Огнян Донев: Влизането ни на вестникарския пазар е част от борбата срещу монополизиранете му

www.capital.bg I Алексей ЛАЗАРОВ I 8.04.2011

Изпълнителният директор на "Софарма" пред "Капитал"

Автор: Надежда Чипева, КапиталПрофил

Огнян Донев е председател на борда на директорите на "Софарма" АД. Участва в борда на директорите на "Унифарм" АД, "Софарма Трейдинг" АД, "Доверие Обединен Холдинг" АД и др. Председател е на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В края на миналата година той гарантира и финансира покупката на българското дружество на германския медиен концерн ВАЦ.

От сегашна гледна точка съжалявате ли, че влязохте в "Труд" и 24 "часа"?

Напротив, открих още мотиви да съм доволен от това, че участвам, защото се вижда, макар и още да не се разбира от повечето хора, че съм направил нещо добро за българската демокрация. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии.

Това, което се случва в момента [споровете около дяловото разпределение на собствеността в бившата ВАЦ], пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически. Знаете колко е деликатно положението в едно новопридобито предприятие, и то не само в медиите. Обикновено се преминава през един етап на несигурност за хората, които работят в него. Те не знаят сега новият собственик какви намерения има, някои изпитват носталгия по миналото. Точно в този момент поведението на г-н Грозев води до подтикване на хората към неразумни действия. На неговата съвест ще тежат хора, които ще си загубят работата – повярвали му, че той ще е фактор, ще управлява процеса и ще ги направи началници.

Как, откъм вас погледнато, се стигна до толкова сериозен конфликт, толкова скоро след сключването на сделката?

Външната изява на конфликта реално започна на 25 март, когато г-н Грозев подаде една молба да се блокират всякакви вписвания. Той, разбира се, изтъква, че всичко започва на 28-ми, когато ние започнахме да отбраняваме своята инвестиция. Това обаче нямаше да се случи, ако не беше неговото желание преди това да заграби цялата собственост, като предотврати вписването ми като нов акционер, при положение че аз съм приет от общото събрание. Няма дискусия по тази тема. Няма никакви спорове и че аз съм финансирал сделката. Никой не оспорва правата ми, а в същото време се прави опит да бъда възпрепятстван да реализирам правото си на собственост.

А защо от самото начало, когато се конструираше сделката, не уговорихте дяловото си участие?

Основната причина е, че аз съм пропуснал един шестмесечен етап, в който тримата чуждестранни партньори и г-н Павлов са преговаряли с ВАЦ. Скачайки на един движещ се влак, трябваше да приема нещата такива, каквито са, и тяхната договорка за учредяване на special vehicle, който да участва в сделката. За мен, което се доказва и от сегашното развитие на ситуацията, беше по-безопасно аз да не съм част от това дружество. Тоест да се явя като ясно разграничена финансираща сделката страна, идваща отвън. Която се намира обаче в договорни отношения с българското дружество, с уставен капитал от 100 лева.

Кой друг финансира сделката?

Към момента на сключване на договора, нашите партньори не бяха дали нито една стотинка. Впоследствие има две вноски от по два милиона евро. Това са действително внесени от някъде пари, които не са наши. Така погледнато, именно е и претенцията за дялото участие, което според мен, следва да бъде в рамките на тези пари.

Вие знаете ли произхода на тези пари?

Не. Но това би трябвало да представлява интерес. Най-общо мога да кажа, че те са собственост на австрийското дружество. Но тук се поражда въпроса кой, към днешна дата, е собственик на това дружество. Защото това, което видяхме всички в австрийския регистър е, че един от съдружниците в него – г-н Даниел Руц е напуснал и вече се тиражират становища, че то е един или два пъти препродадено, но не е осъществено вписване в регистъра. И докато няма вписване, ние не можем със сигурност да твърдим кой е собственикът. Всеки си има своя хипотеза. Моята е, че г-н Грозев не участва вече в тази фирма. Учудващо за мен е как той може да подписва документи и да представлява фирмата с едно изтекло пълномощно, дадено му от съдружника Даниел Руц, който вече е напуснал. Подновяването на пълномощията на г-н Грозев биха хвърлили доста светлина върху казуса.

Имате ли контакт с предишните собственици – с ВАЦ, и знаете ли те какво мислят за това развитие?

Не, и не е било необходимо, доколкото ние в голяма степен гарантирахме приемственост в управлението на икономическия субект. Съхранихме много от доставките, които са организирани преди нас. Не искахме да правим резки движения, които биха поставили под риск работата на медийната група. Единствено получихме писмо от ВАЦ (и на това г-н Грозев би трябвало да обърне внимание), че разгласяването на точната цена по сделката и условията й, противоречат на договора ни. В исковите си молби г-н Грозев реално оповестява тази цена. Ние ще уведомим ВАЦ за това, че от наша страна такова нарушение не е имало. Все пак аз трябва да държа и на реномето си на вицепрезидент на българо-немската търговско-икономическа камара.

Аз не искам априори да ми се вярва, но смятам, че фактите говорят сами за себе си. Но опитът да бъда омърсен е налице. Тази част аз на г-н Грозев никога няма да му простя. Той удря по моето реноме и за мен е учудващо, че българската общественост не си дава сметка. Оказва се, че всичко това, което съм градил, не натежава по никакъв начин, за да се изискат от този самозванец допълнителни факти, а му се дава услужливо трибуна от определени медии да клеветничи и да прави квалификации.

Мисля, че няма проблем да му се дава думата, защото той все пак е страна в един спор. Въпросът е да се дава възможност и на вас да кажете гледната си точка.

Тук мисля, че има една разделителна линия в българските медии. Те се разделиха на две части – такива (включително и нашите), които дават възможност и на двете страни да изложат своите тези. Другите медии са тези, до които не получаваме достъп дори и при желание. Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни.
С какво си обяснявате това, че те подкрепят само Христо Грозев?

До голяма степен, защото са собственост на едни и същи хора, които в случая се явяват определено и заинтересована страна. Аз бях сигурен, че с развитието на събитията ще стане ясно, че адвокатите, които се грижат за исковите молби на г-н Грозев, реално са адвокатите на г-н Пеевски.

Очевидна е неговата [на Делян Пеевски] мечта, ако щете, дори детска мечта, да постигне монопол в печатните издания в България. И в нашия отрасъл сме имали такива мечтатели и обикновено, макар и късно, обществото си дава сметка и има достатъчно съпротивителни сили да се противопостави на монопола.

Имате ли някакъв конкретен план за противопоставяне на монопола?

Смятам, че един елемент е нашето излизане на този пазар. Ние в никакъв случай не сме по-слаба икономически група от тази, която ни противостои. Може би затова те ни атакуваха изненадващо, за да ни елиминират от самото начало и да не допуснат очакваната конкуренция. Знаем, че за жалост другите медии в България не са толкова силни, което не ги прави в никакъв случай лоши, но просто не бяха в състояние да окажат и икономически отпор на тези тези попълзновения.

Как мислите, че ще се развие конфликтът ви с Христо Грозев оттук нататък?

Има една грешка, която много хора допускат – това дали фактите се вписват в търговския регистър, дали аз съм акционер или не има значение единствено за декларацията, която аз подавам пред трети лица за това дали съм заемодател или притежател на 40% от дяловете в дружеството. Това по никакъв начин не влияе на стопанската дейност на компанията. Нямам никакви съмнения, че г-н Павлов като управител ще защитава моя интерес. Можем съвсем спокойно да очакваме една съдебна сага, но това по никакъв начин не може да влияе на участието ми в дружеството.

От друга страна, виждаме един опит, когато "рейдърът" не може с изненада да завладее собствеността, минава към резервния си план да унижи тази фирма, да развали доброто й име. Виждаме организирани призиви да не се купуват тези издания, или пък някъде се писа, че "Труд" и "24 часа" са пред фалит… Искам да разсея надеждите на всички тези кандидат-търговци и да ги убедя, че вестникарската група просто няма как да фалира.

Какво стана досега

Скандалът между съдружниците в дружеството, което издава едни от най-големите български вестници, избухна в началото на миналата седмица, само три месеца след като ВАЦ продадоха бизнеса си в България. Купувач беше консорциум от регистрирана в Австрия компания (притежавана от Христо Грозев, Карл фон Хабсбург и Даниел Рутц) и българските бизнесмени Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди седмица австрийските инвеститори, представлявани от Христо Грозев, обвиниха Донев и Павлов, че опитват да им отнемат контрола върху пресгрупата ("Медийна група България холдинг"), след като без тяхно знание са сменили собствеността върху мажоритарния дял във фирмата.

Донев и Павлов от своя страна обясниха действията си, че партньорите им не са си внесли дължимите вноски в капитала в срок и са се опитали да компенсират липсата на финансиране, като прехвърлят акциите си на бизнесмени със спорна репутация и политически зависимости, от което опитват да защитят вестниците.

Този ход предизвика серия от взаимни обвинения между доскорошните партньори и заплахи със съд и прокуратура. Освен участниците в спора за собствеността на пресгрупата бяха намесени имената и на най-големия алкохолен производител "Винпром Пещера" (впоследствие те публично отрекоха да са ангажирани), депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, които стоят зад друга голяма издателска група на пазара, включваща вестниците "Монитор" и "Телеграф".

Към момента, по всичко личи, че спорът ще се решава от съда, а дружеството, което издава "Труд" и "24 часа" се контролира от Любомир Павлов и Огнян Донев.

Снимка: Надежда Чипева

Оригинална публикация 

Огнян Донев: Христо Грозев е дребен комисионер!

в. Show | Ива ОПРИКОВА | 06.04.2011 

- Г-н Донев, съжалявате ли. че се впуснахте във вестникарството? Инвестирате осемцифрена евросума в бизнес, който сам признавате. че е твърде непознат за вас?

- Моята идея беше и си остава да не допусна монопол на медийния пазар. Запознах се с Христо Грозев чрез Павлов. Млад човек с блясък в очите. Какво да го разследвам? За мен, когато си коректен в един бизнес и си поставиш условията, точен си в плащанията и всичко е в рамките на закона, няма как да има проблем. Любомир Павлов ми го представи във Виена заедно с останалите съдружници Карл Хабсбург и Даниел Рутц . Те още тогава признаха, че водят преговори с ВАЦ, но не могат да осигурят пълната сума. Още тогава пък аз предложих да получат дял с процент спрямо сумата, която осигурят. Договорката беше да получат до 30%. Аз тогава първоначално не знаех точния процент средства, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше още в началото, че от мен се очаква аз да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане.

- Г-н Рутц обаче мистериозно напуска редиците на съдружниците си заради личностни конфликти между него и Павлов и несъгласие с управлението и редакционната политика на медийния холдинг – това е версията на Грозев.

- Няма как той да има пререкания с Павлов, най-малкото защото единият говори немски, а другия – френски. Това е поредната хипотеза на Грозев – 8-а или 9-а по ред. Аз съм водил на немски преговорите и с Даниел Рутц, и с Карл Хабсбург. Заедно умувахме над параметрите на сделката, участията, правехме планове какво ще правим по-нататък. Още тогава си личеше, че и двамата чуждестранни съдружници като че ли са за параван. За разлика от Грозев, който водеше преговорите активно, те като че ли участваха за фон.
Даниел е инвестиционен банкер, и то сериозен. Имал е своите съмнения и затова се е оттеглил. Аз и сега поддържам връзка с Карл по телефона и ви уверявам, че той не знае много от тези неща, които се случват в момента у нас. Едно от условията на чуждестранните ни съдружници беше незабавна смяна на старите главна редактори на двата вестника, защото те са свързани с комунистическата система.
Затова и направихме конкурс.

- Вие лично имахте ли достъп и запознахте ли се с всички концепции на кандидатите за главни редактори?

- Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите. Аз не знам наистина защо Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли, не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание. Аз лично се запознах с повечето концепции, защото ми беше интересно какво се предлага. Все пак съм доктор по икономика и като най-некомпетентен при избора се въздържах да наложа мнение. Аз просто не държах моят глас да е съществен при избора, но дадох съгласието си за настоящите главни редактори.

- Каква е истината за журналиста Иван Михалев от в. "Капитал’

- Обещано му е място за главен редактор на "168 часа". Това не е единичен случай за Христо Грозев. Оказа се, че на много места е обещавал тези постове.

- Как гледате на идеята "Труд" и "24 часа" да се разделят? Грозев каза, че е влюбен в "Труд" и него ще си поиска? А Вие?

- Това е невъзможна идея. Много му се иска на Грозев да си купи за 4 млн. евро вестник "Труд", но това просто няма как да се случи. Да се разделят вестниците не е възможно. А относно влюбването: за разлика от Грозев, аз не се влюбвам във вестници. Не бих могъл да кажа кой от тях бих избрал, защото чувствам себе си за финансов инвеститор, който е дал парите си в една дългосрочна инвестиция, която по никакъв начин няма да се поделя.

- А да се намери чуждестранен инвеститор за препродажба, ако не можете да постигнете съгласие?

- Тази идея също никога не е била на дневен ред и никога не е обсъждана. След като Грозев не се е включил в сделката с определените средства и в срок, аз наистина не разбирам как по медиите развива някакви идеи за бъдещето на медийния холдинг. За разлика от него, аз имам една теза и не я променям във времето, а именно, че Грозев няма нито силата, нито връзките в България да организира отказа на вписване на нещо, което е очевидно за всички. Няма как – дори и да се стигне до съд – аз да загубя своята собственост. Защото в крайна сметка има и други съдилища – например във Виена, които справедливо ще решат този спор. Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма u да позволя спонсорите на Грозев да диктуват правосъдието в България.

- Ако все пак останат старите проценти и се окажете миноритарен собственик, какво ще предприемете ?

- Първо, това не може да се случи. Каквато и да е съдебната система
в България, все пак имаме договори, банкови преводи, куп документи, които няма как да не се вземат под внимание. Аз лично съм гарантирал своите вземания и нямам никакви притеснения, че няма да ги получа или че този казус няма да се разреши в полза на справедливостта. Да му мисли Грозев, на който му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!

- Награда за какво?

- За да разбие медийния холдинг или да направи така той да не се развива оптимално.

- Кой има полза от това?

- Аз няма да ви дам конкретен отговор на този въпрос, но мисля , че вие бихте си отговорили сам. Не искам да си създавам врагове на базата на някакви хипотези.

- Ипотекирани ли са "Труд" и "24 часа" и кои са гарантите по сделката?

- И тук хипотезите на Грозев са многобройни. Четох за 40 млн. евро заем, за 25 млн.! Няма заложени активи нито към българска, нито към чуждестранна банка към този момент. Искам категорично пак да заявя: няма заложени активи на купената компания и е нелепо да се тиражира тази тема.
Да, имаме намерение да теглим оборотен заем, но той няма да бъде на такава стойност. Да, действително ние работим с цитираната банка (Булбанк – б.р.). Със сигурност тя ще финансира оборотните кредитни средства.
Кредитът, за който говори Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга.
Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, защото имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема.

- Как се приема "медийната Фукушима" на собствениците сред журналистите?

- Едва ли точно с мен ще споделят мислите си и какво точно чувстват в момента. Много от тях са общували през тези месеци с Грозев, имат своите впечатления. Знаем, че на някои от тях са предлагани постове.
Аз мисля, че журналистите са с особено развито чувство за справедливост и сами могат да решат кой е крив и кой прав в спора. Намираме се в един преходен период, в който е нормално да има и спорове между собствениците, когато се сменя собствеността. Знам със сигурност, че този спор им влияе. Нормално е при този казус да се колебаят на коя страна да застанат, а аз ви уверявам, че съм свикнал да казвам истината пред наемните си работници.
Повечето от тях разбраха моите идеи и нямам съмнения, че ще ме подкрепят. А с тези, които прекрачиха рамките, застанаха на нож срещу фирмата, срещу името, което им е давало хляб толкова години, ще се разделим!

- Имате предвид Валерия Велева?

- Когато човек е нелоялен към фирмата, за която работи, няма как ние, собствениците, да постъпим по друг начин и да се направим, че не сме чули. Няма да е добър пример за останалите журналисти.

Стр. 19

Христо Грозев: Ако спечеля, ще върна Тошо Тошев в “Труд”!

в. Show | Ива ОПРИКОВА и Мария ДРУМЕВА | 06.04.2011

- Г-н Грозев. версията за разделянето на "Труд" и 24 маса" беше пусната като първоаприлска шега, но вече се лансира като сериозна идея. Възможно ли е това? Как биха се разделили тогава активите в печатницата, в сградата на полиграфическия комбинат. в разпространител-ската и в транспортната фирма?

- Възможно е разделянето на двата вестника – като идея, разбира се. И аз отначало си мислех, че е невъзможна подялбата им, но сега е ясно. че ние никога вече няма как да продължим заедно с другите двама съдружници. За да докажем, че има яснота и плурализъм, трябва да има и реално разделение на двата вестника. За другите активи ще мислим нататък.

- Ако "вземете властта" И имате възможност да избирате, кой от двата вестника бихте си "заплюли"?

- Ужасен въпрос! Трудно ми е да отговоря, защото досега идеите ми са били в посока и на двете издания. Но кабинетът ми беше на 3-ия етаж и можех по-добре да наблюдавам как се списва "Труд", той ми е по-близък.
Влюбих се във вестник "Труд".
Признавам си, че мечтата ми беше да го направя една много различна от сега независима медия, която да е отново на водеща позиция.

- А идеята да се продаде собствеността на нов стратегически инвеститор?

- Не. няма конкретика на този етап. Възможно е това да се случи, ако инвеститорът докаже, че има изцяло медиен интерес.

- Имате желание за собственост на медиен холдинг, но нямате финансови възможности – това е основното обвинение на вашите съдружници?

- Има обща инвестиция от 6 млн. евро, направена от наша страна. Ако дам подробности за сделката, ще навляза в нарушение на договора за конфиденциалност с Любомир Павлов. Знам, че той в този момент иска точно това да направя и затова ще замълча.

- Да разбирам, че вашата идея е останалото финансиране да бъде от банка?

- Така е.

- Има ли връзка вашата идея с изтегления заем от Булбанк в размер на 25 млн. евро, срещу който са заложени вестниците? И вярно ли е, че договорът с банката ви е даден с бели петна?

- Всяка сделка от такъв мащаб се прави с максимално финансиране при залагане на обекта на покупката. Това е стандарт и в него няма нищо странно. Странното е това, което стана миналата седмица, а именно: пренасяне на финансирането от купуващата фирма на купената фирма. Това е данъчният абсурд, за който ние още търсим информация как е станало и как банката се е съгласила на това условие. Писал съм на банката официално писмо с молба за обяснение. Учудващо, но вече чакам десет дни и нямам отговор. Освен, че е абсурд това пренасяне на заема към купеното дружество, той за съжаление ни плаши като предпоставка за едно планирано изкарване изцяло на нас като съдружници. Това вече е прилагано в България – миноритарният акционер да бъде изкаран на нула при такава банкова сделка.
Това е нашето огромно притеснение при това финансиране – че в тази схема купеното дружество, на което Павлов е управител, създава една вътрешна задлъжнялост и във всеки един момент може да фалира своята майка -дружеството, което го е купило?!
Това за нас е основният страх и се надяваме това да не е една бомба със закъснител. Заемът е изтеглен от г-н Павлов на 23 март и оттогава започнаха нашите страхове. Ние не знаем какво има в белите полета на договора – там може да са скрити допълнителни капани за нас

- Един от основните, въпроси е кой е гарантът на този заем, Говори се. че това е турският бизнесмен Фуат Гювен. Ако това е така. сам разбирате, че покупката на "24 часа" и "Труд" става изключително нечистоплътна?

- Водим разследване и ви уверявам, че сме доста напред като информация. Чух това име като слух в някои публикации, но никога не съм го споменавал за гарант при сделката, нито пък като моя хипотеза. Аз не го познавам този Гювен.
Гарантите по един такъв сериозен заем могат да бъдат "видими" и "невидими". Ние имаме своите
източници да достигнем до солидарните гарантиращи дружества, които са били в полза на Павлов да сключи сделката с "Уни-кредит". Все още нямаме достъп до нередактираната версия. Знаем само, че гаранции са представени от 4 дружества.
Моята информация е, че всички те са свързани единствено с Павлов. Макар че една от тях е странно офшорно дружество, за което не искам да давам повече информация. Още веднъж искам да кажа, че тези гаранции са били кратковременни, до момента на залагане на активите на самото купено дружество, което пак е данъчен абсурд. Ние имаме достатъчна информация, но искаме да знаем с какви партньори сме участвали и затова разследваме гарантите. Напреднал съм много в разследването и до 2-3 дни ще имам конкретна информация. Категорично не виждам никаква индикация за участие на Фуат Гювен. но тук става дума за други интересни и също толкова недопустими схеми.

- Вашият австрийски съдружник – инвестиционният банкер Даниел Рутц – изненадващо напуска по собствено желание на 15 февруари. Едва ли някой се отказва сам от такава голяма инвестиция, ако няма съмнение за нея?

- Рутц напусна заради неразрешими личностни конфликти между него и Павлов. От деня на сключване на сделката до момента на раздора ние имахме постоянни преговори за постигане на споразумение между съдружниците, че ще управляваме на принципа на съуправление. Такава беше първоначалната идея: всичко, свързано с редакционна политика, с финансиране, с назначаване на главни редактори, трябваше да бъде на консенсусен принцип. Това обаче не се случи и Даниел Рутц зае една черно-бяла позиция към Павлов . Затова и го помолих да се оттегли, за да ни даде някакъв шанс да вървим напред. Той дори се обиди. Имаше опция да се върне, ако постигнем някакво споразумение, но тя вече не съществува.

- Като съдружник присъствахте ли на избора на новите главни редактори ?

- Не. Моментът беше избран много умело – в единствения ден, когато отсъствах, факт е. че това се случи в почивен ден. факт е също така, че въпреки нашите молби, ние не получихме достъп до концепциите на всички кандидати. Аз и досега не знам кой е бил кандидат и кой е участвал. Уведомиха ни за избора по телефона в петък в 10,30 сутринта, когато
Павлов ми каза: "Това е моят избор и не подлежи на обсъждане!"

- Но и вас ви обвиниха в кадруване. Според другите акционери сте обещали на журналиста от вестник "Капитал" Иван Михалев да го назначите за главен редактор на "Труд"?

- Това е най-голямата лъжа, която съм чул за себе си! Аз не знам дали той е кандидатствал ,тъй като Павлов не ми е дал достъп до кандидатурите, но след като чух този слух, аз се свързах с Михалев, за да го попитам дали е кандидатствал. Той отрече.

- Самият Любомир Павлов заяви, че жена му Диляна Грозданова е назначила новите главни редактори!

- Дори и това не сме знаели…

- Вие доволен ли сте от новите шефки?

- Не мога да коментирам, понеже не знам кои са другите кандидатури и не съм виждам концепциите на участниците. Може на сегашните главни редакторки концепциите да са били най-добрите… макар че самият Любомир Павлов каза, че не са били най-добрите!
За мен проблемът не е в тези хора. Проблемът е в начина, по който бяха назначени.

- Г-н Павлов все още е управител на дружеството. Къде е вашата позиция като съдружник в този момент? Не ви ли притеснява този факт?

- Естествено, че ме притеснява. Аз нямам физически достъп до сградата на комбината. Най-много ме е страх обаче от това, в което се превърнаха вестниците днес. Това, което чета в "Труд", е "Работническо дело" от 1981 г. Ужасно!

- Вярно ли е. че при основаване на австрийското дружество не сте могли да внесете дори уставния капитал от 17 000 евро?

- Не е така. Всички дружества се създават с половината уставен капитал. В случая тези 17 500 евро не са дадени на мен в заем, а са пари, които нотариусът поиска за регистрацията и Павлов ги извади кеш. Аз никога не съм имал такива пари в джоба си. Сега, като се върна назад във времето, си мисля, че и това е било планирано, за да притежава той тази хартийка. И аз мога да покажа документи, в които той дължи много по-големи суми, но считам, че това е черен пиар.

- Не ви ли притеснява фактът, че вашият имидж е вече имидж на комисионер в една голяма сделка?

- Няма да скрия, че имахме такава опция още в началото на сделката: да вземем комисиона и да се оттеглим. Ние решихме да не приемем, а да направим реална инвестиция. Опцията и сега я имаме, тъй като предложенията от тях двамата е да вземем едни пари и да се махнем. Това са думи на Павлов и ако аз бях комисионер, бих упражнил тази опция, бих я приел. Но не я приемам.

- Ако всичко свърши във ваша полза, какво ще промените в "Труд" и "24 часа"?

- Ако всичко свърши във наша полза, първата ми задача е да създадем един наистина независим редакционен съвет, който по никакъв начин не е свързан със собствениците. При всички случаи ще променим модела на управление. Не само редакцията, но и финансите, рекламата, разпространението.
Управлението ще се осъществява от професионален мениджър, който няма да съм аз, нито пък ще е свързан с акционерите. Главните редактори ще имат отговорност да бъдат независими, ще бъдат постоянно проверявани за това и в никакъв случай няма да бъдат назначавани по целесъобразност. За да бъде независима една медия, трябва да има разделение на собствеността от редакционната политика.

- Ще направите ли чистка на главните редактори, ако вземете властта?

- Първото нещо, което ще направя, е да разгледам всички концепции. Ако се докаже, че концепциите на настоящите главни редактори са най-добрите, не виждам причина да ги уволняваме. Ако всичко се развие в наша полза, ролята на Тошо Тошев в пресгрупата ще бъде много, много истинска, а не синекурна, както е в момента!

Стр. 18

В собствеността на “Труд” и “24 часа” няма промяна

www.trud.bg I 30.03.2011

Хронология на едно разпаднало се съдружие
15 декември 2010 г.

На специална пресконференция австрийската група "БГ Приватинвест" ГМБХ с български партньори Любомир Павлов и Огнян Донев обявяват, че са станали собственици на имуществото на "ВАЦ Медиа Груп", което включва двата най-авторитетни български вестника – "Труд" и "24 часа".

В австрийската група влизат Карл фон Хабсбург, Даниел Руц и българинът Христо Грозев. "ВАЦ Медиа" е прекръстена на "Медийна група България Холдинг".

29 март 2011 г. – Електронни медии съобщават новината "Конфликт между съдружниците в "Труд" и "24 часа".

Според съобщенията 83% от "Медийна група България Холдинг" са прехвърлени на името на Огнян Донев и Любомир Павлов. Твърди се, че сделката е станала без знанието на съдружниците от австрийската "БГ Приватинвест" ГМБХ.

До този момент едноличен собственик на медийната група е новосъздадената фирма "БГ Принтмедия" ООД. В нея австрийската "БГ Приватинвест" ГМБХ притежава 53%, а Любомир Павлов – 47%.

Огнян Донев участва във финансирането на сделката, без все още да е вписан официално като съсобственик.

Два протокола от 14 декември обаче гарантират, че общото събрание на "БГ Принтмедия" е решило да му бъдат продадени 83% от дяловете на медийната група. И двата протокола са подписани от Любомир Павлов като физическо лице и от Христо Грозев като упълномощен от "БГ Приватинвест".

"Отговорът на това защо досега сме бавили официализирането на точното разпределение на дялове е прост – чакахме Христо Грозев и съдружниците му да съберат пари. В момента на извършването на сделката – закупуването на медиите от ВАЦ, Грозев не беше дал нито стотинка. Включително аз платих цялата сума за регистрирането на "БГ Принтмедия" ООД – пари, които до този момент Христо Грозев не ми е върнал". Това заяви пред "Труд" Любомир Павлов.

По-късно Грозев успял да внесе два милиона евро, което накарало българските му съсобственици да продължават да го изчакват. Впоследствие внесъл още два милиона евро.

Междувременно Грозев и съдружниците му предявяват претенции в последващото разпределение на дялове те да получат 34% – т. е. блокираща квота при вземане на решения. Освен това Грозев поискал и пряко управление в мениджмънта на фирмата.

"Искаме нещо просто – контрол върху действията на изпълнителния директор Любомир Павлов", обяснява Грозев. Според другата страна той е искал и влияние върху редакционната политика и определяне на главните редактори.

Българските съдружници не се съгласяват. Но продължават да изчакват.

След 22 март 2011 г. в медийното пространство плъзват два варианта на една информация. Първият е, че австрийското дружество е продало акциите си на "Винпром Пещера" АД, вторият – че производителите на алкохол са заменили Карл фон Хабсбург и Даниел Руц като съдружници на Грозев в австрийската фирма. Междувременно се разбира, че Руц се е оттеглил от нея още на 15 февруари 2011 г. и собствеността му е била поделена между Грозев и австрийския бизнесмен с благородна кръв.

На 23 март 201 г. Грозев прави опит да запорира всички действия на българските си съдружници. По този начин се опитва да попречи на намеренията според предварително подписаните протоколи Огнян Донев като финансов инвеститор да придобие дялове в закупеното и с неговите средства дружество. Агенцията по вписванията обаче отхвърля молбата на Грозев.

Българските инвеститори правят общо събрание, на което въз основа на тези протоколи преразпределят собствеността между Павлов, Донев и "БГ Приватинвест" ГМБХ.

"Като финансов инвеститор не съм съдружник с партньорите си и инвестирам директно в продаващото се дружество", каза Огнян Донев.

Междувременно вчера "Винпром Пещера" официално отрече, че има нещо общо с медийната група: "По повод невярна информация, разпространявана в интернет издания, "Винпром Пещера" АД категорично заявява, че не е придобивала и не притежава какъвто и да е дял от "Медийна група България Холдинг".

Издателският бизнес никога не е бил обект на бизнес интерес за най-голямата компания за производство на алкохол в България".

Няма обаче отговор на въпроса дали Христо Грозев или австрийското дружество им дължат пари.

Новото преразпределение в медийната група временно е спряно по формални причини, се разбра от Търговския регистър.

Официална позиция на “Медийна група България Холдинг”: Няма скандал, няма промяна на собствеността

В “Медийна група България Холдинг” няма скандал, както и промяна в собствеността. Има съдружници, не успели да си осигурят необходимото финансиране на заявения от тях дял. Затова трябва да се задоволят с полагащото им се.

Променено е съотношението в дяловете на съдружниците според финансовото им участие в сделката съгласно предварителните споразумения, подписани от съдружниците.

Покупката на “Труд” и “24 часа” е финансова сделка, в която ние изпълнихме нашите ангажименти на инвеститори.

Чувстваме се заблудени от г-н Христо Грозев, който с медийни изяви необяснимо защо се опитва да оправдае липсата на финансов ресурс.

Категорично заявяваме, че редакционната свобода в двата най-авторитетни български вестника няма нужда от “ръчна спирачка”, независимо дали я държи “австрийска” или друга ръка. Редакционната свобода освен това е нещо различно от мениджмънта на “Медийна група България Холдинг”.

Ние гарантираме, че “Труд” и “24 часа” остават независими и определянето на тяхната редакционна политика е право и задължение на главните редактори и журналистите.

Още веднъж – що се отнася до г-н Христо Грозев, можем да заявим само, че той пробва да компенсира липсата на правни и финансови аргументи с опити за манипулация на общественото мнение.

Огнян Донев и Любомир Павлов, съдружници в “Медийна група България Холдинг”

Любомир ПАВЛОВ, съсобственик в "Медийна група България Холдинг": Никой от акционерите не може да се бърка в редакционната политика

- Г-н Павлов, как ще коментирате изнесения в медиите от г-н Грозев конфликт?

- Г-н Грозев е един млад човек с много качества. Аз му вярвах до последно, че ще изпълни финансовите ангажименти, които бе поел, и затова забавих вписванията. Убеждавах моя приятел и съдружник Огнян Донев да изчакаме още малко. Крайният срок беше в петък, когато трябваше да се видя с Христо Грозев. Той ми пусна в последния момент есемес, че е възпрепятстван и ще се видим в събота. Затова нотариалното прехвърляне стана в неделя.

- Защо г-н Грозев се опита да оттегли пълномощното, след като вие извършихте прехвърлянето?

- Г-н Грозев не може да не е наясно, че това пълномощно може да бъде оттеглено само от нас двамата заедно. Защото ние двамата неразделно представляваме “БГ Принтмедия”. И това пълномощно ми дава изрично оперативното управление и едноличната власт да извършвам всички действия, които съм извършвал. Това беше нашата уговорка още преди сделката. Това включва, че не могат да се приемат в дружеството партньори без наше съгласие и че никой от акционерите не може да се бърка в редакционната политика.

- Какво става според вас оттук нататък?

- Искрено се надявам Христо Грозев да реши проблемите си и му пожелавам в бъдеще да говори истината, особено когато става дума за пари. Дано следващите му начинания да вървят по-добре.

- Давате ли си сметка, че този тип конфликти не може да не се отразяват на работата на журналистите?

- Ние разговаряхме с колегите от двата вестника и им разяснихме ситуацията. Сигурен съм, че ни разбраха.

Христо ГРОЗЕВ, акционер в "БГ Принтмедия": Делът ни трябва да е поне 34%

- Г-н Грозев, с колко пари участвате в сделката за “Труд” и “24 часа”?

- Общата ни инвестиция е 6 млн. евро. Те са равни на процента на общото ни дългосрочно дялово участие при осигуреното банково финансиране, което имаме.

- На колко процента от собствеността са равни тези 6 млн. евро?

- Не мога да кажа цената на сделката, тъй като с ВАЦ имаме клауза за конфиденциалност. Мога да кажа, че те покриват минимума, който сме заложили като наше дългосрочно участие, а той е 34%.

- А тези пари внесохте ли ги?

- Да, внесени са.

- Г-н Любомир Павлов твърди, че още при регистрацията на виенското дружество “БГ Приватинвест” не сте имали пари. Дори той ви дал 17 500 евро от джоба си.

- Твърдение, че нямаме 17 500, е обидно и смешно. Ако в момента, в който всички сме били в кантора и е трябвало по негово предложение да се плати кеш, това е възможно. В случая беше точно така. Парите са върнати след това.

- Има ли български инвеститор зад вас? Говореше се за “Винпром Пещера”!

- Не, няма български инвеститор.

- За Делян Пеевски също се чу?

- За отношенията ни с Делян Пеевски може да се прегледа пресата. Едва ли има човек в България, който да го е подлагал на по-откровена критика във връзка с неговите медийни инвестиции.

Така че това е смехотворно.

Огнян ДОНЕВ, съсобственик в "Медийна група България Холдинг": Грозев сам си противоречи

- Г- н Донев, вие сте били в особена ситуация през тези три месеца – човек, който дава пари срещу някакви протоколи? Уютно ли ви беше?

-По принцип – не, но желанието ми да дам възможност чужденците да съберат обещания от тях финансов ресурс ме караше да изчаквам. Винаги съм се надявал по-широка група от инвеститори да добива медии. Предложих и продължавам да смятам, че публичният характер е най-подходящ за собствеността върху една медия.

- Твърдите, че г-н Грозев лъже. За всичко ли?

- Не бих казал. Като добър манипулатор той се придържа и към някои истински твърдения. В същото време се опитва да компенсира липсата на финансови и юридически аргументи с медийни изяви.

- Как прогнозирате, че ще се развие конфликтът?

- Всичко зависи от г-н Грозев и това дали е поемал ангажименти към трети страни против интересите на “Медийна група България Холдинг”. Аз конфликт с г-н Грозев нямам. Изчаквам той да се спре на някаква версия, която да обсъждаме. До този момент сам си противоречи. Разбира се, не мога да знам точно в какво се състои неговата позиция, тъй като чета в интернет различни неща.

- Давате ли си сметка, че подобен скандал може да окаже негативно влияние върху имиджа на двата издавани от вас вестника?

- С поведението си г-н Грозев нанася щети на издаваните вестници. Учудва ме фактът, че един човек, който в деня на сключване на сделката не участва финансово в нея, не е дал нито един лев, може да си въобрази, че ще контролира което и да е предприятие в България. За себе си извлякох поуката винаги да съм внимателен, когато някой прекалява с термините “етичност” и “морал”.

Карл фон ХАБСБУРГ, акционер в "БГ Принтмедия": Разбирам от професионални медии

- Г-н Фон Хабсбург, информиран ли сте за конфликта между г-н Христо Грозев, от една страна, и г-н Огнян Донев и г-н Любомир Павлов, от друга?

- Разбира се, че съм запознат. Тази история набира сила от известно време. Не знам всички детайли от последните дни, но знам основните елементи.

- Какво е вашето лично финансово участие в сделката?

- Не искам да говоря за числа, оставил съм на този етап това на г-н Христо Грозев. Ситуацията, че определени хора искат да намалят дела ни на 9%, ако не се бъркам, е абсолютно смехотворна. Смешно е, защото имахме ясна финансова структура. Наистина смятам, че това е своеобразен финансов преврат срещу мен и Христо Грозев.

- Какви са вашите планове? Мислите ли да останете в този проект?

- Тук е нужно повече време да отговоря. Когато се захванах с този проект, имах очакванията това да е дългосрочен проект. Възнамерявах и още възнамерявам да остана в него. Мога обаче да остана в даден проект, само когато имам чувството, че мога да допринеса за него. Наистина мисля, че разбирам от професионални медии. Все още бих искал да допринеса за този проект. Искам да инвестирам времето и усилията си, ако наистина мога да направя нещо. Скоро стана ясно, че мениджмънтът не може да бъде оставен на нас, а ще бъде поверен на г-н Павлов.

Това не беше първоначалното ни споразумение, което бе направено устно, защото нещата се движеха много бързо.

Бих останал, ако условията позволят.

Оригинална публикация 

Конфликт между съдружниците в “Труд” и “24 часа”

www.capital.bg I Росен БОСЕВ, Иван МИХАЛЕВ I 29.03.2011

Търговският регистър стана арена на спор между Христо Грозев и Любомир Павлов

Собствениците на най-голямата вестникарска група в България са в открит конфликт. Това става ясно от документи, публикувани в Търговския регистър. От тях разбираме, че 83% от "Медийна група България холдинг" (фирмата, която притежава вестниците "Труд", "24 часа", "168 часа" и още няколко издания) са били прехвърлени на името на Огнян Донев и Любомир Павлов.

Сделката е станала без знанието на другия партньор в проекта – регистрираната в Австрия фирма "БГ Приватинвест" ГмбХ, която доскоро държеше 53% от пресгрупата. Научавайки за извършената продажба, представителят на фирмата Христо Грозев е поискал на следващия ден да се блокират всякакви вписвания по фирмената партида на пресгрупата до изясняване на обстоятелствата.

От справка в партидата на "Медийна група България холдинг" в Търговския регистър виждаме, че в от края на миналата седмица са правени шест различни искания за промени в дружествената регистрация. Повечето от тях са отклонение от нормалните търговски практики.

Прехвърлянето на дяловете е станало на 27 март, неделя, и е било заверено от нотариус Вяра Янева. "Капитал" се обади в кантората на нотариус Янева и от там казаха, че не работят през уикенда. Възможностите при това положение са две – или заверката й е неистинска или тя е направила изключение и е работила в почивния ден.

Друг интересен момент е, че в един и същи ден "БГ Принтмедия" (представлявано от Любомир Павлов) продава на Огнян Донев и след това веднага Огнян Донев продава обратно на Любомир Павлов част от прехвърления дял, вместо да стане в една стъпка. Така се заобикаля забраната за договаряне сам със себе си по чл. 38 от Закона за задълженията и договорите. Внимание буди и фактът, че "БГ Принтмедия" уж е представлявано от Любомир Павлов и Христо Грозев, обаче нотариалната заверка е само на Любомир Павлов и Огнян Донев.

Медийната група, включваща "24 часа" и "Труд", беше купена в края на миналата година от консорциум, в който участваха български, австрийски и германски инвеститори. Водещ инвеститор в консорциума с 53% от акциите беше австрийското дружество "БГ Приватинвест" ГмбХ, собственост на три физически лица – австриеца Карл Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. Останалите 47% бяха собственост на Любомир Павлов, който при подписването на сделката обяви, че предстои да прехвърли част от своя дял на партньора си Огнян Донев, мажоритарен собственик на "Софарма". Справка в австрийския търговски регистър от вчера показа, че германецът Даниел Руц е излязъл от "БГ Приватинвест" и в момента Хабсбург и Грозев имат по 50 дяла.

Снимка: Георги Кожухаров

"Капитал" ще следи темата. Подробности очаквайте в съботния брой на вестника.

Оригинална публикация

“Пещера” АД купува “Труд” и “24 часа”?

Биволъ I 25.03.2011

Австрийската фирма BG Privatinvest GmbH, мажоритарен собственик с 53% в "БГ Принтмедия ООД", издател на вестниците Труд и 24 часа, възнамерява да продаде дела си на собствениците на Винпром "Пещера", съобщиха надеждни източници на Биволъ.

Сделката за вестниците беше реализирана в края на 2010 след като германският издател ВАЦ реши да ги продаде "БГ Принтмедия ООД", в която освен BG Privatinvest GmbH участват българите Огнян Донев и Любомир Павлов.

Разследване на Биволъ показа, че съсобствениците на BG Privatinvest GmbH са Карл Хабсбург-Лотринген, германският гражданин Даниел Руц, който живее в Лондон и българинът Христо Грозев. За управители на фирмата са посочени Хабсбург и Руц.

Те са регистрирали BG Privatinvest GmbH на 03.12.2010 като няколко дни по-рано са внесли капитал от 17000 евро. Това е половината от минималния капитал от 35000 евро за регистрация на дружество с ограничена отговорност в Австрия.

Друг любопитен факт е, че вписването на придобиването на дял в "БГ Принтмедия ООД" от BG Privatinvest GmbH е станало съмнително бързо за България – само за 3 дни. (11.12.2010 - 14.12.2010). На същата дата, 14.12 са вписани промени в дружествени дялове за фирми, които са подали заявления преди около 30 дни.

Биволъ установи също така индиректна свързаност на съсобствениците в "БГ Принтмедия ООД"  с Борислав Дионисиев, почетен консул на Малдивите у нас, член на "Български Бизнес Клуб Възраждане", споменат и в доклада за организираната престъпност на посланик Пардю.

"Пещаците"

Името на бъдещия съсобственик на бившите вацовски вестници "Пещера" АД е известно и от няколко корупционни скандала от недалечното минало. Според изтекли в медиите СРС-та, бившият зам.-директор на ГДБОП Иван Иванов-Рилски е осъществявал чадър над "Пещера" АД за производство и пласмент на алкохол с фалшиви бандероли. В разговорите той ги нарича "Пещаците" Срещу услугите си той се договаря със собственика на винпрома Атанас Петров за подкуп – пушка и лаптоп за дъщеря си.

Властовият чадър над "Пещера" АД по времето на Тройната коалиция е опънат със съдействието на високопоставени фигури в държавата: министъра на вътрешните работи Румен Петков и гл. комисар Валентин Петров, както показва докладът на Комисията по вътрешна сигурност, пред която показания дава бившият шеф на ГДБОП и сегашен шеф на Агенция Митници Ваньо Танов:

Из доклада на Комисията: 

2.1.1.3. Твърдения за контакти на ген. Валентин Петров с обект по разработка Георги Самуилов по линия контрабанда на горива.Твърди се, че след проведената среща Самуилов е предупредил лица от алкохолния бизнес в Пещера, че имат проблеми. Информацията е докладвана на Министъра на вътрешните работи. Няколко дена след доклада, Министърът на вътрешните работи е казал на Танов, че самият той (министъра) е разпоредил срещата.

Цитат: „в същия този ден 31 мисля, че към 13,30 часа отново има обаждане към ген. Валентин Петров от водения на разработка Георги Самуилов по линия на контрабанда на гориво. Провеждат среща, не знам къде е проведена срещата, но след тази среща Самуилов се обажда на лице от Пещера, Пещера разбирайте алкохолния бизнес Пещера и му съобщава …….не мога да си спомня в пряка реч, че има проблеми…..”. …….не мога да си спомня в пряка реч, че има проблеми.и мисля, че имаше последващ разговор, в който той казва, че ще си реши проблемите чрез, не мога да си спомня имена, но по-добре да се видят тези съобщения….”. „тази информация аз я докладвах на министъра на вътрешните работи. След няколко дена той ми каза, че му е разпоредил да направи тази среща”.

От доклада става ясно също, че служители на Пещера АД са оказвали натиск и са отправяли заплахи към оперативните работници, които са водили разработката срещу тях.

Из доклада на Комисията:

2.1.1.15. Валентин Петров е направил опит да укрие справка относно документирани нерагламентирани негови контакти с разработвани обекти от гр. Пещера, изготвена от НСБОП.

Цитат: „А въпросният Тони Странджев, аз смятам, за какво беше отстранен, защото, където ви казах за този огромния списък с всички разработки, лицето, което водеше разработката за Пещера, при него е дошъл друг служител от БОП и го предупредил, че човек от охраната на Пещера му е казал:

„Отиваш и казваш – не знам как се казваше момчето, казваш му, че знаем къде живееш, знаем къде работи жена му, къде са децата му и т.н. и че нещата срещу него ще бъдат жестоки….сега колко е вярно, колко не е ,но този от Пещера му казал: Ама той къде е тръгнал, той Валентин Петров знае за цялата работа. Той е тръгнал да се бори………”

Тези скандални факти потъват без никакви правни последствия за собствениците на винпрома. Това личи и от изказването на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов пред БНР от 13 април 2010 :

Цветан Цветанов: "И знаете ли какво ми каза бившият главен секретар Павлин Димитров? Вика: "г-н министър, когато имахме информация 2007 година за един от винзаводите за фалшиво количество, което започна една разработка, лично министърът ми се обади да каже, че това са наши хора, наши момчета и просто не е хубаво да правим нещо подобно." Като тогава главният секретар е казал "ама това е по разпореждане на прокуратурата, от една окръжна прокуратура". И нещата нали си представяте как са завършили в онзи момент по реализацията на тази операция за фалшивия алкохол? Просто всичко е архивирано, всичко е прекратено и няма достатъчно данни за образуване на някакво наказателно преследване".

 Други скандални сведения за "Пещаците" излизат от справка, разпространена от бившия главен секретар на МВР Цвятко Цветков. Справката е предназначена за Сергей Станишев и в нея се се прави "систематизиран хронологичен преглед" на конфликти между висши ръководители и оперативни работници в системата на МВР и отдел "Вътрешна сигурност" на Главна Дирекция Полиция.

Всъщност в тази справка се преразказват същите неща, които Ваньо Танов разказва пред Комисията по вътрешна сигурност, но с повече конкретни имена и съставомерни събития като даването на големи суми пари от страна на "Пещера" АД на Румен Петков и Валентин Петров.

В справката има и следната бележка:

Винпром "Пещера АД" е сред спонсорите и на миналогодишната кампания на ГЕРБ – 200 000 лв, връчени лично на Бойко Борисов от Антон Щерев, един от собствениците на фирмата. Връзката Щерев – Борисов е изградена с посредничеството на пловдивския бизнесмен Георги Гергов, близък приятел на Румен Петков.

Едвин Сугарев, който публикува справката в сайта си www.svobodata.com съобщава, че е бил удостоен с обаждане от "Пещера" АД и е получил "много добро предложение", за да я свали от сайта си. Той обаче не го направи.

Можем да прогнозираме, че ако сделката за продажбата на "БГ Принтмедия ООД" се осъществи и "Пещера" АД влезе във владение на мажоритарния дял на групата, редакторите на "Труд" и "24 часа" няма да бъдат изправени пред подобен морален избор.

Оригинална публикация

Сергей и Моника отказват на Мадам В., никой не иска да отиде в предаването й “По пантофи”

www.bulgaria-news.bg | 11.03.2011

Валерия Велева в паника – нито един сериозен политик не желаел да се снима в новото й предаване "По пантофи" по Нова телевизия. Продуцентите искат да използват скандалния й имидж на близка приятелка на Ахмед Доган, предала брутално благодетеля си

Бившият министър-председател Сергей Станишев и бременната му приятелка Моника Йосифова отказали да участват в първото издание на предаването "По пантофи", довери на Bulgaria News източник от "Станция Нова". Продуцентите на предаването смятали да се възползват от скандалния имидж на Валерия Велева, която беше прекръстена на Мадам В. от лидера на ДПС в открито писмо, в което с убийствен сарказъм изобличава двуличието на известната журналистка от "Труд", фаворитка на бившия главен редактор на вестника Тошо Тошев.
На 19 февруари, часове след официалното представяне на новата главна редакторка Димитрана Александрова, беше публикуван текст на Валерия Велева за известен български банкер в стила на най-лошите образци на поръчковата журналистика. В Интернет се изсипа порой от коментари, обвиняващи Валерия Велева в медиен слугинаж и помиярство. Множество сайтове препечатаха коментара на младия журналист Александър Симов, който започва така: "Журналистиката в България е еротичен, а не информационен инструмент. Очевидно е, че част от най-изтъкнатите й представители си служат с нея единствено в нелеп опит да заместят непълното си познаване на „Кама сутра” и по възможно най-порнографски начин да обслужат клиента, който ги е наел. Никога не съм си мислел, че една статия може да бъде радикален заместител на фелациото, но за съжаление репортерската реалност на българската журналистика ме опроверга жестоко…"
Съмнението, че очеркът в стил :"Учителят Мао" е бил поръчан от описания банкер (всъщност, превърнал се в неволна жертва на бездарно-инфантилния текст), са упорито отричани от самата авторка. Пред колеги журналисти Мадам В. обяснява, че е била насилена да напише шербетлийската разработка от един от новите собственици на т.н. ВАЦ-ови вестници Любомир Павлов. Христо Грозев – другият съсобственик, написа във форума на он-лайн изданието на вестник "Труд", че се срамува от публикацията и я нарече "антижурналистика". В резултат Валерия Велева беше отстранена като шеф на отдел "Общество и анализи" и излезе в отпуск. Вчера нейното име беше махнато от редакционното каре на вестника. Това предизвика радостна възбуда и облегчени въздишки сред колектива на най-стария български всекидневник.
Междувременно известната журналистка Люба Кулезич напусна "Станция Нова", защото ще прави собствено коментарно предаване в обновената ТВ7, което ще се излъчва всяка неделна сутрин от 9,00 до 11,00 часа, на мястото на едно от уикендовите предавания на Емил Кошлуков, който остава да води само в събота сутрин.
В четвъртък по обед Емил Кошлуков засне интервю с бившия син трибун и конституционен съдя Георги Марков в скъпчийското заведение "Его" – в същото време собственикът Спас Русев беше съсредоточен в оживен разговор с бившия царски финансов министър Милен Велчев, видя човек на Bulgaria News.
През 2003 година вестник "Труд" публикува шокиращи снимки, на които се виждаха Милен Велчев, Мирослав Севлиевски (съпартиец на Емил Кошлуков в "Новото време") и транспортният министър Пламен Петров да играят карти в компанията на Иван Тодоров-Доктора, разстрелян няколко години по-късно в София, и Пепи Амигоса, съден наскоро след това за пране на пари. Тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов беше обвинен, че е предоставил снимките, намерени в подпаления мерцедес на Доктора при неуспешен атентат срещу него. Той подаде оставка, но премиерът Симеон Сакскобургготски не я прие.
Продуцентите на "Станция Нова" Иван и Андрей поканили Валерия Велева на мястото на Люба Кулезич, съобщи в. "Шоу" във вторник. Това предизвика нов взрив от убийствени коментари срещу Мадам В.. Д.Я. написа:
"Приютяват Мадам Валерчето, това ще е окончателно фиаско
за и без това полу-малоумното им предаване. Вихра и Валерия Велева – еманация на "шерше ла фам en Bulgarie". Не може да се отрече, че в предаването понякога успяват с интересни гости, но така е вече къде ли не в ефира ни. Едни и същи се въртят и си пият кафето в махленски стил, говорейки, но не казвайки нищо. И тооооолкова размито и селско дъвчат, че чак го е яд човек, че е неделя. Между впрочем Кулезич беше много добра в рубриката си, но личност като нея беше яно, че няма да издържи … Дано си оправят дискурса, но се съмнявам. Сега с Мадам В. ще стане още по-гротескно. Ще станем свидетели на един нескончаем процес на дървообработване… сеир, друзя, сеир ни чака !"

Припомняме и писмото на Ахмед Доган, разпространено на 25 март 2010 г.:

"Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г). Винаги съм знаел, че не си "моралният стожер" на обществото, за каквато се представяш.
Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за "добрия тон", който ще имаш в писанията си за нас. Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?
А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че "можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам". Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни "поръчки"? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за "омекотяване на удара". Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим…
Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст. И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност. А знаеш ли, че и това също е подсъдно.
За морал – да не говорим…
В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: "този път няма…"
Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали?
От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото? Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.
Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят). Например, започваш от "политици по пантофи", минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери – символи, като "гащички", "луксозни апартаменти", "милиони в зелено…", "боянски сараи…", "властта, която разпределя порциите…", "1.5 млн лв от Цанков камък…"), до
превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята…
Всеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени "символи", са върховни моменти в твоето развитие.
Нещо повече. Тези "символни ядра" се превърнаха в организиращи принципи и "скрити параметри" на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция.
И технологията на правене на собствената ти история е една и съща. Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху "новата" основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или
създаваш всякакъв тип "новини", които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, невярни или манипулационни.
Например, ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с "Цанков камък". Дори, тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности.
Но понеже усещаш, че проблемът с "Цанков камък" влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт – "Цанков камък".
Именно тук е подмяната, Мадам В, и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.
Що се отнася до Хидровъзел "Цанков Камък", вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по "виртуално финансиране", чрез метода на въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.
Така е, Мадам В…
Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност.
Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката.
Ще се помоля за теб.
Господ да ти е на помощ!
А. Доган"

Оригинална публикация

Соня Колтуклиева: Фолкдивата Анелия заменила Алексей Петров!

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 09.03.2011

Соня Колтуклиева е била продуцента на култовото предаване "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, финансовия план "Реал" в Бразилия, империята "Газпром", компютърния гигант "Майкрософт", азиатските тигри Сингапур и Южна Корея, за бизнеса в Хонконг, Шанхай и Пекин, за българските общности във Ванкувър, Торонто, Буенос Айрес, Ню Йорк, Лас Вегас, Лос Анджелис, Франкфурт…
Изпълнителен директор на сайта Bulgaria-news.
Известната журналистка специално за "ШОУ" открехва задкулисието на изминалата политическа седмица.

- Соня, като че ли партийните централи още изчакват с обявяването на кандидатпрезидентските двойки. Ти разбра ли нещо от кухнята, какво се случва?

- Тази седмица ще бъде доста трескава за БСП. На "Позитано"20 трябва да си харесат кандидатпрезидентска двойка. Задачата е много усложнена, заради невротичните прибежки на знакови имена от "Позитано" 20 към "Дондуков"2 и обратно. Червените шамани посочили като потенциално най-успешен тандем Корнелия Нинова-Стефан Данаилов. Червенокосата фурия олицетворявала, според тях, експертното начало, икономическата експертиза и липсата на тежки негативи от миналото, свързани с отявлена корупция. Стефан Данаилов бил в състояние да спечели гласовете не само на левите избиратели, но да привлече вота на младите и необвързаните, дори да се стори приемлив на част от електората вдясно и център-вдясно. Реанимирането на култовия Майор Деянов чрез ролята на Димитър Касабов от популярния сериал "Стъклен дом" прибавя червени точки към идеята името му да се появи в изборните бюлетини. Освен това БСП сега напълно справедливо и резонно поставят въпроса за убогото съществуване на културата и неглижирането на образованието, така че Стефан Данаилов би могъл да олицетворява стремежа към повече духовност. Бившият министър на културата обаче не бил дал още ясен знак дали би се съгласил да. участва в президентската надпревара, защото се чувствал уморен от политиката. Корнелия Нинова, според мен, едва ли би могла да заблести "цялата в бяло с клонка от маслини" в предизборната кампания, защото останаха много въпросителни покрай отстраняването й като заместник-министър на икономиката по времето на нейния покровител Румен Овчаров. Твърде негативна е нейната роля в заграбването на Международен панаир – Пловдив от члена на Националния съвет на БСП Георги Гергов. Корнелия Нинова може и да иска да забрави, че е била председател на Борда на директорите по времето, когато червеният олигарх започна да коли и беси в най-проспериращото държавно дружество, но пловдивчани добре си го спомнят. Само да припомня, че Пловдивският окръжен съд неотдавна обяви сделката по увеличение на дела на "Пълдин туринвест" в активите на изложението за нищожна, а пък министър Трайчо Трайков даде замесените длъжностни лица на прокурор.
Червените активисти мърморят още, че Корнелия Нинова е била заведена от Кирил Добрев при Георги Първанов, както се казва: да целува ръка и да бъде "миропомазана" за кандидат-лидер на БСП, но поддръжниците на Сергей Станишев не позволиха президентският заговор да успее.

- Ти каза в предния брой, че Корнелия Нинова е участвала в тайна сбирка на президентската формация ..АБВ"?!

- Да, на 19 февруари в Правец говорителката на БСП е била между елита на тайната среща, което е довело до сътресения на "Позитано"20 и множество въпроси към нея – на кой стан тъче, всъщност. Корнелия Нинова може да пропилее шансовете си да бъде номинирана от БСП за кандидат-президент, ако продължава да се заиграва с Георги Първанов и неговото "момче за всичко" Кирил Добрев, защото в червените партийни редици има големи брожения срещу държавния глава, който е обвиняван, че разцепва столетницата в много важната година на президентски и местни избори, а кой знае дали не и парламентарни…

- Тогава защо на ..Позитано" 20 просто не се откажат от Корнелия Д Арк. както ти я нарече, заради пламенните й речи срещу корупцията от парламентарната трибуна?

- Защото е на път да се сбъдне нещо, което казах за първи път пред вашия вестник, когато още всички смятаха, че вицепремиерът Цветан Цветанов ще бъде сигурният кандидат-президент на ГЕРБ. Моята информация тогава беше, че симпатиите на_ Генерала клонят към Йорданка Фандъкова, която единствена, не го изложи публично, нито го предаде. Софийската кметица притежава имиджа на възпитан, фин, внимателен, балансиран и дипломатичен човек, който бързо навлиза в проблемите на милионната столица и се справя с тях сравнително добре. Така че на нея, преценили социолозите на БСП, трябва да бъде противопоставена също така сериозна и печелеща симпатии жена, която говори спокойно и убедително, а не грачи зловещо като някои червени грандеси, които потърсиха свой самостоятелен път за изява и забиха в кьорсокака на политиката.

- Ти твърдиш, че от дясното ще бъде издигната кандидатурата на Метена Кунева. ще бъде подкрепена от президента и ще се очаква на втория тур да й се прелеят леви гласове».

- Да, по пистата към "Дондуков" 2 вече се очертават три амбициозни кандидатки. На "Позитано" обмисляли вариант, в който присъства и бившата еврокомисарка, която е снаха на комунистическия функционер Иван Пръмов и е била за известно време част от администрацията на провалилия се премиер Жан Виденов. Виденията на червените шамани са, че Кунева може да бъде кандидат-вицепрезидент на президент от БСП: например на бившия министър на финансите Пламен Орешарски или на бившия министър на външните работи Ивайло Калфин. Тази конструкция можем условно да наречем "ъпгрейдвана Тройна коалиция". Идеята била да се оберат потенциалните гласове на БСП, ДПС и НДСВ.

- Но Ахмед Доган май много не я харесваше обаче?

- Да. Ахмед Доган не прикривате антипатиите си към първата българска еврокомисарка; тя доста остро е критикувала министрите на Сокола пред европейските институции, посочвайки ги като основни носители на корупционните практики в България, твърдят запознати със задкулисните сплетни на Кунева. С това е допринесла значително за негативния образ на ДПС в Брюксел. Заслужен, впрочем, като съдим по разкритията за зулумите на депесарските първенци по времето, когато Ахмед Доган "управляваше управляващите" в многострадалната ни родина.
В боянските сараи никак не се харесвала и информацията, че Кунева е прононсирана от хората на Трактора. Попитах Явор Дачков, заместник-главния редактор на "Галерия", наистина ли се среща често с Кунева и какво вярно има в твърденията за кандидатирането й за президент, той ми отговори: "Е, трябва да има една нормална фигура срещу Бойко, ако той се кандидатира за президент, нали? Представяш ли си Борисов да олицетворява България пред света?!"
Моето лично усещане е, че лидерът на ДПС, чийто авторитет и позиции силно бяха разклатени от бунтовника Касим Дал, ще подкрепи човека, посочен от Бойко Борисов за кандидат на ГЕРБ. От няколко източника вече получавам потвърждение на информацията, че Ахмед Доган е заплашен от искане за сваляне на депутатския му имунитет, след щателни ревизии на неговия "обръч от фирми"… Апропо, скоро в сараите се очаква голямо черпене: сподвижникът на Ахмед Доган депутатът Гюнай Сефер ще се сдобие, живот и здраве, на 1 март с дъщеричка
от атрактивната си дългогодишна приятелка.

- Май се очертава много женска 2011 година: раждат се момичета на елита, жени се надпреварват за президентския лост.

- Бях в родния си град Петрич тези дни и се размислих за пророчеството на леля Ванга, че руса жена ще оправи България. Май няма да е този път.
Ще почакаме още, докато естествена блондинка хване кормилото на "Дондуков" 1 или "Дондуков" 2. Сещам се за Мария Капон, например…
Впрочем елитът на червените спрягал и още едно име за президентските избори – на сегашния кмет на Благоевград Костадин Паскалев, бивш краткосрочен министър в правителството на НДСВ. Но той имал малки шансове да стане официален избор на партийната централа, заради обвързаността си с Кирил Добрев, за когото се носят какви ли не легенди за съмнителни сделки. Последно синът на покойния кандидат-премиер Николай Добрев бил обвинен от своите, че използва за лично облагодетелствуване формацията "РЕД", която трябваше да привлече младите с по-симпатичен и даже секси образ на Столетницата. Той е от активистите-консуматори, които приемат партията като трамплин за лично облагодетелствуване", гневят се стари партийни функционери.

- Възможно ли е самият Сергей Станишев да се кандидатира за президент?

- Не ми се вярва. Той сега е понесен на крилете на любовта и мечтаното бащинство, така че едва ли ще рискува да се впусне в мръсните схватки на кандидат-президентската кампания. Май ще трябва да се пита и Конституционния съд за гражданството му, както се случи с Царя. Навярно като пристрастен към историята човек, Станишев си дава сметка, че е невъзможно да се повтори неочакваната победа на Георги Първанов, който победи Петър Стоянов от позицията на лидер на БСП. Знаеш ли, интуитивно усещам, че бившият син президент ще излезе отново под светлините на прожекторите. Дали пък няма да бъде преценен като приемлива кандидатура на едно ново дясно обединение?! Все пак Петър Стоянов си тръгна от президентството като успешен държавен глава. Видях го на 1 март на тържеството за 75-годишнината на "Труд": изглеждаше доста енергичен, около него имаше тълпа от фенове…

- Имаше ли интрига на купона на в. "Труд"?

- За първи път, Откакто се правят прословутите купони на в."Труд" на 1 март не дойдоха нито президентът, нито премиерът, нито председатепят на парламента, нито главният прокурор. Така се случи, че когато пътувахме за "Бояна", към 20,00 часа покрай нашата кола избръмча кортежът на Бойко Борисов, който се прибра в резиденцията, но не си направи труда да отскочи до съседния Дом номер две, където се честваше 75-годишнината на най-стария български вестник. От управляващите бяха дошли само министрите Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков. Главна прокуратура се представляваше от съветника Росен Димов, многобройната иначе група на бизнеса този път беше сведена само до двамина: Борислав Дионисиев, бивш съдружник на сегашния съсобственик на вестника Огнян Донев и на банкерката Петя Славова. Кристина Патрашкова и Явор Дачков много се ядосаха, че са изпуснали вътрешния министър, към когото имали много интересни въпроси.

- Какво мислиш за слуховете, че бившият главен редактор на "Труд" Тошо Тошев ще прави пропрезидентски вестник?

- О, не, не мога да го повярвам. Познавам Тошо Тошев от 25 години. Той никога не е правил партийно зависим вестник, успя да устои на напъните дори на Командира, когато той като премиер беше превзел всички основни медии с внедряването на свой личен медиен слугинаж. Не мисля, че би правил вестник на Първанов, на Обама, на Саркози или на който и да било президент. Говорили сме си с него за вестници и Интернет, за опростачването на форумите, за отлива от сериозната журналистика, за безпаричието на хората, които се замислят пред дилемата: хляб или вестник … Да се създаде от нулата нов вестник не е нещо, което може да се измисли "ей така между две дръпвания от пурата", както обича да казва Тошо. Според него, падат тиражите на т. нар. сериозни вестници, запазват се високи тиражите само на т. нар. жълти вестници.

- Как ще участва Четвъртата власт в предстоящите избори. Раздадоха ли се вече фланелките?

- Принципно, Четвъртата власт ще бъде силен коз в раздаването на картите на предстоящите избори. Струва ми се, че "Труд" твърде агресивно налага бизнесмена Огнян Донев, един от новите собственици на т. Нар. ВАЦ-ови вестници – боя се, че този всекидневник се превръща във ведомствен вестник на "Софарма", дано това не продължава така занапред, прозрачни са и амбициите на Христо Грозев, другият съсобственик, да се ревизира сделката за мултиплексите, която той загуби. Нищо чудно милионерът Донев да бъде номиниран за кандидат-президент от бизнес-общността, сред която се ползва с доверие и подчертано влияние.
Ако участва успешно в покупката на мажоритарния дял на "Булгартабак холдинг" добрите му позиции в деловите среди ще се затвърдят.

- Мнозина се питат откъде са парите за покупката на ВАЦ-овите издания?

- Да, наистина, това е най-често обсъжданият въпрос в журналистическите среди от 15 декември миналата година насам. Официалната версия е, че парите за сделката / поне 40 милиона евро/ са дошли от Огнян Донев и Любомир Павлов, който продаде преди няколко години "ТВ7" /една доста приятна и професионална телевизия, която създадоха със съпругата си Диляна Грозданова и нейния екип от БНТ/ и вестник "Експрес"… Последната екзотична версия, която чух, е, че зад сделката стоят парите на турския мултимилионер от български произход Фуат Гювен, който има доста бизнес-активности у нас, включително и банка.

- Забелязва се раздвижване и на телевизионния пазар?

- Радва ме завръщането на Милен Цветков в Нова телевизия, за което първи съобщи Bulgaria News. Дано шамарите, които понесе от живота през последната година не са притъпили остро критичното му и непримиримо отношение към всички властимащи.
В неделя леко се втресох, като видях в публицистичното предаване "На четири очи" фолк-певицата Анелия. Бре, рекох си, чалгата вече залива като мътен порой всички медии ли, що ли?! Доколкото разбрах, Анелия е заменила Алексей. Цветанка Ризова имала уговорка с ВИП арестанта Петров да направят прочувствено разобличителен разговор "на живо" пред аудиторията на втората по гледаемост телевизия в страната, но нещо се е объркало. Или по-скоро между Трактора и Генерала има сделка, както ти казах преди няколко седмици – да се укроти топката преди изборите, за да може ГЕРБ да води активна и ефективна кампания – която, впрочем, ще бъде доста трудна на фона на спадащото доверие към управляващите, на нарастващите цени и задълбочаващия се недоимък на хората.

- А "Шоуто на Иван и Андрей" се е сринало до 58-мо място…

- Познавам Иван и Андрей от началните им стъпки като телевизионери, участвала съм в първите издания на "Сблъсък", имам слабост към двете момчета и затова ми е мъчно да чета за спадащия им рейтинг. В Нова щели да преразглеждат договора си с тях през май. Дано Иван и Андрей си върнат интереса на зрителите от летящия старт на своето появяване в късното вечерно шоу. От източници в Нова научих, че Марк 0′Селски ще дефилира на екран всяка делнична вечер от 23,00 часа – така че, къде отива "Шоуто на Иван и Андрей"?! Участвала съм в "На инат", докато беше в ТВ7 и много се забавлявах, намирам това предаване за страхотно! Вече в сутрешния блок на мястото на речовития Вито Саръиванов и невнятната Ели Гигова се появиха нови водещи, но стари познайници от екипа на Нова: Евгени, международен редактор от нюзрума и говорителката Цвета Кирилова. От септември големи промени ще ни предложи и ТВ7. С най-голям интерес очаквам неделното сутрешно шоу на Люба Кулезич. Медиите се стягат за избори!

- На фона на тази суетня какво прави отиващият си президент след правешката среща на "АББ"?

- Най-честите му събеседници били брат и сестра Добреви: Кирил и Мариана, която отговаря за ежедневната му програма и представлява "цедка" за кандидатите да си беседват с държавния глава. Според източници от президентството изключително много се е активизирала Зорка Първанова, която доскоро се държеше дистанцирано от държавните дела и публичните ангажименти на съпруга си. Тя е седяла от първия до последния момент на сбирката в Правец на президентската формация "АБВ", присъствала вече на срещи на президента с хората от личния му кръжец, правела анализи, изказвала мнения… Сред редовните участници в беседите на "АБВ" бил Ивайло Калфин, когото Сергей Станишев през пролетта на 2009 година лично предложи и даже заложи авторитета си, за да го наложи като водач на листата на БСП за евроизборите. Принадлежността му към най-близкото обкръжение на Първанови поражда обвинения за предателство и стопява шансовете му да бъде червен кандидат-президент.

Стр. 22-23

 

Димитрана Александрова е новият главен редактор на “Труд”, Данка Василева – на “24 часа”

www.dnevnik.bg I 18.02.2011

Димитрана Александрова ще оглави вестник "Труд", съобщава изданието в електронния си сайт. Неин заместник ще е досегашният изпълняващ същата длъжност Никола Кицевски.

Данка Василева е новият главен редактор на вестник "24 часа", а неин заместник ще бъде Борислав Зюмбюлев, който досега беше изпълняващ длъжността. 

Димитрана Александрова е била репортер в "24 часа". След това е била последователно главен редактор на в. "Сега", отговорен редактор в "Капитал" и главен редактор на излизалия няколко месеца "Градски вестник". Последното й работно място беше сп. "Мениджър", където главен редактор е нейният съпруг Максим Майер.

Данка Василева е бивш главен редактор на "Експрес", чиито собственик беше Любомир Павлов. Преди това тя е била първи зам.-главен редактор на "Сега".

Новите главни редактори на двата всекидневника бяха избрани с конкурс, обявен след смяната на собствеността  през декември 2010 г.. Едно от изискванията беше кандидатите да декларират, че не са били сътрудници на Държавна сигурност.

Все още не е обявено кой ще оглави седмичниците  "Седмичен Труд" и "168 часа". 

Немската медийна компания ВАЦ напуска българския пазар 13 години след като влезе на него с покупката последователно на вестниците "24 часа" и "Труд" и други издания. В средата на декември германската компания ВАЦ прехвърли собствеността си във "Вестникарска група България" – издателя на двата всекидневника, на австрийската компания "БГ приватинвест"  и  българските й партньори – мажоритарния собственик на "Софарма" Огнян Донев и бизнесмена и бивш банкер Любомир Павлов.  Собственици на "БГ приватинвест" са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Оригинална публикация 

Тошо Тошев продаде акциите си в “Труд”

в. Show | 06.01.2011

Срещу 3% той е получил старата сграда на "Медиа холдинг” на Сточна гара, а останалите 3% е прехвърлил на швейцареца Харалд Зеефрид

Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев е продал акциите си в "Медиа холдинг" АД – фирмата, която издава вестниците с марка "Труд", съобщи агенция "БЛИЦ". Това личи от карето на всекидневника, в което на 3 януари като собственици са вписани Даниел Руц, Карл Хабсбург. Христо Грозев. Любомир Павлов. Огнян Донев, Харалд Зеефрид и Зоя Деянова. Промени в Закона за печатните медии наложиха в началото на всяка година вестниците да обявяват истинските си собственици.
В началото на декември "БГ приватинвест", която е собственост на първите трима, купи от "ВАЦ медиа груп" бизнеса им в България. На пресконференцията, която новите собственици дадоха на 15 декември м.г., Тошев каза, че не е продал своя дял, а Христо Грозев допълни, че няма да го притискат, но биха купили акциите му, ако той реши. Преди сделката разпределението на акциите в "Медиа холдинг" АД е било – 660 за Тошев, 540 за Зоя Деянова, която е главен редактор на в. "Жълт Труд" и 6 хил. за "ВАЦ медиа груп". Новите собственици не са отразени в Търговския регистър, тъй като няма законово изискване сделките с акции да се обявяват там. По информация на "БЛИЦ" Тошев е продал 3% от дяловете си на швейцареца Харалд Зеефрид, а срещу останалите 3%, които притежаваше, е получил собствеността върху старата сграда на "Медиа холдинг", до Сточна гара . Зеефрид е от старите собственици на фирмата.Засега Тошев остава изпълнителен директор на фирмата и главен редактор на всекидневника "Труд". Според информирани люде обаче той скоро ще освободи и двата поста. "С идването на новите собственици вероятно ще настъпи някакво преструктуриране на моето акционерно участие". По този странен начин Тошо Тошев обясни липсата на името си сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД. "Водят се разговори и все още не мога да кажа в какво точно ще се изрази преструктурирането", добави той.

Стр. 11