БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.03.2011
Водещ: Никъде по света няма власт, която да не иска медиите да я хвалят. Няма обаче и журналисти обичащи професията си, които да не искат да са поне на една ръка разстояние от властта. Но теорията е едно, а животът нещо съвсем различно. От няколко години, дали зареди кризата, дали поради други причини, рейтингите измерващи степента на свободата на словото отчитат, че европейските медии имат сериозни проблеми. В това число и българските. Дали става дума цензура или автоцензура, е подробност. Единствените имунизирани са на север, вероятно студът не понася на опитите за налагане на теми и тези. От страна на властта върху журналистите. Разбира се добре е вместо да мечтаем за северни условия, в Европа по отношение на медиите да се замислим как политиците да бъдат ограничени във възможностите си за влияние и натиск върху медиите. Явлението жълта журналистика вече бе определено доста сръчно тази седмица, жълтата журналистика не е никаква журналистика, а пряк път за налагане на политически тези, със средствата на сапунената журналистика. Разбира се не бива да подценяваме и мястото на така наречените рейтинги, защото рейтингите често са критерии за сваляне на не до там удобни предавания и журналисти. Колкото и да се говори, че в новите медии журналистите имат цялата свобода, това няма как да е истина, защото все пак колкото и да е странно и журналистите ядат. Което обаче не значи, че искат да бъдат нахранени. Просто заплащането не бива да зависи от тезите им, до колко тезите им съвпадат с интересите на собственика, а с интереса на обществото. Разбира се не е рейтингова, но е изключително важна за всички ни, защото е нелепо да чакаме някое дете да дойде и да каже, че царят е гол. Животът не е приказка, колкото и оптимистични теории да има по въпроса. Може ли европейският стандарт за медиите да защити плурализма, бе въпросът който си зададоха в Брюксел организаторите на мартенската дискусия в Европарламента. Тази седмица бе приета резолюция препоръчваща до края на годината да се създаде нова директива за свободата и правата на медиите в ЕС. В текста категорично трябва да се наблегне на плурализма и независимото управление на медиите, смятат депутатите. В резолюцията, България е спомената като страна в която свободата на журналистите предизвиква, сериозна загриженост. Другите държави с подобни проблеми са Италия, Румъния, Чешката република и Естония и не на последно място, разбира се Унгария. Членовете на Европарламента приеха и обръщение към унгарските власти, в което се настоява цитирам „Да възстановят независимостта на управлението на медиите и да спрат държавната намеса в свободата на изразяване и балансираното отразяване на събитията”. Мозъчен тръст да спасява свободата на словото в Европа, а система за ранно предупреждение да реагира при опити за погазване на независимостта на журналистиката си пожелаха евродепутати от политическите семейства на социалистите и социалдемократите, либералите и зелените. Дали към тези пожелание ще се включват и политическото семейство на ЕНП, ще има ли евродиректива бранеща свободата на словото в Европа?! Ето за това ще говорим днес с българските евродепутати Илияна Йотова от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Андрей Ковачев ръководител на групата на ГЕРБ от семейството на ЕНП и Станимир Илчев от групата на либералите в ЕП. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Дияна Люцканова, Валя Момчилова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Тази седмица бе приета резолюция в евро парламента, препоръчваща през годината да се създаде нова директива за свободата и правата на медиите в Европейския съюз. В текста категорично трябва да се наблегне на плурализма и независимото управление на медиите, смятат депутатите. Всъщност стигна се до приемането на тази резолюция благодарение на една среща, която беше в София. Добър ден на Илияна Йотова.
Илияна Йотова: Добър ден на Вас и слушателите на радио „Христо Ботев”.
Водещ: Евро депутат от политическото семейство на втората по големина парламентарна група в Европейския парламент.
Илияна Йотова: Така е.
Водещ: Защо се проведе срещата в София на кратко да припомним и как се стигна до приемането на тази резолюция.
Илияна Йотова: Тази резолюция, позволете малко да внеса една яснота, е част, както от една поредица от срещи, които групата на европейските социалисти и демократи прави по отношение свободата на медиите в Европейския съюз, особено в някои от страните членки, но преди всичко конкретният повод е медийният закон, който беше гласуван от парламента на Унгария преди няколко месеца и който предизвика много тревога в европейските институции, в унгарското общество. Закон, с който трябваше да се занимава и Европейската комисия, тъй като тя беше сигнализирана. Тя излезе със своите заключения, ако действително тези заключения бяха още по-сериозни, най-вероятно тази резолюция нямаше да види бял свят на пленарната сесия в Страсбург. Но четирите парламентарни групи, която е подкрепиха със своето гласуване, смятат че препоръките на Европейската комисия не са достатъчни и тя не е използвала всички свои правомощия, които има по силата на договора за Европейския съюз, за да въздейства върху унгарското правителство и респективно върху унгарското мнозинство. Много е дълъг разговорът за свободата на медиите, за това, което се случва в Европа в момента. Искам предварително да направя една уговорка, защото си струва според мен. Този въпрос е едновременно и много политически, но и въпрос, който е лишен от политика в такъв смисъл, който обикновено ние разбираме политиката, защото независимо от това дали има леви, десни или центрийски управления, никъде в Европа в момента свободата на медиите не е гарантирана. Тоест ние не можем да прехвърляме вината само защото едно правителство е дясно или защото е само ляво, или защото е някакво коалиционно правителство, тъй като и по мнението на много експерти, които ние чухме по тези поредици от срещи, икономическите и бизнес интересите изместват политическите. Аз бих спряла до тук.
Водещ: Нека да включим сега и Господин Станимир Илчев от политическото семейство на либералите.
Станимир Илчев: Най-кратко казано това се наложи от натрупването на прекалено много факти, повечето от тях тревожни, свързани еднозначно с проблеми в медийния свят. Формулировката „проблеми в медийния свят” разбира се търпи всевъзможни интерпретации, но в случая става дума за всевъзможни форми на заплаха спрямо свободата на словото. Заплаха, свързана със свободното упражняване на журналистическата професия, което е пък гаранция за едно от основните човешки права – правото на информация. И накрая, но не по значение, че наборът от тези факти, прецеденти в различни страни, между които и България, но също така и нашите съседи – Румъния, Унгария, както и развити демокрации като Италия и Франция, очертават за съжаление трайна тенденция. Преди година и половина – две разглеждахме в много по-тесен вариант същия казус. Тогава се визираха проблеми в медийната област в Италия и плахо се даваха паралелни примери с други държави, които са в Европейския съюз. Сега просто обръщането към една или друга държава винаги е свързано с лесното откриване на потвърждения на това основно опасение, че от всевъзможни източници се упражнява натиск върху медиите, по всевъзможни начини се увеличава тяхната зависимост и във всевъзможни форми се прониква в /…/ на медиите, именно свободата на словото, тяхната обективност, тяхната необвързаност, тяхната икономическа самостоятелност.
Водещ: Това ли е причината за относително лошото представяне на доста европейски страни в класациите за степен на свободата на словото?
Станимир Илчев: Вероятно това е една от причините, но като казвам, че е една от причините не бива да се самоуспокояваме, защото всички други причини биха могли да имат решение в по-кратки срокове и с по-малък комплекс от средства. Да кажем икономически или законодателни. Но тук състоянието на нещата в една отделна страна, когато се вкарат през призмата на медиите и свободата на словото, изглеждат по-трудно решими, защото всяка една от причините, които – средствата, които изброих току що, трябва да бъде взето неизолирано, а комплексно и да бъде прилагано комплексно. За това и разговорите се водят в много посоки. Например дали /…/ към медиите включително и частните медии ще им се помогне да стоят по-сигурно, по-независимо и по-самостоятелно върху усложнения медиен икономически пазар? И тук колебанията са големи, защото никой не може да посочи оня независим орган за разпределение на публичните средства. Следващият въпрос, който се задава, е дали чрез опониране на ретроградно законодателство ще се разхлаби примката около медиите? Отговорът също е полвинчат, незадоволителен, защото се натъкваме на факти, които показват една изключителна гъвкавост, една изключителна вещина на законодателя, когато реши да ограничава медийната свобода и за това казвам, че отделно взети средства трудно е помогнат за решаване на въпроса, а само средства в тяхната комплексност може да се очаква, че ще доведат до положителен резултат.
Водещ: Все пак и в условия на криза такива средства доста трудно биха били намерени.
Станимир Илчев: Да за това има една равнопоставеност на опциите. Например достатъчно е гражданското общество да опонира на опитите банки да купуват медии. Ето – не се казва, че държавата от своя бюджет или банките с някакви клаузи, насърчителни фондове трябва непременно пряко да помагат на медиите. Достатъчно е банките, в стремежа си да съкратят пътя до рекламния пазар, да не решават да се обзаведат, образно казано, със свои собствени медии. Защото тези медии, купени от тези банки, вече не са 100% независими. Френските колеги дадоха пример с /…/, между другото офисът, един от офисите на тази банка, е мястото, край което евро депутатите почти всяка сутрин минават на път за парламента в Страсбург или вечер се прибират след работния ден. Оказа се, че /…/, подобно на някои от българските банки, са купили огромна част от регионалните вестници във Франция. Практически те са изкупили почти всички регионални вестници в източна Франция, а за тях се смята, за регионалните вестници във Франция, че имат изключително голямо значение и изключително голяма влияние върху французите. Те имат контрол, същата банка има контрол върху вестник „Монд” и това беше обяснено много убедително от френския социолог Жан Мари Шарон само преди няколко дни, от което стана ясно, че тази симбиоза между финансови кръгове, представители на изпълнителната власт, собственици на дистрибуторски мрежи, хора с позиции в рекламния бизнес и медиите се отразява най-тежко, а понякога пагубно, преди всички върху медиите.
Водещ: И така. Това са част от най-основните изводи на тази дискусия. Вече казах – само най-голямата парламентарна група в Евро парламента – Европейската народна партия не се присъедини към исканията за повече свобода на медиите. Сигурно има някакви основания за това. Добър ден на Господин Андрей Ковачев, ръководител на групата на ГЕРБ от семейството на ЕНП в Евро парламента.
Андрей Ковачев: Добър ден на Вас и на слушателите на радио „Христо Ботев”.
Водещ: Притеснява ли Ви състоянието на медиите? Притеснява ли ви рейтингът по степен на свобода на словото, където България е на дъното?
Андрей Ковачев: Аз искам първо да се съглася с моите колеги – с Госпожа Йотова и с Господин Илчев, в частта за това че наистина винаги остава едно съмнение за натиск върху медиите в Европа, в много страни от Европа, включително и в България. Винаги е свързан въпросът с това какво медиите пишат или какво отразяват електронните медии и с това доколко е прозрачна собствеността на тези медии, кой е собственикът, как се финансира медията, как се назначават главните редактори, редакторите – какви са им взаимоотношенията със силите на деня, какви са взаимоотношенията с икономическите обекти в съответната страна или със сенчестия бизнес, с криминалния контингент в съответната страна. Мафията направо да го кажем. Това са много тежки въпроси и наистина ние не можем да останем безучастни, не може да си затваряме очите, а ако наистина има такъв феномен. Проблемът е винаги, както и в други сфери – борбата с организираната престъпност, с корупцията, както и натискът върху медиите, е доказателствата – наистина дали можем да стигнем до истинско доказателство, което показва директен натиск. Много е трудно това да се случи, защото винаги е индиректен натискът. Видяхме, че нашето общество бух казал крещи за справедливост. Това, което ние искаме като граждани, е да видим справедливото, да видим тези, които са се облагодетелствали по един или друг начин, да получат някакво справедливо възмездие. Много трудно се случва това точно поради тази липса на доказателства и поради това че двете страни, които участват в съответното деяние – примерно натиск върху медия или корупция, или организирана престъпност – те са доволни, те нямат интерес да отидат и да кажат „Ние участвахме в тази или друга постъпка.” Потърпевш е обществото, потърпевшото е това чувство за справедливост у гражданите.
Водещ: Но безспорно най-хубавото на тази дискусия беше, че в нея не само България беше посочена като, даже като че ли беше най-бледа картината за България, а по-скоро за другите страни бяха посочени проблемите.
Андрей Ковачев: Нека да каже сега конкретно за тази резолюция, която беше приета от Европейският парламент преди два дни в Страсбург и разбира се защо Европейската народна партия беше абсолютно несъгласна да бъде приета тази резолюция. По простата причина, че тази резолюция не взе под предвид това, че Унгария промени своя закон за медиите като промени във всички точни, в които самата Европейска комисия беше показала или беше посочила, че трябва да бъде променено. Даже промяната стана в унгарския парламент в Будапеща в присъствието на еврокомисар Нели Круз. И за съжаление ние настоявахме това да бъде отразено, поне това да бъде отразено като факт в медийната резолюция, която беше приета от Европейският парламент. Това не беше отразено, което смятаме за недопустимо и смятаме, че това е един вид как да кажа – също политически насочено и също един политически начин, защото, ако погледнете страните, които са изредени – Чешката република, Румъния, България, Италия – това са все страни, където управлява Европейската народна партия. По един или друг начин се прави едно внушение, че видите ли тези партии, които са част от семейството на Европейската народна партия, са по-податливи на някакъв натиск върху медиите, с което абсолютно не можем да се съгласим.
Водещ: Нека да попитам тогава така – Госпожо Йотова, защо не беше отразена промяна в унгарското законодателство, а Вас да Ви попитам – не беше ли изразителен френският пример със закупуването на френските регионални медии, които разбира се са нещо много важно?
Илияна Йотова: Не искахме да правим това пояснение, защото ако Господин Ковачев беше откровен до край, той може би трябваше да каже, че тази резолюция трябваше да бъде гласувана още преди две седмици. Тогава обаче в 12 без 5 буквално унгарският парламент внесе новите изменения в унгарския закон и разбира се ние бяхме достатъчно толерантни, за да се запознаем добре с тези изменения и да преценим дали тази резолюция от тук нататък има живот в нея или промените, които са внесени в унгарския закон са достатъчни и ние можехме да изтеглим тази резолюция. Ако действително действахме от силата на диктата, тази резолюция щеше да бъде факт много отдавна. Ние оставихме това толерантно време, за да преценик действително до колко и как са променени текстовете. Защо се стигна все пак до гласуване на резолюцията и защо вече тя е акт на правния мир в европейските документи? Поради една единствена причина и тя е много ясна – ние не сме доволни от промените, които бяха направени в този закон. Според четирите парламентарни групи тези промени имат изключително козметичен характер. Да, тук има вина и Европейската комисия и аз не се притеснявам да го заявя, тъй като Европейската комисия разгледа проблема с медиите в Унгария само от гледна точка на това доколко и как е спазена директивата за аудио и визуалните средства. Сигурно от гледна точка на тази директива тези текстове са достатъчни, но това, което ни притеснява повече е , че не беше разгледан доколко и как този закон противоречи на основната харта за основните свободи, която вече е неразделна част от Лисабонския договор, доколко и как се защитава плурализма, свободата на изразяване, свободата на информация и най-вече журналистическия труд. И за да не бъда толкова високопарна ще Ви кажа съответните неща, с които моята парламентарна група не е съгласна, тъй като и сега в Страсбург, преди да се гласува тази резолюция, имахме почти двучасово ново заседание по текста на резолюцията. С какво не сме съгласни? Първо – смятаме, че унгарският медиен закон не защитава достатъчно плурализма на мненията с формулировката си за така наречената балансирана информация, Тоест ако една новина не се харесва на съответното ръководство на медията и на управляващото мнозинство, тези журналисти могат да бъдат санкционирани. Второ – най-вече, разбира се това беше основната причина- начинът, по-който се организира техния СЕМ, тъй като на този съвет се дава един мандат от 9 години. Между другото искам да отворя една скоба и да кажа, че твърде смело е от страна на сегашното унгарско правителство, защото не се знае следващия мандат кой ще управлява и как ще бъде променен този състав на СЕМ. Това е една мина, която може би за сега има основание от гледна точка интересите на управляващите, но не се знае в бъдещето какво ще се случи. Съставът на този орган е изключително еднороден – тоест тук се прави заключението, че той ще бъде изцяло под влиянието на основната управляваща политическа сила. Нека да не забравяме, че колегите от … имат и мажоритарно мнозинство в парламента. Тоест това е изцяло политически орган, който ще „бди” над свободата на медиите и над журналистическия труд. От там нататък има още две неща, които са изключително тревожни и те касаят по-скоро самите журналисти, нашите колеги. Това са прекомерните глоби, които се налагат тогава, когато се реши, че една новина не се харесва достатъчно на тези, за които тя е предназначена или от които идва. Направен е така законът, че дори и да се окаже неоснователността на тази глоба, която варира между другото в доста сериозни размери, няма автоматично премахване на санкцията, дори по съдебен път, а се точат едни дела в годините, с които ние в България много добре знаем какво означава това. И тъй като тази конференция, която беше проведена в Брюксел, беше част от една много сериозна експертиза не само от страна на Европейската комисия – с този въпрос се занима и ОСС, и Съвета на Европа, ние имаме техните анализи, имаме становището на комисаря по правата на човека в Съвета на Европа. Знаете, това е по-голямата организация сред европейските институции. Техните заключения бяха абсолютно еднозначни. Имаме заключенията на неправителствения сектор, на Международната федерация на журналистите. Вие като колега знаете, че това е федерация, която съществува от 1882 година. Много авторитетна. Така че нямаше как да не се съобразим с всички тези мнения, а разбира се и нашето становище беше абсолютно категорично. Това, което Вие не казахте в /../, но аз съм длъжна да го кажа, че недвусмислено в тази резолюция се препоръчва изтеглянето на закона и основното му преработване, ако действително Унгария иска да бъде част от голямото европейско семейство и да спазва онези ценности, върху които е подписала договора.
Водещ: Господин Ковачев?
Андрей Ковачев: Аз мисля, че точно тези промени, които бяха направени в медийния закон в Унгария, премахват тези проблематични области, особено това, което казахте за балансираната информация беше променено. Също така съм еднороден поради това че наистина социалистите в Унгария решиха да редактират, както промените в закона, така и участието си в този СЕМ, а това, че унгарският народ, унгарският суверен е решил да повери две трети от мнозинството в Унгария на ФИДЕС, то това явно е доказателство за това колко добре преди това социалистите са управлявали. Не би трябвало да се съмняваме или да поставяме под въпрос желанието на унгарските граждани да бъдат управлявани по друг начин – това се е случила наистина така, че те имат невероятната ситуация в Европа с две трети, 75% мнозинство да управлява ФИДЕС в Унгария и наистина този медиен съвет има по-голямата част от представители на управляващата партия ФИДЕС, но там могат да бъдат и представителите на социалистите, ако те не бойкотират това нещо. Също така бяха премахнати тези проблеми с високите глоби, така че имаше доста подобрения в закона или поне намалени тези глоби. Подобрения в този закон – това е, което Европейската комисия представи като забележки. Сега, ние може да не сме доволни от Европейската комисия също, няма проблем да си го кажем, но да заклеймяваме Унгария, защото имаме политически причини за това, явно от страна на либералите и от социалистите, според мен е некоректно. Освен това унгарският закон е доста идентичен с много други закони в Европа, давам пример веднага с германски закони, не само на федерално ниво, но и във федералните провинции има доста, в северен Рейн /…/ бих казал още по-ограничителен, отколкото този в Унгария, където министър председателят наистина може да назначава някой, да се намесва директно в медийното, в кадровата политика на някои медии. Не смятам, че Европейският парламент трябваше да приеме по този начин тази резолюция. В нея трябваше да бъдат отразени тези промени, които се случиха. Най-малкото трябваше да се търси една обща резолюция заедно с Европейската народна партия, но се стигна до конфронтация бих казал в…
Илияна Йотова: Така или иначе Европейската народна партия остана в изолация при това гласуване, тъй като останалите парламентарни групи очевидно имаха друго мнение.Само още два факта. Те са новини – ако толкова много се харесваше закона на унгарските журналисти и това, за което говори Господин Ковачев, че било свършено и това е различно мнение от това, че има само козметични промени в закона, нямаше днес и утре да имаше голям протест на унгарските журналисти в Будапеща и нямаше да има още една конференция, посветена на този въпрос в края на месец март.
Водещ: Всъщност тук точно това исках да отбележа. В крайна сметка територията на Българското национално радио, колегите наистина се нарича старата къща, защото тук има много места, на които свободата на словото има къде да се скрие. Разбира се нашият опит показва, че налагането на теми, които се харесват на една определена власт, някак си малко по-трудно се случва. На Госпожа Йотова ще припомня темите за „Това име или няма хляб”. На Господин Ковачев с усмивка ще припомня цитатите, множеството цитати и изследвания на неправителствени организации колко много се пише за Бойко Борисов напоследък и оценката му, на самия Бойко Борисов, че не е много доволен от работата на Националното радио, значи от тук насетне, след като политиците не се разбират, идва ролята на гражданското общество, за която ще продължим след малко. Какво застрашава свободата на медиите в Европа и могат ли политическите, големите политически семейства да се споразумеят, щото да приемат една директива, която да облекчи работата на журналистите и това да бъде от полза на обществата. Както преди малко казахме – когато политиците не могат да се разберат, идва ред на гражданските общества. Защо италианското общество е най-чувствително по отношение на това, че медиите в Италия се подтискат от властта? Ето тезата на Господин Станимир Илчев. Защо като че ли е най-чувствително италианското общество? Може би защото дълго чакат разрешение за натрупаните конфликти, защото на това заседание, на което бяха показвани примери от различни страни, като че ли италианците бяха най-емоционални? Нека така го кажа.
Станимир Илчев: Те са най-емоционални. Аз си спомням емоционалното, както казвате, слово на Роберто Натале – председател на италианската прес-асоциация. Например white мотива в изказването му беше в много преложното, макар и късо, драматично изречение „В Италия вече няма независими редактори.” Това го казва италианец. Ако го каже някой друг, би могло да го упрекнем и в субективизъм, и в недостатъчна информираност, но когато го казва известно име в италианските медийни среди и в момента председател на тяхната прес-асоциация, следва най-малкото да се замислим защо това е така в Италия. Защото е ясно, аз бих казал, бих си позволил да кажа – дясно популисткото правителство на Берлускони начело със самият Берлускони години наред извършва една полуприкрита, а понякога изобщо неприкрита търговска експанзия в средите на медиите. Купуват се медии, презумпцията е, че се купуват вероятно отделни лица, оказва се натиск върху главни редактори – презумпцията е, че се оказва още по-голям, смазващ натиск върху редактори и репортери на по-ниски равнища в редакционните йерархии. Манипулират се новини, противодейства се на съдебни процедури със силата на медийната мощ, тъй като Берлускони, това, което той притежава в медийния свят на Италия, се нарича без всякакви условия и условности – медийна империя. И за това италианците са изключително чувствителни. Те виждат, че като четвърта власт медиите са с много ограничени възможности. Разбират, че симбиозата между корпоративни интереси, политически интереси и същност на медийната практика, не е в полза на обществото, че тя произвежда негативи и ерузира интересите на гражданското общество вместо да го защитава и да помага за неговото по-нататъшно развитие. Така си обяснявам италианската чувствителност, не само с техния южняшки и средиземноморски център. Хората са изключително обезпокоени, че отслабването на медиите означава практически отслабване на корективните импулси към една изпълнителна власт, която и да е тя. След Берлускони италианците ще имат друг министър председател, друг кабинет вероятно с неочаквано разнообразен състав, но щетите, които през последните години се нанасят на тяхната медийна система, ги безпокоят основателно, защото и те са трудно и бавно възстановими.
Водещ: Смятате ли, че този диалог от Евро парламента ще тръгне и в други европейски страни, в които безспорно има проблеми?
Станимир Илчев: Да, защото е много важен проблемът, разбира се не може да обхване, както се казваше на предишния жаргон – широките народи и нации. Достатъчно е обаче да хване средите на интелектуалците, на интелигенцията, на хората, които причисляваме към средната класа, на младежта, на студентските среди. В много други страни назряват за съжаление условия за същите проблеми, които са лесно измерими в страни, които вече цитирахме. Доста често недемократично мислещи политици и групи в обществата се изкушават да предизвикат такива промени в законодателството, които също по същество са недемократични и точно в това е опасността. Има прецеденти и от тях има едно отрицателно вдъхновение един вид, една отрицателна инспирация. Сега у нас например се заговори за закон за клеветата. Няма съмнение, че това ще постави пред много изпитания журналистите, защото кой би могъл обективно да даде наличие на клеветата или кой би могъл да гарантира едно такова интерпретиране на случаи на оклеветяване, които да са адекватни на съответните състави в наказателните кодекси. Или да вземем румънския закон, който всъщност представя, кодифицира тяхната отбранителна стратегия и където медиите се визират като на потенциално възможни, тоест способни на потенциална заплаха и уязвимост на румънската държава. Като че ли в редиците на някакъв виден противник на държавата, априори и по презумпция трябва да се включат и медиите. Има също така много случаи, когато изпълнителната власт чрез скрити за обществото хватки, или създава проблеми на директори и собственици, или пък го поощрява и ги поставя в почти персонална зависимост.
Водещ: И понеже метафората е много изразителна, макар че тя е съвсем истинска – или просто журналистите на психо тест.
Станимир Илчев: Ами между другото има в румънското законодателство, циркулира една такава да кажем порочна е меко казано, тя е просто удивително опасна идея, да се минава от журналистите годишен психологичен преглед. Това би трябвало да се обоснове, защото идва въпросът как журналистите ще минават на годишен психиатричен преглед, на какви основания? Може би и някои други ще минават на психиатричен преглед и то по два пъти в годината.
Водещ: Ами по домовата книга и наред най-вероятно.
Станимир Илчев: Нещо такова.
Водещ: Шегата на страна. Говори ли се достатъчно в българските медии за тези проблеми според Вас?
Станимир Илчев: За съжаление не се говори достатъчно. Аз не живея с илюзията, че тази тема би била оценена от гледна точка на гражданина като купувач, ползвател, потребител, реципиент като тема номер едно. Може би това е първото съображение – тоест журналистите, самите те си дават сметка за важността на темата. Но когато си я представят върху съответната страница на своя вестник, или в съответната рубрика на своето радио предаване, на своята електронна медия – си казват „Не, това не може да интересува повече от 5% от гражданите!” Втората причина е, че има една съвсем разбираема предпазливост. Навлезеш ли в тази тема трябва да дадеш примери от практиката. В светлината на някои от тези примери ти трябва да визираш себе си или да допуснеш да визират теб в светлината на дадения от теб пример. И това води до едно самоограничаване с чисто самосъхранителна цел, тъй като в нашия медиен свят станаха доста сътресения и е съвсем обяснимо и журналистите по нов начин да изчисляват тази среда, за която между другото представители на нашите – българските журналисти казаха, че е характерна атмосферата на страх. Една Валерия Велева използва крилата фраза, че у нас вече журналистите се купуват като футболисти, а медиите –като мебели. Това е една доста горчива картина. Видяхме, че след взрива на редакцията на „Галерия”, реакциите бяха много особени. Те станаха индикатор за разделение на журналистическата гилдия. Вече не можем да говорим само за междуличностни отношения, за усложнени междуличностни нагласи или за недостойни сблъсъци между хора от една и съща професия. Говорим като че ли за една по-дълбока, по-опасна разделителна линия и тя изобщо не е управленческа или интелектуална – тя е ценностна.
Водещ: Определено е ценностна. Тук мога да посоча един друг пример. Все повече политици търсят жълтите медии, за да наложат политическите си тези. Дали това е много уютно и приятно занимание, Господин Ковачев?
Андрей Ковачев: Всеки за себе си решава. Станал е политик или би искал да бъде такъв политик. От къде да започне, от къде да свърши или от къде минава неговият професионален път. През жълтите медии или през сериозните медии. Така че аз това за мен лично не е нормално. Аз не бих постъпил така и не съм никога постъпвал, защото според мен те имат друг…
Водещ: Ще сработи ли обаче рефлексът на политическото дълголетие, защото в крайна сметка, когато медиите са свободни, когато медиите са обективни и хората, за които в крайна сметка работят тези медии нямат съмнения в тяхната обективност, политическите послания ще пристигат по-лесно до хората, независимо от това дали един политик е на власт или не?
Андрей Ковачев: Разбира се, че е така. Това е идеалният свят, който Вие описахте. За съжаление ние живеем в реалността.
Водещ: Както се казва „обществото Ви плаща, за да го създадете” като евро депутати.
Андрей Ковачев: Да свалим Раят на земята – това се опитва човечеството от хилядолетия да направи. Каква е истината за България? Нека да дойдем сега в европейския дебат, в случая това е в края на краищата, което интересува повече българският граждани – за България. В България медийният пазар е либерализиран. Мисля, че знаете много добре това нещо и че за пръв път наистина има една по-голяма прозрачност кой кой е на медийният пазар. Започна да се говори по този въпрос. Кой е собственикът? Какво е правил преди това? Също и преди 1889 година какво е правил – дали е бил свързан със структурите на бившата държавна сигурност или не е бил свързан? Започнаха за моя радост, това, което виждам в последните няколко месеца – за пръв път такова нещо се случва – открити конкурси, прозрачни конкурси за назначаване на нови главни редактори. До сега доста често тези главни редактори са били точно назначавани, а не чрез открит конкурс, открито представен, представящи своята визия за развитието на съответната печатна или електронна медия. Дано да продължи така за в бъдеще, но не смятам, че по някакъв начин правителството или членове на правителството правят някакъв натиск върху медиите. Аз искам само да Ви кажа, че този дебат не трябва да сме краткопаметни и този дебат се води откакто има свобода в България да се води – от 1989 година насам, само преди две години водихме дебат за засилваща се политически и икономически натиск над медиите. Пред мен има едно изследване на българския хелзинкски комитет от 2009 година, в което се казват неща, които в момента същото го говорим. Икономически и политически контрол над медиите, произволно подслушване, свръх употреба на сила и огнестрелно оръжие от правораздаващите органи и така нататък. Значи това не е нещо, което е ново за нас, нито бих искал да говоря за някакво степенуване кога е имало повече и кога е имало по-малко. Това, което наблюдаваме е, че има тенденция за едно по-прозрачно медийно пространство в България, което разбира се се надявам да продължи и трябва да сме честни и откровени до край. Все пак медиите са и стопански обекти. На края на всеки месец съответната медия трябва да има парите да плати на своите служители и да има печалба. Аз за друго нещо казвам и може би си правя лоша услуга за себе си, че отварям тази тема, но така наречените абонаменти за отразяване примерно към съответна медия, която представя на съответните политици абонамент, за да бъде отразяван той в тази съответна медия и там е записано „Три пъти ще имаш интервю, пет пъти ще те отразим, независимо какво е отразяването – може да е, че си сложил мартеничка на някого, въпреки това се отразява, защото е в абонамента.” Може да си направил нещо друго, което е много по-смислено или интересно, но ако нямаш този абонамент към съответната медия, то тя не те отразява, защото не си си платил за това отразяване. Имаше го в предишното правителство – такива абонаменти, които да отразяват работата а правителството. Слава Богу, сегашното управление прекрати тази практика на тези абонаменти.
Илияна Йотова: Аз обаче искам веднага да задам един въпрос, защото това е едно много сериозно обвинение към журналистите и бих искала Господин Ковачев да цитира точните медии, защото обвинението към всичките пресмедии в България и медийни издания в България е некоректно.
Андрей Ковачев: Ами, аз бих Ви попитал имате ли абонамент към някой?
Илияна Йотова: Не, нямам.
Андрей Ковачев: И Вашите колеги нямат?
Илияна Йотова: Аз не мога да гарантирам за моите колеги. Аз искам да знам, понеже визирате предишното правителство, аз се чувствам част от това правителство и искам да знам кои са точно медиите, за които е имало такъв абонамент, защото да хвърляте такова обвинение, защото за мен това е обвинение, към всички колеги е най-малкото некоректно. Дайте имената, Господин Ковачев!
Андрей Ковачев: Това е абсолютно законно и няма нищо лошо в това.
Илияна Йотова: Добре, назовете медиите.
Андрей Ковачев: Много добре ги знаете.
Илияна Йотова: Не, не ги зная.
Андрей Ковачев: В общественото пространство многократно се говореше за това нещо.
Илияна Йотова: Кои са те? Кажете едно име поне.
Андрей Ковачев: Точно това казах, че няма да казвам медия, защото е имало такава практика.
Илияна Йотова: Това в момента, което правите е да кажете по друг начин, че журналистите получават пари, за да отразяват една новина. Това казахте преди малко. Ами, абонаментът какво е извинявайте?
Андрей Ковачев: Медиите са стопански обекти.
Илияна Йотова: Стопански обекти са, но аз питам кои са медиите, за които бившето правителство си е плащало, за да връзва мартенички и те да бъдат отразявани? Цитирам Ви дословно.
Андрей Ковачев: Кои, искате да знаете медиите?
Илияна Йотова: Да.
Андрей Ковачев: Има медии, които предлагаха тази услуга.
Илияна Йотова: Кои са?
Андрей Ковачев: Няма да Ви кажа кои са, защото в момента не е това…
Илияна Йотова: Не, това е – ние говорим за свобода на медиите и за интереси в медиите. Аз питам кои медии облагодетелстваха по този начин бившето правителство?
Андрей Ковачев: Вие наистина смятате, че хората имат толкова кратка памет и не знаят, че предишното правителство и министерството имаха съответни договори с медии да бъдат отразявани? Това наистина ли Вие смятате, че не знаете за какво говоря?
Илияна Йотова: Приемете, че Господин Ковачев, не хората – аз не мога да говоря от името на всички хора, аз говоря от собствено име. Аз съм човек с кратка памет. Припомнете ми кои са тези медии.
Андрей Ковачев: Аз не съм човекът, който ще Ви го припомня.
Илияна Йотова: Ами Вие почнахте този разговор. Иначе просто трябва да се извините на колегите за това, което казахте преди малко. Просто трябва да се извините, защото Вие ги поставихте всички под един знаменател. Ето срещу това се борим. Ето срещу този начин на отношение към медиите.
Андрей Ковачев: Госпожо Йотова, много добре знаете за какво говоря и за това, че по време на Тройната коалиция в министерствата е имало договори за отразяване на събитията, които извършва съответното министерство в съответна медия.
Илияна Йотова: Кажете кои са тези медии с тези договори без, Господин Ковачев?
Андрей Ковачев: Защо толкова много искате да Ви кажа кои са тези медии?
Илияна Йотова: Защото аз не знае кои са тези медии, кажете ми ги!
Андрей Ковачев: Тогава ще ги научите като изкарате архивните броеве на вестниците от преди една година и ще ги научите.
Илияна Йотова: Ама чакайте. Не аз започнах този разговор – Вие го започнахте!
Андрей Ковачев: Аз казвам, че има такава практика.
Илияна Йотова: Кажете ми каква е тази практика и кои са тези медии. Тази сграда, в която сме в момента, има ли такава практика?
Андрей Ковачев: Не, извинете ме много, но ние сме в Националното радио!
Илияна Йотова: Да. В Националното радио сме.
Андрей Ковачев: Как може да си представите, че в Националното радио ще има такава практика?
Илияна Йотова: Утре, ако аз обаче намеря договор на Регионалното министерство примерно с Националното радио, и Ви го покажа, тогава как ще реагирате?
Андрей Ковачев: Госпожо Йотова, ние в момента говорим един принципен дебат за свободата на медиите в България и аз казах, мисля, че Вие сте абсолютно некоректна и мисля, че трябва да се върнем на това нещо, защото…
Илияна Йотова: Ама Ви обидихте всички колеги днес бе, Господин Ковачев! Как не Ви е неудобно? Как може да говорите, че журналистите получават пари за това да отразяват с абонаменти?
Андрей Ковачев: Не журналистите!
Илияна Йотова: Е, добре, медиите какви са?
Андрей Ковачев: Не журналистите! Съответната медия, да!
Илияна Йотова: Тоест ръководствата на медиите получават пари.
Андрей Ковачев: Аз казах, че няма никакъв проблем с това, а просто трябва да се кажат тези неща, а Ви скачате срещу това, че някой казва, че има и това нещо, което няма нищо лошо.
Илияна Йотова: Аз искам да знам кои са тези медии.
Андрей Ковачев: Нито е незаконно, нито има някакъв друг проблем. Просто съобщаваме като факт. И Вие сега скачате срещу това, защото по някакъв начин се чувствате явно уязвена или не мога да разбера защо.
Илияна Йотова: Аз се чувствам уязвена като журналист в момента. Защото Вие дори започнахме с … „Може би ще си навлека известни проблеми!” Самият Вие знаете какво казахте. Освен това не Ви прави чест и нещо друго – да кажете, че сега е започнал конкурсът за главни редактори на медии и да хвърлите сянка върху други главни редактори, които вече не са по силата на една или друга конюктура – също не Ви прави чест. Тоест тяхната работа до сега, тяхната работа и тяхното назначение е било непрозрачно. Няма бивши журналисти, първо да Ви обясня. Второ – аз не Ви прекъснах в …, която чух преди малко. И освен това ще Ви кажа нещо друго.
Андрей Ковачев: Защо започнахте с този тон, когато ние започнахме много добре да говорим?
Илияна Йотова: Защото ужасно ме обидихте и мен като част от тази гилдия. Защото журналистите не получават пари за това, че отразяват новини. Ето това, Господин Ковачев, искам да Ви кажа.
Андрей Ковачев: Аз къде съм го казал това нещо?
Илияна Йотова: Преди малко това казахте.
Андрей Ковачев: Аз казах, че има медии, които предлагат абонаменти? Какво има връзка с това журналистите да получават пари?
Илияна Йотова: Абонаментът какво е?
Андрей Ковачев: Самата медия е една фирма, извинявайте много!
Илияна Йотова: Какво е това? Значи Вие го казахте в абсолютно негативен смисъл. Няма да отегчаваме повече слушателите.
Андрей Ковачев: Мисля, че наистина, Госпожа Филева, трябва да чуе кой на какво мнение е и кой какво прозрачно отношение очаква да чуе. Ние сме казали, че имаме открито управление и искаме всичко да е до край открито. Вие казвате, че когато аз казвам, че има такава практика, Вие казвате, че такова нещо няма и Вие сте изключително обидена.
Илияна Йотова: Аз питам кои са медиите, Вие не пожелахте да ги назовете и обидихте цялата журналистическа гилдия и всички медии в България.
Андрей Ковачев: Не съм обидил никой и сега знам, че Вие сте… Нека да не се видим, защото трябва да видим как работят социалистите и как са работили винаги. С подмолни средства и само с манипулация. Ето това е невероятно – те се опитват винаги да обърнат нещата там, където не са… Вие какво толкова искате. Спомнете си много добре..
Илияна Йотова: Кажете Господин Ковачев, Вие очевидно знаете повече от мен – и ето аз казвам, за да сте до край прозрачен и както казвате – кажете пред българската аудитория кои са тези медии. Ама какво значи сте чул и не сте видял? Тогава защо заблуждавате българската общественост?
Андрей Ковачев: Ето това ни е проблемът в България, защото се знае много, но няма доказателства.
Илияна Йотова: Историята започна с Вас, Господин Ковачев, уверявам Ви!
Андрей Ковачев: Тя е започната с Вас пък, Госпожо Йотова. Мисля, че имаме колегиални отношения…
Илияна Йотова: Недейте да обиждате гилдията, защото тя е достатъчно свита в ъгъла в момента.
Андрей Ковачев: Вие през цялото време се опитвате да кажете, че някой обижда. Обиждали лекарите, обиждали гилдията. Никой никого не обижда.
Илияна Йотова: Не г ли обиждате лекарите?
Андрей Ковачев: Не. Никой не обиждаме.
Илияна Йотова: Добре, ще видим как ще гласуват лекарите за Вас на следващите избори.
Андрей Ковачев: Вие правите генерализация, за да може да извлечете…
Илияна Йотова: Генерализация, ами то Вие го казахте, Господин Ковачев…
Андрей Ковачев: Защото Ви сърбахме попарата от 1944 година насам. Така че с комунистическите Ви методи до тук. Много Ви много, наистина изключително некоректно и неприятно е. Видяхте ли какви огромни разлики има между нас? Съжалявам, че има такива политици.
Илияна Йотова: Няма да Ви спаси нито антикомунизъм, нито историята, нито индулгенциите в миналото. Нищо няма да Ви спаси за това, което казахте в момента е илюстрация на цялото Ви отношение. За това целият Европейски парламент гласува срещу Вас, Господин Ковачев. За това и не получихте подкрепа.
Андрей Ковачев: Недейте такива неща да говорите, това е наистина смешно. Сега на предизборен дебат ли сме тук?
Илияна Йотова: Не, не сме на предизборен дебат. Аз, както виждате… Но това, което казахте, просто няма да Ви го простя, казвам Ви честно.
Андрей Ковачев: Това мен много малко ме интересува, дали Вие ще ми простите. Това ме интересува много повече какво българските граждани чуха в момента.
Водещ: Нека да Ви върна на една друга територия, по-безопасна, не е българска. На френска територия.
Андрей Ковачев: Аз въобще не се притеснявам – опасност, безопасност, защото ние трябва да го изчистим този момент…
Водещ: Говорим за принципа може ли евродепутатите да се обединят и да защитят журналистите, защото до тук не чух нито един аргумент, че журналистите за защитени. Нормално ли е банки да притежават френски регионални издания според Вас?
Илияна Йотова: Ако ми позволите да кажа няколко думи, защото Вие казахте и много интересни въпроси преди да стане този дебат с Господин Ковачев. Знаете ли, много е интересен и въпросът за жълтата преса, но аз за нея ще говоря след малко, защото това е много показателно за България. Сега ще Ви отговоря конкретно на въпроса, който зададохте току що. Имаме решение на Парламентарната комисия, говоря за Европейския парламент, на Комисията за човешки права, правосъдие и вътрешен ред, което ще предложим на парламента, ще предложим на Европейската комисия, Агенцията за правата, Европейската агенция на правата да прави годишен преглед за свободата на медиите при точно установени критерии разбира се, които предварително трябва да бъдат одобрени и искали съгласието на всички. Тук няма да има леви, десни, центристи и така нататък. За да стигнем до златното сечение на тези критерии. Никой няма интерес тук да има разделение по този въпрос. Второто – Европейската комисия, от 15 години забележете, обещава да ни представи такава директива, за медиен плурализъм, свободата на информация, свободата на изразяване. За пореден път в резолюцията във връзка с унгарския закон ние защитаваме час по-скоро такъв документ да бъде представен заради искане в Европейския парламент с идеята той да бъде по-скоро приет. Доколко и как Европейската комисия ще изпълни това свое задължение бих казала вече, защото 15 години не са малко, това предстои да видим. Освен това на конференцията, която се проведе в Брюксел, Вие видяхте, че много от представителите на големите федерации на журналистите в Европа, било то на издателите, на Международната федерация на журналистите, предложиха да бъде създадена някаква структура като медиен надзор. Аз много добре знам отношението на всички европейски граждани към поредната такава структура, но може би този път си заслужава, защото действително има много тревожни сигнали. И тук дори пак казвам – не толкова политиката се намесва, колкото чисто финансово и корпоративни интереси. И сега позволете ми да кажа нещо за изключително интересния ви въпрос по отношение на жълтата преса. Показателен е фактът, че много понякога сериозни анализи, такива, каквито не можем да срещнем в другата преса, се появяват именно там. Заслужава се да го обмислим това явление защо е така. Защо тази преса се чувства по-освободена да говори за неща, които другите медии, като че ли нямат смелостта до край да стигнат? Защото в тази преса не всичко има точно онзи жълт характер, както го знаем по принцип от учебниците по журналистика и може би това също е показател доколко и как са свободни медиите. Доколко и как самите журналисти, които аз съм ги слушала , че разсъждават по този начин, нямат смелостта да го напишат и тук се намесва големият проблем за автоцензурата. Между другото заслужава се и може би да се види и колко журналисти в България подкрепят и хартата за свободата на пресата, където нещата са казани категорично ясно, защото тя е с лични подписи тази харта. Така че си заслужава много да се говори по този въпрос.
Водещ: Мисля, че по един по-кратък път могат да се изследват всичките анекси към договорите на журналистите, особено тези, които работят в частните медии. Господин Ковачев, смятате ли, че този диалог, без партиен привкус, би могъл да влезе и в гражданското общество така, както той е влязъл в италианското общество?
Андрей Ковачев: Разбира се, не само смятам, но то е задължително да влезе този диалог. Много неща те са рейтингови, но ние не сме популисти, за да следим само рейтинговите или популистките теми, а всяка тема, която е важна – темата за правата на човека, за свободата на медиите е изключително сериозна тема и аз в моя живот винаги съм се стремял да бъда обективен и да защитавам основните граждански права и свободата на изразяване. Това е наистина много тежък проблеми това, което каза Госпожа Йотова е много правилно – за самоцензурата, за самото – опасенията дали над теб, този човек, който отговаря за теб или който, в чиито ръце е твоята съдба, може да има някакво друго мнение, или има друго мнение, ти знаеш за това друго мнение и то и заради това твоите репортажи имат такава насоченост, каквато е в угода на този, който е над теб.
Водещ: Вярвате ли, че политиците имат повече изгода, нека да употребя тази дума, от едни журналисти, които не желаят да бъдат нахранени, а които само очакват да им бъде платено за свършената работа?
Андрей Ковачев: Политиците според мен имат угода от обективните журналисти, от тези, които нямат зависимости да отразяват наистина това, което правиш. Ако ти си откровен и честен и открит човек и нямаш от какво да се притесняваш, и вършиш нещата със сърце, както се казва- то ти като политик би трябвало да искаш да има обективна журналистика, която да отразява това, което ти наистина вършиш. Достатъчно добре да го отразява и да не оставаш в сянка.
Водещ: И понеже стигнахме до извода, че темата не е рейтингова, сега ще се опитаме малко шеговито да я направим по-рейтингова, включвайки Станимир Илчев. Свободата или салама?
Станимир Илчев: Той е еднозначен отговорът. Аз си спомням, че на времето един руски гражданин, запитан защо все още е привърженик на терестройката, след като захарта изчезва от пазара, казва „Ще си пия чая от утре с терестройка, без захар.” Това беше удивителен отговор, който идва да напомни на тези, които смятат, ч сигурността е по-важна от свободата или обратното, или прехраната е по-важна от свободата или обратното, че не може да се търси такава пропорция. Тя е неестествена и нелогична. Трябва да има хармония между всички сфери на обществения живот, а колкото до свободата – нея като че ли, макар и по-скоро емоционално, отколкото политически – ние следва да я обгрижваме повече. Без свободата, всички останали блага, взети заедно, дори правят живота не по-сладък, много често го правят по-горчив.
Водещ: Какво ще направи свободата не лукс, а необходимост? Може би повече гражданско участие, или?
Станимир Илчев: Повече гражданско участие и повече гражданска зрелост. Хората просто трябва да си дадат сметка, че всяко тяхно действие има значение. Всяка тяхна малка, индивидуализирана форма на солидарност, когато си общуват в интернет, че се групират в Facebook по различни принципи и критерии, е изключително важно. Отпорът на гражданското опбщество между другото води понякога до по-бързо и по-дълбоко /../ на изпълнителната власт и на другите власти, отколкото дори законодателните стъпки. Ето, унгарците например от дясната партия в Европейския парламент твърдяха, че са приети промени, техните опоненти казваха „Да, но промените са малки и козметични.” Кое би охладило ентусиазма на управляващите в Унгария да продължат по тази линия? Отборът на гражданското общество. Това, което ние правим в Европейския парламент, което други правят в Европейската комисия, разбира се е изключително важно, но то всъщност по-скоро е предназначено да бетонира несъгласието на гражданското общество с това, което неговото правителство върши или не върши.
Водещ: И така. Прогноза и от гостите в студиото. Свободата или салама? Господин Ковачев?
Андрей Ковачев: Тук не мога да си представя, че можем да имаме две различни мнения с колегите, разбира се, че свободата и разбира се, че държавата трябва да гарантира да има една безпристрастна медийна среда, която да не бъде под натиск, зависима икономически или пък от сенчестата икономика, от криминалния контингент в България, от мафията или от политически пристрастия. Това е много трудно да се намери този баланс, тази възможност.
Водещ: Но не значи, че не трябва да бъде търсен. Госпожо Йотова?
Илияна Йотова: Свободата, разбира се с една много мощна подкрепа от страна на гражданското общество, за съжаление обаче то мълчи. Може би си заслужава една от първите прояви на дадената вече възможност на гражданска инициатива за събирането на 1 милион подписи в името на свободата на медиите да бъде точно в този сюжет. Свободна конкуренция между журналистите, правила – такива, каквито са за всички останали в държавата, защото в момента дори и наказателният кодекс или трудовият кодекс не важи за тях. Всеки журналист може да бъде уволняван или назначаван буквално без каквито и да било закони и правила. Всичко това трябва да го извоюваме самите ние. И между другото свободата на журналистите не се извоюва с писма от премиер министър за това дали има натиск от правителството върху медиите или не. Това всеки го носи в душата си и всеки може да го прецени. Няма никакво значение дали един главен редактор я е издал тази индулгенция.
Андрей Ковачев: Между другото, тук само да допълня, и самите журналисти трябва да знаят своите права и да се борят за тях и те когато подписват своя трудов договор със съответната медия, да внимават също така какво подписват, да видят…Разбира се, че трудовият кодекс трябва да важи навсякъде, но защо да не внимават?
Водещ: Ако искате направете едно проучване в тази насока. Поглеждам часовника.
Илияна Йотова:
Андрей Ковачев: Всеки журналист е свободен дали да подпише или да не подпише един трудов договор.
Илияна Йотова: И да остане на улицата, Господин Ковачев, защото така се случва с повечето ни колеги.
Андрей Ковачев: Сега Вие обвинявате всички медии, че дават некоректни трудови договори.Да Ви върна топката, че Вие обвинявате медиите.
Водещ: Изобщо нямате време за този спор. Но може да го продължим и в друго издание на „Клубът на журналистите” Аз сега Ви пожелавам един хубав слънчев съботен следобед. Участвайте в живота си – днес, тук и сега – от Вас зависи.
Напоследък шумно се премълчава тъжното положение, че властта е заприличала на реалити формат. Напълно закономерно и съвсем не необяснимо! Когато телевизионната жанрология достигна онази сюблимна степен на бутафорност, каквато добре помним от „Джинджър и Фред“ на Федерико Фелини, а в България инфантилно отпразнувана в шоу-програми-„невади“, от които се печелят какви ли не награди, тихата лудост в телевизионните студия преля писоарно в тиха гузност на „реалността“. Като такава вече се състоява закономерно дори и властта…, медиен суджук, чийто стандарт е поставен под съмнение поради наличието на неясни съставки…
