Петият Медиен панаир “Журналисти по теория, журналисти на практика” ще се проведе от 29 ноември до 3 декември с тема “Професия: Новинар”

За пета поредна година ще се проведе Медиен панаир във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски”.

Тази година той ще оживи сградата на ФЖМК от 29-ти ноември до 3-ти декември и ще бъде под мотото “Професия: Новинар”.

Медийният панаир е събитие, което вече половин десетилетие среща големите имена на българската журналистика със студентите, бъдещите практици в сферата на медиите и масовата комуникация. Едно събитие, което обединява теорията от академичните аули и практическата приложимост на професията, за да помогне за утвърждаването на едно по-качествено и по-силно образование на бъдещите журналисти, PR практици и книгоиздатели.

Събитието е насочено към студенти, редактори на медии, журналисти, комуникатори, пиар специалисти, преподаватели.

За допълнителна информация: http://mediafair.wordpress.com/2010/11/08/invitation2010/

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1029

Пети Медиен панаир “Журналисти по теория, журналисти на практика” на тема “Професия: Новинар”

Начало: Понеделник, 29 Ноември 2010 г.
Край: Петък, 03 Декември 2010 г.
Място: София, Софийски университет "Св. Климент Охридски", Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. "Московска" №49
Достъп: Само с покана и За медии
Организатор: Фондация "За ново партньорство в журналистиката" и PRoPR Агенция
Отворено за медии: Да

За пета поредна година ще се проведеМедиен панаир във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски”.

Тази година той ще оживи сградата на ФЖМК от 29-ти ноември до 3-ти декември и ще бъде под мотото “Професия: Новинар”.

Медийният панаир е събитие, което вече половин десетилетие среща големите имена на българската журналистика със студентите, бъдещите практици в сферата на медиите и масовата комуникация. Едно събитие, което обединява теорията от академичните аули и практическата приложимост на професията, за да помогне за утвърждаването на едно по-качествено и по-силно образование на бъдещите журналисти, PR практици и книгоиздатели.

Събитието е насочено към студенти, редактори на медии, журналисти, комуникатори, пиар специалисти, преподаватели.

За допълнителна информация: http://mediafair.wordpress.com/2010/11/08/invitation2010/

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1029

Forbes вече е в България

Икономика на всичко, Блог на Йордан Матеев I 9.11.2010

Утре на българския пазар излиза специалното годишно издание на Forbes. То е с различна структура от месечните издания, които ще стартираме през пролетта, но като главен редактор на списанието се надявам да съм успял чрез него да предам философията и духа на Forbes.
 
Тъй като все още не сме пуснали онлайн издание на Forbes на български, а обратната информация от читателите ми е важна, ще бъда много благодарен на всички, които ми изпратят своите коментари, критики и препоръки за съдържанието – под този текст или на jmateev@yahoo.com.
 
Много се радвам, че бизнесът в България подкрепи изданието и използвам случая да благодаря на всички рекламодатели в него. Защото финансовата стабилност ще ни позволи бързо да вдигаме качеството на българското съдържание и да си заслужим слогана Capitalist Tool.
 
Ето съдържанието на специалния годишен брой на Forbes България.
 
Актуалната световна класация на милиардерите. Обикновено в България информацията за тази класация се изчерпва със споменаването на Бил ГейтсУорън Бъфет и още няколко от най-богатите хора в света. Сега ще можете да прочетете всички текстове за милиардерите, които са неразделна част от класацията на Forbes.
 
Най-влиятелните 21 български предприемачи. Това са и едни от най-богатите българи. Екипът ни вече разполага с натрупаното във Forbes знание за изготвяне на класацията на най-богатите българи, но изработването на реалистична класация изисква много време. Затова започваме със субективен списък на най-влиятелните бизнесмени – хората, чиито бизнес решения имат силно влияние върху макроикономическите показатели на страната и живота на много българи.
 
Мое интервю с премиера Бойко Борисов. Как взима управленските решения? Каква е вероятността да се кандидатира за президент? Ще се върне ли в бизнеса след като напусне политиката? Защо е разколебан в предприемаческия дух на българите? Каква е визията му за здравната и пенсионната реформи. Ще има ли още смени на министри и при какви обстоятелства? Как минава един негов ден? Ще удържи ли на напрежението?
 
Историкът Мартин Иванов развенчава мита за изедника богаташ и ни припомня за две, за съжаление, позабравени икони на българския успех - Иван Евстратиев Гешов и банкерът на България Иван (забележете, не Атанас)Буров.
 
Икономистът Георги Ганев анализира важните за зелената икономика процеси и разсъждава за това как можем да бъдем зелени без да вредим на икономиката и кой и как може да спечели от това.
 
Балтийският тигър. Георги Ангелов разказва как се стига до естонското икономическо чудо. Това е примерът, който трябва да следваме ако искаме бърз просперитет. Много вдъхновяващ текст.
 
Политологът Владимир Шопов прави задълбочен анализ на процесите, които текат в ЕС и значението им за България. Според него времето на България за научаване на правилата на играта вече е изтекло. Много интересен текст, който трябва да се прочете два пъти. Признавам си, че го разбрах добре и оцених високо на второто четене.
 
Осем урока от кризата. Без популизъм, кратко, ясно и убедително.
 
Ключът към щастието според Петър ГаневАристотел иТомас Джеферсън. Къде бъркат Бен Бернанке и Никола Саркози когато говорят за щастието?
 
Бизнес средата, която води до просперитет. Изводите от миналия опит.
 
Атанас Гаров от Colliers за зеленото строителство – ползи, цена и перспективи.
 
Икономическият министър Трайчо Трайков поглежда енергийната революция от бъдещето.
 
Рисковете от стереотипа „Бедна България“. България е сред по-богатите страни в света и непрекъснато подобрява относителната си позиция. Изключително актуален текст, който трябва да достигне до максимално много хора, за да предпази страната от залитания в грешна посока.
 
Лъчезар Богданов пише за отражението на кризата върху богатството на българските домакинства.
 
Има ли пазар на луксозни жилища в България?
 
Пет важни тенденции в банковия сектор според Асенка Христова и Красен Йотов.
 
Фискален борд. Как да постигнем зрелост в бюджетната политика?
 
Секси софтуер и доктор Хаос. Една успешна българска бизнес история.
 
Визионерски текст за усвояването на парите от еврофондовете, написан от Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС.
 
Лошите новини за българските университети. Не само ректорите, но и всички ние има върху какво да се замислим.
 
Здрав(н)ата прегръдка на държавата. Какво ще направи българите по-здрави?
 
Светла Костадинова представя истинската пенсионна реформа, сравнявайки системата на лични пенсионни сметки с разходо-покривния модел.
 
И накрая, топ 10 на най-скъпите коли. Добър стимул за любителите на скъпи автомобили да разгърнат предприемаческия си дух.
 

Новият медиен закон ще стане факт до края на ноември

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010

Обществените оператори са във фокуса на нормативния акт

До края на ноември ще бъде готов текстът на новия закон за електронните медии. Това каза председателят на работната група, която пише нормативния акт, доц. Георги Лозанов. Още следващата седмица пък председателят на медийната комисия в парламента Даниела Петрова очаква предварителен доклад за работата на групата.
Според Петрова новият закон ще бъде по-либерален и ще създаде подобри механизми за работата на медиите, особено на обществените. Той ще предвижда и по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на медиите, обясни Лозанов.

За обединението на БНТ и БНР

В момента вървят обсъждания на свършеното от всяка от трите подгрупи, които се занимават с отделни части от закона – реклама, финансиране, функциониране на обществените медии и прочие. В четвъртък се очаква да бъде дискутирана надълго и нашироко съдбата на БНТ и БНР.
Вероятно в новия медиен закон ще бъде заложен механизъм за обединяване на администрацията и мениджмънта на обществените радио и телевизия. Идеята беше лансирана още при първата дискусия по закона в края на юли тази година.
Тогава тя бе защитена от Георги Лозанов, Хачо Бояджиев и Радослав Чолаков, които са част от работната група, занимаваща се с новия медиен закон.

Идеята

Идеята на бившия дългогодишен генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев предвижда двете медии да се обединят в холдинг, но да се запазят редакционната им самостоятелност и юридическа автономност.
И БНТ, и БНР ще се управляват от изпълнителни директори, които ще се назначават от управителното тяло на холдинга. Президентът на цялата структура пък ще се избира от парламента с квалифицирано мнозинство, гласи предложението на Бояджиев.
Според председателя на работната група Георги Лозанов обединението на двете обществени медии ще бъде свързано и с промяната на начина на финансирането им.
Той предлага вариант, при който държавата субсидира само предавания с обществено значима функция. "Останалата част от програмите на БНТ и БНР трябва да се издържа от реклама, въобще от приходи извън държавния бюджет", казва доц. Лозанов.
"Така БНР и БНТ въпреки двойното си финансиране няма да са нелоялни конкуренти на търговските оператори. Те ще играят с държавата според задачите, които им е поставило обществото, а на рекламния пазар – според правилата, валидни за всички, като няма да може да местят пари от единия джоб в другия", казва още Лозанов.
Според него обаче, за да се стигне до такъв модел на финансиране на обществените радио и телевизия, трябва ясно да се дефинира в закона какво включва обществената им мисия.
В закона е отделено и специално място на цифровизацията. Предвижда се дори да се създаде Съвет по цифровизацията, чиито функции вероятно ще бъдат описани в нормативния акт. Готовият текст съвсем скоро ще бъде качен на сайта на Министерския съвет за обсъждане.

Стр. 23

Най-често Законът за радиото и телевизията е бил нарушаван от bTV

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010 

bTV е телевизията, която най-често е нарушавала Закона за радиото и телевизията през първите шест месеца на 2010 г. Това сочат данните в отчета на Съвета за електронни медии за периода от януари до юни тази година.
bTV има издадени общо шест административно-наказателни акта. Веднага след нея се нарежда Нова тв с четири акта за нарушения на медийния закон. В дъното на класацията е "Дарик радио", което е направило само две нарушения. Интересното обаче е, че повечето оператори не са наказани с парични санкции, а само с… предупредителни писма.

Кой как престъпи Закона

Нарушенията на телевизиите са свързвани предимно с излъчване на предавания, които или потъпкват добрите нрави, или според членовете на съвета са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните. Неспазването на ограничението за реклама също е причина за налагането на санкции от страна на СЕМ.
Най-фрапиращото нарушение на bTV е излъчването на спонсорство в политическо предаване. Става дума за "На барекадата" на Николай Бареков. В него е излъчен политически
дебат по време на изборите за кмет на София. Върху капака на лаптопа на Николай Бареков обаче е бил залепен спонсорски стикер. Наказанието, което СЕМ издава, е предупредително писмо, въпреки че за такива нарушения Законът за радиото и телевизията предвижда имуществени санкции от 3 хил. до 20 хил. лв.
Друг доста куриозен гаф на телевизията е свързван с излъчване на самореклама на риалити шоуто "България търси талант", в която е използвано знамето на България. Според медийния закон обаче телевизиите нямат право да пускат търговски съобщения със знамето, химна или герба на страната ни. За това нарушение СЕМ е наложил глоба.
Нарушенията на Нова тв са почти изцяло за неправомерно излъчване на реклама. Оказва се, че тя най-често не спазва ограниченията за рекламните съобщения. Нова тв е нарушила закона, като е излъчила рекламен клип на "Биг брадър Фемили", в който дете подканва родителите си да участват в шоуто, за да спечелят 200 хил. лв., кола и апартамент.
За това нарушение обаче СЕМ не е издал наказателно постановление, сочат данните в отчета на регулатора. Телевизията също
така е излъчила реклама на лекарството трибестан, без тя да бъде обособена като такава. За това нарушение СЕМ е изпратил само предупредително писмо до медията, въпреки че по закон се полага парична санкция, чийто максимален размер се равнява на 20 хил. лв.

"Най-лошите" предавания

Пародийното шоу на Джуди Халваджиян, което се излъчва по bTV - "Пълна лудница", е едно от най-зорко следените от членовете на регулатора. То попада в графата на предаванията, "включващи насилие и жестокост спрямо животни и са с вредно въздействие върху децата", и затова е било често санкционирано. Конкуренция на "Пълна лудница" по този показател е само "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски,което се излъчва през уикенда по Нова тв, сочи още отчетът.
Според него "много зрители" също са сезирали съвета за прояви на насилие в тези предавания.

Рейтингът

Като предавания, които съдържат "елементи на противоречие с добрите нрави", пък са определени едни от най-рейтинговите шоупрограми на bTV – "Шоуто на Слави", "Комиците", "Пълна лудница", както и това на Нова тв – "Шоуто на Иван и Андрей".
***
8065
часа телевизионни програми са изгледали членовете на СЕМ от началото на годината, сочат данните в отчета За дейността на регулатора
***
Кръпки в медийния закон

 - В сега съществуващия закон за електронните медии са направени поне 27 поправки. Затова той става почти нефункционален. Ето някои от тях, посочени в отчета за дейността на СЕМ през първото шестмесечие
на 2010 г.:
 - В началото на 2010 г. Законът за радиото и телевизията бе синхронизиран с европейската Директива За аудио-визуалните медийни услуги.
 - Тази промяна в нашия Закон отмени забраната за продуктово позициониране в предаванията и филмите. Това е нов вид реклама, който не се санкционира от
директивата, а вече и от ЗРТ.
 - Законът вече издава нови модели за регулация и нови приоритети в дейността на СЕМ.
 - Например той предвижда съветът да налага имуществени санкции относно етични нарушения.
 - Тази нова територия на надзора бе посрещната с противоречиви чувства от медийнатагилдия, а СЕМ засега я прилага предпазливо.
 - С идеята за защитата на творческата продукция на независимите европейски продуценти и насърчаването на българската аудио-визуална продукция ЗРТ въведе задължение 12% от годишното програмно време на медиите да бъде заето с външни продукции.

Стр. 22 – 23

Ще остане ли интернет свободна зона

в. Сега | Наделина Анева | 09.11.2010

Новият медиен закон няма да ограничава права в световната мрежа, уверяват авторите му

Новият медиен закон няма да ограничи свободата в интернет. Това ще е философията на проекта, който от лятото периодически всява смут в гилдията с идеи от рода на обединяването на БНТ и БНР под обща шапка. "Този закон трябва да даде регулация за всички нови медии, но на този етап виждането е интернет да остане остров на свободата. Ще подлежат на контрол само онези аудиовизуални услуги в интернет, които се излъчват и в традиционните медии", обясни шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. Това означава, че СЕМ няма да има права за регулация върху сайтове, блогове и социални мрежи, а ще следи само за излъчването на телевизия онлайн. "Много неща от закона още не са изяснени, защото територията е много деликатна", признава обаче Лозанов.
"Не ми се иска законът да влезе в интернет", твърди и друг участник в работната група – юристът Радомир Чолаков. Според него няма проблем и в момента СЕМ да контролира телевизиите, които излъчват в интернет. Друг спорен въпрос е да подлежат ли на регулация мобилните оператори, които разпространяват телевизия по телефона. "Ако зависи от мен, няма да има такава регулация", казва Чолаков. Той е защитник и на друга либерална теза – радиото да остане само на лицензионен режим и да не подлежи на регулация от СЕМ, както е сега. Мотивира се с това, че за радиоразпространението няма евродиректива и специални изисквания.
Пълно затишие цари по скандалното предложение за обединение на БНТ и БНР под обща шапка. Според запознати експертите изчакват да видят как ще заработи държавната телевизия с новото ръководство и тогава ще решават за кардинални промени. Заради това вероятно и законът ще бъде забавен за след Нова година. Шефът на СЕМ обаче е оптимист, че основният проект ще е готов до края на този месец, за да бъде подложен на обществено обсъждане през декември. Всъщност обществено обсъждане вече имаше преди няколко месеца, но то така и не успя да надхвърли общите приказки.
Междувременно СЕМ признава и в отчета си, че новите процеси на медийния пазар нямат необходимата нормативна обезпеченост. "Технологичният скок в резултат на цифровизацията и конвергенцията между традиционните и новите медии вече променят репертоара на комуникацията и водят до разместване на пазара", отчитат медийните надзорници. Финансовата криза е фактор, който води до отказ от добри практики в медиите, пише още в изводите им. От регулатора смятат, че се налага частично прелицензиране на голяма група радиооператори заради разминаване между програмната дейност и параметрите, записани в лицензиите им. На практика това прелицензиране вече започна, обясни Лозанов. То ще засегне предимно големи радиовериги, които изцяло са сменили профила си.

НЕВОЛИ

Финансови тревоги измъчват Съвета за електронни медии, който често печели критики с бездействието си. След държавната телевизия и медийните надзорници се оплакаха, че не могат да изпълняват задълженията си с отпуснатия бюджет. "Невъзможността съветът да погасява всекидневните си задължения за електроенергия, вода, топлоенергия, почистване, поддръжка на интегрираната система за мониторинг, интернет и пр. поставя регулаторния орган в ситуация на институционална криза", твърди Георги Лозанов в отчета си до депутатите за първите 6 месеца на годината. През този период СЕМ е похарчил 637 667 лв., което е 27.68% от утвърдения план. Най-много пари отиват за заплати на персонала и за издръжка. Оказа се обаче, че за разлика от депутатите медийните надзорници не са замразили заплатите си и те продължават да се актуализират на три месеца според данните на НСИ за средната заплата в обществения сектор.
Медийният съвет също е пострадал от повсеместните мерки за икономии в бюджета – средствата за разходи са намалени със 140 000 лв. "Актуализираното месечно разпределение на разходите води до невъзможност за нормалното изпълнение на основните функции на СЕМ", твърди доц. Лозанов. Още в средата на годината съветът е имал 67 743 лв. просрочени задължения. Почти 51 000 от тях са за фактурирани и неизплатени услуги за април, май и юни, а 16 832 лв. са нужни за обезщетения на съкратените 4-ма членове на СЕМ за 143 дни натрупан отпуск.

Стр. 14

Добрата журналистика все пак си струва

в. Дневник, Компании & Финанси | Юлиян АРНАУДОВ | 09.11.2010 

"Таймс" и "Сънди таймс" привлякоха повече от очакваните платени абонати

Резултатите от платените абонаменти на големите вестникарски интернет сайтове може да разсеят опасенията на скептиците за този метод, след като News Corporation обяви, че изданията й "Таймс" и "Сънди таймс" са успели да привлекат 105 хил. потребителя от лятото до момента, пише "Ню Йорк таймс". Според компанията половината от тези абонаменти са на редовни потребители, които получават достъп до сайтовете на вестниците и до електронните приложенията за iPad или Kindle. Останалите са нередовни клиенти. Още 100 хил. души са активирали безплатния достъп, който се предоставя от хартиената версия на изданията. Инициативата за платен достъп на компанията се наблюдава отблизо от медия анализаторите и рекламодателите, защото това са сред първите големи вестници, които въведоха абонамент за своите сайтове. Други издания също обмислят да прибегнат до тези решения поради спада на приходите от интернет реклама, в която доскоро издателите виждаха заместник на приходите от печатните варианти. Сред тях са и "Ню Йорк таймс" и "Интернешенъл Херарлд трибюн", които планират заедно с обновяването на сайтовете си през следващото лято да наложат и платен подход
за четене на материали. "Тези числа показват много ясно, че доста хора са готови да платят за качествена журналистика в електронен вид", заяви Ребека Брукс, изпълнителен директор на News International, английското звено на News Corporation, което издава двата вестника. Медийната компания също така използва платен метод за друго свое издание – американския "Уолстрийт джърнъл". Корпорацията на Рупърт Мърдок също въведе подобна практика и за News of the World. Традиционното схващане на медийните анализатори е, че подобен подход трудно ще може да накара читателите да плащат за основни новини в интернет поради наличието на голямо количество безплатни новини в глобалната мрежа. Някои специализирани издания в области като бизнес и финансите успяха да постигнат умерен успех чрез платения абонамент. Например "Файненшъл таймс" е привлякла 189 хил. потребителя чрез своя интернет сайт, но вестникът използва метод, който дава на интернет читателите безплатен достъп до определен брой статии и след това изисква плащане за достъп до повече материали.
Едно от опасенията при въвеждането на платения модел е спадът на посетителите на сайта. Прогнозите на News Corporation бяха за спад от 90% на посещаемостта на страниците на "Таймс" и "Сънди таймс", но на практика намалението е по-малко. По данни на Nielsen средният брой уникални посетители от Великобритания на сайтовете на двата вестника отчитат спад от 42% до 1.78 млн. души за третото тримесечие, което е, откакто е въведен платеният модел. Повечето от тези посетители не са разгледали по-детайлно от основните страници, допълва Nielsen. Скептичните съмнения за ефективността на тази практика остават. Според медийния консултант Джим Кишълм данните на компанията на Мърдок не дават някои отговори, които ще заинтригуват рекламните компании. Например колко време потребителите прекарват на сайтовете на изданията. Друг въпрос, който се повдига, е, че все още не става ясно как платеният абонамент на сайтовете се отразява на печатните издания.

Стр. 6

Мира Радева пак е на медийния фронт

в. Труд | 09.11.2010

"Шило в торба не стои" тази народна мъдрост с пълна сила важи за Мира Радева, дългогодишната журналистка от в. "Труд", експерт по здравни и социални въпроси, носителка на куп награди.
Наскоро пенсионирана, Мира се отдаде на заслужена почивка. Но "рахатлъкът" й трая само няколко месеца. Пък и май не беше по вкуса й.
От вчера пълната с енергия Мира Радева пак е на бойното медийно поле – този път като зам. главен редактор на в. "Ретро". За да докаже за пореден път максимата, че както няма бивше ченге, така няма и бивш журналист.
И Мира е във вихъра си едва седнала в новия си офис, вече прави интервюта, реди статии за живия живот, който тя наистина добре познава.
"Където и да отида, "Труд" ще е в сърцето ми – с този вестник е свързан целият ми живот и професионален път", каза вчера новата дама на седмичника "Ретро". Е, това си го знаем. Както знаем, че ще грабне новите си читатели с любопитни истории, заради които я обичаха и читателите на "Труд".
На добър час, Мира! Човек никога не знае кога ще започне отначало. Но пък всяко начало е импулс. Защото животът е пълен с изненади, за които ние не подозираме. Но трябва да ги опишем, нали?

Стр. 23

Учебник по медийно право издаде Борислав Градинаров

в. Дума | 08.11.2010

Какво е състоянието на медийно-правните отношения в България и какви са проблемите, които все още очакват своето законово разрешение. На тези и много други въпроси отговаря в учебника си "Медийно право" доц. д-р Борислав Градинаров. Страниците на изданието започват с въведение в основните принципи на медийното право. В първите няколко от общо 10-те глави на учебника е пояснено и положението на медийното регулиране, и структурата на регулаторите в страната. Трета, четвърта и пета глава се занимават с принципите на радио- и телевизионната дейност, с програмните им функции, с лицензионния и регистрационен режим на двата вида медии.
Рекламата и спонсорството също са намерили място в учебника. Цифровите медии и влиянието на интернет в информационната среда също са получили необходимото внимание. В учебника си д-р Градинаров набляга на свободата на словото, правото на отговор и начините за защита на засегнати от медиите лица. Именно заради това са разяснени положенията за достъп до информация и възможностите за защита на източника на данни. В последната глава е отделено специално внимание на защитата на авторското право в различните му форми при различните видове авторска продукция.

Стр. 5

 

Слух продаде “24 часа” и “Труд” на руснаци

в. Дума | 08.11.2010

Оплетоха Александър Лебедев и Бойко Борисов в обща договорка, двата вестника още мълчат

Двата най-големи национални всекидневника стават собственост на руски олигарх. Тази новина обиколи миналата седмица почти всички електронни и печатни медии у нас. "24 часа" и "Труд" трябвало да бъдат продадени на австрийска компания, зад която стоят руски пари. Някои сайтове пуснаха дори и датата за новата сделка. Други пък набъркаха в обща договорка медийния олигарх Александър Лебевед и българския премиер Бойко Борисов. Според "Гласове" сделката била съгласувана още с Владимир Путин и Ангела Меркел.
Други слухове дадоха двата вестника на газовия монополист "Газпром". Според сайта "Bulgaria News" по-подробно за сделката било разговаряно на срещата на българския премиер с Алексей Миллер, генерален директор на "Газпром" на 15 октомври в София. Там пак се спомена името на Лебедев, който е собственик на британските вестници "Лондон Ивнинг Стандард" и "Индипендънт". Бизнесменът е смятан за Троянския кон на Кремъл на Албиона и определян от английските вестници като ексагент на КГБ.
От двата вестника засега не дават официални изявления, появиха се единствено опровержения във форуми и блогове от името на двете редакции.
Истината трябва да излезе наяве до края на годината. В Пресгрупа "168 часа" наистина чакат генерална промяна. Срокът за съкращаване на персонал и рязане на заплати бил 31 декември.
Иначе първите информации за смяна на собствениците на немско-българските издания тръгнаха още през пролетта. Тогава няколко вестника написаха, че интерес към изданията проявяват банкерката Цветелина Бориславова и рекламният бос Красимир Гергов. Заговори се още, че Иво Прокопиев е имал намерение да придобие пресгрупата за 40 милиона евро – 30 милиона за недвижимите имоти и 10 милиона за печатните издания, след което в сградите на ВАЦ да се настанят официални институции, които да плащат добър наем от държавния бюджет.
Според източниците на тази версия обаче премиерът Борисов научил за схемата и забранил осъществяването й.

Стр. 5