www.m3college.com I 28.08.2014г. 

Интервю: Цветан Лукарски

В това интервю ще Ви запознаем с една дама, практикуваща професията лобист. Тя е една от малкото професионалисти на подобна позиция в България и ще ни разкаже нещо повече за тънкостите и методиката на този вид дейност. Какво е да си лобист в България и какво представлява това призвание, ще разберете от Теодора Борисова, мениджър „Връзки с институциите“:

Какво означава да си лобист?

Да си лобист означава да се опитваш да насърчиш възможно най-добрата бизнес среда за сферата/компанията, в която работиш. Трябва да можеш да предвидиш и реагираш навреме на регулаторни предизвикателства, за да гарантираш, че интересите на бизнеса са най-добре представени и защитени. Голяма част от лобистката дейност е легитимна и има активен принос за добре функциониращата, представителната демокрация. Лобирането предполага да взимаш участие в законодателния процес, като даваш информация, свързана с реалните нужди и потребности на бизнеса. Информацията (под формата на становища, позиции) обикновено се базира на доказан опит и емпирични изследвания, разходите за които се поемат изцяло от заинтересования бизнес. Тя се предоставя на законодателите с цел създаването на работещи правила и регулации и способства развитието на ефективен демократичен процес.

Бизнесът, разбира се, следва да поеме ангажимент за прозрачност по отношение на взаимодействията си с институциите. Признавайки присъщо личния интерес на всяко едно такова взаимодействие, трябва да се подчертае положителния принос, който такъв диалог може да има за по-ефективния процес на взимане на решения. Аргументът, че една организация не може да защитава своите търговски интереси, особено ако мотивацията зад тези интереси е развитие на пазара (което би имало по-широк положителен ефект за цялото общество), е невалиден. Институциите от своя страна също следва да признаят добавената стойност на информацията, предоставяна от бизнеса, както и правото на компаниите да бъдат изслушани, особено когато се вземат важни решения, засягащи тяхната дейност. Когато и двете условия са налице, стратегическата възможност за лобиране може да бъде приета за легитимна и необходима за качеството на демокрацията и за способността на институциите да създават адекватни политики, отговарящи на действителните нужди.

Често лобиста се бърка с PR експерта, каква е конкретната разлика в понятията?

Отношението на лобизма към връзките с обществеността е като отношение на частното към общото – лобизмът или по-разпространеното и приемливо „връзки с институциите“ е частен случай на PR, доста по-специфичен и със собствена динамика. Нашата работа е насочена основно към държавните органи и не толкова към обществото като цяло.

Как намери своето професионално прозвище?

Изучаването на правни и политически науки за мен имаше логично продължение в работа с конкретни (европейски) политики, с които се занимавах в началото на моето професионално развитие, като част от държавната администрация. Впоследствие прецених, че ще ми е полезно, а се оказа и доста по-интересно, да видя какво отражение имат тези политики върху реалния бизнес. Има огромна разлика между транспонирането на регулации, с което се занимавах преди, и конкретното им приложение в практиката. Лично аз поех риск да премина от държавната в частната сфера, като така намерих и моментното си поприще.

С личности от какви сфери общуваш по време на работата си?

Работата на специалиста по „връзки с институциите“ предполага пряко взаимодействие с държавните органи и редица други заинтересовани страни. Всяко едно от тези взаимодействия е възможност за популяризиране на компанията, за която работиш, утвърждаване на репутацията й и позиционирането й като отговорен участник в законотворческия процес. Идеята е да се установят дългосрочни отношения с нашите партньори, сред които са институции, неправителствени, търговски и професионални организации, понякога профсъюзи и пр., основани на взаимно доверие, прозрачни и етични.

Трудно ли е да повлияеш конкретно на ситуацията и същевременно да изградиш позитивно мнение за работодателя си?

Трудно е да извършваш такава дейност, особено поради наложилото се в България обществено недоверие към концепцията за лобизма. Лобирането е заклеймено като нередно, незаконно, водещо след себе си негативни последствия за обществото. Често лобирането се асоциира с подкупването на държавни служители, което на практика е узаконено в САЩ, на база вноските за предизборни кампании.

Както вече споменах обаче, лобистите могат да играят активна и положителна роля в представителната демокрация, като подкрепят правителствата в създаването на ефективни закони и регулации, осигурявайки необходимата експертиза. Неслучайно и Европейската комисия в последните години значително увеличава броя на т.нар. „публични консултации“, при които се допитва до бизнес асоциации и отделни фирми по важни въпроси, имащи значение за тяхната дейност. Разбира се, този процес в Европа е регулиран посредством Регистъра за прозрачност, който осигурява на гражданите пряк достъп до информация за това кой участва в дейности, насочени към повлияване на процеса на вземане на решения в ЕС, чии интереси се преследват и какъв е размерът на ресурсите, които се влагат в тези дейности. По този начин процесът е открит и съобразен със закона, както и с етичните принципи, като се избягва неправомерен натиск. Поставянето на такъв диалог на основата на прозрачни отношения може да прекъсне порочния кръг на цинизъм и недоверие и в нашата страна.

В какъв мащаб е лобисткият бранш в България? Има ли вече съсловие от хора с твоята професия у нас?

В България през последните години имаше редица предложения за „Закон за лобизма“, но нито едно не беше прието. В момента се опитваме да създадем „Асоциация на лобистите в България“ под шапката на BAPRA (Асоциацията на PR агенциите), заедно с която да можем стъпка по стъпка да създадем етичен кодекс, а защо не впоследствие регистър и закон, които да регулират дейността на всички професионалисти, извършващи подобна дейност.

Повечето по-големи компании в страната използват опита на експерти за защита на своите интереси – in-house или посредством възлагането (аутсорсването) им на консултантски агенции. Друг е въпросът, колко от тези експерти ще пожелаят да минат „на светло“ след създаването на кодекс и евентуално закон. Тук е моментът отново да наблегна, че когато взаимодействието на компаниите с държавните органи е от полза и за двете страни, и за обществото/икономиката като цяло, то не следва да бъде скривано. Когато то води до по-прозрачен процес и работещи политики, лобирането следва да бъде признато за легална форма на участие в законодателния процес.

Има ли величия в твоята сфера, от които черпиш опит и вдъхновение?

Както във всяка сфера, така и в тази има професионалисти, които са достойни за възхищение поради принципната им позиция против всякаква форма на неправомерно въздействие. Лично аз черпя опит от експерти, които съумяват да създадат открити и прозрачни отношения с институциите, с които работят, основани на взаимно доверие и високи етични ценности. Непрекъснат извор на вдъхновение е личният ми ръководител, който е пример за подражание в тази насока.

Какъв съвет би дала на хората, които са се насочили към твоята професия?

Всяка дейност в областта на обществените дела следва да се осъществява с най-висока степен на интегритет – общоприет термин, който на български би означавал: честност, неподкупност, уважение към ценностите на обществото и етичните стандарти. Действията трябва ясно да изразяват мотивите ни, които следва да са достатъчно открити и никога подвеждащи. Също така е полезно да се следва неутрална политическа позиция, която не облагодетелства и не изразява предпочитания към нито една политическа формация.

Оригинална публикация 

www.manager.bg I  29.07.2014г. 

Вашият бранд е това, което различава бизнеса ви от конкуренцията. Това, което правите и начина, по който го правите. Уверете се, че брандът, на който сте изградили репутацията си, стои здраво на земята докато разширявате маркетинговата си стратегия чрез нови канали. Следвайте тази рецепта от 5 стъпки, за да имате последователен брандинг във всички медии.
1. Не променяйте дизайна.
Разпознаваемостта на брандовете често е трудна задача дори и за най-добрите в тази област. За да се отличавате от другите, трябва да знаете, че брандът е начинът, по който изглеждате и звучите за другите. Така че се уверете, че използвате подобни елементи в информационните си канали. Или с две думи – постоянен графичен дизайн. Проверете дали фирменото лого, цветовата гама, шрифтовете и изображенията се появяват в имейл кампаниите, социалните мрежи, в интернет пространството както и в печатните материали (флаери). Използвайте собствено лого или снимка като свой аватар вместо „птичката на Twitter“ или нещо подобно. Така читателите ще знаят, че който и да публикува, това всъщност наистина сте вие.
По същата причина, определете свой "бизнес глас". Няма значение дали е весел или сериозен, дали е остроумен или надежден, или пък е просто успокояващ. Говорете за проблеми и предизвикателства със своята аудитория и използвайте такъв език и тон, който ще отекне в душата й.
Определете и свое лице и посланието, което ще носи то. Какво представлява вашият бранд за потребителите? Върху какви теми и ключови думи е най-съсредоточена вашата фирма? Какво искате да мислят евентуалните клиенти за вас, когато имат контакт с вас или с вашите продукти и услуги? Уверете се, че сте се фокусирали върху съдържанието в социалните медии и имейл маркетинга и то отговаря на вашето лице и послание. Много търговци правят грешка, като се опитват да изглеждат супер актуални в Twitter или Facebook, но трябва да знаете, че вашето послание и глас не трябва да се променят само заради настъпили промени в средносрочен план.
2. Управлявайте активно хората, които ви представляват.
Уверете се, че служителите, маркетинг специалистите и хората от агенциите, които общуват с вашите клиенти, представят вашият бранд в най-добрата му светлина и вадят на показ преимуществата му пред аудиторията. Това е особено важно в социалните медии, особено когато имате и други членове на персонала, които публикуват от името на фирмата ви. Много търговци се изкушават да накарат служителите си да блогват и постват в социалните мрежи, но имайте предвид, че ако нямате някаква конкретна цел или насока, това може да окаже лошо влияние на бизнеса ви. Отделете време да обсъдите основните теми, посланията и целите с хората, които ще ви представляват пред потребителите. Много е важно да запомните следното: не е нужно да рекламирате във всяка социална медия, достатъчно е да откриете къде хората прекарват повече време и да наблегнете там, където искате да създадете по-силно присъствие.
3. Сложете граница между личното и професионалното.
Като всеки, и вие най-вероятно имате профил във Facebook или Twitter. Всичко започва с добавянето на приятели, познати и роднини. Следват покани за приятелство от колеги. С времето личният ви профил става достояние на все повече сътрудници и бизнес партньори. Снимките от ваканции и почивки вече се превръщат в неподходящо съдържание. И тук някъде нещата вече могат да се объркат сериозно. Почитатели и последователи ви търсят с цел да правят бизнес с вас и може би не искат да виждат снимки от детството ви, колкото и очарователни да са те, или възгледите ви относно политика или спорт.
Съветът към вас е: Разделете работата от личния си живот. Това, което трябва да направите, е да разграничите професионалния от неформалния си образ. По този начин ще покажете уважение както към бизнес партньорите си, така и към приятелите си.
4. Комбинирайте различни съставки.
Комбинирайте социални медии, имейл маркетинг и други канали на информация, за да разкажете историята си. Разберете колко информация и колко често ще публикувате в социалните мрежи и на какви теми. Уверете се, че това, което ще поствате, ще отговаря на лицето на вашия бранд. Интересувайте се за успешни истории и случки на ваши клиенти, които можете да споделите в маркетинговите си проучвания. Никой няма да разкаже историята на вашия бранд по-добре от доволният клиент.
5. Интересувайте се от мнението на потребителите.
Следете социални медии, блогове, както и сайтове с отзиви на потребители (пр.: yelp.com). Потърсете името на компанията си в Google заедно с думата мнения (отзиви), за да видите какво се говори за вас, за вашия бранш и дори за конкурентите ви. Създайте си такива инструменти за проследяване на информацията, с които няма да изпуснете важно съдържание или коментари. Това ще ви даде реална информация за предимствата и недостатъците на вашия бранд, така че да настроите вашата рецепта за успех.
Укрепването на бранда във всички средства за комуникация ще помогне на потребителите да разберат ползата от това, което предлагате, и това, което е добро за вашия бизнес. Уверете се, че всички „готвачи“ във вашата кухня работят за бранда ви постоянно, във всички медии. Така компанията ви ще може да расте постепенно, но стабилно.
По материали от сп. Entrepreneur и чуждия печат 

Оригинална публикация 

в. Дума | Андрей МАКСИМОВ | 24.03.2011

Преди съществуваше една такава дума – "репутация". Днес може и да ни се струва невероятно, но хората са използвали тази дума в ежедневния си живот. Особено много за репутация е обичала да говори интелигенцията. В онези далечни времена не е съществувала думата "пиар" и репутацията, по същността си, е била пиарът на интелигента. Тя е вървяла пред човека, сякаш е била негов вестител, и е провъзгласявала кой идва и какво може да се очаква от него. Минаха години. Един строй бе замен от друг. Хората получиха интересно занимание – разрешиха им да печелят пари. И хората забравиха за репутацията, но пък научиха за пиара. Репутацията се гради на основата на действията. Пиарът изобщо не се занимава с действията, той се гради с викове и крясъци. Надали Едуард Успенский е подозирал, че думите на старицата Шапокляк "с добри дела не можеш да се прочуеш" ще се превърнат в пиар-девиза на цяла страна. Човек, вдигнал скандал в нощен клуб, без съмнение ще стане много по-известен от охранителя в същия клуб, който е укротил този хулиган. Широко разпространилият се из цялата страна пиар ни отучи да анализираме реални постъпки и да реагираме на тях, а не на красиви думи. Усещането, че всички думи, дори най-резките, трябва да се доказват поне с някакви дела, остана в миналото. Репутацията на човек зависи не от това, какво той прави, не от това, с кой той общува и работи, а от това, какво той казва. Кой е казал: казана дума – хвърлен камък? Какъв ти камък? И какво, лежи сега някъде, незнайно къде? Ами да си лежи там, нали нищо не иска от нас. Т.е. няма никаква нужда от това думите да се доказват с дела. Когато споделих тези мисли с един умен човек, той ми разказа една история за Владимир Набоков. Веднъж на писателя разказвали пресни съветски, по-точно – антисъветски, вицове. Набоков се посмял, а след това отбелязал: всичко това напомня за подигравките на крепостните селяни, докато чистели обора на господаря. Думата, като валута, трябва да бъде обезпечена със златото на делото – отбелязал този мъдър човек. Всичко това несъмнено е така, стига да съществуваше репутацията. А като я няма – то тогава си говори всичко, каквото искат да чуят от теб, особено ако не рискуваш нищо. Струва ми се, че не забелязваме, че е настъпила девалвация на словото при нас. Трудно е да си представим, че в нашата страна е имало такива времена, когато човек е можел да извика на дуел друг човек само защото го е обидил. Днес хората могат да платят пари, за да ги обидят, – това се нарича пиар. Хората четат с удоволствие, как критикуват другите. "Другите" четат с удоволствие, как са критикувани самите те. Началството на "другите" чете с удоволствие, как критикуват подчинените им. И нищо не се променя. Голяма работа, били казали… Голяма работа, били им развалили репутацията… Как можеш да се развали нещо, което го няма. Девалвацията на словото, според мен, не е просто в това, че не го чуват, но и в това, че не го произнасят, когато най-много го очакват. Пиарът обожава слуховете. "От компетентни източници успяхме да научим, че актрисата Х е напуснала мъжа си Y и е отишла при актьора Z". Какво е това? Информация? Не. Слово във високия смисъл на думата? Не. Слухът е чудесен пиар-ход. Преди са наричали писателите "майстори на словото". Писателят е човек, който може да сътвори нещо невероятно само с думи. Днес писателите трябва да бъдат наричани "майстори на сюжета": именно такава литература се издава днес в луди тиражи и се ползва с най-голяма любов сред читателите. Думата-камък си лежи някъде из просторите на пиара и нищо не иска. Тя не се обезпечава нито от истински дела, нито пък от истинска необходимост. Да признаем, че ни успокоява още един факт: руското слово оцеля. Изглежда то е по-силно от всякакви опити да бъде доведено до безсмисленост. Само на това ни остава да се уповаваме. Авторът е писател, телевизионен водещ, наблюдател на "Российская газета"

Стр. 15

в. Позвънете, Варна | 13.09.2010

Безразсъден е изборът къде да се рекламира българският туризъм по света с имиджовите клипове на страната. Това обяви Валентин Йосифов, представител на голям туроператор, пред БНР, пише Всеки ден. Той се усъмни и в критериите за подбор на фирмата-изпълнител.
"Нашите туристи не идват от цял свят. Основните дестинации са Румъния, Германия, скандинавските страни и Великобритания. Ние сме държава на семейния туризъм. В семействата с деца и в семействата изобщо има изследвания, където се вижда, че 80% от решенията къде да се отиде на почивка се вземат от жената. Аз познавам лично много малко жени в Западна Европа, които гледат Евроспорт, Евронюз, Нешънъл Джеографик и Дискавъри", заяви Йосифов.
Заместник-министърът на икономиката Иво Маринов отговори, че изпълнението на телевизионната реклама по четирите световни канала е по наследени договори. “Каналите, по които се излъчват тези клипове, са избрани на база проучване и те са записани в програмния фиш към самия проект. Парите, които се дават по тази програма, са само за излъчване, а не за самите клипове. Обществената поръчка за тяхното изработване, плащането на 60% от тяхното изработване се е случило през 2008 г.", каза още Маринов.

Стр. 31

сп. Тема | Калин ПЪРВАНОВ | 12.09.2010

Интервю на Калин Първанов с генералния директор на НДК за предимствата на България и неспособността ни да ги популяризираме, за апетитите около конгресния център и неговото бъдеще, а също и за онова минало, в което нямаше нищо по-хубаво от лошото време

Г-н Друмев, какво ви накара да разкритикувате клиповете, с които България се рекламира по водещи световни телевизии за следващия туристически сезон?

- За щастие България има няколко аргумента, които биха и дали възможност да се превърне в една изключително удобна туристическа дестинаиия. На първо място ние имаме едно прекрасно и изключително разнообразно кътче от земната география – море и планини с все още запазена природа въпреки усилията, които полагаме, за да я унищожим. Ние сме вероятно на първо място 6 света по брой на минералните извори, включително лечебни. Център сме на Балканския полуостров, намираме се на кръстовището между Европа, Африка и Азия и до нас има лесен достъп от всички възможни страни на тези три континента. Членството ни в ЕС и НАТО създава чувството за сигурност у хората, които посещават България. Цените у нас са сравнително ниски, което е привлекателно за туристите. Това са аргументи, които би трябвало да изтъкваме по всякакъв начин, за да развиваме туризма, който е едно от големите приходни пера за държавата. Главният недостатък на рекламата е, че не трябва да се втренваме само в морето и в планинските курорти, а да акцентираме на изключително удобното географско разположение на страната. Защото не е тайна, че чужденците масово не знаят къде точно се намира България и често питат дали столицата ни е Букурещ или Белград.
Основен принцип в бизнеса е, че клиентите не се чакат, а се търсят. Затова аз приветствам идеята на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да отдели тези 7.5 млн. лв. за лансиране на образа на България по пет действително популярни световни телевизионни канали. Но тук има един втори бизнес принцип – да не се хвърлят още пари за нещо, за което вече са похарчени лошо други пари. Преди няколко години друго правителство обяви доста шумно един конкурс за написване на концепция за развитието на туризма у нас. Неясно по какви критерии той беше спечелен от гръцка фирма, на която бяха платени между 1.5 и 2 милиона лева. Моят въпрос е: дали има някой, който може да ми посочи каква е ползата от тази концепция и какво се прилага от нея? Ето ви пресен пример за лошо хвърлени пари. В резултат на концепция през 2007-2008 г. е проведен конкурс за тези клипове, които струват някъде към 450 хил лв. Те са напълно остарели, неизразителни и в тях трудно се забелязва най-важният акцент – къде е България? Какво е това България? Заглавието на клиповете "България – страна на мистерии" безспорно интригува. Но ако мистериите ще са едни босоноги балерини, които се движат
нещо, което наподобява огън, как чужденците да разберат, че това е нестинарският танц, характерен за някои кътчета от страната ни? Ако щете, дори басейнът, който се вижда в клипа и в който скачат някакви момичета, е маломерен.
Според мен всеки един от клиповете трябваше да има строго тематично послание. Например не видях рекламата, която трябва да бъде специално за зрителите на "Нешънъл джеографик". Или за "Дискавъри". Тези телевизии се гледат от голяма категория хора в Европа като пенсионерите. Най-важният въпрос за тях е не само да прекарат добре няколко дни на евтини цени, но и да се погрижат за здравето си. Заради тях трябваше да го има предложението за България като страна с възможности за спа туризъм и балнеолечение.

Мнозина сигурно се питат защо точно директорът на НДК взема отношение по тази тема. Да не би да ревнувате, че в клиповете, представящи България, липсва образът на Двореца на културата?

- Не ревнувам, но е смехотворно, че липсва рубриката конгресно-конферентен туризъм. Това е най-доходоносната част на туризма, защото не идва от семейства със скромни парични възможности. Конгресният туризъм е корпоративен туризъм. Големите фирми, корпорации и асоциации търсят интересни дестинации за годишните си събрания. Става дума за хора, които харчат по 500 евро на ден, а не такива, които стискат 50 евро. България предлага великолепни условия за конгресен туризъм, а НДК е страхотна възможност за рекламиране. Няма друг комплекс в света, който за 10 години два пъти да е бил класиран на второ и веднъж на първо място от Световната асоциация на конгресните центрове.
Ние сме хората, които създадохме Софийското конгресно бюро. В него участват всички петзвездни хотели в София, ресторанти, авиокомпания "България еър", Столична община – тоест всички силно заинтересувани от развитието на този бранш. През март ще бъдем домакини на годишната среща на ЕСМ – мощна организация за маркетинг на европейските градове, на която вече станахме членове. Сигурни сме, че ще получим подкрепа от МИЕТ и от Столична община. Ето това е реална реклама.

Разгадахте ли мистерията на тези клипове, за какво става дума в случая – за корист или за непрофесионализъм?

- Нито едното, нито другото. А по-скоро става дума за мислене, типично по нашенски – абе, щом са дадени едни пари за нещо, дайте да ги оползотворим. Сегашното ръководство на МИЕТ няма нищо общо с поръчването на тези клипове. Те са наследени. В министерството вероятно са искали да спестят парите за нови. Казали са си – така и така ги има, да ги използваме.
Отново ще подчертая, че 6 подобна кампания трябва да се започне с обща информация за България, съчетана с най-важните ключови моменти, които интересуват отделни групи от хора, към които да насочим рекламното послание. Минавам и към спорта – в клипа, който се излъчва по "Юроспорт", бихме могли да показваме нашия волейбол, полуфиналистката ни в "Уимбълдън", голф игрищата… Знаете, голфът е спорт, който носи много пари. Позволявам си да дам един скромен пример. И тази година в моя любим спорт, бриджа, сме вероятно третата или четвъртата световна сила. А това е спортът, който се играе от Бил Гейтс и от Уорън Бъфет – най-богатите американци. И ето, вече е факт: Европейското първенство по бридж за младежи през 2011 г. ще се състои в Албена.

Коя е най-добрата безплатна реклама на България, правена в последно време?

- Думата безплатна като че ли не е много уместна, тъй като това може да е нещо, което не е поръчано и не са изплатени някакви суми за популяризирането му, но зад неговото създаване стоят реални инвестиции и усилията на много хора. Лично аз смятам, че най-добрата реклама през последните 50 години, която е привличала вниманието на света към България, е това, което се правеше като маркетинг по времето на социализма за българската култура. Нашите музиканти получаваха такива оценки, които привличаха огромен интерес и възхищение. Напоследък се сещам за археологията.
Новите открития са предпоставка за добра реклама на страната ни, но до тях трябва да се осигури удобен достъп, необходими са също филмови или печатни материали, които да се публикуват в чужбина.

Докъде стигна спорът ви с главния архитект на София относно рекламите върху фасадата на НДК?

- Нямаме спор с него. Наредбата за рекламата, която общината дълго време се опитваше да приеме, имаше много недостатъци. Атакувахме я на няколко пъти с основателни аргументи и печелехме всички съдебни дела. В момента е влязла в сила една наредба, която е добре подготвена, и ние се съобразяваме с нея. Виждате, че по фасадата има съвсем малко реклами, независимо че те ни носеха доста добри пари. От 1 април 1991 г. НДК не получава никаква помощ нито от държавата, нито от общината. Самоиздържаме се и в желанието да оцелеем сме търсили всевъзможни източници на приходи.
Догодина ни предстои юбилей – 30 години НДК. Изключително сме доволни, че и кметът Йорданка Фандъкова, и главният архитект Петър Диков, и председателят на СОС Андрей Иванов са включили в плановете на Столична община възстановяването на околното на НДК пространство. То е общинска собственост, но в продължение на 15-20 години беше занемарено. Вече се възстановява детският кът. Наша беше идеята паметникът "1300 години България" да се огради, оградата да се шползва за реклама, а приходите от нея да се използват за реконструкцията му Това ще струва не повече от 2.5 млн. лв., които ще бъдат събрани до две-три години. Паметникът няма да се бута, но авторът му проф. Валентин Старчев и г-н Диков имат идеята да се премахнат тежките гранитни плочи и да остане само металната част, но основната идея ще бъде запазена. В момента възстановяването е сложно заради строителството на метрото в района, но мисля, че ще се получи хубав паметник.

Едва ли ще отречете, че сградата изглежда много по-добре, откакто бяха свалени големите рекламни пана?

- Разбира се. НДК е по-красива сграда от центъра "Жорж Помпиду" в Париж. Освен това НДК е културен и конгресен център и едновременно с това е нещо като музей, защото вътре има над около 100 произведения на български творци, които ние поддържаме изключително прецшно. Пластики, пана, мозайки – това е наше национално съкровище. Обаче "Жорж Помпиду" получава към 80 милиона евро годишно за издръжка от държавата и от Община Париж. Ние получаваме 00.00 лв. Сега, разбирате ли каква е разликата, когато трябва да се оцелява? Дневните разходи на НДК са над 30 000 лв. Да не говорим, че за нашата дейност плащаме около 3 млн. лв. годишно данъци. Хайде кажете ми откъде да се изкарват тези пари, за да може да се плащат такива разходи?

Ето на този въпрос някои хора отговарят, че НДК трябва да се приватизира…

- Ами да, нека да го приватизират. Само че кой ще даде пари за култура? Почти цялата ни приватизация беше хищническа, а тези, които искаха да приватизират НДК, не правят изключение. Никой не иска да приватизира нещо, за да върши добрини. Каква е целта? Ами да се вземе и тази територия, която е най-ценната и най-скъпата в цяла София. Тук квадратен метър струва към 3000-4000 евро. Има проекти и неколкократно са правени опити да се разреши построяването на три големи сгради между НДК и хотел Дилтън" върху прилежащата територия на двореца. Ами как няма да искат да го купят? Едната сграда трябваше да е хотел, другата – апартаменти и офиси за продажба, а третата – жилища за подбрани частни лица, разбира се, от по 500 квадратни метра.
Тези, които искаха да го приватизират, на всичкото отгоре хитричко през фондовата борса, имат там регистрирани свои кухи фирми. Но сега виждате, че някои бизнесмени напускат панически България с парите, а кухите им фирми и длъжници остават тук. И аз се чудя кредиторите на тези фирми как ще си вземат обратно парите.

Как се отразява финансовата криза на НДК? Къде влизат повече хора в такива времена – на концерт или на пазар?

- Стараем се да привличаме хората, а това става само като се предлага нещо интересно. Каквато и да е кризата, продължаваме да правим Салона на изкуството -най-големия културен проект на България, "Киномания", "София филм фест", Новогодишния музикален фестивал. Лансираме нови неща, показваме директно чрез спътник премиери от Миланската Скала или от други световни сцени на цената на билет за кино. Скоро сключихме договор за гостуване на Лондонския симфоничен оркестър.
Избира се, някои начинания не вървят. Голямата книжарница я преместваме в друго, по-малко помещение, а този базар в подземието, за който отнасяхме толкова критики, почти е фалирал. Ще се мъчим да измислим нещо друго. За 30-годиишината ще направим едно великолепно издание за цялото българско изкуство, което се намира под покрива на НДК. Също така ще бъдат възстановени всички произведения на изкуствата в НДК, включително и тези по фасадата, което не е никак евтино.

Пишете ли вече вашите мемоари, за които се бяхте заканил, че ще се превърнат 8 бестселър?

- Не знам… Действително животът ми е бил много разнообразен и интересен. Срещал съм се с невероятни хора, но просто нямам право да оповестявам същността на връзките ми с някои от тях. В човек като мен има вътрешна съпротива да пише такива мемоари, защото едната необходимост е те да бъдат завоалирани. А втората е, че ако са съвсем точни, макар и изключително интересни, биха могли да доведат до неприятни последици за тези хора или за близките им, голяма част от които живеят вън от България и са чужденци. Така че най-вероятно ще си отида, без да споменавам най-интересните срещи, събития и хора.
Има и други неща, например годините, в които бях директор на "България филм", съвпаднали със златния период на българското кино – продавахме в чужбина филми за повече пари, отколкото харчехме за купуване. Никой не си спомня за една сензация в далечната 1982 г., когато България стана единствената чужда страна домакин на Театъра на нациите, създаден в Париж от Жан Луи Баро. Самият Баро с Мадлен Рено беше тук и участва в два спектакъла в Народния театър. Хората вече са забравили, че представяхме в най-престижни световни музеи изложбите "Златото на траките" и "Българските икони", носехме приходи от продажбата на каталозите и на всеки входен билет. Ами колко пъти нашата опера гостува в Париж и на други световни сцени… Тези неща мога да ги напиша, ама какъв смисъл има? Струва ми се, че има една преоценка на ценностите в момента в България. Като че ли най-важното, за да бъде уважаван някой човек, е колко пари е спечелил и с какви автомобили се движи, което е доста тъжно според мен.

Някои чакаха от вас отговор на въпроса имате ли нещо общо с прототипа на Емил Боев от култовите романи на Богомил Райнов?

- В никакъв случай не мога да бъда посочен като прототип на Емил Боев. В периода между 1960 и 1968 г. Богомил Райнов беше наемател в нашата вила и работеше там.
От време на време съм споделял с него разни работи и той казваше: "Христо, води си бележки, защото от тях може да излезе привлекателна литература." Може би затова ме свързват с него.
Богомил Райнов прекара 5 години в Париж като съветник по културните въпроси към нашето посолство. По това време един наш дипломат се занимаваше с подобна дейност и дори беше ръководител на българското разузнаване в този географски район. Двамата с Райнов бяха лични приятели. Кабинетите им са били съседни в посолството и той е споделял много. Този човек, за съжаление покойник, е един от най-интересните и почтени хора, които съм срещал. Независимо че за подобен тип хора се разнасят най-различни легенди, единственото материално нещо, което той получи в живота, е, че имаше един маломерен апартамент в София. И че не беше настанил на никакви длъжности нито сина си, нито дъщеря си, които са съвсем обикновени хора. Водеше се от едно-единствено нещо – да бъде полезен за българската държава. И беше. Според мен истинският Емил Боев е той. Голяма част от историите, написани и съчинени от Богомил, са плод от споделеното с него. Случаите в неговите романи са истински, независимо че са украсени литературно.
Богомил Райнов беше човек с изключителна култура. В "Този странен занаят" той описва един френски колекционер. И когато по-късно отидох в Париж, беше необходимо да се сприятеля и да поддържам връзки с него. Оказа се, че единственият, който е имал контакт с него, е Райнов. Благодарение на този човек България се сдоби с един изключително ценен документ на чужд език, отнасящ се до нашата история. Но това са неща, за които не е удобно да влизам 6 подробности.

Имате ли представа защо писателят погреба най-известния си герой в един от последните си романи "Ченге втора употреба"?

- Позволете ми един паралел – Богомил Райнов и Джон льо Каре, един от любимите ми писатели, работил като британски разузнавач. По време на Студената война той пише поредица от романи, сред които и може би най-добрият в жанра – "Шпионинът, който дойде от студа". Джон льо Каре продължи да пише и след падането на Берлинската стена, търсейки най-различна тематика – примерно разплитане на контрабанди или афери с концерни, които пробутват фалшиви лекарства. Но книгите му вече не са така интересни, защото живите напрегнати случаи ги няма. Ами какво щеше да прави Боев, след като вече не може да работи на тихия фронт в друга страна за сигурността на България?

Вероятно би могъл да прави бизнес?

- О да, международният опит и информация сигурно могат да се осребряват! По света това е обичайна практика.

Стр. 32 – 33, 34 – 35

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 16.08.2010

В рубриката "Образът на България" на списание "Мениджър" в актуалния брой 8 (142) от август 2010 г. гостуват хора от пиара и рекламата, български министър и чужди мениджъри работещи у нас. Най-силно впечатление ми направиха двата брифа за рекламна кампания на Максим Бехар (управител на М3 communications group) и Мартин Димитров (творчески директор на Reforma).

Таргетът в примерния проект на Бехар обхваща "хора от чужбина – туристи, бизнесмени, медии". Препоръчаните канали за комуникация са "45% телевизия, 30% онлайн и 25% в сериозни и тежки бизнес печатни медии".

Целевата група на примерния проект на Димитров е в демографската рамка 16-30 години. Търсят се потенциалните туристи. Препоръката за комуникационен канал е интернет.

Правя си два извода (далеч от темата за националния бранд): 

1. Посредниците насочват рекламните пари най-вече в телевизията и интернет. Големият недъг на българския рекламен пазар са медия-шоповете, от които медиите зависят. Фактически рекламодателите (по-точно посредниците) са определящи за медийната среда, а не аудиторията. Най-пострадали от статуквото са самите медии, които се борят на два фронта – рекламния пазар и пазара на обществено внимание.

Под-извод е, че радиата и печатът ще продължават да страдат за сметка на телевизиите и уеба.

2. Трайно и устойчиво се подценява външната реклама. Или нямаме добри идеи у нас и избягваме рисковете, или аз греша, като смятам, че тя може да постигне значителн маркетингов и рекламен ефект. Отдолу са три примера (два на Lego и един на Mr. Clean) за много креативни реализирани идеи. Едва ли би било толкова скъпо да се направи малка градинка от да кажем 50 квадратни метра в Берлин, която да бъде с контурите на държавните граници и в нея да има хубав райграс, някоя розичка, някое миниводопадче, някое плажно чадърче в десния край и т.н….

Ако някой има идея каква аутдор реклама може да си направи България, да пише смело.

 

Оригинална публикация

Начало: Събота, 31 Юли 2010 г. – 10:00 часа
Край: Неделя, 01 Август 2010 г.
Място: София, M3 College
Достъп: Такса участие
Организатор: M3 communications College

M3 College организира уикенд курс на тема „Управление на онлайн репутацията“.

По време на него ще имате възможност да научите повече как да създавате публичен образ в интернет, как да откривате и да се справяте с негативните коментари и как да изграждате цялостна стратегия за управление на онлайн присъствието.

В неделя сутринта ще можете да се срещнете на чашка кафе с Максим Бехар, с когото в продължение на час ще разговаряте открито по темата.

Лектори: Александър Варов, Максим Бехар

Обучението обхваща следните ключови подтеми:

1. Значение на правилното управление на репутацията онлайн.

2. Защо хората търсят информация за компаниите и техните марки в интернет и какво откриват?

3. Къде и какво говорят хората за нашия бизнес, продукти и клиенти?

4. Как да откриваме и как да се справим с негативните коментари в интернет?

5. По какъв начин да общуваме с целевите групи в интернет?

6. Изграждане на стратегия за цялостно онлайн присъствие в: – търсачките (Google, Bing, Yahoo и др.); – социалните мрежи (Facebook, LinkedIn, Twitter и др.); – сайтовете за видеосподеляне (YouTube, Vbox); – wiki сайтове (Wikipedia); – блогове; – форуми; – сайтове за социални отметки.

7. Взаимодействие между онлайн репутацията и публичния образ в традиционните медии.

Дати на провеждане: 31 юли – 1 август 2010 г.

Занятията се провеждат от 10:00 до 17:00 часа с предвидена едночасова почивка.

Цена: 150 лв.

Какво мислят нашите бивши курсисти за M3 College и обучението при нас:

Посетих два курса и определено съм удовлетворена от обучението. Добре е човек да се учи при най-добрите и от хората с опит. Росица Промкова, МВиР – София

Изключително много практически знания добих по време на обучението си. Запознах се с интересни хора, с които и сега поддържам връзка. Калин Каров, All Data processing, технически редактор

Начинът на преподаване и качествата на преподавателите съвпадат с моите представи за квалификация на лекторите и подходящо представяне на информацията – теоретично и с примери от практиката. Атмосферата също е нужната за усвояване на материала. Милена Иванова, Зоунмедиа, PR & Marketing Executive

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/671

www.vsekiden.com | Христо ДЕНЕВ | 2010-04-23

Г-н Найденов, утре е първата партия от сблъсъка за световната титла по шахмат между Веселин Топалов и Вишванатан Ананд. Какво значение, според вас, има фактът, че двубоят ще се играе в България и какво ще донесе това на страната ни?

Това е изключително, изключително позитивно. И не трябва да гледаме само приказките за “стените”, “домашната обстановка”. Става дума за това, че който организира такъв мач печели винаги. Много сериозен имиджов ресурс. Така или иначе в продължение на доста време в световните новини ще влиза мачът в София. Сега ще видите едно друго нещо – който се е хванал да бъде спонсор на този мач, който е участвал с реклама, ще извади огромен успех от това. Това печели България. Освен това мисля, че ще има огромната възможност вниманието на нашата общественост да се фокусира върху една много хубава игра. Говорим специално за въздействието върху децата.

Вероятно и напрежението върху Веселин Топалов ще бъде голямо? Той вече игра един подобен мач срещу Гата Камски в София…

Ще има със сигурност. Сигурен съм, че на него щеше да му е по-удобно, ако мачът не бе в София.

В България сме свикнали да се оплакваме за какви ли не неща, а излиза, че имаме един от най-добрите шахматисти в света, един от най-добрите сумисти и един от най-добрите футболисти. Защо се получава така? Ето, хората успяват.

Да не забравяме, че имаше период, в който световните шампиони за мъже и за жени в шахмата бяха българи – Веселин Топалов и Антоанета Стефанова. Но оплакванията са въпрос на нагласа на обществото. Аз не съм сигурен, че много искрено се оплакваме, но тук има въпрос, че е важно тия високо-разредни спортисти какво водят след себе си. Т.е. за мен поне е важно дали ще има Бербатов, Топалов, Махлянов и всичките други и след 10 години. Дали те ще имат наследници. Това е най-важното. И поради тази причина е хубаво и важно, че двубоят за световната титла по шахмат ще бъде в София.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 2010-03-13

Икономическата криза няма да доведе до политическа криза в България. Възможни са фрагментирани протести, но липсва алтернатива на ГЕРБ, казва социологът

- Господин Павлов, една от особеностите на правителството "Борисов" е, че в него има не политици, а предимно мениджъри и експерти. 7 месеца по-късно те оправдаха ли очакванията?

- Що се отнася до действията по управлението на страната, до голяма степен оправдаха очакванията. Що се отнася до приказките, също оправдаха очакванията, че след като нямат политически опит, ще правят много гафове. Парадоксалното е, че един от най-успешните министри като действия – финансовият министър Симеон Дянков, в същото време е и шампион по гафове наред с Божидар Димитров. Докато за Божидар Димитров това би могло да се очаква, съмнявам се, че Дянков дори си е помислял да си позволи подобен език в Световната банка. Ако погледнем по-общо на нещата, поначало не е нормално само двама от министрите да са членове на управляващата партия. По света нормалната практика е управляващата партия да съставя правителството от свои представители, и то от политическото си ръководство. Не е нормално да спечелиш изборите и да правиш експертно правителство. То се прави, когато няма политическа сила или коалиция, която да поеме отговорността. Това означава, че ГЕРБ на практика не носи отговорност за своите министри. Между другото те и членове на ГЕРБ да бяха, пак нямаше ГЕРБ да носи отговорността. Нея я носи Бойко Борисов персонално. Това е характерно за целия кабинет. Тази безпартийност освен недостатъците има и положителна страна – премиерът може да сменя министри, без това да предизвиква разцепление в партията на отделни лагери. Ръцете му са развързани да прави промени и да гърми бушони, когато има нужда.

- Вие добре познавате лидерите в Синята коалиция. Можете ли да обясните защо всъщност беше съпротивата им срещу назначаването на безспорно авторитетния икономист Млиян Михов за вицепремиер?

- Нямам логично обяснение. Най-вероятно става въпрос за личностна непоносимост. Още повече че на Илиян Михов бяха вменява-ни тези, каквито той никога не е защитавал. Сините викаха, че сестра му е компаньонка, а той трябваше да обяснява, че няма сестра. Цялата работа беше абсолютно непочтена. Той е уважаван преподавател. В научните си публикации е развивал теоретични постановки за различни варианти на валутен борд. Има дори мнения, че точно тази постановка, за която го атакуваха, укрепва борда, а не го отслабва. От Синята коалиция му сложиха в устата това твърдение и независимо че той го опроверга поне 10 пъти, продължаваха да викат "Долу ръцете от борда" – без някой да го застрашава. Не е ясно защо Илиян Михов и премиерът отстъпиха пред този натиск и отложиха назначението

 - Казвате "личностна непоносимост". Значи да не подозираме сложни политически игри?

- В много случаи, когато подозираме сложни политически игри, просто става дума за лични взаимоотношения. Когато се твърди, че политиците се държат като деца от детската градина, това не е съвсем вярно – по-скоро е обидно за децата от детската градина.

 - Вашата прогноза за отношенията между трите партии, подкрепящи правителството на Бойко Борисов? Ще предявят ли сините и/или "Атака" повече претенции към властта? Ако поискат, ще им се даде ли?

- Те непрекъснато си предявяват претенции, само че не публично. За разлика от "Атака", които си траят за това, че претенциите им не се удовлетворяват, СДС и ДСБ не спират да изявяват публично недоволство, че с тях не се съобразяват и съветват. Не смятам, че това ще се промени. Те ще си предявяват претенции, но Бойко няма да обръща внимание. Ако назначава хора от тези политически сили, то ще бъде, след като те поемат ангажимента, че ще изпълняват неговата програма.
Бойко може да бъде напълно спокоен, че подкрепата няма да бъде оттеглена. При предсрочни избори "Атака" ще присъства в новия парламент, но от нея нищо няма да зависи, а СДС и ДСБ вероятно ще останат извън него. Борисов само може да се моли тези политически сили да оттеглят подкрепата си и да се стигне до предсрочни избори. Ако те се проведат тази година, ще доведат до пълно мнозинство на ГЕРБ. Независимо от това, че рейтингът на партията спада и има известен отлив в електоралната подкрепа, тя ще е напълно достатъчна на фона на дълбоката криза, обхванала всички останали партии. В следващ парламент ГЕРБ би имал абсолютно мнозинство.
В него биха присъствали и БСП, ДПС и "Атака". Под бариерата категорично остават РЗС и НДСВ, а вероятно и Синята коалиция.

- А не би ли се изкушил Борисов сам да предизвика предсрочни избори, за да спечели абсолютно мнозинство?

- Проблемът е, че ако Бойко Борисов ги предизвика, това ще срещне неодобрението на общественото мнение. Засега обществото не гледа с добро око на предсрочни избори. Хората смятат, че така или иначе премиерът разполага с достатъчен ресурс, за да води самостоятелна политика. ГЕРБ ще спечели от предсрочни избори, ако успее да накара някой друг да ги предизвика, което е трудно, защото никой друг няма интерес от тях.

- Има ли центробежни сили в ГЕРБ, възможни ли са вътрешнопартийни сблъсъци и какви биха били последствията от тях?

- Едва ли в близко бъдеще това е възможно. ГЕРБ е силно централизирана структура. Там нещата стигат почти до авторитарност. Така че оформянето на отделни кръгове и лобита е почти изключено. Това може да стане едва в последните месеци преди изборите. Тогава ще се разбере, че някои народни представители няма да попаднат в листите, и е възможно роене в партията. Този филм вече сме го гледали в предишните парламенти. Докато всеки от депутатите се надява да остане в печелившия отбор, разцепления няма да има.

- Синдикатите заговориха за социално напрежение, предизвикано от увеличаващата се безработица и замразените доходи. Бизнесът си иска милиардите от неплатени държавни поръчки и невърнат ДДС. Каква е вашата прогноза за икономическата криза и може ли тя да доведе до политическа криза в България?

- Може би ще има социално напрежение, но то ще бъде доста фрагментирано. Всяка гилдия ще се бори за собствените си права или привилегии. Обединени протести трудно могат да се получат. Така е, защото правителството продължава да се радва на обществено доверие и не се вижда алтернатива на управлението на ГЕРБ.
Не смятам, че икономическата криза може да доведе и до политическа. Още повече че икономическата криза вече и в България свърши. Това не означава, че веднага ще започне растеж. Рецесията свърши, но
следва депресия и не се знае колко ще продължи тя. За страна като нашата, която разчита по-малко на собствено производство, а повече на чужди инвестиции, вероятно депресията и високата безработица ще продължат по-дълго. Растежът след това ще е бавен и мъчителен. Докато се възстановят брутният вътрешен продукт и потреблението на нивата отпреди кризата, ще минат поне 4 години.

- Има ли коректив властта? Опозицията е дискредитирана и слаба, повечето медии изглеждат запленени от премиера и от президента…

- БСП е доста тиха, ДПС напълно се е снишило. Тяхното творение РЗС се опитва да вдига гюрултия, но вече напълно е загубило достоверност. Коректив би трябвало да бъдат гражданското общество и медиите. Но повечето в момента не са.

- Премиерът обаче показа, че прави промени, като се влияе от това, което излиза в медиите. Друг е въпросът дали то отразява общественото мнение.

- Да, невинаги написаното в медиите отразява общественото мнение. Промените и отмятанията обаче се случват прекалено често и започват да стават правило, а не изключение. Тази непоследователност вече започва да тревожи и да създава впечатление за липса на ясна политическа стратегия. Бойко Борисов смята, че ще му бъде и по-лесно, и по-приятно, ако продължава да се радва на висока степен на обществено доверие. Един отговорен политически лидер обаче трябва да има способността и да насочва общественото мнение, а не всеки път да го следва.

- Бойко Борисов се ползва с голямо доверие, но в състояние ли е да формулира национална цел и да привлече българите за постигането и? Каква може да е тази цел?

- Глобално погледнато, не е ясно каква дългосрочна цел си е поставил и Европейският съюз, и светът като цяло. В момента целите са малко абстрактни – високотехнологично общество, повече демокрация, повече права на гражданите. В същото време ограничаваме тези права, защото трябва да спрем тероризма и да защитим основното право – на живот. Липса на дългосрочни цели се забелязва навсякъде. Едва ли България е изключение в този смисъл. Няма и политическа сила в страната, която да е поставила някаква дългосрочна цел. Аз лично виждам една възможност, не толкова свързана с България, колкото с целия Европейски съюз – да достигнем до Обединени европейски щати, по подобие на САЩ.

- Един от приоритетите на България би трябвало да е да промени образа си пред света. "Мениджър" събира мнения какво да се прави. Вие как мислите?

- Симпатизирам на усилията на "Мениджър". Смятам, че в основата на проблема са смесица от обективни обстоятелства, но и от предразсъдъци. Можем да се преборим с тях с положителни примери, но това няма да стане от днес за утре. Необходимо е време, необходими са повече представители на България в международните институции като Меглена Кунева, Кристалина Георгиева, Петко Драганов (който е зам. генерален директор на УНКТАД – Организацията на ООН за търговия и развитие; той беше избран на този пост без държавна подкрепа, благодарение на личните си качества и контакти). В същото време
положителният имидж на България се създава и от големия брой учени и преподаватели в западните научни институти и висши училища. В този смисъл негативизмът на Симеон Дянков към Българската академия на науките няма обяснение. БАН е институция, която с 16% от учените дава 60% от научната продукция и която в момента единствена създава само положителен образ на България пред света. Би било добре да има и национална стратегия за подобряване имиджа на България. Виждате какво става в САЩ, които натрупаха (несправедливо според мен) негативен облик по времето на Джордж У. Буш. Първата година от управлението на Обама беше насочена към преодоляване на последствията от това.

- А как може да се промени отношението към успелите хора? Според социологическите изследвания мнозинството българи все още смятат, че успехът не е резултат от труд и способности, а от връзки и далавери.

- Моите данни показват, че около 80% от хората имат негативно отношение към богатите, а 60% смятат, че всички са за затвора. Това отношение е част от народопсихологията ни. Още Иван Хаджийски го е описал и не знам как може да се промени. Каквото и да правят успелите хора, това само дразни неуспелите. Може би с разширяването на сродната класа и нетърпимостта към богатите ще намалее. Но дори тогава не съм сигурен какво ще се случи. В момента около две трети от хората живеят по-добре, отколкото преди 1989 г. Въпреки това продължават да се оплакват и да казват, че живеят по-зле. Хората не се сравняват със себе си преди 1989 г., те се сравняват с комшията.

- Журналистите установиха, че вашите прогнози за отминалите избори се оказаха най-точни. Какво предвиждате, че ще се случи преди местните избори догодина -ще има ли нови партии? Очаквате ли недоволните от Станишев в БСП да направят т.нар. "ляв ГЕРБ", ще търсят ли бизнесмени политическо представителство, създавайки своя партия?

- Със сигурност ще има много нови регионални бизнес партии с нелоши резултати. На местно ниво бизнесмените не се чувстват представени от националните партии и ще защитят интересите си с бизнес проекти. На национално ниво е интересно, защото бизнес партия не би имала успех.
Има обаче сериозни ниши както вляво, така и вдясно. Вляво нишата е по-голяма, защото БСП е в сериозна криза. Тя доста оголи левия фланг с дясната си икономическа политика. "Атака" също изостави крайнолевите си искания. Вдясно положението изглежда по-стабилно. ГЕРБ все пак е партия, обхванала голяма част от център-дясното пространство. Но все още много от десните избиратели не са припознали ГЕРБ като истинска десница. Старата десница пък е дискредитирана и постепенно залязва. Но за момента липсват политическа енергия и харизматични лидери за запълването на тези ниши.

Стр. 46-47, 48-49

сп. Мениджър | Максим БЕХАР | 2010-03-13

"Мениджър" с подкрепата на "Булстрад" започна тази рубрика в миналия си брой. В него публикувахме преживяната статия на Владимир Левчев. За нас това не е само поредица от текстове. За нас това е своеобразна работилница за идеи. Идеи, от които държавата ни, а и всички ние имаме нужда. За да ни приемат по-добре по света и да ни уважават повече.

Нашата WWW страна

Това е най-лесното, най-краткото и най-разбираемото обяснение за България – Weather (време), Women (жени), Wines (вина). Звучи почти в рима, интересно и най-важното – лесно се запомня
"ВАШАТА ПРЕКРАСНА държава България е всъщност добра отвътре и лоша отвън…" Тази фраза чувам от един посланик, докато споделяме маса в малък софийски ресторант.
Прав е… Идваше от далечна африканска държава, беше само месец-два в България и докато замислено гледаше в чашата с прекрасно вино, ми каза: "Знаеш ли, Максим, не мога да ви се начудя. В Африка има десетки страни, за които милиони си мислят, че са само плажове и палми, а като попаднат там, виждат колко трудно живеят хората. При вас е точно обратното… Отвън, ако някой чете какво се пише за България, няма да иска да стъпи тук, но веднъж като дойде, вижда веднага каква прекрасна страна е тя".
Проблемът наистина не е от вчера. През тези твърде дълги 20 години на преход България съумя да се промени тотално, да въведе, макар и болезнено, истински пазарни механизми, да промени две или три поколения млади хора, които сега по нищо не се различават от своите връстници в развитите страни, да превърне много от запустелите си места в страхотни и луксозни курорти… Но не успя да го каже на света. И затова той продължава да гледа на нас с огромно подозрение и неразбиране.
От една страна, това се дължи на дълбоко вкорененото ни чувство, че държавата ни е безкрайно интересна и едва ли не всеки чужденец трябва да се чувства привилегирован, че въобще сме го допуснали да ни дойде на гости. От друга обаче, навикът или по-скоро усещането, че в трудните години на преход по-развитите държави ни дължат нещо и сега те някак си априори и по-задължение трябва да инвестират в България, ни кара подсъзнателно да подценяваме силата на агресивната, честна и точна промоция.
С две думи, България не е имала през тези десетилетия ясна стратегия как да покаже безспорните си предимства на света и с това да стане още по-атрактивна и наистина ефективна инвестиционна дестинация. Агенции, министерства, комитети и какви ли не още държавни институции винаги приемаха, а сигурен съм – продължават да приемат, средствата, изхарчени за реклама или за промоция на България, като разходи, а не като инвестиция.
Реално погледнато, това е най-бързо възвращаемата инвестиция, защото промотира не продукт или услуга, а милиони такива, и таргет групата е толкова разнообразна и всеобхватна, че вероятността рекламата да не работи е просто минимална. Наистина рекламата на България е инвестиция и тя много бързо може да бъде капитализирана, особено по време на криза.
Ако си на 72. етаж в някой офис билдинг в Чикаго, Токио или Франкфурт и четеш вестници, за да разбереш какво се случва в България, картинката ще е много ясна – стрелби, кражби, отвличания, измами, бавно и трудно приобщаване към пазара, спрени европейски фондове. В същото време категорично твърдя, че България – все още – е единствената страна в Европа, в която може да пристигне инвеститор и с 50 хил. евро да направи успешен бизнес, а инвестицията да му се върне петорно само за няколко години. Това е така, защото в България все още има милиони незапълнени ниши и възможности за правене на бизнес с относително евтина, но супер интелигентна и много мотивирана работна сила. В Полша, Чехия или Унгария липсват тези възможности – там пазарите са вече заети, скъпи и добре подредени. Този момент, използван в една промоционална кампания, реклама или просто медийна комуникация, ще бъде изключително силен и атрактивен коз за всеки потенциален инвеститор. И друго. Сега България има най-добрата и примамлива данъчна политика от всички страни в Европейския съюз, дори само 5% данък дивидент и 10% корпоративен данък са железен аргумент стотици хиляди инвеститори да се насочат насам. Но те не знаят за това. Няма и откъде да знаят.
Не става дума за големите международни корпорации. Те със сигурност си имат своя стратегическа политика, имат си отдели за анализи и прогнози, знаят къде какво се случва и как да инвестират. Но българският пазар до голяма степен, да не кажа в съдбоносна степен, разчита на средния и на малкия бизнес от развитите страни, който ще запълни именно тези милиони ниши, ще инвестира, ще даде добра работа на стотици хиляди млади българи и ще остави парите си тук. За да направят това обаче, малките и средните инвеститори трябва да знаят какво е България. И тъй като точно през тези 20 години никога не е имало последователна политика да се обяснява какво е България, защо е такава и с какво точно е привлекателна, нека помислим само върху няколко от тези безспорни предимства.
Най-лесното, най-краткото и най-разбираемото обяснение е: България е WWW страна! Казвал съм го хиляди пъти и наистина е така – Weather (време), Women (жени), Wines (вина). Звучи почти в рима, интересно и най-важното – лесно се запомня. А и жените не бива да се засягат, те са едни от най-хубавите в Европа. Кратко и ясно. Може да послужи за послание, може да послужи за "кукичка", която ще предизвика интереса на милиони и в крайна сметка ще ги накара да поровят още малко в интернет. За да открият следното: България е страна, пълна с
млади, интелигентни, невероятно мотивирани и бързо мислещи хора, които могат да направят чудеса с всеки бизнес. Това трябва да се разказва. Още: в България има огромно количество честен и почтен бизнес, който иска да се развива единствено и само така и с всяка изминала година става все по-силен и все по-стабилен. Това трябва да се разказва още повече. И накрая. България е прекрасна и леснодостъпна европейска страна с четири сезона, страхотни курорти, неповторима природа и уникални места за незабравими мигове. Това вече трябва да се рекламира. Интелигентно, упорито, агресивно и с достатъчно пари, така че те да гарантират възвръщането си много бързо.
Иначе… България ще си остане тук някъде на Балканите, с балканските си истории, с балканския си имидж, неразпознаваема, безинтересна и мъгляво екзотична. Ще си остане най-строго пазената тайна на света.
И от това ще загубим всички ние.

Стр. 26-27