PR Kernel I 21.07.2010 

От 1 юли 2010 г. списание Computer и каталогът Who is Who on the Bulgarian Computer Market вече се издават от „Принт енд Пъблишинг” ЕООД, рекламна агенция и издател още и на списанията „Полиграфия”, ProGrafica и ProPack.

Екипите, периодиката на изданията и условията за участие в тях се запазват изцяло.По този начин, чрез своето разширено портфолио, „Принт енд Пъблишинг” ще може да предлага на клиентите си комплексни решения в областта на издателската и рекламна дейност.

Оригинална публикация

Сдружение "Културни проекти" I 22.07.2010 г.

В рамките на една година мобилен екип от фотографи и журналисти, качен на високопроходим автомобил Chevrolet Captiva, ще обикаля и преоткрива интересни и труднодостъпни места в страната.

Днес бе даден официален старт на Експедиция „Преоткрий България“, която се организира от Сдружение „Културни проекти“ с подкрепата на Шевролет България, София Ауто, Обединена българска банка, Ауто Груп – 5 и Фотографска агенция БУЛФОТО.

Инициативата има за цел да представи на общественото внимание малко известни исторически обекти, които имат своята стойност и се нуждаят от популяризиране.

Експедиция „Преоткрий България” включва мобилен екип фотографи и журналисти, качен на високопроходим автомобил Chevrolet Captiva, който ще обикаля интересни и труднодостъпни места в България. Най-добрите фотографски и журналистически попадения ще бъдат публикувани в български и чуждестранни медии.

Илиян Попов, Председател на СД на „София Ауто“ АД, сподели:
"Българите са народ, който обича свободата. Спартак беше българин… Въпреки че тогава все още не се е наричал така, а България се е наричала Тракия. Тракия и Дакия, бившите провинции на Римската империя, днес са част от един съюз,който не е империя…." – това е част от приветствието на Жозеп Борел, Председател на Европейския парламент, на тържествено събрание в София по повод на приемането на България в Европейския съюз.

Цитирам думите на високопоставен чужденец, записани в увода на една нова книга, събрала труда на много наши учени. Изданието е на "Тангра ТанНакРа" и е изпълнено с интересни текстове и нови изводи, като съдържа и много професионални снимки с изключително качество. Навсякъде в тях непредубеденият човек вижда пряката културна, философска, религиозна и ценностна връзка на траки, българи, славяни…

Бих желал да добавя само нещо важно към думите на г-н Жозеп Борел. Любовта на българите/траките/славяните към свободата и тяхната хилядолетна ценностна система всъщност е променяла и заличавала всякакви империи, защото нашите прадеди и ние самите никога не сме приемали робството и винаги сме се борили срещу него.

Имах щастието заедно с моето семейство и приятели да посетим през миналото лято няколко от гробниците в Казанлъшко и искам да спомена няколко мои впечатления за една от тях – гробницата в могилата Оструша (датирана около IV в. пр. Хр.), която е заснета и в сборника на издателство "Тангра ТанНакРа". Тя се състои от два идеално издялани каменни варовикови блока – единият е оформен като двускатен покрив, а другият е като четири стени на къща с един вход (достатъчно нисък, за да се наведеш, когато влизаш вътре). Двата блока се "сглобяват" един върху друг и са идеално изгладени като съвременна минерална мазилка и тежат по над 100 тона всеки от тях. Оттук за мен произхождат и няколко технологични въпроса без отговори: къде и по какъв начин са изрязани толкова правилно, как са пренесени до там и с какво са монтирани един върху друг. Най-близкото находище на подобен варовик се намира на десетки километри, около мястото няма никакви остатъци от обработка на камъка, а и път, който да осигури достъп на съвременен кран с подобни възможности, естествено, няма.

София Ауто помогна от сърце на експедицията, защото всички сме убедени в едно. Колкото повече българи видят с очите си и се запознаят с останките от хилядолетната история на страната си, толкова повече ще се почувстват част от една нация, където в древността е била разположена Тракия – Страната на мъдростта и където е живял Орфей – един от чудотворците и мъдреците на света."

Фоторепортери на агенция БУЛФОТО и запалени по историята и природата български фотографи и журналисти ще дадат най-доброто от себе си, за да покажат важните за българската памет места и обекти. След една година най-хубавите снимки от работата на мобилния екип ще бъдат част от изложба на открито в София, която ще бъде реализирана със съдействието на Столична община.

„Преоткрий България” е естествено продължение на фотоконкурса със същото име, организиран от ОББ, част от проекта „Български столици, твърдини и светини”. Бих искал да благодаря на партньорите от София Ауто, които дават възможност начинанието далеч да надхвърли първоначалните планове. Разчитам, че след старта на проекта хората от различни части на страната сами ще потърсят организаторите, за да популяризират малко известни исторически и археологически обекти от техния край. Не са малко населените места, които имат своето кале, светилище, древно селище или могила. Ще се радвам, ако ОББ и София Ауто допринесат с това начинание за запазване на културно-историческото наследство на местните общности”, сподели Людмил Каравасилев, мениджър „Връзки с обществеността и спонсорство“ на ОББ.

За достоверната информация и подбора на обекти екипът на експедицията разчита на известните историци проф. Валерия Фол и проф. Христо Матанов. 

“В България културната памет струи от всеки връх, от всяка долина, от всяко село и град. Познаваме ли страната си? Мисля, че малцина биха имали смелостта да отговорят утвърдително. Експедиция „Преоткрий България” е нов поглед към винаги тайнственото минало на България и изпълнение на действие – дълг към предците и към наследниците“, заяви проф. Валерия Фол. А проф. Христо Матанов допълва: "В историята търсим автентичността, за да запалим пламъка й!"

Експедицията ще включва множество кратки пътувания от по 2-3 дни, заснемане на забележителностите, срещи с учени, работили по обекта, краеведи и местни жители. Експедицията ще разчита на партньорствата с медиите, където ексклузивно ще бъдат публикувани материали и снимки. Предвижда се експедицията да обхване около 40 малко известни, но интересни обекти в страната.

За организаторите

За старта на кампанията, организирана от Сдружение „Културни проекти”, помогнаха изключително много „София Ауто” – дилър на „Шевролет”, и Обединена българска банка, с инициативата си „Български столици, твърдини и светини”.

Единственото нещо, което отличава серийния модел на автомобила, са специалните гуми BF Goodrich, пригодени за всякакви терени и внасяни от “Ауто Груп – 5”.

Експедицията продължава да бъде отворена към още спонсори, които да дадат възможност тя да продължи за по-дълго време и да обхване още повече исторически забележителности в България.

Сдружение “Културни проекти” отбеляза своя силен старт през 2009 година с проектите “Златната колесница на траките” и “Караново 2009-2010”, подпомогнали едно от най-значимите археологически открития за 2009 – гробницата на знатен тракиец в Източната могила край старозагорското село Караново. Агенция БУЛФОТО участва в създаването на първия български албум с възстановки на крепости по инициативата на ОББ “Български столици, твърдини и светини”.

За допълнителна информация:

BNews.bg I 21.07.2010

Репортери, които не са облечени според етикета на институциите, не бяха допуснати до  извънредната пресконференция по повод доклада от Брюксел, организирана в Гранитната зала на Министерски съвет във вторник вечерта.

Поводът за неразбирателството между премиера и журналистите станала свиканата извънредно пресконференция по повод първия положителен доклад на Европейския съюз за България.

Събралото се множество пред Министерски съвет не е било допуснато, защото журналисти, фотографи и оператори са били по потници, къси панталонки и джапанки. Това е най-нормалното облекло за летните горещини, които в този ден са надхвърляли 30 градуса.

Въпреки извънредния характер на събитието нито един човек от медиите, облечен несъобразно етикета не е бил допуснат до събитието.

Помежду си колегите са коментирали, че при такива извънредни пресконференции трябва да се правят изключения. Официалният ден, в които попринцип се свиква Министерският съвет е сряда, тогава всички парламентарни репортери са облечени според порядките.

Въпреки че доводите на представителите на медиите са повече от логични министър-председателят Бойко Борисов е бил непреклонен. Етикетът е, за да се спазва, а потници и джапанки не фигурират в него.

Оригинална публикация

Начало: Четвъртък, 29 Юли 2010 г. – 10:00 часа
Край: Петък, 30 Юли 2010 г. – 13:00 часа
Място: София, Министерския съвет, Гранитна зала
Достъп: Само с покана, За медии, Свържете се с организаторите
Организатор: Министерския съвет
Отворено за медии: Да

На 29-ти и 30-ти юли (четвъртък и петък) в Гранитна зала на Министерския съвет ще се състои публичен дебат за изготвяне на нов закон, който да регламентира дейността на електронните медии. Участие в дискусиите ще вземат членовете на работната група, сформирана със заповед на министър-председателя Бойко Борисов, представители на медии, съсловни и неправителствени организации.

Дебатът ще протече при следния дневен ред:

29 юли 2010 г.

10 ч.-12 ч. – Водещи принципи. Обхват на закона. Корегулация. Търговски съобщения.

12.30 ч. – 14.30 ч. – Регулаторен орган. Лицензиране/регистрация. Медиен плурализъм.

30 юли 2010 г.

10 ч.-13 ч. Обществени оператори. Авторски права.

Желаещите да участват в дискусиите могат да представят своята теза в рамките на 5-минутно изказване по всяка от темите.

Обобщение на основните въпроси, които ще бъдат разисквани и Формулярите за участие може да намерите тук: http://www.eventbox.bg/getFile.php?file_id=336 и http://www.eventbox.bg/getFile.php?file_id=335

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/673

Източник: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=788&g=

www.investor.bg | 20.07.2010

Двата най-тиражни вестника – "Труд" и "24 часа", стават собственост на бизнесмена Красимир Гергов, твърдят упорити слухове в медийното пространство.
"Няма такова нещо, отричаме всичко. Не е вярно, а и Гергов е на почивка", заяви за Dnes.bg пресаташето на Гергов Анна Русчева.
Лаконичният коментар от собствениците на изданията ВАЦ – Вестникарска група България, пред Dnes.bg е:"Няма какво да ви отговорим на този въпрос. Нямаме никакъв коментар"
Все пак източници на Dnes.bg от редакциите на двата най-големи вестника в България потвърдиха, че от седмица мълвата по коридорите носи информацията, че рекламният бос купува "Труд" и "24 часа".
Всичко това предизвикало голямо напрежение в редакционните екипи.
Според информация, публикувана във Frognews, Гергов ще плати на собствениците – германския медиен концерн, 60 млн. евро, а сделката ще е факт до седмица-две.
Освен вестниците Гергов ще получи и Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев". 
В последния месец ВАЦ се опитва да се раздели с изданията си в Сърбия. Подобна е и ситуацията в съседна Македония.
ВАЦ – Вестникарска група България е най-голямата издателска група за периодични печатни издания в България. Компанията притежава издателствата “Медиа Холдинг” АД, “168 часа” ЕООД, “Издателство за списания Медиа” ЕООД, “Медиа Партнер” ЕООД, “Пресгрупа Утро” ЕООД, “Български фермер” ООД и Книгоиздателска къща “Труд”.
Бизнесът на Красимир Гергов е свързан с маркетинга, рекламата и консултирането на медии.

Оригинална публикация

БНТ, новини в 18.00 часа | 20.07.2010

Как се формира общественото мнение? Колко е важно за хората това, което се казва по телевизията? Може ли медиите у нас наистина да се независими от властта? Първият новинарски принцип е обективност. Спазван ли е той през годините? По времена Студената война враждуващите лагери откриват силата на пропагандата. В идеологическата битка телевизията се оказва най-мощната бомба. България е в съветския лагер и единствената й тогава телевизия е принудена да следва властта. Още повече, че в следвоенна обстановка своеобразният патриотизъм надвива обективността.
Днес от дистанцията на времето е лесно да видим политическата пропаганда и манипулацията.
Достатъчно е да вземем само две знакови събития – съветското нахлуването в Унгария през 1956 година и Пражката пролет, окупацията на Чехословакия през 1968-а и да видим как са представени.
Тогава журналистиката не се опълчва. Не се опълчва и обществото. Целта, разбира се е да се повлияят политическите събития.
На другия полюс обаче сме свидетели на точно обратното, когато цялото общество се опълчва срещу страха. Това телевизията следва него и не му влияе, и именно БНТ дава път на демокрацията. Когато никой не пречи на журналистическия талант, историята се пише само с кадър и звук.
Това обаче обикновено става във времена на клатеща се власт. Знаковата картина се освобождава от субективния дикторски глас. Дава се шанс на обществото да прецени само. Така тези записани думи на наскоро избрания за президент Петър Младенов преобръщат посоката на управлението.
Заради мощта на телевизията и в нови времена сме били свидетели на жонглиране с новините, но не заради липсата на професионализъм у новинарите. В деня, в който загиват 14 войници на околовръстното в София, вместо с безспорната новина №1, емисията на държавната телевизия започват с хоро, изиграно от тогавашния министър-председател Жан Виденов.
И в национален, и в световен мащаб десетки години са нужни на телевизиите, за да се разграничат от властта. Пред 97-а американската Си Ен Ен дава награда на БНТ за репортажите й от Януарските събития. Според съвременни медийни изследвания формулата за телевизия в услуга на хората е журналистиката да не се отъждествява нито с национални приоритети, нито с патриотични цели, нито със стратегически интереси. Само така според тях тя може да остане обективна и чиста.

БНТ, новини в 18.00 часа | 20.07.2010

Максим Бехар: Честит празник!
Водещ: Благодаря много, ще се постараем новините ни да не са жълти, защото това е темата на нашия разговор.
Максим Бехар: Това е пожелание за много жълти цветя и по-малко жълти новини.
Водещ: Да, защото ще говорим за… разбира се ще стане дума и за жълтите новини, но най-вече за обществената телевизия, за новините на обществената телевизия. И все пак 20 години говорим за обществена телевизия, има ли я?
Максим Бехар: Има я разбира се, журналистиката става все по-честна, все по-почтена, все по-точна, и не защото, да кажем, тези 20 години родиха повече професионалисти, а защото има промяна в комуникациите. Вече не е необходимо да имаш само един телевизор вкъщи и да си го пуснеш и да гледаш това, което ти кажат или това, което ти внушат. Просто самият факт, че има интернет, самият факт, че има социални мрежи ни дава възможността да научаваме различни мнения от различни страни. Няма как журналистиката да не бъде точна, честна и почтена, защото ако днес излъжеш от екрана, утре или след 5 мин. веднага ще те опровергаят някъде другаде.
Водещ: Така е, но успява ли БНТ да мине, да обхване новините от всички гледни точки, да бъде обективна, да създаде това впечатление от зрителя? „По света и у нас” за тези 50 години дали е успял да запази и този авторитет? Обективните новини в България да бъдат в „По света и у нас”.
Максим Бехар: БНТ е много добра телевизия, много професионална телевизия. И не само защото съм студиото на БНТ, бих го казал и в студиото на всяка една друга телевизия, че БНТ за тези 20 години успя да изгради един много добър екип, да удържи професионализма, което не е малко. В същото време да удържи на традициите и да представя едни доста точни, доста почтени новини. Но не може да не съзнаваш, че през следващите 10-15 години тези новини, които сега правите, няма да имат нищо общо с новините, които ще трябва да бъдат правени от различни екипи и от различни други професионалисти.
Водещ: Разбира се. Във времето има развитие. А има и голяма промяна. Струва ми се, че „По света и у нас” успя да запази марката си. Но какво направи отстрани погледнато, какво промени, за да бъде по-близко до зрителите, защото както вече говорихме има конкуренция, има различни медии? И аз си мисля, че за тези години „По света и у нас” доста се промени.
Максим Бехар: Едната промяна на националната телевизия е очевидна. Ето виж, нямаш нужда вече да имаш големи телевизионни екрани, трябва да имаш само това, нещо, което да си носиш със себе си, нещо, с което аз не се разделям от 2 месеца. Тук това е сайтът на националната телевизия, мога да гледам „Новините в 100 секунди”, мога да гледам сегашните новини, мога да гледам и в 20 часа емисията. Телевизията излиза в интернет и БНТ го прави доста интелигентно и доста настъпателно, доста иновативно бих казал. В същото време запази интересните предавания, запази пъстротата на новините, запази спокойния тон рано сутрин. Личи си от агресивната политическа полемика, която според мене я направи още по-обичана и още по-гледаема сутрин. Но ако вие продължавате промените с тези темпове, това ще бъде само в интерес на зрителите. Защото вече няма да имаме нужда от телевизори, за да гледаме телевизия. Показах ти ето това. След 10 години телевизорите, които ние имаме сега вкъщи, големи, малки, каквито и да са, плазмени, ще бъдат излишни. Но освен това телевизията става интерактивна. Ако ние в момента дискутираме, много хора ще могат след 10 години да кажат своето мнение, да се съгласят с мен, с тебе или да не се съгласят, и това може да бъде изписано на екрана.
Водещ: Аз точно това исках… защото става дума за рейтинг, винаги в телевизията рейтингът е определящ. Къде е границата между новините на комерсиалните и тези на обществената телевизия?
Максим Бехар: Виж, не бих сравнявал…
Водещ: И каква е разликата естествено в новините на тези медии?
Максим Бехар: Не бих сравнявал телевизиите, а по-скоро бих сравнявал различните медии. Защото голямата особеност през последните 5 години, която промени нашия свят, е, че сега всеки прави новини. Всеки участва в новините и всеки има достъп до всички новини. И само преди 5 години какво беше нужно, за да бъдеш телевизионен журналист? Да имаш камера, да си завършил журналистика или телевизионно операторство, да имаш съответния ценз, да имаш телевизия. Ами сега в една социална мрежа като Фейсбук и още хиляди, всеки има своята си телевизия, всеки може да каже своите новини. Всеки може да опонира.
Водещ: Точно това исках да подкрепя това изказване, защото тази сутрин в „Денят започва” един мой колега Спас Кьосев каза нещо, което на мен много ми хареса, че докато преди няколко години боговете са били тези, които се показват на екрана и правят новините, сега боговете са тези, които ги гледат. Всъщност толкова много медии има, и трябва да изберат теб.
Максим Бехар: Точно така, тези, които гледат новините, те могат да правят вече новини. И това е огромната разлика. Струва ми се, че в комерсиалните телевизии това начало ще бъде още по-силно положено, защото тези, които правят новини, всъщност първо ще се насочат към комерсиалните телевизии. Винаги ще има разлика между обществената телевизия, и не цитирам само Англия и Франция като пример, и комерсиалните телевизии. Обществената телевизия трябва да отстоява интересите на обществото като цяло, трябва да ги информира нормално, спокойно и интелигентно и трябва да бъде често арбитър в спорове, които се зараждат в обществото, дори и между бизнес организации, дори между самия бизнес. Комерсиалната телевизия няма кака да не заема страната на едни от тези спорещи или на една от тези страни.
Водещ: А в този ред на мисли може ли обществената телевизия да се използва за политически PR например? Имаше един прекрасен американски филм „Да разлаеш кучето”. 
Максим Бехар: Не би трябвало. Доколкото си спомням „Да разлаеш кучетата” беше свързан по-скоро с частна телевизия, но мощна, голяма частна телевизия. Но обществената телевизия наистина трябва да изразява всички възможни гледни точки и да казва на обществото това, което ще се случи след 5 години. Нашето общество в момента има нужда от страшно много вяра, доверие в това, което се случва, трябва да знае, че светът е по-хубав, той наистина е по-хубав. И България е прекрасна страна, една от най-хубавите в света. И ако ние не го осъзнаваме това, ако ние не вярваме, че България може да направим супер европейска държава и обществената телевизия не стои зад тази концепция, всичко ще стане много по-трудно.
Водещ: И след толкова много хубави думи за „По света и у нас” каква е вашата лична оценка по десетобалната система за „По света и у нас”?
Максим Бехар: 8,5, за да оставя все пак 1,5 за бъдещото развитие. Но наистина много висока ми е оценката. Честит празник още веднъж!
Водещ: Благодаря!

в. Сега | Радомир ЧОЛАКОВ* | 20.07.2010

Данданията около избора на генералните директори на БНР и БНТ мина. Хубава, лоша, всяка власт е от Бога и трябва да й се подчиняваме. Дотук – добре.
Сега остава да се напише новият закон за радиото и телевизията (ЗРТ), за да се успокои съвсем секторът и да се отдаваме на мирните си трудове. С новия ЗРТ работата е същата, както с генералните директори. На пръв поглед изглежда сложна, ама всъщност може да е и много проста. Може да е лесна, може да е тежка. Може да е и много тежка. Зависи как ще се подхване. Нека кажем коя според нас е леката и коя – трудната част. С което да дадем своя принос към предстоящата обществена дискусия.

Лесна част – частните медии

След 27-ата си поправка сегашният ЗРТ най-после беше напълно синхронизиран с европейските директиви. Тоест, директивите бяха директно преписани в него, с минимални творчески отклонения. Можем да се гордеем, че имаме един напълно европейски закон. И напълно либерален. Всеки може всичко. Да прави каквато си иска програма. Дя я променя както си иска. Да я излъчва откъдето си иска. Да я разпространява както си иска. По кабел, през мултиплекс, чрез спътник, през интернет, кой както може. Има малък проблем с дефинирането на това що е то телевизионна програма, но не бива да се издребнява. Едно по-общо определение ще свърши работа. И без това след една-две години то няма да има значение.
На рекламата е дадено "свободно". В радиото ограничения няма. В телевизията уж има ограничение до 12 минути на час, ама е разрешено пласирането на продукти, така че като се комбинират "модерните рекламни практики", може да се рекламира в 60 от 60 минути.
Лицензиране на телевизии вече няма да има. Няма смисъл. Докато ефирният ресурс беше ограничен и държавата го разпределяше, трябваше да има уж някакъв регламент. Откакто ресурсът стана неограничен и мултиплексите ще могат да качат 40 програми, а кабелът 400, какви лицензи да издаваш? Една регистрация и готово. Либерална медийна Аркадия. По-преди имах обичая да питам защо в София има 30 радиа, а в Лондон – 8? Защо англичаните са толкова прости, та са пуснали само 8 радиа, а не са използвали целия наличен радиоспектър, който е същият като софийския? Дали защото си мислят, че многото количество води до влошаване на качеството? Или гледат да не се прецаква рекламният пазар? Вече не питам. Не ми е работа и не ме интересува. Щом у нас сме решили моделирането на медийната среда да става с максимални исторически производствени разноски, така да бъде.
Прочее, в новия ЗРТ трябва да се копират с мишката от стария всички негови части, касаещи общите изисквания към програмите, рекламите, регистрациите и още това-онова и в тези си части законът е практически готов.

Преди три седмици публично с колеги зададохме въпроса какво ще работи в бъдеще СЕМ?

Гого Лозанов ще потвърди. Факт е, че този важен през прехода медиен регулатор остава без работа. Няма задачи. Няма да има вече лицензиране на електронни медии. Няма да има надзор върху спазването на рекламните ограничения, защото няма ограничения. Регистрирането на програмите може да става в КРС. Или в Министерство на културата. Където собствениците на радиата и телевизиите ще могат да регистрират и себе си, както е при собствениците на вестниците. Няма да има надзор за спазване на програмните параметри, защото няма програмни параметри. Плурализмът на съдържанията се гарантира чрез конкуренцията на телевизиите. Пак като при вестниците. За вестниците защо няма медиен регулатор? Има си Етична комисия, която ги мъмри, ако нарушат етичния кодекс. Ако сгазят някой закон, си има други органи. Впрочем Етична комисия си има и за електронните медии. За какво ще е СЕМ? Cut с мишката сегашния раздел "СЕМ" от закона и готово.
Истина е. Нов, ясен и стегнат ЗРТ може да се направи само с няколко движения с мишката. Ако не бяха т.нар. обществени медии. Ако можеше да се обособят в специален закон, ЗРТ щеше да е готов до две седмици. Ама не може. Щото така!

Трудна част – БНТ и БНР

Тази е била винаги най-трудната част в досегашните закони. Моят немски професор казваше, че точно тук законодателят си показва мръсното бельо. Трудно е, защото се опитва да го прикрие. Никога не успява, но е длъжен да опита.
Обединението на БНР и БНТ е технически проблем. Новото образувание може да се казва например Българска телевизия и радио (БТР). Обединението става пак с мишката върху сегашния ЗРТ. Преди 15 години го предложихме написано на пишеща машина, сега ще стане още по-бързо. Кучето обаче не е заровено тук. Кучето е заровено във въпроса кой ръководи програмата? Кой определя каква ще е програмата, заради която тези две медии се наричат "обществени"? Сегашният ЗРТ има един тежък конструктивен дефект – БНР и БНТ нямат програмни съвети. Няма такъв закон за обществени медии в Европа, в който да не е казано, че в обществените медии се изграждат обществени програмни съвети, които от името на гражданското общество определят параметрите на програмите. Колко новини, колко детски, колко култура и т.н. Нашият е единственият. Което води до шизофрения. СЕМ изпитва генералните директори за програмните им намерения. После вика, че трябвало да се разделят административното от програмното ръководство, ама не казва как. Ето, казвам ви как. С обществен програмен съвет. Впрочем в Закона за радиото на ген. Пенчо Златев от 1935 г. към Радио София има обществен програмен съвет от 17 души, от които 10 общественици. Чувате ли г-н Лозанов, онази контекстуално-исторически проблемна власт е тачила гражданското общество повече от демократичната! Не може така! Та тежкият проблем е да се измисли как да се композира този програмен съвет. Но без него не бива. Излагаме се вече много пред европейците.
Другият проблем ще бъде с "продуцентския принцип". Има идеи в новия закон частта за БНР и БНТ да бъде пронизана като червена нишка от т.нар. продуцентски принцип. Нямам нищо против. Нека само кажа, че понятието "продуцентски принцип" във всяка обществена телевизия, извън Би Би Си, се използва като евфемизъм за "ендемична корупция". В една телевизия в континентална Европа го въведоха като модернистичен експеримент, след което директорът лежа 18 месеца. И се отказаха. Може у нас да не стане така, но съм длъжен да предупредя.
Кой ще управлява БТР-а е второстепенен въпрос. Борд някакъв или надзорен съвет. Петчленен, седемчленен, колкото – толкова. Как ще се избират? Както се реши, но от СЕМ твърдят, че не искат повече да се занимават с тая работа. Правилно. И аз да съм, и аз няма да искам.
Всъщност най-уместната забележка по повод бъдещото обединение направи независимият продуцент Димитър Митовски. Той каза: "Ако след обединението ще има повече пари за програми, аз съм "за". Ако ще са по-малко, за какво ни е?"

Невъзможната част – финансиране на обществените медии

Стигнахме и до парите. Сега напускам хвърковатия тон на тези бележки и ви казвам абсолютно сериозно. Има натрапчива идея чрез новия ЗРТ да се създаде "Фонд обществени медии". Целта е в този фонд държавата да налива общо стоте милиона лева, които сега се отпускат целево за БНР и БНТ. За субсидия от този фонд ще може да кандидатства всяко радио или телевизия, ако прави "обществени предавания". БТР-ът ще кандидатства на равно основание. Управителният съвет на фонда ще решава. Може да реши, че частното радио в село Овче поле има толкова гениална идея, че заслужава пет милиона. А БТР-ът не заслужава.
Извинявайте. Доказал съм, че не съм подозрителен човек, но защо ли ми се струва, че който влезе в управителния съвет на този фонд, ще стане милионер в зелено за нула време? Хайде, всички да гледат! Кой иска да стане милионер?
——-
*Авторът е зам.-председател на работната група, която ще изготви новия закон за радиото и телевизията и бе сред кандидатите за генерален директор на БНТ.

Стр. 14

в. Република | Елена КОЛЕВА | 19.07.2010 

"Биг брадър" не е единствената алтернатива за задоволяване на интереса на обществото към това как живеят другите. За по-важна тема иде реч – как изборът на медиен шеф на обществената телевизия БНТ може да се титулува "медийно риалити". Доказа го "Канал 3", който излъчи директно изслушванията на петимата кандидати за генерален директор на БНТ (Александър Бешков също представи своята концепция, но автоматически отпадна от конкурса заради факта, че е бил сътрудник на ДС). Директното предаване бе особено важно на фона на централния въпрос кой ще направи така, че обществената телевизия да се превърне в " телевизията на зрителя". Изборът на Вяра Анкова бе решен единодушно от петимата членове на СЕМ.
Интересът към темата кой ще е новият шеф на БНТ беше симптоматичен. Защото медиите бяха въвлечени в политически сюжет още през месец май с намека на премиера " оказвам ли ви натиск". Оттогава медийният флирт със властта премина на " право куме в очи". Извън фолклорната стилистика, на медиите се падна задачата да отстояват честта и името си. Конкурсът за генерален директор на БНТ беше поредното необходимо изпитание.
Медиите му отделиха заслужено внимание. " Капитал" например предложи на читателите си информация ден по ден как се движи изборът. "24 часа" и " Стандарт" изнесоха на първите си страници новината, с фамилиарното обръщение към новия шеф: "Вяра шеф на БНТ, не иска честитки " и "Вяра хваща метлата в БНТ". А " Канал 3" даде властта на зрителя сам да прецени за най-добрата кандидатура.
Този конкурс мина през медиите, превърна се в част от дневния им ред, а чрез форумите в интернет – и в част от обществената дискусия. Защото изборът е важен, а заложници на отговорността оставаме всички. Голямото предимство за публиката е, че видя случването на избора за медиен шеф в риалитито на Сашо Диков. Митът, че конкурсът е невидим за аудиторията, беше успешно развенчан. Дано еталон за публичност останат подобни медийни риалита, а не "Биг Брадър".

Стр. 8

БТВ, Отпечатъци | 18.07.2010

Водещ: Лобизмът в законодателството ни, берлусконизацията на българските медии и PR творчеството на Веселин Маринов ще коментираме днес с двама медийни експерти и политически наблюдатели – Веселин Стойнев и д-р Иво Инджов. Здравейте! Няма как да не започнем разговора от най-прясно коментираната тема, която е свързана с лобизма и с опитите за медиен натиск от един вече бивш зам.-шеф на парламента, има предвид Лъчезар Иванов от ГЕРБ. Най-напред само да анонсирам за зрителите, че вие двамата бяхте дълги години оперативни журналисти, но в момента сте по-скоро изследователи и наблюдавате отстрани отношенията медии и власт. Затова ви питам директно за този актуален повод, а след това ще си поговорим и по-общо за първата година отношения медии – власт. Весо.
Веселин Стойнев: Ами този случай беше доста показателен за типа политическа легитимация, който има това управление. Още със започването на кабинета „Борисов” стана ясно, че всъщност той ще поддържа доверието в себе си, и ще се помпа с легитимност така да се каже, отвътре чрез совите хора, т.е. това, което при всички предишни управления беше като минус – недостатъци в парламентарната група, лобизъм, вътрешнопартийни дрязги и т.н., тук това сега са обръща в някакъв плюс. Добрият премиер и лидер на партията разрешава всички тези негативни случаи и става още по-добър по този начин. 
Водещ: Аз си спомням в това студио точно преди една година си говорихме и ти ми каза същото нещо, че неговият, имам предвид на Бойко Борисов, така да се каже негатив, винаги се превръща в позитив, защото той използва дискредитирането на своите като трупа точки за собствения си образ.
Веселин Стойнев: Да, и то някак си малко перверзно дори звучи, защото и в случая с Лъчезар Иванов той сякаш беше щастлив да си подаде всички възможни оставки. И казва, лидерът е много прав, точно така, аз продължавам, дори ще му бъда личен лекар, което само по себе си вече е малко плашещо. Но и при предишни подобни случаи, и с отстраняването на министри, и с намирането на министри по кръстовищата едва ли не, ефектът беше точно такъв – премиерът, лидерът е този, който поправя лошите неща и така стават нещата още по-хубави.
Водещ: Още по-силен е всъщност той. Добре, Иво, този случай с Лъчезар Иванов ти го нарече в един коментар „медийно-политическа чалга”, защо?
Иво Инджов: Аз го нарекох медийно-политическа чалга, защото от една страна, наблюдаваме симбиоза между медии и политика, през цялата година, през целия период на прехода, но особено това се чувства през последната една година, и духът на тази медийно-политическа симбиоза, основното послание, което се отправя към публиката е един такъв чалга стил, едно повърхностно, олекотено възприемане на нещата, търсене на много лесни, популистки решения. И като че ли случаят с Лъчезар Иванов се вписва много добре в една такава медийно-политическа чалга. Значи, от една страна, той се опитва да въздейства върху промяна на репортаж на една водеща телевизия. От друга страна, забележете какво става, репортерката на тази телевизия търси министър-председателя, едва ли не, за да поиска разрешение да излъчи този репортаж. Министър-председателят отива, среща се с нея и дава своята санкция, той играе ролята един вид на главен редактор. Ами това е един чалга стил, това е един чалга стил на поведение и на медиите, и на политиците. И затова аз използвам именно този термин. А иначе това, което каза Весо, аз бих го илюстрирал с един друг образ, игра на доброто ченге, което е Бойко Борисов, и лошите ченгета, които са министрите, депутатите, които непрекъснато правят някакви грешки и простъпки. 
Водещ: Как се промени медийният образ на Бойко Борисов за тази една година според вас?
Веселин Стойнев: Ами той просто се задълбочава и се разширява като става все по-медиен…
Водещ: Между другото четох преди седмици на Живко Георгиев един анализ в „Труд”, в който казва, че политиката всъщност е най-медийната политика и тя става все по-медийна от всичките 20 години насам. 
Веселин Стойнев: на практика проблемът през тази една година за медиите е, че те престанаха да бъдат посредник между власт и общество. Всъщност медиите са само един рупор…
Водещ: Аз бих казала, че са сцена, не е само рупор, но сцена…
Веселин Стойнев: Разбира се не всички медии, не всички журналисти, не всички предавания, но огромната маса от тях. Това от страната на медиите. От страната на властта, и на премиера, и на мнозинството политиката се прави през медиите, директно онлайн, едва ли не в ефир. Не веднъж сме били свидетели как министрите, например Трайчо Трайков, не знае, че премиерът по неговия ресор е изказал една позиция, която самият Трайков не е чул лично от него, а я чува първо от журналистите. 
Водещ: И не е правителствено решение.
Веселин Стойнев: Така че от една страна, политиката се прави онлайн, и политическите решения се взимат директно в ефир, а от друга страна, медиите са просто едно техническо средство за правене на тази политика. 
Иво Инджов: Аз имам сходни наблюдения. Просто тук можем да говорим за процес на телекрация, в България се установява телекрация. Това е един термин, който използва Умберто Еко през 2005 г., за да опише по какъв начин Силвио Берлускони използва телевизията като източник на власт в Италия, за да легитимира своите решения, които после само проформа се одобряват от парламента. Нещо подобно се случва и в България. 
Водещ: Ти говориш за берлусконизация на българските медии…
Иво Инджов: Ами берлусконизация, в смисъл на контрол, засилен, пряк или непряк контрол с различни преки или по-периферни форми, но при телекрацията политиците търсят изход в телевизията най-вече, и на другите медии, но в телевизията най-вече като най-мощна медия. Още повече, че по телевизията могат да се изрекат много неща, които след това много бързо се забравят, но се помни, механизмът на запомняне на новините е такъв, че се помни кой ги е казал. Политикът непрекъснато е във вихъра на информационния поток, запомня се неговото име. Така се лъскат имиджи, но на практика не се вземат важни управленски решения. В България това се наблюдава много усилено през последната година. Значи това е процес, който тече, да речем от 2000 г. нататък, но през последната година много усилено. И вижте, основните политически противници премиерът Борисов и президентът Първанов вече си мерят рейтингите и си обявяват виртуални дуели с участието по сутрешните блокове по телевизиите, което…
Водещ: Борисов не беше улучил телевизията, така да се каже, затова не можа да бие по рейтинг президента. Но все пак нека да се върнем на отношенията власт – медии, не смятате ли, това беше общо мнение, че кулминацията в тези отношения, в този диалог беше прословутото писмо на шефката на политическия кабинет на премиера Борисов до главните редактори на медии да кажат имало ли е натиск, упражняван върху тях от страна на правителството и на премиера лично?
Веселин Стойнев: Самата идея за такова писмо беше изключително неудачна според мен…
Водещ: Според мен беше много коварна, защото доста хора се хлъзнаха по този капан.
Веселин Стойнев: Все едно да питаш, вие всъщност корумпирани ли сте, и те да кажат: не, разбира се. Странното е, че повечето главни редактори не се усетиха, че всъщност не бива да отговарят на такова запитване, защото те просто нямат такива отношения с властта, и така да се каже не са адресат. Доколко те са независими и доколко не се оказва натиск, се вижда през ежедневната им работа на техните издания. Ако така или иначе през тези издания се вижда колко са независими в кавички, тогава отговорът на всякакви писма би бил още по-обратен и би бил още по…
Водещ: Живата илюстрация на този медиен натиск, който продължава да се случва под някакви форми, беше именно Лъчезар Иванов с неговия опит да спре това журналистическо разследване за негов приятел митничар?
Иво Инджов: В този смисъл този ловък на пръв поглед PR ход на шефката на политическия кабинет на Бойко Борисов се обръща като бумеранг срещу изпълнителната власт и лично срещу министър-председателя, защото се оказва, че действително натиск върху медиите се упражнява, но в момента не се дискутира дали се упражнява или не натиск върху медиите, а колко бързи превантивни мерки са били взети, за да се пресече един или друг опит.
Водещ: Добре, нека да минем обаче към другата тема, която е актуална, и това е за лобизма и лобистите в ГЕРБ. Съгласни ли сте с оценката, че това е най-лобисткият парламент досега за последните 20 години?
Иво Инджов: Ами за това са необходими по-диференцирани анализи, но вече имаше едни доклад на Института за модерна политика, който казва, че през първата година от управлението на ГЕРБ от 120 проектозакона има 60 лобистки поправки и половината от тях вече са превъплътени в закони. И от тази гл.т. за първата година това е най-лобисткото управление, това е една технология в политическия процес. 
Водещ: Така да кажем факт.
Веселин Стойнев: Въпросът е, че този лобизъм е твърде несръчен, може би това е най-несръчният лобизъм от всички, които сме виждали досега…
Водещ: Той затова и толкова добре си личи. 
Веселин Стойнев: Да, защото нямаше един случай на лобизъм, който да не лъсна скандално в медиите и един закон да не се поправя по няколко пъти, още, дето се казва, докато не е изстинало мастилото на авторството на законопроекта. Изключително несръчно и некадърно лобиране, което само по себе си е обида и за лобизма, защото би трябвало хората, които са лобисти, да са много перфидни специалисти в някаква област, освен в областта чисто законодателно, която поправят, също и в способността да се скрие това нещо от публиката. А тук някак си виждахме сякаш пълна демонстрация на невежество, на болежки лобизъм…
Водещ: Добре, най-интересният пример беше този, когато буквално минути след като беше гласувана една поправка в закона за приватизацията и следприватизационния контрол, която дава правомощия на областните управители да продават държавни имоти до 500 хил. лв., а всъщност премиерът Борисов пристигна в парламента и я отмени, така да се каже. Но това е най-пресният пример. Но най-драстичният пример беше с почти криминалното вмъкване на наркопоправката, която разрешава рекламата на нарко вещества в „Държавен вестник”. 
Веселин Стойнев: Това вече беше наистина изключително нахално и до такива случаи мисля, че досега за 20 години не сме стигали. Да се фалшифицира стенограма, все пак още няма окончателно решение на комисията и на прокуратурата…
Водещ: Има оставки, има, има решение на временната комисия, има и оставки. Но прокуратурата все още не се е намесила.
Веселин Стойнев: Такова нещо наистина вече граничи с… не знам, умът не го побира на човек как е възможно да се фалшифицира стенограма от парламента и да се поправи в „Държавен вестник”. Това е…
Водещ: Иво?
Иво Инджов: Ами според мене в този лобистки казус, и въобще всички лобистки казуси, свързани с управлението на ГЕРБ се отразява един друг проблем – непрозрачното правене на политика от страна на управляващото мнозинство…
Водещ: Е това е следствие на медийната политика, когато политиката става медийна, тя е непрозрачна…
Иво Инджов: Плюс неопитността. Много пъти някой път добри на пръв поглед намерения завършват с лобистки поправки. И е трудно все още да се отграничи дали лобистката тенденция е водеща или водеща е неопитността на депутатите от ГЕРБ. Но в крайна сметка те вече имаха една година, и времето за обучение, за което говори Цецка Цачева, изтече. 
Водещ: Добре. само че защо, твоето мнение какво е, защо въпреки наличието на толкова много лобисти в редиците на ГЕРБ и въпреки некачествения състав на това депутатство, все пак никой не критикува премиера и лидер на ГЕРБ за слаба кадрова политика и лош подбор на кадрите?
Иво Инджов: Според мене това е функция на цялостното опасение на медиите и най-вече на техните главни редактори към ГЕРБ и персонално към Бойко Борисов. Ако забелязвате, след първоначалния възторг при повечето медии, печатни най-вече, но също така и електронни след идването на ГЕРБ на власт, сега вече има доста диференцирано отношение. Бойко Борисов е този, който гаси пожарите, той е доброто ченге, той не случайно рейтингът му продължава да бъде много висок, докато…
Водещ: И все пак рейтингът му падна…
Иво Инджов: Докато други министри като Симеон Дянков, вече и Цветан Цветанов са обект на все по-нарастващи критики. Т.е. когато се промени медийното отношение към Бойко Борисов и към политическата философия, която той изповядва, ако има въобще такава, като един командир, който взема решенията, тогава според мене ще има и едно по-диференцирано отношение към политиката на ГЕРБ.
Водещ: Медийното одобрение, пък и хорското одобрение към вътрешния министър и вицепремиер Цветан Цветанов е много голямо, но за сметка на това той отнася най-големи критики в посока на PR продукцията на министерството си. Знаете, че първите критики бяха за клиповете и голямата филмова продукция, която излъчваше…
Веселин Стойнев: Най-голямата в страната.
Водещ: Точно така, за всички арести и показни полицейски акции. Обаче химнът на Веселин Маринов би всички рекорди и оглави класациите в танцово-музикално творчество… 
Веселин Стойнев: Аз имам усещането, че този химн неофициално е свален от сцената, защото донесе изключително много негативи на МВР. Премиерът ловко се измъкна от ситуацията…
Водещ: Той не бил го гледал. 
Веселин Стойнев: В смисъл, добре успя да се опази от това. Наистина това е… от една страна и съвсем нормално, защото това управление казваме, че е изключително адекватно на огромната маса от хората. Огромната маса от хората е с такива естетически критерии и претенции и някак си съвсем естествено хора като Веселин Маринов, всъщност големият виновник тук е един от социалистическо време автор на текстове Евтин Евтимов, който наистина трябва да получи Нобелова награда за литература за този текст. Мисля, че и през 53-а година не би могло да бъде написано такъв текст. 
Водещ: Между другото, само да спомена, че влязохме и в световните медии с този хит на МВР, защото Дойчланд радио съобщи в своя кореспонденция следното: „Българското МВР стана за смях заради химна на полицията. На българите им увиснаха ченетата от изненада, когато им представиха новия химн на полицията в рамките на лъскаво сценично шоу. Миналата година един полицейски генерал стана министър-председател Бойко Борисов, оттогава насам специалните части често-често спират дъха на хората с ефектни акции, достойни за холивудски филм.” Т.е. виждате, че и по света оценяват…
Веселин Стойнев: Та затова казвам, че абсолютно не е изненадващо. Огромната маса от хората в ГЕРБ са си точно такива хора, на които такъв тип музика (в кавички), такъв тип текстове са по сърце и някак си това се е родило може би по един съвсем естествен начин из недрата на…
Водещ: Техните привърженици. Иво, ти какво мислиш?
Иво Инджов: Ами аз мисля, че това действително е един такъв нескопосен опит за пропаганда на усилията на МВР с много ниски естетически стойности. И не случайно той стана обект на ирония, на саркастични коментари не само на българските, но както виждаме вече и на чуждестранните медии. Значи Веселин Маринов и неговия продукт бяха сравнени с ранния Маяковски, една такава изкуствена патетика, позната от ранни соц времена. Но тук аз съзирам и един друг проблем. Тази песен надали щеше да се роди, ако ги нямаше близките персонални отношения между певеца Маринов и политика Цветанов. Те публично говорят във вестниците за тези свои отношения. Посещения на хотели във Велинград, къпане общо в басейни и това беше… 
Водещ: Веселин Маринов не е журналист, него не можем да го корим за близки контакти с властта. 
Иво Инджов: Но все пак властта трябва да отсява приятелските отношения, личните отношения от публичните изяви. А в случая се получи един автогол.
Водещ: Добре, а клиповете?
Иво Инджов: Ами всичко това се вписва в опита пак да се прави един PR на усилията на МВР. Между другото аз ги поздравявам за тези усилия, въпросът е нека да се усетят те и от обикновените граждани. МВР да постигне много по-големи успехи в борбата с рутинната престъпност, която тормози обикновените граждани. Но всичко това, и клиповете, и песента на Веселин Маринов се вписват в опитите да се легитимират действията на полицията с помощта на медийни средства. И когато тези, които го правят не владеят езика на медиите…
Водещ: се получавата такива…
Иво Инджов: комуникационни…
Водещ: Само една дума.
Веселин Стойнев: Да, от една страна, тези медийни усилия обаче очевидно имат някакъв позитивен резултат, защото доверието в полицията продължава да се доста високо. Аз си мисля, че то по-скоро се дължи на очакването, на желанието на хората нещо да се промени и те приветстват всяко, дори и малко усилие, малък успех го приветстват. Това няма как да стане без широка пропаганда на тези усилия от страна на МВР, но мисля, че то вече се изчерпва с този дълъг сериал от акции, защото вече стигнахме и до акция от един човек, акция срещу някого, който е съвсем дребен престъпник. Може би трябва малко да се промени вече. Следващият сезон…
Водещ: Всъщност сещам се, че на МВР не му върви с певците, защото нали бяха нахлули по случайност при Човека Глас Красимир Аврамов в някакъв момент и му бяха разбили вратата на апартамента по погрешка. 
В момента ти, Иво, работиш върху едно изследване за корупционните практики в медиите, което е с подкрепата на фондация „Фридрих Науман” и американското посолство у нас. Какво показва то? Приключило ли е най-напред?
Иво Инджов: То е още в много начален стадий. Фондацията и посолството подкрепят първия етап на проекта, когато се правят едни предварителни анализи, сравняват се практиките в чужди страни и в България…
Водещ: И какво регистрира твоето изследване?
Иво Инджов: Ами на този етап само искам да кажа, че сериозните социологически проучвания, които трябва да отговорят на този въпрос, тепърва предстоят. На този етап не само в България, но и във всички други страни, за които съм чел, темата за корупцията в медиите е много непопулярна като научни изследвания. Много малко се пише за тях. Разбираемо. Медиите са възприемани винаги като четвърта власт, като кучета пазачи на обществения интерес и т.н. Корупцията в медиите може да бъде изведена като резултат на натиск върху тях – политически, икономически, корпоративен, криминален и т.н. Но не винаги натискът води до корупция, не винаги, когато една медия защитава своята корпоративна политика и се отвръща от обществения интерес, това е корупция. Много трудно се дефинира корупцията в медиите, защото те в края на краищата не са публични институции, те са частни институции, които обаче разполагат с голяма публична власт. И за корупция може да се говори, както го дефинирахме с колеги от Центъра за изследване на демокрацията, които помогнаха за направата на този проект, за корупция може да се говори когато се злоупотребява с тази публична власт, отнема се правото на обществото да бъде обективно информирано, в името на частни или на корпоративни интереси. 
Водещ: Е добре както в България, накратко, са злоупотребявали с тази публична власт.
Иво Инджов: Има усещане, че се злоупотребява, но това трябва да се докаже, и затова разчитам на социологическите проучвания. 
Водещ: Весо е социолог, така че, да, и философ, но така или иначе ти имаш също много наблюдения, отстрани, тъй като не си на щат в нито една медия.
Веселин Стойнев: Ами тази корупция, за която Иво говори, наистина когато не е въпрос на натиск, по-скоро представлява според мен, според йерархията на съответната медия опит за приватизиране на парчета публичност всеки според йерархията си от главния редактор до ресорния репортер, който е занимава с някаква проблематика, която касае някакви интереси, обикновено икономически интереси. Така че всеки на своето ниво приватизира част от публичността. Читателят или зрителят остава излъган, че получава обективна информация, а всъщност има най-обикновено плащане или някакъв бартер, или някаква услуга на някакъв човек. Това може да мине в заглавие, може да мине в непускане наматериал срещу някого, може да бъде форма на изнудване. В медиите, провинцията особено, доколкото знам, там нещата са значително по-брутални. Едни вестници рекетират едни бизнесмени и политици, а други бизнесмени и политици директно командват едни вестници. Така че нещата за широката публика са изключително неясни, и за разлика от останалата корупция, медийната корупция е изключително опасна, значително по-опасна, защото тук става дума за приватизация на цели парчета публичност, която касае обществени интереси, скрити, представени като обществени, но всъщност…
Водещ: Добре, тъй като вървим към финал, буквално с по едно изречение искам да ви помоля, диагнозата на отношенията медии власт и конкретно на медиите, ако има болести та у нас в България. 
Иво Инджов: Ами една много опасна симбиоза между медиите и политиката, която вреди на обществения интерес. Медиите все повече преследват корпоративните си интереси и през тези корпоративни интереси се осъществява и политическо влияние върху тях. А често пъти те се занимават с теми, със сюжети, с герои и проблеми, които нямат нищо общо с това, което е важно за обществото. 
Водещ: Весо.
Веселин Стойнев: Това управление е медийно управление. То много добре комуникира с хората и получава цялата си легитимност постоянно от тази връзка. Дефицитите му чисто управленски обаче, административно-управленските стават все по-големи и по-видими. И този дефицит трудно може да се компенсира през медиите…
Водещ: И през публичното говорене.
Веселин Стойнев: Проблемът според мене за медиите е, че докато това управление успява да се задържи популярно и да бъде легитимно, дотогава и медиите като негов скачен съд, ще бъдат такива. Ако то рухне, медиите, които в момента са един прост рупор на това управление без собствено посредничество, те ще се сринат и също ще трябва да чакаме появата на нови медии. 
Водещ: Първо ще му обърнат гръб. Благодаря ви за този разговор!