Мария, която умее да се извинява

www.24chasa.bg | Диана КЪНЧЕВА I 12.01.2013

Искрено се извинявам и съжалявам за допуснатата грешка, с усмивка казва прессекретарят на президента Мария Иванова. А срещу нея е безпощадният репортер на "Господари на ефира" Боби Ваклинов. Той нарочно изчаква да види
къде Мария ще сложи "Златният скункс"- наградата за гафове. Тя го поставя на лавицата в кабинета си, възможно най-близко до бюрото си.
За да ми напомня за гафа и да ми е като обица на ухото, за да внимавам, като правим нещо ново и различно, пояснява Иванова.
Че ще внимава, няма и грам съмнение. Началникът Росен Плевнелиев влезе в световните медии не заради срещите си с Барак Обама, Бил Гейтс или някой друг световен лидер, а заради конфузен гаф със снимката на Колорадските планини, която трябваше да илюстрира курорта Пампорово на фона на новогодишното му обръщение. А това за един пиар е най-големият кошмар, повод за оставка и край на кариерата му.
Тя обаче се размина с дисциплинарно наказание, макар да е доказала качествата и лоялността си към президента, с когото са екип от години.
В гафа със снимката обаче Мария беше поставена в деликатна ситуация – хем да брани имиджа на президентството, хем да запази достойнството на БНТ, която реализира технически обръщението. И на която Мария се довери, тъй като там се е формирала като професионалист, там са нейните приятели и учители и оттам бе забелязана от властта.
Трябваше Боби Ваклинов да върти на шиш Мария, за да си признае най-накрая, че снимката е избрана от БНТ. Но пък веднага омекоти тона:"Грешка има и ние трябва да си направим изводите, трябва да вземем необходимите мерки, за да не се получава повече това. Защото, който не работи, той не греши."
Гаф има и никой не го оспорва, въпросът бе, че официалното извинение дойде много късно, след като в пресъхналите за новини и сюжети покрай празниците медии се изляха реки от коментари – от одобрение за новаторството до грубо осмиване на институцията.
И без съмнение това беше най-черната и критична седмица в професионалния живот на Мария Иванова.
Откакто е на поста прессекретар, не липсват и други инфарктни ситуации. И във всички тях тя доказа ценното си качество – че има смелостта да се извинява за грешките. Което е много на фона на обичайното високомерно мълчение на пиарите на властта и липсата на информация за много от събитията.
През лятото служител от администрацията на президента забърка институцията в друг скандален гаф. На сайта на президентството бе качена Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020). Наименованието на файла обаче заменя ромите с "мангали" – NationalStrategyIntegrate.Mangali.pdf.
Националната стратегия бе приета през март, а автор на документа е МВР.
Телефоните на прессекретариата на "Дондуков" 2 прегряха, след като сайтове осветиха гафа.
"Съжалявам много, в желанието си да сме максимално прозрачни сме качили този документ. Както се вижда, от това има и негативи", призна тогава Мария Иванова и отново се извини за гафа.
Още в първите си дни на поста прессекретар на Иванова се наложи да се обяснява на колегите. Въпреки категоричните заявки, че няма да крият нищо от хората и всичко ще е на сайта на президента, седмица след встъпването в длъжност на Плевнелиев в сайта на държавния глава за такъв все още се посочваше Георги Първанов, а за вице – Ангел Марин.
После дълго информацията за Първанов съжителстваше еклектично с новините за Плевнелиев, а чак преди два месеца тръгна новият президентски сайт. Оказа се, че интернет технологиите си имат свои закони и не се подчиняват на предизборни обещания.
Мария не скри и новината, че Плевнелиев се е разминал на косъм от самолетна катастрофа, когато при учение изтребител падна край Пловдив. Той е трябвало да се качи точно на този самолет за демонстративен полет, но няколко часа преди ВИП тренировката изтребителят падна.
Преди ден пък от прессекретариата дойде поредното извинение – за това как президентът поздрави проф. Христо Пимпирев като първия българин, стъпил на Южния полюс. В извинението се уточнява, че има и други българи, стъпили там преди него, а грешката е на служител от пресцентъра.
Когато обаче трябва да замазва очевидни гафове на своя началник, Мария предпочита да замълчи. Защото нито има с какво да се оправдае, нито как да скрие очевидното. Как например трябваше да излезе от конфуза, когато при първата визита на държавен глава у нас Плевнелиев обърка страната на госта си? Той се обърна към президента на Чехия Вацлав Клаус и делегацията му с "Уважаеми господа от Полша".
Вече цяла година тя отбива и атаките на любопитните по адрес на първата дама. Мария винаги е била тактична и на въпросите е отговаряла все едно и също – че е
прессекретар на президента, а не на семейството му.
Добрата школовка и първите си уроци Иванова е научила в БНТ. А след като е била от другата страна на бариерата, няма как да не знае коя информация как ще се продаде и тълкува. Затова и предугажда ходовете на журналистите и досега не си е позволявала намеса в работата им.
В продължение на един мандат и половина тя бе правителствен репортер и обиколи света със Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Покрай командировките си с царя може да разказва много любопитни истории, защото той не се вместваше в представата за обикновен премиер. Като тази за срещата на Европейския съвет в Рим през 2003 г. Охраната отказва да ги пусне за началото на срещата, защото един от лидерите закъснява. Мария и операторът знаят кой е той – нашият Симеон Сакскобургготски. Премиерът ни влиза с 15 минути закъснение и получава дружни освирквания от всички оператори на световни телевизии, които са пропуснали кадрите си от залата. БНТ, разбира се, не съобщава за това, но благодарение на Мария журналистите научават за инцидента.
Тя беше и лице на късната емисия на БНТ.
Започва като икономически репортер във вестник "Пари", но знае, че иска да работи в БНТ. Явява се на конкурс и Константин Каменаров, тогава шеф на журито, без колебание я поканил в екипа. Заради професионализма си става дори и шеф на икономическия екип в нюзрума.
Животът се променя след заседанието на съвета на тройната коалиция в комплекс "Катарино" край Разлог. На пресконференцията задава няколко въпроса на прясно назначената вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева. Явно я впечатлява и след няколко дни тя кани Мария да работи за нея.
По немска линия пък Плевнелиев и Плугчиева са близки и след края на мандата министърката препоръчва Мария на бъдещия президент. От 2009 г. тя е дясната му ръка и ценен съветник по много въпроси първо в министерството на регионалното развитие, а после и на "Дондуков" 2. Дори не е тайна, че програмната му президентска реч е подготвена от нея. Покрай многото ангажименти да брани имиджа на шефа си не намира време да сключи брак. Иначе с приятеля са сгодени отдавна, а и вече не ги дели разстоянието до Мадрид, където той работеше.Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти

Оригинална публикация

Прессекретарят на Плевнелиев със “Златен скункс” заради гафа с Колорадо

www.trud.bg | 08.01.2013

Прессекретарят на президента се сдоби със „Златния скункс" на „Господари на ефира", става ясно от сайта на предаването.
Поводът статуетката да се озове в ръцете на Мария Иванова е гафът със снимката на Скалистите планини в Колорадо по време на първото Новогодишно обръщение на Росен Плевнелиев като президент.
Прессекретарят на президента Мария Иванова прие „скункса" и изрази съжаление за допуснатата нелепа грешка, която засенчи иновативното обръщение на държавния глава.

Оригинална публикация

Бойко Станкушев за frognews: БНТ участва само със снимачен екип

www.frognews.bg | 07.01.2013

Вяра Анкова, генералния директор на БНТ, събира днес подчинените си, за да бъдат обсъдени бъдещите действия на националната телевизия относно обвинението на президента Росен Плевнелиев, че отговорност за гафа със сбърканата снимка в новогодишното му обръщение носи БНТ.
Това каза за frognews.bg Бойко Станкушев, член на Управителния съвет на БНТ. „На мен ми е малко странно, тъй като екипът на Плевнелиев, както и на всички предишни президенти, си правят цялостен план и сценарий, а от нас се изисква да предоставим снимачна техника, оператор и да заредим аутокюто с подготвения вече материал. Днес започваме разследване”, коментира Станкушев.
Той недоумява как може БНТ да бъде сочен за съавтор и да му бъде търсена отговорност за нещо подобно. „Това не е наш продукт, а е продукт на пиара на президента. Те от нас даже не наемат, а им се предоставя безвъзмездно снимачна техника.” Аз лично не съм притеснен, каза Станкушев, но се очакват официални данни след края на разследването.
Мен не ми е ясно защо след като 23 години президентите си отправяха приветствията изправени, той е седнал на един стол с кръстосани крака, коментира още Станкушев.

Оригинална публикация 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 5.01.2013 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 5.01.2013

Водещ: Обикновено всяка година започва с нещо ново и това няма нищо общо с някогашни гадания и наричания, а с желанието за промяна. Новата ни година започна по старому. Старата я изпратихме тотално оглушало от фойерверките, а новата посрещнахме силно уплашени по същата причина. В прекия и преносен смисъл. Първата медийна тема беше чий е Аспен. До колко обаче този доста шумен по отношение на визията си спор успяхме да разберем? Чии са пък Дюните в Несебър и дали са дюни е твърде спорен въпрос. Ти сън ли си или те има? Чии са дюните или чуй е Аспен? Кой е въпросът. Една абсурдна версия на колегата от Капитал – Росен Босев, прозвуча напълно реално в стилистиката на медийните ни навици от миналата година – абсурдните, неистинските новини да звучат по-реално. Ето я и версията. Експертен екип на института на Дюните към БАН на чело с академик Мичурин аслайдисал Дюна с железобетон и е тръгнал към Несебър, за да установи дали Дюните са дюни или маскирана като дюни арматура. Те ще работят на място заедно с експерти от Националния исторически музей, начело с академик Божидар Димитров, според когото още в пъпа на Месемврия от 7 век е било записано, че въпросният парцел е имало процес за еднофамилни жилищни сгради и жилищна сграда за сезон, обитаване на субекти с обществено обслужване – 124 броя. Още един цитат от мрежата, подписан от Съпротива. Да образоваш ума си, без да образоваш сърцето си, не е никакво образование. Аристотел са цитирали. Какво още се случи в първата медийна седмица. Булсатком връща пари. Разбира се, че това е добре, защото такова трябва да е отношението към ощетените потребители. Кой спира сигнала, все още е енигма. Предполагам си спомняте фразата на премиера, че свобода на словото у нас има, защото никой не спира сигнала. А журналистите могат свободно да му задават гадни въпроси. ѝВ случаят със сигнала най-лошата новина обаче е, че потребителят е лишен от правото да си избира да гледа или не. Очевидно пожелателната констатация от миналата година „медиите не са зарзавати” не губят актуалност и през новата. Всеки собственик, който ги сравнява с това, обижда труда на хората, работещи там и лишава зрителите от избор. Може да ги харесваме, може и да не ги харесваме. Не може обаче да бъдем лишавани от правото да избираме с неясни цели. Това е удобната пътечка, по която собствениците могат да услугват на когото трябва. Медиите може и да забавляват, но основната им функция все пак е да информират. Който ги лишава от това право в крайна сметка ги унищожава и това е тъжно. По света медии фалират, но по други причини. У нас медиите ги гримират като кабаретни артисти, актриси и им вменяват задължението да забавляват. 2012 беше тежка за медиите по света. 2013 май ще е фатална за медиите у нас. За кой ли път си мисля, че правото на хората да бъдат информирани е защитено в Конституциите на демократичните страни не случайно. И не забавлявани, а информирани. Всеки, който подменя това право, има някакви други цели. Да, има производители на зарзавати по света, че и у нас, за които е важно правилото зеленчуците да стават само за продаване. Дали това е добре? Фаталната 2013 ще даде верният отговор. Кой се интересува от това? За съжаление все още малцина, а се отнася до мнозина, защото свободата на словото не е празен девиз. Някак нелепо е търговски спорове да убиват медии и това е механизъм не в полза на хората. Много ми се искаше да оставим Псай в 2012 година. Дали успяхме, не си заслужава да се замисляме. Явно не само ние имаме нужда от нещо непретенциозно, на което да се смеем. Така бавно и полека приватизирахме, че чак и преименувахме стила в Бай Ганъо стайл и всички останали редакции в многобройните скечове. Далеч по-подтискащо музикално дойде новата година с чалга концерти. Какво слушат европейците, ще подслушаме сега от музикалните им чартове. Вие бихте могли пък да споделите във Фейсбук с каква музика посрещнахте новата година. Едва ли има българин, гледащ телевизия, който да не е чул, че телевизията в България става цифрова. Чул значи ли разбрал? Първата седмица на 2013 ще направим едно сравнение как цифрите могат да направят медиите по-добри и достъпни за повече българи. Ще се сравним с Германия и Холандия. Ще си спомним и първите традиции от преди години. В студиото вече са Анета Милкова, член на управителния съвет на БНТ, Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен, доцент Иво Драганов, преподавател в НБУ, НАТФИС и разбира се – медиен експерт. По телефона ще чуем и коментара на Даниела Горчева от Холандия. Чий е Аспен пък ще коментираме със Стоян Стоянов, управител на ПР агенции и бивш председател на браншовата организация. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Валя Новакова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и коментирайте на Фейсбук стената ни – чий е Аспен, чии с Дюните, какво ще донесат цифрите на хората по отношение на медиите и всичко, което сме пропуснали разбира се като медийни акценти от първата седмица на 2013. Първо визуално и после коментарно първият медиен скандал дойде още в първите секунди на Новата година. Какво видяхме в новогодишното обръщение, как го коментирахме? Признавам си – трудно намерих с кого да коментираме темата, усещането за поредната буря в чаша вода, може би е една от причините, чий е Аспен или какъв е другият въпрос? Добър ден на Стоян Стоянов – управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. Здравейте!
Стоян Стоянов: Здравейте!
Водещ: Ами чий е Аспен или друг въпрос да поставим?
Стоян Стоянов: Аспен си остава американски според мен, но самият гаф на президентската администрация и по-скоро на неговия екип мисля, че е дошъл в много лош момент и не трябваше да се допуска това нещо. Защо? Ние прочетохме – по-голямата част от хората не слушаха новогодишното обръщение, по-скоро го прочетоха след това в интернет, е много добро. Има интересни неща вътре. Но визуално и чисто концептуално мисля, че президентската администрация сгафи доста сериозно. Реакцията след това – липсата на отговор от ПР екипа на президента. Защо се е получило така? Чия е снимката? Защо тази дребна грешка успя да обърне колата в началото на новата година? Ние не получихме никакъв отговор и мисля, че това непростимо.
Водещ: Всъщност смятате, че тази буря в чаша вода ще продължава да занимава медиите?
Стоян Стоянов: Със сигурност ще продължава да занимава медиите. За жалост за сметка на други по-големи проблеми, които има обществото в момента, които също така са медийни и също така липсва важна реакция от страна на хората, които са замесени в тях.
Водещ: Ами да очакваме някаква реакция. Благодаря на Стоян Стоянов, управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. С него си говорехме за Аспен. Сега добър ден на члена на управителния съвет Анета Милкова, на БНТ. На Иво Драганов, медиен експерт и на Капка Тодорова. Сега ще прескочим протокола. Да продължим ли с коментарите за Аспен или да се насочим към цифровизацията, за която се чуха твърдения, че осколките и вече създават проблеми с сигнала.
Иво Драганов: Да кажем две думи за Аспен, защото вътре се съдържат две-три нива, които са важни да се разчленят. Първото е в съдържателен план – никой не оспорва речта на президента. Напротив тя може да се каже, че е много добра, много по-добра от кухите речи на неговия предшественик. Второто обаче, когато имаш телевизия, няма да се уморя да го повтарям, водеща е визията. И трябва да имаш усет за драматургия, трябва да имаш усет за режисура и трябва да имаш усет за художествено пространствено оформление. Мястото, което бяха избрали е претенциозно. Формата презентация въобще не се вписваше в достойнството на президентската институция и третото, което е според мен най-влудяващо, никой в България, ама никой не желае да поеме отговорност. Идваш и казваш „подцених ситуацията, тръгнах по страничната писта да бъда оригинален и да разчупя матрицата, което само по себе си е хубаво, но всеки трябва да знае, че експериментът сам по себе си не е стойностно средство за постигане на стойност” и в крайна сметка да кажеш „съжалявам, преценете дали мога да продължа по нататък да бъда полезен със своето знание”.
Водещ: Ами ще очакваме да чуем нещо такова. Капка Тодорова.
Капка Тодорова: За този проблем, може би с проблемите окол;о Булсатком, БТВ и всичко, което ти засегна в началото. Аз като вестникар специално най-много се впечатлих от тази тотална липса на уважение към авторски продукт. Т.е. тази снимка, как може администрацията на най-висшата държавна институция в България, да не използва авторски продукти на български фотографи? Има БТА, има десетки фотографи, десетки агенции. Да…
Водещ: Всички отговаряха, че това е на „Балкантурист” сайта.
Капка Тодорова: Да, това си е техен проблем също. Смисъл, когато работиш… Смисъл трябва да работиш с професионалисти. Аз не съм фотограф, аз съм пишещ журналист. Когато имам нужда от снимка на Ангела Меркел примерно или я купувам от съответната агенция, или плащам на фотограф да го направи или аз самата, ако съм обучена, и снимки правя, но това е авторски труд. И мен това ме притеснява. Това абсолютно неглижиране на авторския продукт. Т.е. той по никакъв начин не се уважава, примерно в този случай фотографския труд. Защо да плащаме на агенции или на БТА, а би трябвало според мен, да.
Иво Драганов: Това е подценяването на ситуацията. Как е възможно?
Капка Тодорова: Защо да взимам професионалисти, като мога да бръкна в интернет. Това бъркане в интернет, защо да плащам, като може и да е безплатно? В крайна сметка е автогол за всички.
Иво Драганов: Ама става инфантилно. Не е отговорност към даже не само не е отговорност – това го казахме вече. Не е осъзнаване на изключителното символно значение, което има президентската институция. Когато президентът каже нещо, това е изключително важно за българската нация.
Капка Тодорова: Именно. Тези речи са като визитна картичка. Смисъл това за един президент, независимо на коя държава или най-висшата институция, тази реч винаги е важна.
Анета Милкова: Аз ще си позволя само да… Тъй като БНТ беше замесена от части в ози случай.
Водещ: Като изпълнители.
Анета Милкова: Като изпълнители. Разбира се традиционно речта на президента се записва от БНТ. Чисто технически и технологично ние обезпечаваме едно такова нещо. Разбира се няма съмнение в това, че екипът на президента поставя изискванията, контролира изпълнението и в известна степен БНТ не може да поеме отговорност за…
Водещ: Да не влизаме в хипотези, че БНТ редактира президента.
Анета Милкова: Няма такава хипотеза. Никога не би си позволила медията да се намеси по какъвто и да е начин в едно такова нещо. Колегите, които са работили, са професионалисти и в това нямаме никакво съмнение. От чисто техническа гл.т.при нас нямаме съмнение за нарушаване на технологичната дисциплина. Но аз съм съгласна с господин Драганов, който каза, че е хубаво в една такава ситуация да има съобщение от страна на институцията. Не за друго, а за да може по някакъв начин темата да приключи бързо и да не продължава безсмисления диалог кой е виновен, защо е виновен, как се е стигнало до тук. Грешки се допускат. Важното е наистина бързичко да се вземе решение как да се финализира този случай.
Водещ: Нека сложим временно точката с надежда или да получим Аспен, или да получим извинение. Шегата на страна. Господин Драганов, от къде тръгна цифровизацията в България? От кога се заговори за цифровизация? Нека да се опитаме на кратко да напомним?
Иво Драганов: Ще кажа, ама с една молба за едно изречение, защото… Въпросът за Дюните. Аз се извинявам на всички, които ходят в момента да проверяват с очите си дали са дюни или не са, но има учебници по география и специално в специалностите икономика на туризма или организация на туризма има един учебник туристически ресурси. Там пише какво богатство природно са тези Дюни.
Водещ: Нали разбирате, че Балкантурист са замесени ще стане като…
Иво Драганов: Не са замесени и слава Богу. Защо в момента никой не се обърне към академичната общност, която може би има по-скоро изградено научно мнение, отколкото тази на изключително съмнителните предприемачи, замесени в ситуацията. Сега, цифровизацията. Три изречения за начало. Цифровизацията тръгва като идейна платформа от времето на европейския комисар, първият европейски комисар по телекомуникации Мартин /…/ – един изключително интелигентен мъж, който постави на дневен ред тази конвергенция между телекомуникация, електронни медии, хай тек. Сега, тя не му е паднала от небето. Тя се осъществява на 7 юли 1980 година в 13 часа от Ед Търнър и неговия шеф на новините на CNN първото им излъчване. Шонфелд, които за първи път изпращат сигнал на сателит, свързват се с 8 живи гледни точки, така наречените днес SNG-ТА и успяват да сътворят една емисия. Идеята обаче на Ед Търнър не е била конвергенция, а това, че има пакет от спортни права и филми и как да заобиколи американските забрани за наземно разпространение. Общо взето един интелигентен ход. Така, за нас – съвсем на кратко. 99-та година ние сме на едно ниво като проект и развитие, т.е. научната мисъл на България в областта на телекомуникациите е била абсолютно адекватна с немската и ние имаме, значи няма да го забравя, това е някъде юни месец в Страсбург, всеки си казва до къде е. Тогава изцяло цифрови бяха Швеция, Италия бяха почнали, Германия с /…/. Те имаха три цифрови острови. И ние планирахме три цифрови острови – София, там Пловдив, Варна. Шлагер беше нещо, което вече е забравено, защото фалира – първата наземна платформа в Англия – on digital между /…/ и /…/ телевизии. Което поставя въпроса чии да са мултиплексите. Изключително важен въпрос, който у нас се заобикаля. Така че ние имаме една много дълга и тягостна история, която по стар народен обичай до този момент се намира на ключовото, стратегическо място „под крушата”.
Водещ: Но казвате, че около 99-та година сме били на едно ниво с Германия.
Иво Драганов: Да, като проекти бяхме абсолютно с германците. Беше ми удоволствие да чуе. Чухме поздравления от тях, напътствия и т.н. Но има нещо, което е много важно. В Германия госпожа Тодорова ще каже много по-компетентно от мен, когато се напише нещо, то се изпълнява. Те са прочути със своята трудова етика и със своя ангажимент, и най-вече със знанието да поемат отговорност. Ние отговорност не поемаме и от там всичко пропада в България. Значи ние го написваме и стигаме до крушата с написано нещо обаче.
Водещ: Капка, как стоят нещата с цифрите, хората и медиите?
Капка Тодорова: В Германия цифровизацията приключи и април края, 30 април 2012 година…
Водещ: Както си говорехме в предварителния разговор, без никакви скандали.
Капка Тодорова: Да, нямаше скандали. Аз исках да се подготвя за предаването и много търсих някой скандал, който вероятно аз съм пропуснала си мислех, докато съм там,но не. Нямаше скандали. От 1 май всичко е дигитализирано. Сега дали обикновен германец разбира в детайли какво точно се е случило и защо, и как – това вече е една тема. Тя винаги, според мен телевизията, там са по-големите експерти, но тя ще става още по-сложна технологически. Според мен не е нужно за всеки отделен гражданин да знае в подробности и в детайли техническата страна на нещата. Ако има лукса да живее в страна, в която тези неща не се правят такива невероятни скандали, каквито вече започнаха в България. Ако тази война между Булсатком и БТВ е някакъв предвестник на предстоящата битка за…
Водещ: Най-вероятно. Как стоят нещата в БНТ? До къде…
Иво Драганов: Аз само да попитам госпожа Тодорова нещо, защото е важно. Намесили се в немската цифровизация офшорни компании?Имате ли някаква представа?
Капка Тодорова: Значи, ако такова нещо се разкрие, немската държава ще бъде разтърсена из дъно за такъв обществен скандал. Смисъл аз ще кажа капитал не е като пари, а капитал като едно от основните права на гражданите да бъдат информирани. Да, там държавата има основен контрол върху това благо и право. И няма начин това благо или право да бъде офшорно.
Иво Драганов: Да уточним платформата, за това се намесвам. Когато общественият интерес е водещ, а това е мисъл на Цицерон, тя не е моя, всичко общо взето върви в прав конкретен, точен ред. Когато е намесен частен, неизвестен интерес на някакви офшорни компании, проблемът е глобален и не е само в България, нещата опират до това, което ние наричаме скандал. Да, скандал. Скандал е.
Водещ: Сега, задачата на БНТ сигурно ще бъде трудна, защото Вие ще трябва да се договаряте с един човек, госпожо Милкова.
Анета Милкова: Ами по-скоро с едно юридическо лице, което спечели търга за мултиплекса, на който ще бъдат качени обществените оператори БНТ и БНР със своите програми. Имаме по закон изискването договорът да бъде подписан до 31 януари тази година. Това е съвсем скоро. Тъй като от март месец започват излъчванията. Пробните, така наречени.
Водещ: И всъщност по закон Ви е посочено с кого да сключите договора.
Анета Милкова: Да, в известна степен това предопределено е с избора на процедурата, когато фирмата, която беше избрана, по настоящем разбираме, че има някаква промяна в собствеността. Но така или иначе ние продължаваме и преговорите се водят все още за доуточняване на чисто техническите параметри, за които се информираме по отношение на тяхната лицензия. Но естествено това, за което господин Драганов говори, че договарянето ,когато става въпрос за обществен оператор и обществен интерес, с частно юридическо лице е много тежка задача, така да се каже, защото водещото трябва да бъде да се запази общественият интерес. И да се гарантира излъчването.
Иво Драганов: Чакам всеки момент някой да обвини държавата в скрита държавна помощ, защото това е източване на БНТ и БНР по посока на частно лице. БНТ и БНР трябва да си имат свой мултиплекс.
Анета Милкова: Може би това е, което е важно да кажем, че в Германия от разговорите, които водехме съвсем наскоро, разбрахме, че собственост на обществените оператори са мултиплексите. И те самите предлагат, предоставят на своите мултиплекси търговски оператори, за да разнообразят предлагания пакет програми. И това е от значение за тяхната технология. Докато при нас случаят е друг и имайки в предвид факта, че и /…/ беше предавателният комплекс беше приватизиран на времето, заедно с БКТ, тогава още беше заложено това нещо и ние и до ден днешен работим с частно лице, юридическо.
Водещ: Всъщност това много пъти е било коментирано още от самото начало, от години.
Анета Милкова: Да, може би в Румъния, когато беше приватизирана тяхната телекомуникационна компания, се установи, че това би било проблем за техните обществени медии и беше изкупена отново, върната от държавата, като тя я закупи отново, за да бъде собственост на държавата. Не за друго, ами за да можем да изпълним онова изискване по закон, с което трябва да гарантираме излъчването. И тъй като, когато вече имаме частно юридическо лице, е хубаво да можем да гарантираме действително една идея, която се обсъждаше от години, за това да бъдат дадени разходите за разпространение, за да може направо и от държаният бюджет да бъдат изплащани. Те не са задължение вече на конкретния оператор.
Иво Драганов: Още, когато работех в телевизията, бях поставил на борда въпроса БНТ да си изкупи предавателите, защото това е най-логичното нещо то да затвориш своя цикъл на разпространение. Иначе образно казано в момента БНТ е в състоянието, в което е и българското кино. Филми се произвеждат, обаче салоните бяха приватизирани, превърнати в бинго зали и тези филми няма къде да се разпространяват. Сега по същия начин и БНТ. Значи БНТ аз го заявявам най-отговорно, че ако остане в ръцете на частно юридическо лице, то ще бъде изнудвано с много огромни суми.
Водещ: А всъщност как според Вас трябва да бъдат разпределени телевизиите в мултиплексите, така щото да няма подобни, те даже не са и съмнения.
Иво Драганов: Те не са съмнения. Напротив, мога да напомня, че когато българските вестници много активно коментираха този процес на приватизация, защото както каза госпожа Милкова, това е изключително важна точка от развитието в погрешна посока на този процес, там се спрягаше името на един съветник на господин Станишев. Това е истината.
Анета Милкова: Винаги има някакви имена, за които се говори.
Иво Драганов: И едни персони от ДПС.
Анета Милкова: Но тъй като това се случи твърде отдавна и отдавна темата спря да се коментира за собствеността на предавателите, сега по повод на мултиплексите, на качването вече на програмите на мултиплексите възниква отново, тъй като предстои договор, дългосрочен, който трябва да бъде подписан.
Водещ: Т.е. направили сме един кръг около крушата и отново сме се настанили под нея.
Иво Драганов: Аз разчитам много на протеста, който господин Христо Грозев отправи до ЕК за тази проверка на целия този процес. Осъзнавам, че интересите там се измерват с рамките на около милиард, което означава, че никой няма да отстъпи, никой няма да върне комисионните, но се надявам българското правителство в момента да оцени сложността на ситуацията и да пусне четвърти мултиплекс специално за обществените медии, които да имат възможност да го отдават под наем и по този начин да издържат своя пренос и на частни телевизии. Мисля, че така ще бъде и вълкът сит, и агнето сито. Да речем, че не агнето, ами цялото стадо.
Водещ: Нека сега, ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да чуем как стоят нещата с гледането в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас, на Вашите гости, на Вашите слушатели.
Водещ: Медиите са цифрови в Холандия. Имаше ли скандали, има ли проблеми?
Даниела Горчева:Ами ние нищо не сме забелязали. Всъщност оказа се, че Холандия е втората страна в Европа, която превключва от аналогова към цифрова телевизия. И това става на 10 срещу 11 декември 206 година. И честно казано нищо не сме забелязали тук. Смисъл забелязахме, че нека да кажем поне за Вашите гости, Вашите слушатели каква е разликата между аналоговата и цифровата телевизия например. Просто разликата е в това, че аналоговата телевизия предава максимум 30 канала, които могат да бъдат гледани, докато дигиталната, цифровата телевизия предлага над 100 канала. Освен това предлага много по-добър и ясен образ. Много по-чист звук, сигнал и т.н. И има интерактивниѝ възможности, канали с високото качество и т.н. Също може човек да използва електронна програма за…
Водещ: Чий е мултиплексът, на който са качени обществените медии в Холандия?
Даниела Горчева:Ами значи аз не знам точно технически, но те са свободни. Медиите в Холандия могат да се получават от всеки. Вече за останалите канали човек трябва да доплати, но по принцип вече технически точно какво и как са го направили, това … И никой нищо не е забелязал. Няма приказки, просто се случи.
Водещ: Някак просто се случи. Благодаря на Даниела Горчева. Как са обществените германски телевизии. Чия е собствеността на мултиплексите им?
Капка Тодорова: Тя е държавно-обществена. Тук т.е. и за Германия, и за Холандия мога да вметна и си помислих тук като се разказваше за какви пари става вероятно дума, с мултиплексите. То в крайна сметка май по-евтино излиза май БНТ да си изстреля сателит просто. Около 100 милиона мисля, евро, че е това.
Анета Милкова: Тъй като ние сме бюджетна организация, получаваме 70 милиона, които са за всичко – за продукция, за поддръжка, за всичко. Нямаме тази възможност за подобни инвестиции.
Капка Тодорова: Ами то и на българския данъкоплатец ще му е по-лесно да събере милион на един път, отколкото…
Анета Милкова: Това е проблем със собствеността, сериозен, но извън него всъщност трябва да кажем, че цифровата телевизия действително ще бъде безплатна за зрителите и голямото предимство ще бъде действително по-големият брой безплатни канали, които ще могат да гледат зрителите.
Водещ: Колко време те ще бъдат безплатни обаче е един друг въпрос, който едва ли сега можем да му отговорим.
Анета Милкова: Само цифрово излъчване, да, но това не засяга кабел и сателит, поне на този етап. Но отѝ това, което касае българския гражданин всъщност, е важно да споменем информационната кампания, която в момента тече.
Водещ: Ние ще стигнем и до тази информационна кампания. Как е минало в Германия? Как минава у нас? Защото тя едва ли има човек, който да не е чул, че кабелът на антената се включва от едната страна, кабелът на телевизора от другата страна – и това е. За това колко е това, ще продължим след малко. Останете с нас. И защото цифровизацията и начина на достигане на медиите до хората е важен за нас, правим едно малко изключение за слушателски въпрос. Добър ден. Кой ми звъни?
Венелин: Здравейте, казвам се Венелин от гр.Троян. Редовен Ваш слушател съм. Радвам се, че отново сте с горещата тема, от която се интересуват много хора. Имам един няколко по-точно въпроса. И по-точно радиото и в петък сутринта, Вашето радио говореше за цифровизацията на телевизията. Ние като слушатели на радиото, ще имаме ли някакви сътресения, т.е. с досегашните си апарати, ще можем ли да приемем цифровото радио, тези мултиплекси?И следващ въпрос, който е също е много важен за населените места, в които има много по-малко до сега ефирно разпространявани радио станции, хората ще имат ли достъп до много повече, за което, това са аналогични въпроси, които коментирате и включително за телевизията? Благодаря Ви.
Водещ: Господин Драганов, Вие да отговорите.
Иво Драганов: Много зависи да Ви кажа. Хората вече работят със сателитно радио, с всякакви други такива модерни форми. Много зависи от това какъв приемник имат. Това ще е първото нещо. Второто, наистина всички говорят за телевизията по най-простата причина, което каза Бил Гейтс, който владее изображенията – владее съзнанието на хората. По-смислената медия, която предизвиква размисъл, защото се изисква усилие да я възприемеш, е радиото. Докато картинки всеки може да разглежда, без звук и усилия. Значи радиото остава на заден план и никой не казва при много свития рекламен пазар по какъв начин хората ще намерят инвестиции, за да заплатят своето качване на мултиплекс. Второто. Тези мултиплекси, които говорихме, те трябва да бъдат 12 регионални и 3 национални, въпреки че са ни дадени 10 национални. При МПЕК 4 ние ще можем да качим толкова много телевизии и радио станции, че ще остане огромно свободно пространство. Ако възприемем цифровата платформа МПЕК 4 мисля, че е логично да се направи. Ако инвестираш, инвестирай в нещо по-ново. Значи колегата Ви е прав да се безпокои. Аз не мога да го успокоя, защото не мога да дам готовата рецепта по какъв начин радио станциите ще се справят. Вие виждате, до сега се мълчи и се говори само за БНР и БНТ. Защо? Първо да видим каква промяна ще настъпи с тази цифровизация. Значи в технически план ще имаме едно съвършено качество и пренос на много по-голяма информация на много по-малко място. Това е логиката за, изискванията на ЕК да бъде сключена аналоговата телевизия. Второ техниката е по-евтина, много по-евтина, независимо, че сега те ще трябва да платят голяма сума, за да минат формата SD1690 на HD и след това на Full Definition, ама няма как това да се избегне. Вторият въпрос обаче, който според мен някои кардинали в сиво оценяват много внимателно, това е философският проблем. В моите очи специално зрителят на телевизията и тук си признавам, не мога да кажа за слушателя, не съм бил свидетел и експериментатор на такива случая, зрителят ще може да се намесва активно в крайното съдържание на продукта. Първото, което той може да направи, е да си извади на своя телевизор, примено, ако гледа Ф1, 38 прозореца и да наблюдава предаването от тази камера, която на него му харесва.
Водещ: Т.е. уволнява режисъора.
Иво Драганов: Да, той елиминира и съучаства заедно с режисъора и във финалния монтаж. Това при спортните предавания. При директните предавания на крупни културни събития, примерно Виенския концерт, който беше 5 часа, Вие ще може наистина да изберете да наблюдавате флейтата или виолончелото, или диригента, или солиста, или залата, каквото си поискате. Значи това вече прави зрителят не пасивен обект, а активен субект, който е активен естествено. Второто – акцентът пада не върху твърдата аудитория, а върху меката аудитория. Т.е. аз имам слабост към публицистика, излизам и записвам на моя телевизор какво да ми запише. Задавам му какво да ми запише. Значи сутрешното предаване на тази телевизия, на тази, на тази и така.В Англия вече Мърдок и BBC предлагат такава опция. Да ти бъдат записани предавания, като 50 паунда струва удоволствието. Висока цена, но в замяна на това получавате над 500 перфектни телевизии, от които колкото и да е страшно, Мърдок имат едни fox art, които са фантастични канали. То е просто удоволствие да имаш достъп до тях. Значи това е философията. Намесвам се и в режисурата, и в програмирането. Край. Аз си програмирам канала. Не могат те да ми задават, каквото преценят. Значи изискванията към режисъорите, към операторите и към програмните директори ще се сменят драстично. Това, което е било достатъчно до сега, няма да е. И последното е във финансов аспект, което произлиза от това. Естествено, че аз ще елиминирам изключително глупавите търговски съобщения, сиреч рекламите. Значи аз ще си запиша моя канал и тези реклами там няма да присъстват. Това означава, че хората, които правят реклама, ще трябва да направят и следващата крачка след product placement, а именно драматургичното имплантиране на рекламата в съдържанието да стане такова, че аз да не мога да го елиминирам. Това съществува в Америка. Значи това са трите много важни аспекта, върху които трябва да се размисли. Естествено е обаче, аз си мисля, че властта никак няма да е доволна зрителят да бъде не пасивен, а активен, и ще се опита да го рестриктира по някакъв начин и този начин се нарича именно частните цифрови платформи.
Водещ: Всъщност властта трябва да е недоволна, за да не бъдем от едната страна с властта. Нека сега, след като разбрахме в САЩ как вървят тенденциите, да се върнем обратно за мъничко до Холандия и до Даниела Горчева. Даниела?
Даниела Горчева: Да, здравейте отново. Може би не разбрах добре въпроса, но ако въпросът беше как получателите започват да получават дигиталната телевизия? Това ли беше? Как се премина от антените на покрива към сифровото приемане? Значи по принцип това нещо се уреди чрез общините, предполагам, защото в Холандия сега например, значи 2006 наистина си спомням – нямаше никакви сътресения, обаче сега например общината плати тук оптичния кабел, т.е. предложи безплатно свързване на всяка къща, домакинство с оптичен кабел. Този стъкления, по който можеш да получаваш. А вече е твой избор дали ти, когато… Ти като абонат можеш да я получаваш по три начина – през кабел, през сателит и по стария начин. Но вече тези обществените телевизии те се получават винаги свободно. Ако човек иска някакви други канали, вече си търси чрез комерсиалните…
Водещ: Имаше ли кампания, спомняш ли си, Даниела?
Даниела Горчева: Не, не си спомням. На времето мисля, че е имало нещо като модел за получаването на дигиталния сигнал, обаче не е задължително, защото имаше всякакви начини, но става въпрос, че тази дигитална телевизия, която ние почнахме да получаваме, ние не сме забелязали. 2006 не си спомням почти никакви притеснения.
Водещ: Ами така са организирани нещата, че технологичните подробности да не пречат на хората да живеят по същия начин.
Даниела Горчева: Има нещо много важно. Аз наистина не си спомням толкова приказки. Днес разбрах, че Холандия е втората страна, която минава от аналогова към дигитална телевизия на 10-11 декември 2006 година, но тук, когато нещо се прави, и когато то засяга хората много дълго и много внимателно и подробно се обяснява на всички. Дори се получават писма в къщи, когато има някакви неща, които го засягат. Докато в България за каквато и тема да започнете, ето, българите в чужбина, те /…/ че отново дължали някакви /…/
Водещ: Ясно да се върнем сега в Германия, за да разберем там зрителите дали им обясняваха най-подробно от телевизионния екран под формата на клипове. Какво предстои?
Капка Тодорова: В Германия последните 6 месеца мисля, месеци наред при всички положения, вървеше един течащ надпис, който с приближаване на датата 30 април 2012 година течеше все по-често и последните дни, последната седмица непрекъснато, който призоваваше хората, които … Припомняше всъщност, че от 1 май, който не се е погрижил за модем или няма нов телевизор, защото новите телевизори всъщност сами си приемат този сигнал, трябва да се погрижи за това.
Водещ: Всъщност.
Иво Драганов: Още по времето на госпожа Меглена Кунева имаше едно изискване в ЕС, което се спазваше стриктно. Всички, които продават телевизори, са длъжни да напишат на телевизора, че той е съвместим с процеса на цифровизация или че е несъвместим, при което цените на тези несъвместими паднаха драстично, докато другите се запазиха. И голяма част от тази кампания, която у нас протича безсмислено, там беше фокусирано именно по отношенията покупка на нов телевизор. Значи когато си купува човек нов, той е наясно, че това ще бъде инвестиция за следващите 5-10 години и той ще може да се справи.
Водещ: Дали има връзка между спада в цените на телевизорите у нас и тази кампания?
Иво Драганов: О да. Да, да. Пряка връзка, само че никой не я харесва.
Водещ: Изненадахме може би някои слушатели, които са се радвали на времето, че са си взели такъв телевизор. Може би това е, което трябва да влезе в тази кампания. Анета, какво предвиждате да казвате на хората за тази цифровизация, защото…?
Анета Милкова: БНТ има изключително голям интерес към това максимално добре да бъдат информирани българските граждани. За цифровизацията и за този преход от аналогова към цифрова ефирно излъчване. Става дума през цялото време, защото това в някаква степен, в голяма степен влияе върху т.нар.аудитория, група, която ние измерваме, следователно влияе и на нашите рекламни приходи. От тази гл.т.освен тази чисто търговска страна, в цялата тази ситуация ние имаме чисто обществена функция. Обществената ни функция е да стигнем до по-голям брой хора с цел да можем да информираме по-голяма част от населението за важни неща. Пак трябва да кажем това, което ти спомена в началото на предаването. Когато говорим за информация и за информиране, не става дума за развличане и развлечение. Една голяма част от телевизионните канали предлагат по-скоро развлечение. Комбинирано тук таме с малко информация, но концепцията на обществената телевизия е съвършено различна. Идеята ни в този процес на цифровизация е да стартираме тематични канали, телевизионни така, както е в други обществени телевизии, които имат възможност да инвестират и правят културен, образователен, младежки, детски канал, спортен. Това, в което ние ще установим, че ние имаме най-добър възможен ход и човешки ресурс, и техническо обезпечаване, натам ще вървим. Разбира се процесът на дигитализация, както каза господин Драганов, ще изисква чисто техническото и технологично обновление до голяма степен на БНТ.
Водещ: Това струва доста пари.
Анета Милкова: Да, ние сме започнали този процес така или иначе, но той ще продължи още години.
Водещ: Явно, че темата много интересува хората. Хайде още едно изключение за още един слушателски въпрос. Кой ни звъни? Добър ден.
Стоян: Добър ден. Стоян, честита нова година! Искам да Ви попитам сега за цифрова телевизия Blizoo, която е, тя е кабелна, по нея могат да се ловят и радия включително. И тя ще продължи ли да съществува?
Водещ: Да, това няма нищо общо. Да, ще продължи да съществува, но ключовата дума в случая е „безплатно”. Да, безплатно е ключовата дума, защото цифровизацията осигурява възможността на хората да продължат да гледат по-качествена телевизия и в случая говорим за безплатното, а не говорим за различните кабелни оператори, които довеждат по някакъв начин. Моля?
Стоян: Няма да има нужда от допълнителна телевизия?
Водещ: Ами предполагам, че в един момент няма да имате нужда и да плащате, при положение, че можете да получавате нещо безплатно. Тук става дума за това. Благодаря Ви за обаждането. Господин Драганов, кой трябва да отговори на този много важен въпрос за телевизорите и за възможността им, така или иначе намекнахме, че телевизорите с изгодни цени не са може би тези, които ще могат?
Иво Драганов: Ами това беше европейско изискване, не мога да го цитирам, но категорично го знам. То е от 6-7 години, дори и повече. Може би преди да влезем в ЕС. И беше много ясно. Всяка държава от ЕС и кандидат членките 3 години преди преминаването, дена switch off, както го наричат, защото те акцентират върху изключване на аналоговата, трябва да задължат всички, които продават телевизори и радио приемници, на тях да напишат ясно и категорично – този става за цифровизацията, за цифровия приемник, този не става.
Водещ: Най-вероятно сме били в Аспен тогава или?
Анета Милкова:
Капка Тодорова: Не, но все пак може би да успокои малко хората, тъй като аз не знам от колко години, но поне от 6-7 години не се произвеждат телевизори, които да не са съвместими. Проблемът е България, е че домакинствата често…
Водещ: Има малко по-…
Иво Драганов: Смахната история в един момент, когато малко хора знаят и това оскъпяваше приемниците. Те бяха така адаптирани, че да приемат и аналогова и цифрова. Както в един момент и то от доста време телевизиите работят цифрово и след това превключват от сигнала към аналогово, за да го излъчват. От територията на забранени.
Водещ: Кое е най-важно обаче, кое е хубаво да влезе в тази кампания, която струва не малко пари?
Иво Драганов: Не, най-важното за мен е ние да преминем на цифрова телевизия. Защото ще Ви кажа нещо. Значи моята гл.т.към света е следната – виртуалният свят все повече измества реалния свят. Значи каквото кажат за теб, каквото направят хората, внушение, хората повече вярват на това, което е казано по телевизията, от колкото на това, което се случва. Ние, ако не преминем към цифровизация, ще бъдем несъвместими с европейското телевизионно пространство. И сега има малко сигнали от България, и материали, и те повечето са в негативен смисъл. В този аспект пък мога да кажа един страшен – изключително тежкият, тромав, неефективен и бюрократичен ЕС. Ако те имаха някаква мечта за своето развитие и бъдеще, до сега трябваше да направят задължително, особено в този процес на цифровизация, защото ако се изпусне той, никога няма да имат такава възможност да направят един паневропейски телевизионен канал и едно паневропейско радио. Значи на времето, когато съм бил програмен директор в БНТ, ние направихме ден на България по TV5 и гледаха около 100 милиона зрители. Това беше много окуражаващо. Този паневропейски канал аз си го представям така – всеки ден една държава ще разказва за себе си. Обърнете внимание – сама ще разказва за себе си. А не друг да преразказва за нея. И това ни го подсказа на времето още госпожа/…/ Не умеете да разказвате за себе си.
Водещ: Да обаче това е мечта по-скоро.
Иво Драганов: Нека да кажа още една дума, което е много важно. Ние говорим за техническият аспект, а според мен е много по-важно е какво съдържание ще гледаме. И в момента СЕМ би трябвало да направи, както на времето НСРТ направи – критерии за прелицензиране на абсолютно всички телевизии, които ще се качват на цифрова платформа.
Водещ: Ще питам още в следващия брой някой от СЕМ. Капка, има ли някакъв аналог в Германия, при положение, че има цифрова телевизия, на кабелните абонати?
Капка Тодорова: Да, тя продължава. Има кабелни оператори. Аз точно сега така искам, малко и след това, което разказа Даниела Горчева за Холандия, все пак малко да успокоя българските зрители, слушатели, че ние не сме /…/ защото така човек остава с впечатлението, че там е някакъв друг свят, в който всичко се случва без никакви проблеми. Холандия е по-богата държаява от Германия. Вероятно могат да си позволят общините да поемат този разход. В Германия кабелът, прокарването на кабела, всичко си плаща отделния човек. Това е част от наема. Дори, когато се мести, там хората живеят основно под наем, в договора ти пише какъв е точно – сателит ли е или кабел. Всичко това е уредено и с наема ти се одържа и тази малка такса. Като обществените телевизия в Германия освен това имат също такса. Телевизионна такса около 10 евро мисля на месец, нещо такова беше, се заплащат именно, за да могат те да имат този бюджет за обществено полезни и интересни теми, които не винаги са невероятния /…/, в който всички се включват нали. Исках само тук да се включва и към тази паневропейска телевизия. Може би един такъв, едно такова начало е телевизия АРТЕ, която е френско-немска, която Франция, Германия те се държат за доброто разбирателство и приятелство на базата, на което целия ЕС възниква, но по АРТЕ примерно аз съм гледала много хубави предавания за България, включително и български филми. Много рядко, но… И унгарски и всякакви. Така че…
Водещ: Дежурните рейтингови новини за нас, което е нещо… Анета ще успеете ли да се договорите?
Анета Милкова: Аз силно се надявам, че тези задачи, които са със сроковете се изпълняват. Въпросът е колко успешно и колко добре ще бъдат защитени обществените интереси на БНТ. Но другото, което исках да кажа по повод на предимствата, това е за хората в неравностойно положение, които винаги са представлявали една група, която е по някакъв начин неглижирана и възможностите, които дава цифровизацията е всъщност да се правят субтитри на почти всички предавания в зависимост от това разбира се какво се планира. Ние планираме да въведем тези технологии, защото новините, публицистиката особено. Това са неща, които интересуват всеки. Има много хора, които имат необходимост от подобен тип допълнителни услуги, които ще бъдат част от тези новости. Но та когато говорим за приноси в националния ПР, щеше да е много хубаво, ако по подобие на американските политици, които напоследък забелязваме, че при извънредни обстоятелства до тях винаги има човек, който прави този жестомимичен превод за хора в неравностойно положение. От година насам аз забелязвам това нещо, но неотлъчно до тях има човек, който го прави. Т.е. ако телевизиите въведат тези неща и ако поне обществените оператори се погрижат за основни акценти в програмата да достигат до масовия зрител, би било чудесно.
Иво Драганов: Според мен основния проблем обаче, не е ваш, са функционално неграмотни нашите любими зрители. Аз съм писал една книжка, която има данни – 43% нямат завършено основно образование.
Водещ: Всъщност тази функционална неграмотност се заключва в това да четеш. Четеш текста, но не го разбираш. Малко ни се получава работата като картинката на Аспен или някоя друга картинка, или все пак да разберем Дюните чии са или че са Дюни?
Анета Милкова: Има може би някакво основание в това, което казва Иво Драганов, но казвам, че има една част от хората, които действително поради възрастови вече особености. Трябва да може да се направи, а дали вече те ще го ползват или не, това е друга тема.
Водещ: Хората трябва да имат избор. Нека така да завършим, защото има секунди до края. Разбира се няма да пропусна да Ви пожелая да бъдете свободни и да правите всеки ден, защото свободата е нещо, за което трябва да работим всеки ден. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Валя Новакова, Цвета Бахариева, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Хубав съботен следобед.         

Д. Сачева: Защо Плевнелиев говори хубави думи, а не ги мисли

www.bgnes.com | 03.01.2013

Големият проблем идва от там, че всъщност между думите на Росен Плевнелиев и между начина, по който той мисли, може да има една Rocky Mountain (Скалистите планини) разстояние, каза в интервю за БГНЕС Деница Сачева, експерт по политически пиар по в повод гафа от първата новогодишна реч на президента.
И всъщност точно този фалш между това, което той е и между това, за което той се опита да се представи, в крайна сметка избуя в конкретното изображение, свързано с тези планини, които са в щата Колорадо, САЩ, допълни тя.
"Мисля, че първо, освен да се занимаваме само с формата на посланието, трябва да обърнем внимание и на съдържанието, защото, според мен, оттам тръгва и реакцията. Това, което на мен ми направи впечатление, е, че думите на президента бяха много хубави. Изказването беше много добре написано, с много добре структурирани изречения", каза Сачева.
Според нея, реално поведението на Росен Плевнелиев е такова, че той иска с всичко да се различи драстично от всичко, което до момента е правил Георги Първанов. "Ако Георги Първанов искаше да се представи за социалния президент, Росен Плевнелиев иска да се представи за деловия президент, за президента, който се занимава с бизнес, с иновации. И беше съвсем естествено да очакваме едно новогодишно послание, което да е много по-различно", добави тя.
Не одобрявам начина, по който тези думи бяха показани пред обществото, защото смятам, че този тип презентация беше по-скоро достойна за PowerPoint презентация, но не и за слово на президента, продължи Сачева. "Извън гафа с Колорадо, в рамките на тези няколко минути ние видяхме и други интересни кадри като например Нюйоркската фондова борса тогава, когато слушахме за предприемчивите българи, и още няколко други акцента бяха върху семейството, върху родителството, върху децата, върху бедните", каза Деница Сачева.
Всичко това общо взето на мен ми звучеше като един твърде американски стил на поднасяне на това послание, на това обръщение към хората, добави тя. "Като за това на мен да ми изглежда твърде американски този стил допринесе и фактът, че Росен Плевнелиев се беше снимал в библиотеката на Софийския университет – по същия начин, както по време на новогодишното си послание през 2011 г. беше направил и Барак Обама. Той също се беше снимал в библиотека", каза още Сачева.
Според нея, ако махнем формата и оставим съдържанието – съдържанието беше добро, но начинът, по който то беше поднесено, създаде много повече безсмислени дебати, отколкото, ако беше направено това послание по един малко по-стегнат и не толкова презентационен начин.
"Ние наблюдаваме много голям фалш между това, което искаме да бъде политиката и между това, което в крайна сметка политиката е. Имаме огромен дисонанс между нашите очаквания към политиците и между това, което политиците ни предлагат. Всичко, което се случва, особено през последния един месец, е много далеч от политиката", каза още Сачева. Като ПР-професионалист тя подчерта, че то е много далеч и от пиара, защото и в пиара, и в политиката има нещо, което няма алтернатива и това нещо се нарича смисъл. Ако няма смисъл, просто нито едното е професия, нито другото е призвание, добави тя.
За гафа на вътрешния министър Цветан Цветанов, когато той нарече длъжността на президента "протоколна" и добави, че "той е там, за да се харесва", Сачева коментира: "Той винаги говори доста предизвикателно по отношение на съдебната система. И откакто той не е кандидатът на ГЕРБ за президент, съответно няколко пъти той заложи капани на Росен Плевнелиев от момента, в който той стана кандидат на ГЕРБ за президент и впоследствие вече стана президент." Сачева припомни и това, че малко по-късно обаче в медиите се появи тяхна съвместна снимка на това как са на ски в Банско, което, по думите й, допълнително ни накара да се чувстваме "с дъх на яхния" в българската политика.
Изключително нелепо ми се стори и интервюто на Искра Фидосова в последните дни от годината, в което тя ни разказа за своя домашен любимец, за неговата кухня, за неговите дрешки, продължи експертът.
Всички тези неща обаче на мен професионалист ми се иска да не ги затваряме само наистина до формата, а да говорим за съдържателните неща, добави тя и припомни, че в посланието на Росен Плевнелиев от Нова година се говореше за "гражданското общество"… "На мен ми се иска гражданският контрол на политиците да се изразява в това, например, защо Росен Плевнелиев, след като говори тези неща в новогодишното си слово, толкова време не се е произнесъл по гражданските недоволства относно избора на нов главен прокурор. Защо замълча за писмото на Съюза на съдиите, което беше много силно и в което де факто се твърдеше, че нарушава Конституцията", попита Деница Сачева и бе категорична, че това са важни и смислени дебати.
Също бих искала да попитам Искра Фидосова за нейната активност по отношение на Изборния кодекс и нещата, които се планират като правила за начина на провеждане на следващите избори, продължи тя. Ако политиците достатъчно добре ни манипулират, за да ни карат постоянно да говорим за формата, ние трябва да сме тези, които пък постоянно да ги притискаме и да ги караме да говорят за съдържанието, подчерта Сачева.
Според нея, ние изместваме фокуса от важните политически гафове, така че ние трябва да спрем с изместването. "Гафът е налице, той е факт и трябваше да бъде отбелязан, но ние трябва да престанем да го коментираме толкова много, и то да насочваме целия коментар само върху този гаф", каза Сачева. Тя е категорична, че целият коментар трябва да бъде насочен наистина върху това защо Росен Плевнелиев говори такива хубави думи, а всъщност не ги мисли и не ги прави. "Защото има много изречения вътре в самата реч, които са в абсолютен дисонанс с всичко, което той е правил до този момент. Например, с отричането на миналото, с това, че не трябва винаги да започваме отначало. ГЕРБ вече 4 години управляват с едно-единствено изречение на уста – че 20 години в България нищо не се е случвало, че всичко започва от ГЕРБ. Защо акцентът в словото на президента беше върху образованите и защо 4 години вече нас ни управляват хора, които не са образовани. Има перманентни скандали с дипломи – нещо, което 20 години не се беше случвало", каза още Деница Сачева.
Когато ние започнем да задаваме правилните въпроси и да притискаме политиците до стената, тогава няма и да позволяваме да се измества обществената енергия в коментари на това какви дрешки носи Армандо (кучето на Искра Фидосова – бел. ред.) и съответно дали сме снимали Колорадо, вместо Родопите, категорична е тя.
По повод това, че в едно от последните си интервюта здравният министър Десислава Атанасова каза, че е изпълнила всички свои приоритети, Сачева коментира, че те са изпълнени дотолкова, доколкото нейни приоритети могат да бъдат наречени въвеждането на забраната за тютюнопушене и подобряване на дейността на Фонда за лечение на деца. "Тези неща на този етап са изпълнени, но те са изпълнени доста нестабилно и не се знае какво всъщност ще се случи съвсем скоро, особено що се отнася до забраната за тютюнопушенето. Когато човек си слага два-три приоритета, които така или иначе знае, че ще изпълни, той обикновено ги изпълнява", подчерта експертът.
Въпросът е дали това са истински големите приоритети на българското здравеопазване, добави тя. Защото едно от следващите изречения в същото това интервю беше: "Моята идея за избор на екип е това да се прави чрез доброволните фондове или чрез допълнителна здравна застраховка. Оставям си малко несвършена работа за 2013 г.", припомни Сачева. Ето това, според нея, е един "приоритет" на Десислава Атанасова, който никога няма да се изпълни. Първо, защото е нон сенс и второ, защото с решението доброволните здравноосигурителни фондове да се прелицензират и да станат застрахователни дружества всъщност се сложи краят на доброволното здравно осигуряване в България, каза Сачева. "Така че когато си поставяш малки цели, изпълняваш ги лесно. Когато си поставиш големи цели, обикновено ги изпълняваш трудно. Когато си поставяш глупави цели, изпълнението е напълно невъзможно", заключи експертът.

Оригинална публикация 

Интервю с Деница Сачева, PR експерт

БНР, Радио Пловдив | 03.01.2013

Водещ: Естествено беше речта на президента Росен Плевнелиев – първа в неговия мандат, да бъде наблюдавана през тази нощ новогодишна с интерес и ако не е точно във времето, в която тя се случва заради празненствата в този час, то поне после или най-малкото от наблюдателите и най-наблюдателните пък ето, че хванаха гаф, който става вече втори – трети ден център на големи дебати и разисквания около това кой как пише и как подрежда речите на публичните ни личности и как точно и конкретно сам по себе си се е представил Росен Плевнелиев и доколко новата визия отговаря на това, което е редно да се вижда, да се прави в такива моменти, когато говори държавният глава. Свикнали сме с предишните президенти да ни говорят от официалната трибуна, от официалната катедра, герба и знамето зад гърба си. Росен Плевнелиев беше разположен в Софийската библиотека с елха, със ситуация, наподобяваща както уют, така и известна мъдрост, може би, поне на първо четене. Това, което разводняваше погледа, а пък стана и център на скандала от последните дни, са кадрите, които вървяха като илюстрация – малко по логиката на комиксите – на всяка дума на президента илюстрация на това, за което става дума като е наводнение – да е наводнение, като са скали – да са скали – хубаво щеше да са българските, а не щатските скали както хванаха наблюдателни участници в интернет пространството и въобще както стана ясно.
Именно около този гаф сега се движат повечето коментари, да не натрупвам повече от преразказа на случилото се, а да разсъждаваме върху него с Деница Сачева – тя има и познания, и опит в правенето на публични образи, специалист е по PR.
Добра сега реклама ли е по вашия опит гафът за речта на президента, защото ако го нямаше сигурно щеше да отлети в пространството много по-незабелязана по онази изтъркана, но явно действаща парадигма, че няма лоша реклама или пък от добро намерение се получава карикатура, уви?
Деница Сачева: Тезата, че няма лоша реклама е валидна дотолкова доколкото винаги, когато има шумни изборни дискусии това привлича вниманието. Но дотолкова доколкото трябваше да има внимание – вниманието е налице. От тук нататък обаче доколко това допринася за репутацията бих могла да споря, защото една репутация с лоша реклама не се гради.
Водещ: В този смисъл нека първо да кажем за формата, в която беше представена тази реч – тя наистина беше много по-различна, по-разчупена, но уместна ли беше? Днес ваши колеги коментират, че то противоречи на българската традиция някак си – и позицията седнал, и тази библиотечна обстановка, даже, ето тук, според един от коментаторите, президентът приличал на проф. Дъмбълдор от някоя история за Хари Потър?
Деница Сачева: Да, действително, прекалено много се фокусирахме върху формата на поднасяне и това до голяма степен се състои в това, че политиката, която ни се поднася през последните години е преди всичко форма и много малко съдържание.
Аз бих искала да се концентрираме малко и върху думите, които каза президента, защото всъщност от тези думи и от голямото противоречие между думите в речта и между начина на мислене на Росен Плевнелиев дойде всъщност и този скандал в крайна сметка. Тъй като речта сама по себе си е много хубава и вътре в нея има много хубави, много качествени изречения. Човекът, който е писал тази реч има хубав начин на мислене. Големият проблем беше, че аватара на президента, в случая – Росен Плевнелиев, защото това е и едно от най-често коментираните определения за него в интернет, че той е аватар на президент, той не се справи достатъчно убедително и от там вече хората търсеха начин и причина да излеят своето недоволство и естествено тази картинка дойде просто като един чудесен хода за хората, които искаха по някакъв начин да изразят именно това, защото ако се вгледате в изреченията много от нещата, които бяха казани там нямат нищо общо с начина на мислене, нито с поведението на Росен Плевнелиев до момента.
Водещ: Например?
Деница Сачева: Например да се засили гражданският контрол върху дейността на политиците. Росен Плевнелиев мълчи вече почти седмица за становището на гражданските организации и на Съюза на съдиите за избора на главен прокурор, да има приемственост и надграждане на доброто. Ние сме свидетели през целия мандат на политическа партия ГЕРБ, че 20 г. в България нищо не се случва.
Водещ: Аз с любопитство слушах дали ще чуя думата „надграждане” в тази реч, е, чухме я, имаше такава, поне тук е последователен президентът – това е една от любимите му думи.
Деница Сачева: Бъдещето принадлежи на образованите. Ние досега сме свидетели, никога досега не сме има толкова големи скандали с липси на дипломи на хора, които са образовани. Бъдещето принадлежи на предприемчивите. Никога досега в България бизнесът не е бил толкова удрян, колкото през последните години и това не се дължи само кризата и т. н.
Всъщност, големият дисонанс между мисли, думи и дела е нещото, което хората усещат интуитивно. И този дисонанс в крайна сметка, дори и понякога хората да не могат да го анализират по същество, те го усещат и в крайна сметка го търсят и във формата. А що се отнася до формата формата беше по-скоро американска, то дори и начинът на конструкция на цялата реч беше в американски стил, с конкретните примери, с наблягането на децата, на военните – всичко това, плюс, библиотеката, която почти изцяло копира речта – новогодишната реч на президента Обама през 2011 г., която също е на фона на библиотека. Библиотеката, разбира се, знаете, че много симеотично означава знание. По-големите зевзеци в интернет намериха в това контрапункт, че президента се противопоставял на хората, които са прочели само „Винету”, но мисля, че това беше допълнителна ескалация на това, за което ви говорих, че фалша се усеща независимо от това дали успяваш да формулираш кое е фалшиво или просто го усещаш интуитивно.
Водещ: Доколко обаче въобще ситуацията предполага искреност и доколко Росен Плевнелиев е първият, който регистрира такъв фалш въобще, говорейки в такъв традицията в произнасянето на речи от страна на българските политици като се има предвид, че дори вашата уговорка, която направихте в началото, че човека, който е писал тази реч, в повечето случаи дори по официални празници, пред паметниците, уви, загърбили винаги паметниците заради така не много добрия по мое мнение български протокол, нашите публични личности, нашите държавници, защото за тях става дума, не публични личности просто, четат чужди думи, четат клишета може би в повечето случаи.
Деница Сачева: В много случаи това е така. Има много малко оратори в българската политика, това е факт, но трябва да признаем, че хората бързо забравят – тази реч не е единствената новогодишна реч на президент, която е коментирана. Речите на предишния президент през последните години бяха много по-сухи и с много повече клишета и с много повтарящи се изречения. Дори ако по-паметливите си припомнят в предаването „Господари на ефира” дори имаше няколко каламбура точно с речи на Георги Първанов. Имаше един израз затова, че нещата в България не се случват даром като късмет от новогодишна баница се повтаряше през годините – още 2007, 2008, 2009. Наистина тази реч, която беше казана тази година, беше най-хубавата реч на президент новогодишна до този момент в България – говоря като думи и като изречения, защото там имаше наистина много хубави послания. Проблемът беше в това, че, първо, формата, аз също я оспорвам, защото смятам, че нямаше нужда тя да бъде като пауърпойнт презентация, мисля, че това беше излишно, а, естествено, за картинката тук вече достатъчно се каза. Самият факт, че тази картинка се ползва без авторски права от толкова много туристически сайтове и, че изобщо ние си позволяваме в толкова много туристически сайтове да рекламираме България по този начин, е скандален.
Водещ: Тема на друг разговор вече.
Деница Сачева: Да, тема на съвсем друг разговор. Но по същество смятам, че когато държавния глава говори основното, което трябва да се вижда е преди всичко той, защото хората искат да видят очите и лицето на политиците, когато те говорят.
Водещ: Но дали речите на българските държавници, ние нямаме като че ли традиция такава обществена, те да бъдат очаквани, те да трасират някаква промяна, да задават тезиси, които после всички да следят, доколко мислите, че задълбочено така хората масовия зрител, читател, слушател се впечатлява?
Деница Сачева: Много хора в България се интересуват от това, което ще кажат политиците и според мен много хора в България биха искали…
Водещ: Завършекът на нашия разговор от това, което се случи след внимателното гледане и слушане и препрочитане, поне такъв прецедент не се е случвал, толкова народ, който сигурно не е чул, след това поне да вземе да прочете речта на президента и с драматичното разминаване между думите на политиците и това, което те правят, което ни прави по-чувствителни в този случай, това е вашата теза.
Деница Сачева: Да, според мен много хора в България се интересуват от това, което говорят политиците, слушат го с интерес и слушането на речите на политиците, става все по-внимателно. Още повече в днешно време, когато информацията е толкова достъпна и веднага всичко може да бъде видяно, прочетено, препратено през социалните мрежи, мисля, че много хора се интересуват от това, защото виждаме колко много хора постват в интернет речите на други, чужди политици. Преди време една реч на Дейвид Камерън пред бизнеса в Англия обиколи почти всички социални мрежи и беше обект на почти едноседмични дискусии за начина, по който Дейвид Камерън говори на бизнеса във Великобритания, за начина, по който говори за инвестициите в иновации, така, че все повече и повече хората ще търсят качество в политиката, тъй като мисля, че за всички е ясно, че от качеството на политиката зависи и качеството на живота на обикновените граждани.
Водещ: Благодаря за вашето участие в утринната програма на Радио Пловдив. Един поглед на специалиста по PR към това, което е една от най-обсъжданите теми в България – гаф с речта на президента, свързан главно с една от картинките му, иначе по-дълбокият поглед може да носи и тези послания, за които чухте от Деница Сачева.          

ДИСКУСИЯ

в. Стандарт | Стела СТОЯНОВА | 03.01.2013

Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев предизвика разнопосочни коментари. "Стандарт" предлага мненията на политическия имиджмейкър Нидал Алгафари и блогъра Иван Стамболов – Сула.
***
Да се насадиш на чужди скали
Иван Стамболов – Сула
Прекрасно е, че много хора миналата нощ са гледали телевизия, вместо да си пият ракията и да си ядат прасето. Браво! Това говори за висока комуникационна култура и за нестихващ интерес към официалните изяви на институциите. Правя това заключение, защото днес навсякъде се занимават с речта на президента. Толкова активно се занимават, че чак ми стана интересно и се запознах с нея, защото, признавам, бях пропуснал да я изслушам на живо, зает с други упадъчни занимания. Будното обществено мнение е скандализирано от това, че при думите на г-н Плевнелиев за красотата на българската природа, режисьорът ги илюстрирал с популярна снимка на Скалистите планини в Колорадо, където, между другото, се развива голяма част от действието в забележителния роман на Айн Ранд "Атлас повдигна рамене". Представяте ли си? Първо се появява Царевец, а после – Скалистите планини. Гаф! Страшен гаф!
Хубаво, де! Гаф е. Наистина е гаф. Но нали не мислите, че президентът сам си е подбирал картинките от интернет, с които да се илюстрират мъдрите слова на речта му? Не го е направил, както и не си е избрал сам мизансцена, на който да се появи и да заприлича на професор Дъмбълдор в някоя приказна история за Хари Потър. Ако президентът има грях или заслуга за речта си, то според мен те нямат нищо общо с картинките, които някой е подлагал под думите му. Грехът за това е на пиарите на ГЕРБ, които очевидно продължават да се грижат и за президента си. Грехът на президента пък е, че поне веднъж годишно би могъл да се опита сам да си напише изказването и да се поинтересува как ще му го режисират. Иначе е много прав, като припомня на хората значението на обективните морални ценности. Ако нямаш обективни критерии за добро и зло, нищо не може да те спаси – поне така мисля аз. Ние сме като балерини. Когато балерината се върти, погледът й винаги трябва да бъде закован в една и съща точка. Иначе ще падне. Тази точка са нашите морални ценности, те са извън нас и не зависят от никаква обществена договорка. Ако президентът искрено вярва в определящото значение на нравствените ценности, печели аплодисментите ми. Между другото, не помня дали в речта си президентът каза нещо за позицията си по тъй драстично променената външна политика на България спрямо Македония. Ако не е казал – голям пропуск от негова страна. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
***
Брилянтна реч, калпави декори
Нидал Алгафари
Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев като думи бе невероятно силна и много добра.
За съжаление той не успя да я произнесе в ролята си на президент, в ролята на баща на нацията. Каза я някакси между другото.
Като обстановка обаче някои неща ме смутиха. Може би всичко бе направено с цел да не прилича на декора около предишния президент. Аз така и не можах да разбера част от нещата, които бяха около него. Защото, ако искаше да внуши онази идея за уют, за Бащата на нацията, седнал до камината, всичко можеше да бъде направено по съвсем друг начин. В това, което го заобикаляше, нямаше нищо българско. Видяхме някакъв опит да се имитират американските президенти или някои министър-председатели на Англия. За съжаление единственото българско, което го имаше там, беше знамето – и то беше неправилно поставено. Националният флаг трябва да бъде постоянно около президента, ако го има. Вместо това той бе заедно с европейското знаме, поставени от дясната му страна, но се появяваха само в някои кадри.
При това тези, които са му направили този клип /защото не става дума за реч, а за клип/, бяха подбрали неудачно кадрите, които трябваше да потвърждават думите му. Те забравят чистата психология, че в такъв момент не можеш да раздвояваш хората. Аз трябва да виждам президента, да виждам неговата увереност, неговата тежест във всяка една дума, а не да гледам някакви кадри, които уж илюстрират казаното от него, но при това не са нещо особено.

Стр. 13

Румен Драганов: Ако някой иска да рекламира, трябва да купи снимки, да плати авторски права вместо да публикува неистини

БНР, Новини в 09.00 часа | 03.01.2013

Ако някой иска да рекламира, трябва да купи снимки, да плати авторски права вместо да публикува нeистини. Поводът е цялостната режисура на клипа с президента и новогодишното му приветствие към българския народ. За ефекта от рекламата и за последиците от допуснатите грешки от президентската администрация Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма в предаването на Хоризонт „Преди всички”:
Румен Драганов: Екипът, който е около него, много съжалявам, това са хора, които лъжат. Защото публикуването на няколко лъжи – фонът за мене е фалшив и лъжлив, снимката е лъжлива, ние вече имаме някакъв дребен проблем. Ние имаме хора, които искат с някакви такива дребни мошеничества да ни представят друга светлина онова, което не е така. Аз съм сигурен, че президентът разполага със собствена библиотека, тъй като той е от учителско семейство, и неговата колекция от книги е не по-малко ценна от колекция, която виждаме зад гърба му, изкуствената среда, в която е поставен с изкуствените снимки, които стоят като фон и снимки, които са крадени, това е нечестно спрямо представата, която самата реч създава. Че ние трябва да бъдем почтени, честни, работливи, трудолюбиви и да вървим напред като страна. И затова хората около него трябва да сега да дадат пример на достойнство и да знаят, ОК, всичко беше прекрасно, но те трябва да знаят, станал е един голям гаф, България е изложена, речта на президента все още не е качена на неговия сайт. Няма коментар от президентството. Извинете, минаха 48 часа! 

Аспен или Родопите. Гаф с монтажа на новогодишното обръщение на президента.

БТВ, Тази сутрин | 03.01.2013

Водещ: Едно от най-обсъжданите събития в социалната мрежа е новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев. Първото обръщение опит, поне моето усещане беше такова, лично, опит да даде надежда на хората, опит да е по-различно, действително, обстановката…
Водеща: По-малко клишета.
Водещ: По-малко клишета. В същия момент явно старанието да се онагледява и с картина това, за което се говори, конкретиката, изигра нелепа шега, не знам дали е шега, но да видим една карикатура на Чавдар Николов.
Водеща: Може би трябваше да започнем с откъса от словото…
Водещ: „Скъпи колорадски българи!”
Водеща: Защото това, което ще видите сега е откъс от речта на президента Росен Плевнелиев, която беше излъчена от всички национални телевизии в новогодишната нощ, в която когато се онагледяваше онази част от речта за красивите природни дадености на България, освен Царевец, разбира се кадър от Царевец, осветен от онова шоу „Звук и светлина”, следващият кадър беше на красива планина и ненаблюдателните са решили, че това е една от красивите български планини.
Водещ: И това нещо възбуди страхотно количество коментари. Както видяхте и карикатури. Ние показахме от в. „Преса” на Чавдар Николов карикатурата. Тук виждате търсачката Гугъл, че и това излиза – Родопите. Явно и за Гугъл нещо повторено, лъжа, сто пъти става истина.
Водеща: …сайта на „Балкантурист” и след малко ще ви дадем думата и ще представим и гостите.
Водещ: Става истина това, което се повтаря сто пъти като лъжа…
Водеща: Очевидно е взел, очевидно тази снимка от щата Колорадо, роки маунтийнс, скалисти планини и т.н., взел тази снимка „Балкантурист”, за да рекламира българските Родопи в случая.
Водещ: От хубаво, от хубаво е дошло, от желание да рекламира българските Родопи. Арман Бабикян и Найо Тицин да ви представим, наши гости.
Водеща: И оттам насетне администрацията на президента, или поне онези хора, които са се постарали да напудрят с кадри речта на президента, са взели този кадър, смятайки, че това, щом е на сайта на „Балкантурист” и рекламира Пампорово…
Водещ: Пак е от хубаво.
Водеща: …е българска гледка. Само че ние такива скалисти планини на пръв поглед, май, в България нямаме. Мисля, че, май, нямаме…
Арман Бабикян: И такива полета от жълт кантарион също нямаме.
Водеща: И от там социалните мрежи се взривиха.
Водещ: Коментарът ви?
Найо Тицин: Ами за мене всъщност има нещо много дълбоко символно в тази грешка. Оставям настрана чисто техническото или чисто взаимстването на снимка от друг континент, представяща красотите на България. По-скоро символът е за едно предупреждение за самосбъдващо се пророчество, в смисъл такъв, че ако тази година само планината сме сбъркали, може както сме тръгнали с дюните на Несебър, догодина в обръщението на президента да не може м дори морето да покажем или някаква красива българска природа, защото просто някой, който е овластен няма отговорност. И знаете ли, в този символ на тази грешка много умело аз видях случайно съвпадение, но както знаете няма нищо случайно, в текста на обръщението на президента, където той казва: „Нека през 2013 г. бъдем по-активни и отстояваме своето право на справедливост и солидарност! Това ще засили гражданския контрол върху дейността на политиците, защото демокрацията е свобода и отговорност.” Именно тук според мене е силното послание на тази грешка. Гражданският контрол да внимава и да бъде на своето място, за да ограничава…
Водеща: Призивът на президент е чут.
Найо Тицин: Призивът на президента е чут, като под микроскоп с този гаф, онагледяващ Колорадо вместо Родопите, защото изведнъж прикова вниманието на това дали след време ще можем да покажем и нещо от българска истинска красота, природна.
Водещ: Може Червено море да покажем.
Найо Тицин: Например. Всъщност това самосбъдващо се пророчество вече се доказва именно от сайта на „Балкантурист”. Ако не се беше случил този гаф, ако не бяха ползвали тази снимка от този сайт, най-вероятно тази снимка щеше да продължи да си стои с месеци, може би години наред, рекламираща България. никой нямаше да забележи тази грешка. Слава богу, че се случи тази грешка.
Водеща: Аз сега ако вляза в сайта на „Балкантурист”…
Найо Тицин: Вече е изтрита, не се безпокой, проверих снощи към…
Водещ: Ето я снимката, Арман?
Водеща: Иван Гарелов по телефона ни слуша и ще го включим и него.
Водещ: Трябва ли да бичуваме президента за тази грешка или трябва да му се прости, или въпросът е съвсем друг?
Арман Бабикян: Ами и да го бичуваме, и да му се прости е все тая общо взето, защото човекът, който е недогледал, не е той. Въпреки че в края на краищата той произнася тази реч. Сама по себе си тя като текст никак не е лоша. Въпреки че бих добавил друг абзац, различен от този, който Найо посочи, ще го перефразирам, където се казва, че няма нужда всеки път да започваме отначало, хайде сега да не се хабим. Общо взето, нищо, че идват избори, карайте нататък.
Водеща: Е, друго беше посланието.
Арман Бабикян: Добре, всеки може да го прочете по начина, по който му се струва. Но така, общо взето, наистина текстът не е лош. Нямаше нужда да стои в стаята на една известна компания, която продава телефони, нали, да бъде инсталиран в такава ситуация. Речта беше достатъчно добра и завладяваща, за да може той да ме гледа в очите и да ми я казва на Нова година.
Водеща: Под герба и знамето ли, където сме свикнали да я гледаме?
Арман Бабикян: ОК, той може да стои и като Атанас Семов в своето предизборно слово, когато уволняваше един човек…
Водеща: …книгите, осветлението и…
Арман Бабикян: …в същото кресло до една консервативна лампа, както се снимат половината хора във Великобритания. Нали, достатъчно беше и това. нямаше нужда да ми се въртят картинки като на презентация на фирма… да гледам снимки и да познавам, а да, това е планина…
Водеща: …хората около президента да сложат и картинки е било излишно, достатъчно е било фокусирането на вниманието върху новото, виждаме президента в друга обстановка?
Найо Тицин: Да, да, самото послание…
Арман Бабикян: Посланията са в думите му.
Водещ: А добре, обстановката подразни ли ви? Все пак не беше толкова…, все пак беше различно.
Арман Бабикян: Би била чудесна, ако не се въртяха тези картинки отстрани.
Водещ: Според вас това е било в повече като PR специалисти, а иначе обстановката?
Найо Тицин: Обстановката беше ОК. В интерес на истината известно време се чудих точно къде е – студио или не е студио…
Водеща: Да пуснем поне като покритие обстановката, за която говорим от доста време, да я припомним.
Найо Тицин: Има едно чудене в първата половин минута, точно дали е в студио, дали е в автентична библиотека. Някак си, май, си пролича, че е в…
Водеща: Пуснете обстановката, колеги, от речта на президента!
Найо Тицин: Няма лошо, наистина, трябва да признаем и да уважим стремежа за различност. Тази различност беше постигната със студиото, както казах, и със самата реч. Наистина, речта имаше доста повече човешки елементи, норамлност някаква, изчистена от клишетата, както казва Ани, и това беше достатъчно. Наистина това онагледяване, на времето като репортер си спомням, че едно от първите неща, на които са ме учили, е да не се прави чушка – чушка, копче – копче. Като казвам чушка, няма нужда да показваш… Защото думите трябва да допълват.
Арман Бабикян: А това беше като за олигофрени, той казва планина и се вижда планина. Вярно, не тази, но все едно. То и нюйоркската стокова борса я има там.
Найо Тицин: Да, това също беше нелепо.
Арман Бабикян: Пълна глупост, това не е софийската стокова борса. Но както и да е…
Водещ: Какво, какво, това сега ми е ново?
Арман Бабикян: Вижте картинките…
Водеща: Най-накрая ще пуснем ли тази реч…
Найо Тицин: Има я, където става дума за предприемчивостта на българите…
Арман Бабикян: Просто не искам да издребнявам. Забележете какво говореше Меркел по Нова година, какво говореше Обама, какво говореше Оланд. Всеки беше зает с важните неща. С това каква година идва, а не да ми обяснява как да възпитавам децата си. Аз нямам нищо против…
Водещ: Това обаче ми се струва, че се хареса на хората, че пък им дава примери конкретни, ето Марио – Марио, спасителя – спасителя.
Водеща: Искаш ли да си разменим местата, да се опиташ да се добереш до интернет?
Водещ: Ще опитаме, въпросът е, че Иван Гарелов ни чака от доста време…
Водеща: Хайде, аз ще започна разговора с Иван Гарелбов, ти опитай да се добереш до интернет…
Водещ: Да го чуем Иван Гарелов преди да…
Водеща: Защото искам да пуснем…
Водещ: Не знам какво търсим обаче.
Водеща: Речта.
Водещ: Речта ще я има в ЮТюб. Имаме ли право да пуснем ЮТюб?
Водеща: Да покажем поне обстановката от речта. „Балкантурист” дали са платили на роки маунтийн права.
Водещ: Няма връзка с интернет. Да се чуем с Иван Гарелов, докато не му е паднал мобилния телефон. Здравейте! За много години!
Водеща: Вашият коментар като дългогодишен телевизионен журналист, защото имаше и телевизионерство в тази реч, и естествено, като човек, който прави имиджа на много политици към днешна дата. Вашата гледна точка към това, което видяхме.
Иван Гарелов: Аз мисля, че става дума все пак за един приемлив гаф, на който не трябва да се обръща много голямо внимание, тъй като той няма обществено значение. И това ме връща 25 години назад, когато по времето на социализма телевизионерите трепереха от всяка грешчица, не дай боже да стане, защото много лошо ги наказваха, особено ако грешката е с някой големец. Сега би трябвало повече внимание да обръщаме не на техническите гафове, а на съдържанието. И когато вече говорим за съдържанието, наистина виждаме в речта на президента опит да избяга от шаблоните и да каже нещо по-смислено. Но аз забелязвам нещо друго, този фон, тази библиотека. Значи това е пак чисто снобски подход, и въобще при президента, независимо, че той е един модерен и културен човек, има остър дефицит откъм добър вкус. Да припомня, че онова прочуто позлатено яйце грамадно, което той подари на папата, все едно, че отива при мафиотски бос, с тази библиотека случаят е същият. Ако си застанал пред тази библиотека, утре може да те попитат колко книги си прочел от нея.
Водеща: Ама защо библиотеката е притеснителна?
Иван Гарелов: …ако ми позволите, защото не знам дали пак ще ме включите, истинският въпрос е този – трябва ли въобще да има такива приветствия от президента в 12 без 5, когато, първо, много малко хора вече слушат внимателно какво им се казва? Всички са пийнали, всички са почерпени, еуфорията е съвсем различна. Това е един остатък от живковско време, когато трябва непременно да застане бащата на масата и да каже големите неща. По-добре (…) в друг ден и час. Второ, при нас все още продължава тази двойнственост на властта. От една страна, президентът се изказва, от друга страна, пък министър-председателят търси възможност някак си и той да се изкаже по това време. Забелязах там по медиите как той, уж, излиза от МС, пък случайно го срещнали, пък там му задали въпрос, но след малко пък се оказа, че говори в кабинета му. Пък според друг вестник те били специално поканени избрани репортери, но във всеки случай да направи и той своето изказване и да не остане по-назад. Всичко това са излишни неща. Оставете хората да се веселят, оставете хората да се отпуснат и когато имаш нещо да им кажеш ценно и важно, тогава им го кажи.
Водещ: То големият въпрос е трябва ли ни реч и обръщение в 12 без 5, Иван Гарелов поставя наистина и този въпрос.
Найо Тицин: Аз честно казано, тъй като очаквах да има една различност, един опит за бягане от стериотипа, наложен 22-23 години, очаквах изявлението на президента да бъде примерно в 8 часа. Някак си в по-нормален час. Т.е. за да се избяга и от тази наистина наследена от Тодор-Живково време традиция да ни се показва най-паче човекът в най-паче момента.
Водеща: Не са искали да рискуват, традицията е президентът, държавният глава, честита Нова година, после Дунавското хоро и така.
Арман Бабикян: Наистина има някакъв резон, защото в 8 ч са по-трезви. В 12 може да пропуснеш планините.
Водещ: А понеже по телефон е Иван Гарелов, усещам, че още нещо иска да допълни?
Иван Гарелов: Аз казах, за мен това е най-важното. Аз следях и репликите на хората, които бяха тук, почти нищо не се чуваше от самото изявление. Веселбата си вървеше, това е един фон, останал така настрани. Наистина, нека, ако иска да е модерен човек новият президент, каквито опити виждам, по-добре да се отказва от всякакви шаблони и навици на миналото.
Водеща: Никога реч на президента, новогодишна, не е коментирана толкова, но както се казва, различното боде очите. И затова го правим. Така че постигнал е целта си, различен е.
Арман Бабикян: Всъщност (…) начин да си различен. Но вижте, БТВ направи чудесен обзор на годината. Един ваш колега го водеше, обзор на събитията от годината, въртяха се кадрите…
Водеща: Люба Ризова, шефът ни.
Арман Бабикян: Да, не го казвам, защото ви е шеф. На мен това ми приличаше, кадрите ми приличаха на обзор на годината.
Водещ: А, не се е монтирало тук.
Арман Бабикян: Не казвам, че тук се е монтирало, но президентът не ми е журналист.
Водещ: …като излишен опит да обобщава той годината?
Арман Бабикян: Речта му беше достатъчно добра, за да ми изпрати някакво послание като баща, майка или леля на нацията, все едно. Но тези кадри ми даваха усещане за журналист, който се опитва дам и прави обзор. Той не е.
Найо Тицин: Това, което преди да почне ефира споделихме, може би много по-подходящо би било да се включи един жестомимичен превод, примерно за нечуващите хора, и това би показало една по-силна социална ангажираност от страна на президентската институция, отколкото това, както Арман каза, като пауърпойнт презентация. Чушка – чушка, планина – планина, войни – войни, знаме – знаме.
Арман Бабикян: Особено като говорим за съпричастност в речта си.
Найо Тицин: Да, вижте, наистина, позицията на лидера, на политика, който води нация е от своя първо лице да каже някакви неща и да ги гледа хората в очите. В момента, в който сложиш нещо да се върти около него, ти забравяш да го гледаш в очите и изгубваш истинския контакт, който би трябвало да се случи между политика…
Водеща: Това е грешка обаче на екипа…
Найо Тицин: Така, така, така, не, не, в интерес на истината, наистина прекалено…
Арман Бабикян: Да, да…
Водещ: Сега ще ги обезсърчим толкова, че ако го сложат пак догодина на онова местенце, на онзи стария вариант…
Найо Тицин: Не, не, не става дума за това. Освен това, нека да си кажем, че аз, честно казано, доста се изненадах от смелостта, с която започна да се охулва това новогодишно послание на президента, като буквално седмица преди това той имаше доста по-спорни политически действия, примерно, за които не бяха предизвикани такива реакции, дори в социалните мрежи, да кажем.
Арман Бабикян: Това е абсолютно вярно.
Водещ: Ами така е, винаги е така.
Найо Тицин: Т.нар. едни проправителствени медии, други, изведнъж се охрабриха да говорят какъв страхотен гаф е това на президента, а никой не смееше да говори седмици наред преди това за проблемността на избирането, примерно на членове на конституционен съдия, Конституционния съд и т.н.
Арман Бабикян: …да речем, се изправи в цял ръст и каза, че е срещу проекта "Белене". За това със сигурност отделиха по-малко ресурс, отколкото за речта му по Нова година. Той каза гласно това, което управляващата партия, от която той произлизаше, нарочно казвам минало време, защото би трябвало вече да представлява нацията…
Найо Тицин: Има опит за еманципация…
Арман Бабикян: Еманципацията той ще я доказва. Имам предвид, че той все пак е длъжен да представлява нацията в момента, затова казвам, че… ОК, президентът направи това, което вие не казвате. Вие казвате, ами ние така, Цецка Цачева така, пък Червенкондев така, а президентът излезе, това е държавният глава и каза становището си по толкова важен въпрос, по който дори ще се прави референдум. Нямаше толкова коментари.
Найо Тицин: Да. Никой не обърна дори толкова голямо внимание върху това, че президентът подписа указа за назначаване на главен прокурор в последния час на последния работен ден на годината. Не се прави така. Т.е. това ако е смело и голямо събитие, то се прави много по-тържествено…
Водеща: Ние решихме да направи тази тема, и то (…) заради значимостта и социалните мрежи, вие най-вероятно сте видели какво е, това са всички интернет сайтове, най-четени, ако направиш справка в новинарските сайтове, най-четени… във Фейсбук, ни казват приятели, че е нещо страшно. Всички социални мрежи. Решихме да я направим, което може би отваря една друга тема, за сетивността на хората в мрежите за значимо и незначимо, за енергията, която се изразходва по една тема и липсата изобщо на енергия по друга тема, която… отношение и разбиране може би по друга тема. Но това е друга тема.
Найо Тицин: Защото в крайна сметка това е доста повърхностен въпрос. Много по-лесно е да видиш една такава видима грешка…
Арман Бабикян: Лесно се коментира това.
Найо Тицин: Лесно се коментира и е нещо, което не е опасно за коментиране също, нека да го кажем.
Водещ: Да чуем Иван Гарелов, защото мисля, че още е на линия.
Иван Гарелов: Аз мисля, че, слушах много внимателно разговора и бяха казани, основните неща бяха казани от моите колеги. Аз само се връщам на това, че нека да използваме случая да се опитаме наистина да наложим една корекция в тази втръснала традиция точно в 12 ч да се обръща бащата на нацията. Аз мисля, че на този инцидент по-скоро трябва да гледаме като на един етап от утвърждаването наличността на президента, защото на него очевидно му липсва все още опит, липсва му истинско самочувствие. Човекът се е постарал да бъде нещо по-различен, очевидно в него има такива опити, нека да не го отчайваме. В края на краищата гафът си е гаф и толкоз.
Водещ: Благодарим.
Водеща: Да, наистина.
Найо Тицин: Да, да, аз лично приветствах опита за различност, и още повече приветствам тази случайна грешка, която ни дава повод, особено на нас като граждани да сме много по-бдителни над безобразията, които се случват.
Водеща: Честно казано, аз от години на ред за първи път се загледах и заслушах, като видях различната обстановка увеличих телевизора, заслушах се. Така че може би ефектът е постигнат. И фактът, че говорим в момента за това.
Арман Бабикян: Да, Иван, общо взето, по един възпитан начин каза, не стреляйте по пианиста. Но да, наистина предизвика явно внимание. Оттук нататък следва да си помислим от това, което се произвежда като политика и послания, пък било то и новогодишни, независимо в колко часа, всъщност кое тежи – опаковката или съдържанието?
Водещ: Благодаря ви!          

Президентът Росен Плевнелиев назначи Мария Стоянова за член на СЕМ от квотата на държавния глава

БНР, Новини в 12.00 часа | 04.06.2012 | 15:06

Президентът Росен Плевнелиев назначи Мария Стоянова за член на Съвета за електронни медии от квотата на държавния глава. С подробностите слушаме Светослава Кузманова.

Репортер: Мария Стоянова има дългогодишен опит в електронните медии като репортер, редактор и водещ. Преди президентът да подпише указа за назначаването й, тя беше кореспондент на БНТ в Берлин. Припомням, президентът Плевнелиев избра своя представител в медийния орган, след като събра номинации от неправителствени и професионални организации. По закон той не беше длъжен да го прави. Процедурата се проведе на 3 етапа. Първоначално имаше 12 кандидатури. Накрая останаха трима. Те защитиха публично концепциите си на 11 май пред комисия. Членовете на СЕМ са петима. Мария Стоянова ще заеме мястото на Георги Стоименов. Той беше назначение на Георги Първанов и мандатът му изтече през април. До есента на 2014 в СЕМ ще остане още едно негово назначение – Анюта Асенова.