в. Всеки ден | 21.09.2011

Премиерът и народът обърнаха гръб на хипермаркета

Вчера в 8 сутринта, да, сутринта, бях поканен на нещо като ВИП откриване на първата българска IKEA. Озовах се там около 20 минути след часа, упоменат в поканата, поради обичайното задръстване на Околовръстното шосе, на което новото локално платно не помага много. Влизайки, ми направи впечатление царящ в магазина. Никой от посрещаните не знаеше къде се намира, а камо ли къде трябва да се озоват гостите. Когато се качих на втория етаж при около която трябваше да протече церемонията по откриването, разбрах причината. Домакините бяха нервни от непристигането на премиера, което не се случи и в рамките на следващия час. Той дипломатично се извини с откриване на обновеното Бистришко шосе, където с кмета фандъкова зарадваха хората. За техен представител трябваше да послужи новият регионален министър Лиляна Павлова, която намина за някоя минута и въпреки задържането от страна на домакините си тръгна възможно най-скоро.
Така няколко бивши като Соломон Паси. Минко Герджиков, Красимир Катев, както и Левон Хампарцумян се явиха звезди на сутрешното парти. Повечето хора бяха заети с това да чакат на дълги и мудни опашки за кафе. За акомпанимент служеше оригинално меню-твърде големи, за да са хубави, мъфини и кренвирши от шублера. Не се намери кой да пусне музика, кой да говори на отчаяните от дългото безизвестно чакане ВИП-ове, нито пък кой да ги разведе из постничкия в сравнение със солунския магазин. се превърна в големия пиар провал на годината, че и на петилетката. По-лошото за световната верига е, че нейните бг наместници докараха нещата дотам, вместо бой кой да влезе първи от редовите купувачи, да има повече клоуни, отколкото клиенти при отварянето за граждани в 10 часа. Вестникарски погледнато, можем да кажем, че двете издания, в които пуснаха брошура и реклама, явно са по-малко влиятелни, отколкото сме смятали и в най-песимистичните си оценки. От човешка гледна точка ми е жал за такъв голям бранд като IKEA, който е толкова лошо маркетиран специално на българския пазар. Все пак преди месец бях в оригиналния дом на веригата в прекрасния шведски Хелзингборг и знам какво всъщност тя представлява.

Стр. 18

в. Show | 21.09.2011 

Иван Гарелов, Мишо Михайлов, Нико Тупарев, Нидал Алгафари и бившата зам.-министърка на държавната администрация Мария Дивизиева са хората, които ще се облажат най-много от изборите, носи кулоарната мълва. Медийните експерти са поели пиар кампаниите на кандидатите за кметове и президент вместо доскорошните любими външни консултанти. Всички партии твърдят, че ще разчитат на собствени сили, но представители на предизборните щабове с охота се топят как са чули, че опонентите им ще платят милиони за експерти и пиари.
***
Официално за изборите средствата не надхвърлят разрешените по закон. В партийните централи обаче има отворени "черни каси", пълнени от големия бизнес, но до тях достъп имат само лидерите. Те са и единствените, които знаят точно колко ще им струват кампаниите и колко пачки ще бъдат раздадени в "пликове" под масата.
Неуспели кандидати за експерти твърдят, че на тъмно се харчат милиони, но нито кандидат-кметовете, нито общинските съветници могат да разполагат с тях, за да плащат на свои хора. "Всички пари за изборите се държат от партийните вождове. Те еднолично решават кой може да спонсорира кампаниите и на кого да се плаща за отразяване. От бюджета за изборите, който им се полага по закон, се отпускат символични суми, с които кандидатите да си отпечатат плакатите."
Парите за изборите обаче са по-малко от предишни години, категорични са всички експерти. Това личало от започналите кампании. "На този етап са много вяли. Правят това, което се е правило досега. Няма нито една интересна кампания, включително и за софийския кмет, което си е изненада. Има твърде много соцреализъм, а днешното време не търпи това. Хората вече са други, а не каквито бяха преди четири години", коментира пред "ШОУ" Максим Бехар.
За президентска кампания ЦИК гласува максимум до 2 млн. лева, а за местния вот партиите могат да похарчат законно 8 милиона. Според врели и кипели експерти по политически маркетинг една добра кампания за президент на България струва най-малко 4 милиона, от които три отиват за медии, реклама и пиар, а останалите са за наблюдатели, застъпници и купуване на гласове.
Колко да се похарчи за местния вот, зависи от населеното място.
Най-скъпо струват избори край морето и в планинските курорти, както и по местата, на които има концесии и могат да се получават обществени поръчки.
Едно от най-резултатните за партийните посредници по изборите пера от бюджета е това за сувенири. Най-големите комисиони са взимани от поръчителите на шапки, шалове, чаши, фанелки, химикалки и торбички.
Типичен пример в това отношение е пиар консултантът на претендента за столичен кмет Георги Кадиев – Мишо Михайлов. Като пиар на партия "Лидер" бившият говорител на Иван Костов поръчал толкова много картонени шапки, че след изборите в щаба били заринати от рекламните материали. От акцията на Михайлов се възползвали някои заможни застъпници на партията на Ковачки, които ги обрали, за да си палят камините с тях.
Може би от комисионната от картонени шапки Михайлов е горд собственик на къща в Барселона, бъзикат го опоненти.
Михайлов може да се похвали с изключителни "успехи" като пиар. Той успя да провали участието на Миро на "Евровизия", "намазал" и Костов.

Сивите кардинали на новата политика

Пиарите, както и социолозите, започнаха да се изживяват като Петата власт. Вместо да се съобразяват с клиентите си и да отговарят на реалните събития, те създават събитията и вкарват клиентите си в собствени политически схеми. Като легенда на "Позитано" се разказва подслушан разговор, в който на въпроса "колко ли е взел Андрей Райчев, за да лансира Меглена Кунева?", се получава отговор: "Нищо не е взел. Целта му е да си изработи собствени конструкции и да вкара политиците в тях."
Месец преди изборите обаче, вместо да трупат дивиденти, пиарите провалят най-личните кандидатури, показа проверка на "ШОУ".
Най-емблематичен е примерът на подведената от американските пиари на НДСВ "Лофтъс Маркуард" Меглена Кунева.
Кунева даде специално интервю за първото издание за новия тв сезон на предаването "Горещо". Кадрите с облечената в жилетчица от камилска вълна кандидатка за президент обаче се редуваха с почти голата Черна Златка. От това обаче спечели само плеймейтката, която затвърди образа си на мокър мъжки блян, а Кунева изглеждаше като истинска страстоубийка.
Независимият кандидат за президент е ангажирала за кампанията си "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард.
Меглена Кунева признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори, но те не работят за нея. Попитана дали те са й давали съвети, бившата еврокомисарка отговаря: "От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала "не". Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас, слушам инициативния си комитет. Предизборната платформа е изработена от мен и от инициативния комитет и нито една PR агенци няма нищо общо с нея".
От "Лофтъс Маркуард твърдят, че са само прия тели на екипа на Кунева нямат нищо общо с кампанията й. Те обаче казват също, че са правили кампанията на американския президент Барак Обама, а последните проверки показват, че само са носили кафетата в предизборния щаб. Чужденците не могат да се справят с форсмажорно събитие, каквото са избори в България, категоричен е пред "ШОУ" Красен Кралев. В България са се опитвали да правят избори гръцки, френски, английски, американски и израелски компании, но до една са си тръгнали с пълен провал и подвити опашки.
"Чуждите компании пристигат у нас с гръм и 1 трясък, искат страшно много пари и стига да се намери глупак, който да им ги даде, си тръгват след изборите ни лук яли, ни лук мирисали", казват политически анализатори.
Управляващата партия ГЕРБ също направи политически гаф. Те нямат пиар и сами си организират кампанията. Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането. Заблудени вероятно от факта, че Бойко Борисов сам си е пиар, в партията му явно смятат, че също нямат нужда от такъв. Ако обаче се бяха доверили на професионален медиен съветник, Цветан Цветанов вероятно нямаше да направи гафа с изказването за невзетите подкупи на Росен Плевнелиев и да вкара най-силния засега претендент за президент в капан да дава публични обяснения.
За най-добри специалисти по политически пиар и маркетинг в България са смятани Джими Найденов, Нидал Алгафари, Красен Кралев, Диана Дамянова, Моника Йосифова и Арман Бабикян. От тях обаче единствено Алгафари ще участва в президентската надпревара като пиар на кандидата Алексей Петров. По жълтите павета ще се разхождат още Михаил Михайлов и Иван Гарелов като пиари на Кадиев, бившата любовница на последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов – Михайлина Димитрова като медиен съветник на Ивайло Калфин. Старата имиджмейкърка на Стефан Софиянски Анна Гочева ще наставлява ОДС, дъщерята на генерал Бриго Аспарухов Светла ще гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Големите спецове са насочили усилията си към местния вот, където ще са и големите пари.
В провинцията обаче истинският харч ще бъде за купуването на гласове, което въпреки взетите предварително мерки няма да може да бъде овладяно.
Според експертите изборите на 23 октомври ще бъдат решени от националните телевизии, "жълтите" издания и интернет. Някои политици вече са хванали тенденцията. Затова и Меглена Кунева гостува в "Горещо", Румен Христов – в "Модерно", а президентът Първанов – в "Станция Нова".
Въобще – шоу на колела. Или пълна лудница.

Стр. 10, 11

в. Капитал | 17.09.2011 

Най-верният репортер на вътрешния министър стана говорител на градския съд

Преди няколко месеца съдия Владимира Янева – семейната приятелка на вътрешния министър, беше избрана за председател на ключовия Софийски градски съд. И тъй като тя отстъпваше по всички показатели на другия претендент, трябваше да й се доверим, че причината да бъде избрана не е приятелството й с Цветан Цветанов, а нещо трето. След като беше назначена, Янева успя да се забърка в няколко скандала, но бързо беше покривана от властта и всеки обясняваше, че личните й отношения с Цветанов нямат нищо общо с професионалните. Е, не точно.
Тази седмица стана ясно, че репортерът от "24 часа" Блага Георгиева е започнала работа в съда като говорител. Георгиева винаги е била редом до вътрешния министър – и по време на полицейски акции, и при важни моменти от семейния му живот.
Сред последните й материали за работата на вътрешното министерство бяха съветите на Цветан Цветанов за това как се сменят пелени. В публикациите си репортерката ставаше постоянно безкритична трибуна на базираните върху неверни факти нападки на министъра срещу съда.
Георгиева е назначена въпреки неприключилия в момента конкурс за поста. От съда обясниха, че това е заради множество сигнали на журналисти, които искат пресаташе. Постановка, която не е съвсем логически издържана: забавихме се с конкурса и защото се забавихме, назначихме без конкурс, но пък обявихме конкурс, за да бъде назначението без конкурс с конкурс.
През седмицата съдиите в СГС (които са сред най-острите критици както на Янева, така и на вътрешния министър) са получили заповед на Владимира Янева, според която трябва да "съгласуват" медийните си изяви с… Блага Георгиева. Дали става дума за недоразумение, или е поредният опит да се "запуши" устата им тепърва ще разберем.

Стр. 39

Водещ: Любопитна информация за един от кандидатите за президент четем във вестниците днес, агенциите вчера. Кандидатът Павел Чернев, него вероятно го познавате, като бивш депутат от "Атака", националист. Та какво прави той? Търси си партньор за президентската кампания, кандидата му за вицепрезидент го търси, издирва във Facebook. И на въпрос, забележете, от колеги – защо във Facebook? Няма ли си достатъчно подходящи кадри в партията ? Чернев отговаря така – нова политика се прави не само с нови хора и идеи, но и с нови методи. За използването на новите методи в политиката разговор с PR-експерта Максим Бехар.
Максим Бехар: Добро утро!
Водещ: Добро утро! Одобрявате или не одобрявате този подход на г-н Чернев?
Максим Бехар: Малко странно решение, но от друга страна нека си търси човека. Може да намери и по-подходящ, отколкото е имал предвид досега. Факт е, че социалните медии, и не само Facebook, ще бъдат използвани много активно в предизборната кампания. Това се случи и преди две години. Случи се и преди четири години. Но сега има много повече потребители в България, много повече хора разбират как могат да си направят промоция, как могат да споделят своите идеи.
Водещ: Колко бяха потребителите в България? 2 млн.
Максим Бехар: В България са около 2 млн., може би малко над 2 млн. За Facebook говорим.
Водещ: Да.
Максим Бехар: Има много български социални медии. Има бизнес ориентирани, като Linked-in. Twitter, колкото и да е силен в България, за съжаление не можа да стане толкова силна и влиятелна медия, каквато е в Щатите или в Русия.
Водещ: А защо? Защото няма клюкарница в него?
Максим Бехар: Не. Има много, но това е по-особена медия. Може би един ден ще вземе превес в България. Защото това е по-скоро споделяне на новини, които са много кратки, отколкото разработване на теми, които по-задълбочено. Разбира се, може да се споделят и снимки, могат да се споделят и статии. Така или иначе много от кандидатите в момента разчитат на социалните медии, за да могат да си споделят своите платформи.
Водещ: А имат ли основания, според Вас, или се предоверяват малко повече?
Максим Бехар: Нито един не го прави. Ако някой си направи труда да разгледа профилите във Facebook на кандидатите за президент, обявили се като кандидати досега, много лесно може да види, че всъщност тези профили приличат на едни ведомствени стенд вестници, в които пише – кандидатът за президент ще посети…
Водещ: Ясно.
Максим Бехар: … площада на еди кое си село или ще беседва с еди кои си граждани и селяни – и нищо повече. И едни такива снимки в голяма част от тях, не искам сега точно конкретни имена да споменавам, но те са не повече от десетина кандидати и много лесно могат да бъдат проверени. Едни такива снимки в много патетичен стил – всички гледат нагоре, всички гледат…
Водещ: Професионални снимки.
Максим Бехар: … много оптимистично с едни такива искрящи очи. И малко смешно е това, малко комично е.
Водещ: Добре, как да подходят? Вие какво бихте ги посъветвали?
Максим Бехар: По принцип широкото участие на хора, които не са професионални политици, като че ли… без да издигам въобще тази професия на чак толкова високо ниво. Ние в България все пак от 20 години имаме политика. Но участието на хора, които понякога дори са комични, свежда, според мен, изборите на едно много ниско равнище. |Защото в един момент виждаш, че ами, да – той си е направил профил във Facebook, той си е избрал за вицепрезидент някоя красива жена или пък популярен човек или някой странен военен, такъв, строгогледащ. Това означава, че той може да свърши тази работа. Ами, президент може да бъде, според мен, човек, който е много подготвен, който е минал през много неща в този живот, включително и политиката. И затова социалните медии са платформа, в която всеки може да каже това, което иска да каже на своите избиратели и ми се струва, че в момента е един огромен гювеч от неща, които половината от тях не могат да ги изпълнят, а другата половина са неизпълними.
Водещ: А според Вас, социалните медии, мрежи, започват ли да се превръщат в по-силен фактор, така, от вестниците, от радиата, от телевизиите дори…
Максим Бехар: Те са. Те са.
Водещ: … при взимането на решение от страна на хората за кого да гласуват? И защо?
Максим Бехар: Не знам дали взимането на решение е стъпка, която ще бъде определена от социалните медии, отколкото от традиционните медии – телевизия, радио и вестници, печатните медии. Обаче те са по-влиятелни, те са по-посещаеми. Защо? Защото са интерактивни.
Водещ: Защото можеш да напишеш и да получиш отговор от кандидата лично.
Максим Бехар: Да. Можеш да беседваш с нон стоп със своите избиратели, критици, хора, които те хвалят, да им кажеш – стига сте ме хвалили, кажете ми моите недостатъци, защото за мен това е важно. Никой не го прави от това, което видях във всичките профили на всичките кандидати. Според мен, част от тези профили се поддържат от хора, които са…
Водещ: PR-и.
Максим Бехар: … платени. Дали са PR-и, дали са секретарки, дали са просто някой, който седи и пише. Никъде, с много малки изключения, не видях директен контакт или директна комуникация с избирателите.
Водещ: Аз видях. Светльо Витков, Светослав Витков, кандидата за президент и фронтмен на „Хиподил” и хора, които пишат там.т
Максим Бехар: Аз… умишлено не споменавам имена, но факт е, че има.
Водещ: Той си общува, той си общува с хората.
Максим Бехар: Истината е, че голяма част от кандидатите са си регистрирали т. нар. лични профили, които са затворени за външната публика и това еогромна грешка. Защото трябва да станеш т. нар. приятел или трябва да те добавят, за да можеш да прочетеш какво пише кандидата вътре. Ако той не направи това, това означава, че той е отворен само за своите почитатели, което не е целта на една кампания.
Водещ: Два риска от социалните мрежи. Единият е платените провокатори. Едва ли не оставаме с усещането, че някой като пише във форум или в социална медия, той представлява гражданството, народа, общественото мнение. А пък доколкото съм чул, Вие ме поправете дали бъркам, но много се използва това от политическите централи да се плаща на определени хора, които имат ангажимента да плюят по, да правят определено количество негативни коментари срещу техните опоненти в социалните мрежи. Този риск във Facebook как може да бъде избегнат?
Максим Бехар: Знаете ли, във Facebook това не е възможно. Възможно е не повече от 2-3, до 5% от профилите да са фалшиви и това моментално се разбира, че един профил, който е регистриран преди два дни и човек, скрит зад този профил, пише нещо лошо за един кандидат или това са т. нар. хейтъри.
Водещ: Хейтъри.
Максим Бехар: Хората, които мразят други хора. Във Facebook това не е възможно. И в социалните мрежи, които са по-персонализирани няма как това да се случи. Да, има форуми, в които вероятно има платени хора или…
Водещ: А има ли платено хейтърство точно, според Вас?
Максим Бехар: Аз не съм срещал, но вероятно има, както има всичко на този свят. Особено по време на избори. Така, както има и анонимни профили, така, както има и хора, които се крият зад някакви абсурдни никнейми или своите прозвища, които те си избират. Така че възможно е да има платени хейтъри, но не смятам, че това е основното. По-скоро най-важното е кандидатите да могат да превърнат своите страници, дали във Facebook, дали в някоя друга социална мрежа в средство, защото това е медия, в средство за комуникация със своите избиратели.
Водещ: Казвате, че е медия.
Максим Бехар: То е медия, това си е медия.
Водещ: Имаше една идея да бъдат регулирани тези медии преди време и ето, сега сме в условията на предизборна кампания. До 23, след 23-и кандидатите имат право да правят тази кампания по медиите, имат право да разполагат билбордове, а пък виждаме, че доста и преди 23-и, примерно във Facebook абсолютно рекламно се използва. Трябва ли да бъде наложено ограничение, според Вас?
Максим Бехар: Няма как да бъде регулирано. В света има много, многократно са правени опити социалните медии да бъдат регулирани и това, след като в държава като Съединените Щати…
Водещ: Не може да стане.
Максим Бехар: … това не може да се случи и в България не може да се случи. Но според мен и не бива да бъдат регулирани. Трябва да се види цялото многообразие от мнения, да се проведат спорове, да се излагат платформи, хората, ако трябва, да се карат, да се сдобряват, за да може в крайна сметка да се види кой кандидат е най-качественият. Истина е обаче, че в България има няколко хиляди блога от млади и интелигентни хора, които се поддържат на изключително високо равнище и нито един от кандидат президентите не може да стъпи на малкия пръст на тези хора. И ако някой иска да си води професионално своята страница във Facebook или в която и да е друга социална мрежа, трябва да прочете малко блогове, да се понаучи как се излагат тези и как се защитават, как се пише грамотно. Защото след като е медия, това не означава само да си сложиш снимката или да напишеш кога имаш среща с избиратели. Това означава тази медия да бъде управлявана професионално. Обявихте темата дали предизборната кампания от площадите ще се пренесе в социалните медии.
Водещ: Именно.
Максим Бехар: Тя не е на площадите. Тя в момента е в социалните медии и според мен, тази година, до края на кампанията, 30. октомври ли, когато се пада там, ще бъде в социалните медии всъщност.
Водещ: А от социалните мрежи защо много трудно се отива на площадите, според Вас? … направим аналогия – от социалните медии ще се отиде ли до урните?
Максим Бехар: До урните ще се отиде категорично, а до площадите не, защото няма какво да правим на площадите. Там можем да, какво, да викаме, да вдигаме някакви лозунги. Докато в интернет можеш да споделиш своите виждания, да ги отстояваш, да ги аргументираш. На площада това е много трудно. Ако се съберат 10 000 души, как ще се чуят 10 000 мнения? В интернет това е възможно. Разбира се, обменът на мнения, което се случваше на площадите навремето, обменът на емоция, ако щете, и на настроения е по-логично да се пренесе онлайн. Това се случва в България, но не се случва по възможно най-професионалния начин. Следващите избори сигурно ще бъде по-добре. При това следващите избори са след четири години – ще има по-силно развити социални медии, които вероятно голяма част от тях ще имат … връзка в реално време.
Водещ: Те и сега са достатъчно развити, но … кандидатите просто не ги използват, защото не са наясно със силата им все още.
Максим Бехар: Струва ми се, че всеки кандидат, ако иска да каже нещо на своите избиратели в социалните медии, трябва да го прави лично, персонално. Трябва да влезе, да си напише мнението, да спори с тях, да дискутира. Ще намери време. Както намира време да отиде на един митинг, както намира време да седне на една маса с избиратели и да спори с тях, така ще намери време да прекара един ли два часа на ден…
Водещ: Лично.
Максим Бехар : Да, за да може да им отговаря и да излага своите мнения и да излага своите мнения. И това много ясно се разбира дали е така.
Водещ: Обаче може би наистина те така разсъждават. Ето, протест срещу цените на горивата. 20 000, да кажем, са се присъединили към групата във Facebook за този протест. 100 души на площада.
Максим Бехар: Ами, да. Нормално.
Водещ: И по-същият начин този кандидат си казва – O. K. Аз имам 100 000 в моята група, които са се присъединили във Facebook.
Максим Бехар: И какво от това?
Водещ: И какво от това, като ще отидат да гласуват десет за мен?
Максим Бехар: Затова смятам, че след като е медия, тя трябва да бъде управлявана от професионалисти. Тоест, една медия не може да бъде управлявана само от аматьори. Разбира се, много хора правят опити за журналистика в своите профили във Facebook и това е добре. Една от промените, които Facebook аложи всъщност в модерния свят е, че много милиони хора, стотици милиони започнаха да се опитват да правят журналистика. Тъй като писането на твоята стена или писането в някоя медия, в крайна сметка е журналистика. Журналистиката, освен всичко друго, е и да има какво да кажеш и да има къде да го кажеш. Това социалните медии го предоставят и ти го дават. Трябва да се управлява обаче професионално. Разбира се, честно, почтено. Има много бъдеще в социалните медии. Твърдя, че те ще повлияят до голяма степен на изборите, ако могат обаче да бъдат управлявани професионално от кандидатите.
Водещ: Добре. Гледахте ли клиповете на Росен Плевнелиев и на Маргарита Попова дето Бойко Борисов им се скара за тях, че са клиширани.
Максим Бехар: Ами, аз не чух това как Бойко Борисов им се скара, обаче ги гледах и…
Водещ: Каза да се махнат.
Максим Бехар: … ми се струва, че наистина са направени в стил соцреализъм и наистина има голям патос, ненужен патос. Защото познавам Росен от много години, правили сме проекти заедно и знам, че той е нормален човек, може да се държи нормално. Няма смисъл от тези, такъв поглед към бъдещето. Пък едни хора минават, пък го поздравяват, пък едни ветрове, пък едни облаци…
Водещ: Как си го обяснявате, че така стана?
Максим Бехар: Ами, някой залитна малко повече. Защото в крайна сметка създаването на един клип е творческа дейност и в тази дейност никога не знаеш накъде ще те отведат идеите. Може би някой около него е искал именно създаването на такъв образ. Струва ми се, че вече и социалните медии са един от факторите това да се случи. Времената на този тип възприятия отминаха. Трябва да комуникираме нормално, човешки, директно. Да бъдем такива, каквито сме. А пък дали ще бъдат феновете във Facebook или нашите избиратели в урните на 23 октомври, в крайна сметка те ще преценят кой колко струва. Това е хубавото на социалните медии, че ни направиха прозрачни. Направиха света прозрачен и с това го направиха по-добър. Тъй като като имаш недостатъци и хората край теб ти кажат твоите недостатъци, шансът да си ги оправиш е много по-голям, отколкото ако имаш край себе си едни коакьори, които само ти свалят звезди и ти говорят глупости и ти се взимаш насериозно и мислиш, че си много велик.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор! Беше ми приятно. Успешен ден Ви желая.
Максим Бехар: Приятен ден и на Вас! 

в. Галерия | 15.09.2011

Шефката на градския съд Владимира Янева вече ще си има пиар. За поста е определена бившата криминална репортерка Блага Георгиева. Тя вече е напуснала "24 часа", в който работи от 10-ина години.
Бившите колеги на Блага са убедени, че като пиар на градския съд тя ще оправдае високото доверие
на Цветан Цветанов и неговото протеже Владимира Янева. Откакто ГЕРБ е на власт, Блага Георгиева избълва серия скучни интервюта с вътрешния министър, напомнят колегите й. Заради удобните си въпроси те я кръстиха "придворната журналистка на Цветанов".
Лоялността й ще бъде добре оценена. Пиарската заплата надхвърля 3000 лева, като на всеки трети месец ще й дават по още една заплата като "антикорупционен бонус". Така с парите на данъкоплатците ще бъде гарантиран
медийният комфорт на Владимира Янева Журналистката от Дарик радио Богдана Лазарова става шеф на кабинета на председателя на Върховния административен съд Георги Колев, който е изучавал право във Висшия институт на МВР. Журналистката заяви още през юли, че напуска медията от 1 септември, но не сподели къде отива, обясняват бившите й колеги. Пиар на административния съд е Таня Райнова, завършила спортни танци в НСА.
За нито едно от тези места не е обявяван конкурс.

Стр. 6

в. Пари | Красимира ЯНЕВА | 16.09.2011 

Според тях скандалът е резултат на неефективен пиар

Цяла седмица всички се чудят кои са общинските съветници, поискали пряко или индиректно подкуп от Росен Плевнелиев, когато е бил шеф на "Линднер" в България. Въпросът защо беше изказването на шефа на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов остана да виси във въздуха. Точно той отключи възможностите за спекулации.

Коментарът на пиарите

"Това не е единичен гаф, а резултат от неефективен пиар. Пиарът на правителството и на ГЕРБ е хаотичен, липсва цел, задача и яснота. Когато има кризисни моменти, каквито несъмнено са предизборните кампании, всичко това излиза наяве. Може и да е направено нарочно от Цветанов, но може и да е инфантилен гаф", коментира Албена Ивайлова, бивш пиар на кабинета "Костов" и ПР директор на "В консултинг".
"От гледна точка на политическата комуникация поведението на господин Цветан Цветанов е поведение на човек, който е отритнат, който се е разсърдил, че не е получил поста, който е очаквал. Много малко хора смятат, че изказването му е било случайно. Почти всички хора, с които разговарям, смятат, че това е несръчно отмъщение като политическа реакция", коментира Деница Сачева, изпълнителен директор на Intel Day Solutions. Според нея изказването на Цветанов разкрива още нещо, че ГЕРБ не е единна партия. "Изказването на Цветанов е убийствено, защото поведението удря не само Росен Плевнелиев, а повдига завесата за много неща, които се случват в ГЕРБ", допълни Сачева.

От полза за БСП

Според пиарите изказването на Цветан Цветанов от миналия петък, че се е запознал с Росен Плевнелиев, когато бизнесменът му се е оплакал, че му е искан подкуп, води след себе си още един проблем за кандидат-президента Росен Плевнелиев, а и за ГЕРБ. "Цветанов и ГЕРБ направиха изключително лоша услуга на своя кандидат, който няма да може да се измъкне от обясненията до края на кандидатпрезидентската кампания", коментира Албена Ивайлова и допълни: "От друга страна, БСП трябва да са благодарни на ГЕРБ, защото им дадоха център на тяхната кампания, който според мен ще остане до края." Според Деница Сачева Георги Кадиев само поставя ребуси с твърденията си. "Това безсъдържателно политическо говорене отблъсква хората. Политиката служи на политиците да обслужват егото си, а не да помагат на хората", коментира Сачева.

Точка вместо бумеранг

Според Сачева Плевнелиев е направил добре, като се е опитал да сложи край на политическите спорове. "Поведението на Плевнелиев беше много добро. Той се опита да затвори разговора и вратата зад себе си", обясни Сачева. Според нея това показва и че той не е политик. "Начинът, по който той реагира, ясно показа, че тепърва ще се учи на политика. Правилната реакция в случая беше не да се затваря вратата, а да се върне бумерангът към източника", обясни Деница Сачева. Според нея Цветанов е трябвало да бъде попитан какво знае по случая и кои са общинските съветници, поискали подкуп. Според нея кандидат-президентът Росен Плевнелиев е направил още една грешка, като е допуснал да употреби думата подкуп. "За две години като министър той успя да се опази от нея и сега не трябваше да я използва", обобщи Деница Сачева. Според Албена Ивайлова политиците периодично трябва да си имат часове, дни или дори седмици, в които да запазват мълчание, защото говоренето става техен враг.

ЦИТАТ

Не искам повече Плевнелиев да бъде замесван в този скандал, защото от това, което виждате, което е казал през 2007 г., септември, и вчера това, което е казал, е едно и също. Не знам такова нещо (да е искан подкуп на Плевнелиев – б. а.) и не ми е работа да знам. Когато станах кмет, такива сигнали имаше със стотици, дал съм ги на прокуратурата. Факт е, че 7 години тази сделка не е минавала и когато станах кмет, общинският съвет я приключи.

Премиерът Бойко Борисов,
в предаването "Тази сутрин" на Би Ти Ви.

Стр. 6

PRnew.info БЛОГ I 2011-09-13

Информация за нови назначения, повишения или смяна на работните места и позиции в PR, Медиа и Неправителствения сектор

Константин Недев е вече Senior Specialist Sponsorship & Digital Advertising в Globul (от септември 2011 г.). Преди това той е работил като Account Manager в Saatchi & Saatchi (ноември 2010 – септември 2011 г.) и Account Director в GRAFFITI BBDO Sofia (март 2010 – ноември 2010 г.).

http://www.linkedin.com/in/knedev

Невена Мирчева е главен редактор на списание "Новата икономика", част от групата издания на вестник "Стандарт" (от август 2011 г.). Преди това тя е работила последните десет години като журналист във вестник "Стандарт" (ноември 2001 – август 2011 г.).

http://www.linkedin.com/pub/nevena-mircheva/31/5b2/6a6

Александра Димитрова е PR експерт в Studio 5 music club и PR на Хилда Казасян (от септември 2011 г.). Преди това тя е работила като PR Assistant във Viveka Consulting (октомври 2009 – септември 2011 г.).

http://www.linkedin.com/pub/alexandra-dimitrova/4/a82/488

Дарина Кичкова е PR & New Media в Laboratoire BIODERMA (от септември 2011 г.). Преди това тя е работила в Икономедиа като Business Development Manager Economedia (май 2010 – септември 2011 г.), Junior Brand Manager (декември 2009 – май 2010 г.) и Advertising Manager на Gentleman & HER Magazines (януари 2007 – декември 2009 г.), както и като Account Executive в M3 Communications Group (март 2005 – декември 2006 г.).

http://www.linkedin.com/pub/darina-kichkova/8/82a/a60

PR&Медиа HR Бюлетин не носи отговорност при невярна и неточна информация в дадените източници.

www.standartnews.com | Валерия ВЕЛЕВА I 13.09.2011

Преди десет години предизборната кампания на Петър Стоянов бе определена от експерти като най-големия ПР гаф на 2001 г. Тогава в анкета на в. "Капитал" специалистите отчетоха, че Стоянов е загубил предварително спечелени избори заради размахания компроматен доклад в предизборната дискусия по bTV. Този пример за лоша ПР кампания се превърна в христоматиен. Никой досега не назова публично кой накара Стоянов да се хързулне по пистата на агресията. Едни твърдят, че екипът му го изпуснал от контрол и го оставил да взема решения извън своята компетентност, други – че автори на идеята за доклада били Петър Курумбашев и Любен Дилов-син, тогава членове на щаба му.
Стартът на кампания 2011-а официално още не е даден, но ПР екипите на претендентите за първия пост в държавата вече са на бойна нога. Особено в челната тройка, където състезанието между ПР експертите е не по-малко ожесточено от състезанието между самите кандидати. Дали защото номинирането на първите двама (Плевнелиев и Калфин) закъсня, или защото и двамата допоследно отричаха, че ще влязат в тази битка, но пиарите им не успяха да налучкат верния тон за изграждане на публичния им образ в новото амплоа. Силният до вчера ПР на Плевнелиев като министър – строител на магистрали, който го изстреля на върха на общественото доверие, не можа да превключи на вълната политик-държавник и това роди безсмисления му клип, който Борисов свали в мига, в който зърна първите кадри. Вероятно бе грешка, че Плевнелиев не само упорито отричаше, че ще сменя поста си, но и убедено декларираше, че не става за президент. Хората го харесваха с жълтата каска и сега екипът му изключително бързо трябва да промени нагласата и да покаже, че министърът вече става и за президент. В първите си медийни изяви след номинацията Плевнелиев налучка верния тон, стъпвайки на тезата за последователност и надграждане на политиката, както и за създаване на визия и стратегия за държавата. Но избистрянето и позиционирането на поведението му в кампанията тепърва предстои.
Неособено успешен старт има и клипът на Ивайло Калфин, който се върти в интернет и който за съжаление също не казва нищо. ПР кампанията на Калфин го направи "член кооператор в Търговище", качи го на американски трактор край с. Търнава, накара го да нагази с лъскави обувки в нивата при тютюнопроизводителите. Това е класически евтин трик, използван досега от социалистите, който обаче никак не пасва на европейската визия на Калфин. Вижда се, че не му идва отвътре тази проява на съпричастност с отрудения избирател. На полето на истинската политика обаче – там, където е в свои води, Калфин стои убедително и пиар не му е нужен.
В тази посока "най-напред с материала" изненадващо се оказва Меглена Кунева. В You Tube вече се въртят няколко нейни доста смислени, добре позиционирани клипове, построени по законите на политическата реклама, които имат точни адресати – обикновените хора на деня: Бай Кольо цигуларя, земеделците Балабанови, шивачки, рибари, младежи, дори патриотите, които пресъздават боевете на Шипка. Може да изглежда странно, но проблем при Кунева ще се окаже посланието, че тя е гражданският кандидат за президент, заради партийните й връзки както с бившата БКП, така и с днешното НДСВ. Засега кампанията й не реагира адекватно и на обвиненията за ролята й при затварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
Пиарите на Румен Христов не успяват да предизвикат медиен интерес към него и не провокират сериозни дискусии около личността му. В очите на публиката синият кандидат продължава да е неизвестен политик с бледа политическа кариера, с неизразени лични и професионални качества. Макар че Христов бе рано номиниран, пиарите не можаха да го дистанцират от последвалите скандали в десницата, които сякаш обричат кандидатурата му. Всъщност засега около него не се забелязва ПР намеса.
Трима кандидати: на ВМРО – Красимир Каракачанов, на РЗС – Атанас Семов, и на "Атака" – Волен Сидеров, макар и твърде различни, ще тичат в една и съща писта. Семов излезе първи и вече сбърка с обещанието си да уволни Бойко, а Волен е променил тотално имиджа си – толкова широко усмихнат е на плакатите, че дори не можеш да го познаеш. Каракачанов направи нетрадиционен ход с избора на най-умната жена за свой партньор, но какво ще му донесе това, не е ясно. Предизборната кампания крие много изненади. Един грешен ход "ала Стоянов" може да накара избирателят да промени решението си в последния момент и това да не се хване от социолозите, както стана през 2001-а. А това прави задачата на ПР екипите доста тежка игра на нерви, на професионализъм и най-важното – на адекватни реакции спрямо ситуацията.

Оригинална публикация

PRnew.info БЛОГ I 2011-09-12

В новия 33-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 33 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/09/PRaktiki_Newsletter_12_09_2011.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Ева Широкова, e.shirokova@bdvo.org
Александър Христов, a.hristov@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Александър Кръстев
Симона Стефанова
Стоян Стоянов

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org   

Тема: Кандидат-президентските избори, PR кампаниите и медийната роля в изборите
Гости: Нидал Алгафари, PR специалист, Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Експертен поглед в следващите минути към кампанията за президентски и местни избори. На телефона е Нидал Алгафари, който аз предпочитам да представя така – човекът, за когото се твърди, че в значителна степен е допринесъл за победата на Георги Първанов преди десет години на президентските избори и Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”. С тях ще говорим за PR-кампаниите и медийната роля в започващите избори. Добро утро, г-н Алгафари.
Нидал Алгафари: Добро утро на вас и на вашите слушатели, на „Хоризонт”.
Водещ: Аз не зная хората, до колко си спомнят какви са били интригите около кандидат-президентските кандидатури, но доколкото сте бил вътре в кухнята, как ви се струва това, което се случва в момента с БСП и с това голямо очакване кой ще е вицето?
Нидал Алгафари: Разликата между тогава и сега е огромна. Тогава лидерът на партията пое кръста и сам, за да влезе в битката, с което заложи и кариерата си, заложи и политическия си живот, бъдеще, всичко заложи на една карта, в името на това да спаси партията, която вече беше тръгнала в някакъв подем. И въпреки това се очакваше от него някаква победа да има, защото до тогава имахме все такива тип загуби. Разликата между тогава и сега е, че тогава имаше такъв оформен лидер, който можеше да поеме, за да бъде кандидат за президент. Докато сега БСП с ръководството на Сергей, за съжаление, в продължение на много месеци ходиха и се молиха на кого ли не: „Хайде, моля ти се, да станеш президент, хайде, моля ти се”. И всички им казват: „Къш, махай се”. Което е обидно за една партия на 120 години. И същото нещо се получава сега и с вицето. Ходят, молят се на един човек, той отказва. Молят се на втори, той отказва. Което е голям срам и резил за една партия на 120 години.
Водещ: Твърди се даже, че…
Нидал Алгафари: … не е виновна.
Водещ: Да. Лидерите.
Нидал Алгафари: Лидерът. Основно лидерът, който докара партията до това срамно положение в момента.
Водещ: Твърди се даже, че изборът на вице минава през собствените страхове на Сергей Станишев да не би някой да направи авторитет и да поиска неговата лидерска роля. Пак ще ви върна, доколкото познавате Георги Първанов, доколко са реални притесненията на Станишев от Първанов и връщането му в БСП?
Нидал Алгафари: Аз не виждам какво може да се притеснява Станишев от това, че ще се върне Първанов. Първанов пое партията в много тежък момент след 97-а година, когато партията като цяло беше бита, мачкана, беше паднала на колене. Тъкмо се обърсваше, както се казва кървищата от боя, който й понесоха ‘97-а година и успя да я възстанови и лека-полека по някаква много тежка схема да я изкара пак на пистата, на това да бъде значим фактор.
Водещ: Сега БСП в такова състояние ли е?
Нидал Алгафари: Точно обратното е. Сергей Станишев получи от Първанов една общо взето добре мобилизирана партия с що-годе добър организационен живот. Сега в момента това, което съм видял, от обиколките, които имах сега тук из България, че партията се намира в едно насипно състояние. Защото нямат идея, нямат политика, нямат нищо. Имат само едно говорене за Сергей Станишев трябва да се пребори с Бойко Борисов и някаква лична битка между тях двамата, която е неравностойна. Водещ: Т.е. време ли е Първанов пак да поеме партията, доколкото пък той преди това я прие в това състояние от Жан Виденов?
Нидал Алгафари: Ами, за съжаление, не знам дори Първанов като дали да я поеме или да не я поеме. Но тя е в такова състояние, че ще е изключително трудно за когото и да било да я поеме. Тя наистина е в насипно състояние.
Водещ: Г-н Алгафари, тук искам да включим в разговора и Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте.
Николета Даскалова: Здравейте.
Водещ: Вие вече наблюдавате ли как се случват изборите, преди официалния старт на предизборната кампания?
Николета Даскалова: Да. Нашата фондация и медийният мониторинг, който ние правим, така, сме активни – ние и мониторингът. Планираме, така, официално нашите наблюдения да ги оповестим на пресконференция непосредствено преди изборите и след това, пък после да анализираме промените, ако има такива промени в медийните настроения.
Водещ: Успявате ли да разграничите къде има преплитане на държава и предизборни прояви?
Николета Даскалова: Вижте, това е едновременно и силен, много силен процес на разграничение и в същото време, лесно уловимо, дори и от широката аудитория, които обикновени зрители, слушатели и читатели са как да кажа, уморено от предизборната кампания. Според тях, преди да е започнала предизборната кампания, според тях, тя вече съществува. Има се предвид най-вече акциите на управляващите, откривания на обекти, магистрали и т.н. Това се интерпретира от аудиторията като вече една активна предизборна кампания. Но и нещо друго, просто предизборната кампания още от последните избори през 2009 г. тя почти не е спирала. Предизборното говорене, от тогава досега съществува … и в страниците на пресата. Нещо друго, което можем да кажем от досегашните ни наблюдения е, че медиите в момента те са готови за предизборната кампания, за отразяване и регистриране на действията на …
Водещ: Готови, в смисъл, доброволно искат да го правят?
Николета Даскалова: Да, да. Те са готови за новини, те са готови за предизборни новини и общо взето очакват кандидатите да им предоставят тези новини.
Водещ: Г-н Алгафари, винаги около избори си говорим за това как властта употребява тези избори. Между другото, чухме, че вътрешният министър Цветан Цветанов, докато е в отпуска като шеф на щаба, ще плаща от парите на ГЕРБ бензина си. Но всичко онова, което представлява охраната на вътрешния министър, ще трябва да плаща държавата. Така беше и преди. Няма нужда да се правим, че не се е случвало. Това, според вас, неопредолимо ли е или просто трябва да го приемем, че когато властта е на власт, тя използва кампанията по този начин?
Нидал Алгафари: Не, вижте, за конкретния случай, за министър Цветанов смятам, че това е доста дребнотемие. Това е човек, който би трябвало да бъде пазен, след като са решили така от ДСО или от самото МВР да го пазят него. Той не променя статута си. Така че това е много дребно дали трябва той да си плаща охраната той или не. Освен това, че той си купувал бензина от парите на ГЕРБ. Ами, взима достатъчно голяма субсидия от държавата, за да има тази възможност да си плаща.
Водещ: Добре. Но когато след 23 септември, той отиде да наобиколи някой град и се появи с целия този антураж, с който се движи, това, според вас, какъв знак е към избирателите?
Нидал Алгафари: Вижте, това да ни е проблемът. Ако беше само до това…
Водещ: А кое ние проблемът? Кое ни е проблемът, според вас, тогава?
Нидал Алгафари: … се опитват в момента да го вкарат в някаква предизборна кампания. Т.е. наистина това да откривам, да режа лентички и всичко да е около тези местни избори, то е явно за хората, че то е опит за предизборна кампания, което няма да помогне. Проблемът на мен ми е друг обаче с тази кампания, особено с президентската кампания. Не знам дали като се опитате да разчетете играчите в тази кампания ще видите, че те всичките са от „В” отбори. Не А, не Б, а В отбори. Навремето Първанов влезе в качеството си на А отбора на БСП. Сега от ГЕРБ какво излиза? Не излиза А отбора Бойко Борисов, не излиза Б отбора Цветанов или другия вицепремиер, а излиза Плевнелиев, който е В отбор. Същото нещо излиза при г-жа Кунева. Не излиза Симеон Сакскобургготски, не излиза Милен Велчев или Николай Василев, или Христина, а излиза Кунева. БСП същото – не излиза Сергей Станишев, не излиза Румен Петков или Румен Овчаров, а излиза един човек, който дори не е член на партията. Единствените, които излизат от А отбори си, това са двама души. Единият е Волен Сидеров, другият е Алексей Петров. Всичко друго е В отбор, което е много смешно за една кампания. Все пак това е президентски пост. Другите са го правили години наред по един и същи начин – и БСП, и СДС. Логично е да бъде така, няма да можем да го променим.
Водещ: Добре де, но това е така част и от цялостното неглижиране на тази институция и репликата: „Ами, какво толкова, все пак, министър-председателят решава всичко”.
Нидал Алгафари: Да, вярно е. Само че ние не сме министър-председателска държава.
Водещ: Е, парламентарна сме. Не сме и президентска.
Нидал Алгафари: Да, за съжаление, не сме парламентарна. Ние само по документи сме парламентарна, а иначе се превърнахме в министър-председателски тип.
Водещ: Значи, затова е така?
Нидал Алгафари: Но има и друго. Представяте ли си вие как например един Росен Плевнелиев казва вето на Бойко Борисов? Аз лично не мога да си го представя, даже ми изглежда малко смешно. Нали, някой, който е от В отбора в екипа, да ти каже на тебе, „А” отбора, вето. Абсурд, просто не мога да си го представя.
Водещ: Добре, но…
Нидал Алгафари: Затова смятам, че е нелогично. Трябваше да излезе А отборите. А с това обиждат въобще целия народ в България, като се крият зад някакви други фигури.
Водещ: Един от кандидатите за участие в изборите Атанас Семов нарече Росен Плевнелиев медиен продукт, нещо като Мадона. Николета, вас искам да ви попитам. Как ви изглеждат медийно кандидатите? За PR специалиста това за В-отборите. За вас? Ясно ли е, хората разпознават ли през тези хора наистина амбицирани държавници, мъже или жени, които искат да променят нещо в тази институция?
Николета Даскалова: Сега, дали хората ги разпознават е въпрос на друг тип изследване – изследване на общественото мнение. От изследването на медиите трябва да кажем, че всъщност, да, наистина, А играчът е Бойко Борисов, ако трябва да говорим конкретно за кандидатурата на ГЕРБ. Но и Росен Плевнелиев се радва на, така, завиден медиен рейтинг.
Водещ: Засега. Все още не сме го видели в кандидат-президентската му роля.
Николета Даскалова: Да, все още не сме го видели. Но пък именно влизането му в кандидат-президентската му роля засилва неговия медиен рейтинг. Тоест той започва все по-активно да присъства и все по-често ще го слушаме на така, ще го виждаме на предни позиции и на челни страници. Това че ще бъде така, просто данните го показват от мониторинга. Но има нещо друго интересно. Интересно е доколко А играчът Бойко Борисов ще успее да прехвърли, той все още остава, така, най-фаворизираният политик, макар и да има в медиите, така, една слаба тенденция на изразяване на критика, на едно по-критично отношение към него… Та да си продължа мисълта, интересно ми е доколко този все още най-символизиран политик и А играч ще успее да прехвърли рейтинг и позитивно отношение към В играча, който е, Росен Плевнелиев. Видяхме, че на предишните избори Борисов беше достатъчен да обслужи цялата си партия.
Водещ: Само, че това беше преди две години. Сега какво ли е положението? Г-н Алгафари, искам с вас да завършим и с така едно сваляне на картите. Вие работите за кампанията на Алексей Петров, нали така?
Нидал Алгафари: Да.
Водещ: Защо? Ако не е неудобен този въпрос?
Нидал Алгафари: Защо да е неудобен. След като работя за кампанията му, какво да има неудобно. Затова, първо, аз искам да работя за човек, който е А отбор. Второ, което ми харесва, това, което предлага Алексей Петров, е да се опита по някакъв начин тези привилегии, които ги имат политическите партии, да се спрат. Той този мораториум, който той обяви, мораториум върху дейността на политическите партии – в един момент да се разбере, че всичките тези играчки, които в продължение на толкова много години се играха, в продължение 15-20 души се въртяха по всякакъв начин помежду ни, че трябва да се спре, че има един народ, който трябва да живее по някакъв елементарен стандарт. И госпожата преди малко каза, че как Бойко Борисов щял да си прехвърли рейтинга…
Водещ: Не, тя попита дали ще го прехвърли? Това е въпросът, който всички си задаваме.
Нидал Алгафари: Да. Ама смешното е, че един народ седи и гледа как този, някакви рейтинги се опитват като все едно, че е някаква купа с боб, нали прехвърлям от тук в едната чинийка, прехвърлям в другата чинийка. И никой не си задава въпроса за тези средностатистически българи, как живеят.
Водещ: Да си говорим честно и да продължим по този начин. Ако Алексей Петров нямаше проблеми с правосъдието, щеше ли да бъде сега, според вас, кандидат за президент?
Нидал Алгафари: Най-вероятно нямаше. Защото той е един от тези хора, които са жертвите на прехода и на насилието, което се получи в тази държава, да се разчистват сметки по един безобразен начин. Аз съм убеден, че Алексей Петров не е това, което се представяше досега.
Водещ: Добре. Тогава как да си обясним, че един такъв елемент от биографията става повод да търсиш политическа кариера – чрез тази кампания той иска да ни каже нещо, което той не можеше да ни каже като бивш таен сътрудник ли
Нидал Алгафари: Той винаги може да излезе и да каже много неща по най-елементарен начин. Излиза на една пресконференция и си разказва всичко. Въпросът е, че в един момент този човек има една кауза за себе си и тази кауза иска да я реализира, че до тук бяхме. Т.е. е бил по някакъв начин в мисленето си като държавник да работи. И работил е в ДАНС като такъв, и в службите е работил с идеята за държавност. В един момент се оказва, че тази държавност се обръща срещу него самия заради някакви дребни далаверки, които са имали висшите кръгове.
Водещ: Така. Това е…
Нидал Алгафари: Ако имаше нещо, досега… Едно нещо да имаше доказано срещу него, макар и минимално, бъдете сигурни – нямаше да излезе от там.
Водещ: Има ли той, според вас, някакви реални шансове? Пак си говорим честно.
Нидал Алгафари: Аз напълно вярвам в това нещо, че ако успее да се качи на пистата на говоренето, ако той медийно не бъде смазан, това, което се опитва в момента да направи лично Бойко Борисов, аз смятам, че има шанс.
Водещ: Добре. Но поне до тук няма някакви разтърсващи разкрития, които да го вкарат в новините. Какво, това ли го съветвате вие?
Нидал Алгафари: Това, което го съветвам аз в момента е това да бъде това, което е той. Той има една кауза за себе си. Съвсем скоро се доказа, че той иска да го направи този мораториум. Има още две-три неща, които ще каже постепенно в кампанията си. Стига да успее да мине през тези канали, които се запушват отвсякъде, на медии, които обслужват в момента интересите на Бойко Борисов.
Водещ: Е, ако има възможности и средства, може да го направи. В крайна сметка човек може да си плаща за кампанията, ако иска да бъде чут. Това ли е?
Нидал Алгафари: Може да си плаща. Само че стига да ги има тези възможности. Аз не смятам, че Алексей Петров има тези възможности да плати – това безумие, което се нахвърли и изхвърли срещу него.
Водещ: Може ли Нидал Алгафари да повтори успеха си отпреди десет години?
Нидал Алгафари: Аз съм убеден.
Водещ: Добре. Ще се чуем отново и по-нататък, за да коментираме и кампанията, и резултатите. Нидал Алгафари и Николета Даскалова в един PR-медиен разговор за кампанията, която вече тече, все още неофициално до 23 септември, след което вече ще тръгне по едни други нива.