в. 24 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 2010-04-29

Томас Фролю беше в България преди три дни като член на международното жури на първите награди за пиар, дадени у нас. Той има собствена пиар агенция в Румъния.

- Какво прави пиарът толкова важен?

- Той гради доверие. Доверието в икономиката е едно от най-важните й съдържания. В първия си етап, когато пиарът бе открит от икономистите, всички си помислиха, че се отнася само до обвивката на нещата. Всеки гледаше на пиара като начин за прикриване на лошите страни, за да се покажат само най-добрите. Пиарът е много повече от това. Той е да накараш група от хора да имат общ интерес. Той може да събере подходящата информация за правилните хора и когато това се случи, се развива и бизнесът, покачва се качеството на пазара. Не става въпрос за импулсивно взето решение заради някоя реклама, а за решение, взето на основата на полезна информация. Ако погледнете какво се случва в международен план в ситуацията на криза, пиарът придобива по-голяма важност.

- Каква е разликата между пиар в Румъния и в България?

- Няма разлика. Ние сме на един и същи бряг. От една страна, това е хубаво. От друга – не чак толкова, защото малко сме позакъснели с някои промени.

- Може ли пиарът да замести журналистиката?

- Не. Пиарът помага на журналистиката да си върши по-добре работата. Пиар експертът събира цялата документация и извлича от нея необходимата информация, предлага я на журналиста по един прозрачен начин. Журналистът трябва да има различни варианти, не решения от пиар специалистите. Това е една от грешките, които се получават на пазара. Има хора, които мислят, че могат да променят действителността, но добрият пиар никога не се опитва да променя каквото и да било. Пиарът се опитва да идентифицира какво е полезно, от една страна, за журналистите и институциите, и от друга страна – за обикновените хора. Нашата роля е да бъдем някъде между тях и да се опитаме тези две групи да се разбират.

- Има ли тенденции в пиара?

- Разбира се. В момента онлайн медиите и социалните мрежи започват да стават много активни. Така че работата на пиара се ориентира към мрежите. Очертават се нови типове комуникационни канали, а това изисква много проучване.

- Имате ли награди, подобни на българските БАПРА Bright Awards за пиар и в Румъния?

- Да, няколко. Подобни на вашите са – годишни, само че ги даваме през октомври. Тази година ще са за пети път.

Стр. 24

PRESS.dir.bg I 2010-04-28

28 април 2010 г. PR агенция Интеримидж бе отличена с наградата за специално събитие на първото издание на престижните награди Bright Awards’10, организирани от БАПРА (Българска асоциация на PR агенциите) на 26 април в хотел Шератон.

Наградата бе връчена от Соломон Паси, който изрази радостта си от избора на печелившия проект – пилотното събитие от Beefeater London Dress Code – Swinging 60s.

Интеримидж е млада компания, но с впечатляващ опит и портфолио от клиенти за последните година и половина като BILLA Bulgaria; Solvay Pharma; GlaxoSmithKline; Xella Bulgaria (Ytong), Globе Trade Centers с моловете Galleria, Посолство на Кралство Белгия и Belgian Bulgarian Luxemburg Business Club. Наградата на БАПРА за специално събитие е първото признание на агенцията от професионалната гилдия.
London Dress Code е културна програма, стремяща се да пресъздаде на живо вдъхновяващия дух на Лондон чрез иновативни и запомнящи се събития на марката Beefeater. Програмата е за развитие на млади български творци проследява тенденциите от последните няколко десетилетия, а именно 60те, 70те, 80те, 90те години до днес. Идеята за проекта е на Ирина Стефанова, бранд мениджър на Beefeater. Колекциите от 60-те и 70-те са дело на студентите от НХА, под ръководството на Ива Шатц, художествен ръководител на ревютата.

В края на октомври миналата година отличеното събитите SWINGING 60’s ни преведе през Mod – Carnaby Street – King’s Road – Twiggy – Mini – Youth Revolution, за да покаже как младите български дизайнери виждат себе си в експеримент с времето. Проектът се радва на огромен публичен интерес.

Заявките за участие в Bright Awards бяха разгледани и оценени от 7-членно международно жури с президент легендарния авторитет в PR бизнеса Пол Холмс. 22 компании се състезаваха в 6-те категории: Кампания за устойчиво развитие; Специално събитие; Иновативна кампания; Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел; Комуникационна кампания на годината и Агенция на годината. 

Бележки:

Интеримидж се регистрира официално като агенция за PR и специални събития в края на 2008 г. Преди това дейността се развива под формата на PR отдел в рекламна агенция Интерпартнерс, създадена през 1992 г. , която е част едноименната международна верига. Сред активните клиенти на Интеримидж са BILLA Bulgaria; Solvay Pharma; GlaxoSmithKline; Xella Bulgaria (Ytong) Globe Trade Centers с моловете Galleria, Посолство на Кралство Белгия и BBL (Belgian Bulgarian Business Club), Beefeater gin.

www.interimage.bg

БАПРА

Българската асоциация на PR агенциите обединява най-авторитетните професионални компании в областта на комуникационните услуги в България. Асоциацията има различни дейности, част от които са предстоящото организиране на авторитетни бизнес награди, различни събития, форуми и образователни програми. В дебютното издание на първите професионални награди за постижения в областта на публичните комуникации в България – BAPRA Bright Awards – взеха участие 22 агенции с 59 проекта

www.bapra.bg

Beefeater Gin:

Beefeater е No. 1 премиум марка джин с реализирани годишни продажби от близо 22 милиона литра в над 100 страни. Дестилерията на Beefeater се намира в лондонския квартал Кенингтън. За девет години Beefeater Gin печели вече шест пъти престижната награда Greenall Trophy за най-добър джин (за 1999, 2002, 2003, 2004, 2007 и 2008 г.)

http://www.beefeatergin.com

www.tinyurl.com/LDConFacebook 

За допълнителна информация:

Виктория Иванова Т: 470-91-30

Мениджър връзки с медии М: 089 565-58-22

Агенция Interimage Е: victoria.ivanova@interimage.bg 

в. Седем | Бойко СТАНКУШЕВ | 2010-04-28

Проблемът за статута на обществените медии у нас е сред най-старите нерешени в прехода. И тук още бих искал да кажа, че не съм голям оптимист относно цивилизованата финализация на този процес. Подпроблемът "Българска национална телевизия" пък е връх на цялата дивотия, защото в най-голяма степен изразява докъде може да се стигне, когато едно нещо се разминава само със себе си като законодателно пожелание, от една страна, и печална фактология – от друга. В момента институцията БНТ е докарана именно до този хал – има тежки финансови задължения, заплатите са най-ниските в сектора. Очакват се допълнителни икономии и съкращения, като не е ясно откъде, защото спадът под определена критична маса на творческите екипи и администрацията може да доведе до пълна катастрофа.
Кои са причините и как се стигна до това тъжно дередже?

Политиците

В България, т.нар. политици никога не са схващали мисията на медиите така, както техните европейски колеги. В белите държави и на радио, и на телевизия, когато са натоварени с обществени задължения, се гледа като на възможност за културно и образователно израстване на гражданите, за култивиране на знание и вкус. В нашата татковина обаче почти всички, колкото и демократично да говорят, така или иначе все ще се опитат да яхнат ефира в името на теснопартийни или направо лични ПР интереси. Случвало ми се е да се сблъсквам с агресивност в опитите за домогване до екран, каквато въображението на редовия избирател трудно ще асимилира. Публична тайна е, че има политически кариеристи, които пред нищо не се спират – натиск, заплахи и ходатайства се пускат в действие, когато подобен наглец реши да си покаже физиономията на публиката. В същото време българската пишман политическа класа явно е влязла в сговор преди 20 години, та каквото и да става, нормално законодателство за електронните медии да няма. И знаете ли защо? Ами защото, оставени в хаос, неясно финансиране и безпътица, ефирните медии – БНР и БНТ, по-лесно се манипулират и шантажират. Това беше голямата мечта на всички парламентарни мнозинства и правителства -щом се хванат за кокала на властта, и, хоп, да започнат да ходят като на кьорсофри от студио на студио с цел захаросана пропаганда. Откъслечните напъни за приемане на демократичен и работещ медиен закон бяха до един лицемерни, защото съвсем умишлено довкарваха проблемите във все по-задънени улици.

Законът

Действащият Закон за радио и телевизия (ЗРТ) е враг на свободните медии, като най-сериозната му жертва е именно БНТ. Защо? Защото вместо да се създаде функционираща правна рамка за една жива обществена телевизия, всъщност бе сторено точно обратното. Създателите на това умишлено недоразумение сега трябва да станат и да се извинят на народа. Нито т.нар. Фонд "Радио и телевизия" действа, т.е. не се формира приход от аудиторията, нито пък възможностите за реклама дават възможност за компенсиране, понеже изкуствено са редуцирани възможностите за това. Преди години този текст беше записан така, уж с цел да стимулира западните собственици на частни канали, та да им създадем допълнителен инвестиционен комфорт. И така си остана, като междувременно огромни потоци печалби от реклама отидоха в сметките на нашите олигарси. И най-голямата причина за сегашното състояние на БНТ е точно това. Докато в повечето цивилизовани страни обществените канали просперират – знакови в това отношение са BBC и Deutsche Welle, у нас очевидно медийната и рекламната мафия са плащали за ликвидирането на обществения конкурент, готвейки изгодната му приватизация, след като бъде докаран до просешка тояга.
Един поръчва музиката, друг (не)плаща…
Най-големият абсурд обаче се състои в следното: Народното събрание е решило и приело каква да бъде програмата на БНТ. В закона е определено колко да е културата, колко образованието, родното кино, спортът и т. н. Сборът от всичко задължително представлява самата обществена поръчка. Оттук насетне започва финансовият нонсенс… Понеже фондът по смисъла на чл. 98 и чл.70 от ЗРТ не работи, а той фактически дори и не съществува, цялата тежест по финансирането на вменената от парламента програма се прехвърля на държавната субсидия. Тя, освен че е недостатъчна, дава прекрасна възможност на изпълнителната власт да извива ръцете на генералния директор и той, ще не ще, да съобразява цялостната си дейност с волята на премиера. Иначе глад и мор….
Нещо повече, самото остойностяване на единица програма също се извършва от Министерския съвет, което прави зависимостта на телевизията още по-тежка. Днес практически България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма реална обществена телевизия, а съществуващата БНТ фактически е подчинена финансово на министъра на финансите и неговия шеф.

Регулацията и изборът

Посочената по-горе финансова зависимост до голяма степен предпоставя раболепно и угодническо отношение на медията към кабинета, но това далеч не изчерпва сложното положение, в което е генералният директор. Самият той се избира от членовете на Съвета за електронни медии, а те от своя страна са квота на президента и квота на парламента, което означава – на мнозинството. В зависимост от политическата конфигурация в държавата често се получават напрежения, тотално саботиращи всякакви усилия за честна и национално отговорна медийна дейност. Понякога източник на сблъсък
са чисто партийни или дори еднолични мегаломански интереси, но нерядко зад витиевато говорене и красиви фрази се крият и доказано корпоративни интереси. В резултат понякога на поста генерален директор са се монтирали съвсем неподходящи персони, но за сметка на това послушни. Чрез тях са се прокарвали интереси, диаметрално противоположни на обществените и в ущърб на данъкоплатците. В името на истината сегашната генерална директорка устоя на доста интриги и натиск и независимо от задлъжнялостта (заради недействащия фонд) оставя прозрачност и институционална стабилност, което е добре за бъдещия приемник на поста.

Решението

Хубавото на лошите примери е, че грешките подсказват решения. Точно затова, макар и сбито, по-горе съм изложил диагнозата и нейните причини. Мисля, че е ясно какво никога не трябва да се повтаря, а нуждата от нов закон е повече от належаща. В този ред на мисли ГЕРБ и Синята коалиция трябва да инициират промяната незабавно, като целта е да се постигне консенсус или поне максимална подкрепа на новия текст. Новоизбраният председател на СЕМ Георги Лозанов вече демонстрира голяма активност, като очевидно цели мощна публична дискусия по темата. Това е и едничкото спасение, защото добрите идеи и експертиза са там, където бяха извършвани системните репресии над свободното слово – в гилдията. Този, който веднъж е сбъркал или е бил подведен, едва ли ще позволи да бъде излъган отново…

Стр. 11

БАПРА I 2010-04-27

27 април 2010 г., София. Шестте най-успешни PR агенции у нас бяха отличени в пилотното издание на BAPRA Bright Awards, съобщи Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). На бляскавата церемония в хотел Шератон присъстваха представители на бизнес организации, дипломати, политици, PR практици и представители на международното жури.

Publicis Marc Group спечели голямата награда в конкурса BAPRA Bright Awards – Агенция на годината. Компанията е победител и в категорията Кампания за устойчиво развитие. All Channels Communications се пребори за две отличия съответно в категориите Иновативна кампания и Комуникационна кампания на годината. Globul грабна голямата награда в категорията Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел. В категорията Специално събитие отличие получиха InterImage. Наградените компании получиха грамота и специално изработена статуетка.

„Горд съм с факта, че 12 агенции обединиха усилия, за да се случат първите BAPRA Bright Awards. Оценявам конкурса като много голям успех за БАПРА и съм щастлив, че се включиха и нечленове на БАПРА. Поздравявам журито за перфектно свършената работата“, коментира Максим Бехар, председател на БАПРА.

Припомняме ви, че 22 агенции с 59 проекта участваха в първото издание на конкурса за професионални награди в областта на PR-а в България – BAPRA Bright Awards. 7 членно международно жури с президент легендарния авторитет в PR бизнеса Пол Холмс оцени проeктите на родните PR агенции и определи победителите в шестте категории.

За БАПРА:

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. Асоциацията е представител на най-авторитетните компании за комуникационни услуги на пазара в България. За изминалите 9 години БАПРА допринася за повишаването на етичните стандарти и професионализма в сферата. Всички компании, които членуват в асоциацията, приемат Етичния кодекс, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение както към клиентите, така и към своите колеги.

За допълнителна информация:

Велеслава Жерева, All Channels | PR, тел. +359 2 434 03 70, моб. +359 878 601 759

Ивелина Николова, M3 Communications Group, Inc., тел. +359 2 818 70 10, моб. +359 886 71 77 72.

Dnevnik.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-04-27

PR агенция Publicis MARC спечели приза "Агенция на годината" на първия конкурс за постижения в областта, организиран от Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). "Най-после някой да оцени моята височина по достойнство", пошегува се двуметровият изпълнителен директор на холдинга от агенции Publicis MARC Николай Неделчев на официалната церемония късно в понеделник.

За отличието "Агенция на годината" се състезаваха общо 9 PR агенции, като сред номинираните попаднаха само 5 – Publicis MARC, All Channels Communication, United Partners, M3 Communications и APRA Porter Novelli. За да бъде сред финалистите, всяка PR компания трябваше да демонстрира не само богато портфолио от клиенти и услуги, но и финансови данни, бизнес стратегията си за развитие и успешни свои практики.

Конкурсът на BAPRA разчиташе изцяло на международно жури да оценява участващите кампании, оглавявано от легендарния анализатор на пазара и създател на The Holmes Report Пол Холмс. Чуждите експерти разглеждаха проектите в шестте категории дистанционно, като на церемонията присъстваше единствено председателят на румънската асоциация на PR агенциите Теодор Фролю.

За най-добра "Кампания за устойчиво развитие" те определиха проекта на Publicis MARC "Чиста храна, честен поминък" за равностойно присъствие на малките фермери на пазара. В категорията "Специално събитие" голямата награда спечели агенция InterImage за кампанията си за алкохолната марка Beefeater "Лондон DressCode".

Най-иновативната кампания според международното жури беше "За теб и за тези, които обичаш", която PR агенция All Channels реализира за своя клиент Glaxo. "В кризата е опасно, но и задължително да се използват иновативни техники", каза изпълнителният директор Александър Дурчев при получаването на наградата. All Channels спечелиха награда и за комуникационна кампания на годината за козметичната компания AVON със съвместния им дългосрочния проект "AVON срещу рака на гърдата", който през годините им донесе не една награда от други конкурси.

Зелената инициатива на телекомуникационния оператор Globul "Go Green" спечели отличие в категорията "Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел". В конкурса се състезаваха общо 22 агенции с 59 проекта.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg PR Сфера I Симион ПАТЕЕВ I 2010-04-27

Над 1 млн. потребители вече могат да бъдат достигнати чрез рекламните мрежи на User Media. Това сочат данните от последното демографско проучване на Gemius за м. март. По данни на независимата агенция за измерване на аудиторията близо 1,1 млн.абсолютно уникални потребители са преминали през сайтовете, чиито рекламни позиции се управляват от User Media.

Според разбивката най-голям е броят на посетителите в младежката мрежа StudentForums.BG – около 550 000 души са посетили студентските сайтове за изминалия месец. Очакванията са през следващите месеци броят им да нарасне с още около 15-20% поради предстоящите активни за студентите и учениците месеци на кандидатстудентски кампании, матури и университетски сесии.

На второ място се нарежда мрежата AutoForums.BG с около 430 000 уникални посетители. Огромен ръст регистрират спортните форуми, като SportForums.BG вече се посещава от близо 200 000 души. Порталът за IT и потребителска електроника HardwareBG.com, отчита 250 000 посетители и се нарежда като вторият по големина в категорията си за България, но с най-лоялна аудитория, която прекарва най-дълго време онлайн. Развлекателният портал за игри и забавления ForteGames.com отбелязва над 110 000 посетители.

Най-големият български сайт за запознанства Gepime.com, в който User Media предлага стандартни и нестандартни рекламни възможности, също отбелязва ръст. Gepime не се измерва все още от Gemius, но по данни на Google Analytics абсолютно уникалните посещения в сайта са над 800 000 месечно. Също с активна и лоялна аудитория търсеща забавления, която отбелязва Bounce Rate около 10%.

Нестандартна реклама от User Media

От месец април User Media започва предлагането и на нестандартни възможности за реклама във своите

нишови мрежи от сайтове. Сред нестандартните формати са брандиране на сайт, рич медиа банери, брандиране на съобщения и др. Първата рич медия кампания беше стартирана през този месец.

Рекламодател е компанията за автомобилни гуми Michelin(чрез агенция Network Media). Банерът представлява интерактивна игра, като при mouse over върху банера потребителят играе играта вътре в самия банер, след което може да бъде препратен към сайта на рекламодателя.

От User Media посочват, че ръстът на аудиторията й през за последната половин година надхвърля 30%.

Това се дължи основно на новите проекти за нишова реклама, които User Media разработи и пусна на пазара през последните месеци.

В момента User Media стартира промоционална кампания, според която всеки нов рекламодател получава само до края на май бонус реклама за първата си кампания в някоя от рекламните мрежи.

Оригинална публикация

novinitepro.bg I Теодора ТРИФОНОВА I 2010-04-27

22 от най-добрите агенции у нас се бориха в шест категории за най-добър PR, като с най-много отличия се поздравиха "Ол Чанълс" и "Пъблисити Марк".

Агенцията, която откри събитието го и закри – „Пъблисис Марк” спечели в две категории, сред които и за компания на годината.

PRO BG също си тръгна със статуетка: втора награда за кампания, направена от вътрешен PR отдел.

Седем членно международно жури определи победителите. Теодор Фролю е румънският представител. Той определи нивото на българския PR, като европейско.

сп. Тема | Елица ДИМОВА | 2010-04-25

За три години онлайн дневникът на Еми – TableHopper, се превърна в ценен критик, е който се съобразяват и лъскавите ресторанти, и кварталните капанчета

Историята й е като взета от филм. Прилича на тази от ,Джули и Джулия", в която никому неизвестна блогьрка в продължение на година сготви всичките 524 рецепти от книгата на Джулия Чайлд "Усъвършенстване изкуството на френската кухня". Ястията момичето описа във виртуалния си дневник и една сутрин се събуди знаменитост.
филмът, с който Мерил Стрийп подобри собствения си рекорд по брой номинации за "Оскар" -16, разказва истинските истории на известната щатска готвачка и на депресираната офис служителка Джули Пауъл. Затова и тази на Еми Попова не звучи невероятно. Само че когато сяда пред компютъра през 2007 г., момичето е твърдо решено да не пише поредния модерен food blog (онлайн дневник за готвене и рецепти, бел.ред.), а нещо далеч по-приятно – да обикаля ресторанти и капанчета и да пише за плюсовете и минусите им. Прави го за удоволствие – между грижите за две момчета и домакинските задачи, без да
предполага, че много скоро ще диктува вкуса в големия град.
"Никога не съм имала претенции, че моят вкус и предпочитанията ми са най-верни и правилни, но обичам да хапвам навън, да откривам нови места и приятелите ми непрекъснато ме търсеха за съвет – какво ще кажеш за този или онзи ресторант, къде да празнувам рождения си ден, да вечерям с родителите си… И започнах заради тях", споделя блогърката. Първия си пост пише за конкретно семейство, без да очаква кой знае какви реакции, но след второто ревю в онлайн дневника й TableHopper се появили двадесет коментара. "Бях изумена! Името взех назаем от Щатите – това е жаргон за хора, които "скачат" от маса на маса и хапват по нещо. И аз правя точно това. Зад Океана има много блогове като моя, но у нас се оказа, че съм само аз."
Всеки път Емилия си има свой план за действие – избира ресторант по препоръка на приятели, заради реклама или произволно от някой онлайн гид, слага в чантата си фотоапарат и поръчва. Прави го три пъти седмично – сама или с приятели. За да напише ревю като истински кулинарен
критик обаче, Еми посещава мястото поне два пъти, за да опита от всичко и да подложи на тест обслужването. "Не повтарям само ако наистина е много зле. Има скъпи, модерни ресторанти с претенции, в които сервитьорът е кисел, и евтини капанчета, в които всичко е страхотно", допълва блогърката.
За три години TableHopper си спечели славата на уважаван кулинарен критик, а най-големите му фенове днес го наричат институция. Ревютата на Еми станали толкова популярни, че на имейла й след всяка забележка пристигало писмо от готвач или собственик на ресторант, който я кани да тества кухнята отново. Веднъж дори й предложили да сготвят специално за нея. "Винаги отказвам! Те не разбират, че не в това е идеята. Всичко ще е много хубаво, но по-важното е да ме обслужат като всеки друг клиент", обяснява тя. Затова и махнала снимката си от блога. Това обаче не й спестява главоболията в заведенията, когато и днес реши да щракне храната. Най-често я питали от кое списание е, а два-три пъти направо й се накарали, че смущава гостите, които били все отбрани хора. "Беше обяд и в ресторанта нямаше никой!", недоумява отношението им Емилия.
Наред с писмата на готвачи, решени да си върнат доброто име, в пощата си домакинята открила и няколко предложения за работа. Едното било за телевизионно предаване, в което трябвало със скрита камера да обикаля ресторантите у нас, а много скоро се появили и една след друга оферти от списания да води своя рубрика. "Отказах на всички. По света много блогърки така започват работа, но аз съм щастлива, че не ми се налага да го правя и точно затова блогьт се получава. В момента, в който започна да завися от срокове, чуждо мнение и пари, оценката ми ще стане
субективна", категорична е блогърката. Свободата, която има, пък й дава правото да се въздържа от негативни ревюта и винаги да търси доброто в местата, които посещава. Приема го като лична мисия, но
не и когато в един ресторант й сервирали с ръкавици. "Всичко останало им куцаше, а те с бели ръкавици!", възмущава се тя. Не държи и всичко да е по етикет, но скъп ресторант, който предлага виното в евтина чаша, е комбинация, която ще му спечели няколко критични думи в TableHopper.
Досега популярният онлайн дневник спечелил на собственичката си само една почерпка. Случило се в затънтено заведение на морето, с пластмасови столчета, но с разкошна прясна риба. "Прекарвам цялото лято със семейството си на морето и ги похвалих за отношението и качеството.
След няколко седмици отново посетихме мястото с приятели и когато сервитьорката донесе сметката, добави: "Калканите са за наша сметка заради хубавото ревю, което сте написали за нас." Онемях! ; Не съм вярвала, че някой точно там е чел моя блог", радва се Еми.
Много скоро обаче момичето ще заживее в Индия и TableHopper ще трябва да спре. Затова сьздателката му е готова да предостави правата му на друг чревоугодник: "Трябва му обаче свободно време, постоянство и финанси…", съмнява се, че ще го открие Емилия. ИЗА НАЧИНАЕЩИ
Добрата рецензия за ресторант е добра журналистика, твърдят от американската Асоциация на журналистите – кулинарни критици. Оттам апелират всички, които професионално оценяват храна и заведения, да се присъединят към общоприетите стандарти за отговорност и към Етичния кодекс на журналистите. Правилата им изискват "оценителите" да останат анонимни, както и преди да пишат, да посетят ресторанта няколко пъти. Причината е, че често има разлики в обслужването, качеството на храната и атмосферата в зависимост от деня. Важно правило е да се поръча максимално много от менюто – от предястията до десерта, и задължително да се опита всичко, за което се пише. Ако ресторантът пък е известен с конкретно ястие, то трябва задължително да се пробва. Добра идея е също два пъти да бъде поръчано едно и също кулинарно изкушение. Само така се формира добрата оценка, твърдят от асоциацията. Не на последно място е и правилото за посещение на новите ресторанти -втората визита трябва да е поне един месец преди оценката.
Важно: Негативните рецензии са допустими, стига да са точни и справедливи. Всеки трябва да бъде внимателен, защото мнението му се отразява върху прехраната и съдбата на много хора. Отрицателните материали трябва да се правят след многократно посещение на заведението, както и след дегустация на максимален брой ястия от менюто, категорични са журналистите.

Стр. 52 – 53

сп. Тема | Светослав СПАСОВ I 2010-04-25 

Освен с кураж да се надсмее над кризата, филмът "Мисия Лондон" впечатли и е облаците цигарен дим, които се понесоха от екрана

Досега знаехме, че баща на изкуството е талантът, а майка -жертвата. Оттук нататък имаме основания да смятаме, че дете им е умението да се лавира между ограничителните закони. Премиерният български игрален филм "Мисия Лондон" вече смая всички с невероятната си дързост да се опълчи на финансовата и икономическата криза, сковала страната ни. Ангажиране на любим на Гай Ричи актьор и на още няколко негови колеги, отцепване на снимачен терен в Лондон, постпродукция в Швеция, премиера като в Холивуд, бляскаво отразяване по медиите – продуцентът и режисьор на лентата Димитър Митовски демонстрира възможности
още преди да е демонстрирал самия продукт. Стратегията "Не пести, а харчи!" проработи и още първия уикенд "Мисия Лондон" започна да чупи рекорди (виж карето). Размахът, с който собственикът на продуцентска къща СИА работи през последните години, накара наблюдателите да си зададат въпрос: Защо и останалите бг продуценти не са така успешни, когато търсят пари за продукциите си? Отговорите може да са разнопосочни, но един от тях със сигурност заслужава внимание.
Премиерата на "Мисия Лондон" вече даде възможност на зрителите да се уверят, че част от финансирането му идва по линия на един от новите за България и работещи по света рекламни модели -product placement, или продуктово позициониране, както се нарича тук. "ТЕМА" вече писа, че у нас то бе регламентирано в края на миналата година. Новите текстове в Закона за радио и телевизия хармонизираха българското с общностното европейско право в тази сфера. С направените допълнения страната ни подобно на останалите на Стария континент диверсифицира източниците за финансиране за продукции.
В "Мисия Лондон" официално product placement правят "Загорка", веригата за бързо хранене KFC и авиокомпания Bulgaria Air. Затова и логата на тези компании са сред спонсорите – на сайта и в авторе-ламите, които медийният партньор на продукцията bTV излъчва в програмата си. Като част от маркетинговата операция актьорите Любо Нейков и Георги Стайков често-често вадят от хладилника кенове "Загорка", а посланик Юлиан Вергов води стриптийзьорката Ани Пападопулу в лондонски KFC. Там той специално се извинява, че в този час на денонощието няма нищо "по-така". Тя го успокоява, че на нея в KFC й е екстра. Като промоция на националния превозвач президентшата лети с него до и от английската столица.
В "Мисия Лондон" изключително сериозно присъствие има и още една марка, на която Митовски досега не е благодарил. Въпреки това началните минути на филма приличат на рекламен клип на цигари "Кинг". Накрая пък комедията завършва със сцена, в която двама богати англичани демонстративно ги пушат в центъра на Москва. Сценаристите на филма прекрояват така оригиналния сюжет на книгата, че да улеснят присъствието на бранда. Те дописват нелегален duty free в подземието на българското посолство, в който героите търгуват на боля с двете марки на българската цигарена фабрика King’s Tobacco -"Кинг" и "Мерилин". В същото мазе алъш-вериш върви и със стоки на алкохолния гигант "Винпром Пещера" – мастика, ракия и т.н. Част от собствениците на двете компании са едни и същи.
В книгата на Алек Попов такава борса няма. В романа в едно изречение се споменава, че героят на Георги Стайков от време на време купува цигари от безмитния магазин, които после продава. В един от епизодите се отбелязва и че посланикът пуши. Но не "Кинг", а "Мурати".
За цигареното позициониране на уебстраницата на "Мисия Лондон" няма знак, тъй като по закон то е забранено. Философията у нас е същата, каквато е в почти всички страни от ЕС – максимално ограничаване на рекламата на цигари и на демонстрацията на пушене. За целта родният Закон за радио и телевизия забранява безпрекословно както кампаниите, така и product placement-a в тв предавания. "Мисия Лондон" не е предаване, а е само филм. Той би станал такова, ако някоя телевизия го излъчи.
За киноиндустрията обаче е помислил
Законът за тютюна и тютюневите изделия. В неговия чл. 35 също ясно е казано, че рекламирането на цигари е забранено. Изключение се прави единствено за магазините, в които те се продават, и за билбордовете. Върху тях обаче може да се слага само запазеният знак на марката, но не и кутията. Още по-малко е позволено папиросите да се вадят и пушат. В същия закон допълнително е посочено и че цигари не може да се рекламират на "места или мероприятия, на които достъпът на лица под 18 години не е забранен". Митовски вече няколко пъти подчерта, че творбата му ще се хареса на всички. Съдейки от броя на зрителите, тя наистина се харесва.
Може би неволно в схемата участва и bTV. От доста време в нейния ефир вървят два клипа, приканващи аудиторията в кината. Разликата между единия и другия са цигарите "Кинг". По-дългият клип прелива от кадри, в които героите търгуват с марката или пушат. Като резултат ефирната телевизия показва части от филма как Славчо Пеев прибира стековете и вика "Чупката!" и как Георги Стайков вади червена кутия, подава я на Любо Нейков и го подканя: "Запали една цигарка!".
"Рекламата на филма ни е предоставена за излъчване от продуцента на филма и я излъчваме такава, каквато е – коментираха през седмицата от bTV. – Същото е с трейлърите на филмите, които придобиваме от холивудските студиа -казаха още оттам. – Както при тях, така и при филма "Мисия Лондон" ние не се произнасяме нито за съдържанието на филма, нито за съдържанието на неговите промоционални материали. Вижте последния филм на Джеф Бриджис Creasy Heart, за който той взе "Оскар" за главна мъжка роля. Героят му – застаряващ кънтрипевец, пуши от първата до последната минута на филма."
Освен да върне зрителя към дните, в които бг комедиите препълваха салоните, "Мисия Лондон" очевидно се е нагърбил и с още една задача – да покаже как може да се заобиколят ограниченията. Миналия септември Съветът за електронни медии (СЕМ) глоби телевизия "Планета" за това, че прави скрита реклама на "Кинг" и на "Мерилин". Това се случваше в клипове на прочути чалга изпълнители като Преслава и Константин, Андреа и т.н. В тях кутиите стояха дълго в ефира, а героите палеха цигара след цигара. "Планета" дори пусна специално видео, което се наричаше "Усещане за Мерилин". Сходна "дейност" кипеше и в други чака-рака канали, "фен" не остана по-назад и пусна парче на Алисия, в което димът също се стелеше като облак от Исландия към Европа.
Сумата на глобата за "Планета" не бе оповестена, но се предполага, че става дума за минималния размер от 2000 лева.
През седмицата от радио-телевизионния регулатор поясниха, че медията още не я е платила, защото обжалва в съда. Говорителят Мария Стефанова даде да се разбере, че органът скоро ще разгледа и случая с "Мисия Лондон".
И от върха на Big Ben обаче се вижда, че тези мерки няма да спрат скритата реклама на цигари. В сегашните си размери те биха стреснали единствено черно-борсаджиите от duty free-mo в "Мисия Лондон". Глобите дори изглеждат измислени като за тях. Големите в тютюневата игра вече отдавна са доказали, че носят и на рестрикции, и на критики. За тях в крайна сметка е важно едно – да минат покрай няколкото закона, които им забраняват да рекламират стоката си.
Добре де, мама му стара, с един от малкото съвременни и съвременно направени български филми ли намерихте да се заяждате, че да се борите с пушенето? – ще попита някой в стила на героя на Любо Нейков от "Мисия Лондон". Преди месеци шефовете на King’s Tobacco се похвалиха, че от началото 2009-а до септември продажбите им скочили с 800 процента. Една от причините бизнесът с цигари да цъфти със сигурност са и подобни въпроси. Както и снизходителното отношение към творци и медии, предлагащи любезно съдействие в търговията с вредни "емисии".
Рекламирането на търговски марки през филми е измислено преди много години в Холивуд. Класически пример в това отношение са филмите за Джеймс Бонд. Щатските закони не предвиждат почти никакви рестрикции по темата, в резултат на което брандът "Марлборо" например започва да се появява във всяко второ заглавие. Преди доста време обаче продуцентите и шефовете на студиа сами решават да ограничат позиционирането на цигари и да "избият" парите от други компании. В резултат днес в американските продукции тютюневият product placement е по-скоро изключение и проява на лош вкус, отколкото правило.

Маркетинг директорът на King’s Tobacco Милен Щерев: Вероятно е режисьорска преценка

Г-н Щерев, прави ли компанията продуктово позициониране на цигари "Кинг" в "Мисия Лондон"?

- Продуктовото позициониране на тютюневи изделия в България е забранено със закон. Поради тази причина ние нямаме никакво отношение към присъствието на нашата марка в игралния филм "Мисия Лондон".

Как тогава си обяснявате множеството кадри на вашата марка в лентата и в единия от двата промоклипа, които bTV върти?

- Най-вероятно е режисьорска преценка. Не знам. Поради ограниченията от закона не правим продуктово позициониране на марките си, нито имаме договорки или рекламни договори с екипа на продукцията.

Режисьорът Димитър Митовски: Исках филмът да звучи съвременно

Г-н Митовски, прави ли филмът реклама на цигари "Кинг"?

- Не, защото е забранена по закон, факт е, че марката присъства, но това не е свързано с product placement. Основните ни спонсори са четири. На първо място трябва да спомена bTV и равностойно до нея – "Загорка". След това идват KFC и "България еър".

Защо тогава сценарият е преработен така, че ролята на цигарите е засилена – търговия, "Запали една цигара", сцената на финала между англичаните? Ако в романа "Мисия Лондон" се споменава марка цигари, то тя е "Мурати", и то веднъж…

- Бих искал да поясня, че в книгата на Алек Попов всичко е по-различно. Тя е написана преди 10 години и отразява живота на българските емигранти в онзи момент. Аз и екипът ми искахме да й направим съвременен прочит, да звучи "сега". В сюжета трябваше да има някакви цигари, защото доста голяма част от българите пушат и затова прецених, че "Кинг" като българска марка е най-подходяща.Цялата история с duty free-mo съм я подсилил и наблъскал с български продукти, за да характеризират това, което се случва в България в момента. Това ми беше важно.

Като се има предвид, че рекламата на цигари е забранена, не беше ли редно да измислите бранд – например "Тютюн", "Никотин", "Катран"? Тогава всички въпроси щяха да са излишни…

- Ще се изгуби реализмът. Това е нож с две остриета. Как да покажеш България без песента на Паша Христова? Не може да измислиш нещо несъществуващо и то да въздейства така, както чистата истина. Няма как да стане. Всички знаят, че на кутията с локума има розоберачка. Ако сложиш нещо друго, то вече няма да е локум. Същото се отнася и за ракията и цигарите, които сме включили във филма – те са най-популярните.
Може би знаете, че в Лондон има едно българско магазинче, където се продават вече споменатите продукти. Българите от целия град ходят там и си пазаруват. Това отговаря на всички ваши въпроси.

Лентата чупи рекорди

"Мисия Лондон" вече счупи всички рекорди по посещаемост, съобщиха през седмицата от СИА. Точната бройка на зрителите за първите три дни от разпространението от 16 до 18 април е 46 291. Приходът от билети е 355 120 лв. За сравнение досегашният рекорд в съвременното българско кино е на филма "Дзифт", който за цялото си разпространение е събрал
36 000 зрители и 255 896 лв., поясниха от компанията.
Зрителската посещаемост на "Мисия Лондон" е по-добра от филми като "Сблъсъкът на титаните" (39 997 зрители), "300" (44 405 зрители) и "Троя" (42 053 зрители). Резултатът на филма "2012" в зрители е почти същият – 46 631, но "2012" е бил на 29 екрана, а пък българският е излязъл на само 18 екрана.

Стр. 48 – 49, 50

сп. Тема | 2010-04-25 

Изпълнителният директор на Мобилтел Андреас Майерхофер получи "Правописен речник на българския език" от проф. Боян Биолчев при обявяване кампанията на мобилния оператор, в която ще се търсят проекти, ориентирани към езиковата и социалната грамотност на младите хора у нас. М-Тел дарява 100 хил. лв. Проектите ще оценяват Елица Баракова от фондация "Помощ за благотворителността в България", Елена Панова от ПРООН, Валери Запрянов, главен редактор на сп. "ТЕМА", Константин Вълков от Дарик радио, Мирослава Радева от MBMD, проф. Биолчев и представители на М-Тел

Стр. 7