AMI Communications I 18.01.2016

Edelman Trust Barometer 2016 разкрива най-голямата до сега разлика в доверието (12 пункта) между информираните публики и масовите потребители, породена от неравенство в доходите и различните очаквания за бъдещето сред населението. Докато нивото на доверие сред информираното население е по-високо от всякога за последните 16 години, доверието на масовите потребители е с 50% по-ниско в повече от 60% от страните, участвали в проучването, като разликите спрямо Голямата рецесия са минимални. Разликата в доверието се е увеличила двойно в повече от половината изследвани държави. Най-големи различия са отчетени в САЩ (20 пункта), последвани от Великобритания (17), Франция (16) и Индия (16).

„Именно в този момент можем да видим неравенствата в доверието по света“, изтъкна Ричард Еделман, президент и главен изпълнителен директор на Edelman. „Това води до потенциални последици, като възхода на популистки настроени политици, блокиране на иновациите и раждането на протекционизма и традиционализма.“

Бездната в нивата на доверие се дължи на неравенството на населението по отношение на доходите. В близо две трети от страните разликата в доверието между хората с високи и тези с ниски доходи е двуцифрена, като най-видима тя е в САЩ – 31 пункта, във Франция – 29 и Бразилия – 26. Сред масовите потребители наблюдаваме по-ниски очаквания за бъдещето. В повече от две трети от изследваните страни по-малко от половината респонденти вярват, че тяхното положение ще се подобри след 5 години.

Барометърът разкрива, че участниците в изследването все повече разчитат на „човека като тях“, който заедно с редовия служител, печели много повече доверие в сравнение с главния изпълнителен директор на компания или представител на правителството. В социалните мрежи и сайтове за споделяне на съдържание, запитаните вярват много повече на семейство и приятели (78%), отколкото на изпълнителен директор на фирма (49%).

Въпреки общия скептицизъм към бизнеса, той носи най-висок потенциал за намаляване на бездната в доверието. Като цяло респондентите (61%) гледат на бизнеса като институцията, която най-бързо може да отговори на темпото на промените в сравнение с правителството, което печели доверието на 41% от запитаните, и неправителствените организации – 55%. Бизнесът се радва на много по-високо ниво на доверие в сравнение с правителството в 21 от 28 страни от проучването, с големи разлики в държави, като Южна Африка (44 пункта), Мексико (44 пункта) и САЩ (12 пункта). Значителен дял от 80% вярват, че бизнесът може да увеличи печалбата си, като същевременно подобрява икономическите и социални условия в общностите, в които оперира.

На глобално ниво бизнесът се радва на най-висок ръст на доверие (от 5 пункта до 53%) в сравнение с правителството, неправителствения сектор и медиите и продължава да сближава разликата с неправителствения сектор като най-надежден (55%). Тази тенденция е подпомогната от възстановяването на доверието в сектора на финансовите услуги (51%), който се радва на 8 пункта увеличение за последните пет години. За 16-та поредна година технологичната индустрия печели най-високо ниво на доверие (74%).
Обществеността отвръща положително на усилията на изпълнителните директори, които искат да реализират както печалба, така и да създават социални блага, тъй като доверието в тази фигура расте значително за последните пет години до 48%. Но ръководителите имат нужда от помощта на своите служители, чието ниво на доверие (52%) също се увеличава. Запитаните са склонни да се доверят много повече на служител на дадена компания, отколкото на нейния изпълнителен директор за информация по отношение на политиката към служителите (48% срещу 19%) и данни за бизнес практики и кризи (30% срещу 27%).

„Бизнесът представлява голяма част от решението, защото той не е политически обвързан, оперира бързо и държи отчет за напредъка си“, сподели Катрин Байзер, глобален председател на Edelman Corporate practice. „Сега е моментът да ръководим от върха с подкрепата на служители и клиенти. Бизнес лидерите вече не могат да преследват краткосрочни цели. Новият образ на лидера трябва да взема решения, като адресира всички актуални въпроси, и с грижа за успеха на обществото. Всички заинтересовани лица очакват от бизнес ръководителите да бъдат фокусирани не само върху финансовите резултати, но също и върху ключови проблеми като образованието, здравеопазването и околната среда.“

Други изводи от Edelman Trust Barometer 2016

Запитаните искат да видят промяна във фокуса на изпълнителните директори от краткосрочни резултати и лобиране към създаване на работни места (49%) и положителен дългосрочен ефект (57%). Те очакват бизнес лидерите да бъдат по-видими в обсъждането на въпроси, като неравенството в доходите и публичните политики (80%).
Въпреки ръста от 1 пункт до 42% в глобален мащаб, правителството остава институцията с най-ниско доверие за пета поредна година.

Доверието в неправителствения сектор се повишава до 81% в страните от проучването, като най-сериозните ръстове са отчетени в Китай (17 пункта) и Мексико (11 пункта).
Сред информираните публики, медиите претърпяват впечатляващ обрат, тъй като доверието в тях се увеличава в 20 от 28 държави на изследването. Най-силни позиции медийният сектор печели в САЩ (16 пункта), Канада (14 пункта), Великобритания (14 пункта) и Хонконг (12 пункта).

На глобално ниво семейният бизнес (66%) остава с най-голямо доверие, последван от публичния (52%) и бизнеса с държавно участие (46%).
Компаниите, чието централно управление се намира в развитите държави все още се радват на по-високо ниво на доверие спрямо тези, които са базирани в развиващите се пазари. Канада, Швеция и Швейцария бележат най-високо ниво на доверие, последвани от Германия (64%).

За пета поредна година, онлайн търсачките (63%) и традиционните медии (58%) остават двата най-достоверни източника на обща информация и новини. Доверието в онлайн медиите скача с 8 пункта до 53% и сега е третият най-достоверен източник, последван от собствените медии, като блогове, уебсайтове, имейл, които бележат ръст от 3 пункта до 46% и социалните медии (44%).

За Edelman Trust Barometer 2016
Edelman Trust Barometer 2016 е шестнадесетото поред годишно проучване на доверието. То е проведено от компанията за проучвания Edelman Berland в периода 13 октомври – 24 ноември 2015 г. под формата на 20-минутни онлайн интервюта. Извадката за онлайн проучването Edelman Trust Barometer 2016 включва 33 000 респондента, избрани на случаен принцип. В техния състав влизат 1 150 представители на масовата публика, на възраст над 18 години, 500 представители на информираната публика в САЩ и Китай и 200 представители на информираната публика във всички останали държави, съставляващи 15% от общото население във всички 28 държави. Всички представители на информираната публика са на възраст от 25 – 64 години, имат завършено висше образование; доходът на домакинството им е в топ 25% за тяхната възрастова група в страната им; четат или гледат бизнес и други новини минимум няколко пъти седмично; следят новините, свързани с обществените и политическите въпроси минимум няколко пъти в седмицата. За повече информация: http://edl.mn/trust2016​.

За Edelman
Edelman е най-голямата PR компания в света, с повече от 65 собствени офиса, над 5000 служители и с партньори в повече от 35 града по света. Edelman е носител на 7 награди от фестивала в Кан, включително и на Гранд При за PR за 2014. Компанията е отличена като Benelux Agency 2014 от The Holmes Report, глобална агенция за 2013, отново от The Holmes Report и Международна агенция за 2013 от PRCA. В Европа, Edelman е отличена като Най-добра агенция, за която да работиш през 2013.
Edelman е собственик на компанията за изследвания Edelman Berland, рекламната компания Blue, технологичната агенция A&R Edelman, агенцията за медицински комуникации BioScience Communications и компаниите Edelman Significa (Бразилия), and Pegasus (Китай). За повече информация: http://www.edelman.com

За AMI Communications България
AMI Communications България (www.amic.bg) е партньор на Edelman за България. Агенцията е част от AMI Communications Group, която има представителства още в Чехия, Словакия и Румъния. AMI Communications България е член на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). Сред клиентите на агенцията са ЧЕЗ България, Visa Европа, Shell България, Сосиете Женерал Експресбанк, Carlsberg България, GlaxoSmithKline, Hobas България и други. 

Оригинална публикация 

Regal.bg I 18.01.2016

Респондентите гледат на бизнеса като институцията, която най-бързо може да отговори на темпото на промените

Най-голямата до сега разлика в доверието (12 пункта) между информираните публики и масовите потребители, породена от неравенство в доходите и различните очаквания за бъдещето сред населението, регистрира годишното проучване на доверието Edelman Trust Barometer 2016. Нивото на доверие на информираното население (това, което чете и следи новините) към институциите, бизнеса и неправителствения сектор е по-високо от всякога за последните 16 години, докато в същото време доверието на масовите потребители е с 50% по-ниско в повече от 60% от страните, участвали в проучването. Разликата в доверието се е увеличила двойно в повече от половината изследвани държави. Най-големи различия са отчетени в САЩ (20 пункта), последвани от Великобритания (17), Франция (16) и Индия (16).

"Именно в този момент можем да видим неравенствата в доверието по света", изтъкна Ричард Еделман, президент и главен изпълнителен директор на Edelman. "Това води до потенциални последици, като възхода на популистки настроени политици, блокиране на иновациите и раждането на протекционизма и традиционализма."

Бездната в нивата на доверие се дължи на неравенството на населението по отношение на доходите. В близо две трети от страните разликата в доверието между хората с високи и тези с ниски доходи е двуцифрена, като най-видима тя е в САЩ – 31 пункта, във Франция – 29 и Бразилия – 26. Сред масовите потребители наблюдаваме по-ниски очаквания за бъдещето. В повече от две трети от изследваните страни по-малко от половината респонденти вярват, че тяхното положение ще се подобри след 5 години.

Барометърът разкрива, че участниците в изследването все повече разчитат на "човека като тях", който заедно с редовия служител печели много повече доверие в сравнение с главния изпълнителен директор на компания или представител на правителството. В социалните мрежи и сайтове за споделяне на съдържание запитаните вярват много повече на семейство и приятели (78%), отколкото на изпълнителен директор на фирма (49%).

Въпреки общия скептицизъм към бизнеса, той носи най-висок потенциал за намаляване на бездната в доверието. Като цяло респондентите (61%) гледат на бизнеса като институцията, която най-бързо може да отговори на темпото на промените в сравнение с правителството, което печели доверието на 41% от запитаните, и неправителствените организации – 55%.

Бизнесът се радва на много по-високо ниво на доверие в сравнение с правителството в 21 от 28 страни от проучването, с големи разлики в държави, като Южна Африка (44 пункта), Мексико (44 пункта) и САЩ (12 пункта). Значителен дял от 80% вярват, че бизнесът може да увеличи печалбата си, като същевременно подобрява икономическите и социални условия в общностите, в които оперира.

На глобално ниво бизнесът се радва на най-висок ръст на доверие (от 5 пункта до 53%) в сравнение с правителството, неправителствения сектор и медиите и продължава да сближава разликата с неправителствения сектор като най-надежден (55%). Тази тенденция е подпомогната от възстановяването на доверието в сектора на финансовите услуги (51%), който се радва на 8 пункта увеличение за последните пет години. За 16-та поредна година технологичната индустрия печели най-високо ниво на доверие (74%).

Обществеността отвръща положително на усилията на изпълнителните директори, които искат да реализират както печалба, така и да създават социални блага, тъй като доверието в тази фигура расте значително за последните пет години до 48%. Но ръководителите имат нужда от помощта на своите служители, чието ниво на доверие (52%) също се увеличава. Запитаните са склонни да се доверят много повече на служител на дадена компания, отколкото на нейния изпълнителен директор за информация по отношение на политиката към служителите (48% срещу 19%) и данни за бизнес практики и кризи (30% срещу 27%).

"Бизнесът представлява голяма част от решението, защото той не е политически обвързан, оперира бързо и държи отчет за напредъка си", сподели Катрин Байзер, глобален председател на Edelman Corporate practice. "Сега е моментът да ръководим от върха с подкрепата на служители и клиенти. Бизнес лидерите вече не могат да преследват краткосрочни цели. Новият образ на лидера трябва да взема решения по всички актуални въпроси и с грижа за успеха на обществото. Всички заинтересовани лица очакват от бизнес ръководителите да бъдат фокусирани не само върху финансовите резултати, но също и върху ключови проблеми като образованието, здравеопазването и околната среда."

Други изводи от Edelman Trust Barometer 2016

- Запитаните искат да видят промяна във фокуса на изпълнителните директори от краткосрочни резултати и лобиране към създаване на работни места (49%) и положителен дългосрочен ефект (57%). Те очакват бизнес лидерите да бъдат по-видими в обсъждането на въпроси, като неравенството в доходите и публичните политики (80%).

- Въпреки ръста от 1 пункт до 42% в глобален мащаб, правителството остава институцията с най-ниско доверие за пета поредна година.

- Доверието в неправителствения сектор се повишава до 81% в страните от проучването, като най-сериозните ръстове са отчетени в Китай (17 пункта) и Мексико (11 пункта).

- Сред информираните публики медиите претърпяват впечатляващ обрат, тъй като доверието в тях се увеличава в 20 от 28 държави на изследването. Най-силни позиции медийният сектор печели в САЩ (16 пункта), Канада (14 пункта), Великобритания (14 пункта) и Хонконг (12 пункта).

- На глобално ниво семейният бизнес (66%) остава с най-голямо доверие, последван от публичния (52%) и бизнеса с държавно участие (46%).

- Компаниите, чието централно управление се намира в развитите държави все още се радват на по-високо ниво на доверие спрямо тези, които са базирани в развиващите се пазари. Канада, Швеция и Швейцария бележат най-високо ниво на доверие, последвани от Германия (64%).

- За пета поредна година онлайн търсачките (63%) и традиционните медии (58%) остават двата най-достоверни източника на обща информация и новини. Доверието в онлайн медиите скача с 8 пункта до 53% и сега е третият най-достоверен източник, последван от собствените медии, като блогове, уебсайтове, имейл, които бележат ръст от 3 пункта до 46% и социалните медии (44%).

Edelman Trust Barometer 2016 е шестнадесетото поред годишно проучване на доверието. То е проведено от компанията за проучвания Edelman Berland в периода 13 октомври – 24 ноември 2015 г. под формата на 20-минутни онлайн интервюта. Извадката за онлайн проучването Edelman Trust Barometer 2016 включва 33 000 респондента, избрани на случаен принцип. В техния състав влизат 1150 представители на масовата публика, на възраст над 18 години, 500 представители на информираната публика в САЩ и Китай и 200 представители на информираната публика във всички останали държави, съставляващи 15% от общото население във всички 28 държави.
Всички представители на информираната публика са на възраст от 25 – 64 години, имат завършено висше образование; доходът на домакинството им е в топ 25% за тяхната възрастова група в страната им; четат или гледат бизнес и други новини минимум няколко пъти седмично; следят новините, свързани с обществените и политическите въпроси минимум няколко пъти в седмицата.

Оригинална публикация

Повече от Edelman Trust Barometer 2016 може да намерите тук: http://www.edelman.com/insights/intellectual-property/2016-edelman-trust-barometer/

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 23.04.2015г.

31,9% от радиослушателите смятат, че проблемите в медиата ще се разрешат ако ръководството си подаде оставката според изследване на "Сова Харис"

Вече месец и половина в Българското национално радио (БНР) има протести срещу начина по който се управлява медиата. Съветът за електронни медии (СЕМ) се опита да води разговор с протестиращите журналисти, ръководството на БНР и контрапротестиращите. В стремежа си да направи по-детайлен анализ на случващото се в радиото, регулатора поръча изследване на агенция "Сова Харис", което да покаже какъв е ефекта от протестите върху доверието в медиата.

Спроед представеното днес проучване близо две трети от хората – 64%, не знаят, че в БНР има конфликт и протест на служители срещу ръководството.  Изследването е експресно и е извършено в периода 9-12 юни чрез телефонно интервю между 900 пълнолетни граждани в цялата страна.

Директорът на "Сова Харис" Васил Тончев коментира, че конфликтът не заема централна част в 
обществения интерес. Информирани за кризата в националното радио са 36% от попадналите в изследването граждани. Според 32%, за да се реши проблемът, ръководството трябва да подаде оставка, а 11% считат, че то трябва да довърши мандата си (виж графиката).

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов конфликтът все още не се е отразил сериозно върху аудиторията на БНР, но вече има симптоми и тенденции, че той ще бъде разпознат от слушателите и ще рефлектира върху медиата. "Затова е важно да се реши кризата, преди да се отрази на доверието", добави той. Мария Стоянова, член на съвета, бе категорична, че  ръководството: генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет,  трябва да подаде оставка.

Председателят на регулатора припомни, че следващия вторник ще подаде оставкатат си. По рано той заяви, че повод за това е неразрешаването на конфликта между ръководството на БНР и журналистите. Ако обаче Янкулов си признае, че в радиото има криза и подаде оставка – своята и на управителния съвет, медийния регулатор няма да има повод да гласува оставката на председателя си Георги Лозанов.

Журналистите от БНР излязоха на протест заради решението на ръководството да намали наполовина хонорарите на работещите в медиата.

Оригинална публикация

www.economy.bg I 18.06.2015г.

Вижте кои са основните отговорности и необходимите качества и умения според д-р Александър Христов – комуникационен специалист и университетски преподавател

От това, че регистрационните номера на пернишките автомобили започват с РК (ПК), тръгват немалко шеги по адрес на темперамента на хората там. Една от тях е, че тези букви са съкращение на „пръв или кръв”.

Като по чудо това приляга прилично към част от работата на ПР специалистите.

Един от важните принципи е, че разпространяваш ли информация за нещо, заговориш ли по дадена тема в публичното пространство, ти си в позицията да я водиш, което означава да убеждаваш по-ефективно.

Казано на по-професионален език – необходимо е да действаш проактивно, а не реактивно – тоест, да отговаряш. Именно затова ПР специалистите са хора, които търсят и намират факти и истории, които да са интересни и полезни както за компанията и организацията, за която работят, така и за медиите и гражданите. И се стремят да им ги разкажат по най-добрия начин.

Иновативен продукт? Полезна кауза? Добра идея? Промени в компанията? Несправедливо обвинение? ПР е това, което може да даде публичност на тези и на много други факти и събития. И което е още по-важно – да въвлече публиките в диалог, да работи за постигането на консенсус и да изгражда стабилни връзки на доверие между организацията и гражданите. Затова думата, която е най-съществена за работата на ПР специалистите, е „комуникация”.

Как се постига всичко това? На първо място, ПР специалистите създават комуникационна стратегия. Това е най-интересното от работата – да измислиш какво точно да кажеш, защо да го кажеш и как да го кажеш. Казват, че стратегията е като женитбата – правиш я като да е завинаги, пък ако не работи (не се получи), я променяш. На този етап се раждат и големите идеи – резултат от проучвания на пазара и на потребителите, много мислене и обсъждания. Оттам нататък е реализацията на идеите, за която ПР специалистите могат да използват най-разнообразни инструменти – това са и основните техни отговорности:

-комуникация с потребителите директно – в социалните мрежи, във форумите, на улицата, на плажа и къде ли още не;

-комуникация с медиите – срещи с представители на медиите и подготовка на информация и материали, за да могат те да я публикуват или излъчат;

-специални събития – организиране и провеждане на конференции, семинари, партита, годишнини, срещи с медии и с блогъри, презентации и какво ли още не;

-анализи и мониторинг – на комуникацията на компанията, на конкуренти, на публикации по дадена тема;

-спонсорства;

-социално отговорни инициативи и други.

Ежедневната работа на ПР специалиста е изключително разнообразна и динамична. Сутрин може да е на презентация пред главен изпълнителен директор на международна компания, по обяд може да разговаря с художници на графити, следобед да пише текстове в офиса, а вечерта – да присъства на стилно парти. И винаги трябва да бъде подготвен и на ниво. Хубавото е, че всичко това се учи. Лошото е, че донякъде изтощава.

Заради всичко това е хубаво ПР специалистите, а и бъдещите такива, да притежават някои качества и умения. Те не само ще им помогнат да блестят, а и да се чувстват удовлетворени и мотивирани. Това са:

-комуникативност – важно е да умееш да общуваш във всякакви ситуации и с всякакъв тип хора;

-екстровертност и позитивизъм – това помага много, ПР специалистът трябва да е непрекъснато отворен към нови възможности. А позитивното отношение е неизбежно – все пак той „произвежда добри новини”.

-фантазия и креативност. Един пример: да кажеш, че желираните бонбони се правят от дъга, е не просто закачка, то е сигнал, че мислиш нестандартно, което помага много при създаването на стратегии и кампании.

-управление на процеси и организираност – ПР специалистът бяга по няколко писти едновременно и е важно да умее бързо да превключва от една на друга тема;

-умение да пише и да говори добре – това е може би най-важното техническо умение на ПР специалиста. Не само като граматика и стилистика – те се разбират от само себе си. Текстовете и въобще цялата комуникация трябва да бъде съдържателна, разбираема и убедителна.

И последно: казват, че ПР специалистите нямат работно време, а имат срокове. Работният ден е разтегливо понятие – дори извън офиса е важно да следиш новините и да наблюдаваш, тъй като в тази работа високата информираност е изключително важна. Така че ако някой иска ясна граница между работно и неработно време, тази професия не е за него.

Оригинална публикация

www.apraagency.com I 25.03.2015г.

Coca-Cola HBC AG, втората по големина в света бутилираща компания на продуктите на Coca-Cola по отношение на обем производство, публикува своя Интегриран годишен отчет за 2014 г. „Споделянето е ценно – изграждаме доверие, даряваме щастие“.

Това е третият интегриран отчет на компанията и за първи път обхваща всички аспекти на бизнеса, управлението и устойчивото развитие в един доклад. Посветен е на взаимоотношенията и партньорствата, които са от ключово значение за успеха на Coca-Cola HBC AG.

Димитрис Лоис, Главен изпълнителен директор, сподели: „Знаем, че успехът ни е тясно свързан с енергията и доброто състояние на нашите потребители, както и с това на общностите, на които служим. Вече повече от десет години непрекъснато усъвършенстваме подхода си към управлението на нашия бизнес по отговорен и устойчив начин, гарантирайки, че печелим доверие като създаваме стойност за всички заинтересовани страни. Тази стойност се определя все повече от фактори отвъд финансовото представяне, а именно: екологичната и социалната отговорност, репутацията ни в обществото, ангажимента на заинтересованите страни, както и инвестициите в развитието на нашите служители. Всички тези фактори допринасят за устойчивостта на нашия бизнес.“

Coca-Cola HBC се стреми да създава стойност чрез резултати, постигнати с най-високите нива на качество, ефективност и грижа. През 2014 г. тези резултати включваха:

•       2 млрд. каси (1 каса = 5.678 литра) продадени напитки
•       589 млн. обслужени потребители
•       2.1 млн. клиенти в 28 страни
•       36 362 преки служители; над 600 хиляди души, заети в цялата верига
•       8.7 млн. евро инвестиции в общностни програми
•       31 296 доброволчески часа, инвестирани в развитието на социални и екологични инициативи
•       Воден отпечатък – намален до 18,4 млрд. литра
•       Въглероден отпечатък – намален до 718 766 тона
•       73% възстановяване на опаковките
•       91% рециклиране на отпадъците от дейността

През 2014 г. инициативите за устойчиво развитие на компанията бяха съсредоточени в три ключови области: насърчаване на здравословния начин на живот, свеждане до минимум на въздействието върху околната среда и създаване на ползи за местните общности. Акцентите в тези области включват:

Здравословен начин на живот
•       1,6 милиона активни участници в спортни и фитнес програми
•       Напитки с намалено съдържание на калории или без калории във всички пазари
•       Информация за съдържанието на калории на лицевата страна на опаковката

Свеждане до минимум на въздействието върху околната среда
•       Намаляване на общите абсолютни въглеродни емисии със 7,8% в сравнение с 2013 г.
•       5,8 млн. евро инвестиции в проекти за намаляване потреблението на вода в над 20 страни, довели до спестяването на над 1,1 млн. куб. метра вода
•       Осем производствени предприятия със златен европейски сертификат за управление на водите European Water Stewardship Gold
•       4,3 млн. евро инвестиции в енергоспестяващи програми, намалили потреблението на енергия с 300 млн. мега джаула

Облагодетелстване на местните общности
•       8,7 млн. евро инвестиции (2,5% от печалбата преди данъчно облагане) в общностни партньорства и инициативи с фокус върху екологични и социални проблеми
•       2,4 млн. евро инвестиции в подкрепа на образованието на младите хора, с цел увеличаване на шансовете за намиране на работа, както и насърчаване на жените да се занимават с предприемачество
•       30,000 доброволчески часа в подпомагане на нуждаещи се общности, както и финансови и други дарения по време на природни бедствия

През 2014 г. Coca-Cola HBC стана глобален лидер в сектора напитки на световния индекс Dow Jones, както и на европейския индекс за устойчиво развитие Europe Sustainability. Компанията е включена в индекса FTSE4Good от създаването му през 2001 г. Освен това компанията получи рейтинг „А“ от проекта за отчетност на въглеродните емисии Carbon Disclosure Project и беше включена в индекса на проекта за лидерство по отношение на влиянието върху климата Global Climate Performance Leadership Index.

„Споделянето е ценно – изграждаме доверие, даряваме щастие“ е в съответствие с рамката на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC), както и с Глобалната инициатива за отчитане (GRI 3.1.). Отчетът изпълнява ангажимента на Coca-Cola HBC да комуникира напредъка на организацията по отношение на 10-те принципа на Глобалния договор на ООН (UNGC), инициативата на бизнес лидерите за водата UN CEO Water Mandate, както и бизнес форума на ООН „Грижи за климата“.

Социалните и екологични оповестявания в отчета са потвърдени след независима проверка на Denkstatt GmbH, в т.ч. и съдържанието относно изискванията на GRI и напредъка по UNGC. Данните за общностни инвестиции са проверени от Лондонската група за сравнителен анализ London Benchmarking Group.

Автор:
APRA PN

www.all-channels.com I 19.03.2015г.

Българската асоциацията на комуникационните агенции (БАКА) анонсира провеждането на  деветнадесетото издание на „Форум на рекламата“. Ежегодното събитието събира международни специалисти от комуникационния бранш и обсъжда тенденциите и новаторските подходи във всички сфери на комуникациите. Тази година форумът ще се проведе на 26 март 2015 г., а сцената му ще събере 10 утвърдени международни и местни комуникационни специалисти, които ще обсъждат различни теми.

Форумът по традиция ще бъде открит от Красимир Гергов, председател на БАКА, с прогноза за развитието на пазара през 2015 г. Успоредно с богатата лекторска програма в рамките на форума ще бъде обявен и екипът, който печели правото да представи България в конкурса Cannes Young Lions в категория „Film“ през месец юни 2015 г. в Кан, Франция.

Еднодневната конференция комбинира разнообразни теми от международни и български лектори: Найал Хорган, мениджър на Twitter за региона на Европа, Близкия Изток и Африка, който ще говори за социалната медия като инструмент за намиране на правилните хора, в точното време и с точното съдържание; Парис Чилдрес, ще обсъди бъдещето на дигиталните комуникации, както и възможностите пред медийните агенции да надграждат портфолиото си с дигитални услуги; Международният консултант на CME и bTV проф. Ханс Мар ще презентира темата „Бъдещето на телевизията”. Той ще очертае какви са тенденциите, предизвикателствата и възможностите за телевизиите в дигиталната ера. Проф. Мар има над 30 годишен опит в телевизионния сектор в различни европейски държави. В продължение на 10 години е директор Новини и спорт в най-голямата частна немска телевизия RTL. Последните 5 години от кариерата си в RTL заема и длъжността заместник изпълнителен директор. През 2006 г. основава mahrmedia, консултантска компания в сферата на медиите и телекомуникациите с клиенти в Германия, Швейцария, Австрия, Франция, Русия, държави от Централна и Източна Европа и Китай.

Програмата включва и прожекция на две от най-забележителните лекции от фестивала Cannes Lions 2014 – „Ogilvy & Mather: Космически явления и креативност“ и  “Какво е добро, какво не е и какво следва“.

От българска страна във Форума ще участват и Светлана Ломева, директор на Асоциацията за развитие на София, Иво Цеков от Пиеро 97 МА ще направи обзор на рекламния пазар за 2014 и Димитър Стаматов, маркетинг мениджър на JTI, ще представи темата EFFIE: Вкусът на успеха – Постиженията могат да бъдат само резултат на общи усилия между агенция и клиент. Цвети Димитрова от BluePoint ще обобщи резултати от изследване за доверието в различните комуникационни канали през погледа на потребителя.

Освен интересно съдържание на годишния форум на рекламата, bTV организира и среща на  публиката с провокативните шеф-готвачи Андре Токев, Виктор Ангелов и Петър Михалчев от най-гледаното кулинарно шоу MasterChef по време на дегустационния обяд bTV Мастърклас.

Автор:
All Channels | PR

www.manager.bg I 08.02.2015г.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация