в. Монитор | Майя ЛЮБОМИРСКА | 2010-05-25

Езиковите норми са като конституция – трябва да се спазват

Какъв е езикът на политиците и дали единствената му функция е за осъществяване на политическите идеи и за достигане на определени обществени цели. Това поставя като основа на наблюденията си Центърът за анализ на политическата и на журналистическата реч при Софийския университет. Студенти българисти наблюдават актуалната политическа и журналистическа реч и всяка година на 24 май обобщават данните от наблюденията си. Инициативата придоби широка обществена подкрепа и се ползва с висок авторитет.
Постепенно се стигна и до разбирането, че е необходимо постоянно да се проследява речта на публично говорещите хора, да им изпращат лично наблюденията.
Така чрез компетентните наблюдения на младите хора и чрез гражданската им позиция става обществено достояние речта на публично говорещите хора, регистрират се езиковите тенденции в речта им, наблюдават се моделите на езикова агресия и езикова толерантност, отбелязват се най-често употребяваните думи, клишетата и граматически коректните, но смислово безсъдържателни конструкции, анализират се отклоненията от книжовноезиковите норми – влияние от диалектите, от разговорната практика, от смесването на различен тип езикови изкази.
Според преподаватели в СУ "Св. Климент Охридски" състоянието на българския език в медиите и парламента е ужасяващо. Като пример се сочи фамилиарниченето на журналисти, които си позволяват да говорят на "ти" със събеседниците си по време на интервю". Както и масовото навлизане на диалектните отклонения в официалната стилистика.
Преди да говорим за езикова култура, трябва да говорим за личностна и семейна култура, категорични са още езиковедите. Езиковата агресия е преди всичко въпрос на личен морал. "Обидно е, че например министър непрекъснато да казва летищА вместо летИща", подчертават още преподавателите.
За да се избере най-подходящата дума, трябва да се знаят всички, които езикът предлага, а един от основните изводи за езика на публичните личности е, че на тях им е най-удобно да не говорят конкретно.

Ето и петте проблемни езикови зони на публичните личности.

Отклонения от нормите на българския книжовен език.

Най-дразнещите са използването на диалектни думи, които не би трябвало да ги има в езика на политиците. Дори и поради факта, че парламентарната трибуна е трибуна, посланията от която достигат до българското общество и по този начин освен възпитателна езикова форма има и ролята на езикова палитра, от която се вижда красотата на българския език.
Пак според филолозите в политиката са навлезли нови лица с малък опит в публичното представяне, които в същото време трудно се откъсват от диалекта, на който са говорили преди да станат политици. Ако се позовем на изводите на преподавателя от Софийския университет Владислав Миланов "Диалектът е богатство за българския език, но когато се употребява коректно". Типична за много народни представители е диалектната източнобългарска редукция като ижидневник, спициалист, спичелят, тихнологии, засидание. Употребяват се думи, свързани с ятовия изговор, като голямите, немаше, щел, секо нещо, излезоха, немам време, нема нищо общо. Има много актуален процес, който се наблюдава при глаголите в минало свършено време, които завършват на -ох, днес се заменят с -ъх – рекъх, излезъх.

Клишетата

Стряскащо е и че политици и обществени личности изпълват речта си с клишета като приоритет, отговорност, конкретика, визия, стратегия, политическа воля. Така анализаторите са успели да сглобят 40-минутна реч от клишета без всякакво съдържание. А това вече поставя под въпрос умението наистина с малко думи да се казват много нещо.

Правоговорните норми – конституцията на езика

В желанието си да слязат до равнището на разговорната реч редица публични личности смятат, че е демоде да се говори правилно. По съветите на специалистите обаче те трябва да следват и принципа на т.нар. смяна на езиковите кодове. Става дума, че когато един народен представител отиде в избирателния си район, той търси основа да се сближи на разговорно ниво с местните хора. Но това не му е позволено, когато се изправи на парламентарната трибуна. Формулата , че езикът обединява хората, наистина означава, че е възможно да бъдат употребени и диалектни думи, и по-разговорни конструкции, за да се намали дистанцията между говорещите. Въпросът отново опира до това къде е линията на компромиса. Защото до ораторското умение не може да има знак на равенство с грубото потъпкване на езиковите норми. И това не прави говорещите по-близо до хората.

Езикът като ценностна система и код за обществото

Според изследването на Центъра за анализ на политическата и на журналистическата реч при Софийския университет става дума за посланията, които се изпращат чрез езика. Те трябва да стигат до хората, но и на хората е редно да им бъде показвано, че нормите се спазват. Хората, които правят законите, трябва да познават и законите на собствения си език. Защото тези норми са заложени в учебниците по български език, които се изучават от децата.

Езиковата култура – университетска дисциплина

Най-накрая не е лошо да се помисли дали вече не е време да се направи като задължителна дисциплината специалността езикова култура. Така, смятат учените, да разчитаме поне малко на внимание и отношение към българския език. Всеки уважаващ себе си университет би трябвало да се замисли и да въведе такива часове. Защото няма значение дали си инженер, дали си специалист по медицина, доброто говорене и доброто писане показва специалиста в най-добра светлина. И код към пълноценния успех.

Стр. 14

в. Дневник | Павлина ЖЕЛЕВА | 2010-05-25

Юристи съдят кабинета заради закриването на редакция "Нормативни актове"

От 1 януари тази година няма издание на пълния текст на кодексите, законите, наредбите и постановленията, за което държавата да гарантира, че е автентично и достоверно. Причината е, че е закрита редакция "Нормативни актове" към Министерския съвет (МС). 38 години тя създаваше и разпространяваше сборника "Нормативни актове", който е официално печатно издание на Народното събрание и правителството за действащото законодателство. Сборникът е в 22 тома – от държавното устройство, през бизнес регулациите
до наказателното законодателство, и се актуализира 12 пъти годишно. Той съдържа пълния текст на даден закон за разлика от Държавен вестник, в който излизат само промените, който трябва да се четат заедно с предишните разпоредби, за да се сглоби новата редакция. С постановление на МС от 23 септември 2009 г. редакцията е закрита. Мотивите са споменати в съобщение за медиите на сайта на правителството: "Редакция "Нормативни актове" публикува актовете на хартиен носител, но това няма правно значение и последици, раз-
лични от публикуването им в което и да било друго издание. Всички останали публикации на нормативните актове в електронен вид или на хартиен носител се извършват от търговски дружества и тази дейност няма място в държавната администрация", обяснява МС. Според много юристи
тези аргументи са несъстоятелни. "Със спирането на сборника публичната власт е абдикирала от задължението си да осигури достъп на гражданите до нормативната база в пълния й вид", заяви адвокат Георги Добрев пред "Дневник". Той е част от група юристи, граждани и правни организации, които са оспорили закриването на редакцията във Върховния административен съд. Постановлението на кабинета е атакувано от Съюза на юристите, Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия и Националния съюз на
юрисконсултите. "Като адвокат от 1978 г. ползвам нормативните актове и поддържам чрез абонамент сборниците. Паралелно използвам и системите "Апис" и "Сиела", но винаги проверявам в сборника дали текстът, изваден от тях, е верен, тъй като те нямат задължение да актуализират базата данни", обяснява пред съда адвокат Красимира Митова. "Сборниците са официално издание на правителството и Народното събрание, те гарантират достоверност на текста, а частните системи не го правят", обясни и Добрев.
Според него закриването на редакцията е безпрецедентен отказ за достъп до информация, който води до правен нихилизъм. "Може би това е опит да се разчисти път на частна инициатива", смята адвокатът. Според него кризата не може да е мотив за съкращаването на двамата служители в редакцията. "Издаването на сборниците се самоиздържа, защото за тях се плащат 180 лв. абонамент", каза Добрев. Съдът вече назначи експертиза, която да установи колко струва на държавата издаването на нормативните актове.

Стр. 5

в. Пари | 2010-05-25 

Повече икономика – повече зрители. Или поне така твърдят шефовете на големите телевизии

Съдържанието на емисиите на медиите се напълни с невиждано количество икономически новини. Все по-често водещата информация е свързана или с развитието на кризата, или с реформите у нас и по света, или с все по-нови предложения за антикризисни мерки.
Хората се страхуват за неясното си бъдеще. Затова се нуждаят от повече информация. Искат да се чувстват подготвени за непредвидимо бързо променящата се ситуация, твърдят психолози. Затова според тях зрителите днес следят по-внимателно новинарските емисии, отколкото преди две години, когато кризата все още беше мираж, за който всеки е чувал, но никой не е виждал.
Факт
От началото на 2010 г. пийпълметричните агенции отчитат повишена гледаемост на телевизия като цяло. Въпреки че за икономическа криза в световен мащаб се заговори още преди около 2 години, у нас тя дойде със закъснение и едва сега започват да се проявяват последиците от нея.
Повече безработни, които прекарват голяма част от времето си у дома… пред телевизора. Това е най-вероятното обяснение за повишаването на интереса към телевизията като цяло.
Разбира се, не може да се отрече и приносът на самите електронни медии – по-интересно поднесени новини, нови предавания, риалитита, сериали…

Парадокс

Въпреки че като цяло зрителите на телевизиите се увеличават заради кризата, именно тя стана причина за спада на приходите на медиите от реклама. Експертите прогнозират, че средно с още около 10% ще спадне печалбата на медиите от реклама. През миналата година телевизиите са отбелязали спад на рекламните приходи с около 20%, сочат данни на TNS/TV Plan. Това до голяма степен се дължи и на факта, че те намалиха тарифите си средно с около 30%. Като цяло обаче позициите на тв пазара си остават същите. BTV бележи лек ръст в пазарния си дял на рекламните приходи, а Нова тв има лек спад. Изводите, които направиха експертите на 14-ия форум на рекламния бранш преди два месеца, бяха, че нетният рекламен пазар през 2009 г. възлиза на 390 млн. лв., което е с 25% по-малко от сумата, вложена в реклама в медиите през 2008 г. (519 млн. лв.). Цената на рекламата в медиите като цяло е надолу с между 20 и 35%. Както се казва: криза е!

Парадокс 2

По данни на пийпълметричната агенция GARB зрителският интерес към новините на трите големи телевизии – bTV, Нова тв и БНТ, пада през последните три години. Ако новините на БНТ през 2008 г. са били гледани средно от около 377 хил. души, в началото на 2010 г. те вече стават 284 хил. души (виж графиката). Равномерният спад важи и за "Календар" на Нова тв. Ако през 2008 г. 505 хил. души средно са се задържали пред екрана по време на емисията, в началото на 2010 г. те са 356 хил. Само bTV бележи ръст от 3% от 2008 г. насам на гледаемостта на новинарските емисии, защото виждаме по-малко разплакали бабички за сметка на повече икономическа информация. Причините са много и не се дължат само на кризата. Но и на експанзията на интернет и промяната на съдържанието. Днес новините на БНТ например може да се гледат изцяло в сайта на телевизията. Същото важи и за Нова тв, и за bTV.

Стр. 22

в. Сега | Николай МАРЧЕНКО | 2010-05-25

В българското интернет пространство работят почти нелегално цели 120 български интернет радиостанции. Те не само че не се лицензират от никого, но и не плащат стотинка за авторски права за български и чужди изпълнения.
Преборояването е направено наскоро от дружеството за управление на авторски и изпълнителски права ПРОФОН. На членуващите в дружеството български изпълнители и представители на най-големите музикални компании им направило впечатление, че техни песни масово се излъчват по интернет радиостанциите, без някой да е искал разрешението им. Става въпрос за радиа, които работят само в интернет – отделно от това вече не остана класическа радиостанция, която да не излъчва съдържанието си и онлайн.
"Повечето просто не знаят, че нарушават нечии права и трябва да имат лицензи, затова някои от тях спряха излъчването, а другите започнаха преговори", коментира пред "Сега" Борал Шен от ПРОФОН. По думите му преговорите са започнали с 50 интернет радиа, като 22 от тях отказали да подписват каквото и да било с мотив, че работят директно със звукозаписните компании. "Това е лъжа, защото всичките големи компании са членове на ПРОФОН освен "Пайнер", казва Борал Шен.
За 22-те радиостанции, които продължават да излъчват музика в интернет без уредени права, са сезирани органите с правомощия да следят за спазване на Закона за авторското и сродните му права. По думите на Шен почти всички радиостанции очевидно имат приходи, защото на сайтовете си имат и реклама. Съвсем малко са любителските интернет радиостанции.
На практика в интернет пространството има доста повече онлайн радиостанции от класическите радиа. Бегъл преглед показва, че няма например вид музика, на който да не е посветена отделна радиостанция. Има специални радиостанции дори за прогресив рок музика, за чилаут, за транс, за техно и т.н. В българския интернет "ефир" има дори 7 религиозни радиостанции, една от които е посветена само на учението на Петър Дънов.
Проблемът с контрола на тези медии в България е доста по-сложен, защото двата контролни органа – СЕМ и КРС, могат да следят само традиционните електронни медии, които ползват радиочестотен ресурс за излъчването си и поради това трябва да получат лиценз. Медиите, които се развиват само в интернет среда, не се контролират, още по-малко пък за съдържанието си.

Стр. 14

DW-WORLD.de I Бистра УЗУНОВА I 2010-05-21

Промените в Съвета за електронни медии дадоха повод за разгорещени дискусии около свободата на журналистиката и състоянието на медийния пазар в България. На някои от основните проблеми се спира Бистра Узунова:

Преките зависимости между медии и власт в България не са от вчера. Видимостта им е добра, няма и особени усилия за прикриването им, а вариациите не издават особена фантазия: "медиите вървят след победителите" , "нахранете журналистите!", "който плаща, поръчва музиката" или "пиша SMS-и на журналисти, ако видя глупост". Къде с външни юзди, къде чрез автоцензура, голяма част от българските медии "отразяват" и "резонират", но по правило избягват да анализират и най-вече да опонират на властта. Освен ако вече не се е задал краят й. Смяната на властта радикално преобърна основните нагласи на цяла една медийна групировка след последните парламентарни избори. Твърди се, че и там са играли "SMS-и."

Ни риба, ни рак…

Публична тайна е, че печатът дава широко поле за изява на поръчковата журналистика, знаят се и тарифите на журналистите, за да "публикуват" или "да не публикуват". Икономическите зависимости и принуда, които в крайна сметка са и политически, раждат журналистически слугинаж и разяждат ценностната система.

Приетият преди години етичен кодекс на българските медии си остана повече декорация, отколкото спазван принцип на действие. Единствено изясняването на собствеността на всички медии може да внесе прозрачност в журналистическата тенденциозност, но и това няма да стане лесно, поради често прикрития характер на собствеността.

БНР и БНТ са "ни риба, ни рак" – уж обществени по характер, но всъщност изцяло държавни медии, финансово зависими от управляващите. Липсата на система за обществено финансиране на радиото и телевизията ги поставя под силен политически, административен, а и финансов натиск за конформизъм. Регулаторният Съвет за електронни медии, чийто състав беше намален сега, не промени характера си на политически орган. Докато се стигне до състав от "индивидуалности със собствена воля" – за какъвто мечтае председателят му Георги Лозанов, ще има още доста парламентарна вода да изтече.

Приятелството с властта – над всичко

Нито една власт до момента не пожела да си развали отношенията с електората и да въведе общественото финансиране на електронните медии. Защото това би я лишило и от най-мощния лост на влияние над медиите. Те пък не винаги се притесняват от странната си близост с управляващите. В ценностната система на българското общество независимостта все още стои по-ниско от приятелството с властта. За това вина имат и самите медии.

Автор: Бистра Узунова Редактор: Александър Андреев

Оригинална публикация

Нова телевизия, Станция Нова | 2010-05-22

Дарик радио, Дарик кафе | 2010-05-22

Водещ: В следващите минути на „Дарик кафе” ще ви разкажем за шестата поред световна среща на българските медии, която се проведе от 16 до 20 май във Виена. Срещата беше открита от премиера Бойко Борисов, а в дискусиите участие взе министърът на културата Вежди Рашидов, който откри две изложби в залите на Българския културен институт „Дом Витгенщайн”. Първата експозиция представя творби на трима от най-изявените български графици Стоимен Стоилов, Захари Каменов и Георги Трифонов. Втората изложба е на художествената галерия „Димитър Дубрович” в Сливен. 13 икони от колекцията на галерията „Християнско изкуство” от 17-ти и 19-ти век. По традиция световните срещи на българските медии се превръщат в празник за българската култура, както и за българите зад граница, макар че техният министър Божидар Димитров не беше във Виена, независимо, че името му присъстваше в програмата. Това обаче не попречи на българските журналисти извън границите на родината ни да споделят проблеми и опит. С някои от тях сега ще ви срещне Наталия Господинова.
Репортер: Когато си извън България, усещаш родината си много по-силно. Спомените за сивата действителност, от която си избягал, постепенно се оцветяват от носталгията, която е неизбежна. А когато работиш за българите зад граница, разстоянието, което те дели от България, на колкото и хиляди километра да се намираш, е символично. Това, разбира се, важи най-вече за българските журналисти по света. Те са навсякъде. По всички континенти, страни и градове. Всички те работят с идеята, че са полезни, че служат за ориентир и посока, че помагат на изгубените и отчаяните, че съхраняват българския дух и език. Медиите им се финансират по различен начин. Някои от държавата, в която работят, други от европроекти, трети от търговска реклама. Най-малко помощ те получават от българската държава. Обида у тях обаче почти не се забелязва. А едно от най-големите доказателства, че българщината ни не просто живее, а дори се разпространява, е една унгарка, чиято кауза е българският език. Андреа Генат е завършила българска филология в Будапеща. Решила е да изучава нашия език съвсем целенасочено. Някой някога й бил казал, че в този език липсва инфинитив. И любопитството към странния и труден български прераснало за Андреа в приобщаване към общността ни в Унгария, една от най-малките по света. Андреа Генат е главен редактор на вестник „Български вести” в Будапеща. А една от най-добрите приятелки на Андреа е певицата Валя Балканска.
Андреа Генат: На първо място когато се каже България или българин, на унгареца му идва думата български градинар. Те са извоювали много голям респект пред унгарското общество. И до ден днешен се ползват с много добро име българските градинари, макар че вече са много по-малко, отколкото преди. Другото нещо, с което унгарецът свързва думата България, е морето, и то от 80-те години. Но в интерес на истината, с лоши неща не.
Репортер: Евгени Кайдъмов е редактор в лондонския вестник „Бг бен” или „Бигбен”. Вестник, който излиза два пъти месечно в тираж по 8000 броя. Изданието помага на сънародниците ни в Англия да се ориентират как да си намерят работа, как да потърсят правна помощ, кои фирми трябва да избягват. Ето и някои от последните заглавия: „Какво трябва да знаем когато изпращаме багаж до България”; „Как София и Лондон борят кризата?”; „Мързеливият два пъти работи, скъперникът два пъти плаща”. Докато разговарям с Евгени, разбира се става дума и за филма „Мисия Лондон”.
Евгени Кайдъмов: Има Коста-баничаровци много. Има да кажем Варадин, да, на официално ниво, предвид това, че стяга много костюма на днешния български дипломат, не е толкова изявен, колкото в романа, но баничаровщината, тя си върви навсякъде. Да ви кажа, има такива сред всяка една общност, но при българите, като се съчетае всичко с нашата родена пестеливост, нещата стават наистина на моменти комични. Но държа да кажа, че винаги има едно „но”. Има и страшно много българи, които се ентусиазират и откриват в себе си много нови посоки и сили за работа. Защото Лондон, бидейки космополитен град, нещата много освобождават, атмосферата там е арт.
Репортер: Иван Карчев прави телевизионно и радиопредаване за българите в Австрия. Една държава, която дава мило и драго за изкуство и където българските творци се чувстват на мястото си. Извън културата обаче българинът в Австрия трябва сам да се бори за положителния си имидж. А думата емигрант отдавна е излязла от речника на Иван Карчев.
Иван Карчев: И когато никога не се казва нищо добро, с времето се изгражда едно негативно мнение. Нормално е. Австрийците черпят информация от тяхната телевизия. С времето си създават едно доста негативно мнение за българите. Доста по-трудно е да се сприятелиш с тях, но пък в един момента показвайки, че ти не си един от тези, за които пишат по вестниците, вече няма проблем.
Репортер: И накрая една българка, успяла там, но подчертавайки българските си произход и корени – Бела Волен, няколкократен световен шампион по бодипейнтинг. Момичето, което ни учи как да намерим себе си, независимо дали сме тук или там.
Бела Волен: Който не почита миналото, загубва бъдещето. Онзи, който осакати корените си, не може да расте. Благодаря ви. А словото е във вашите ръце и се надявам да се грижите добре за него.
Репортер: Наталия Господинова, „Дарик радио” – Виена. 

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 2010-05-22

За връзката между парите на данъкоплатците, Корпоративна банка и "Нова българска медийна група"

Веднъж телефонът на Цецка Цачева звъннал и отсреща се чул гласът на Ирена Кръстева: "Чух че издавате Държавен вестник и искам да го купя." Някога този виц беше смешен. Сега се разбира, че в него е имало доста истина. През последните две години и половина с решаващата помощ на държавата и парите на данъкоплатците беше изградена нова медийна империя. Вестниците, телевизиите и сайтовете от нея имат всички характеристики на държавни медии – те вървят след управляващите, следват тяхната политика, не работят на печалба и ако не получават редовните си финансови инжекции, ще колабират.
Данните, които финансовото министерство огласи в отговор на питането на 11 главни редактори къде стоят парите на държавните дружества, разкриха първата част от схемата. Когато половината свободни средства на най-големите компании стоят в една иначе малка банка – Корпоративна, и то в голямата си част на ниски лихви е помощ на стойност десетки милиони. Корпоративна впрочем засега е единствената банка, която е обявила, че в кризата ще раздаде дивиденти на акционерите си. Два дни преди шокиращите данни за държавните депозити да бъдат огласени, най-големият акционер там – Цветан Василев, опита да се разграничи от втория елемент в порочния кръг – медиите. "Корпоративна търговска банка не финансира медии", каза той в интервю пред вестник "Пари". През седмицата на първите страници на изданията от "Нова българска медийна група" (НБМГ – същата, която тук ще докажем, че е зависима от Корпоративна банка) беше публикувано "отворено писмо". Там, ръководителят на пресгрупата Ирена Кръстева казва: "Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг… НБМГ е финансово независима." Формално може и да изглежда така.
Ако не сте следили темата, Ирена Кръстева е някогашният директор на тотото, чийто син Делян Пеевски, сега депутат от ДПС, реално управлява медиите на групата.
Не, ама да
Твърденията на Цветанов и Кръстева, че банката не е свързана с медиите са фактически неверни. Първоначалното изкупуване на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" през 2007 г. (по това време собственост на Петьо Блъсков) е финансирано с пари на Корпоративна банка (вижте карето, схемата, таймлайна). По-късно, в началото на 2009 самият Цветан Василев казва в разговор с журналист на "Капитал": "Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой който движи текущата работа, аз участвам във финансирането."
Според финансовите отчети към момента на покупката им почти всички вестници от групата работят на загуба от основната си дейност (с изключение на "Монитор", но от "други приходи"). Само "Меридиан мач" отчита малка печалба в рамките на групата година по-късно, когато тя е управлявана от Ирена Кръстева. Всъщност по разкази на журналисти, работещи в НБМГ, групата реално се управлява от сина й Делян. Той върти бизнеса, избира челни статии и реди илюстрации. (Завидна работоспособност впрочем – това е тежко занимание за един вестник, какво остава за няколко, при това съчетани със задълженията на народен представител – бел. ред.)
Заедно с вестниците на Блъсков Цветан Василев се оказва собственик и на дяловете им в печатницата "ИПК Родина". Там съдружници след приватизацията на печатницата са още няколко издателя – на "Новинар", "Стандарт", "Меридиан мач", "Дума" (тогава издавана от Петър Манджуков). Един по един банкерът в съдружие с Ирена Кръстева изкупува й техните дялове.
Така в рамките на година и половина Василев и Кръстева инвестират 63.3 млн. лева – за вестниците на Блъсков, прилежащите разпространителски фирми, "Меридиан мач", дяловете в печатницата (без 1/7 – и до ден днешен собственост на издателите на "Банкеръ"). В момента двамата са равни съдружници в печатницата и разпространителските фирми през дружеството "Си Ди дивелопмънт". Едва миналата година Цветан Василев е продал на Ирена Кръстева дяловете си във фирмата, която държи вестниците и сега тя се води едноличен собственик там (вижте схемата).
Описаните събития се случват по времето на тройната коалиция – Станишев, Сакскобургготски, Доган. В същия период е започнало концентрирането на пари на държавни дружества в банката. Делян Пеевски е зам.-министър по бедствията и авариите от квотата на ДПС. Подозренията са, че властта толерира медийните покупки, а придобитите вестници не пишат нито една критична дума срещу кабинета "Станишев" и партията на Доган.
"Никога не съм се криел. Но това не е проект на Ахмед Доган, нито пък работя по нечия друга поръчка", разказва по-късно пред "Капитал" Цветан Василев и обяснява, че се интересува и от имотите, на които е "ИПК Родина". В края на мандата на Станишев той предложи спорна замяна на имоти със сгради на Националната агенция по приходите, срещу което да построи централен офис на ведомството на парцела до печатницата. Станишев беше приел, но договорът беше толкова скандален, че след след изборите сделката пропадна.
Колкото повече, толкова повече
Доизграждането на медийната империя продължава и до днес. За новите придобивки се плащат луди пари – поне ако съдим по официалните документи в Търговския регистър. Примерно 50% от великотърновския вестник "Борба" са на цена 1 млн. евро (при положение че за осемте месеца на същата година печалбата на дружеството е 220 хиляди лева, а активите към този момент са за 700 хиляди.)
Любопитна е покупката на TV7 и вестник "Експрес" (впоследствие преименуван на "Засада") от Любомир Павлов. Тази медийна придобивка беше осъществена чрез изкупуване на компания с кипърска регистрация и анонимна собственост. Самият Цветан Василев се представя като консултант на телевизията. Освен TV7 и всекидневника сделката включва и няколко имота в София, приватизирани по времето на Стефан Софиянски. През седмицата в "отвореното си писмо" Ирена Кръстева се отрича от връзки с TV7, но към момента на покупката на телевизията тя беше директор в придобиващото дружество "Краун Медиа". За последните две години телевизията е на загуба от по около 10 млн. лева. През 2009 тя е ползвала кредити на обща стойност 10 млн. лв. от две дружества на Цветан Василев – "Фина Ц" и ТЦ ИМЕ. Впоследствие заемите са погасени, а загубата се покрива от анонимния акционер с увеличения на капитала.
Миналата година НБМГ на Ирена Кръстева купува от Петър Манджуков и телевизията BBT. Според източници на "Капитал" част от плащанията по сделката все още предстоят. Гаранция за тях е издала Корпоративна банка въпреки твърденията на Кръстева, че финансовата институция няма общо с медийната група.
Групата има косвени връзки със сайта на бившия водещ в bTV Николай Бареков – bnews. При учредяването на дружеството, собственик на домейна, повечето акции бяха записани на името на Иван Терзийски, който участва и в компания заедно с един от членовете на борда на ТВ7. Бареков и Пеевски често се появяват заедно в жълтите хроники, а сайтът на бившия телевизионен водещ следва редакционната политика на НБМГ. Бареков и съпругата му имат заем от Корпоративна банка, който е отпуснат миналата година и е обезпечен с ипотека на имот от 880 кв.м в София.
Най-мистериозна е смяната на собствеността на жълтия многотиражен седмичник "Уикенд". Фактът, макар да е потвърден от няколко източника, все още не е отразен в Търговския регистър. Единият от бившите съдружници, който не е вече във фирмата издател, е Недялко Недялков. Попитан с кого е преговарял за продажбата на дела си и кой е купувачът, той отговори: "Засега предпочитам да не коментирам." Редакционната политика и оперативното ръководство на "Уикенд" са сменени, а според журналисти тонът там се задава от Делян Пеевски. Депутатът от ДПС е и председател на учредения наскоро медиен съюз, в който влизат изданията на майка му и редица разпространителски фирми. "Уикенд" спазва същите "зони на мълчание" като останалите вестници от групата. В него никога не пише нищо лошо за Бойко Борисов и нищо лошо за Доган. Сред защитените във всички медии около КТБ личности е и прокурорът Роман Василев, който се занимава приоритетно с делата, свързани с организирана престъпност и корупция. (Работейки в тази посока, сайтът bnews роди доста комични изпълнения, като например дописка по случай рождения ден на прокурора, в която между другото се казва: "Та нали с един замах той разпъва по трима престъпници наведнъж и поставя на колене всеки бандит!")
През свързана с Цветан Василев офшорна фирма съвсем наскоро бяха купени 50% от НУРТС – дружеството, собственик на системата от телевизионни кули и предаватели, с които се излъчва сигналът на всички тв и радио канали в България. Чрез новопридобитата компания към медийния пъзел бяха включени и два от т.нар. мултиплекси, на които скоро ще се качват телевизиите, вече в дигитален формат. (За всички тези неща сме писали подробно в предни броеве.)
Независими от Корпоративна? Хм
Медиите от групата опитват да скъсат, поне формално, пъпната връв с Корпоративна банка. Според писменото изявление на Ирена Кръстева, днес изданията от НБМГ са финансово независими. Отчетите за 2008 показват, че всички те, освен телевизия BBT, са на загуба. Въпреки това в консолидирания отчет на групата се появява печалба от 13 млн. лева, която не може да бъде обяснена по официалните данни. Тя е в перо "други приходи".
Колкото до вестниците основните им приходи идват от Корпоративна банка и свързаните с нея компании. За първите четири месеца на тази година според мониторинга на TV Plan/TNS те са платили за реклама в изданията от групата близо 6 млн. лева. Това е почти 70% от всичките й рекламни приходи. Почти сто процента от рекламните бюджети на банката, които нарастват драматично от тази година са в същата група. Тук абсолютните стойности трябва да се приемат с известна условност, защото мониторинга ги изчислява "автоматично" като рекламни площи, умножени по цената от тарифата на изданията, и не отчита отстъпки и други подобни. По-важни са относителните дяловете. При 70% от приходите не може да се говори за финансова независимост от банката.
Наливането на ресурси във вестниците има две цели. Първо, за да стане възможно прекъсването на финансовата връзка с Корпоративна. Второ, да послужи като аргумент пред Комисията за защита на конкуренцията. Там неотдавна ВАЦ – издателят на "Труд" и "24 часа", заведоха иск за дъмпинг, защото изданията на НБМГ продават вестници на много ниски цени и така ги изтласкват от пазара. "Телеграф" например струва 40 стотинки, "Монитор" – 60, срещу 90 стотинки за "Труд" и "24 часа". Ако се докаже, че това е за сметка на субсидиране, вестниците на Ирена Кръстева биха подлежали на санкция.
Истината за финансовото състояние и зависимостите на НБМГ може да бъде установена. Но от сериозно ангажиран регулатор, който да проверява не просто формално, а по същество приходите и разходите на групата.
Какво правим?
Ако медиите са коректив на властта и гарант, че демокрацията работи, ситуация, в която най-тиражните вестници са впрегнати да хвалят правителството и са косвено подкрепяни от него, не може да е приемлива. Явлението на българския медиен пазар беше отбелязано с няколко доклада на чужди институции, но засега остава неадресирано по същество от правителството.
Скандалът с държавните пари в Корпоративна банка предизвика през седмицата премиерът Бойко Борисов. Той обяви, че се подготвят законови поправки, които ще задължат собствениците на медиите да се разкрият.
Прозрачността е ключова. Не само заради аргумента на Борисов, че хората трябва да знаят кой им говори, когато четат вестници или гледат телевизия. А защото, ако реалните собственици на медиите бъдат обявени, ще дойде следващия въпрос – с какви пари ги финансират.
Да обобщим. Държавата чрез фирмите си подкрепя една банка. Тя и основният й акционер подкрепят една медийна група. Тя подкрепя правителството, което в момента е на власт. То през държавните фирми подкрепя една банка… Толкова е просто, кръгло и порочно.
***
Сделката за вестниците на Петьо Блъсков
Договорът за покупката на пресгрупа "Монитор" е сключен на 12 юли 2007 г. По силата на него "Нова българска медийна група холдинг", представляван от Ирена Кръстева, се задължава да плати общо 10.7 млн. лева за дяловете от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Три от изброените дружества издават едноименните вестници, а другите две са разпространителски фирми.
Споменатата цена от 10.7 млн. лева е пакетна. Тя включва плащане на 7.8 млн. лева за дяловете от петте дружества и изплащането на натрупаните от тях задължение преди сделката в размер на 2.9 млн. лева (най-голямо от тях е задължението на "Пресмаркет" – 1.7 млн. лева). Част от цената е задържана в ескроу сметка, която позволява на купувача да прихваща възникнали стари данъчни задължения на фирмите.
Финансирането на сделката е извършено с кредит от Корпоративна търговска банка за "Нова българска медийна група", като в обезпечение фирмата учредява особен залог върху придобитите акции от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Договорът е подписан от Ирена Кръстева и носи дата 24 август 2007 г.
Окончателното приключване на сделката е точно година по-късно – на 17 юли 2008 г. Тогава става ясно, че са били открити допълнителни данъчни задължения в размер на 3.7 млн. лева, което активира клаузата за прихващане на парите от ескроу сметката. Така Ирена Кръстева доплаща на Блъсков и останалите бивши съдружници само разликата – 161 хил. лева. Освен че финансира покупката, Корпоративна банка е избрана и за обслужваща институция. За това свидетелстват пет броя платежни нареждания, с които са извършени доплащанията за придобитите дялове (вижте прикачените документи).
***
Прокуратурата не вижда проблем
През декември 2008 г. депутатът от "Атака" Митко Димитров подава сигнал в службите и прокуратурата срещу изкупуването на медии от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски. Той иска службите да проверят как със заплатите си като шеф на спортния тотализатор и заместник-министър на бедствията Ирена Кръстева и Делян Пеевски са успели да напазаруват толкова много медии.
Проверката на сигнала е възложена на Икономическа полиция. Няколко месеца по-късно – през май 2009 г., Върховната касационна прокуратура изпраща отговор до комисията "Антимафия" в парламента, с който информира депутатите, че не са налице данни за извършено престъпление или пране на пари. В отговора на прокурорите пише, че вестниците на "Нова българска медийна група" са купени с банкови кредити. Самата банка не е посочена – в писмото до депутите е умишлено закрито името на кредитора, като оправданието е, че това е банкова тайна.
Писмото от ВКП е обсъдено на кратко заседание на комисията "Антимафия" на 21 май 2009 г. Стенограмата от него е публична. Проверка на "Капитал" показа, че председателят Бойко Великов не е прочел пред депутатите самия отговор. "Извършена е проверка от Върховната касационна прокуратура. В резултат на проверката прокуратурата не е констатирала нарушения за собствеността и начина, по който тя е придобита. Така че, колеги, с това, което сме получили от Върховната касационна прокуратура предложението е да прекратим преписката", са неговите думи.

Стр. 12 – 13, 14 – 15

EVENTS.dir.bg I 2010-05-21

Проектът на стандарта ISO 20121 достигна следващ етап от своето разработване по пътя към създаването на един международен стандарт за устойчивост, приложим за събитийната индустрия. С развитието на проекта нараства и международната ангажираност към неговото разработване. Стандартът се разработва в рамките на нов проектен комитет на ISO: ISO/PC 250 “Устойчивост в управлението на събития” (ISO/PC 250, Sustainability in event management).

Решението за преминаване към третата от петте стъпки в процеса на разработване на стандарти на ISO бе взето по време на втората международна работна среща на комитета, която се проведе на 26-28 април 2010 в Париж. Участие в заседанието взеха експерти от Австрия, Австралия, Белгия, България, Китай, Франция, Япония, Норвегия, Испания, Швеция, Великобритания, САЩ, Канада и Германия. На срещата присъстваха и експерти от международни организации със статут на партньори на ISO/PC 250 като: световната асоциация на професионалистите в областта на организирането на срещи и събития: Meeting Professionals International, световната организация, чиято дейност е посветена на устойчивост на събитията и събитийната индустрия: The Green Meetings Industry Council и световната асоциация на изложбената индустрия: The Global Association of the Exhibition Industry (UFI).

Повече от 30 страни, между които и България, участват активно или като наблюдатели в работата на международния проектен комитет като представят коментари по различните работни проекти на стандарта, които се разглеждат и обсъждат на срещите на ISO/PC 250. Всяка страна може да създаде национален огледален комитет от експерти и специалисти в областта, които правят преглед на извършената работа по време на срещите и допринасят със свое участие за постигане на напредък в работата на международния комитет.

Експертна работна група към БИС участва като активен член в работата на ISO/PC 250. Участието на наши експерти в международната работна среща в Париж даде шанс на страната ни да представи своята гледна точка и експертно мнение по всичките 500 коментара по проекта и с това да допринесе за значителното подобряване на съдържанието на стандарта, както и допълването му с важна допълнителна информация и факти.

Българските експерти в срещата бяха единодушни, че срещата с представители на толкова много страни и различните гледни точки и опит на представителите е от изключителна важност за бъдещото развитие на международно признат стандарт, който да отговори на очакванията на всички заинтересовани в сферата на събитийния мениджмънт и да регламентира тяхната дейност.

Стандартът ISO 20121 ще бъде приложим от всяка организация, която работи в събитийната индустрия и ще заимства подхода на системи за управление, който изисква определянето на ключови въпроси за устойчивостта като подбора на място за провеждане на събитието, оперативни процедури, управлението на веригата за доставки, комуникации, транспорт и др.

Председателят на ISO/PC 250 Фиона Пелам даде своя коментар за срещата “Международните експерти съществено допринесоха за разработването на ISO 20121. Всеобщо е мнението, че това ще бъде един добър, полезен и приложим международен стандарт.”

За създаването на ISO 20121 като начален проект се използва британския стандарт BS 8901. В процеса на разработване на международния стандарт се взимат под внимание и други национални стандарти.

Националните стандарти се разработват в рамките на дадена страна, като понякога тяхното разработване може да изисква по-широко експертно допитване и имат висока приложимост за дадения регион или сектор. Международната организация за стандартизация (ISO) е световният производител на стандарти, който обединява усилията на всички свои национални членове и техните експерти в процеса на разработване на приложими стандарти на принципа на постигнат консенсус. Националните стандарти и международните стандарти на ISO са от взаимна полза. Налице са примери на национални стандарти, превърнали се в основа за разработването на международни стандарти и за постигането на всеобщ консенсус.

Очаква се стандартът да повиши прозрачността сред представителите на събитийната индустрия. Предвижда се разработването на стандарта да приключи през 2012, с което да съвпадне с откриването на летните олимпийски игри в Лондон.

Оригинална публикация

Frognews.bg | Преслава ПРЕСЛАВОВА | 2010-05-18

Ролята на СЕМ и на КРС е престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас. СЕМ е по-скоро комбинатор, отколкото регулатор и общо взето приема всичко, казва доц. Петко Тодоров, ръководител на катедра “Медии и обществени комуникации” в УНСС. Според него трябват нови и отделни закони за БНТ и БНР, а финансирането им трябва да се отдели от бюджета.
доц. Петко Тодоров е доктор по икономика, завършил е висшето си образование в Прага. Преподавал е в СУ, бил е главен редактор в издателство “Народна младеж”, на в. “Орбита”, директор на издателство “Свят”, директор на Българския културно-информационен център в Прага, работил в Комитета по пощи и далекосъобщения. Бил е начело на телевизия “7дни”. Автор е на 6 книги, има много научни публикации, и стотици статии в печата, има значителен опит в практиката и управлението на печатни и електронни медии.

+- Наскоро бе намален съставът на СЕМ от 9 на 5 души, но се появиха твърдения, че зад това прозират политически интереси. Според вас независим орган ли е СЕМ или зад него стоят политически или други интереси?

- Не може СЕМ да е различен от цялостното развитие на институциите у нас и от политическия живот, формирал се в годините на прехода. За съжаление, СЕМ отговаря на определението на Иречек отпреди 130 години, в което той пише писмо на свой софийски приятел: „ Не е лошо, че министрите в България се сменят, лошото е, че всеки, който идва на власт довежда свои съпартийци, съселяни и роднини, с което задръства с непрофесионалисти държавната администрация.” Този процес продължава и днес, а СЕМ не може да е независим орган, както се нарича и както по европейските правила би трябвало да бъде, защото изборът на неговите членове става по политически път. Те са функция на управляващото мнозинство в парламента, сега искат още повече да засилят тази тенденция, защото се намалява или може да изчезне квотата на президента, който представлява други политически сили (не че неговите членове са по-читави). Интересен е един друг български феномен за избора на членовете на СЕМ. През СЕМ минаха и свестни колеги, журналисти, които в ролята си, обаче на надзорници се провалиха – провалиха се и като професионалисти, и морално. Натискът върху СЕМ, свързан с политически и икономически интереси е толкова силен, че при българската немотия, бедните български журналисти не могат да му устоят. Има и още една причина да съществува СЕМ – да се регулира съдържанието, защото разпространението е безплатно, общодостъпно и има европейски норми, които ние сме задължени да спазваме, свързани с правата на човека, телевизия без граници и европейските конвенции. Работата на СЕМ би трябвало да се регламентира от законодателя. Действащият сега закон, обаче е от второ поколение, а другите европейски страни имат вече закони от трето и четвърто поколение. Тоест в българския закон са смесени публичните, обществени медии с частните, комерсиални медии. Те по отношение на съдържанието биха могли да бъдат третирани от един и същи закон, но от гледна точка на конкурсите, на управлението, на собствеността, на задачите, определени от Конституцията на обществените медии, по отношение на инвестициите, на това кой взима решение за купуване на техника, кой контролира националното радио и телевизия, законът не дава отговор. Защото няма отделни, устройствени закони, съответно за БНТ и за БНР – такъв, какъвто има за БТА, например. Освен, че трябва да има отделни закони за двете обществени медии, финансирането им би трябвало да се отдели от бюджета. Не могат да бъдат независими БНТ и БНР, когато тяхната дейност се финансира от бюджета. Те са зависими от Министерство на финансите, от където им превеждат на порции бюджетите и те трябва да слушат. Показателен е предишния конкурс за генерален директор на БНТ, на който се яви само един кандидат, който изпълняваше волята на тогавашните управляващи и на президента, и на Петър Манджуков. 

- Да, но сега, има обявен нов конкурс за генерални директори на БНТ и БНР. Какво да очакваме?

- Сега, все още не се знае кой са избрали сегашните управляващите, кой ще им е удобен, предстои да видим. Българската медия сфера не търпи неудобни журналисти, тоест журналисти, които обичат да говорят свободно – примери много: Иво Инджев, Георги Коритаров, Милен Цветков. След като 12 години управлявах телевизия „7дни” и имах авторско предаване с висок рейтинг – канят ме да го възстановя, но ми поставят условия, свързани с ограничения върху свободата на словото. А се чудим по световните класации (американската и тази на “Репортери без граница”), че миналата година бяхме на 57-мо място, а сега сме чак след 70-то. Тоест, отнасят ни към най-изостаналите и тоталитарни режими по отношение на натиска, който управляващите упражняват върху медиите.

- Според вас не е ли лош знак за управляващите, че се стремим към синхрон с европейското законодателство, а именно правилата в медиите ни куцат?

- Медийният комфорт е приятен, особено в първата, втората и третата година на управленски мандат. Разбира се, имаше едно смешно определение за журналистиката, че е лъжовна като сутиена – създава грешни представи. Както подкрепят едни управляващи, така медиите се обръщат и тръгват с новите представители. В българските 20 години на преход при разпределение на собствеността, освен че закъсняхме със законодателството, нямаме и достатъчно добре формулирани понятия, около които да се прави регулация. Например: какво значи „нарушават добрите нрави” – кои са добрите нрави – за мен са едни, за продуцентите на „Биг Брадър” -съвсем други. Въпросът е като е закон, ако е закон да бъде ясно формулирано, второ – да бъде определен начин за финансиране на обществените медии. Ето, да кажем, в Чехия, Унгария и Полша финансирането на тези медии става през местните данъци и такси. Събира се скромна сума от всяко домакинство, изчислена според стандарта на живот, но тези пари са достатъчно, за да няма нужда от реклама. Добър пример е чешкото национално радио, което има само по 5 минути реклама, защото няма нужда от повече – то живее от концесионните такси. Но тяхното законодателство позволи на чешкото радио да кандидатства за свободни честоти и то има 16 радиостанции – то е с най-богат фонд и е доста слушаемо. Докато кои са у нас монополистите и кои ги направи монополисти? Значи ролята на СЕМ и на КРС е толкова престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас – ето, в последните 4 години бяха разпределени честотите в ефира, за които, уж щеше да има конкурси и после нямаше да има конкурси, и в крайна сметка в тях се наместиха едни и същи играчи, които всички знаем. Които, обаче по документи не се водят собственици на медиите, макар че в закона е записано, че там се попълват едни декларации до физически лица. Въпросът, обаче с офшорките и позволяването от българското законодателство да се държи собственост в България от офшорки, при които общо взето собствениците са неизвестни и се криминализират медиите. Така че, не е ясно кои са истинските собственици и как се прехвърля собственост в медиите, нито как се оформиха съществуващите медийни групировки – ако бяха в други сектори, комисията по защита на конкуренцията би ги санкционирала. СЕМ, общо взето приема всичко. И това как се появи и си отиде радио NET, и това как си отиде радио “RFI”, как загинаха телевизия „7дни” и РЕ:ТВ, как ефира на „7дни” премина без конкурси в различна собственост – веднъж при Краси Гергов, веднъж при Любомир Павлов, веднъж при Ирена Кръстева, веднъж при Петър Манджуков – всичко това става със съдействието и с участието бих казал и с паравана, който осигурява СЕМ. СЕМ е по-скоро комбинатор, а не регулатор. А комбинаторът заменя правила с интереси. Аз подкрепям тази нова идея, че трябва да има мандатност, защото не можеш да си направиш работата в СЕМ професия. Не приемам назначаването да кажем, ето сега влезе една девойка – София Владимиров, която е работила е при Иван и Андрей и после в прес центъра на Румяна Желева – тя започна работа в СЕМ без да е прочела двата закона и аз не бих я пуснал да мине на изпит по медийна регулация. Все пак, при определянето на членовете, освен политически, трябва да има и професионални критерии. Ето, сега започнаха конкурсите за директори на БНР и на БНТ и пирамидата пак е обърната. Поредните кандидати ще направят някакви концепции, някакво жури под силното политическо и икономическо влияние на няколко политически групировки ще си определи техните членове (те си ги разделят, даже се говори и за миза за участие в отделните конкурси) и после всеки от журито, което би трябвало да е независимо, си гласува за дадения човек. А би трябвало СЕМ да направи задание и да определи обществените потребности в национален план и да определи точно задачите на националната телевизия и на националното радио, определени от Конституцията. Да се поставят въпроси около това задание и да се поискат отговори от кандидатите, а не просто поредните красиви съчинения. Но такъв конкурс изисква компетентност на членовете на СЕМ, да имат опит и представа как работи националната телевизия и националното радио. 

- А вие как гледате на обединението СЕМ и КРС? Щe има ли повече контрол, по-добрa регулация, ако то се случи?

- И да се обединят, те пак ще бъдат в два сектора – единият ще се занимава с програмното съдържание, а другия – с радиочестотния спектър. То е същото като коментираната идея да се обедният БНР и БНТ. Това ще подобри управлението, но пак зависи каква структура и какво ръководство ще управляват. Дали това ще е една изкуствена шапка за оказване на влияние върху програмите или това ще е един действен орган, който ще може действително да интегрира и да проникне в програмите на радиото и телевизията, така че да поевтинеят, не е ясно. Да има общо използване на информационните масиви, общи договори с БТК да кажем, защото основното перо на радиото и телевизията са преноса на данни, а той престъпно остана в ръцете на частния монополист БТК. Какво значи да дадеш връх Ботев, Снежанка и Шабла в ръцете на частен оператор – това са стратегически обекти не само за медиите, но и за сигурността на страната ни ? БТК беше три пъти разпродадена. Тя достигна 4, 5 милиарда, колкото беше реалната й цена. Но бе продадена за 230 милиона, при това със задна дата, колкото беше годишната й печалба. Тоест БТК беше открадната и всички знаем, че зад това стои семейството и кръга около Сакскобургготски, свързани с Николай Василев с неговите действия в три министерства. 

- Ето, вие казвате тези неща. Знаят се от много хора, от повечето медии и като че ли никой нищо не прави…Защо се получава така?

- Аз занесох на Филчев един куп материали за БТК, той се засмя и ми каза, че при него има още много папки като моята по казуса “БТК”. И с това изчерпа въпроса – сега тези документи са при сегашния главен прокурор, надявам се, че Филчев не ги е изнесъл с кашони. Според мен нито Агенцията за приватизация, нито Агенцията за след-приватизационен контрол работят както трябва. Сметната палата също работи за тези, които управляват в момента, както работеше за предишните, така сега някъде като натиснат управляващите и искат да се разкрие по-сериозна далавера, Сметната палата прави проверка. Не е правена, обаче сериозна проверка на националната телевизия и на националното радио, нали?! По българската схема управителния орган е отговорен, което значи колективна отговорност, зад която, естествено се крие личната безотговорност. И това е така, защото няма законова база. 

- А имаме ли експерти, които да направят такъв нов, работещ медиен закон?

- Да, мисля, че имаме. Както тръгна развитието на българските медии в началото на 90-те години чрез бум, така в последните години имаме забавяне на процеса, влошаване на медийния климат, имаме отлив на читателския интерес. Имам огромен грях на медиите, които не водят, не теглят, нито вдигат качествени стандарти на ново ниво като морални ценности, етически норми, норми за поведение. Добър пример в това отношение са турските сериали, но там нещата са предозирани и те също подлежат на регулация.

- Е къде тогава е ролята на СЕМ при регулация на съдържанието – при случая с дозирането на турските сериали, при натрапването на шоуто “Биг Брадър”, за което неведнъж имаше сигнали?

- Значи какво прави в СЕМ в такива случаи като ‘Биг Брадър” – СЕМ глобява до 15 000 лева, те си плащат глобата еднократно, защото за едно и също нарушение не се налага глоба два пъти и нещата продължават по същия начин. Нека погледнем и от друга страна нещата – законът забранява политически и икономически предавания да бъдат прекъсвани за реклама. Ами нима “На четири очи” не е политическо предаване – защо тогава в него има реклама? Нима сутрешните блокове не са политически? Няма нужда да изброявам всички подобни случаи. Избирателно се налагат санкциите и глобите. Не им хареса, не могат да окажат натиск върху свободомислие или върху друга политика, която може пак да е пристрастна, но е другата, не на моите и тогава санкционират. Ето тези правила трябва да се променят, ако бъдат обединени СЕМ и КРС. Но по-важни са експертите в дадената институция, които ще си останат. Така че и да се съберат, ще си останат два сектора с различни дейности, но пък с един общ председател, върху който по-лесно се оказва натиск. И така по-лесно ще бъде ръководен този орган. Що се отнася до БНР и БНТ – не знам дали е подходящо събирането им, те и сега биха могли при добро желание да съвместят много от дейностите си и процесите си, още повече че този опит е правен у нас вече няколко пъти. Факт, че в БНТ продължават да работят ужасно много хора – там са повече от 2000 души, а частните телевизии работят с 300-400 и с по-малко, но те са оправдани, защото търсят рейтинг. Въпросът е защо СЕМ, след като им е издал лиценз с определени критерии и програмна линия не следи дали тези изисквания се спазват. Ето, в Нова телевизия в момента от сутрин до вечер се говори за “Биг Брадър” – като се почне от сутрешния блок, мине се през Гала, лайв излъчванията и новините, и се завърши с “Шоуто на Иван и Андрей”. От друга страна, гледайки турските сериали е видно, че Турция е една страна, която много държи на европейското и гражданското възпитание чрез сериалите – там има модели на поведение. Хубаво би било, ако нашата държава инвестира в подобни наши сериали, които да се противопоставят на всичко, което е “шкембе творба”, което е чалга. Функцията на обществената медия е да инвестира в полезни програми, докато целта на комерсиалните и частните медии е да разпределят дивиденти между своите собственици. То така е и записано в закона. 

- От тази битка между “Биг Брадър” и турските сериали кой ще спечели и кой ще загуби?

- Аз мисля, че българинът проявява малко повече здрав разум и клони към турските сериали. 

- Къде остава БНТ в това пренареждане?

- За съжаление БНТ няма филмова политика. Ако имаше, определено щеше да спечели от тази битка в момента. Би могла и с някакво риалити шоу и с някакви живи програми, със спортни програми, даже, които да хванат вниманието на зрителите. Значи, прави опити националната телевизия с някои шоу програми, с някои класации по модел на БиБиСи и е хубаво добрите образци да се копират, но това, което прави е малко.

Оригинална публикация