно е обаче едно, ако има борса за подслушвани четива, цената би трябвало рязко да е паднала, защото предлагането е огромно, а търсенето нищожно. Отвъд заинтересованите политически среди и дилърите. А някои оптимисти казват наздраве, изкуството ще ни спаси от тирани. Не знам дали това е някаква крайна и отчаяна форма на оптимизъм. Като хора реалисти обаче днес „Клубът на журналистите” заедно с колегите Галя Крайчовска от БНТ, Мила Вачева от „24 часа”, очакваме и Ростислава Генчева от бТВ. Ще коментираме, може ли изкуството да ни спаси от лепката тирания на СРС цитатите. И като свършиха парите за култура, какво ще показваме, какво ще разказваме и пишем. Що е то делегиран бюджет? Каква точно промяна ще се извърши с финансирането на културните институции? Вижда ли се стратегическата цел в далечината или има само мъгла? Защото обикновено журналистите контролират властта. Дали този модел е на път да бъде демонтиран и по отношение на тези журналисти, които се занимават с култура. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Ваня Новакова, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева.
Водещ: СРС до СРС и по средата няколко храбри дела на Андрешко. Това ни завеща тази седмица. Добър ден на колегите Мила Вачева – „24 часа” и Галя Крайчовска от БНТ. Всъщност може ли да има нещо друго, като събитие през седмицата, нещо малко по-различни?!
Галя Крайчовска: Добър ден, веднага се сетих за заглавие на нов филм от твоя анонс „Танцуващия със СРС-та”…
Водещ: Може да се направи такъв нов. На вниманието на Кевин Костнър.
Галя Крайчовска: Няма български вариант, мисля, че достатъчно имаше герои, актьори през тази седмица. За съжаление те загърбват другите неща, но като стана въпрос тука за чалга, че в това време танцуват чалгаджиите! Може би трябва леко да вземем и пример от тях, че на тях не им трябват много пари, наистина правят големи и скъпи клипове и се радват на това, но могат и с много малко. Така, че трябва и зрители, и слушатели, а и хората, които правят култура да се научат да правят и с по-малко, по-хубави неща. Наистина пари няма!
Водещ: Да, да се действа. Мила на къде да се действа?
Мила Вачева: Мисля, че … научават, да действат и с по-малко пари, защото сега притиснати от кризата, изведнъж се оказа, че могат да вадят качествени хубави спектакли. Да пълнят салоните, е защо не го правихме преди две години това нещо, защо сега имам театрален бум. Защото всеки който е притиснат в ъгъла би имал, от безпаричие, било от някаква друг вид наси…. във вид на реформа примерно, трябва да се измъкне от този ъгъл и виждам, че театралите се хванаха за косите, като героя … и като Мюнхаузен и сами се измъкват нагоре от тази криза и заедно с това измъкват и нас зрителите. Защото ако няма хубава книга, ако няма хубав спектакъл, хубав филм, ние самите ще затъваме дълбоко в една духовна криза. А когато заговорихме, така за срс-та, понеже с това ни почна темата… сериал. Разбирате един вестник издава извънредно издание, нали. И аз вече започвам да гледам на това, като на роман с продължение. За какво ми е да чета криминално романи, когато мога да чета срс-та с продължение. Нали или да гледам такива сериали. И много се смях на малкия Иванчо, тази постоянна рубрика в „24 часа”, който последния път си разменя с баща си следните реплики! Така хубаво предаване на Росен Петрова „Нека говорят с Росен Петров”, сега баща му казва, ще има нов вид предаване „Нека слушат с Цветан Цветанов”. Така, че в цялата тази история, българина проявява чувство за хумор и много бързо слага оценка на всичко това което става.
Галя Крайчовска: И фолклора разцъфна отново в нова светлина!
Водещ: Всъщност, да, това е възход на вицовете. И може би от възход на вицовете към възход в някакви по-малко, по-трудни жанрове. А всъщност какво, какъв репортаж ти се прави Мила? За какво ти се прави репортаж, примерно пред театралния сезон, салон, търси се билети или нещо друго или е рано за такъв.
Мила Вачева: Хубавото което ми се иска да ми се случи, то може да ми се случи скоро, направи един репортаж от раздаването на наградите … в България. Ние знаем, че неговия председател безкрайно дейния Христо Мутафчиев получи тежък инсулт и въпреки, че се възстановява и да му пожелаем все по-бързо да се възстановява. Съюза някак си се без оглави, загуби този двигател който беше Христо. Но въпреки това, хората около него и благодарение на неговото вече телефонно управление от болницата и стегнаха и отново ще има Награди ИКАР. И ще има голяма конкуренция за наградите ИКАР и просто ми се ще, когато се случат тези награди, да има червен килим, да има блясък, да има цветя, да има усмихнати хора, да има за какво да се наградим, без да се скараме на тия награди и всички взаимно да се радват на успехите си. Много ми се прави подобно нещо.
Водещ: Малко утопично изглежда обаче, май?!
Мила Вачева: Защо, защо? Награди ще има, ще се случи!
Водещ: Да, да, ще се случи, ама за други…
Галя Крайчовска: …червения килим, само искам да продължа. Ти си много права и на мен ми се иска това да стане, но това също трябва и самите актьори да си го направят. Миналата година за първи път видях актриси, актьори облечени красиво, официално така като за такъв случай. Какво им пречи, това не е въпрос толкова до пари. Веднъж в година можем да намериш начин, да изглеждаш бляскаво, защото това се отразява и на самочувствието ти, това как те, зрителите как те възприемат. Защо могат фолкаджийките да изглеждат така и да се поддържат. Наистина те имат много повече пари, но нека да не им се дават актрисите и певиците, защото те си дадоха, особено певците, аз имам една теория, че те си дадоха тази ниша, поп певците особено освободиха една ниша, в която много бързо се зае от така лесно смилаемата музика.
Водещ: И понеже заговорихме, Мила ти цитира Христо Мутафчиев. Няма как да не ви попитам, как се почувствахте след така неговата оценка за работата на журналистите, че предъвкваме едно сурово месо, което не можем да преглътнем. Имаше разбира се в този образ, в този образ вграден, са вградени срс-та?!
Мила Вачева: Ами аз имам един колега, който някой път като кажем, на … това вече сме го писали и той вика „То затова се нарича дописка, защото всеки път се дописва”. Много с право ни се скара. Вестника е продукт на вчерашния ден до някъде, нали. Особено във фона на развитието на електронните медии и ние няма как да избягаме от новината, новините са такива каквито са. И глозгаме ги, какво да направим, дъвчем ги от тук от там, опитвайки се, разчопляме ги както би казал премиера. Разчопкваме ги, разчопкваме ги. Обаче това е предимството и силата на телевизията и на вестника, за разлика от електронната медия, че ние можем да намерим друга посока към новината, която вече е обиколила света, докато ние още сядаме на компютрите да напишем тая новина, тя вече се знае. И затова стремежа на „24 часа” специално и на колектива в който аз работя, е да намерим нашата новина, другия ъгъл към добре позната новина. Да намерим новината зад новината и наистина не просто да предъвкваме това което знаят всички, а да поднесем десерт към него, нещо различно, нещо ново неочаквано от читателя и това което ми прави впечатление, че гледайки и в електронното ни издание, най-много се четат човешките истории. Защото в една човешка история, примерно ето както как един човек изхранва трите си деца с една заплата и с помощите, се отразяват съдбата на всички подобни на него хора, било с едно, било с пет или 13 деца, съдбата им е една и съща, как да свържат двата края, как да се справят с тоя живот и да бъдат заедно с това оптимисти и да възпитат добре децата си. И като разкажеш една такава история и се казва много повече, от колкото с една статистика.
Водещ: Да, защото цифрите са доста сухи. Сега се сетих, че в това семейство много добре могат да ползват книгите, защото са много хора и през много ръце минава една книга, разбира се, това е горчива ирония… твоя коментар за месото и вкуса му?!
Галя Крайчовска: Няма как да не го предъвкваме, получава се един порочен кръг, защото ако не се обръща достатъчно внимание, хората ще кажат „Вие не ни давате информация, нали това е вашата роля”. От друго страна пък, като започнем да показваме всичко, казвате едно и също нали „Защо трябва това да се предъвква”. Наистина аз така вчера казах „Добре, защото толкова много внимание отделяме на това”, но няма как да не го правим. Може би едно частно издание може да си позволи да каже „Аз не обръщам внимание на това” и ми е много любопитно какъв ще бъде рейтинга и какво ще се случи с тази телевизия или с вестник, който не обръща внимание на всичко това. Защото това си е един трилър в предизборно време и са си намерили подходяща…
Водещ: Предизборните времена са едно доста разтегливо понятие. Може ли това месо да бъде сготвено, кой трябва да го сготви, останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: В „Клубът на журналистите” претопляме един стар цитат, коментарът за дейността ни направен от Христо Мутафчиев за това, че предъвкваме пък едно сурово месо, което не можем да преглътнем. Та въпросът ми е, може ли да се сготви това месо?
Мила Вачева: Ох, нека да не вкарваме кулинарната тематика и в нашата професия, защото вчера бях в една книжарница и на многото, много хубави прекрасни книги имам чувството, че всичко надграбва кулинарните книги! Всичко вече е сготвено, просто имам чувството, че има някоя книга, сигурно, … с готвим камъчета. Просто кулинарията е вид култура разбира се, и тя е част от нашия живот. Но да оставим това и да си влезем в нашата професия. Това ни е работата в края на краищата на журналистите, това сурово месо по някакъв начин да го сготвим за читатели, за слушателите, за зрителите. И това сме учили, това трябва да го умеем. И когато при нас попадне една история, колкото и тя да е сурова, ние и въпрос на нашия талант умение и възможност да видим в нея потенциала и да поднесем интересно на почитателите си. И това ние е занаята, затова колкото и някой да си мисли, че от улицата може да влезеш в студиото и да станеш журналисти, не е точно така. На един журналист му трябва и усет към нещата, умение да работи с хора, умение да поднесе историята, да надникне зад суровия къс месо и да види в него потенциала за бъдеща /…/, нали или друг вид изискан специалитет. На всеки от нас ни се случвало такова нещо. На мен самата в професията, съм тръгнала към някаква тема, без да разбера потенциала, но разговаряйки с хората, виждам че зад тази история се крие нещо много по-дълбоко, нещо много по-мъдро. Скоро направих едно много тежко за мене интервю, с майката на Андрей Баташов, който почина преди 40 дни. Отидох със страшна болка, първо защото много харесвах Баташов, той много знам, че това е един изключително в момент уязвим и наранен човек. И как да подходиш към този човек, как едновременно да не направиш нещо, така лепкаво и сълзливо и същевременно да покаже и истинската дълбочина на загубата на един такъв голям човек. И аз го направих, направих според мен един добър текст, само защото успях да разговарям с тази жена, като с майка, майка с майка. Като човек който е загубил близкия си, за да запази една дистанция, да запази уважение към мъката и затова се получи един разговор, който след това ми се обадиха доста хора, че ги е разчувствало. И така, не, не мога да кажа, че съм сготвила нейната мъка, защото би прозвучало ужасно цинично, но съм опитала от това, което ми е поднесла съдбата като журналист, да направя нещо което да бъде, да докосне сърцето пък на читателя.
Галя Крайчовска: Да, това е другия вариант, да оставим месото и да кажем „Ние сме вегетарианци, ето ви това месо тука, ако искате си го пригответе, но ние ще ви предложим едно страхотно вегетарианско ястие, което ще ви донесе…”
Водещ: Галя, как се почувства, като чу, че рокът е загинал, може би така трябваше да станеш погребален агент…
Галя Крайчовска: Но аз не съм съгласна с това, че рокът е загинал. Между другото…
Водещ: Да, да, „24 часа’… Мила ме гледа тука… .в студиото, „Рокът бил мъртъв – глупости, това е музиката на свободата и докато има свободни хора или които искат да станат такива, ще е жив” казва Евгени …
Галя Крайчовска: Евгени … е много прави и наистина много млади хора виждам, че правят рок групи, те знаят много по-добре дори от нашето поколение музиката от началото, от зората на рок движението. И няма как да е мъртъв рока. Наистина масово не се слуша рок, за съжаление. Но пък има много рок клубове в София, вече има в други градове, което е добре, защото преди две-три години, в провинцията изобщо нямаше такива рок клубове, единствено чалга. Но вече има и рок клубове, има и джаз, и джаз вече се слуша. Латиното, което също не трябва да пренебрегваме. Така, че е доста пъстра музикалната сцена.
Водещ: Сурово ли е местото или не е сурово, по отношение на музиката?
Галя Крайчовска: По отношение на музиката, по опушено! Така можем да го определим, но има вече много варианти.
Водещ: Това, че…
Мила Вачева: Искам да допълня нещо по темата!
Водещ: Да.
Мила Вачева: Любен Дилов пое едно известно списание и така се опитва да го промени, и първия брой под ръководството на Дилов е посветен на диското! И каза, че това са го направили тоя брой посветен на диското, защото диското е такъв, едно такова явление, което е разделило хората един от друг и те са започнали да подскачат поотделно и това е променило съдбата на света. И следващия брой обаче, иска да го посвети на рока, но не смее, защото е много сложно и трудно явление е рока! Но към Джулаиморнинг, ще се опитат да изкарат един брой посветен на рока. А същевременно България, се заражда движение, което иска да обяви Джулай Морнинг за национален празник. И за пръв път ще има според него национален празник, посветен на една песен или провокиран от една песен.
Галя Крайчовска: Да, Георги Мърхолев се зае с тази задача и мисля, че може да се получи много добре.
Водещ: Национален празник да бъде Джулаиморнинг, това малко трудно ще стане с оглед, така натрупания опит напоследък от го-хо-хо и нол-хо-хо?! Защото това също беше една капка сурово месо, /…/ покрай празниците май подценихме, отстранихме това блюдо от масата си?!
Галя Крайчовска: Не, доста внимание му обърнахме и на го-хо-хо…
Водещ: Ами в студиото вече влезе и Ростислава Генчева от бТВ. Здравейте.
Ростислава Генчева: Добър ден и от мен.
Водещ: Здравейте. А започнахме тука разговора в началото с една мечта. Какъв репортаж за култура си мечтаеш да направиш?
Ростислава Генчева: Безпроблемен. Смисъл такъв, отразяват ми се премиери, отразяват ми се концерти и не ми се занимава с проблемите на българската култура. За съжаление обаче нещата не са точно така!
Водещ: Що е то делегиран бюджет и какво ще донесе на културата у нас, след малко продължаваме с коментара, останете.
Водещ: И така, продължаваме в студиото разговора с Мила Вачева, Галя Крайчовска и Ростислава Генчева, на тема култура. Културата като чели обръща перспективата за един делегиран бюджет, какво се крие зад него и вижда ли се някаква стратегия в далечината или и там е мългата?! От къде да започнем!
Ростислава Генчева: За мен проблема с делегираните бюджети не е чак толкова голям, проблемът според мен тръгна много отдавна, когато започнахме да приемаме едни куп неработещи закони в културата и според мен всичко, което в момента се случва е обречено на провал, не за друго, а защото закона за… не е работещ. И докато той не проработи, просто това няма как да се случи. И най-тъжното е, че така серията правителства, след промените които имахме и министрите на културата, някак много тъжно ми е да го кажа, но според мен мислиха за момента. В момента да отчетат някаква дейност и не мислиха след това как ще се работи с тези закони.
Водещ: И всъщност това доведе до такова натрупване. Дали е хубаво да направим репортаж на тема „министър ходи на театър, министър ходи на кино” или това не може да се случи?
Галя Крайчовска: Не, случва се. Министъра беше на „Хъшове”. Така, че има, дори и министър председателя беше на „Хъшове”, отидоха да гледат масово, което е добре. но след това вече какво се случва, след като отиде един министър на театър. Може би трябва министъра да отиде и на всички други изкуства, да провери какво се случва, защото за мен делегирания бюджет няма нищо лошо, но трябва малко да се разпределят нещата, да не си ги разпределяме така както преди 30-40 години. Защото наистина, хубаво е да има филхармония, но хубаво е да има и други изкуства, който вече навлязоха, вече сме в 21-ви век. Трябва малко да преразпределим нещата. Но за мен това е доста тромава машина Министерството на културата, който и да дойде там, не знам защо така се получава, ето и актьори, художници застават начело на министерството, но може би това вече зависи от по-долните нива. И крайно време е да бъдат разчупени неща, дали в Министерството на културата!
Ростислава Генчева: Според мен по-важното е министъра на финансите да е ходил на театър, преди да стане министър на финансите, защото може да му се случи да отиде докато е министър на финансите на театър, но едва ли ще е наясно какво ще се случва в театъра. Включително и за концертите говорим, включително и така за изложбените зали. Това абдикиране на държавата от културата, така безотговорното, години наред отказване, че културата е ценна и че трябва да се пази, се отрази както на публиката, така и в медиите. Факт е, че най-трудно и най-тежко е за така журналистите занимаващи се с култура, да отстояват това, че това е важно, когато на дневен ред много по, така извадените напред проблеми, политически, икономически, криминални дори.
Водещ: Нека да поразсъждаваме над един цитат, няма да цитирам точно. Финансовия министър, който каза, че вложените пари в култура не променят живота на хората, докато вложените пари в магистрали, го променят! Та ми се ще да поразсъждаваме, какво ще се случи временния Андрешко, който гърми камерите на КАТ, ако той е ходил някога на театър?
Мила Вачева: Значи да не помни.
Галя Крайчовска: Актьорски…
Водещ: Може би ще извика телевизионен екип, за да заснеме акта.
Ростислава Генчева: Но магистралите, аз наистина свалям шапка на това правителство, че много внимание им обръщат и то беше крайно време да се случи, но пък живота не е само магистрали, наистина магистралите помагат за туризма, за много други неща. Но пък културата много ти променя живота и точно министър който е ходил в Ковен Гардън да го каже, малко ми е странно, защото той е ходил, повече на вън е ходил на театъра и… колкото в България.
Мила Вачева: Бих ползвал тази магистрала да отида да гледам по-бързо една постановка в Пловдив примерно, ако пловдивския театър има интересно представление, защо не да отида.
Ростислава Генчева: А Пловдив има много силни и страхотен, от няколко години директор и много интересни неща. не случайно там Мариус Куркенски и Камен Донев си правят новите неща.
Мила Вачева: …нов директор, директора на Смоленския театър, стана директор на Пловдивския театър. Директор на пловдивския театър, прави „Пълна лудница” предаването по бТВ. И там може да очакваме промени!
Водещ: Може да има и там промени, да. Там делегиран бюджет сигурно няма…
Мила Вачева: …там са добре. Ако има делегиран бюджет, там са добре, защото показват една добра посещаемост, едни добри приходи от билети, а нали от това всъщност зависи как ще ти изчислят делегираният бюджет, от това колкото си по-добър, толкова повече пари трябва да имаш, трупата ти. И тук идват някои напрежения с делегираните бюджети, те би трябвало да стимулират трупата да играе по-добре. Но все пак трябва да се стъпи върху някакво равнище, за да станеш по-добър, да поканиш по-добър режисьор, да поканиш по-добър актьор. Ако ти до сега в тази година примерно си имал по-скромни приходи, с какво да започнеш, това е все едно да имам 100 лева и с тези 100 лева да направиш постановка, която да ти донесе милиони, горе долу така се получава, с делегираните бюджети. Има известни опасности, но според мене няма начин цялата трупа да не поеме риск, за да дръпне напред. Просто това го изисква пазара, това го изисква механизма, това го изисква всичко, това го изисква, ако щете натиска на г-н Дянков върху изкуството! Трябва да има някаква съпротива.
Ростислава Генчева: Аз не знам до колко трябва да има съпротива срещу реформата, смисъл такъв, че тази реформа в театъра…
Мила Вачева: Съпротива срещу натиска на системата, на финансите, срещу това, не срещу…
Ростислава Генчева: Трябва просто да се измисли, трябва да се оправи този закон за … трябва да се оправи механизма за финансирането на българска култура. Да стане по-лесно даването на пари за българска култура, от така частни инвеститори, от външни инвеститори, да се влязат в някакви програми от европейски, в които наистина могат да се ползват. Аз не знам до колко Министерство на културата работи с такива програми, но факт е, че има хора, които биха искали да дадат и няма механизма по който да го направят. Този закон за /…/ още когато беше приеман, беше ясно, че ако станеш /…/ на България, ще станеш пишман. За съжаление нито, той не е приет много скоро, мисля че по времето на … тя беше вносител и малко преди да, преди изборите всъщност беше приет. От тогава никой не го пипна този закон, никакви промени не се случват с него. Това културно лото което трябваше да се случи, не се случи. Държавата не може да дава безкрай пари за културата, факт е, ние сме една малка държава… с малък пазар, то е ясно. Въпроса е следния, че няма как да се иска по някакъв начин да се избиват пари, тя да стане печеливша. Това е повече от ясно. Въпроса е обаче да се измисли начин, по който тя да се финансира…
Водещ: Да има ясна стратегия, която да е по един прозрачен начин обсъдена, може би ще има страхотна публика за едно срс в което двама министри си говорят за култура?!
Ростислава Генчева: Ама то го има, ние го виждаме по телевизора?!
Водещ: Не, не двама министри си говорят за култура и това е срс и то изключително успех ще има този сюжет!
Ростислава Генчева: И това към Социална мрежа, както има филма и „Танцуващия със срс-та” също ще има голям успех.
Мила Вачева: Ами за да стигне темата за културата до ушите на министър председателя, може би двама министри си говорят за култура, подслушват се взаимно и това излиза в някой вестник. Така ще стане и може би тогава той ще разчита, точно този проблем!
Водещ: Хубав сценарий написахме, той е доста фантастичен разбира се.
Ростислава Генчева: Но може би трябва да се подкрепя, като си говорим и за бюджетите, да се подкрепя ръководство, което прави с малко пари, хубави неща. Както беше в Музикалния театър, Марио Николов направи „Царицата на …” доста успешен и интересен спектакъл с много малко пари, защото аз знам как там станаха неща и малко след това го махнаха Марио Николов, нали имаше временно изпълняващ, друг директор. Защо когато той прави успешен спектакъл?
Водещ: Ами защото тука липсва срс, който да обясни нещата най-вероятно.
Ростислава Генчева: Да, за да проследим нишката, кой с кого е говорил, как е говорил.
Водещ: Как беше да разчопкаме?! Да тука ни липсва срс-то за да разчопкаме неща!
Мила Вачева: Колеги, обаче погледнете какво става от друга страна! Народния театър прави американски сезон, пет американски пиеси, защо?! Ами защото по някакъв начин тази голяма и могъща страна ни дава пари да правим, изкуство, ами естествено, че ще подкрепят своето изкуство. Какво друго се случва. Идват англичани да ни…
Водещ: Те вчера дойда, те вчера дойдоха, да.
Мила Вачева: И утре половината театрални … отива да гледа как се играе Стратиев на английски, където там е преведен от най-добрия преводач, човек с награди за публицистика, играят аткьори, които са от BBC телевизия. Изобщо…
Водещ: …критика се изказва по един невероятно начин за…
Мила Вачева: … и много добри изказвания. И те казват „Нали открихме българския /…/” нали в Англия пиша. Но освен това… е от подкрепено от човек който е носител на оскар, който е дал лични пари да се играе Стратиев в Лондон. От друга страна, кои станаха най-добрите изложби в България, скулпторите на /…/ дойдоха благодарение на Френския културен институт нали. Сега белгийската изложба, която гледаме на /…/ благодарение на Белгия. Когато Испания беше председател, също гледахме дали… значи можем да поемем големи изложби, големи културни събития, но нали както го казва Ростислава, трябва да намерим начин или да ни внасят изкуство или по някакъв начини ние да намираме парите, да си уреждаме… Ето, снощи се откри една изложба, една българка която рисувала Аляска. И кой отива на откриването на изложбата, американския посланик лично се хваща човека, петък вечер, отива да открива дебютна изложба на една българска художничка, само защото е рисувала Аляска!
Галя Крайчовска: Аз много мислих за темата на този разговор, преди да дойде тук в студиото и нещо, две неща, които на мен ми направиха така се сетих от на първо четене, много ми е тъжно напоследък от тези награди, които се раздават от път и на път на български творци, които наистина изнемогват, те са вече възрастни, болни с минимални пенсии и някак си изкупва министъра на културата вината на всички министри на културата, давайки им там някаква малка наградка и това се почна да се дават на килограм тези награди. Ние вече журналистите не можем да ги отразим, защото по 10-15 човека на един повод се изброяват, че им е дадена награда. Много тъжно това, че тези хора са докарани до там. Не знам до колко, защо е необходимо министъра на културата да ходи само по Коледа в този дом за дейци на културата! Винаги Министерство на културата ми изпраща един имейл, много тъжен. Аз съм разговаряла с тези хора, дори сме правили преки включвания на Коледа, там живеят голяма част от българските актьори, български оперни певци, които са останали без семейства и не могат да се грижат за себе си. Много ми е тъжно, че това са забравени хора, това са хората, които са писали духовната история на България преди 20 години, не чак толкова отдавна. И са доведени до такова състояние.
Водещ: Смени ли се текста на имейла?!
Галя Крайчовска: Не, този имейл го получавам през всички правителство…
Ростислава Генчева: Лошото е, че има много повече, те пак са добре в този дом, има актьори, които те не могат да си платят тока, да не говорим за парното. Те изключват всичко и живеят на студено, на тъмно, защото…
Галя Крайчовска: Ето тук, това показва до колко държавата ни държи на културата си. От там като тръгнем вече няма какво да коментираме. Тук не става въпрос дори за пари, тука става въпрос за уважението. Много е тъжно това което се случва в българската култура, аз отразих не малко погребения. Разделихме се с изключителни хора, в последствие започнахме да се разделяме с много млади хора, които дори не са стигнали върха на своята кариера. Защо? Защото просто нямат възможността да се развиват. Тук не става въпрос за пари, наистина не става въпрос за пари…
Водещ: А за манталитета на Андрешко и за представата, че той е положителен герой май?!
Галя Крайчовска: И стигаме до Несебър, случая в Несебър. Няма какво да коментираме повече, това трябваше да се случи в Несебър, много отдавна. Но не знам как ще обясним на света цялата тази подписка за излизането от Юнеско! Как навлязохме в световните медии, не знам.
Водещ: Ами може то просто звучи толкова безумно, че никой не го е приел за истина или е решил, че това е някакъв журналистически експеримент.
Мила Вачева: Ама вижте, това потвърждава твоите думи за Андрешконското мислене. Защото ЮНЕСКО пари не дава, какво казват несебърджии „Ние сме в ЮНЕСКО, ама ЮНЕСКО тука да изсипе едни милиони, та всичко да цъфне и да върже благодарение на парите, нали на ЮНЕСКО”. И тъй като се вижда, че ЮНЕСКО пари не дава, славата и престижи да си там, не ги топли, по някакъв начин да си там. Те не разбират, че туристите идва не зареди техните надстроени къщи, зареди това което могат да видят от останалия техния уникален град и затова, Андрешкенското мислене ражда тази подписка!
Водещ: Добре, стара ли е вече максимата, хляб и зрелища или в нашия случая, хляба хубаво, ама зрелищата под формата на срс-та?!
Ростислава Генчева: Е хляб и зрелища винаги ще си бъде актуално…
Галя Крайчовска: Но то няма нищо общо с културата!
Мила Вачева: Само, че хляба е ки…
Ростислава Генчева: Истински зрелища не е култура обаче, зрелище си има, винаги се намират пари за такива неща.
Водещ: Всъщност напоследък, как напоследък, не напоследък последните години има така забележително желание за по-масови прояви, културни на площада. Дали тази, площадност, това желание на политиците да подпомагат подобни площадни занимания ще доведе до нещо добро?!
Ростислава Генчева: За съжаление това малко подбива, особено тези площадни концерти толкова подбиват цената на другите концерти, защото ти отиваш, виждаш любимите си изпълнители безплатно, те са на един метър от теб, защо после да ходиш на концерт в клуб да ги чуеш!
Галя Крайчовска: Аз част от … между другото, ето тази година направихме с /…/ фест, това е една отдавнашна мечта, моя и на Максим и на Весела, която ние три години се опитвахме по някакъв начин да реализираме. Факт е, че една американска фондация намери парите и ни ги даде. И ние направихме един концерт, който беше на площада пред Народния театър на 18 септември. Над 8000 човека дойдоха на този концерт, не очаквахме толкова много. Тук не става въпрос за това, класическата музика да излезе само навън, тука става въпрос затова да дадеш пряката връзка на хората с едни наистина големи така и утвърдили се творци. Гости на концерта бяха Филип Кутев, Веско Панталеев, /…/ мисля, че тези имена по някакъв начин говорят достатъчно сами за себе си, за нивото на концерта със Софийска филхармония беше… не мисля, че има лошо в така публичните големите, откритите на площадните изяви. Въпроса е за качеството на тези изяви.
Водещ: И за американската фондация.
Галя Крайчовска: Ние да, може би да.
Водещ: Защото въпроса не е в ябълката, а в наследството?!
Мила Вачева: Аз искам да продължа мисълта на Галя, за това че после трябва да се тиражира, освен след площада, трябва да имаш мотив да си купиш плочата, диска, книгата, това което ти е било поднесено безплатно. Правих разговор с един нашумял български писател, който живее в Америка /…/ и той каза, че никога в живота си не е теглил музика, не е чел безплатна книга в интернет и не е теглил безплатно филм. За всичко си е плащал, защото това е труд, който трябва да бъде ценен. И наскоро си купил на диск българския филм „Оркестър без име” и някакъв приятел му го поискал да го гледа, „Не, иди си го купи!” защото това, че ти си го купиш тоя диск, ще подпомогнеш тези хора, които са го снимали тоя филм…
Водещ: Обаче после стана ясно колко се подпомага!
Галя Крайчовска: Ми затова има индустрия, затова при нас не е индустрия, защото ние не разсъждаваме, нямаме го това… мислене. Защото обезценява се труда на този, който излиза на сцената. Защото Елтън Джон прави безплатни концерти, но само благотворителни, Мадона също. При тях няма тази площадна дейност е свързана единствено с благотворителност. Никой не излиза просто ей така да си хвърли труда!
Водещ: Останете с нас, продължаваме след мъничко.
Водещ: Наградата за журналистика на ЕП ще бъде връчена за четвърти път през тази година, тя отново ще бъде присъдена на журналисти, които са работили по важни европейски теми или са допринесли за по-доброто разбиране на европейските институции, а журналистите могат да подават своите кандидатури онлайн от днес 15 януари. Добър ден на Теодор Стойчев от ЕП.
Теодор Стойчев: Добър ден.
Водещ: И сега очакваме да чуем още подробности!
Теодор Стойчев: Ами наградата вече, както казахте за четвърти път ще се връчи, тя става все по-популярна и по-популярна и това което ни радва, че все повече и повече журналисти знаят за нея и подават своите кандидатури. Нещото което правилата остава същите както преди, съответно … отворена за журналисти, които трябва да бъдат жители или съответно гражданин на някои от държавите членки на ЕС и съответно да са публикували или излъчили материали, свързани както казахте с някои важни европейски теми в период април 2010 година, март 2011 година. И това са най-общо условията и естествено това което се търси е наистина качествена журналистика.
Водещ: Миналата година бяха отличени журналистически работи по отношение, как да кажа, някои неблагополучия на определени етнически групи. Можете ли да прогнозирате тази година какво ще впечатли европейците? Един културен…
Теодор Стойчев: По никакъв начин, по никакъв начин, миналата година наистина се получи така малко случайно и в някои от материалите наистина беше засегнат и Турция. Просто наистина журито което е съставено в голямата си част от журналисти и от членове на ЕП, просто прецени, че наистина това са най-качествени материали, които бяха представени миналата година. Което от друга страна показва, че и в крайна сметка, някои от тях бяха и критични към ЕС и европейските институции. Ние … материали, които съответно да възхваляват европейската… европейските институции и парламента в частност, а наистина се търси качествен журналистика. Това беше едно от доказателствата за точно за това. Примерно полският /…/ който спечели за наградата за печатни медии, публикува… която се радва също на много сериозни успехи. И се оказа, че този материал е част от тази книга. Така, че наистина се търси качествена журналистика.
Водещ: Търси се качествена журналистика, дано да се намери. Благодаря на Теодор Стойчев, а ние се връщаме обратно в студиото с опит за една прогноза. Културната тематика може ли да бъде част от една качествена журналистика, която да бъде оценена в Европа?
Теодор Стойчев: Аз много се надявам…
Мила Вачева: А защо не. Аз мисля, че журналисти, които пишат за култура са подготвени хора, поне ходят на театър, на кино, четат и това е едно мъничко предимство.
Ростислава Генчева: Просто това е езика на културата е по международен, така че има по-голям шанс.
Водещ: Обаче забелязвам колко сте лаконични! Така оптимизмът е пожелателен, по-скоро от колкото вярвате в него…
Ростислава Генчева: Самият факт, че между другото, че няма награда за журналистика за култура, мисля тук у нас, мисля че е достатъчен факт.
Мила Вачева: Има златно перо!
Ростислава Генчева: Да, ама тя е пак частна награда, между другото. Това не е …
Мила Вачева: И Рицар на книгата, също е частна награда.
Галя Крайчовска: Има и държавни, но пак се размиват, Министерството на културата дава на килограм едни такива награди за 24 май. Но наистина…
Ростислава Генчева: …
Мила Вачева: Е и за книга нещо. Попадаме, попадаме тук таме!
Ростислава Генчева: Но няма така за култура, за журналистически постижения в културата.
Мила Вачева: Както викаше Баба … умря циганката която ме хвалеше, да се похвалим смаички.
Водещ: Не, сега защо самички ще се хвалим. Всички имаме в редакциите си телефони. Ами дайте да направим една равносметка защо звънят тези телефони. При нас много често телефоните звънят, за да ни питат тази постановка, къде ще бъде или този концерт, кога беше. При вас защо звънят телефоните? И защо де, нека така да попитам и защо?!
Мила Вачева: Често звънят и по тези проблеми и аз отчитам, че явно не съм сложила точни час на постановката или не съм точния адрес на галерията. И се поправям следващия път, но много често хората звънят и с така развълнувани, най вече с това, че тяхното читалище го затварят, че няма субсидии, че не стигат парите, че нямат нови книги. Обикновено се обаждат хора от по-малки градове с доста така сериозна липса от … до културата. Рядко са ни звънели софиянци, признавам.
Ростислава Генчева: На мене звънят обикновено от гилдиите различните гилдии, когато има проблем с Министерство на културата. И това…
Мила Вачева: Е това е част от работата ни, нали. Но случайно така позвънявания…
Галя Крайчовска: Обажда ли са ми се хора, които от някое училище или читалище, които са направили някаква постановка или някаква изложба и аз имам грях към тези хора, защото никога не остава време и място точно за такива неща, а е хубаво да ги показваме.
Мила Вачева: Точно по същия проблем щях да кажа и аз, че ако имаме една изложба на Дечко Узунов, примерно и ми се обадят от една читалище с такъв ентусиазъм са направили нещо, с голяма прискърбие при липса, при наличието на само една дописка ми се налага да избирам.
Галя Крайчовска: И не е в тяхна полза, но няма как.
Ростислава Генчева: На мен все повече не ми се налага да избирам, защото мястото за културата в комерсиалните телевизии е доста малко напоследък, изместено от всички проблеми, които се случват в тази държава, които не са маловажни в никакъв случай, но аз си мисля, че все още имаме шанса да имаме публика която да има нужда от някакъв друг живот.
Водещ: Хайде да се опитаме да направим едно пожелание към Андрешко. Те така двама отличих събирателни образа. Единия който, на когото пречеше камерата на КАТ и другия който каза, че щял да си вдигне във въздуха бензиностанцията. Какво да им кажем на тия хора?
Галя Крайчовска: Ми Андрешко да слезе от каручка, крайно време е да слезе от тая каручка. И да знае, че няма безплатен обяд!
Мила Вачева: Освен това можем всички ние да се посъветваме, да си препрочетем Елин Пелин!
Водещ: Само…
Ростислава Генчева: Е като начало… да започнат с нещо.
Мила Вачева: Защото имаше мисля по бТВ или „Господари на ефира” ако не се лъжа, едно кошмарно предаване на деца, които не знаят кой е Ботев, кой е Левски! Пък Елин Пелин, ще е въпрос с толкова повишена трудност, че…
Галя Крайчовска: Тъжното е, че децата ни, езика на децата ни все повече обеднява. Аз имам син който ходи на уроци по български език и скоро ми се наложи да прочета една серия от есета, които е писал и които са писали в този курс. Много е тъжно, но факт, децата ни използват много малко думи. И това е в следствие на това, че не четат.
Ростислава Генчева: …доста заместителни, компютърни, доста заместители на истинските думи, но от компютърния жаргон.
Галя Крайчовска: Липса на въображения, липса на въображение и липса на език, до това води…
Водещ: То няма как да има въображение, при положение се гледа Картун Нетлърк или…
Ростислава Генчева: Няма лошо, аз съм аниматор. Картун Нетлърк е добра програма, която по някакъв начин така те прави социален. Защото децата говорят само затова…
Водещ: Ростислава Генчева която е адски благородна.
Ростислава Генчева: Но разбирам го това, те имат нужда, те имат нужда и от този свят. Но не знам, проблема е, че книгите които им предлагаме, аз не знам дали родителите всъщност им предлагат книги на тези деца. Защото самите те не четат!
Водещ: Предлагат им, предлагат им. Но като чели има мода затова, че четенето не е на мода.
Мила Вачева: Напротив, не съм съгласна! Четенето е на мода и забележете какви са книжарниците вече.
Водещ: Това го каза „24 часа”!
Галя Крайчовска: Книжарници има само в големите градове!
Водещ: А премиера каза, че на мода е пушенето! Няма лошо в това.
Галя Крайчовска: Ето сега започва малкото голямо чете от февруари, само да ви напомня по БНТ…
Мила Вачева: Миналия път бяхме медиен партньор, надявам се и тая година да мога да ви помагам с каквото мога, за малкото голямо четене. Но пак ще цитирам Захари /…/ който написа една детска книжка, „Приказки” се казва коледна книжка. И ние, даде да я прочета, прочетох я за пет минутки, тя е с много красиви илюстрации, с много малко текст и виждам, че откраднал от тук от там по нещо, но така вплетено в така много любопитна история. И ме гледа той с един големи учудени очи и вика „Кой ще е чете тая книга, децата ли, възрастните за кога е тази книга” и аз казвам, че това е книга за преживяване, за съвместно четене. Защото вътре има образ който прилича на Пинокои, образ който прилича на Малката кибритопродавачка и ако я четеш заедно с детето си, ти можеш да му разкажеш още една приказка върху тази приказка. И ако мисля, че ако правим така, ще бъде добре за въображението на деца. Нали.
Водещ: Всъщност, ако ние накараме децата си прочета днес една книга и утре пак, и това се превърне в относително по-траен навик, просто в други ден може да има по-малко Андрешковци.
Ростислава Генчева: Но наистина аз съм съгласна, че четат младите, скоро ми бяха на гости трима млади хора, които четат и пишат освен това. Те се опитват да пишат и те ми казаха „А какво смятате, че тези средното поколение четат ли? Не, те седят вечер на ракийка и салатка и гледат някоя програма, така от тези по-лъскавите” и са много прави.
Галя Крайчовска: Искам само, малко не е за край, това което ще ви кажа, но последнот е изследване ПИЗА което е европейско изследване за справянето и адаптацията на младото поколение между 15 годишните е ужасно за България. Оказва се, че 15-годишните ни всъщност могат да четат, нито разбират, нито могат да боравят с информацията която прочитат. Т.е. те не адаптивни и колкото да си говорим, ние все пак се срещаме с хора, които се занимават с култура, с изкуство, които пишат и които четат! Но за съжаление болшинството, така извода не е много радостен. Много тъжен.
Водещ: Ами освен да пожелаем, вземете за малко джойстика от ръцете на децата си, дайте им една книга, в това време и ако може някой добър вълшебник да вземе срс-та от ръцете на политиците, просто ще стане такъв живот, че само се викам „Дано”!

в. Новият глас, Пловдив I 11.01.2011

Започват конкурси за избор на главни редактори на вестниците "Труд", "24 часа", "168 часа" и "Седмичен труд". Те ще продължат до края на месеца. Това съобщи вчера Любомир Павлов, президент на Издателския борд на Вестникарска група "България". Тошо Тошев увеличава акционерното си участие в "Медия Холдинг" АД и ще бъде председател на борда на директорите на дружеството. Той ще има 700 акции. Новите собственици са предложили на Венелина Гочева дялове в седмичника "168 часа" ООД, но още не е уточнен процентът, който тя ще притежава. От борда очакват всички, които имат идеи и концепции, да ги представят. До момента на новия избор за длъжността главен редактор в "168 часа" и "Седмичен труд" временно изпълняващи са досегашните Николай Пенчев и Зоя Деянова. Вицепрезидентите на борда Венелина Гочева и Тошо Тошев, които досега бяха главни редактори на "24 часа" и "Труд", са решили да упълномощят досегашните зам.-главни редактори на изданията съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски. Новият издателски борд е създаден за да гарантира ненамесата в редакторската работа на изданията, каза от своя страна председателят на Издателския борд на Вестникарска група "България" Любомир Павлов. Ще има по-голямо сближаване между бизнеса и редакционната политика, допълни Венелина Гочева. Правим конкурс по очевидната причина, че в момента нямаме категорична ясна представа за главни редактори. Искаме да стимулираме всички млади и не само млади журналисти. Търсим в нашата сфера хора с модерно мислене и ще ги оценяваме в широк кръг. Това не е въпрос на някаква комисия, ние не спазваме такава процедура, но затова сме се обединили с хора с опит в журналистиката, издателската дейност. Трябва да има интервюта, ние ще ги изслушаме. Това е вътрешен конкурс, затова няма да представя всички подробности. Уведомявам ви, че ще направим такъв конкурс, отворени съм към всички и ще изслушаме всеки. Бихме желали това да се осъществи до края на месец февруари, каза Любомир Павлов.

Стр. 9

в. Торнадо | Огнян СТЕФАНОВ | 08.01.2011

Между журналистическия удар и "мократа поръчка" понякога границата е доста тънка.

Поредният медиен скандал показва точно това. Ръководство на в. "Галерия" пусна в общественото пространство записи на разговори между Симеон Дянков и Ваньо Танов, засягащи Цветан Цветанов. Танов недоволства от Цветанов, обвинява го за водене на популистка политика и защита на фирмени интереси. Премиерът Борисов обяви, че ще "разчопка" изреченията, касаещи покровителство на МВР над определени фирми.
На втори план остава въпросът каква е всъщност заслугата на "галеристите"? Скандалът плод на журналистическо разследване ли е? Нищо подобно. В потайна доба, докато Явор Дачков, зам. главен на "Галерия", си е пиел ичкията или е отмарял след напрегнатия трудов ден, някакъв фантом пуснал в пощенската му кутия флашка със скандалните записи. Че в коя друга, след като само тази медия остана честна и доблестна… Номерът може и да мине, но само пред хора с умствения капацитет на скумрия. Макар че u на скумрията вече п е ясно как става номерът с флашката
Това не е първият случай, когато в пощенската кутия на Дачков се "откриват" – ах, каква изненада – документи, които би трябвало да са в сейфа на съответните служби. Но то няма и как да е другояче, след като става дума за вестник, сърдечно и финансово близък до Алексей Петров.
Известно е също, че бившата съиздателка на "Галерия" Зоя Димитрова е подсъдима по обвинения за разгласяване на класифицирана информация. Зоя Димитрова бе говорител на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов.
Името на в. "Галерия" пък е взаимствано от едноименната разработка на ДАНС, в която бяха подслушвани и следени политици и журналисти по времето на Станишев, Първанов, Сертов и А. Петров.

На такава перверзия и Лаврентий Берия би завидял

Днес "Галерия" се изживява като опозиционна медия, а Петров като политически репресиран и кандидат за президентския пост. В тяхното си огледало очевидно мутрата изглежда народен трибун, а "пощенската кутия" – журналистически триумф. Дори адвокатите му знаят за какво става дума, но заявяват: "Обвиненията трябва да се докажат". Не казват, че Петров е чист, а че трябва да се докаже, че е мафиот,. И са прави, защото по-добре от всеки друг знаят, че съдебната ни система е пробита кофа.
Премиерът Борисов и вицето Цветанов обаче определено имат вина за това на обществото да се натрапват образи от кривото огледало. В Шенген не ни искат и заради подозренията, че в България нерядко тайните стават достояние на неподходящи типове. Това кранче Борисов и Цветанов трябва да затворят най-после. От друга страна, многобройните акции и арести не доведоха до съдебни процеси и присъди. Поне досега. В Брюксел не гледат с добро око на това, а в България хората махнаха с ръка, изгубили надежда, че някога справедливостта ще настигне крадливи министри и отявлени бандити. Греховна е и правосъдната система, която упорито се прави на девица, оказала се по случайност на Околовръстното с разголен задник. Крайно време е трите хиляди агенти от ДАНС, хилядите полицаи, спецовете от ГД-БОП и бог знае още колко служби, да покажат някакъв КПД.

Само с подслушвания няма да стане

Нужни са анализаторски групи, хитроумни, но безшумни операции, агентурен апарат и упоритостта на римски пехотинец. Компромис никому!
Излезлите от пощенската кутия на Дачков телефонни разговори също трябва да бъдат анализирани внимателно. Има смущаващи моменти в тях. Как така Ваньо Танов връща обаждане на своя министър Дянков, но не го пита за какво го е търсил, а започва да излага личните си терзания. Дори вметва, че сигурно е подслушван, но това не му пречело да бъде открит. И следва някаква объркана тирада, която Дянков успява да прекъсне два-три пъти с кратки реплики, че е важно те да си вършат работата, а не кой какво говори. Значи връщаш обаждане на своя началник, но не питаш за какво те е търсил, а му се изповядваш, съзнавайки, че изповедта ще стигне и до други уши. Ваньо Танов едва ли е чак толкоз… макар, че би могло, погледнато биографично.
Възможна е и друга версия. Краката на митническия шеф Танов се клатеха още през лятото, но по някакви причини той оцеля. Днес обаче излиза наяве негово притеснение отпреди половин година, че е спиран да работи по контрабандата на горива. Има ли връзка между тези неща и, да речем, разработката "Шейх" отпреди три години, когато Танов напусна поста шеф на ГДБОП с оплакването, че тогавашният министър Румен Петков и кръгове около президента Първанов спъвали разследването на контрабандата с петролни продукти. За едно и също нещо ли става дума? И защо Танов не е потърсил премиера Борисов?
И трета версия си пробива път. Танов е бил агент на Шесто управление на ДС още като студент. Това го прави несигурен за поста след скандалите с досиетата на дипломатите. Дали пък шефът на митниците не е решил да си тръгне като жертва, облечена в бяло на фона на злия магьосник Цветанов. Елементарно, Уотсън, ще кажете, но тя, милиционерската логика, дотам се простира.

Покрай Тановите вайкания обаче излязоха някои доста важни неща и премиерът ги посочи ясно.

Първото. Скандалът с лайнян привкус и цвят не е насочен просто срещу правителството, а срещу приемането на България в Шенген. Това вече е въпрос и на национална сигурност, което ще рече, че са наложителни адекватни решения и действия. Освен това новините от Дачковата "пощенска кутия" първи коментираха Сергей Станишев и Румен Петков. Разкритията не били ги изненадали, което сякаш доказва изреченото от Румен Овчаров преди време, че проектът Яне Янев и P3C са рожба на среди в БСП
Оттам до щаба на Алексей-Петровата революция е една крачка. Което може и да не е краят на държавата, но е краят на илюзиите, че сме нормална държава.
Второто знаково нещо, което съобщи премиерът, бе, че Патрашкова обядвала със собственика на bTV и го уведомила за готвения скандал. Предупредила го също, че телевизията трябва широко да отрази нейните изяви по този повод, което и стана. Собственикът на bTV обаче чак след известно време разказал на премиера за обяда и задаващата се буря. Хубав триъгълник се получава, а Патрашкова от хипотенуза се превръща в институция, което ни хвърля директно в света на Стивън Кинг… Ето как с лостовете на манипулацията и дезинформацията се подменя цялата медийна философия, само и само да се представи един пълзящ преврат като политическа кауза. За вид терор ви говоря, ако не сте ме разбрали, при това в най-уродлив вид, когато дори медии се използват като тояги за убиване на общественото съзнание
И ако авторите на този мрачен сюжет имат своите аргументи в полза на реализацията му, то и останалите хора имат такива, за да се противопоставят. Само чесън, остър кол и кръст обаче няма да са достатъчни. Ще трябват и някои прозаични неща като малко смелост, за да се изрекат на глас неща, които отдавна се знаят. Ще започна с това, че докато се разиграва водевилът "борба за справедливост", в редакцията на "Галерия" се дават указания кои хора по списък да бъдат омаскарявани и да се търсят компромати срещу тях (освен Борисов и Цветанов присъстват и журналисти). В друга, близка до Алексей Петров медия, пък шефовете са отишли още по-далеч и заплашвали с физическа разправа журналисти, подслушвали телефоните им, следили ги къде ходят и с кого се срещат, записвали какво се говори в редакцията. Неотдавна самата Патрашкова шантажира банкерката Петя Славова, от която се искало да принуди един от свидетелите срещу Петров да се откаже от показанията си. Говори се, че същият човек май е изчезнал, вероятно недостатъчно сигурен, че държавата ще го опази. Прокуратурата кой знае защо (а може би се знае защо) се направи на разсеяна по случая. И точно тези хора се представят за пътуващия проповедник.
Гуруто на пиара Хауърд Рубинщайн казва: "Когато си в криза, трябва да се съсредоточиш върху истинската причина за ситуацията". Ето това трябва да направим, за да сме наясно, че се опитват да ни сочат правилния път и да ни учат на морал дълбоко неморални типове. Обществото ни е в криза отдавна, държавата също. Затова трябва да сме наясно, че се опитват да ни пробутат птеродактил за пойна птичка. Ако приемем тази лъжа, следват разпад и край. Ние решаваме.

Стр. 14

www.dw-world.de I Емилиян ЛИЛОВ I 4.01.2011

Българският медиен пазар е най-проблемният в целия ЕС, което се дължи на факта, че е много силно политизиран. Това е оценката на германския журналист и експерт за Балканите Франк Щир. С него разговаря Емилиян Лилов: 

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев

Оригинална публикация

www.karieri.bg I 3.01.2011

При среща с журналист място за импровизации няма. Френският експерт Филип Гранж, цитиран от електронното издание Journal du Net, предупреждава, че когато става дума за общуване с медиите, никой не се е родил "научен", и предлага няколко съвета, които биха помогнали на мениджърите да се справят по-добре с това изпитание.

Предварителната подготовка е залог за успех

"Доброто интервю се решава още на етапа на подготовката", убеден е Гранж. Затова работата, която трябва да бъде свършена преди срещата, е особено важна.

Светът на медиите е доста разнообразен. Първата опасност е да подцените това обстоятелство. "Темите, които биха заинтересували телевизионния, онлайн журналиста или репортера в печатно издание, са съвсем различни. Освен това всяко издание има свой собствен стил – някои са агресивни, други предпочитат да излагат само фактите. Има информационни и аналитични медии. Съответно първите обикновено публикуват доста по-кратки и стегнати материали, а вторите – задълбочени статии. Не е без значение и личността на самия журналист. Той може да е ресорният човек, който обикновено познава и следи какво се случва във вашия сектор, но може и да е напълно незапознат с бранша. "Много важно е да изясните всички тези въпроси предварително, като помолите за съдействие вашия отдел за връзки с медиите", подчертава Гранж.

Изборът на мястото за провеждане на интервюто също е от значение. Често бизнес ръководителите избират да разговарят с журналистите в лобито на някой хотел или в собствения си офис. Във всеки случай избягвайте обстановка, която би създала у репортера усещането за натиск. "Не е добра идея на интервюто ви да присъстват още 5-6 човека от компанията – това ще накара журналиста да се чувства некомфортно.

Добре е също да уточните предварително някои подробности и процедури. Особено ако държите да четете цитатите си, преди да излезе публикацията. Не забравяйте, че не всички медии имат политика да предоставят интервютата за предварително одобрение, журналистът може да откаже да го направи и дори да се обиди от вашите претенции, защото те демонстрират липса на доверие. Важно е също да сте наясно със сроковете в случай на ревизия на текста и евентуални поправки.

Кой да говори

"Журналистите търсят хора, които имат куража да изкажат мнение от първо лице, а не да казват "ние" през цялото време", обяснява Гранж. Затова е изключително важно да изберете подходящия човек за подобна изява. За репортерите може и да е по-престижно да говорят с ръководителя на компанията, но той не винаги е в състояние да отговори точно и ясно на въпросите им. Разбира се, не трябва да отивате в другата крайност, като изпратите на разговора обикновен "говорител", натоварен само да предаде определено съобщение.

Не е уместно да искате от журналиста да ви изпраща предварително въпросите, но за сметка на това е напълно нормално, и дори задължително, да получите плана на интервюто и темите, които ще бъдат засегнати, още преди срещата.

След това трябва стриктно да дефинирате въпросите, по които сте компетентни да отговоряте. В случай че въпреки тези предпазни мерки, журналистът навлезе в "забранена територия", Филип Гранж съветва да не се опитвате да увъртате. Напротив, бъдете откровени, кажете, че не сте оторизирани да говорите по тези теми и предложете да го свържете с човек от компанията, който би могъл да му помогне.

Как да предадете посланието си

"Най-сигурният начин да се провалите на интервюто е като се опитате да пробутате предварително наизустени отговори", категоричен е Гранж. Според експертът тези ситуации са опасни, защото превръщат разговора в студена и бездушна рецитация.

Това, което трябва да направите, е да запомните четири или пет ключови послания. Те не бива за звучат като корпоративни слогани, а като силни и конкретни изрази. Ако са добре формулирани, журналистът със сигурност ще ги запази в текста си.

На второ място – уверете се, че нещата, които казвате, са разбираеми. Не се колебайте да използвате аналогии, да прилагате числа, документи или примери. И в никакъв случай че предполагайте, че журналистът "знае" за какво става дума, че познава сектора и професионалния ви жаргон. "Понякога той може да дори блъфира, за да не изглежда глупаво", предупреждава Гранж и добавя: "В такъв случай рискувате информацията да бъде силно изкривена".

И накрая не забравяйте, че отношенията с журналистите трябва да бъдат поставени на взаимноизгодна основа. Не забравяйте, че те са любопитни хора и ще ви бъдат благодарни, ако им дадете възможност да научат нещо ново.

Оригинална публикация

в. Банкер | Ади Ангелова | 31.12.2010

Трагедията на журналистиката е, че задава отговори

В средата на декември българските издания на германския концерн ВАЦ (сред тях вестниците "24 часа", "Труд" и "168 часа") бяха продадени на "БТ приватинвест ГмБХ". Така ерата на ВАЦ, която наложи огледалната реклама във вестникарския бизнес у нас, свърши. Последиците от присъствието на германците, както и съдбата на вестникарството след тяхното оттегляне тепърва ще се анализират. "БАНКЕРЪ" потърси мнението на създателя на брандо-вете "24 часа" и "168 часа" – Петьо Блъсков.

Г-н Блъсков, защо малко преди оттеглянето си от България, някъде през лятото на тази година, ВАЦ заявиха, че не свързват страната ни с пазара на бъдещето?

- Защото ВАЦ са едни некадърници. За тях пазар е само този, в който могат да мачкат и да обират благодарение на осигуряваното им от правителствата монополно положение. Такова те имат в своята провинция Северен Рейн-Вестфалия. Те си представят всяка една държава като някаква германска провинция. Не са никакви вестникари и това го доказаха и в България, и в Румъния, навсякъде, където оцапаха вестникарския пейзаж. Те са просто едни смукачи на пари чрез вестниците, които притежават. На правителствения комфорт те се отблагодаряват също с комфорт. Изобщо развратът в българската журналистика е 100% дирижиран, внесен и филтриран от ВАЦ. Те донесоха в България и влас-топоклонничеството, и под-лизурщината в професията. Противно на всичките си приказки за европейски стандарти, за плурализъм на мненията, за уважение към истината и читателя те докараха своето и заразиха и разсипаха българската журналистика.

Те обаче твърдят, че…

- Всичко, което ВАЦ твърдят, не е вярно. Те твърдят онова, което искат да твърдят, фактите обаче са други.

Защо? С огледалната реклама, с монопола не им ли беше удобно?

- Да, но не можеш десет години да лъжеш. Политиците, рекламодателите и всичко останало можеш да ги метнеш, но Негово величество читателя – не. Лъжеш го една година, втора, трета, но на четвъртата, петата той разбира, че си го излъгал. Затова от 350 000 хиляди тираж преди години "24 часа" е с 55 000 в момента, от които продава 25 000. Това е истината за журналистиката на ВАЦ и за техните регионални изпълнители.

Как се стигна до това свиване на тиражите?

- Има един вестник, който се казва "Телеграф". Е, от него тръгнаха печалните тиражи на ВАЦ-овите вестници. Изобщо всичките идеи на ВАЦ светят от глупост. Една от тях например беше, че в двата вестника – "24 часа" и "Труд", ще има редакционна конкуренция. Глупости! Двата вестника се надпреварваха да изглеждат един като друг, да се преписват един друг, да се надпреварват в примитивността си. И ето го резултатът – на един хал са, въпреки че социологическите агенции, на които се плаща, продължават да си ги слагат в рейтингите най-отпред.

Това ли са най-влиятелните вестници?

И аз твърдя, че съм Брад Пит, но какво от това, като го твърдя, да виждаш до мен Ангел инка? Няма я. Тя си е при Брад Пит, не при мен. Читателите и тях ги няма при ВАЦ-овите вестници.

Съгласен ли сте с тезата на германците, че няма реална конкуренция на вестникарския пазар у нас?

- Така ли? Ето, пак лъжат! Нямаше свободна конкуренция на вестникарския пазар, когато на пазара бяха само те. Но пропуснаха един много интересен факт, че все още съм жив и че все още съм на пазара. Не бива да го забравят не само ВАЦ.

Има ли алтернатива ВАЦ-овата журналистика?

- Няма какво да обсъждаме ВАЦ.

Но нали твърдите, че те са причината за нивото на вестниците в момента, че те са ги съсипали?

- Да, съсипаха ги. Ако не бяха изсмукали рекламата преди години с пожелание на правителството и на Виденов, и на Костов, вестникарската игра в България щеше да се развие по друг начин.

По какъв например?

- Вестниците щяха да имат икономическа свобода. Нямаше да ги издава този или онзи. Инфекцията ВАЦ е зловеща, тя е неличима. Вижте какво направиха в Румъния и в Сърбия. Докъде ги пуснаха? Доникъде. Като ги видяха какви са и ги изгониха! Не бил интересен пазарът у нас! Те са изгонени, защото си служат само с измислици. В историята на ВАЦ има един интересен факт – те са двулична група, защото издават и социалдемократически, и християндемократически вестник. С други думи, и на тези да взимаме парите, и на онези.

Не беше ли такова поведението им и у нас?

- Не, ако беше такова, нямаше положението им да е толкова трагично. Те имаха друга схема – който стане президент или премиер, отиват при него, целуват му ръка и не мърдат от килимчето. Въпреки че се бият в гърдите, че са независими. Ми то като не зависи нищо от тях… Един от представителите на собствениците във ВАЦ, социалдемократът, който преди седем-осем години почина, беше в управата на социалдемократическата партия на Германия. Оказа се, че по същото време е дал 80 млн. марки за предизборната програма на християндемократа Хелмут Кол. Това е истинското лице на ВАЦ. След като скандалът гръмна, този човек беше изгонен от социалдемократическата партия. Шефката на партията нарече това "позор".

И какво ще стане, все пак има ли някакво лечение за вестникарството?

- Може би има някакво лечение, но то ще се прилага трудно и бавно. Най-важното е да се прави журналистика. Нищо друго не трябва да се случи. Всичко зависи от хората, които управляват вестниците. Ако те са професионалисти, ако са почтени, ако вярват в себе си и вестникарския пазар, то той ще започне да се развива, ще се балансира.

Ще се вдигнат ли тиражите?

- Ами, когато една лимонада е хубава, хората си я купуват.

Да, но потребителите може да предпочитат друго питие, дори и да не им харесва, ако има масирана и ефективна реклама…

- Аз знам едно лекарство и то се нарича журналистика.

Правителството наложи със законови мерки на издателите да се обозначават кои са в първия за годината брой на вестника или на списанието си. Това ли е начинът за разрешаване на вестникарските неволи?

- Това са глупости. Само да се вдига гюрултия. Е, и?

Мотивите са, че по този начин читателят по-лесно ще се ориентира за политиката на съответното издание…

- Това са пълни административни простотии. Хората не си купуват вестника заради този или заради онзи, а за това, какво пише и как е написано. Какво означава в днешния свят да напишеш едно име? Аз ще напиша Гошо Иванов. И ще го регистрирам в търговския регистър. Какво следва от това? Никой не задава истинските въпроси. Защо на пресконференции журналистите мълчат? Защо ако задават въпроси, задават обслужващи въпроси? Това е трагедията на днешните журналисти и репортери – разнасят напредна-зад микрофоните и химикалките и задават отговори. И пренасят отговорите на чиновника във вестника. Е, така ли ще се прави журналистика?

Това и аз питам – как ще се прави журналистика при този "материал"?

- Няма да се обслужва чиновникът, а ще се служи на интересите на читателя. Вестникът не е на чиновника! Министър еди-кой си казал… И какво като казал? Чиновниците трябва да ни обслужват, а не ние – тях.

А кадри? Няма ли криза за кадри?

- Не, хора има, но проблемът на българските журналисти в момента е, че са дълбоко некомпетентни, неграмотни и неподготвени.

Защо издателите предпочитат да наемат некомпетентни, отколкото тези с бекграунда?

- Къде са тези с бекграунда, че нещо не се сещам и не ги виждам? По-добре да са без бекграунд, защото идват едни с такъв бекграунд, че се чудиш после как да им го изчегърташ. По-добре да дойдат студенти, да ги научиш, да им обясниш за какво става въпрос, а пък те – ако искат така да работят – да работят. Ако не – тяхна си работа. Един такъв с бекграунд навремето го изгоних от "168 часа", пък той взе, че стана министър; председател. За Сергей Станишев говоря.

Явно неуспелите журналисти дотам стигат…

- Точно така, жалко само за изгубеното време от ВАЦ-овото управление на журналистиката. "24 часа"
и част от пресгрупата бяха една страхотна школа, която за съжаление залезе през това време.

Как ще коментирате тенденцията хора, които не са професионални журналисти и вестникари, да управляват вестници?

- Разбира се, издателската дейност има специфика. Всеки един обаче, който добре познава вестникарския пейзаж или опитващ се да го опознае, би могъл чудесно да се справи.

Не са ли много вестникарските заглавия?

- Да, ужасно много са, но това си е българска традиция. Всеки иска да си издава вестник. Този въпрос най-добре е описал Алеко Константинов.

А Съюзът на издателите на вестници пази ли реално интересите на издателите?

- Това не е съюз на издателите, а съюз на ВАЦ. Така беше създаден и така се разви. Едно смешно сдружение, което не работи за интересите на своите членове, а за тези на ВАЦ. Поддържа спокойствието им да не бъдат обвинявани в монополизиране и в разни други лоши неща. Въпреки че за една такава организация има място в обществото.

Една или повече, защото и тази организация има своята алтернатива?

- Да, на вестниците на Ирена Кръстева. Няма лошо да се множат. Въпросът е какво се случва. Какво правят. Ама нищо не правят.

Изданията в групата на Ирена Кръстева няма ли също да станат монополисти?

- Те не ползват такава техника, а пък са и с различни аудитории. Те са така моделирани, че няма да конвергират монопол.

От какво са зависими повече медиите в България – от политическия натиск или от икономическия?

- За съжаление в България властта успява да дирижира голяма част от вестниците по много канали. Финансовият е с държавните поръчки, с участието в проекти – от такива техники доста пари падат. Да не навлизам в подробности и да не цитирам, но и днес в министерствата си имат любим вестник или вестници. Като ги отворите, ще видите кои са тези, които са пълни със съобщенията на министерствата. Не се знае как са проведени конкурсите за тези обяви, измислят се хиляди ходчета тези медии да си вземат парите от държавата, а те не са малко. И защо тогава да не обслужват властта? Защо тя да не им дава пари? Няма лошо. Заедно си цапаме в блатцето и ни е хубаво.

Хубаво ли ви е?

- Аз не участвам в тези игри, слава Богу, което, разбира се, ми носи само неприятности. Но пред съвестта и пред децата си съм чист.

Стр. 36

в. 24 часа | 29.11.2010 

56 287 са били журналистите у нас през третото тримесечие на 2010 г., сочат данните на Националния статистически институт.

Средната им заплата е 1293 лв. при средна за страната от 690 лв.

Това са част от данните в изследването "Журналистически професии. Статут и динамика в България 2010".

Изследването е проект на катедра "История и теория на журналистиката" на факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Неговите автори са Петранка Филева, Любомир Стойков, Мария Нейкова, Мануела Манлихерова, Мария Попова и Бисер Златанов – все преподаватели в журналистическия факултет. Те подробно и съвестно са описали какво представлява професията журналист, всички организации, които я представляват, регулират и обосновават съществуването й.
Най-интересна е частта, в която са описани медиите, които в момента съществуват у нас – вестници, списания, радиа, телевизии, интернет сайтове, агенции. Справките са изключително подробни и освен исторически факти съдържат тиражи, рейтинги, приходи от реклама и загуби за 2008 и 2009 г. Направен е каталог на журналистическите професии, както и на местата за обучение по журналистика.
Намерението на катедрата е да поддържа база данни за състоянието на медийната система, която периодично ще бъде обновявана.
Сегашното изследване ще бъде представено днес от 12 ч в зала 13 на Факултета по журналистика.

Стр. 28

Начало: Четвъртък, 25 Ноември 2010 г. – 18:30 часа
Място: София, ул. "20-ти април" № 26, M3 College
Достъп: свободен
Организатор: M3 Communications College
Отворено за медии: Да

Този PR Thursday ще бъде посветен на журналистиката.

Заповядайте на 25 ноември, четвъртък, от 18:30 часа в сградата на М3 College, за да се включите в дискусия на тема „Състоянието на българската журналистика“.

С нашите специални гости Иван Бедров, журналист с дългогодишна практика, работил в радио „Свободна Европа“, bTV и RE:TV, Евгения Друмева, главен редактор на сайта vesti.bg, и Константин Караджов, репортер в bTV новините, ще обсъдим в каква посока се развиват медиите у нас, какво определя новините, които се появяват в информационните блокове, отражение ли е журналистиката на обществото ни, какви са перспективите и предизвикателствата пред нея.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1093

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.11.2010

Водещ: Добрата новина вече е новина за първа страница. Колкото и невероятно да звучи, така мислят все повече колеги. Независимо че това не беше тиражирано като новина след връчване на наградите „Черноризец Храбър” за добра журналистика тази седмица. Всъщност все по-често започваме разговор за медиите, които спазват етичния кодекс и останалите. Дали ще започнем и един разговор за това всички медии ли са под един знаменател. Вярно е, че някои не особено естетични начини за изразяване, наречени за по-голяма яснота чалга, носят печалби, но дали освен печалби тези начини на изразяване не носят и мисловен, и етичен дефицит? Как се промениха в последните години българските медии, обикновено отговорите идват след подобни церемонии. Краят на годината е време на равносметки и награди. В журналистическата гилдия вече се раздадоха отличията „Черноризец Храбър”. Отразяването медиите обаче бе вяло, въпреки присъствието на ключови държавни фигури на церемонията, заключиха някои колеги. Може би причината е в конкуренцията и нежеланието за признаване на постиженията между медиите, а може би не е. наградите „Черноризец Храбър” се връчват от Съюза на издателите в България и за всяка категория имаше по трима номинирани. Всъщност едно от най-честите пожелания към медиите е да зачитат дневния ред на хората – обаче дали пък не е дошло време да си зададем въпроса кой определя този дневен ред и дали това са наистина журналистите. Свободно ли е българското слово? Днес ще започнем един разговор за съвременните стандарти в българската журналистика, след като поредните статуетки „Черноризец Храбър” отидоха при своите притежатели. Очаквайте да чуете какво мислят Венелина Гочева, зам.-председател на Съюза на издателите и главен редактор на в. „24 часа”; Славка Бозукова, главен редактор на в. „Стандарт”, и Дияна Тенчева от в. „Труд”, която спечели наградата в най-оспорваната категория за журналистическо разследване.
Оказа ли влияние кризата на наградите „Черноризец Храбър”? добър ден на Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа” и зам.-председател на Съюза на издателите.
Венелина Гочева: Аз бях силно изненадана, че за първи път толкова много колеги сами предложиха своите материали, сами искаха да участват след две години пауза. Всъщност „Черноризец Храбър” почти две години, когато нямаше криза, не се проведе. Но през този период всъщност ние изчиствахме правилата, дадохме възможност на журналистите сами да преценяват кой от техните колеги или самите те, кой материал би могъл да участва в „Черноризец Храбър”. Книгата на колежката Румяна Угърчинска например, откри един нов раздел в „Черноризец Храбър”. Тя предложи тази книга, над която 10 години е работила „Истината за атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ” за участие в „Черноризец Храбър”. И тогава всъщност ние се огледахме и видяхме, че тази година 2010 е уникална за репортерите в България. От вестниците те започнаха да пишат, колкото и да ви е странно, да пишат романи, да пишат… техните разследвания се появиха в книги. И то със съвсем сериозни тиражи. Любен Дилов син беше направил един анализ на книгоиздаването и се оказа, книгата на Слави Ангелов, който си подели с Румяна Угърчинска първата награда, е издадена в невероятния тираж на два пъти по 20 хил. Това е уникално за България. И това е книгата му, неговото вестникарско разследване за отвличанията в България. Слави ми напомни нещо, което и аз бях забравила на церемонията онзи ден на 9 ноември във военния клуб. Тази книга се появи след една негова публикация и аз му казах: добре е историята да бъде разказана на книга и да остане. И тогава той каза: аз ще направя тази книга, ако се съгласят хората, които са били отвличани, да разкажат за едно от най-страшните събития в живота си. И така се появи тази книга. Т.е. има един нов момент. Седем или осем колеги за една година са издали книги. Тяхната работа от вестника се е пренесла в едно книжно тяло и мисля, че удължава живота на вестникарската хартия.
Водещ: Това обаче разбира се може да бъде и добра и лоша новина. Нека да я коментираме. Добра новина е, че има книга, има интерес към нея, т.е. разследването продължава в друг вид, но лошата би могла да е, че на журналистите им е тясна медията за разследването.
Венелина Гочева: Не, просто разказваш една история и това остава повече, знаете ли, това остава по-дълго, не сте ли съгласна? Например за разследване получи награда колежката Дияна Тенчева от в. „Труд”, едно великолепно разследване, което се бори с разследването на (…) Николов за съдийските имоти по морето. Нейното разследване обаче свали един зам.-министър на здравеопазването за стволовите клетки.
Водещ: Да, да, за конфликт на интереси.
Венелина Гочева: И освен това, ако ми позволите, понеже наблюдавах и видях гласуването на академията „Черноризец Храбър”, аз мога ли да кажа как тя се формира? Тя се формира няколко часа преди самото гласуване. Значи ние имаме един борд на главните редактори и един борд със Съюза на издателите. И всъщност часове преди финалното гласуване се тегли жребий и всъщност част от главните редактори и част от издателите гласуват за номинациите. Това, което ми направи впечатление е, че за първи път имахме много ясно изразени победители. Това означава, че това са колеги, които наистина са забелязани и трудът им се оценява. За първи път имахме една церемония, в която преобладаваше наистина не съперничеството, а…
Водещ: Колегиалният дух.
Венелина Гочева: Да. Защото досега другият проблем, дори лично моят, ако щете като представител на голям вестник, е било лекото пренебрегване на журналистите в големи издания. А всъщност ние за първи път наистина се борихме професионално. Но това изисква много време. (…) И много бих искала да кажа това, което… със съжаление коментирахме, че за първи път не се радвам (…) нито един глас, (…) на един човек който си е отишъл (…). Много повече, ако това се беше случило приживе. (…) който вестник „Политика” (…) хора. И Радостина малко преди да умре да направи един фонд, който (…) Това което се опитвах да кажа за, много важно, че ако всъщност (…) в България направи историята истинската, журналистика, без емоция, без омраза. Това наистина ще бъде първото (…) с който започват всички до бре разказни в кратки истории. Вместо да видим това което най-много (…) в момента България, в нашата професия има доста омраза, не знам да ли я усещате.
Водещ: Само отразяваме или променяме, само хроникьори или нещо повече сме днес, ние журналистите. Наградата за обществена кампания в медиите, отиде при вестник „Стандарт” за кампанията „Милост за децата”. Честито на главния редактор на вестник „Стандарт”. Г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Благодаря ви. Да това е специална награда, която в рамките на всеки един конкурс (…), Управителният съвет в лицето на всички собственици на вестници, членове на Съюза на издателите и личното председателство на уважаеми колега Тошо Тошев се дава за съществен принос в една функция обществена на медията, конкретна кампания. Тази година, за втора поредна година „Стандарт” взима кампанията. Предишната беше за „Не сте сами” сега е „Милост за децата”. За мене това е едно директно доказателство, че журналистиката в 21-ви век, е не просто както вие казвате само, за да отразява, а тя е и за да променя човешки съдби. В същото време да променя и закони, които биха били в посока по-добри съдби. Само в нашата кампания имаме над 18 закона, които успяхме да променим и това което мога да кажа, че е наградата за мене е голямо признание, но също така и един тъжен факт, че всъщност голяма част от променените съдби стават благодарение на медиите, а не на институциите в държавата. Но пък не мога да кажа, че ние нямахме добра работа с изпълнителната и местна власт, ние нямаше как да успеем по някакъв начин да ги накараме те бързо да прокарат законите, примерно промените в НПК-то, които касаят много по-голям затвор при убийство за дете. Училищните наредби, които касаят една по-добра сигурност за живота на децата. Наредбите на Столична община, които касаят по-голям обръч от мястото на заведения, които се пушат и се раздават алкохол от училищата. Т.е. неща, които все са свързани със здравето и по-доброто бъдеще на децата ни.
Водещ: Всъщност като чели за подобни неща не се налага да има разследваща журналистика. Това е нашето ежедневие. Как излизаме, как излизаме от него?!
Славка Бозукова: Ми това е много болен въпрос. За съжаление в момента в който ние започнахме кампанията, която веднага мога да кажа, че няма как да спре, защото в крайна сметка това е кампания за бъдещето на всички наши наследници. Се оказа, че има страшно много хора, които се обаждат по телефона и искат да им се помогне. Независимо от това, че има все пак ограничен кръг на възможността на медията да помага. Но те са абсолютно изискващи, за да направим всичко възможно и това е наистина тежко, когато виждаш, че това е реалността, ти трябва да помогнеш, да видиш, че не си човека който можеш веднага да помогнеш. А в същото време не можеш да стоиш безучастен и да гледаш как малодушието на едни чиновници, примерно спира един документ въз основа на който може да бъде присъден един орган. Или пък бави документ, който може да даде животворната инжекция. И си казваш в крайна сметка може би наистина ние имаме нужда по някакъв начин за малко повече ценности и тази икономическа криза, която всички говорим, че в момента търпим, може би е много по-малкото зло от тази цяла духовна криза, която в момента ни е превърнала в едни доста бездушни същества.
Водещ: Нека опитаме да направим една прогноза! До кога българският журналист ще трябва да бъде застъпник за изпълнение на правилата, които са приети в обществото! Защото ако един журналист не се обади за един липсващ подпис, както казахте и за хиляди други неща, администрацията като чели не се вълнува особено?!
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че е хубаво, че журналистиката в България е такава. Тя наистина реално е работеща четвърта власт. Не знам дали е четвърта или първа, но във всеки случай наречена четвърта, тя изпълнява своята функция, наистина на обществена потребност и коректив на властта. И за това за мене е много болно в последно време, всичките нападки, които се получават от различни хора, включително и от политици по отношения на неопетнеността на журналистиката. Защото в целият 20 годишен преход, ние видяхме изключително опетнени политици в държавата. И нямаме нужда в момента, заедно с опетняването на изпълнителната и на съдебната и на останалите власти, да започнем да говорим и за опетняване на журналистиката. Защото в момента в който кажем „Ние нямаме журналистика и нямаме сериозна медия, която да бъде медиатор между хората и решаването на техните проблеми”, то тогава кой ще се ангажира с тези социални функции.
Водещ: За толкова години преход, научихме ли се ние журналистите да не са мразим, готови ли сме да започнем един по принципен разговор. Защо не всички медии приемат етичния кодекс, но пък всички журналисти се чудим как и защо международните организации ни оценяват, като не особено свободни. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: За толкова години преход, ние журналистите научихме се да се конкурираме без да се мразим, според главния редактор на „24 часа” Венелина Гочева!
Венелина Гочева: Моята позиция е била винаги (…) , аз искам да покажа, че в конкуренцията аз съм добра, не че другия е по-лош. За съжаление в последно време, това са колеги от (…) два отбора. Единия отбор подкрепя отбора на едната страна, другия на другата. Нещо което ние (…) точно в последните 15 години, да създадем правила, да създадем правила които правила, когато ти пишеш за някого или за нещо, да го питаш, да попиташ за медията му, нали това е най-елементарното, освен класическата ни задача да търсим повече от два източника…
Водещ: Да, да разбира се.
Венелина Гочева: Да, да така е. В последно време, това което ме притеснява е, че спокойно много материали за един човек, без да бъде попитан за мнението му. Само за (…)
Водещ: Дали само етичния кодекс е достатъчен да ни помага в такива ситуации?
Венелина Гочева: Въобще не е достатъчен. Всъщност реално може би още много време, заедно още едно поколение, както в страната, така и в (…)
Водещ: Дали до тогава някой няма да направи закон за печата?
Венелина Гочева: Ами аз мисля, че ние прекалено много се страхуваме от Закон за печата. Аз смятам, че трябва да спазваме въобще закони, защото когато някой каже „Трябва Закон за печата” и всички ние в един глас казвам „Не ни трябва!”, това означава цензура, това означава намаление на правата на журналиста. Аз смятам, че трябва да спазваме закони и Закон за печата, дори някой се сети да го напише и да гласува, той все пак няма да реши проблемите, чисто моралните проблеми на професията.
Водещ: Дали наистина собствениците на издания в България излязоха на светло след последните промени?
Венелина Гочева: Аз бих ви попитала, кои са собствениците така на медии в България, които имат (…) оглеждайки се, аз виждам само читателите на вестник „24 часа” и вестникарска (…) на Германия, но те наистина се занимават само с (…) и нищо друго. И аз си мисля, че поне 90% успяхме да изкараме на светло тези, които управляват вестникарския и издателски бизнес. Малко са (…), че все още към нас са се присъединили електронните медии и се съмнявам, че ще успеем да направим това в сферата на интернет изданията. А мисля, че това е изключително важно. Но факта, че колегите, които издават вестниците, в България, но те са главно членове на Съюза на издателите. Това е както се казва белия бизнес. Аз мисля, че проблема е извън този Съюз на издателите.
Водещ: Да.
Венелина Гочева: …истинските издатели, т.е. от сега човек може спокойно да влезе в интернет и да види кой издава „24 часа”, „Стандарт”, „Новинар” и т.н. И мисля, че това наистина са реалните хора, убедена съм в това. И си мисля, че в крайна сметка върви именно в България една успоредна група медии, която, тя не е подписала етичния кодекс, не е част от Съюза на издателите и всъщност ние не можем да носим отговорност за тези колеги. За съжаление аз мисля, че това трябва да бъде доброволно, да не зависи от това дали членуваш в едно (…) или не, просто да имаш моралното така право и да бъдеш честен пред читателите, пред рекламодатели, да кажеш аз съм издателя, аз (…) тази медия. Иначе останалото според мене е страх. Да поемеш отговорността да бъдеш издател, собственик на медия.
Водещ: Как се промениха медиите и коя новина е новина добрата или лошата, питам г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Аз смятам, че с идването на края на прехода, където постепенно започва промяната на целия политически и икономически елит, по същия начин ние вървим в една много сериозна трансформация. Защото само ако си спомните, че през 90-те години налагането на етикета журналистиката, беше това което е новина, е само лошата новина. Това което е черно, то се слага на първа страница. Хубавите, добрите примери, те се стихват назад. Това нещо отдавна вече не е така. Аз себе си съдя по развитието на „Стандарт”, може да ви прозвучи не скромно, но аз наистина отчитаме като изпълнителни директори, един доста сериозен ръст на развитието на вестника и смятам, че до голяма степен за това, че „Стандарт” налага добрите новини на първа страница, добрите практики. Хората, които вече са уморени от прехода, имат нуждата да прочетат нещо позитивно, което да ги зареди, от колкото поредната мърсотия, която да ги обезвери.
Водещ: До колко наистина имаме възможност да бъдем четвърта или както казвате първа власт, при положение, че от години наред, непрекъснато потъваме на долу в скалата „свобода на словото”. На различните международни организации, които правят тези класации?
Славка Бозукова: Аз да ви кажа, не знам до колко са обективни тези класации, не мога да ги анализирам. Но това което мога да кажа е, че всичко зависи от вътрешната нагласа на журналистиката. Защото до голяма степен нивото на журналистиката в момента е много по-голямо от това което беше в, което ние извървяхме в последните години. Аз съм съгласна, че има медии и медии и вие сте права, че не можем да ги сложим под един знаменател. Но когато имаш един преход, който е завладян от мутри и чалга култура, как може в този момент да не процъфтяват изцяло жълтите вестници! Смисъл културата е такава, затова е много по-трудно е в момента да избият сериозните вестници, които могат да дадат една малко по да кажем, не толкова пикантна и скучна в определена степен информация. Но аз не мога да кажа, че в България журналистиката е много по-зависима от колкото в другите държави. Разбира се, че всички политици, които са на власт, обясняват не говорят много с медиите. В момента в който ги свалят от власт, те започват да обясняват как медиите започват да слугуват на следващата власт. Но това до голяма степен е проблем на самите политици, от колкото на нас журналистите. И смятам, че журналистиката трябва малко по малко наистина да даде малко по-заден ход на политиците, защото не това е дневния ред на обществото.
Водещ: Всъщност като чели най-често обвиненията към журналистиката са, че не следва дневния ред на хората, а и тези обвинения както казвате идват от политиците, току що паднали от власт! Как, как може да бъдат оборени?
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че могат да бъда оборено с това, че медийния пазар е един от най-конкурентния пазар в България. Там като си представим броя на вестниците, радиостанциите и телевизиите в България. Конкуренцията е абсолютно жестока, що се отнася до печатните медии, това са над 22 ежедневника, които имаме на пазар. Единствено аудиторията е тази която казва „Този вестник дали ще остане или няма да остане”, не зависи какво си мислят политика „X” или депутата „Y”. Ако хората хо четат и го искат тоя вестник и той има тираж, това означава, че той е напипал пулса на обществото. И никой не може да каже, защо вестника пише за единия или другия. Когато обаче всъщност защитават изцяло само корпоративни интереси и всъщност се пишат неща, които изглеждат необективни, тогава нормално е, че просто тиража намалява.
Водещ: Готови ли сме за една кампания, медиите не сме под един знаменател. Все пак и добрите и лошите журналистически прояви са оценяват заедно от организациите, които определят степента на свободата на словото у нас!
Славка Бозукова: Аз с две ръце бих подкрепила подобна кампания, защото смятам, че наистина е изключително важно обществото да има едни силни медии, които да бъде независими и които наистина да бъдат, коректив на властта. И в същото време това да бъдат медиите с активна гражданска позиция. И да се знае, че това наистина са сериозните медии на които може да се довери човек и на които може да им се вярва!
Водещ: Достатъчен ли ни е само етичния кодекс, като коректив на поведението ни или може би трябва да помислим и в друга посока?!
Славка Бозукова: Вярно е, че всеки един който е недоволен от една от публикации се жали в Етичната комисия. Но до голяма степен, в крайна сметка това е негова право. Но няма случаи в Етичната комисия на печатните медии, в който един сигнал да не е разгледан, да не се е взело съответно от становище по него, да не е бил известен вестника, той да не е предприел действия. Т.е. това е работеща структура и аз смятам, че там нещата няма какво повече да се променят.
Водещ: Тя всъщност е работеща, проблемът е, че не всички медии са приели този етичен кодекс!
Славка Бозукова: Ами това може би трябва да се реши с кампанията, която вие казвате, защото като има медии, медии и някои медии са просто извън от всички съюзи, то как биха могли да бъдат задължени да приемат, да приемат тези разпоредби! Аз обаче искам да кажа, че може би понеже сега отново се говори, затова, че сме нахвърля някакъв Закон за печата, който работни групи, които работят. А може би там се предвижда нещо в тази посока и на последното заседание, на което ние направихме с Георги Лозанов, той ни каза, че това е предстоящо в следващите месеци, като писане. Така, че може в някакъв следващ разговор, може да коментираме и предложенията, които изникнат.
Водещ: И последно да ви попитам. До колко решението за повече прозрачност в собствеността на българските медии, наистина ще осигури тази прозрачност?!
Славка Бозукова: Ами ние сме изкарали до край прозрачността, т.е. до физически лица. Ние не сме изкарали до офшорните фирми, които са в незнайни. Така, че мисля, че това осигурява една изключително голям процент на знанието кой седи зад медията. Но в същото време, аз искам да кажа, че най-важното е наистина какво, как се чувстват и как мислят екипите и журналистите. Защото вие знаете, че независимо кой е отгоре, ако няма екипа, който да има ясната мисъл, че той работи в името на една обществена активна позиция, то нищо друго няма значение.
Водещ: Лесно ли се прави разследване днес по време на криза. След малко ще го разберем от Дияна Тенчева от вестник „Труд”, останете с нас.
Водещ: Всеизвестна истина е, че една от най-големите награди в журналистиката е тази за репортерско разследване, черноризецът за разследване тази година отиде при Дияна Тенчева при вестник „Труд”. Здравейте и честито.
Дияна Тенчева: Благодаря ви и добър ден на вас и вашите слушатели. Благодаря.
Водещ: Как се правят разследвания за здравеопазването? Една от години болна тема!
Дияна Тенчева: По принцип и в повечето случаите получаваме сигнали от няколко от засегнатите страни, дали пациент, дали доктор, дали медицински специалист или някой запознат. В случая наградата, която аз получих беше за разследване със стволови клетки, които без ефект се присаждаха на пациенти с гръбначни неврологични заболявания в столичната болница „Св. Иван Рилски”. И в този случаи сигналът до нас достигна и бе подаден от медицински специалисти, доктор който беше запознат с това което се случва в болницата и няколко месеца подред ние работихме усърдно, изяснявахме с, изяснявахме случая, търсихме всички страни. Докато открием за какво всъщност става дума.
Водещ: За конфликт на интереси и за един заместник министър който си отиде!
Дияна Тенчева: Да. След разследване, след месеците на ред търсене на всичките страни, стана ясно, че фирмата която предлага това вливане на стволови клетки, в нея участва и синът на тогавашния заместник здравен министър д-р Матей Матеев. Затова когато ние тръгнахме да търсим другата страна в случая, принципалът на здравното заведение, Министерство на здравеопазването, първо така добре обмислихме дали трябва да ги търсим, защото това означаваше проверката да направи самият Матей Матеев, тъй като той беше с ресор „Болнична помощ”. Затова се обърнахме към Здравната каса. Няколко месеца така работихме с нея, от там настояваха да изчакаме новото сключване на договорите с болниците, да се случи, след това да тръгнат регулярните проверки и по този начин, без да се подават сигнали към хората, които извършват вливането на стволови клетки, да направи те своята проверка. Но така или иначе те ни отвърнаха, че всъщност, те не са отговорни за трансплантациите и ние решихме да публикуваме това което ден, след ден бяхме научили от всички засегнати страни. Хора започнаха да се обаждат, майки на деца да разказват как са събирали пари, тъй като децата им са с тежки диагнози и това е една от надеждите им. Давали са някои за една процедура по 3000 лева, други за по две процедури, съответно 6000 лева. Защото когато видиш, че детето ти не се оправя, ти улавяш всяка възможност.
Водещ: Да.
Дияна Тенчева: И… Да.
Водещ: Нямам как да не ви попитам, пробиваемо ли е вече мълчанието на чиновника, защото това е един класически пример?
Дияна Тенчева: Ами, очевидно е пробиваемо, защото, щом този материал излезе, бе публикуван, получи се отзвук, няколко дни след това бе свикана цяла пресконференция на дружеството на Неврохирурзите в България, които да казват, че това ли не е някакъв удар. Но самият факт, че никъде по света няма доказателство, че тази терапия води то 100% ефект, беше достатъчен каквото и те да казват, пациенти и засегнали и самото общество да разбере, че тази терапия не дава 100% ефект. Тези пари не е ясно, за какво се дават, а още по-неясно е какви стволови клетки са били вливани, от къде са се взимали, филтрирали ли са се, какво количество се е поставяло на пациентите, как се е поставяло. Тъй като няма утвърдена методика по което това да става, т.е. вършило се е нещо без никой да знае какво точно е ставало и след този материал, Министерство на здравеопазването спря извършването на такива процедури.
Водещ: Разследването безспорно е най-трудния и за издържане във финансово отношение жарнат в нашата професия, то страда ли от кризата?
Дияна Тенчева: Ами кризата оказва влияние навсякъде, както виждаме и в последните месеци и седмици все по-често чуваме за не навременно оказана лекарска помощ, зареди орязването на лимити, за не, оказана помощ, която не е трябвало по този начин да бъде оказана, за лекарски грешки да си го кажем в прав текст. Защото може би лекарското съсловие е поставено в едни условия в момента на притиснати от към финансова страна, ядосани са може би на това което се случва, че няма промени, цикли се на едно място. И това намира и отражение и върху работата им и вие виждате всеки ден, все повече и повече материали има за пострадали, след лечение пациенти.
Водещ: Очаквате ли бум на разследвания за, на медицинските практики?
Дияна Тенчева: Ами не мога да се ангажирам с такава прогноза, но както виждате все по-често и по-често излизат такива материали. Последния случай е за пострадала жена, след операция за отстраняване на полипи в носната кухина, която след това оставя инвалид за цял живот. Тя е с нарушени умствени функции, парализирана и всичко това след като тя е отишла да и бъде извършена една съвсем рутинна операция, като отстраняването на тези полипи в носната кухина. И се стига до фатални резултати, нейният живот вече няма да е същия. Тя е инвалид, тя не е ясно как са засегнати умствените функции, нормален човек ли е. И така.
Водещ: Всъщност единственото което можем да правим е да продължим тези разследвания с идеята наистина да няма такава категория мълчанието на чиновника?!
Дияна Тенчева: Ами ние журналистите си вършим работата, както виждате. Не виждам страх, нито един от колегите, всеки си върши съвестно работата, дава 100% от себе си, поне това правим ние екипът на вестник „Труд” и вършим това което е и наше призвание. Защото професията изисква 100% ти да даваш всичко от себе си, всеки ден по всяко време.
Водещ: Да търсиш истината.
Дияна Тенчева: Да търсиш истината, да.
Водещ: Дияна Тенчева от вестник труд, пред „Клубът на журналистите”!
Водещ: Вече споменахме днес, че международните организации оценяват свободата на словото, а не разделението, кои медии спазват етичния кодекс и кои не. Продължаваме с коментарите на главните редактори на вестниците „24 часа” и „Стандарт”, Венелина Гочева и Славка Бозукова за кампаниите в българските медии, които превръщат журналистите в нещо повече от обикновени хроникьори.
Венелина Гочева: Аз съм много виновна пред мои колеги, защото наистина не участвахме в така номинирането на награди (…). Аз мисля, че сме един от вестниците, които наистина работи много сериозно в така сферата, на обществената дейност, това е „24 часа”. А между другото, преди три дни, така започна другата наша кампания, ако си спомняте „Достойните България”. Това е идея, която абсолютно е нормална, обикновени хора, номинират други нормални обикновени хора за нещо което са направили добро. (…) „24 часа” и (…). Така, че мисля, че медиите отдавна дават много повече от това което, което всъщност да се купува всеки ден и на една, бутката, бутката за вестниците. „24 часа” промени Закона за движение по пътищата, ако спомняте с една наша кампания. Оказа се, че в България никой не проверява хората, които ползват наркотици, дали са добри шофьори, дали са опасни, те са опасни на пътя. Всъщност „24 часа” промени и сега, в момента не мога да се сетя закон, но точно тоя Ангелов, със своето разследване за отвличането, (…) в затвора обричане на доживотен затвор. Значи всъщност вестниците правят малко повече от това, което са, което са всеки ден на това пак казвам, на бутката срещу своите 90 стотинки. „24 часа” е (…) в България и аз много благодаря на нашите читатели, защото така заедно оцеляваме на пазара.
Водещ: Всъщност за толкова години преход, научихме ли се на истинска конкуренция по между си, ние медиите?
Венелина Гочева: Зависи, аз се чувствам много уютно в конкуренцията примерно с националното радио, с Дарик радио, със „Стандарт”, с „Труд”. Мисля, че конкуренцията медии, които не спазват правилата на играта.
Водещ: От тази гледна точка готови ли сме някои медии, в България, на една кампания медиите не под един знаменател?!
Венелина Гочева: Няма нужда затова нещо да се правят кампании, иначе то трябва да се вижда и трябва да се усеща.
Водещ: Въпросът е дали се вижда и дали се усеща или тука приложима старата максима, всички хаймани да кажем?!
Венелина Гочева: Е това е най-лесното да кажем, всички журналисти лъжат или всички вестници и медии са пожълтели, или всички медии и вестници обслужват правителства или всички медии и вестници обслужват Алексей Петров или Яне Янева, нали това е много лесно да каже. Но аз смятам, че ако (…) спазваме, пак ви казвам правилата, правилата на начина живот, който трябва да водим, хората просто трябва да бъдат честни. И мисля, че ако ние сме честни и си вършим професионално работата, мисля, че просто дали ще живеем на вестникарска хартия, дали ще живеем в интернет или книга. Когато разказваме добре вестникарските истории, историите за живота, хората ще ни (…).
Водещ: По-лесно ли е на печатните медии, все пак за електронните има закон, а за печатните не?!
Славка Бозукова: Ами то има два аспекта. Значи първото нещо което, по отношение Закона за печата, ние 20 години правим Закон за печата, това което смятам, че беше необходимо и направихме още като Съюз на изданията, че внесохме едни промени, с което искаме пълна регламентация и прозрачност на хората, които са собственици на медиите, за да може да има по някакъв начин гарантирано обществен интереси. Но от друга страна искам да ви кажа, че медиите в посока на кризата, са изключително в момента ударени. Защото до голяма степен от една страна населението сви продажбите, които водят до по-малко пазаруване, включително и на вестници. Второ рекламния пазар беше толкова ударен, че в рамките на последната година, ще забележи едно спадане в рамките на 40%, което може би ще бъде може би толкова колкото беше намаляването на 2009 спрямо 2008 година. И в тоя аспект, ние печатните медии, сме доста по не превилигировани от електронните. Защото за електронните медии съществуват достатъчно облекчения по отношение на Закона за обществените поръчки, които ги няма в частните медии и нямаме възможност бързо да се възползваме, пък в усвояването на европейските пари, които са по информационните програми.
Водещ: Нека да поговорим малко и за онази стара прогноза, която все още не се сбъдна, че вестниците, няма да ги има!
Славка Бозукова: Да, затова нещо вече се говори от 10 години.
Водещ: Да, даже и повече може би!
Славка Бозукова: С голяма степен със стартирането и дума на интернет, американците защитаваха в голяма степен първоначално тази позиция. Но това което мога да кажа е, че в България пазара, както обикновено се развива с 5-10 години закъснение, от това което се случва на запад. И за съжаление в България също има изключително насищане на информационното пространство, но отново то е представено в един вид, особени агенти, които си имат своята специфика, но не и своята задълбоченост. Затова аз смятам, че вестниците няма да изчезнат. Нещо повече, вестниците ще продължат, но ще останат тези, които не разчитат на новините, защото това в крайна сметка това вече е приоритет на информационните агенции, а разчитат главно на изработките, на даването на всички гледни точки и на отстояването на позиции, които защитават защитени през призмата на обществения интерес.
Водещ: Още един въпрос, така виси в пространството. Платен или безплатен достъп в интернет до медиите?
Славка Бозукова: Вестник „Стандарт” е един от вестниците, които най-ранно пусна електронното си издание, това стана още през 2000 година и ние рискувахме за разлика от всички останали и пуснахме 100% онлайн издание в интернет, разбира се с притеснението дали това няма по някакъв начин да удари печатното издание. Оказа се, че това са печатното издание, електронното издание имат едно коренно различни таргети. Тъй като в печатното издание са аудиторията над 30-35 години, да каже, че по-голямата е между 35 и 45 и нагоре. Докато в електронното издание, четат предимно млади хора, които за съжаление много от тях не си купуват вестници. Второто нещо което е, четат го всички българи зад граница. Което е естествения начин за голям достъп за информация на българите, които са в чужбина. И смятам, че този който реши да заключи сайта си, просто никой няма да влезе, никой няма да го плати, защото има достатъчно много други сайтове, които са отворени. А пък дали тези сайтове, ще изместят, колко ще изместят хартиените копия зависи наистина от културата на четене на вестника на младото поколение.
Водещ: Можем ли да говорим вече за това, че те не са научени да си купуват вестници, не само, че не си купуват?!
Славка Бозукова: Да, можем да говорим, че наистина голяма част от тях, които не се занимават предимно с, не работят още. Те просто нямат чувството за купуване на вестници. Но пък от друга страна, те са изключивно будни и интелигентни и прехвърлят страшно много сайтове на ден, от където пък те си набавят своята информация. Затова смятам, че всеки един уважаващ се себе си вестник, трябва да допълва електронното с хартиеното издание.
Водещ: И тъй като започнахме с размисъл по темата, дали добрата новина вече е новина за първа страница. Накрая да проверим, какво мислят Венелина Гочева и Славка Бозукова. Отпада ли вече правилото, че добрата новина не е новина.
Венелина Гочева: Аз мисля, че това правило много отдавна остаря. Просто някой път, това е удобно за политици, които искат да обяснят, защото новините затова което не са свършили са свършили лошо (…) на първите страници. Мисля, че отдавна и всички медии, и електронни и печатни медии, когато има добра новина, тя е на първа страница! Няма добри и лоши новини, според мен има важни новини за хората, които биха им били полезни. Примерно ако днес, т.е. ако преди два дни гледахте (…) новините са еднакви, не защото са слаби вестници, а защото новината примерно за отпуските, които (…) от отпуските, която беше обявено от социалния министър за незаконна, тя просто е важна новина. И всъщност силата на вестника и на медиите от тук нататък е да разкажат тази новина. Да я кажат, кое е важното за хората, да им помогна да се ориентират. И в това пак казвам, от тук нататък на вестниците силата ще бъде добре разказано, честно, почтено, пълната новинарска история. Новината да я оставим за радиото.
Славка Бозукова: Аз лично смятам, че този разговор не е в никакъв случай не е много позитивен, защото смятам, че в самите медии трябва да извървим един много дълъг път към това да успеем да кажем на хората, че ние сме тия хора, които искаме само да вземем лошото и да покажем в тях. За да могат да се отворят наистина да бъдат много по-спокойни говорейки с журналистите. Но това е нещо което ние трябва да извървим като много дълъг път. От нас се иска наистина да запазим своята независимост и да можем да останем в помощ на обществото за всякакви други кампании, които и от тук нататък ще се направят.
Водещ: Всъщност оказва се, че освен дефиниция, лошата новина е новина, това вече се превръща и в травма на журналистиката, не говоря само за българската, а по принцип!
Славка Бозукова: Точно така е и смятам, че който не го разбере максимално бързо, той просто ще загуби позиция в пазара!
Водещ: Ами това е, да не потъваме повече в скалата на свободата на словото, само това можем да си пожелаем като извод след връчване на поредните награди „Черноризец храбър за българската журналистика”. Хубав ден от нас Жанет Николова, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.