Дарик радио, Кой говори? | 20.01.2014
Водещ: Гостите ми днес. Емилия Милчева, управител, мениджър, главен редактор на Уеб кафе.
Емилия Милчева: Главен редактор.
Водещ: Добре. Спираме се на главен редактор. Еми Барух също така колега журналист на свободна практика. Двама медийни експерти – Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”, университетски преподавател също така. Георги Лозанов както знаете председател на СЕМ. Не знам дали точно в това му качество днес присъства или по скоро в качеството му на медиен експерт.
Георги Лозанов: Каквото решиш.
Водещ: Добре, както обичайно. Здравейте. Казах на нашите слушатели, че имаме вече от тази сутрин втори етичен кодекс, ние медиите имам предвид. Припомних им също набързо, че преди около месец знаехме, че този кодекс вече е готов или се готви. Имаше около един месец празен (..), в който се питахме къде е. Това беше основната му характеристика, че отсъства, но днес вече е на лице и е публикуван на страницата на съюза, който го разписа така да се каже, Българският медиен съюз. Аз като научих тази сутрин това отворих да видя за какво става дума. Не мога да кажа, че го прочетох в детайли, но така най-общият поглед подсказва, че става дума за един кодекс като кодекс. Всичко в него изглежда етично, както трябва, защото както си казахме преди малко и с Орлин Спасов те етичните кодекси и по света са горе-долу едни и същи, не иска голямо усилие да заемеш един и да го приложиш тук, но иска ми се така като начало една въвеждаща фактология за ориентация на нашите слушатели. Как вървеше през последните години медийната саморегулация? Какво се случи? Откъде тръгна? Какво беше до вчера? Сега какво имаме? Защото мисля, че ако на нас като на журналисти това ни е ясно на слушателите едва ли им е така ясно, а е хубаво да се знае. (..) Георги Лозанов…
Георги Лозанов: Като най-възрастен.
Водещ: Каза, да, да те ползваме за каквото намерим за добре, ако може сега в това качество да припомниш.
Георги Лозанов: Ами това е един дълъг и труден процес, както се започват тези истории. Аз не съм сигурен, че съвсем точно по хронологически ще мога да го възпроизведа, макар че съм участник в него действително. Така организираната саморегулация в медиите в България започна преди десетина години по един проект и тогава основна институция, която даде тласък на този процес беше Съюзът на издателите, който се свърза с журналистите, с граждански организации, тогава с медийната коалиция и се създаде фактически първите комисии по жалбите. Защото един кодекс сам по себе си както се казва е текст. При текстовете обикновено (..), впрочем първият кодекс, който в България беше писан, нека споменем, беше написан от Веселка Табакова, Бог да я прости, още когато никой тука не говореше за (..) кодекси. Нямаше драми, нямаше нито един и не се знаеше. Така че тя това го работи още преди 20 години. (..) беше приет този кодекс и започнаха да функционират тези комисии по жалби, което значи че…
Водещ: (..) за електронните медии, другите за печатните.
Георги Лозанов: Което значи, че който има някакви възражения срещу публикации в тези медии или срещу тяхното поведение и счита, че това нарушава журналистическия кодекс може да се обърне към тези комисии като те дават предписания обикновено да се извинят или да спрат някакви практики и т.н.
Водещ: (..) комисии се стараеха през двата си мандата да работят добросъвестно.
Георги Лозанов: Да, да, няма никакво съмнение. Има сложен механизъм, по който тези комисии се избират, с гласувания от широка колегия и т.н. И те функционираха по някакъв начин. Разбира се започна да, преди това да кажа нещо, което също стана важно, за да се укрепи саморегулацията точно тези комисии, създадени по този кодекс, за който сега говорим, не по новия, а по стария, влязоха в закона за радио и телевизия или поне решенията на комисията (..) с електронните медии доби (..) тежест, защото ако медията не изпълни решенията на Комисията СЕМ е длъжен да санкционира тази медия. Така че по някакъв начин саморегулацията преля в регулация, впрочем това не е само български инструмент. Това усилва значението на саморегулацията и така се готвеше някак си България постепенно да даде по-голяма тежест, бавно, на саморегулацията пред регулацията. Регулацията даже да бъде по скоро в помощ.
Водещ: Не може да се каже, че постигнахме съвършенството, но се движихме по верен път и мисля, че и доста напреднахме.
Георги Лозанов: Тези комисии доста трудно работеха и започнаха да има една дезинтересираност към тях и слабо влияние на техните решения върху обществото. Най-големият смисъл на тази саморегулация е медиите сами да могат в диалог с обществото, така да се каже, да се регулират. Този процент затихна. И аз тук искам да кажа един първороден грях на цялата работа (..), който впрочем се възпроизвежда сега и в новата ситуация с новия кодекс. Това е, че там, както казах, основна институционална роля има съюза за издателите, т.е. собствениците. Саморегулацията е работа на журналисти даже зад гърба на собствениците и срещу собствениците.
Водещ: Да, но въпреки това. Но въпреки това в тези комисии имаше квоти и една част от членовете бяха избрани от журналистите, така че…
Георги Лозанов: Това беше, както казах, частично само.
Водещ: Може би да не влизаме в толкова подробности, защото страхувам се, че ще отегчим слушателите. Мисля, че е важно да кажем, че беше трудно да се почне някакво усилие да се саморегулират медиите. Започна неубедително, набра някаква скорост, вървеше, струва ми се, във вярна посока.
Георги Лозанов: После залезе. Залезе разбира се и през медийните войни.
Водещ: Цялата медийна среда започна тежко да се разкапва покрай тея медийни войни, в този смисъл може би и тежестта на това усилие да се прави такава, да се осъществява авторегулация, поолекна по някакъв начин и ето сега от един месец, по-точно от днес, защото днес вече можем да видим този кодекс другият медиен съюз- Българският медиен съюз, пак да кажа на нашите слушатели, които по-трудно се ориентират в тези наименования. Това са медиите, които гравитират около семейството на Пеевски или са тяхно притежание. Той има нов кодекс. Така, а пък междувременно председателите на двете комисии, които работят по досегашния, досега действащия кодекс се оттеглят от постовете си.
Георги Лозанов: Може ли само една дума да кажа, че този кодекс функционира на базата естествено на доброволното участие на медиите. Още тогава не всички медии подписаха този кодекс и това беше проява на едно вече започващо разделение в медийната сфера, което както виждаме днес е дошло до своята доста категорична видимост.
Водещ: Сега, ако искате сложете си слушалките, за да чуем колегата Кирил Вълчев. Здрасти Киро.
Кирил Вълчев: Добро утро.
Водещ: Здравей. Мисля, че е хубаво. Знам, че в седмицата така на дълго и на широко и ти и Радомир Чолаков обяснихте ситуацията около новия кодекс, около освобождаването на вашите постове като председатели, но е хубаво още един път да го кажем, защото така или иначе сме на този пункт. Защо, значи вие така се мотивирате с това, че досега сте работили за саморегулацията, сега не искате да работите за нейното компрометиране така да се каже, за саморазрушаването й.
Кирил Вълчев: Всъщност може да се каже, че не ние се оттегляме, времето ни оттегля и мандатът ни оттегля. Така или иначе още през 2012 година изтече мандатът на комисиите. Тогава започваше този процес на разделение и ние си дадохме сметка, че комисиите трябва да продължат да работят, затова и приехме удължаване на мандата, което удължаване обаче вече втора година тече и според нас е доста неуместно да продължим едно безкрайно удължаване на мандати. Така че така или иначе мандатът на комисиите изтече. Ние виждаме една възможност в своето оттегляне. Не бихме искали да бъдем пречка пред постигането на обединение. Обединение в две посоки. Първо по текста на това какъв кодекс ще спазват българските медии. Съгласете се няма две медийни етики. Това, което се вижда и във втория кодекс сега приет, няма особени различия с това, което беше прието преди няколко години в предишния кодекс. Става дума за това, че журналистите трябва да предлагат (..) информация, обективна, да търсят различни гледни точки, да закрилят децата, да щадят децата и може да е един безкраен списък да продължи от азбучни истини за това какво трябва да правят…
Водещ: Чакай Киро. Мисля, че заслужава обяснение това, което казваш. Оттегляме се, защото не искаме да бъдем пречка за обединяване на кого, на какво?
Кирил Вълчев: Да. Първата част е да се съгласим, че принципите, по които трябва да работят българските медии очевидно по тях не трябва да има (..) и няма, нали може да има в някакви детайли, нюанси, нека да видим…
Водещ: Точно така. Етиката е една. Това е безспорно.
Кирил Вълчев: (..) и да се съгласим около единен кодекс. Вторият момент е кой ще прилага кодекса? Ние смятаме, че трябва да бъдат единни комисии, че при положение, че по стария кодекс са изтекли мандатите, по новия все още няма избрани комисии, това е един подходящ момент след разговора за кодекса и какви са етичните правила, които трябва да се спазват, да постигнем съгласие и затова, лично аз например смятам, че няма смисъл да бъдат и две етичните комисии както досега- една за печата, друга за радиото и телевизията, защото, и електронните медии, защото на практика вече всички медии са електронни в една или различна степен. Вестниците също имат електронни издания. Тези различия за начина, по който всъщност се стига до публиката, не са от такова съществено значение, но това е също въпрос на дебат трябва ли да има различни комисии или не. Важното обаче е да няма комисии по различни кодекси.
Водещ: Добре, но сега значи двата кодекса имат свой инструментариум така да се каже, с двата кодекса предполагат всеки един от тях да учреди своите комисии, които да съблюдават спазването на кодекса, нали така?
Кирил Вълчев: Точно това предлагаме. Да седне журналистическата общност, да види двата кодекса, според мен и в двата могат да бъдат намерени недостатъци, да се обедини журналистическата общност около един кодекс и той да се прилага от единна комисия. Нещо повече, смятам, че трябва да се отиде по-далеч от това до което бяхме стигнали сега. От работата на комисиите, която впрочем и ти Пролет участваше знаеш, че най-разглежданите казуси бяха всъщност свързани с медии, които най-много спазват етичните правила. Става дума специално в нашата комисия за големите радиостанции, големи телевизии. Всъщност най-големите нарушители те не подписват кодексите, респективно…
Водещ: Не им се търси отговорност.
Кирил Вълчев: Според мен трябва да се отиде по-далеч. Когато има една авторитетна организация, комисия, която се произнася по медийни казуси няма да има никакво значение дали е подписал или не, някоя медия дали е подписала или не кодекса. Тя, тези комисии на практика имат силата да я наречем морална, една етична присъда и когато цялата журналистическа гилдия чрез своята комисия посочва, че в някоя медия подписала или не подписала, участваща или не, нарушава някакви (..) правила на етичното поведение в медиите това има голяма тежест независимо кой какво е подписал. Според мен, ако тръгнем на принципа, че всяка група медии ще си прави собствени правила, по които да работи, собствени комисии, ние се лишаваме от възможността да се произнасяме и за тези, които отказват изобщо да спазват правила.
Водещ: Добре. Киро много ти благодаря. Мисля, че беше ясно това, което ти каза, основанията ви, аргументите ви. Аз се притеснявам само, че няма да бъдат достатъчно дълго време тук при мен в студиото Георги Лозанов и Орлин Спасов, защото трябва да бързат към друг важен ангажимент. Затова нека да чуем сега какво мисли Орлин Спасов за цялата тази ситуация? Ето Киро предлага нещо теоретически изключително правилно и разумно. Виждаме ли го обаче като възможно в тази реалност на откровени, яростни медийни войни?
Орлин Спасов: Струва ми се, че доста трудно ще се получи, защото самата поява на този алтернативен кодекс беше в крайна сметка резултат от дълбокото разделение между българските медии, което през последните няколко години наричаме медийни войни. Бих искал обаче да се върна малко и по-назад във времето, когато през 2004 година беше създаден първият етичен кодекс. Той беше създаден в условията на голяма прозрачност по един проект, както каза Георги Лозанов, по ФАР. Участваха публични фигури, извести и резултатите бяха видими за цялото общество.
Водещ: Имаше обсъждане, имаше караници, имаше сърдения.
Орлин Спасов: Международни експерти бяха поканени и всичко това придаде една много голяма…
Водещ: Не мина безболезнено, но така или иначе имаше дискусия наистина и се роди нещо, което беше резултат от широко усилие.
Орлин Спасов: Разбира се. Точно така. Имаше видимост, имаше международна експертиза и това придаде голяма тежест на усилието, докато сега видяхме, че на тъмно някой, дори не знаем кой, някъде, не знам къде, написа тези нови правила, без да знаят експертите за какво става дума и аз се опасявам, че нямаше да бъде и публикуван този нов етичен кодекс, ако три неправителствени организации и фондация „Медийна демокрация”, Центърът за развитие на медиите и Асоциацията на европейските журналисти в България не бяхме написали едно писмо, в което изискахме текст на този кодекс да бъде предоставен на българската публичност, защото е важно какво мисли за качеството на журналистическата работа Българският медиен съюз, така че това е един хубав жест, че имаме тази публикация. Но от тук нататък започват важните неща.
Водещ: Хубавият жест е, че нещо което съществува е публикувано. Но хубав ли е жестът на създаването на алтернативен кодекс при наличието на един кодекс, който нищо му няма и който освен всичко и работи. Обаче рекламите налагат сега да (..) този разговор след тях и след новините. Много медийни кодекси, малко медийна етика. Това е мисля разговорът, който водим днес с две колежки журналистки Емилия Милчева от Уеб кафе и Еми Барух на свободна практика и с двама медийни експерти Орлин Спасов и Георги Лозанов. Малко може би отегчително, но беше необходимо в началото на разговора да разкажем на нашите слушатели как се развиваха нещата с т.нар. медийна авторегулация дотук у нас. Сега обаче мисля е време някак си да кажем защо наистина се получава това? Защо беше необходимо да имаме нов медиен кодекс и как всъщност той контрастира, меко казано, с отсъствието на медийна етика, колкото повече нея я няма толкова повече правила, поне като количество се натрупват. Еми Милчева.
Емилия Милчева: Преди малко един колега го каза много точно, че всъщност една определена медийна група, нека я наречем медийната група на Пеевски и Кръстева се опитва да узурпира и морала. Защо мисля така? Защото появата на нов етичен кодекс, т.е. на проект за нов етичен кодекс, беше предшествана от напускането на Венелина Гочева като председател на конкурентния, казвам го така, медиен съюз. За слушателите ще припомня, че в България има два медийни съюза- на печатните медии, в единият от които са медиите около групата на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, а в другия бяха, в ядрото му бяха издания, които навремето бяха собственост на германската вестникарска група ВАЦ – „24 часа”, „Труд”, „168 часа”, „Жълт труд” и т.н. още няколко по-малки медии. Така че с нейното напускане стана възможна едно обединение вероятно или преливане на медиите от конкурентния съюз под егидата на нова медийна група.
Водещ: (..) не се е случило.
Емилия Милчева: Все още не.
Водещ: Фактически нали, много е важно.
Емилия Милчева: Фактически не, да. Или по скоро де юре не се е случило, но предвид сходното отразяване и реакция по определени обществени теми и в едните и в другите медии вероятно е въпрос на време вестниците в България да се обединят под една егида и този етичен кодекс, който пак казвам не се различава особено от предишния, само дето е правен от други издатели или собственици, всъщност ще покаже, ще има един ефект чисто PR-ски, имиджов за пред не в България толкова, колкото да речем пред Брюксел, пред европейските институции, той ще каже ето виждате ли ние тук медиите, които толкова ни критикувате и толкова ни плюете правим и етичен кодекс, по който ще работят българските журналисти. За мен аз така прочитам новината от деня за новия етичен кодекс, който не е по-различен и т.н. И отново се поставя въпросът колко различен може да бъде моралът на журналистите, защото всъщност преди това, преди рекламите говорихме за авторитета и Киро каза за колко добре би било нали една етична комисия, съставена от уважавани, авторитетни журналисти. Ами дайте да си зададем въпроса, ако този етичен кодекс, новият решат да спазват да речем мнозинството от българските медии вероятно хората, които са собственици на тези медии ще сложат и журналистите в тази етична комисия. Някой друг път бих посъветвала всеки от нас да изброи трима безспорни авторитети журналисти като морал, не говоря като начин на писане, като слово, като публицистичен жанр или нещо друго. Като безспорен морал. Мисля, че е също толкова трудно, колкото да изброим трима политици с безспорен морал.
Водещ: Аз мисля, че ще намерим такива колеги. Въпросът е дали може да се стигне изобщо до такъв морал, дали това е целта на занятието, както се казва, или тя е съвсем различна?
Орлин Спасов: Вижте, аз, дадох си труда да проверя дали някъде в Европа или на други места има страни, в които медиите работят по няколко етични кодекса. Трябва да ви кажа, че няма такъв случай. И затова аз мисля, че отново сме малко на територията на българската екзотика. Виждаме, че сега една голяма медийна група има желание да направи нещо в тази посока. Различни могат да бъдат причините, част от тях коментирахме. Но аз и друг път съм казвал, че няма как да се реши този проблем, ако не се направи истински рестарт на саморегулацията, и той е необходим, защото както каза и доц. Лозанов, саморегулацията не е нещо, което е само по себе си, на голо поле, тя е свързана и със самата регулация. И затова трябва да бъде максимално широко подкрепена от колкото се може повече медии. Освен това тя не урежда само как функционират печатните издания, но и електронните .
Водещ: Какво означава да се направи рестарт?
Орлин Спасов: Според мен това означава обединяване на всички заинтересовани големи и по-малки медии, всички български медии практически, около една нова дискусия, която да доведе до преподписване, ако трябва, на сега съществуващия кодекс, или до изработване на един нов кодекс, защото трябва да кажем, че за 10 години настъпиха някои изменения, има какво да се промени в сегадействащия кодекс.
Водещ: Нека сме реалисти, възможно ли е това да се случи, пак ще кажа, в тази среда, в която нещата са подменени? В която наистина се водят войни, в която има разделения на медии, в която едни медии воюват срещу други медии, в която един медиен съюз източва друг медиен съюз. Еми Барух?
Еми Барух: Аз се питам по какъв начин разговорът, който ние водим близо 45 мин. интересува аудиторията или тези, за които ние журналистите работим. Защото ако регулация, саморегулация има смисъл, то смисълът е за да може хората, за които работят журналистите в ефир, или в печатни издания, или в електронни медии да могат те да получат един качествен продукт, да не бъдат манипулирани, да се ориентират в обществото, да знаят истината за нещата, които се вършат в т.нар. задкулисие и фактически да бъдат защитени от онова, което ние наричаме, което беше назовано, говорейки за медиите, като бухалки и инструмент за уреждане на някакви политически и икономически интереси. За съжаление, пазарът на медиите у нас е толкова малък, че в цялата тази конфигурация най-важният, т.е. консуматорът, човекът, за когото ние работим, той трудно, много трудно може да участва, взимайки, давайки тежест на една или друга медия, доверявайки се по един или друг начин на медиите, и той е пасивният консуматор на нашия труд. В тази, когато говорим за етичен кодекс, аз бих го сравнила с несъстоялия се дебат за НК. В една държава, в която няма върховенство на закона, по никакъв начни аз не виждам възможност какъвто и да е такъв инструментариум да има реален резултат. А в България, България е страна, в която няма върховенство на закона. И оттук нататък ние приказваме за една саморегулация от хора, които са икономически зависими в своята професионална битност и както каза Георги Лозанов, след като това се диктува от издателя, а не от журналистите, за какви правила, които могат да изискат журналистът да приеме професията си като мисия, можем да говорим?
Водещ: Мисля, че пръст в раната сложи Еми.
Орлин Спасов: Това, което каза Еми е много важно. Вижте, по принцип навсякъде и в други страни няма очакване всички медии да се присъединят към етичните кодекси, и не се и присъединяват. Защото има много булевардни, жълти, сензационни издания, които не работят на принципа на етичната журналистика, а обратно, работят на принципа на скандала, клюката, интригата и т.н. И големият проблем в България е, че когато говорим за вестниците, тук почти отсъства сериозна, качествена преса. И как ние ще имаме саморегулация в една среда, която до голяма степен е именно булевардна, жълта, базирана на инсинуации и т.н. И затова тук аз съм притеснен, защото отчасти и от тези среди излиза предложението за нов етичен кодекс. И затова говоря за рестарт. Мисля, че колкото и да звучи фантастично, все пак като страна, ако щете, ние се нуждаем от една такава трудна стъпка, за да можем най-сетне да имаме една сравнително нормализирана медийна среда.
Емилия Милчева: Но ако един човек, ето, срещу един човек, една медия, медията Х пише една клевета за неговия бизнес, за това дали има сестра, като онзи известен наш фолклорен виц, какъв е неговият, това е единственото, което интересува читателите, или зрителите, или слушателите, да не бъде той оклеветен публично, говоря за човека, който може би в момента ни слуша, карайки такси. Какво може да направи той? Ако това е медия от групата на Кръсетва-Пеевски, ако това е медия от групата на Прокопиев, ако това е медия с национален обхват, подходът, маниерът, почеркът е различен. И хората са напълно объркани и незащитени по същия начин, по който те, както имаме прекрасни закони, които не се спазват, по същия начин вътре в тази джунгла на медиите, в които едни се борят срещу други, защото са слуги на различни господари, по същия начин хората, които четат, слушат и гледат, те са безпомощни.
Водещ: Искам да чуем и Георги Лозанов. Имам ли излаз според вас от тази ситуация?
Георги Лозанов: Тук се появиха, малко звучи утопично, но аз пак си представям, че единственият шанс е да може журналистите, и то на базата на вътрешните авторитети, които са създадени в професията, както и тук стана дума, трима честни и т.н., защото нашата гилдия, колкото и да е разпиляна и да е в сложни рамки от зависимости да функционира, има своя вътрешна йерархия и авторитети и общо взето хората се познават и знаят колко тежи гласа. И не е невъзможно все пак това журналистите да бъдат фактически тези, които да се ангажират с прилагането на кодекса. Текстовете на кодекса естествено, че няма…
Водещ: въпреки тежките икономически зависимости, в които са принудени да работят, в резултат на икономическите обвързаности на техните медии.
Георги Лозанов: Ако ние не стъпваме върху утопии, които да мотивират хората в една или друга посока, защото това е функцията на утопията, се обричаме на това да възпроизвеждаме една мрачна картина, да я разширяваме много и да я докарваме въобще до положението на страната в прехода и в тая точка да спираме отново и след това пак да тръгваме от конкретния проблем и да стигаме до общата рамка. Това го вършим непрестанно. И аз затова даже повече разчитам на утопически инжекции по отношение на средата, по отношение на мотивациите, за да може да се случи нещо. Иначе конкретно каква е ситуацията? Всъщност преди имаше един етичен кодекс и една малка част от медиите, главно жълти не го бяха подписали. Имаше някакво единство. Защото не текстовете са важни, тъй като има една Библия, пък имаше два синода. Нямаше никакво значение текстът. След това имаше ново обединение около нещо. След това започна вътрешно сериозно разделение в гилдията, като проблемът беше разделение между собствениците.
Водещ: На какъв принцип беше това разделение, или не принцип, защото тук принцип няма, по какъв признак и как да преодолеем този признак?
Георги Лозанов: Конкретни войни на ниво собственост. Не принцип на различни етики, а на икономически интереси.
Водещ: Управляем ли е този признак?
Георги Лозанов: Сега вече няма и разделение. Сега има отново обединение на базата на това, че единият съюз добива голямо значение, а пък другият го губи. Така че фактически сме извървели един кръг целия извън реалното поле на саморегулацията, защото реалното поле на саморегулацията, пак казвам, независимо, че в един период журналистите добиха значение в комисиите, после тази битка на собствениците до голяма степен унищожи работата на комисиите, но сега ако става дума за рестарт или за нещо друго, журналистите са тези, които трябва да се произнесат по това как да се саморегулират.
Еми Барух: Но понеже говорим за една територия, която е свързана с морала, и това е една доста абстрактна и трудно остойностявана територия, затова ние говорим за авторитети, нали, говорим за имена.
Георги Лозанов: Тези авторитети трябва да бъдат поканени, от тях да започне дебатът, за който става дума, от тях да започне конструирането на комисиите…
Еми Барух: Но аз искам да довърша…
Водещ: Те не могат да се самопоканят. От кого да бъдат поканени?
Георги Лозанов: Не, във връзка с единия текст или с другия. Иначе формално по Закона за радио и телевизия, който е единственият закон, пряко обвързан с текстове на кодекса, ние трябва да възпроизвеждаме като легитимни решенията на преди действащите две комисии, които досега са се оттегляли…
Еми Барух: Но аз искам само да довърша. Когато говорим за авторитети, за имена, за хора, които тежат, за хора, които продължават в практиката на собствената си професионална реализация онова, за което пледират, този нов етичен кодекс, абсурдно словосъчетание, той е свързан с името на човека, който изкара хиляди хора да протестират срещу него. Ето още тук имаме… Къде е авторитетът?
Водещ: Имаме гавра.
Еми Барух: Значи името на Делян Пеевски стана нарицателно за неморал. И ние вървим в момента в някаква джунгла, измислена от една мъглявина около тази персона, която се опитва да вмени на колегията определени морални норми. Къде са онези, можем ли да виним журналистите…
Георги Лозанов: Аз затова казвам, че журналистите трябва от себе си да извадят нормите и мотивите да ги спазват…
Еми Барух: А тези журналисти, които работят в медиите на Пеевски, какво? Това са хора, които всеки има конкретна фамилия да издържа, баба, дядо и хора, които са без работа, и ние им казваме: Г-да, ако имате морал, напуснете!
Водещ: Какво, от едната страна има някакви предложения за утопични може би, но все пак някакви решения, а от другата страна, Еми Барух и Емилия Милчева общо взето казват, че… да, груб реализъм. Някъде обаче трябва да се срещнат тези неща. Не можем да приемем, че така ще бъде. Нали, не можем да приемем, че така ще бъде?
Еми Барух: Аз ще се върна на това, което казах, трябва да се спазва, трябва всичко да започне със спазването на законите. и да има инструмент, който да налага тези норми да бъдат следвани…
Водещ: Ама законите не в медиите, а законите в държавата да бъдат спазвани. Благодаря много на Орлин Спасов и на Георги Лозанов!
За да има етика в медиите, какво би следвало да се случи в държавата?
Емилия Милчева: Мъглявината, за която говори Еми Барух всъщност и спазването на законите е свързано именно с разсейването на тази мъглявина около кръга и произхода на парите, с които Нова медийна група стана Нова медийна група. Ако имаше върховенство на закона в България, всеки би бил наясно откъде тези хора се сдобиха с тази медийна империя, която продължава да се разраства и не биха се усъмнили в нея, така както примерно никой не се съмнява как Тед Търнър е станал собственик на CNN. Всъщност именно в тази мъглявина и в тази подмяна на ценностите, които сега ще се опитат да дирижират, за това става въпрос. Представете си един етичен кодекс, който е направен от медийната група на хора като Делян Пеевски, Ирена Кръстева и техните изпълнители, и етична комисия, в която влизат журналисти, назначени от тези хора. Ами те ще разпънат на кръст всеки, който е дръзнал да се обяви срещу тях. Това означава, че утре, вдругиден, всеки един журналист в България би станал обект на критика или на порицание, наказание от този Страшен съд, в който монополистите са ясно кои са. Просто това не трябва да се допуска. Аз съм далеч от мисълта, че може да се…
Водещ: Какво значи не трябва да се допуска? Може ли да не се допусне? Те имат право да напишат своя кодекс, имат право да създадат тези комисии, които ще изпълняват кодекса и оттам нататък ще контролират, така да се каже?
Емилия Милчева: Ще узурпират медийното поле, което наистина вече ще е краят.
Еми Барух: За да може това да не се случи, може би единственият начин е ние наистина да изискваме, ние, кои сме ние, на обществото да има нетърпимост към цялата непрозрачност на важни процеси, които го засягат, каквато тема е собствеността на медиите. И именно собствеността на медиите е нещо, което може да бъде регулирано по начин… Не регулирано, може да стане ясно реалните собственици на медии кои са. Има ли медиен монопол, кой го държи, какви са неговите интереси?
Водещ: Както сме казвали вече неведнъж, просто отговорът на въпроса кой притежава определени медии не решава въпроса. Важното е какъв е произходът на тези пари. Защото ние и сега имаме неудоволствието да знаем кои са собствениците на въпросните медии, но това по никакъв начин не променя ситуацията.
Емилия Милчева: В един по-сатиричен план, ако бях обикновен наблюдател, а не журналист, който печели парите и доходите си, за да живее от тази професия, която много обичам, бих казала, че ни стигна проклятието на Волен Сидеров, когато кълнеше, помните ли, как кълнеше наскоро медиите и как крещеше в пълно изстъпление от онази малка трибунка във Варна как ние сме изчадия и всякакви такива неща. Нито един собственик на медии в България, нито въпросните медийни съюзи не излязоха с декларация, в която да осъдят поведението на този човек и просто да му бъде зашлевена една дружна медийна плесница. Това, за съжаление, не се случи.
Еми Барух: Ама такъв като него, такива като него са точно удобните инструменти за хората, които финансират медийната група като, както е известно собственикът на КТБ Цветан Василев, който поддържаше, поне така публично се говори, и една друга доста смущаваща одиозна фигура на журналист, който скочи в политиката, който заплашваше трактористите, че ще им реже гумите и казваше: Селяни, вървете си по селата и ми освободете жълтите павета за мен. Сега зад такива хора, които са инструмент на конкретни моментни политически интереси, ако ние се опитаме да разберем техния възход в медийното поле и оттам в политическото поле, ние ще проследим назад чии интереси защитават те. Това е целият проблем, около който ние обикаляме. Проблемът на това, че медиите са фактически не изпълняват основната си функция, а тя е да осведомяват хората за решенията, които се взимат от тяхно име и уж, в тяхна полза, а са се превърнали в инструмент за други интереси. И срещу това, прикритието на това е този въпросен нов етичен кодекс на българския медиен съюз на Кръстева – Пеевски.
Емилия Милчева: Иначе казано, по новините им ще ги познаете.
Водещ: Да се опитаме да си представим как би сработило това на практика. Тя Емилия Милчева горе-долу описа, но все пак, как би сработило това ново положение, че имаме един кодекс, който досега работеше с две комисии към него, по етика в електронните медии и в печата, пак да припомня, и ето сега се появява новият кодекс на тази групировка, която също би трябвало да създаде една комисия, която да отсъжда доколко етично журналистите и медиите си вършат работата. Това можем ли да си го представим?
Емилия Милчева: Ами да, ето например една малка медия, която откаже да подпише този кодекс поради причините, които досега говорехме, че никой не припознава хората, които са създали този кодекс, за носители на морала, и особено на морала в професията. Следващият залп от медиите, които са в групата, създала този етичен кодекс, ще бъде: ами да, те не искат да спазват, те не искат да бъдат етични, те не искат да имат морал в работата си. Изобщо ще последва една истерична кампания и по някакъв начин тези медии ще бъдат игнорирани и ще бъде обяснено на хората как те наистина не искат да спазват някакви морални ценности в професията. Просто ще бъдат заклеймени. Това мисля, че ще стане. Наистина тези хора ще узурпират и полето на морала, ще станат монополисти там. Даже не монополисти, а просто господстващо положение ще имат и ще диктуват кое е етично и кое не, кое е морално и кое не. Ако е морално да наплюеш един човек, защото… и не е морално да наплюеш друг, защото… Ето това ще стане, те ще раздават присъди. След всичко дотук те ще раздават и присъдите в професията. Това не мога да го понеса.
Еми Барух: Единственият шанс е, че все повече се разраства медийното поле в интернет. Т.е. интернет медиите, макар и бавно, макар и неравностойно, но по някакъв начин успяват да стигнат до все по-голяма аудитория и моята надежда е, че консуматорите на нашия продукт, хората, които четат, слушат и гледат, все пак ще намерят ориентири, които ще им позволят да разберат кой лъже и кой не лъже, казано с две думи.
Водещ: Аз си мисля освен всичко, че цялата тази нечистоплътна ситуация, зад която стоят, разбира се, икономически интереси и нищо друго, допълнително се задълбочава и се влошава от обективния факт в посока на това, че печатът, така или иначе, вестниците имат своя исторически, какво да кажем, крах, неизбежно върви натам. Което прави в още по-голяма степен зависими както отделните издания, така и хората, колегите журналисти, които работят в тях. Т.е. е много лош исторически шанс, че съвпадат всички тези неблагоприятни факти един до друг и един върху друг се наслагват.
Емилия Милчева: Ама ние сме страна на парадоксите. Да речем, да вземем една Великобритания или една нормална развита западна държава, там авторитетните и тежки вестници се купуват от една категория хора, които са средна, действително истинска средна класа. Тези хора имат потребност да четат уникално съдържание, уникални анализи, уникални коментари. Тук е обратното. Модерните и съвременни хора почти вече не четат вестници. Вестниците, техните тиражи се правят основно за хората от провинцията. Нека да си дадем сметка, поглеждайки за хората, които живеят в провинцията. Това са хора, които са ограничени от ниските си доходи, живеят, отново ще го кажа, между работата и дома си, нямат, т.е. немотията и мизерията, на която бяха обречени от прехода и от политиците, които ни управляваха в прехода, скъсяват хоризонта ти. Скъсяват го до телевизията, която гледаш и до вестника, който си купуваш…
Водещ: Евтиният вестник, до най-евтиния вестник.
Емилия Милчева: Знаеш ли защо, Пролет? Защото аз като човек, който толкова години също е работил във вестници, вестникът е стандарт. Навремето когато си купуваш хляб, кисело мляко и вестник, вестникът означава, че ти си човек. Сядаш като бял човек, сипваш си кафето. То даже е как да кажа, част от културата на един човек…
Еми Барух: Ритуал.
Емилия Милчева: Да, ритуал. А всички знаем, че живеем, благодарение на тези малки ритуали и привички. Отваряш си вестника и се чувстваш, как да кажа, издига се собственото ти мнение за теб като човек. Защото ти си дал пари за тази информация. Следователно си длъжен да я прочетеш от началото до край, независимо от коя страница започваш – дали от криминалната, дали от първата. Ти така или иначе го прочиташ докрай, защото ти си дал пари за него. Т.е. това те е издигнало в собствените ти очи. Не си потребил безплатна информация и вече… Как да кажа, то е символ на някакъв дребен статут, той може да е статут в очите на самия човек. И поради тази причина тиражите, на които сме свидетели в България, тази тенденция и при нас ще дойде, но ще дойде много по-бавно с отмирането на хартиения носител на информация, ако мога така да го нарека, затова в България става толкова бавно, благодарение именно на тези хора, които по причина на мизерия, по причина на това, че България е най-бедната държава в ЕС, и продължава да е такава през управлението на 3 правителства, независимо от кой цвят са, тези хора са ограничени в своя кръгозор не защото го искат, а защото така ги е направил животът. Много е жестоко, но е точно така. И никой не може да им се сърди на тях, но благодарение на тях става тази манипулация.
Водещ: Към тази безотрадна картина, която описваш сега, добавям и явлението Lafka, което е много важно. Казвайки, споменавайки какво се случва в градовете на страната, тук не е лошо да кажем на нашите слушатели, да им припомним какво предизвика появата на Lafka, което както знаем е притежание на „Булгартабак” – верига за разпространение на алкохол, цигари и вестници. В почти всички градове в страната този опит да бъде монополизирана тази търговия предизвика остри реакции от страна на търговци, някъде общинските съвети възразиха срещу това обсебване на пазара. Някъде успешно търговците успяха да си постигнат интереса, другите не успяха, но така или иначе този процес върви в момента в страната и това е в ущърб на страшно много хора, които имаха и имат все още своя бизнес с вестници, цигари, алкохол.
Еми Барух: Примерът с Lafka е много добър, защото това е отново един кристализиран модел за мафиотизирани практики, които законът в България, пред които законът в България, искам да кажа си затваря очите и позволява те да лавират вътре. Защото продуктът медия, както и продуктът цигари, които са продукти за масова консумация, и алкохол, те има опит това да бъде контролирано в ръцете на същата персона, за която говорим, че е продуцент на авторите на етичния кодекс на медиите, и опитите тази мрежа да бъде наложена да елиминира всичките останали разпространители и да стане избраният разпространител на медии, е демонстрация на незачитането на закона. Искам да кажа, че това с реакцията на хората срещу опита да бъде иззет разпространителският бизнес, разпространението на алкохол и цигари е много лесен пример, за да се покаже как се вършат удобни услуги на хората, които имат пари. Следете пътя на парите, както се казва, за да видите къде отиват те. И ще стигнем до същия псевдоморал, който се опитват медиите на тази група да ни предложат днес.
Водещ: Как се прави това, изкупуват се едни привлекателни места в ключови позиции в малки градчета или по-големи градове…
Еми Барух: Съобщава се, че големите хипермаркети и големи бакалии не могат да продават определени стоки, които би следвало…
Емилия Милчева: Започва се директно през общинските съвети и кметове. Тази инвазия започна по времето на ГЕРБ и продължи по време на настоящото управление. Територии, които са на хубави места, се гласува от общинските съвети да бъдат дадени на Lafka за дългосрочен период от време срещу минимални наемикато срещу това, тъй като знаем, че стои един голям конгломерат, те обещават определени инвестиции. Мога само да припомня, че се стигна и до абсурдни ситуации, ще ви дам пример с община Кърджали, където срещу предложението, което беше внесено от ДПС, гласуваха общинските съветници от БСП и ГЕРБ, заедно.
Водещ: Толкова е било драстично.
Емилия Милчева: Толкова беше драстично. Но въпреки това Lafka получи най-добрите места, като срещу това обещаха, както каза кметът Хасан Азис, да направят инвестиции в спирките. Те вероятно ще ги направят. И въпросът е, че всичко дотук е законно. Никой не може да оспори подобни решения. Това между другото за първи път се случи в Благоевград по време на управлението на ГЕРБ, от там тръгнаха. Не случайно, където е и една от фабриките на „Булгартабак”, и продължи в цялата страна. Сега няма наистина нищо незаконно. Въпросът е защо КЗК не се самосезира, тъй като благодарение на това настъпление, ако се погледне в национален план, вероятно ще се види, че конгломератът Lafka създава някакво монополно положение на пазара, затривайки изключително много дребни търговци, които благодарение на това прехранват семействата си, благодарение на продажбата на цигари, на продажбата на ракия, на продажбата на вестници. Иначе е перфектно замислено. Защото когато човек отива да си купува цигари, му е удобно и вестникът да му е под ръка, удобно му е и ракията да му е под ръка и изобщо 3 в 1.
Водещ: Като в тези лафки, както знаем, се продават онези вестници на съответния издателски…
Емилия Милчева: Точно така, предимно на Нова медийна група.
Водещ: Да, на Българския медиен съюз, който е автор на въпросния етичен кодекс, в който пък, тази сутрин преглеждайки го, мернах, имаше задължително за такъв кодекс един текст, който се отнася до разпространението, който по смисъл казваше, че разпространението на печата би трябвало да е на конкурентен принцип, без да ощетява, да е в щета на едни и в полза на други разпространители, което както пък практиката показва се бие и с действителността, и със…
Еми Барух: Това е целият цинизъм, в който живеем, защото ние оперираме, употребяваме едни красиви думи, които нямат нищо общо с действията, за които става дума, ние преставаме да вярваме по никакъв начин да вярваме на онова, което се говори. Ние също така на хора, които четат, слушат и гледат. След като този етичен кодекс е стерилно верен, но е изречен от хора, които в цялата си практика показват обратно поведение, обратно морално поведение, той няма никаква тежест, никаква стойност.
Водещ: Обратна стойност има и обратна тежест.
Еми Барух: Точно, обратна стойност. И освен Lafka нека да не забравяме, че има и достатъчно много безплатно тиражирани вестници, зад които също стоят подобни икономически интереси. Те се раздават в метрото, те се раздават по спирките, те стоят на места, където хората, които дори нямат пари да дадат 1 лв. или 0,5 лв. за вестник, могат да прочетат това, този хартиен носител, зад който стоят икономически интереси и манипулация.
Александър Христов е доктор по комуникации и магистър по международни икономически отношения. Благодарение на богатия си опит в много области – във вътрешен отдел, в агенция, като преподавател и журналист, успява да комбинира различни знания, умения и гледни точки в сферата на комуникациите.
