в. Show | Славей КОСТАДИНОВ | 14.07.2010

По-малко от половин час преди началото на конкурса на мераклиите да управляват националната телевизия, задъхан нахлу в кабинета си председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според уговорката си с "ШОУ". След двайсет и кусур минути разговор доц. Лозанов, погледна часовника си, извика панически, че вече е закъснял за началото, хвана се за главата и изхвърча към залата за изслушване на първия кандидат Радо Чолаков.

- Нека започнем направо – публична тайна е, че фаворитката е Вяра Анкова?

- Аз съм чул много неща. Вероятно повече от слуховете, които се носят в медийните среди. Чул съм например, че Радомир Чолаков е фаворитът на доскоро зам.-председателя на парламента Лъчезар Иванов. Чул съм, че зад Вяра Анкова стоят управляващите и президентът, чул съм и за други. Но какво от това? Мога да ви уверя, че за мен това ще бъде състезание на концепции и защитата им. Нищо друго.

- Лично за вас не се съмнявам. Въпреки това можете ли сега, минути преди началото на избора, с ръка не сърцето да заявите, че не ви е оказан и грам натиск досега.

- Разбира се. Има и нещо друго, числеността на членовете на СЕМ е намалена, гласуването е явно. Вярно, че квотният синдром е лошо нещо, спомен от миналото. Сега е 3:2 в полза на парламента срещу президента. Но съм убеден, че ще бъде избран най-добрият.

- А чул ли сте, че зад Вяра Анкова плътно стои и самата Уляна Пръмова. която панически бърза па си вдигне чукалата от БНТ? Според моята хипотеза, за па замете някои следи? А според вас защо?

- Относно бързането обяснението е, че мандатите на двама членове от УС са изтекли и Пръмова предпочита новият шеф на БНТ да си ги предложи, отколкото да ги завари наложени от нея.

- А батаците в националната телевизия по време на двата й мандата? Не е ли това причината? Например БНТ дължи 8 млн. лв. неплатени такси към Виваком…

- Нямам наблюдения върху числото, но знам, че има големи задължения във връзка с преноса. Има си финансов надзор. Обясненията на ръководството са големите съкращения на бюджета и че при това положение, с толкова намален бюджет няма с какво да се произведе програма, което е довело до този голям дефицит. Алтернативата била спиране на мощности, спиране на излъчването на сателитния канал, спиране дейността на регионалните центрове.

- Нещо не ми е ясно. Бюджетът на БНТ и при възход, и падение на националния бюджет винаги е бил почти един и същ. Ако не се лъжа, той и сега е около 60-те милиона. А върху главата на Уляна Пръмова толкова кахър се е събрал, че трябвало да избира програма, сателит и регионални центрове, или заради милиона борч към Виваком? Ами, че само неделното фамилно и помпозно предаване на фамозния Митко Цонев излиза по 20 000 лв. парчето. При тая беднотия!

- Вярно е, че предаването е дълго. Ръководството казва, че в тоя часови пояс било най-рейтинговото сред ефирни и кабелни телевизии в България, а една минута от него не излизала по-скъпо от всяко друго предаване.

- Значи така казва ръководството? Абсурд! И кокошките ще му се смеят. Цялата журналистическа гилдия – вестници, радио, телевизионери. се хилят на това предаване и твърдят обратното. Да не говорим за обикновените хора. Явно ръководството на БНТ лъже или си пазарува рейтинг в името на Митко Цонев, който набута част от родата си на хранилка в неделните си изригаания като водещ?

- Вижте, аз мисля, че това предаване се превърна в лоша емблема на БНТ. Не че не бива да има подобно предаване в неделя, но то се превърна в знак, че БНТ прави разточителни предавания.
А това, което е моя гледна точка, е, че хора на ръководна позиция нямат право да правят предавания, които ги поставят в конфликт на интереси по отношение на собствената им продукция. Митко Цонев правеше предаване и дълго време беше същевременно програмен, после зам.програмен директор на БНТ. Все едно да продуцираш собственото си предаване. Явен конфликт на интереси. После сам се отказа от административните си задължения и постове. Мисля, че това беше началото на негативните отношения към него и предаването му.

- А вярно ли е, че в БНТ са отчитали на книга или Бог знае как нулеви месеци рекламни приходи? Не че в други малозначителни медии това го няма, но в БНТ?

- Е, това е доста преувеличено според мен.

- Казват го запознати с кухнята на БНТ?

- Едва ли ще споря, че управлението на бюджета, оптимизирането на програмата според изискванията и реализацията на регламентираните рекламните права и възможности са далеч от оптималното. Това е част от проблема при избирането на кандидатите за нов шеф. Оздравяването на финансовото състояние на БНТ и антикризисните мерки са основен акцент за нас.

- Тогава ще направя и друга догадка според мълвата. От двойката Фаворити – Вяра Анкова и Радо Чолаков, първата е фаворитка. За причините на благословията към първата от страна на Уляна Пръмова вече споменахме, но не до бавихме. че заканите на втория са най-напред да извади кирливите ризи на БНТ под ръководството на Пръмова. Става въпрос за бившия юрист на БНТ и след това юридически консултант във ВАЦ. който най-добре знае що значи медия плюс далавера.

- Всеки от кандидатите трябва да посочи и да каже как ще изпере "кирливите ризи". И да го направи, защото иначе той ще опере пешкира.

- А двойно Финансираната "черна дупка" БНТ не е ли рекордьор и на друг абсурд? Тук вече и вие имате отношение. Всякакви наблюдатели се чудят и се чешат по темето в търсене на въпроса – с какво БНТ изпълнява обществените си функции?

- Аз съм едва от три месеца отново в СЕМ, не съм избирал Пръмова, но няма какво да се крие - БНТ е импотентна по отношение на компонентите, които определят характеристиките на една обществена телевизия.

- Аз тъкмо щях да ви питам, дали случайно не сте заложили в критериите за концепциите на кандидатите задължителното условие – развод на Бойко Василев с "Панорама . която няма нищо общо с "Панорама "-та на Иван Гарелов?

- Бойко Василев е много образован, има друг вкус и стил на водене, изслушва всяко мнение. Въпрос на смяна на поколенията…

- Друг път въпрос на смяна на поколенията.Според  мен е въпрос на смяна на технологията по инстинкта за самосъхранение. Бойко Василев е истински гении по селекцията за участие в студиото на удобните за момента политически Фигури. И е уникално конгениален в задаването на най-удобните неудобни въпроси. Просто "Панорама" беше емблемата на БНТ. където извряха и изкипяха страстите на целия преход, а сега е пълна нула, "Панорама" днес не ражда нито страсти, нито истински дискусии, нито нищо, а Бойко Василев се самолюбува от висотата на широката си образованост и се хили като истински инфантил. Ами с изключение на "Референдум кое е другото дискисионно. коментарно-публицистично предаване в тази обществена телевизия? Няма такова. Абсурдът отново е пълен.

- Всичко това е вярно. Затова СЕМ в изискванията си към кандидатите ще заложи основно и на предложения за разширяване на публицистичните, разследващите и коментарни предавания. Изобщо трябва да ви кажа, че всички кандидати са критично настроени към досегашното ръководство. Най-критична е Люба Кулезич.

- Зад която пък стои Младен Мутафчийски, ако се съди по отзивите от скандалното й участие в скандалното предаване по Канал 3 с главен провокатор Сашо Диков. Кулезич напусна студиото, а веднага след това заваляха коментари, че се дуе, защото усеща зад гърба си духане на Младен Мутафчийски. което я тика напред, към заветния пост.

- Това вече не го знам. По принцип съм съгласен, че в миналото нямаше кандидат, който да не разчита на нечий як гръб, но пак ви гарантирам, че това ще е съвсем различен конкурс. Можем да си поговорим повече за него след края му.

Стр. 26

в. Труд | Евгени ГЕНОВ | 13.07.2010

"Защо БНТ да не синхронизира програмите си с европейските обществени телевизии. Така тя ще отразява значими събития на Стария континент, а телевизиите в Европа ще отрязават честванията за 24 май у нас. Това е само един от възможните варианти в тази посока." Това е част от програмата за управление на БНТ на първия кандидат за поста генерален директор на националната телевизия Радомир Чолаков. Главният юрисконсулт на "Вестникарска група България" вчера бе изслушан от СЕМ.
Чолаков съобщи и идеята си БНТ да изгради своя школа за обучение на млади кадри. Регионалните програми да станат 24-часови, да има и програма "София", са само част от новостите, които предлага той.
Близо час и половина Чолаков говори пред комисията за своите виждания как смята да управлява и развива БНТ, ако бъде избран за генерален директор. Презентацията на концепцията му мина под мотото "Медията е фактор, когато е форум". А именно – чрез БНТ хората трябва да дискутират своите проблеми и да търсят решение за тях. Затова той смята да въведе обществен програмен съвет и редакционни съвети, който да включват представители на неправителствени организации.
"Те ще са вътрешният коректив, чрез тях ще знаем какво ще искат хората от нас. БНТ трябва да е полезна на гражданите, в противен случай е безмислена", обясни Чолаков.
Той разви и идеята си БНТ да се прелицензира, тъй като програмният лиценз е договорът на БНТ с обществото. Чрез него гражданите разбират какъв продукт се задължава да им поднася тя, тъй като се финансира от данъкоплатците. Но за да са наясно и имат представа, лицензът трябва да се качи на сайта на БНТ, което досега не е направено, смята г-н Чолаков. Според него лицензът има 4 стълба: образование, информация, култура и развлечения. Разликата между обществените и частните телевизии била в съотношението между тях. В първите образованието и културата са основните трегери, което не било факт в БНТ. Кандидатът няколко пъти подчерта, че сегашният бюджет от 60 млн. лв. е напълно достатъчен и ако стане шеф на БНТ не смята да иска допълнителни пари. "Много хора ми казват: пита ли Бойко Борисов, за да се кандидатираш. Няма нужда да питам. Никой не стои зад мен и не лобира за мен. Нямам нужда от това и не го приемам. Аз излизам с името и способностите си. Мога да върша работата, за която кандидатствам", каза в заключение Чопаков.

Стр. 10

www.econ.bg | 12.07.2010

По график днес ще минат Радомир Чолаков и Радостслав Главчев

От днес Съветът за електронни медии (СЕМ) започва събеседванията с шестимата кандидати в конкурса за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

Графикът, определен по реда на подаване на документите, както следва, е:

12 юли (понеделник)

10.00 ч. – Радомир Чолаков – № 25-00-17/30.06.2010 г.
11.45 ч. – Радостслав Главчев – № 25-00-20/01.07.2010 г.

13 юли (вторник)

10.00 ч. – Светлана Божилова – № 25-00-22/01.07.2010 г.
11.45 ч. – Любица Кулезич – № 25-00-23/01.07.2010 г.

14 юли (сряда)

10.00 ч. – Александър Бешков – № 25-00-24/01.07.2010 г.
11.45 ч. – Вяра Анкова – № 25-00-25/01.07.2010 г.

Събеседванията с кандидатите са публични и ще се състоят в сградата на СЕМ – бул. "Шипченски проход" № 69, заседателната зала на V етаж.
Съветът апелира към колегиалната етика на кандидатите и се надява, че няма да се възползват от привилегията, която би им дало по-късното представяне, ако присъстват на събеседванията на кандидатите преди тях.

Оригинална публикация

Галерия | 08.07.2010 

В индиректен сблъсък ще влязат медийният и рекламен магнат Красимир Гергов и бившият тв водещ Кеворк Кеворкян. Съсобственикът на Би Ти Ви и Про.бг дава рамо на кандидатурата на Вяра Анкова. която има най-голям тв опит и е фаворитка на подчинените си от "Сан Стефано" 29.
Анкова е специализирала отвъд океана и е спечелила благоразположението на Гергов, който твърдял, че жената на Томас Лафчис прави най-добрите новини в България.
Досегашният юрисконсулт на ВАЦ Радомир Чолаков е тайният кандидат на известния агент Димитър. Той се надявал неконфликтният Радо да седне в шефското кресло, а всъщност Кеворкян да дърпа чрез него конците в медията и да си отмъсти на всички, които навремето го изгониха от БНТ. Както "Галерия" писа, Кеворкян дори ходил при Бойко, за да ходатайства за протежето си, което отсега е посрещано на нож от служителите на "Сан Стефано" 29.
"Той въобще не е наясно с нашия занаят и очевидно е човек за поръчки", говорят в кулоарите Попържните, които отнася тези дни Чолаков, са нищо в сравнение със сочните ругатни, които се носят по адрес на другата фамозна претендентка за шефския стол Люба Кулезич.
Жената, която е известно, че кълне децата на враговете си, се самопровъзгласява за спасител на медията, която щяла да процъфти, като в нея започнат да се снимат филми.
Любица, която е работила в БНТ, е един от най-недолюбваните хора в медията. "Тя е страшно злобна и неуравновесена, изпокара се с всички и искаше да се хвърля през прозореца, когато я изгониха. Сега се чуди как да се сложи на ГЕРБ, и по-специално на Цветан Цветанов, за да я подкрепят в безумното й желание да става началничка", коментират хора в телевизията.
Атака срещу нея предприел и Кеворкян, който официално я наричаше в дописките си "сръбска уличница".
В месеците преди да си подаде документите, Кулезич постоянно пишеше анонимни громящи сегашното ръководство на БНТ статии, които публикуваше в сайта на Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски "Фрогнюз", откъдето продължава да получава пари. Сумите, които й се изплащат, са част от милионите, които бившият оръжеен търговец изля в собствения си сайт, уж за да правел Огнян Стефанов някакъв туристически проект.
"Нали е много морална, как не я е срам да плюе анонимно и да прибира крадени пари", обсъждат кандидат-шефката тези дни хората в БНТ.
Те обаче са спокойни, че Любица никога няма да спечели конкурса, защото влиза в групата на маргиналните кандидати за поста, сред които са бившият журналист и представящ се за специалист по сравнително езикознание Александър Бешков и екзотичният вечен кандидат за началник Радослав Главчев.
На стола на Уляна Пръмова има желание да седне и преподавателката от факултета по журналистика Светлана Божилова, която е известна с ненавистта си към формата "Биг брадър", както и напълно неизвестната преподавателка по визуални изкуства Емилия Стоева. След като бъдат разгледани концепциите на кандидатите, те ще бъдат и препитани в СЕМ на 15 юли.

Стр. 12-13

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3

в. Седем | Галина ВЪЛЧЕВА | 07.07.2010

Галина Вълчева е журналистка. Работила е в телевизия RETV. Интернет активист и известна блогърка.
Листата с кандидатите за генерален директор на БНТ вече е факт. В 17 часа на първи юли изтече срокът за подаването на документите от желаещите да управляват държавната телевизия. Името на новия ген. директор ще научим на 15 юли. По реда на подаване на документите списъкът изглежда така: Радомир Чолаков, Емилия Стоева, Радослав Главчев, Светлана Божилова, Люба Кулезич, Александър Бешков и Вяра Анкова.
Признавам си, лично аз съм изненадана!
При тази конфигурация съм готова тук и сега да ви напиша името на бъдещия БНТ шеф. За мен той е ясен. Ясен е и за още много мои колеги. За хората в БНТ – също. Ясен е за тези, които ще го "изберат". За политиците. За всеки, който е прочел "листата на кандидатите". Ясен е от няколко месеца.
А защо съм изненадана? Ами защото си мислех, че ще видя поне още няколко имена, които така да се каже, ще бъдат "навити" да изиграят ролята на параван и поне малко ще подсилят елемента на интригата чрез присъствието си в кандидат директорския списък.
Изглежда, явната предопределеност на избора ги е накарала да запазят достойнство и да не участват в поредния цирк!
В състезание с белязан кон….
Затова написах и така заглавието.
С теза-въпрос и с теза-твърдение.
Търси ЛИ се директор на БНТ?
Питам, защото лично аз съм убедена, че никой не го търси. Той просто вече е определен и само формално ще бъде узаконен от СЕМ!
Ако имаше залагания при букмейкърите, щях да " играя "с най-печелившия коефициент!
Търси се директор за БНТ
А какво да се търси, ще попитате – главен готвач ли?
Ще ви кажа какво влагам в тезата – твърдение, което правя с голяма доза съжаление.
Според мен на БНТ не й трябваше просто поредният генерален директор. Мисля си, че беше крайно време националната телевизия да потърси своя мениджър! Или по-правилното е – да й потърсят!
Е, може би някой ден и това ще стане и тогава ще можем да си сверим часовника за ново тв летоброене…
Така или иначе изборът на генерален директор ще бъде изключително голям, огромен, политически знак. Донякъде и оттенък на икономически интереси.
Защото БНТ остана една от малкото добре запълнени финансови ями – с гарантиран бюджет, гласуван от парламента; с възможност за печелене на пари от реклами; със собствени приходи и с производство на тв продукции чрез външно финансиране. И кой знае чрез колко още механизми?!
За разлика от частните телевизии, които още на началната права тръгват с минус 60 милиона лева, колкото е държавната субсидия на БНТ за 2010 година (за миналата са над 70 млн. лева)!
На практика "драгите зрители" осигуряват чрез данъците си 60 милиона лева на Българската национална телевизия! Гарантирани! Гласувани със закон!
В същото време всички данни от пийпълметричните изследвания доказват, че същите тези "драги зрители" спонсори предпочитат да гледат частните телевизионни канали! Рейтингите на повечето предавания в частните медии, издържащи се единствено от рекламни приходи, бият в пъти продукциите на БНТ. Може би с изключение на случаите, когато националната телевизия има по привилегия изключителното право да излъчва преки събития. След което обаче, без да се свени, тръби в централните си новини какъв успех била постигнала! Веднага се сещам за концерта в подкрепа на Гого от "Тоника" в края на април! Тогава дни наред хората в България се вдигнаха като един, за да подкрепят обичания от всички изпълнител; направиха "Фейсбук" групи; пращаха есемеси; колегите му певци организираха невероятен концерт, който по стечение на обстоятелствата беше излъчен по националната телевизия (и правилно), но… на следващата вечер в централната новинарска емисия (http://bnt.bg/bg/news/view/27475) още преди важната информация за събраната за лечение сума чухме колко бил броят на зрителите, гледали концерта "на живо", и какъв бил пазарният дял на БНТ в часовия пояс, в който той се излъчи?! На гърба на Гого!
Междувременно около смяната на поредния генерален директор синдикатите в БНТ заговориха за крупни далавери и източване на държавната телевизия чрез нецелесъобразни договори и анекси. Твърди се, че отбрани "кадри", включително от ръководството на медията, прибират баснословни хонорари за предавания с нисък рейтинг и съмнителни "творчески" качества.
На фона на огромната задлъжнялостта националната телевизия, говори се за 15 милиона лева "на минус"?! И съдебни дела за неплатени разходи към бившата БТК за излъчване! Тоест, ако добре разбирам онези, 60 милиона лева от държавния бюджет са профукани още преди средата на годината?!
Искам да знам това така ли е? Ако е вярно, ще чуем ли в централните новини кои са тези телевизионни любимци, "изпапкали" паричките на "драгия зрител" спонсор? Още по-интересно ще бъде дали след избора на нов ген. директор тези творчески гении ще останат на държавната софра и през следващия управленски мандат?
Ето, затова смятам, че БНТ има нужда не от генерален директор и партийноквотно назначен управителен съвет, а от мениджър, който в творчески план може да бъде подкрепян от обществен съвет от известни и уважавани колеги – журналисти и интелектуалци!
Този мениджър обаче задължително трябва да е външен човек, неприпарвал по етажите на медията! Само така би имал смелостта веднъж и завинаги да ликвидира роднинско-сватовската традиция, според която се раздават благинките зад стените на " Сан Стефано" 29. Защото връзкарството и приятелско-шуробаджанашкият принцип за преразпределение на държавния тв ефир си остават непробиваеми от години! Ако не вярвате на мен, питайте продуценските компании и автори как се получават минутки ефирно време в БНТ! Или, по-точно, как не се получават. Колкото и гениална и свежа идея за предаване да имате! Колкото и концепции да пишете!
Ще чуете със сигурност за условията-ултиматуми кого непременно трябва да включите в екипа си и срещу какви хонорари, ако искате да ви се разрешат някакви си 20-30 минути (негледаемо) ефирно време. За гледаемото – условията са непосилни за простосмъртните таланти!
Само че явно е и от този пореден "конкурс" целта не е БНТ да стане нормална обществена телевизия. Такава, каквото се опитва да се нарича. Тя ще си остане Държавна. С всичките произтичащи от това удобства за управляващите.
Разбира се, че назначаването на "свой" човек за генерален директор ще гарантира правилната политическа линия и отразяване на държавните дела.
Все пак догодина предстоят и изключително важни избори.
За местна власт и за президент.
И БНТ със сигурност ще има ключова роля не само в отразяването им, а и в прокарването на правилното политическо мислене, което зрителите трябва да усвоят.
Всичко това с достатъчно финансов ресурс, гарантиращ безпроблемно оцеляване в условията на задушаващата финансова и икономическа криза.
На фона на свиващите се рекламни бюджети, на които основно разчитат частните медии! Много от тях вече са на ръба на оцеляването.
Като оставя настрана теорията си за мениджърско управление на БНТ, аз лично съжалявам искрено, че между кандидатите за поста генерален директор не виждам имената на доказани професионалисти.
И то доказани не само от екрана на държавната медия.
Преди да седна да пиша този текст, говорих с някои от тях. Питах ги защо не са се престрашили да участват? До един ми обясниха, че отказват да участват в предрешен, договорен, "купен" мач!
Междувременно разбрах и още нещо.
Че на евентуални кандидат-кандидати за поста им е даден знак да не участват в надпрварата. Демек – забранено им е било! С обещание за подходящи постове на по-късен етап.
Ако това наистина е така, питам аз, кому е нужен целият този цирк с конкурса за генерален директор?! Не беше ли същото и с избора на новия-стар директор на БНР?
Колко по-лесно и по-честно би било шефовете на държавните медии да си се назначават от управляващите! Нали?
Е, да де, ама пустите европейски правила и директиви ни задължават да имаме обществени медии и директорите им да се избират на конкурсен принцип. Задължително условие. В България – формално!

/Някои от твърденията на госпожа Вълкова са доста спорни. Заговори се, например, не най-вероятният печеливш от изборите за Генерален директор на Българската Национална телевизия няма да е този, когото всички очакваха , а юрисконсултът на вестниците Труд и "24 часа"Радомир Чолаков.
Както винаги досега, около избора на Генерален директор на БНТ се разгарят доста страсти. Затова в следващия си брой вестник СЕДЕМ ще отрази различни настроение и мнения около този избор./

Стр. 10

в. 24 часа | 05.07.2010

- Какъв конкурс за генерален директор на БНТ се очертава, г-н Лозанов? Сблъсък на идеи или на лобита?

- Едва ли ще е на лобита, защото те вече щяха да са надлежно описани – преходът тренира журналистите в ресора безпогрешно да ги разпознават и разобличават.
Както беше например в началото на мандата на царя, когато останаха трима кандидати в надпреварата за поста и всеки знаеше зад кого кой стои. Тогава пак бях в СЕМ, но не гласувах, защото казах, че не мога да бъда рефер на мач, който се играе в съблекалнята.
Иначе битката е и на идеи, и на характери, и на съвместимост, ако щете, между човек и медия – просто трябва да й отива.

- Какъв шеф й отива на БНТ?

- На първо място трябва да е специалист по излизане от кризи, каквито в момента са най-търсени по целия свят. Второ, трябва да принадлежи на семейството на европейските обществени медии – и като мислене, и като контакти. Трето, да е човек на бъдещето, на цифровата ера. Четвърто, особено важно за мен, да има ухо за гласовете на обществото. Спомням си един случай с Лили Попова – аз я ценя, въпреки че имахме сериозни конфликти, докато бе шеф на БНТ, най-малкото защото си тръгна от телевизията по-бедна от всички, които останаха. Но съдействах за среща между нея и режисьора Рангел Вълчанов, за да й представи идеята си за нов филм. И той – един от най-чаровните разказвачи в нашата култура, цял час в кабинета й обяснява, играе, вживява се, а накрая единственото, което тя му казва, бе: “Свършихте ли?".
Иска ми се, когато отиде да разкаже за свой филм на новия директор, той, дори да му откаже, да го направи така, че следващия път Рангел пак да дойде първо в БНТ. Не говоря, естествено, за Рангел конкретно, а за диалогичността като управленски подход, защото тя е в основата на културното многообразие, а то пък е в основата на обществената медия.

- Свирен ли е мачът в полза на Вяра Анкова, както се говори?

- Не, разбира се, дори само защото ангажиментът й като шеф на новините на БНТ, е утежняващо обстоятелство в сравнение с другите кандидати. По време на “мача" тя има неблагодарната роля да превръща колективните негативи на БНТ в собствени позитиви.

- Болна ли е БНТ, както се чу на дискусия преди дни. Какво трябва да предприеме новият шеф веднага?

- Болна е и диагнозата е все старата – криза. Виждал съм БНТ жертва на какви ли не кризи – политически, управленски, творчески. В момента очевидно я мъчи икономическата.
Състоянието й може би не е много по-различно от редица обществени сфери, но така или иначе, досега ефективно лечение няма. Първата работа на новия директор ще е да смени терапията, което минава през оценка на причините и опира до персонални отговорности и дефицити. Спешно ще му се наложи да решава човешки съдби, което винаги е болезнено.
Още повече че предстои цифровизация, включително изискваща създаването на цели нови канали. А цифровизация по време на криза си е направо Маркесов сюжет. Но пък пали въображението и осигурява запазено място в ненаписаната история на българските медии.

- Ако вие бяхте генерален директор, кого от кандидатите бихте поканили в екипа си?

- Разбирам капана във въпроса – да изразя предпочитание към някои от кандидатите, което, разбира се, няма да направя преди гласуването на 15 юли. Но мога да призная, че с повечето от тях професионалните, а и личните ни маршрути вече са се пресичали.
Със Светлана Божилова освен във Факултета по жуналистика сме работили и в НСРТ и сме защитавали не една или две общи каузи. Най-дълго се познавам с Александър Бешков – още от редколегията на сп. “Българско фото" през 80-те г. Бях поразен от желанието му да живее два живота наведнъж – своя и на прочутия му баща. Това едва ли има много общо с медиите, но е благородно усилие на кръвта и паметта.

- Успокоиха ли се духовете в БНР след избора на новия-стар шеф Валери Тодоров?

- Странното е, че въобще се разбуниха от непочиващото на нищо подозрение, че има политическа поръчка Валери Тодоров непременно да бъде махнат, която СЕМ, главно в мое лице, трябвало да изпълни. А и не мисля, че “спокойствието на духовете" е добра атестация за обществените медии. Особено пък у нас, където моделът им още не е намерен.
Не спокойният, а реформаторският дух създава репутацията на директора. В това отношение Валери Тодоров засега е длъжник и на радиото, което масово го подкрепи, и на СЕМ, който единодушно го избра.

- Шеф сте на комисията, която пише новия медиен закон. За какво спорите?

- Още сме в антрето – обсъждаме какво да обсъждаме. Но пък щом се реши, пасиансът ще започне да се нарежда сам. Идеята е до края на юли да изчистим концептуалните въпроси и да ги поставим на голям публичен дебат, където да се чуе мнението на всички заинтересовани страни и на широк кръг експерти. Въобще, законът да се пише под погледа и според очакванията на обществото.
Има обаче няколко тези, около които позициите в групата вече се сближават: регулация на съдържанието, независимо от средата на разпространението му; опростяване на лицензионните режими и свеждането им до един, при това най-добре регистрационен; либерализация на традиционната реклама в радиото, където новата й форма – продуктовото позициониране, едва ли може да има съществена роля; оптимално изнасяне по пътя на корегулацията на правомощия на регулатора към държавни и гражданскиорганизации; цялостна реорганизация на обществените медии; прозрачност на собствеността не само на нивото на субектите, но и на капиталите.
Моето мнение е, че тук е систематичното място и на разпоредбите за прозрачност на капиталите в пресата, така че да получим един закон за медийните услуги въобще. В глобалния комуникативен свят всички наследени деления между медиите стават все по-излишни и формални. Самото понятие “медия" също.

- Има ли нагласа и у останалите ви колеги от комисията БНТ и БНР да се слеят под някаква форма и това няма ли да обезсмисли конкурса за тв шеф?

- Още не сме минали през тази тема, но мисля, че поне зам.-председателите на групата – Хачо Бояджиев и Радомир Чолаков, са привърженици на обединението. А конкурсите за шефове въобще няма да се обезсмислят. И защото медийното време е бързо и докато законът влезе в сила, могат да се направят чудеса. И защото, ако наистина се направят, съм сигурен, че законодателят в преходни разпоредби ще съхрани по някакъв начин ролята на избраните директори в новата Национална радио-телевизионна компания.

- А ако общото мнение на комисията е да се закрие СЕМ като регулаторен орган или да се слее с КРС, вие на каква позиция ще сте?

- Естествено, че общото мнение ще е решаващо. Но все ми се струва, че унищожаването на СЕМ като независим, включително и от КРС, орган е доброволен отказ от демокрация. Заради неспособността си да го създадем на европейско ниво, прибягваме до сталинската логика – няма орган, няма проблем.

- Има ли смисъл от такси при цифровизацията?

- Прякото финансиране от обществото е благо за медиите, но наистина то е далече по на мястото си в аналоговата ера. Ние за повече от 10 г. така и не успяхме да съберем нито един лев от такси и сега е късно. Новият закон обаче задължително трябва да задвижи предвидения и сега фонд за обществените оператори и за обществени проекти на търговските оператори. Тоест таксите не като практика, а като принцип – помощ от държавния бюджет, но разпределяна извън него.

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е философия в СУ. Бил е зам.главен редактор на в. “Култура" и главен редактор на списание “Егоист". Член на НСРТ от 1997 до 2001 г., след което е член и на Съвета за електронни медии. Неотдавна бе избран за председател на СЕМ. Председател е на УС на Българска медийна коалиция. Преподава във Факултета по журналистика на СУ, в НБУ и НАТФИЗ. Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии. На 15 юли СЕМ трябва да обяви кой е новият генерален директор на БНТ. Кандидатите са 7 и ще бъдат изслушани от съвета на 12, 13 и 14 юли.

Стр. 16

в. Класа | 02.07.2010

Срокът за прием на документи на кандидатите за поста генерален директор на БНТ за участие в конкурса приключи вчера в 17 ч. Седем са заявили желанието си да участват в състезанието за директорското място на обществената телевизия. Това са: Радомир Чолаков, Емилия Стоева, Радослав Главчев, Светлана Божилова, Любица Кулезич, Александър Бешков, Вяра Анкова. Съгласно изискването на закона техническа комисия следва да започне проверка на редовността на документите и да вземе решение за допускане на кандидатите до участие в конкурса. СЕМ ще проведе събеседванията с кандидатите на 12, 13 и 14 юли 2010 г., а решението на регулатора за нов тв началник на "Сан Стефано" 29 ще бъде взето на 15 юли.

Стр. 15

Фотографска агенция БУЛФОТО I 18.06.2010 

Преподавателят в Нов български университет доц. д-р Райна Николова организира снощи стилно парти в столичната зала „МАТИ”, с което отбеляза издаването на първия в България учебник по „Медийно аудио и аудиовизуално право” (издателство „Фенея”) и на книгата „Рекламата и медийните потребители – публичноправен анализ” (издателство „Лито Балкан”). Изисканото тържество уважиха юристи, журналисти, медийни специалисти – преподаватели, колеги и приятели на авторката. Сред тях са членовете на Конституционния съд – член–кореспондент Цанка Цанкова и доц. Пламен Киров, проф. Васил Мръчков, Даниела Петрова, председател на Медийната комисия в парламента, Анна Хаджиева и Георги Стоименов, членове на СЕМ, Валерий Тодоров, генерален директор на БНР, Вяра Анкова, шеф на дирекция „Информация” на БНТ, Радомир Чолаков, председател на Етичната комисия в печатните медии и главен юрисконсулт на Съюза на издателите и на Вестникарска група България, Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО, Жанет Захариева, главен юрисконсулт на бТВ, Кремена Кадиева, главен юрисконсулт на БНТ, Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН, Христо Тотев, член на Управителния съвет на Филмаутор, академик Людмил Стайков, доц. Лилия Райчева и Стефан Димитров – бивши членове на СЕМ, Борислав Геронтиев, бивш генерален директор на БНТ, Поля Станчева, бивш генерален директор на БНР, Зина Трифонова, бивш член на КРС, Бойко Станкушев.
Учебникът „Медийно аудио и аудиовизуално право” представи проф. Дончо Хрусанов, а за книгата „Рекламата и медийните потребители – публичноправен режим” говори проф. Владимир Петров.

Оригинална публикация

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 19.06.2010

БНТ отново стана актуална абревиатура – не само около Световното първенство по футбол, но и със собствените си проблеми. Рейтингът на първото събитие е сравнително стабилен, въпреки че дори песните на Слави Трифонов го преборват (според едно преброяване през седмицата). Второто "събитие" засяга едни и същи стари муцуни и настоящи БНТ-фактори. Разбира се, и актуалната политическа власт не може да му устои. Казусът се изостря още повече около поредния избор на нов шеф на държавната медия. Името му трябва да се обяви на 15 юли, а кандидатурите ще се събират до първи юли. Засега всички мераклии изчакват, оглеждат се, лобират и тайничко пишат концепции.
Накъде се е отправила лодката на БНТ обаче? Кой ще поеме кормилото на държавната структура? Колко е пълна тя? Наистина ли задълженията й са 15 млн. лева? Защо СЕМ и контролните органи в държавата са проспали това и не са проконтролирали навреме как се изразходват средствата на данъкоплатеца? Ще има ли кризисен щаб, който да управлява "Сан Стефано" 10, докато влезе новият медиен закон в сила? Каква ще е съдбата на медията според новия нормативен документ, който трябва да е готов до края на годината – ще се слее ли с БНР, или да? Все въпроси, на които се опитаха да отговорят на специална дискусия, организирана от СЕМ, известни тв деятели, експерти и журналисти.
Внимавайте, лодката на БНТ потъва!
предупреди Кирил Гоцев, бивш генерален директор на телевизията. Според него финансовото състояние на медията е изключително тежко и до приемането на новия медиен закон тя може дори и да потъне. Освен това задълженията към БТК не били 8.3 млн., а много повече. Гоцев твърди, че размерът им е 15 млн. лв. (в това число и по други пера), а до есента можело да достигнат рекордните 20 млн. лева. Ето защо била необходима спешна финансова ревизия.
"Бостанът е обран и е нужно обяснение за какво е изразходван бюджетът", категоричен бе Иван Такев. Някогашният член на управителния съвет на телевизията и кандидат за шеф на същата медия допълни, че една от причините за това е предаването "В неделя с…" на Димитър Цонев, което имало прекалено голям бюджет и източвало телевизията. Такев поиска обяснение от управата на БНТ, но точно в този момент Уляна Пръмова не бе на линия в залата за дискусия. Наложи се Сашо Диков да помоли някой да я извика и да отговори на питанията.
"Едно издание на "В неделя с…" е 20 000 лв., а един мач от Световното първенство по футбол – 220 000 лева", оправда се сегашната шефка на БНТ. Тя уточни, че не искала да прави сравнение между двете, но със сигурност най-скъпите продукции в програмата били футболните и спортните. "Сблъсъкът между вътрешния и външния свят на БНТ е огромен и ще остане и за следващия генерален директор", прогнозира Пръмова. Според нея БНТ наистина имала нужда от спасяване. "Все съм се ръководила от европейски принципи, но все не съм могла да ги приложа. На много места съм сбъркала", покая се тв началничката. Тя каза още, че ще поиска допълнителен одит, преди да си тръгне от "Сан Стефано" 10.
"Защо прокуратурата не се самосезира, а Сметната палата мълчи – бюджетът на БНТ не е актуализиран и парите вместо за такси към БТК са насочени към неизвестни за широката аудитория места", пита още Кирил Гоцев. Според него някой имал полза от това и за да се даде на БНТ шанс все пак да оцелее финансово, спешно било необходимо да се избере временно ръководство на медията. То щяло да действа до влизането в сила на новия медиен закон.
Идеята за кризисен щаб подкрепиха и синдикатите. Според тях в него трябвало да има и представители на финансите, експерти, но без имената им да са дискредитирани. Синдикатите също се събудиха от няколкогодишен сън и се сетиха, че кризата е заради лошото управление през последните няколко години, а вина за това има сегашното ръководство.
Изборът на генерален директор
да бъде отложен, да има временно управа в БНТ, тъй като се подготвя нов медиен закон, предложи телевизионерът Иван Гарелов. В противен случай новият началник можело да не отговаря на новите изисквания. Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов обаче заяви, че това е риторичен въпрос и трябва да бъде отправен към законодателя. "Подготвя се нов закон, но това не отменя конкурса за избор на нов генерален директор на БНТ", уточни Лозанов.
За Иван Такев пък предстоящото състезание било предрешено. Тезата му веднага бе отхвърлена от Уляна Пръмова.
Според неофициални информации в гилдията с най-реални шансове за наследник на Пръмова е шефката на новините в БНТ Вяра Анкова. Един от най-безрезервните й поддръжници е Бойко Василев, а и в телевизията от няколко дни има подписка в подкрепа на кандидатурата на Анкова. Част от телевизионните труженици са притеснени, че ако не се подпишат, си подписват уволненията след няколко месеца, други пък са категорични, че в подобни начинания няма нищо лошо. Не е хубаво наследничката на Пръмова да бъде от нейния екип, споделиха трети.
Най-вероятно сред претендентите за началническото кресло ще бъдат и Кирил Гоцев, и Борислав Геронтиев, и Радомир Чолаков. В медийните среди се говори още, че и кинокритичката Люба Кулезич има подобни намерения. Тя вече получила подкрепата на Кеворк Кеворкян, а и благословията на властта. Името на бившата радионачалничка Поля Станчева също все още се спряга, но ако БНТ и БНР бъдат обединени.
Засега обаче всички кандидати категорично отричат, че ще се впуснат в битката за БНТ, а и никой още не е подал документи. Както повелява традицията – ще го направят в последния момент.
България е страна на абсурдите и неспазването на собствените й закони е едно от доказателствата за това. В Закона за радиото и телевизията например пише, че БНТ и БНР, като обществени медии, трябва
да се финансират чрез такса, събирана чрез специален фонд "Радио и телевизия". Една година той така и не работи, а на нито едно правителство не му хрумна да промени закона, да премахне въпросния фонд, или да измисли разумен начин той да бъде ефективен. Една от основните причини за тази законодателна "немарливост" е страхът на властта – всеки нов данък винаги по презумпция е бил опасен за живота на политическата върхушка. Сегашният кабинет обаче има амбициозна задача – най-накрая фондът да проработи. Как точно – ще бъде дефинирано в прословутия нов медиен закон. Размерът на таксата щял да бъде еднакъв да всички, независимо от броя на телевизорите у дома. Освободени ще бъдат само сиропиталищата и домовете за социалнослаби. Обсъждали се различни варианти и как да се събира новият "данък" – дали чрез сметката за ток, дали при плащането на местните данъци и такси. Експерти прогнозират, че най-вероятно ще бъде предпочетен вторият вариант. Дали таксата, известна въпреки несъществуването си като "такса телевизор", ще стабилизира финансовото състояние на обществените медии? Кой ще следи как и за какво точно се изразходват средствата? Няма ли това да дойде в повече на отънелия кризисен джоб на потребителя? Как БНТ ще докаже с качеството на продукцията си, че отговаря на завишените вече критерии на зрителите? На тези въпроси отговор трябва да даде така чаканият нов медиен закон. Проблемът е, че у нас подобни документи се пишат все в
полза на нечие лоби
- политическо или икономическо, а не в полза на потребителя на медийни услуги. За никого не е тайна, че БНТ е пред финансов колапс и даже според специалисти цяло чудо било, че все още плаща заплати на служителите си. Вина за това обаче носят не само нейните шефове, но и техните шефове, както и контролните органи в държавата. Любопитно е и нещо друго – щом като положението на държавната телевизия е толкова катастрофално – няма пари, техниката е остаряла, щатът е повече от максимално раздут, а продукцията – със скромни изключения, е от миналото столетие, защо е този традиционен напън кой да я оглави? Явно лодката не е наполовина празна, а наполовина пълна. Зависи от гледната точка на кормчията и на неговите благодетели. Ролята на зрителите пък явно ще се увеличи – няма да са обикновени лапнишарани, а ще плащат още веднъж за грешките на поредните държавни управленци. Мога да се хвана на бас, че и по 10 лева да се събират месечно от домакинство и да отиват само за нуждите на най-дълголетната ни електронна медия, пак няма да са й достатъчни. И догодина следващият тв началник отново ще се оплаква, че не му стигат парите.
ПЕТИМА ОСТАВАТ В СЕМ
Парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов и редуцира състава на Съвета за електронни медии от деветима на петима. Мнозинството не обясни мотивите, а опозицията гласува против. Така парламентът вече ще има трима, а държавният глава – двама свои представители. От съвета ще отпаднат Мария Стефанова, Маргарита Пешева от парламентарната квота и Бойчо Кулински от президентската. И тримата карат втори мандат. Първанов трябва чрез жребий да определи и кой от останалите негови представители в регулатора – Анюта Асенова, Георги Стоименов и Милен Вълков, ще си тръгне.

стр. 36