БНТ, Новини в 20.00 часа | 11.09.2012

Днес в БНТ беше обявено учредяването на годишните награди за журналистика Валя Крушкина. Наградите са създадени от фонда на нейно име, от роднини, приятели и колеги на Валя, от различни медии. Символично всичко това се случи на рождения ден на Валя.
Репортер: Днес всички мислим за Валя така, все едно е с нас и още чуваме гласа и. Зад наградата за журналистика остава Валя с проблемите на хората Спомняме си я от различни месата на България с репортажи, които на първо място поставяше човека.
Добрина Чешмеджиева: Валя беше журналист, преди всичко и това не е свързано с някаква марка, за нея това беше важно, кой какво ценно е направил.
Репортер: Търсена, обичана и пряма. Казваше че трябва да направи репортажа така, че да я разберат и бабите в селата. Помагаше на всички с каквото може. Не оставяше и младите колеги.
Вирджиния Славчева: Валя беше човека, който първи, дойдеше ли млад репортер или млад човек в редакцията, някак си се надушваха. Тя винаги успяваше около нея се въртяха младите хора.
Репортер: Имаше притегателна сила, чувство за хумор и надежда, с които печелеше. Е нейната сметка останаха 92 000 лева и по нейно желание ще бъдат дарени на болни деца. А наградата от фонда е да насърчава смелата българска журналистика.
Валери Тодоров: През последните години благодарение на медиите се създаде една такава инерция към благотворителност. Българите отвориха сърцата си, преодоляха съмненията, колебанията и аз вярвам, че благотворителността е една обща кауза, която ще помага всички ние да се чувстваме граждани, личности, част от една обща кауза.
Репортер: Ще има и една голяма награда за специален репортаж, който решава и преобръща проблемите на хората. Така както ги приемаше Валя и се бореше за тях. Всяка сутрин тя идваше на работа и купуваше гевреци, за да има за всички и след това отиваше на снимки. Такава ще я запомним.

БНТ, Новини в 12.00 часа | 11.09.2012

Фонд „Валя Крушкина” учредява годишни награди за журналистика днес – в деня, в който Валя щеше да празнува рождения си ден. Наградите Валя Крушкина – журналистика за хората ще се присъждат за журналисти от печатни, електронни, онлайн медии и за млади колеги, които приемат проблемите на хората като свои лични – така, както правеше Валя. От днес до 15 октомври всеки може да номинира материал, показващ силата на журналистиката да търси и решава проблемите на българина. Фонд „Валя Крушкина” е създаден на 1 септември от роднини, приятели и колеги на Валя и е част от Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Основните му цели са да подпомага лечението на онкоболни деца и да насърчава родната журналистика с човешко лице. Годишните награди за журналистика в памет на Валя, която ни напусна през юни, са създадени с надеждата, че медиите у нас ще се обединят в подкрепа на каузата на обективната журналистика, с отношение и толерантност към проблемите на обществото и хората. Подробности за фонда и журналистическите награди можете да намерите на… сега ще видите изписано на екрана – www.rabotilnicata.bg.

"70 години! Някога ми се струваха страшно много, но сега, когато ги навърших толкова неусетно – вече не. Когато бях много млада, се питах какво изпитват възрастните, когато са наясно, че смъртта върви по петите им. Вече имам отговора на този въпрос, но мисля, че за всеки човек той е различен." Това сподели нашата колежка, сътрудничката ни Янка Масленска, отбелязвайки своя юбилей в редакцията на "Втора младост". Използвах повода колежката да ми разкаже повече за себе си. "… Отпразнувах своя 70 рожден ден с малко тъга – започна Янка Масленска, – с чувството, че той се отнася за някой друг…" Родила се е в жарък юлски ден в село Радювене, Ловешко. Майка й жънала през целия ден на нивата, а вечерта се появила Янка – третото момиче в семейството. Баща й, който очаквал син – наследник, не се зарадвал, на момичетата се давало зестра – земя, гори. Зарадвала се само 8-годишната й сестричка, която я разнасяла из къщи. По-късно се появило и братчето. Трите сестри и братът били ученолюбиви и всички завършили висше образование. Винаги поддържали прекрасни отношения помежду си и заедно отпразнували юбилея на Янка. Едната й сестра е професор д-р на филологическите науки. Когато била преподавателка в Хавана, Куба, всички й отишли на гости, а когато Янка заминала за Коми, развела цялото си семейство из Москва и Ленинград. Но се случило така, че когато бащата умирал от рак на белите дробове, само Янка била до него. Било топъл зимен ден, той я извикал да седне до него, дълго държал ръката й, а после неочаквано казал: "Имам голям грях към тебе, дъще, когато ти се роди, не те исках, защото си момиче. А ти най-много се грижеше за нас с майка ти." Думи за прошка, след което възрастният човек издъхнал. Как станах журналистка? В трето отделение учителката им дала съчинение на тема "Какъв искам да стана". Било по време на образуване на ТКЗС-та и хората говорели как тракторите ще орат нивите, а комбайни ще жънат житата, но никой още не бил виждал тези чудни машини. И всички от класа написали, че ще станат трактористи и комбайнери, а Янка след дълго колебание решила, че ще бъде учителка, защото само тази професия й харесвала. Но като гимназистка в Ловеч станала дописник на окръжния вестник "Заря на комунизма". Неговият първи главен редактор Христо Хараланов помолил учителката им по литература-учениците, които могат да пишат, да сътрудничат на вестника. "Аз не чаках покана -спомня си Янка Масленска, – тъкмо се бях възмутила от формализма в комсомолската учебна година, в която изучавахме политически теми. Лекторите ни бяха по-големите ученици, които четяха нещо от книжките си, докато всички говореха и се смееха. Критичната ми статия се появи във вестника без поправки и разтревожи ония, които участваха в този формализъм. Започнах да изпращам дописки и мислех да се пробвам в журналистиката. Обаче главният редактор ме убеди да запиша българска филология, защото давала по-широки възможности за работа." Когато завършила образованието си, се върнала в окръжния вестник. Но се оказало, че е лесно да пишеш, когато си извън вестника, а е много по-трудно да пишеш по актуални теми, когато не си компетентен. Пролетта на 1969 г. била сушава и се получили спешни директиви в ТКЗС-та да компенсират с други култури, защото житото и царевицата загиват. Изпратили Янка в едно кооперативно стопанство да провери какво правят по компенсациите. Председателят бил млад и много амбициозен човек, който й нахвърлил няколко цифри за новите култури, които са засели, и си отишъл. Останала сама, колежката не можела да прецени дали добре, или зле се справят, а нямало кого да попита. И на летучката останала като попарена. Друг път я изпратили да провери как върви жътвата в с. Горско Сливово. Редакцията нямала кола и използвала такси. А таксиметровият шофьор сякаш бил роден за журналист. Като отишли на полето, той провел разговорите с комбайнери, бригадири, кооператори. Намирал многобройни кусури във всичко, а тя само записвала. Получил се критичен материал, затова как се разпилява зърното, как не се води точна статистика колко декари са ожънати и.т.н., която отпечатали на първа страница. "На другия ден, след като го прочитат в Горско Сливово, пристигат в редакцията, но търсят не мен, макар че моето име стои под материала, а мъжа, който ги разпитвал. Оказа се, че те били първенци в района си, а ние ги критикуваме… С една дума, повече от година минах през сито и решето, докато улуча вярната пътека. Бях най-млада в редакцията, но по онова време младите не ги галеха с перо. Учех се от собствените си грешки, стъпка по стъпка усвоявах професията. Обичам да се срещам и разговарям с интересни хора, да проучвам интересни съдби, ровех се в исторически материали, участвах в конкурси. На 32 години, неочаквано дори за мен самата, получих признание – наградиха ме с орден "Кирил и Методий"-Н степен. Отделът, който водех, беше винаги на първо място по отличени материали, по брой публикации, както и по нови автори – по тези показатели се водеше съревнование в редакцията. Но след една петилетка работата вече не ме удовлетворяваше." Решила да запише задочна аспирантура. Едно ново огромно натоварване. Изпити, които трябва да се издържат с отличие, две деца в семейството, работа във вестника. Да се защити дисертация се изисква огромна самодисциплина. Работила върху историческа тема, която защитава успешно, но вече била преминала възрастта, да се развива в тази насока. "Научният ми ръководител проф. Петър Остоич ме убеди да не постъпвам на работа в научен институт. Така си останах в журналистиката. Реших да замина в тогавашната АССР Коми, където на работа беше съпругът ми. Там постъпих в издавания местен български вестник "Знаме на дружбата". Вестникът се печаташе в с. Кослан, съседно на Усогорск, който си беше един българо-руски град. А печатницата беше разположена в бивша черква. Когато за първи път поех дежурството по брой, неясно по какви причини в печатницата жените ме приеха много хладно. В 10 часа се събраха на чай, а мен никой не ме покани. Пиеха чая с едни курабийки, които купуваха от магазините, вероятно правени преди година – твърди като камък. На следващото дежурство измайсторих кейк и вита баница и ги поканих. За трите години, които работихме заедно, така се сприятелихме, че се разделихме със сълзи, отрупвайки ме с подаръци." Върнала се обратно в Ловеч през 1988 г., когато той бил вече областен град. Старият вестник "Зора на комунизма" вече не съществувал, а на негово място се появил областният "Народен глас", който продължил и след политическите промени през 1989 г. Но след идването на СДС на власт един зам. областен управител наредил парите на вестника да бъдат приведени в републиканския бюджет. А това всъщност не били държавни субсидии, а парите на абонатите. "Три години водих съдебни битки – спомня си Янка Масленска, – само аз лично се занимавах с този въпрос – и ни върнаха парите, но инфлацията беше ги изяла и от всекидневник вестникът се превърна в седмичник. И когато оглавих този вестник, ми се наложи да бъда същевременно и мениджър. Трябваше непрекъснато да търся пари, за да може да излезе следващият брой. Веднъж печатницата ни заплаши, че няма да извърти броя, тъй като не бяхме платили предишните. Както седях отчаяна на бюрото си, влезе един непознат мъж и каза: "Аз съм Майкъл Капустин. Осведомиха ме, че вашият вестник е най-сериозният и реших да рекламирам тук." Остави ни над един милион лева за 6 страници, които всъщност не бяха рекламни. По-късно, когато го съдиха за пирамидата, ми стана жал за него." Янка Масленска се простила с журналистиката на 58 години с голямо разочарование, понеже в тази професия вече не се спазвали никакви етични норми. Колегите се интересували само от сензации, скандали, ровели в мръсното бельо на хората. Героите на деня станали бандити и крадци, далавераджии, само защото имали пари. Затова години не написала нито ред. Едва когато отново се появили нормални вестници, започнала да им сътрудничи. Заедно със съпруга си журналистката сега живее в неговото родно Галиче. Имат син и дъщеря и трима внуци. Навремето родителите на съпруга й построили огромна къща, за да живеят в нея и двете им деца, но след като починали, години наред тя останала празна. "Галиче е голямо село – разказва Янка, – все още има училище с гимназия, но духовен живот няма, за разлика от моето родно село Радювене, Ловешко. Там всеки вторник читалищният салон е пълен. Дните си прекарвам в труд – работата на село е като отворена чешма. Дружа с интелигентни хора. Две години бях председател на клуба на пенсионерите и всички отчитат, че това е било най-интересното време. Провеждахме срещи с писатели, поети, журналисти, посещавахме интересни исторически места, организирахме весели празници, но на нашия кмет феодал това не му хареса" – завърши разказа си Янка. А ние вдигнахме наздравица за юбилярката, пожелавайки й все така да бъде сърцата журналистка.

Стр. 4 

ФМД  | 17.08.2012

Ако сте на възраст до 35 г. и сте отразявали теми и въпроси, важни за Европейския съюз, можете да кандидатствате за наградата за млади журналисти, която ще бъде присъдена от Информационното бюро на Европейския парламент в България.

 в. Жълт Труд | Таня ПУШКОВА | 25.07.2012

 През 2007-а бургаският разследващ журналист Асен Йорданов, син на именития поет Недялко Йорданов, е нападнат с нож и бухалки от мутри пред дома си в Бургас. Кои са хората, дето искат да му затворят устата, може да се гадае, защото много са засегнатите от негови публикации – от редови митничари до местни и национални политици, облажили се със злоупотреби. В тази връзка журналистът казва: "Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия."

Дълги години Асен Йорданов е кореспондент на столични вестници, а сега е собственик и редактор на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" , партньор на Wikileaks Асен завършва българска филология, но не вижда своята перспектива в тогавашното социалистическо време и напуска Бургас. Прави си бивак край едно запуснато странджанско село." Това бе своеобразна вътрешна емиграция към природата. На 24 години бях стигнал до идеята, че животът в това общество, обречено само по себе си, посвещаването на материални ценности е безсмислено и реших да построя съществуването си върху друга ценностна система – да оцелявам сред природата. Живях в планината в продължение на 5 години. Единствената връзка със света беше една каруца, която веднъж в седмицата идваше в този джендем, носейки хляб и стоки от първа необходимост", връща се назад във времето журналистът.
 

Фондация "Медийна демокрация" I 2.07.2012

За свободата на словото, медийните войни и натиска върху журналистите с доц. Орлин Спасов разговаря д-р Тодор П. Тодоров, сп. "Обектив"

БГНЕС I 25.06.2012

Някой вмени на журналистиката, че е обслужващ персонал, а някой вмени на пиарите, че са просто гара разпределителна за средства, а не хора, които се занимават с комуникация. Това каза Арман Бабикян, специалист по политически маркетинг и пиар за БГНЕС.

Според него обаче границата между журналистика и пиар не се размива днес, тъй като ясна е каква е задачата на всяка една от двете професии. "По-скоро се случва нещо много тъжно и в двете професии по отделно. Журналистиката е призвана, все пак да има, освен търговски успех на съответните издания, има и сериозен обществен ангажимент, свързан с обществения интерес, с обществения морал, ако щете. Докато при пиара това е по-скоро отделен занаят свързан не толкова с обществения интерес, не е делегиран по този начин в публичното съзнание. Въпреки това има криза и в двете професии.

"Това, което силно се забелязва е, че голяма част от медиите работят като платени поддръжници на някои политици като обясняват на клиентите си, че това е пиар и под клиентите им разбирам политиците или определени корпоративни кръгове", каза Бабикян. Според него медиите не работят като пиари на определени политици, защото те не могат да правят това. Експертът обаче е категоричен, че тук не трябва самите медии да бъдат сочени като самостоятелни виновници, защото много често това е продиктувано от собствениците на тези медии. "Говорим за търговия с влияние, само че под формата на това: аз ще ти помогна с моите медии, а ти ще ми се отблагодариш със… Това е упражнение доста далеч от професията пиар, общо взето преди 22 години се наричаше отдел "Пропаганда и агитация" на БКП", направи сравнение Бабикян.

Той е категоричен, че и с просто око може да се види как определени медии доизглаждат образа на определени политици. "То ясно се вижда как винаги се пише за Цветан Цветанов, как винаги се пише за Борисов, как се пише от известно време за Кунева, как се пише за определени министри и хора на добри позиции в политическия елит на страната. Това се вижда с невъоръжено око, вижда се и кои издания го правят и кои медии", заяви пиарът. Според него обаче, "лустросването на политиците по този начин никога не е давало добри резултати". Но политиците бързо забравят този урок. "Такива процеси имаше и във времената, когато Иван Костов беше министър – председател, подобни процеси, в по-мека, но достатъчно настойчива форма имаше и по времето на Симеон Сакскобургготски, след това по времето на Тройната коалиция. Не е новина това. Може би сега е в малко по-крещящи тонове картината, малко по-чалга измерение има цялото упражнение, малко по-безкритично и нахалост се хвали. Просто защото е разпредено да се хвали", определи ситуацията днес той. Според него днес "малко повече се обръща внимание на въпроса колко, отколкото на въпроса как да бъде хвален някой от поръчаните за хвалене политици".

Оригинална публикация 

сп. Образование и специализация в чужбина | Ивайло ГАНЧЕВ | 16.06.2012

КАКВО ИСКАТЕ ДА УЧИТЕ И КАКВО ДА РАБОТИТЕ?

Медиите, като една обширна обществена област, дават възможност за практикуване на много професии и възможност за реализация на хора с най-различни дипломи за висше образование. Най-общо казано, човек, с интереси в медийните науки – журналистика и връзките с обществеността (т.нар. PR) може да работи в медия (или с медия), както и като връзка между организации от най-различен вид и медиите. А сега към подробностите. Какво искате да учите и какво да работите понякога са в пряка и неотменима зависимост – ако искате да бъдете лекар трябва да учите медицина, ако искате да бъдете юрист – учите право, за инженер – инженерна програма. В конкретния случай, когато става дума за журналистика и медийни науки, трябва да знаете, че упражняването на професии в тази сфера е възможно и става с най-различни дипломи, че и без тях. Все пак има позиции, за които подготвеният специалист с точната диплома винаги ще бъде предпочетен. Преди да отидем към академичното, нека посочим, образно казано и в един по-общ план, за коя професиите, свързани с медиите, какво е добре да учите и къде можете да очаквате да се реализирате.
Веднъж изясните ли си какво искате да работите, лесно ще изберете и какво да учите. Обратното също е възможно – изберете ли какво ви се учи, ще си изясните и коя професия е за вас в процеса на обучение, практика, специализация или дори след завършване. Не правете обаче грешката да учите нещо без да сте сигурни дали знаете какво ви се работи и защо изобщо учите това.

ЗАЩО КЪМ РАБОТА В МЕДИИТЕ ИМА МНОГО ПЪТИЩА?

Медиите имат своето сериозно лице, както и развлекателно такова. Очевидно е, че в развлекателното си амплоа медиите са достъпни за хора с най-различен образователен ценз от най-ерудираните и тясно специализирани, до слабо образовани и без какъвто и да е опит. Водещ на предаване по телевизията или радиото може да стане всяка публична личност с приятна визия и без осезаеми проблеми с говора. В зависимост от типа предаване трябва да се прави ясно разграничение между сериозната журналистика и воденето на забавно предаване. Във втория случаи не е нужно да учите журналистика, а да бъдете известен и актуален, в първия обаче – без висше образование и медийни познания няма как да се справите.

КОЙ Е ВАШИЯТ ПЪТ? ЗА КАКВИ ХОРА СА ТЕЗИ СПЕЦИАЛНОСТИ?

След като вече изяснихме, че има много пътища за реализация в медиите, ред е да погледнем към индивидуалното, личното решение. Нека на първо време още веднъж да разграничим двете основни направления, под които разглеждаме темата, а именно: журналистика и връзки с обществеността. В таблицата отгоре показахме какво, най-общо казано, различава тези сходни и в академичен, и в професионален аспект области, а сега е моментът да погледнем на въпроса откъм един по-тесен образователен ъгъл, защото те освен сходства имат и различия.

ЖУРНАЛИСТИКА

Какво всъщност е журналистика? По дефиниция това е събиране, анализиране, интерпретиране и представяне на информация, новини, актуални събития и т.н. чрез различни жанрове и похвати, и различни канали за масова информация.
Като академична специалност журналистиката се позиционира в различни факултети и под различни академични направления. По естеството и методите си тя е хуманитарна специалност, което я изважда от социалните науки, с които има много допирни точки.
У нас и в чужбина има съответната академична специалност с различни варианти за по-тясна специализация на ниво бакалавър или магистър (вижте таблиците нататък). В България висшите училища предлагат обучение до бакалавърска степен по специалност Журналистика, Журналистика и масови комуникации/ медии. Това е обичайното наименование на специалностите. За магистърска степен реални варианти за разнообразни специализации има само в СУ "Св. Климент Охридски". Диплома по специалност Българска филология също се признава и изисква от работодателите като условие за заемане на позиция като журналист.
Журналистите трябва да умеят да се изразяват грамотно и умело (писмено, говоримо), да имат широка обща култура, активна гражданска позиция, интереси в различни области, желание и умение за проучване, събиране, анализиране и представяне на новини и информация относно обществено значими събития. Все повече се говори за една особена част от журналистическата професия – етиката. Почтеността на журналистите има фундаментално значение изобщо за смисъла на тази работа. Медиите са наричани "четвъртата власт", тъй като възможността им да формират общественото мнение е безусловна и голяма, от което пък трябва да произтича голяма отговорност, за което именно журналистическата етика е особено важна.

ВРЪЗКИ с ОБЩЕСТВЕНОСТТА/ PR

Както е видно от името й, това е специалност, която трябва да подготвя кадри, които отговарят за връзката между дадена институция и обществото, която връзка най-често минава през медиите. Специалност Връзки с обществеността или PR (Public Relations) има допирни точки както с журналистиката и масовите комуникации, така и с функционирането на дадена организация или институция като административен или бизнес субект, което я прави в по-голяма степен бизнес ориентирана, сравнено с журналистиката. Специалистът no PR трябва да има познания върху това как функционират медиите, но и върху това какво произтича от взаимодействието между тях и институцията, чиито интереси защитават.
В образованието на PR специалистите е заложено да се изучава по нещо от маркетинг и мениджмънт, което липсва при специалност журналистика. Обичайна практика е журналисти да се преквалифицират като PR-u, обратното е по-рядко срещано. Тази специалност често се предлага в бизнес факултетите на висшите училища и има конкретни специализации според различните бизнес нужди. Владеенето на чужди езици е съществен момент за качественото обучение и особено за професионалното развитие в тази област.
В далеч по-практично ориентираните чуждестранни висши училища се предлага и специалност Журналистика и връзки с обществеността, което прави студентите дипломно квалифицирани за реализация и в двете области.

КАКВО СЕ ИЗУЧАВА В ДВЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ?

Взимаме произволно избрана програма по Журналистика в британско висше училище като пример какво се изучава:

Първа година

• Academic Practice
• News Writing
• News Reporting and Production
• History of Journalism
• Radio Journalism
• UK, European and Global Institutions Втора година
• Crime and Courts in the News
• Data Gathering for Journalists
• Video Journalism
• Reporting UK Local Government
• Magazine Journalism
• Theories of Journalism Трета година
• Online Entrepreneurship
• Law and the Media
• Major Group Journalism Project
• Analysis of Work Experience
• Journalism Dissertation

Правим същото за специалност PR: Първа година

• Public Relations Theory and Practice
• Management and Organisational Behaviour
• Introduction to Communication Theory
• Fundamentals of Business and Academic Research
• Effective Writing and Presentation Skills
• Stage One Elective Втора година
• Public Relations in Context
• Public Relations Concepts and Cases
• Social Influence in Context
• Research Methods
• Broadcast Media Training
• Career Preparation
• Public Relations Management Трета година
• Public Relations Consultancy
• Public Affairs
• Internal Corporate Communication
• Applied Communication
• Editorial Management
• Dissertation
• Stage 2 elective

КАНДИДАТСТВАНЕ

Кандидатстването за тези специалности у нас става с вътрешни изпити и тестове на съответното висше училище или по документи. В чуждестранните университети за тези специалности се кандидатства основно по документи и не трябва да се очакват някакви особености или други изисквания.

СТАЖОВЕТЕ

Възможностите за стаж са едно от наи-важните неща за студентите в медийни програми. Преди да изберете дадена програма или висше училище, проверете с кои медии си партнира то за провеждане на стажове. Това е златен шанс още по време на следването да навлезете в медийните среди, което е изключително важно. Медиите са бранш, в който, както стана дума, се влиза от много врати, а принцип при назначенията често е да не се пускат обяви за свободни позиции, а да се търсят кадри чрез вътрешно фирмени контакти. При такива конкурентни условия е абсолютно наложително от съвсем ранен етап да търсите всяка възможност за стаж, да правите контакти и да хващате всяка възможност за изява. Медиите регулярно предлагат стажове, най-вече неплатени, но това не трябва да ви притеснява. Следете къде има такива възможности и кандидатствайте.
В чуждестранните висши училища се предлагат хиляди двугодишни програми, бакалавърски, магистърски програми, докторски програми и дори кратки курсове в областта на медийните науки. В журналистическата професия, както и в другите такива в медийния бранш, професионалното развитие може да няма никаква зависимост от престижа на учебното заведение, от което е дипломата. Иначе казано, ако имате способностите – ще имате и шанса да ги покажете, независимо къде сте учили.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Ако влезете в сайта на UCAS, ще намерите база данни с предлагани програми в следните журналистически направления:

• Broadcast Journalism
• Fashion Journalism
• Imaginative Writing
• International Journalism
• Journalism Art
• Journalism Studies
• Media Journalism
• Multi Media Journalism
• Multimedia Journalism
• Photojournalism
• Print Journalism
• Sport Journalism

Също така и в областта на Public Relations. Избирайки някое от тях според по-тесните си интереси, ще имате възможност да проучите всички програми по Журналистика и PR, които се предлагат от висшите училища във Великобритания. Повечето програми, подходящи за квалифициране за работа в медии, предлагани от висшите училища във Великобритания, са под името media studies и съответните допълнения; като Journalism те са по-малко.

СЪВЕТИ И МНЕНИЯ ОТ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

"Бъдете готови да приемете работа, която не отговаря на моментните ви изисквания. Това е шанс да се докажете и да продължите нагоре и напред.
За да станете журналист, може да ви се наложи да приемете задачи в 3:00 сутринта в неделя. Трябва да имате воля да го направите."
Дейвид фьрст, радиожурналист

"И журналистите, и PR-специалистите трябва да имат умения да пишат. Първите обаче трябва да го правят за обществото, а вторите за работодателите си. Обърнете внимание на разликата, за да знаете къде искате да бъдете."
Стефани Кей, радиожурналист

"Много хора от новинарския бизнес ще потвърдят, че основните журналистически умения като писане, взимане на интервю и репортерството се учат в процеса на истинската работа. Много от най-големите звезди в журналистиката никога в живота си не са посещавали дори курс по журналистика.

Няколко съвета, ако искате да станете журналист:

• преподавателите са много важни – проверете кой ще ви преподава;
• изяснете си какви точно са интересите ви и изберете точната програма;
• погледнете отвъд академичното, проверете какви извънкласни възможности предлага висшето училище;
• не харчете много пари за диплома от университет с голямо име.

Един пример: Стив Капъс е завършил Bucks County Community College и Temple University. Нито едно от тези учебни заведения не е някакво голямо име, но къде е Капъс сега – президент на NBC News"
Тони Роджьрс, About.com Guide

"Едно от най-големите предимства на това да учиш в журналистическо училище са връзките. Професорът ви може да хареса нещата, които правите и да ви препоръча в някоя престижна медия."
Рейчъл Дийл, журналист

Стр. 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 

kremenageorgieva.blogspot.com I Кремена ГЕОРГИЕВА I 17.05.2012

PR-ът, журналистите и въпросът за истината

По време на доста емоционалната дискусия, която се завихри вчера в рамките на шестия PR фестивал („PR следа и медийна среда”), в панела, в който участвахме заедно с доц. д-р Орлин Спасов и издателят на в-к „Република” Петьо Блъсков, стигнахме до някои интересни заключения. Разбира се, следвайки собствената си интерпретация по темата, ето как бих могла да обобщя основния „проблем-решение”, очертан в нея:
Доц. Спасов изнесе данни от проведено проучване между PR специалисти и журналисти, според което:
45% от запитаните PR специалисти паралелно работят и в полето на журналистиката;
79% от за питаните PR специалисти посочват, че в по-близкото или в по-далечното минало са работили като журналисти;
Над 50% от запитаните PR специалисти допускат, че биха могли да работят като журналисти;
Успоредно на това, ето как отговарят запитаните журналисти:
10.5% от журналистите заявяват, че работят и като журналисти;
22.5% от тях заявяват, че вече са се занимавали някога с PR;
66% от журналистите могат да си представят, че биха могли да работят като PR специалисти;
Или с други думи, резултатите от проучването показват силно размиване на границите между PR специалисти и журналисти – факт, който е резултат от различни процеси – социални, икономически, дори исторически – като се има предвид сравнително кратката история на PR у нас…
Съществуващото размиване на границите, обаче, неминуемо довежда до известни проблеми. Всеки журналист, който си мисли, че може да стане PR специалист, само защото познава колегите си от медиите, неминуемо възприема PR професията и практикуващите я, по-скоро като занимаващи се с „нещо лесно, за което получават незаслужено много голямо възнаграждение”. От своя страна, тази изключително принизена представа за професията „Връзки с обществеността” неминуемо рефлектира върху размиване на границите между PR и рекламата, а това, в контекста на съвременните медии, определено представлява проблем. Възприемането на PR като „платени публикации”, карета или други текстове „по ценоразпис”, не само, че профанизира самата професия, но и пряко кореспондира със съдържанието на пресата у нас (която по време на панела г-н Блъсков нарече не без основание „кафява”) и която предвид застаряващото население на страната ни, си остава медията с най-високи нива на доверие.
Или с други думи – докато няма разграничение между PR и журналистика в рамките на практиката, няма да има и разграничения между PR и реклама, платените публикации ще доминират в медиите…и така по веригата, докато информацията достига до леля Мария, която приема една новина за истина, само защото я пише във вестника…
Решението? Колкото и банално да звучи, май пак отиваме на ниво правила. И морал. И колкото и всички да се борим почти непрекъснато за свободата си, явно в рамките на настоящия медиен контекст, установяване на ясни правила за интерпретация на истината, с която се борави, както в медиите, така и в PR, се оказва единственото възможно решение.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg | 13.05.2012 

Първите си награди за разследваща журналистика раздаде фондация "Радостина Константинова" в петък вечерта в грандхотел "София".

Журналисти, писатели и видни юристи уважиха събитието, което съвпадна с рождената дата на Радостина. Колежката ни почина на 5 август 2010 г. след тежко боледуване. "Тя притежаваше уникален усет, отличен поглед и истинска дарба да изразява наблюденията си с ясни, понятни думи", отбеляза във видеоизявление, изпратено специално за церемонията, Алисън Смейл, главен редактор на в. "Интернешънъл хералд трибюн". В престижното издание в момента е на специализация Боряна Джамбазова, стипендиант на фондация "Радостина Константинова".
"Радвам се, че при нас е Боряна, която някак напомня за Радостина – има сходни умения да наблюдава и да бъде силна личност, без да се налага и доминира", допълни Алисън Смейл.
Голямата награда за разследваща журналистика бе присъдена на Иван Георгиев от Би Ти Ви за филмите му "Гласове от Пирин" и "Да купиш изборите". Той получи статуетка, изработена от Георги Чапкънов, и 3000 лева.
Поощрителни награди, включващи грамота и по 500 лв., взеха Сергей Тодоров от Би Ти Ви и екип на БНТ в състав Росен Цветков, Надя Обретенова и Надя Томова.Техните разследвания също са за купуване на гласове.
Със стипендия на фондацията е и Явор Николов, студент от факултета по журналистика в Софийския университет.
20 грамоти на дарители и учредители, сред които вицепрезидентът на "Медийна група България" Венелина Гочева и главният редактор на в. "24 часа" Данка Василева, връчи председателят на фондацията д-р Мария Вангелова.

Оригинална публикация