в. 24 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 25.02.2011 

Няколко чужди медии, сред които и българският "24 часа", взеха интервю от разследващия журналист

 

Люк Херман е съавтор заедно с Пол Морейра на документалния филм " Уикилийкс: война, лъжи и видео ". Двамата пътуват до Лондон, Вашингтон, Рейкявик и Париж, за да се срещнат с журналисти и хакери на " Уикилийкс", които се борят за прозрачност и оспорват всеобхватните правила за военните тайни.От създаването на сайта до настоящите твърдения за конспирация документалният филм проследява историята на основателя на сайта и новия враг номер едно на Пентагона – Джулиан Асанж, по хронологичен ред. Асанж е интервюиран ексклузивно за филма, за мотивите зад организацията "Уикилийкс" и въздействието, което тя има по целия свят.

Лентата ще се излъчи на 27 февруари от 21,55 ч по "Дискавъри ".

- Г-11 Херман, обвиняват "Уикилийкс" в това, че е шпионски проект. Какви е целта на сайта?

- Срещнах се за първи път с Джулиан Асанж през юли 2010 г. в Лондон. Участвахме в конференция за разследващи журналисти, а Асанж беше един от говорителите там. Аз също изнасях лекция. Не мисля, че самият Асанж е шпионин. Не е доказано, че той е изровил или е откраднал който и да е от документите.
Работи така – получава информацията и решава, че трябва да стане публична. После прави екип с отлични репортери, идващи от водещи медии. С разрастването на "Уикилийкс" Джулиан Асанж започва да си партнира с водещи вестници, първоначално с Guardian, после с New York Times, Der Spiegel в Германия и накрая с Le Monde във Франция и испанския El Pais.
Така че не мисля, че Асанж е шпионин Никога не е обвиняван в престъпления и не е доказано, че е влизал в поверителни компютри и е откраднал документи от определена организация, правителство или международна компания.
Целта на уебсайта, както можете да прочетете и в манифеста, който Асанж е публикувал много пъти, е да извади много документи с един вид хирургически, научен, журналистически подход, за да докаже наистина, че определена правителствена агенция, армия или международна компания е направила нещо нередно и това вреди на демокрацията.

- Има ли някакви политически цели?

- Не мисля. Хората на Асанж са публицисти. В началото са започнали като хакери, а сега рекламират. Представят се като издатели просто защото издават документи. Някои от тях се виждат и като анархисти. Един от хората, които интервюираме в документалния филм и с когото се срещнахме в Берлин, се казва Даниел ДомшайтБерг. Той е вторият човек след Асанж от началото на уебсайта. Беше отстранен миналия септември от Асанж и сега започва свой подобен сайт – Openleaks. Интервюирах го миналия декември. Той сам казва за себе си, че е бивш ха-кер и е анархист, който иска да извади наяве доста поверителни документи. Не всички са правителствени. Той е за свободната демокрация и знаейки това, според него някои неща трябва да останат поверителни за сигурността на демокрацията.
Той защитава идеята, че има прекалено много тайнственост в нашите правителства и международни компании. Така че не мисля, че са шпиони и работят по политически поръчки.

- Основната битка на Асанж е срещу секретността, а той самият е доста потаен – вие сблъскахте ли се с това, докато правехте филма?

- Когато се срещнахме за първи път с Асанж през юли, той вече беше под голямо напрежение. Това беше, преди да изтече цялата информация за Афганистан, след това и за Ирак. Той говореше много внимателно и бавно – обмисляше всяко свое изречение.
Джулиан Асанж е много умен и потаен човек.
Сменя мобилния си телефон по няколко пъти на ден
Няма личен адрес – винаги спи в жилищата на свои приятели.
Ние доста трудно се свързахме с тази организация, която всъщност се бори за прозрачност. Трябваше два пъти да пътувам до Лондон, за да преговярам с партньорите на Асанж. Искахме само да ги интервюираме и да разберем малко повече как работят зад кулисите.
За да завърша, да – беше доста трудно. Бяха много предпазливи какви сме – дали могат да ни се доверят. И това беше още преди международният фокус да се насочи толкова върху Асанж.
Сега вече той има публицист, който му организира интервютата.
Наистина са доста потайни, но това е разбираемо. Особено след като пуснаха видеото с хеликоптерите "Апачи", те са под огромния натиск и на Пентагона, и на Белия дом, и на много други организации. Затова ги разбирам.

- Джулиан Асанж и "Уикилийкс" промениха ли журналистиката?

- Да, вече трябва да се прави едно разграничение -преди и след "Уикилийкс". Преди "Уикилийкс" беше доста сложно за някого да разполага с важна информация и да иска да я направи публична. И аз, и моят партньор Пол Морейра смятаме, че трябва да има тайни документи. Не трябва всичко да бъде публикувано. И, разбира се, някои дипломати трябва да имат поверителни разговори със своите източници и нещата не трябва на другия ден да излизат на първа страница във всеки вестник.
Асанж създаде изключително оръжие, което предотвратява опитите да се разбере кой е точно информаторът. Джулиан Асанж никога не е потвърждавал например, че Брадли Манинг -войникът, който излежава присъда от 52 г. зад решетките за подаване на документи към "Уикилийкс", е негов източник. Но има един или може би няколко, които наистина са подали тази информация. Това виртуално беше невъзможно преди няколко години.

- Какви промени се случват след "Уикилийкс"?

- Надявам се, че сайтът създаде чувство на отговорност на различните демокрации. Те вече знаят, че всеки техен доклад може да стане публичен. От друга страна, това ни дава вяра на нас, репортерите, в нашите източници.
Документите, които излизат в "Уикилийкс", са нищо, ако след публикуването им не последва разследване от журналисти, адвокати, неправителствени организации или който има достъп до тях. И отнема доста, за да разбереш какво точно стои зад написаното. Както ще видите и в нашия документален филм, те могат да показват само една гледна точка – примерно какво е видяла американската армия.

- Цензурира ли се информацията в "Уикилийкс"?

- Не, просто те се появяват малко по малко, за да могат да бъдат положени в контекста им от специалисти и експерти.

Интервюто е взето със съдействието на "Дискавъри нетуъркс".
Люк Херман е френски разследващ журналист. В момента продуцира серия от разследващи документални филми за редица канали, сред които франс 2, Canal+, France 5 и Arte.
До 2006 г. Люк Херман е изпълнителен продуцент и заедно с Пол Морейра води 90-минутно предаване по френския Canal+, в което се обсъждат теми като международни спорове, войни и конфликти, мултинационални корпорации, здравни проблеми, както и политически казуси.
Люк Херман е продуцирал множество истории за фармацевтичната индустрия, включително предавания за наличието на генерични лекарства против СПИН в развиващите се страни и опасностите от антидепресанти. Той се занимава и с разследвания на войната в Косово и Ирак.

Джулиан Асанж трябва да бъде екстрадиран в Швеция, предаде Ройтерс.
Такова е обявеното вчера решение на лондонски съд. Екстрадирането може да стане до десет дни. Самият Асанж и адвокатите му разполагат с една седмица, за да обжалват решението пред Върховния съд. Защитата обяви, че ще го стори незабавно- До окончателното решение, каквото и да е то, Асанж ще остане на територията на Великобритания. В момента той е пуснат на свобода срещу парична гаранция. Основателят на скандалния сайт "Уикилийкс" бе обвинен в сексуално насилие над две жени, които срещнал в Швеция, докато е бил на бизнес пътуване през август 2010-а. Макар обвиненията в изнасилване да бяха свалени в началото, делото бе отворено отново и апелативният съд ги възобнови. Асанж заяви вчера, че процесът срещу него в Швеция няма да бъде прозрачен. Съдията Хауърд Ридъл обаче не прие аргумента и заяви, че екстрадирането в Швеция не нарушава правата му.

Стр. 18

Турските медийни организации и журналисти реагираха остро срещу полицейската акция в редакцията на новинарския сайт Ода ТВ, известен с острите си критики към политиката на правителството.
В понеделник редакцията на сайта в Истанбул и домът на известния журналист и собственик на медията Сонер Ялчън бяха претърсвани от силите за сигурност в продължение на половин ден. В момента Ялчън и трима негови колеги се намират в ареста по подозрения за поддържане на връзки с терористичната организация Ергенекон.
Журналисти нарекоха полицейската акция "опит за сплашване" и упражняване на политически натиск срещу тези, които критикуват правителството.
"Линията на Ода ТВ е очевидна. Тя е непоколебим критик на правителството. Акциите (срещу нея) са идеологически и отразяват политическия натиск срещу тези, които критикуват правителството", заяви за изданието председателят на Асоциацията на съвременните журналисти Ахмет Абакай.

Стр. 30

в. Труд | 18.02.2011

ЛОНДОН – Привърженици на оттеглилия се египетски президент Хосни Мубарак, които използват сексуалното насилие за сплашване на чужди журналисти, най-вероятно стоят зад побоя и бруталното изнасилване на топ репортерката на Си Би Ес Лара Лоугън миналия петък, твърди в. "Гардиън".

Новината за нападението над Лоугън (39) се разнесе като гръм из световните медии, а сайтът "Туитър" я разпространи със скоростта на светлината. Много медии, особено американските, спазват желязна политика да не огласяват имената на хора, претърпели сексуално насилие.
Смела жена
"Трудно е да си представим, че Си Би Ес е дръзнала да разгласи изнасилването без съгласието на Лоугън. Това признание я превръща в една много смела жена", писа в. "Ю Ес Ей тудей".
"Виновните трябва да бъдат наказани", категоричен бе президентът на САЩ Барак Обама, след като вчера се обади по телефона на журналистката, за да изкаже подкрепата и загрижеността си към нея.
От Си Би Ес не пожелаха да коментират пред "Труд", какво е състоянието й в момента. Шефът по комуникациите на телевизията Кевин Тедеско обаче разказа за други нейни героични мисии.
Как започна всичко
"Провалих се като журналист. Не успях да си свърша работата, а ми е толкова трудно да стоя далеч от площад "Тахрир" в Кайро."
Това чувство на неудовлетвореност кара Лоугън да се върне в Египет, след като в началото на февруари тя и екипът й бяха арестувани, държани със завързани очи цяла нощ и изгонени по подозрение в шпионаж. "Журналистиката е в кръвта ми. Искам да бъда на улицата, да слушам хората и да направя най-добрия репортаж", споделя тя в интервю за Чарли Роуз по собствената й телевизия. Завръщането на "местопрестъплението" обаче я вкарва в ада.
На 11 февруари – нощта, в която египетският президент Хосни Мубарак се оттегля от власт след 30 г., Лара е нападната от озверяла тълпа от 200 души на емблематичния площад "Тахрир".
Еврейка, еврейка!
"Еврейка, еврейка", крещят всички, след което я пребиват и брутално и многократно изнасилват в продължение на половин час. Спасяват я група жени и 20-ина египетски войници. Лоугън, която е главен международен кореспондент на Си Би Ес, е откарана на летището, откъдето с чартърен полет заминава за Вашингтон. Постъпва в болница за лечение, а 4 дни по-късно е изписана, за да продължи дългото си възстановяване у дома. Край нея са най-близките й – съпругът Джо Бъркет и 2-годишният им син.
фронта пред блясъка
Журналистката, която има всички данни да бъде холивудска звезда, страни от блясъка и предпочита фронта. "През 2005 г., когато тя е прикрепена към американската армия в Афганистан, превозното й средство попада на мина на границатас Пакистан. Взривът ранява тежко двама войници, а нея по-леко", разказа случая пред "Труд" Тедеско. Лоугън участва с US армията в лов на Осама бен Ладен. Отразява войната в Ирак преди и след нахлуването на US войските. Лоугън е единствената американска тв журналистка в Багдад, когато САЩ навлизат в града. "Тя предаваше на живо от площад "фирдос", когато бе свалена статуята на Саддам", разказа още Тедеско. Прави репортажи за пътя към летището на Багдад, който през 2003 г. е наричан "най-опасното парче асфалт на света". В Пакистан е, когато убиват Беназир Бхуто.
Родената в Дърбън, РЮА, журналистка започва работа за Си Би Ес през 2002 г. Четири години по-рано е кореспондент на свободна практика на Си Ен Ен. Тогава отразява атентатите срещу US посолствата в Кения и Танзания, конфликта в Северна Ирландия и войната в Косово. Пред микрофона й са заставали бившият пакистански президент Первез Мушараф, командирът на Северния алианс в Афганистан – ген. Бабаджан, американският ген. Джон Абизейд, кралят на Свазиленд Мсвати Трети. "Ако мога да взема интервю от Мубарак, тръгвам на минутата", споделя Лоугън след провалилата се по думите й първа командировка в Египет. Хората, които я познават казват, че това все още е възможho.

Стр. 28

ПАЗАРЛЪКЪТ за пълните телевизионни права за излъчване на мачовете от "А" група през следващия сезон ще започне от 7 млн. лв.
Това казва бившият президент на професионалната футболна лига Валентин Михов. Той е упълномощен от елитните клубове да води преговори от тяхно име с потенциалните купувачи на продукта.
"Сумата трябва да е по-голяма от 7млн. лв. – уточни Михов. – Всичко зависи от рекламния пазар на телевизионните медии, рейтингите и условията на стадионите."
Настоящият договор за излъчване на мачовете изтича през тази година. Правата се държат от Би Ти Ви, която през пролетта ще предава срещите по своя канал "Би Ти Ви екшън". Кабелният канал е приемник на "Про БГ", която беше изкупена от Би Ти Ви.
"Има достатъчно оферти 3а следващия сезон, но не е коректно да ги коментирам – допълни Михов. – Виждате каква беше нашата стратегия през последните години. Разпределяхме парите 3а всички клубове спрямо класиранията. Ако на някого не му харесва, е способен да се конкурира. В България има специалисти по всичко. Ако са способни, нека да предложат сферти от 8 или 10 млн. лв." През 2008 г. ТВ 2, която впоследствие се превърна в "Про БГ", купи правата за три сезона с евентуално продължение за още два. Общата предложена сума тогава беше около 50 млн. лв.
Според източници на "168 часа" Би Ти Ви няма намерение да инвестира подобна сума за бъдещ договор.
"Нямаме право да коментираме дали контрактът ще бъде продължен – заяви пиарката на телевизията Ина Маркова. – Не мога нито да потвърдя, нито да отрека продължаване на договора. Не се доверявайте на информация от клубовете. В най-скоро време ще обявим намеренията си."
В наддаването са готови да се включат три телевизии. С най-сериозни позиции са каналите на "Булсатком" -
"ТВ + " и "Филм +". Те навлязоха сериозно във футболния пазар, защото дават всяка седмица срещите от италианското и испанското първенство. Старозагорската компания отмъкна и голяма част от двубоите на националния отбор, както и няколко среши на българските клубове в европейските клубни турнири през този сезон. "ТВ +" и "Филм +" се излъчват единствено за абонатите на "Булсатком".
ТВ 7 промениха изцяло спортната си програма с идването на Николай Бареков начело на медията. Журналистите заложиха на живи включвания от най-горещите точки и освежиха сериозно новините. Спортният отдел стартира и седмично спортно предаване. "Наистина беше подхвърлено, че може да излъчваме мачовете, но няма нищо конкретно", казват от мениджърския отдел на ТВ 7.
Със сериозни шансове е и Българската национална телевизия, която разполага с най-сериозен потенциал като екип и техника. Настоящите й шефове са обърнали внимание на спада в рейтинга на спортните предавания. Една от причините е липсата на мачове от родните първенства.
"Много е трудно да бъдат удовлетворени всички изисквания и на клубовете, и на телевизиите – споделя Валентин Михов. – Само за тази година съм вкарал лично 500 хил. лв. от реклами, 3а да се получи крайната сума, която ще получат отборите. През годините цифрата отива на 20 млн. лв. Обещавам на всички зрители, че каквото и да се случи – мачове ще има по телевизията."

Стр. 55

За първи път у нас президент беше осъден, съобщиха от телевизия СКАТ. Бившият държавен глава Петър Стоянов (1997-2002) вчера бе признат за виновен от Софийския районен съд за това, че зашлевил шамар на журналиста Георги Жеков. Присъдата на Стоянов е да плати 500 лв. глоба и разноските по делото.

Случката била заснета от камерата на СКАТ на 9 септември 2009 г. Тогава Жеков правил репортаж пред паметника на жертвите на комунистическия режим. Журналистът бил с оператор на панихидата, когато забелязал, че и Петър Стоянов е там. Запътил се към него и го провокирал с думите: "Какво правите тук, като ядохте и пихте с убийците на жертвите?… Изкарахте живота си по резиденциите, а имате наглостта да се появявате тук." В отговор бившият държавен глава му зашлевил плесница. Жеков си извадил медицинско, което сочело кръвонасядания по лицето. Петър Стоянов вчера не се е явил в съда. Той не отговаряше и на телефонните позвънявания. "Труд" научи, че е в Женева, където празнува рождения ден на съпругата си Антонина. Бившата първа дама живее и работи като юрист в Световната организация за защита на интелектуалната собственост там.
"Делото е знаково и безпрецедентно. Присъдата е важна и за всички журналисти, защото им дава допълнителна защита. Ако Стоянов бе оправдан, тогава всеки журналист би могъл да бъде шамаросай, ако зададе неудобен за интервюирания въпрос", пишат в съобщението си от СКАТ. Присъдата на Петър Стоянов не е окончателна. Той може да обжалва пред по-горна инстанция.

Стр. 5

Живейте така, че всеки ден да си струва, казва Ричард Куест.
"Иноваторите" – 24 интервюта за 24 часа. С 24 герои, които "живеят утре". И не спират да ни вдъхновяват. Дарик радио и Zar.bg им дават микрофона. А пръв сред "Иноваторите" е провокативният топжурналист от CNN и водещ на "Quest Means Business" Ричард Куест.

- Как успявате да бъдете иновативен в работата си?

- Това, което винаги се случва 30 минути преди всяко телевизионно предаване, е идването на идея, която мечтаеш да те е осенила 3 часа по-рано. Или по-лошо – идеята идва точно след края на предаването. Това е трудната иновативна мисъл – как да направим така, че обкръжаващата работна среда да стимулира хората да имат страхотни идеи, иновативни идеи, които да осъществим.

- Конкуренти ли са Facebook, безбройните новинарски блогове и Twitter на това, което правите?

- Никакви конкуренти не са. Те са просто допълнение към това, което правим. Ако някой иска да гледа, да види, да дискутира Wikileaks, лихвите на Bank of England или каквото и да било друго, той няма да отиде във Facebook или Twitter. Там ще намери някакви мнения, но не онова детайлно покритие на темата. Бяхме изненадани как Twitter прави революция в новинарския бизнес. Тази услуга ни дава възможност да знаем какво мислят хората. Но нищо повече. Няма как да ни закара по-надалеч – защо мислят така, как би се променило мнението им в бъдеще.

- В CNN сте вече 10 г. Кое все още ви вдъхновява да работите така всеки ден?

- Вдъхновен съм, защото всеки ден не знаеш какво ще се случи. Не знаеш как ще свърши денят. Толкова е просто. През декември миналата година беше така – спомням си, когато се появиха важни разкрития от Wikileaks, когато една сутрин съм в Лондон, след това отивам в Париж да интервюирам френския финансов министър, после Интерпол, на следващия ден заминавам за Тел Авив. Това е и любовта на професията – просто не знаеш какво ще се случи. Естествено, не всеки ден е вълнуващ, но повечето са достатъчно различни.

- Най-трудният ви момент, докато сте били в ефир?

- Може да се случи и тази вечер.

- Вашата амбиция?

- Бих се радвал да интервюирам президента в Овалния кабинет.

- Първият ви въпрос към него?

- "Много е хубаво тук, нали?". Невинаги първият въпрос е най-важният. Принципно можеш да кажеш всичко в лицето на някого, ако го "облечеш" както трябва. И никога не трябва да забравяш, че този, когото интервюираш, няма законово задължение да отговаря на въпросите ти. Мисля, че някои интервюиращи са самовлюбени, мислят се за важни, когато задават своите въпроси.

- Какво става, ако станете приятел с човека, когото интервюирате?

- Много е трудно да кажеш в лицето на някого, че не е прав, че политиката му ще ни вкара в сериозни затруднения, ако току-що сте обядвали заедно. Голяма грешка, която правят политическите журналисти, е, че винаги мислят, че са приятели с политиците. А не са. Можете да бъдете познати, но не и приятели. И нямате никаква работа да бъдете приятели с тях, защото вашата работа е да ги отразявате.

- Какво изниква в съзнанието ви, когато чуете "България". Последни новини, свързани със страната? Името на президента или премиера ни?

- Чудесен въпрос, на който да се вържа! Поставен е така, за да покаже, че не съм подготвен, че не съм наясно с българската политика и ролята на страната в ЕС. Както и всички останали въпроси, възникнали по време на прехода на страната. Да не говорим за българските граждани, които нямат същите права като останалите. О, не, няма да ме хванете тук! Мога да ви усетя от 500 мили!

- Веднъж казахте, че едно от най-големите ви постижения в кариерата е да летите с последния полет на "Конкорд"? Харесвате самолетите толкова много, защо?

- Харесвам ги по ред причини. Основната е, че авиокомпаниите са феноменални икономически машини. Втората е следната – вие можете ли да летите, тази маса може ли да лети? Не. Моето колело не може да лети. Но ако взема това парче метал, засиля го достатъчно бързо по пистата, то ще се отлепи и полети. Това е магия.

- Перфектният ви ден със самолет, перфектната дестинация, любимо летище, предпочитан самолет?

- "Китът", както наричам A380 на Еърбъс, е страхотен, но истинската магия е Джъмбо джетът на Боинг. Перфектната дестинация – да кацам в Ню Йорк или Сидни. Прекрасно е. Особено Сидни, когато самолетът захожда над Операта. Впечатляващо е. Така че бих казал, че най-любимото ми е да се возя на 747, на втория етаж, самолетът да се приземява в Сидни, това е магия.

- Какво беше новогодишното ви обещание?

- Това, което казвам на екипа си – всеки ден трябва да има значение, направете го да има. На този свят сме за много кратко. Правете така, че всеки ден да си струва. Това е най-важното.

Стр. 13

- Г-н премиер, ще поискате ли МВР да осигури охрана на журналистите от "Галерия" и споделяте ли тезата на председателя на ПГ на ГЕРБ, че взривът е срещу държавата и е свързан с посещенията на 4-ма еврокомисари?

- Знам, че тези хора това могат, за това са обучавани. В събота при мен бяха 5-има депутати и Тодор Великов, мисля, че и публично е казал, че е присъствал на разговори, в които те се готвят да си правят такива неща, за да събират общественото внимание. Така че въобще не ме учудва. Радвам се, че поне са го поставили професионално и не са убили хора.
Ни най-малко не ме притеснява, че това става, когато идват еврокомисари, защото за всички в Европа е ясно каква държава заварихме с организирана престъпност и корупция, и какво направихме. Положителните оценки за нас изнервят тези хора.
Предполагам, че извършителите ще бъдат същите, които са пребили журналиста Огнян Стефанов. 1997 г. взривиха мой близък в деня, в който Богомил Бонев правеше една от успешните си акции "Комар". Тези хора умеят да подбират времето, но е прекалено плоско в случая. Когато искахме да покажат записа с Менда Стоянова, се оказа, че някой им е откраднал джипа, в който били най-ценните им флашки.
Друг въпрос е, че службите трябва незабавно да се стегнат и да покажат резултати и да задържат всички тези конспиратори. На Цветан Цветанов и на Цветлин Йовчев съм им казал: държавата има прекалено важни приоритети и по никакъв начин с такива ченгеджийски номера няма да се занимаваме. Чрез вас се обръщам към тях: да внимават, когато си играят тези игри, да не убият хора. Вас ви моля да отидете да намерите депутати, присъствали на разговорите, когато са си планирали подобни взривове, за да излезе, че някой ги атакува.

- Какви мерки бяха взети, след като получихте информация, че се готвят взривове?

- Какви мерки?Ами да застанем до всичките от "Галерия" и да чакаме, охрана да им сложим?!

- Не случайно ви питам дали ще им сложите охрана?

- Ако поискат, ще сложим. Иначе те ще кажат, че ги следим.

Стр. 6

Освен в разделите печатни и електронни медии през 2011 година журналистите ще могат да се състезават за приза M-Tel Media Masters и в категорията информационни агенции и нови медии. "Решението информационните агенции и новите медии да бъдат отделени в самостоятелна категория е продиктувано от факта, че интернет е все по-равностоен на традиционните медии и има все по-важно значение във формиране на общественото мнение", коментираха от Центъра за развитие на медиите. Неправителствената организация е партньор на "М-Тел" за предстоящото издание на конкурса през тази година.

Стр. 7

- Г-н Лозанов, какво е медийното отразяване на скандала със СРС-тата? Точните въпроси ли се задават?

- Медиите нямат избор да не участват в това, защото, така или иначе, в тези СРС-та излиза обществено значима информация, свързана с
политици, независимо доколко те са верни или не тези информации. Това трябва да бъде подложено на публичен дебат. Но това е едната страна.
Другата страна е свързана с това, че самото пускане на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, е нещо, свързано с правосъдието. И медиите, както трябва да се интересуват за какво става дума в СРС-тата, така трябва да се интересуват и от престъплението, което е довело до изнасянето на тази информация. В това отношение има дефицит, тук темата се измества. Но няма лошо спрямо интереса към темата. Но има една страна, която е обезпокоителна. Медията започва да се пълни с все повече с информация, събрана по този път. И това да се приема като нещо естествено. Постепенно ще подейства разрушително на медийната тъкан. Защото информацията, събрана по пътя на подслушването, не отговаря на журналистическия стандарт, даже тя го прескача. Така че медиите трябва непременно да се самозащитават, преследвайки пътя на СРС-то.

- Разследването не е достатъчно. Просто едни хора подават тези записи и някои колеги спират до това само да ги отразят.

- Да, така е. Това създава чувството, че медията е в ситуация на употреба. Така се излиза от авторитета, а авторитетът се гарантира от спазването на определени стандарти. Така че дори журналистическият рефлекс към властта е подценен, предварително бламиран, ако не спазваш тези стандарти.

- Но има и вариант тези скандали, новите СРС-та, да не се отразяват.

- Не, категорично, не. Всяка обществено значима информация, от гледна точка на конституционното право, медиите са длъжни да я доставят на аудиторията. Но непременно са длъжни да предоставят и информацията за това по какъв начин първоначалната информация е разпространена, как се защитава правосъдието, кой носи отговорност за това. Медията има щраусова политика от гледна точка на това.

- Преди време френските медии бяха решили да не отразяват изявите на президента Саркози заради медийния му комфорт. Такова нещо у нас как би изглеждало?

- Това са кампании, които са по-скоро демонстрации, отколкото реална информационна стратегия. Аз имах друга идея, и разбира се, бях обвинен в цензура, в какво ли не. Но съм за общи стандарти за отразяване на информация, постигната чрез подслушване. Например, струва ми се възможна следната теза; да не се предоставят записите, а да се информира аудиторията само за това, което е обществено значимо, което засяга политици, техните отношения, засяга престъпления. И всичко друго да не се отразява, т.е. онова, което няма тази пряка връзка. Например, да не се изнася медицинска информация за дадено лице. А самото СРС, самият запис, да се държи в сейфа на медията като доказателство. И медията може да го предостави на специализираните органи, когато й го поискат. Така че това е един възможен подход. Но факт е, че мерки трябва да се възприемат. Иначе много скоро ще бъдем в ситуация, в която голяма част от журналистическата информация да е събрана с нежурналистически методи. Така да се каже, журналистиката ще започне да напуска медийната територия и други методи ще я завземат. А журналистиката трябва да си пази територията в медиите.

- Според вас доколко е редно всяка бивша власт да започне да критикува медиите за това, че са независими. Имам предвид БСП.

- Това винаги е нормална реакция на опозицията. Аз участвам навсякъде, защото моята роля не трябва да се обвързва с един или друг партиен интерес. Но лошото е, че тези форуми много малко водят до реалната полза за развитие на медийната среда и много повече са свързани със собствен партиен интерес. Иначе няма
лошо в това, в крайна сметка ние сме многопартийна система, опозицията трябва да има медиен достъп.

- Това е много дискутиран въпрос, но все пак влияе ли ГЕРБ на медиите?

- Как можем да отговорим така еднозначно. Но аз едно нещо мога да кажа, бил съм в регулатора много пъти и в момента съм. И нито като член на СЕМ, нито като председател сега не съм усетил никакво влияние. Имам доказателства за това, защото обикновено, когато има влияние върху регулатора, това се отразява и на неговите решения. А при нас от доста време няма такъв скандал. Това, което мога да констатирам от собствената си практика е, че днес няма такъв опит за влияние.

- В ГЕРБ имаха идея за закон за чистотата на езика. Като медиен експерт какво е отношението ви към власт, която се намесва в езика?

- Аз винаги съм се опитвал да се предпазя и да не говоря за власт, а за държава. Каква държава е в състояние да се намесва в езика, защото езикът е свързан с общуване между хората. В общуването се създават тези форми. Друг е механизмът, по който се регулира тази система. Не правителството да решава със закон. Няма нищо по-лошо от език, правен със закон.

- Медийният закон кога ще стане факт?

- Стана факт концепцията на този закон, в края на януари внесохме доклада в Министерския съвет като вносител на закона. И сега той ще бъде обсъждан през сайта на МС, ще се проведе една дискусия. Кога точно ще стане, не мога да кажа, но вижте, става дума за закон, който да смени една епоха в регулацията – тази на аналоговото разпръскване с тази на цифровото. Такава генерална промяна не бива да бъде обвързана с някакви конкретни ситуационни и политически прагове. Ако има някакви нужди спешни, аз бих предпочел те да минат като още една поправка на този и без това поправян досега много пъти действащ закон. За да може на спокойствие да изработим един закон за медиите в новия цифров свят. Разбира се, това не бива да се точи много. Аз се надявам до месеци в крайна сметка да има резултат.

- Вие страхувате ли се да не сте подслушван? Нали знаете най-новия виц: Имам няколко пропуснати подслушвания.

- Аз персонално не се притеснявам, но граждански се притеснявам. Подслушването не е масов метод. Това е нещо много рядко, много рисковано от гледна точна на човешките права, трябва да има абсолютна сигурност, че лицето участва в някакво престъпление, и то голямо, за да си позволиш подслушване. Не е като добър ден. И затова аз нямам повод да се притеснявам за себе си. Но ме притеснява едно общество, което започва да свиква с подслушването. Трябва да имаме
чувствителност по тази тема и да не я губим.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Бил е завеждащ-отдел "Теория и критика на фотографията" в списание "Българско фото" – 1983-89 г. Редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 г. Преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации, както и в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на Съюза на българските журналисти. Единственият член на медийния регулаторен орган в България от самото му учредяване. Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за 2002 г. Шеф на СЕМ е от 2010.

Научна работа
Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознание-
то. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 13

Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Ръководител на катедра "Радио и телевизия". Доктор по социология. Лектор и изследовател в Европейския университет Виадрина – Франкфурт (Одер).

Председател на фондация "Медийна демокрация". Автор на “Преходът и медиите: политики на репрезентация", съавтор е на “Европейска интеграция и интеркултурна комуникация", на сборника New Media in Southeast Europe. Преди дни Орлин Спасов и Георги Лозанов представиха сборника "Медиите и политиката", съвместно издание на фондация "Медийна демокрация" и на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".

- Г-н Спасов, докъде стига медийната демокрация в България?

- Медийната демокрация не може да се измери в проценти. Става дума за ценности, за които трябва да се води всекидневна борба. Оказва се, че демокрацията не е нещо подразбиращо се от само себе си, което ни спускат отгоре. Тя трябва да бъде отстоявана постоянно в практиката на медиите, както и навсякъде другаде. Като цяло у нас формално имаме демократична медийна среда, но са налице множество фактори, които дърпат нещата назад. Има голям брой медии – това е формалната страна на плурализма – но доста от тях не следват демократични принципи в работата си, защото са или с неясен собственик, или допускат да им се влияе от страна на политически и икономически кръгове. Само когато са независими от подобни влияния, медиите могат да са наистина демократични. Все още сме далеч от това. През миналата година имаше доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, който установи, че са налице намеси на изпълнителната власт и други фактори в работата на медиите. Външната гледна точка разпознава това като проблем на демократичността в България.

- От наблюдението на фондация "Медийна демокрация" голям ли е броят на тези медии?

- Трудно е да се каже точно колко са, но не са малко. Това, което можем да направим, е да наблюдаваме медийното съдържание, да оценим нещата на изхода. Така веднага се вижда в каква посока са симпатиите на една или друга медия. Когато позициите рязко се променят на 180 градуса или наблюдаваме отсъствие на критика по отношение на дадени политически субекти или основни рекламодатели, или наличие на теми табу, ние разбираме, че става дума за определено влияние. Така определяме степента на зависимост. Освен от широко разпространените политически намеси, проблемът идва от твърде изкривения пазар. Очевидно е, че рекламните обеми в България са в асиметрия с броя на медиите. Така че въпросът за скритата икономика на много медии остава актуален.

- Нужно ли е да има специален регламент за изнасянето на информация, събрана със СРС?

- Ако става дума за това да се регламентира какво да могат да изнасят медиите и какво не – категорично не. Нерегламентираното изнасяне на информация в определени случаи е здравословно за демокрацията. Вижте Уикилийкс, да не говорим за класически примери като аферата Уотъргейт и др. Подобни течове идват отвътре на системата и насърчават реформирането й. Демокрацията не само понася това, то е част от принципите й. Друг е въпросът, когато материали, събрани със СРС-та, изтичат, за да се използват от една група за натиск върху друга. Тогава веднага се появява опасността медиите да се окажат използвани за нуждите на едната или другата група и така да загубят собствената си автономност.

- Обсъждането на въвеждане на подобни регламенти може ли да се подразбира като опит за налагане на цензура?

- За щастие българската медийна регулация не върви по този път. По принцип е опасно да се планират подобни норми. Вижте какво се случи в Унгария с новия медиен закон, който предизвика много възражения в целия ЕС. Законът опита да наложи изискване за балансираност в отразяването и съответно тежки санкции при липса на придържане към изискванията. Тук веднага възниква въпросът какво е балансираност, в чия полза е тя, кой и как ще контролира спазването на правилата, няма ли те да бъдат употребени за политическо потискане на определени гласове в медиите. Балансираността по принцип е ценност, но принудителната балансираност е опасна. В условията на демокрация не винаги трябва да се стремим всичко да е балансирано. Понякога медиите трябва да имат по-небалансирани позиции, по остри, защото това е част от свободата на словото, а и част от демокрацията, която е базирана на сблъсъка и преговарянето между различни мнения. Много по-добре е, когато медийната среда се саморегулира. Държавата трябва да остане в ролята на гарант за разнообразието, а не на балансираността на медийната среда.

- Мислите ли, че медиите у нас имат достатъчно морал, за да се саморегулират, след като парите са в основата?

- Не бива да подвеждаме всички медии под общ знаменател и да казваме, че не са морални. Картината е много по-нюансирана. Наистина пазарът в много голяма степен налага правилата. Напоследък се забелязват отделни позитивни развития и медийната среда постепенно започва да осъзнава нуждата от прозрачност и придържане към общоприети правила. Например по отношение на действителните тиражи на печатните медии. Рекламодателите не могат да изградят своята стратегия, ако не разполагат с такава информация, затова те започват да оказват натиск върху издателите, изисквайки от тях достоверни данни. Спазването на правилата ще работи в полза на тези, които са готови да играят открито и да следват логиката на нормалния пазар. Тогава ще има шанс медиите, които са с неясен капитал, които не се придържат към етичните правила и допускат директни политически вмешателства в редакционните си политики постепенно да се маргинализират.

- Как се развиват отношенията между политиката и медиите напоследък според вас?

- В периода след идването на ГЕРБ на власт настъпиха важни промени в отношението между медии и политика. Политическият живот стана по-медиатизиран. Това означава, че политиката стана по-зависима от медиите, защото те се превърнаха в основна нейна сцена. Медиите на свой ред станаха по-зависими от политиката, защото тя възвърна статуса си на техен централен сюжет. Медиите рязко възвърнаха интереса си към политиката. За разлика от предходни премиери като Симеон Сакскобургготски, който при влизането си във властта разчиташе на исторически наследен капитал, или като Сергей Станишев, който се опираше на ресурса на една стара партия, Бойко Борисов влезе в политиката чрез медиите и най-вече чрез телевизията. Той се изкачи към върховете на политиката през средствата за информация. Ето защо за него те са главната и почти единствена сцена за правене на политика. Дори логиката на заседанията на Министерския съвет се определя от това, че протоколът от тях веднага става достъпен за медиите.

- Въпреки че целят да са медийни личности, понякога политиците приличат повече на циркови артисти, като по време на вота на доверие.

- Характерът на дискусиите показа, че и у нас политиката все повече се превръща в медиен спектакъл. От около година и половина се намираме в състояние на перманентна предизборна кампания. Така дойде и краят на традиционната политика. Това, което се вижда, е сблъсъкът на две политики. Едната е на управляващите, налагана със средствата на пиара в медиите, другата е на непрестанно подемане на скандали от опозицията. Ситуацията може да се определи като сблъсък между пиар и скандал. На нивото на количественото представяне в медиите опозицията се оказа изтласкана от свръхприсъствието на премиера. Тя търси начин да компенсира този дисбаланс, като привлича медийното внимание с всички средства. Много медии безкритично започнаха да асистират на сблъсъка между пиара и скандала, защото оттук произлиза съдържание, което се продава добре. В резултат се стигна дотам, че сериозните медийни разследвания почти напълно изчезнаха. Сега много по-често "разследването" се прави от едни партии срещу други партии, а медиите просто съобщават за случващото се, държат се като зрители.

- Каква е вашата прогноза за развитие на медиите? Още по-голям възход на жълтата преса или…?

- Проблемът е, че у нас жълтото съдържание заема централни позиции. Жълта журналистика се прави лесно, бързо и евтино. Практикуването й не изисква нито особен професионален опит, нито културен такъв. Вземаш един студент, даваш няколко прости инструкции, и готово. Жълтото се продава добре. Политиката също непоправимо се таблоидизира – и като език, и като стил, и като цялостно ниво. Оттук нататък има две възможности. Първо, да оставим нещата изцяло на регулацията на пазара, да гледаме на медиите като на "плод и зеленчук", както предложи Красимир Гергов. Всеки взема това, което му харесва. В света на медиите обаче е опасно – търсенето изцяло да определя предлагането. Има по-високи ценности, по-редки предпочитания, малцинствени интереси, които не могат да бъдат защитени на този принцип. Пазарът е важен регулатор, но не трябва да е единственият. Ето защо втората възможност предполага политики за насърчаване на обществения характер на съдържанието на всички медии, независимо дали са държавни или частни. Само така в една дългосрочна перспектива медийната култура би могла да действа облагородяващо на публиката, а и на политиката. Докато това не стане, непрестанно ще се чуват гласове, че хората в България си заслужават медиите, които имат.

Стр. 6 – 7