в. Show | Ива ОПРИКОВА | 06.04.2011 

- Г-н Донев, съжалявате ли. че се впуснахте във вестникарството? Инвестирате осемцифрена евросума в бизнес, който сам признавате. че е твърде непознат за вас?

- Моята идея беше и си остава да не допусна монопол на медийния пазар. Запознах се с Христо Грозев чрез Павлов. Млад човек с блясък в очите. Какво да го разследвам? За мен, когато си коректен в един бизнес и си поставиш условията, точен си в плащанията и всичко е в рамките на закона, няма как да има проблем. Любомир Павлов ми го представи във Виена заедно с останалите съдружници Карл Хабсбург и Даниел Рутц . Те още тогава признаха, че водят преговори с ВАЦ, но не могат да осигурят пълната сума. Още тогава пък аз предложих да получат дял с процент спрямо сумата, която осигурят. Договорката беше да получат до 30%. Аз тогава първоначално не знаех точния процент средства, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше още в началото, че от мен се очаква аз да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане.

- Г-н Рутц обаче мистериозно напуска редиците на съдружниците си заради личностни конфликти между него и Павлов и несъгласие с управлението и редакционната политика на медийния холдинг – това е версията на Грозев.

- Няма как той да има пререкания с Павлов, най-малкото защото единият говори немски, а другия – френски. Това е поредната хипотеза на Грозев – 8-а или 9-а по ред. Аз съм водил на немски преговорите и с Даниел Рутц, и с Карл Хабсбург. Заедно умувахме над параметрите на сделката, участията, правехме планове какво ще правим по-нататък. Още тогава си личеше, че и двамата чуждестранни съдружници като че ли са за параван. За разлика от Грозев, който водеше преговорите активно, те като че ли участваха за фон.
Даниел е инвестиционен банкер, и то сериозен. Имал е своите съмнения и затова се е оттеглил. Аз и сега поддържам връзка с Карл по телефона и ви уверявам, че той не знае много от тези неща, които се случват в момента у нас. Едно от условията на чуждестранните ни съдружници беше незабавна смяна на старите главна редактори на двата вестника, защото те са свързани с комунистическата система.
Затова и направихме конкурс.

- Вие лично имахте ли достъп и запознахте ли се с всички концепции на кандидатите за главни редактори?

- Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите. Аз не знам наистина защо Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли, не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание. Аз лично се запознах с повечето концепции, защото ми беше интересно какво се предлага. Все пак съм доктор по икономика и като най-некомпетентен при избора се въздържах да наложа мнение. Аз просто не държах моят глас да е съществен при избора, но дадох съгласието си за настоящите главни редактори.

- Каква е истината за журналиста Иван Михалев от в. "Капитал’

- Обещано му е място за главен редактор на "168 часа". Това не е единичен случай за Христо Грозев. Оказа се, че на много места е обещавал тези постове.

- Как гледате на идеята "Труд" и "24 часа" да се разделят? Грозев каза, че е влюбен в "Труд" и него ще си поиска? А Вие?

- Това е невъзможна идея. Много му се иска на Грозев да си купи за 4 млн. евро вестник "Труд", но това просто няма как да се случи. Да се разделят вестниците не е възможно. А относно влюбването: за разлика от Грозев, аз не се влюбвам във вестници. Не бих могъл да кажа кой от тях бих избрал, защото чувствам себе си за финансов инвеститор, който е дал парите си в една дългосрочна инвестиция, която по никакъв начин няма да се поделя.

- А да се намери чуждестранен инвеститор за препродажба, ако не можете да постигнете съгласие?

- Тази идея също никога не е била на дневен ред и никога не е обсъждана. След като Грозев не се е включил в сделката с определените средства и в срок, аз наистина не разбирам как по медиите развива някакви идеи за бъдещето на медийния холдинг. За разлика от него, аз имам една теза и не я променям във времето, а именно, че Грозев няма нито силата, нито връзките в България да организира отказа на вписване на нещо, което е очевидно за всички. Няма как – дори и да се стигне до съд – аз да загубя своята собственост. Защото в крайна сметка има и други съдилища – например във Виена, които справедливо ще решат този спор. Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма u да позволя спонсорите на Грозев да диктуват правосъдието в България.

- Ако все пак останат старите проценти и се окажете миноритарен собственик, какво ще предприемете ?

- Първо, това не може да се случи. Каквато и да е съдебната система
в България, все пак имаме договори, банкови преводи, куп документи, които няма как да не се вземат под внимание. Аз лично съм гарантирал своите вземания и нямам никакви притеснения, че няма да ги получа или че този казус няма да се разреши в полза на справедливостта. Да му мисли Грозев, на който му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!

- Награда за какво?

- За да разбие медийния холдинг или да направи така той да не се развива оптимално.

- Кой има полза от това?

- Аз няма да ви дам конкретен отговор на този въпрос, но мисля , че вие бихте си отговорили сам. Не искам да си създавам врагове на базата на някакви хипотези.

- Ипотекирани ли са "Труд" и "24 часа" и кои са гарантите по сделката?

- И тук хипотезите на Грозев са многобройни. Четох за 40 млн. евро заем, за 25 млн.! Няма заложени активи нито към българска, нито към чуждестранна банка към този момент. Искам категорично пак да заявя: няма заложени активи на купената компания и е нелепо да се тиражира тази тема.
Да, имаме намерение да теглим оборотен заем, но той няма да бъде на такава стойност. Да, действително ние работим с цитираната банка (Булбанк – б.р.). Със сигурност тя ще финансира оборотните кредитни средства.
Кредитът, за който говори Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга.
Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, защото имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема.

- Как се приема "медийната Фукушима" на собствениците сред журналистите?

- Едва ли точно с мен ще споделят мислите си и какво точно чувстват в момента. Много от тях са общували през тези месеци с Грозев, имат своите впечатления. Знаем, че на някои от тях са предлагани постове.
Аз мисля, че журналистите са с особено развито чувство за справедливост и сами могат да решат кой е крив и кой прав в спора. Намираме се в един преходен период, в който е нормално да има и спорове между собствениците, когато се сменя собствеността. Знам със сигурност, че този спор им влияе. Нормално е при този казус да се колебаят на коя страна да застанат, а аз ви уверявам, че съм свикнал да казвам истината пред наемните си работници.
Повечето от тях разбраха моите идеи и нямам съмнения, че ще ме подкрепят. А с тези, които прекрачиха рамките, застанаха на нож срещу фирмата, срещу името, което им е давало хляб толкова години, ще се разделим!

- Имате предвид Валерия Велева?

- Когато човек е нелоялен към фирмата, за която работи, няма как ние, собствениците, да постъпим по друг начин и да се направим, че не сме чули. Няма да е добър пример за останалите журналисти.

Стр. 19

в. Show | Ива ОПРИКОВА и Мария ДРУМЕВА | 06.04.2011

- Г-н Грозев. версията за разделянето на "Труд" и 24 маса" беше пусната като първоаприлска шега, но вече се лансира като сериозна идея. Възможно ли е това? Как биха се разделили тогава активите в печатницата, в сградата на полиграфическия комбинат. в разпространител-ската и в транспортната фирма?

- Възможно е разделянето на двата вестника – като идея, разбира се. И аз отначало си мислех, че е невъзможна подялбата им, но сега е ясно. че ние никога вече няма как да продължим заедно с другите двама съдружници. За да докажем, че има яснота и плурализъм, трябва да има и реално разделение на двата вестника. За другите активи ще мислим нататък.

- Ако "вземете властта" И имате възможност да избирате, кой от двата вестника бихте си "заплюли"?

- Ужасен въпрос! Трудно ми е да отговоря, защото досега идеите ми са били в посока и на двете издания. Но кабинетът ми беше на 3-ия етаж и можех по-добре да наблюдавам как се списва "Труд", той ми е по-близък.
Влюбих се във вестник "Труд".
Признавам си, че мечтата ми беше да го направя една много различна от сега независима медия, която да е отново на водеща позиция.

- А идеята да се продаде собствеността на нов стратегически инвеститор?

- Не. няма конкретика на този етап. Възможно е това да се случи, ако инвеститорът докаже, че има изцяло медиен интерес.

- Имате желание за собственост на медиен холдинг, но нямате финансови възможности – това е основното обвинение на вашите съдружници?

- Има обща инвестиция от 6 млн. евро, направена от наша страна. Ако дам подробности за сделката, ще навляза в нарушение на договора за конфиденциалност с Любомир Павлов. Знам, че той в този момент иска точно това да направя и затова ще замълча.

- Да разбирам, че вашата идея е останалото финансиране да бъде от банка?

- Така е.

- Има ли връзка вашата идея с изтегления заем от Булбанк в размер на 25 млн. евро, срещу който са заложени вестниците? И вярно ли е, че договорът с банката ви е даден с бели петна?

- Всяка сделка от такъв мащаб се прави с максимално финансиране при залагане на обекта на покупката. Това е стандарт и в него няма нищо странно. Странното е това, което стана миналата седмица, а именно: пренасяне на финансирането от купуващата фирма на купената фирма. Това е данъчният абсурд, за който ние още търсим информация как е станало и как банката се е съгласила на това условие. Писал съм на банката официално писмо с молба за обяснение. Учудващо, но вече чакам десет дни и нямам отговор. Освен, че е абсурд това пренасяне на заема към купеното дружество, той за съжаление ни плаши като предпоставка за едно планирано изкарване изцяло на нас като съдружници. Това вече е прилагано в България – миноритарният акционер да бъде изкаран на нула при такава банкова сделка.
Това е нашето огромно притеснение при това финансиране – че в тази схема купеното дружество, на което Павлов е управител, създава една вътрешна задлъжнялост и във всеки един момент може да фалира своята майка -дружеството, което го е купило?!
Това за нас е основният страх и се надяваме това да не е една бомба със закъснител. Заемът е изтеглен от г-н Павлов на 23 март и оттогава започнаха нашите страхове. Ние не знаем какво има в белите полета на договора – там може да са скрити допълнителни капани за нас

- Един от основните, въпроси е кой е гарантът на този заем, Говори се. че това е турският бизнесмен Фуат Гювен. Ако това е така. сам разбирате, че покупката на "24 часа" и "Труд" става изключително нечистоплътна?

- Водим разследване и ви уверявам, че сме доста напред като информация. Чух това име като слух в някои публикации, но никога не съм го споменавал за гарант при сделката, нито пък като моя хипотеза. Аз не го познавам този Гювен.
Гарантите по един такъв сериозен заем могат да бъдат "видими" и "невидими". Ние имаме своите
източници да достигнем до солидарните гарантиращи дружества, които са били в полза на Павлов да сключи сделката с "Уни-кредит". Все още нямаме достъп до нередактираната версия. Знаем само, че гаранции са представени от 4 дружества.
Моята информация е, че всички те са свързани единствено с Павлов. Макар че една от тях е странно офшорно дружество, за което не искам да давам повече информация. Още веднъж искам да кажа, че тези гаранции са били кратковременни, до момента на залагане на активите на самото купено дружество, което пак е данъчен абсурд. Ние имаме достатъчна информация, но искаме да знаем с какви партньори сме участвали и затова разследваме гарантите. Напреднал съм много в разследването и до 2-3 дни ще имам конкретна информация. Категорично не виждам никаква индикация за участие на Фуат Гювен. но тук става дума за други интересни и също толкова недопустими схеми.

- Вашият австрийски съдружник – инвестиционният банкер Даниел Рутц – изненадващо напуска по собствено желание на 15 февруари. Едва ли някой се отказва сам от такава голяма инвестиция, ако няма съмнение за нея?

- Рутц напусна заради неразрешими личностни конфликти между него и Павлов. От деня на сключване на сделката до момента на раздора ние имахме постоянни преговори за постигане на споразумение между съдружниците, че ще управляваме на принципа на съуправление. Такава беше първоначалната идея: всичко, свързано с редакционна политика, с финансиране, с назначаване на главни редактори, трябваше да бъде на консенсусен принцип. Това обаче не се случи и Даниел Рутц зае една черно-бяла позиция към Павлов . Затова и го помолих да се оттегли, за да ни даде някакъв шанс да вървим напред. Той дори се обиди. Имаше опция да се върне, ако постигнем някакво споразумение, но тя вече не съществува.

- Като съдружник присъствахте ли на избора на новите главни редактори ?

- Не. Моментът беше избран много умело – в единствения ден, когато отсъствах, факт е. че това се случи в почивен ден. факт е също така, че въпреки нашите молби, ние не получихме достъп до концепциите на всички кандидати. Аз и досега не знам кой е бил кандидат и кой е участвал. Уведомиха ни за избора по телефона в петък в 10,30 сутринта, когато
Павлов ми каза: "Това е моят избор и не подлежи на обсъждане!"

- Но и вас ви обвиниха в кадруване. Според другите акционери сте обещали на журналиста от вестник "Капитал" Иван Михалев да го назначите за главен редактор на "Труд"?

- Това е най-голямата лъжа, която съм чул за себе си! Аз не знам дали той е кандидатствал ,тъй като Павлов не ми е дал достъп до кандидатурите, но след като чух този слух, аз се свързах с Михалев, за да го попитам дали е кандидатствал. Той отрече.

- Самият Любомир Павлов заяви, че жена му Диляна Грозданова е назначила новите главни редактори!

- Дори и това не сме знаели…

- Вие доволен ли сте от новите шефки?

- Не мога да коментирам, понеже не знам кои са другите кандидатури и не съм виждам концепциите на участниците. Може на сегашните главни редакторки концепциите да са били най-добрите… макар че самият Любомир Павлов каза, че не са били най-добрите!
За мен проблемът не е в тези хора. Проблемът е в начина, по който бяха назначени.

- Г-н Павлов все още е управител на дружеството. Къде е вашата позиция като съдружник в този момент? Не ви ли притеснява този факт?

- Естествено, че ме притеснява. Аз нямам физически достъп до сградата на комбината. Най-много ме е страх обаче от това, в което се превърнаха вестниците днес. Това, което чета в "Труд", е "Работническо дело" от 1981 г. Ужасно!

- Вярно ли е. че при основаване на австрийското дружество не сте могли да внесете дори уставния капитал от 17 000 евро?

- Не е така. Всички дружества се създават с половината уставен капитал. В случая тези 17 500 евро не са дадени на мен в заем, а са пари, които нотариусът поиска за регистрацията и Павлов ги извади кеш. Аз никога не съм имал такива пари в джоба си. Сега, като се върна назад във времето, си мисля, че и това е било планирано, за да притежава той тази хартийка. И аз мога да покажа документи, в които той дължи много по-големи суми, но считам, че това е черен пиар.

- Не ви ли притеснява фактът, че вашият имидж е вече имидж на комисионер в една голяма сделка?

- Няма да скрия, че имахме такава опция още в началото на сделката: да вземем комисиона и да се оттеглим. Ние решихме да не приемем, а да направим реална инвестиция. Опцията и сега я имаме, тъй като предложенията от тях двамата е да вземем едни пари и да се махнем. Това са думи на Павлов и ако аз бях комисионер, бих упражнил тази опция, бих я приел. Но не я приемам.

- Ако всичко свърши във ваша полза, какво ще промените в "Труд" и "24 часа"?

- Ако всичко свърши във наша полза, първата ми задача е да създадем един наистина независим редакционен съвет, който по никакъв начин не е свързан със собствениците. При всички случаи ще променим модела на управление. Не само редакцията, но и финансите, рекламата, разпространението.
Управлението ще се осъществява от професионален мениджър, който няма да съм аз, нито пък ще е свързан с акционерите. Главните редактори ще имат отговорност да бъдат независими, ще бъдат постоянно проверявани за това и в никакъв случай няма да бъдат назначавани по целесъобразност. За да бъде независима една медия, трябва да има разделение на собствеността от редакционната политика.

- Ще направите ли чистка на главните редактори, ако вземете властта?

- Първото нещо, което ще направя, е да разгледам всички концепции. Ако се докаже, че концепциите на настоящите главни редактори са най-добрите, не виждам причина да ги уволняваме. Ако всичко се развие в наша полза, ролята на Тошо Тошев в пресгрупата ще бъде много, много истинска, а не синекурна, както е в момента!

Стр. 18

в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.04.2011 

- Г-н Аврамов, как гледате на случващото се през последния месец на пазара на печатните медии. Имам предвид скандалите около "24 часа" и "Труд" и информацията, че един от собствениците им ще прави нов политически проект?

- Очевидно е, че през последните години хората не харесват начина, по които функционират политическите партии, особено в дясноцентристкия спектър. Самите избиратели и симпатизанти на този вид формации явно не са доволни от това, което се случва с партиите им, иначе не бихме виждали толкова големи разминавания в подкрепата само за четири години.

- Какво имате предвид?

- В началото на управленския си мандат дадена дясна или центристка партия получава висок, стабилен резултат, а след слизането И от власт виждаме сериозен спад в доверието към нея. При тази ситуация е очевидно, че в обществото няма трайни предпочитания към дадена политическа формация и ясно установени механизми на представителство на партии, каквото можем да видим в Австрия, Германия, Великобритания, скандинавските страни. Но нека отговоря на първия ви въпрос. В тази ситуация, като че ли медиите и изобщо всякакви публични механизми за налагане на дадено мнение стават много важни. Поне на пръв поглед е така. Това кара хора или големи компании да си помислят, че контролът върху средствата за масова информация (това е остарял израз, който не харесвам, но в този пример е точен) ще им донесе много възможности за засилване на позициите им в политиката и съответно в бизнеса. Визирам хора и фирми, които до голяма степен са били близо до политическия живот и в някаква степен са зависими от държавата. Дали тяхното мислене е погрешно, или правилно, аз не мога да кажа.

- Все пак мисленето на тези хора или компании изглежда е в правилната посока?

- Не зная поради две причини – не съм имал и нямам такъв бизнес, както и интереси. Затова не мога практически да получа информация за това, какво би се случило в бъдеще. Инстинктът обаче ми подсказва, че в обществото има невидима ръка, но тя не може да управлява малко над седем милиона души, колкото сме в България. Не може да ги ръководи като програма, само с натискане на едно копче, дори тази ръка да разполага с влияние върху медиите. Свободната воля на хората винаги се е изявявала на избори, независимо от това какво са правили или са писали вестниците, излъчвали са телевизиите и радиопрограмите. Така че ми се струва, че опитът да се създават медии, които да бъдат нещо като мегафон в ръцете на собственика си, не е добра идея и не е печеливш бизнес проект. Такива медии харчат доста излишни ресурси и създават врагове на хората, които ги притежават.

- Все пак, като политолог, не може през годините да не сте наблюдавали, че медиите имат доста голяма роля, особено в предизборните кампании, а и по време на самото управление на дадена партия. Или не сте на това мнение?

- Вижте, аз не отричам нищо, защото не би било разумно. Въпросът е друг. Нека се върнем в 90-те години. Тогава, въпреки развитието на интернет, традиционните медии бяха много силни. Днес обаче световната мрежа залива хората с информация. Напълно е възможно един личен блог, дори едно мнение, публикувано в социална мрежа, нещо, написано в малък вестник или пуснато в малка телевизия, да се превърне много бързо в обществено достояние и да добие големи размери. Така за него ще чуят ужасно много хора. Факторът интернет и социални мрежи може да даде възможност на дадена медия многократно да надскочи капацитета си. Това поставя в коренно различна ситуация концепцията за използването на традиционните медии като лост за пропаганда. Просто този похват вече отива в ъгъла. Ако някои бизнесмен си купи вестник и налива в него стотици хиляди лева на месец или вероятно милиони, за да го използва изцяло и единствено за пропаганда, а не за журналистика, то той рискува парите му да отидат на вятъра. Рискува още начинанието му да бъде лесно разконспирирано, хората да си изградят мнение, че това е вестник или пък друг вид медия, която говори едностранно и заема позициите само на даден политик или партия. Така много лесно тази медия може да бъде игнорирана от обществото.

- Т.е. смятате, че през годините българският читател или зрител е оттренирал рефлекса да разбира кои медии го лъжат и кои казват истината?

- Вече има много конкурентна и плуралистична медийна среда. Днес вие, журналистите, не може да излъжете. Само може да се опитате. Ако допреди десет години щяха да ви хванат трудно, днес това е много лесно. Ужасно лесно е. Достатъчно е един човек, или медията, в която работи, да представи некоректно информацията, и от там нататък става много лесно да се разбере кой е измамил.

- Какъв е вариантът медиите да са независими, а не да разчитат на държавни субсидии, например, и частни спонсори, което автоматично им запушва устата по някои теми?

- Важно е медиите да се издържат от две неща – там, където има тираж, да разчитат на него. А там, където има реклама и авторски права, да печелят от това. Не смятам, че някой трябва да налива пари в медии, които са губещи1 и да наричаме това медиен пазар, защото не е това, а нещо друго. Когато имате медия, която е спонсорирана и продължава да работи на загуба от много дълго време, очевидно целта И не е да произвежда журналистика.

- Все пак да се върнем на скандалите в "24 часа" и "Труд".

- През последните години двата вестника губят аудитория. Мисля, че това се дължи и на развитието на електронните формати. Отново казвам, че днес е много лесно да намериш информация в Интернет и е сравнително евтино да
направиш едно добро издание там. Като че ли това, че все повече хора започнаха да четат в световната мрежа има принос в намалените тиражи на всички вестници. Но от друга страна имаме едно общество, което непрекъснато е недоволно от политиците си. Когато читателите видят, че даден вестник, дадена медия в определен период застава зад определен политик или партия, спират да ги четат.

► Димитър Аврамов
е роден в Пловдив през 1973 година. Завършил е руска гимназия с разширено изучаване на английски език. Има магистърска степен по политология от СУ "Св. Климент Охридски4 и специализация по публична администрация и международни отношения. Бил е председател на предизборния щаб на СДС. В момента е част от екипа на Института за модерна политика.
***
Свободно време
През свободното си време Димитър Аврамов обича да чете и да се занимава с икономически дейности в интернет. Казва, че харесва да създава уебсайтове. Харесва също работата
си в Института за модерна политика.
"Така съм политически активен, без да участвам в партийни схеми. Обичам много неща, но това не важно", казва политологът.

Стр. 11

в. Дума | 04.04.2011

Търговският регистър отказа да регистрира промените в собствеността на вестниците "24 часа" и "Труд", стана ясно в края на миналата седмица. Единият от новите собственици Христо Грозев заяви вчера, че не вярва съдът да приеме евентуално обжалване на другата страна. "По-важно е какво ще стане оттук нататък. Не искам да коментирам Любомир Павлов, но трябва да се говори за това, което стана", каза Грозев.
"Знаехме, че покупката е рискова инвестиция. Нашата цел беше пресгрупата да не попадне в ръцете на групата около Делян Пеевски и да се запази независимостта на редакциите, подчерта Грозев. Взимахме решенията уж с консенсус, но впоследствие се оказа, че г-н Павлов управлява еднолично. Вече няма доверие между нас, нужен е катарзис. Възможно е да се разделят вестниците, всичко е въпрос на преговори", подчерта Грозев.
"Аз не съм средностатистически българин, имам професионалните умения и качества да браня своята собственост. Ще видите, че обикновено, когато съм придобил нещо, съм го изправял на крака и то е ставало най-доброто в бранша си. Амбициран съм". Това пък заяви другият инвеститор Огнян Донев също от вчера. Виждате и амбицията му (на Христо Грозев-б.р.) вече да разделя вестниците на две – да раздели "24 часа" от "Труд". Този човек, ако бъде оставен, може да направи наистина много глупости", смята Донев.
Губи целият медиен пазар, категорична бе медийната експертка проф. Нели Огнянова. Вярвам, че ще се намери бързо решение, това напрежение не е приятно и спорът повдига завесата към проблемите, свързани с контрол върху медии и с медийната собственост, подчерта тя. За нас е важно доколко купувачите или собствениците зачитат важни ценности и стандарти като редакционната независимост, правото на информация, недопускането на превръщането на медиите в инструмент за влияние и недопускане на монополизирането на пазара, категорична бе Огнянова.

Стр. 2

www.bnews.bg | Албена Русева | 31.03.2011

Срам! Това със сигурност са изпитвали журналистите от "Труд" и "24 часа", гледайки резила на новите си собственици. А те, шефовете им – тъй като не става въпрос за някой завод от провинциално градче и докато не е паднал невъзвратимо авторитетът на изданията, трябва бързо да намерят решение помежду си или просто да се оттеглят.
Срам! Това със сигурност са изпитвали журналистите от "Труд" и "24 часа", гледайки резила на новите си собственици.
Гнусен скандал с обвинения за лудост, поръчкови статии срещу противници, фалшифициране на документи и измами спретнаха новите босовете на именитите издания – Любомир Павлов, Огнян Донев и Христо Грозев.
Мегаскандалът за медийна собственост започна с разкрития за тайно прехвърляне на дялове още в понеделник, но стигна своя апогей тази сутрин в студиото на "Гореща точка" по ТВ7.
Вярно, че тиражите на "Труд" и "24 часа" отдавна не са това, което бяха. Вярно е , че и влиянието им в обществено-политическия живот е вече само мит.
Вярно е, че и новите главни редактори не се приемат еднозначно нито от журналисти в редакциите, нито от родния обществен и полителит*…
Въпреки това "Труд" и "24 часа" не заслужават резила, който им спретнаха новите собственици.
В студиото на ТВ 7 Любомир Павлов и Христо Грозев извадиха на показ задкулисието на сделката – кой кого искал да прецака, кой кого искал да вкара в играта, наречена "Труд" и "24 часа", кой кого искал да резили с поръчкови статии и… кой е за специализирана помощ.
Няма значение кой пръв започна с ударите под кръста в студиото на Николай Бареков.
Чутовният скандал в ефира не може да бъде описан, но може да бъде видян. И гледан с ужас и неразбиране, особено от журналистите на досегашните колоси на вестникарския пазар – "Труд" и "24 часа", поставени в ситуация да се срамуват от собствениците си, които не те са избирали.
А те, шефовете им – тъй като не става въпрос за някой завод от провинциално градче и докато не е паднал невъзвратимо авторитетът на изданията, трябва бързо да намерят решение помежду си или просто да се оттеглят.
* Приемът за 75-годишнината на "Труд" на 1 март тази година не беше уважен нито от премиер, нито от президент. Подобно незачитане на юбилей на изданието е е за първи път в историята му.

в. Пари | 21.02.2011 | 00:01 | Стр. 3

Димитрана Александрова и Данка Василева ще определят редакционната политика на двете най-тиражирани издания

Жени оглавиха вестниците "Труд" и "24 часа". Димитрана Александрова е новият главен редактор на "Труд", а Данка Василева пое управлението на "24 часа". Новината за избора на новите шефове дойде по-рано от очакваното. В началото на годината беше обявен конкурс за нови главни редактори, който трябваше да продължи до края на февруари. Всеки от кандидатите трябваше да изпрати концепция за развитието на вестника, за който кандидатства.

Нови-стари зам. главни
Първите заместник главни редактори на двата вестника няма да се променят. Втората по важност фигура в "Труд" ще продължи да бъде Никола Кицевски, който години наред определяше редакционната политика почти наравно с Тошо Тошев. Кицевски беше избран от новите собственици да ръководи временно изданието след отстраняването на Тошев. Зам. главен редактор на "24 часа" ще остане Борислав Зюмбюлев. Той беше човекът, който също управляваше вестника, докато траеше конкурсът от януари досега.

Кой кой е
Димитрана Александрова е била главен редактор на в. "Сега", отговорен редактор в "Капитал", а за последно е работила в списание "Мениджър". Данка Василева е била зам. главен редактор на в. "Сега", първи зам. главен редактор на в. "Монитор" и главен редактор на в. "Експрес", чийто собственик беше Любомир Павлов. В момента Павлов е един от собствениците на изданията във "Вестникарска група България" и председател на издателския борд на групата.

Посока
Преди време пред в. "Пари" единият от членовете на издателския борд на "Вестникарска група България" и управител на фирмата собственик "БГ Принтмедия" Христо Грозев сподели, че новите главни редактори ще имат задачата да върнат двете издания към първоначалния замисъл – "24 часа" да бъде градски ежедневник, преследващ по-млада аудитория, а "Труд" да бъде по-социален, с по-зряла читателска таргет група. Първоначалните стратегии, определени след купуването на двата вестника от бившите собственици – германската група WAZ, не са били следвани докрай. През годините ежедневниците бяха поставени в конкурентна среда един спрямо друг.

Стр. 3

www.dnevnik.bg I 18.02.2011

Димитрана Александрова ще оглави вестник "Труд", съобщава изданието в електронния си сайт. Неин заместник ще е досегашният изпълняващ същата длъжност Никола Кицевски.

Данка Василева е новият главен редактор на вестник "24 часа", а неин заместник ще бъде Борислав Зюмбюлев, който досега беше изпълняващ длъжността. 

Димитрана Александрова е била репортер в "24 часа". След това е била последователно главен редактор на в. "Сега", отговорен редактор в "Капитал" и главен редактор на излизалия няколко месеца "Градски вестник". Последното й работно място беше сп. "Мениджър", където главен редактор е нейният съпруг Максим Майер.

Данка Василева е бивш главен редактор на "Експрес", чиито собственик беше Любомир Павлов. Преди това тя е била първи зам.-главен редактор на "Сега".

Новите главни редактори на двата всекидневника бяха избрани с конкурс, обявен след смяната на собствеността  през декември 2010 г.. Едно от изискванията беше кандидатите да декларират, че не са били сътрудници на Държавна сигурност.

Все още не е обявено кой ще оглави седмичниците  "Седмичен Труд" и "168 часа". 

Немската медийна компания ВАЦ напуска българския пазар 13 години след като влезе на него с покупката последователно на вестниците "24 часа" и "Труд" и други издания. В средата на декември германската компания ВАЦ прехвърли собствеността си във "Вестникарска група България" – издателя на двата всекидневника, на австрийската компания "БГ приватинвест"  и  българските й партньори – мажоритарния собственик на "Софарма" Огнян Донев и бизнесмена и бивш банкер Любомир Павлов.  Собственици на "БГ приватинвест" са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Оригинална публикация 

в. Република | Георги ДАСКАЛОВ | 28.01.2011

Точно преди 14 години България преживяваше най-тежката криза в новата си история. Левът се обезценяваше с по стотачка на ден, от магазините изчезна почти всичко – хляб, цигари, месо. Което го имаше, струваше хиляди – бутилка "Кока кола" от литър например се продаваше за 900 лева. На 10 януари 1997 година обезумелите от страх какво има да става хора обсадиха парламента, вечерта полицията би протестиращите, включително беше разбита главата на бившия министър-председател Филип Димитров.
На теория това беше златно време за вестниците: харчеха се като топъл хляб, който впрочем го нямаше. На практика огромните тиражи не носеха никаква печалба, а, напротив, водеха до огромни загуби. Причината беше, че цената на един вестник беше 30 лева, около 1 цент.

Особености

"24 часа", който тогава беше водещият вестник, точно по това време се продаде на ВАЦ, последва го и "Труд" и двата вестника поддържаха дъмпингови цени с откритата цел да бъде убита конкуренцията. Което и стана. Кризата свърши, а след нея ВАЦ с двата си вестника установи фактически монопол на вестникарския и рекламния пазар.
Въпреки уверенията, че ще наложи добрите практики, ВАЦ изкриви неимоверно пазара Особеностите на наложения от немците модел, който се изразяваше в това, че вестниците получиха възможност да следват собствена политика, превърнаха "Труд" и "24 часа" в откровени политически играчи, не толкова в медии. С важното уточнение, че извличаха облагите от политическото влияние, без да носят каквато и да била отговорност.
ВАЦ прибираше парите от рекламата и продажбите, но истинското злато, голямата печалба беше точно в редакционната политика. Главните редактори се превърнаха в политически фактори и осребряваха влиянието, което вестниците имаха.
Зад парите се играеха мръсни игри, обикновено маскирани като независима журналистика. "По-мощни от танковете плюс хеликоптерите на бронираната вражеска техника бяха свободните медии. Отбранявали се яростно повече от година срещу канонадата на мрачно посинялата власт, те изведнъж поеха в атака", пише един от флагманите на тази т.нар. сериозна журналистика, главният редактор на "Труд" Тошо Тошев. Тошев, който е професионален апаратчик, започнал кариерата си в отдел "Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, през 1990 година стана главен редактор на "Труд" и така 20 години. През тези 20 години агент Бор, както е името му в регистрите на Държавна сигурност, създаде стотици себеподобни, а вестникът му произведе ченгеджийницата и интригантството в еталон.

Краят

Краят на тази история дойде на 10 януари 2011 година, когато новите собственици на "Вестникарска група България" пенсионираха Тошев. Направиха го вицепрезидент на току-що създадения издателски борд, което вероятно е елегантна стъпка към окончателното му избутване от играта. Без значение дали ще бъде щадено самочувствието на агент Бор, е ясно едно: в дългосрочен план той загуби битката, понеже вестник "Труд", ако и да се самовеличае като най-големия в България (което вече не е така), не успя да прекрачи в модерността Тиражите са сринати, доверието на читателите, доколкото все още ги има, продължава да пада. И основната причина е в самоличността на Бор, в начина му на мислене. Той вярваше и вярва, че читателите съществуват, за да бъдат манипулирани, обработвани, и че за тази високоотговорна задача трябва щедро да се плаща. Което и правеше 20 години. Сега си отива, а тези, които идват след него, ще трябва да се опитат да променят нещата, да правят вестници, които уважават хората.

Няма да е лесно.

Стр. 10

в. Пари | 24.01.2011

Вестници на борсата

% Новото предизвикателство пред него е участието му в "БГ Приватинвест"- дружеството, което изкупи активите на германската "ВАЦ" на българския медиен пазар, включително едни от най-тиражните вестници "24 часа" и "Труд".
% В сделката Донев си партнира сакционера от "Софарма"Любомир Павлов и с Христо Грозев, участвал в сделката за телевизия "Европа".
%Типичноза него първият му коментар след официалното обявяване на промяната беше, че ще пробва да убеди партньорите си, че най-добрият начин за ръководене на една медия е придаването на публичен статут.
% Остава да видим дали "24 часа" и "Труд" ще станат първите български борсово търгувани вестници. Сделката за вестниците може би не е случайна.

Стр. 22 – 23

в. 24 часа | 17.01.2011

Една от важните задачи на медиите е освен да информират, да казват истината – на първо място е да анализират и коментират. Аз съм издател, за мен е важно вестниците, които купихме, да казват истината. И да коментират, и да заявяват ясна и категорична позиция. (…) За министър Цветанов – не искам да навлизам в детайли, защото не съм журналист, според мен той допусна няколко медийни грешки, но е безспорно положително от моя гледна точка в неговото поведение и с което е уплашил много хора – освен стремежа да се атакува контрабандата и категоричната му позиция относно агентите и сътрудниците на ДС.

- Вие първи внесохте закон срещу агентите в 37-ото НС.

- Да, аз внесох едно решение, което бе гласувано на рождения ми ден -9.XII. 1993 г., мина с един глас, с голяма доза късмет, но все пак мина. Това решение направи цялата информация за бившата ДС да не бъде държавна тайна. Затова, когато някой говори за класифицирана информация, просто ми става смешно.

- Проблемът в някои български медии, е, че се позовават на слухове и оттам започна разговорът ни днес. Медиите – и нашите журналисти, гарантираме, ще бъдат винаги защитавани, когато казват истината, независимо дали тя се харесва на някого, или не. Ако те казват нещо интересно, разбира се, но най-важното е да казват това, което е истина, да проверяват източниците си и да ги доказват. Не казвам, че трябва да ги издават.

- По въпроса за Филчев – тогава аз излязох в медиите – и по bTV, и в печата, и обвиних част от общинските съветници за далавери. Казах, че това е част от мафията, във връзка с една сделка в Южния парк. Тогава бях атакуван много остро, бях заплашван по телефона, и тогава филчев ме атакува след това. Аз поставих въпроса за "Софийски имоти", който дотогава никой не беше поставял, като говорим за клиентелизма, и затова филчев ме атакува. След това прекратиха делото до края на годината, без дори да го внесат в съд, като няма да влизам в детайли – аз осъдих българската държава, има присъда за 10 хил. лв. за нанесени щети, но съм я обжалвал. Защото 10 хил. лв. са твърде малко за щетите, които ми бяха нанесени. Аз претендирам за 100 хил. лв. Следващата инстанция на съда трябва да се произнесе до 1-2 месеца. Парите, които съм убеден, че ще взема – ще ги даря изцяло на болниците, за здравеопазване, в държавата.

- Вие бяхте преминал от другата страна на живота, когато катастрофирахте тежко… И се върнахте от другия свят, това промени ли ви?

- Аз съм вярващ и смятам, че духът е първичен, а не материята, но след тази катастрофа човек преоценява много неща – лошото е, че след това бързо ги забравя. Че всички неща са толкова маловажни, на които човек обръща толкова голямо внимание. Че най-важните неща са здравето, животът, човешките отношения с близките хора, духовните ценности, а всички материални неща са много по-маловажни. Но като мине известно време, амбициите отново почват да го изяждат отвътре и той забравя за това.

- Моят съвет към премиера Бойко Борисов е да продължи категорично това, което е започнал, като бъде още по-твърд в борбата с контрабандата, мафията и борбата с ДС и повече да не прави компромиси. Или трябва да бъде принципен докрай, или ще има проблеми и занапред.
Но като един от собствениците ще кажа че ние ще гарантираме на журналистите, че те могат да развиват това, което мислят, да заемат позицията си да пишат това което са разбрали. Ако правителството прави нещо добро – ще го подкрепят категорично, ако прави нещо неправилно – ще го крикитуват.

Извадки от интервюто на Любомир Павлов, издател и съсобственик на "24 часа" и "Труд", пред Люба Кулезич в предаването "Рулетка" по Нова телевизия.

Стр. 11