сп. Мениджър | 08.08.2010 

Е, не са съвсем в отпуск, но са много, много малко. Политиците у нас и по света почиват. Всъщност има дни, в които ти се струва, че целият свят почива. А петте информационни страници на вестника трябва да се напълнят, както и 60 минути новини по телевизията. Журналистиката през август изобщо не е същата, както е през останалите 11 месеца на годината. Тя при всички случаи е по-ярка. Сега е времето, когато медиите показват кой е по-добър в правенето на новини, защото, когато ги има, всеки го може. Или почти всеки. За новинарството през август разказват трима души, които 365 дни в годината са важна част от него.
***
Васко Вълчев, зам. главен редактор на в. "Стандарт":
Може много да се спори дали юли и август са най-тежки за вестникарското братство. Вярно, всички са на море, властта отпускарски се крие, няма новини, изобщо цари световна скука. Кризата в жанра логично ражда и ненадминати бисери, плод на въображението, с което много колеги борят липсата на четива и теми. Така се стига до шокиращите истории за кръвожадни акули край морските ни курорти или крокодил в река Марица. Още по-големи дивотии обаче може да се прочетат и в най-активните месеци. Достатъчно е да се подберат всички обещания, ругатни или изцепки на политици, появили се в заглавия. Така че проблемът е по-скоро в подбора, а не в периода. А и на море четенето на вестници под чадъра все още си е класика. Лаптопът и интернет по-рядко се връзват с плажа.
Иначе безспорно в голямата жега настава царството на клишетата. До последна капка се изцеждат всички теми за черния август, пълен с катастрофи, удавници, самоубийци и всевъзможни трагедии. Понеже 2012 г. наближава, сегашното лято сигурно ще бъде пълно с апокалиптични прогнози на всевъзможни оракули.
"Стандарт" има няколко коза срещу голямата скука. Още от началото на юли излиза приложението "Ах, морето". В него човек може да разбере всичко за ваканцията. От цените и последните атракции по курортите до купоните край плажа. Лек срещу скуката на плажа е и поредицата "Вечни страници". Това са криминални и любовни къси разкази на световни автори, които се четат на един дъх. За лятото сме запазили и най-вълнуващите книжки от поредицата "Тайните на…".
Сериозно погледнато, в периода на голямата скука има и полезен момент. Политиката, изобщо интригите около властта отиват на заден план. Втръсналите на читателите лица за малко изчезват. На кой му пука за министри и депутати, когато се излежава на плажа или се разхлажда с чаша мохито? На първите страници излизат човешки истории. Става като по сценарий на Гогол. Шокиращи разкази за малки хора, гарнирани с небивалици и чудеса. Въпрос на вкус и редактори е кой как ще забърка коктейла във вестника.
***
Весела Кисьова, изпълнителен продуцент на bTV Новините:
Този август, за разлика от миналия, когато стартираше работата на правителството на ГЕРБ, се очаква държавната машина да излезе в отпуск. От това едва ли ще пострада качеството на емисиите, защото репортерите на bTV никога не са разчитали на институциите, за да правят интересни новини. Зависимостта е точно обратната – колкото по-малко институционални новини, толкова повече свобода за репортерите, а оттам и по-интересни теми за зрителите. Това лято новините минават под знака на кризата, която всички усетихме. И затова в репортажите много често търсим отговор на въпроса как най-лесно да я преживеем. Къде да почиваме? Какво да купуваме? Как да спестим пари? В лятната суша новините на bTV се захранват и от наи-ценния капитал, който имат – доверието на зрителите. Много често най-интересните и важни новини се раждат именно от техни писма и сигнали. Голяма част от хората разчитат на телевизията като първа и единствена инстанция, която може да реши техния проблем. Такива зрители често насочваме към институциите. Много често обаче самите институции се чувстват безпомощни да решат проблемите на хората – било заради лоши закони или по друга причина. В такива случаи те самите ги съветват да се обърнат към телевизията. И когато сигналът е важен, се задействат репортерите. Така че новините на bTV тази година не страдат от лятна новинарска суша заради репортерската находчивост и зрителското доверие в нас.
***
Михаил Дюзев, водещ на "Дарик кафе" и новините по "Дарик":
Не всяко лято има световно първенство по футбол, олимпиада или пък избори. Когато тези събития са налице, няма проблеми с попълването на емисиите, но когато липсват, новините започват да приличат на научнопопулярни филми. Спецификата на радионовините е доста по-различна от телевизионните и вестникарските. Най-малкото има повече емисии и по-начесто от другите медии. Аз специално обичам да подреждам по важност най-напред събитията от света. И точно лятото е времето, което дава възможност за разширяване на кръгозора и на слушателите, и на самия мен, разбира се. През политическия сезон е нормално вътрешнополитическите дебати и интриги да бъдат първи в емисиите за сметка на световните и по-любопитните. Но когато започнат отпуските, вече можем да се отпуснем и новините да заприличат по теми на списания като "Нешънъл Джиографик" и "Би Би Си Нолидж". Май прекалено много обичаме да се взираме в собствените си проблеми и вроденият ни негативизъм взема често връх. Това личи от новините и подредбата им по принцип. За съжаление и в "Дарик" не правим изключение от общото правило, че най-добрата новина е лошата новина. Но сега е лято и съм свободен да променя това. Най-приятно се чувствам, а предполагам и слушателите ни, когато емисиите започват с подробности за поредния мега рок концерт у нас или пък за октопода Паул.
Но винаги истинските, реалните истории са тези, които най-много вълнуват. Няма как да изтрия от паметта си вечерта, когато загинаха децата пред дискотека "Индиго". Това беше една от първите ми новинарски смени в "Дарик" и тогава разбрах, че всъщност новинарят не е онзи безпристрастен регистратор на събития. В такива ситуации е много по-нормално да има истинска емоция дори в сухите, но злокобни информации. Това със същата сила важи, разбира се, и за приятните, весели и любопитни новини. Може би и затова, че обичах да вкарвам повече емоция в емисиите, моите редактори и началници прецениха, че трябва да водя и сутрешния блок. И аз изключително се забавлявам в студиото, както се надявам и слушателите ми с мен!

Стр. 108 – 109

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 28.09.2010 

Популярната тв журналистка Екатерина Генова оглави новата дирекция "БНТ. Свят и региони" в националната телевизия. Дирекцията ще има два продуцентски центъра: БНТ свят и регионалните центрове, които ще присъстват равностойно и качествено в бъдещ регионален канал, който представя спецификата на различните места в България . БНТ свят запазва културно-информационната линия и ще я разшири с повече публицистика, развлекателни и образователни предавания. В програмната схема на БНТ САТ съвсем скоро ще започне излъчване на 2-часова съвместна програма "България днес", изработена от тв центровете Благоевград, Пловдив, Варна и Русе от 16 до 18 ч. От февруари 2011 г. трябва да стартира и столичната програма – БНТ-София. Екатерина Генова даде първото си интервю пред "Класа", в което коментира новите идеи, промени и намерения.

- Госпожо Генова, получихте пълната подкрепа на Управителния съвет на обществената телевизия. Разбраха ли според вас институциите, че БНТ САТ е стратегическа комуникационна платформа за страната?

- За съжаление смятам, че такова разбиране за ролята и възможностите, които международният канал дава, все още няма. Това, че България може да се рекламира освен в CNN, Еurosport, National Geographic и в БНТ САТ, продължава да не се разбира от институциите. При това в БНТ САТ би било финансово по-ефективно. В настоящото правителство има министър без портфейл, който отговаря за българите в чужбина, но това не означава, че е намерен най-точният и кратък път, по който институциите да стигнат до сънародниците в чужбина. А те са много голяма аудитория – взискателна, интересна, активна. Готови са да участват в правенето на нашите програми, да изказват мнения и да се възползват от всички възможности, които им даваме. Не бива да пренебрегваме и европейците като наша аудитория. Както ние в България следим международните програми на RAI, BBC, TV 5 MONDE, така и нашата програма се следи от публика, различна от българите в чужбина. Благодарение на глобализацията светът е голямо село, а благодарение на комуникациите е и голям екран. Много е важно да попаднеш на този екран. Да се води тази битка си заслужава! И аз няма да се уморя да работя в тази посока.

- В съвременните измерения на глобална хиперкомуникация има ли други идеи за препредаване на програмата, така че тя да бъде достъпна на практика до всички точки на земното кълбо и да достига до нашите сънародници по света?

- Има много начини. Първата възможност, която ще използваме, е качването на програмата в интернет. Мрежата е чудесно място за всяка телевизионна програма. Въпросът е, че той не може да бъде единственият начин за достигане до зрителите, защото бихме лишили представителите на по-старата емиграция от програмата, която са свикнали да намират с антена. Комуникацията днес е толкова лесна и безгранична, че си даваме сметка, колко е важно програмата ни да е достъпна по най-различни технически способи – антена, кабел, интернет, защо не и телефон…

- 12-годишният договор за разпространение на БНТ САТ с Eutelsat изтича. Започнахте ли вече търсене на нови партньори?

- Съгласно правилата ще бъде обявена обществена поръчка за нов разпространител. Надявам се, че в конкурсната процедура ще бъдат привлечени да участват най-добрите международни компании, които се занимават с разпространение. Очаквам предложение за модерна услуга, която включва максимално покритие на територията на земното кълбо, възможност за отложен старт на програмата за зрителите от страни с голяма часова разлика, превод със субтитри на поне един чужд език на предаванията ни и т.н.

- Другата обществена медия – БНР, създаде издателско-рекламна къща като нов комуникационен канал, обединяващ рекламата, маркетинга и продуцирането. Може ли да очакваме съвместни дейности и проекти или подобна структура, която да представи Златния телевизионен фонд?

- Аз съм готова да предложа на БНР съвместни проекти, особено на Радио София. Вече разговаряхме и скоро ще оповестим какво ще направим заедно. Първото, което сме замислили, е да намерим телевизионен поглед към риалити романите, които Кин Стоянов и Емил Янев пишат в студиото на Радио София. Поне веднъж в месеца романът може да се дописва и в студиото на "Рецепта за култура". Ще предложим на БНР заедно да организираме културни събития, предназначени не само за аудиторията на двете медии, а за всички, които биха искали да ги видят. Продуцирането на културни събития е важна част от дейността на европейската телевизия. В БНР са издали дискове с чудесни анимационни "клипове" на любимите детски песнички. Предложих на Валери Тодоров да ни предоставят тези красиви филмчета за излъчване, защото е грехота те да останат скрити. Това би бил истински подарък за децата на българите в чужбина, които ни гледат.

- Да очакваме ли нови и млади репортерски лица в софийската регионална програма?

- Ще търсим и се надявам, че ще намерим. Репортерското начало е това, от което има нужда всяка регионална и не само регионална програма. Не само съзерцателно вглеждане в културата, традициите и хората , а показване на онова, което се случва, което променя или пречи във всекидневието, което може да бъде подобрено чрез позицията на гражданското общество.През погледа на репортера и камерата много теми изглеждат различно. Това ще е основното, което ще търсим в бъдещия следобеден блок "България днес" – да изместим съзерцанието с репортерски въпроси, на които ще търсим отговори!

- Пулсът на София – така ли?

- Когато започне програмата БНТ София, тя също ще се включи в 24-часовия регионален канал. И за нея ще са валидни принципът на активното участие на зрителите, репортерското присъствие на мястото на събитията, стремежът да посредничим за промяна на живота на хората.

Стр. 15

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.09.2010 

Водещ: С какво попаднахме в световните медии тази седмица, немски и английски? Ами с футбол. С това което искаме много да имаме, но живеем на едни американски спомени от далечната вече 1994 година. После дойдоха цитатите от немските издания, искрена радост, че Матеус е вече далеч от Германия, можеше да се прочете между редовете. А дали пък в тези цитати нямаше български почерк, не разбира се. Просто медиите по цял свят опитват да напишат истината, а кой как ще я прочете е друг въпрос. Днес вече е ясно какво ще прави Матеус в България. Кратко, ясно и съдържателно главно медийно грамотно, истината каза премиерът, най-много да се ожени. Тази история има начало и край само, че не звучи съвсем достоверно, няма я средата. Досущ като онази операция със саламите и краищата им, с тираж любов наричани „дупетата”. Е тези медийни истории най-бързо се забравят, а защо една история да се пише, за да бъде толкова безславно забравена. Ето това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите” с Радослав Янкулов и Владимир Памуков от вестник „Труд”. В понеделник вестниците преливаха от английски цитати за Гения на Бербатов. Изключително зареждащо! Дали пък и наши думички нямаше да подействат така. Направихме си експерименти, попитахме вас слушателите на Програма „Христо Ботев”. Чухме в ефира най-грамотния медиен анализ. Сър Алекс Фъргюсън успя да победи английските таблоиди с мълчания. Той дълго време упорито подминаваше всичката критика и сатира, за да дочака да прочете това което иска. Може ли подобно нещо да се случи у нас, очевидно сърове нямаме, традиции също, отиваме ли отвъд цитатите в коментарите си. Или ще продължаваме да си четем за ръкопашни схватки между недоволни играчи от разни отбори и ще заничаме по футболните съпруги за раздуха. Тази година СБЖ навършва 120 години. Това е една прилична възраст за равносметки и сверяване на часовника. Какво се случи с добрата новина, ето това ще коментираме с Тома Томов в навечерието на премиерата на репортажа му „Метрополитен” тази вечер. Има ли място за добри новини в българските медии? Помнят ли се добрите новини? „В Неделя с…” вече ще бъде с Камен Воденичаров. Има ли място журналистиката в забавните формати? Ето това е главното което бих искала да го попитам след 1. Няколко медии получихме едно писмо от бивш журналист. Свикнали сме да казваме, че няма бивши журналисти, но това може да бъде считано за коментар-новина. Не мислих по този начин да започвам днес, но не ми се ще да спестя едно отворено писмо по повод две благотворителни телевизионни програми, за проблемите на семействата с деца с увреждания. Аз не изоставих болното си дете, но на кого му пука? Пита почти риторично Красимира Обретенова от Добрич. Искам да отбележа, че това писмо днес е публикувано и във вестник „Сега” в други медии не го срещнах. Ето и няколко реда от него! Към вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които не изоставено дете с увреждания. Много увреждания след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към вас като инициатор и участник в нищожни мъчники благотворителни кампании за изоставени и не изоставени деца, и така също като бивш журналист, който е бивш, защото се е превърнал в болногледач на детето си. И във виеща вълчица срещу убийствената некадърна и безотговорна управленска административна социална система в България. Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” и „Байландо” да не успеят въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успеят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешко милосърдие и скъпа медийна акция наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани благотворителни ПР акции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба им с лигави призиви за илюзорна помощ. А провалът на тези две шоута е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата. Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако цялата медийна гилдия си беше направила труда да обясни на обществото и на властта, защо България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания от ромски произход и прочие. Ето това могат гражданското общество и медиите заедно, да кажат истината. Работа на институциите е да ги чуят. Мисля, че мястото на този медиен анализ, защото това определено е нещо повече от едно отворено писмо, беше точно в „Клубът на журналистите”. Добре дошли ви казвам Иво Георгиев, Любомир Пъшев, Галя Траянова и аз Ирен Филева.
Водещ: Тази година СБЖ навършва 120 години, време подходящо да се огледаме за добрата новина. Има ли място добрата новина в българските медии, бързо ли се забравя тази новина или достатъчно я коментираме. Добър ден на Тома Томов.
Тома Томов: Добър ден.
Водещ: Вашия репортаж за една такава добра новина ще гледаме тази вечер, а има ли място добрата новина в българските медии?
Тома Томов: Ами не знам, аз общо взето много, много не слушам, аз правя това което правя. Иначе много, много не слушам и не знам какво значи добра новина, първо, но не знам общо взето със сигурност не участвам /…/ пълното опростачване, всички тези шоу дивотии, които гледаме вече по телевизията.
Водещ: Какво ще видим довечера?
Тома Томов: Ами това е един разказ за, аз преди известно време направих разказ, който се наричаше „Идеи за София”, в който участваха някои големи архитекти и даваха идея за това как нашия град да се преобрази.
Водещ: Да стане човешко място!
Тома Томов: И тъй като метрото е една форма на трансформация, освен това си го представям като долната земя. Нали имаше една хубава приказка за долната земя.
Водещ: Да, която всъщност е по-хубава от горната!
Тома Томов: Която като паднеш долу, пък един орел, пък трябва да те носи с нещо като кафез и е такива работи. И беше ми интересно да видя как се копае под земята с тия големи машини. И се обадих на едни хора и седнах и те казаха „Ами защо да не направиш един филм”. И аз седнах и направих един филм за това как се прави сега метрото под София, а пък /…/ кореспондираше с последния ми филм, който се наричаше „Genius Loci” – Духа на местото, който правих с един голям български архитект и урбанист Христо Генчев. И той ме запали много за тая идея за тоя огромен римски град, който мъртъв под нас, за който Константин Ирич каза, че това е един Помпей който живее под София. И те сега фактически като правят метрото, в центъра на София може да се получи невероятна трансформация, защото човек като живее в нашия живот на 21-ви век, може да слезе на няколко метра надолу и да живее 2000 години по-рано във времето на Император Траян да кажем, времето на Константин Велики. Това може да стане абсолютно под София, защото то е живо, то е живо.
Водещ: Помните ли медийните заглавия по този повод, „София конкурира Атина и Рим”!
Тома Томов: Не знам, но… не това са глупости, това са глупости.
Водещ: Е това бяха заглавията!
Тома Томов: Вижте, … много хора, които нямат грам култура, това е нормално и на /…/ журналисти в България, които се наричат журналисти. Но това което е интересно за София, че София отдолу е страшен кът, страшно е, цял град е. И освен това метрото което правят е много хубаво нещо. Дано да го направят както трябва, София се нуждае от 45-60 километра метро, хората работят с невероятно темпо, три километра и половина, и това са прекрасни хора. Наистина прекрасни хора, аз се запознах с архитекти, с метро строители, от времето на Таньо Пенев почти такава една философия. От това което ще видите всъщност как се прави метрото отдолу под нас. Не бих казал, че е добра новина, какво значи добра новина? Тя всяка новина има в себе си добро и лошо, тя е нещата са много по-сложни, по-прости.
Водещ: Да, а могат журналистите да наложат дневния ред на хората, на политиците?
Тома Томов: Не, естествено, че не, ние сме различна, различни хора. Би трябвало да има общ дневен ред нацията, това да. Защото ние влизаме в 21-вия век след като загубихме категорично 20-тия и без наше участие просто по политическо решение в Европа въпреки, че няколко български /…/ се държаха като малоумници през тия 20 години. Без наше участие реално, политическо решено от Европа ние приеха в ЕС. За който ние все още дорасли, но това е пък дава една възможност на нас за едно ускорено модернизация, едно ново догонване. Което би било прекрасно и може да се получи така, че нацията да се трансформира и да стане една ново нещо в рамките на 20-30 години.
Водещ: Разбира се, в този процес можем по-активно да участваме ние журналистите или поне да си го пожелаем?!
Тома Томов: Да, ние имаме невероятно важно място в това, разбира се ако по-малко танцуваме, по-малко пеем в шоу, тъпотии и програми. А да почнем да правим неща, които интересни и, които има мисъл, в които има цел, в които има амбиция да реализираш нещо стойностно, а не просто да се избутвало, както обикновено става в момента на терена на нашите телевизии.
Водещ: Една драскотина да остане в съзнанието на хората и тази драскотина да им помогне да вземат решение в някои от следващите дни от полза. За много години преход, успяхме ли ние журналистите да накараме хората да ни повярват, е заедно можем повече, журналистите и гражданското обществото или още сме в сферата на решаването…?
Тома Томов: …информация трансформация, аз например познавам блестящи журналисти и следя с огромно удоволствие това което пишат всеки ден. Много да ви изредя веднага едно 5-10 имена, които са чудесни. Иначе трябва повече за една нация, ние сме малка нация. Но като погледнеш и големите нации имат не повече от 20-на, 30 имена, а това е…стига за един човешки живот. Ако седнеш и ги слушаш и видиш какво мете мислят, как разсъждават, ще видиш, че нацията има достатъчно добри водачи, в терена на журналистиката. И просто е достатъчно да ги слушаме какво говорят, да останем да участваме в този процес без много пъчене, скромно, с увереност и да вървим напред.
Водещ: Много коментари се изписаха за вечно променящите се правила, сега се пише и нов медиен закон.
Тома Томов: Ами да ги пишат, като имат време да го напишат. Има хора, които с това се занимават, с това си вадят хляба.
Водещ: Въпросът е, ние журналистите достатъчно активно ли участваме в този процес?
Тома Томов: Аз не вярвам, че журналист се прави в университета със закон или с кодекс, или… това са глупости, които се пишат, за да могат някои хора да си чуят имената в медиите и да съобщават за тях.
Водещ: Всъщност липсата на тези реформи, поставя ли под съмнение работата на журналистите, защото и това много често четем, сигурно по същата причина?!
Тома Томов: Най-големия проблем пред българската журналистика в момента е българската олигархия, която я съсипа. Ние създадохме едно олигархическо общество, което в момента съсипва журналистиката. Почти по-безплощадно и по-жестоко от колкото на времето Политбюро и /…/…
Водещ: Това, че вече според последната промяна в закона, ще бъдат ясни собствениците на издания. Дали е някаква крачка?
Тома Томов: И какво от това, какво от това? Олигархическо общество, което е създадено от България, много трудно ще бъде променено. Това е, ние живеем във времето на господстващата олигархия. А журналистите обикновено в такива случаи, изпълняват доста унизителна роля с изключение на тея големи имена, за които ви споменах, които се борят и са извоювали своята територия и са слава богу нещо много хубаво, че съществуват в нашето общество.
Водещ: Нямах идея днес да си започна предаването така с едно писмо от една майка, която не е изоставила болното си дете и бивш журналисти, защото се грижи за него. Всъщност това оценка за българската журналистика, защото тя обвинява точно по същия начин, по който и вие така…
Тома Томов: Аз не обвинявам никой…
Водещ: Баналните….
Тома Томов: Аз съм само наблюдател, аз не обвинявам.
Водещ: Баналните забавления, които изместват мястото на журналистиката в българските медии?
Тома Томов: Вижте, ние сме много близко до това което наскоро, едно прекрасно момче от, един музикант каза така. Доживяхме за това, да ни направят бананова република. Ние не сме бананова република, защото тука няма банани, но то… доматите, така, че в общи линии не виждам много място за оптимизъм. Прекрасно е, че някой се грижи за това дете, прекрасно е, че има група журналисти, на които се възхищавам аз. Живота е прекрасен със самия факт, че живеем в тази иначе хубава страна и, че има проблеми и, че трябва да се борим с тях.
Водещ: Ами…
Тома Томов: Трябва да се борим с хауса, както се казва!
Водещ: Ами ако имаме шансове да го победим, би било чудесно.
Тома Томов: …достатъчно е да се опиташ, та дали ще го победиш…
Водещ: Благодаря ви за този коментар.
Тома Томов: Приятен ден и на вас.
Водещ: Тома Томов пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: С какво попаднахме в световните медии тази седмица, немски и английски? Ами с футбол, с това което много искаме да имаме, но живеем на едни американски спомени от далечната вече 1994 година. Казах вече, тази година отбелязваме 120 години СБЖ, какво се случи в тези години, с добрата новина? Един от важните въпроси, чиито отговор не е зле да потърсим, още повече, че има такива цитати за които току що ви казах. Как и изобщо могат ли журналистите да променят неписаните правила за футболните хора, трябва ли да ги коментираме по-често и какви да ни бъдат коментарите. Добър ден на Радослав Янкулов.
Радослав Янкулов: Добър ден. Как сте?
Водещ: Благодаря, добре, почти като Бербатов понеделник четящ български вестници!
Радослав Янкулов: Как вървят нещата?
Водещ: Ами за Бербатов чудесно.
Радослав Янкулов: А за нас?
Водещ: Ами опитваме се да ги направим да вървят по-добре, полагаме усилия.
Радослав Янкулов: Добре.
Водещ: Личи ли ни?
Радослав Янкулов: Не съм обърнал така по-сериозно внимание, но ако направим опит, сериозен опит няма начин да не тръгнат по-добре нещата. Може да съм оптимист.
Водещ: От къде да го започнем този опит по отношение на футбола?
Радослав Янкулов: А по отношение на футбола трябва да се почне из дъно, както се казва!
Водещ: То има ли дъно, не е ли двойно?
Радослав Янкулов: Димитър Пенев в едно от своите емблематични изказвания беше казал, че дъно няма! Когато сме го попитали, когато го попитаха „Стигнахме ли дъното”, той каза „Не, копаем още надолу”. Така, че май дъно няма.
Водещ: Въпросът е да не е двойно?!
Радослав Янкулов: Ако е двойно дъното, означава, че все пак има някъде дъно, но ако кажем, че няма дъно, това означава, че пропадането може да бъде много дълго, непредвидимо и да кажа за винаги, но наистина.
Водещ: Обаче казахте, че сте оптимист!
Радослав Янкулов: Е, не мога да бъда друг.
Водещ: Добре, хайде да се върнем на понеделник и да цитирам заглавието от вестник „Труд”. Според това издание се беше провел един мач между Бербатов и Ливърпул, който е завършил с 3:0.
Радослав Янкулов: Така.
Водещ: Всъщност тогава четохме в българските издания много цитати на английските вестници за доброто представяне на Бербатов. Кога ще прочетем в английските вестници, цитати от българските, за нещо добро от българския футбол?!
Радослав Янкулов: Е, така или иначе Бербатов си е част от българския футбол, защото е българско момче, защото е роден тук, защото е започнал да рита топка за първи път в България, защото от България тръгна и започна да завладява Европа и света. Така, че в това отношение Бербатов може да е футболист на Манчестър Юнайтед, но е българския т футболист от Манчестър Юнайтед.
Водещ: Обаче Сър Алекс Фъргюсън не победи ли английските таблоиди в отрицателното им отношение към Бербатов и не ги ли победи с мълчание?
Радослав Янкулов: Не, той ги, не съм сигурен, че ги е победил първо, но за сега печели битката с упоритост и с спокойствие. И да кажем, хайде и мълчание, мълчание в смисъл не отговаря всеки път на всяка една нападка, която се появяваше срещу Митко Бербатов.
Водещ: Има ли място на спортните страници за добра новина. Като чели там е най-лесно тя да попадне! Или добрата новина е само някой медал, който успяваме да спечелим на международни състезания!
Радослав Янкулов: Добрата новина е наистина свързана с медали или с някакви победи и т.н. Добра новина би могла да бъде свързана и с някоя промяна, която е направена в спорта ни и за към добро. За съжаление обаче аз сега не много да се сетя за нещо подобно, актуално или така нещо което днес с такъв печат и за което да се съсредоточим и да говорим с възторг. Но общо взето, общо взето спортните хора, което означава и спортните журналисти и журналистите са хора оптимисти, хора, които са убедени в доброто и за това просто продължават да се занимават с това нещо. Иначе няма как!
Водещ: Нека да ви попитам и за другата спорна новина, която почти цяла седмица е водеща идването на Лотар Матеус у нас. Като чели премиерът каза какво ще се случи, в края на този филм, най-много да се ожени! Този сюжет има начало и край, като чели къде отиде средата?
Радослав Янкулов: Аз не бих искал да цитираме непременно и този път премиера, защото…
Водещ: Ами всички днес са хо цитирали!
Радослав Янкулов: Да де, защото тогава пък от де да знам, трябва да цитирам още едно заглавие от един днешен вестник, в който Татяна Дончева казва „Пуснете Бойко Борисов на терена, за да оправи футбола”.
Водещ: Като централен нападател, да.
Радослав Янкулов: Да. Така, че нека да го оставим на страна. Но новината наистина свързана с Лотар Матеус, е новина с главно „Н”, отделен въпрос е, от тук нататък какво ни очаква и какво ще се случи.
Водещ: Достатъчно ли е коментирана тази новина и качествено ли е коментирана?
Радослав Янкулов: Достатъчно е коментирана и е коментирана във всички посоки и е така разследвана, разплетена цялата. Така, че няма начин всички да бъде качествено, както и няма начин всичко да бъде жълто или да бъде непрофесионално. Гадна дума, не я обичам! Но така или иначе сега я използвах, всичко да бъде под равнището на истинската журналистика.
Водещ: По отношение на спорт мога спокойно да вляза в ролята на ползвател на журналистически коментари и новини и мога да кажа, че това което запомних, беше фразата, че е късно да каним Матеус за играч и рано за треньор. Това ли беше главното или не?
Радослав Янкулов: Не е късно да го каним за играч вероятно, късно за играч…
Водещ: Късно за играч и рано за треньор, да.
Радослав Янкулов: Рано за треньор, да. Не смея да дам оценка преди, дето се казва преди да се е докоснал до футбола в България новия национален треньор. Ясно е, че е един от великите играчи на нашето време, а защо не и в историята на футбола изцяло Матеус, ясно е, че като треньор няма никакви успехи, ясно е, защото бях свидетел, че не можа да отговори на въпроса зададен му от Сашо Диков разбира се „Защо има правило в футбола, че големите играчи не са големи треньори, не могат да бъдат големи треньори?”, той замълча. Сигурно има изключения в това твърдение, в тази констатация, но така или иначе повечето са случаите, че големите играчи не са големи треньори. Ние имаме един такъв случай в нашата история, с най-добрия, най-титулувания и т.н. български футболист. Той се казва Христо Стоичков.
Водещ: Да и понеделник даде интервю, много интересно интервю за вестник „Стандарт”, в което каза, че са двама известните, той и Христос!
Радослав Янкулов: Е, добре, добре. Така, че Матеус ще трябва да ни покаже наистина какво може или, де да знам, или какво е в състояние да направи. Не съм голям оптимист. Защото моето мнение е, че футболът ни е демоде, футболната ни организация е демоде, футболните ни източници са затлачени. Изобщо за футбола трябва да се работи както легендата говори, че Херкулес е изчистил /…/ обори.
Водещ: Само с парцалена топка не става на улицата, нали?
Радослав Янкулов: Не, то не е само парцалената топка, трябва да се направят много неща. И тези неща наистина трябва да започнат от дъното и основата, а Матеус не е дошъл зареди това! Ето я причината, която ме кара да мисля, че не можем да очакваме кой знае какво. Матеус е дошъл да изработи, поне така демонстрира, да изработи своя контракт, една евентуална, плюс още две години да вземе тези пари, които получава като заплата и които ще заслужи евентуално, като премии. И да работи с определен кръг от футболисти. Този кръг от футболисти съвсем не е блестящ, този кръг от футболисти е стария добре познат кръг и в този смисъл Матеус може би ще позатегне малко нещата, но това не е истината и това не е бъдещето на българския футбол.
Водещ: Всъщност аз чух една добра новина от него, това, че той ще говори с Димитър Бербатов, нещо което Борислав Михайлов отказа да прави!
Радослав Янкулов: Това изобщо не е добра новина от моя гледна точка.
Водещ: Не е ли?
Радослав Янкулов: Това изобщо не е добра новина. Димитър Бербатов интелигентно, спокойно, скромно и много талантливо по отношение на футбола момче, вероятно е мислил доста дълго преди да каже, че се отказва от националния отбор. Не го е направил, защото ей така нещо му е скимнало или не са му угодили по някакъв начин. Направил го е в името на своята кариера, в името на своята амбиция да покаже, че може да бъде един голям футболист. А това нещо може да стане в един отбор, в който играе сега Митко Бербатов. Ако Димитър Бербатов беше в нашия отбор когато загубихме от Англия с 4:0 и когато загубихме от Черна гора с 1:0 тук в София, резултатът и в единия и в другия мач, вероятно нямаше да бъде променен. Но тогава щяхме да говорим „Ето го и Бербатов, пак нищо не направи”.
Водещ: Да.
Радослав Янкулов: А той не може да направи, футболът се играе от 11 души на терена и още от страшно много хора, които преди това е трябвало да играят по някакъв начин в името на този отбор. Бербатов нищо не може да направи.
Водещ: Да
Радослав Янкулов: Бербатов няма право според мен, зареди своя талант да поема тежестта и отговорността в този национален отбор. Най-малкото, защото не е в състояние да промени нищо, той сам самия.
Водещ: Да, благодаря ви за този…
Радослав Янкулов: Така, че в този смисъл, в този смисъл това просто ще бъде не етично от, така мисля, сега да го натискат Матеус ли, Михайлов ли, Бойко Борисов ли, господ ли да се върне в отбора. Защо да се върне, то нищо не се е променило. Просто единия треньор е сменен от друг треньор, няма доказателство, че единия треньор, този който сега смени стария е по-добър, по-талантлив. Той е по-именит, той е по-прочут, той е по-богат, той не знам си какво друго, но така иначе няма доказателство, че е по-талантлив.
Водещ: И няма никакво значение, дали ще се ожени или не в България, за пети път.
Радослав Янкулов: Ами, не това е вече малко от към жълтата страна, нали. Но самия факт, че се занимават колегите, не казвам, че е добре, но самият факт, че се занимават и тук, и в Германия с неговите четири брака, с неговите съславия му Ангел по отношение на жените и т.н. и т.н. Показва, че другите неща, които притежава Матеус сега в момента, а не в миналото като футболист, другите неща за тях не може да се говори кой знае колко. Разбирате ли.
Водещ: Да, просто там няма новина.
Радослав Янкулов: Ами няма новина, няма материал.
Водещ: Да, това също е хубаво.
Радослав Янкулов: Да и така.
Водещ: Да, благодаря ви. Коментар на Радослав Янкулов пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: В понеделник вестниците преливаха от английски цитати за гения на Бербатов, има ли място по спортните страници за добрата новина? Отговор на този въпрос продължаваме да търсим в „Клубът на журналистите”, връщаме се обаче към началото, към деня понеделник и аз за втори път ще цитирам заглавието на вестник „Труд”, според това издание, тогава цитирам „Се беше провел мача Бербатов-Ливърпул” който е завършил с 3:0”. Шегата настрана, добър ден на Владимир Памуков от вестник „Труд”.
Владимир Памуков: Добър ден, здравейте.
Водещ: Този мач ли се игра или това беше вашия коментар?
Владимир Памуков: Ами това беше нашия коментар, най-кратко. Та с две думи да се измисли заглавие на първа страница, за мен това беше най-редовното, защото всички говорят за Бербатов след този мач и това са двата най-силни отбора на острова, в Англия. Мачът който е на годината в Англия.
Водещ: Вечното дерби, тяхното вечно дерби!
Владимир Памуков: Това е нещо повече от вечно дерби там беше. Двата отбора, просто, това ако Ел Класико мачът на Европа е Реал Мадрид-Барса мисля, че след него е Манчестър Юнайтед-Ливърпул и един българин да е в главна роля в театъра на мечтите. Това просто е едно нещо, което дори не сме си го пожелавали.
Водещ: Вдъхновени от вашето заглавие, в понеделник попитахме нашите слушатели „Успяли Сър Алекс Фъргюсън с мълчание да победи британските таблоиди, известни с не доброто си отношение към Бербатов” и отговора беше доста недвусмислен „Да, успя”. По-интересното обаче в случая, че това дойде с оценката, че не умеем да ценим като чели талантите достатъчно. Та по този повод да ви питам! На спортните страници има ли място за добрата новина?
Владимир Памуков: Има място за добрата новина естествено въпросът е, че както цяло някак си вече сме на едно общество, сякаш общество на отрицанието. Аз съдя и по това какво се случи, какво се разгаря сега, след като се появява на сцената Лотар Матеус. Твърде в много малко между редовете може да се види от „Добре дошъл Матеус, пожелаваме ти успех”. Всичко е още от самото начало са някакви скандали, това вадене на първи план личния му живот, на това, че няма да успее. Просто много, много отрицателна енергия, просто са заредени за това, когато има добра новина, аз съм изключително щастлив, въпреки че знаем до къде се изкривиха неща, че добрата новина вече не се смята за новина. Колкото и жалко трябва да го признаем, че напоследък е така.
Водещ: Всъщност историята с идването на Лотар Матеус има начало и край, обаче не звучи съвсем достоверно, защото я няма средата като чели. Моето усещане е, че като чели тази операция много прилича на онази операция със саламите и крайчета им, които за тираж с любов дълго наричахме „дупета”! Всъщност края днеска…
Владимир Памуков: Да, според мене…
Водещ: Края днеска го ознаменуваме с поредният цитат на премиера даден зад океана, че най-много…
Владимир Памуков: Да, дори и зад океана, дори и премиера се намесва в нещата.
Водещ: Като казва какъв ще е краят, че най-много да се ожени у нас. Какво пропускаме обаче?
Владимир Памуков: Ами пропускаме, че във футбола, специално това от моя опит мога да кажа, лично повече от 20 години, че не може да си категоричен. Във футбола има 5-6 може би треньора в света, които наистина владеят положението Сър Алекс, Моуриньо, които наистина от тях зависи. Повече, другите треньори са подвластни на ситуация на това дали президента или дадена федерация има пари, дали има поколение, как ще се развият нещата. Вече в съвременния футбол е толкова динамично, че една ситуация, една греда, една дузпа сменят кариери на треньори, отива се в друга посока. Така, че една категоричност това да кажем, че някой ще успее или не успее, повече от риск, като прогноза. Никой не знае как ще тръгнат ситуациите, един спечелен мач в /…/, ще промени нещата. Много бързо се променят това, да се върна на Сър Алекс нали, че дали е спечелил битката. Трудно се печели битката с английските журналисти, нали сега в момента Сър Алекс защитава своята правда, но близо две години, той трябваше да се обяснява едва ли, защо е изхарчил толкова пари за такъв футболист. Дай Боже това да продължи, но само мач два колебание, връща нещата обратно. Така е тук. Така, че много е странно така как от разстояние, въобще хора с категоричност, които казват даден човек и особено фигура като Матеус дали ще успее или няма да успее.
Водещ: Казахте, че трудно се печели битката с британските журналисти, битката с българските трудно или лесно се печели?
Владимир Памуков: Ами вижте, в България това е хубаво или лошо, хубаво или лошо, че в каквато и ситуация да стане, винаги има за и против. Това от една страна може би, като полюс на мненията не е лошо. Но специално докато имаше български селекционер, в началото, по начало беше много лошо, защото това разединение вече дава резонанси за феновете и в управлението на футбола, и ние ставаме един отбор, нали като България, като държава на разделенията, която не заслужаваме. Но аз си спомням един пример с Румъния, понеже сравняваме и сега в ЕС и в въобще като съседни държави. Как ние завършихме 2:2 в един мач в Констанца, където не заслужавахме да спечелим точката, но го направихме. Румънците бяха в шок и докато ние се занимавахме с това дали сме заслужавали тази точка или не, те се обединиха и с някакъв съмнителен мач с Албания излязоха от положение, това го направи по-силни гафът който, докато при нас обратно, ние си останахме разделени и после си посипваме главата с пепел, защо не сме се класирали за голямо първенство. Малка държава като нашата, ако е разделена, тя няма никакъв шанс. А за съжаление в момента това е положението. Дано Матеус промени нещата.
Водещ: Цяло световно първенство мина под образа на парцалената топка и в името да има повече парцалени топки, у нас вината за парцалената топка новина ли е, има ли я или я няма, и тя добра ли е или е лоша?
Владимир Памуков: Според малко ни подмина новината за /…/ топка. Това е моето впечатление, не знам, дано нещата се променят. Но ние докато се ориентираме в дадена ситуация, ще ви кажа примерно, ние сега се радваме на всяко игрище тук държавата с изкуствена трева, това се превръща в събитие, всяко откриване, почти винаги има министър, кмет, ние се радваме. Докато ние се радваме на тия неща, в Германия започнаха да отричат като вредни за здравето терените с изкуствена трева и дори сега сме на опашката да ги получим на готово. Така, че много, мисля, че сме много назад и ние плащаме данък в спорта на както може би държавата като цяло на тези дълги години на лутане, на така на братоубийствени войни и на неща, които ни връщат назад.
Водещ: Ами дано по-често да ги коментираме тези новини и да успяваме да ги наречем добри или лоши и някак си това да отговаря на реалността. Благодаря ви за този коментар, Владимир памуков от в. „Труд” пред „Клубът на журналистите”.
Владимир Памуков: И аз ви благодаря.
Водещ: „В неделя с…” вече ще бъдем по БНТ1 с Камен Воденичаров. Това е новият водещ на предаването „В неделя с…”, с което се завръща на екрана на националната телевизия, на обществената телевизия, на 3-ти октомври неделя от 11 до 14:30. Шоуто вече ще бъде вътрешна продукция, макар, че това едва ли има някакво значение. Добър ден на камен Воденичаров.
Камен Воденичаров: Добър ден, много ми е приятно.
Водещ: И на нас също. Това е първото ви интервю като чели, като новият водещ на „В неделя с…”!
Камен Воденичаров: Да, така е.
Водещ: Да ви попитам, което смятам, че е много важно на територията на едно журналистическо предаване за журналистика, ще има ли място за журналистика в това шоу?
Камен Воденичаров: Мисля, че да, защото някак си забравяме напоследък наистина, че медиите са един посредник между своите слушатели, читатели и зрители, между основните действащи лица в политиката, в културата, в спорта. Някак си по-скоро през последните години хората, които имаме възможност да сме зад микрофон или зад камера, независимо от това дали сме завършили Факултета по Журналистика или някои от Академиите по изкуства, та някак си по-скоро назидаваме или даваме акъл от колкото, как да кажа, да бъдем център, в който диалога между хората да се случи това.
Водещ: И всъщност майче забравяме нещо далеч по-важно, че ние и хората сме от едната страна, от другата страна са управляващите, които и да са те, разбира се и икономическите субекти?!
Камен Воденичаров: Разбира се, и да, които взимат решение или действат нещо активно.
Водещ: Всъщност затова ли успя на времето „Ку-Ку” майче е много подходящо време да направим тази равносметка, защото имаше и журналистика като чели повече там?
Камен Воденичаров: Имаше разбира се, в крайна сметка всички материали, които сме правили и всички видиа, дори и най-смешните скечове в крайна сметка са били почерпени от живота и са били взети от пулса на времето и от улицата.
Водещ: Ами сатирата също трябва да бъде част от журналистиката, поне така казва „Христо Ботев” и го показва де?
Камен Воденичаров: Така е, да.
Водещ: Друг е въпросът, че томчетата са доста прашясали и май никой не ги обгръща напоследък!
Камен Воденичаров: Така е за съжаление. Ами вие също наблюдавате в особено, във все по-голямата комерсиализация на медиите, в концентрацията на енергия към интересите на едни собственици, на едни мениджъри се отвориха, как да кажа доста дупки, задейства се механизма на автоцензурата. Много неща се случиха през последните 4-5 години.
Водещ: А имате ли амбицията, вашето шоу да не допуска, как да кажа танцуване, пеене с цел фалшива благотворителност?
Камен Воденичаров: А, това е задължително. Значи ние отказахме българския зрител от толкова, от толкова световни добри формати, зареди това, че ги побългарихме. Сега сме на път да откажем българина да пуска СМС или да бъде благотворителен, толкова колкото по подсказва сърцето и толкова колкото действително той е всъщност, просто с едни фалшиви формати. Мисля, че не би трябвало да се прави това на екрана или на сцената.
Водещ: Кое е първото, което ви се ще да кажете на зрителите? То ще се промени разбира се до 3-ти октомври сигурно много пъти, но с днешна дата?
Камен Воденичаров: Ами с днешна дата, значи ние имаме два вариант, според мене. Това искам да кажа. Или да си събираме парцалите, да помогнем на децата си, на близките да отидат в една друга здрава среда някъде в чужбина, вариант А. И вариант Б, да се хванем и с всички сили и средства в къщи, в работата си, навсякъде да се опитаме нещо да променим.
Водещ: Аз си спомням, че за вариант А отговорихте с песен, „Оставам”.
Камен Воденичаров: Ами да, само, че не съм много сигурен, дали това би бил добрия вариант. Защото много близки и много мили мои хора на сърцето, както мисля, че във всяка една фамилия, всяко едно семейство има, потърсиха път някъде навън и до толкова до колкото ги чувам и обменям мисли и идеи, имейли, май се чувстват по-добре от нас, които останахме.
Водещ: А вариант Б, песен или публицистика или?
Камен Воденичаров: Ами мисля, че с изразните средства на всички стилове и жанрове, които могат да се включат в едно телевизионно шоу. Мисля, че трябва да коментираме, трябва да си говорим за бъдещето, трябва да се забавляваме, да пеем и да се смеем. И как да ви кажа, с общи усилия и с използвайки възможностите и на песните и на сериозната публицистика и журналистика, мисля, че може да се направи наистина едно добро шоу.
Водещ: Не ми казахте обаче думичките, които бихте искали да кажете на зрителите, защото те най-вероятно не са забравили думичките, когато се разделихте с тях!
Камен Воденичаров: А, да може и да, наистина надявам се да не си ги забравили. Идеята е, че ако ние не направим нещо да се променим и не казваме истината един на друг, и не си говорим и ако не общуваме, нищо няма да направим.
Водещ: Да, така е. Има ли място добрата новина в българските медии по ваша оценка?
Камен Воденичаров: Ами мисля, че да. Вие сигурно си спомняте, че ние бяхме предаването, което доста, доста преди години въведе добрата новината в…
Водещ: Да, като рубрика.
Камен Воденичаров: Като рубрика в предаването. Мисля, че има да.
Водещ: Коя е последната добра новина, която срещнахте в българска медия?
Камен Воденичаров: Сега ме затруднихте.
Водещ: Аз дълго време мислих върху това и единственото за което се сетих, бяха цитатите на английските таблоиди в понеделник за Бербатов и качествата му!
Камен Воденичаров: Ами, колкото повече се опитвам бързо да прехвърлям заглавия и теми, вие сте права. Смисъл, дори в спортните ни заглавия и издания, когато са преведени и когато са от чужди издания, някак си личи един полъх дори от жълт вестник на нещо което е добро да се каже, че е добро.
Водещ: Да, ами аз ви пожелавам пък да си върнете рубриката, нищо, че предаването е друго.
Камен Воденичаров: Ами благодаря за пожеланията, това е прекрасна идея. Надявам се да имаме повод за добри новини или просто да ги отбелязваме и да ги виждаме, просто защото ние нещо не се харесваме, не си казваме хубавите неща.
Водещ: Не си ги казваме, да.
Камен Воденичаров: А без това няма да стане нищо. Крайно време е да си харесаме три или пет неща в нас, като българи.
Водещ: Да, хубаво, аз ви обещавам много стриктно и много отговорно да следя за добри новини и в мига в който срещна веднага да ви се обадя!
Камен Воденичаров: Много ще ви бъда задължени, благодарен.
Водещ: Ами пожелавам ви успех и как да кажа, да намираме повече добри новини заедно, защото това е смисъла на журналистиката все пак.
Камен Воденичаров: Дано, дай Боже.
Водещ: Благодаря, Камен Воденичаров новият водещ на „В неделя с…” по БНТ1, предаването което се завръща от 3-ти октомври на екрана пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Добрата новина има ли място в медиите и има кой да я търси, заслужава си и да бъде коментирана. Всъщност това е добрата новина, която успяхме да открием днес в предаването, в което и колегите казаха, че има желание заедно да търсим добрата новина и заедно да я коментираме. И ще продължим да го правим, до следващата събота се разделяме с пожеланието за хубав ден.

Дарик радио, Седмицата | 25.09.2010 

Водещ: Седмицата ни ще бъде през погледа на Вяра Анкова, генерален директор на Българска национална телевизия. Здравейте.
Вяра Анкова: Здравейте.
Водещ: Много новини от БНТ в пресата тая седмица, БНТ прави софийски канал, Камен Воденичаров се връща в БНТ като водещ на „В неделя с…”, това е утре, нали.
Вяра Анкова: Не, „В неделя с” все още вървят повторения поради готовността на нашето студио което така е коментирано в обществото, „Студио 1”. Тъй като си прекратихме договора с НДК и фактически новото издание, ще започне на 3-ти октомври.
Водещ: Това е същото студио зареди което пък е заглавието „Шеф в БНТ с оставка за разходи по ново студио”.
Вяра Анкова: Да, виждате ли колко интересни заглавия има.
Водещ: Друго заглавие „Кой пречи на БНТ да печели от реклама”.
Вяра Анкова: Африканците примерно.
Водещ: Да, „Труд” отправи тази новина, цяла страница. И „Война за поста на Вяра Анкова”. Това като стария пост, директор на…
Вяра Анкова: Е това малко вече в жълтата преса отидохме с последното заглавие.
Водещ: Кое е важното заглавие за БНТ, кое е най-важното сега?
Вяра Анкова: Най-важното заглавие, ще успее ли БНТ да убеди обществото, че е истинска обществена телевизия. Това е въпрос както виждате поставям и смятам, че към това трябва да се стремят усилията на всичките мои колеги, защото все още БНТ не е извоювала така истинското признание за обществена телевизия и поради това, с всичките тези дебати, за нейното финансиране. Ако трябва да съм искрена, в момента най-основния проблем и така тема, която бих поставила е финансирането на БНТ.
Водещ: Бихте ли се съгласила да няма реклама, но за това пък всички нужни пари да идват през държавния бюджет, ако това не може да стане с такси?
Вяра Анкова: Не бих се съгласила, по няколко причини. Първо това е един доста рискован вариант, да поставиш една телевизия, която до сега е била така пазар поставена на медийната среда, да я превърнеш в играч, съжалявам за израза играч, който не е медийно поставен. Предполагам, че тука ще има един такъв момент на липса на конкуренция съвсем, на липса на борбеност, защото тогава никакви рейтинги няма да те интересуват, ти получаваш едни пари наготово и каквото и да произведеш, надали ще има някакво значение. За мен рекламата, спонсорството, означава една конкретност, която нито една телевизия доброволни не би трябвало да се лишава от нея. Друг е въпроса вече до колко трябва да има реклама БНТ, защото аз съм за ограничаване на рекламата на БНТ, но не в такива стойности, в които е в момента. Естествено, че когато една телевизия получава бюджет от държавата, не може да има и свободно абсолютно рекламно време. Но смесено, тъй наречено финансиране има в много обществени медии в Европа.
Водещ: А защо ви е повече рекламно време, когато ако е верен обаче анализа…
Вяра Анкова: Не пречат африканците, да.
Водещ: …не си запълвате и времето, което сте имали, например по време на Световното първенство по футбол?!
Вяра Анкова: Защото БНТ за мен до тази минута не е правила нищо, с което да си запълни рекламното време. Значи ние просто сме забравили, какво значи да продаваш не само рекламно време, а и продукция. Телевизионна продукция! Ето дори ще кажа, че в момента отиваме на изложението в Кан, с намерението да продадем продукция на БНТ.
Водещ: Какво ще се опитате да продадете? Кое според вас, някой може да купи в Кан?!
Вяра Анкова: Ами примерно прекрасни фолклорни предавания имаме, говорим не за филмова продукция. В Кан не се продават само филми, продават се телевизионни програми. Има прекрасни документални филми. Има прекрасни сериали. Така, че аз мисля, че ние трябва да станем една идея по-агресивни в продаваемостта. Но да се върнем на финансирането на БНТ, защото искам да изчистя този един момент, защото той е много важен. Тук в България говорим за три форми на финансиране, бюджет от държавата, реклами и такси. И тая дума такси плаши много хората. В Европа вече има доста други форми на финансиране на обществените телевизии. Например дъщерни дружества, акционерни дружества към държавата, публично частни партньорства, търговски организации извън БНТ, по-радикални форми, които ние тук въобще дори не обсъждаме.
Водещ: Какво ще правят те?
Вяра Анкова: Много фирми примерно са изнесли маркетинга навънка, филмопроизводството като дъщерна компания, техниката, като дъщерна компания. Да не говорим за това, че цели телевизии стават като акционерни дружества…
Водещ: Не само БНТ им поръчва, ами и други им поръчват!
Вяра Анкова: Да, те стават, ако оцелеят на пазара, оцеляват. Но това е една форма, в която ти изнасяш структури за финансиране без те да отежняват бюджета на телевизията.
Водещ: А вие мислите ли да го правите?
Вяра Анкова: Ние да мислим…
Водещ: Имате ли право всъщност?
Вяра Анкова: Не, нямаме, аз за това казвам, ние и да мислим в момента е малко Параграф 22 от това което мислим.
Водещ: Сега се мисли нов закон.
Вяра Анкова: Да, на мен ми е много интересно как ще…
Водещ: За радиото и телевизията или може би всички медии, но не е много ясно.
Вяра Анкова: Не знам все още, нямам яснота какво ще представлява този нов закон, за мен обаче трябва да има по-високо представителство на обществените медии в тази работна група, за момента то е на ниво юристи само.
Водещ: Трябва ли да се слее БНТ с БНР?
Вяра Анкова: Един изключително тежък въпрос, на който аз винаги съм казвал, че първо трябва да има един финансов анализ, защото ако ви попитам дали трябва да се слеете с друго частно радио примерно, може ли да отговорите без да имате целта и идеята, защо това го правим. Значи за мен първо трябва да се тръгне от едно друго стъпало, ако слеем БНТ и БНР, какво би донесло: а – на потребителите, общо казано зрители и слушатели; б – на държавата като финансиране; в – като каква структура искаме да изградим. Има много плюсове и минуси в едното и в другото. Но аз все още искам да видя финансовия анализ и идейния проект върху който след това да седнем да разсъждаваме.
Водещ: Т.е. няма да кажете, за или против? Понеже в БНР са категорично против като чели, защото то няма да е много сливане, а по-скоро вливане на БНР в БНТ…
Вяра Анкова: Аз не мога да кажа как ще е, защото и това не знам. В момента ние обсъждаме една така някакво, защо пък да не слеем БНТ и БНР, нали някаква идея. Но нека изходим от някаква базисна позиция на тази идея. Ако в тази идея наистина има добро така виждане за оптимизиране на структурите, за оптимизиране на финансирането, за оптимизиране работата на журналистите, защо не. Но за момента просто не виждам такова, не искам да обсъждам нещо…
Водещ: Няма ли просто логика в това, по-малко администрация, т.е. един човек ще върши работа и за двете, даже един репортер ще ходи на събитие и ще го разкаже с глас и видео?
Вяра Анкова: Значи един репортер е трудно да ходи на събитие, един, по простата причина, трябва да се направи едно доста странно програмиране, в което половината часове да се избере кога този репортер прави брейкинг нюс примерно за телевизията или за радиото го прави, ако събитието в шест часа примерно, когато и БНТ и БНР имат новини. Да не говорим, че реален аргумент, това, че и двете медиите ще почнат да предават едно и също в един момента и тогава пък ще се каже, защо тези пари въобще се изливат като няма някакво разнообразие на информацията и как ще се осъществи това, че все пак хората да получават различна информация, а едно и също по две медии, от един и същи човек. За мене, пак казвам, много неща, които трябва да се обмислят, преди да се вземе, колкото до администрацията, това което чух, напротив ще е разрасне, една шапка със зам. за БНТ и зам. за БНР, значи ние добавяме за момента една фигура административна, без да се знае на долу точно как се развиват нещата. Пак казвам, това за да може да стане, имало е времена, в които е имало БНТ и БНР заедно, даже момента имаме още собственост, които не сме разделили от онова време и се водят и на БНТ, и на БНР. Има много идеи, в които могат да се обмислят практично, но да се почне от нулата, а не от средата. В момента вървим от средна гледна точка и се чудим дали да тръгнем надолу и въобще да не го правим или да тръгнем нагоре и да го направим. За мен това не е вариант на работа.
Водещ: Какво мислите да променяте в програмата на БНТ? Ще има ли отговор на Байландо и Великолепната шесторка, хитовете от тая седмица на вашите частни конкуренти!
Вяра Анкова: Значи първо зависи какво значи отговор. Отговор ще има на БНТ, кога ще дойде този отговор е също въпрос на време, защото много добре знаете, че една програмна схема не се прави за един месец, нито за два. Тя трябва да бъде добре обмислена, точно като позициониране спрямо зрителя веднъж, кои са зрителите в този часови пояс и Б, като програма която предлага конкурентните телевизии. Какво и да предложим обаче, то няма да е в стила на Беландо или Великолепната шесторка, защото БНТ трябва да предлага различен, различна форма, различна програма, за да бъде обществена телевизия.
Водещ: Нещо като „Голямото четене”.
Вяра Анкова: Ами има различни форми, ето Би Би Си не само с новини и документални филми, разгледах каталога последния който е на Би Би Си, там има изключително развлекателни формати, има състезания, много реалити. Така, че една обществена телевизия не означава да бъде скучна, тя трябва да има, тя трябва да има развлечение на всяка цена, за да може да си изпълнява и другата част, която е по-строгата, по-обществената, по тази която трудно достига до хората, тази която не може да има рейтинг и за която БНТ получава субсидия.
Водещ: Частните телевизии като чели успяват повече и със сериалите въпреки, че вие правите редовно конкурси за сериали. Как ще отговорите на „Стъклен дом”, „Забранена любов”?
Вяра Анкова: Частните телевизии развиха тази една тенденция към сериали, която е много хубава, защото за мене българските филми трябва да се развиват и това е ангажимент на всички телевизии, не само на обществената телевизия, която има най-сериозния ангажимент, защото знаете, че 10% от нашата субсидия трябва да отиват за финансиране на българското филмопроизводство. Ще отговорим с една нотка комерсиалност в идейните проекти, които предлагат. Значи самите творци, когато предлагат за БНТ, предлагат по-консервативни проекти. Просто БНТ трябва да излезе от образа си на тази държавна тежка структура, в която ти като влезеш почваш по различно да мислиш, различно да говориш и различно така да правиш програма. Не знам дали да бъдеш скучен или по-скоро да бъдеш така по-официозен да го наречем. Да ползваме тази дума. Значи вече хората имат така доста голям поглед върху филми, върху програми, ние трябва да отговорим на техния интерес, поддържайки обаче един много добър стандарт. А колкото до частните телевизии, защо имат този интерес, изведнъж, защото той се появи в последните няколко години. Преди частните телевизии нямаха интерес към филмовото производство, това е един отговор на продуктовата реклама за мен, като чисто финансиране, която влезе и ето тука ми е другия въпрос! Защо продуктовата реклама беше забранена на БНТ в предаванията ви, не в предавания, за които ние говорим за обществени теми и политика. Но за предавания, които са развлекателни формати. Аз нямам отговор на този въпрос въпреки, че не изморявам да питам.
Водещ: Имате предвид да сложите чаша определена минерална вода, нали за това говорите и да вземете пари на тоя дето е произвел тая вода?
Вяра Анкова: Да, но ние ще вземем от бизнеса пари, няма да натоварим държавата, за да се образува една продукция, която е развлекателна. За мен държавата и ние ще го предложим, това трябва да си изясни ангажимента, който иска от БНТ. Когато на държавата и е ясно, че тя иска 10% новини, примерно говоря, 12% политически предавания, 2% детски, толкова образователни и за това получава пари БНТ, а за другото което е развлекателна продукция, шоу, реалити и т.н. БНТ трябва сама да си изкара парите, когато има едно такова разделение, тогава няма да има и разговора, защо на БНТ и се дават тези пари. Защо те не и се дават даром, БНТ има една изключително тежка функция и тя е да може да прави програма при всичките извънредни неща, които се случват в държавата и тя трябва да реагира. Ето преди няколко дни с, имаше така разговор между нас и Светия Синод по повод на шествия, Литийното, защото те в шест часа искаха да направят изявление по БНТ, което щеше да размести цялата програма от шест до осем, говоря за такава реакция, за два часа. Бяхме така много кооперативни и те показаха разбиране от това, но понякога има ситуации, в които ти трябва да реагираш и да си разместиш програмата и за това много трудно да направиш една дългосрочна програма на една обществена телевизия, още повече с някакви концерти, в които половината институции пишат, че ето организираме концерт, нека БНТ да ни бъде медиен партньор, съгласна съм, но за да бъде БНТ медиен партньор, а тя има определен брой разходи, за да може да участва като медиен партньор, трябва да види и къде да го излъчи в програмата си, защото обикновено сме информирани за това около 20-на дни предварително, докато започнат преговорите стават две седмици и програмата вече е пусната. А да не говорим, че ти не може да търсиш и сериозна продаваемост на тази програма като информираш рекламодателите две седмици преди събитието.
Водещ: Както разбирам имате аргументи, вие искате повече пари от държавния бюджет догодина?
Вяра Анкова: Значи аз не искам повече пари от държавния бюджет догодина, искам ясно схема на финансиране на БНТ. Дали ще е през бюджет, дали ще е през реклами, дали ще е по-радикална реформа в закона.
Водещ: Това с такси според вас ще стане ли някога?
Вяра Анкова: За мен лично ако трябва да кажа, всички така… ето изслушвам много мнения, нали как трябва да се въведат таксите. Аз лично смятам, че таксите са една остаряла форма на финансиране на обществените медии трудно се гарантира събираемост на тези такси и много държави вече се отказват от тези такси за финансиране на обществени медии.
Водещ: Как бихте подредила новините тая седмица? Не знам дали чухте дебатите, някои от тях много горещи в „Седмицата” от началото!
Вяра Анкова: Това е един много труден въпрос и сега не искам да се обръщам към моето битие на директор на Информация в момента.
Водещ: Коя новина е … на седмицата?
Вяра Анкова: Аз ще подходя не от новинарска гледна точка в момента. Ще подходя от човешка гледна точка. Изключително интересен ми беше дебата за вероучението в българското училище. И тука подхождам като, даже като майка, защото си задавах въпроса дали искам моите деца да учат…
Водещ: Искате ли?
Вяра Анкова: Ами честно да ви кажа, да. Защото смятам, че нещата не трябва да бъдат задължителни, да но нашите деца, трябва да имат представа от религията, от това което учи църквата. Ние имахме в нашия сутрешен блок съжалявам, че въвеждаме БНТ тука в една друга медия, но имахме един интересен разговор в сутрешния блок, в който се разбра, че дори това да бъде заместено с Етика като предмет, също е така една основа за възпитание бих го казала на нашите деца, да съгласна съм…
Водещ: …в детайла обаче.
Вяра Анкова: Значи съгласна съм, че е много проблемна тема.
Водещ: Защото църквата иска да е задължително! Министъра казва, добре, ама какво ще учат другите деца, които не са православни, защото църквата иска православието, казва гърците са се отказали даже да е задължително!
Вяра Анкова: Да, аз не знам дали предмета трябва да бъде вероучение, но нещо като теория на религиите, в които хората да се запознаят, т.е. децата да се запознават с теориите на различните религии…
Водещ: Ами те ги учат, … в пети клас учиха по един срок това, религия по религия! А църквата не иска това, дебата е друг, те искат да се учи от предучилищна до 12 клас.
Вяра Анкова: Е сега от предучилищна до 12 клас е. Аз смятам, че в момента в който се изясни точно какво иска църквата и се направи един разумен компромис и съм съгласна с това, че преди да се въведе това в училищата, ние трябва да почнем да посещаваме църквата. Защото аз знам много хора, които като така в частен разговор казват „Аз съм много религиозен”, обаче тяхната религиозност се състои в това на Великден да отидат на църква. Религиозността за мене я носиш ти, това е състрадателност, това е отношение към хората. Първо, даже преди посещаването на църквата бих казала, дори едно посещение на църква не прави човека религиозен.
Водещ: Въпроса е как да го разкажеш това например през медиите, вие имате предаване в неделя.
Вяра Анкова: Да, ние имаме, …то е в събота вече.
Водещ: Аз поне, аз в събота няма как да го гледам.
Вяра Анкова: Да, то в събота го преместихме, точно поради…
Водещ: В Дарик Ники Кънчев кани един свещеник който казва по нещо, кратко в предаването „България следобед”, Шоуто на Ники Кънчев. Въпроса е, че вече разказа който очакват хората е по друг начин, не по начина по който май си го представят свещениците.
Вяра Анкова: Аз съм съгласна с това, децата вече са съвсем различно поколение, ако ние искаме да ги доближим до църквата през една старомодност, няма да успеем.
Водещ: Във върховно славянство.
Вяра Анкова: Да, няма как да успеем. Така, че тук има много работа църквата. Аз винаги съм се възхищавала, честно казано от гръцката църква, защото гръцката църква намира начин да стигне до хората.
Водещ: Ама там вървят обаче часове литургии в неделя сутрин по техните обществени телевизии. Вие виждате ли го това да го направите в БНТ сутрин от 8 и половина до 11 и половина една литургия от „Св. Александър Невски”, не само за Великден и Коледа.
Вяра Анкова: Примерно, ако поканите Тончо Токмакчиев тука, той ще ви кажа, защото съм водила този разговор с него, как трябва БНТ да излъчва в неделя литургията. И на много хора мнението е такова и това е практика по цял, нали доста държави от ЕС.
Водещ: Да, германците го правят, също съм гледал.
Вяра Анкова: Но, само тука пак казвам, за да върна темата към БНТ. Че всичките тези телевизии, които го правят, не са с един канал. Гръцката национална телевизия като национална телевизия не излъчва, смисъл като национална телевизия излъчва но не по основния си канал. Т.е. ето това е другия разговор за БНТ, защото на тази обществена дискусия, която беше в Министерски съвет, така чух мнение „Ами защо като нямат пари, БНТ трябва да имат още канали, защо не си спрат регионалните центрове” или пък имаше дискусия за сателитния канал дори.
Водещ: Колко канала трябва да има според вас една национална телевизия на България?
Вяра Анкова: Значи каналите също са финансово обусловени, нали не можем да кажем „БНТ иска да има шест канала”, но една национална телевизия, за да изпълнява обществената си функция, говоря за обществена телевизия, трябва да имат поне две канала.
Водещ: Та по единият върви литургията, парламентарния контрол!
Вяра Анкова: Дори и за това, само че нямам намерение като има два канала, да предложим единия да бъде комерсиален, а другия обществен, но има ситуации, в които ти трябва да отговориш на зрителския интерес. Така, че има две примерно предавания, които текат по едно и също време. Ние наскоро имахме такъв случай със световното и волейбола. Когато се чудехме какво направим, защото волейбола може да не свърши, а мача за световното почваше. В единия момент, щяха да ни ругаят феновете на волейбола, в другия на футбола. Т.е. правилна позиция нямаш, слава Богу така свърши в една критична ситуация и можахме да реагираме. Но ето имаше реакции за олимпиадата, защо това не сте пуснали, защо онова не сте пуснали, когато беше. Не може в един канал да пуснем всичко и да има той нормална програма.
Водещ: Като говорите за два, говорите за два национални канала, различно от това което ще правите софийския канал?
Вяра Анкова: Софийския канал лицензията, която БНТ е получила при предишното ръководство. Тя е кандидатствала и е получила такъв лиценз. За мен така правилното нещо е да се направи по подобие на немската телевизия национален регионален канал, в който да се обединят ефирите на всичките центрове, плюс на софийския канал.
Водещ: Т.е. в различни часове пояси, София от 8 до 9, 9 до 10 Благоевград, Пловдив до 11.
Вяра Анкова: Да, но тогава се спестява изключително голям разход и за излъчване и за преповтаряне, за сега в момента четирите центъра имат много голямо продукция, която се преповтаря. Всички правят примерно културни предавания. Защо когато ти можеш в тези пояси да ги обособиш спрямо спецификата на региона и да направиш една много различна продукция, която да предложиш на зрителя и да национална и да е 24 часа, защото за мене в днешно време да имаш канал, който е шест или осем часа и през останалото време…
Водещ: Я работи, я като пуснеш…
Вяра Анкова: Как като зрител почваш да го гледаш. Това просто е, ето това ако продължава така, наистина не трябва да има такава форма. Тогава и аз ще кажа, дори и ще се замисля дали да правим регионални програми, ако те са по шест часа, защото те не стигат до зрителя. Една телевизия в днешно време, трябва да бъде 24 часа. В този ред на мисли искам да кажа, че обсъждахме антикризисни мерки преди, още не бях генерален директор и стигна също до една безумна идея в телевизията, в един така разговор в работна група, как ето предвид оптимизиране на разходите, трябва БНТ да спре да излъчва в 12 часа и цяла нощ няма програма, завърта се ако си спомняте едно време БНТ как свършваше с едно такова въртящо се и химна в 12 и почваме в 7. Значи това е толкова остаряло мислене, просто вие сте човек, който следите…
Водещ: А няма ли да е лесно сега с цифровизацията, да направите. Всъщност искате три канала, един национален, все пак ви разбрах малко по комериален, един където да вървят важни неща като литургиите и парламента, и регионален включвам и София.
Вяра Анкова: Все още не знаем колко канали ще имаме, за да може да коментираме какво ще е тяхното съдържание. Но при всички случаи, когато се даде избор на БНТ и възможност за повече канали, той не би трябвало да бъде само на тази, трябва да се появят на тази идея имам в предвид, трябва да се появят тематични канали. Защото има много…
Водещ: Което правят частните телевизии, филми, даже комедии свързани!
Вяра Анкова: Но това за мен не са канали, защото те предлагат готова продукция, те нямат специфични предавания за момента, в повечето от тях, не говоря за всички. Говоря за канал в който да има собствена продукция не само да пусне филмов канал или…
Водещ: /…/
Вяра Анкова: Да, говоря за канал за със собствена продукция. Тогава може да се помисли както в повечето държави има културен канал, но това не значи филмов, не значи театрален. Говорим за културен канал, който да представя цялата културна идентичност на нацията, да има детски канал. И нещото което ние така, първите неща, които ще направим, да се направи портал на БНТ в интернет, защото ние трябва да започнем да развиваме и интернета, трябва да обърнем внимание на такива съвместни форми на излъчване между интернет телевизия, това е бъдещето и има страшно много вече такива проекти, ето…
Водещ: Ще ви трябва ли някакъв етно канал, предвид всички дебати, които сега текат по ромския въпрос. А и може би така ще си решите и вечния проблем с част от партиите в България с турските новини!
Вяра Анкова: Значи, това искам да кажа, в цяла Европа има новини на езика на етносите, даже на етносите. Но те са в регионален ефир. Ако се появи такъв регионален канал за който говоря национален, този дебат няма да го има в България.
Водещ: Добре, Вяра Анкова в „Седмицата” и бъдещето на БНТ, през нейният поглед.

www.dnevnik.bg | Лора Филева | 26.09.2010

Месец и половина след като Вяра Анкова стана генерален директор на БНТ, управителният съвет на телевизията избра и нови шефове на дирекции. Това са Зоя Сталева, която ще отговаря за "Технологии и технически средства", Петя Стоянова, която ще е маркетингов директор, и Екатерина Генова – за дирекция "Свят и региони". Освен това тази седмица ще станат известни някои от промените в програмата на телевизията. За финансирането, дефицитите и бъдещето на БНТ разговаряме с новия програмен директор Севда Шишманова.

Какво показва досега анализът на програмата на БНТ?

- Всяка телевизия има програмни приоритети и яснота към каква аудитория насочва продукцията си. В БНТ процесът очевидно винаги е бил обратен. Произвеждат се голям брой предавания с невинаги ясен критерий и мотив да съществуват, за които се търси място в програмната схема. Схемата е кутийки и квадратчета, в които се намества поредното предаване. И то съществува по субективен критерий "на кой е", а не приоритетно по обективен дали телевизията има необходимост от него.
Това е разхищаване на средства и оправдаване на щат. Професионалното програмиране днес предполага ясна функция на програмата и за БНТ тя е обществена – ясни слотове, акценти, сезонни проекти, които обновяват продукцията. За мен е важно да предлагаме промени в съдържанието, без да променяме общата си програмна цел като обществена телевизия.
Дванадесет са параметрите, които редколегията одобри, и през следващата седмица по тях ще бъде оценена цялата продукция. Това е базисна оценка, след която процедурата предвижда обсъждане преди окончателното решение кои предавания остават и кои – не. След този преглед ще знаем и какъв финансов ресурс се освобождава за нова програма. Това е единият анализ. Другият задължителен е този, който предстои да направим с новия маркетинг директор. Той засяга параметри, които са огромен дефицит в менажирането на БНТ.

Какви са тези дефицити?

- БНТ няма ясни слотове – това означава ясно програмирано съдържание – от една страна, за аудиторията, от друга, за рекламодателя. Трябва да се направи сравнителен анализ какво предлагат конкурентните телевизии. Освен това трябва да е ясно как формулираме обществената функция и има ли оправдание например в праймтайма да излъчваме продукция с висока обществена необходимост, но не с висок рейтинг. БНТ, независимо че е обществена, е на пазара и продава продукта си.
Свързващото между обществен ангажимент, аудитория и пазар е в качеството на това, което зрителят гледа. И това трябва да е добро качество на цялата програма. Нито един успешен самостоятелен слот или проект, колкото и да е добър, не може да компенсира липсата на цялостна обща програмна стойност и не може да изтегли рейтинга на цялата телевизия. Това наблюдаваме с новините, публицистиката, спорта и няколко успешни сезонни формата, които БНТ продуцира.

Как ще правите нова програма, като БНТ твърди, че финансирането е недостатъчно?

- БНТ работи в момента с държавна субсидия на нивото от 2005 г. Представете си какво е развитието на пазара в този период. Спортните права са скочили с 500%, цените на филмите – между 200% и 300%. В същото време имаш бюджет, намален с една трета. Отчитаме параметъра криза, но в случая по-малкият бюджет рефлектира единствено върху правенето на програма.
Защото имаш заварена структура, утежнен щат и администрация, които този бюджет трябва да обслужи. И онова, от което се "реже", е производството на програма. Това веднага вади БНТ от конкуренция. Има начини това да бъде компенсирано. И е важно да се има предвид в периода, в който се подготвят законодателните промени. Когато държавата не може изцяло да гарантира необходимата субсидия на обществената телевизия, трябва да й бъде дадена възможност тя сама да може да изкара парите, които да инвестира в съдържание и развитие на програмата.

Какви са тези възможности?

- Те са реални и една от тях е на БНТ да се даде възможност да отвори праймтайма си. Сега тя има право на 15 минути рекламно време на денонощие и само 5 от тях в праймтайма. Това ограничава възможността да се оперира с рекламното време и да се предлагат атрактивни модели на рекламодателите. Втората възможност е БНТ да има право на продъкт плейсмънт (продуктово позициониране – бел.ред.) във външните си продукции и копродукции.
Това би либерализирало работата с външните продуценти и би оптимизирало бюджетния ресурс, който по закон се отделя за външни продукции. Нищо различно от това, което стимулира европейската практика. Работата с външните продуценти развива както пазара, така и креативността. Мисията на БНТ не е да прави пари и да печели, но тя трябва да запази аудиторията си и да подпомага креативността. Това става с качествен продукт, който има цена.
От формата "Голямото четене" стана ясно, че пазарът е отворен да инвестира в съдържание. И рейтингът идва, след като бъде направен качествен продукт. На БНТ като обществена телевизия трябва да й бъде дадена възможност да изкарва пари, които да инвестира в креативност, чрез която да се създаде качествен продукт. БНТ трябва да може сама да изкарва парите, които влага в съдържание.
Има обаче един безспорен факт. Дори да създадем качествен продукт с рейтинг, обикновено се оказва, че няма рекламодател за БНТ – като параграф 22. Това означава, че не рейтингът регулира този пазар, очевидно нещо друго. Затова смятам, че ясният механизъм е да се даде възможност на БНТ да инвестира в съдържание.

Как ще се гарантира ролята на БНТ като обществена телевизия, а в същото време да е и атрактивна?

- Мисията на една обществена телевизия е да информира, образова и забавлява. Законодателят обаче не формулира обществената функция на БНТ и това беше съзнателно. Защото позволяваше спекулация със зависимостта на БНТ от държавата и респективно управляващите, които и да са те. Както и нерешаването на въпроса с финансирането.
Така лесно и бързо се прави имидж на частните телевизии като независими, професионални и алтернатива. Когато говорим за обществен ангажимент, има ясни неща – програмата на БНТ безспорно трябва да има видима връзка с неправителствените организации и гражданското общество, с хората в неравностойно положение, да следва професионален стандарт като коректив на политическата среда и "пожълтяването" на ефира. Но на БНТ трябва да й бъде признато, че тя може да направи всичко това с модерните жанрове и форми.

Кои са първите бързи промени, които ще направите в програмата?

- В активен работен период са три проекта – нов културен слот, ново политическо реалити и вторият сезон на "Голямото четене" за детска литература. Толкова дискутираното предаване "В неделя с…" има нов водещ – Камен Воденичаров, и нов модул – ще продължава три часа. В началото на октомври започва представяне на най-новото българско кино.
Аудиторията ще види събрани десетте филма на новата вълна български режисьори – осем игрални и два документални. Краткосрочна промяна са и тематичните вечери, пример за които беше програмирането за 11 септември. По подобен начин ще се опитаме да програмираме и друга важна дата – 10 ноември, като преговаряме с Малина Петрова за филма й за палежа на партийния дом. Ще има визуална промяна – на декори, подготвя се концепция за стандартизация на снимането, нова режисьорска и визуална концепция.

А дългосрочните?

- Обсъждаме възможността да разработим през формат на обществена европейска телевизия "нетрадиционен" за БНТ всекидневен слот. Бъдещото развитие на програмната политика трябва да разшири зрителската аудитория, да влезе в неочаквани за нея територии, запазвайки качеството и съдържанието.
Трябва да можем да поемаме повече рискове, ако искаме да ни гледат. Не приемам безрезервно повтарянето на това, че БНТ има ясна, под което се разбира застаряваща аудитория. Общественият ангажимент няма ограничение в таргет групите. Колкото и това да прозира в досегашните нагласи и очаквания към нас. Ще спазим, разбира се, традицията, но няма да я абсолютизираме, както досега.
В момента преговаряме за един образователен формат, свързан с кандидатстването в университетите. Дългосрочно това, което ще промени начина на работа в БНТ и като технология, и като качество на съдържанието, е въвеждането на продуцентския принцип.

Как си представяте телевизионния сериал, чието осъществяване беше акцент от концепцията ви?

- В средата на октомври ще обявим проекта, който печели конкурса. Има седем предложения, като те са традиционни като жанр и съдържание за телевизия – полицейски, любовен, болничен, екшън, драма, криминале. Tрябва да направим оценка какво има в портфолиото на БНТ за реализация и да бъде решено дали, седейки там от няколко години, то продължава да представлява програмен интерес.
Решението няма да е леко и предварително. Конкуренцията с частните телевизии в момента е на качествено ново ниво, защото с разрешението да има продъкт плейсмънт за кино те влязоха на пазара светкавично. Продуцират на различен принцип и имат други тарифи и срокове, с които работят.
И ние ще трябва да преформулираме нашите отношения с гилдията, защото кинообщността ще трябва да отстъпи от прекалените си претенции към БНТ, щом е приела доста различни финансови параметри на работа с частните телевизии.

Оригинална публикация

сп. Rouge | 19.09.2010

ОТ ЖИВОТА НА КАМЕЛИЯ КРЪСТЕВА -ВОЧЕ БИ СЕ ПОЛУЧИЛ ЧУДЕСЕН СЦЕНАРИЙ ЗА ФИЛМ. СЛЕДЕТЕ ВНИМАТЕЛНО, ЗАЩОТО ЩЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, АКО ИЗПУСНЕТЕ ДОРИ И ЕДИН ЕПИЗОД!

Отгледана е от баба си, след като майка й емигрира В САЩ. Израства като красива дама и талантлива певица. Първата й връзка е с млада футболна звезда. Омъжва се за следващата си любов и на 19 години ражда дъщеря. Тъкмо се докосва до славата, и среща следващия важен мъж в живота си, който я отвежда в Италия. Там създава щастливо семейство, пее на най-големите сцени и заслужено получава псевдонима Voce (от италиански – глас). После започва всичко отначало в България: любови, раздели, предизвикателства. Заинтригувани, помолихме главната героиня да ни "вмъкне" в сюжета и да сподели някои от най-интересните си преживявания с нас. Започнахме с последната серия на сагата – изявата й като водеща на предаването "7-мо авеню" no TV 7.

Как стигна до ролята на телевизионна водеща?

За мен това е нещо много хубаво, с което истински се забавлявам. Продуцентът Виолета Малинова ми се обади в края на февруари и подхвърли идеята. И цялата история се случи от само себе си. За мен беше изненада, че ролята на водещ никак не е лесна. Мислех, че е по-безгрижно, на шега. Но разбрах, че има доста тънкости и много какво да уча. Така че се вслушвам в екипа си, който е с дългогодишна практика. Гледам u чужда телевизия. Откривам, че за водещия най-важно е естественото излъчване. И се опитвам да разговарям с гостите по начина, по който го правя с моето семейство и приятелките си.

А гледаш ли конкурентните дамски предавания по други телевизии?

В Италия разбрах, че работата е голяма торта, с парченце за всеки. Трябва да знаеш кое е твоето, а не да искаш чуждото. Марта Вачкова и Гала са жени, които гледам с удоволствие. Не знам дали мога да си позволя да ги нарека конкурентки, защото съм далеч от тяхната практика и не си помислям да се съпоставям с тях. Животът ме е научил да знам мястото си и да чакам. Успехът трябва да е постепенен, не може да надхвърля нивото ти в момента. Няма как да вляза в нова професия и веднага да поискам "Гран При". Ако правя миши стъпки в правилната посока, е чудесно. В никакъв случай не съм си поставяла за цел да бутна висок стълб, какъвто е например Гала – една от най-добрите водещи. В предаването на Марта пък съм била гост толкова пъти… Тя е истински "бонбон"! Това са дами, от които само мога да се уча, а ако мога да им бъда близка, би било чудесно.

А как се сработихте с Мон Дьо?

Бях ужасена, когато ми съобщиха, че ще работя с него! Той пък си е помислил: "Аз и тая префърцунената!?". Оказа се обаче много чист човек. В никакъв случай не е този екстравагантен елемент, който виждаме. Две репетиции ни трябваха, за да намерим общ език. А вече всеки ден се чуваме по няколко пъти. Страхотна връзка изградихме – много над очакванията ми.

Различна ли е телевизията в Италия?

Разбира се. Независимо, че се учим от тях, което е нормално. Българинът, дори да знае добре езика, не може да се забавлява с италианско предаване така, както италианецът. Хуморът е друг, лошите думи са предадени и приети по различен начин.

А как избра Италия за свой дом за толкова дълго?

Отначало отидох по работа. В България се запознах с тогава бъдещия ми втори съпруг, който беше мениджър на агенция "Лойд Спектаколи" и ме покани за някои ангажименти през 1991 г. После работата ни сближи и накрая се оженихме. А Италия е страна, която лесно те кара да останеш. Там няма нещо, което да не обичам: хората, начина на живот, естетиката.

Майка ти по това време е живеела в САЩ. Не те ли влечеше Америка?

Не. В Италия останах по стечение на обстоятелствата, но чужбина по принцип не ме блазнеше. Бях обиколила доста страни, но не исках съдбата на емигрант, каквато бе избрала майка ми. А и много ми харесваше животът в България: спечелих "Златния Орфей", върнах се с 4 награди от фестивала в Сочи, в Дрезден взех специална награда, после – "Мелодия на годината". Около мен витаеше такъв въздух, който не ми позволяваше да мечтая за друго.

Този живот не ти ли липсваше в Италия?

В първите 5-6 години беше много трудно. Понякога гледах в една точка с дни и ми липсваха приятелите, местата, на които обичах да ходя, успехът пред българска публика. А мъжът ми се дразнеше: "Имаш целия свят, поднесен на тепсия -какво повече искаш!?".

Какво научи от италианците?

Дисциплина. Знаят кога е работното им време и през него се раздават пълноценно. Имам много приятели италианци, които са започвали бизнес в България и с изненада откриват, че четирима български работника свършват за същото време толкова работа, колкото един италиански. Освен това тук сме свикнали на стандарт, който не отговаря на нашите мащаби и икономика – по-големи прахосници сме от италианците. Нещо много различно в отношенията там е и колегиалността. 15 години работих с агенция Malfi Music, където имах десетки колеги певци и те винаги са били като част от мен. Ако на участие ми липсва нещо – апаратура, микрофон, веднага помагат. Един от близките ми приятели – Джиджи Делесио, е най-скъпо-платеният италиански певец в момента, който наскоро записа песен с Майкъл Болтън. Този народ е изключително топъл, никой не те подценява. Огромна е разликата с музикалните среди в България, където гледат да те препънат. И тук има страхотни музиканти, с качества на световно ниво, но за съжаление има и такива, които както комерсиално поднасят продукта си, така и общуват. Често се демонстрира поведение от типа: "Аз съм по-голям от теб!". Отношенията са безобразни. Има и изпълнители, които стоят на лаври от преди 30 години.
В Италия разбрах и какво е професионализъм. Още на първия си самостоятелен концерт пред 13 хиляди души се почувствах истински артист, звезда. Всичко е организирано: от оркестъра до гримьорите и мислиш само за песните си.

Вярно ли е, че си приятелка със сина на Муамар Кадафи?

Така е. Пяла съм на много napmuma на Мутасан u така се запознахме. За него съм чувала противоречиви коментари, но аз съм с прекрасни впечатления. Много щедър и елегантен млад човек. Италианките се надпреварваха да го впечатляват. Той се допитваше до мен за момичета: "Тази ли е по-хубава или другата?". Способен е на страхотни жестове като това заради приятелката си да покани гости на огромна яхта, а в небето 2-3 хеликоптера да летят с надпис: "Обичам те, Изабела". Бях u на 30-я му рожден ден в Маракеш – тридневно парти, за което частен самолет докара от Италия 850 манекенки, една от друга по-хубави. Първата вечер имаше неформална вечеря, за да се опознаят гостите. Втората бяха докарани 500 камили като символ на благоденствие и богатство. Имаше много танци, модерна музика, цветя, лукс. Третата вечер беше моята гордост. Тогава пях не само аз, а и Енрике Иглесиас. Той се оказа много по-чаровен, отколкото изглежда на екрана. Невероятно елегантен и възпитан, може би световната кариера помага за това.

А какъв е италианският мъж?

Прекрасен ухажор. Знае как да накара една жена да се чувства добре, невероятен кавалер u съпруг, изключително грижовен. Никога не съм чула мъж да нагруби дама, не видях пиян италианец. Иначе, въпреки че ги приемаме като еталон за красота, не са нищо особено: дребни, трътлести, даже леко русоляви. Но имат невероятно уважение към семейството. Дори и най-малка опасност да се появи, мъжът трепери над него.

А не са ли малко мамини синчета?

Даже много! До 28-30-годишна възраст италианецът седи до полите на майка си и не бърза да се жени. Но пък и това не е толкова лошо – така става много възпитан. Много се държи на образованието,
университетът е задължителен. Майката пък е на почит в обществото, съпругата в доста случаи се поставя и пред детето. Когато има тържество, тя стои на най-важното място. Уважението към семейството е нещо, което много липсва в България.

Ти си израснала без майка си. Опита ли се да компенсираш това с грижи към своите деца?

Още при първия си брак тук, в България, имах невероятния късмет да открия топлота в лицето на моите свекър и свекърва – семейството, което не бях имала. Да вечеряме заедно и майката на мъжа ми да трепери над мен бяха много силни усещания. Това беше и една от причините бракът ни да продължи толкова дълго – около 10 години. По-късно в Италия, с подкрепата на втория ми съпруг също се чувствах прекрасно. А по отношение на моите деца, сякаш се разделям на две половини. Дъщеря ми – Десислава, се появи, когато бях на 19. Събрах в нея всички възможни амбиции: да е най-добрата в училище, най-възпитаната, да има вкус, класа… Горкото дете! И тя наистина стана такава: винаги чиста, спретната, добра. След няколко години започнах да си мисля: "Как искам едно палаво дете, което да не слуша какво му казвам, да прави напук…". И Господ ми го изпрати. Синът ми Самуил е с 11 години по-малък от кака си и всички казват, че ми е слабост. Дъщеря ми ме обвинява: "Ти го обичаш повече!". Естествено, няма такова нещо, но с него повече се отдадох на това да гледам как се глези, как прави щуротии. И той стана добродушен и чувствителен, но мързеливичкък. Докато Десислава носеше медали за постижения в училище и завърши право в Рим, за Самуил всичко, свързано с училище, е трудно и ходи насила. И аз нося вина за това – не му предадох амбицията, която имах за сестра му.

Заедно с децата сега живееш в България. Защо се преместихте?

Не бих се върнала, ако животът не ме беше заставил. Но след 11 години перфектен брак, се случи нещо ужасно, което аз никога не коментирам, и то доведе до развод. Всичко дойде като гръм от ясно небе. Дори леко завиждах на жените, чийто проблем беше любовницата на съпруга им. На мен ми се искаше мъжът ми да е имал 30 любовници, за да се опитам да се боря с това, а не с другото, което се беше стоварило на раменете ми. Оказахме се едно от малкото изключения сред италианските семейства, в които се появи непреодолим проблем. Битката ми натежа и реших да започна отначало в България.

И тук преоткри стара любов?

A, me нещата с Божидар (Божидар Искренов-Гибона, футболист от близкото минало и юношеска любов на Камелия -бел.ред.) започнаха да се случват още преди да се върна. През 2004 г. бях за малко в България и случайно се засякохме на летището. Той живееше в Америка, но реши да не се връща там. След това дойде при мен в Италия, после започнахме по-често да идваме тук. В един момент се уморих от пътувания и се установихме в София.

Бяхте странна двойка ти – фина и елегантна, той – малко грубоват. Къде бяха допирните ви точки?

(Смее се.) Така е, странна двойка бяхме и всички приятели ме питаха, как така сме заедно като сме толкова различни. В началото никой в Италия не допускаше, че той е мъжът до мен. Един ден дъщеря ми каза: "Мамо, питаха ме защо новият градинар не си облича фланелка, когато изхвърля тревата". (Смее се.) Но нас ни свързваше една чиста любов от възрастта, в която младите хора преживяват първите романтични пориви. И когато бях в много тежка ситуация след развода си, не можех да погледна нито най-красивия мъж, нито най-богатия, най-интелигентния или най-добрия ухажор. В този момент отново се появи Божидар. Нямах доверие на никого и единственото нещо, което пожелах след три години самостоятелна битка – разводът започна през 2000 – 2001 година – беше неговата близост. Той е наистина едно добро и чисто момче, дори на моменти първично. Това да дам на такъв човек любовта си, ме накара да се чувствам добре и да повярвам отново в живота. Е, големият дисбаланс и разликата в разбиранията в един момент излязоха на повърхността и се сблъскаха. Никой не е виновен. Аз му желая всичко добро.

Сега обаче отново си влюбена!

Така е. В момента съм щастлива. На мъжа до мен не му е лесно – моят начин на живот не е много "удобен". Въпреки че се стремя да стоя доста вкъщи, никога не ми стига времето, което имам. Сутрин ставам в 6, идвам на снимки в телевизията, после често имам участия, пътувам… Неговата професия няма нищо общо със сценичния живот, но все пак намираме баланс. Той е достоен човек със страхотни качества.

Би ли се решила на трети брак?

Едва ли. Дори в Италия, ако не беше огромната бюрокрация, нямаше да искам подпис на хартия. Но бях чужденка с дете от предишен брак. Омъжих се, за да улесня нещата.

А какво ти предстои в музикално отношение?

Записвам албум с филхармоничен оркестър. Много интересно се оформя: 11 песни и силно присъствие на български и на италиански музиканти. Имам и различни участия. Докато съм жива, музиката ще е част от живота ми, независимо дали ще записвам, ще пея или ще преподавам.

Стр. 145, 28 – 29, 30 

сп. Rouge | Наталия ГЕОРГИЕВА | 19.09.2010 

ТРУДНО Е ДА СИ ПРЕДСТАВИШ ЛЮБО НЕЙКОВ ИЗВЪН РОЛЯ. ЗАТОВА, КОГАТО ПОДАВА РЪКА И МИ КАЗВА: "ПРИЯТНО МИ Е, ЛЮБОМИР", ОЧАКВАМ ПОРЕДНИЯ КОМИЧЕН ГЕРОЙ, КОЙТО ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ КАЖЕ ИЛИ НАПРАВИ НЕЩО НЕВЕРОЯТНО СМЕШНО. НО ДОРИ МНОГОТО ОБРАЗИ, КОИТО СЕ НАС

От театралната сцена, през "Шоуто на Слави" дo "Комиците" ROUGE реши да свали част от наслояваните през годините екранни пластове и да ви представи един от най-усмихнатите съвременни актьори. Забавлението е за ваша сметка.

Когато хората те срещнат извън сцената, очакват ли да си същият този смешен персонаж, когото виждат на екрана?

Да, защото на нас, артистите, това ни е работата – да забавляваме хората. И щом те приемат като артист, значи постоянно трябва да си в добро настроение. За съжаление, не винаги мога на 100 % да се справя с тази нелека задача.

Случвало ли се е да те бъркат с някой от героите, които играеш?

Да, но преди много години. В един период често играех скечове, в които бях Иван Костов или Александър Божков, лека му пръст. Тогава веднъж ме спря катаджия и каза: "О, Иван Божков!". Той даже "уши" двата образа в един.

Отдавна играеш и друг политически персонаж – Бойко Борисов. Този образ има ли градация във времето?

Определено има – той израства страшно много. Спомням си как първоначално съм го играл с черната тениска и коженото манто. После се промени с дънки, тениска и сако. След това първо с костюм без вратовръзка, а впоследствие с костюм и вратовръзка.

Освен в стила, в какво друго е промяната?

Надявам се зрителите да са открили това – намерете деветте разлики.

Кое е по-лесно – някой да те разсмее или да те ядоса?

Предпочитам да ме разсмиват. Ядосвам се на всякакви неправди, защото глупостта е такава болест, която ходи по хората, не по гората. Не се опитвам да се примирявам с несправедливостта, а се боря по свой си начин като обяснявам, че най-важни са дълготрайните отношения между хората и това, което ще оставиш след себе си.

Кое е последното, което те зарадва?

Отдавна не бях ходил в едни райони на София и като минах с колата много се изненадах. Видях подстригани тревички и засадени красиви цветенца, дори на места бяха оформени като герба на столицата. А не съм чувал Йорданка Фандъкова да бие камбаната и да се появява 200 пъти по телевизията, за да каже: "Аз тука направих една градинка и тука засадих пет цветя!" (влиза в роля и променя гласа си – бел. авт.). Много ми хареса, даже намалих и карах бавничко да се насладя на гледката. Това ме зареди за известно време и ако имам шанс да й го кажа на тази жена, ще го направя.

Има ли универсална шега, която може да разсмее всеки човек?

Има такива ситуации. Ето, например, в момента съм с тениска с Чарли Чаплин и веднага се сещам, че на едно пръцкане или спъване се смеят навсякъде и по цял свят. Често тези неща са закодирани във физиологията на човек – нисък и малък срещу висок и дълъг… (Тук Любо Нейков започва да импровизира сценарии за скеч – бел. авт.). Разликата между двамата – малкият спъва големия, който от своя страна замахва, малкият пък се скрива между краката му…

Има ли нови персонажи, които наложихте в турнето на "Комиците"?

Болшинството от образите са познати, любими герои, но около тях има и 2-3 нови. Това е своеобразен малък блок, едно мулти общество, в което живеят всички герои на "Комиците" и се появяват със своите проблеми. Те даже имаха и новодомци – в лицето на Елица и Стунджи, които постоянно блъскат на музикалните си инструменти и тормозят блока.

След един скеч с героя Кулек Иванов ви обвиниха, че започвате война срещу Слави. (В "Комиците" Любо изигра Кулек Иванов, чиято единствена разбираща се реплика беше "Както казва Слави" – бел авт.)

Глупости!

Този скеч оръжие за война ли е?

Не, просто това е трактовката ни на всичко, което се случва наоколо, погледнато през нашата призма. Никой не иска да воюва, особено в тези мирни и спокойни времена. Виждаме, че всичко е розово и прекрасно в държавата, всичко се оправя, даже излизаме от икономическата криза. Ние не сме тръгнали на война, ние сме тръгнали да се забавляваме. Това предаване се роди от сценаристите, които бяха много впечатлени от някаква редколегия, която била много намазвателна… И те бяха направили този скеч, а аз го изиграх. С огромно уважение към самия Иван Кулеков, разбира се, с когото сме и приятели.
А със Слави приятели ли сте? (Поема си дълбоко дъх – бел. авт. ) Бяхме… Работили сме заедно и аз никога няма да спра да го уважавам този човек, все пак там са минали девет години от живота ми.

В какво се превръща подобно приятелство след толкова години?

В забравено приятелство.

Останахте ли близки с Краси Радков и Виктор Калев?

Разбира се, с тях се чуваме и се виждаме.

Защо хората, които са работели при Слави и са си тръгнали сякаш не искат да се връщат към тази част от живота си?

Аз също няма да се върна към тази част, защото сега се занимавам с други неща, но това са девет години. С този човек сме се смели достатъчно много, разплаквали сме се със сълзи, играли сме чудесно, партнирали сме си. Лошо за него не очаквай да ти кажа. Там съм завъдил големи приятелства.

Сега се говори, че "Шоуто на Слави" слиза от ефир.

Не вярвам в това.

Според теб като продуцент кога идва краят на едно предаване?

Не продуцентът си дава сметка за това – той се ориентира по публиката. Ако зрителят иска да гледа – ще го има предаването, ако не иска – няма, независимо каква инерция е придобило през годините.
Андрей Слабаков твърди, че не може да се откаже от цигарите. Ти от какво не можеш да се откажеш?
Няма такова нещо, включително и за Андрей Слабаков. Според мен, при определени обстоятелства дори той би се отказал от пушенето, защото въпреки упоритостта си, е един много разумен и интелигентен човек. Аз лично много намалих цигарите – от една кутия на ден сега кутията понякога я мачкам на три четири дни, а има и такива, когато не паля изобщо.

В "Мисия Лондон" играеш готвач. Какво обичаш да приготвяш?

Разни смешни неща. Забърквам вкусни и забавни скечове. Иначе ролята във филма е много хубава. Това е първият сценарий в живота ми, за който не съм си учил репликите… Текстът само го погледнах и го затворих, защото е толкова лепкав и естествен. Достатъчно е да знаеш ситуацията – ти си готвач, хванали сте едни патки и сте ги заключили във фризера. И край!

Ако поканиш един чужденец на вечеря и трябва да му сервираш нещо типично българско, какво би избрал?

Бих му пуснал музиката на Елица и Стунджи, не защото с тях бяхме на турне, а защото те правят нещо, с което много бързо ще бъдем разбрани от чужденците. Музиката е един от най-преките пътища към сърцето на човек, а в тяхната те са запазили нещо, което си има аромата на миш маша, на бобеца, хубавата салатка и ракийката. Много вкусно, приятно и уютно – дъх на пръст, на копър и на мама.

Роден си в Червен бряг. Връщаш ли се там сега?

Да, u много обичам да общувам с родителите си. Скоро откраднах 3-4 часа, които прекарах с тях, и така се заредих, че не мога да ти опиша. Тръгнах си с хееей такава усмивка (показва Любо – бел. авт.).

Учил си в Техникум по електротехника. Можеш ли да поправиш телевизор?

Не, това ми е твърде сложно. Никога не съм могъл, а върха на сладоледа, който съм постигал в тази област, е да направя сам електрожен. Иначе мога да си сменя крушките и евентуално предпазител от по-старите, новите – не ги разбирам. Но поне знам какво е токът и не смея много да пипам.

Как от там се насочи към ВИТИЗ?

То е от преди това – като бях В четвърти клас за първи път стъпих на сцена. Имах невероятно разбиране в очите на моята класна ръководителка – Ася Стаменова, която никога няма да забравя. Тя страшно много харесваше театъра и ми прощаваше някои отсъствия, които бяха свързани с представления.

В миналия ни брой Зуека каза, че са го приели във ВИТИЗ от четвъртия път. Ти от кой път влезе?

От Втория, защото когато кандидатствах за първи път не знаех какво точно трябва да подготвя. По мое време за изпита се изискваха по два монолога, две песни, танци, басни, а аз бях научил само един монолог и една проза и бях решил, че това е достатъчно. Номерът ми мина до някой кръг, след което ми казаха: "Дай сега да видим песен, танц", а аз: "Ами нямам" и те ми казаха "Довиждане". На следващия път сам се подготвих и влязох.

Имал ли си други мечти освен театъра?

Звучи глупаво и тривиално, но не. Винаги това ме е вълнувало, въпреки че съм се занимавал с хиляди неща и то успешно. Още като ученик съм полагал труд срещу възнаграждение в "Булгарплод", правил съм бетонови блокчета, за да изкарам пари за лятото, бил съм спедитор, занимавал съм се с оформяне на фактури, имах две пишещи машини – на латиница и на кирилица…

Сега се занимаваш и с продуцентство. Каква е формулата на един успешен продукт, който да се хареса на зрителите?

Екипът – той е най-важното.

Как подбираш екипа си?

То се вижда на екран. Това са най-добрите актьори на България, събрани на едно място, прощаващи собствените си грешки, уважаващи личността си, обичащи се, усмихнати и работещи заедно.

Трябва ли участниците в един екип да са приятели, за да работят успешно?

Не знам дали трябва, но при нас е така. Ние сме приятели от много години, приемаме се такива, каквито сме, с плюсовете и минусите си и това приятелство ни позволява да си казваме в очите неща, които може би в друга ситуация не бихме си позволили да споделим. От уважение.

Работата явно отнема една много съществена част от ежедневието ти. Остава ли ти време за семейството и за съпругата ти Гинка?

Много малко. Тук се работи 10-12 go 16 часа на ден, няма събота и неделя, ние сме постоянно на линия. Понякога главата ме боли от телефонни разговори – стапям си батерията на мобилния за по-малко от ден. Занимавам се не само с творчески, но и с организационни въпроси – това е един сложен процес, който трябва да се управлява.

Съпругата ти как приема това да те няма по 16 часа?

Приема го. С разбиране и приятелско отношение.

Помниш ли какво беше първото ти впечатление от нея?

За един много мил и топъл човек, който е и нежен, внимателен. И досега е такова.

От колко години сте семейство?

О, от много. Заедно сме от 1993-а година.

Как се съхранява една връзка вече 17 години?

С уважение и любов.

Има ли я любовта след толкова години?

Разбира се, как иначе. (Смее се.) Защо да не?

Казват, че тя присъства първите 2-3 години, после се превръща в обич, приятелство.

Добре, нека така да казват. (Усмихва се с погледа на един влюбен човек – бел. авт.)

Извън работата имаш ли хоби?

Ще mu кажа нещо, което може би ще те респектира. Рядко си почивам, но го правя най-успешно като готвя. Обичам да приготвям обаче засукани неща – папардели с трюфели, харесва ми бавно да си правя нещо вкусно. А аз готвя вкусно.

А спортуваш ли?

О, да. Най-любимият ми спорт е масажът. Практикувам го един-два пъти в седмицата. Имам тренирано тяло за този спорт.

С какво друго си почиваш?

С книжки. Чета всякакви, а в момента довършвам втората книга на Барак Обама, която ми е интересна. Първата ме респектира, но веднага установих, че думите му са цитати от други книжки, които очевидно са минали през него. Той явно е чел много. Съветвам те да прочетеш, за да видиш как интерпретира чуждите мисли, има такава харизма, че те кара да го слушаш и четеш. Събира вниманието.

Имал ли си някога политически амбиции?

Не, това никога не ми е било интересно, а нещо, ако не го правиш с любов и желание, по-добре не се захващай.

Какви дестинации харесваш извън България?

Харесвам си Европа – Лондон, Австрия, но много ми допада и Латинска Америка. Бил съм в Доминикана, Панама.

Би ли живял някъде извън България?

Навсякъде. Малко Азия ми идва в повече – твърде източният Изток не ми се отразява толкова добре.

Какво е отношението ти към пластичната хирургия и силикона?

Според мен това разваля нещата. Природата си е природа и аз я харесвам такава, каквато е. Подкрепям, ако има някакви дефекти и аномалии, те да се отстранят, но някое младо момиче ей така да си вдигне бюста или да го уголеми – това не го разбирам. Излез навън и се загледай в дърветата и тревичките и после си ги представи надути със силикон. И такива има – генно модифицирани, хубави, но стоят като нарисувани – нещо не им е като хората.

А ако един ден съпругата ти дойде и ти каже: "Искам да си сложа ботокс!", как би реагирал?

Ако ще, да си слага и тухла четворка в главата. (Смее се.) Но предпочитам природните неща.

Доколко е важно позитивното отношение към живота?

За мен това е най-важното. То може да обърне всичко и да промени една река, която тече отляво надясно като направи така, че тя да тече в обратната посока. Усмивката и позитивното отношение са най-силните оръжия във всяка битка.

Стр. 145, 6, 32 – 33, 34 – 35

Parliament.bg I 23.09.2010

Народното събрание прие на заседанието си на 23 септември 2010 г. промените на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Те предвиждат периодичните печатни издания да публикуват информация за действителния собственик на изданието. Парламентът регламентира, че под "действителен собственик" се разбира физическите лица, които са крайни бенефициенти на собствеността в юридическо лице, което притежава участие в издателя. Информацията за тях трябва да се публикува в първия брой на печатното издание за всяка календарна година. До пет дни до отпечатването му издателят е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик на издателя. Депутатите приеха министерството да помества на интернет страницата си информацията за собствениците в десетдневен срок от получаването на декларациите. Производителят и разпространителят на списанията и вестниците ще носят отговорност за наличието в изданията на информацията за собствениците в изданията. Контролът за изпълнение на задълженията на разпространителите и производителите се възлага на кметовете на общини. Предвижда се приходите от глобите и имуществените санкции да постъпват по бюджетите на съответните общини. Според промените, глобите ще са в размер от 1000 до 2000 лева, а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лева. С промените правителството цели да се гарантира прозрачността на собствеността на печатните медии, за да се осигури защита на основни права на гражданите.

Оригинална публикация

в. Република | Даниела ТАНЕВА | 23.09.2010

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е български експерт по медии и журналистика. През 1982 г. завършва специалност "Философия" в Софийски университет. Работи в списание "Българско фото" между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист" (в последната година от съществуването му). Преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет, в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Председател е на Съвета за електронни медии (СЕМ).
"За кое дело говорите. Не става дума за конфликт на интереси, това не е доказано. Просто има забавяне в една декларация". Това обясни пред РЕПУБЛИКА председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов. Преди дни стана ясно, че Върховният административен съд е образувал дело срещу Лозанов за това, че не е спазил законовите срокове за подаване на декларациите си за конфликт на интереси. По закон декларациите трябва да бъдат подадени до 7 дни от встъпването в длъжност, а за неспазване на това изискване се налага глоба от 1000 до 3000 лв..
Той обясни, че объркването идва от това, че въпросният документ е бил подаде в СЕМ. "Наложи се да я подам за втори път, но не е в срок. Това дело няма нищо общо с конфликт на интереси по същество, а има с това дали е трябвало да подам същата декларация в определения срок за втори път", продължи шефът на медийния регулатор.
За глобата той каза: "Няма да ми е приятно да ме глобят с 1000 – 2000 лева. Това обаче е техен проблем". В заключение на темата медийният експерт заяви, че се надява съдът да отсъди справедливо в негова полза.
Що се отнася до това, че на официални празници програмите на телевизиите са пълни с турски сериали, Лозанов бе категоричен. 

Не може да има само български продукции.

"Такъв тип чистота не може да се очаква, все пак светът е глобален.", заяви той. По думите му турските сериали се надценяват. 
Не мисля че това е политическа пропаганда в полза на Турция, това все пак е развлекателен продукт, който ни доближава до идеята за съвременния човек в Турция. Пък и не бива да се свързва Турция с поробителя, това не е в полза на България. Има една хи-перболизирана представа относно турските сериали".
Това е проблем на самото програмно мислене, все пак каза експертът.
За дискутираното напоследък негово предложение като председател на медийния регулатор, за сливането на БНТ и БНР, Лозанов потвърди, че това е на базата на добрите практики в целия Европейски съюз.
Сливането на БНТ и БНР е добро решение, остава на позицията си Лозанов, въпреки критиките, които се чуха по негов адрес.
Той допълни, че евентуално обединение на двете обществени медии е свързано и с промени в Закона за радио и телевизия.
"Това е тема евентуално на цялостната промяна на един Закон за радио и телевизия,
който още не е започнал да се пише, така че единственото, което смятам сме длъжни, е действително да й дадем максимална възможност публично да бъде обсъдена тази идея. Впрочем, тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин, да спомена ББС и "Дойче веле" например, така че това ще даде много привилегии, включително и това най-после да има един модел, който в някакъв смисъл да конструира тези обществени медии, защото досега те стоят под сянката на държавната медиа, слабо реформирана е сферата", коментира Лозанов.
Един от съвременните проблеми на частните електронни медии у нас е, че те все по-рядко изпълняват обществени функции.
Комерсиализацията, особено в телевизиите, е голяма, каза още Георги Лозанов.
"Трябва обаче да има консенсус около обединението на БНТ и БНР. Те трябва да направят всичко, за да отговарят на европейски`те практики. В момента двете национални медии, трябва да формулират мисия, която българското общество да разпознава. Изискването в директивите на ЕС е тя да е ясно формулирана, но достатъчно авторитетно от от нормативна гледна точка.
Мисията трябва да фигурира и в Закона за радио и телевизия. Идеята за сливането започва именно от там. Това не е формална идея, тя е напълно реална
Репликите срещу сливането са реплики срещу реформата в тези медии, това е една опасно висока цена", отговори на нападките доцентът.
За сливането на медийните регулатори, Лозанов бе категоричен – това няма да стане скоро.
"Това е тенденция, която има страшно малко практики и няма достатъчно привърженици в ЕС.
Все повече се държи на регулация на съдържанието, посочи той.
"По-скоро според мен регулаторите след време може да ги няма, но не и да се сливат. Според мен регулацията ще отстъпва място на саморегулацията и колрегулацията".
Един от възприетите без колебания принципи в групата е регулация на съдържанието независимо от средите на преноса му – по въздух, по кабел, сателит, през интернет или каквото ни чака в бъдеще. Тогава няма никаква логика да събираш регулатора по съдържанието и регулатора по преноса в едно, а и това е получило слаба популярност в страните на ЕС. Има и още нещо – така ще се получи мощна държавна институция, а истинската роля на СЕМ е да функционира като обществен орган", убеден е той. Особено в страните в преход, държавният и общественият интерес невинаги съвпадат, затвори темата за медийната конвергенция той. По повод на задействаната процедура от страна на Комисията за регулиране на съобщенията в Турция за оправяне на проблема със заглушаването на честотите на нашите радиа, за сметйка на техните, Лозанов коментира:
"Трябва да се направят нови конкурси и ново планиране.
Техните радиостанции ни заглушават, не защото водят война, а защото са по- добре от техническа гледна точка.
Това е резултат от това, че ние не сме достатъчно подготвени. СЕМ е взел решение в последните месеци, да започнат конкурси в съответните региони, където има ресурси. Трябва да се обявят конкурси…Трябва сами да финансираме радио предаването в тези региони. На никой не трябва да се сърдим сами трябва да гарантиране комуникацията си там", убеден е експертът.
***
Закъснение
Казва, че като малък е бил мълчалив.
Научил се е да чете чак на 11 години, като през следващите години чете непрекъснато.
Увлича се най-вече по философия.
В момента единственото нещо, което може да го откъсне от словото, е цигара и едно питие.

Стр. 9  

в. Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 23.09.2010

Кеворкян окуражил ексводещата да нападне колегите си и шефовете на Нова телевизия

Бившата водеща на сутрешния блок на Нова телевизия Лора Крумова предизвика медиен скандал, като след 3-месечно мълчание нападна остро наследниците си в предаването – Витомир Саръиванов и Ели Гигова.
В интервю за "24 часа" на въпроса, дали е имало преговори да води "Здравей, България" заедно със Саръиванов, Лора отсича: "Не смятам, че Витомир е добър вариант за сутрешния блок. В България няма елементарна хигиена дори при водене на предавания. До вчера Витомир е питал в "Цената на истината" "Вярно ли е, че дядо ти е пикал в устата, когато беше малък…", а днес срещу него са Костов, Борисов и т.н.".
Помолена да оцени колегите си, блондинката заявява: "Най-учтивото, което мога да кажа (за Ели Гигова -бел. ред.) е, че не се получава. Гледах разговор, в който Витомир включва премиера по телефона и възкликва: "Премиерът ни гледа, слава Богу!"
Аз за такова изречение бих уволнила водещ".
Острият тон на изказванията на Крумова са доказателство, че тя е обидена, че е паднала от екрана. Същевременно обаче потвърждават версиите, че Лора е започнала да се взема изключително сериозно и е дълбоко убедена, че само тя може да направи рейтингов сутрешен блок, а досега все не й давали шанс, като тя постоянно оставала в нечия сянка.
"Нямам намерение да давам изявления по този въпрос", бе единственият лаконичен коментар
на сегашния продуцент на "Здравей, България" Асен Григоров, за когото експартньорката на Георги Коритаров и Милен Цветкав твърди, че имали различни позиции.
Нападнатият от Крумова Витомир Саръиванов беше малко по-разговорлив. Пред "Галерия" той сподели, че принципно също няма желание да отговоря на Лора
"Смятам, че това е ниско ниво и не искам да се смъквам до него. В журналистиката има някои основни правила и принципи между колеги, които смятам, че все още трябва да се
спазват, а не да се принизяваме до махленски разправии", заяви водещия.
Той е категоричен, че "повечето от нещата в интервюто дори не са истина, измислени са. Това е някаква смехория и не искам да се занимавам с нея, като я коментирам повече по какъвто и да е било начин. Ако имам да кажа нещо допълнително, разполагам с достатъчно висока трибуна от ефира на Нова телевизия, за да го направя".
От пиар отдела на медията също заявиха, че позицията на Лора Крумова е изцяло лична и всеки има право да изразява мнението си.
Самата журналистка, която е прекарала десет години в Нова телевизия, се покри след интервюто и замина за чужбина.
Пред приятели тя постоянно говорела, че имала достатъчно идеи как да се пребори с конкурентите и молела само да и се даде време, за да повиши рейтинга на"Здравей, България".
"Крумова се самозабрави, след като смени няколко партньори и реши, че ще е вечна. Оказа се поредната жертва на звездната екранна болест и не може да се примири с редакторското място, което й предложиха. Реши, че завинаги
ще остане на екрана , коментират нейни колеги в кулоарите на медията.
Единствените, които застанаха твърдо зад колежката си, са експартньорите й Георги Коритаров и Милен Цветков, които заявиха, че блондинката остава техен приятел. Милен дори й предложил веднага да се включи в неговия блок по И Би Еф, но повишилата самочувствието си Крумова отказала, заявявайки, че вече иска да се изявява сама. Според Коритаров Крумова е заминала в чужбина и ще се върне в страната след 2 седмици.
Врели и кипели в медийните среди твърдят, че журналистката, която е сред фаворитките на Кеворк Кеворкян, е направила фатална грешка с непремерените си изказвания и си е затворила завинаги вратите на Нова. Някои дори предполагат, че тя е била подтикната да нападне медията и нейните шефове тъкмо по съвет на арменеца, който води дела срещу телевизията и залива босовете й с всевъзможни компромати.

Стр. 12-13