в. Република | Иво СИРОМАХОВ, журналист и сценарист, www.ivosiromahov.com | 2010-06-17 

Как се купуват гласове в Кърджали" – Разкрихме схемата на изборната търговия.

Никой в България не е луд да прави журналистически разследвания – нали ще го набият! Но пък всяка сериозна медия трябва да имитира някакво псевдоразследване по някакъв наболял проблем Този жанр ви дава възможност хем да проявите социална ангажираност хем дискретно да интегрирате в текста скрит пиар на фирми склонни да ви почерпят.

Тръгваме в ранната зимна утрин към Кърджали. На път сме да открием зловещата схема, по която партиите си купуват гласоподаватели. Това ли е демокрацията? За това ли скачахме по митингите? Такива въпроси си задавам, докато редакционният ни CITROEN си проправя път в мъглата. Шофьорът Цоко мълчи. Пътьом хапваме закуската си топли, уханни FORNETTI, които се топят в устата и димящо кафе LAVAZZA.
Да, тежък е живота на разследващия журналист, но и в него си има малките житейски радости.
Великани
Преди да излезем от София, спираме да заредим на SHELL. Качествено гориво, културно обслужване, усмихнати служители какво повече му трябва на човек?
Тия SHELL са великани. казва Цоко. Винаги от тях зареждам. Кефят ме, бе! Прав е Цоко, мисля си, докато отпивам от леденостудената минерална вода БАНКЯ. Задрямвам по пътя и след около час и половина се събуждам огладнял. Тъкмо навреме пред нас е ресторант HAPPY BAR & GRILL. Спираме да обядваме. Аз си поръчвам пилешки крилца, а Цоко панирани кашкавалчета. Божествени са! Сервитьорката е красива като модел на PACO RABANNE и любезна като майка ми. Чувствам се страхотно. Сметката ни е 17 лева и осем стотинки. Оставям й 18 лева. 92 стотинки бакшиш! Да види, че не съм стиснат.
Страхът в очите
Пристигаме в Кърджали около два следобяд, настаняваме се в хотел "БАЯЛЦАЛИЕВ". Просторни стаи, уютно обзавеждане, перфектна атмосфера. Вземам душ и тръгвам по следите на изборната търговия. Пред хотела срещам Мустафа около 30годишен мъж, бедно облечен, а не като мен аз съм с маратонки NIKE и фланелка DOLCHE&GABANA. Знаеш ли нещо за купуването на гласове? бъркам аз веднага в раната.
Не казва Мустафа. Страхът в погледа му ме убежда ва, че със сигурност тук има купуване на гласове, но хората не смеят да си кажат. Усетил, че съм набарал вярна следа, влизам в бирария ЖАДНОТО ГЪРЛО да утоля жаждата си. Поръчвам си голям HEINEKEN. Това е бирата!
Подпитвам келнера дали знае нещо за купуването на гласове. Той вдига рамене. Страхът е сковал всичко живо в региона.
Щекотливия въпрос
Решен да хвана бика за рогата, отивам директно в общината. Посреща ме служителката Ч. Ц., предлага ми кафе. Любимата ми LAVAZZA! Говорим на всякакви теми, но няма как да избегна щекотливия въпрос: купуват ли се гласове?
Няма такова нещо смее се Ч. Ц., а смехът й ми напомня на …
Тръгвам си от общината, изтощен от тежкия журналистически труд и се оттеглям за кратка почивка в хотел БАЯЛЦАЛИЕВ. Небрежно полягам в меките постели на "БАШ ЮРГАН Измир" и се унасям в сладък сън.
След два часа будилникът HAIER неумолимо звъни. Време е за работа!
Ставам, избръсвам се със самобръсначка GILETTE, двойно ножче, потупвам старите си репортерски бузи с афтършейв NIVEA.
Слизам в лобибара, където ме чака Цоко. Пием по един малък JAMESON за отскок. Но аз не забравям, че тук съм по работа все пак съм професионалист. Питам директно бармана Сунай:
Някой предлагал ли ти е да купи гласа ти?
А, няма такива работи казва Сунай. А и аз не съм оттук. Не бил оттук! На кого ги разправяш тия работи, мойто момче? На старото журналистическо куче ли?
Дааа, страхът е сковал всичко живо в кърджалийско. Дори барманите не смеят да си кажат.
Ракията ме прави агресивен
Допиваме JAMESONа с фъстъци, пакетирани от фирма "КАРАКОЛАРОВ" и отиваме да вечеряме с Цоко в механа ТРИТЕ РАКИИ.
Поръчвам си голяма СЛИВЕНСКА ПЕРЛА, Цоко си вика БУРГАСКА МУСКАТОВА. Ракията ме прави агресивен и от упор питам келнера Ахмед кой купува гласовете в Кърджалийско?
Не знам за такова нещо казва Ахмед, а в очите му се чете страх.
Той ме лъже, но за мен големия разследващ журналист нещата са ясни. Токущо разкрих ужасяваща
та схема на изборната търговия всеки гласоподавател е купен, но не смее да си каже. Доволен от успеха на разследването си, викам сметката и с Цоко се отправяме към стриптийз-бар "ДИВАТА КАТЕРИЦА". За моя радост тук катериците наистина са диви. И какви неща правят ооооо!
Но аз не се възползвам от това. Защото съм женен! (Миче, четеш ли ми репортажа, мило? Не съм ти изневерил!)
Като истински професионалист, аз не забравям, че съм тук не за да се възползвам от изложената за продан женска плът, а за да разследвам скандала с купуването на гласове.
Една стриптийзьорка се усуква около мен, сяда в скута ми, опитва се да ме обарва. Каква наивност! В момента, в който тя вече си мисли, че ме е спечелила, аз я разстрелвам с въпроса:
Продаваш ли гласа си, кучко? Тя е шокирана. Започва да ми го
вори на руски: Ой… что такое… я не панимаю…
Проститутките на партията
Но за мен всичко е ясно. Това са проститутки рускини, докарани от една партия (всички знаем коя!) с издадени фалшиви удостоверения, за да гласуват за нея. Каква мерзост!
Отблъсквам рускинята и казвам, че си тръгвам. Цоко вика, че остава. Нека остане, не мога да го съдя. И работническата класа има право на своите малки удоволствия.
На следващата сутрин потегляме обратно към София.
Цоко мълчи. А и аз не го питам.
Спираме да заредим на SHELL. Чудесен бензин, фантастично обслужване.
Продължаваме по пътя.
По радиото звучи новия хит на РУШИ ВИДИНЛИЕВ. Страхотен певец. Ето такава трябва да е съвременната българска музика.
Пътувам към редакцията със скандално разследване за търговията с гласове в Кърджалийско.
Разкрих цялата схема всички гласове в този край се купуват. Доказаха го думите на Мустафа, общинарката Ч.Ц., Сунай, Ахмед и руската проститутка (не посмях да я питам как се казва, щото Мичето ще ме убие)…
Но дали ще публикуват разследването ми?
Дали пък Главния няма да се уплаши от истините, които съм изнесъл? Ще видим.

Стр. 8

в. Капитал | 2010-06-12 

За тези, които наистина се вълнуват от въпроса какво пречи на журналистиката, ще сведем отговорите до три:

Първо, анонимността. През седмицата проф. Георги Лозанов, без когото никой разговор за медии е невъзможен, правилно каза, че персоналното достойнство на журналистите е най-силната гаранция за независимост. Този логичен предпазен механизъм сега не работи, защото масата от читателите на вестници не знаят чия позиция и гледна точка купуват. В допълнение през седмицата бизнесменът Красимир Гергов призна, че в продължение на десет години е бил прикрит собственик в най-голямата телевизия (стр. 32-33). Добрата новина е, че се подготвят законови поправки, които да задължават медиите да разкриват собствениците си до физически лица. Второ, нечестна игра. Тук проблемът е във властта и нека премиерът Борисов приеме тази част от коментара като отговор на втория му въпрос дали медиите са ограничени да се развиват свободно. Да. Когато властта събере парите си в една банка, а тя подпомага една медийна група, това е нечестна конкуренция. Анализът на телевизионния и рекламния пазар показва, че там в продължение на години има подобни проблеми, които регулаторите се оказват неспособни да решат.
Трето, лоши институции. От журналистите се очаква да правят разкрития, в резултат на които качеството на институциите да се подобрява. Но журналистите са застрашени и ограничени, когато обектите на техните разследвания са по-силни от самите институции. Така че, ако правителството истински се вълнува от това как се чувстват българските журналисти, нека да си гледа работата. А ние – нашата.

Стр. 7

в. Сега | Мария ПОПА*, в. "Дилема веке" | 2010-06-08 

Кризата удари не само тиражите, но и свободата на словото в северната ни съседка

Дори президентът Траян Бъсеску си позволи да се обърне срещу медиите.
Тъжно е да се чете току-що излезлият XI Доклад FreeEx – "Свободата на пресата в Румъния" на агенцията за мониторинг на пресата ActiveWatch. Според него през 2009 г. заради икономическата криза е имало по-груба намеса в редакционната политика и по тази причина – намаляване на доверието в пресата. Кризата удари приходите от реклама и доведе до съкращения на 3000 души на медийния пазар – журналисти и технически персонал. Десетки публикации и журналистически материали така и не излязоха, а оцеляващите медийни институции станаха по-податливи на икономически и политически натиск.

Политиците

превърнаха пресата в електорален ринг
Медийните босове бяха принудени да се ангажират с подкрепата на единия или другия кандидат за президент, затегнаха контрола над редакционната политика и сложиха послушни хора на първата линия. Някои шефове започнаха да се появяват в публичното пространство, за да агитират за политически каузи. Много от журналистите не устояха на натиска, предложиха взаимноизгодно сътрудничество на властите и прекрачиха отвъд всякакви етични стандарти, ставайки прости "информационни наемници". Това намали доверието в пресата и удари тиража на някои издания. В същото време някои политици, сред които и президентът Траян Бъсеску, подхванаха кампания за дискредитиране на определени журналисти от големите пресгрупи.
Върна се контролът на политиците върху медиите чрез договори за реклама. Кризата удари медийната индустрия толкова, че политическото и икономическото влияние доведе до случаи на "купуване" на положителни новини с обществени средства. Феноменът е най-видим в регионалния печат, където много от изданията са готови да пускат реклама на местните власти.

Агресия и заплахи

Друг мотив за тревога е, че продължиха случаите на агресия и заплахи към журналистите, понякога и пред очите на пазителите на реда, без виновните да бъдат наказани или санкционирани публично. Например една журналистка бе заплашена с разправа, че "атакувала, оплювала и обиждала" определени лица. Феноменът е толкова по-отчайващ от факта, че журналисти стават жертви на груб натиск от определени институции, политици и публични личности. Предишният министър на културата и вероизповеданията Теодор Палеологу нарече "кретен" и "лъжец" един от журналистите през май тази година, понеже не го цитирал точно.
От друга страна, местните власти започнаха да ограничават под формални предлози достъпа на медиите до публични събирания, изложби, концерти, конференции, мотивирайки се с грижа за морала и закона. Централните власти инициираха повече законови промени с негативен ефект за свободата на словото. Най-важните сред тях са в новоприетите – граждански и наказателно-процесуален, кодекси, които не гарантират прозрачност на съдебните решения. Ограниченията чрез двата нормативни акта на свободата на словото ще са трудни за спазване. Проектозаконът за обществените поръчки бе приет набързо и по този начин даде на политиците улеснение да "инвестират" в "приятелски" медии. В същото време журналистите са обект на наказания. Румънската държава има много загубени дела в Европейския съд за правата на човека именно заради нарушаване на свободата на словото на журналистите.

Трудни свободи

Един журналист бе обвинен в изнудване и му бе забранено една година да упражнява професията след "неудобна" публикация. Според журналиста става дума за търговска сделка, покрай която се оказал жертва на постановка от корумпирани полицаи.
Достъпът до обществена информация стана нежелателен в много случаи. Причината е некомпетентността и нежеланието на някои представители на властта да информират обществото, при положението че и гражданите не си знаят правата да търсят информация. Журналистите си знаят правата, но им липсва финансова мощ, за да съдят държавните институции при блокирането на достъпа им до информация. Някои журналисти твърдят, че тромавото правосъдие и бюрокрация направо ги отказват да водят дела.

Вечният телевизионен проблем

Другото заключение на доклада е, че обществената телевизия все още се поддава на политически натиск. През 2009 г. имаше най-много сигнали от журналисти на SRTV. През миналата година около 300 журналисти от тази медия поискаха бързо да се приеме нов закон за обществената телевизия, за да се намалят "намесата, натискът и политическите поръчки".
Журналисти от различни медии заведоха дела срещу босовете си заради орязани възнаграждения. Авторите на доклада препоръчват на журналистите да се информират за правата си и да не приемат условия по своите договори, които противоречат на колективните трудови договори в медийния сектор.

Проверка за издръжливост

Има и добра новина – направени бяха стъпки за саморегулация чрез приемането на Единия етичен кодекс, иницииран от Конвенция на медийните организации и на Медийната комисия на Румънския пресклуб. Но като цяло 2009-а бе сериозен изпит за журналистическите способности.

*Мария Попа е експерт на ActiveWatch – Агенция за мониторинг на пресата, и е съавтор на Доклада FreeEx "Свободата на пресата в Румъния"

Стр. 14

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-05-31

Не служим на ничия търговска или друга кауза, зрителят веднага би го усетил

Люба Ризова е новият мениджър „Новини“ на bTV и PRO-BG. В продължение на 10 години тя е главен редактор на „Новини и актуални предавания” в bTV. Заема тази позиция при създаването на телевизията през 2000 г. след спечелен конкурс. Преди това е работила в БНР и Нова телевизия. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, Факултета по журналистика и масови комуникации. Преминала е специализации по телевизионна журналистика в САЩ. От 2000 г. Люба Ризова е член на Американската асоциация на новинарските директори на радио и телевизия (RTNDA). 

- Госпожо Ризова, да се върнем 10 години назад към началото? Какво бе усещането ви, захващайки се с такъв голям проект?
- Беше изключително предизвикателство, защото имахме пълната възможност да направим нещата така, както ги виждаме. На мен много ми помогна факта, че съм работила в телевизия, в радио, завършила съм журналистика и съм била на специализации в Америка. Имах пълната свобода, но разбира се, и огромна отговорност да избера хората, с които искам да работя. Имахме силно желание, мотивация и визия за нещата.

- В онзи момент нищо ново не бе правено в телевизионната среда като продукт. Какви бяха възможностите за развитие?
- Ние имахме алтернатива в пътя си – или да наподобим вече известен модел в България, който беше БНТ, или да направим нещо различно. За мен шансът беше, че това различно аз го бях видяла вече в САЩ. Това не е обаче програмата CNN International. Говорим за новини в политематична програма, в която има всичко. Шансът беше, че бе заложен правилен модел още в самото начало – това да бъде т.нар. семейна телевизия. За цялото семейство да има по нещо – от филмите, през забавните програми до новините и актуалните предавания. 

- Можете ли да дефинирате принципите си за новините? И каква е силата им като телевизионен жанр?
- Новините са това, което интересува хората и е важно за тях. Те не са нищо друго. Новините са онова, за което хората си говорят, онова, за което хората биха говорили, ако знаеха, че съществува. Твърдението, че новините са черна хроника, не е вярно. Просто внезапно се случват лошите неща. Хубавите неща са резултат на процеси и те са очаквани, те не ни изненадват, когато се получи резултатът. Къщата се строи, дървото расте, бебето се ражда обикновено след 9 месеца. Когато се случват тези неща, не са изненада, а очакван резултат. За съжаление новината в по-голямата си част от случаите като същност е нещо извънредно, идва внезапно и обикновено е лошо – земетресение, катастрофи, кризата. Изведнъж стана ясно, че финансовият свят започва да се срива откъм Америка. Никой не я беше предвидил. Спомняте си сигурно една много изразителна снимка на стъклената фасада на американски билдинг, на чиито прозорци се виждаха белите ризи на облегнати с гръб към улицата стотици хора. Текстът отдолу гласеше: „Служители очакват да чуят имената си в списъка със съкращения”.
Нашите новини са български новини и са предназначени за българския зрител. Всяка новина, дори тя да е световна, носи по някакъв начин и българския ъгъл. Това са новините – до каква степен те засягат този, който ги гледа. Когато се поставиш на мястото на зрителя, ти знаеш какво да му предложиш. Защото в крайна сметка всички ние сме зрители и не бихме приели да ни губят времето с несъществени неща, неинтересни.

- Слогънът на продукта е „Новините – всички гледни точки“. Защо е важен професионалният стандарт за много ракурси към събитието? Това кореспондира и с другата тема – тази за манипулациите в медиите.
- Да, въпросът с манипулацията в новините е философски въпрос. Защото когато аз ти разказвам една история, аз те манипулирам. Но не защото искам да те манипулирам, а защото така изглеждат нещата за мен. Истината е една, но има много очи. Тя не е плоскост и едно измерение. За това са нужни различните гледни точки. Професионализмът на телевизионната журналистика е ,без да прави коментари, да покаже фактите, различните гледни точки. Зрителят трябва да бъде оставен сам да прецени за себе си нещата. 
Ние търсим максималния резултат, който се измерва с доверие. Защото при една търговска телевизия, която изпълнява обществена функция, каквато сме ние, тези две неща не се противопоставят. Ние не служим на ничия търговска или друга кауза, защото зрителят веднага би го усетил. Аудиторията не бива да бъде подценявана. 

- След придобиването от CME на bTV логичният въпрос е можем ли да очакваме състезание в новинарските продукти на PRO.BG и този на bTV?
- Има процес на интеграция, който ще се разположи във времето с по-голяма продължителност. Тъй като вече собствеността е една, координацията съответно също ще е централизирана. Смисълът е петте канала да предоставят алтернатива за клиента – зрител, слушател ,читател, който е потребител на информация и на съдържание. Концепцията е да се предлага избор на продукта – когато има силно токшоу, успоредно по другия канал да предлагаме силен филм и т.н. за различна аудитория. Палитрата от тези платформи да е достатъчно конкурентоспособна откъм съдържание спрямо останалите медии. 
По отношение на новините и актуалните предавания – да, там също ще има някакви промени, които ще запазят обаче стила и запазената марка на продуктите на PRO.BG и този на bTV. Смисълът е те също да дават разнообразие и да имат собствен профил. При PRO.BG може да се търси още изчистване на стилистиката и лицето, защото когато се каже НОВИНИ, зрителят има определени очаквания. И това е задача на професионалистите, да могат да предоставят на хората такъв продукт. Новините не дават толкова много възможности за различни решения. Те по принцип са консервативни, по отношение на възприемането на информацията, защото те са съдържание и не трябва да имат прекалена претенция като форма.

- Какъв е коментарът ви по отношение на подготовката на новия Закон за радио и телевизия? 
- От журналистическа гледна точка мога да кажа, че той трябва да е много ясен и кратък. Законът трябва да осигурява максимална свобода на словото и информацията, възможността да се изразяват различните гледни точки. Но да има гаранции за качеството на информацията, когато някой не застава с лицето си да твърди едно или друго нещо, то да е проверено от журналиста, а не да се позоваваме на казано по сайтове и форуми. За всички медии обаче е от изключително важно значение да е ясна и собствеността и да има регулация и гаранция за ненамесата й в редакционната политика. За всички тези близо 10 години „Нюз Корпорейшън“ се интересуваше от резултата, който за нашата работа е в изражението на рейтинг и доверие. Беше важно да се подбират най-добрите. Защото хората са тези, които правят продукта добър или лош. Конюнктурата нямаше значение, защото собствеността нямаше връзка нито с местната икономика, нито с местната политика. Логиката е в това, че когато имаш добър продукт – висок рейтинг, нямаш проблем с желаещите да рекламират при теб и всъщност това те прави изключително независим от локалната икономика и политика. Това дава и комфорт за самите журналисти. Сега отново имаме ясна собственост с международно участие и медийна група, която си е създала добро име в шест европейски държави. 

- Какво е бъдещето на новините като жанр?
- Бизнесът с новините е вечен. Новини ще има, докато има хора. Защото те се оглеждат в новините и в информацията. 21-ви век е векът на различните платформи на комуникация. Комуникацията между хората е в информацията, която получават те чрез тази комуникация. 

стр. 20

www.vesti.bg | 2010-05-30

"Лошото е, че медиите се държат като евтини проститутки. Те са много щастливи ако някои политик ги приласкае за кратко”, заяви в интервю за БГНЕС издателят на в. "Новините днес” Петъо Блъсков.
"Има журналисти, които казват: "Вижте ме, мен премиерът ме приема, дава ми интервю. И те изведнъж стават като стари мекици и много са радостни и са щастливи”, коментира той. Според него обръщането на медиите към новата власт става, защото източникът на доходи на вестници не е рекламата и не е търговията с вестници. "Вестниците освен всичко друго са бизнес. Докато те са лишени от естествените си приходи, те са принудени да ходят и да се слагат на политиците, които допуснаха монопола в рекламата”, каза той, връщайки се назад в годините, когато ВАЦ купи "24 часа” и " Труд” и започнаха да предлагат огледална реклама в двата всекидневника. "Около 65- 70 % от рекламните обеми във всекидневниците до преди 3 години бяха в ръцете на ВАЦ, благодарение на мълчаливото съгласие на държавата и нейните регулаторни органи. От тогава насам вестниците бяха заставени да бъдат или корпоративно ангажирани или политически заграбени и натиснати. В този момент, когато държавата им даде монопола, те започнаха да обслужват властта и го правят и до ден днешен.”, каза още Блъсков. Той прогнозира, че никога будките за вестници няма да останат празни. "В деня, в който българският вестникарски пазар се освободи максимално от ВАЦ може би ще започне някакво възраждане на българските всекидневници”, смята Блъсков. Според него шеговитият материал на Иво Сиромахов за това, че вестник в България се прави със сваляне на информация от интернет, подкрепяна на доброто в лицето на тези, които са на власт и без анализи на политиката и бизнеса, за да не се обиди някои, на 96 % процента е успешен.
Той се обърна към журналистическата гилдия с думите : "Колеги, разберете вие правите безплатна реклама за милиони на всякаква кифла и на всякакво кюфте наречено депутат или министър и те се чувстват велики. Вие им създавате това самочувствие, след което то се стоварва върху вас, защото започват да ви манипулират”. Ако един месец не стъпи нито едни журналист в Министерски съвет, в парламента , по партийните централи – това стига на някои от тези хора да могат да се гръмнат. Ние отгледахме политическия Франкещайн, който излапа свободната журналистика, а перспективата е журналистиката да се пребори за своята чест, каза още Блъсков. Според него има хора, които се опитват да противопоставят медиите едни срещу други, а митът за неясните собственици на медиите се създава от политиците нарочно, за да не се говорим за другите, истинските проблеми на българските вестници.
От понеделник вестник "Новините днес” вече ще носи името "Република”. В продължение на няколко месеца дистрибуторите на изданието предлагаха анкетна карта, с помощта на която читателите да изберат заглавието, което най-много им допада. Абсолютен фаворит на аудиторията на вестника, събрал близо 80 % от гласовете на анкетираните се оказва именно името "Република”. "Съвсем професионални са мотивите за промяната на името на вестника и те се коренят там – при безплатен вестник едно име като "Новините днес” беше много подходящо. При един платен вестник, който седи на сергията заедно с другите вестници марката е необходимо да бъде ясна и разпознаваема”, обяснява Блъсков. Той изтъкна, че от края на другата седмица "Новините днес” ще бъде в зоната на третия или четвъртия вестник по тираж в държавата. „Бракът" на "Република” ще бъде около 18 %, като за сравнение вестниците, които са с тираж малко по-голям от нашия или същия (имам в предвид главно вестниците на ВАЦ ), които се реализират с около 37-38%”, коментира Блъсков.
———–
Петьо Блъсков е създател е на "24 часа”, "168 часа”, "Монитор“, "Телеграф“ и "Политика“. Бил е главен редактор на вестниците „Монитор”, "24 часа” и "168 часа”. По-късно ги продава. "Монитор” отива при на Ирен Кръстева, взима и "Телеграф”, "Политика”."24 часа” и "168 часа” са продадени на ВАЦ. /БГНЕС

Оригинална публикация

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 2010-05-22

За връзката между парите на данъкоплатците, Корпоративна банка и "Нова българска медийна група"

Веднъж телефонът на Цецка Цачева звъннал и отсреща се чул гласът на Ирена Кръстева: "Чух че издавате Държавен вестник и искам да го купя." Някога този виц беше смешен. Сега се разбира, че в него е имало доста истина. През последните две години и половина с решаващата помощ на държавата и парите на данъкоплатците беше изградена нова медийна империя. Вестниците, телевизиите и сайтовете от нея имат всички характеристики на държавни медии – те вървят след управляващите, следват тяхната политика, не работят на печалба и ако не получават редовните си финансови инжекции, ще колабират.
Данните, които финансовото министерство огласи в отговор на питането на 11 главни редактори къде стоят парите на държавните дружества, разкриха първата част от схемата. Когато половината свободни средства на най-големите компании стоят в една иначе малка банка – Корпоративна, и то в голямата си част на ниски лихви е помощ на стойност десетки милиони. Корпоративна впрочем засега е единствената банка, която е обявила, че в кризата ще раздаде дивиденти на акционерите си. Два дни преди шокиращите данни за държавните депозити да бъдат огласени, най-големият акционер там – Цветан Василев, опита да се разграничи от втория елемент в порочния кръг – медиите. "Корпоративна търговска банка не финансира медии", каза той в интервю пред вестник "Пари". През седмицата на първите страници на изданията от "Нова българска медийна група" (НБМГ – същата, която тук ще докажем, че е зависима от Корпоративна банка) беше публикувано "отворено писмо". Там, ръководителят на пресгрупата Ирена Кръстева казва: "Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг… НБМГ е финансово независима." Формално може и да изглежда така.
Ако не сте следили темата, Ирена Кръстева е някогашният директор на тотото, чийто син Делян Пеевски, сега депутат от ДПС, реално управлява медиите на групата.
Не, ама да
Твърденията на Цветанов и Кръстева, че банката не е свързана с медиите са фактически неверни. Първоначалното изкупуване на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" през 2007 г. (по това време собственост на Петьо Блъсков) е финансирано с пари на Корпоративна банка (вижте карето, схемата, таймлайна). По-късно, в началото на 2009 самият Цветан Василев казва в разговор с журналист на "Капитал": "Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой който движи текущата работа, аз участвам във финансирането."
Според финансовите отчети към момента на покупката им почти всички вестници от групата работят на загуба от основната си дейност (с изключение на "Монитор", но от "други приходи"). Само "Меридиан мач" отчита малка печалба в рамките на групата година по-късно, когато тя е управлявана от Ирена Кръстева. Всъщност по разкази на журналисти, работещи в НБМГ, групата реално се управлява от сина й Делян. Той върти бизнеса, избира челни статии и реди илюстрации. (Завидна работоспособност впрочем – това е тежко занимание за един вестник, какво остава за няколко, при това съчетани със задълженията на народен представител – бел. ред.)
Заедно с вестниците на Блъсков Цветан Василев се оказва собственик и на дяловете им в печатницата "ИПК Родина". Там съдружници след приватизацията на печатницата са още няколко издателя – на "Новинар", "Стандарт", "Меридиан мач", "Дума" (тогава издавана от Петър Манджуков). Един по един банкерът в съдружие с Ирена Кръстева изкупува й техните дялове.
Така в рамките на година и половина Василев и Кръстева инвестират 63.3 млн. лева – за вестниците на Блъсков, прилежащите разпространителски фирми, "Меридиан мач", дяловете в печатницата (без 1/7 – и до ден днешен собственост на издателите на "Банкеръ"). В момента двамата са равни съдружници в печатницата и разпространителските фирми през дружеството "Си Ди дивелопмънт". Едва миналата година Цветан Василев е продал на Ирена Кръстева дяловете си във фирмата, която държи вестниците и сега тя се води едноличен собственик там (вижте схемата).
Описаните събития се случват по времето на тройната коалиция – Станишев, Сакскобургготски, Доган. В същия период е започнало концентрирането на пари на държавни дружества в банката. Делян Пеевски е зам.-министър по бедствията и авариите от квотата на ДПС. Подозренията са, че властта толерира медийните покупки, а придобитите вестници не пишат нито една критична дума срещу кабинета "Станишев" и партията на Доган.
"Никога не съм се криел. Но това не е проект на Ахмед Доган, нито пък работя по нечия друга поръчка", разказва по-късно пред "Капитал" Цветан Василев и обяснява, че се интересува и от имотите, на които е "ИПК Родина". В края на мандата на Станишев той предложи спорна замяна на имоти със сгради на Националната агенция по приходите, срещу което да построи централен офис на ведомството на парцела до печатницата. Станишев беше приел, но договорът беше толкова скандален, че след след изборите сделката пропадна.
Колкото повече, толкова повече
Доизграждането на медийната империя продължава и до днес. За новите придобивки се плащат луди пари – поне ако съдим по официалните документи в Търговския регистър. Примерно 50% от великотърновския вестник "Борба" са на цена 1 млн. евро (при положение че за осемте месеца на същата година печалбата на дружеството е 220 хиляди лева, а активите към този момент са за 700 хиляди.)
Любопитна е покупката на TV7 и вестник "Експрес" (впоследствие преименуван на "Засада") от Любомир Павлов. Тази медийна придобивка беше осъществена чрез изкупуване на компания с кипърска регистрация и анонимна собственост. Самият Цветан Василев се представя като консултант на телевизията. Освен TV7 и всекидневника сделката включва и няколко имота в София, приватизирани по времето на Стефан Софиянски. През седмицата в "отвореното си писмо" Ирена Кръстева се отрича от връзки с TV7, но към момента на покупката на телевизията тя беше директор в придобиващото дружество "Краун Медиа". За последните две години телевизията е на загуба от по около 10 млн. лева. През 2009 тя е ползвала кредити на обща стойност 10 млн. лв. от две дружества на Цветан Василев – "Фина Ц" и ТЦ ИМЕ. Впоследствие заемите са погасени, а загубата се покрива от анонимния акционер с увеличения на капитала.
Миналата година НБМГ на Ирена Кръстева купува от Петър Манджуков и телевизията BBT. Според източници на "Капитал" част от плащанията по сделката все още предстоят. Гаранция за тях е издала Корпоративна банка въпреки твърденията на Кръстева, че финансовата институция няма общо с медийната група.
Групата има косвени връзки със сайта на бившия водещ в bTV Николай Бареков – bnews. При учредяването на дружеството, собственик на домейна, повечето акции бяха записани на името на Иван Терзийски, който участва и в компания заедно с един от членовете на борда на ТВ7. Бареков и Пеевски често се появяват заедно в жълтите хроники, а сайтът на бившия телевизионен водещ следва редакционната политика на НБМГ. Бареков и съпругата му имат заем от Корпоративна банка, който е отпуснат миналата година и е обезпечен с ипотека на имот от 880 кв.м в София.
Най-мистериозна е смяната на собствеността на жълтия многотиражен седмичник "Уикенд". Фактът, макар да е потвърден от няколко източника, все още не е отразен в Търговския регистър. Единият от бившите съдружници, който не е вече във фирмата издател, е Недялко Недялков. Попитан с кого е преговарял за продажбата на дела си и кой е купувачът, той отговори: "Засега предпочитам да не коментирам." Редакционната политика и оперативното ръководство на "Уикенд" са сменени, а според журналисти тонът там се задава от Делян Пеевски. Депутатът от ДПС е и председател на учредения наскоро медиен съюз, в който влизат изданията на майка му и редица разпространителски фирми. "Уикенд" спазва същите "зони на мълчание" като останалите вестници от групата. В него никога не пише нищо лошо за Бойко Борисов и нищо лошо за Доган. Сред защитените във всички медии около КТБ личности е и прокурорът Роман Василев, който се занимава приоритетно с делата, свързани с организирана престъпност и корупция. (Работейки в тази посока, сайтът bnews роди доста комични изпълнения, като например дописка по случай рождения ден на прокурора, в която между другото се казва: "Та нали с един замах той разпъва по трима престъпници наведнъж и поставя на колене всеки бандит!")
През свързана с Цветан Василев офшорна фирма съвсем наскоро бяха купени 50% от НУРТС – дружеството, собственик на системата от телевизионни кули и предаватели, с които се излъчва сигналът на всички тв и радио канали в България. Чрез новопридобитата компания към медийния пъзел бяха включени и два от т.нар. мултиплекси, на които скоро ще се качват телевизиите, вече в дигитален формат. (За всички тези неща сме писали подробно в предни броеве.)
Независими от Корпоративна? Хм
Медиите от групата опитват да скъсат, поне формално, пъпната връв с Корпоративна банка. Според писменото изявление на Ирена Кръстева, днес изданията от НБМГ са финансово независими. Отчетите за 2008 показват, че всички те, освен телевизия BBT, са на загуба. Въпреки това в консолидирания отчет на групата се появява печалба от 13 млн. лева, която не може да бъде обяснена по официалните данни. Тя е в перо "други приходи".
Колкото до вестниците основните им приходи идват от Корпоративна банка и свързаните с нея компании. За първите четири месеца на тази година според мониторинга на TV Plan/TNS те са платили за реклама в изданията от групата близо 6 млн. лева. Това е почти 70% от всичките й рекламни приходи. Почти сто процента от рекламните бюджети на банката, които нарастват драматично от тази година са в същата група. Тук абсолютните стойности трябва да се приемат с известна условност, защото мониторинга ги изчислява "автоматично" като рекламни площи, умножени по цената от тарифата на изданията, и не отчита отстъпки и други подобни. По-важни са относителните дяловете. При 70% от приходите не може да се говори за финансова независимост от банката.
Наливането на ресурси във вестниците има две цели. Първо, за да стане възможно прекъсването на финансовата връзка с Корпоративна. Второ, да послужи като аргумент пред Комисията за защита на конкуренцията. Там неотдавна ВАЦ – издателят на "Труд" и "24 часа", заведоха иск за дъмпинг, защото изданията на НБМГ продават вестници на много ниски цени и така ги изтласкват от пазара. "Телеграф" например струва 40 стотинки, "Монитор" – 60, срещу 90 стотинки за "Труд" и "24 часа". Ако се докаже, че това е за сметка на субсидиране, вестниците на Ирена Кръстева биха подлежали на санкция.
Истината за финансовото състояние и зависимостите на НБМГ може да бъде установена. Но от сериозно ангажиран регулатор, който да проверява не просто формално, а по същество приходите и разходите на групата.
Какво правим?
Ако медиите са коректив на властта и гарант, че демокрацията работи, ситуация, в която най-тиражните вестници са впрегнати да хвалят правителството и са косвено подкрепяни от него, не може да е приемлива. Явлението на българския медиен пазар беше отбелязано с няколко доклада на чужди институции, но засега остава неадресирано по същество от правителството.
Скандалът с държавните пари в Корпоративна банка предизвика през седмицата премиерът Бойко Борисов. Той обяви, че се подготвят законови поправки, които ще задължат собствениците на медиите да се разкрият.
Прозрачността е ключова. Не само заради аргумента на Борисов, че хората трябва да знаят кой им говори, когато четат вестници или гледат телевизия. А защото, ако реалните собственици на медиите бъдат обявени, ще дойде следващия въпрос – с какви пари ги финансират.
Да обобщим. Държавата чрез фирмите си подкрепя една банка. Тя и основният й акционер подкрепят една медийна група. Тя подкрепя правителството, което в момента е на власт. То през държавните фирми подкрепя една банка… Толкова е просто, кръгло и порочно.
***
Сделката за вестниците на Петьо Блъсков
Договорът за покупката на пресгрупа "Монитор" е сключен на 12 юли 2007 г. По силата на него "Нова българска медийна група холдинг", представляван от Ирена Кръстева, се задължава да плати общо 10.7 млн. лева за дяловете от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Три от изброените дружества издават едноименните вестници, а другите две са разпространителски фирми.
Споменатата цена от 10.7 млн. лева е пакетна. Тя включва плащане на 7.8 млн. лева за дяловете от петте дружества и изплащането на натрупаните от тях задължение преди сделката в размер на 2.9 млн. лева (най-голямо от тях е задължението на "Пресмаркет" – 1.7 млн. лева). Част от цената е задържана в ескроу сметка, която позволява на купувача да прихваща възникнали стари данъчни задължения на фирмите.
Финансирането на сделката е извършено с кредит от Корпоративна търговска банка за "Нова българска медийна група", като в обезпечение фирмата учредява особен залог върху придобитите акции от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Договорът е подписан от Ирена Кръстева и носи дата 24 август 2007 г.
Окончателното приключване на сделката е точно година по-късно – на 17 юли 2008 г. Тогава става ясно, че са били открити допълнителни данъчни задължения в размер на 3.7 млн. лева, което активира клаузата за прихващане на парите от ескроу сметката. Така Ирена Кръстева доплаща на Блъсков и останалите бивши съдружници само разликата – 161 хил. лева. Освен че финансира покупката, Корпоративна банка е избрана и за обслужваща институция. За това свидетелстват пет броя платежни нареждания, с които са извършени доплащанията за придобитите дялове (вижте прикачените документи).
***
Прокуратурата не вижда проблем
През декември 2008 г. депутатът от "Атака" Митко Димитров подава сигнал в службите и прокуратурата срещу изкупуването на медии от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски. Той иска службите да проверят как със заплатите си като шеф на спортния тотализатор и заместник-министър на бедствията Ирена Кръстева и Делян Пеевски са успели да напазаруват толкова много медии.
Проверката на сигнала е възложена на Икономическа полиция. Няколко месеца по-късно – през май 2009 г., Върховната касационна прокуратура изпраща отговор до комисията "Антимафия" в парламента, с който информира депутатите, че не са налице данни за извършено престъпление или пране на пари. В отговора на прокурорите пише, че вестниците на "Нова българска медийна група" са купени с банкови кредити. Самата банка не е посочена – в писмото до депутите е умишлено закрито името на кредитора, като оправданието е, че това е банкова тайна.
Писмото от ВКП е обсъдено на кратко заседание на комисията "Антимафия" на 21 май 2009 г. Стенограмата от него е публична. Проверка на "Капитал" показа, че председателят Бойко Великов не е прочел пред депутатите самия отговор. "Извършена е проверка от Върховната касационна прокуратура. В резултат на проверката прокуратурата не е констатирала нарушения за собствеността и начина, по който тя е придобита. Така че, колеги, с това, което сме получили от Върховната касационна прокуратура предложението е да прекратим преписката", са неговите думи.

Стр. 12 – 13, 14 – 15

Начало: Четвъртък, 20 Май 2010 г. – 18:30 часа
Място: София, М3 Communications College, ул. „20 април“ № 26
Достъп: Свободен
Организатор: М3 Communications College
Отворено за медии: Да

М3 Communications College организира среща на първия български PR клуб
PR Thursday на тема:

Медиите – огледало на действителността?

Специални гости:

Люба Кулезич – журналист и публицист
Нана – водеща

Заповядайте, за да научите повече:

– Медиите – огледало на действителността?
– Медиите – манипулация на човешкото съзнание?
– Медиите – защита на определени интереси?
– Медиите – способни ли са да превърнат една лъжа в истина?

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/490

Милена ДИМИТРОВА I 2010-05-16

Сексуалната ориентация е четвъртата най-разпространена причина за дискриминация в ЕС и България

СОФИЯ, 15 май 2010 – Днес, 17 май 2010 г., 6-ят Международен ден срещу хомофобията (агресивно отрицание на хомосексуалността) и трансфобията отбелязва 20-та годишнина от решението на Генералната асамблея на Световната здравна организация (СЗО) за премахване хомосексуалността от списъка с психични заболявания от 17 май 1990 г.
Всяка година тази дата се отбелязва в над 50 страни по света. Тази година кампанията е под наслов: "Религия, хомофобия, трансфобия" като организаторите призовават религиозните лидери да осъдят хората, използващи религиозни аргументи, за да подхранват дискриминация и насилие на основата на сексуална ориентация или идентичност. Организираните дейности включват и прояви от инициативата „Целувки“ в няколко града и публикуване на световна уводна статия в медии, подкрепящи хората с различна сексуална ориентация, в редица държави.
ILGA –Europe, европейският офис на Международната асоциация на лесбийки, гейове, бисексуални, транс сексуални и интерсексуални, ще отбележи деня с организирането на публично събитие в Брюксел, за да повиши осведомеността по въпросите за правата на ЛГБТ общността. Днес Вивиан Рединг, вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по правосъдие, основни права и гражданство, ще излъчи видео послание, осъждащо хомофобията и изтъкващо плановете на ЕК за борба срещу хомофобията.
Тази година всички европейски институции са ангажирани и отправят ясното послание, че хомофобията и трансфобията не са европейски ценности. Херман ван Ромпой, председател на Европейския съвет, направи становище, че е задължение на европейските институции да работят по недискриминиращ начин. Освен това, председателят Ромпой подчерта, че принципите на недискриминация на основата на пол и сексуална ориентация са залегнали в Договора за създаване на ЕС и отличават Европа от други части на света.

Хомофобията в България
Според последното проучване на Евробарометър за възприемането на дискриминацията (http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb_special_en.htm) сексуалната ориентация е четвъртата най-разпространена причина за дискриминация в Европейския съюз, а и в България. У нас сексуалната ориентация (22%) следва след възраст (58%), увреждане (53%) и етнически произход (40%).

Все повече хора у нас търсят на правата си чрез Комисия за защита от дискриминация. „Годишно получаваме над 1000 жалби като за тази година вече сме надхвърлили 900. От една страна тенденцията е положителна, тъй като това означава, че все повече хора решават да потърсят правата си, знаят как да го направят и явно са доволни от работата на Комисията. Но от друга страна процентът на жалбите е тревожен. Това говори за агресивно поведение в обществото, което наблюдаваме от най-ранна възраст”, заяви г-жа Анели Чобанова, член на Комисията за защита от дискриминация. „Основната част от жалбите по признак „сексуална ориентация” сме получили през последните 2 години. Особено тревожно е, че един от сериозните случаи за хомофобско отношение от тази година, е от медия. А когато една медия формира стереотипи в обществото, които не са правилни, е доста притеснително, защото всички знаем за силното обществено влияние на медиите”, допълни г-жа Чобанова.

Според Радослав Стоянов, член на Българския активистки алианс и член на журито на журналистическия конкурс на ЕК „За различността. Против дискриминацията” през последните 2 години, дискриминацията по признак „сексуална ориентация” се проявява най-вече на ежедневно ниво. „Днес вече имаме закони и специализирани институции като Комисията за защита от дискриминация, които ни пазят от враждебното и несправедливо отношение на работното място, в училището или на опашката в магазина. Но по-страшната нетолерантност все още остава незасегната – нетолерантността в собствения ти дом. Никой освен теб самия – ако си достатъчно еманципиран и психологически силен – не може да те защити ефективно от моралния тормоз на предразсъдъците на близки и познати. А този тормоз понякога може да има страховити, фатални последствия, особено за крехки и чувствителни личности като тийнейджърите. Другото страшно място на развихряне на негативизма спрямо ЛГБТ хората са държавните институции и политическите кръгове. Едно е съседът от горния етаж да те квалифицира като „ненормален” или дори „негоден” като личност, но когато това направят премиерът или някой министър във вечерните новини пред милионна аудитория, то тогава последствията са страховити. Политическата подкрепа към ЛГБТ хората у нас е плаха, почти невидима. Това е вторият най-страшен проблем”.

„Парадоксално е, че според много по-възрастни членове на ЛГБТ общността нагласите след края на 20 в. у нас са се променили в негативна посока, макар и не драстично. Макар хомо- и бисексуалността, а също и транссексуалността, да не са приемани по традиция у нас, с повишаването на видимостта на ЛГБТ общността през последните 10 години се повиши и нетолерантността. Отдавам това на влиянието на медиите, които през тези 10 години бяха и продължават да бъдат преобладаващо (но не изцяло) негативни по тази тема. По-голямата видимост на определени, превърнали се в стереотипни образи от публичното пространство, повиши и достигането на негативни послания до хората през медиите. Ето как, според мен, се стигна до тази парадоксална „крачка назад”. През последните 3 години се забелязва отлив от тази тенденция, но и той не е правилен – толерантността минава през погрешното разбиране за това, че „всеки има право на избор” (а сексуалната ориентация не е избор) или пък че трябва „да сме европейци” и „да мислим като хора от 21 век” (тоест, че трябва да сме толерантни само защото това се очаква от нас). Тези подходи към толерантността водят до некачествена, даже крехка толерантност. Толерантността трябва да е продукт на информираност, на разбиране, на съгласие, а не на компромис или съобразяване с помпозни понятия за ценности и прогресивно мислене. За да си толерантен не е непременно нужно да мислиш прогресивно. Нужно е просто да мислиш. И да си отворен към опознаването на различното, за да можеш да го разбереш, преди да го отхвърлиш с лека ръка”, допълни Радослав Стоянов.

Кампанията „За различността. Против дискриминацията”
От 2003 г. Генералната дирекция по заетост, социални въпроси и равни възможности към Европейската комисия провежда общоевропейска кампания за борба с дискриминацията основана на расова или етническа принадлежност, религия или вяра, физическо увреждане, възраст или сексуална ориентация. Информационната кампания „За различността. Против дискриминацията” популяризира положителните ефекти от разнообразието и предоставя информация относно законите срещу дискриминацията валидни в целия Европейски съюз. Много от дейностите включени в кампанията се организират на национално и местно ниво във всяка страна-членка на ЕС, с подкрепата на европейските институции. Те включват партньорства при организиране на национални събития, връзки с медиите, производство и разпространение на материали на кампанията на 23 езика и организиране на журналистически конкурс.
Посетете страницата на кампанията: www.stop-discrimination.info
Можете да изпратите своята статия по проблемите на дискриминацията и да спечелите до 5000 евро: http://journalistaward.stop-discrimination.info/

в. Новините днес | 2010-05-13 

Изкушението да демонстрираш на всичките си конкуренти от занаята, че си на "ти" със Самия Премиер

Наскоро разговарях с една студентка от факултета по журналистика. Винаги съм се чудел какво точно учат в този факултет, за това надълго и нашироко я разпитвах за различните учебни дисциплини, в които се каляват бъдещите рицари на перото.
Но за мое удивление се оказа, че във факултета не се преподава най-важното нещо в професията -как да направиш интервю с министър-председател. Познавам журналисти, за които интервюто с премиер е венецът в кариерата им, фойерверкът на професионалните им мечти, оргазмът на егото им. А никой в университета не ги учи как да се подходи към този свещен акт.
Това е огромен пропуск и велика загуба за българската журналистика. Не можем да оставяме репортерите да импровизират в сюблимния момент на кариерата си. Трябва да систематизираме знанията и опита на онези херои, които вече са извървели страшния, но славен път на премиерските интервюта.
Затова аз си поставих за цел да изчета всички образци в жанра и да формулирам общите принципи.
Преди всичко репортерът, пристъпил тежките порти на Министерския съвет трябва да знае, че интервюто с министър-председателя е тайнство и към него трябва да се подходи с религиозно смирение. Самият премиер най-често се изживява като месия и това е обяснимо, като се има предвид, че е обграден с хора, които от сутрин до вечер го уверяват в божествения му произход.
Задължително е журналистът да е облечен в костюм, за дамите – пола до коляното. Сексуални волности са позволени едва след края на интервюто. И така – поздравете учтиво, благодарете за оказаната ви чест, изкажете дълбока признателност за това, че премиерът е отделил минути от безценното си време за това интервю, включете диктофончето и започвайте.
Първата дилема, пред която са изправени повечето интервюиращи, е дали да говорят на "вие", или на "ти". Журналистическият етикет повелява да се говори на "вие" от уважение към институцията. Но от друга страна изкушението да демонстрираш на всичките си конкуренти от занаята, че си на "ти" със Самия Премиер, с Шефа На Всички Неща, е огромно. И мнозина по-комплексирани представители на професията, мечтаещи от деца да бъдат погалени по послушната главица от Някой Важен, решават да говорят на " ти". Демек – аз съм супергъст с тоя, от който треперите бе, колеги бледи…
Не препоръчвам такова поведение, защото правителствата се сменят, а министър-председателите са злопаметни по природа и следващият едва ли ще ви прости тая възторжена фамилиарност, в която се къпете сега. Така че подобре карайте на "вие" и подтиснете някак нагона си да сте първия до Първия.
Особено важно е още в самото начало на интервюто да заявите безрезервната си подкрепа и любов към правителството и най-вече към неговия лидер. По-простодушните журналисти го правят в прав текст: господин премиер, обичам Ви. Но лисиците в занаята успяват да създадат това усещане завоалирано, посредством подходящи въпроси, предани погледи и сподавени въздишки. Добър подход е да речем този:
- Господин премиер, свидетели сме на огромните усилия, които полагате за да се справите с тежкото наследство от предишния кабинет. Толкова страшна ли е ситуацията наистина?
Така зададеният въпрос дава възможност на интервюирания да се постави в светлината на трагичен герой и да обрисува апока-липтичния декор в момента на излизането Му на сцената на историята. Държавата дълги години е била в лапите на Злото, но сега най-после има шанс за спасение, защото се е появил самоотвержен държавник като него. От отговора му трябва да стане ясно, че битката ще е тежка и продължителна, защото лошите не спят.
След като ледовете на недоверието към медиите са разтопени, идва време да забиете следващия си журналистически пирон, като ловко прехвърлите разговора в сферата на интимното:
- В личен план какво ви даде и какво ви отне властта? Тук интервюираният се усмихва горчиво. Нищо не ми е дала, само ми отне, казва той и тъжно обрисува картината на човек, жертвал личния си живот заради Отечеството. Преди е живеел нормално, а сега няма време за приятелите си, за семейството си, но той е готов да носи кръста си, без да се оплаква.
В тази ситуация добрият журналист трябва с мимики и погледи да изрази огромното си съчувствие към съсипания личен живот на завалията и ловко да премине към следващия си репортерски удар:
- Но хората сякаш не оценяват стореното от Вас… Рейтингът ви сякаш е поспаднал…
Изключително важна в този въпрос е думичката "сякаш". Тя е ясен сигнал към премиера, че и вие се отнасяте към рейтингите подозрително и им вярвате само когато растат. Това "сякаш" ще накара министър-председателя да гледа на вас не като на враг, а като на съмишленик и ще изтръгне от него признанието, че рейтингите не го интересуват и никога не ги чете. (Айде бе! Верно?) Това в скобите никога не го казвайте на глас, а най-добре е изобщо да не си го помисляте.
Сега идва най-сложният момент в интервюто. Моментът на "неудобните" въпроси. Поставям ги в кавичка, защото те в никакъв случай не трябва да са неудобни, а само да изглеждат така. Тези въпроси ще ви създадат имиджа на непримирим търсач на истината в очите на журналистическата гилдия. Но неудобството в тях трябва да е много премерено, за да не си отрежете завинаги пътя към следващи премиерски интервюта. Недопустими са въпроси от сорта: "Кои ваши роднини са печелили държавна поръчка напоследък?", "С какви пари купихте новата си къща?", "Колко струва образованието на децата ви в Кембридж?", "Как ще коментирате слуховете, че имате сексуална връзка с фолкпевицата Х?" Изхвърлете от съзнанието си подобни въпроси и задайте нещо "неудобно" от сорта:
- Защо въпреки обвиненията Ви, няма нито един осъден министър от предишното управление? Тук е моментът в скоби да опишете реакцията на премиера. Напишете нещо такова: (Премиерът за миг потъва в себе си, в дълбокия му поглед се чете огорчение, лицето му помръква. Мълчи няколко секунди. Когато проговаря, гласът му звучи ня-как тихо, но твърдо и решител-но).
Аз не съм съдия, казва той. Дал съм на прокуратурата сто-тици сигнали за престъпления и злоупотреби с власт. Защо няма осъдени – питайте тях… Сега трябва да проявите нечовешка смелост и да отперите следващия "неудобен" въпрос- констатация:
- Опозицията твърди, че по висшите етажи на властта има корупция… Този въпрос отприщва любимия на премиера гняв, известен в психологията като синдрома "да вадиш нож на умряло куче". Те ли ще ми говорят за корупция, развиква се той. Те ли? Как не ги е срам! Ами ако бяха прави, хората щяха да изберат тях. Но те избраха мен, значи
аз съм прав и това, което ви казвам, е чистата истина, нали така?
- Така е, наистина – отговаря добрият журналист, забравил, че журналистът трябва да задава въпроси, а не да отговаря. Но от друга страна, да се съгласиш с министър-председателя е голям кеф и тая възможност не е за изпускане. За да разведри обстановката, пък и за да хвърли малко приятна кал върху колегите си, репортерът задава следният правилен въпрос:
- Как гледате на злонамерените критики от някои медии, които постоянно ви критикуват безпричинно?
Премиерът се усмихва насилено. Хич не му е весело, но някаква лелка от пиар-отдела му е казала, че трябва да се прави на широко скроен, когато го критикуват.
Да са живи и здрави, казва през зъби широкоскроеният премиер. Свикнал съм да бъда атакуван. (От кого бе? Кога са те атакували?) Отново напомням това в скобите никога не да не го казвате на глас, ако искате да останете в професията.
Идва ред за финала на интер-вюто. Класиката гласи, че трябва да го завършите с:
- Какво ще пожелаете на българите? Този въпрос дава възможност на министър-председателя да прояви вродената си доброта и бащинска загриженост към нацията. Да ги увери, че той мисли за тях, въпреки че живее в палат, а те се пържат в ада на панелките си и са ежедневно унижавани от държавната администрация. Българите трябва да повярват в себе си, казва той. Тъпо клишенце, родено от бедната фантазия на пиар-лелката, но пък кво – върши работа.
Премиерът завършва интервюто усмихнат. Журналистът -още по-усмихнат. Направо ухилен. Като ряпа, субсидирана от европейските фондове за земеделие. Сега му предстои жестокия интелектуален напън да измисли заглавие на интервюто си.
Добри варианти са "Аз съм един от вас" или пък "Да вярваме в себе си". Както вече казах, след приключването на разговора са позволени и някои сексуални волности, но само ако премиерът си поиска. Особено важно е по време на секса нито за миг да не забравяте за разликата в общественото положение между двама ви и да не си позволявате недопустими волности. Майсторите в жанра препоръчват едно кротко, изпълнено с респект към инсти-туциите фелацио. След него благодарете за оказаната ви чест и светкавично се изнесете от кабинета, за да може министър-председателят отново да се заеме с неотложните си държавнически дела.
Успех!

Стр. 10

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА I Яница МАРИНОВА, Георги МАРЧЕВ I 2010-04-30

ДОСИЕ:
ГЕОРГИ ТОШЕВ не е искал да се занимава с журналистика, но вече 20 години от живота му протичат така. Той е един от създателите на в. „24 часа”, но сега не одобрява езикът и поведението на жълтите издания. Един от основоположниците на в. „Дневник” и в. „Капитал”. Бил е всякакъв журналист – и спортен, и икономически… Най-известни обаче са телевизионните му изяви. Той е част от риалити форматите „Биг брадър” 1, „Островът на изкушението”, „Мюзик айдъл” 2. Прави документални филми за БНТ, BBC Лондон и CNN. Най-известен за българската аудитория остава като водещ на документалната поредица „Другата България”. В момента е главен редактор на сп. „Макс”.

"Съвременната журналистика преминава през личните истории", каза създателят на "Другата България" Георги Тошев пред студенти по журналистика от УНСС. Според него е минало времето на безпристрастната журналистика и е дошла чувствителната, която трябва да има сетивата да улавя процесите, да поднася интелигентно информацията. "Най-трудно е, когато знаеш истината, но нямаш доказателства", допълни журналистът.

"Днес е трудно да намериш издание, в което да не прозира икономика. Всичко е икономика, след това идва политиката", категорично отсече Георги Тошев. За водещия на „Непознатите” в глобален мащаб бизнес новините са тези, които определят облика на изданието, а у нас са битовите и политическите.

"Големият проблем у нас е липсата на репортажи, конструирани на основата на лична история,

защото майсторството е да представиш бизнес казус през личната история", допълни той. Според него икономическите новини се представят скучно, което ги прави неразбираеми за по-голямата част от аудиторията.

"Българските медии си служат с 150 езикови конструкции и с не повече от 50 думи - това е тотална бедност", с отчаяние коментира статистиката журналистът. За него, например, британските медии не могат да си позволят неграмотността и некомпетентността на българските журналисти. "Освен да да информира и разчувства, медията все пак трябва да те кара да мислиш и да образова", заяви Георги Тошев.

„Журналистиката е трудна, но сигурна битка, в която

няма неудобни въпроси, а има умни отговори”,

сподели опитният журналист. За Тошев, когато текстовете се поправят на смислово ниво от интервюирания, значи някой крие истината. „Затова никога не давайте предварително въпросите си, а само темите на разговора”, посъветва водещият.

"Най-важният въпрос е "Как", а не "Защо", каза журналистът. Според него така си гарантираш отключването на емоционалната памет на човека. "А

отключиш ли емоцията у събеседника си, ти вече си разплел неговата история",

сподели той. Най-разчувстващият филм, който е правил в "Непознатите", е с Мариус Куркински, който разкрива душата си и истините за живота си в един от трудните моменти- смъртта на майка му.

Снимка: МИНКО ЧЕРНЕВ

Оригинална публикация