в. Всеки ден | 07.11.2011 

Антоан Николов затвори кранчето на ежедневника

След няколко седмици вестникарският пазар ще остане с едно издание по-малко, научи "Всеки ден". В. "Новинар" спира да излиза на хартия, обмисля се евентуално марката да се запази под формата на информационен сайт. Изданието е във финансов колапс от години, тиражът е сринат до критичния минимум. Реалният собственик на медията Антоан Николов вече отказва да дава пари За губеща структура, която отдавна не му върши работа, а не дава и качествен продукт на аудиторията. Николов беше председател на Столичния общински съвет и задкулисен собственик на в. "Новинар" от години насам. Името му се свързва с големи приватизационни далавери в общината по времето на Стефан Софиянски. Въпреки че успя да натрупа милиони, не му се наливат повече средства в малотиражно издание. Наскоро дори се е опитал да плати заплатите на журналистите в изданието с кашкавал, сирене и вино. "Новинар" започва да излиза през декември 1992 г. Негов основател и първи главен редактор е Степан Ерамян. Той налага тенденцията за превес на читателското мнение в редакционната политика. Самият Ерамян през смях си спомня един от най-запомнящите се гафове на вестника – всекидневникът отрази несъстоял се концерт на "Джипси Кингс" в София. През различни периоди вестникът е достигал тираж от 70 000 броя, но през последните години купените бройки не достигат и няколко хиляди на месец. Настоящият главен редактор Любен Дилов-син има достатъчно други ангажименти, за да се тревожи, че ще остане без работа.

Стр. 8

CIVITAS I 7.11.2011

София, 07 ноември 2011 г. Ketchum Pleon, най-големият консултант в областта на комуникациите в Европа, получи награда за международна консултанска компания на годината от PRWeek Awards на церемония в Лондон. Ексклузивен представител на Ketchum Pleon в България е ПР агенцията CIVITAS.

“Зад всяка награда стоят фантастични хора – и служителите на агенцията, и клиентите – всички те свършиха невероятна работа. Нямаше да се справим без вас. Благодарим ви за съдействието. Днес всички ние можем да се гордеем с постижението ни.”- споделя вълнението си Аврил Лий, съдружник и главен изпълнителен директор на Ketchum Pleon Лондон.

Освен полученото отличие Ketchum Pleon беше номинирана в още две категории. Заедно с P&G Professional Flash & Febreze компанията се класира сред финалистите в категорията за бизнес маркетинг комуникации за кампанията “Profiting from Freshness”, а заедно с Philips постигна успех в категорията за технологии с кампанията “Parallel Lines”.

CIVITAS е ексклузивен представител на Ketchum, която се сля с Pleon през 2008 година и така създаде най-голямата европейска ПР консултанска компания. От 2000 година насам тя е носител на над 47 награди. Услугите на CIVITAS включват корпоративни комуникации и управление на репутацията, връзки с медиите и медийни обучения, консултантска дейност и кризисен мениджмънт за организации и компания в частния и публичния сектор. Сред клиентите на CIVITAS в България са: PIRAEUS Bank, IKEA, Multirama, Printec, Tetra Pak, Interfoods, Peacocks, Skylogic, ZBS, Seat, HBCB и други регионални и международни компании.

Контакти:
Александър Христов
Акаунт директор, CIVITAS, an exclusive Ketchum affiliate
+359 2 4898042, +359 896696667;
e-mail: a.christov@civitasglobal.bg 

в. 24 часа | 05.11.2011

Стандарт" и "Шоу" правят нова медийна група. Официално собственик на 50% от седмичника е "ГМ Прес" на Георги Георгиев, която засега държи 34% от всекидневника. Слухове водят към медийния бос Делян Пеевски, купувачи и продавачи отричат

Вестникарският пазар в България се пренарежда и най-вероятно в следващите месеци ще изглежда по следния начин.
Освен “Медийна група България холдинг", която издава най-влиятелните всекидневници “24 часа" и “Труд", и “Икономедия" – собственик на изданията с марка “Капитал", ще се очертаят още три други групи.
Първата е около Делян Пеевски и Цветан Василев, която включва “Телеграф", “Монитор", “Политика", “Уикенд", “Торнадо", агенция “Фрогнюз", “Всеки ден".
Втората е около “Шоу", “Стандарт", агенция “Блиц". Третата е около Тошо Тошев и бъдещия му проект, който включва и списанието “Тема" на Валери Запрянов.
Дали трите или само две от новите медийни групи са свързани чрез един общ английски фонд с български капитали, ще се разбере, когато те подадат документи в регистъра за собствеността, който поддържа Съюзът на издателите в България.
Защо и как се случва това?
Вестник “Стандарт" и жълтият “Шоу" се обединяват в нова медийна група. В нея ще влязат и сайтът на всекидневника standartnews.com, както и “Блиц" (blitz.bg) и другите издания на “Интермедиа" ООД, което печата седмичника.
Така вестникарският пазар продължава да се консолидира по подобие на целия медиен, както се прави по света. В повечето случаи това е следствие от световната криза, която сви остро рекламния пазар и кара издатели и собственици на медии да намаляват разходите и да оптимизират редакциите.
“Купуваме 50% от “Интермедиа", потвърди Георги Георгиев, съсобственик на “Стандарт".
“Да, ставаме партньори с в. “Стандарт", за да развиваме пазара и да създаваме нови медийни продукти – потвърди и собственикът на “Шоу" Георги Ст. Илиев. – В нашата пресгрупа нямаме всекидневник, те пък нямат седмичник. Останахме единствените независими големи, които се обединяваме."
Всъщност обединението вече е юридически факт. В “Интермедиа" – издателството, което печата “Шоу" и още няколко седмичника, 50% са на “ГМ Прес", показват данните в търговския регистър. Това дружество купи 34% от “Стандарт" през май тази година. То е учредено два месеца преди това – на 24 март, и в него влизат Георги Георгиев, собственик на волейболния отбор ЦСКА (2000 дяла), Галина Пеева (1000 дяла) и Кирил Захариев, собственик на фирма “Мегатрон БТ" (2000 дяла).
Останалите 66% са на дотогавашния едноличен собственик Тодор Батков, който преди продажбата притежава 3 млн. обикновени акции на приносител с право на глас. Всяка от акциите е с номинал един лев. На 12 май 2011 г. той прехвърля 1 036 000 акции на “ГМ Прес" и оттук нататък всяка акция може да бъде прехвърляна или залагана само с писменото съгласие на новия собственик. Георги Георгиев и Кирил Захариев влизат в борда на директорите на “Стандарт нюз".
Георгиев има фирми, свързани със строителство, туризъм и търговия. В част от тях има руски партньори. След придобиването на дяловете от “Стандарт" той казва в интервю за в. “Пари", че зад фирмата “ГМ Прес" “стои един сериозен инвестиционен фонд, който не иска да влиза в България", но е с български капитали.
Неотдавна издателят Тошо Тошев също каза, че зад неговия проект за нов вестник стои сериозен чужд инвестиционен фонд.
Когато бъдещият проект на журналиста стартира, ще е ясно дали става дума за един и същи фонд, базиран в Лондон с български капитали.
Галина Пеева е съдружник на Георгиев и в други фирми.
Другият съдружник в “ГМ прес" – Кирил Захариев, който според Търговския регистър е изпълнителен директор на компанията, участва в над 10 фирми. Фактът, че едноличната му “Мегатрон" е регистрирана в Пловдив на адреса на “Винпром Пещера", при покупката на “Стандарт" го свърза с тази пловдивска бизнес група, която притежава и “Кингс Табако" АД, има и сериозен бизнес в строителството и туризма. Още при първата сделка с вестника на Тодор Батков от Пещера обясниха, че не се интересуват от медии.
Според Кирил Захариев е силно казано, че се създава нова медийна групировка. “Ако един инвеститор е вложил средства в две медии, това не значи, че става дума за медийна групировка", обясни бизнесменът. Той смята, че “Шоу" и “Стандарт" се развиват добре, и на този етап не възнамерява стартирането на нови вестници
Освен “ГМ Прес" с 50% от дяловете в “Интермедиа" остават и старите собственици – Георги Ст. Илиев (39%), Пламен Каменов (10%) и Милен Милушев (1%).
Управители на “Интермедиа" според регистъра вече са Георги Илиев и Славка Бозукова – изпълнителният директор и главен редактор на в. “Стандарт". Двамата управляват и “Интермедия трейдинг" – фирмата, която държи правата на търговските марки на издателството. В нея съдружници с равни дялове са Илиев и “ГМ Прес".
На 5 октомври 2011 г. “ГМ Прес" променя състава на съвета на директорите си на общо събрание. От него излизат Георги Георгиев и Галина Пеева, а на тяхно място са приети Славка Бозукова и адвокатът Светлин Панов. На изпълнителния директор Кирил Захариев е възложено да регистрира промените в Агенцията по вписванията.
“Ще има промени, към нашата група се присъединява още един вестник – каза Славка Бозукова. – Но това не е новина, защото още когато дойдоха новите собственици във вестника, обявиха, че възнамеряват да присъединяват и други издания. Всъщност аз много се радвам, че ставаме група.
По време на криза е много трудно да имаш само един вестник.
Рекламният пазар е изключително свит. Откакто спряха и обществените поръчки, в. “Стандарт" трудно се справя. Докато групата успява да печели повече, когато има издания с различни позиции и мнения."
Засега съм само мениджър на “Стандарт", така Бозукова коментира очакванията, че тя вероятно ще оглави бъдещия борд на директорите, който ще управлява групировката. Такъв все още не е създаден, въпреки че Бозукова вече е в управлението и на “ГМ Прес", и на “Интермедиа".
“Стандарт" не създава групи и не се присъединява към такива.
Той е независим политически всекидневник и ще си остане такъв", каза пред “24 часа" мажоритарният собственик на вестника Тодор Батков. Той добави, че отношенията му с “ГМ Прес" са като с миноритарни съдружници в “Стандарт", в другите им планове и покупки той не се бъркал. Присъствието на Славка Бозукова в управата на “ГМ Прес" и “Интермедиа" той обясни с нейния опит и известност като журналист, когото съдружниците му са харесали и са поканили да работи и с тях. Отрече и слуховете, че след Нова година ще продаде и останалите си акции в “Стандарт".
Още преди три месеца около предстоящата сделка тръгнаха два слуха. Първият свърза вестник “Шоу" и агенция “Блиц" с издателя и депутат от ДПС Делян Пеевски, който бил придобил 50% от двете медии. Наблюдатели на медийния пазар твърдяха, че неговата група се е разширила и към седмичника “Торнадо", където той е придобил 50%. Освен това имал желание да подкрепи проекта на Тошо Тошев.
Илиев – собственикът на “Шоу", категорично отрече, че в новата медийна група ще се влее и всекидневникът, който се подготвя да се появи на пазара, правен от Тошо Тошев и негов екип. Изданието е планирано да започне да се печата от 1 януари. Според някои източници негов онлайн вариант ще се появи по-рано, а други твърдят, че хартиеният вестник ще тръгне на 11 ноември.
Той отрече Пеевски да е вече негов партньор.
Преди старта на новата група се усети леко напрежение между основните играчи в нея. В екипа на “Стандарт" не харесвали някои от посоките в редакционната политика на “Шоу" и обмисляли да изтласкат постепенно Георги Илиев от новата медийна група.
“Няма как да знам подобно нещо, но не се притеснявам, защото съм се доказал през годините", коментира Илиев. Преди да създаде “Шоу", той беше редактор в “Нощен Труд".
“Г-н Пеевски няма нищо общо с нас. Поне аз не знам такова нещо", така Георги Георгиев отрече категорично пред “24 часа" слуха, че неговата фирма “ГМ Прес" всъщност е партньор с Делян Пеевски. Вчера депутатът от ДПС не вдигна своя мобилен телефон. Иначе вероятно щеше да опровергае и мълвата, че преди изборите е изпратил като свой представител в “Интермедиа" журналистката Соня Колтуклиева. Тя е трябвало да придобие 20% от агенция “Блиц", а също така и да стане член на директорския съвет на “Интермедиа".
Истината е, че Колтуклиева е творчески шеф на сайта “Блиц" от 2 месеца. Там се говори, че тя е била представител на купувач, пожелал дискретност.
Единствената явна връзка между Колтуклиева и Пеевски бе отбелязана от репортерите в нощта след балотажа в НДК, когато в емоционален дебат тя защити медийния магнат от обвиненията на Илияна Беновска, че той създава монопол.
“Не съм човек на никого. Това е толкова вярно, колкото и слухът, че Славка Бозукова вече е била представена на редакциите на “Шоу" и “Блиц" – каза Колтуклиева. – Докато мога да оцелявам сама, ще го правя. Нямам част от собствеността, нямам предложение за друг пост, няма и да се съглася. Не ми трябва принадената стойност на изпълнителен директор", каза тя.
На 2 ноември Колтуклиева неочаквано взе решение да напусне “Блиц". Най-вероятно причината е, че все пак има вече официална регистрация в Търговския регистър на новата “Интермедиа", чийто съуправител е Славка Бозукова.
Вторият слух е за интерес към новата медийна група “Стандарт" – “Шоу" на Александър Сталийски, шеф на Българската федерация по културизъм.
“Това е абсолютно несериозно. Единственото, което ни свързва, е, че в. “Стандарт" е медиен партньор на федерацията по културизъм и отразява нейните прояви. “24 часа" също ни отразява", категоричен бе Сталийски.
***
Георги Георгиев, съсобственик на “Стандарт": Засега няма да купуваме други вестници

- Г-н Георгиев, вярно ли е, че купувате в. “Шоу"?

- Да, не аз, а издателството “ГМ Прес" купува 50% от “Интермедиа", в което е и сайтът “Блиц", както и други вестници.

- Защо правите медийна група?

- Още когато купихме “Стандарт", изявихме желание да придобиваме и други вестници.

- Как ще се казва новата медийна група?

- Не сме мислили още по този въпрос.

- Говори се, че ще има борд на директорите, който ще управлява изданията и ще се ръководи от Славка Бозукова. Кой ще е шеф на групировката?

- След като купихме “Стандарт", се опознахме и имаме доверие на Славка Бозукова. Тя е изпълнителен директор и главен редактор на “Стандарт", но може да контролира и част от новата медийна група. Това предстои да бъде решено.

- След “Шоу" какво още ще купувате?

- Засега няма да инвестираме в други вестници.

- Вярно ли е, че след Нова година имате намерение да купите изцяло в. “Стандарт"?

- Ние имаме 34% от вестника, Тошко (Тодор Батков – б.а.) държи останалите. Засега не мога да коментирам.

- Как ще развивате новите вестници и сайтовете? Освен “Блиц" “Стандарт" също има новинарски сайт.

- Живот и здраве, ще видим.
***
Тодор Батков, мажоритарен собственик на “Стандарт": Няма да продавам акциите си

- Г-н Батков, “Стандарт" и “Шоу" правят нова медийна група. Вашият съдружник “ГМ Прес" е изкупил половината от “Шоу".

- Аз не се бъркам в плановете и покупките на “ГМ Прес". Аз съм мажоритарен собственик на “Стандарт" и не мисля, че е добре вестникът да създава групи или да се присъединява към групи. Той е независим политически всекидневник и такъв ще си остане.

- Но Славка Бозукова вече е в управата и на “ГМ прес", и на “Интермедиа".

- Тя е известна журналистка, с богат опит, явно са я оценили и са я привлекли да работи и с тях, тя има това право.

- Носи се слух, че след Нова година вие ще продадете и останалите си акции от “Стандарт", така ли е?

- Изобщо не мисля да правя такова нещо, това е поредната интрига.
***
Соня Колтуклиева: Тръгвам си от “Блиц", аз съм соло играч

Ден след като се чу, че “Стандарт", “Шоу" и “Блиц" се обединяват, Соня Колтуклиева напусна мястото си на творчески директор на агенцията.
“Човекът, който влезе в “Стандарт", наистина влиза сега в “Блиц" и “Шоу", затова реших, че е най-добре да напусна", сама се обади журналистката в “24 часа".
Тя твърди, че не познава Георги Георгиев, който е собственик на “Стандарт", и “не е медиен човек" по нейните думи. “Като има промяна на собствеността, значи трябва да има и в моята позиция", казва Колтуклиева.
“Тръгвам си от днес (2 ноември – б.а.). С Жоро (Георги Ст. Илиев, собственика на “Шоу" – б.а.) оставаме в приятелски отношения.
“Влизам в месеца на четворката. Това означава сътресения, но и просперитет в океана от препятствия", каза Колтуклиева, която е и нумероложка.
Преди години тя беше тв журналист в БНТ и снимаше репортажи на бизнес тематика. След това излезе за известно време от професията и се занимаваше с пиар и консултантска дейност.
“Много ми хареса това връщане в журналистиката за 2 месеца в “Блиц". Сега ще продължа със собствения си сайт."

Стр. 21,22

www.cross-bg.net | 05.11.2011

Засилващият се монопол в медийното пространство особено ясно личи, когато настъпят избори, защото у нас възникват медии, които не задоволяват нуждата на хората от информация. Това сподели в ефира на „Радио К2" Петър Волгин. Все още възникват медии, които обслужват политико- икономическия елит, за да се наплюят представителите от другия. Постоянно се издават вестници, за да мине през тях една очерняща кампания за определени кандидати.
Ситуацията при медиите вече е съвсем абсурдна, те отдавна са загубили своето истинско предназначение, те служат за изпълняването на едни поръчки, и ги изпълняват по един изключително дърварски начин. По думите на Петър Волгин, това прави самите медии да печелят все по- малко доверие у хората. „ Но явно се печели някакво все пак, защото те продължават да излизат. Явно така ще бъде всеки път, когато има избори".
Монополистите в медиите придобиват голямо влияние върху властта. Това не може да стане без тясно сътрудничество с партията и партийните лидери, които управляват в дадения момент, разсъждава Волгин в ефира на „Радио К2".
„Когато в една цяла медийна група, в която влизат вестници, списания, електронни медии се е поставила в близък синхрон с властта – това вече е отвратително. Те карат хората все по- малко да вярват на това, което се пише и говори".
Трудно е да се съпротивляваш срещу нещо, което е с нисък вкус, което е с много малък смислов ефект, но по някакъв начин то гъделичка елементарните настроения у хората. Читателите предпочитат забавното представяне на информацията, но това не означава, че не трябва да има и други вестници, които да задоволяват техните интереси и по- високи изисквания.
„Заслужава си да се работи и за тези хора, които не са се оставили по течението, които продължават да мислят и анализират. Има публика и за сериозната журналистика."
Петър Волгин сподели, как преди време е видял интервю с главния прокурор Борис Велчев в жълт вестник. „ Казах си, сега тука до циците, до голите пъпове, еди кой си го извадил и го сложил на масата. Изведнъж гледам интервю с главния прокурор".
От ефира на „Радио К2" журналистът на БНР, призова да има хигиена от страна на политическия елит, и да избягват интервюта в подобен род издания. „ За тях това може да са най- тиражните вестници, но трябва да има морална хигиена, защото в тях се печат и откровени лъжи".
В България има богати хора, който не са дебили и биха финансирали издания, в които си струва да се работи. Тези които имат финансовия ресурс могат да застанат зад дадена медия. „ Те трябва да помислят за това, че ако издадат поредния жълт вестник ще направят пари в краткосрочен план. Но трябва да са замислят, че тези медии оказват влияние върху собствените им деца и бъдещето на тази държава".
По какво Петър Волгин различава опозиционните и стойностни издания? „ Ако в тях работят смели журналисти, работят хора, които имат смелостта да разобличават машинациите на властта, тогава в тези издания си струва читателите да инвестират в своите пари".

Оригинална публикация

Нова телевизия, Карбовски: Директно | 05.11.2011

Водещ: Тошо Тошев, доайен, думата „доайен” харесва ли ти?
Тошо Тошев: Малко тъжно звучи, но ви благодаря!
Водещ: Кога започва новият вестник?
Тошо Тошев: Новият вестник от нова година.
Водещ: От нова година, от 1 януари?
Тошо Тошев: Ами може би, но не по-късно от втори.
Водещ: Няма да ми кажеш как се казва?
Тошо Тошев: Не съм готов още. Тук мога да ти кажа даже нещо любопитно. Понеже няколко пъти се спрягат различни имена, някои от които даже са неизвестни на мен възможност, се намериха предприемчиви млади мъже, които хукнаха да ги регистрират. Доста е любопитно. Показва голям интерес… Няма да ги купувам, ще си измисля име.
Водещ: Това е лесно поне.
Тошо Тошев: Не знам дали е лесно, но не е невъзможно.
Водещ: Мене ще ме поканиш ли?
Тошо Тошев: Като автор да.
Водещ: Като автор?
Тошо Тошев: Ти си автор. Ти си автор и аз с удоволствие бих работил с теб на едни и същи вестникарски страници.
Водещ: Сега ми кажи колко ти е мъчно за „Труд”? Имаш ли какво да кажеш или затваряме тази страница?
Тошо Тошев: Значи ще бъда съвсем кратък. Мене ме напуснаха от „Труд”. Аз не съм напускал „Труд”. Аз работих в този вестник 29 години и 9 месеца.
Водещ: С други думи прецакаха ли те?
Тошо Тошев: Не искам да употребявам подобни думи, не съм от хората, които се жалват, които хленчат. Не, не. Аз обичах „Труд”, аз не съм работил в „Труд”, „Труд” беше моят живот. Не преувеличавам. Мога да се аргументирам, но не е нужно.
Водещ: Виж какво са написали – 30-годишен труд. Колко години откара? 29…
Тошо Тошев: 29 и 9 месеца, точно.
Водещ: Е 30-годишен…
Тошо Тошев: Да, да. 20 години бях негов главен редактор.
Водещ: …кое ти е най-мъчно от „Труд”?
Тошо Тошев: За хората.
Водещ: За журналистите?
Тошо Тошев: за моите колеги.
Водещ: Те остават ли там?
Тошо Тошев: Една част остават, една част идват при мен в новия ми проект.
Водещ: Взимаш си.
Тошо Тошев: Поканих някои, няколко души ми отказаха по различни причини и аз не им се сърдя, това е нормално, но повечето от тези, които поканих, идват при мен. По приятно ми ставаше обаче в случаите, когато сами ми се обаждаха някои от колегите и изразяваха желание да дойдат в новия ми вестник и аз с удоволствие ги взимах.
Водещ: Ами те са си твои, в смисъл повече…
Тошо Тошев: Без изключенвия. Мои, разбира се с известна условност е това понятие. Аз съм ги откривал като репортери, като журналисти, аз съм ги назначавал. Мисля, че на всеки един повече или по-малко съм помагал.
Водещ: Валерия Велева ще бъде ли?
Тошо Тошев: Валерия Велева е зам.-главен редактор. Тя е голямо име.
Водещ: Не си и сърдит за това минало, общото ви минало?
Тошо Тошев: Няма за какво да съм й сърдит. Не, виж, това понятие между сериозни хора сърдит не съществува. В работата какво ли не се случва, някой път някой може да направи стъпка встрани, това нищо не означава. Важното посоката да е точна.
Водещ: Някой път срамувал ли си се от професията журналист? Идва ли такова време? Напоследък не е приятно.
Тошо Тошев: Страхотна е нашата професия. Цивилизацията според мен не е измислила нищо по-добро за обмен на информация между хората от журналистиката. И независимо от технологиите, независимо от това, че много хора вещаят, някак си смехотворно ми звучи едва ли не край на журналистиката. Тя е безкрайна. Как ще си обменят информация хората. Друг въпрос са технологиите. Сега, журналистиката, за да бъде тази, която аз уважавам и която, убеден съм, и хората искат да получават, трябва да бъде почтена. Журналистиката трябва да бъде почтена и коректна. Не лява или дясна. Призванието на журналистиката въобще е да бъде в опозиция на управлението, на управлението на каквато и да било структура, в това число и на държавата.
Водещ: Винаги да им се караме.
Тошо Тошев: Ами хайде да не употребяваме думата „караме”, че ми звучи малко махленски, но винаги да им казваме истината, тази, която мислим и като оценка за тяхната работа. Но, извинявай, трябва да бъде коректна. Журналистиката освен опозиционна към управлението задължително трябва да бъде коректна. Това е моето мото, към това съм се стремял. Виж сега, ще ти кажа, ако позволяваш, това е моя любима тема. Журналистът за разлика от локомотивния машинист би трябвало според мен официално да му бъде признато право на грешка. не може да не сбърка един журналист. Виж, един вестник, 40-страничен, започва да се произвежда, да се прави от 12 часа по обед и в 18-18.30 ч той трябва да отиде в печатницата. Обикновено той се прави от млади момичета и момчета.
Водещ: Могат да сбъркат.
Тошо Тошев: Не може да не сбъркат. Всеки ден в е дин вестник от около 40 стр. Има около 250 дописки, заглавия. Няма начин поне в 2, 3, 5 % от тези заглавия да има нещо неточно, нещо сгрешено. Това е простимо. Той трябва да може да се извини вестникът, разбира се, това е задължително. Но кое не е простимо? Не е простимо да си измисля, да се клевети, да се лъже. Това не е простимо. Ето от това понякога ме е срам.
Водещ: А това се прави зловещо в момента и се превръща в…
Тошо Тошев: Искаш ли да ти кажа нещо, не знам дали ще бъде метафорично, във връзка с това, което ти нарече зловещо? Нострадамос, известно като име, бил предрекъл, че жълтата раса през 20-тия век ще завладее Европа.
Водещ: Може би не говори за Китай?
Тошо Тошев: Значи китайците са една симпатична жълта раса, аз ги уважавам, те направиха бум, но това е друга тема, не ни е тема. България е част от Европа. Жълтата медийна раса завладя България. Признавам го, то е факт. И за разни медийни (…) всъщност издевателстват над читателската аудитория, която си купува, плаща със стотинки…
Водещ: За да бъде лъгана.
Тошо Тошев: Възможността да бъде излъгана.
Водещ: Какво означава това?
Тошо Тошев: Никога нищо лошо срещу читателя. Негово право е, негово свещено право е да си купува каквото иска, да му се радва колкото иска и колкото може. Но ето, на фона на всичко това аз мисля, че се създадоха предпоставки за моя проект. Всъщност като че ли читателят, сериозният читател, има такъв интелигентен и умен читател в тази държава, този читател има нужда от един сериозен вестник, който ще се опитва и ще го постига да бъде опозиционен на управлението и да бъде коректен.
Водещ: Може би рискуваш на надцениш малко читателя и потребителя на медия.
Тошо Тошев: Предпочитам така, отколкото да го подценявам.
Водещ: Да го подцениш, със сигурност ще успееш да го подцениш.
Тошо Тошев: Не, не, не искам да го подценявам. Читателят може да прецени кое е добро и кое не е. Ако се излъжа, толкова по-зле за мен обаче.
Водещ: забелязваш ли обаче, че това не е просто да говорим за жълто, появиха се нови жанрове даже, жанрът отмъщение, това е вестникът да почне да ти отмъщава за нещо лично, някой се разсърди на тебе, на мене и започва да пише директно.
Тошо Тошев: Това, за жалост, си прав, твое е откритието, ти го нарече великолепно като жанр. Аз не знам. Ето, скоро в един вестник бяха цапардосали бившата ми съпруга по един отвратителен начин. Вероятно заради мен, за да накажат мен. Дълбоко непочтено, немъжко, подло…
Водещ: Как предпочиташ да говорят за това.
Тошо Тошев: Директно.
Водещ: Те я наказаха толкова обидно, че няма накъде…
Тошо Тошев: Все пак нека да запазим някаква хигиена обаче. Надявам се, че и двамата се имаме за сериозни мъже и за сериозни журналисти! Не искам…
Водещ: Отмъщение ли беше това?
Тошо Тошев: Според мен да.
Водещ: За какво?
Тошо Тошев: Разбрах след това, че сме взели един човек на работа в новия ми вестник, който те имали желание да привлекат при себе си. Доста смешно, да.
Водещ: В този смисъл някой път не ти ли се иска да можеш да сложиш ред, или някой друг да сложи ред в печата? Както има СЕМ, непрекъснато ни мачкат за разни глупости, така и в печата да има един..?
Тошо Тошев: Аз съм бил винаги против понятието закон за печата.
Водещ: Защото?
Тошо Тошев: Защото това ще развърже ръцете на държавата и на нейните адвокати, а адвокатите на държавата са (…), ще развърже ръцете за саморазправа, за саморазправа с неудобните медии. Не е ясно, не може да вярваме на добрия чичко министър-председател, който и да е той.
Водещ: Как да не може, правим го от доста време?
Тошо Тошев: Ами за сметка на тези, които сами… вярват. Аз съм от тези, които се опитват да мислят. Така че един закон за печата би бил според мен ретрограден. Но достатъчно е просто, виж сега какво е достатъчно, то е доказано, достатъчно е да се спазват законите. В. „Билдцайтунг”, който има милионен, многомилионен тираж в Германия с нашите понятия за жълтата медийна раса всъщност е един жълт вестник…
Водещ: Там измислят ли си?
Тошо Тошев: Те не могат да си позволят да си измислят. Ще им спукат гьона от глоби, от присъди, милиони ще плащат.
Водещ: А ние?
Тошо Тошев: Колегата Слави Трифонов се опита да осъди някакви жълти вестници…
Водещ: Той ги осъди, да.
Тошо Тошев: Да, ама на какво?
Водещ: На малко, на нищо.
Тошо Тошев: На дребни суми, които се изплащат с лекота. Аз съм за абсолютно спазване на закона. За правораздавателна система, която да брани хората от клевети, включително и от медийни клевети. В това отношение не бих допускал компромиси, ако зависи от мен.
Водещ: Не искаш да се регулираш. Между другото преди малко пропуснах този въпрос…
Тошо Тошев: Как да не искам, искам да се регулираме.
Водещ: Може и малко по-строго да бъде, защото то става, защото те в момента продължават…
Тошо Тошев: Нека да не бъркаме нещата! Нека да бъде строго към политиците, които имат реална власт, журналистите нямат власт, журналистите се борят за всяка своя дума. Нека политиците, които примерно издевателстват над закона, издевателстват над хората, които са ги избрали, които са ги назначили на работа, нека към тях да бъде по-строг законът.
Водещ: …трябва ли да вярват на медиите, които пишат тези дни за него? Може ли да се вярва на..?
Тошо Тошев: Аз не бих искал да говоря от името на Бойко Борисов, защото нямам представа дали вярва или не, но аз не мисля, че той е наивен.
Водещ: Иначе как си ти?
Тошо Тошев: В смисъл, добре. Добре съм. Малко съм пресипнал в момента, някакъв грип ме мъчи.
Водещ: На хората крещиш ли, караш ли им се?
Тошо Тошев: Никога. Аз когато съм много ядосан, примерно на планьорка, водил съм в продължение, еди път изчислявах около 4 години пълни, календарни като физическо време години от живота ми съм бил на планьорка. Това е време, в което се планира вестникът. Сметнал съм го да, и сега мога да направя сметка, но ще загубим време, а то е скъпо в една телевизия. Когато съм много ядосан, говоря тихо, едва ме чуват.
Водещ: И всички млъкват в този момент?
Тошо Тошев: Когато говоря всички млъкват, не само в този момент.
Водещ: Колко си опасен, между другото имаш тука много хубав въпрос, опасен човек ли си?
Тошо Тошев: Не, мисля, че съм добър човек.
Водещ: Свестен. Тук има много хубав въпрос.
Тошо Тошев: Така мисля аз.
Водещ: Маргарита Цветкова пита, мислил ли един ден Тошо Тошев да напише книга за всичко, което знае?
Тошо Тошев: Много благодаря на Маргарита! Аз в момента завършвам една книга. Тя се казва „Лъжата”. Това е третата книга от моята поредица „Лъжата”. Всичко, което знам за политиците и се е случвало в последните, това, което не е популярно, това, което не е написано вече във вестниците и показано по телевизиите, и в което аз лично съм участвал по някакъв начин, иначе да преразказвам преживяванията на други хора не е коректно, не е коректно просто, не е мое, в тази книга ще го има. Ще има и много страници за моя личен живот. Сега, какво няма да го има, включително и за политиците? Защото понятието всичко е доста сложно понятие. Личните неща от личния живот, включително и на политиците няма да го има. Аз на някои от тях знам много неща, но това е дълбоко некоректно.
Водещ: А не е ли редно да бръкнем в личния живот на политиците, а не в личния живот на Гълбин Боевски да мачкаме?
Тошо Тошев: Значи личният живот дотолкова, доколкото засяга и останалите хора. Но един политик, дори и да е президент, дори и да е министър-председател, министър, какъвто щете, той има право на своя лична слабост, той има право на личен живот.
Водещ: …незаконен син.
Тошо Тошев: Какво значи незаконен син?
Водещ: Нищо не значи.
Тошо Тошев: Няма такова понятие.
Водещ: Това е понятие от вестниците, на колегите…
Тошо Тошев: Ами този, който го е написал може да е незаконен журналист. Няма незаконен син.
Водещ: Това е супер яко, незаконни журналисти да работят в медиите.
Тошо Тошев: Некоректният, измислящият, фалшивициращият истината човек може да бъде само незаконен журналист, той не е журналист.
Водещ: А не ли вредно примерно журналист и политик да са приятели?
Тошо Тошев: Не, защо? Те са колеги. Виж, и журналистът, особено политическият, пък и не само политическият, се занимават с политика. И политикът, професионалният политик какво прави друго освен политика?
Водещ: Понякога и журналистика.
Тошо Тошев: А понякога и журналистика. Сега, понятието конфликт на интереси е сложно понятие. Но това би означавало и политиците помежду си да не могат да бъдат приятели, и журналистите помежду си да не могат да бъдат приятели. Сложно е, но не виждам нищо осъдително. Достатъчно е да се спазват някои почтени принципи.
Водещ: Все пак някой трябва да дефинира хигиена може би вече в тези отношения, защото се поучихамного…
Тошо Тошев: Няма нужда да се дефинира нещо, което е дълбоко ясно. Виж, не трябва да се лъже, казах го вече, да не стане банално…
Водещ: Те са свикнали заради „Труд”, прочитат вестника и казват, във вестника го пише. После взимат жълтия вестник и казват, в другия вестник пише. За тях и това е вестник, и това е вестник. Ти разбираш ли кое те убива тебе?
Тошо Тошев: Защото и двете са на хартиен носител.
Водещ: Ей затова. Казват във вестника го пише, ама кой вестник е това?
Тошо Тошев: Зависи от хората. Хората трябва да бъдат по-взискателни. Тези, които си дават стотинките, трябва да знаят за какво ги дават. И ако взимат вестника като семки за забавление и плюят така да се каже настрани мръсотията, което не е много културно и естетично, тяхно право е разбира се. но нека да внимават какво купуват и за какво го използват.
Водещ: Ще има ли Черноризец Храбър тази година?
Тошо Тошев: Трябва да има Черноризец Храбър…
Водещ: Иначе аз ще бъде един от последните носители, нали?
Тошо Тошев: Ти си един от носителите и се надявам, че това ти харесва!
Водещ: Благодарение на „Стандарт”.
Тошо Тошев: Да, ти си автор там постоянен и аз там те чета. Тук те гледам по някой път, а там те чета.
Водещ: Тази година какво ще стане?
Тошо Тошев: Тази година ще има Черноризец Храбър независимо, и тази година ще има, за догодина не знам, независимо от бойкота прави най-голямата пресгрупа, няма да я назова, без да искам, няма да я назова.
Водещ: Аз се сещам коя е.
Тошо Тошев: Да, сещаш се…
Водещ: Добре, защо не можа да се разбереш… ти си се разбирал с толкова правителства, не можа да се разбереш с твои партньори?
Тошо Тошев: Те не са ми партньори.
Водещ: Е не ти ли бяха, какви бяха?
Тошо Тошев: Никога не са ми били партньори.
Водещ: Просто купиха вестника?
Тошо Тошев: Просто купиха вестника, купиха вестниците.
Водещ: А да не би са унищожаваме една хубава награда, тази награда беше изключителна?
Тошо Тошев: Надявам се това да не се случи. Тази година, независимо че номинациите са на около 40 души, за жалост между номинираните и между номиниращите се няма да има журналисти, които като че ли бяха заставени, като чели казвам, заставени да оттеглят своите материали, пратени да бъдат евентуално номинирани и наградени от някои от най-популярните български вестници, заставайки поради някакви странни съображения, битката е за власт, колкото и смешно да е това.
Водещ: Не, това е просто някой я дефинира тази награда като твоя награда в голяма степен, затова иска да си направи негова.
Тошо Тошев: Моята скромна заслуга е, че аз я измислих, но истината е, че това е дело на Съюза на издателите, не е мое дело. И ако това е заслуга в продължение на 10 години, на 11 всъщност почти, аз съм председател на Съюза на издателите, отдавна исках да бъда сменен, идваше ми в повече, да си призная, отказваха ми колегите по най-различни съображения, примерно да не се разпаднел съюзът, сега г-н Павлов иска да стане, Любомир Павлов да стане председател на Съюза на издателите, знам, че води масирана предизборна кампания, ще има скоро отчетно-изборно събрание, аз вероятно ще…
Водещ: Ще се оттеглиш?
Тошо Тошев: Ами не искам да влизам в глупави битки, за какво?
Водещ: Може да се окаже, че тази година ще бъде последната година на Черноризец Храбър?
Тошо Тошев: Не искам да е така.
Водещ: И аз не искам да е така. Кого каним сега на награждаването? Политици каним ли, както винаги?
Тошо Тошев: Каним, виж, тук ще те коригирам. Тези, които каним, някои от тях случайно са политици. Защо? Какво искам да кажа? Каним героите на журналистическите дописки.
Водещ: каним нашите персонажи.
Тошо Тошев: Да, нашите персонажи. За кого пишат най-често журналистите?
Водещ: За Бойко.
Тошо Тошев: Ами за Бойко, каним го разбира се, защо да не го поканим? Нещо обидно ли има в това? Не, напротив, той идва. Симеон Сакскобургготски канихме и му връчихме награда Тиква на годината. Той не дойде да я вземе, но Митко Цонев я взе от негово име, който му беше говорител тогава. Имаше такъв един конкурс, не по линия на Съюза на издателите, по линия на вестника, в който работех аз тогава. Какво искам да кажа, политиците уважават журналистите чрез присъствието си там. Те уважават награждаването на журналистите за техните остри материали. Почти няма голяма награда в отделните категории, които да не са свързани с остра критика към различни представители на властта или към цялата власт.
Водещ: Просто те трябва да дойдат, за да присъстват на награждаването на тези, които ги критикуват? Така ли трябва да го дефинираме?
Тошо Тошев: Така е, то е така.
Водещ: Последен въпрос към Тошо Тошев. Успех пожелавам на вестника между другото! Много ще се радвам да има опозиционен, нов, коректен. Свобода на словото има ли? Някога за тебе имало ли е несвобода на словото, имаше ли проблем?
Тошо Тошев: Това е сложен въпрос. Разбира се, че е имало…
Водещ: Кажи за 30 години къде направи компромис по отношение на свободата?
Тошо Тошев: Пазил съм мои приятели. Ако някой ти каже, че никога не е правил никакъв компромис, сигурно ще те излъже… Пазил съм няколко мои приятели. Не съм ги пазил от престъпления, не се е случвало, нямам такива приятели, но от оплюване със сигурност съм пазил всички, които съм могъл да опазя, от оплюване. Думата оплюване, нали, от критика не. Сега, имаме ли време, 2-3 мин. ми трябват?
Водещ: 1 мин. имаме.
Тошо Тошев: За свобода на словото. Има една митология, според която преди 20-21 години е имало тежка цензура в медиите. Това не е съвсем така. Сложно е, сложно е. Имаше ред, който се наричаше партиен ред, имаше партийна линия. Цензура нямаше.
Водещ: А сега?
Тошо Тошев: Сега е по-страшно в някои корпоративни издания. Защо? Защото тогава, ако отделът на ЦК на БКП беше този, който бдеше за чистотата на партийната линия, сега отделът на ЦК е собственикът, който е в коридора и в тоалетната заедно с журналиста.
Водещ: Не, и с политика е в тоалетната.
Тошо Тошев: Той посещава политика. И всъщност кое е водещото в този тип корпоративна журналистика, която е негативна, иначе тя може да бъде почтена, ВАС примерно, който беше доскоро в България, е един почтен издател, той не се интересува да прави пари от изданията, използвайки тяхното влияние, а чрез изданията. Изданията да му носят пари чрез продажба на реклама.
Водещ: Без да продава влияние.
Тошо Тошев: Без да търгува с влияние. Докато издателят, който не иска да прави бизнес, чист бизнес и да печели примерно от вестника, продавайки го и продавайки рекламна площ, а чрез влиянието, което може да изтъргува, всъщност е този нежелан корпоративен тип издател.
Водещ: Последен въпрос, защо не отидеш да почиваш? Вършил си доста за тази държава, направил си доста?
Тошо Тошев: Какво е това, на мен това не ми е ясна, не маниернича?
Водещ: Ти като Лили Иванова…
Тошо Тошев: Не, не съм като Лили Иванова, аз не мога да пея. Мисля, че и тя не може да пише. На мен ми харесва да работя. Аз имам добрият житейски шанс да обичам работата си и моето хоби да е работата ми. И още нещо, и моето семейство да е вестникът ми.
Водещ: Тошо Тошев идва на нова година, така да го обявим.
Тошо Тошев: Много благодаря!

Водещ: Единственото интересно нещо на тези избори беше Илияна Беновска, която се накара на премиера. Дори някои медии в интернет я описват като журналистката, която „насра Бойко Борисов и Росен Плевнелиев”. Гадничко е, но аз искам да обърна внимание на това, че медиите се развиват и в тази посока, извинявам се за думата, извинявам се, г-жо Беновска, така че (…) те покани в кабинета си и какво си говорихте?
Илияна Беновска: Единственото интересно нещо на тези избори беше предизборната кампания…
Водещ: Каква кампания, това не беше никаква кампания, толкова премерено никога не е било?
Илияна Беновска: Аз съжалявам, че трябваше да поставя тези сериозни въпроси точно по този начин! И не го казвам това от куртоазия или да се преструвам на много скромна.
Водещ: Какво си говорихте?
Илияна Беновска: Кога?
Водещ: С Бойка като отиде в сряда в кабинета му.
Илияна Беновска: Проведохме едни много сериозен разговор в интерес на истината, и не го казвам, за да потвърдя, внимавай…
Водещ: Говориш като политик в момента, само двамата ли бяхте?
Илияна Беновска: Мартине, аз ти казах, че съм много скучна.
Водещ: Слушам те, имаш 10 мин., давай!
Илияна Беновска: Така, не бяхме двамата, беше и Румяна Бъчварова, неговият шеф на политическия кабинет. Но разговорът беше много сериозен, и не го казвам, за да потвърдя съмненията, че тя отиде при Бойко Борисов и той сега ще я спечели или тя ще се предаде.
Водещ: Няма да се предадеш, как ще се предадеш…
Илияна Беновска: Не става дума нито за война, нито за някаква…
Водещ: Какво му каза, много е важно какво му каза по отношение на медиите?
Илияна Беновска: Казах му, че ако в България продължава да има медии, които да всяват дезинформация, злоба…
Водещ: Клевети.
Илияна Беновска: …клевети, манипулация на информацията, да се подмазват на правителството, да опростачват нацията, казвам го това и ще повтарям, не може медии да се пишат с правописни грешки, без препинателни знаци…
Водещ: Без автори.
Илияна Беновска: …без автори или безсмислени автори, да са собственост на хора, които нямат ценностна система. И ще ги назова – Красимир Гергов се казват, Делян Пеевски и неговата прословута майка Ирена Кръстева. Не може такива медии да командват парада…
Водещ: …те нямат ценностна система, не, те имат много яка ценностна система обаче долу журналистите, които пишат без имена…
Илияна Беновска: Чакай, ще стигнем и до там. Казах му, че ако той позволява това да са официозите на България, каквито опростачени, зли и безсъдържателни медиите, такава е и политиката на управляващото мнозинство, ergo на него.
Водещ: И той какво вика?
Илияна Беновска: Ти знаеш, че той е артистичен.
Водещ: Да, знам, какво вика?
Илияна Беновска: И ми каза, да, права си, замислям се. Питам го: г-н Борисов, вие какво търсите във в. „Шоу” да давате първото си политическо интервю, след като минаха изборите?
Водещ: Хубав въпрос.
Илияна Беновска: Той каза: ама аз…
Водещ: Не се замислям сигурно?
Илияна Беновска: Да. Поканиха ме, ама аз го дадох, май, за „Блиц”, не знам. В интерес на истината и ти знаеш, че Бойко сам си решава…
Водещ: Наивен ли е? Мислиш ли, че е наивен?
Илияна Беновска: Защо трябва да е наивен, аз не искам той да е наивен, аз искам той да е прекомерно умен. Това си представям, че би бил мъжът, казвам го като събирателно понятие, който командва държавата. Аз искам той да е прекомерно умен. Мисля, че се замисли. И второ нещо ще кажа. Снощното му интервю в „Панорама” беше според мен първото му осъзнато политическо интервю, дадено на правилното място. С това рискувам да не идва повече при мен, да не идва повече при теб или където и да е, а да ходи само в държавните медии…
Водещ: …ходи само, където му е удобно, нали?
Илияна Беновска: Кой?
Водещ: Ходи само, където му е удобно. Ти казваш ли го това?
Илияна Беновска: Не, не съм казала това. Той даже подчерта и беше прав, колкото пъти съм го поканила, радио К2 е мястото, в което той от радиата е идвал най-често. В държавното радио не е ходил толкова пъти. Но не е това важното. Искам да се спра на следното. Протестът ми е, и аз няма да спра, казах му – опростачване, неграмотност, липса на ценностна система, духовна. Ние се хвалим, че нямаме пленени знамена, български знамена в битка, в същото време изпадаме в плен на простотията, злобата. Протестът е следният – ако продължава да се позволява с непазарни методи някои хора да опростачват нацията и да забогатяват несметно лично, защото те използват близостта си до властта, както ти каза много хубаво и иронично, ценностната им система е в други посоки, да станат, да се сдобият с много ценности, ние не трябва да спираме да говорим по този въпрос. А говорим ли по този въпрос, трябва да има действия.
Водещ: Ти говориш, въпросът е ти ли си стожерът, моралният, който трябва да му предаде тези неща?
Илияна Беновска: Не, не съм аз стожерът моралният.
Водещ: Те те обвиняват, че работиш за Алексей.
Илияна Беновска: Виж…
Водещ: Дори имаше, едни ти пляскаха, други те стъпкаха малко…
Илияна Беновска: Марти, аз не мога и не искам да се харесам на никого. На платени глашатаи на монополиста Пеевски…
Водещ: Кои са платените глашатаи? Изреди ги.
Илияна Беновска: Ами аз съм всеки ден вече, всеки ден, откакто…
Водещ: Дори дрехите…
Илияна Беновска: …измисли си каквото си искаш, но не това е интересното, внимавай, искам да кажа следното. Помолих министър-председателя, и мисля, че той много добре ме разбра. Вместо КЗК да го пързаля, че не може да излязат от търговския регистър свързани лица и да се докаже монополното положение на Делян Пеевски и на Красимир Гергов, да им възложи и да видим те как няма да го изпълнят…
Водещ: Кой да възложи и на кого?
Илияна Беновска: Министър-председателят да възложи на КЗК да направят един анализ в следната посока. Откъде тези всичките медии, които са жълти, просташки, клеветнически, теглят кредити? Отговорът е ясен.
Водещ: Отговорът е от банка…
Илияна Беновска: Корпоративна търговска банка.
Водещ: Много неща споменахме.
Илияна Беновска: Второ, колко, аз ги споменах, ще те глобят ли тебе?
Водещ: Няма да ме глобят.
Илияна Беновска: ОК, аз отговарям. От КТБ. Кой обезпечава тези кредити? Внимавай, тук е ключът от бараката. Фирми на Делян Пеевски. И какви са обезпеченията, понякога те дори се повтарят. Тук ще излезе кръгът от свързаните лица в парите. И на четвърто място, откъде идват рекламите в тези медии?
Водещ: То няма реклами в жълтите вестници.
Илияна Беновска: Има, много реклами има, внимавай. Рекламите пак си ги подават те самите. И оттук вече ще излязат свързаните лица. Поканиха ме наблюдателите от ОССЕ, които ме поканиха след първата пресконференция и ме запитаха, как ние да се доберем до онова, което знаем и виждаме? Фактически в търговския регистър не излизат свързаните лица. Аз им казах също това, което предложих и на Бойко Борисов. Трябва да ти кажа, че жалко е, и аз не искам да е така, защото ние с теб се опитваме да правим журналистика и да живеем в една уредена държава…
Водещ: …в един кюп, защото има нещо друго.
Илияна Беновска: Ще ни наложат отвънка правила…
Водещ: Например аз съм също … на жълтите вестници жестоко обаче в един момент, ако ти си свързана с Алексей и говориш от името на Алексей, ще бъде различно това, което казваш.
Илияна Беновска: Не съм свързана.
Водещ: Не се ли явявате екип? Не е нещо заяждане, просто … и си смятала, че Алексей е невинен, казала ли си го някога, защитавала ли си го?
Илияна Беновска: Да, казала съм лично на посланик Джеймс Уорлик в ефир, когато той беше в радио К2, казах, че Петров трябва да бъде квалифициран юридически правилно. Той да бъде наричан обвиняем, даже тогава задържан, той не е и обвиняем, задържан да бъде наричан, а не да бъде наричан престъпник. И това е друга…
Водещ: Тук точно е нещо, което е много дълъг разговор…
Илияна Беновска: Марти, ако ти си свързан с Бойко Борисов или с Делян Пеевски…
Водещ: Аз не съм, нали знаеш?
Илияна Беновска: Не, не, говоря условно…
Водещ: Въпросът е, че ако ти си свързана с Алексей Петров и говориш за този монопол, значи ти играеш друга игра, не е чисто знамето, разбираш ли?
Илияна Беновска: Ако глашатаите на Делян Пеевски са свързани и финансово и получават заплати от него, това прилично ли е? Ако аз съм застанала, защото радио К2 беше в една страшна съдебна сага, заради това, че Красимир Гергов се беше настанил на нашата честота…
Водещ: Знам, че ти го мразиш.
Илияна Беновска: Аз не мразя никого, аз мразя беззаконието. Нямам никакви проблеми аз, мразя беззаконието…
Водещ: Искам да ми кажеш нещо… много сложно говориш. Кажи на моите зрители на кои журналисти да се доверят? Съвсем сериозно ти го казвам, защото те не могат да разберат от тази игра, кой е бил, Краси Гергов знаеш ли колко хора го знаят? Тук сме вътрешно ведомство става разговорът. Кажи на кой журналист да се доверят?
Илияна Беновска: Не на кой журналист, а на коя журналистика.
Водещ: На коя журналистика?
Илияна Беновска: На онази журналистика, която им прави един правилен, подреден и компетентен анализ…
Водещ: Правилен какво…
Илияна Беновска: Правилен исторически… Ще ти кажа какво имам предвид под правилен. Пускам речта на Рейгън, първата президентска реч на Рейгън по радиото, казваме, че това е президентската реч. „Торнадо” пише: Беновска написа подмазваческа реч, подмаза се на Първанов и похули Бойко Борисов. А, приятелю драг, ако ти си собствник на „Торнадо” на „Фрогнюз”…
Водещ: Стига си говорила, спри, не можеш да казваш толкова, правиш реклама на много вестници в момента, недей така?
Илияна Беновска: Ама защо, ние не можем да ги скрием. Тези всичките издания и собственици на медии трябва да са високо отговорни за историческите факти.
Водещ: Хората се доверяват на личности. Кажи ми личност и да си кажем довиждане, защото Тошо Тошев ще трябва…
Илияна Беновска: Да се доверят на себе си, на гражданското общество и на своите знания. Да не чакат някой да ги поведе за ръка…
Водещ: Те не знаят къде се намират, в коя държава живеят, гражданско общество няма, общи приказки…
Илияна Беновска: Марти…
Водещ: 300 000 човека купуват жълтия вестник…
Илияна Беновска: Защо го купуват?
Водещ: Защото им е много готино да видят, че ти си лошо облечена или че аз съм хомосексуалист.
Илияна Беновска: Добре съм облечена и ти не си хомосексуалист. Това не определя…
Водещ: Така е, въпросът е…
Илияна Беновска: Нека разговорът да е по същество.
Водещ: Не четете това, а четете това…
Илияна Беновска: Няма да им кажа, не, не искам. Искам да им кажа: хора, борете се за това да имате право на достоверна информация и да имате право на информиран избор. За това стана дума и затова предложих на Бойко Борисов чрез проследяване на финансовите потоци да разбере кой къде седи, ако той не го знае.
Водещ: Разбрахме го, благодаря ти. Моите момичета искат да отправят послание към тебе, моите момичета от екипа, които снимат непрекъснато репортажи за хора с увреждания, които гласуват и правят кметове, за деца сираци, за майки, които продават децата си, са много против журналистиката, която правят, те я наричат журналистика на пластичните операции за 1000 евро.
Илияна Беновска: Кой?
Водещ: Журналистика на пластичните операции за 1000 евро.
Илияна Беновска: Какво е това?
Водещ: Те са едни скъпоплатени журналисти, които пият скъпи неща и между другото никога не слизат долу да разкажат живота. Мисля, че трябва да има такава медия, която да започне да разказва живота.
Илияна Беновска: Ами радио К2 е … нека твоите момичета да дойдат. Много ти благодаря за поканата!
Водещ: Много голяма реклама ти направихме.
Илияна Беновска: И на теб също.

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 05.11.2011

Кои бяха клишетата и PR гафовете по време на изминалите избори

"Градим България." "Създаваме по-добро бъдеще." "Силен президент за достойна България." Призрачно кухите слогани от изминалите избори още ни преследват. Лепкави са и дълго кънтят в тъпанчетата ни. Не предполагат избор, защото нищо не казват.
А комуникацията в политиката е почти толкова важна, колкото самата политика. Тя би следвало да облича в образи и послания идеите, да дава плътност на обещанията, да проследява изпълнението на ангажиментите и да обяснява действията на политиците. Добрата комуникация увлича и вдъхновява (спомнете си Обама), лошата (мислете за избори 2011) увеличава броя на песимистите.
Попитахме няколко специалисти в PR бранша (такива, които работят по политически кампании, и хора, които избягват да го правят) какви бяха слабостите по време на кампанията от гледната точка на политическия маркетинг, кои уроци не бяха научени от предишни избори и кои грешки се повториха. Равносметката, независимо какви са резултатите от вота, е, че съдържанието липсваше. А то би трябвало да е нещото, което в крайна сметка мотивира хората да отидат до урните.

Къде отидоха истинските послания

"Тази кампания беше вяла, без идеи и каузи. Липсваха програми, които да се обсъждат, и избирателите бяха лишени от правото си да вземат информирано решение", категорична е Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.
За PR експертите публичните дебати между кандидатите и личните срещи с избирателите имат най-голяма тежест в кампанията. Според тях фактът, че в тях отсъстваха сблъсък на идеи и енергия, е един от най-сериозните недостатъци. Управляващият мениджър на V+O Communication България Светлана Савова задава поредица от риторични въпроси: "Имаше ли въобще спор и с каква дълбочина? Спор ли е, ако се повтарят едни и същи послания, които дори понякога стоят странно в устата на говорещите?"
А когато отсъстват качествен разговор и послания, хората избират свой представител по косвен признак – лична симпатия, за или против Бойко Борисов и т.н. "Ако попитате редовия избирател с какви идеи дойдоха на власт избраните кметове и президентската двойка, дълбоко се съмнявам, че ще получите конкретни отговори", коментира управляващият директор на IntelDay Solutions Деница Сачева. Според нея е погрешно схващането цялата политика да се насочва към малкото – една дупка, едно куче, една детска градина, едно дърво, един човек. "Едното е работа на всеки един от нас – наш ангажимент. На политиците работата им е цялото", убедена е Сачева.
Тя дава пример със столицата, тъй като работеше за кандидата за кмет на "Синята коалиция" Прошко Прошков. "Дебатите за София отново бяха забити в дупките и кучетата. А кметът на София управлява град, в който се движат 2 милиона души и почти 2 млрд. лева. Ако кметът на София не говори визионерски, ако няма политика в главата си, ако не говорим за това как управлява парите на града – дупки и кучета ще има още 100 години", отсича Сачева. Според нея иначе избираме не политици, а хора, които заемат длъжности.
Управляващият директор на Intel Day Solution насочва вниманието и към друг проблем, който опорочи смисъла на самата кампания – платените медии. В този период те са не просто трибуна за посланията на политиците, а имат пряко влияние върху решенията, които хората вземат. Затова медиите би трябвало да са отговорни и да не публикуват PR съобщения, маскирани като журналистически текстове. Всъщност бяхме свидетели тъкмо на това. "Платените медии бяха най-големият кошмар на тези избори", коментира Деница Сачева. Тя е категорична, че редакционното съдържание не трябва да се продава, а само рекламата.

Върволица от клишета

Скуката и посредствеността в комуникацията си проличаха най-добре при подбора на думите – от слоганите и лозунгите в предизборните клипове до езика, с който си служеха кандидатите по време на медийните си изяви. Попитахме PR експертите кои от клишетата, които чухме, дотолкова са се изтъркали от употреба, че вече ама-съвсем-нищо не казват на избирателите и можем да ги съберем в своеобразен речник на политическото празнословие. И те изброяват: "ние сме алтернативата за по-добро бъдеще", "нуждаем се от промяна", "работим в условията на прозрачност", "нулева толерантност към корупцията", "европейска столица" и "евроатлантически партньори" и т.н. Светлана Савова от V+O Communication България обръща внимание, че някои от тези фрази биха могли и да имат значение, но когато в тях няма съдържание, няма аргументи, няма отговор на въпросите как и защо, те просто звучат като "да живее международното положение".
Върволицата от клишета всъщност издаде, че предизборната кампания не се опита да мотивира хората да отидат до урните, не им предложи истински избор. Неслучайно почти никой от политиците не се опита да адресира в изказванията си нямото мнозинство от активни и мислещи хора, които не гласуват, защото не вярват нито в автентичността на лидерите, нито във възможността за промяна. "Впечатлението ми е, че националните кампании се правеха за хората, които вече са решили за кого да гласуват – сякаш бяха създадени по-скоро да "мобилизират електората", отколкото да привлекат нови хора към каузата", коментира Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants.
А Деница Сачева, която е натрупала доста опит в политически кампании, признава, че негласуващите са група, от която политиците странят. Причините, разбира се, се крият в това, че това са хората, чието привличане изисква систематични усилия, сериозно изследване и картографиране. Освен това по думите й пропастите между поколенията в момента са толкова големи, че да измислиш едно политическо послание, което да е валидно за всички, е невъзможно. "Младите имат нужда от свобода, по-старите – от сигурност", дава пример тя.
И все пак, ако имаше опит да се адресират онези, които не мислят в традиционната опозиция ляво-дясно, то това се случи в кампаниите на Меглена Кунева и Светльо Витков. Но докато образът на последния провокира непукистите, бунтарите и тези с цинично отношение към политиката и живота като цяло, то Кунева се заигра в комуникацията си с онзи тип избиратели, които възприемат промяната и като лична отговорност. "Тя положи основите на една по-различна кампания и се надявам примерът й да зарази и други политици", коментира Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.

PR експертите са единодушни, че в комуникационно отношение това беше една от най-слабите кампании. Не че българската политика има сериозни постижения в областта на политическия маркетинг, но като че ли след тези скучни избори стана ясно, че експлоатацията на гнева на хората не е устойчива платформа. И по пътя към следващата кампания различните кандидати ще са тези, които ще вдъхновяват, вместо да ни карат да избираме между голямото и малкото зло.

КОЙ БЕШЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ PR ГАФ НА ИЗБОРИТЕ?

Светлана Савова, управляващ директор на V+O Communication: "Че Росен Плевнелиев ще топли нечий стол за 5 години. Изказването на Сергей Станишев, че се чувства победител. След подобни изказвания минава доста дълго време в изясняване какво точно "е искал да каже авторът". Но остава резултатът: в първия случай – политическа арогантност, във втория – проява на лош вкус."
***
Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication: "Липсата на истински дебат за градовете и за президентския пост. Такъв просто не се състоя. И мисля, че е време изборният закон да се преразгледа по отношение на медиите, които сега на практика са лишени от това да представят обективно кампанията, освен чрез платени публикации и реклами. Мнението на журналистите отсъстваше."
***
Деница Сачева, управител на IntelDay Solutions: "Изказването на Цветан Цветанов за подкупа на Плевнелиев. От гледна точка на политическата комуникация това беше поведение на човек, който е отритнат, който се е разсърдил, че не е получил поста, който е очаквал. Много малко хора смятат, че изказването му е било случайно. Повечето смятат, това беше несръчно отмъщение като политическа реакция. Това изказване показа, че в ГЕРБ нещата не са единни. Всъщност те никъде не са – просто само в Синята коалиция най-много си го показваха."
***
Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants: "Изненадващо беше, че държавните медии не дадоха свободен достъп на всички кандидати – или поне хората останаха с такова впечатление. Поведението на спечелилите и изгубилите изборите на заключителните пресконференции беше на границата, ако не и отвъд добрия вкус."

Стр. 34

www.mediapool.bg | 06.11.2011

ТВ 7 е предпочитаният канал за комуникация на средствата от ЕС

"Мечтаете да работите за себе си, да имате своя фирма….." "Бъдете активни" – оперативна програма "Човешки ресурси" ще ви помогне." Това е част актуална реклама, която се върти по телевизиите.
Телевизионните клипове са само част от мерките за "Публичност и информираност", които са длъжни да реализират седемте оперативни програми, заедно със земеделската. Другите форми на информационната кампания са карета във вестници, списания, сайтове, тематични предавания в електронни медии. Към тях се добавят семинари, дни на отворени врати, изложения и социологически проучвания. Раздаването на сувенири като чаши, химикалки, тефтери, календари, шапки, тениски, часовници, чадъри и т.н. също е част от кампанията, която трябва да убеди хората в полезността на еврофондовете.
Оказва се обаче, че дори и тези на пръв поглед лесни пари не се усвояват. Отделен е въпросът за качеството на продукта, който произвеждат спечелите изпълнители по проекти. Сравнени с креативността, находчивостта и изпълнението на повечето комерсиални реклами, тези за комуникиране на еврофондовете изглеждат като правени от чиновници за чиновници, за отбиване на номера или просто за отчитане на "едни пари".

Източник: МС и програмите

Към момента са усвоени едва 15 млн. лв. от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама на еврофондовете до края на 2013 г.. Това показват обобщените данни, предоставени на Mediapool от кабинета на министъра по еврофондовете Томислав Дончев.
Изискването да се отделят такива средства е задължително според правилата на ЕС. Целта е информацията да достигне до повече хора, които да се заинтересуват и евентуално да кандидатстват. В края на програмния период пък трябва да се покажат успешните проекти и ефекта, който те са имали върху гражданите.
Средно оперативните програми са заделили 0.6% от бюджетите си за реклама, като средствата се осигуряват от техническата помощ. Двойно повече отделя единствено най-малката програма "Административен капацитет", която дава пари за "експертите в действие" (според слогана им) от държавната и общинска администрация.
Нито една от седемте оперативни програми, както и земеделската, не могат да изпълнят заложените годишни бюджети за реклама, залегнали в комуникационните им планове. Те започват от 300 хил. лв. по "Административен капацитет" и достигат до 6 млн. лв. по "Селските райони" за 2011 г. Стойността им зависи от размера на бюджета на програмата, както и планирането й по години през програмния период.

На различни скорости

Програмите, по които се усвояват най-много средства, се справят най-добре и с пропагандирането им, показва изпълнението на комуникационните планове. Това се дължи основно на успешно проведени обществени поръчки още по времето на управлението на тройната коалиция.
Най-плътно до прогнозирания бюджет е "Административен капацитет". При заложени 3.3 млн. лв. до 2012 г., вече са усвоени над 1.3 млн. лв. като медийната кампания течеше по времето на министъра на държавната администрация Николай Василев в периода 2008 – 2009 г. Кабинетът на ГЕРБ тепърва ще показва успехите на програмата, макар че най-мащабният проект – този за електронното правителство – изостава с една година.
Програмата за развитие на селските райони е изхарчила за информационна кампания близо 4 млн. лв., което е близо шест пъти по-малко от заложеното до 2012 г.. По "Човешки ресурси" са усвоени 2.2 млн. лв. при планирани близо 9 млн. лв. за първите пет години.
Двете програми са единствените, които направиха информационни кампании по времето на правителството "Станишев" – начална и кабинета "Борисов" – с показване на успешни практики.
За сметка на тези три програми всички останали закъсняват тотално с изпълнението на комуникационните си планове. Клиповете на "Околна среда" и "Транспорт" тръгнаха едва на петата година от влизането ни в ЕС. Отделен е въпросът доколко бяха необходими.
"Конкурентноспособност" пък е единствената, която няма телевизионна реклама. Причината е в провалената обществена поръчка още от времето на икономическия министър Петър Димитров. Тя беше прекратена от наследника му Трайчо Трайков по настояване на Еврокомисията, след като сред един от печелившите консорциуми имаше бивши служители на програмата участвали в писането на правилата.

В момента се провежда нова обществена поръчка.

Пълна катастрофа пък е представянето на рибарската програма, където за пет години не е похарчен и един лев за информация какво става с нея и усвояването и на средствата съответно клони към нулата.
Съгласно заложените критерии, ефективността на пропагандата се измерва с броя на излъчените рекламни спотове и клипове по радиа и телевизии, карета в печата, банери в електронните медии, изпратените прессъобщения, както и аудиторията, до която са достигнали. Правят се и социологически проучвания, за да се види дали аудиторията научава за възможностите, ползите и ефектите.
Поне публично досега не е обявявано, че някоя от кампаниите е неуспешна или дори не особено успешна.

ТВ 7 – любимата медия на оперативните програми

Данните сочат, че предпочитаният канал на комуникиране на почти всички оперативни програми е телевизията на депутата Делян Пеевски – ТВ 7, следвана от бТВ, която е свързана с медийния и рекламен бос Красимир Гергов. Предпочитаните радиа са Дарик на Радосвет Радев и Фокус на Красимир Узунов.
Не може да се посочи всяка медия колко общо средства е получила, защото някои оперативни програми отказаха да предоставят данни за изплатените суми.
Най-активно на малкия екран се представя Програмата за развитие на селските райони, която популяризира дейността си по седем канала. Нова телевизия и бТВ са получили по 250 хил. лева. Рубриката "И ние го можем" по БНТ САТ струва 50 хил. лева.
БНТ, ТВ Европа, ТВ 7 и вече несъществуващата PRO.BG, която бе погълната от бТВ, са получили по 60 хил. лв. Постоянни консултантски рубрики земеделската програма има по "Хоризонт" на БНР и по радио Фокус, като двете радиа са взели по 60 хил. лв., а Дарик получава 200 хил. лв. за година.
Програма "Човешки ресурси" рекламира най-много в БНТ, бТВ, Нова телевизия, ТВ 7 и ТВ Европа, също така на БНР, Дарик радио и радио Фокус. От програмата не казаха какви средства са дали на телевизиите. В комуникационния им план е посочено, че са предвидили близо 4 млн. лв. за популяризиране на програмата по телевизиите за 7 години и още 800 хил. лв. по радиа.
Оперативна програма "Транспорт", която има годишен бюджет от 3.7 млн. лв. за реклама през 2011 г., рекламира в телевизиите БНТ и ТВ7 и БНР и Дарик радио. От програмата отказаха да посочат какви суми са платили.
"Регионално развитие" има специализирана рубрика в ТВ7, като за излъчванията за една година в сутрешните блокове "Бодилник" или в предаването на Кошлуков през уикенда, телевизията ще вземе 200 хил. лева. Радио Фокус и Дарик получават по 100 хил. лв. за специализирани предавания, които ще излъчват в продължение на една година.
Единствената оперативна програма, която не е избрала ТВ 7 е, "Околна среда". Тя е предпочела да излъчва рекламата си за кампанията "Зелена България" по бТВ, като за три клипа е платила над 445 хил. лева. За излъчването три клипа по същата кампания бТВ радио е получило 43 хил. лв.
До края на годината дейността на "Околна среда" ще се пропагандира с двуминутни репортажи или дискусии по Нова телевизия и БНТ, като за половингодишните договори двете телевизии ще получат съответно 325 475 лв. и 230 000 лв.
По пет радиа текат клипове или специализирани рубрики за програма "Околна среда". Това са Дарик радио, БНР, БГ Радио, ФМ+ и радио Фреш. Договорите с тях са за периода от 16 май до края на годината, а сумите са различни. Най-много средства получава Дарик радио, с което единствено са сключени два договора – един за клипове за 51 700 лв. и друг за 20 специализирани предавания за близо 250 хил. лв.
Оперативните програми и тази за селските райони присъстват активно и в националните всекидневници. Някои от тях – предимно за селските райони и "Човешки ресурси" – пускат карета и в регионалната преса. Като цяло бюджетите на програмата за реклама в пресата са сравними с тези, които отделят и за използването на радиата, показват комуникационните планове на някои от програмите.

Разпределянето на поръчките

Изпълнението на кампании се възлага с обществени поръчки, като в средите на PR и рекламните фирми обикновено се знае предварително кои ще са предпочетените изпълнители.
Данните в публичния регистър за поръчките по оперативните програми от 2007 г. досега не са пълни, защото някои министерства не са подали информация в регистъра за победителите по някои от поръчките.
Рекламата на "Административен капацитет" по времето на министър Николай Василев беше поверено на консорциум "За диалог с администрацията", управляван от Моника Йосифова, собственик на "Актив груп". Те взеха над 1.2 млн. лв. за едногодишен договор. В момента тече избора на друг изпълнител за 350 хил. лв., който трябва да организира събития в продължение на година и половина. Офертите на кандидатите са отворени на 1 август, но в регистъра няма информация за избран изпълнител.
Няколко поръчки за избор на изпълнител текат в момента и по програма "Транспорт". Едната е за 830 хил. лв. за популяризирането на програмата в пресата до края на октомври 2013 г.. Другата е за 300 хил. лв. за избор на социологическа агенция, която да прави проучвания до края на октомври 2013 г. Въпреки че офертите са отворени още през лятото, изпълнителите все още не са избрани, казаха от Министерството на транспорта.
"Студио Златен век" на актьора Калин Сърменов е спечелило два договора за над 500 хил. лв. по Програмата за развитие на селските райони по времето на земеделския министър Мирослав Найденов. Единият е за пропаганда на биоземеделието, а другият е за рекламни клипове. Разпространението на тв клиповете за 550 хил. лв. е спечелено от обединение "Тандем – Труд". А това са репликите в един от клиповете, които поставят точна диагноза на състоянието на българското село:
"- Тоя рейс не стига, че идва веднъж седмично и пак закъснява.
- Аз, ако имах пари щях да си купя автобус и да ви возя всеки ден до града.
- А аз щях да оправя водопровода и уличното осветление.
- Лекарски кабинет трябва да направят на село, че да ни прегледат всичките.
- Че кой ще ни даде пари?
- Чакайте, Европа дава пари по програмата за развитие на селските райони".

Ако този диалог ви се струва тъповат или абсурден, си спомнете друг, който се въртеше за пропагандиране на програма "Околна среда":

- Много ти е хубаво това зелено костюмче.

- Е-е-е, нали спечелихме проект по оперативна програма "Околна среда“. Сега работим общината да стане по-зелена”.

Оригинална публикация