Утрешен вестник

www.capital.bg I 20.06.2015г.

Пет тенденции, които променят издателския бизнес и медийното съдържание

Само до преди 15 години връзката с интернет минаваше през бавно, но пък шумно набиране на модема и лишаваше свързания в глобалната мрежа от достъп до стационарен телефон. Днес новини вече може да се четат на смарт часовник, синхронизиран със смартфона на потребителя.

Развитието на технологиите доведе дотам информационният поток да се разпространява по повече и различни канали, много по-бързо и в по-голям обем. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързаният около теб свят какво ти се случва в момента. Това променя и медийния пазар, преподрежда приоритетите на издателите и пренаписва правилата за създаване на качествено, интересно и полезно за читателите съдържание. Влияе въобще на начина, по който се създава медийният продукт за всяка платформа – печатна, уеб и мобилна.

През миналия месец две големи събития в сектора събраха на едно място най-важните тенденции на променящия се медиен пазар. На конгреса на Световната пресасоциация (WAN) във Вашингтон и форума ICEE Fest 2015 в Букурещ издатели, рекламодатели, журналисти, PR и медийни специалисти дискутираха какво означават новостите в потребителското поведение за медиите и как да направят продуктите си адекватни на средата. Стана ясно, че читателите вече носят повече приходи на издателските компании, отколкото рекламата. А телефонът е доминиращата платформа, през която аудиторията потребява медийно съдържание, и това променя работата както на журналистите, така и на търговците на реклама. Вижте кои са основните изводи от двата форума и как те ще се отразят на медиите.

1. Читателите вече носят повече приходи от рекламата

Когато потребителите започнат да носят повече приходи от рекламата, значи е време за смяна на мисленето. Това е ключова промяна, пред която са поставени издателските компании в световен мащаб. Тази година глобалните приходи на вестниците от аудитория за пръв път през този век са по-големи от тези от реклами, отчита годишният доклад "Световните печатни тенденции" на Световната пресасоцация  и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA). Според проучването през 2014 г. 92 млрд. долара от общо 179 млрд. долара на глобалния вестникарски пазар са били отчетени като приходи от аудитория, абонаменти и тиражи. За пример броят на платените дигитални абонаменти на Financial Times е достигнал 415 хил. (64% от общия брой абонаменти), което е ръст от 31% през последните 2 години.

За сравнение – общият обем на рекламата във вестникарските медии (онлайн и печат) през последната година е бил 87 млрд. долара. "Това е сеизмична промяна от досегашните бизнес-към-бизнес отношения (издатели към рекламодатели) към нарастващ фокус върху бизнес-към-потребители както при печата, така и онлайн", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA, по време на 67-мия годишен Световен вестникарски конгрес във Вашингтон. През XX век обичайната практика е била рекламодателите да носят до 80% от приходите на някои пазари. "В миналото печатните медии бяха един от малкото традиционни маркетингови канали и често бяха най-логичният избор за маркетолозите", казва Килман. "Тази връзка между издатели и рекламодатели обаче изчезва през последните години. Сега компаниите могат да избират от над 60 комуникационни канала", уточнява той.

Нарастващите приходи от читатели могат да бъдат обяснени с по-голямото желание на потребителите да получават качествено и представено по подходящ начин съдържание, за което са и готови да платят. По време на лекцията си на организирания от ThinkDigital ICEE Fest 2015 в Букурещ Жан-Кристоф Демарта, вицепрезидент "Глобална реклама" в The New York Times, даде пример с това, че американската медиа инвестира основно в истории, които след това подсилва с технологични решения. "Преди 3 години създадохме първия интерактивен материал на нашия сайт", разказва Демарта и уточнява, че очаква в близките години New York Times да представи и първия си материал, представен чрез виртуална реалност. Именно този тип съдържание според медиата е и причината за успеха на т.нар. paywall модел (потребителите виждат определен брой статии безплатно, а след това са приканени да се абонират срещу дадена сума – бел. авт.), който вестникът е въвел преди години. "Общият брой уникални потребители на нашия сайт е близо 90 млн., а 1 млн. от тях са абонирани за пълен достъп до нашите материали", уточнява Демарта.

Според търговския директор на VICE Карстен Кричер обаче създаването на подходящо съдържание не е достатъчно. "Ние постоянно търсим нови възможности за партньорство с различни компании и платформи, чрез които да увеличим аудиторията си", разказва по време на лекцията си той. За пример дава услугите Snapchat Discover и Facebook Instant Articles, при които VICE е сред пилотните партньори. И двете възможности позволяват публикуването на съдържание директно в платформите на двете компании, увеличавайки достигнатата аудитория за сметка на директния трафик към самата медиа. Кричер обяснява, че жертването на трафика не притеснява младежката медиа, тъй като по-важно е да се достигнат потребителите там, където те прекарват най-много време. Съдържанието пък трябва да е достатъчно разпознаваемо, за да може да привлече впоследствие читателите към другите канали на медиата. "Нашият подход е content agnostic, т.е. създаваме съдържание с уникално послание за всеки един от каналите, които използваме", казва търговският директор на VICE. И допълва: "Разполагаме с екипи, които преправят всеки материал за съответната платформа, за да бъде той оптимизиран и удобен за четене/гледане."

2. Бизнес моделите на медиите излизат извън създаването на съдържание

Развитие на продуктите, на аудиторията и нейната връзка с бранда, както и дистрибуция на съдържанието по различните канали. Това са основните посоки за издателските компании, които проличаха от двата международни форума. В момента потреблението на журналистическа информация се случва на всяка платформа и потребителите започват да не правят разлики между информационните канали. Дори социалните мрежи действат като агрегатори на журналистическо съдържание от различни медийни брандове. Затова и издателите са големи застъпници на т.нар. синдикирано съдържание – те знаят, че медиата трябва да е там, където са хората, защото новото поколение чете по различен начин. За младите хора много по-важно е новината да ги търси и намира. Новите медии понякога са успешни не защото нямат бизнес проблемите на старите и това ги прави гъвкави, а защото успяват да преосмислят начина, по който ангажират вниманието на по-младата аудитория.

Въпреки това Жан-Кристоф Демарта e категоричен, че медиата не би се отказала от печатното си издание, защото то носи духа на NYTimes и съответно тежестта на медиата. Все пак по-важно е съдържанието, а не носителят, допълва Демарта.

А какво трябва да бъде то? Стегнати, кратки съобщения за най-важното, което се случва – особено когато фокусът са мобилните версии на изданията, е отговорът на специалистите от бранша. Това поставя пред медиите въпроса как да диференцират тяхната продуктова политика така, че да са подходящи за всяка различна платформа. В доклада си WAN отбелязва, че телефонът вече е доминиращият канал за информация, и това преподрежда медийния продукт и в останалите платформи. Сайтовете стават все повече място за архив и рисърч, а през мобилните устройства минава почти цялото информиране.

Вестниците стават по-малки – като бюлетини с важните нещата, които читателят трябва да знае. Плюсовете идват от голямо разследване или специална разработка на важна тема. Ключов фактор е и формата на самото съдържание. Не е изненадващо, че видеото е форматът на бъдещето и важна посока за издателите, за да са в крак с очакванията на публиките си. Другото важно нещо е развитието на инструментите, с които се разказва една история. Например Guardian споделя опита си със статия тип игра по важната тема за случващото се в Сирия. Историята е разказана през очите на едно 24-годишно сирийско момиче, което иска да напусне страната. Вестникът й предлага различни стратегии, описани в кратки абзаци, в края на които читателят сам избира как да продължи. Като цяло репортажът разказва какво се случва на бежанците, а с подхода си изданието иска да ангажира вниманието на аудиторията към темата. Представена по този начин, тя вдига читаемостта на текста.

Важен нюанс в променения бизнес модел е разбирането, че вече не можеш да си позволиш да си просто медиа. "Това не е достатъчно в дигиталната ера. Трябва да инвестираш и в услуги и търговски бизнес модели. Например ние имаме компания, която продава билети за концерти, театрални постановки и т.н., имаме застрахователна компания, имаме и марка дрехи и туристическа агенция", обяснява Бертран Гие, директор "Нови медии" в Le Figaro. Дигиталната среда улеснява навлизането на нови пазари. От друга страна обаче, притиска издателите да променят начина, по който мислят за вестника, обяснява Гие. По отношение функциите на изданието на различните платформи той дава пример, че в сайта на Le Figaro публикуват например само новинарски материали, във вестника наблягат на разследваща журналистика, а в списанието си се фокусират върху интересите и хобитата на читателите си.

Вестниците на всички пазари по света инвестират усилията си и са все по-иновативни в превръщането на бизнес модела от двуизмерен в многоизмерен. На развитите пазари вестниците преминават към стратегии, които им дават възможност да реализират по-големи печалби от по-малко на брой абонати. Това става, като увеличават коричната цена на изданията, но намаляват разходите за производство, като например намаляват честотата на отпечатване. Все пак издателите отчитат, че тази практика рискува да отблъсне някои групи читатели в замяна на нарастване на приходите.

Друг важен извод е, че бизнес моделите, базирани на идеята да се плаща за качествена информация, ще продължат да се налагат все повече.  Платеният дигитален достъп до вестникарско съдържание се е увеличил с 56% през 2014 г. и с повече от 1420% през последните пет години според данни на PricewaterhouseCoopers. Изследване на Reuters Institute Digital News в десет страни показва, че един на всеки 10 души днес плаща за дигитално съдържание. Това варира от 22% в Бразилия, до 7% в Обединеното кралство.

3. Работата на журналиста не свършва с написването на текста

Освен бизнес модела на медиите новата дигитална среда променя и работата на самите журналисти и организацията на работното им място. Често вече се изисква повече от една специализация и нови умения, за да работиш в редакция. Това впрочем се отнася не само за медиите, а за всички бизнеси, които искат да са в крак с времето, да не губят потребители и да общуват добре с тях.

"Работата на един журналист не е свършила, когато създаде дописката, коментара или репортажа. Той трябва да се грижи и за промотирането му в социалните мрежи", дава пример директорът "Нови медии" в Le Figaro Бертран Гие. Нюзрумът на Le Figaro се състои от 500 журналисти, разделени в три дигитални екипа с идеята да се покрият много повече информационни полета. Главният оперативен директор на Huffington post Кода Уанг споделя, че журналистите в сайта публикуват съдържание на всеки 58 секунди. "Материалите ни използват видео и фотографии в съотношение 50:50 и това вдига читаемостта им", обяснява той и допълва, че фокусът им занапред е върху видеото. В новата среда от журналистите се очаква не просто да пишат добре, но и да се справят със записването и монтирането на видеосъдържание.

Новият модел на работа вече изисква всички да са заедно в редакцията – включително и хората, които се занимават с рекламата и бизнес стратегиите. Стените между различните отдели в една редакция са невидими и стремежът е всеки да разбира работата и целите на колегите си от другите звена. Това е необходимо, защото повечето процеси вече се преплитат и никой отдел или звено не може независимо да изпълнява задачите си и да постига целите си.

Дейностите във всички посоки на медийния бизнес са базирани на данни. Това е генерална промяна в културата на компаниите и е ключово важно да се изгради не само в бизнес отделите, но и в редакцията на всички нива. Това означава например журналистът да напише статия според това какъв тип материали и в каква форма харесват и очакват читателите. Познаването на аудиторията вече е част от професионалната подготовка на всеки автор на теми. Новият "производствен отдел" – каквото по същество са редакциите, имат стратегическа нужда от хора с компетенции в областите анализ на данни, работа със социални медии и маркетинг, както и от дизайнери и програмисти, стана ясно още от конгреса на Световната пресасоциация. Без тези неща в ядрото при създаването на съдържанието не може да има смислена крачка напред.

4. Медиите ще задвижат мобилната революция

Според проучвания всеки 8 от 10 потребители на смартфон поглеждат телефона си в рамките на 15 минути след събуждането си. Когато самите издателски компании започнат да цитират подобни данни, можем да сме сигурни, че мобилната революция на рекламата все пак ще се състои. Изненадващото обаче е кой ще стои зад тази революция – това, изглежда, ще са медиите, които ще задвижат колелата и ще направят така, че рекламната индустрия да ги последва.

За пръв път от зората на дигиталната индустрия се забелязва спад на потреблението на десктоп версиите на медиите. В САЩ, Великобритания и Италия мобилното потребление дори надминава използването на компютрите, пишат в доклада си от Световната пресасоциация. Проучване на Pew Research пък показва, че за 19 от топ 25 новинарски сайтове в САЩ мобилният трафик е задминал стационарния с поне 10%. А Американската пресасоциация обяви, че потребителите, които четат медии изцяло онлайн, са се увеличили с 53% само за последната година (която завършва през март 2015 г.) "Когато говорим за нови потоци на приходи, обсъждаме "годината на мобилните технологии" от поне десет години", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA.

Причината за тази промяна на пазара се дължи, разбира се, на големия брой устройства, които потребителите използват. "В последните 20 години, т.е. откакто има мобилни устройства, мобилната пенетрация е достигнала 69% от населението", уточнява Кода Уанг, главен оперативен директор на Huffington Post, по време на ICEE Fest 2015. Той посочва също, че над 50% от трафика към медиата идват именно от мобилни устройства. И допълва, че основна цел на компанията му е да оптимизира сайтовете си така, че да доставя по най-бърз начин съдържанието до потребителите. В The New York Times статистиката изглежда така – пресата е избор на 4% от читателите, а в нея се инвестират 18% от рекламните бюджети, докато мобилното потребление достига 24% при едва 8% от инвестициите, по думите на Жан-Кристоф Демарта. "Мобилните технологии са основополагащи за бъдещето на медиите", заяви той.

По какъв начин обаче медиите могат да монетизират мобилното потребление? "Със сигурност това няма да стане чрез банери", категоричен е Джордж Ниме, главен дигитален директор на австрийския вестник KURIER. Опитът на Huffington post пък е показал, че вкарването на десктоп формати на мобилните екрани не е ефективно. "Използвайте всяка платформа за това, за което е добра", съветват от медиата и дават пример, че мобилната среда е по-ефективна например за видео (брандирано или новинарско), по-добри и видими дисплей формати и по-добро таргетиране.

"Не разбирам защо всички говорят за преминаване към мобилната среда. Това е просто светът, в който живеем и трябва да сме готови да работим в него, иначе можем да се сбогуваме с бизнеса си", заяви на ICEE Fest 2015 Карестен Кричер. На въпросите как изданието монетизира своя мобилен трафик Кричер посочи, че медиата разполага с малко на брой дисплей формати, които са запазени за следващата поне една година. Основният приход на компанията обаче идва от съдържанието, което VICE оптимизира за различните мобилни платформи и което е пряко спонсорирано от различни рекламодатели, без да бъде брандирано или подвеждащо.

5. Автоматизираното купуване на реклама набира скорост

Медийният бранш отдавна е изправен пред проблема с монетизирането на новите канали и платформи. Затова става все по-важно да се разбере как по най-добър начин да се продават реклами в тях. Тук през последните години изплува още една тенденция – programmatic buying (или "автоматизирано купуване" – бел. авт.). Според доклада на Световната пресасоциация глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара).

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория.

За издателите това означава, че най-после ще могат да монетизират по адекватен и оптимизиран начин събираните с години данни за своите читатели. Бертран Гие  уточнява по време на ICEE Fest 2015 работата на групата по този модел: "Ние събираме данни за нашите онлайн читатели, след това ги анализираме и ги използваме за по-добро таргетиране на рекламата, която компаниите купуват при нас." Големите медийни компании обаче виждат конкуренти в лицето на Google и Facebook, чиито автоматизирани системи са сред най-популярните и използваните сред по-малките издатели. Това е и причината големите групи да създават свои собствени programmatic мрежи, било то самостоятелно или в партньорство с други медии. Пример за това е проектът Agora, който използва системите на TailWind, който към момента е реализиран в Гърция и Румъния.

Автоматизираните системи могат да бъдат използвани и за допълнително увеличение на аудиторията. Джордж Ниме разказва, че са реализирали проект, при който медиата създава и публикува брандирано съдържание за свой партньор и впоследствие го изкарва извън пределите на своя сайт чрез формати в различни programmatic системи. Така създадените банери (и съответно брандираното съдържание) се публикуват дори при конкурентни медии с подходяща аудитория. След като тя е веднъж привлечена на сайта на КURIER, вниманието й и съответно трафикът биват задържани чрез друг тип материали, подходящи за тези читатели.

 

Оригинална публикация

Mtel Media Masters се завръща

www.manager.bg I 01.09.2014г. 

След пауза, един от най-престижните журналистически конкурси у нас Mtel Media Masters се завръща. Журналисти от всички национални и регионални медии могат да кандидатстват в четвъртото издание на конкурса. От днес те могат да изпращат конкурсни материали до неправителствените организации, които са партньор на проекта – Център за развитие на медиите и фондация „Медийна демокрация“.
В своето ново, четвърто издание, конкурсът има допълнителен фокус – научна журналистика. Така, освен най-добрите постижения при отразяване на темите за това как технологиите и иновациите променят живота ни, през тази година надпреварата ще отличи и журналистите, успели да събудят интереса на широката публика към науката и научните изследвания.
Срокът за участие е до 30 септември. По традиция конкурсът има три категории – печатни медии, електронни медии, информационни агенции и нови медии. Всеки кандидат може да участва с до три свои авторски материала, публикувани или излъчени в периода от 1 януари до 30 септември 2014 година. Номинации от медии, неправителствени организации и експерти в областта на медиите също се приемат за участие.
Конкурсните материали трябва да представят теми, свързани с всички области от нашия живот, върху които технологиите, иновациите и науката са оказали влияние. Както в досегашните издания журито на Mtel Media Masters ще определи победителите според няколко основни критерия за оценка – информативност, обективност, аналитичност, собствен стил, творчески и нестандартен подход към темата.
Победителите в трите категории ще бъдат отличени с голямата награда Mtel Media Masters. Те ще получат парична награда в размер на 5 000 лева или професионално обучение на същата стойност. Във всяка от категориите ще бъдат определени по две призови места, за които е определна парична награда от 1 000 лева или професионално обучение на същата стойност.
Наградите Mtel Media Masters ще бъдат връчени на церемония, планирана за края на октомври, а повече информация за конкурса може да бъде открита на http://www.mtel.bg/mtel-media-masters-2014

 

 

 

Оригинална публикация 

Новите медии – по джоба на всеки предприемач

в. Застраховател прес | 24.02.2011

 

У нас рекламният пазар като обем е доста голям, но фирмите, които разполагат с огромни средства за реклама, не са толкова много. На практика в условията на криза българските фирми рекламират много пестеливо, което е естествено, като се има предвид налагащото се свиване на разходите. Но това не е практика, която помага да се запази или разшири пазарен дял.
А какво да кажем за малките компании, които имат отчаяна нужда едновременно от пари и реклама? Така че кризата по един естествен път насочва средните и малките компании и новосъздадените фирми към новите медии, които са по джоба на всеки предприемач – интернет и социалните мрежи. Къде по-смело, къде по-внимателно и с различен успех, в България вече се усеща раздвижване в тази посока.
Другата тенденция, която у нас все още се подценява, е фактът, че традиционните начини на рекламиране все по-малко работят. Хората са претрупани от грижи и информация и все по-рядко обръщат сериозно внимание на радио- и телевизионните реклами, на рекламите в пресата и билбордовете. Всички маркетинг отдели са изправени днес пред необходимостта да намерят директен път към клиентите със своите реклами, и то така, че да бъдат забелязани гарантирано. При това с минимум средства.

Стр. 4

В страницата на неограничените възможности

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 31.10.2010

Във Facebook BG медиите не са това, което са. Особено вестниците. Там печели този, който разсмива аудиторията и умее да я изслушва

"Мимка, ако може да го купиш и да го дадеш на майка" – писа преди дни на сестра си Във Facebook българка, живееща в Лондон. "Веси, ако до понеделник излезе, ще ти го пратя, ако не успея – по пощата" – отговори тя. Диалогът се проведе в личната страница на Любен Дилов-син под съобщението, че след дълга пауза следващият брой на списанието, на което той отскоро е главен редактор, излиза на пазара. Новината бе илюстрирана с рядко срещана снимка на Владимир Ленин. Подобни илюстрации са една от запазените марки на изданието. "На снимката – тъжен читател, несигурен дали световната икономическа криза ще му позволи да си купи новия брой – пошегува се в текста под снимката новият главен редактор. – В пристъп на раздразнение въпросният човек дал нареждане на някакъв крайцер да стреля по някаква сграда…".
Шегата бе посрещната от десетки коментари и стотици "Харесвам". Имам вече над 53 000 уникални прочитания на страницата си дневно, похвали се миналия уикенд бившият кукувец в интервю за "ТЕМА".
Чувството за хумор и образното мислене на автора вече превърнаха страницата на Любен Дилов в една от най-търсените и четени медии в българоезичния Facebook. Вероятно затова анонсът за новия брой на списанието излезе първо в неговото социално пространство, а не на официалната страница на изданието. От създаването си
досега сайтът на Дилов-син вече е събрал около 19 000 почитатели – горе-долу колкото са събрали всички родни всекидневници, взети заедно. За разлика от хартиения вариант, най-попурярен във Facebook е "Дневник" с повече от 8300 почитатели. "Труд" и "24 часа", които отскоро се активизираха в мрежата, имат по около 1000 приятели, а "Стандарт" – около 3300. "Сега" изобщо няма страница във Facebook.
.Дневник" води пред останалите с това, че не препечатва 1:1 статиите си от онлайн изданието. Редакторите първо сбито преразказват есенцията им с 1-2 изречения, след което провокират читателите с въпроси. В книгите за интеграция между традиционни и социални медии с дебели букви пише, че потребителите на Facebook непрекъснато трябва да се питат и да бъдат насърчавани да казват мнението си. В "Дневник" вече и не крият, че уебсайтът им става все по-важен и че вестникът постепенно се подготвя за момента, в който хартиеното тяло ще изчезне или ще стане луксозен аксесоар към интернет секцията. Затова във Facebook страницата на вестника има и препратки към карикатурите на Иван Кутузов, и линкове към снимките на фоторепортерите. Подобни екстри "Труд" и "24 часа" засега не предлагат. По-старото издание още дори не е смогнало да качи на профила си галериите с момичетата от прогнозата за времето. В рубриката са снимани и се снимат едни от най-красивите жени в България.

Старите медии печелят аудиторията на новите, когато забравят, че са

стари, и започнат да я разсмиват и да я питат какво мисли. В отговор потребителите се скупчват около тях с викове: "Аз да кажа!". Всяка седмица дискусиите в страницата на "Референдум" по БНТ във Facebook започват в понеделник, когато авторите му обявяват темата за следващата вечер. След това те загряват чата с въпроси и призовават зрителите да задават свои с обещание, че някои от тях ще намерят приложение в същинския разговор. В часа на живото излъчване екипът продължава да държи човек пред компютъра, който следи коментарите в уеба и от време на време пренася емоциите им на телевизионната сцена. В резултат много от зрителите виждат сбъдната мечтата си да не спорят с телевизора, когато не харесват нещо, а думите им да стигат до ушите на тези, за които са предназначени. С подобна тактика за три години ефир "Референдум" вече поприближи по брой на почитателите си по-старата и по-известна рубрика на БНТ "По света и у нас" – около 1000 срещу около 2400 харесвания във Facebook.

Най-популярната тв марка от родния ефир там все пак си остава bTV.

Официалната страница на телевизията вече има над 30 000 почитатели. В нея медията показва не само репортажи от новинарските си блокове, но и видео от рубриката "Аз, репортерът", секция "На ти с лицата" и т.н. Нова телевизия няма собствена страница, такива са направили само отделни предавания в програмата й -"Календар", "На кафе с Гала" и т.н. Телевизията
като че ли няма стройна концепция за стратегическо присъствие в мрежата, затова и резултатите й досега са доста по-скромни. "Календар" към момента се харесва от около 1200 души, "На кафе" – от още по-малко.
Най-популярният вестник във Facebook в САЩ към средата на октомври е The New York Times със 781 000 Like it, показва класация на блога от www. journalistics.com. Десетина дни по-късно те вече са над 850 000. Изданието е лидер и при потребителите на Twitter, който става все по-популярен отвъд океана и по света. Вторият вестник в класацията -The Wall Street Journal, е c доста по-скромните около 140 000 почитатели. Facebook – стратегиите на The New York Times отдавна вече са влезли в помагалата за изучаване на печелившата онлайн журналистика – предлагане на видео, лайвблогинг и т.н. Любопитно е, че основният конкурент на The New York Times в Щатите – USA Today, и досега не е сложил банер "Стани приятел във Facebook" в своята интернет страница. Въпреки това изданието има там над 30 000 почитатели. Вестникът печели много с това, че развива блогърска мрежа сред читателите в своята общност.
Освен тези с чувство за хумор и с разнообразно съдържание, българският Facebook толерира и още едни медии. Вестник "Уикенд" засега може и да няма своя страница в мрежата, но въпреки това жълтият подход към събитията не е просто жив, а процъфтява. Над 19 000 почитатели вече е притурила към съдържанието си светската страница "Хайлайф". Профилът живее от снимки на конкурси в чалга заведения, партита с участието на Евгени Минчев и Денди, руси и черни Златки, попфолк певици и т.н. Нивото на нейното одобрение се покачва с по-голяма скорост, отколкото на всички останали българоезични нюзстраници във Facebook.

Стр. 48 – 49

Предизвикателствата пред новите медии

БНР, Преди всички | 28.10.2010

Водещ: Часове дискусията на тема „Предизвикателства пред новите медии” в „Преди всичко” ще говорим за това заплашително ли трябва да звучи признанието, че те са изправени пред предизвикателства. С двама от лекторите на дискусията Александър Варов, той е консултант по бизнес развитие на интернет компании. Мартин Попов, експерт в областта на интернет маркетинга и интернет рекламата. Добър ден и на двамата.
Александър Варов: Добър ден.
Мартин Петров: Здравейте.
Водещ: Г-н Варов, да започнем от там, всъщност преди време говорихме за Предизвикателството новите медии, сега вече говорим за предизвикателствата пред новите медии. Това със сигурност означава, че един етап напред сме вече?
Александър Варов: Ами всъщност някак съм свикнал, понеже съм отрасъл с новините медии, може да се каже, че при нас всеки ден е свързан с предизвикателства. Даже в точно преди да се обадете, четях много интересно интервю с един такъв разработчик, който точно това коментираше, че като цяло бизнеса на новите медии, изобщо дигиталния бизнес се отличава с огромна динамика и всеки ден, всяко шестмесечие е различно от предишното, което като цяло всява ужас в така да се каже в традиционния бизнес, особено финансовия сектор. Така, че предизвикателства всеки ден и това от наша гледна точка е нормално. Сега един прост пример, спомнете си само преди три години колко човека знаеха за Фейсбук, в момента Фейсбук се ползва от близо 2 млн. българи. Нали, ето това са три години, които живота им се е обърнал на доста сериозна посока.
Водещ: Всъщност да вкараме г-н Попов с въпроса до колко темата за предизвикателствата пред новите медии е и българска, т.е. със сигурност и с Фейсбук, това което казва г-н Варов, показваме, че някак си вървим малко след другите. На какъв етап сме?
Мартин Попов: Ами аз абсолютно ще се съглася с г-н Варов, че това което казва той е наистина така, дори само, че да допълня, че предизвикателства пред новите медии за мене лично, като всеки ден се занимавам с тези предизвикателства, това е така, но за нас лично предизвикателството стои пред самите рекламодатели и дори пред самите рекламни агенции, защото дори ще се съглася с това което казвате вие, че да наистина винаги вървим малко по-бавно от другите държави, като щатите и като Европа. Но целта в крайна сметка е много бързо да ги настигнем и наистина рекламодателите в България имат този проблем, че имат изключително малки познания в сфера, какво може да се случи с рекламата. И това се отразява на целия пазар. Но общо взето тенденциите са така доста бързо развиващи се и ще кажа примерно, че 5,6 млн. са хората във Фейсбук и дори ние като агенция имаме изключително много рекламодатели, които използват този канал. Така, че общо взето вървим доста добре, но се надяваме естествено тези тенденция да станат още по-големи и още по-бързо да успеем да настигнем световните пазари.
Водещ: Всъщност вие ще водите тази дискусия, а ние сега я започваме в ситуация на провеждане на най-големия форум на дигиталната индустрия „Webit 2010” там имаше гости от Фейсбук, и от Гугъл и от Би Би Си. И аз днес чета техните интервюта, които наистина са така много обнадеждаващи за това какво се случва в България и в тази сфера.
Мартин Попов: Определено „Webit” е доста голямо място, където дойдоха световни … и смятам, че за българския пазар, това е една изключително добра новина, че успя да организира такъв форум, от такава величина и дойдоха наистина много големи хора. Искрено се надявам лично аз, освен колегите от брашна да присъстваме там, и многото маркетинг мениджъри и директор от рекламните агенции, дори от рекламодателите да присъстват, за да чуят какво имат да им кажат световните /…/
Водещ: Обаче г-н Варов, тези нови медии започват да създават и проблеми, след като започва да се говори за ограничаване на достъпа им до работното място, от страх от промишлен шпионаж или изтичане на лични данни зареди съмнения за бизнес интереси!
Александър Варов: Ами аз ще изкоментирам само първо това което говорихме за България. Значи аз не смятам, че България изостава, България е доста малък пазар, това което, т.е. енергията която движи бизнеса, преди всичко са пари. В този смисъл, при този малък пазар, нормално е и да сме малко по-назад. Но ние се движим абсолютно със скоростта, която ни позволява парите на пазара, така че нали смело можем да кажем „Да, ние сме назад”, но това е зареди мащаба”. Сега второто нещо „Webit” е много интересен феномен, защото той в момента е пълен с това което ние го наричахме „Offline хора”, значи представете си само преди две години, хората, които се занимаваха с интернет, гледаха… нали като някаква все още такава, някаква странна история, дето тука е модерна, но не е ясно дали ще оцелее. Значи в момента всички са диджитал, независимо дали правите радио, телевизия, някакъв друг бизнес, ако не сте диджитал или нямате такъв компонент, просто нали като цяло … някакво развитие. Така, че ние трябва да спрем да говорим за нови интернет медии, защото дигитализацията, тя е навсякъде около нас. Значи ние съвсем скоро няма да имаме така да се кажа, елементарни устройства, които работят с интернет и това е абсолютно в реда на нещата. Сега трябва да се приема положително, освен това което казвате за страховете и т.н. Аудиотоф е едно много хубаво понятие, фючър шок. Значи то тръгва от 70-те години, когато като цяло темпа на иновацията става много бърз и хората почват да се плашат и имат ужас от всякакви иновации. Нали аз например наскоро четох едно абсурдно проучване, финансирано от УНИЦЕФ на всичкото отгоре за хибертерор срещу деца. Който беше пълно с абсолютни глупости, нали от типа на как 60% от децата са получавали заплаха във Фейсбук, нали въпрос на заплаха от техен съученик, нали със същия успех, която те са получили в двора на училището. И никой естествено за това не го регистрирал и не е получил пари, за да го регистрира. Заплахите са много по-малко, всъщност това което се случва в момента е, че хората намират полезност във всичките тези инструменти, медии. И по пътя за полезност, те естествено допускат и грешки. Но ако погледнете младите хора, те са абсолютно отворени, значи примерно много е любопитно едно малко дете, четири годишно като хвана Iphone какво се случва! Точно за две минути, то абсолютно се ориентира с нещата, няма никакъв страх и в никакъв случай не му се случва нещо лошо като затъпяване, загуба на социалност и т.н. и т.н.
Водещ: Абсолютно, между другото гледахте ли един прекрасен репортаж имаше снощи по бТВ за един 70 и няколко годишен човек, който гледа животни, който беше получил лаптоп от сина си и чатеше до козите си!
Александър Варов: Ами да, съвсем нормално ми се струва, това не съм го гледал, но…
Водещ: Но и това се случва в консервативна България!
Александър Варов: …по-отворен като човек, нали това е въпрос на лично отношение, защото няма нищо страшно с новите технологии, страха е в нас. Значи да, ако ви е страх, че ще загубите работата, защото не можете да работите на компютър, ако ви е страх, че сайтовете ще премахнат вестниците, вие изграждате бариери и в общи линии, хората в нашия бизнес сме свикнали да се борим точно с такива бариери, бариери водени от страх, а не от любопитство и желание за развитие.
Водещ: Г-н Попов, може ли да се окаже, че желанието, любопитството на хората изпреварва това на технологиите да се променят и да се обновяват?
Мартин Попов: Ми да, мисля, че нещата вървят ръка за ръка, само ще припомня, че вчера четох едно проучване, което за България е правено и се оказа, че всеки един от пет човека, които са над възраст над 50 години посещава интернет. Т.е. любопитството на хората е напълно нормално, дори примерно аз на моята баба съм им взел и компютър, за да може тя да си чати с всичките роднини, които са в чужбина. Не мисля, че любопитството и технологиите, някои от двете изпреварва, определено вървят ръка за ръка и само ще се допълня от преди малко това, което казах за изоставането на медии, на България специално за пазарите. Съгласен съм с г-н Варов, че наистина, наистина парите са водещия фактор и, че определено в България имаме професионалисти и се случват наистина много интересни неща, които могат да, как да кажа, така да бъдат абсолютно адекватни на това което се случва в чужбина. Но според мен, за да вървим още по-напред, трябва да има един обединен бранш и все повече колегите да си протягат ръце и да помагаме заедно на този пазар да се развива.
Водещ: Вашето едно изречение на фина за бъдещото на новите медии, преди да чуем и г-н Варов?
Мартин Попов: МИ бъдещето на новите медии мисля, че е повече от ясно за абсолютно всички в целия свят. Може да е малко плашещо, да си призная честно какво ще бъде бъдещето след 10-15 години, дали ще бъдем работи или хора, които са с шлемове, ще комуникираме, общо взето бъдещето отива там, от нас зависи според мене как ще го моделираме, така че аз съм по-скоро в положителна посока. Гледам, че всичко ще бъде изпълнето на новите технологии, ще бъде само за положително.
Водещ: Г-н Варов.
Александър Варов: Ами аз бих казал горе долу същото, бъдещето зависи от технологиите, бъдещето зависи от хората!
Водещ: Все пак зависи от хората.
Александър Варов: Да, да който ние използваме, технологиите го определят. Това което чака, до голяма степен то отдавна е видяно във фантастиката, имате ги всичките тези неща за виртуалното пространство и т.н. Това ще се случи и аз съм убеден, че ще бъде прекрасно.
Водещ: Благодаря ви, Александър Варов, консултант по бизнес развитие на интернет компании. Мартин Попов, експерт в областта на интернет маркетинга и рекламата. С тях разговаряхме в „Преди всички”, преди днешната дискусия на тема „Предизвикателството пред новите медии”.

PR Thursday: Предизвикателствата пред новите медии

Начало: Четвъртък, 28 Октомври 2010 г. – 18:30 часа
Край: Четвъртък, 28 Октомври 2010 г. – 20:30 часа
Място: София, ул. „20-ти април“ № 26, M3 College
Достъп: свободен
Организатор: M3 Communications College
Отворено за медии: Да

Светът постоянно се променя. Променят се и начините на комуникация. Появяват се нови медии, които стават все по-неделима част от нашето ежедневие.

На темата за новите медии ще бъде посветен този PR Thursday.

Във фокуса на дискусията ще са въпросите, свързани с предизвикателствата пред новите медии, с използването им и тяхното влияние върху всекидневния живот на хората.

Специални гости ще бъдат Мартин Попов, изпълнителен директор на Interactive-share и Александър Варов, собственик на Post Effects.

Те ще споделят вижданията си за промените и предизвикателствата, които новите медии, отправиха към специалистите в областта на комуникациите.

Заповядайте, за да научите още:

- Достатъчни ли са социалните медии като маркетингов инструмент за успеха на дадена компания?
- Възможно ли е нулева инвестиция да доведе до големи печалби?
- До колко ефективна е интернет рекламата?
- Каква е разликата между маркетинга чрез традиционните и социални медии?

Ние, от екипа на PR Thursday, ви каним в 18 ~18.20 ч. – малко преди да се разрази дискусията, за дa можем да се запознаем с вас и заедно да изпием по чаша вино в непринудената и приятелска атмосфера на M3 College!


————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/970