БНР, 12+3 | 2010-05-31 | 18:45:09

Водещ: Полемиката между министър-председателя Бойко Борисов и президентът Първанов е в нова фаза на обвиненията на Първанов за натиск върху медиите. Началникът на кабинета на премиера, знаете, изпрати писма до всички главни редактори на медиите с въпрос оказан ли е натиск върху тях и какво мислят за намаления състав на СЕМ и на КРС. Прочетохме и чухме отговорите на почти всички главни редактори. По темата в „12+3” за блиц интервю поканихме журналистите Велислава Дърева и Калина Андролова, добър ден на двете.
Велислава Дърева: Добър ден.
Калина Андролова: Добър ден.
Водещ: как ви изглежда на двете писмото до главните редактори на медиите и има ли основание за безпокойство, според вас? Г-жо Дърева.
Велислава Дърева: Аз мисля, че това е нещо недопустимо, което се случва. Такова чудо не се е случвало никога, не се е случвало дори по времето преди 10 ноември, Тодор Живков не си е позволявал това.
Водещ: Защо?
Велислава Дърева: Защото аз смятам, че това е едно невероятно лицемерие, което просто умът ми не го побира. Това означава вълкът да попита агнетата, „Вие чувствате ли се застрашени от мен? Страхувате ли се, че аз нещо искам да ви изям?” Това е този въпрос. Това е изключително недостойно. Първо, медиите са тези, които създадоха Бойко Борисов, те с голяма радост се оставиха да бъдат прелъстени от него и сега той ги превръща в инструмент на своята лична битка, което за мен е…
Водещ: Не смятате ли, че Борисов е първият премиер, който се съобразява с медиите, че медиите влияят на решенията?
Велислава Дърева: Не, аз не мисля, че медиите влияят на решенията ни най-малко, просто това правителство има един особен начин на работа, някакъв табиет странен, обявява някакви идеи, след което се отказва от тях. На всеки пет минути се отказва от нещо, което току-що е съобщил, никой не може да разбере каква, в крайна сметка, е неговата политика и какви са целите на тази политика. Така че според мен не медиите са тези, които влияят, а те се използват като някакъв инструмент, първо в личните битки и второ играят ролята на социологическа сонда, но не съм убедена, че с тези социологически сондажи, ако можем така да ги наречем, правителството се съобразява ни най-малко с нещо се съобразява правителството. Тоест страхът да бъде критикувано преди всичко.
Водещ: Нека да чуем мнението и на Калина Андролова. Здравейте, Калина.
Калина Андролова: Здравейте. Сега, аз първо искам да подчертая нещо много интересно и фрапиращо и това е съществената разлика в политиките на обществените медии, така наречените обществени медии или държавни, както искате, и корпоративните медии. Тук има един много сериозен разрез между тях, което е много странни, тъй като обикновено се смята, че обществените или държавните медии, ползвайки бюджети са доста по-лоялни към правителствата, които са към определения момент. Но аз искам да кажа нещо от моя собствен опит. Първо аз имам една коментарна рубрика в съботното предаване на Петър Волгин „Деконструкция”, в която рубрика понякога съм особено и наистина особено критична към министър-председателят Бойко Борисов.
Водещ: И сте нямала проблем нали?
Калина Андролова: Да, и ако трябва да призная съвсем откровено и искрено, че непрекъснато очаквам от страна на ръководството на Националното радио някаква забележка да изстрелят към Петър Волгин, но това не се случва. Истината е, че това не се случва, мога да го заявя наистина със възхищение и да го установя, и дори сега, когато премина изборът за генерален директор и г-н Валери Тодоров, логично е трябвало да бъде доста по-внимателен към властта, никакъв натиск не е имало и не е оказван.
Водещ: Аз също мога да кажа, аз от шест месеца работя, не е имало натиск, но вие правите някаква разлика между корпоративното.
Калина Андролова: Знаете ли, аз наистина поздравявам Валери Тодоров, защото има особена смелост да предоставя на журналистите изключителна свобода, но искам да подчертая нещо, именно това, за което говори и Велислава Дърева и на мен ми е пределно ясно за какво става дума, защото политиката в корпоративните медии и манипулацията там е много сериозна. Много сериозна и не случайно на пръсти се броят публицистичните предавания в частните медии. Просто частните медии са откровено опитомени от страна на правителството през различни лостове, от приятелски отношения и договорки до бартерни сделки и вие няма да ме чуете, аз ще ви запазя статуквото, примерно. Това напълно важи за медийната група на държавните средства, знаете вложени в Корпоративна банка. Това е особен скандал и за това нещо ще се рови и ще се говори по-нататък във времето, абсолютно съм сигурна. И всъщност това е контрол, един взаимен контрол, една симбиоза – аз на вас, вие на мен, тоест контролът не трябва да се разбира в толкова тесен смисъл вдигам телефона и ви казвам: вие сега какво казахте за мен? Контролът е нещо много по-широко и извън директния смисъл. Аз ходя на сарми на рождения ден на Валерия Велева, значи Валерия няма да напише нищо лошо за мен, нали така? Или аз ще уредя нещо на главния редактор на еди кой си вестник или телевизия, срещу което той ще е добре настроен към мен и няма да пише за моите гафове. Това е своеобразно купуване на медиите по един или друг начин.
Водещ: Но това не е натиск от правителството.
Калина Андролова: Освен това всички знаем, че в България има рекламен бос и много по-лесно е да се разбереш с един рекламен бос, който контролира рекламните потоци към всички частни медии, отколкото да се разбираш поотделно с всички главни редактори. Това просто не бива да се крие. И това е факт. Натискът от правителството е по този начин. Аз ви казвам, специално към частните медии. Те се купуват по друг начин. Не е нужно натискът да е спуснато нареждане като по време на тоталитаризма. Това са едни приятелски отношения. Тук са шепа хора, всички се познават и си ходят на коктейлите и на купоните. И най-странното е, че в момента наистина държавните или обществените медии са наистина най-свободни, най-либерални. И аз поздравявам и Юлияна Пръмова, и Валери Тодоров за начина, по който се държат със служителите си.
Водещ: Госпожо Дърева?
Велислава Дърева: Да, слушах внимателно Калина Андролова. Аз мисля абсолютно същото. Изумително е например, за някои хора, за много повече хора е изумително, че точно Българското национално радио и Българската национална телевизия са наистина много по-свободни и аз също мога да гарантирам, че няма цензура при тях. В същото това време обаче в частните издания нещата наистина изглеждат по съвсем различен начин. Защото така, както Бойко Борисов, по-точно не той, а неговият съветник и шеф на кабинета формулира тези въпроси. Интересно е на кого задават тези въпроси. На собствениците на вестниците, частните медии, на издателите, на главните редактори, на шефовете на отдели или на журналисти? Това е сериозният въпрос. Естествено собствениците на вестници, говоря за частните медии, никога няма да кажат, че някой упражнява контрол върху тях, защото те държат да бъдат в много добри отношения с властта, тъй като това на тях има дава всякакви други възможности. Знаете чудесно, че всеки, който има едни пари, в един чудесен момент се оказва горд собственик на няколко вестника, на телевизии, списание или каквото ви хрумне. Той зависи от своите пари, т.е. от тяхното количество, от начина, по който са придобити, от биографията на тези пари, държи тези пари да се преумножават, а това може да стане само като си в добри отношения с властта. Иначе няма как да се случи.
Водещ: Добре, не е ли полезно според вас, че това писмо ни кара да говорим за тези въпроси?
Велислава Дърева: Не ви чух.
Водещ: Казвам, не е ли добре, че след това писмо започваме да говорим за собственост на медиите и въобще да дискутираме тези въпроси.
Велислава Дърева: Мисля, че ние говорим много преди това за собствеността на медиите. Много пъти е поставян този въпрос. Лично аз съм го поставяла, вече не знам колко пъти съм поставяла тази тема за разискване. Но някакси няма желание тя да бъде обсъждана. Това, което според мен ще се случи е, че повечето издатели ще отговорят, че разбира се върху тях няма абсолютно никакъв натиск.
Водещ: Те отговориха вече, да.
Велислава Дърева: Да, да, всичко е чудесно и прекрасно. Т.е. властта ще получи този отговор, който иска да получи. Което е естествено.
Водещ: Нека да дадем последни минути на Калина Андролова. Какво ще се случи?
Калина Андролова: Мисля, че писмото е да, малко риторично. Но на мен ми е интересна тази трета точка в това писмо – как се тълкува решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС. Според мен много по-лесно се манипулират 5 членове, отколкото 9. Това е ясно за всички. Така че общо взето всичко се прави, за да се ореже президентската квота в СЕМ. Но на мен ми е интересно друго. Сякаш настоящият президент ще векува. Нали утре ще дойде друг президент. И общо взето съм съгласна с констатацията на президента, че това управление прави персонални закони и промени в законите според ситуацията и въобще конюнктурата, която е удобна на управляващите. Честно казано, това е…
Велислава Дърева: Може ли и аз да добавя две думи?
Водещ: Да, последни думи, защото наистина трябва реклама да звучи.
Велислава Дърева: Две думи за СЕМ. Само това искам да кажа, че целта е разбира се чрез този орган, чрез СЕМ, да бъдат подчинени политически електронните медии. То това е целта. Както е тръгнало, утре някой, а може би вече, работи върху закон за печата, който всъщност би бил закон за цензурата. Това е за което говорим.
Водещ: Да. Велислава Дърева и Калина Андролова – техните мнения чухте.

в. Стандарт | 2010-05-31 

Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Сакскобургготски, г-н Станишев и г-н Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите. За правителствата на Жан Виденов и Иван Костов не желая да си спомням.
Като председател на Съюза на издателите в България мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми.
Що се отнася до намаляването на броя на членовете на СЕМ, мисля, че след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии.

Стр. 4

в. Стандарт | 2010-05-31 

Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години "Стандарт" накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното.
Позицията на "Стандарт" е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове. Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество.
Ние прекалено много уважаваме нашите читатели, за да се опитваме да ги манипулираме. Ръстът на тиража на "Стандарт" в този труден момент за целия печат е най-красноречивото доказателство, че вестникът се стреми да бъде обективен и честен.
Безспорно при предишното правителство имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за националноотговорна позиция на медиите. В крайна сметка опитите всички проблеми да бъдат туширани и представени в розово изигра лоша шега и на тройната коалиция, и на държавата като цяло.
Относно намаляването на членовете на Съвета за електронни медии подобен ход изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган.

Стр. 4

в. Стандарт | 2010-05-31 

Бих посъветвала българските политици две неща: да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките помежду си. Залповете от последните дни обаче показват, че няма кой да се възползва от този мой съвет.
Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мене като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии-власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение.
С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното.
Българските медии ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити.
***
Уляна Пръмова, директор на БНТ: Не ми се е случвало
Още утре ще напиша, че върху мен лично не е упражняван натиск. Не мога да коментирам други медии, затова говоря за БНТ.

Стр. 5

в. Стандарт | 2010-05-31 

Нова телевизия има независима редакционна политика. През годините всички политици са имали желание да влияят върху нея, но това е нямало как да стане, защото ние сме професионалисти. Натиск е идвал върху нас заради определени журналистически разследвания, но от групировки и мафиотски структури. Ние си вършим работата обективно и безпристрастно. Що се отнася до съкращаване членовете на СЕМ, не виждам това как би повлияло на работата на този орган.
***
Радосвет Радев, собственик на Дарик радио: Жан се опита и се провали
Отлично си давате сметка, че е голяма глупост да се упражнява натиск върху "Дарик". Последният, който опита, беше Жан Виденов. Никой не е упражнявал натиск върху нас и ако искаме да сме коректни към историята, ние имахме пълната свобода да критикуваме премиера и финансовия министър.
***
Владимир Йончев, главен редактор на в. "Телеграф": Зависим само от читателите
Няма натиск, спокойно мога да го кажа. Вестник "Телеграф" е зависим само от читателите си.

Стр. 4

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-05-31

Не служим на ничия търговска или друга кауза, зрителят веднага би го усетил

Люба Ризова е новият мениджър „Новини“ на bTV и PRO-BG. В продължение на 10 години тя е главен редактор на „Новини и актуални предавания” в bTV. Заема тази позиция при създаването на телевизията през 2000 г. след спечелен конкурс. Преди това е работила в БНР и Нова телевизия. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, Факултета по журналистика и масови комуникации. Преминала е специализации по телевизионна журналистика в САЩ. От 2000 г. Люба Ризова е член на Американската асоциация на новинарските директори на радио и телевизия (RTNDA). 

- Госпожо Ризова, да се върнем 10 години назад към началото? Какво бе усещането ви, захващайки се с такъв голям проект?
- Беше изключително предизвикателство, защото имахме пълната възможност да направим нещата така, както ги виждаме. На мен много ми помогна факта, че съм работила в телевизия, в радио, завършила съм журналистика и съм била на специализации в Америка. Имах пълната свобода, но разбира се, и огромна отговорност да избера хората, с които искам да работя. Имахме силно желание, мотивация и визия за нещата.

- В онзи момент нищо ново не бе правено в телевизионната среда като продукт. Какви бяха възможностите за развитие?
- Ние имахме алтернатива в пътя си – или да наподобим вече известен модел в България, който беше БНТ, или да направим нещо различно. За мен шансът беше, че това различно аз го бях видяла вече в САЩ. Това не е обаче програмата CNN International. Говорим за новини в политематична програма, в която има всичко. Шансът беше, че бе заложен правилен модел още в самото начало – това да бъде т.нар. семейна телевизия. За цялото семейство да има по нещо – от филмите, през забавните програми до новините и актуалните предавания. 

- Можете ли да дефинирате принципите си за новините? И каква е силата им като телевизионен жанр?
- Новините са това, което интересува хората и е важно за тях. Те не са нищо друго. Новините са онова, за което хората си говорят, онова, за което хората биха говорили, ако знаеха, че съществува. Твърдението, че новините са черна хроника, не е вярно. Просто внезапно се случват лошите неща. Хубавите неща са резултат на процеси и те са очаквани, те не ни изненадват, когато се получи резултатът. Къщата се строи, дървото расте, бебето се ражда обикновено след 9 месеца. Когато се случват тези неща, не са изненада, а очакван резултат. За съжаление новината в по-голямата си част от случаите като същност е нещо извънредно, идва внезапно и обикновено е лошо – земетресение, катастрофи, кризата. Изведнъж стана ясно, че финансовият свят започва да се срива откъм Америка. Никой не я беше предвидил. Спомняте си сигурно една много изразителна снимка на стъклената фасада на американски билдинг, на чиито прозорци се виждаха белите ризи на облегнати с гръб към улицата стотици хора. Текстът отдолу гласеше: „Служители очакват да чуят имената си в списъка със съкращения”.
Нашите новини са български новини и са предназначени за българския зрител. Всяка новина, дори тя да е световна, носи по някакъв начин и българския ъгъл. Това са новините – до каква степен те засягат този, който ги гледа. Когато се поставиш на мястото на зрителя, ти знаеш какво да му предложиш. Защото в крайна сметка всички ние сме зрители и не бихме приели да ни губят времето с несъществени неща, неинтересни.

- Слогънът на продукта е „Новините – всички гледни точки“. Защо е важен професионалният стандарт за много ракурси към събитието? Това кореспондира и с другата тема – тази за манипулациите в медиите.
- Да, въпросът с манипулацията в новините е философски въпрос. Защото когато аз ти разказвам една история, аз те манипулирам. Но не защото искам да те манипулирам, а защото така изглеждат нещата за мен. Истината е една, но има много очи. Тя не е плоскост и едно измерение. За това са нужни различните гледни точки. Професионализмът на телевизионната журналистика е ,без да прави коментари, да покаже фактите, различните гледни точки. Зрителят трябва да бъде оставен сам да прецени за себе си нещата. 
Ние търсим максималния резултат, който се измерва с доверие. Защото при една търговска телевизия, която изпълнява обществена функция, каквато сме ние, тези две неща не се противопоставят. Ние не служим на ничия търговска или друга кауза, защото зрителят веднага би го усетил. Аудиторията не бива да бъде подценявана. 

- След придобиването от CME на bTV логичният въпрос е можем ли да очакваме състезание в новинарските продукти на PRO.BG и този на bTV?
- Има процес на интеграция, който ще се разположи във времето с по-голяма продължителност. Тъй като вече собствеността е една, координацията съответно също ще е централизирана. Смисълът е петте канала да предоставят алтернатива за клиента – зрител, слушател ,читател, който е потребител на информация и на съдържание. Концепцията е да се предлага избор на продукта – когато има силно токшоу, успоредно по другия канал да предлагаме силен филм и т.н. за различна аудитория. Палитрата от тези платформи да е достатъчно конкурентоспособна откъм съдържание спрямо останалите медии. 
По отношение на новините и актуалните предавания – да, там също ще има някакви промени, които ще запазят обаче стила и запазената марка на продуктите на PRO.BG и този на bTV. Смисълът е те също да дават разнообразие и да имат собствен профил. При PRO.BG може да се търси още изчистване на стилистиката и лицето, защото когато се каже НОВИНИ, зрителят има определени очаквания. И това е задача на професионалистите, да могат да предоставят на хората такъв продукт. Новините не дават толкова много възможности за различни решения. Те по принцип са консервативни, по отношение на възприемането на информацията, защото те са съдържание и не трябва да имат прекалена претенция като форма.

- Какъв е коментарът ви по отношение на подготовката на новия Закон за радио и телевизия? 
- От журналистическа гледна точка мога да кажа, че той трябва да е много ясен и кратък. Законът трябва да осигурява максимална свобода на словото и информацията, възможността да се изразяват различните гледни точки. Но да има гаранции за качеството на информацията, когато някой не застава с лицето си да твърди едно или друго нещо, то да е проверено от журналиста, а не да се позоваваме на казано по сайтове и форуми. За всички медии обаче е от изключително важно значение да е ясна и собствеността и да има регулация и гаранция за ненамесата й в редакционната политика. За всички тези близо 10 години „Нюз Корпорейшън“ се интересуваше от резултата, който за нашата работа е в изражението на рейтинг и доверие. Беше важно да се подбират най-добрите. Защото хората са тези, които правят продукта добър или лош. Конюнктурата нямаше значение, защото собствеността нямаше връзка нито с местната икономика, нито с местната политика. Логиката е в това, че когато имаш добър продукт – висок рейтинг, нямаш проблем с желаещите да рекламират при теб и всъщност това те прави изключително независим от локалната икономика и политика. Това дава и комфорт за самите журналисти. Сега отново имаме ясна собственост с международно участие и медийна група, която си е създала добро име в шест европейски държави. 

- Какво е бъдещето на новините като жанр?
- Бизнесът с новините е вечен. Новини ще има, докато има хора. Защото те се оглеждат в новините и в информацията. 21-ви век е векът на различните платформи на комуникация. Комуникацията между хората е в информацията, която получават те чрез тази комуникация. 

стр. 20

Темата ще бъде „Необходимостта от общност на фрийлансърите“. Срещата събира всички, които се занимават с фрийланс бизнес.

Начало: Четвъртък, 03 Юни 2010 г. – 18:00 часа
Място: София, Нов Български Университет, Корпус 1, зала 407
Достъп: Свободен
Организатор: Freelance Lodge
Отворено за медии: Да

Първата среща на Ложата ще се проведе на 03.06.2010 г. от 18:00 часа в Корпус 1 – зала 407 на НБУ.

Темата ще бъде „Необходимостта от общност на фрийлансърите“. Поканени са всички, които се чувстват такива.

Лектори: Божидар Костов и Марио Пешев.

Идеята е срещите да се превръщат в открит форум, така, че всеки ще може да вземе думата…

Повече информация на: http://www.facebook.com/event.php?eid=125628520800214

http://freelance-lodge.org

—————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/522

www.avtora.com | 2010-05-30 

С оригиналното име "Номер 69" от 2 юни на пазара дебютира ново, изцяло българско мъжко списание.

На първата му корица е най-популярният роден модел в момента – Николета Лозанова. Красавицата е заснета от нашумелия фотограф Петър Тодорински във VIP-апартамента на Victoria Spa в хотел "Дедеман Принцес". Освен 8-странична фотосесия, списанието съдържа и двустранен плакат с уникални кадри на Николета.
"Номер 69" ще излиза на всеки две седмици в 68 страници с лъскава корица и цена 2.95 лева. Негов издател и главен редактор е Георги Неделчев, доскорошен шеф на FHM и дългогодишен редактор на българския Playboy.
"Ще се постараем да наложим нов тип продукт на българския пазар. ‘Номер 69′ ще бъде по-актуално и оперативно от конкурентните издания, но това няма да е единственият му плюс. Съдържанието е почти 100% българско. На корицата ще има само знаменитости", обяснява редакторът на списанието.
"Ще докажем нагледно и формулата, че от всяко амбициозно и красиво момиче може да се направи успешен модел, а от всеки успешен модел – истинска звезда. В №69 хубавите българки ще намерят най-доброто поле за изява", казва още Георги Неделчев.
Втората голяма фотосесия в броя е на Лидия Стоичкова – носителка на титлата "Мис Русе 2009" и финалистка от тазгодишния конкурс "Мис България". Това е и абсолютен дебют на сексапилната брюнетка в еротичния жанр, уточняват от "69".
Рубриките STAR 69 и MISS 69 съдържат още секси-кадри – с актуални български звезди или с кандидатки за моделска кариера.
Интервюто на първия брой е с водещия на Big Brother Ники Кънчев. Специални очерци са посветени на предстоящото Световно първенство в ЮАР, както и на най-добрите камео-роли в киното и телевизията – Андреа, Бойко Борисов, Павел Чернев, Джордж Лукас и др.
Светска хроника, лайфстайл съвети, публицистичен форум, курс по фотография, вицове, любопитни факти и цитати допълват палитрата на новото списание.
"Неоновата ни емблема неслучайно е като американски пътен знак. ‘Номер 69′ ще бъде пътуването на модерния български мъж към един по-приятен и красив живот. Както и магистралата на всяко хубаво момиче към кариерата на модел и звезда", пише в уводната статия на списанието.

Оригинална публикация

www.vesti.bg | 2010-05-30

"Лошото е, че медиите се държат като евтини проститутки. Те са много щастливи ако някои политик ги приласкае за кратко”, заяви в интервю за БГНЕС издателят на в. "Новините днес” Петъо Блъсков.
"Има журналисти, които казват: "Вижте ме, мен премиерът ме приема, дава ми интервю. И те изведнъж стават като стари мекици и много са радостни и са щастливи”, коментира той. Според него обръщането на медиите към новата власт става, защото източникът на доходи на вестници не е рекламата и не е търговията с вестници. "Вестниците освен всичко друго са бизнес. Докато те са лишени от естествените си приходи, те са принудени да ходят и да се слагат на политиците, които допуснаха монопола в рекламата”, каза той, връщайки се назад в годините, когато ВАЦ купи "24 часа” и " Труд” и започнаха да предлагат огледална реклама в двата всекидневника. "Около 65- 70 % от рекламните обеми във всекидневниците до преди 3 години бяха в ръцете на ВАЦ, благодарение на мълчаливото съгласие на държавата и нейните регулаторни органи. От тогава насам вестниците бяха заставени да бъдат или корпоративно ангажирани или политически заграбени и натиснати. В този момент, когато държавата им даде монопола, те започнаха да обслужват властта и го правят и до ден днешен.”, каза още Блъсков. Той прогнозира, че никога будките за вестници няма да останат празни. "В деня, в който българският вестникарски пазар се освободи максимално от ВАЦ може би ще започне някакво възраждане на българските всекидневници”, смята Блъсков. Според него шеговитият материал на Иво Сиромахов за това, че вестник в България се прави със сваляне на информация от интернет, подкрепяна на доброто в лицето на тези, които са на власт и без анализи на политиката и бизнеса, за да не се обиди някои, на 96 % процента е успешен.
Той се обърна към журналистическата гилдия с думите : "Колеги, разберете вие правите безплатна реклама за милиони на всякаква кифла и на всякакво кюфте наречено депутат или министър и те се чувстват велики. Вие им създавате това самочувствие, след което то се стоварва върху вас, защото започват да ви манипулират”. Ако един месец не стъпи нито едни журналист в Министерски съвет, в парламента , по партийните централи – това стига на някои от тези хора да могат да се гръмнат. Ние отгледахме политическия Франкещайн, който излапа свободната журналистика, а перспективата е журналистиката да се пребори за своята чест, каза още Блъсков. Според него има хора, които се опитват да противопоставят медиите едни срещу други, а митът за неясните собственици на медиите се създава от политиците нарочно, за да не се говорим за другите, истинските проблеми на българските вестници.
От понеделник вестник "Новините днес” вече ще носи името "Република”. В продължение на няколко месеца дистрибуторите на изданието предлагаха анкетна карта, с помощта на която читателите да изберат заглавието, което най-много им допада. Абсолютен фаворит на аудиторията на вестника, събрал близо 80 % от гласовете на анкетираните се оказва именно името "Република”. "Съвсем професионални са мотивите за промяната на името на вестника и те се коренят там – при безплатен вестник едно име като "Новините днес” беше много подходящо. При един платен вестник, който седи на сергията заедно с другите вестници марката е необходимо да бъде ясна и разпознаваема”, обяснява Блъсков. Той изтъкна, че от края на другата седмица "Новините днес” ще бъде в зоната на третия или четвъртия вестник по тираж в държавата. „Бракът" на "Република” ще бъде около 18 %, като за сравнение вестниците, които са с тираж малко по-голям от нашия или същия (имам в предвид главно вестниците на ВАЦ ), които се реализират с около 37-38%”, коментира Блъсков.
———–
Петьо Блъсков е създател е на "24 часа”, "168 часа”, "Монитор“, "Телеграф“ и "Политика“. Бил е главен редактор на вестниците „Монитор”, "24 часа” и "168 часа”. По-късно ги продава. "Монитор” отива при на Ирен Кръстева, взима и "Телеграф”, "Политика”."24 часа” и "168 часа” са продадени на ВАЦ. /БГНЕС

Оригинална публикация