в. Новинар | Веселина Седларска | 22.01.2011

Българските политически партии имат недостатъка на самолет – функционират само когато са горе, всяко намаляване на височината (да не говорим за принудително кацане) ги вцепенява. Под кризисен пиар партиите разбират пиар, който цели да прикрие кризата. Партиите у нас са експерти по прикриването, укриването, скриването на всяко нещо, което не ги представя като спасители на народа. Кризите обаче са като водата, пълзят, докато открият теч. И тръгва мътната река.

Оттук нататък има три възможности.

Първата: правим се, че изобщо няма такова нищо. За да е още по-сигурно, подпъхваме неприятната новина под друга, много често специално произведена за целта. Понякога и съдбата помага. Класически случай в международен мащаб за затискане на неприятна новина с още по-неприятна е електронното писмо, което Джо Мур от пресслужбата на британското правителство праща до офиса, когато научава, че два самолета са пресекли пътя си с кулите на Търговския център в Ню Йорк: "Това е добър ден да се отървем от всяка новина, която искаме да погребем", гласяло писмото. И макар интернет да е регистрирал минутата на изпращането на това писмо и да стана очевидно, че клавишът е натиснат, преди небостъргачите да паднат и да погребат под себе си хиляди жертви, хората не простиха цинизма на думата "погребем", когато писмото намери своя теч и се появи на страниците на английския печат. Мур подаде оставка.
В българската практика погребването на една криза под друга е традиционна и сравнително добре отработена практика. За да се развие един скандал, е нужно технологично време. Ако това време му бъде отнето от следващ скандал, той скоропостижно изтлява. Българската публика осъзнава това и с него си обяснява високата раждаемост на скандалите у нас.
Параноята, че всяко нещо, което се случва у нас, е замислено, организирано и режисирано е толкова устойчива, че ни преследва дори в случаите, когато съдбата наистина се намесва и случайно спуска нов скандал, който да отвее предишния.
Втора възможност: прилагаме онова, което по света наричат "превъртане", още и "бране на череши". Тази техника се свежда до това да се подберат онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на нашата цел.
Превъртането е взето назаем като термин от крикета, то изисква специално умение да подадеш топката с въртене, така че тя да попадне точно там и точно така, както ти се иска. Може и да не отбираме от крикет, но пък сме страхотни с топката. Колкото дo брането на череши, метафората е ясна – посягаш към онези, които ти харесват, т.е. подбираш, а не караш наред.
Трета възможност: прилагаме кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Колкото и сложно да изглежда, в крайна сметка добрият кризисен пиар се свежда до два принципа. Колкото повече ги следваш, толкова по-цял излизаш от кризата. Първият от тях се нарича "един глас" и съвсем не означава, че само един човек има право да говори, а това, че колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. Вторият принцип се нарича "пълни разкрития, без поемане на вина" и се свежда до пълна, бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината. Нери Терзиева, основоположничка на професионализма и почтеността във връзките с обществеността, го бе казала така: "Отворете всички шлюзове."
В кризисния пиар не важи утешението "по-добре късно, отколкото никога". Кризисният пиар може да бъде ремонтиран в някои свои части, но не и в тайминга. Да не уцелиш времето е все едно да пуснеш субтитрите, след като филмът е свършил – напасването на посланието е невъзможно.
Това е вкратце теорията. Скучна. Ние си падаме по интересното, затова сами работим и даваме мнение за работата на другите, без да отваряме учебниците с теориите. В тези кресливи дни реших да ви припомня теорията на кризисния пиар. Вие не по зле от авторите в медиите можете да прецените какво се случи, как го направиха, успешно ли, най-важното – дългосрочно ли?

Стр. 8 – 9

в. Новинар | Калин Терзийски | 22.01.2011

Ето, дойде време, струва ми се, да започна да възпитавам децата!

Звънят звънците, медни тръби бучат, вари се каша в огромни казани и целият детски лагер трябва да наскача, да нахлузи коравите си обуща и да наостри ученолюбивите си уши! Аз съм писателят чичо Калин и ще възпитавам! Защото така съм научен и така повелява традицията – когато някой стане писател, да хваща децата и да ги възпитава!
Децата ще захвърлят в стърнищата своите айподи, ще окачат на някоя трънка своите айфони, ще зарежат още неначенати своите даунлоуди и ще седнат кротко в краката ми. Ще извършат Упанишад. Което в хиндуизма означава седя с покорство близо до някого.
Както и да е. Увлякох се. Никакви деца няма да възпитам аз. Децата се възпитават в наше време не от писателите, не от родителите, не от учителите, не даже и от филмите. Даже не и от интернет. Даже не и от рекламите.
Рекламите! Да, децата не се възпитават даже и от рекламите, колкото и да не ви се вярва! Макар че знаем – сега рекламата е всичко. Рекламите имат може би възпитателно въздействие. Колкото е имал в миналото, да кажем, някой любим чичо кум, който идва при децата за празници и им носи много хубави и интересни подаръци от чужбина. Бог знае от кого се възпитават децата. Писателите сега се съобразяват с пазара, а с кого се съобразява пазарът не е ясно. Родителите също се съобразяват с пазара. Що за мисъл, ще се сепнете вие. Ами помислете: Кой в наше време праща детето си да учи нещо, което не се търси на пазара на труда. Кой учи детето си да не пазарува, а да живее въздържано и без никакви излишества? Кой? Никой.
Обезчовеченият, стоглав пазар наплаши всички хора-свине и ето, че те не могат да направят нищо, без да се съобразят с него. Той е техният Молох.
Това предисловие беше само за да кажа, че възпитанието е важно. И че ако някой иска да получи моето уважение (защото аз нищо повече не мога да дам), би трябвало, възпитавайки децата си, да не се съобразява с пазара.

И така.

Ето – сега ще оцветя рехавите си и невесели мисли с нещо от живота. Защото едно сутрешно писание, каквото сътворявам сега, не би трябвало да е прекалено умозрително. Както някой хитър и лукав готвач грък подправя богато със зехтин и люти подправки безвкусните треволяци в една бедна салата, така и аз богато ще подправя своето писание с един пример.
Искам да направя едно сравнение между себе си и Карбовски. Журналистът Карбовски. Мой приятел и наистина успешен човек. От него ще се разбере как двама човека, иначе живели близки по съдържание животи, се различават изключително много. И това се дължи само на възпитанието. На пазарното възпитание и на непазарното възпитание.
С Карбовски започнахме да пишем горе-долу по едно и също време. Той започна първи да пише журналистически неща и скечове, аз, като че ли по-рано, започнах да пиша разкази. Но ето какво стана. Карбовски без капка страх и свян събра двайсетина свои стихотворения – някои от които – детински – други – хубави и вълнуващи – и ги издаде в книга, наречена "Дефлорация". Аз видях, бях от първите, които видяха тази книжка, и й се възхитих. Дефлорация в това време беше рядко срещана дума. За тези, които още не я знаят, тя означава отнемане на девствеността. Тогава аз се възхитих от две неща. Първо – от това, че Карбовски се осмелява да нарече книгата си с такова войнствено-еротично име, което беше, в началото на деветдесетте, нещо като лек, но рязък шамар по тлъстите бузи на все още властващите партийни поети. Второ – възхитих се и от това, че Карбовски знае какъв дългосрочен и силен ефект ще има това заглавие върху бъдещите му читатели. Върху бъдещите потребители на неговата литература. Той имаше пазарно мислене! Да. Аз го виждах и изпитвах лека завист. Смесена с пренебрежение. Аз все още бях роб на идеята, че пазарът е мръсно и недостойно нещо.
Карбовски подготвяше своята марка! Той започна да пише все по-брутални неща, описанията на полови органи, наркотици, сексуални девиации и телесни течности валяха. Пазарът на деветдесетте гълташе това като топъл хляб. Аз точно тогава започнах да пиша весели и закачливи, твърде абстрактни текстове за хумористични вестници и списания. Бях си поставил за цел в нито едно от писанията си да не използвам "мръсна" дума. Макар че като лекар съвсем ясно разбирах, че лицемерното очистване на езика е жалка работа. Просто аз се съобразявах. Аз, по дяволите, се съобразявах с пазарните изисквания. Като някакво момченце. Аз не исках да нагрубя слуха на нежните, застарели, изсъхнали като стари цветя учителки по литература. Да не обидя с вулгарността си своите кротки и възпитани родители. Своите потресаващо некомерсиално възпитани родители. Аз нямаше как да им обясня, че с моето кротко и скромно съобразяване аз единствено ще им засвидетелствам покорството си, но няма да спечеля нищо друго. В това време Карбовски сееше смут и кърви. Сперма и черва се влачеха от писанията му, от репортажите му вееха цели виелици от кокаин, от блестящите му материали за "Егоист" падаха изнасилени трупове на травестити. Аз продължавах да пиша умозрителни и многозначителни неща. Разчитах на деликатната интелигентност и финото чувство за хумор на читателите си.
Родителите ми, читателите ми и всички около мен се отнасяха към писанията ми с мило снизхождение. Казваха ми често, че съм талантлив. Казваха го така, както се казва на дете, че пее хубаво. С усмивка от лека досада. Някои възрастни дами дори ме пощипваха ласкаво по бузите. Аз се възмущавах от това, но не си позволявах да започна да пиша грубо, жестоко и кърваво. Още по-малко – за секс. Всъщност аз въобще не исках да започна да пиша комерсиално. Мразех самата дума комерсиално. Ужасявах се от идеята, че нещо (в изкуството имам предвид) може да се прави нарочно, специално, безогледно и само – за пари. И докато аз се усуквах в моралните си кълчища, Карбовски спеше с най-красивите жени, печелеше сериозни пари, предизвикваше омраза и възторг. А когато влезеше някъде, тези, които ме бяха потупвали по бузите, ставаха прави. От страхопочитание към човека, който не се съобразява с нищо. Освен с верния си нюх. Аз бях възпитан в некомерсиален дух. Той – в комерсиален. Но там е работата, че аз дори не знам дали той не се беше Самовъзпитал в тоя дух. Струваше ми се непосилно и велико.
Веднъж наблюдавах случаен разговор между Карбовски и майка му. Докато ги гледах, правех неволни и тъжни аналогии със себе си и своята майка. И двамата с Карбовски бяхме писатели, и на двамата ни майките бяха типични институтски жени. Дошли от село и смесили селския морал на народните учители с институтския морал на народните вафли. Карбовски наскоро беше публикувал някакъв много препълнен с брутален секс материал. Но беше взел и много добри пари за него. Точно даваше пари на майка си за някакви покупки. Майка му приемаше парите делово. Но някъде дълбоко в погледа и дълбоко в движенията й се прокрадваше леко негодувание. Негодуванието на селския морал срещу бруталния, комерсиален секс. Но всичко това беше така добре покрито от деловитата боя на Необходимостта и Смисъла на парите, че само аз го забелязвах. Гледах как двамата си говорят, все едно Карбовски беше спечелил парите с неврохирургична операция. Парите наистина не миришат. Казах си аз. И отидох да ме потупат още малко по бузите заради моите интелигентни писания. За тях не ми даваха много много пари.
Ние двамата бяхме продукти на две полярно различни школи във възпитанието. А то, както казах… е много важно. Но сега вече не съм сигурен в думите си.

Стр. 28

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 22.01.2011

Pro.BG й прехвърля 27 честоти със съгласието на КРС и СЕМ

Българската медийна регулация е толкова оплетена, че ако въобще са останали хора, които могат да я обяснят, те заслужават специално признание.
Историята за честотите, на които доскоро се излъчваше Pro BG e достатъчно сложна и многоходова, за да разберете какво се случва (подробности прочетете в карето). Така или иначе ще се объркате, но със сигурност ще придобиете представа за хаоса в медийната регулация. Този канал преди това се наричаше TВ2 и претендираше за национално покритие, защото се излъчва на 27 регионални честоти в цялата страна. Една част от тях бяха дадени през 90-те години за регионални програми, а софийската – още по-отдавна. Те бяха сглобени от съсобственика в bTv Красимир Гергов в един пакет и това начинание беше продадено на американската компания Central European Media Enterprises (CME). След като компанията купи и bTV, реши, че няма нужда от два политематични канала и спря Pro.BG. Тази седмица стана ясно, че 27-те ефирни честоти, които различни държавни регулатори са давали през годината за съвършено различни телевизии, ще станат собственост на BBT. Така тя се превърна в четвъртата частна национална ефирна телевизия.
Каналът е собственост на бившата шефка на спортния тотализатор и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, Ирена Кръстева. Тя купи телевизията от Петър Манджуков. В началото на август 2009 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД (ръководена от самата Кръстева) върху "Балкан Българска телевизия" ЕАД, дружеството – собственик на ВВТ.

Какво се случи

Преди повече от месец Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) коментира пред "Капитал", че още през юли 2010 г. в далекосъобщителния регулатор е постъпило писмо от "Про.БГ медия" ЕООД, с което компанията информира, че иска да бъде прекратено действието на притежавани от Pro.bg 12 разрешения за ефирно излъчване с местно покритие (т.е. за малките населени места, където каналът се гледа ефирно – бел. авт.). През септември 2010 комисията е прекратила действието на посочените разрешения. Според информацията на КРС дружеството "Про.БГ медия" има 27 разрешения за ползване на ефирни честоти (13 от които с местно покритие). Всички те са със срок на действие, докато ефирните честоти станат необходими за реализиране на изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа (не по-късно от 31.12.2012 г.)
Само допреди година ефирните честоти бяха нужни на Pro.BG, за да си осигури 60% покритие на пазара, да изпълни изискването на медийния закон и да получи правото без конкурс да качи програмата си на мултиплекс при цифровизирането на тв сектора. Съветът за електронни медии (СЕМ) вече издаде на Pro.BG разрешително за създаването на цифрова програма. Това означава, че дори и да върне всичките си честоти, Pro.BG няма да загуби нищо. Телевизията обаче пази тези, които й гарантират 60% покритие, за да си подсигури бъдещето при цифровизацията.
Законът не пречи на канала да продаде честотите си. КРС само трябва да прехвърли лицензите на името на ново дружество, както неведнъж е правила, дори с честотите, които сега Pro.BG притежава. Сега тя ги дава (по-вероятно препродава) на ВВТ, и каналът ще може по същата схема на Pro.BG да си подсигури качване на мултиплекса при цифровизацията без конкурс, като докаже, че има над 50% ефирно покритие на територията на България, каквото е изискването на закона.

Ами сега?

Историята е следната. В КРС (от регулатора не уточняват кога) е постъпило ново заявление от "Про.БГ медиа" ЕООД и "Балкан българска телевизия" ЕАД (ББТ) за прехвърляне на 27 броя разрешения (които дават право за използване на ефирни честоти), притежавани от "Про.БГ медиа" ЕООД. От КРС коментираха пред "Капитал", че прехвърлянето на разрешенията се извършват по реда на два нормативни документа – Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и "Правилата за прехвърляне на разрешения" от март 2010 г.
За да бъде прехвърлено разрешението, е необходимо и решение на Съвета за електронни медии (СЕМ) според изискването на ЗЕС. Съветът е дал съгласието си. В СЕМ не е постъпвало искане от ВВТ за промяна на програмния профил, обясни председателят на съвета Георги Лозанов. В регистъра на регулатора е записано, че ВВТ е с политематичен профил независимо от факта, че поне от половин година медията се развиваше и бе третирана като нишов женски канал. Сега, след като получи националния ефир, е много вероятно да промени програмната си схема, което няма да е трудно, ако се съди по официалната й регистрация. До редакционното приключване на "Капитал" Ирена Кръстева не отговаряше на мобилния си телефон.
От КРС обясниха, че в случаите, при които е проведена конкурсна процедура по реда на Закона за радио и телевизията (ЗРТ) за издаване на програмен лиценз за радио или телевизия от СЕМ, КРС издава далекосъобщителен лиценз на лицето, класирано на първо място от медийния регулатор. Подобни са и условията за преотстъпване на тези разрешения – първо СЕМ прехвърля програмния лиценз, след което КРС следва да прехвърли далекосъобщителния на същото лице. И така излиза, че законът дава възможност съвсем безпроблемно двата регулатора да прехвърлят честоти на операторите, когато желаят.
От КРС уточниха, че "посочените 27 броя разрешения за ефирно излъчване не са издадени вследствие на проведени конкурсни процедури по реда на действащия ЗРТ. Ефирните честоти са дадени от КРС на основание преходните и заключителни разпоредби към Закона за радиото и телевизията за населени места, в които не са проведени конкурси. Разрешенията дават право за излъчване на програма до приключване на конкурсите по реда на медийния закон за съответните населени места.
Проблемът в случая не е само в това, че регулацията на ефирните честоти е сериозно объркана. Истинската драма е, че регулацията практически не работи. Нейният смисъл е да управлява ограничения ресурс от честоти в ефира, като определя кой да ги ползва по ясни критерии. Задачата на КРС и СЕМ не е просто да дадат честотите веднъж и след това само да регистрират промяната в собствеността им, а така да управляват процесите, че да гарантират конкуренция, от която да спечелят всички зрители и участници на тв пазара. Вместо това в момента се прожектира семпъл филм, в който няколко героя си разменят честоти, така както им е удобно, докато държавата мълчи.

От ТВ2 до Pro.BG

Проектът ТВ2 (както се казваше Pro.BG преди първото ребрандиране) възникна в края на 2007 г. като компилация от лицензите на две компании – ТВ2 и CTN. Дружеството ТВ2 притежаваше програмния лиценз на канала СТN, имаше разрешения да излъчва на регионални ефирни честоти в 27 града на страната. Собственик на далекосъобщителните лицензи бе "Техностийл", с който ТВ2 имаше договор за използване на честотите. Националният лиценз бе издаден на ТВ2 от предшественика на Съвета за електронни медии – Националния съвет за радио и телевизия, още през 2000 г. по стария медиен закон с право на излъчване до 2010 г. При предишните конкурси за ефир ТВ2 бе един от основните конкуренти на bTV и "Нова тв" за национален ефир, но така и не получи втория й необходим далекосъобщителен лиценз. През 2008 г. Красимир Гергов (който вероятно имаше скрито участие в собствеността й) я продаде на СМЕ.

Стр. 34

в. Капитал | 22.01.2011

Дигиталният маркетинг освен всичко останало е и апетитно парче, за което се борят всички агенции, ангажирани в рекламния бизнес в България.

От една страна, класическите рекламни агенции, които предлагат цялостно обслужване, активно изграждат свои дигитални отдели, за да не изостанат от общата тенденция. От друга – PR агенциите се подготвят да управляват репутацията на марките онлайн. От трета – появяват се агенции, създадени специално, за да обслужват търсенето на дигитални маркетингови дейности. А от четвърта – уебстудиата, които до вчера са били посветени на изработката на
интернет сайтове, вече твърдят, че могат да дават и стратегически съвети на своите клиенти. Как се ориентират рекламодателите в тази ситуация?
Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое", казва например, че за момента рекламните агенции, с които работят, обслужват и дигиталните им дейности. "Ако те не направят бързо дигитална революция в организациите си, твърде е възможно да прибегнем и до специализирани бутикови агенции за дигитален маркетинг. Работата с твоята рекламна агенция означава по-ниски разходи, установен път на комуникация, един контакт, но ако липсва качество, тези предимства избледняват", преценява той плюсовете и минусите.
В Kraft Foods се доверяват на дигитални студиа за своите онлайн проекти с аргумента, че всеки е най-добър в това, в което е специализирал бизнеса си. "Фикосота синтез" работят с няколко дигитални агенции, които обслужват различните им марки. Според маркетинг мениджъра Росен Петков не е изключено скоро и медийното планиране в интернет да се прехвърли към дигиталните агенции.
Рекламодателите засега не разкриват нови позиции за хора, които да са посветени изцяло на он-лайн активностите им. Някои от тях разчитат на блогъри на свободна практика да ръководят тези проекти, а други – на експертите в рекламните/дигитални агенции.

Стр. 33

в. Труд | Иво АНГЕЛОВ | 22.01.2011 

Новият телевизионен канал "Би Ти Ви Екшън" стартира днес на мястото на "Про БГ".

Новият "играч" на екрана ще печели мъжката аудитория с футбол и… красиви жени! Още тази вечер блондинката Валентина Войкова ще започне да "души" и разследва в предаването си "Хрътките".
"Ще представяме различни истории, които остават в периферията и хората си казват за тях "Това не може да се случи на мен". Ще търсим изненадите и провокациите, но няма да има скандали", разкри за "Труд" бившата водеща на новинарската емисия по "Про БГ". В първото издание на едночасовото предаване, което ще се излъчва всяка събота и неделя, ще бъде показан материал за педофилията в интернет. "Всичко ще е като риалити – от регистрацията в чата до срещата между мъж и непълнолетно момиче", казва Войкова.
Друга красива дама – брюнетката Мая Костадинова, ще води всеки делничен ден на живо "Код: Криминално". "В понеделник ще покажем майки, които изхвърлят бебета си. В следващи издания ще имаме живи връзки от местопрестъпления и гости в студиото", разказва Костадинова. "Би Ти Ви Екшън" ще печели зрители още с футболните мачове от българската "А" група, Шампионската лига и Лига Европа.

Стр. 20

Фондация "Медийна демокрация" I 22.01.2011

www.trud.bg I 21.01.2011

Пресаташето на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Борислав Борисов се самоуби два пъти – в социалната мрежа "Туитър" и в Северния парк на София. Това заявиха негови колеги. Те имат предвид, че на 26 декември м. г. Борисов написал в профила си в "Туитър" няколко текста, които приличат на предсмъртни писма.

"В няколко "алтернативни" сайта пише, че краят на света е след два-три дни. Кеф. # есхатология", пише Борисов. По-късно през деня добавя: "Апропо, ако светът вземе, че свърши тия дни, да знаете, че ви обичам много. "Последното съобщение на Борислав в "Туитър" е от 8 януари: "Времето омекна, сякаш…:)"

Чак на 19 януари полицията намери тялото му в Северния парк на София.

Разследващите са почти сигурни, че става дума за самоубийство. 41-годишният мъж се пробол с нож в корема, рязал си вените на ръцете и шията…

В материалния свят Борислав Борисов бе пиар на пазителите на лични данни, бивш съветник в парламента, журналист в “Култура”. Затворен, ерген. Родителите му починали. Колегите му не знаят почти нищо за личния живот – нито за приятелка, нито за купони.

В интернет Борислав е блогър (на сайта му borislavborissov.eu стои пожеланието “Весели, красиви и щастливи празници на всички!”). В “Туитър” се описва като “могул”. Във “Фейсбук” споделя, че е фен на Моцарт и Тиесто, Бах и “Дийп зоун”, на “Стъклен дом” и “Екип 5”. Там вместо своя снимка е пуснал аватар и фото на коледната си елха. Един от първите българи, открили книгата на Никълъс Нигропонте “Дигиталното битие”, според която целият свят и информацията в него се състои от битове (нули и единици) и атоми. Вчера виртуална “съмишленица” на Борислав – Светла Енчева (svetlaen.blogspot.com), цитира посмъртно негов пост от октомври м. г.: “Неотдавна сънувах как Дъглас Адамс радостно ми съобщава, че ще доживея числото 42.”(Според книгата “Пътеводител на галактическия стопаджия” 42 е “Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало”.)

Само още седмица и сънят е щял да се сбъдне! Но Борисов спря да съществува физически на 41 години. Профилите му в интернет все още са живи – негови приятели във “Фейсбук” си спомнят за него (там той е свързан с 215 профила).

Заради смъртта на Борислав Борисов други негови интернет приятели (той има 1009 последователи в “Туитър”) излязоха от виртуалната си кожа и се материализираха в кафене на “Шипка” 6 в София.

Там, съвсем случайно, прозвучала и песента Wish You Were Here на “Пинк Флойд” – любимата на Борислав.

И вчера в интернет се сипеха изказвания: “Луд диамант”, “Като гръм от ясно небе”, “Писахме си в мрежата, но само веднъж се видяхме на живо”, “Може би трябваше да се досетя…” Всички те посветени на пиара, който се самоуби два пъти – в мрежата и в Северния парк на столицата.

Страхувал се, че общината ще му вземе апартамента

Самоубилият се Борислав Борисов (41 г.) от няколко месеца бил изпаднал в явна депресия и рядко се прибирал вкъщи, разказаха разследващи.

Мъжът нямал постоянна приятелка и живеел само с майка си в общинско жилище. Апартаментът бил даден преди години на възрастната жена. След нейната смърт преди месец от общината съобщили, че ще си го приберат.

Загубата на майка му, самотата и реалният шанс да остане бездомен са довели Борислав до сериозен психически срив, казват разследващите. Според тях това е най-убедителната от всички версии за самоубийството, които проверяват.

Колегите на Борислав много пъти го търсили по телефона и на домашния адрес. За тях изчезването му било необяснимо. Те нямали хипотеза защо е пожелал смъртта.

“Страшна трагедия! Горката му майка си отиде скоро, сега и той. На голяма длъжност работеше уж, но явно заплатата му не е била никак голяма. Той умираше от страх, че след смъртта на майка му ще остане без жилище и без пари”, коментира пред “Труд” съседка на Борислав.

Криминалисти: Бил е в шок, самонаранил се е с два ножа!

Мъжът е бил в депресия, която го довела до обезумяване, сочат досега нашите данни. Имал е лични проблеми. Нито край тялото му, нито в жилището или в офиса му е намерено предсмъртно писмо. Въпреки това основната версия е, че случаят е самоубийство.” Това казаха вчера криминалисти от СДВР, които разследват смъртта на Борислав Борисов, служител на Комисията за защита за личните данни.

Както писа “Труд”, трупът на 41-годишния мъж е бил открит на 19 януари привечер в храсталаци край реката в Северния парк близо до столичния квартал “Надежда”. Надушило го домашно куче, изведено на разходка към 18,30 ч. По тялото имало няколко порезни и прободни рани от нож – по ръцете, по шията и корема. До вчера полицаите не уточняваха дали са намерили хладното оръжие в района.

Според запознати обаче ножовете, с които Борислав се е самоубил, са били два. Те са открити, като вторият нож стърчал забит в корема му. Още при първоначалния оглед от разположението и вида на раните криминалистите били над 90% сигурни, че става дума за самоубийство. Били намерени портфейлът на починалия с личните документи и мобилният му телефон.

Аутопсията, извършена в четвъртък, потвърдила, че Борислав сам е сложил край на живота си. Смята се, че е бил в състояние на афект. Първо е срязал вените си, но като е видял, че кръвта му изтича бавно, се наръгал във врата и накрая забил втория нож в корема си. Вероятно от болката припаднал и останал да лежи, докато издъхне.

Съдебните лекари обаче се въздържали засега от точни отговори кога е настъпила смъртта. Предполага се, че тялото е престояло в Северния парк около една седмица, тъй като вече било започнало да се разлага. Взети били кръвни проби, които ще бъдат изследвани за алкохол, наркотици или отрови.

Борислав не е имал каквито и да е кримирегистрации. Живеел близо до Северния парк. Полицията започнала да го издирва в последните дни на декември, когато от Комисията за защита на личните данни съобщили в Девето столично РПУ, че не могат да се свържат със своя служител. Телефонът му бил изключен, ходили да го търсят в апартамента му, но никой не отварял. Всичко това се случвало в дните около и малко след празниците, затова и се смятало, че мъжът може да е заминал на курорт или в чужбина.

Тъй като воденото разследване по случая продължава, от СДВР отказаха повече подробности.

Дипломирал се с грамота

Роден е през 1969 г. в София. Отслужил. Дипломирал се е във Факултета по журналистика на СУ, а рецензент на дипломната му работа е бил доц. Георги Лозанов. Текстът е награден с грамота.

Работил е във в. “Култура”, в Националния съвет за радио и телевизия, в сп. “Общество и право”, нещатен сътрудник на Огнян Герджиков като шеф на парламента (2001-2005).

Колегите му го търсили у дома, потресени са

Колегите на Борислав от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) се усъмнили, че нещо не е наред с него, когато в началото на януари той не дошъл на работа. Не си вдигал и служебния телефон, а го чакали неотложни задачи. Чиновници дори отишли до апартамента му в столичния квартал “Надежда”, но го заварили заключен.

“Дълбоко потресени сме. По време на работата в комисията г-н Борисов не е имал никакви проблеми. Преди Нова година дори ентусиазирано обсъждахме годишния ни отчет, бъдещите проекти и отбелязването на 28 януари – Европейския ден за защита на личните данни”, разказа пред “Труд” председателката на КЗЛД Венета Шопова. Според нея вероятно покойният вече пиар на комисията е имал проблеми в личен план. Какви са били те, колегите му така и не могли да разберат.

“На всеки се случва да го няма няколко дни. В края на годината си беше взел отпуск. Но когато не се появи на работа и след това, започнахме да се притесняваме”, добави Шопова.

Състудентите го помнят като най-умния

“С Борислав Борисов сме колеги от Факултета по журналистика – по мнение на всички преподаватели беше най-умният студент”, разказа вчера шефът на парламентарния пресцентър Христо Краевски.

След дипломирането си специализирал онлайн журналистика шест седмици в Колумбийския университет, Мисури, САЩ. Курсът бил организиран от “Гласът на Америка”. Бил е и на семинар по независима журналистика във Факултета по комуникации в град Тилбург, Холандия. Участвал е в изграждането на сайта chitalishte.bg, работил е добре с издателски софтуер.

Борисов е завършил университета с пълно отличие. Купувал си главно книги. Приятелите му обмислят да предложат на роднините му да ги дарят на библиотеката на журналистическия факултет. А най-хубавите му писания в медиите да съберат в специално издание. Те си обясняват смъртта му с екзистенциално отчаяние.

Самоубийци редовно използват “Туитър”

Борислав не е първият, обявил самоубийството си в “Туитър”. Преди 6 месеца южнокорейският диджей Лий Кие Хуа заявил в профила си: “Ще се самоубия. Всички вие, с които ме е свързвало и най-малкото приятелство, обичам ви.” След това го намерили обесен на дърво край река Хан в Сеул.

Жена от Флорида, която не можела повече да плаща наема си, написала, преди да сложи край на живота си: “Богатите стават по-богати, бедните – по-бедни. Семейства остават на улицата, а правителството нехае. Бог да благослови Америка, но може ли да я спаси?”

През април 2009 г. актрисата Деми Мур спаси 48-годишна домакиня от Сан Хосе, която написала в профила на актрисата, че ще се самоубие. Полиция успяла да проникне в къщата на жената и да я въдвори в психиатрия.

Оригинална публикация

Дарик на 18. Първото и единствено частно радио в България с национален лиценз стартира своята програма на 21 януари 1993 година точно в 12 часа.
Празничната програма започна рано сутринта ето така:

Водещ: Вие слушате „Мисията е възможна”, с министъра на отбраната Аню Ангелов.

Аню Ангелов: Добър ден на слушателите на радио Дарик. Честит рожден ден, Дарик радио. На целия екип пожелавам здраве, много, много слушатели и всичко най-добро. Да бъдете все така обективни, както сте били през всичките тези години.

Любчо Нешков: Честит празник Дарик радио и от мен Любчо Нешков. Бъдете здрави и щастливи и усмихнати и да ви слушат все повече.

Камен Плочев: Честит празник на Дарик радио. Аз се казвам Камен Плочев, по професия съм лекар, но приех тази приятна покана да водя един час предаване по Дарик радио, защото имам специално отношение към точно тази радиостанция.

„Всичко се слуша” – Дарик на 18 години.
Над 60 са гост-водещите в ефира на Дарик радио за днешния 18-ти рожден ден на медията. По традиция на рождения ден на Дарик пред микрофоните сядат приятели, партньори, лицата от новините и репортажите на медията. „Всичко се слуша”, това е слогът, който екипът избра за рождения си ден тази година.
Водещият на сутрешния блок „Дарик кафе” Михаил Дюзев е гласът на Дарик за 2010 година.

Михаил Дюзев: Това е най-голямото признание, което получавам в Дарик радио. Предполагам, че за всички журналисти в медията е така. Мисля, че е с натрупване. Едва ли е конкретно за 2010 година. Едно от първите признания, които получих аз като водещ на сутрешния блок на Дарик беше още в същата година на медийния фестивал в Албена. Сутрешният блок на Дарик получи голямата награда за сутрешно информационно шоу. Мисля, че оттогава по някакъв начин може би съм ставал по-добър, по-добър, за да се стигне до днес. Станах глас на годината. Сутрешният блок е даже малко скок, на най-високо се качваш. Денят започва от сутрешния блок.