ШЕфОВЕ от БНТ са лишили български производители от възможността да рекламират в Телепазара и по този начин медията е загубила милиони, научи "168 часа" от бивши и настоящи кадри на телевизията.

Пред вестника представители на родни фирми за производство на обзавеждане и техника потвърдиха това, като уточниха, че засега не желаят имената на фирмите им да стават публично достояние.
По думите им скандалните случаи са станали през есента на 2008 г. Според източници на "168 часа" сигнали по тези въпроси вече са предадени на разследващи органи.
Преди дни Управителният съвет на БНТ публикува протокол, от който става ясно, че за цялата 2011 г. две фирми ще рекламират продуктите си в Телепазара по държавната телевизия. Това са "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл". По закон БНТ
има право на пет телепазарни прозореца, всеки с продължителност не по-малко от 15 минути. Както и да го погледне човек, това си е огромно рекламно време за фирмите, сдобили се с него. За да получат това право, "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" не са се явявали на конкурс, договорите с тях просто са преподписани от новия Управителен съвет на медията, разказват от телевизията и допълват, че това се случва за пореден път. "Едни и същи фирми неизменно присъстват в Телепазара на БНТ през последните десетина години", обясняват работещи на "Сан Стефано" 29. Нещо, което забелязват с просто око и зрителите. На каква цена фирмите, включени в Телепазара, са ползвали времето на данъкоплатеца през 2009 г. и 2010 г., не е ясно. Не се знае и колко ще плащат през 2011 г., тъй като липсват каквито и да е цифри в документа на УС на БНТ отпреди седмица. Единственият що-годе ориентир в тази посока е протокол от 22 януари 2008 г., с който "168 часа" разполага. В него е записано, че до юли същата година "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" са ползвали минута телепазарно време по Канал 1 за 32,00 лв. без ДДС
Документи от същия период сочат, че по това време Би Ти Ви и Нова телевизия са вземали по около 100 лв. на минута за излъчване на Телепазара, при това за много по-кратко време, тъй като са излъчвали съкратени варианти, включени в традиционните им рекламни блокове.
"По принцип Телепазарът не е особено доходоносен, но другите телевизии все пак съумяват да припечелят нещо от него. БНТ, при тези в пъти по-ниски цени от Би Ти Ви и Нова телевизия, не само че не печели, но дори не може да покрие разходите за самото излъчване!", разкри пред "168 часа" бивш шеф от медията. "Тоест – в ефира на БНТ по пет пъти на ден за по 15 минути се представят продукти, а медията не печели нищо!", обобщи той приходите на БНТ от Телепазара за 2008 г.
През есента на 2008 г. определени среди на "Сан Стефано" 29 решават, че формата на Телепазара трябва да се промени кардинално и той да стане печеливш. Развиват се концепции, които залагат основно на българските производители.
"Беше измислено дори ново име на Телепазара – "БНТ магазин". Идеята бе по модерен начин, с българи-водещи, телевизията да започне да печели от производството на оригинални български продукти. Предвиждаше се цената на минута в телепазара да се движи между 50-100 лв. Становището на специалисти тогава било, че се рекламират на безценица Залежали чужди стоки отпреди десетина години", разказа пред "168 часа" свидетел. Допълва, че "БНТ магазин" дори трябвало да върви на живо в предаването на Димитър Цонев "В неделя с…". "За това предаване бяха заложени много големи постъпления от реклама и трябваше да се търсят алтернативни варианти за набирането й. Новата форма на Телепазара можеше да свърши добра работа", разказват очевидци на разговорите.
По думите им родните производители приели на драго сърце идеята на БНТ. Оттук започнали проблемите им.
"По това време настоящият юрисконсулт на медията Кремена Кадиева беше и главен секретар на телевизията. Българските бизнесмени, желаещи да участват в "БНТ Магазин", провеждаха срещи с нея.
Така и до договори не се стигна. Българските производители се оплаквали пред други кадри от телевизията, че Кадиева им обяснила, че не можело да участват в Телепазара, защото имали магазинна мрежа. Това е абсурдно по две причини. Първо – няма изискване в закона, което да забранява рекламиращите в Телепазара да имат магазини. И второ – двете фирми, които през последните години неизменно участват в този рекламен блок: "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл", също си имат магазини ", възмутено разказват запознати с разговорите.
По думите им българските производители дори били информирани от тогавашния главен секретар – юристката на БНТ Кадиева, че няма как да бъдат включени в Телепазара, тъй като договорите с двете споменати фирми били сключени за "години напред"! "Някои от българските бизнесмени смятаха да се обърнат към съда, но впоследствие установиха, че няма да имат основание, тъй като БНТ не обявява конкурс за Телепазара", разказват от "Сан Стефано" 29. Служители в БНТ написали
подробен доклад до тогавашната шефка на БНТ Уляна Пръмова, като й обяснили, че телевизията губи постъпления за милиони. "Пръмова остана смаяна, но така и нищо не предприе", разказват свидетели. Така телевизията продължила да излъчва скучния Телепазар на безумно ниски цени – нещо, което прави и до ден днешен, твърдят кадри на телевизията. В същото време БНТ купува външни продукции да цени десетки пъти по-високи. Само за сравнение – докато пред 2008 г. БНТ е продавала телепазарното време на Канал 1 за едва 32,00 лв. без ДДС на минута, то в същото време медията е купувала минута външна продукция за над 900 лв.!

Стр. 41

Уличиха Министерство на икономиката в уникална далавера за милиони, отделени за безсмислени и безбожно скъпи реклами.

Големият печеливш е Нико Тупарев, който заедно със съпругата си чрез свои фирми и фирмички, близки до тях, успяли да получат голяма част от бюджета на ведомството на Трайчо Трайков, както и европейски пари, отпуснати по програма “Регионално развитие”, разкрива списание "Гранд хотели".
Субсидията е била привлечена от Анелия Крушкова и Държавната агенция по туризъм в предходния мандат. Общо става въпрос за 34 милиона лева – 26 милиона от Брюксел плюс 8 милиона от държавния бюджет – това е рекордно висока сума за последните няколко десетилетия.
И както сигурно се досещате, тези пари, които според някои са дошли наготово, се разхищават по най-скандалния начин. Отново има облагодетелствуван, и той отново е широко известна личност, най-вече с не по-малко скандалните си проекти, предавания и… служители. Както казахме, големият печеливш е Нико Тупарев, който заедно със съпругата си е направил всичко възможно фирми и фирмички, близки до тях да получат голяма част от бюджета, отделен за безсмислените и безбожно скъпи реклами.
От "19 минути“ са потърсили за коментар на случката Димитрина Христева, фаворитката на министър Трайков. Защото и децата знаят, че подобни далавери не се въртят, без да е „светнат“ някой отгоре. Тя, естествено, отрече да има каквато и да е връзка със скандалното семейство Тупареви, отрекла е, че е взела подкуп за това, както и да е имала решаваща роля в избора, който бил направен от комисия. Ние, разбира се, не сме склонни да й вярваме, поне докато случаят не се изясни напълно, в което дълбоко се съмняваме.
Примери за разхищаване на средствата – колкото искате. Възможно ли е една брошура да струва около 13.00 лева? Може ли за едни нищо и никакви дипляни да бъдат похарчени 7,9 милиона лева? Може, и още как… Така цената на хартийките скача с поне 100 пъти. Цените на рекламните клипове съответно са по-нагоре от 2 до 4 пъти. Абсолютно алогично се харчат парите и за реклами в чуждите телевизии. Ако гледате Евроспорт, например, сигурно ви е направило впечатление, че се излъчват летни клипове, които рекламират плажовете на България, вместо да се обърне внимание на зимните ни курорти.
Първата кампания в стил "да върнем българите по българските курорти" се проведе през пролетта на 2009 г., малко преди парламентарните избори. За нея тогавашната Агенция по туризъм плати 6 млн. лв. Официално резултати не бяха отчетени, но шефката на агенцията Анелия Крушкова тогава призна, че няма особен ефект.
Обществената поръчка за новата рекламна кампания беше спечелена от консорциума "Проивент бизнес груп партнерс 3". В него влизат четири компании. Това са "ОМ София", част от групата "Огилви", на които е поверено медия планирането, компанията на продуцента Нико Тупарев – "24/7 къмпани", която ще отговаря за организацията на събитията, и "Метрополис груп", която ще отговаря за външната реклама.

Оригинална публикация

в. Атака | 17.01.2011

Водещият също разполагал с подхвърлени флашки – че тя е любовница на брата на Трактора и въртяла свирки на известен футболист

"И ние получаваме флашки с информация". Това заяви на главната редакторка на в. "Галерия Кристина Патрашкова Мартин Карбовски в предаването си в събота "Карбовски: директно"и я запозна с информацията в тях пред публиката си. "Че си любовница на брата на Алексей Петров, запис как правиш свирка на известен футболист, за да му направиш интервю.Мъжът ти работи за РЗС – Габрово на кметски избори, ти нямаш нищо общо разбира се, шеф е на пресцентъра. Продавате с мъжа ти фалшива картина на художника Вукадинов на колекционер с инициали А. С., да не го намесваме сега, защото той не иска да бъде намесен…" На опитите на Патрашкова да отрече информацията Карбовски я закова с въпроса: "Да питаме самия Вукадинов, нека художникът да каже, защото той самият си е познал фалшифицираната картина."
"Защо толкова гадно се държиш, изключително гадно се държиш", хленчеше засечената редакторка.
Карбовски заяви, че също може да издава вестник като нейния, в който се пишели партенки и напълно неверни и непроверени неща. "Откъде идват тия флашки, защо не си признаете, че Алексей ви прави вестника. Тия флашки не могат да дойдат отникъде другаде, освен от Алексей. Ти и Явор Дачков сте слуги на Алексей Петров и сте едни обикновени клатачи на лодката на властта. Ти работиш тайно и не си признаваш, че Алексей ти е патронът, това е.", констатира Карбовски. Водещият припомни, че преди две години, когато турско-червеното правителство беше на власт, е нямало нито една флашка, въпреки че пак е имало контрабанда, "страшни неща, за които всички знаехме, но не можехме да пишем, защото не са потвърдени никъде". Той попита, защо сега се вадят флашки и какъв ще е резултатът от цялата тяхна борба – Алексей да стане президент, а Яне Янев да стане министър-председател? Паникьосана, Патрашкова отрече да има нещо общо с РЗС. "Ти се държиш като пощенска кутия, това не е хубаво, ти си жена. Станала си шеф на едно частно МВР-нце, такова малко, а трябваше да си журналист", заяви Карбовски. На поредния опит на Патрашкова да се оправдае с това, че водещият се държал агресивно, Карбовски отговори: "Ти знаеш ли какво означава агресивно? Агресивно означава, да напишеш, че жената на министъра е спала с еди кой си, това е агресивно и не е потвърдено от никого.
Журналистката, която поиска право на отговор съжали, че е припарила до студиото на устатия водещ. Карбовски зададе поредица от въпроси, на които иначе смелата "трактористка" не даде конкретни отговори. Зрителите напразно чакаха "Йосиф Кобзон в пола", както наричат Патрашкова в журналистическата гилдия заради приликата й с певеца-мафиот, да осъществи въпросното право на отговор, защото тя не опроверга и една дума от изказването на премиера.
"Против правителството ли сте с Явор Дачков? Защо публикувате информация, която беше редно да мине през прокуратурата, във вестника си?", питаше Карбовски, според когото методите на вестник "Галерия" се припокриват с тези на бившата ДС.
Водещият поиска Патрашкова да го свърже с човека с каскета, който й предоставя флашките с компроматите, и я попита защо всеки път ги носи в редакцията на вестника, който тя управлява. "Кажи му да мине и оттук, и ние да искаме една флашка. Прави впечатление, че само на вас ги дава. Затова ви наричаме пощенски кутии и ченгеджийска журналистика", заключи Карбовски. Според журналиста в страната имало нова опозиция, но не е в парламента, а във флашките и във вестник "Галерия".

Стр. 2

в. Труд | 14.01.2011

ЛОНДОН – Основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асанж, който си навлече гнева на Вашингтон с разкриването на хиляди секретни грами, обръща "острието" си към медийния магнат Рупърт Мърдок.

Това обеща австралиецът в интервю за британския вестник "Ню Стейтсмън". Той сподели, че разполага със "застрахователни файлове", включително и грами за Мърдок и медийната му империя "Нюз корпорейшън", които предстоят да бъдат публикувани.

"Имам 504 грами от американско посолство за една радиопредавателна организация. Има и грами за Мърдок и "Нюз корпорейшън", потвърди той.
От "Уикилийкс" заявиха преди, че ще публикуват секретни документи, свързани с голяма американска банка. Предполагаше се, че това ще е "Банк ъф Америка".
Асанж, който бе задържан и пуснат под гаранция във Великобритания, трябва да се яви на 8 февруари пред лондонски съд по дело за екстрадиране за Швеция.
Австралиецът е издирван от скандинавската страна по обвинение в сексуални престъпления.
Адвокатите на Асанж предупредиха, че ако бъде екстрадиран в Швеция, то той може да се озове лесно в САЩ, където да получи смъртно наказание за разкриването на секретните документи.

Стр. 26

Оригинална публикация

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=741017

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 08.01.2011

Антимонополната комисия глоби "Икономедиа" за три публикации в "Капитал" и "Дневник"

Не обичаме да занимаваме читателите със себе си, но този път ни се налага.
Малко преди Нова година Комисията за защита на конкуренцията глоби "Икономедиа" – компанията, която издава "Капитал", заради журналистическо разследване за политическата корупция, засягащо отношенията власт, публични финанси и медии.
Става дума за серията текстове, в които разглеждаме връзката между парите на държавата, Корпоративна търговска банка и медийната група, която притежава вестниците "Монитор", "Телеграф" и още няколко издания. В материалите твърдяхме (и продължаваме да стоим зад това мнение, подкрепено с факти), че отношенията на зависимости и произтичащите от тях действия на тази група са в противоречие с принципите на демократична държава, която гарантира на хората прозрачно управление на публичните ресурси и свободни и честни медии.
Това според нас е вредно и опасно, защото, ако има сигурен белег за демократичността на едно общество, това е независимостта на медиите. Най-добрите демокрации по света гарантират и насърчават свободата на словото с всички възможни средства. От друга страна, стремежът да се ограничава тази свобода със законови или административни мерки винаги се е смятал за белег на авторитаризъм.
Най-пресният пример за това са последните събития в Унгария, където управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан прокара скандален закон, даващ инструмент на правителството да контролира медиите, като налага чудовищно високи глоби на медии за "небалансирана информация". Актът беше публично осъден от политици в Европейския съюз и САЩ заради потъпкването на фундаментални свободи, а авторитетни медии като "Вашингтон пост" наредиха Унгария до страни като Русия и Беларус по свобода на словото. Скандалът е още по-голям, защото съвпадна по време с началото на унгарското председателство на ЕС. В Европа се появиха гласове дори за отнемане на председателството на Будапеща, заради опита да се сложат юзди на независимата журналистика.
Макар и без толкова шум, България дава трвожни сигнали, че поема по стъпките на Унгария. В средите на управляващата ГЕРБ съвсем сериозно се обсъжда прокарването на закон за клеветата, който ще увеличи възможностите за натиск над независими (неудобни) медии. Автор на идеята е съпредседателят на ПГ на партията Красимир Велчев, който смята, че законът трябва да бъде приет преди предстоящите местни и президентски избори, когато щяло да има бум на медийните клевети.
Случайно или не, това съвпадна с друго грубо посегателство срещу свободното слово. В навечерието на Коледа държавата в лицето на Комисията за защита на конкуренцията реши да наложи глоба от 32 050 лева на "Икономедиа" АД (дружеството, което издава вестниците "Капитал" и "Дневник") за разследванията за връзките между власт, пари и медии. Това е опасен прецедент, тъй като за първи път в мандата на това правителство чрез държавен орган се налагат административни санкции на медии заради тяхната независима позиция. По-смущаващото е, че решението облагодетелства директно "Нова българска медийна група", известна с безрезервната си подкрепа към всеки, който е на власт.
Конкуренция на свободното слово
Делото срещу "Икономедиа" беше заведено през май м.г., след като стана публично известно, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са сложени на депозит в една-единствена частна банка – Корпоративна търговска банка. Тя пък от своя страна е свързана с "Нова българска медийна група" (НБМГ), управлявана от Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски (депутат от ДПС). (Да припомним: банката отпусна кредитите, с които навремето Кръстева изкупи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" заедно с мажоритарния дял от ИПК "Родина" и разпространителската фирма "Близнаци", а след това стана основен неин рекламодател.) Вестниците от своя страна пък се превърнаха в официози на управляващата ГЕРБ веднага след изборите, въпреки че подкрепяха безусловно предишното правителство на тройната коалиция.
В жалба до антимонополната комисия се твърди, че с публикациите си "Капитал" и "Дневник" са увредили и създали опасност от увреждане на доброто име и доверието към холдинга, управляван от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Става дума за статиите "Петата власт: рекет", "Корпоративна банда" и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка", публикувани в периода април-май 2010 г. НБМГ твърди също, че "Икономедиа" е оказала нелоялна конкуренция на нейните вестници, осветявайки и коментирайки факти, които са публично известни.

Нека ги повторим още веднъж:

1. Според официална справка на Министерството на финансите близо 50% от депозитите на държавните предприятия са в една банка – Корпоративна търговска банка.
2. Според официален мониторинг на TNS/TV Plan за периода януари – април 2010 близо 90% от рекламния бюджет на същата тази банка са били насочен към "Нова българска медийна група" (НБМГ).
3. Парите от Корпоративна търговска банка формират около 70% от рекламните приходи на НБМГ в същия период.
Тези три факта не се оспорват нито от Ирена Кръстева, нито от КЗК. Комисията обаче е приела, че тези факти не са достатъчни, за да се направи изводът, че пресгрупата на Ирена Кръстева се подкрепя от държавата, и че е налице гигантска уродлива сделка "медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт".
Антимонополната комисия е отхвърлила искането на "Икономедиа" да се направи експертиза, която да докаже твърдението на НБМГ, че статиите в "Капитал" и "Дневник" са повлияли на продажбите на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Това щеше да покаже дали има настъпили щети от "нелоялна конкуренция" за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева – тоест дали е имало пренасочване на аудитория и реклама от тях към "Капитал" и "Дневник". Според КЗК това искане за назначаване на експертиза е неоснователно и неотносимо към предмета на делото (?!).

Цензура, облечена в правни аргументи

Това не е първото решение на КЗК в полза на НБМГ. Предишния път антимонополната комисия отсъди в нейна полза по делото, заведено от "ВАЦ – Вестникарска група България" срещу изданията на Ирена Кръстева. Антимонополната комисия прецени, че ниската цена на "Телеграф" от 40 стотинки не е пример за дъмпинг, и наложи минимална санкция само заради вестник "Засада" (който преди се казваше "Експрес").
Сега КЗК отново решава медиен казус в полза на НМБГ и във вреда на неин конкурент. Наложената глоба на "Икономедиа" е за това, че вестниците й "Капитал" и "Дневник" са си позволили коментари и оценки на базата на съществуващи факти. Това по същество е вид цензура, тъй като основната работа на медиите във всяко демократично общество е да правят оценки и коментари на базата на факти. Нещо повече – дълг на медиите е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират факти и сведения, които говорят за подобна злоупотреба.
Точно това направиха "Капитал" и "Дневник" с поредицата от публикации, благодарение на които беше потвърдена една публична тайна – че парите на държавни предприятия (ръководени от техните принципали – ресорни министерства) са концентрирани в една-две банки, приближени до властта. Вместо да има разследване как стотици милиони от държавата са попаднали в точно тези банки и не е ли това недопустима държавна помощ за едни банки и медии спрямо интересите на останалите участници на пазара, държавата (чрез КЗК) избра по-лесната тактика – да накаже лошия вестоносец.
За пръв път държавата в лицето на своя институция наказва медия за това, че си върши работата, като осветява опасни връзки на властта с една банка и пресгрупа. Така, съзнателно или не, от регулатор КЗК се превръща в инструмент за цензура. Фундаменталният въпрос е може ли антимонополен орган да глобява медии за статии, които индиректно засягат интересите на политическия елит.
Членовете на КЗК имат явен конфликт на интереси в случая, тъй като с решението си в полза на НБМГ те косвено "освобождават от отговорност" последните две правителства за толерирането на определени икономически субекти и медийни групи, което е вече пример за истинска нелоялна конкуренция. Макар и да се води формално независим орган, КЗК е под контрола на изпълнителната власт (заради бюджета) и законодателната власт (заради назначаването и смяната на членовете й). Ето защо подобни решения хвърлят сянка на съмнение, че под предлог че е загрижена за лоялната конкуренция, КЗК обслужва конюнктурни интереси на силните на деня.

Да глобяваш медии не е европейско

В своята практика през 70-те и 80-те години на миналия век Европейския съд за правата на човека в Страсбург налага трайно защитата на свободния и критичния дебат по въпроси, които са от политически и обществен интерес. "Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглеждано производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая", смята адв. Бойко Боев, правозащитник в базираната в Лондон неправителствена организация Article 19, специализирана в защитата на свободата на словото (виж цялото му мнение тук).
С решението си КЗК на практика наказва един вестник – санкцията де факто е за публикуваната информация, не за поведението на фирмата "Икономедиа". При това положение излиза, че Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е лост за регулиране на свободата на печата. И че във всеки случай, когато някой има претенциите, че е засегната търговската репутация на някой стопански субект, може да го използва за запушване на устата на медиите. Оказва се, че досега не сме имали Закон за защита на конкуренцията, а Закон за държавен контрол върху печата.
Целта на ЗЗК е да осигури защита на търговците и да гарантира някакви условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива. Затова пази репутацията на търговците от посегателства на конкуренти. Такъв е и смисълът на разпоредбата, по която е наложена санкцията. Тя обаче по никакъв начин не може да се тълкува и прилага в противоречие с конституцията (чл. 40), която казва:
1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Няма никакво съмнение, че свободата на пресата е по-висок интерес от свободата на личната позиция. С две думи, текстът от ЗЗК, по който е наложена санкцията на "Икономедиа", не може да бъде приложен по отношение на съдържанието в публикацията и е ограничаване на свободата на словото, защото средството за масовата информация не може да се сравнява със средство за търговската дейност на издателя. Това е така, защото медията се ползва със специална защита от конституцията. Медиите имат важна функция, която гарантира интересите на обществото. Не можеш да приравняваш издателската дейност с останалите търговски дейности.
За да не се стига до цензура, в нормалните държави никога не се наказват медии, а отговорност се търси (и носи) само за конкретна информация, и то ако са нарушени защитените права от конституцията, засягащи доброто име и т.н. Ако търговец говори срещу друг търговец чрез медия, отговорността би следвало да се носи от търговеца, а не от медията. Ако е журналистически материал, отговорността се търси (в зависимост дали е издателят, редакторът или самият автор) по граждански (Закона за задълженията и договорите) или наказателен път (НК). Процесът, по който се установява това нарушение, гарантира минимални стандарти на равнопоставеност на страните, което при производството пред КЗК и после административния процес във ВАС (силно, силно, силно формализиран) го няма.
Тази логика на правоохрана се подкрепя и от практиката до този момент по чл. 30 от ЗЗК, който се използва, когато един търговец говори неверни неща за друг. В случая няма никакво съмнение, че има погрешно тълкуване на този текст от ЗЗК и така се заобикаля текстът от конституцията, който гарантира свободата на словото. Именно тук е проблемът, който КЗК отваря с формалното прилагане на закона.

Индулгенция пред Брюксел

Освен като предупреждение за неудобните медии осъждането на "Икономедиа" има още една цел – да служи като политическа индулгенция пред Брюксел за Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя е нужна на банката, защото в момента тече разследване на Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ на КТБ по повод депозитите на държавните предприятия. То е образувано в средата на миналата година по анонимен сигнал и във връзка с него Министерството на финансите и Българската народна банка трябва да дадат писмени становища в Брюксел. В тях трябва да обяснят странния факт, че близо 50% от парите на държавните фирми стоят на депозит в една определена банка, която има доста малък пазарен дял при корпоративните депозити. Тъй като цялата документация по тази процедура е засекретена, до момента публично не е станало известно на какъв етап е разследването. Независимо дали ще завърши със санкция за България, разследването би могло да даде на правителството на ГЕРБ нужния кураж да прекъсне порочните механизми на зависимост между публичните средства и част от медиите, наследени от тройната коалиция.
***
Позиция на съвета на директорите и редакционния съвет на "Икономедиа" АД

В края на миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие решение, според което налага глоба в размер 32 050 лева на "Икономедиа" АД, издател на вестниците "Капитал" и "Дневник", за нелоялна конкуренция към "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, сред чиито издания са вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Съветът на директорите и редакционният съвет на "Икономедиа" АД оценяват административната санкция като много опасен прецедент и грубо посегателство срещу свободата на словото в България. Основна роля на медиите в демократичните общества е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират важна и чувствителна информация по значими проблеми в обществото.
Изданията на "Икономедиа" в продължение на дълги години безспорно са доказали, че спазват най-високи професионални и етични стандарти. Информацията, оценките и коментарите, които журналистите на "Капитал" и "Дневник" са изнесли и направили по повод на "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, са базирани на публично известни и публично потвърдени факти, които предизвикаха широк отзвук у нас и в чужбина. Журналистическите разследвания на "Капитал" и "Дневник" доведоха да промяна на ключови регламенти за управление на обществените ресурси, насочени към по-голяма прозрачност и конкурентност. Налагането на глоба за разпространяване на фактически вярна информация представлява еднозначен опит да се заглуши гласът на независимите медии и да се прикрият опасни зависимости в държавата. Това решение на КЗК за съжаление нарежда България в списъка на държавите, в които се цензурира свободата на словото.
Смятаме, че решението на КЗК е неправилно и несправедливо, и ще го обжалваме пред Върховния административен съд (ВАС) в съответния законов срок, както и пред всички допустими европейски инстанции.
***
БОЙКО БОЕВ, ПРАВОЗАЩИТНИК В АRTICLE 19, ЛОНДОН: Комисията е подходила формално
Решението е проблематично от гледна точка на правото на свобода на изразяване и свободата на медиите в частност. В демократичните общества свободата на медиите заема централно място. За съжаление Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглежданото производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая.
Решението на комисията да наложи глоба представлява вмешателство в свобода на изразяване. Международното право и по-специално Европейската конвенция за правата на човека позволява подобно вмешателство, ако то отговаря едновременно на три условия: 1.) то трябва да е законоустановено, 2.) то трябва да преследва законоустановена цел и 3.) то трябва да е необходимо в демократичното общество. Тъй като комисията не е направила нужната оценка за вмешателството в свободата на изразяване, нека я направим сега тук: Първо, съществува спор дали вмешателството е законоустановено, т.е. дали комисията може да се произнесе по жалбата на "Нова българска медийна група холдинг“, доколкото е спорно
дали страните в настоящото производство се намират в отношения на конкуренция, тъй като молителят е собственик на капитал в търговски дружества, а не издател, и поради това не се намира в пряка конкуренция с издател на вестници. Ако приемем, че изискването за законност е налице и че в случая законната цел на вмешателството в свободата на изразяване е защита на репутацията на "Нова българска медийна група холдинг“, тогава трябва да разгледаме необходимо ли е да бъде налагано наказание. Моят отговор е отрицателен, тъй като въпросният спор е свързан с нормални отношения за едно демократичното общество. Първо, налице е разследване на журналистите от "Капитал“ и "Дневник“ за прозрачността в собствеността на медиите, за връзките на медиите с правителството и за търговията с медийно влияние. Това са въпроси от обществен интерес и е нужно да се дискутират. Дискусията е не само в интерес на обществото, но и основната дейност и смисъл на медиите.
Все въпроси, които комисията не е оценила.
Авторите на публикациите е трябвало да бъдат оценявани за това доколко са свършили работата си съгласно професионалните си правила. Комисията не е направила това. Вместо това тя се е заела с оценка дали изнесените факти отговорят на действителността. В случая това е трудна задача, тъй като собствеността на повечето български медии е непрозрачна. Липсва закон, които да разкрие физическите лица, собственици на медиите, за да се разбере кой ги контролира. В този смисъл комисията се е нагърбила да обсъжда въпрос, който няма засега отговор. Трудно може да бъде доказано нещо, което законът позволява да бъде скрито.
Най-голям проблем в случая е липсата на належаща обществена нужда за защита на "Нова българска медийна група холдинг“ от комисията. В случая става дума за особени стопански субекти – издатели, които имат възможност да осветят истината на страниците на своите вестници. Като не взема предвид липсата на належаща обществена нужда, комисията допуска вмешателство в свободата на изразяване, което не е необходимо в демократичното общество и води до нарушение на свободата на изразяване на "Икономедиа“ като издател на "Капитал“ и "Дневник“.ИК
***
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ, "ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“
В решението има съществени пропуски
Въпреки че решението е подробно и че са написани много неща в него, то има съществени пропуски. Един от тези пропуски е, че тук става дума за свободата на словото. Това различава казуса съществено от всички други казуси, които КЗК разглежда. Този факт не е отчетен по никакъв начин, изключая едно бланково изречение, че свободата на словото търпи ограничения. Според практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, която е неделима част от българското законодателство, за да се стигне до ограничение на свободата, трябва да са налице три предпоставки:
1) Ограничението да е предвидено в закона
2) Да се цели защитата на легитимен интерес
3) Трябва да е необходимо за демократичното общество. Бихме могли да приемем, въпреки че е спорно, че първите две хипотези са налице. Третата хипотеза обаче със сигурност не е налице. Тук не става дума за търговско слово, а за тема, която засяга демократичното общество. Това е информация, която е получена от ЗДОИ след подаване на заявление от 13 главни редактори. Това е много силно свидетелство за наличие на много висок обществен интерес. Въпрос, който не е изследван по никакъв начин от КЗК. Публикациите са разгледани поотделно, а не като
съвкупност. Те в цялата съвкупност казват едно: КТБ осъществява контрол, тъй като влияе върху съответните медии, а това става, като дава кредит и като е основен рекламодател. Отделно от това в КТБ се държат голям процент от парите на държавните компании… Получава се тема, която е от изключително висок интерес за обществото. С пари на данъкоплатеца се създава система за прокарване на корпоративни интереси. Тази взаимовръзка не е разгледана от КЗК, а са извадени отделни изречения. Това е странно и е в противоречие на начина, по който се третират такива казуси.
КЗК допуска и друго съществено нарушение – не прави разлика между оценки и факти. Не е отчетено едно решение на ВКС, според което не може внушенията и субективният прочит и представа да бъдат криминализирани. Внушението е субективен процес и не е обективен факт. Не може КЗК да прави изводи от факти от субективната реалност. Това е недопустимо и е съществено нарушение на КЗК и я е качило на едни други
релси, които са успоредни на закона и съдебната практика. Заменяме въпроса с това какво е казано с какво й харесва на тази комисия. Смисълът на словото в демократичното общество е точно това – да има различни мнения. Това, че е едно нещо не се харесва, не значи, че то е незаконно. Напротив, то вдъхновява обществения дебат и ползва демокрацията. На мен ми се струва изключително притеснително, че КЗК коментира оценките, а не истинността на изнесените факти, на които е базирана оценката. КЗК прави абсурдни констатации и през въображението си допълва публикациите, прави единственото число в множествено и т.н. Не е отчетено, че словото може да бъде в контекста на обществения интерес и етичните норми и законът казват, че когато той налага, е допустимо да се прекрачат някои норми и това не е нарушение.
Приема се, че има пряка вреда заради това, че се въздейства върху давлението на читателите, а никъде няма доказателства за това. Твърди се, че има настъпила вреда, и не става ясно как е установена тя. Тя съществува във въображението на членовете на комисията и в техните предположения. Казусът е изключително важен, защото ще създаде една нездравословна среда и опасност за всички медии в страната.
Стр. 16, 17, 18

Нова телевизия, Станция Нова | 09.01.2011

Водещ: Добро утро! Днес ще започна с преглед на българските оръжия за взаимно изтребление. Правя това по две причини. Първата е, че неделята е ден за равносметка – мила, кротка и усмихната. Такава, каквато сме си я направили всички ние с общи усилия през седмицата. Втората причина да Ви показвам всички тези хладни предмети с българско предназначение ще разберете само след минутка. И ето, ето ги: кухненски нож за рязане на парчета, става и за обезкостяване. Това пък е права лопата, наречена още „бел”. Защо „бел”, нямам понятие. „Бел” на френски значи красив. На български явно е нещо друго, може би инструмент за разкрасяване. Ето това е чук, уред като слънце. Това е винкел – става за саморазправа всякаква, включително и с неприятни журналисти. Научих с изненада, че в някои краища на страната този предмет се нарича „патраш”. Сигурно идва от глагола троша, потроша. Само да не помислите, че този „патраш” има нещо с общественото понятие „Патрашкова”. Винкел, Прашкова и Трактора нямат нищо общо. Продължаваме нататък. Това е търнокоп. Ясно Ви е за какво се използва. Често някои водещи новини у нас за уреждане на съседски или между семейни отношения започват именно с този симпатичен инструмент. Това пък е чадър. По света е познат още като „българският чадър”. У нас е модерно да се отрича, че това оръжие е измислено в София или в Москва. Преди 33 години, за да види сметката на един неблагодарен и прекалено откровен български писател Георги Марков. В Англия обаче са убедени, че изобретението е именно българско. То е предназначено за отмъщение. Също както и традиционната стъкленица с киселина. Ето я. Тя служи и за разхубавяване. Също е подходяща за журналисти, които разследват или говорят на инат. Наричам тези предмети оръжия за взаимно изтребление, защото дори когато не ги използваме в буквалния смисъл на думата, често ги носим отпечатани върху лицата си. Ако се вгледате мнозина от нас било на екрана, било в живота, имат изражение тип „брадва” или тип „винкел”, или тип „ръждясала чекия”. Други от нас пък, в това число и аз, се опитваме да разгадаем мистерията на българската враждебност, тайната на българското озлобление срещу себеподобните, енигмата на българската негативност. След години напразни опити мисля, че аз се предавам. Разгадаване на това чудо няма! Може би именно с него сме уникални пред света. И трябва да го изследваме и описваме. Така най-сетне ще получим световното признание, което сме убедени, че ни се полага. Заради нас ще основат нобелова награда за омраза и ще спрем да се ядосваме, че нямаме нобелист, защото ще имаме и той ще е българин. Някои от Вас вече са надянали националните си изражения тип „брадва”, задръжте го, че ще Ви потрябва! Защото след минутка колегата Сашо Диков ще ми отреже главата в своето право на отговор. Той се почувствал злепоставен от мен в коледното интервю с премиера Бойко Борисов. Ще разберем заедно защо. И съвсем ще се наострите като Ви кажа, че след колегата Диков тук ще бъде една жена, която в началото на ноември Ви представихме в интервю по темата за бизнес институцията. Рени е жената с най-дългия стаж в най-дребната професия у нас. И още тогава каза, че вече е уморена. Вижте! И така. Днес ще си говорим с Рени. Рени Янкова се казва нашата гостенка, но по съвсем друг проблем и той, уверявам Ви, ще е нашият тест по човечност. Започваме след три минути реклама. Да поясним първо, че това беше отказ от концерта на ФСБ, на който беше освиркан заместник министъра на културата Митко Димитров, който беше дошъл да връчи някакви правителствени награди на музикантите.
Сашо Диков: Какво е дошъл да връчи Митко Димитров?
Водещ: Ордени.
Сашо Диков: Моля?
Водещ: Някакви награди.
Сашо Диков: Ти не знаеш какво е искал да направи Митко Димитров.
Водещ: В този откъс не се разбира.
Сашо Диков: Ти не си чела, не си чула за какво става дума.
Водещ: Чула съм и съм чела!
Сашо Диков: И за какво става дума?
Водещ: Ами първи да те питам кое от тези оръжия си избираш? Колеги, покажете. Кое от тези си избираш.
Сашо Диков: От тези оръжия си избирам… Покажете кутията за глупаци, ако обичате, аутокюто. Една камера да покаже аутокю, защото тези са много отворени и сме много по проповедите, така. Много обичаме, добре сме го докарали. Има ли режисьор, който да покаже какво представлява аутокюто, тази кутия за глупаци, както някои я наричат, на която Люба Кулезич така интелигентно, така добре си пресни очите горе. Кой е режисьорът, ако обичате?
Водещ: Кутията за глупаци е написана от мен!
Сашо Диков: В момента говоря! Ще покаже ли някой една камера, за да видим какво представлява кутията за глупаци, от която Люба ни чете своите проповеди, в което няма нещо лошо. Във всички модерни шоута така се прави.
Водещ: Ти си умен Сашо, пък ние глупаците. Ние глупаците имаме глупави въпроси. Глупавият въпрос е кое оръжие си избираш, символично?
Сашо Диков: Първо, твоята Яна прекрасна, която и тя в един момент обърка аутокюто, каза, че съм ти бил обиден. Аз не съм обиден.
Водещ: Те обърка. Ядосан ми беше!
Сашо Диков: Аз съм ти бесен! Аз съм ти бесен на теб, защото ти по мой адрес сътвори поредната гадория.
Водещ: Защо поредната?
Сашо Диков: Когато пишеше под чуждо име в frognews, да си жива и здрава.
Водещ: Не съм писала под чуждо име! Писала съм под име псевдоним! Това е литературна игра. Тя е известна в целия свят.
Сашо Диков: Когато пишеш в партийния орган Weekend с твоето име…
Водещ: Кой орган?
Сашо Диков: Партиен орган.
Водещ: За коя партия е интересно!
Сашо Диков: Сега да ти кажа.
Водещ: Това ли е новият партиен орган? Weekend е партията на …
Сашо Диков: Цитирам…
Водещ: Защото ние сме партията на „слагачите”, нали така? Хайде сега кажи за какво толкова ти се вбеси! Ние глупаците да чуем от умния човек.
Сашо Диков: Извинявай, интелигентна си и си кадърна, но това, че си в журналистическия смисъл гадина, това добре го знаем!
Водещ: Гадина е изключително джентълменски израз! Той подхожда на кой от тези оръжия?
Сашо Диков: Имаш късмет, че дъщеря ми ме помоли да бъда добър с теб, иначе щях да бъда груб.
Водещ: Това е чадър. Да го отворим! Ще го насочиш ли към мен?
Сашо Диков: Ако обичаш, елементарното уважение – да ме изслушаш!
Водещ: От гадина елементарно уважение? Боже Господи!
Сашо Диков: Разбирайки за интервюто…че няма да наруши…
Водещ: Точно така! Имахме телефонен разговор.
Сашо Диков: Кога съм казал това бе, Любице? Кога? Като не е имало думата ембарго и думата ембарго, като не е имало такъв разговор между нас.
Водещ: А твоите приятели, които обичат да разнасят разни подслушвани разговори, може би са подслушвали нашия разговор.
Сашо Диков: Питам те, сериозно! Питам те кои, кога съм изразил пред теб? Пред теб, че има ембаргови теми за Бойко Борисов? Казал ли съм такова нещо?
Водещ: Каза в телефонен разговор, който предлагам на твоите приятели, които разнасят подслушвани разговори, да го извадят и да се разбере, че когато аз ти се обадих имаше предложение да свикаш пресконференция по повод неволите на Българската национална телевизия. Заговорихме с теб за това защо ти даваш по-често думата на Алексей Петров, а ние, страхливците, защо си мълчим за нещо толкова важно. Като освиркването на зам. Министър на културата на концерта на ФСБ.
Сашо Диков: Поредната гадория мяташ тук!
Водещ: Защо? Това е истина.
Сашо Диков: Защото не е истина!
Водещ: А кое беше истина? Имам свидетели за това. И аз ти обещах да излъча този откъс.
Сашо Диков: Секунда, да обясня на хората! Не ми давай от елементарните ти номера.
Водещ: Ами глупави хора – елементарни номера.
Сашо Диков: Това, което мен ме вълнува, че ти ме вкара донякъде с успех, в много гадна интрига с Бойко Борисов!
Водещ: Защо? Разбрах, че ти си се обадил, за да се оправдаеш на Бойко Борисов. Така си казал.
Сашо Диков: На кого съм се обадил?
Водещ: Така си казал на моите колеги!
Сашо Диков: На кого съм се обадил?!?
Водещ: На Бойко Борисов! Ти не се ли обади на Бойко Борисов?
Сашо Диков: Как можеш такива елементарни лъжи да мяташ бе, Люба?
Водещ: Питам!
Сашо Диков: Ами, как може? Естествено, че не съм му се обадил!
Водещ: Значи аз не съм разбрала!
Сашо Диков: Нещо каза ли като извинявай, че не чух? Мяташ, наистина ставаш жалка вече! Извинявай! Трябва да довърша, ако обичаш!
Водещ: Или „патрашката” да дам?
Сашо Диков: Ще върнете ли, извинявайте, докато си говорим? Върнете аутокюто по темата за „патрашкова”, че не разбрах тракторът с голяма или с малка буква ще го докараме там написано! Кажи ми, моля те! Не, няма какво да ми казваш. Изобщо не ми дреме! Никога не съм казвал, че /…/ Бойко Борисов има ембаргови теми и въпроси. Нали знаеш, че няма как да излезеш на глава с мене? Няма как особено с тъпите ти номера. Искам да ти кажа следното.
Водещ: Говорим за глава!
Сашо Диков: Така! Никога не е ставало дума от моята уста, че има ембаргови теми по адрес на Бойко Борисов. Той наистина, човека, с пълно право каза, че не вярва да съм казвал такива неща, защото не съм ги казал! Единственото нещо, което беше, когато ти не се обади с обръщението „миличък” и така нататък.
Водещ: Че аз и сега бих ти казала „миличък”!
Сашо Диков: Разбира се, аз ти казах, другите подробности…Секунда само! Сега ще ти кажа! Става дума за следното : в един момент…
Водещ: Ставаше дума за това, е журналистите са страхливи и не смеят да пуснат материалите.
Сашо Диков: Секунда само!
Водещ: Като този…
Сашо Диков: Чакай малко! Чакай да кажа!
Водещ: Аз питам.
Сашо Диков: Да, колкото и да окръгляваш устата си, не го правиш като Бойко Борисов, но малко изчакай!
Водещ: Какво означава да окръглявам устата си?
Сашо Диков: Казах следното, че аз не проумявам как е възможно един такъв акт като освиркване на един заместник министър, никой не смее да го пусне този клип или да говори за него с изключение на мен и на Слави Трифонов в момента, когато клипът излезе в интернет пространството. И тогава ти каза „Добре, тогава Бойко Борисов ми е на гости на 26ти, аз ще му го пусна!” Аз викам „Прави каквото искаш!” Така ли беше?
Водещ: Така! И аз пуснах клипа!
Сашо Диков: Такъв ли беше разговорът първо кажи?
Водещ: Така! И аз пуснах ли го?
Сашо Диков: Да, пусна го! Ставало ли е дума, че има ембаргови теми по адрес на Бойко Борисов?
Водещ: Ами, сега виж Сашо, да ти обясня с твоята глава да разбереш!
Сашо Диков: Отговори ми, ако обичаш на въпроса! Ставало ли е дума, че аз съм казал, че има ембаргови теми и ембаргови въпроси по адрес на Бойко Борисов, които аз не съм му задал?
Водещ: Когато се говори, че има само двама герои в страната смеят да пуснат един материал…
Сашо Диков: Имало ли е? Отговори с „да” или „не”! Имай малко уважение към себе си!
Водещ: Когато се говори, че само двама души имат смелост да пуснат един материал, това означава ли, че има страх и ембаргови теми? А само двама души са смелчаци. Наредих се до Вас със Слави Трифонов! Ето, колко съм смела.
Сашо Диков: Защо не го пусна на 19ти?
Водещ: Защото имах други теми. По-интересни.
Сашо Диков: Кои бяха по-интересните? Извинявай.
Водещ: Ами, отговори ми ти!
Сашо Диков: Ти защо не го пусна на 19-ти, питам! Ти отворената, смелата и така нататък! Питам те!
Водещ: Защото Вие със Слави Трифонов ми показахте как човек да бъде смел. Много Ви благодаря! Налага ли ГЕРБ цензура в медиите?
Сашо Диков: Дали налага, това не ме интересува. Впрочем интересува ме, но на мен цензура никой не ми налага! На мен Бойко Борисов не ми се е обаждал, на мен за разлика от Явор Дачков, Бойко Борисов никога не ми е писал sms-и. Разбиваш ли? Аз и никога, Бойко Борисов не ми е казвал каквото и да било като цензура. На кого, с кого си кореспондира, по какъв начин си е негов проблем. Неслучайно в един момент Бойко Борисов каза „Това е внушение!” както чухме и сега. И гадостта в цялата ти тази конструкция, че именно ти внушаваш, че Бойко Борисов дори на мен е сложил цензура.
Водещ: Аз внушавам на Бойко Борисов.
Сашо Диков: Да, ти точно това внуши.
Водещ: Ами значи съм получила много тежка забележка от Бойко Борисов. Би трябвало да си щастлив от това.
Сашо Диков: Ще върнете ли аутокюто, извинявайте, на пасажа за „патрашкова” и трактора, както Ви помолих, понеже съм без очила.
Водещ: Аз мога да ти го прочета, защото съм си го написала сама. Написала съм така, че глаголът троша и потроша се свърза с думата „патраш”, която в някои краища на страната се преписва на един инструмент, с който можеш да строшиш кости.
Сашо Диков: Тук само че може ли да гледаме как се връща. Люба е прекрасна, а така! Да видим, че това е много…
Водещ: Асене, върни го!
Сашо Диков: Ето, хората да знаят. Не знам колко им плащат на публиката, за всяко едно участие, да са живи и здрави! Така се прави по целия свят. Само че не го видях това с „патрашката”! Да си жива и здрава! Не ти ли е неудобно проповеди да четеш от аутокю?
Водещ: Защо? Защо да ми е неудобно? Нали съм си го писала аз.
Сашо Диков: Очаквах, че всичко друго се чете от аутокю, но проповеди да се четат от аутокю, някак си…
Водещ: Нали съм си го писала аз!
Сашо Диков: Не, аз мислех, че проповедта е нещо друго! Ще видя ли пасажа с „патрашкова” или няма да го видя?
Водещ: Хайде нагоре, колеги! Към началото върнете аутокюто!
Сашо Диков: Колежката и без аутокю ги владее нещата! Няма проблем. Какво става сега?
Водещ: Не мога да разбера.
Сашо Диков: И аз не мога да разбера.
Водещ: Трябва да викнеш твоя асистент, Асене, който е свикнал да изпълнява всичко.
Сашо Диков: И понеже, Люба, когато аз имам някакви симпатии към един човек…
Водещ: Може ли да те попитам нещо, сега, само да не си помислите, че то „патраш” има нещо общо с общественото понятие „Патрашкова”. Нашумяло напоследък със своята изисканост, благороден стил и почтеност. Винкелът и Патрашкова, аз добавих и Трактора, нямат нищо общо. Нали разбирате.
Сашо Диков: Къде е Трактора?
Водещ: Аз го добавих!
Сашо Диков: Къде е Трактора там, понеже аз понеже недовиждах в аутокюто.
Водещ: Това е мой авторски текст. Мога да добавям в него всичко. Сега мога да добавя и Сашо Диков.
Сашо Диков: Ти добавяш от себе си трактора. Не ти ли е неудобно зад гърба на един човек да говориш по този начин.
Водещ: За Трактора?
Сашо Диков: За който ще да е. За Патрашкова говорим!
Водещ: Аз казах, че няма нищо общо с лошо.
Сашо Диков: Не ти отива на интелигентността, казвам ти. Казвам ти го приятелски. Не вярвах в аутокюто, че го няма, защото докато гледах с моите три диоптъра и половина, си казах „Аз не съм довидял нещо!” Докато ти си добавил.
Водещ: Това е мой авторски текст. Това е мое право. Сега ще добавя и теб към това.
Сашо Диков: Прави каквото искаш. Твой проблем.
Водещ: Нека да обсъдим сега нашата седмица, която се случи и която до голяма степен мина през Канал 3, който е глас на опозицията, на Трактора, на РЗС.
Сашо Диков: А защо питаш ми е интересно. Питаш премиера, а не питаш мен.
Водещ: Аз не го питам това. Аз го питам дали има чувствителни за него теми.
Сашо Диков: Ти го питаш кой му нашепва в ушенцето на Сашо Диков. И това ли не помниш?
Водещ: Това не го питах аз.
Сашо Диков: Ама ти почна по съвсем селски начин да лъжеш, извинявай! Не ти отива. По елементарен начин да лъжеш…
Водещ: Сега ще го кажа малко накрая, какво условия е необходимо, за да има свобода на словото? Кажи.
Сашо Диков: Аз мога да кажа само за себе си. Аз имам адския шанс. Моите собственици да са ми дали пълната свобода, каквато я няма никъде по света. Мога ли да те попитам събитие ли е, новина ли е освиркването на един заместник министър в Зала 1 на НДК? Аз не помня в последните двадесет години, откакто е построено НДК, да е ставало такова нещо. Това тема за коментар ли е? А защо никой не го пуска и не го коментира?
Водещ: А защо никой не го пуска?
Сашо Диков: Не знам! Ти защо не го коментира на 19ти?
Водещ: Защото реших да го коментирам на 26ти в присъствието на премиера Борисов.
Сашо Диков: Наистина ли? Любице, колко си сладка само!
Водещ: Хайде да говорим сега малко за това, за скандала с аудио записите. Ден преди скандала с тези подхвърляния във вестника, Вашата телевизия Канал 3 цял ден е излъчвала…
Сашо Диков: Само, извинявам се, сложете аутокюто там, където вече трябва да е в сценария, за да не ги чете от листовете, да може да си ги чете от аутокюто въпросите. Извинявахте, че така Ви обърках.
Водещ: Виж сега, Сашо, знаеш ли какво искам да ти кажа?
Сашо Диков: Слушам.
Водещ: За да има свобода на словото, първо трябва да има слово. Писано, четено, говорено. На теб не ти дойде на ум за думата слово. Аз обаче ценя словото и за това го документирам. Пиша, както съм си написала и въпроса защо ден преди скандала с подхвърлените във вестник „Галерия” аудио записи Канал 3 цял ден е излъчвал съобщението „Очаквайте сензационна пресконференция на журналистите от вестник „Галерия”? Питам те нещо просто.
Сашо Диков: Не давай до половината – давай до края!
Водещ: Как знаеше, че пресконференцията ще е сензационна? Как сте свързани с вестник „Галерия”? Кое Ви свързва – РЗС, Алексей Петров Трактора или свободното слово?
Сашо Диков: Колко си жалка и смешна, ако знаеш само! Не съм предполагал, че до там можеш да паднеш!
Водещ: Това падане ли е? Хайде вдигни ме!
Сашо Диков: Първо, гледайте ме в очите. Ти трябва да си благодарна на дъщеря ми! Не знам как да и благодариш.
Водещ: Благодаря на дъщеря ти! Издигни ме сега.
Сашо Диков: Казвам следното. Аз знаех за тази пресконференция – темата, а темата беше войната между Цветанов, Ваньо Танев и Симеон Дянков и нищо друго – гледай ме в очите! Нищо друго и нищо друго не ме свързва с тях и с когото и да било друг. Ако ти разсъждаваш по себе си, си е твой проблем с кого си свързана.
Водещ: От къде разбра за пресконференцията?
Сашо Диков: От Христина Патрашкова, разбира се.
Водещ: Чудесно и какво каза Христина Патрашкова? Как сте свързани?
Сашо Диков: По никакъв друг начин извън колегиално и извън… По никакъв друг начин. Не знам какво целиш. Дай нататък да те видя докъде ще паднеш. Кажи ми докъде можеш да паднеш. Продължи нататък.
Водещ: Съгласен ли си…
Сашо Диков: Какво искаш да кажеш с това „Как сте свързани”? Не проумявам. По никакъв друг начин извън колегиалните отношения.
Водещ: Нямате друга връзка, с която Канал 3 да оказва логистична словесна политическа помощ, която да разкрива на наивното общество за скритото задкулисие… Това те питам!
Сашо Диков: Никаква друга връзка!
Водещ: Съгласен ли си с премиера Бойко Борисов, че… с анонимни източници, на които ти даваш широка гласност… в пощенска кутия.
Сашо Диков: Какви глупости ми бръщолевиш?
Водещ: Цитирам премиера Борисов.
Сашо Диков: Кога го е казал, че аз нямам спомен? В твоето интервю не го е казал.
Водещ: Премиерът Борисов даде две още.
Сашо Диков: Кажи ми, че ми е много интересно. Кажи ми. Вчера е имало знаменателен диалог между него и Карбовски, доколкото разбрах. Попиканото мушкато Карбовски се е чудил къде се намира.
Водещ: Защо такива комплименти към колегата Карбовски?
Сашо Диков: Ами защото е много отворен.
Водещ: Виждам, че си изпълнен с обич!
Сашо Диков: Да, защото е много отворен, но когато застане някой срещу него изведнъж…Да не говорим за твоите началници. Аз мога да ги поздравя, че върха на върховете беше интервюто с Цветан Цветанов. Забравих да Ви подаря свирка при първото ми посещение.
Водещ: Защо изведнъж намрази Цветан Цветанов ти?
Сашо Диков: Защото е циник! Защото е лъжец!
Водещ: В какво?
Сашо Диков: В какво ли? Аз понеже ти знам нрава. Ето в това. Това виждала ли си го те питам?
Водещ: Какво е това? Виждам цифри, но най-вече виждам твоят яд, твоето добро възпитание.
Сашо Диков: Питам виждала ли си това нещо?
Водещ: Селянин си.
Сашо Диков: Добре виждала ли си го? Отговори ми с „да” или „не”!
Водещ: А защо не ми забиеш два и ще прогледна?
Сашо Диков: Ти сами си ги забиваш, няма нужда аз да го правя. Толкова шамари си удари сама, че… Какво е това? Виждала ли си го?
Водещ: Не.
Сашо Диков: Това е това, което уличава Цветан Цветанов, че е лъжец.
Водещ: Може ли да покажем?
Сашо Диков: Да, за това ти казвам, че той е един лъжец. Циничен лъжец!
Водещ: Добре, обясни защо! Хората не са длъжни да слушат…
Сашо Диков: Защото половин час говори от парламентарната трибуна и изсипа купчина доказани лъжи и тези лъжи го опровергават от този документ, който той е дал в НАП, не че нещо аз съм открил. И това му прави чест, че е първият политик в историята, дал възможност всеки, който иска, да погледне в неговите приходи.
Водещ: Че много силно е нараснал чистият му приход. Може ли един въпрос да ти задам?
Сашо Диков: Кажи. Ако искаш мога да ти дам още документи. Това виждала ли си го?
Водещ: Може ли да ти задам още един въпрос?
Сашо Диков: Виждала ли си го? Не си! Нова лъжа и нов документ, който е лъжа. Още един документ ще ти дам, който е третият документ, който го уличава. И това не си виждала!
Водещ: Защо трепериш? Толкова си гневен!
Сашо Диков: Знаеш ли защо съм гневен? Гневен съм, защото когато един циничен лъжец като него и Бойко не смее нищо да направи срещу него – ето от това ме боли и ми е болно, защото Бойко се самоубива, несмеейки нищо да прави срещу този доказан лъжец, Андрей Иванов и цялата онази пасмина, която е около Бойко. За това съм гневен и за това треперя, защото аз не искам този човек да се самоубива по този начин.
Водещ: Между другото Бойко каза нещо много интересно. Че тактиката да бъде грумено неговото обкръжение, а той самият да бъде… Е доста елементарна и че тя цели, а вчера при Карбовски допълни тази мисъл за това, че тя цели най-близките му съратници и хората, с които работи да бъдат потопени. Тази тактика…
Сашо Диков: Ама, какви ги говориш? От какъв зор ми ги говориш, аз не мога да разбера! Има документи, които документи, че е лъжец е доказано, има документи, според които Вежди Рашидов е лъжец! Срещу тези двамата…И за това го попитах на пресконференцията на последния министерски съвет защо няма санкции и този отговор не получих от Бойко Борисов – задавам.
Водещ: Аз обаче се опитвам да ти задавам един въпрос, а ти не ми отговаряш. Ти се вбеси на Цветан Цветанов и на обкръжението на Бойко Борисов много преди да излязат тези документи, от които таблицата, не знам от къде е тази таблица, на нея няма никакви знаци.
Сашо Диков: От НАП! Всеки, който поиска такова нещо, само че не знам освен мен и вестник „Сега”, някой да е поискал.
Водещ: Но тактиката да се нападат близките партньори на Бойко Борисов е много преди да излязат тези документи. Кажи от къде дойде тази идея или кога ти заподозря близките съратници на Бойко Борисов в измама и лъжа? Защо пазиш него, а нападаш тях? Главата не е ли свързан със своите хора, които е назначил?
Сашо Диков: Аз пазя него и още малко може би ще го пазя, защото след този последен скандал, ако не последват от него ясни и категорични действия, смисъл, както той каза „ Ако МВР И Цветанов, прави чадър на контрабандата, си отива Цветанов. Ако обаче това са само празни приказки на Ваньо Танев, ще си го отнесе Ваньо Танев. Ако обаче си го отнесе Ваньо Танев, тогава Симеон Дянков каза „Докато съм аз министър, ще бъде Ваньо Танев шеф на митницата”. Така че Бойко и този път не предприеме ли нещо най-после, в моите очи ще стане напълно за смях.
Водещ: Вярваш ли на автентичността на записите?
Сашо Диков: Вярвам, защото му се чува специфичният гласец на вицепремиера, добре познатият глас на Ваньо Танев, за Влади Горанов не знам, но аз тук продължавам. Интересува ме следното – Бойко Борисов да извика Ваньо Танев, Цветан Цветанов и Симеон Дянков. Да ги извика при себе си и да каже „Вие, водили ли сте такива разговори?” Защото първият път се правеха на луди – не помнили дали са водили такива разговори. Второ, ако продължат да се правят на луди, тогава да им кажат на Ваньо Танев – натиска ли те Цецо, почнаха ли твоите проблеми заради две-три фирми и ако потвърди, че има натиск от МВР и МВР имат чадър върху контрабандата… Ако не обаче – шут на клеветника Ваньо Танев. Второто е лесно и простичко!
Водещ: А ако тези записи са клевета кой трябва да понесе шута?
Сашо Диков: Аз не мога да кажа кой! Да открият кой е манипулаторът, кой е клеветникът и така нататък! Как да е клевета обаче като се чуват гласовете. Интересното е, че прокуратурата и моя добър познат Борис Велчев, който продължава да се ослушва и най-после той трябва да каже какво се подслушва.
Водещ: Само ми кажи като виден телевизионен деец, могат ли да бъдат монтирани аудио записи, които по отделно са автентични, а пък като сбор се получава неавтентичен резултат.
Сашо Диков: Не знам по кой начин, скъпа, миличка, да ти кажа. Това не ме интересува. Интересува ме Бойко Борисов да направи една пресконференция, извиква всички журналисти и им казва какво е положението! Те да кажат, тримата.
Водещ: Интересува ли те автентичността на източниците?
Сашо Диков: Не ме интересува! Интересува ме, че има гласове, които са техните! Има неща, които са казани от техните гласове, дали е монтирано, не ме интересува! Интересува ме в момента какво ще направи Бойко Борисов!
Водещ: Колегата Сашо Диков получи право на отговор. Него не го интересува автентичността на източниците в журналистиката, не го интересува дали един запис е монтиран или премонтиран. Интересува го отговорът на Бойко Борисов. Това беше, благодаря колега Диков!

www.frognews.bg | 09.01.2011

Спортният журналист Сашо Диков се опита да вдигне грандиозен скандал в предаването "Рулетка" на Нова тв. Още със стартирането на предаването той нападна водещата Любо Кулезич и я обвини в какво ли не.

В типичния си агресивен стил той се нахвърли и на вицепремиера Цветан Цветанов и на свои колеги като Карбовски, "Уикенд" и Frognews.bg. В същото време повтаряше непрекъснато, че за него най-важното било Б. Борисов да реагира след разговорите на тримата си подчинени – Цветанов, Танов и Дянков, огласени от в. "Галерия". Диков обаче не обели и дума по въпроса как така записи, които са били предлагани на този и онзи няколко месеца, са се оказали в крайна сметка в пощенската кутия на Явор Дачков от "Галерия".
Аз не съм обиден за интервюто с Бойко Борисов по Коледа, аз всъщност съм бесен, заяви в кресчендо Диков. През цялото време той подскачаше и прекъсваше водещата Кулезич почервенял от яд. Стигна дори до там да предяви претенции към встъплението на водещата и към факта, че използвала аутокю. Наложи се Кулезич да му обяснява, че текстът е неин авторски, а използването на аутокю е част от технологията на тв предаванията.

Кога съм казал думата "ембарго", бе Любице, възкликна Сашо Диков по повод телефонен разговор между него и Кулезич. Кога съм изразил, че има ембарго над въпросите и темите към премиера? Никога не съм казвал това, повтаряше едно и също Диков, който в един момент реши да обвини Кулезич, че пишела във Frognews.bg под друго име. Пак трябваше водещата да му припомня какво са си казали и да му обяснява, че става дума за авторски псевдоним, с които е подписвала някои свои материали. Диков продължи с нападките, тръсвайки, че Карбовски се държал като "припикано мушкато" в съботното си интервю с премиера. "Уикенд" пък бил проправителствен вестник, констатира още Диков. Това е същият този вестник, който единствен те защити, когато останалите те нападаха, опресни паметта му Кулезич. Но Диков се направи, че не чува.

Аз не проумявам защо не се коментира освиркването на зам.-министъра на културата, когато трябваше да награди ФСБ през декември? Ти защо не пусна материала на 19 декември, продължи нервно Диков, като упорито се правеше, че не чува отговора на Кулезич. Всеки път, когато тя се опитваше да му отговори кротко, той се възпламеняваше отново и я заливаше с поток от думи и обвинения. 

В своеобразната си стилистика Диков реши, че Кулезич мятала гадория и го вкарала в гадна интрига с Бойко Борисов.
На мен никой не ми налага цензура, гордо обяви той и каза, че имал уникалният шанс да работи в най-свободната медия в света. Бойко Борисов никога нищо не ми е налагал, нито пък ГЕРБ, отсече журналистът.

Единственото, което знаех за пресконференцията на "Галерия" беше темата й. Разбрах от Патрашкова за тази пресконференция, предварително нищо не съм знаел, каза още Сашо Диков, но не отрече фактът, че цял ден телевизията, в която работи е излъчвала анонси за въпросната пресконференция. Отношенията си с Патрашкова обясни като колегиални и нищо повече. От това не стана ясно, защо Канал 3 излъчва денонощно всичко свързано с Алексей Петров, при това във възхваляващ тон, нито каза дума за сервилното интервю с Петров-Трактора, което взе неотдавна и също излъчваше дълго време.

Диков заяви в прав текст, че Цветан Цветанов бил циник и лъжец. От парламентарната трибуда той лъже, а документи от НАП го уличават, продължи той. Размята и някакъв хвърчащ лист, който уж съдържал някакви данни. Аз пазя Бойко Борисов, като се надявам да последват категорични действия срещу корупцията и контрабандата от негова страна, добави той. Не даде отговор на Кулезич обаче, която го попита не е ли тактически ход да се атакуват силните хора около Борисов, като по този начин се разклатят позициите на самия премиер. Борисов ще го пазя още малко, докато видя дали ще изгони Цветанов, или Ваньо Танов, настояваше на своето Диков.

В записите вярвам, допълни Диков, защото чувам гласовете на хора от правителството. Не ме интересува дали са СРС-та или са записани частно. Но ако са клевета, да открият кой е манипулаторът, кой е клеветникът. Накрая Сашо Диков отсече категорично, че пет пари не давал за източниците на информация.

Оригинална публикация

Медияпул I Никола ЛАЛОВ I 27.12.2010

Издръжката на военните медии струва 580 хиляди лева

Издръжката на военните медии – Военния телевизионен канал и вестник "Българска армия" – през 2010 година е излязла около 580 хиляди лева. Бюджетът на ведомствената телевизия, която тръгна в началото на 2003 година, за 2010 година е близо 503 хиляди лева, съобщиха от МО в отговор на запитване на Мediapool.

Средствата за издръжката на телевизията са намалели в сравнение с 2009 година, когато са били около 916 хиляди лева. В момента в телевизията реално работят 20 служители, щатните бройки са с три повече. Средната заплата е 722 лева.

С идването на военния министър в телевизията бяха съкратени много от репортерите на медията, а впоследствие на тяхно място бяха назначени нови.

В момента шеф на дирекция "Информационен център на МО", към която са телевизията и вестникът, е бившият радиоводещ Асен Сираков. Директор на телевизията пък е бившият водещ от БНТ Григорий Недялков. По програмен лиценз Военният телевизионен канал е “обществен оператор” със специализиран програмен профил – “военен”.

"Предаванията на ВТК са насочени към военнослужещите и цивилните от Министерството на отбраната, членовете на военно-патриотичните съюзи и на неправителствени организации, които работят в сферата на сигурността и отбраната", съобщиха от МО. Програмата се излъчва от над 90 кабелни оператора (регионални) в цялата страна.

В отговор на въпрос дали МО разполага с данни за гледаемостта и, ако разполага, какво показват те, от министерството съобщиха, че през последните години не са извършвани пипълметрични и социологически проучвания за гледаемост на ВТК.

Така дефакто не се знае дали, колко и какви хора гледат телевизията.

На въпрос пък какви са приходите на телевизията от реклами във ВТК и "Българска армия" до края на септември тази година от МО отговориха:

"В процес на подготовка са документите, които регламентират рекламната дейност. До края на годината трябва да бъдат утвърдени правилникът за условията и реда за извършване на рекламна дейност, както и ценовата тарифа".

От отговора не става ясно дали досега е имало тарифа, правилник, а и въобще рекламна дейност.

От военното министерство съобщиха за Меdiapool още, че бюджетът на вестник "Българска армия" oт 25 май 2010 г., когато e преминал към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело”, част от която е дирекция "Информационен център на МО", до края на годината е 77 000 лева.

До 25 май 2010 година вестникът се е разпространявал в тираж 1117 броя, при цена 2.50 лева – по абонамент. След това тиражът е достигнал 2000 броя.

За времето от 25 май до 30 септември 2010 година приходите от продажба са над 37000 лева. До края на година ще бъдат реализирани още 25 412 лева приходи от продажба, смятат от МО.

От януари 2011 г. вестникът ще излиза с цена 1 лев при прогнозируем тираж 4500-5000 броя, от които 1000-1200 ще бъдат предоставени на свободния пазар.

Интернет страницата на изданието от началото на август бе занемарена. От МО го обясниха с това, че вестникът все още е в процес на уреждане на взаимоотношения с "Военно издателство” (където вестникът е бил до 25 май т. г.), включително и на правата и условията за хостване на електронното издание. През декември сайтът тръгна отново.

Средната заплата на служителите във вестника е 739 лева. И там като във ВТК имаше кадрово разместване. В момента началник на отдел "Печатни издания и реклама" е журналистът Тодор Токин.

Преди години по времето на военния министър Веселин Близнаков се появи и идея за създаването на ведомствено радио, но тя не бе осъществена.

Оригинална публикация

в. Торнадо | Огнян СТЕФАНОВ | 18.12.2010

По телевизии, но най-вече по БНТ, ни показват семейства, които имат нужда от помощ. Не им стига мъката на тези хора, ами ги карат да позират и да участват в клипове, които по същество рекламират една кампания. Как си представяте те да откажат? Та те се надяват на чудо и ще направят много повече, за да спасят децата си, близките си.

С тях и с тяхната мъка се спекулира.

Правителството дари 160 хил. лв., за да покрие размера на ДДС върху есемесите в благотворителното шоу на bTV "Великолепната шесторка". От Българския дарителски форум (БДФ) съвсем основателно попитаха не е ли редно да се помисли за отпадане на ДДС за всички кампании, а не за една или част от тях.
Това е прецедент и той трябва да предизвика дебат, спорове, да се чуят аргументи и контрааргументи. Но да се вземе решение за всички, а не за отделни кампании, което е дискриминация спрямо останалите. Основателно е съмнението на БДФ, че подобно решение може да зависи от отделни политици или политически подбуди. Това обезсмисля самия благотворителен акт, колкото и полезен да изглежда в определен момент.

В момента в България в публичното пространство са актуални над 125 дарителски кампании

които събират пари чрез SMS-и. До момента, според БДФ, те са набрали средства, чието ДДС е между 250 и 300 хил. лв. По-голямата част от тези акции са в полза на деца и възрастни, които разчитат на дарителска подкрепа за лечение на тежки заболявания и дори за животоспасяващи операции.
Те обаче не са рекламирани. Рекламират се благотворителните шоута на отделни телевизии
и, разбира се, кампанията на Георги Първанов "Българската Коледа". Шоутата са нещо между дъвка и захарен памук с есемес по средата и няколко грейнали физиономии на родни "звезди". Те казват и настояват, че са такива. На президента пък няма как да се откаже, пък и става дума за нещо благородно. Тази обреченост да приемаме някаква натрапена полезност обаче натоварва "мероприятията" с тонове лицемерие. Защото е ясно, че иде реч за пари, рейтинги и пиар

Това, че си изтръгнал някакви левчета от зрителите, не те прави благороден, а хитър и ловък.

А можеше да е по-различно. Продуценти и сценаристи да направят супер шоу в самите домове и болници. В него звезди можеха да са децата, а не омръзнали на всички муцуни. Да пеят, танцуват, декламират. Щяха да вложат цялото си сърце, защото такъв шанс им се случва веднъж в живота. Те – на сцената, под светлините, пред очите на хиляди зрители. Неповторимо преживяване и за двете страни. "Звездите" пък да бяха изкарали месец-два в социални домове или болници като санитари и възпитатели. И в това би имало някакви проценти лицемерие, но поне щяха да видят за какво става дума, а не да се просълзяват от умиление че -се виждат със себеподобни на лъскава сцена. Тогава и думата "кауза" в техните уста нямаше да дразни толкова. Няма ли кой да им го каже бе, хора? Защо си мълчим и пращаме есе-меси като зомбирани? Стига с тоя цирк.
Не се прави така по света. Дори 57-те най-богати и влиятелни хора от "Форбс" се обединиха в кампания "Да дадеш обет". Не пари, забележете, а обет. Да дадеш дума, да си съпричастен към болката и нуждата на другите. Тези хора очевидно си дават сметка, че дарените от тях милиони и милиарди са равни на стоте или десетте долара на едно семейство в Детройт, Делхи или Долни Дъбник например. И не ни натрапват лъскавите си дрешки, бижута и прически, които после да разпродават на търг (така направиха от bTV] или осребряват в реклами и нови шоута. Не че не биха могли, ако поискат. За тия неща трябва да си поговорим и времето преди Коледа е много подходящо. Да печелиш слава и популярност, даже не говоря за пари, от мъката човешка поставя на изпитание и най-здравите морални устои на едно общество. То си е подмяна на ценностите. Уж помагат, пък то било да видим колко са фешън.
"Ах, скъпа, колко светско се получи колко суперско!’
Липсва и прозрачност. Липсва граждански контрол върху използването на събраните пари. Това ражда слухове, много от тях нелицеприятни. И идеолозите на шоутата, и кампаниите се цупят: какви варвари са българите. Ами такива са, сега ли разбирате? А вие от кои българи сте? Сигурно от готините…
Разбира се, събраните пари ще помогнат и слава Богу. Време е да се замислим по какъв начин и кой ги събира. Иначе ще е наистина все едно дали парите са от президента или от капо ди тути капи. Ако съществува някаква тънка червена линия все още…

Стр. 13

в. Торнадо | Деница АЛЕКСАНДРОВА | 18.12.2010

Съпругата на приморския гларус Здравко неочаквано изместила фаворитът Деси Слава

Съмненията, че реалити форматът "Биг Брадър" е нагласен, съпровождат шоуто още от стартирането на първия сезон преди 6 години. Водещият Ники Кънчев сам публично е признал, че финалът на шоуто се манипулира и победителят се определя от продуцентите, разказаха потресени студенти пред вестник "Торнадо".
По време на лекция в столичен университет, където е поканен да сподели опита си като журналист с кандидат-висшистите, Мистър "Стани богат" шокиращо заявил че във втория сезон на "ВИП Брадър" съпругата на приморския гларус Здравко (първият победител в историята на шоуто) е била предварително нарочена да спечели от продуцента Нико Тупарев.
Припомняме ви, че финалният сблъсък на виповете бе между Христина и фолкпевицата ДесиСлава, като русата дива беше безспорен фаворит на публиката. До последния момент вотът на зрителите убедително водеше в нейна полза, но минута преди избора на победител съобщили в слушалката на Кънчев, че трябва да анонсира името на Христина, разказал пред втрещените студенти самият водещ. Още по време на излъчването на "ВИП Брадър" 3 упорито се говореше, че продуцентите нарочно са избирали кадри, които представят в положителна светлина приморската снаха и злепоставят конкурентките й, а орязвали скандални сцени на пиянство, в които тя ругае наред и буйства.
В момента на обявяването на името на Христина за победител от студиото на Ники Кънчев демонстративно излязоха останалите съквартиранти Катя Евро, Калин Beльов, Маги Желязкова, Азис и Китаеца.
Независимо от това, че беше недолюбвана от зрители и съквартиранти обаче, жената на Здравко грабна голямата награда, с което перото на "Семейство Василеви от Приморско" от бюджета на "Биг Брадър" нарасна с още 100 000 лева.

Стр. 18