в. Банкер | 11.01.2014 

Всички открити обществени поръчки за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони, за които не са подписани договори, вече са прекратени от министъра на земеделието и храните Димитър Греков. Става дума за една дузина търгове, половината обявени още в края на 2012-а, които срещу няколко милиона лева трябваше да рекламират европейските схеми за финансиране.
Както в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал, подобно начинание щеше да е напълно безсмислено поради приключването на програмния период 2007-2013-а. Но ръководството на земеделското ведомство се надяваше с пускането на тези процедури да усвои колкото се може повече средства, а и да изпълни ангажимента си към рекламните и пиар агенции, които преразпределяха парите. Заради множеството рокади във властта през миналата година обаче времето за изпълнение на предвидената схема не стигна и сегашният министър Греков се е видял принуден да спре финансовата благодат, която се изсипваше от ведомството му през последните години. Така надеждите за бързи и лесни печалби на редица фирми са били попарени точно преди коледните и новогодишните празници.
Сред прекратените процедури например е тази за публикуване на рекламни карета и информационни пиар материали в регионалните печатни издания за период от 12 месеца и с бюджет от 720 хил. лева. Тя бе част от една от най-големите медийни поръчки на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, в рамките на която през април 2013-а бе подписан договор за 670 хил. лв. с "Грейн Адвертайзинг". Срещу тези пари фирмата на Мартин Батков сега осигурява рекламни карета в национални всекидневници и седмични издания.
Спрян е и конкурсът за създаването и поддръжката на постоянна консултантска рубрика по Програмата за развитие на селските райони във вестниците "Български фермер" и "Агроуикенд", която да помага на земеделските производители при разработването или изпълнението на бизнес плановете им. Бюджетът за това начинание бе 360 хил. лева. Самата процедура също беше обявена от бившия министър Найденов – още през септември 2012-а, но по различни причини до подписването на договор така и не се стигна. Сега наследникът му Димитър Греков е стигнал до заключението, че вече няма необходимост от такава подкрепа. Същото е положението и с търга за създаването срещу 420 хил. лв. на консултантска рубрика в специализираните списания "Агрозона", "Агрокомпас" и "Агробизнесът" и във вестниците "Фермер новият" и "Агро вестник".
Друго наддаване от времето на Мирослав Найденов, което няма да се случи, е за организирането на класации за "Фермер", "Млад фермер", "Биологичен производител" и "Животновъд" на… 2012-а. За тази цел бяха заложени 240 хил. лв., но сега парите по всяка вероятност ще бъдат върнати на Брюксел.
"Поръчката е открита през 2012 г., а изпълнението й не би могло да завърши преди средата на 2014-а, като в рамките на този период обстоятелствата са съществено променени поради факта, че започва следващият програмен период, а излъчването на призьори към отдавна минал период е недопустимо", се обяснява малко нескопосано в мотивите на министър Греков.
Пропада и възможността за раздаването на 600 хил. лв. за разработване и излъчване на специализирани рубрики в регионални радиостанции, които да разясняват как може да се кандидатства по различните мерки на Програмата за селските райони. През 2012-а обаче за подобни радиореклами "Апра" получи над 300 хил. лева. Преди това пък консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", взе 290 хил. лева.
Списъкът на прекратените обществени поръчки продължава с тази за създаването на два 60-минутни консултантски филма, които да се разпространят чрез национален всекидневник с тираж над 100 хиляди броя. Предвидените за тях 530 хил. лв. сега изгарят. Но най-апетитният конкурс, който няма да се осъществи, е за изработването и излъчването на 24 петминутни специализирани рубрики в ефира на над 60 телевизии. Той бе обявен на 21 януари тази година с идеята да се популяризира срещу над 800 хил. лв. добрият опит на бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони.
Освен за информация и публичност на споменатата програма са спрени и няколко други поръчки, сред които и за обучение на експертите от дирекциите "Връзки с обществеността и протокол" и "Развитие на селските райони". За нея бяха определени 240 хил. лева. Заради забавяне е отпаднала необходимостта и от наемането на фирма, която да измери за близо 280 хил. лв. ефективността на усвояването на средствата от програмата. По същата причина няма да се провеждат и социологически проучвания на обществените нагласи, които иначе щяха да глътнат около 180 хил. лева.

Стр. 1, 29 

в. Сега | 08.01.2014

Предизборната борба между леви и десни в Европейския парламент (ЕП) е на път да създаде главоболия на председателя на ПЕС и лидер на БСП Сергей Станишев и съпругата му Моника. Германската дясна евродепутатка Инге Гресле, член на комисията по бюджетен контрол, е поискала проверка на договор между ЕП и рекламната фирма на Моника Йосифова заради съмнения за конфликт на интереси, съобщи германското списание "Шпигел". Договорът с "Актив Груп" ЕООД е на стойност 60 000 евро за финансиране на дейности, свързани с популяризирането на европейските избори. Изданието акцентира върху факта, че Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти, която издигна Мартин Шулц за председател на Европейската комисия. "Това мирише на фаворизиране и ще поискаме прецизна проверка на процедурата за обявяване на конкурса", е коментарът в "Шпигел" на Инге Гресле, избрана от листата на Християндемократическия съюз. Цитирана е и позицията на комуникационния отдел на ЕП, който не вижда конфликт на интереси в случая и не е знаел за връзката между Сергей Станишев и Моника Йосифова при възлагането на поръчката. Това е вторият подобен скандал след аферата "Хохегер", когато кабинетът "Станишев" сключи рекламни договори на стойност над 1.5 млн. евро с австрийския лобист Петер Хохегер, като значителна част от сумата се върна към пиар фирмата на Моника Йосифова като подизпълнител.
Информацията за съмнителния договор между съпругата на Станишев и ЕП бе публикувана още в края на октомври на сайта "Биволъ". Част от 60-те хиляди евро са използвани за интернет страницата razberiep.eu, създадена от фирма на Моника Йосифова. Сайтът е изработен с безплатния софтуер WordPress, а графичната му визия струва 60 долара, разкри "Биволъ". Другите части от проекта са организиране на конференция в Софийския университет и конкурс за детска рисунка. Финалът на проекта ще е непосредствено преди евроизборите, когато ще се проведе симулация на работата на Европейския парламент.

Стр. 2

Dnevnik.bg I 4.10.2013

Предаването на известната журналистка Лили Маринкова "Вън от рая" е свалено от програмата на Канал 3.

Това ми беше съобщено от управителя Кеворк Марашлян, обясни пред "Дневник" журналистката, която е водеща на "Неделя 150" по БНР, но години наред правеше и политическо коментарно предаване в частната телевизия.

Маринкова уточни, че не са й дадени обяснения защо предаването се сваля от програмната схема. Това е право на собствениците, аз нямам никакви претенции освен морални, обясни журналистката.

"Дневник" потърси информация от ръководството на Канал 3, но за момента няма официален коментар.

Последното излъчено издание на "Вън от рая" е от 19 септември. Записът му обаче е свален от архива на телевизията, което според журналистката е знак, че нещо в съдържанието му е било неудобно или притеснително.

Случилото се е логичен завършек, след като освободиха програмния директор Сашо Диков, заключи Маринкова.

Доскорошният шеф на Канал 3 Сашо Диков напусна телевизията с обяснението, че новите собственици са нарушили обещанието си той да получи пълна независимост в работата си. Диков беше на този пост в продължение на 13 години.

От средата на юни Канал 3 е собственост на "Медийна инвестиционна организация", която го купи за 1 млн. лв. от "Елит Медиа България".

Новият собственик е е акционерно дружество, в което 49 999 акции са записани на името на Мария Опренова, а една акция притежава Кеворк Марашлян. Мария Опренова е била директор на отдел "Маркетинг комуникации" в Мтел до средата на миналата година, а от 2010 до 2012 г. е оглавявала Българската асоциация на рекламодателите (БАР).

Оригинална публикация

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 02.10.2013

Дискусия за пазара показа, че доверието в журналистиката е почти напълно загубено

Публични дискусии за състоянието на българските медии се водят от много години. Тъжната констатация е, че те почти не дават резултат. Българските медии сякаш не осъзнават, че се саморазрушават, като подкопават доверието на зрителите и читателите си. Поредната такава среща бе проведена във вторник в София, организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа – България" под заглавие "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?". Както отбеляза в началото на изказването си един от гостите – посланикът на Германия в България Матиас Хьопфнер: "Ако медиите не работят добре, една държава би изгубила своя демократичен характер, дори и да запази демокрацията като фасада." (Акцентите от речта на Хьопфнер – на стр. 9.)
Германският опит
Един от сериозните проблеми, които открои Хьопфнер и които неведнъж са обсъждани публично, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост. Той посочи, че няколко медийни магнати в България имат възможността да влияят на общественото мнение и "от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът".
Посланикът даде пример с Германия, където практиката на подставените лица в медиите се санкционира с глоба от 50 хил. евро, а в страната има специална Комисия за разследване на концентрацията в медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи такава да бъде създадена и в България, като Германия е готова да сподели опита си и да изпрати експерти у нас. Там веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, видът и размерът на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза посланикът.
Друг основен механизъм за справяне е саморегулацията, но тя също не работи добре предвид честите нарушения на етичния кодекс. Посланик Хьопфнер напомни за практиката на платените публикации и за оплакването на по-малките партии, чиито членове са притискани да си плащат за всяко интервю, коментира и критиките, прозвучали от трибуната на парламента към работата на обществените медии БНТ и БНР и медийния регулатор СЕМ. Накрая той припомни, че всяка страна -членка на ЕС, е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство.
Нужни са и законови промени
Председателят на СЕМ Георги Лозанов също беше доста критичен. По думите му българските политици си мислят, че със спечелените избори получават и право да се разпореждат и с медиите. Не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа, допълни Лозанов. По думите му трябва да чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността. "Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии", допълни Лозанов. И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите – сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, завърши изказването си той, но не даде примери с имена на конкретни собственици.
Казусът "Дойче веле"
Високата температура на дискусията от конференцията за състоянието на българския медиен пазар спадна на започналата час по-късно в същата зала пресконференция, дадена от "Дойче веле". От медията обясниха, че ще търсят компромисен вариант за стила на коментарите си за България, след като са установили, че имат принципни различия с начина на писане в България спрямо този в Германия. От началото на казуса с отстраняването на журналистите Иван Бедров и Еми Барух като коментатори в "Дойче веле", защото техни текстове не отговаряли на стандартите на германското държавно радио, в сайта на българската секция не се публикуват коментарни и аналитични текстове. Верица Спасовска , ръководител на програмите за Средна и Югоизточна Европа, потвърди, че е взела интервю от мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. "С това интервю мисля, че се изчистват въпроси за банката", лаконично каза тя.
Повече за конференцията можете да прочетете в capital.bg

Стр. 8 

Тема: Свободата на медиите
Гост: Иван Бедров, журналист

Водещ:Иван Бедров ще влезе в студиото. Колега журналист, който има какво да коментира свързано и с Дойче веле и не само. Вчера посланикът на Германия у нас постави изключително остро, струва ми се, въпроси за ситуацията с българските медии. Един призив дори имаше, да се отговори на въпроса кой държи българските медии. Дали подставени лица и офшорни субекти не го правят, даде пример с Германия, че там това е забранено и недопустимо, а медиите в България симулират свобода, търпят натиск, има сериозна автоцензура, казва той.
Водеща:И поканихме Иван Бедров, защото е присъствал на тази дискусия.
Водещ:Добро утро.
Водеща:Отблизо със сериозно участие, след малко ще разясним точно какви въпроси си поставил и ти, а от вчера има и новина около Иван Бедров и неговия колега от Дойче веле, всъщност бивши колеги Еми Барух, че сте поканени отново да работите за Дойче веле, така ли е?
Иван Бедров: Ами да, за да приключи тази тема, да, имаме разговори. Те се извиниха и публично вчера за целия този конфуз, имаме разговори.
Водеща:Но всъщност конфуз ли нарекоха ситуацията, в която получават писмо от Цветан Василев, след което вие сте отстранени.
Иван Бедров: Аз не успях да присъствам на тази пресконференция. Обяснението, което аз получих е, че има някакво огромно объркване и получихме извинение.
Водещ:При тях? Катарзис са преживели може би. Само да кажем за зрителите, че имаше заради публикации коментарни на Иван и на Еми Барух, официално писмо от Коорпоративна търговска банка, в което те са се оплакали за начина, по който присъстват в техните публикации. Стана скандал, бяха временно отстранени, сега разбираме, че сте поканени отново да работите, те са си проверили фактите дали сте били прави или не.
Водеща:Как двете теми от темата с Дойче веле и вчерашната тема, която разисквахте с немския посланик и не само са свързани?
Иван Бедров: Ами и двете събития бяха в една зала. Аз присъствах само на първото.
Водеща:Само физически ли бяха ситуирани в една зала?
Иван Бедров: Ами не, наистина тази тема не, сега като Лютви Местан с кой предложи Пеевски ще ме натискате, някакси. Да, приключи темата, получихме извинение, казаха още веднъж, и разговори.
Водещ:Тя показателна ли е за всичко останало, за което ни алармира Матиас Хьопфнер, немският посланик?
Иван Бедров: Ами посланикът на Германия всъщност каза всичко това, което ние знаем. Човекът си е направил труда да го събере, просто да го синтезира, и го каза хубаво и впечатлително. Доколкото знам днес тази реч ще бъде разпространена като текст, така че ще бъде доста интересно, който иска да я публикува да я прочете. Това че има неясна собственост, това че има оркестрирани сценарии, както каза той и макар и формално някои медии да нямат нищо общо помежду си ние виждаме как едни и същи измислици се появяват абсолютно дума по дума еднакви на много места. Това ние си го знаем и затова всъщност аз си позволих да задам провокативния въпрос „добре ние какво обсъждаме без човекът, чието име е изписано пред парламента на един голям балон”. И всъщност всички говорят, че той има някакво влияние в медиите, нали аз не знам, за първи и последен път съм го виждал когато носеше чантата на царя 2001 година в нощта на изборите.
Водеща:Той беше част от движението.
Иван Бедров: Да, ама, да носеше чантата му след него. Ама той ли е не е ли той, нали всъщност голяма част от колегите казват, че работят за него, други казват, че не работят, ами да назоваваме нещата с истинските им имена, нали това е.
Водеща:Кой, какво трябва да направи, за да стане ясно медиите чия собственост са, дали някои медии са собственост на хора, зад които стоят неясни интереси и финанси.
Водещ:Или много ясни, необявени.
Иван Бедров: Кой, какво да го разделим на кой. Първо ние, журналистите, всъщност наша е отговорността. Ако повечето от нас се съгласяват да нарушават правилата на професията всекидневно тогава всичко това, което го имаме ще продължи сигурно много дълго.
Водеща: И какво да участват в манипулациите и пропагандата, за която говори немския посланик.
Иван Бедров: Да, и ако, не, не за която говори немският посланик, която виждаме всеки ден ние. Той само ни припомни. Тогава от 34 място се преместихме на 87 в класацията на Репортери без граници, догодина може, не догодина…
Водеща:По свобода на словото така нареченото.
Иван Бедров: Да, свобода на медиите, може да сме на 187, нали няма никакъв проблем, това е посоката, т.е. всеки от нас, затова много е важно да си припомним какво си обещахме преди десетина години, когато нали помните колко тържествено беше подписан етичният кодекс на българските медии в един хотел, светкавици, букети, главни редактори, издатели и т.н., беше много тържествено. И почти 10 години по-късно, не помня точно датата, всъщност нека да го…, ние не спазваме, ние имам предвид масата колеги.
Водещ:Дълбоко лицемерие ли е това, всички сме насяно за какво става въпрос.
Водеща:Или страх?
Иван Бедров: Въпрос на личен избор, според мен. Нека само да припомня, и обещахме да пазим личното достойнство, примерно, не помня дали е така формулирано, преди няколко седмици едно 14-годишно момиче, мисля, че от Плевен беше, което беше наръгано с нож в главата. Тази снимка се появи на, не мога да ги изброя на колко първи страници. И когато вчера припомних този случай всъщност издатели, главни редактори на тези вестници, казаха, „да, да, много лошо, че не се случи етичният кодекс”. Нали всеки носи лична отговорност, то не е нещо във въздуха.
Водещ:Друг въпрос, трябва ли да се направи някакво разследване или някой да прояви любопитство от страна на Народното събрание например, каква е собствеността, има ли скрита собственост, има ли офшорки, има ли подставени лица, нещо което и посланикът каза, в Германия веднъж на всеки 6 месеца се публикува собствеността, вида и размера на участието на всеки съдружник, промените. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, казва той.
Иван Бедров: Това не е проблем според мен само на медиите, това е проблем изцяло на бизнес средата в България. Всъщност ние в някой друг сектор вероятно имаме същата картина, нали и там има подставени лица, и там има някакви офшорки, които минават през още три офшорки и не знаем какво, а всъщност ние знаем кой кой е до голяма степен, но черно на бяло не е ясно и всъщност става дума за нормална бизнес среда, прозрачна, в която е ясно къде отиват парите, ясно е кои са субектите и има работещи институции, защото има комисия за защита на конкуренцията в България.
Водеща:Ще бъде ли чут немският посланик, пак се връщам към новината от вчера, защото критиката му и анализът му е безпрецедентен, и когато говорим за българските медии нашите зрители трябва да знаят, че този разговор засяга тях, не нас журналистите, засяга и тях със страшна сила.
Иван Бедров: Да, всички нас като граждани, защото всъщност правото да получаваш свободна и обективна донякъде информация е основно право в демокрацията и всъщност гражданите са лишени от това право до голяма степен.
Водеща:Ще бъде ли чут посланикът например от парламента, както казва Виктор, защото си спомням, че при предишна негова проява, малко след предложението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС той и неговият колега- френският посланик, който си тръгна без орден, както добре знаем, санкциониран от външно ни министерство, говори за подобни неща в по-синтезиран и кратък вариант. Тогава защо хората протестират, ние подкрепяме протестиращите, казаха двамата посланици, след това обаче бяха заклеймени като че ли от управляващите с думите „ Не на (..) във вътрешните работи”.
Иван Бедров: Понеже ти попита в началото парламентът ще чуе ли. Кой парламент, този парламент?
Водеща:Този.
Иван Бедров: Е какво очакваме от него, този парламент зависи от една група хора, които не се знае на чии разноски ходят в Брюксел, след това заплашват медиите, ако се позаинтересуват какво е станало в онзи ресторант. По същия начин, по който заплашваха, когато се позаинтересувахме какво е станало в самолета на Луфт Ханза преди няколко години. Преди това председателят на този парламент изпрати едно писмо, в което размаха пръст и каза „абе вие, нали, по-добре не така”. Какво да очакваме от този парламент?
Водеща:Ето го и плавният преход към следваща тема. Благодаря ти Иване. Големият въпрос Иван току що го повдигна. На чии разноски и колко е струвало посещението на 22 народни представители, предполага се, защото не се дава информация, от парламентарната група на Атака в Брюксел.  

Faktor.bg I Стойко СТОЯНОВ I 17.09.2013

Ако социалистите искат чисти и неопетнени да управляват държавата трябва да отворят черната кутия на семейство Станишеви

Осъдителната присъда от 2,5 г. затвор, която преди дни получи бизнес-партньорът на семейство Станишеви – австрийският лобист Петър Хохегер разтърси и българската държава.

Експертката по политически пиар Моника Станишева, която в нормална държава трябваше отдавна да изтърпява присъди за участие в тежки корупционни схеми, лъжесвидетелстване и прикриване на престъпления и пране на пари, се обяви отново за света вода ненапита и жертва на политически интриги и злонамерени клеветници.

От ефира на bТВ най-влиятелна жена в България заяви, че отново замесват името й неоснователно, а парламентарната комисия, която трябваше да разследва бизнес връзките й с Петър Хохегер в предишния парламент само е изхарчила десетки хиляди лева и не е установила нищо незаконно. Г-жа Станишева акцентира, че срещу нея няма никакво обвинение и припомни, че е изпратила през месец март писмо до главния прокурор Цацаров с искане да й бъде изчистено името, и да се провери дейността й ,но няма резултат.

Вчера от партия ГЕРБ отново се активизираха и отправиха питане до главния прокурор, защо не се предприема нищо по случая „Хохегер”.

Казусът с Моника Станишева е типичен – като в приказката за лъжливото овчарче, но съчетан с наглост и арогантност. Точно заради тази демонстративност и безнаказаност на хората с власт българите вече почти 100 дни протестират по площадите.

Обявената за майсторка на политическия пиар даже в стила на „Наглите” се опитва да се представи за политическа жертва. Важната дама е толкова оплетена в задкулисия и измами, че дори и за непредубедения става ясно, че лъжата е основният код в стратегиите й за правене на пиар.

Независимо от поредните обяснения на Сьтанишева, ето

6 опашати лъжи,

документирани от нейни изявления пред медиите и дадените показания пред парламентарната комисия. Те превръщат важната особа от отличничка в обикновена лъжкиня:

1.

В първата медийна публикация за скандала на 2 март 2012 г. Моника категорично отрича пред в. „Капитал” да има нещо общо с австрийския лобист Хохегер и да е работил с него.

Само седмица по-късно признава грешката си, а на 30 май 2012 г. по време на изслушване в специалната парламентарна комисия е категорична: „Аз направих грешка. Не трябваше да казвам, че не съм работила за г-н Хохегер, защото знам, че съм работила за г-н Хохегер. Но много добре познавам средата в България. И много добре знам цялото това нещо по какъв начин ще се инсинуира, ще се правят внушения. Аз се извиних на колегите от вестник „Капитал” и повече няма какво да допълня по този въпрос.

Ако има някаква слабост на моето поведение в целия този период от 2006 г. до 2008 г. и ако щете и до 2012 г. във връзка с тези неща, това е, че просто не казах на вестник „Капитал”: „Работила съм, но не желая да коментирам.” Това не беше коректно от моя страна.”

2.

На пресконференция на 14 март Станишева сама обявява, че всички материали и документи по работата й с австрийския лобист ще предаде доброволно на парламентарната комисия, когато се създаде.

На 30 май депутат Снежана Дукова пита Моника:

„По някои въпроси Вие сте блестящо подготвена, с изключително точни отговори, готова дори да цитирате и да показвате документи, а на други, които са от тази страна на масата, много неща не си спомняте и не ги казвате.

Второто ми притеснение е това, че пресконференцията, която Вие дадохте далеч преди това и на самата пресконференция, че веднага след нея Вие ще предадете документите на комисията, която ще се сформира. И тъй като преди пресконференцията вие скрихте някои неща, на самата пресконференция заявихте това, но не го направихте, докато ние не ви повикахме тук. Имаше ли някакви притеснения от тази гледна точка?"

Моника обаче не дава отговор, защо с няколко месеца по-късно предоставя документи и след като е била специално призована.

3.

На 16 март пред в. „Капитал” австрийският лобист заявява: „Тогава Моника Йосифова ни се обади и каза, че правителството на всяка цена се нуждае от подкрепа и ни пита дали сме готови да работим за него.”

При изслушването в парламента на 30 май Моника обяснява пред комисията:

„Става дума за договора за панаира (Пловдивския, б.р.). Договорът е сключен август 2006 г. Не мога да кажа точната дата. Тя трябва да е в отговора. Да, г-н Хохегер се обърна към мен. Не мога да се сетя точно обстоятелствата – кой, кога и как ми се обади по телефона, но той ми каза. По принцип аз вече бях чувала за него, тъй като неговата агенция нашумя доста покрай един друг случай във връзка с един провален, несъстоял се договор на Министерството на външните работи”. Депутат Снежана Дукова иска да уточни от къде идват разминаванията в отговорите на Хохегер и Моника, но милионерката започва да увърта отминавайки въпроса, че не си спомня.

4.

Една от лъжите на пиарката е разобличана от самия председател на специалната комисия Димитър Главчев:

„Може ли и аз да задам един въпрос в тази връзка. По този договор (за рекламиране на Пловдивския панаир, б.р.) Вие плащали ли сте на някой някакви средства?"

Моника Йосифова: „Не! На никой нищо, единствено за преводачески услуги”.

Димитър Главчев: „Горе-долу спомняте ли си колко? „

Моника Йосифова: „Нямам идея. Но не беше малко, просто защото превеждахме огромен обем информация”.

Димитър Главчев: „Единствено сте платили за преводачески услуги по този договор?”

Моника Йосифова: „Да. За преводачески услуги и може би за някакви производствени разходи по отношение на отпечатване на брошури, или пък по отношение на изработване на пресклипове във връзка с материалите, които трябваше да се предоставят на чуждите медии. Преводаческите услуги са сериозен разход, но другите неща не бяха кой знае какви”.

Подобен въпрос, но за втория договор задава и депутатът Пламен Нунев:

„При самата подготовка на сключването на договора на “Актив Груп” и Хохегер ползвали ли сте услуги на консултантска юридическа компания или на адвокатска кантора за подготовката на самия договор и ако сте ползвали, извършвали ли сте такива плащания”?

Моника Йосифова: „По принцип договорите ни бяха предложени като рамка от Хохегер. Замислям се, защото аз не работя с юридическа кантора, по принцип. Нямам обслужваща юридическа кантора. Но имам юрист, с който работя от много години. С нея имам месечен договор за определена сума”.

Пламен Нунев: „Имате договор за правно обслужване с юридическа кантора или със служител?”

Моника Йосифова: „Аз си имам вътрешен служител. Имам служител в агенцията. Имам юрист на работа в агенцията, който е на заплата при мен и всички договори ги гледа”.

Отговорите на Моника на въпросите на депутатите Главчев и Дуков са откровени лъжи. Тя прикрива, че е ползвала в действителност юридически кантори, за да и подготвят договорите с австриеца. В действителност обаче парламентарната комисия установява документи, от които ясно се вижда, че рекламната лъвица е имала договор с адвокатска кантора „Спасов-Братоев”. Наема я, за да и изготви втория договор с Хохегер, като подизпълнител. За услугата Моника е платила космическия хонорар от 50 хил. евро , за документ от три странички.

Други 20 хил. евро пък е превела на адвокат Марчева да и изготви договор с Хохегер за рекламата на Пловдивския панаир. Моника не иска да говори и да си спомня за тези договори, защото се предполага, че зад привидната юридическа услуга е ставало издължаването на комисионни към свързани лица, по корупционната афера „Хохегер”.

5.

Депутатът Снежана Дукова бърка директно в сърцето на далаверата:

„Имате ли съвместни договори и проекти с Росен Карадимов (през този период съветник на Станишев в МС, б.р.) или с фирми, близки до Росен Карадимов или с бившата му съпруга.”

Моника Йосифова: „Много Ви благодаря за въпроса. Нямам нито един договор с Росен Карадимов, нито познавам жена му. Не знам. Даже мисля, че той не е женен. Не знам какво му е семейното положение. Познавам изключително добре г-н Карадимов и съм с изключително добри впечатления от неговия професионализъм и го познавам като човек, който тогава работеше за правителството. Но нямам никакви служебни, бизнес отношения с него и никога не съм имала.”

Още по-уточняващ въпрос задава депутатът Румен Иванов:

„Аз също искам да попитам какви са вашите договорни отношения с „КМ – Консултинг” ЕООД?”

Моника Йосифова: "Коя е тази фирма, извинете.

За първи път чувам за нея

Може ли да ми поясните?”

Румен Иванов: „С управител Нина Ненова. Въпреки че Вие отговорихте, че нямате нищо общо с нея юридически”.

Моника Йосифова: „Нито знам коя е тази фирма, нито познавам този управител”.

Това е поредната безсрамна лъжа на жената на лидера на ПЕС Сергей Станишев, изречена в българския парламент. В действителност Росен Карадимов като съветник на премиера е консултант с решаващ глас при избора на Хохегер за изпълнител. От разкрити наскоро СРС-та пък стана ясно, че като си е искал подкуп, е произнасял тайния код: „Ха-ха-ха!” Финансово обаче Моника общува с Нина Ненова – това е дамата, с която Карадимов живее от години на семейни начала и имат свои деца. Нинова е управител на “Кей Ем Консултинг”, а дружеството се занимава с консултантски и посреднически услуги. Именно по негови сметки Моника превежда стабилни суми за фиктивни дейности. По същата схема милионерката пренасочва преводи и към кантората „Спасов – Братоев”. Те са другият реален посредник между нея и Росен Каридомов. Самият съветник на премиера не крие, че е приятел с адвокат Спасов, а по някаква странна случайност се оказва, че Карадимов държи петия етаж на бизнес сграда на столичната ул. „Славянска”, която е собственост на адвокатската кантора. Според участници в парламентарната комисия, това са част от схемите, чрез които Моника вероятно е отчитала комисионните на Карадимов.

6.

Димитър Главчев: „Аз ще ви задам един въпрос за Сергей Станишев. Ако усетите обаче, че има политически натиск, не ми отговаряйте. През 2008 г. той знаеше ли, че вие сте подизпълнител на Хохегер – на австрийската фирма?”

Моника: „Знаеше”. И веднага след това прави декларативно уточнение: „Да, ясно е гражданското ми състояние. Тогава съм била омъжена за Венцислав Йосифов и със Сергей Станишев съм имала изцяло служебни отношения.”

Поредната лъжа на пиарка, която иска да внуши, че докато е бил премиер Станишев е имал с нея само служебни и делови отношения, тоест, бил е чист и непокварен от лакомията й да смуче пари чрез фиктивни и надути договори. Още през 2007 г. сайтът „Фрогнюз”, пръв пусна новината, че жената на банкера Йосифов е завъртяла главата на премиера Станишев. Но никой не поде темата, защото всички бяха вцепенени от страх да не стъпят накриво. Малко по-късно енергийният експерт Стефан Гамизов започва открито да говори, че реално Моника и Карадимов управляват Министерски съвет, а Станишев е абдикирал от конституционните си задължения. Само единици медии тиражират тази информация, а където се появят опасните твърдения, пиарката притиска главните редактори и ги мотивира с финансови обещания за реклами.

Специалистката Моника се оказа като

шесторъкия Шива

Освен пари във всяка една от ръцете си тя държи и по една лъжа. Но ако се анализират думите й, изречени по повод скандала “Хохегер”, ще лъснат още много неистини.

Големият гаф от този скандал всъщност е на ГЕРБ. Трябваше още през ноември миналата година да изпратят в прокуратурата материалите от парламентарната комисия „Хохегер”. Седем месеца тя загуби пари и време, за да разследва изтичането на 1,5 млн. евро от джоба на данъкоплатците за измислени пиарски услуги, за лъскане имиджа на България. Оказа се, че противно на подписаните договори, част от тлъстите суми са се връщали по-късно в България, уж по сметките на подизпълнители.

Манипулативно и невярно е и изказването на Моника, че парламентарната комисия само е харчила пари и нищо не е установила. Бившият депутат от ГЕРБ Петър Петров бе сред най-запознатите парламентаристи с аферата. Ето какво казва той пред Faktor.bg: „В работата си комисията установи редица факти. Те са разпръснати из многобройните документи и отговори на изслушваните лица. Това може да създаде на пръв поглед заблудата, че такива отсъстват, или ако ги има – са несвързани. Когато обаче бъдат подредени, се разкрива следната ясна картина: На най-високо ниво в МС е функционирала схема за облагодетелстване от властта, в сравнение с която
"Батко и Братко" е детска игра. Най-близкото обкръжение на тогавашния премиер се е възползвало от близостта си с него, за да извлича лична изгода от това. Стана ясно, че голяма част от останалите в България пари по двата договора с Хохегер са отишли именно в тях. Стана ясно още, че по най-безобразен начин МС е нарушавал законите на страната, за да се осигури канал и свободен достъп до средства от бюджета. Тук визирам схемата, по която дивидентът на Пловдивският панаир е "усвоен", а в договора с МС е вкаран подизпълнител. След като това е ставало факт, е започвала втората фаза с разпределянето на средствата. Нещо повече, в документите има достатъчно доказателства, че източването на пари от двата договора с Хохегер не е изолиран случай. Изплуваха факти, че парични потоци от бюджета към двамата най-близки на Станишев са текли и по други договори. Само документите на комисията са достатъчни да се оформи основателното подозрение, че основната цел на тези хора в МС е била осребряването на възможностите, които това място им дава”.

Екс депутатът дава своята версия и дали тогавашният премиер Сергей Станишев е знаел какво правят съветникът му Росен Карадимов и любовницата му?

„Много добре е знаел, категоричен е Петров Знаел е, че Моника става подизпълнител по втория договор, което е нарушение на условията, при които е спечелена обществената поръчка, но не е реагирал. Знаел е, че провеждането на обществените поръчки ще бъде формално, защото Хохегер е бил определен за бенефициент предварително. А за договора с Пловдивския панаир не само, че е знаел, ами самият той налага погазването на закона, при това с думи, които звучат цинично. Погледнете стенограмата на МС от съответното заседание и ще останете смаяни от казаното. По смисъл то е: "Ние трябва да гепим тези пари, но да знаете, че не е хубаво да се прави така!". Както се казва: Без коментар.

Всъщност, ако трябва да сме точни, няма никакво значение дали е знаел или не. Защото, ако е знаел – лошо: бил е съучастник. Ако не е знаел – пак лошо: имали сме за премиер глупак, когото най-близките му са водели за носа (тема за размисъл на съвета по национална сигурност). В шахмата такава ситуация се нарича цуг-цванг – липса на полезен ход. Това е проблемът на Станишев. Ето защо всячески се стреми да затвори тази страница, държи се сякаш нищо такова не се е случвало, дори медиите са принуждавани да не споменават темата и по Оруелски да трият и променят отразяването на събития”. В този дух особено ярко се откроява един национален часови всекидневник, който има претенцията да отразява новините такива, каквито са”, разкрива политикът.

Бившият депутат Петър Петров е категоричен, че има достатъчно доказателства, които да уличат Моника Станишева в престъпление, но това може да стане, ако прокуратурата пожелае. „Достатъчни са им: твърденията на Моника Йосифова пред комисията; онази толкова страшна справка от НАП; банковото извлечение, представено от адвокат Марчева и записите в търговския регистър за фирма КЕЙ ЕМ КОНСУЛТИНГ. Само от тях ще установят, че в разглеждания период от Йосифова към Карадимов са текли пълноводни парични потоци (с бюджетен произход) при това не само от договорите на Хохегер с държавата. Йосифова прехвърля общо близо половин милион към фирмата на Карадимов КЕЙ ЕМ КОНСУЛТИНГ, около 200 000 лв. към адвокатската му кантора и над 100 000 към него през трети лица.

Покрай парите, прехвърлени на Карадимов от договора на Хохегер с Пловдивския панаир ще видят, че Йосифова трансферира към същия и пари от договор с МФ (договорът е за 2,5 млн.) при това по няколко канала. Ще открият, че между двамата най-близки на Станишев има договор за запазване на земи край морето, по който Йосифова превежда на Карадимов стотици хиляди левове, но никога не купува запазената земя. Ще видят и друго, че в този целящ единствено да оправдае превеждането на големи суми договор, Карадимов "запазва" свои лични земи. Голяма част от сумите са преведени месец, след влизане в сила на договора на Моника с Хохегер за МС”, посочва още Петров.

Част от сканадала „Хохегер” се оказа и бившият син депутат и посланник Едвин Сугарев. Той публикува разследване за аферата и сигнализира главния прокурор за извършени престъпления

Пред Faktor.bg Сугарев обясни: ”Изпратих едно много дълго открито писмо до г-н Цацаров, от над 40 страници. Визирах няколко престъпления, извършени от тройната коалиция, за които е отговорен Станишев като премиер. До днес нямам отговор от прокуратурата, въпреки, че писмото е заведено по съответния ред. По-късно изпратих второ писмо, но и по него нямам отговор. Някак си

прокуратурата се спотайва

в такива моменти, но е много активна, когато трябва да обслужи интересите на БСП. От поведението им оставам не само с неприятно усещане, а по-лошо – Цацаров изглежда е зависим от един много виден пловдивски олигарх Георги Гергов. И всъщност Цацаров е допуснал държавата да изгуби делото за Пловдивския панаир. Разбира се това съмнение тепърва трябва да се разследва и доказва”.

Папката „Хохегер” е истинска черна кутия и ако я отворят добросъвестни магистрати от нея ще лъснат уродливи и зловонни корупционни схеми и обвързаности в най-високите нива на държавното управление по време на Тройната коалиция. И ако БСП искат чисти и неопетнени да управляват тази страна, успехът им задължително минава през истината за аферата “Хохегер”.

Оригинална публикация 

Mediapool.bg I Полина ПАУНОВА, Красен НИКОЛОВ I 22.09.2013

Твърденията на проправителствената медийна пропаганда, че антиправителствените граждански протести срещу задкулисния модел на управление са организирани, дирижирани и дори "платени" от Джордж Сорос и кръга "Капитал", са залегнали в писмото на Корпоративна търговска банка (КТБ) до Дойче веле, довело до отстраняване на двама от българските кореспонденти на сайта и до промяна в съдържанието му.

Писмото, с което Mediapool разполага, е подписано от Орлин Русев – председател на УС и изпълнителен директор на КТБ и Илиан Зафиров – член на УС и изпълнителен директор на КТБ. В него се твърди, че срещу банката се води "кампания" чрез публикациите на Еми Барух, Иван Бедров и други автори.

Освен това се посочва, че Цветан Василев няма медии, не е свързан с медийната група на Ирена Кръстева, а тя само е негов "корпоративен клиент". Журналистите Еми Барух и Иван Бедров пък използвали "международния имидж" на Дойче веле, за да "упражняват натиск" върху КТБ и да "уронват репутацията на една финансова институция с над 20-годишна история на иновативни и устойчиви практики и отговорно отношение към българското общество и бизнес".

Други "грехове“, приписани на Еми Барух и Иван Бедров в писмото на КТБ, са, че били свързани с Иво Прокопиев и кръга "Капитал", както и с "неправителствени организации, които се финансират от Джордж Сорос".

Редакцията на Дойче веле е предупредена да вземе "необходимите мерки да прекратите тази неуместна кампания". "Това е в наш взаимен интерес, защото по този начин ще се предотврати предаването на случая на съответните национални и европейски институции", се казва в текста.

Най-странното е, че цялата тази "аргументация“, която най-общо може да се обрисува като теория на световната конспирация, е накарала авторитетна медия като Дойче веле, да реагира по начина, по който КТБ желае.

Преди десетина дни стана известно, че Дойче веле прекратява отношенията с българските си коментатори Еми Барух и Иван Бедров, но в отговор на запитвания германската държавна медия отказваше да посочи причина за взетото решение. Както заяви тогава шефът на отдел "Комуникации" в Дойче веле д-р Йохане Хофман, от "българска страна е пристигнало писмо", но повече подробности не бяха съобщени.

Пак тогава на въпрос на Mediapool до КТБ дали банката е изпращала писмо до медията, председателят на Надзорния съвет Цветан Василев отговори писмено, че няма да става говорител на Дойче веле. На последвало питане да потвърди или отрече за подобна кореспонденция, Василев отговори, че ще направи изявление по темата, което и до днес не е е станало.

В събота Дойче веле съобщи официално, че в писмото е "отправена критиката, че публикациите на Българската редакция по адрес на председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев са били едностранчиви“. "Дойче веле подробно провери тези упреци и установи, че по същество те не са основателни… Независимо от това внимателната проверка на публикациите на Българската редакция установи, че горепосочените автори многократно са нарушили журналистическите стандарти на Дойче веле, например: стриктното разделяне на мнение от информация или пък подкрепянето на твърдения с доказуем фактически материал. В резултат от това ДВ реши да прекрати сътрудничеството с двамата кореспонденти", се посочваше в публикацията.

"Кампанията" и "натискът" спрямо КТБ

За да защитят тезата си за "кампания" и "натиск" от страна на двамата коментатори, от КТБ изпращат на Дойче веле приложение от 13 преведени на немски статии от началото на годината досега, в които се споменава за връзките между Цветан Василев и медийната група на Ирена Кръстева, в която официално депутатът от ДПС Делян Пеевски участие няма, но на практика ръководи и има кабинет там.

"За съжаление, когато една световно призната медия, която се обявява за свобода на словото и свободна журналистика, неусетно се превръща в средство за систематично и целенасочено охулване на отделни личности и институции с цел разчистване на сметки от личен и бизнес характер", пишат от КТБ до Дойче Веле по повод упоменатите в различни публикации връзки между КТБ и медийната империя на Ирена Кръстева.

Цитирани са пасажи от публикации, като от КТБ посочват, че в тях без всякакви доказателства и източници "се твърди, че Корпоративна търговска банка АД контролира медии; се употребява изразът "медийната фирма Василев, Кръстева, Пеевски и ко“ като олицетворение на една злонамерена медийна група, която обслужва частни фирмени интереси; се изразява презрително отношение към г-н Цветан Василев, като се твърди, че той упражнява негативно влияние върху цялостния политически живот на страната".

"Отхвърляме категорично тези и други подобни твърдения. За нас те са знак за арогантност, непрофесионализъм и намерение за дискредитиране на една оклеветена личност", пишат още от КТБ.

Факти?

За да придадат тежест на тезата си, че става дума да "тенденциозни публикации", от Корпоративна банка привеждат следните "факти".

Така например като "факт" се посочва това, че "клеветническата кампания срещу доброто име и репутация на кредитната институция и председателя на Надзорния съвет се дирижира от кръгове около медийната група "Капитал".

Германската държавна медия обаче отдавна е в партньорски отношения с изданията на "Икономедиа" и нерядко цитира нейни автори и публикации като меродавен източник на информации, разследвания и коментари, именно защото са базирани изключително на факти, при това проверими.

Друго твърдение, което КТБ привежда като "факт" е, че "медийната група "Капитал“ обхваща фирми и медии на г-н Иво Прокопиев – български бизнесмен със сериозни финансови затруднения и огромни дългове към банки, юридически и физически лица". Така описаното задлъжняло състояние на Иво Прокопиев не е факт, поне според официалните отчети на дружествата му. Но дори и да е "факт", не е ясно каква е причинно-следствената връзка между този "факт" и "клеветническата кампания" срещу КТБ. По тази логика следва, че всеки задлъжнял бизнесмен в България води "кампания" срещу КТБ.

Още по-"непоклатима" е логиката на следващия "факт", приведен в писмото: "Кръгът Капитал е свързан с мрежа от неправителствени организации, които се финансират от организации като Отворено общество на Джордж Сорос".

Защо организациите на Сорос по дефиниция са срещу КТБ, не се изяснява. Но пък като допълнително утежняващо "доказателство" срещу журналистите Еми Барух и Иван Бедров се посочва това, че са работили в издания или организации, свързани с "Капитал" и Джордж Сорос.

Цитати на Цветан Василев

За да звучат още по-убедително, от КТБ са избрали и да цитират интервюта на Цветан Василев пред вестник "Труд" и несъществуващия вече "Пари", в които той твърди, че не финансира "никакви медии".

Удобно пропуснати са други изявления и интервюта на г-н Василев, като това пред списание "Leaders magazine" в края на 2011 година, в което той уверено твърди, че "управлява медии".

"В момента сме изправени пред предизвикателства, инвестирайки в медийния сектор, включително негативното отражение на банковата криза, конкуренцията между традиционни и електронни медии…; социалната и политическа чувствителност на инвестициите, които стават по-гъвкави по време на криза. И накрая, успехът е резултат от съчетание на интелигентни решения.

(…) Всяко социално-икономическо несъгласие се отразява върху медиите. От една страна, аз вярвам, че това е позитивен механизъм, тъй като медиите са начинът за разрушаване на старите догми, които са доминирали от векове в конфликт, не в унисон със съвременното развитие. Ако тази хармония може да бъде постигната чрез някоя от медиите, които аз управлявам, положителните икономически резултати ще последват", твърди Василев във въпросното интервю.

Връзките на КТБ с медиите на Ирена Кръстева

За непредубедения наблюдател вероятно е крайно непонятно защо се води цялата тази полемика и не може ли просто да се надникне в съответните регистри и да се види коя медия чия собственост е. За това приканват и КТБ в писмото си до Дойче веле.

И тук е големият проблем, защото по-голямата част от българските медии са с непрозрачна собственост. В регистрите пише едно, но обикновено чрез комбинация от подставени лица, фирми, фондове, адвокатски кантори и пр., някои от които с офшорна регистрация, реалните собственици се губят.

Именно поради тази причина редица европейски посланици и представители на ЕК, както и посланиците на САЩ, са давали гласност на този тревожен феномен. Липсата на прозрачност в медийната собственост, съчетана със слаби и неефективни регулаторни органи, крие и наличието на концентрация на медийна собственост в едни и същи ръце.

Извън официалното признание от първо лице на Цветан Василев, че "управлява медии" и факта, че преди месец лидерът на БСП Сергей Станишев очерта като "олигархичен кръг" КТБ "и медиите, свързани с нея", има и още доказателства за обвързаността между изданията и банката.

Проучване на сайта "Биволъ" показва, че основната връзка на КТБ с медиите, управлявани от Ирена Кръстева, е чрез фирмата "Вивес" АД, която е съсобственик в новия мол "Странд" в Бургас. Търговският център е построен изцяло със заем от КТБ и ипотекиран там. Представител на тази фирма и член на борда на директорите е Венета Николова. Тя е също така в борда на "Странд Бургас" АД, дружеството управляващо мола.

Свързаността на "Вивес" и КТБ е трудно да се отрече, пише "Биволъ". Мажоритарният акционер във "Вивес" е Александър Цветков. До края на 2011 г. той е собственик и управител на "Кемира" ЕООД. В момента "Кемира" е собственост на "Хедж инвестмънт България", в която акционери са Бисер Лазов и КТБ, заедно с офшорката "И Еф Ви Интернешънал файнаншъл", представлявана от същата Венета Николова.

Миноритарният акционер на "Вивес" е Бисер Лазов, който е в борда на директорите на "Бромак финанс", собственост на "Бромак ЕООД". Последната фирма е еднолична собственост на банкера Цветан Василев и чрез нея той държи контролния пакет акции на КТБ. Самото дружество "Вивес" АД притежава 69218 акции в капитала на КТБ.

Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, купи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" в края на юли 2007 г. чрез "Нова българска медийна група". Малко по-късно акции в дружеството записват "Балканска медийна компания", собственост на Ирена Кръстева и "Вивес" ЕАД, всяка по 50%.

До края на 2007 г. "Вивес" ЕАД има едноличен собственик – Венета Николова. Тя влиза и в борда на "Нова българска медийна група холдинг" АД, където остава до 16 октомври 2008.

В края на декември 2008 г. акциите на "Вивес" АД в медийната група са вече собственост на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ – ИМЕ). Към този момент това дружество притежава 24% от капитала на КТБ, сочи регистърът Булстат, цитиран от "Биволь".

Към момента на покупката на вестниците собственици на ТЦ-ИМЕ са "Бромак" ЕООД на Цветан Василев с 49% от акциите и "Кен трейд" с 51%. "Кен трейд" обаче също е собственост на "Бромак".

През 2009 Mediapool публикува собствено проучване, което показва, че през 2006 г. БНБ издава разрешение на ТЦ-ИМЕ да придобие 29.06% от капитала на Корпоративна търговска банка, а заедно със свързаното с нея дружество "Бромак" ЕООД – 98.41% от капитала на банката. Така КТБ чрез свързаната с нея фирма ТЦ-ИМЕ е съдружник на Кръстева, когато тя купува печатните медии, контролирани тогава от Петьо Блъсков.

В периода 2007 – 2009 Цветан Василев и Ирена Кръстева не крият особено общите си интереси. Двамата, например, съвсем публично са в борда на "Обединени български вестници" АД, създадена за приватизацията на "ИПК Родина". Няколко дни преди изборите през юли 2009 г. Цветан Василев решава публично да я прекъсне. На 19 юни 2009 той излиза от борда на "Обединени български вестници" АД, а на негово място влиза ТЦ-ИМЕ.

Към момента на горепосочените събития акциите на "Бромак" ЕООД в ТЦ-ИМЕ вече са прехвърлени на офшорката "И Еф Ви интернешънал файнаншъл", представлявана от Венета Николова.

Междувременно Кръстева вече е станала едноличен собственик на "Нова българска медийна група" холдинг. На 13 март 2009 тя изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ и връзката към Василев е скъсана.

В заключение

Дойче веле остана единствената чуждестранна медиа с българска секция, след като Радио Свободна Европа, Би Би Си и Радио Франс Ентернасионал последователно закриха своите. В условията на все по-ограничена медийна свобода и монополен медиен пазар в България, за които свидетелстват и международните класации на авторитетни медийни организации, българската секция на Дойче веле си спечели авторитета на прозорец за независимата журналистика.

Без съмнение правилата на редакционната политика, следвани от Дойче веле, са безусловно важни и никой не оспорва правото на медията да има изисквания към своите автори. Но от съдържанието на писмото, изпратено от КТБ, и от реакцията на Дойче веле, остава впечатление за друг вид натиск, надхвърлящ чисто "уставните" редакционни "стандарти".

Оригинална публикация 

БНТ, Новини в 20.00 часа | 12.09.2013

Отчетът за дейността на СЕМ пред парламента стана повод за гореща дискусия в пленарната зала. Депутати от левицата подложиха председателя на СЕМ Георги Лозанов на кръстосан критичен огън. Депутатите определиха отчета като писан от бюрократични държавни чиновници, без анализ за състоянието на обществените медии и каквито и да било препоръки към тях и към законодателя. Георги Лозанов не се съгласи констатациите.
Репортер: Истинска студия, надхвърляща далеч отчитания миналогодишен период, беше подготвил депутатът от левицата Мартин Захариев. Той поиска от СЕМ в отчетите си да не констатира само факти, а да прави аналитични и сравнителни оценки за състоянието на медийната среда – от изразходването на средства в обществените медии, през нарушенията на законовата уредба, до състоянието на цифровизацията. Според Захариев, в отчета липсва становище за дейността на обществените БНТ и БНР, а СЕМ се е отказал от регулаторните си функции спрямо тях. И още:
Мартин Захариев: Генералните директори представят и защитават концепции при избора си и всичко след това се забравя за целия период от мандата им от 3 години. В последствие не става ясно дали концепциите изобщо, или в каква степен те се изпълняват. Вярно, че СЕМ не може да се меси в програмната политика на БНР и БНТ и никой не иска това от него. Но ние като народни представители не разбираме каква е неговата оценка за изпълнението на обществената мисия, която имат тези 2 медии.
Репортер: Захариев поиска и становище на СЕМ за финансирането на обществените медии, как се харчи субсидията им и какви са нуждите им за следващи периоди. Според него по време на конкурса за генерални директори на двете медии, нито 1 от кандидатите не е споменал за бюджетите на радиото и телевизията. Председател на СЕМ Георги Лозанов не се съгласи с констатациите, че съветът е подходил схематично към отчета си. Според него той трябва да е чисто фактологичен, защото аналитичната работа на съвета намира място в публичните анализи на медийната среда, а те са на разположение на депутатите.
Георги Лозанов: В изказването на г-н Захариев имаше неизречена негативна оценка за работата на обществените медии в България в последно време. Нека да кажа, че тя не съвпада с оценката на СЕМ. Нашата оценка е, че обществените медии, БНР и БНТ през последните няколко години в една общо взето медийна криза са острови на стабилност и плурализъм.
Репортер: За изразходването на публичните средства в обществените медии Лозанов посочи, че институцията, която следи това не е СЕМ, а Сметната палата. Отрече, че при конкурсите за генерални директори не е имало виждания за финансовото развитие на двете медии, защото те са били част от изискванията към кандидатите. Отпорът на Лозанов провокира и други изказвания от ляво.
Татяна Буруджиева: Вие сте длъжни като СЕМ да покажете каква е ефективността и затова ви се отчитат БНР и БНТ. Каква е ефективността на тези 110 милиона, които се вземат от джоба на българите, за да отидат в тези две медии? Какво са постигнали те? И вие ми казвате, че са постигнали много?
Георги Лозанов: Аз си давам сметка, че това е политическа сцена и тук се говори от политически позиции и така е нормално, но нека не забравяме, че свободата на словото един от синонимите, е ненамеса в медиите.
Репортер: И председателят на парламента се включи в спора.
Михаил Миков: Къде е нализа от годините от прилагането на закона, за да може НС евентуално от такъв тип дискусия да вземе повод за промени в закона? Вие да ги подскажете.
Репортер: ГЕРБ се включиха в дебатите за да отхвърлят критиките, че по тяхно време е забавена цифровизацията.
Ивайло Московски: Ако съществува някакъв дефект и забавяне в този процес по цифровизация, то той, неговото начало е поставено по време на управлението на тройната коалиция, защото именно тогава са направени процедурите, които в последствие и от ЕК се отчитат като в някаква степен нарушили конкурентния принцип на пазара.
Репортер: Макар и с различен знак всички спорещи стигнаха до извода, че е необходимо ново медийно законодателство. 

www.dariknews.bg | 12.09.2013

Трябва да има нов закон за медийните услуги въобще, смята председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. Въпросът за нов закон беше повдигнат от депутата от „Коалиция за България” Мартин Захариев по време на дебатите в парламента по отчетите за дейността на СЕМ за първото и второто шестмесечие на 2012 г.
И аз мисля, че трябва да има нов закон за медийните услуги въобще, Законът за радиото и телевизията е остарял, каза Лозанов. Той обаче посочи, че закон за медиите се прави само на базата на обществени и професионални консенсуси.
В същото време парламентът прие за сведение отчетите за дейността на Съвета за електронни медии за първото и за второто шестмесечие на 2012 г. По време на дебатите Мартин Захариев от „Коалиция за България” отправи критики към съдържанието на докладите.
В анализа трябваше да фигурира и темата за цифровизацията, посочи Захариев. По думите му в отчета бегло се споменавало колко лицензи са издадени по този повод, но липсвал разбор как върви качването на програмите на мултиплексите. От издадени 28 цифрови лиценза, все още не се знае откога тези 28 програми ще се излъчват, защото те първо трябва да се договорят с мултиплекс операторите, изтъкна Захариев, посочва БТА. По думите му процесът на цифровизация е забавен с два месеца, а рекламата му е най-скъпата правена някога.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов посочи, че в отчетите си се придържат към фактологично описание на дейността на регулатора. В отчетите не стигаме до оценки, защото това би било нескромно, ако те са хвалебствени, а анализите на СЕМ имат широка публичност и са част от работата на регулатора през цялата година, отбеляза той. Съветът не е пазарен регулатор, а е регулатор на медийното съдържание, затова изказаното от Мартин Захариев се разминава в някакъв смисъл с работата на СЕМ, посочи Лозанов.

Оригинална публикация