БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.12.2011
Водещ: Когато експертите в критиките си за медиите говорят за усещания, а журналистите имат новини с къс срок на годност, когато има гневни от настоящето, а никой не обяснява защо коланите трябва да се затегнат още, по света и у нас е дошло времето хората да започнат да различават позицията на журналистите от позицията на собствениците. И дали е дошло времето публиката да различава собствениците от журналистите? Дали идва краят на двете крайни позиции – повече свобода или повече правила? Отговорите или поне посоката, в която са отговорите, ще потърсим днес в „Клубът на журналистите” в събитията от седмицата, някои, от които и в момента. С Капка Тодорова – специален кореспондент на „24 часа” в Есен, понастоящем, в Брюксел, със Спас Къосев от БНТ 1, с професор Ивайло Знеполски, който е в новата конферентна зала на „Софийски университет”, заради международната конференция „Демокрацията, болна от своите медии” и с Марио Гаврилов, който пък е на отбелязването на осмата годишнина на икономическия и социален съвет. Тържествата отминаха. Ще поговорим повече за предстоящото. Еврото и спасителният план в Брюксел. Демокрацията, болна от своите медии. Едно е ясно – често медиите са виновни. Какви вини им вменяват в така наречените стари демокрации? За какво са виновни медиите у нас? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Жанет Николова, Мария Рачева, Цвети Бахриева и аз Ирен Филева. Останете с нас, защото по теория медиите правят ето това. Един за всички – всички за един. Могат ли го това медиите за хората? Такъв беше скритият въпрос на музикалния редактор Снежа Спасова преди малко и до колко им разрешават разбира се на медиите да бъдат един за всички и всички за хората? Думата първо даваме на експертите. Тази сутрин в новата конферентна зала на „Софийски университет” започна международна конференция, която е предизвикателна тема – „Демокрацията, болна от своите медии.” Подозрение или обвинение според професор Ивайло Знеполски.
Ивайло Знеполски: Ами, вижте, това е и един въпрос, и една констатация под въпроса.
Водещ:А чия е тази констатация под въпрос?
Ивайло Знеполски: Ами това е констатация на хората, които се занимават с анализи на обществото и на медиите, и по някакъв начин интиутивното чувство на една голяма част от публиката.
Водещ: Какво включва интуицията на публиката?
Ивайло Знеполски:Интуицията на публиката включва, че има една голяма несигурност, можем да я наречем информационна несигурност, в степента, в която може да се вярва на достоверността на поднесената ни информация. Съмнения, че има манипулиране на тази информация, че тя се използва за корпоративни частни цели, че има съучастничество между елементи от властта и самите медии, че се разменят услуги, показване срещу привилегии и т.н. Хората са убедени и напоследък ние получихме доста убедителни аргументи в тази посока, че медиите се превръщат в едно индустриално предприятие като всяко останало. На тях се гледа като… От собствениците им се гледа като на инструменти на защита на инструментите на групата, на бизнеса. Т.е. медиите все повече, за съжаление през тези 20 години, се отдалечават от това, което го знаем по теория – като едни бранители „контра власт”, като едни бранители на публичния интерес, като пространство, в което може да се развие един истински публичен дебат за проблемите на обществото. С една дума – резервите едновременно към начина, по който строим нашата демокрация, и към медиите като инструмент на демокрацията се засилват днес.
Водещ: Понеже говорим за интуиция у хората – тази интуиция различава ли собствениците от самите журналисти все пак?
Ивайло Знеполски: Ами това е големият проблем. Значи в регламентите на напредналите демокрации (там също този модел се пропуква), има залегнало едно основно положение, че има разлика между собственост и редакционна политика. Преди няколко месеца прочетох за Франция, че вестник „Figaro”, който е един десен вестник, знаете, е купен от една голяма мултинационална компания. Във връзка с дебата около еврото и европейската задлъжнялост, собственикът на вестника публикува свое мнение по въпроса в един друг вестник. Когато го запитват в интервю „Защо Вие не публикувахте своето мнение във вестник „Figaro”?” той отговаря „Вие не знаете. Журналистите са по-гадни и от синдикалистите.” Т.е. журналистите решават, че мнението на техния собственик не отговаря на редакционната политика и отказват да публикуват неговата статия. Значи, ние за съжаление, сме много далеч от тази практика. При нас все повече се убеждавам и даже някои директно го заявяват, че собственикът е този, който диктува редакционната политика. Ако собственикът е един крупен предприемач и диктува политиката на вестника, много ясно хората си мислят, че този вестник не ни осведомява за нещата, такива, каквито са, а ни представя една картина в интерес на неговата позиция1 в обществото, на неговия бизнес, на неговите взаимоотношения с други партнъори от областта на бизнеса и т.н. Значи, ние се нуждаем повече от всякога от един регламент и разбира се тук журналистите имат много важна дума да кажат. Журналистите у нас, аз нямам чувството, че са синдикално организиране, че имат общите интереси, че са поставили исканията и че се съпротивляват. Ще бъде много жалко, ако се окаже, че голяма част от журналистите са просто изпълнители на поръчки.
Водещ:Но понеже заговорихте за Франция, на мен ми се ще още мъничко да Ви върна във Франция. Там пък регионалните издания, голяма част от регионалните издания бяха закупени от банки и това беше много сериозен проблем. Искам да кажа, че…
Ивайло Знеполски: Аз не казвам, че не е проблем навсякъде – в Америка, във Франция, в Италия. Ние знаем за монополите върху каналите и върху пресата. Има острови на съпротива и има големи пространства, които страдат точно от този проблем. Този проблем не е чисто български. Това е тревожното, че се забелязва в един глобален мащаб. Той е свързан с проблемите на глобализацията, налагането на либералната политика и оттеглянето на държавата от редица публични сфери, регламентирането на редица публични сфери, от икономизирането на политиката т.е. ефективността, бизнесът, продуктивността в центъра на политическия дебат. Т.е. това е една цяла поредица. Светът се променя. Типът демокрация се променя. Пропукват се някакви модели и медиите се включват в този протест.
Водещ:Казахте, че подозирате, че журналистите нямат синдикална организация. Как си представяте една такава организация и как си представяте журналистите да могат да бъдат чути? Къде те трябва да…
Ивайло Знеполски: Ами в една голяма институция, да кажем радиото или пресгрупа – журналистите могат да се съберат, да направят своя синдикална организация, да сключат трудови договори, които регламентират отказа да се помести едно становище, което редакцията не е съгласна. Може да бъде оспорвано и т.н. Може… Не знам. Имам чувството, че журналистите не защитават правата си.
Водещ:Кои права те трябва да защитят на първо време според Вас?
Ивайло Знеполски: Правата си на свобода на професионалната съвест, за спазване на високите изисквания на медиите като работещи в подкрепа на обществото, за прозрачна информация, за точна информация.
Водещ:Ами то има и ред колеги в изданията, аз съм сигурна, че има и синдикални организации. Може би, според Вас, става дума за някакво по-голямо образование, по-обединено представителство?
Ивайло Знеполски: Не знам. Това е работа на журналистите. Нека видят какъв е образа в по-развитите и по-големите страни. По някакъв начин вините са разпределени, защото не може да се оправдаваме само със собствениците или само с властови структури.
Водещ:От какво са недоволни френските медии?
Ивайло Знеполски:Французите са много напред в критиката на медиите. Освен това самите медии са много напред в критиката на собственото си положение.
Водещ:Как се критикуват помежду си? Не се ли приема това като нарушение на добрия тон?
Ивайло Знеполски: Ами, когато става въпрос за защита на определени ценности, високо демократични ценности, няма добър тон. Премълчаването е липса на добър тон. Вижте, основната теза е, че четвъртата власт – такава, каквато беше формулирана в класическата епоха на демокрацията, като една контра власт, власт, която в някаква степен ни осведомява за злоупотребите, отклоняването, не изпълняването на задълженията на другите власти – постепенно с развитите на медийната епоха, с умножаване на каналите и с медиатизиране на политиката, тъй като политиката все повече се премества от парламентарната зала и министерските кабинети върху малкия телевизионен екран или върху страниците на вестниците – само това, което е видимо, съществува като политически акт. Самите медии започват да се превръщат в нещо друго. Престават да бъдат тази четвърта контра власт и се превръщат в една власт сама по себе си. Те се превръщат във властови механизъм, който започва на няколко нива да упражнява определена власт. Вече не контрол, не информация и не пространство за дебат, а да упражнява собствена власт. Най-типичният случай е тогава, когато има връзка между властта и медиите. В теорията тогава говорят за медиакрация – т.е. управляване през медията, която внушава, налага дневния ред, елеминира едни събития, налага на вниманието други събития, показва едни личности – не показва други, развива едни модели – не толерира други модели. Т.е. внушава масови нагласи и по този начин манипулира и направлява обществото. Второто е, когато медията, вътре в самата себе си, не е свободна, тъй като в качеството и на индустриално предприятие, частна собственост, защитава интересите на собствениците и това се чете ясно. И най-накрая – тогава, когато медията започне да се изживява като политически субект. Започва да се намесва директно в политиката. Ние познаваме от близкото минало няколко български известни журналисти, които ръководеха вестници, които се изживяваха като политически фигури, които утвърждават една политика или отричат друга политика.
Водещ:Кого имате в предвид?
Ивайло Знеполски:Т.е. използват вестника не за икономически интереси, а за лично политическо влияние.
Водещ:Кого имате в предвид?
Ивайло Знеполски:Вие сигурно се сещате за кои фигури става дума.
Водещ:Ами, аз заради това Ви питам кого имате в предвид, защото не се сещаме.
Ивайло Знеполски:Оставям на Вашата интелигентност сама да се досетите.
Водещ:А каква е кризата на старата демокрация?
Ивайло Знеполски:Ами кризата е, че тя все повече се управлява през медийни репрезантации и все повече отказва един истински дебат.
Водещ:А каква е разликата между медийната криза на старите и на новите демокрации?
Ивайло Знеполски: Е, медийната криза на старите демокрации! Старите демокрации са утвърдени именно и благодарение в полза на демократичните медии. Свободните медии правят съвременните европейски… Кризата започва в последните две десетилетия, именно с глобализацията, приватизиране тотално на медиите, увеличаване броя на медиите и превръщането им в частни икономически субекти, които се появяват и започват да играят на полето на властта.
Водещ:Има ли връзка между улицата и медиите? Или тя е прекъсната според Вас?
Ивайло Знеполски:Не мога да кажа, че има връзка между улицата и медиите. Медията по някой път отразява настроението на улиците, когато това е попътно на нейните интереси, но улицата все по-рядко влияе на медията.
Водещ:А какъв е начинът да влияе по-често на медията?
Ивайло Знеполски: Това е на всеки да го намери и да го измисли. Мога да Ви задам една рецепта как да влияем на медиите. Големият проблем и това е отвореният проблем, който се надявам, че… Отвореният проблем на самата конференция – тъй като медиите, които са се конструирали като една от властите, днес като всяка власт подлежат на критика. От друга страна критиката на медиите не трябва да ни връща в една минала епоха, когато се превръща в забрани, защото това ще бъде не демократична. Големият проблем е как да формулираме една демократична критика на медиите, така че медиите да възстановят със своята собствена свобода и демокрацията да открие пълноценния си дебат, но трябва да има водещи журналисти и водещи главни редактори, и екипи, които да са наясно каква политика провеждат и как трябва да я провеждат.
Водещ: А кой трябва да конструира редакционните политики? Как си представяте, че това може да се получи?
Ивайло Знеполски: Ами ние разискваме само теоретично как седят нещата. От тук нататък как седят медиите, това е технически въпрос и разбира се само срещу много голям хонорар някой може да им го измисли.
Водещ: Колко трябва да бъде голям този хонорар?
Ивайло Знеполски:Не знам. Нямам никаква идея.
Водещ: Ако в началото на демокрацията градският фолклор ни даваше мъдрия съвет, когато имаме нужда от доктор да вземем такси, днес така ми се ще, докато тече конференцията „Демокрацията, болна от своите медии”, да излезем на улицата и да хванем едно телевизионно такси. Добър ден на Спас Къосев.
Спас Къосев: Здравейте.
Водещ:И така, виновни сме за това, че внушаваме масови нагласи, че не сме свободни и че се изживяваме като политически субект.
Спас Къосев: Виновни. Доколкото съм срещал, включително в учебниците, пише, че независими медии няма. Професорът, слушахме го внимателно, говори за последните 20 години. Сякаш всичко това, което той изсипа като критика, че се случва в медиите, се случва в последните 20 години. Какво беше преди това? Медиите защитаваха хората или?
Водещ:Е, защитаваха ги, в смисъл такъв, че разгръщахме последната страница – прогнозата за времето, спорта и програмата на телевизията.
Спас Къосев: Аз съм бил твърде млад преди 20 години. Така, дори да приеме, че независими медии няма, всъщност има нещо, което много сериозно се е променило последните 20 години и това е, че зрителите са независими. Разсъждавайки, говорейки с колегите – нали аз вече работя в обществена телевизия близо 9 години, съм стигнал до следния извод – какво се промени всъщност. Едно време боговете на телевизията бяха тези, които я правеха. Сега за мен боговете на телевизията са тези, които я гледат. Т.е. едно време почти без значение какво се е давало по телевизията, хората са били склонни да гледат телевизия заради технологията, заради самия телевизор. Сега обаче всеки е свободен, има дистанционно и може да ходи, където си иска. Т.е. едно време медията е имала много по-голяма функция за това да не бъдем граждани, отколкото днес телевизията има тежест за това да ни направи граждани. Има Интернет – всеки е свободен. Има Интернет, има форуми. Всъщност това да бъде граждани, то няма как да стане по телевизията. Ние може би и като зрители…
Водещ: Няма да стане и по медиите, разбира се, в самите медии.
Спас Къосев:Да. Тези усещания, за които говори професорът, те може би са остатък от един друг тип мислене.
Водещ:Аз тъкмо за усещанията исках да поговорим, защото усещанията лесно се различават в телевизионното такси. Разбира се това е една естествена метафора. Такива ли са усещанията на хората за нас – медиите, че манипулираме събитията?
Спас Къосев: Има такива усещания между другото. То е клише, което битува отдавна сред нас, но пак искам да върна топката към зрителите. Наистина, едно време информацията е била контролирана, имало е един източник. Сега има толкова много медии, сега има Интернет, сега има форуми, така че всеки може да си сглобява позицията, да си сглобява мнението, да си събира информацията, откъдето и както пожелае. Въпрос е вече обаче на лично усилие. Тук има едно нещо, което също може би пречи и това е клишето, че журналистът, смисъл какво означава журналистът да бъде обективен. Означава той да няма позиция. Ами не е така за мен. Естествено е добре, нали, позицията, когато се защитава, да бъде в публицистично предаване. Те публицистичните предавания са за позиции.
Водещ: То за това трябва да има разлика в жанровете, разбира се.
Спас Къосев: Да, но и в новините. Значи, не може в новините дори репортерът, журналистът да няма позиция. Единствената универсална позиция обаче е гражданската позиция. Т.е. ако трябва да реагираме на това с какъв цвят е оцветен проблемът, чисто гражданското съдържание в него. И демокрацията в България ще дойде тогава, когато имаме гражданин, но гражданин – това е едно голямо усилие.
Водещ:До колко ние, медиите, можем да предизвикаме гражданите наистина да мислят и да имат желание да коментират пред нас? Останете с нас. Ще опитаме да разберем това след малко. Когато експертите критикуват медиите с фразата „усещане за манипулативност”, как отговаряме ние журналистите? Изобщо как се чувстваме ние, журналистите, тук и как се чувстват колегите в по-старите демокрации по реда на усещанията? Първо Марио Гаврилов от БНТ.
Марио Гаврилов: Много често нашите критици недооценяват един факт – ето, да кажем каква е икономическата криза. Казват „ако медиите не пишат за икономическата криза, тя няма да се случи”, което не е истината. И все пак медиите основната им функция е да информират хората. И сега – задължение е на медиите да информират хората, че има някакви проблеми в икономиката. Естествено, че е задължение. Има ли вторичен ефект от това, че хората се уплашват и това допълнително засилва кризата? Може би има такъв ефект. Но, ако ние си замълчим, това не означава, че кризата ще си отиде. Това е като все едно да не взимаме лекарства, когато имаме грип.
Водещ: Това е малко като яйцето и кокошката.
Марио Гаврилов: Абсолютно, да. Но медиите, ако не говорят за криза, ако не говорят за лоши неща, много казват „ето, медиите като внесат някакъв скандал, ние заради тях паднахме от власт”. Просто не е вярно. Пак щяхте да си паднете от власт, само че нямаше да бъде днес. Щеше да бъде утре.
Водещ:Как се чувстват пък медиите и как отговарят на такива критики в Германия. Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен.
Капка Тодорова: Ами то е тема, да. Да, тема е. Германците също имат проблеми със своите медии. Германските медии имат проблеми със своите критици. Стара тема, която продължава една такава борба и в Германия заради примерно силния контрол понякога на политиците върху медиите. Германия е демократична държава и заради историята си от 20 век спазването на всички демократични принципи е изключително важно. Както знаем, това са свободата на медиите, функциониращите медии, уважението към медиите. Също така уважението и независимостта на политиците, на съда, на полицията. Това са категории, с които тук се работи. Докато да, в България общо взето го има този момент, че някак си всеки ни е виновен. Политиците са виновни. Полицаите са виновни и медиите са виновни. Не знам на тази кръгла маса до какъв извод ще стигнат. Дали това е реалността или… То малко е като кокошката и яйцето този въпрос. Медиите ли са виновни или обществото е виновно.
Водещ:До колко някакво синдикално обединение между журналистите може да помогне в този случай, защото това е една от препоръките?
Капка Тодорова: Аз… Извън синдикатите, класическите, които защитават правата изобщо на работещите и на служителите в Германия. Германските медии са обединени в една институция, която се нарича „Bundespressekonferenz”или „Конференция на федералната преса”. Това е един независим инструмент, в който участват всички медии, включително и чужди кореспонденти. Те разполагат със своя сграда и при тях, това е един от малкото случаи между другото в Европа, при тях политиците отиват при журналистите, а не журналистите да тичат при политиците. Т.е. този инструмент, тази „Конференция на федералната преса” – тя си има и свои правила, има и свои адвокати. Там се наблюдава медиите да спазват стриктно правилата. Има естествено и задължителен кодекс на медиите в Германия, който между другото е и правен. Смисъл тук не са само пожелателни нещата. Има за грубо нарушение на журналистическия морал или… Всъщност, те са обвързани със законови наказания, които разбира се не са в Наказателния кодекс. В Германия не се влиза в затвора за нарушаване на журналистическата етика. Така че това е може би един добър пример. Една такава конференция, която всъщност всички медии заедно, те се контролират помежду си, но и се защитават.
Водещ: И така. Усещане за манипулативност. Това е обвинението. Дали не сме в ролята на бистришките тигри? Защото яйцето и кокошката го споменахме вече няколко пъти.
Спас Къосев: Хубаво е да не сме доволни от медиите си. Това също е символ на демокрацията.
Водещ: Но е хубаво да си даваме сметка, че медиите са различни. Няма как да бъдат поставени под един знаменател.
Спас Къосев:Абсолютно и колкото повече са, и колкото по-различни са, толкова повече зрителят, слушателят има избор. Значи е толкова повече демокрация. Да, провинил се журналист, нарушил етиката, не отива в затвора, но когато това се случи в една работеща демокрация, в едно гражданско общество, сгрешилият журналист е наказван от своите зрители, от своите почитатели. Най-лесното е с дистанционното.
Водещ:Това между другото се е случвало. Случи се с „24 часа”, но се случи много отдавна. От тогава май спря да се случва. Говоря за случая, в който те публикуваха една партийна книжка, която се оказа фалшификат. Но от тогава такова наказание не сме виждали за медия, май.
Спас Къосев: Е, сигурно се случва. Няма как да разберем. Знаем, че дори рейтинговите агенции, които ни дават някаква информация все пак за нашата гледаемост, съм учил маркетинг. Знам, че те винаги са изключително относителни, пожелателни, така че вероятно в къщи хората наказват тези, на които не вярват. Искам да дам обаче пак пример за това какво липсва в нашите зрители, за да бъдат истински граждани. Спомняте си вероятно, скандалът беше съвсем скоро с телефоните „Vertu”, депутатския телефон „Vertu”. Една брилянтна за мен постройка, чисто журналистическа. Нещо, което трябваше да предизвика огромни катаклизми и реакция обществена.
Водещ:До подаването на оставки.
Спас Къосев:Да, нещо, което обаче беше изгледано като някакъв сеир и забравено за няколко дни. Значи това за мен е пример за брилянтно свършена журналистическа работа, която обаче не покълна нищо от нея. Така че – ето Ви пример за виновни медии и виновни зрители.
Водещ:Още един пример. Журналистите от BBC, които уличиха в корупция Славков, бяха лоши, си спомняте, и за властта, и за голяма част от хората.
Спас Къосев:Лоши, да, защото нападнаха нас, нали?
Водещ:Да.
Спас Къосев: И още нещо ще Ви кажа. Ще Ви цитирам финала на едно от предаванията ми, понеже ме попитахме за такси и усещанията от него. Финалът на едно от предаванията миналата седмица. /…/което аз даже не го попитах за името, „БНТ такси” не се казват имената. Срещаме се и се разделяме. Та, накрая той каза следното нещо. Той наистина обичаше България и каза, че много държи да ми покаже, че това е важно и че той наистина много обича България, и накрая каза „Вие българите, страхотно е да общувам с Вас, Вие имате много енергия, Вие сте много търпеливи. Търпяхте 500 години турско робство. После търпяхте комунизма. Сега търпите какво ли не. Карате толкова хубави коли. Е, как да не Ви обича човек?”
Водещ:Аз си мисля, че има едно друго нещо са обичане и сега мисля да те предизвикам. Да те предизвикам с едно друго проявление, което е хубаво да обичаме, което се среща у хората и което е много близо до една много почтена гражданска позиция. Снежа Спасова ми е помощник. Какво усещане – ключът към вълшебството. Правилно ли съм запомнила? Тази жена, която отглежда сама своите две болни деца и не се оплаква.
Спас Къосев:Да, всъщност магията се превърна в една много интересна метафора в това предаване. Говорим за предаването онзи ден. БНТ такси.
Водещ:От 8-ми декември, да.
Спас Къосев: Изключително тежка, чиста и истинска история, която в себе си съдържа страшно много неща. Който не го е гледал, може да го гледа в Интернет и да мисли върху това предаване.
Водещ: На фона на всички социални протести е хубаво да отбележим.
Спас Къосев:Да, магията. Всъщност в момента, в който тя каза, ми каза, че всъщност…Между другото тази жена има 4 деца. Две от тях са в тежко състояние, болни инвалиди. Каза, че живеят с 300 лева и тогава я попитах „Как така успявате?” и тя каза „Ние, българите, сме магъосници.” И тогава аз и казах „Добре, направете ми една магия тогава.” И тя каза „Ами ще Ви направя магия. Пробвайте Вие да живеете с 300 лева” Т.е. оказа се, че българите не сме магъосници, а ни се иска. Къде е ключът от магията? Ключът от магията – тя каза, че това е единственото нещо, което може да завещае на децата си. Уви, е ключът от магията. Ключът от магията е, уви, все още се затваря вътре в семейството и помежду ни.
Водещ: И не е работа на медиите да влизат в тези по-индивидуални територии по един жълт начин, така да го кажа.
Спас Къосев:Да.
Водещ:Някак не е предизвикано.
Спас Къосев:Всъщност, да. Мисля, че това предаване от 8-ми декември, има вътре страшно много неща наистина, които остават зад кадър, които остават не смлени за зрителя, който ако е гражданин, ще ги открие.
Водещ:Ще може да си представи.
Спас Къосев:Да. Само одеве ми казахте, като дадох пример за господина, с който обясних защо обича българите. Всъщност той е от Коста Рика. И странното беше колко добре ни познава.
Водещ: Той и доста добре говореше български.
Спас Къосев: Да. Каза, че всъщност 89-та година е учил в България и сега се е върнал от няколко години.
Водещ:Ами, сигурно е имало защо да се върне.
Спас Къосев:Говорим за скъпата кола на митрополит Кирил.
Водещ:Скъпата кола на митрополит Кирил, да. Оказа се, че има оставка. Пък после нямаше оставка. Така и не стана ясно за какво става дума.
Спас Къосев:Няма значение, както няма значение и точно колко струва колата, защото тя наистина не е толкова скъпа. В никакъв случай. Тази кола, макар и толкова нова, всъщност е едва на половина на колите на другите митрополити, които са купили места. Просто всичко това се превърна в един символ.
Водещ:Да. Но пък от друга страна е хубаво да не живеем само с метафори, защото после ние, медиите, излизаме виновни. Нека обаче да се върнем към някои по-актуални събития сега с Капка Тодорова.
Капка Тодорова: Немските медии, както и всички останали медии, бяха твърде объркани от станалото през последните 48 часа, тъй като то наистина се промени коренно поне 4 пъти в рамките на официалната вечеря, която започна в четвъртък вечерта, в 19 часа и завърши в петък в 5 сутринта. За тези 15 часа лидерите успяха да се договорят и разоговорят 3 пъти, така че в крайна сметка в петък на обяд имахме съвсем нови решения. Решенията са ясни. Всъщност ЕС – 26 членки от ЕС ще се съюзят в нов фискален пакт. Само и единствено Великобритания отказа да подпише този пакт и се постави сама в изолация. Как реагират на това германските медии? Скъпа победа за Меркел – това е водещият извод в тях след вчерашната среща. Пробивът е направен. ЕС реши да проправи следващите си стъпки за стабилизиране на еврото. Това е добрата новина. Лошата новина е, че един от важните играчи в ЕС, Великобритания, остава извън новата общност, която бе решено да се формира след срещата вчера.
Водещ:Но пък от друга страна това, като че ли, не е новина.
Капка Тодорова: Да, ако медиите… Има различни коментари – разцепена Европа или по-точно отцепена Европа. В крайна сметка германските медии си задават въпроса наистина колко ще излезе това и няма ли да постави в опасност целия ЕС изолационната политика на Великобритания в момента. Проблемите, които могат да дойдат, са най-вече със ситуацията около паунда. Ще накажат ли пазарите Великобритания за това, обединявайки се срещу паунда?Той ли е следващата жертва след еврото? И ако да, какъв ще е ефектът върху общата валута? Това са въпроси, на които още никой няма отговор.
Водещ:Преди тази среща най-често за нея се говореше като за залози. Кой какво залагаше в крайна сметка?
Капка Тодорова: Да. Говореше се за пазарлъци, дори за нещо като игра на покер, в която просто този с най-силни нерви трябваше да спечели. Явно това се оказа германският канцлер Ангела Меркел, тъй като голяма част от планът, който беше приет, е нейният план. Макар че това не е най-точно нейният план А, а е нейният план Б. Тя се стремеше към подписване на нов договор или промяна в договора от Лисабон. Това не може да се състои заради съпротивата на Великобритания, заради това се стигна до план Б – нов фискален пакт. Кой какво заложи? Великобритания се опита, такива бяха и коментарите на германските медии, може би заложи твърде високо – тя поиска отделни правила за нея при регулирането на финансовите пазари и право на вето върху решенията на евро зоната, въпреки че няма намерение да се присъединява към нея. Унгария имаше изненадваща позиция. Тя първоначално се присъедини към Великобритания, което учуди всички журналисти в пресцентъра, тъй като положението на Унгария далеч не е розово. Нейният рейтинг вече е свален. Тя е пред фалит. Ще има нужда и вече има нужда от помощ от МВФ. Така че точно за държави като Унгария новият стабилен пакт, пак на стабилност, новият финансов пакт е вероятно лекарството, което може да ги излекува. Явно унгарският премиер Виктор Орбан съзна сам това положение. За това няколко часа, след като заяви подкрепата си за Великобритания, той все пак размисли и премина директно в другия лагер, и се присъедини към новия финансов пакт. България на този етап продължава да взима повече задължения, отколкото права. Все още не е ясно дали ние ще имаме достъп до европейския стабилизиращ механизъм. Това е онзи инструмент, който ще замести спасителния евро фонд в момента от средата на 2012 година и който ще спасява държави, които имат проблеми, както Гърция в момента. Не е договорено дали държави извън Евро зоната ще имат право на помощ от този механизъм. Въпреки че те ще спазят всички задължения от страните в Евро зоната. Дали ще има голяма промяна за България? Не, тъй като България от години спазва поне макроикономически изискванията на Евро зоната. 3% в бюджетен дефицит и не голям външен дълг. В момента по националните данни той е 16-18%. Така че, да. България няма да затяга повече колана, но няма и да го отпуска повече на този етап. Това златно правило, което трябва да приемат всички страни, а т.е. 3% граница – едно от новите правила на новия пакт е тази горна задължителна граница да бъде вкарана в конституциите на всяка държава. Това би означавало със сигурност, че България трябва да промени конституцията си и да вкара тази граница в основния си закон.
Водещ: Което е една доста трудна задача, познавайки българския парламентарен живот.
Капка Тодорова: Да, трудна задача. Премиерът Бойко Борисов каза пред журналистите в Брюксел, че се надява на подкрепа все пак в Парламента. Надява се. Той е водил предварителни разговори с повечето партии, със СДС, със Синята коалиция, с ДПС, с РЗС. Каза, че дори Синята коалиция се е ангажирала с подкрепа, тъй като те са приели. Техен плод е всъщност Валутният борд в България. А този нов пакт представлява просто един по-стабилен борд. Но все пак за промяна на конституцията са нужни три четвърти от парламента. Дали ще успее и как ще успее да ги събере? Това все още са въпросителни, които до март между другото е срокът и трябва да намерят своя отговор.
Водещ: Кои журналисти бяха най-остри във въпросите си към лидерите до толкова, доколкото имахте достъп разбира се до тях?
Капка Тодорова: Да. Те периодично дават пресконференции. Естествено умората си каза думата. 48 часа без сън минаха не само за лидерите, но и за журналистите. Но основната, голямата жертва е Дейвид Камерън – британският премиер. Имаше дори въпроси като не смята ли, че Великобритания трябва изцяло да излезе от ЕС и да се ориентира по примера на Швейцария, която не е член на ЕС, но има икономическо сътрудничество и спазва доста от икономическите правила в ЕС. Да, той беше основната жертва. Саркози и Меркел се показаха като победители, макар че има и съмнение дали изобщо има победител в тази среща, тъй като всеки направи компромиси. Така че ще видим дали атаките срещу Камерън ще продължат и дали са основателни.
Водещ: Позволяват ли си немските журналисти да употребяват термина „Меркози”, което доби популярност в последните дни?
Капка Тодорова: Тандемът „Меркози” е любима тема просто в Германия. Германските медии и не само германските медии, между другото германските кабарета – това е един стар жанр в Германия, който продължава да процъфтява , това са основните комични фигури и основните фигури във всяко шоу са именно семейство мосю и мадам Меркози. Забавляват се от една страна журналистите с тази стара – нова любов – омраза между двамата. Но да, така или иначе за тях е може би дори има малко злорадство, че Германия показа, че е по-силната, както и не отдавна „Шпигел” си позволи дори да пише „Меркел командва с едно подсвиркване кученцето Саркози”. Така че, да. Пише се много на тази тема.
Водещ:Всъщност тази лексика познаваме от времето на Тони Блеър. Той беше в тази роля. В ролята на Саркози. Обиждат ли се лидерите на подобни неща? Демонстрират ли обидата си всъщност пред журналистите?
Капка Тодорова: Не. Но те са медийно много обиграни и е ясно, че те ще понасят солидна доза критика и солидна доза хумор на техен гръб, след като са в ролята си на водещи. Но трябва все пак да признаем и че това забавление на гърба на тандема Меркози е само част от пейзажа. Основните коментари и новини са сериозни.
Водещ:И така. Как тези 300 лева, за които говорихме със Спас Къосев се вписват в тези решения за еврото, големи и как българските политици реагират на критики?
Спас Къосев: Тези 300 лева се вписват. Все още големите проблеми с еврото на нас ни звучат абстрактни. Може би на нас повече, отколкото на правителството, което в тази тежка ситуация държи да бъде отличник. Нещо, което се разбира трудно от хората, с които разговарям в таксито всеки ден. Разбира се, това да има демократични медии в България, има и друг проблем, има и друга посока – не само в зрителите и тяхното гражданско самосъзнание. Все още има проблем в контакта на медиите с власт имащите. По мое мнение все още политиците у нас не са се научили, не са разбрали, не са приели, не са повярвали, че когато има някакъв проблем, е по-добре той да бъде говорен…
Водещ:И по някакъв начин решен. Вместо да стават…
Спас Къосев:И дискутиран,да. Вместо да мълчим е по-добре да говорим. Въпреки, че новото правителство, трябва да призная, прави някакви крачки в тази посока и това от друга страна обърква медиите, които по някой път се чудят как да реагират и как да действат с това внимание от страна на управляващите, и се объркват в посланията. Но там пък вече трябва да мисли зрителят. И така. И не е лесно обаче.И на зрителя не е лесно, трябва също да признаем, защото – да обърнем внимание. В седмицата на протестите с какво се занимавахме в медиите на фона на протестите. Това беше една седмица, в която се занимавахме с бистришките тигри, занимавахме се с подпалени коли и се занимавахме с футболист на годината.
Водещ:Ние ще продължим да се занимаваме, което е по-страшното. Ние ще продължим да се занимаваме с всичките тези сюжети.
Спас Къосев: Има защо да се занимаваме с тях – защото се превърнаха в едни символи. Но на фона на едни протести – всъщност това бяха едни от водещите теми, така че и на зрителите не им е лесно да сеят къде е същественото.
Водещ:Трябва ли да направим кабаре, какъвто е немският опит, германският опит? Трябва ли да създадем, как беше, как го каза Капка? Такъв съвет, в който журналистите да очакват при тях да дойдат политиците и това дали е възможно да се случи?
Спас Къосев: Надявам се, че е възможно. Надявам се, че скоро ще бъде възможно и наистина това, което имах в предвид е, че всъщност у нас още не е станало. Така че политиката търси медията. Обикновено медията трябва да търси политиката, което ги поставя в една особена ситуация един спрямо друг. В момента, в който политикът най-накрая се съгласи да дойде и да изкаже своята позиция и то когато става въпрос за скандал, в който той е накърнен и ощетен, т.е. журналистът му се обажда, за да му даде възможност да се защити, политикът поставя условие. Скоро, съвсем скоро Мартин Карбовски имаше такава публикация и в нея той пишеше, че все още в България интервю не се дава, а се взима. Така че може би мечтаем да организираме, да имаме такова място, в което политиците ще идват и ще молят за интервюта.
Водещ: А липсата на ясни отговори от страна на институциите или липсата на ясна информация от страна на институциите е по-големият проблем днес за журналистите? И каква е връзката с усещането за манипулация, която пък имат експертите за вината на журналистите?
Спас Къосев: Информацията е разнопосочна. Нещо, което също ми направи впечатление покрай коментарите за промяната в пенсионната система е първо начинът, по който това предложение беше внесено в Парламента. Не лично от финансовия министър, защото то задължително трябваше да мине през Тристранния съвет, а през депутат. Т.е. заобикаляйки Тристранния съвет. Интересно послание към преговарящите. И информацията, да, може би не е много ясна, но да се съгласим обективно. Ако колата ми пред блока гори, това ще ме интересува много повече, отколкото дали на площада са се събрали да протестират зърно производители.
Водещ:Между другото в миналия брой го коментирахме, но изглежда трябва да го коментираме още. Протести или обиди, протести или подмяна на дебата? Кое повече отива за заглавие?
Спас Къосев: Подмяна на дебата. Ами, то дебат май нямаше.
Водещ:Така де. Той беше подменен. Имаше едни доволни и едни недоволни хора и накрая никой нищо не разбра освен това, че дойдоха едни трактори посред нощ, паркираха се. После се раздаваха цървули и толкоз.
Спас Къосев: Добре. Аз, маркирайки седмицата с тези три различни псевдоскандали, с елементи на забавление в тях- значи и трите теми всъщност са значими. Има за какво да бъдат изговорени и да бъдат дискутирани. Искам да обърна внимание обаче на момента, в който се появяват. Дали наистина не служат за изместване на дебата?
Водещ: Кога коментарът ще излезе извън тясната дрешка на пожелание, на забавление за зрителите, за слушателите, за читателите? И до колко зависи това от нас – журналистите?
Спас Къосев: Ще Ви кажа. Скоро, покрай изборите, си мислех кой би могъл да бъде моят политик. И стигнах до извода, че това би бил политикът, който не ме подценява като избирател. След това помислих още малко и стигнах по-далеч. Зададох си въпроса кога България ще се оправи? Разбирайте кога ще бъде демокрация? Кога ще дойде гражданското общество? България ще се оправи тогава, когато се окаже, че политиците наистина са подценили този път избирателите.
Водещ: И когато на избирателите им бъде ясно, че те трябва да им го покажат недвусмислено. А пък ние с удоволствие ще опишем тази история. Шоуто трябва да продължи, защото шоуто трябва да продължи, но поне да се доближи по-близо до класическите модели. Ето такива. Хубав съботен следобед от всички ни – Владимир Тошев, Жанет Николова, Снежа Спасова, Мария Рачева и от мен Ирен Филева.
