в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 20.08.2010

Докога Ели Гигова ще съска като гъска в студиото на Нова телевизия?! Докога ще тормози аудиторията с безумните си въпроси към събеседниците?! Няма ли кой да й каже на нея. а и на продуцентите й, че не става за журналистка в "Здравей България"? Ели. впрочем, не я биваше и за водеща на коментарните студиа на БНТ по време на световното по футбол. На "Сан Стефано" обаче се спасиха от милионерската щерка и сега тя цапа с некомпетентността си ефира на частния канал.
Гигова изглежда като манекенка и стои добре на малкия екран, но, уви, и интелектуалният й багаж е като на моделка. На нея щеше да й отива шоу като "Огледала" или "Модерно", където да обсъжда прическата и тоалетите си с други подобни кукли. За публицистични предавания трябват не простакеси, а хора, начетени като Кеворкян, Гарелов, Димитри Иванов, Коритаров и Тома Томов. Че дори и като Милен Цветков и Бареков.
А да споменаваме ли, че освен за ограмотяване Ели определено си плаче и за логопед? Тя слива буквите "з", "с", "ж" и "ш" толкова дразнещо, че зрителите веднага започнаха да коментират металокерамичните й зъби. Те ли са "виновниците" за лошите звуци? Качествени ли са, или са "китайски"? Като се има предвид от какво семейство произхожда Гигова, по-вероятно е резците й да са последен писък на технологиите в стоматологията.
Можем да преглътнем порцелановите зъби на Ели. Също и факта, че замята дълга грива досущ като фолкпевица на селски мегдан
Как обаче да простим на една подвизаваща се в национален ефир водеща, че речникът й е беден, защото отдавна е приключила с четенето на книги? Или може би никога не е и започвала?
В разговорите си с гостите красавицата използва около 20 дежурни въпроса. Питанията й към събеседниците са като попълване на никому ненужен лексикон. Няма каквито и да било елементи на разсъждение и провокация. Сякаш блондито умишлено се кипри в ефир само за да радва мъжете пред синия екран и да се мазни като шарлаган на филия пред интервюираните в студиото. Нейните провлачени фрази "Ами, да", "Ами, ние", "Ами, какво сега", "Ами, накъде сега", "Ами, да починем малко", "Ами, какво ще си кажат хората" напомнят за раздумка на Женския пазар но нямат нищо общо с публицистичната журналистика.
В повечето случаи темите, по които Ели разговаря със събеседниците си, са далеч от компетенцията й. Тогава тя присвива очи и загадъчно мълчи. Но не като Фукуяма или някой вселенски интелектуален ум, осъзнал, че думите трябва да се пестят – просто тъпо дзверене на един слабо подготвен човек.
Щеше да е похвално, че не си отваря устата, ако в един момент и мълчанието не се превръщаше в мъчение. В такива случаи гостите разтягат локуми до безкрай, а зрителите остават с усещането, че водещата Гигова аха да заспи.
Не разбраха ли телевизионните продуценти у нас, че националният ефир не е гьол за всяка жаба, пък била тя и от благороден произход? Гигова е точно такава – кикерица, отгледана от богат татко и целуната от предприемчив Петко.
Грамотността и компетентността й са много под нивото на самочувствието и банковата й сметка. А още по-тъжното е, че Ели не е единствената чорбаджийска щерка, на която малоумници дават поле за изява.
Такива като нея се бутат навсякъде – във всяка една професия. Може би така избиват комплекси, създават си фалшиво чувство за значимост. Лошото е, че го правят за наша сметка.
Представяте ли си една Парис Хилтън да седне да води "Гуд морнинг, Америка"? Едва ли! Хотелиерската наследница си дава сметка, че това, което умее най-добре, е да пълни светските хроники. Наясно е с интелектуалния си багаж и се захваща не с публицистични предавания, а с размятане на цици и дупе по риалити шоута.
За разлика от Парис, Ели Гигова мисли по-бедните от нея за балъци и иска да им втълпи, че е голяма работа във всяко едно отношение. Тя като нищо може да посвети и цяло предаване, за да обясни на зрителите колко й е добър френският. Нали е била пратена от татко си да се изучи в европейски колеж! Бива ли такова нещо да остане неоповестено пред аудиторията?!
Какво ме вълнува мен френският на Ели Гигова? А тя знае ли, че моят английски е като нейният български. Само че езикът на Шекспир не ми е матерен…
Ели да вземе да си разнообрази речника с повече литературни думички, а не с лафовете от нощните заведения на гаджето й
Тогава може и да успее да проведе някой смислен разговор със събеседник, пък дори и оставена без подкрепата на Витомир Саръиванов в студиото на Нова.
Като се замисля, присъствието на Гигова в частния канал, може да се окаже и нещо като брак no-сметка. Не е изключено медията да опитва да се ожени за парите на таткото на Ели. Казват, че той имал цели 75 милиона. С фирмата си "Депта-Г" Николай Гигов е един от най-големите в бранша на търговията с оръжие. Собственик е и на футболния клуб "Локомотив София". Казано честно, всичко му е наред. Особено сега, когато е уредил дъщеря си с тв изяви.
Въпрос на време е след Гигов да се появи друг платежоспособен и амбициозен татко, който с парите си да тръгне да ни убеждава, че неговото гардже е по-умно и от най-умните. Нервите на зрителите, естествено, пак ще бъдат скъсани. Рейтингът на медията, приютила отрочето, няма да се вдигне. Дори напротив! И въпреки всичко практиката с подобни венчавки по сметка ще продължи. България е царството на тези бракове, защото сме си бедни и продажни.

Стр. 26

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 10.08.2010

Защо пък Шкумбата да не стане дипломат – след като американският дипломат посланик Уорлик иска да стане като Шкумбата?

Въпросът какво ще прави Шкумбата в Чикаго е излишен. Ще разказва вицове за Бойко.
Това не означава автоматично, че и Уорлик разказва вицове, поне не винаги.
В крайна сметка, най-сетне имаме симетрия в българо-американските дипломатически отношения – разказвач на вицове срещу човек, който иска да стане актьор в сериала на Би Ти Ви “Стъклен дом". И освен това подрежда боб в Смилян. Преди три години там започнали да правят “пано със символите на района" от сцепени бобени зърна, щели да кандидатстват за “Рекордите на Гинес".
Нещата в дипломацията вървят добре. Не толкова отдавна си разменяхме кадрови военни срещу кадрови гейове.
Напредъкът е очевиден.
Всъщност няма нищо странно в това, че държавата ще разговаря с хората от диаспората (Чикаго) с вицове. И с тукашния народ политиците също от години общуват с вицове.
Само дотук има поне 10 въпроса, които могат да бъдат зададени на Уорлик. Но вие знаете, че в момента няма и половин телевизионен водещ, който да му ги зададе.
Телешките езици са заети с друго.
Между другото, заедно със Сдружението за честни избори съм носител на наградата “Маршал", подписана от Бил Клинтън. Освен това нямам намерение да ходя в Америка – моята Америка е тук, в книгите на великите майстори на американската словесност, напоследък и с романа “Злокобен остров" на Денис Лихейн, един фантастичен автор, потърсете го. Тъй че спокойно мога да говоря дори за бобените пана. Все пак иска ми се един по-значим опит да доминира в общуването ни с тази велика страна.
Дълго се вглеждах в едно заглавие от “Телеграф" – Хилъри (Клинтън) пусна Уорлик в “Стъклен дом" – и ако размишляваме по-съсредоточено, ще ни се провидят доста скрити значения в него. Този свят няма да е достатъчно спокойно място, ако дипломацията се превърне в шоу. Може би следва да очакваме руският посланик да влезе в “Биг брадър", и пр.
Самият Уорлик е много симпатичен в телевизионните си изяви, в смисъл, че попада все на водещи, направени от конфитюр от рози. В едно предаване го питаха с половин уста за екологичните рискове от добива на шистов газ – новата идея на г-н посланика, която среща съпротива от наши специалисти. Предполагам, че посланикът с удоволствие щеше да дискутира – например с д-р Георгиев, познавач на перспективите на шистовия газ в България. Но не му осигуриха това приключение и той опроверга тукашните си опоненти единствено с великодушния аргумент: “Това не са верни твърдения!" И сетне покани местните неверници да посетят САЩ – така би постъпил и Шкумбата, когато в Чикаго ще му мрънкат нещо за реформите на Бойко. Макар че точно сега, след малкия Армагедон, причинен от сондата на “Бритиш Петролиум", едва ли подобни визити са много уместни, но както и да е.
Да се върнем към нашите шисти. Хайде, Бойко не е издържал на молбите на Шкумбата, той си е по начало добричък към бившите си приятели, сантиментален е и пр. А може би пак иска да ни каже, че може да управлява с всякакви хора, стига да са достатъчно правоверни. Дори го чувам как ми казва: “Ами ония педеруги, които бяха посланици в Атина, Рим и другаде, тях повече ли ги харесваш?" Не, не, миличък, в никакъв случай, аз съм за другостта в умерени дози. Разбира се, извън всичко друго и този случай може да послужи като доказателство, че Бойко има 9 глави и 11 ръце, като музейния св. Йоан Предтеча, и по тази причина все още успява да се справи с всички навлеци.
Ами Шкумбата? За какво му е това изпитание?
Излишен въпрос, жегите са виновни. У нас границите на приличието отдавна не съществуват, продадени са с помощта на ловки медийни търгаши.
Тия дни стана ясно, че дори част от държавната граница (74 декара край Балчик) е продадена за някаква дребна сума в компенсаторки. Навремето Стефан Стамболов беше казал – като гледал как народните избраници в първото Велико събрание се кюскат с гегите – че не сме народ за сенатори.
Какво ли би казал сега за народ, който лепи бобени зърна с лепило С 200, а под носа му продават държавните му граници.
Президентът Желев и досега се ядосва, че навремето Живков беше съден за кокошкарски истории, а не за намерението му да присъедини страната като 16-а република към великия Съюз на всичко онова, което сте забравили. Живков отричаше това, а пък аз дори не се сетих да го питам за тази афера при трите ни продължителни и крайно любопитни срещи – какво всъщност е целял в действителност, и пр. Сега Желев сигурно е напълно отчаян – онова, което комунистическите динозаври си шушнеха на свръхтайни заседания на Политбюро, днес други го правят без никакви притеснения, парче по парче.
Покрай Шкумбата най-много пострада Мишо Александров, посветиха му нищожно внимание – а това момче постигна нещо уникално: стана шампион на САЩ по плуване на 100 метра брус! На САЩ! В момента не се сещам за нещо подобно за всичките години на прехода. Навремето от Българското сдружение за честни избори изпратихме десетина души да учат в Америка. Само Юлия успя истински, но и тя по някое време искаше да се връща. Един-двама аниматори, неколцина дизайнери, нищо кой знае какво, нищо шампионско – е, да, по едно време нашите юнаци държаха количките на чикагското летище, общо взето – стотици хиляди със съществуване, глупаво като тапа, както би се изразил някой по-остроумен от мен.
Не ми излиза от главата проклетото пано – що за неприличие е да правиш с бобени зърна, при това наполовина срязани, символите на родния си край. Чу се, че и Соломон Паси редил боб – ето това сме ние, все се въртим в някакъв цирк, возим с трабанти шефове на НАТО, после търпим иноверци да казват “Майната му на православието", или “Каква ни е далаверата да признаваме арменския геноцид?" (все същият Соломон). Какво ни пречи тогава да продаваме държавната граница, нали.
Пак добре, че някой самодеец не е дал идеята и великолепното стихотворение “Пепел от светлина" на Любомир Левчев да се изпише с бобени зърна, понеже той живее от двайсетина години край Смолян.
Хей, чакайте малко…
Тъй – отидох да взема сбирката на Левчев и ето какво открих в “Пепел от светлина": “Бъдете много предпазливи/ с майсторите, (които предлагат) да поправят нашия свят!".
И преди това: “Но нали все пак (керванът на времето) е натоварен с тайни?"
За жалост нашето време (политика, дипломация и пр.) е толкова плоско, че никакви тайни не крие, дори никакъв смисъл.
…
Ако човек не е прочел съботния брой на “Сега", няма да се ориентира в казуса около хонорара на Доган, то всъщност няма и казус. При непорочния си ентусиазъм телевизиите се държат пак като слепи котета.
Излиза, че целият им изкуствен патос си е чиста пропаганда. И то неефикасна. В телевизиите по начало бързо губят желание да вникнат в дълбочина, в този случай пък ефикасността изобщо не ги интересува. Тях ги интересува ефикасността единствено на турските сериали, основната им стока днес. Кой им поръчва подобни акции – или действат инстинктивно, понеже основният им нагон е да се харесат на всяка власт? Отговорът го знаете и без мен.
В петък (6 август) една от централните теми в обедните, а сетне и в централните новини на Би Ти Ви бе репортажът за т. нар. дворец на Доган в Дръндар. Антон Хекимян е добър репортер, независимо от обстоятелството, че известно време работеше с Цветарката. Но аз очаквах, след лъжите за “частния" плаж на Аня Пенчева, репортерите на Би Ти Ви да отидат към Северното Черноморие, където сърцата им ще тупкат с по-голямо въодушевление заради някои прояви на очевиден грабеж. Но Антон свърна навътре към сушата – и хоп, пак този Доган. Не отива на способно момче като него да се поддава на адвокатските внушения на Димо Гяуров и да повтаря папагалски някои неистини. Защото наистина не се плаща данък сграда за имот, който не е въведен в експлоатация. Другото в репортажа сигурно е истина, обаче в нашия занаят и най-малката неточност те проваля.
А Доган да пита солташака си Камен Костадинов защо, в крайна сметка, направи толкова услуги специално на тази телевизия.
Накрая политиците се оказаха по-големите балами в търговията с медии. Затваряха си очите, правеха услуги, търкайки гръб в зида на затвора – и ето ги сега, на опашка пред телевизиите, протегнали умолително ръчичка за милостиня. Хак им е – както биха казали в Дръндар.
Немалко от телевизионните репортери, сякаш са постоянни посетители на плажа край Вромос, близо до Бургас – онова място, където откриха висока радиоактивност. Видяхме един невероятен човек – може би това вече е средностатистическият българин – който изглеждаше дори щастлив. “От толкова лъжи сме облъчвани вече, че още нещо няма значение" – рече той. Сякаш беше готов дори да реди бобени пана. Българската апатия взема вече заплашителни размери. Неверието – също. Дали някои репортерчета не ги държат тайно на Вромос, може би там има лагер за някакви нашенски манджурски кандидати. Напълно е възможно, като гледам как са готови да потеглят по всяка лъжлива следа, щом им наредят. В занаята почти не са останали хора с инстинкта на един Гюнтер Валраф – стават невероятни, дори безумни неща, работодатели крият от ревизори сервитьорите си във фризери, шивачки припадат в асансьори, пак по същата причина. Но никой не иска да се престори на сервитьор, макар и за няколко седмици – макар че днешният телевизионен занаят не е кой знае колко по-различен.
Все пак станахме свидетели на един забележителен репортаж – след като Апелативният съд освободи “Килърите". Канна Рачева бе негов автор (4 август, Би Ти Ви). Смайващо бе въведението, с което Гена Трайкова представи трите съдийки от Апелативния съд, тя каза буквално следното: “Вижте лицата на тези жени…"
Вижте! Надявам се, че тази дума не е случайно подбрана. Вижте ги тези жени и ги запомнете – това ли ни каза Гена? Запомнете ги, защото са свършили нещо добро – или пък тъкмо по обратната причина.
Струва си да бъдат запомнени някои от твърденията на съдийките, тъй както бяха поднесени от Канна:
“Не може да си помагач на помагача на извършителя на престъпление."
“В България не може да има мафия. Защото България няма ресурс. Ние сме една изключително малка държава, с изключително противоречив народ, който дори не може да се обедини, да има четири човека на едно и също мнение."
“За мафия може да се говори, само когато се каже: Върховният касационен съд потвърди присъдата на минимум трима души за това, че са извършили поръчкови убийства, разпространение на наркотици или нещо от тоя род."
Виртуозна работа на Канна Рачева.
Сега започвам да разбирам, че у нас да се редят бобени пана е по-смислено занимание.
Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 10 719 души и бе коментирана от 75 от тях.

Стр. 16

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 28.07.2010 

Днес е 190-ата седмица, в която Кеворк Кеворкян е на страниците на “Труд" с рубриката си “Приказки за телевизията". От края на 2006 г. неговите анализи са едни от най-четените и най-коментираните (справка – електронното издание на вестника ни). И това не е случайно.
Кеворкян четвърт век, с малки изключения, беше автор и водещ на легендарната “Всяка неделя". В допитване до зрителите през 2004 г. тя бе посочена като най-доброто предаване, а Кеворкян за най-добрия водещ в 45-годишната история на БНТ. Тези резултати бяха потвърдени в проучване за 50-годишния юбилей на телевизията. А през последните години той доказа, че е виртуоз не само пред камерата, а и като пишещ журналист.
Миналата седмица бе доста бурна, 211 коментара на скромната ми дописка не са шега.
От тях 161 са общо взето в подкрепа на автора. 50 – против. Това число заслужава внимание. Зад него се крият 23 читатели: един е повторил 9 пъти мнението си, друг 6 пъти, трети – 5 пъти, двама по 4 пъти, и пр. Аз все още разбирам и от веднъж.
В краен случай трябва да ми се повтаря два пъти. Все пак – благодаря.
***
И какво видях през седмицата? Ето какво.
В първия момент помислих, че Гена Трайкова е нападната от комар – както се случи с една азиатска говорителка, която се принуди да глътне насекомото, за да защити професионалната чест на телевизията си. Слава Богу, Гена не се наложи да го прави, нямаше и комар в студиото й – само директно включване от Русе за тамошните комари. Но ефектът беше същият. Как се развиха събитията?
Гена анонсира репортерката Кристина Владимирова, и преди да е задала въпроса си, тя рече: “Надежди има…" И прекъсна започнатото изречение.
А пък Гена погледна като онази азиатска говорителка и след мъничка пауза попита: “Има ли надежда за край на кошмара на русенци с комарите?"
Стана ясно, че въпросите са предварително уточнени. Така е днес – всичко предварително се изпипва, уговаря, шлифова, излъсква – дори за сърбежите от русенските комари.
Водя дело срещу една добре известна ви телевизионна цветарка и понеже се крие като плъх изисках от телевизията длъжностната му характеристика. И там срещнах нещо изумително.
Ето какво е било едно от задълженията на този храбрец: “Да репетира всичко текстове от 5 до 7 пъти, преди да излезе в ефир."
Да репетира от 5 до 7 пъти тъпите думички, които ще ръси в ефир! Иначе си дава вид, че е много важна персона, че от него зависи дали слънцето да изгрее или не. А пък се оказва, че е един нищо и никакъв комар. Толкова елементарен, че въпросното слънце със сигурност го отбягва.
Разбира се, иначе Гена си върши добре работата, от доста време е и редактор на “Би Ти Ви Репортерите", една от най-солидните рубрики на Би Ти Ви. Кристина очевидно също притежава качества. Обаче едно просто изречение трябва да се репетира, няма как. Това е голямо бреме за тези момичета – и за всички в занаята, макар че може би все още не го осъзнават.
Два дни по-късно Венелин Петков също не успя навреме да омеси едно изречение. Някаква клета дискотека в Балчик била прекалено шумна, Венелин трябваше да съобщи за това важно събитие, но неизвестно защо се разколеба, погледна листа пред себе си и накрая се реши да каже, че дискотеката била шумна “от късна вечер до ранни зори". Просто изречение, но му тежеше като окови от федерален затвор за особено опасни престъпници. Тези обикновени, но предварително съчинени фрази са адът на иначе способни водещи. И Венелин не смее да импровизира, а иначе вече е отличен журналист, с чудесни перспективи пред себе си. И той, и Гена, и мнозина други имат и още едно качество – не са заразени от налудно-натрапчивите мании за важност на хора като онзи плъх, за който стана дума.
***
Доста странни реплики се чуха през седмицата – не особено смислени, и досадни като ухапвания на комар.
Например покрай неразбориите около проекта “Горна Арда" научихме невероятни подробности, бяха направени нови открития – няма спор, историята на българския преход изобилства с открития, всяка нова чета политици колумбовци все открива някакви америки.
Българската история сякаш се пише със симпатично мастило. Решаваш да видиш какво е било по-рано, отгръщаш назад страниците напосоки – а те са празни, трябва да се взираш в бели листа. Написаното/казаното е отлетяло с изсъхването на мастилото. При това, колкото и да нагряваш по-късно страниците с ултравиолетова лампа, нищо не се появява, нищичко.
И повечето политици сякаш са създадени по подобен начин – изглежда в материала, от който са омесени и в който нечистите примеси са далеч над нормата, има и немалка доза симпатично мастило. И, хоп, няма ги – идват от мъглата и след време изчезват, разтварят се отново в нея. И това време става все по-кратко.
…
Едно особено ухапване – тази ли е точната дума? – долетя чак от Рим.
Бойко откри там плоча в църквата “Свети свети Виконтий и Анастасий" – жест към паметта на папа Йоан-Павел Втори, който предостави този храм на българската общност за извършване на богослужения.
В Рим имаше вече подобна плоча – поставена в базиликата “Санта Мария Маджоре" преди близо три десетилетия. И подписана, както следва – “От признателния български народ".
Сега освен признателния народ се е подписал и Бойко. (И то не със симпатично мастило.) Живков не е бил толкова умен, за да го стори. Обаче съветниците му със сигурност са били по-схватливи от тези на Б. Б.
Не е моя работа всъщност, но не е уместно човек да ръси името си, където му падне.
…
Между другото.
Бях във Враца на 2 юни 1980 година, за да излъчвам второто, извънсофийско издание на “Всяка неделя". И по някое време, може би час преди началото на програмата, в хотелската ми стая нахълта директорът на продукция Георги Петков, за да ми каже, че на площада е направен атентат срещу Живков, който бил в града заради Ботевите тържества на Околчица. “Хайде, де" – рекох аз и реших, че Гошо се шегува. В нашия екип си подхвърляхме доста волности. Репортерът Емо Розов например беше накарал една уредничка да пусне пропуск за влизане в телевизията на Александър Солженицин, който по онова време си траеше нейде из Северна Америка. Тъй че изобщо не повярвах на Гошо.
И по-късно също не повярвах на версията за “атентата" – понеже на два пъти разговарях във “Всяка неделя" с “атентатора" Цветан Килограмски. Веднъж веднага след промените през 1989 година, и втори път през 2004 година. И двата пъти Килограмски твърдеше, че просто е искал да предаде писмо на Живков, нищо повече.
През 1980 година Живков беше вече 26 години на власт, ако се брои от времето, когато е станал първи секретар на комунистическата партия.
А в наши дни, още на първата година от властването на Бойко, една жена скочи с детето си срещу колата му в кърджалийското село Кирково.
Нищо особено не искам да кажа.
…
Константин Караджов (Би Ти Ви, 21 юли) направи отличен репортаж за посещението на премиера в Кирково.
И там имаше ухапвания от комари. Един симпатичен мъж зададе извънредно смислен въпрос и додаде: “С висше образование съм, но не мога да разбера какво правите."
А комарът му отговори, зъъ-зъъ: “Ами ти, като си с висше образование, няма да гледаш тютюн бе, човек. Нали си с висше? Мисли тогава нещо с главата."
Малкото клакьори се захилиха, но телевизионната публика със сигурност е потънала в земята от срам. Това беше рядко безтактна реплика на земеделския министър Найденов.
Репортажът не скри опита на Шерие Юсейн от с. Фотиново да се добере до премиера.
А той пропусна една възможност – в стила на грубовато-симпатичния пиар, който го задоволява засега, да спечели още малко лустро. Или е преценил, че няма шансове, не съм сигурен. Но не се спря да разговаря с Шерие.
Все едно, в Кирково се случи нещо важно.
Ние не познаваме България, взираме се предимно в София и големите градове, нямаме очи за истинския български живот, а той вече е ужасен. И е живян от неизменно добри, почтени и кротки хора. Виновни единствено за това, че допускат да бъдат анимализирани до краен предел. И може би изобщо не допускат, че с търпението си анимализират, в крайна сметка, и държавата.
Караджов наистина е добър репортер, но беше допуснал и една досадна грешка. Във въведението му към срещата в Кирково тамошните хора бяха лаконично наречени “местните". Надявам се, че това е един невинен пропуск. Иначе, ако не е така, следващото определение за хората от покрайнините ще бъде “аборигените". А още по-късно – “белите остатъци" в една циганска държава, и пр.
Истината за България може да бъде видяна в Кирково и, разбира се, навсякъде другаде в подобни селища. А не по морското крайбрежие, където всичко вече е гротескно до краен предел.
Драмите по морето тепърва започват и това е неизбежно, понеже там дълго време властваше един безразсъден, алчен разум. Безумията се състояха главно по време на мандата на царя, писах вече за това, и под разсеяния му поглед. Сетих се за него, понеже тия дни, около мораториума за имотите му, отново повториха фрагмент от скорошното му интервю по Би Ти Ви, в който с половин уста – да не би случайно да споменат К.К.! – стана дума за първото ми интервю с него през февруари 1990 година. Усукванията на царя вече са ви втръснали, обаче сега той надхвърли себе си. Пак го питаха дали е имал имуществени претенции към България – и той взе, че отговори по онзи нелеп начин, който вече владее виртуозно. Навремето искал да каже, че няма претенции за пропуснати ползи заради това, че имотите му били отнети. Ново двайсет. Това са успели да измислят за 5 години гламавите адвокати край него. Ах, ти, царю честити, лихварю сладък!
Чудна държава сме.
Пластичните хирурзи започнаха да се появяват по рекламни билбордове. В резултат силиконовите цици масово започнаха да се пукат.
Държавата отпуснала над 4 милиона за реклама на българския туризъм – и по морето започнаха да гърмят хладилниците и помпените станции.
Когато един премиер се оправдава, че не е лихвар и очаква да му повярваме, какво очаквате от спекулантите край морето, които искат да изкормят живота за един сезон. Вместо да си купят по един агрегат за 4-5 хиляди лева. Там войната тепърва започва. Един актьор беше споменал, че Холивуд е публичният дом на американската мечта. Ако побутнем малко тази фраза, бихме могли да кажем, че нашето крайбрежие твърде скоро ще се превърне в клоаката на една от българските мечти.
Изглежда нищо у нас вече не може да бъде направено, без да бъде непрекъснато наблюдавано извънредно внимателно. Нашият девиз може би трябва да бъде “Пикай и покажи" – както в Америка наричат извънболничната терапия, при която веднъж месечно се изследва урината на обвиняемия за употреба на наркотици…
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Анализи". Предишната бе прочетена от 12 981 души и бе коментирана от 211 от тях.

Стр. 16

в. Галерия | 22.07.2010 

Медийният магнат Красимир Гергов купува ВАЦ-България. Босът на Би Ти Ви в сянка слага ръка върху Труд", "24 часа" и сателитните им издания, както и на мащабната сграда на Полиграфическия комбинат в столицата.

Цената на цялата сделка е 60 милиона евро. Неофициално "Галерия" научи, че формалният купувач ще е чуждестранна компания. Гергов ще се води само консултант по сделката, както при схемата с Би Ти Ви и Рупърт Мърдок. фактическият собственик на цялата пресгрупа обаче щял да бъде именно Красимир Гергов.
Както е известно, преди няколко месеца той продаде телевизия Би Ти Ви на еврейския магнат Роналд Паудер за половин милиард евро и сега разполага със свежи пари за нови инвестиции.
В същото време приходите и тиражите на вацовите вестници в България бележат катастрофален срив. "Труд" печата под 70 000 бройки ежедневно, а "24 часа" – под 60 000. Разпространители на печата обаче твърдят, че това са изцяло служебни тиражи, от които се продават едва 50 процента.
Според кулоарна информация първата работа на Гергов щяла да бъде да прокуди стария си съперник Кеворк Кеворкян като коментатор на "Труд". Кеворкян се издъни покрай разкритията, че е доносничил на ДС с псевдонима Димитър.

Стр. 5

в. Труд | Силва ЗУРЛЕВА | 16.07.2010

Има ли нещо по хубаво от знанието? От бързата и точна информираност, и то особено в днешно време, когато не солта, а информацията е по-скъпа от всичко? Да знаеш, да покажеш, да помогнеш да разобличиш? Това е привилегията на журналистите – хора, осмивани от най-големите зевзеци на нациите си, но и хората, на които всеки разчита да научи нещо…, професията призвание, а не образование.
В нашата история става дума за сънен държавен служител и за бъбрив парламентарист хванати "на калъп"* от красивата журналистка. Историята, която вероятно вече всички сте видели в "Темата на НОВА". Единственото предаване в българския ефир с репутацията на безкористен разобличител. Предаването, в което извадихме на бял свят десетки измами и престъпления, които няма да останат безнаказани. Но това са просто думи, които един отговорен редактор е едва ли не длъжен да издрънка, за да защити продукта и месечното си трудово възнаграждение. За кратко заплата. А всичките журналисти, работещи в "Темата на НОВА" са на заплата именно към Нова телевизия. И дължат лоялност именно на медията и принципите си. За жалост, след поредното изобличение нещата като че ли малко се пообъркаха… не за нас, а за колегите ни журналисти. Нещо не им стана ясно хем зам.-председателят на парламента подви опашка, хем срещу уморения от смяната митничар и колегите му започнаха проверки, хем нашият журналист Диляна Гайтанджиева не си е свършила работата. Свършила е де…, ама не съвсем… или поне в това се опитват да убедят аудиторията.
Защото цялата "операция", както е модерно да се казва сега, била под личното наблюдение и одобрение на г-н премиера или за кратко НЕГО. Само че ние сме журналисти и министър-председателите се избират за период от време. За времето на "Темата на НОВА" г-н Борисов е четвърти, мисля, не мога да си спомня точно. Е, защо пък точно той и точно Диляна – услужливо ни подсказва уважаваният журналист Кеворк Кеворкян от редовната си рубрика Диляна е хубава, а премиерът – не е тайна е расов мъжкар. Отговора си търсете сами, а и още отговори на въпросите защо г-н Кеворкян се изживява като Кръстник на българската журналистика или защо той именно е задавал въпросите в мрачната социалистическа ера на импотентност на информацията.
Лично аз и колегите ми се чувстваме длъжни да защитим принципите си, както и репутацията, а не и на последно място заплатите. Защото всичките до един зависим от тях, а не от митични баровци,които ни заливат с джипове и къщи на удобни и красиви места. И ако колежките в офиса са привлекателни, това може само да ни прави дните по-усмихнати, но не и журналистиката грозна. Защото именно от ефира на предавания на Нова телевизия ние позволихме на колегите си от други медии да задават въпроси по оста журналист-премиер, защото въпросите трябва да бъдат зададени, а истината всеки ще намери в себе си.
Просташки израз, употребяван за изобличаване в сексуални пози на двама или повече души. Използван от мен, за да достигне сериозността на деянието до съзнанието на повече хора и журналисти.

Стр. 17

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 13.07.2010

Работите на Б. Б. изглежда наистина не вървят на добре – щом и Андрей Райчев започна да му кади тамян. Сега остава Бойко да го вземе за съветник, и ще стане ясно, че му остават 12 месеца.
Поначало Райчев е много забавен разказвач – особено изразителни са ръцете му, те са много изчерпателни, има много логика в на пръв поглед хаотичния им летеж в пространството, винаги оставят впечатлението, че искат да се откъснат, да избягат по някаква причина надалеч.
Интересен разказвач – особено ако бяхме все още в предгутенберговата епоха, нямаше печат и пр. Сега обаче остават свидетелства – и за някои хора би било хубаво да са само разказвачи, но не едновременно и социолози, понеже те пък ръсят след себе си някакви данни. Но са и щастливи – за разлика от публиката, тъй като веднага ги забравят, все едно че не са изречени. И никога не се връщат назад, към гробището на социологическите си прогнози, ужас.
Бойко сигурно се е усмихвал доволно, докато е слушал какъв любимец е на народа. Така се усмихваше и царят, обаче сега плаче пред резиденцията в Кричим. Българинът – а още повече българският социолог – е цар на преструвките, иначе нямаше и да оцелее.
Бойко бил – според ония жестикулации – “обикновено момче от народа". И си правел сметките с кого да се бие – рече по някое време с известна надежда социологът. Охо, голяма грешка, съвсем скоро “момчето от народа" ще изпердаши някои от любимите олигарси на социолозите. Между другото, те никога не влизат в полезрението на тази наука.
“Момче от народа" – ето до това се домогва социологията. Доста изобретателен образ, като се има предвид, че Живков беше човек от народа.
Ако Райчев за момент се беше превърнал в Диляна Гайтанджиева, която кротко си чакаше реда в “На 4 очи", щеше например да попита защо Бойко позволява мъжът на парламентарната Цецка да е в борда на “Булгартабак" – вместо да коси плевелите в някой гробищен парк, каквото било призванието му.
Социологията няма очи за подобни дреболии. Но пък претендира, че е наука за това кой е народен любимец – дайте да му вчешем гривата дрън-дрън-дрън.
Да твърдиш, че някой е народен любимец, когато тия дни личния му балама Лъчезар Иванов го развеждат из всички медии, намазан с катран и овъргалян в перушина, трябва наистина да умееш да говориш с ръцете си. Впрочем българинът никога не е вярвал на никакви цифри, най-малкото пък на социологическите.
Спомнете си какво твърдяха ония през последните 20 години. И получавате отговора на загадката.
Социолозите много мразят Мира Янова, не си спомням новото й име, понеже тя си позволява да казва странни неща, които смущават покоя на заверата. Например: “Не може в едно и също време да си съсобственик със собственика на най-голямата телевизия в голф игрищата на морето и заедно с това да мериш рейтингите на телевизиите" – край на цитата. Сега да видя как да го преразкажа, за да не ядосвам излишно някой редактор.
У нас всичко е объркано. Навремето горкият евреин Анжел изпука парите за “Градът на бъдещето" и прати 400 българи да мрънкат пред Стената на плача в прародината му. Но докато беше все още на свобода, започна да продава месо в една миниатюрна бакалничка в квартал “Изток" – и всички приеха това за невъзпитано. Но не мислят така, когато някой продава цифри, а сетне си прави голф игрище.
Както и да е, да вървим към втората дупка. После ще се върнем пак към първата, предаването на Цв. Р.
Тази седмица най-сетне с Витомир С. се случи нещо интересно, понеже ползвал някакви сексуслуги на публично място в колата си. В това по принцип няма нищо лошо, като изключим факта, че това не се излъчваше на живо и Ани Владимирова, психоложката – така ли се казва? – не го коментира увлекателно както винаги.
Мечтите все пак накрая се сбъдват. Както би казала програмната шефка на Нова телевизия – Това е модерната телевизия. А пък нейният брат, който е шеф на СЕМ, освен че е личен биограф на Бойко – този Бойко пък е навсякъде! – би казал, че това е акт срещу скуката на соца. Така се изразяваха те по повод на онова нещо – “Цената на истината", където Вито получаваше своите все още скромни по онова време оргазми.
А пък продуцентът му, който е кумец на програмната шефка на онази телевизия и нещо като универсалното ренде “Бьорнер" за нейната продукция, сигурно е бил също много щастлив, да не споменавам пък кой му е кум, за да не заприлича работата на сергия от “Плод-зеленчук".
Мечтите им се претворяват в живота, така излиза, но няма да им завиждате по нашенски.Аааа, преди това пък съдружника на кумеца, който също е майстор на “риалитито", пък го бяха заснели с любовницата му да тупат някакъв юрган из Родопите, тайно от мъжа й.
Върнете се 6 реда назад – и вижте как са се оплели тия хора – из телевизии, сем-ове и пр., а пък Бойко ги е сложил и закона за телевизията да пишат. И той понякога не е с … – не е в кондиция, така да се изразя.
Момче от народа. Не е бил никога бодигард на Живков, каза авторитетно лявата ръка на Райчев. Любимец, обаче не съвсем като Живков.
Да се върнем към темата за оргазмите.
Докато следваше истинското си призвание, онзи Бареков пееше “Радка Пиратка" из пловдивските дискотеки, а пък дамите търсеха някакъв дудук из потурите му. Това не е образ – той така си е ходил тогава, такава е била артистичната му опаковка, доста по-късно го опаковаха като телевизионен водещ.
И той беше напълно прав един-единствен път, когато сподели, че всяка маймуна може да стане телевизионен водещ.
Витомир пък се беше опаковал като нещо друго в “Цената на истината", за да набере кураж да разговаря с министри и важни политици, и чак тогава стигна до истинския си оргазъм. Ето как се получават спонтанно “Законите на К. К." – “Говори с Костов, за да стигнеш до края". А пък и в края на краищата подобни публични сексжестове разрушават ограниченията на соца, които все още ни тежат, извисяват ни над скуката, и пр.
Обаче ония скопци от СЕМ, които дори не смеят да си помислят за оргазъм, взеха, че глобиха “Цената на истината", понеже противоречала на добрите нрави. Все едно че “Радецки" акостира на медийния бряг.
Сега сериозно. Съсипаха публичността и продължават да го правят – защото стръвта към мерзкото е вътрешната им същност. Едни произвеждат боклук – извън всякакво приличие, отвратително вонлив. Другите го легитимират усърдно.
И заедно морализаторстват. Непременно.
Тази седмица съм леко притеснен от поведението на американския посланик Уорлик – все още нищо не е споделил за новата песен на Веселин Маринов. На кого ни оставяте, екселенц.
Но пък “Труд" взе едно забележително интервю с него. Така се случва понякога в нашия занаят – говориш си с някого – хай-хай, нещо като изчеткване на сакото от пърхот, пък интервюто отива директно в историята. Някои от откровенията на господин посланика са наистина приносни.
Излиза например, че за да диверсифицираме енергийната си политика, трябва да обявим война на някого. Добре че нашите мързеливци го слушат с половин ухо. Ето, казва г-нът, “в САЩ си научихме урока преди 30 години, когато бяхме зависими от близкоизточния петрол". Затова сега уж открихме ядрено оръжие в Саддам, набутахме се в Ирак и вече не зависим от близкоизточния петрол – допълнението е мое, ако позволите.
Руснаците са много лениви – техният посланик никога не би дал толкова приносно интервю, той може би дори не знае, че без руския газ се превръщаме в една огромна монголска юрта.
Веднъж един друг американец, Марк Уайнгарднър, беше казал следното: “Не трябва да се отнасяме към Всевишния, все едно е актьор, играещ ролята на Дядо Коледа в някой супермаркет." Но не мога да ви кажа защо се сетих за това сега. И още нещо беше казал Марк: “Здравият разум е за баламите."
Фразата на седмицата безспорно принадлежи на министър Трайчо Трайков. Той каза ясно следното: “С никой посланик не правим упражнение “Въпроси и отговори". И още: “Аз си формулирам и въпросите, и отговорите."
Така става понякога – изглежда като безукорно негоден, а пък се оказва човек с характер. Поне на думи.
А така се случват и скромните ми дописки – ето я една тема за някой друг ден: как, защо, докога, как така и пр. нашите политици ще проявяват характер на думи.
Бойко пак беше буквално навсякъде – хубаво, радвам се, това означава, че все пак е някъде. Бях писал за царя, че с мънкането си може да приспи и боа. Бойко отдавна го задмина в това занимание – някой ми каза, че в “Панорама" участието му било като в “Платен репортаж".
Той вече беше наречен Батман, Херкулес, Кол, гений – и аз се питам каква е всъщност цената му? Наричаш го Кол или Батман и цъфваш в някое сладко кресло. Ами после? После по-вероятно е да получиш здрав отпечатък от милиционерския ботуш, възпят от Веско М. – епизод от “Цената на истината".
Да се върнем към нашите овце, както обичат да се изразяват французите. Вече са положени трайните основи на безкритичното възприемане – затова Бареков си казва, че е маймуна, пък Бойко е Хелмут Кол, а “Цената на истината" не е клозет, а нещо друго, и пр.
Фантазьорите се увеличават и дори не крият хранилките, на които са подвластни. Янето вече отпадна от техния “А" отбор. Но има немалко други, по-въздържани и уж авторитетни имена, които направо се панкьосват, когато стане дума за магистрали, Ковачки, газ или нещо подобно.
Има и тарикати, които се държат като потайните герои на Дан Браун. Константин Пенчев, председателят на ВАС, е много атрактивен, когато говори за корупцията в съдийското съсловие. Но той знае ли всъщност кой е шефът на неговия съд? Някои са готови да се обзаложат, че това е адвокатът И. Т.
Бойко намери време и да даде ценни наставления на Диляна Гайтанджиева, която стана причина да натирят онзи Лъчо. Бях писал преди време, че е истинско изтезание да слушаш как функционира езикът му, за другото да не говорим.
Още далеч преди епохата на ГЕРБ Бойко ни показа какъв ще е човешкият материал, от който ще слепва конструкциите си. На него лъчовци са му напълно изгодни и пр.
Пред “24 часа" (8 юли) Диляна каза: “Тогава звъннах на премиера и се оказа, че той тъкмо излиза нанякъде. Дойде при мен и говорихме на 4 очи. Аз му разказах за обаждането на Лъчезар Иванов. Борисов не се замисли за секунда и каза: “Пускайте абсолютно всичко!" Вечният арбитър наш.
За това казвам, че Б. е навсякъде – в случая е бил нещо като главен редактор на Нова.
Същият Б. обаче преди няколко седмици отряза друга репортерка на Нова с думите: “Баш на тебе знаеш ли кога ще ти отговоря…"
Тогава, разбира се, ставаше дума за нещо далеч по-маловажно – газовата криза.
Погледах снимката на Диляна и се сетих каква може да е причината за разликата в отношението на Бойко.
И аз харесвам Диляна. Но тя не бива да надценява ролята на подобни скандали за журналистическата й кариера. “Този скандал няма да се забрави" – рече тя пред Цв. О, моето момиче, и далеч по-важни неща са отдавна забравени. Вече са забравени – и, слава Богу, и думите на Б., че “постъпка като оставката на Лъчо в българския политически живот нямало". Бре, бре! А това беше казано преди 4 дни.
Навремето една особа смяташе, че се е превърнала в нещо си, понеже засне – по поръчка естествено – как покойният вътрешен министър Начев дремеше на някакъв купон с манекенки. И какво сетне? Нищо и половина. Сетне малко дилетантски упражнения на тема изборите в САЩ, още по-сетне Емел Етем я доведе за ръчичката и я навря в УС на БНТ, и накрая – пустиня.
За разлика от нея Диляна е наистина талантлива и упорита, от години вече се навира между шамарите. Стана ми жал, когато я гледах в “На 4 очи". Но не за нея, разбира се, а за водещите и останалите дрънкала, които никога няма да имат храбростта да живеят като Диляна. А тя дори свари да поиска оставката на ген. Танов.
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Анализи". Предишната бе прочетена от 9311 души и бе коментирана от 67 от тях.

Стр. 16

Галерия | 08.07.2010 

В индиректен сблъсък ще влязат медийният и рекламен магнат Красимир Гергов и бившият тв водещ Кеворк Кеворкян. Съсобственикът на Би Ти Ви и Про.бг дава рамо на кандидатурата на Вяра Анкова. която има най-голям тв опит и е фаворитка на подчинените си от "Сан Стефано" 29.
Анкова е специализирала отвъд океана и е спечелила благоразположението на Гергов, който твърдял, че жената на Томас Лафчис прави най-добрите новини в България.
Досегашният юрисконсулт на ВАЦ Радомир Чолаков е тайният кандидат на известния агент Димитър. Той се надявал неконфликтният Радо да седне в шефското кресло, а всъщност Кеворкян да дърпа чрез него конците в медията и да си отмъсти на всички, които навремето го изгониха от БНТ. Както "Галерия" писа, Кеворкян дори ходил при Бойко, за да ходатайства за протежето си, което отсега е посрещано на нож от служителите на "Сан Стефано" 29.
"Той въобще не е наясно с нашия занаят и очевидно е човек за поръчки", говорят в кулоарите Попържните, които отнася тези дни Чолаков, са нищо в сравнение със сочните ругатни, които се носят по адрес на другата фамозна претендентка за шефския стол Люба Кулезич.
Жената, която е известно, че кълне децата на враговете си, се самопровъзгласява за спасител на медията, която щяла да процъфти, като в нея започнат да се снимат филми.
Любица, която е работила в БНТ, е един от най-недолюбваните хора в медията. "Тя е страшно злобна и неуравновесена, изпокара се с всички и искаше да се хвърля през прозореца, когато я изгониха. Сега се чуди как да се сложи на ГЕРБ, и по-специално на Цветан Цветанов, за да я подкрепят в безумното й желание да става началничка", коментират хора в телевизията.
Атака срещу нея предприел и Кеворкян, който официално я наричаше в дописките си "сръбска уличница".
В месеците преди да си подаде документите, Кулезич постоянно пишеше анонимни громящи сегашното ръководство на БНТ статии, които публикуваше в сайта на Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски "Фрогнюз", откъдето продължава да получава пари. Сумите, които й се изплащат, са част от милионите, които бившият оръжеен търговец изля в собствения си сайт, уж за да правел Огнян Стефанов някакъв туристически проект.
"Нали е много морална, как не я е срам да плюе анонимно и да прибира крадени пари", обсъждат кандидат-шефката тези дни хората в БНТ.
Те обаче са спокойни, че Любица никога няма да спечели конкурса, защото влиза в групата на маргиналните кандидати за поста, сред които са бившият журналист и представящ се за специалист по сравнително езикознание Александър Бешков и екзотичният вечен кандидат за началник Радослав Главчев.
На стола на Уляна Пръмова има желание да седне и преподавателката от факултета по журналистика Светлана Божилова, която е известна с ненавистта си към формата "Биг брадър", както и напълно неизвестната преподавателка по визуални изкуства Емилия Стоева. След като бъдат разгледани концепциите на кандидатите, те ще бъдат и препитани в СЕМ на 15 юли.

Стр. 12-13

www.novini.dir.bg | 2010-04-17 

Дискусия на тема “Медиен плурализъм и концентрация в сектора на електронните медии“ ще се състои днес в зала “Мати“, съобщиха организаторите от Българския хелзинкски комитет. Поканени са експерти като доц. Нели Огнянова, доц. Георги Лозанов, представители на Комисията по гражданско общество и медни, Съвета за електронни медии, както и Едвин Сугарев, Деян Кюранов, проф. Евгений Дайнов, Красимир Гергов, Явор Дачков, Кеворк Кеворкян. Очаква се да бъдат оповестени нестандартни мерки, които гражданският сектор би могъл да използва в борбата с медийния монопол. Ще бъде представена новата книга на БХК “Как и защо спря радио “Нова Европа“, съдържаща документални свидетелства.
БТА

Оригинална публикация