Умният бранд провокира разговор

www.manager.bg I 16.11.2015

Николай Тинков – бранд мениджър на "Загорка". Присъединява се към компанията през 2003 г., като стартира от позиция търговски представител. Поетапно кариерата му се развива в различни длъжности в отдел "Търговски маркетинг". През 2011 г. поема ролята на бранд мениджър на Johnnie Walker & Bushmills за България. През 2014 г. се завръща в "Загорка", на позицията бранд мениджър. Бакалавър е по бизнес администрация от НБУ и магистър по глобален маркетинг от университета на Ливърпул.
Кое ще работи в маркетинга през следващите 6, 12 месеца? Какви са особеностите на българските потребители? Доколко са важни творческият подход и рискът, спрямо доказано ефективната маркетингова стратегия?

На тези и други въпроси отговарят едни от водещите маркетолози на България – носителите на награда BAA Award за 2015 г. на Българската асоциация на рекламодателите (БАР). В поредица от интервюта в рубриката за маркетинг на сайта ни, те споделят впечатления и опит.

Участник днес е Николай Тинков – бранд мениджър на "Загорка".

***

- Г-н Тинков, как се промени маркетингът на бирените брандове в България през 2015 г.?

- Не бих казал, че е претърпял сериозна промяна в смисъла на комуникационна стратегия, активности и нови техники. Но, от гледна точка на нови продукти – да. И това е съвсем нормално – конкуренцията е голяма, а работата ни е да привлечем вниманието на потребителите.

- С какво се отличава сега българският потребител?

- Силата на българският потребител и влиянието му върху маркетинга стават все по-осезаеми. Това е световен тренд, който няма как да не е валиден и у нас. Водещото е неограниченият достъп до информация чрез интернет и социални медии. Днес лесно всеки може да намери информация за цена, нов или конкурентен продукт, да сравни преди да вземе решение за покупка. От друга страна, сега марките са много по близо до хората. Чрез социалните мрежи всеки може да общува и да изрази мнение. Ако брандът е смарт, може да провокира разговор – това са последните трендове, които все още тестваме от гледна точка на ефективност и у нас.

- Каква е ролята на събитията (изложби, брандирани концерти, конференции, спортни прояви) за маркетинга у нас? Ще бъдат ли те ценен подход през 2016 г.?

- Не мисля. Със сигурност зависи от конкретната марка, но в крайна сметка такъв тип подходи трябва да бъдат интегрирани в цялостната стратегия и кампания. Важен е ROI (възвръщаемостта на инвестицията – б.р.) Подходите за комуникация днес са лесно сравними от гледна точка на инвестиции спрямо ефективност. Мисля, че в днешно време маркетингът у нас харчи по-разумно, сравнено с преди няколко години.

- Кое е хубавото на това да развиваш българска марка?

- Предизвикателствата. Да развиваш марка, от самото й позициониране, до крайния потребител, е истинският маркетинг, независимо дали го правиш в България или на друго място.

- Какви тенденции очаквате в маркетинга в България и по света през 2016 г.?

- Все по-нарастващата конкуренция и същевременно по-разумните инвестиции да раждат най-добрите кампании. Смятам, че комбинацията от традиционен, дигитален маркетинг и все по-нестандартните и нови неща са в основата за ефективен маркетинг днес.
 

 

Оригинална публикация

Не може само с реклама, трябва и пиар!

www.manager.bg I 08.02.2015г.

Много мениджъри наричат пиара "безплатно рекламиране". Твърдението не може да бъде по-далеч от истината, според Мъри Нюлендс – автор в американското списание Inc.

Пиарът не е нито рекламиране, нито пък безплатен, отбелязна тя. Всъщност, той може да струва много скъпо. "НАИСТИНА скъпо", пише Нюлендс. В зависимост от това как се използва. Защото е интензивен процес на труд, който изисква време.

"Въпреки че може да прозвучи като клише, днес връзките с обществеността ще дадат на бизнеса ви най-голяма възвръщаемост на инвестицията от маркетинг бюджета", смята авторката. Тя настоява, че пиарът има големи предимства пред купуването на реклама, въпреки че предприемачи и хора от бизнеса не го разбират. 

"Пиарът работи чрез посрредници", продължава тя. Тъй като често е сравняван с рекламата, той може би е един от най-зле разбираните маркетингови инструменти. Основите му включват работа на посредници, които комуникират с аудиторията и оказват влияние върху нея. Тези посредници може да бъдат фирмени говорители, финансови анализатори, инвеститори, лидери на мнение, които поставят тенденции, експерти от индустрията, клиенти, служители. Даже електронните и печатни медии. 

Обикновено бизнесът по-трудно контролира тези медиатори, въздействащи върху публиката. Затова да се прави пиар е по-трудно, отколкото да се работят много други дейности за директен маркетинг, допълва Нюлендс.

Пиарът се развива в хаотична среда, връхлитана от събития, нови хора от значение, динамична и извън рамките на едно купено рекламно пространство. Рекламата, от своя страна, е нещо по-приятно за мениджърите, защото им предлага контрол върху нея. Но това не означава, че е по-ефективна. В нея компанията одобрява маркетинговите съобщения, идващи от нейно име. Тя ги поднася с графики с данни, поставя ги където пожелае и така успява да достигне публиките, които иска да достигне. При пиара не е така. За да накара бизнесът широка публика да чуе за него, или продуктите му, той трябва да действа с цялостна, интегрирана стратегия. Няма времето да харчи пари за незавършени идеи. Трябва да избере посредник, който да действа, познавайки конкуренцията добре, познавайки индустрията, контекста, в който се разгръща продукта или услугата, клиентите, техните интереси. Посредникът трябва да разбира защо има нужда те да чуят това, което бизнесът иска да каже.

Пиарът е важен за бизнеса, защото е личен. В рекламирането може да има демографски критерии към аудиторията, но отделните хора в нея ще останат в най-общата си част предимно анонимни за компанията. Дори да тя да е достигнала някакви фокус групи, след като е определила нуждите им чрез пазарни изалседвания. Пиарът е най-насочен към индивида. 

Той създава доверие. Развива се на базата на множество залужили уважение източници. Съобщенията, изпратени от него, носят повече доверие заради надеждността на източниците, които застават зад марката чрез текст или споделено мнение. Опитът за продажба не е директен, както при рекламата. 

Комуникацията е широко отворена и за други теми. Може да не е свързана само с офертата за продажба. Може да предложи добавена стойност. Дава възможност да се говори с недоволния клиент за предложението на конкуренцията. 

"Пиарът не е безплатна реклама. Той означава опортюнистично мислене и оценяване на това, "което си заслужава да бъде новина". Ако бизнесът ви е способен да го стори, пиарът ще му помогне да изглежда по-влиятелен, по-голям и по-важен", казва още авторката. 

 

Оригинална публикация

All Channels Communication Group е компанията с най-добра клиентска политика според бизнес наградите на сп. Forbes

www.all-channels.com I 13.01.2015г.

Две отличия грабна комуникационната агенция в рамките на Forbes Business Awards 2014

All Channels Communication Group спечели две награди на Forbes Business Awards 2014. Комуникационната група бе отличена с първо място в категория „Клиентска политика”. В категория „Развитие на бизнеса” компанията спечели трета награда. Агенцията е и единствената компания от комуникационната сфера, отличена в рамките на тазгодишните награди.
Кандидатурите за Forbes Business Awards 2014 бяха оценявани от десет членно жури. Тази година за престижните награди бяха подадени 90 кандидатури в различните категории, като 10% от всички кандидатури са именно в категория „Клиентска политика“.
„Да бъдем отличени в рамките на този конкурс е огромно признание. Конкуренцията и в двете ни призови категории не бе лека, а конкуренцията в бизнеса като цяло е още по-ожесточена. Именно за това се радвам, че усилията на целия екип се отличават“, коментира Александър Дурчев, главен изпълнителен директор, All Channels Communication Group.
Отличията в тазгодишното издание на Forbes Business Awards не са първи за All Channels в рамките на надпреварата. През 2012 г. комуникационната група печели две втори места съответно в категория „Развитие на човешките ресурси“ и „Развитие на бизнеса“, уточниха от компанията.
All Channels Communication Group е единствената българска комуникационна агенция, носител на 13 международни награди и над 20 номинации. Компанията притежава и десетки отличия от български конкурси. Наскоро All Channels | PR получи поредни 2 номинации за тазгодишните международни PR награди SABRE с проектите „Писмо за промяна“ в категория „Балкани“ и „ДАР за България“ в категория „Неправителствени организации“.

All Channels Communication Group е създадена през 2001 година като класическа PR агенция, която през годините се развива до комуникационна група, обхващаща пълния спектър на комуникационни услуги. В момента групата има няколко обособени комуникационни звена – All Channels | PR, All Channels | Advertising, All Channels | Interaction, All Channels | Activation и Symmetric Communications Consultancy.

Автор:
All Channels Communication Group

ТВ пазар на ръба на нервна криза

www.capital.bg I 26.09.2014г. 

Медиа агенции и рекламодатели се опасяват, че рейтинговата война между bTV и "Нова" пречи на целия пазар

"Стартът на есенния тв сезон със смазваща преднина за "Нова", "Комбинацията от VIP Brother & X Factor в ефира на "Нова" смаза конкуренцията", "VIP Brother с два пъти повече зрители от Survivor!", гласят последните прессъобщения на "Нова тв" от изминалите седмици. "bTV Media Group e лидер в праймтайма", "Survivor Камбоджа" се завърна като фаворит на аудиторията в България", отговаря конкуренцията.

Така с директна конфронтация двете най-гледани телевизии влязоха в новия есенен телевизионен сезон. И в това няма изненада. Както обикновено, двата канала са в ожесточена конкуренция за зрители и рекламодатели. "Нова" иска да се докаже като най-гледания канал, bTV пък иска да запази първото място. Програмните средства в надпреварата също са познати – риалити форматите. Конкуренцията помежду им се усложнява, защото и двете телевизии използват различни агенции, които да измерват аудиторията им. "Нова" работи с рейтинговите данни на "Медиарисърч", bTV – на ГАРБ.

Раздвоеният пазар

Позовавайки се на данните на двете агенции, и bTV, и "Нова" твърдят, че са лидер по зрителски интерес в едно и също време. При това всяка една от тях едновременно е с почти двоен резултат спрямо другата (вижте графиката). "Всеки е губещ и победител в два паралелни свята. Това е бизнес шизофрения, която вреди на всички", реагира емоционално във Facebook Николай Йорданов, който е бил главен редактор и консултант в няколко продуцентски компании. До неотдавна беше част от екипа на Paprika Latino (продуцентската компания, реализирала проекти като Music Idol, X-Factor, Got Talent и др.). Работил е за първите сезони на "България търси талант", "Африка: звездите сигурно са полудели" и др.

Мнението му се споделя и от рекламодатели, и от медиа агенции, които са объркани, защото именно на базата на рейтингите те планират разпределението на бюджетите си по медии. От началото на октомври пазарът ще работи вече с двата вида данни. Това е все едно пазарът да има две валути. Ще се увеличат и разходите за пийпълметрични данни, защото агенции и рекламодатели ще трябва да плащат за рейтинговите данни на двете агенции – ГАРБ и "Медиарисърч". Ще станат по-сложни и сметките им, защото ще трябва да са на базата на числата от двете компании.

Управляващият директор на Dentsu Aegis Network за България Мария Грашнова припомня, че това е ситуация, позната отпреди години на българския телевизионен пазар, но ненормална, ако той иска развитие. "Освен затруднението да получат точна, достоверна информация за моментната ситуация на телевизионния пазар това ще постави компаниите на пазара и в изключително несигурна ситуация при планирането на активностите до края на годината", коментира тя.

Това, че има различие в данните за постигнатите рейтинги и дялове от двете водещи телевизии, не дава основания да се твърди, че данните на единия или другия доставчик са некоректни, смята медиа директорът на Argent Симона Тенчева. По думите й причината за разликата в данните на двете пийпълметрии би трябвало да обяснят статистиците. Крайният резултат от тази ситуация обаче е, че на пазара се пораждат несигурност и съмнения, а най-ценното, което страда, е доверието между медии, агенции и клиенти. "В днешно време и за рекламодателите, и за агенциите е от изключителна важност да могат да оценят коректно ефекта от инвестираните в реклама средства и наличието на такова съмнение не е в полза на никого", каза Тенчева.

В мнозинството си големите рекламодатели имат ясна представа за рекламните си бюджети още в първите месеци на годината, а заедно с това и договорени условия с медиите. Затова се смята, че е трудно да бъдат правени промени в последното тримесечие от годината на рекламни бюджети. Според Мария Грашнова от Dentsu Aegis обаче не е невъзможно…

 

Оригинална публикация

Становище на БАПИОТ по изводите от доклада „Пришити към машините: Бедняшките надници на текстилните работници в Източна Европа и Турция”, изготвен от обединение Сleаn Clothes Campaign

e.mollova@prpoint.bg I 24 юни 2014 г.

Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) се разграничава от цитираните в доклада на Сleаn Clothes Campaign практики и посочва, че изведените за България примери се отнасят основно за фирми и/или лица, работещи надомно и не са показателни за българското индустриално производство на облекла и текстил .

Асоциацията отстоява категорично позицията, че спазването на трудовото законодателство е необходимо и задължително. БАПИОТ подкрепя усилията на всички фирми в сектора, които се стремят да осигуряват целогодишна заетост, достойно заплащане и нормална производствена среда за работещите в предприятията от текстилния бранш.

Посочените в доклада на Clean Clothes Campaign примери за лоши условия на труд и заплащане са резултат от съществуващите практики, наложени от многобройни агентски фирми. Те обслужват компаниите, притежаващи висок клас марки и възлагат поръчки с единствена цел „най-ниска цена”. За агентските фирми условията на труд и спазването на трудово законодателство не са фактори в договарянето. В повечето случаи те възлагат еднократно и избягват сключването на договори за дългосрочно партньорство. Заобикалят договарянето на единни нива на заплащане на труда, отговарящи на реалното време и цени на изработката. Обичайна практика е изработеното да се заплаща 2-3 месеца след приемането на готовата продукция.

Все по-чести са случаите, в които частни лица изпълняват подобни поръчки, като доброволно се съгласяват да намаляват цените на труда, изхождайки от факта, че работят надомно, с което подриват договорените ценови нива в сектора. Честа практика е надомно работещите да договарят касово разплащане за труда си. По този начин те си позволяват да не декларират получените доходи, както и да не плащат осигуровки, данъци или други дължими вноски.

Така посочените практики водят до създаване на нерегламентирана работна среда, нерегламентирана конкуренция и невъзможност за договаряне на общи ставки за заплащане на труда.

Съответните регулаторни инстанции и синдикални организации в България са информирани за съществуването на тези практики в бранша. Но към момента контролните органи и синдикатите не предприемат действия за спиране на порочните практики.

В доклада на Сleаn Clothes Campaign коректно се посочва, че е необходимо възложителите, представляващи световно известни марки, също да се ангажират с осигуряването на подходящи условия на труд и заплащане, т.е при договаряне да съобразяват ценови нива съгласно реалните разходи на труд в предприятията от сектор „облекло и текстил”.

В България производителността в текстилния бранш е значително по-ниска от средната за този вид производство в световен мащаб. Основните причини за това са, че над 40% от заетите в него са без професионална квалификация, без желание и мотивация за полагане на интензивен труд, както и че липсват подготвени кадри за управление и обучение. Следователно повишението в общото ниво на заплащане на труда пряко зависи от няколко фактора: промени в системата на образование и квалификация на заетите лица, промени в трудовото законодателство и структурите за контрол. За съжаление тези промени се отлагат постоянно.

БАПИОТ за пореден път акцентира на необходимостта от адекватна държавна политика и стратегия за подкрепа на производствените браншове, които имат социално-отговорната роля в икономиката на страната, какъвто е сектор „производство на облекло и текстил“.

Председател на БАПИОТ

Радина Банкова

# # #

За БАПИОТ

Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) е създадена през 1999 г. за защита интересите на българските производители на облекло и текстил и обединява 145 фирми-членки и 1 колективен член – производители на текстил, облекла от трикотаж и тъкани платове, аксесоари, дистрибутори на машини за текстилната промишленост. Приоритетни за организацията са: участието в обществения диалог за изготвяне на промени в областта на трудовото право в интерес и на работниците и на производителите; промени в професионалното образование, улесняващи придобиването на професионални умения с участие в производствения процес; облекчаване на процедурите за назначаване на бежанци за запълване на дефицита на човешки ресурси в сектора. Асоциацията работи за проучване на пазарите на българско облекло и текстил, както и за повишаване познанията на чуждестранния купувач за предимствата на българските производители. БАПИОТ е член на организацията-шапка на европейската текстилна индустрия EURATEX, чрез която текстилът и облеклото в страната са представлявани на нивото на Европейския Съюз. БАПИОТ е пълноправен член на най-голямата световна организация в бранша – International Apparel Federation (IAF), членува в Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и поддържа ползотворно сътрудничество с Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), различни неправителствени организации и сродни европейски организации.

Интернет страница на БАПИОТ: www.bgtextiles.org.