БНР, Новини в 16.00 часа | 30.06.2011

Новина 3
БНР и БНТ ще могат да излъчват без ограничение чрез спътници в Европа и в други континенти, където живеят българи. Това предвиждат приетите на първо четене промени в закона за радиото и телевизията. Парите за спътниковото излъчване ще бъдат осигурявани от държавния бюджет. Репортаж на Даниел Инков.
Репортер: С измененията в закона отпадат ограниченията за позиционирането на продукти в програмите на обществените доставчици на медийни услуги. Премахва се съществуващото в момента тяхно неравностойно и неконкурентоспособно положение. Промените създават и условие за допълнително финансиране на БНТ, която изпълнява обществената си функция при крайно ограничен финансов ресурс. В тази връзка депутата от Синята коалиция Асен Агов коментира, че и в момента финансовото състояние на БНТ е силно нестабилно. Настоящата реформа в националната медия ще доведе до положителни промени, каза Агов.
Асен Агов: Това е болезнена реформа. Но тази реформа ще изправи телевизията на крака във финансово и в продукционно отношение. Ако не бъде извършена, а тя беше забавена с години, тогава БНТ утре ще се яви тук с нови искания пред НС, било то в този състав или в друг състав.
Репортер: Асен Агов призова СЕМ да извърши цялостна проверка на ангажиментите на търговските оператори за обществените предавания в техните програми, защото се наблюдавала недопустима тенденция ръководствата на много телевизионни оператори сами да решават кога започвала предизборната кампания, а не закона. Това е недопустимо и влиза в разрез с обществения договор.

Сдружение "Културни проекти" I 28.06.2011

Официалното откриване на фотоизложбата на Експедиция "Преоткрий България" ще се състои на 30 юни 2011 г. (четвъртък), от 19.00 часа на Пешеходния мост на НДК в София. Изложбата включва 60 фотоса от историческите места, обиколени от екипа по време на първия сезон пътешествия. Снимките показват малко известни средновековни крепости, църкви, римски град, тракийски светилища, теке и праисторически пещери. Изненадващ е обемът от запазени историчеки паметници, за които малко българи знаят и са посещавани единствено от иманярите.

Откриването ще се проведе на 30 юни 2011 г. (четвъртък), от 19.00 часа на Пешеходния мост на НДК в София. Изложбата ще бъде открита за посещения до 14 юли.

На събитието ще присъстват:

проф. Валерия Фол
проф. Христо Матанов
Евгени Димитров, председател „Сдружение „Културни проекти“
Людмил Каравасилев, мениджър „PR и спонсорство“, Обединена българска банка

Солисти и музикални изпълнители от Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ ще представят чрез автентичната българска народна музика красивите, но непознати места от снимките на изложбата.

Експедиция „Преоткрий България” включва мобилен екип фотографи и журналисти, качен на високопроходим автомобил Chevrolet Captiva, който обикалят интересни и труднодостъпни места в България. Най-добрите фотографски и журналистически попадения са публикувани в български и чуждестранни медии. Инициативата има за цел да представи на общественото внимание малко известни исторически обекти, които имат своята стойност и се нуждаят от популяризиране.

Експедиция "Преоткрий България" се осъществява с подкрепата на Обединена българска банка, „София Ауто”, „Аутогруп 5” и „Шевролет”, Агенция Булфото и с медийното партньорство на вестник „Стандарт“, БНР, Списание 8, iNews.bg.

Всеки, който иска да подкрепи Експедиция „Преоткрий България“, може да закупи хартиено копие от всяка от изложените снимки в размер 50 на 70 см. на цена от 80 лева чрез shop.bulphoto.com/expedition, като събраните средства ще бъдат използвани за популяризирането на нови исторически открития и обекти.

За допълнителна информация:

Стоян А. Стоянов
ПР Консултант

Сдружение „Културни проекти“
Моб. тел.: 0879 646 648
088 888 98 11
E-mail: info@culturalprojects.org
Web: www.culturalprojects.org 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.06.2011

Какви и къде са днес журналистическите коментари?

Водещ: Свободните журналисти не са забравили да коментират поне тази седмица. Това стана ясно и пролича, но за това се иска постоянство, усилие и май нови територии. Разбира се трябва копаене. От копаенето понякога заболяват и раменете, и кръстът. Защо ни е това ли? Ами защото когато те заболи, винаги се намира кой да ти подаде ръка и ако сме искрени винаги се намира повече от един, който да ти подаде ръка напук на създадените тесни дрешки от измислени клишета, в които един или друг се опитва да ни каже, че сме облечени. Има едно прекрасно описание на Лилиан Хелман „Пентименто”. Това е името на томчето с разкази, за да уважи рейтинга на жълтите ценности, особено ценни напоследък, само ще отбележа, че Хелман дълги години е била с Дешел Хамет. Дотук с отклонението. Ето го и цитатът : „ С течение на времето багрите на остарялото платно понякога стават прозрачни. Тогава на някои картини могат да се видят първоначалните маски. През женската рокля прозира дърво, някакво детенце отстъпва място на куче, големият кораб вече не плава в открито море.” Това се нарича „пентименто” – разкайване, защото художникът се е разкаял, сиреч – премислил е. Може би трябва да се добави, че замяната на по-стария замисъл с по-късен помага да се види по нов начин стария. Това е то. Дали не се случи и в коментарите тази седмица на журналистите? Какви и къде са днес журналистическите коментари? До колко в медиите има място за коментар и на гражданските акции? Знаете, цяла година фондация „Медийна демокрация” отчита колко малко са коментарите и колко повече са новините. Тази седмица един художник отприщи много коментари. Една акция за писане на писма и на SMS също. Промениха ли тези две събития съотношението новини – информации – коментари и къде? Превърнаха ли се Facebook.com и сайтовете в помощник на журналистите, за които хартията или едното време не стигат, за да влязат там коментарите им. Tlaca.com и Bivol.com са две нови територии за журналистически разследвания, с подчертан афинитет към коментара. Защо ще коментираме днес с Петъо Цеков и Атанас Чобанов. Какво постигна гражданската инициатива за изпращане на писма и SMS до магистратите? Как се отнесоха медиите към тази инициатива и самите магистрати разбира се? Как и защо се променят рейтингите на политиците преди официалното начало на президентската кампания и рейтингите ли в крайна сметка ще определят кандидатурите на основните играчи в кандидат президентската надпревара? Тази тема ще коментираме със Силвия Великова от „Хоризонт”, Маргарита Илиева от „Българския хелзинкски комитет” и Добромир Живков от „Маркет линкс”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Зоя Ескинова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. Какво постигна гражданската акция за писане на писма и SMS до висшите магистрати? Едно от местата, на които има много коментари по въпроса е Bivol.com. Добър ден казвам сега на Атанас Чобанов.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели. Bivol.bg
Водещ: Bivol.bg. Иначе другото беше Tlaka.com. Това ме обърка. И така, нека да започнем от там – какво постигна тази инициатива?
Атанас Чобанов: Ами за сега постигна добра медийна чуваемост, знаем всички, че Висшият съдебен съвет беше обект на критики в последно време заради безпринципното кадруване и тази кампания искаше да сложи точка.
Водещ:Понеже Вие сте в Париж, успяхте ли да проследите реакциите на магистратите?
Атанас Чобанов: Реакциите ги следихме по медийните им изяви, които бяха доста остри. Нали с най-разнообразни конспиративни теории, че това е някаква кампания за печелене на пари, че това е политически натиск, криминален натиск и т.н. Естествено в това няма нищо вярно. За съжаление обаче наглостта им се оказа по-голяма, отколкото чувството за срам, което би трябвало да ги принуди да си подадат оставките след такъв масивен граждански отпор.
Водещ: Предполагам, че сега ще Ви е любопитно пък да чуете какво видя Силвия Великова. Добър ден на Силвия Великова от „Хоризонт”.
Силвия Великова: Здравей Наско и от мен.
Атанас Чобанов: Силвия, здравей!
Силвия Великова:Впечатлих се от това, че членовете на Висшия съдебен съвет не толкова мислиха за искането на оставките, колкото се опитваха да установят обратна връзка с подателите на SMS и брояха от кои държави са телефонните номера, от които са им се обаждали. Видяхм между другото в Facebook.com, че има хора, които се оплакват от тероризъм от страна на членовете на Висшия съдебен съвет в опитите им да се свържат с тях. Ти имаш ли такива сигнали?
Атанас Чобанов: Аз също видях в Facebook.com, но това е някакъв изолиран сигнал, доколкото разбрах, не е масово явление. Може би наистина е имало изнервени реакции, както от страна на хората, които са изпращали съобщения и SMS, така и от страна на получаващите. Ние със сигурност не желаем да обиждаме и да се държим неприлично с хората. За това призовахме да се отправи едно умерено пожелание.
Силвия Великова: Хигиена на текстовете обаче от Висшия съдебен съвет се оплакаха, че те стават все по-груби, цинични и заплашителни. Този контрол можете ли да го осъществите, за да компримитирате акцията?
Атанас Чобанов: Ами не можем да го контролираме. Вижте какво става в съобщенията, които се оставят във форумите и в коментарните статии за Висшия съдебен съвет. Там нещата са наистина много цинични. Докато тук става въпрос за това, че хората, които изпращат SMS, те се подписват.
Водещ: Остават следа.
Атанас Чобанов:Индивидуализиран акт и е нормално, когато човек общува по този начин да бъде учтив. Но да си кажа мнението, защото няма явно друг начин да се предизвика реакция. Те просто са дебелокожи тези хора.
Силвия Великова: Както става ясно няма да подават оставки категорично с външен натиск от името на държавността.
Атанас Чобанов:Това все още не е ясно, тъй като все пак медийния слух беше силен и вероятно това ще рефлектира и върху доклада на Европейската комисия за състоянието на съдебната система. Както видяхме, има още неща, които или за членове на Висшия съдебен съвет – ето „Капитал” разкри, че един член на Висшия съдебен съвет е крил имотна измама. Става въпрос за неща, които ще се разследват, надяваме се и ще доведат до някакъв резултат. Рано е да се каже.
Водещ: Смятате ли, че наистина тези събития и тази гражданска акция предизвика журналистите да коментират повече?
Атанас Чобанов: Ами усили донякъде нещата, тъй като коментарите течаха и преди това, но тази акция според мен има особен принос да усили посланието на журналистите и фактът, че хора се ангажират, че се включват от чужбина, че харчат пари от собствения си джоб, за да си кажат мнението – това е все пак един добър знак, че има някакво рудиментарно зараждащо се гражданско общество.
Водещ:Защо създадохте Bivol.bg.?
Атанас Чобанов: Много просто – защото преди да го създадем с колегата Асен Йорданов публикувахме разследвания в продължение на година и повече или в моя личен блок, или в други издания, в които разследванията ни, текстовете се разпръсваха. И bivol.bg беше един замислен проект за разследваща журналистика и той си е такъв. За да събере първо нашите разследвания и второ – нови автори, които желаят да допринесат с техни изследвания. Ние сме сайт за разследваща журналистика и публикуваме изключително рядко.
Водещ:Което значи, че за Вашите коментари хартията или ефирното време не са достигали, така ли?
Атанас Чобанов: Извинявам се, но е шумно и не Ви разбрах.
Водещ:Което значи, че за Вашите изследвания ефирното време или хартията не са достигали?
Атанас Чобанов: Ами да, за съжаление в българските медии има много малко място за такава журналистика, която изисква доста време и доста мир, защото трябва да се принтират и публикуват документи, обстоятелствено да се изложат нещата.
Водещ:Как ще продължи тази акция?
Атанас Чобанов:Коя акция?
Водещ: С SMS?
Атанас Чобанов: С SMS. Ами имаме идея да я продължим, да. Може би с MMS, нали с картинки. Това обаче е по-скъпо и по-сложно технически, но примерно имахме една идея за една жълта тиква.
Силвия Великова: Ами, то вече тази жълта тиква я чухме на заседанието на Висшия съдебен съвет. Цони Цонев получил такъв SMS. „Висшия съдебен съвет : жълта тиква с червени семки.” Това ли ще е картинката?
Атанас Чобанов:Това е много образно. Дали са червени семките е спорно, защото има представители от всички парламентарни квоти, не само червени, но така – жълтата тиква е едно добро, буквата О може да бъде като жълта тиква и останалото да си го пише „Оставка” примерно и тази картинка да се праща. Имаме такива идеи и ще видим колко можем да ги реализираме, тъй като не е евтино да се изпращат MMS. Но ще разнообразим със сигурност арсенала.
Водещ: Казахте, че не сте информационен сайт, но може би трябва да имате някаква информационна рубрика как върви SMS кампанията Ви.
Атанас Чобанов:Ами това няма как да го проследим, тъй като ние нямаме никаква обратна връзка, наистина не знаем…
Силвия Великова:Нищо – Висшият съдебен съвет го изчислява и ще Ви информира, така че те ще свършат работа.
Атанас Чобанов: Ако те имат такъв брояч и следят. Очевидно можем да направим някакво сътрудничество между техния сайт.
Водещ: Тук с нас се весели и Петъо Цеков. Може би ще Ви е интересно и неговото мнение да чуете за тази акция. Добър ден.
Петъо Цеков: Добър ден. Аз подкрепям абсолютно всяка форма на обществен натиск върху съдебната система. През последните 20 години тази система от една от независимите власти се превърна в самостоятелна губерния, която като че ли няма нищо общо с останалия свят, български свят. Тези хора, като че ли живеят някакъв собствен живот и е много хубаво, когато от време на време допуснат някакъв колосален гаф като…
Водещ:Пореден.
Петъо Цеков:Да, пореден гаф този гаф да бъде припомнен от обществото и ако обществото не е достатъчно силно, ако няма достатъчно силна гражданска позиция, поне медиите да се намесват и да вдигат някакъв жълт картон на тези хора.
Водещ: Мислите ли и за някоя друга част от изпълнителната власт, която Ви е ядосала за такива акции? Господин Чобанов?
Атанас Чобанов: Нека да припомня, че преди няколко години организирахме такава акция от страна на българите в чужбина към депутатите.
Водещ:Тя беше тогава успешна за здравните осигуровки.
Атанас Чобанов:Точно така. Това беше едно, все пак това са крайни мерки, когато трябва наистина персонализирано да се каже, да се изрази недоволство, след като се е минало през институционалните пътища. Не трябва по всякакъв повод да се използва, но тогава, преди 3 или 4 години, това проработи въпреки заявлението от парламентарната трибуна на Татяна Дончева, че няма да се подаде на натиск. Много прилича на това, което става в момента между другото.
Силвия Великова: Между впрочем, само тук да кажа, че дори няма нужда да предприемате друга акция, защото от Висшия съдебен съвет казаха, че ако тази акция, която е насочена срещу тях, ако тя дестабилизира Висшия съдебен съвет, ще дестабилизира и държавата, така че ще рухнат всички институции, така че наведнъж ще сте решили и свършили всичко.
Атанас Чобанов: Направо като лего ще паднат.
Водещ: Ще се сринат. И всичкото това от една тиква.
Силвия Великова:Да.
Атанас Чобанов: Не, това е смешно. Мисля, че все пак това беше една полезна акция, защото видяхме, че е достигнало посланието и членовете на Висшия съдебен съвет реагираха изнервено и още веднъж потвърдиха, че живеят в някакъв паралелен свят и са откъснати от това, което обществото иска от тях. А обществото иска справедливост, откритост, прозрачност на разследванията и независимост при взимането на решенията. Не съм съгласен, че те са обособени и независими, стоят в отделен свят в държавата, тъй като те са политически зависими и това е големият проблем.
Водещ:Искате да кажете, че сте оптимист, защото направихте паралела с предишната Ви акция за здравните осигуровки?
Атанас Чобанов:Не мога да бъда толкова категоричен оптимист, тъй като казах вече – наглостта им е голяма. Предполагам, че ще има ефект дългосрочен или средносрочен, най-вече заради медийния отклик.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар. Атанас Чобанов за акцията на bivol.bg и изпращането на SMS до представители на Висшия съдебен съвет. Останете с нас, за да продължим след малко да говорим за една друга територия за журналистически коментари, която имаше премиера тази седмица. Tlaka.com. След като дълго време беше коментирано от фондация „Медийна демокрация”, че журналистическите коментари намаляват или стигат до някаква критична точка, след като от няколко години тенденцията за спадане по отношение на свободата на словото е вече трайна, няма как да не се замислим и да не продължим да говорим за мястото на журналистически коментари. До колко хартията вестникарската и ефирното време стигат за такива? Tlaka.com имаше премиера тази седмица. Нека така да го кажем, това е една територия в Интернет за журналистически коментари, създадена от Петъо Цеков. Ами първата рекапитулация, Петъо?
Петъо Цеков: Радвам се, че си открила какво е Tlaka.com. Смисъл територия за журналистически коментари, малко силно казано, но аз самият не знам още какво е. Възникна като идея за място, на което в Интернет да пускам собствените си текстове, един вид блок, и да реализирам по някакъв начин собственото си хоби. А това е, малцина знаят, всеки ден да казвам някъде кое е важното от деня. Кои са 10 новини, които са важни този ден и така събирах дълго време, може би през последните 15 години, някакъв архив един вид и на тази територия – Tlaka.com, реших да отбелязвам всеки ден 10 новини поне, които са ми направили впечатление.
Водещ: И веднага стана диалог.
Петъо Цеков:Реших, че освен за себе си, бих могъл да го направя като някаква арена, в която хора биха могли да коментират, да се получи наистина някакъв диалог. Името го бях избрал предварително. И се чувствах ангажиран с това име. Тлака е седянка. Една хубава българска дума.
Водещ: Както каза един министър на времето – „седенка”.
Петъо Цеков: Седенка, да. И реших да събера „седенката” на едно място в Интернет. Бавно започнаха да идват други идеи. Защо мои коментари, пиша добре може би, но чак пък толкова. Дадох възможност други хора да влизат вътре в този сайт и да оставят своите материали. А защо само моят подбор на новините? Може би имам някакво око за новини – кое е новина и кое не е. Но защо аз трябва да преценявам това? Използвах, тъй като съм абсолютен логик в Интернет, проверяването на сайтове и т.н., използвах готови модули, които медиите разпространяват в интернет, т.е. дадох територия на сайта, но различни медии, които подбират новините така, както те сметнат за добре и чрез линкове всъщност от сайта може да се влиза в по-различните агенции за online новини.
Водещ:И да се прави разликата между различните документи.
Петъо Цеков: Да, една агенция има своите 10 най-важни новини. Друга има съвсем други. Все пак избрах за начало някакви медии, които смятам, че отговарят на сериозността на проекта, който правя. Т.е. не подбирам жълти новини и даже са повече политически, икономически, спортни, новини свързани с външната политика на България и т.н. Прровокирам хората с видео материали, с анкети и т.н.
Водещ:Кои бяха най-коментираните теми. Художникът и SMS ли?
Петъо Цеков: Тази седмица, всъщност проектът е от две седмици, така че…
Водещ: За тази седмица говорех.
Петъо Цеков:Тази седмица наистина Паметникът на съветската армия и за кратко време новия му face, новото му лице беше, като че ли най-коментирана тема. Колегите коментират изключително много един вестник, който ще се появи другата седмица в националния пазар. Вестник, свързан с издателите на „24 часа” и „Труд”. Събитията около Висшия съдебен съвет бяха разбира се доста коментирани. Може би това са трите основни теми. Както разбира се катастрофата, реакцията на държавата, реакцията на хората, случвалото се с идеите за нов автомобилен парк и т.н.
Водещ:Нека да се върнем малко на темата за Висшия съдебен съвет, защото до сега, като че ли такава акция, гражданска не е била провеждана. Бяхте готови да влезете в спор със Силвия Великова. Какви бяха коментарите в tlaka.com?
Петъо Цеков:Коментарите бяха свързани с това, че Висшият съдебен съвет и неговите членове, като че ли предразположиха избора на Владимира Янева
Силвия Великова: Боже, тази жена колко стана известна.

Петъо Цеков: Всъщност всяка жена, която има 4 годишен съдийски стаж успява да влезе във Висшия съдебен съвет. В същото време го напускат съдии, които имат още по-голям трудов стаж. Как може една приятелка на министъра, както всъщност тя е известна като позната на министъра. Това е цялата биография, която обикновеният човек като мен, страничен наблюдател знае за тази жена – четири годишен стаж и приятелка на министъра. Този Висш съдебен съвет има ли други критерии?
Водещ: Или е била на подходящия разклон, когато е трябвало.
Петъо Цеков: Да, разклона на Велико Търново като една здравна министърка е била или на някой друг разклон – не зная, но тя е попаднала на правилното място, в правилното време, за да стане каквато е. Този Висш съдебен съвет, като олицетворение на някаква съдебна система. Ок.
Силвия Великова: Ами там е работата, че не е точно така и аз за това реагирах на критиките, на коментара ти, че 20 години тази съдебна власт се изживява като някаква си. Тази съдебна власт, освен този Висш съдебен съвет и периодично сменящи се глави на институциите, има магистрати, обикновен хора и няма как да персонифицираме, т.е. да обобщаваме. По-скоро трябва да персонифицираме и да казваме кой се изживяваше 20 години като надменен Господ и кои работиха, и кои страдаха от това, че други се изживяваха така.
Петъо Цеков: Тук си права.
Силвия Великова:Лошото е, че и в коментарите нещата по този начин вървят, Хората категорично смятат, че има знам за равенство между тези чиновници, които са във Висшия съдебен съвет, защото те са такива – те се държат като такива. Те след като могат да си позволят да си броят SMS вместо да се занимават с кадрувата работа и да насрочват конкурси, явно се държат като такива свободни чиновници.
Водещ: Сега, не знам дали са преброили писмата, но ние ще имаме възможността да преброим писмата с Маргарита Илиева от Българският хелзинкски комитет, която е на телефона. Добър ден.
Маргарита Илиева: Добър ден.
Водещ:Имахте възможност да влезете в нашия разговор, чувайки по телефона какво ние коментираме тук, в студиото. Вашата оценка за тази гражданска акция?
Маргарита Илиева: Ами считам, че това е безпрецедентна социална мобилизация в подкрепа на нещо, което е не просто свързано със съдебната власт и нейната независимост, ами въобще и просто с правата на човека, доколкото става въпрос за основното ни право на безпристрастен съд, но също и въобще по-общо с върховенството на закона и на цялата държава. Кампанията, която ние инициирахме за изпращане на протестни електронни съобщения до членовете на Висшия съдебен съвет е най-подкрепената в цялата ни история до сега кампания. До момента има над 1030 писма и това в рамките на около седмица.
Водещ:Няма да затруднявате Висшия съдебен съвет да ги брои като SMS.
Маргарита Илиева: Ами ние нямаме нищо против да ги затрудним и по някакъв начин да им привлечем вниманието върху това, което им се казва от обществото, защото те по един безпардонен и дори непростим начин се опитват да игнорират това, което в един глас и свободните журналисти, и право защитниците, и най-вече на първото място – самите съдии, самият съюз на съдиите им казва. Казва им „Вървете си!” Те вместо да поемат отговорност за причиненото от тях, което води до тази обществена нетърпимост към тях, те се държат като недосегаеми. Що се отнася до SMS, това е кампания на сайта за разследваща журналистика bivol.bg. Тя е изцяло независима от нашата кампания, но ние я подкрепяме. Доколкото разбирам от пресата и от реакцията на самите членове на ВСС, тъй наречения, те наистина получават много голям брой от цял свят такива електронни съобщения. Имаме безпрецедентна гражданска активност, която иска да постигне един конкретен резултат, а именно да освободи на първо място магистратите и вече нас, обществото, гражданите от този орган на развала, какъвто се показа, че е Висшият съдебен съвет.
Водещ: То малко като яйцето и кокошката да Ви питам кое е първичното, но повече гражданската акция ли накара журналистите повече да коментират или обратното?
Маргарита Илиева: Аз мисля, че от момента, в който ВСС направи този толкова компрометиращи, докрай дискредитиращи избор на председателката Янева, не само че право защитниците веднага реагирахме, но също и журналистите, а обществената мобилизация дойде малко по-късно, когато вече и съюзът на съдиите беше поискал съвсем категорично по един безпрецедентен начин Висшият съдебен съвет да се махне, за да употребя една дума от ежедневието. Тогава вече гражданите почувстваха от една страна, че сякаш е назрял моментът, такава една консолидация и това ги окуражи, и също така почувстваха, че има място за тях да покажат пряко начин, механизъм, по който пряко да участват. По принцип въпросът с гражданското участие е сложен в България и ние в този смисъл сме много радостни от това, че гражданите намериха начин, по който да участват в този по принцип доста солиден процес по взимане на решения относно модела на управление на съдебната власт, избор на ръководители и т.н.
Водещ: Bivol.bg смятат да продължат акцията с MMS, намесват и художествения образ на една тиква. Вашето предложение?
Маргарита Илиева: Ами ние сега, доколкото сякаш поизчерпахме средствата за вътрешен натиск, ние публикувахме редица изявления, отправени до Висшия съдебен съвет. Поради техния безочлив отказ за поемане на отговорност, ние смятаме сега да насочим усилията си към това да мобилизираме външен натиск от европейски институции и изпратихме вчера писмо до председателят Барозу, президент по-точно Барозу, което ще огласим понеделник в българската версия. Ще търсим начин да мобилизираме европейските инстанции, да окажат и те своят натиск, така че да не спре до тук, защото аз мисля, че след тази огромна инвестиция и на журналисти, и на право защитници, и на съдии и пак ще повторя – това е ключово, това е огромно нещо съдиите да казват на ВСС „Идете си!”. И не просто „Идете си!” на тези хора конкретни – моделът трябва да се ревизира коренно, защото в противен случай той ще произвежда занапред други такива хора и други подобни цикли. Та, доколкото всички ние толкова много в един глас инвестирахме в тази борба, аз считам, че би било разрушително тя да се окаже, да бъде неуспешна и ние да се окажем безсилни. В този смисъл…
Водещ: Вярвате, че тиквата преди 12 може да стане каляска?
Маргарита Илиева: Ами това, което трябва да направим според мен е да мобилизираме всичките си ресурси в това да се стремим. Като прогноза не знам какво да Ви кажа.
Водещ: Как реагираха медиите на тази инициатива? По Ваша оценка разбира се.
Маргарита Илиева: Ами те реагираха с голям интерес, доколкото мога да преценя от резултата на отразяването, а и начина на отразяване – той е от неутрален до положителен, а в някои публикации е силно положителен. Аз за това повтарям този за мен white мотив – има огромно съзвучие, такова, каквото аз не си спомням между различни общности – професионални, съсловни и граждански, които просто имат консенсус, че ВСС е довършено развален и не може да се поправи. Той е счупен и трябва да се махне, трябва да се отстрани. Аз чух Силвия да казва преди да ме включите, че те вместо да броят SMS следва да кадруват. Аз ще се разгранича от това мнение. За мен е много опасно те да продължат да кадруват, Те всъщност, ако продължат сега на кадруват, ще минират съдебната власт за десетилетия напред.
Силвия Великова: Само че проблемът е, че цялата съдебна система е вградена от командировани съдии и прокурори, което и пречи да работи нормално и аз имах в предвид да насрочват поне конкурси, защото това им е работата. Иначе кадруването – те го изкривиха като ангажимент и като правомощие, което имат по принцип.
Маргарита Илиева: Да, така е и аз знам, че страшно много магистрати, съдии най-вече, работят в условията на командированост, т.е. на една служебна несигурност, но това продължава много време.
Силвия Великова:Освен това независимост. Когато ти си взет от малък град в София, за да работиш тук, ти ще правиш всичко възможно, за да слушаш и да останеш. Това също е проблем, който е свързан с това, че те не си вършат работата.
Маргарита Илиева: Така е обаче това според мен е по-малкото зло. То вече продължава над 2 години. И всъщност това е по-търпимо от моя гледна точка, отколкото това те да назначат сега… Вижте, те имат да назначават сега магистрати на специализираните инстанции съд и прокуратура. Тези инстанции, този специализиран съд правителството създаде, за да може да печели делата, които много желае да спечели. Единствената гаранция срещу това обвинението да е равно на присъда осъдителна в този специализиран съд е да има относително безпристрастни, читави магистрати. Този ВСС няма да назначи такива.
Силвия Великова: Ами то няма и кандидати за тези съдилища. Те дори да искат да назначат, те няма пак от къде да ги изберат. То няма желаещи.
Маргарита Илиева: Ами това е много правилно и показва отношението на самата общност към това. Свестните магистрати не искат да отидат да работят там, но ако сега Висшият съдебен съвет по някакъв начин се оттегли, а аз доколкото виждам те много силно, много упорито са се запънали да кажа пак разговорно.
Водещ: Ами то дали беше модерно. Така едни директори по едно време се връзваха за едни радиатори в кабинетите си. Може и на тази гледка да се върнем.
Маргарита Илиева: Явно това им е най-важното, да. Искам да кажа, че ако той все пак бъде принуден да се разпадне, тогава това ще мобилизира по необходимост просто като остра критична необходимост ще мобилизира властта, властите – и изпълнителната, и законодателната да променят модела и тогава всички тези болестни, бих ги нарекла протести, биха могли да потърсят обрат. В противен случай, ако ВСС просто си остане такъв, какъвто е, с този състав, с този модел и си мисли за промени в уредбата му в един среден или дългосрочен план – това според мен ще е пагубно, защото те ще сложат хора в цялата съдебна система, които ще бъдат просто послушни. С нашето право на независим съд ще се свърши. Аз не виждам как ще работят почтените магистрати.
Водещ: Сложете заглавие до писмото, което сте изпратили до Барозу.
Маргарита Илиева: Да сложим заглавие.
Водещ:Да, защото няма да кажете какво пише в писмото, ясно е, но поне заглавието сложете.
Маргарита Илиева: Ами заглавието е „Помощ”.
Силвия Великова:Така си и помислих, че ще кажете.
Маргарита Илиева: Ами да, мисля че сега трябва да сме много солидарни помежду си със съдиите, със съюза на съдиите. Те са лидера за промяната и да мобилизираме всякаква солидарност, която можем отвън.
Силвия Великова:Дори и с цената да бъдете упрекнати, че постъпвате национално безотговорно и компрометирате държавата, между впрочем – Вие сигурно четохте интервюто на Стефан Петров, където конкретно се визираше Яна и представител на Европейската комисия, присъствал на срещата при Маргарита Попова.
Маргарита Илиева: Ами тази асимилация – какво да кажа за нея. Тя е толкова от нисш характер, че не бих я коментирала.
Силвия Великова: Тя е доста милиционерска между другото.
Маргарита Илиева: Ами да, типично да. Вие го казахте.
Силвия Великова:Аз ще го кажа.
Маргарита Илиева: За въпроса с…
Водещ:Слава Богу, че още може да ги казваме тези неща.
Маргарита Илиева: За дискредитирането на държавата. Аз мисля, че държавата, в лицето на ВСС сега, а пък и от гледна точка на изпълнителната власт, е една доста дълго продължила, последователна и агресивна политика на овладяване на агресивността на съда, включително посредством подчиняването на ВСС. Държавата сама се дискредитира. Това, което сега единствено може да я реабилитира – това е силно гражданско общество – журналисти, право защитници, хора и съдиите, които да кажат „Не! Тази държава е наша и тя е правова и такава ще бъде!” Това е, което може да реабилитира държавата и то върху него трябва да се… То трябва да получи подкрепата, този глас общ, колективен глас трябва да получи знака България, а не компрометиралата се институция ВСС.
Водещ:Благодаря на Маргарита Илиева от Български хелзинкски комитет, от която разбрахме поне заглавието на писмото, което е вече изпратено до Барозу. Ами да се върнем на коментарите. Какво трябва да се коментира в такива случаи? Новината, че има гражданска инициатива, че някой е склонен да праща SMS или нещо друго? Или може би реакцията на магистратите?
Силвия Великова: На членовете на Висшия съдебен съвет, да ги наричаме такива, каквито не са – те са правителство на съдебната власт, както се наричат. Не, аз не мисля, че има новина в реакцията на членовете на Висшия съдебен съвет. Както и Петъо го коментира преди малко за скандалите, просто това не е новина, че има скандал около Висшия съдебен съвет. Обърнете се към Приморско, върнете се към предишни Висши съдебни съвети – така че очевидно има там нещо, което се случва, за да се чувстваш длъжен на всяка цена да запазиш позицията си, когато влезеш на някакво място. Аз съм малко по-скептична по отношение на гражданската активност, за която и Наско говореше сега, и Маргарита, защото този протест може да бъде обсебен и от гражданите с користни цели. Пред Съдебната палата има една палатка, която цял месец ще остане там. Тя събира подписи с искане оставката на Висшия съдебен съвет и зад нея стои едно сдружение, не знам какво точно и то се нарича анти мафия. И което се оказва, че се оглавява от Георги Дражев, който е брат на Ивайло Дражве, изтърпяващ присъда в затвора за шофиране в затвора в пияно състояние. Аз не казвам, че брат му няма право да има гражданска позиция. Аз казвам, че това е знак да се замислиш дали тази инициатива следва принципни искания или някакви други. Така че има винаги в такива случаи опит да се обсеби една хубава кауза и от нея да спечелят и други хора, но това работи срещу справедливата кауза, защото аз чух как много умело, защото те явно го могат това, членовете на Висшия съдебен съвет използваха като свой аргумент, за да се защитят и да кажат „Вижте кой ни атакува!” и казаха Георги Дражев. Казаха ДСБ подкрепи тази инициатива. Ето, политиците разпознават своите дечица в София. Така че много е хубаво, че има някаква гражданска наченка, но аз си мисля, че става дума за бунт и процес на едно мнозинство. То е същото, което се дразни, когато ни управляват от телевизора. Мисля, че то е същото. Не смятам, че ние сме мнозинството в България. Смятам, че по-скоро този тип гражданско мислене вече отдавна е в изолация.
Водещ: И до колко коментарът би могъл да освободи от тази изолация подобно гражданско мислене, Петъо?
Петъо Цеков: Първо новината за това, че някакви SMS или в бъдеще MMS и тиквички ще се пращат наляво и надясно е новина за това до колко има някаква будна гражданска съвест, общество, наречете го гражданско или нещо от този род. Да, ние не сме със Силвия големи оптимисти на тема гражданско общество.
Силвия Великова: Защото, както се казва, сме гледали филма няколко пъти.
Петъо Цеков: Това е различна новина според мен от новината какво се случва във Висшия съдебен съвет, в съдебната система или нещо от този род. Когато преди малко говорихме със Силвия по темата, споменах съдебната система като нещо различно. Забележете, че ние коментираме тези SMS като някаква гигантска новина, а в същото време не коментираме Лъчезар Иванов от ГЕРБ примерно или друг депутат, министър от сегашната власт, който е сгрешил. Ние приемаме тези неща, свързани с депутати и министри като нещо естествено, нещо, което сме виждали много пъти, коментирали сме го много пъти, но в съдебната система такъв праг на чувствителност не сме виждали чак толкова много голям. Според мен. Силвия може да ме поправи, но дебати за грешки в съдебната система не е имало такива обществени, силни. Владимира Янева, Ок. Преди шефът на Градския съд и кой беше там назначен такъв…
Силвия Великова: Пак близък…
Петъо Цеков:Да, пак близък. Ок. Коментираме един, два, три случая, но чак такава чувствителност към темите в съдебната система обществото ни не е свикнало да има такива рефлекси. С изпълнителната власт и със законодателната власт, т.е. другите две власти, за това се опитах да отлича съдебната, като че ли сме свикнали по да се изразяваме, по да коментираме, по да сме претенциозни към тях, докато към съдебната система – тя самата система си извоюва някаква независимост.
Водещ: Автономност.
Петъо Цеков:Автономност, която е като недосегаемост някаква. И ние като журналисти дори някога се чувстваме недорасли да влизаме в комуникация с нея, да критикуваме нейните постъпки достатъчно остро и дори на страниците на печата.
Силвия Великова:
Водещ:Добре. От двете събития, които коментираме днес от седмицата – паметника и SMS кампанията, която хайде – за повече образност да я наречем „тиквена кампания”, коя предизвика повече граждански отклик според Вас?
Силвия Великова:Е, тя тази с паметника беше някак си – тя си е събитие, буквално си е събитие от седмицата, защото това, което се случва с SMS кампанията върви след избора на Владимира Янева и то не е точно ескалирало точно тази седмица. Различни са нещата, но те всъщност по един и същи начин показват комплексите и разделението ни. Ние видяхме как се реагираше на…Между впрочем много ми хареса, че Бойко Борисов бил обиден, че не е нарисуван като национален герой. Просто това е точно обяснението на всичко, което се случва. Много си беше хубав паметникът между другото. Аз така си мисля. Беше интересен и доста се вписваше, ако трябва да говорим с тези модерни понятия в публичните пространства – много по-добре се вписваше така оцветен в градската действителност и момчетата, които се разхождат там.
Петъо Цеков: Проблемът е, че и в двата случая, като че ли дебатът не е достатъчно пълен, ясен и изчерпателен, за да заемеш някаква позиция, нали.
Силвия Великова: Но виж, нещата се решиха с паметника. През нощта и… Мисля, че това с SMS и с Висшия съдебен съвет няма да може да се случи толкова бързо и лесно.
Водещ: Трябва да има разход на тикви още. Оптимисти или песимисти последно? Смисъл, то място за оптимизъм по отношение на паметника няма, защото те го изчистиха. Това…
Силвия Великова:Както се казва, все пак, това в временно състояние, както беше нарисуван и изчистен, така може да бъде отново нарисуван. Аз само едно изречение по повод казаното от Петъо за Лъчезар Иванов. Напротив, аз смятам, че трябва да не сме толкова нечувствителни към това, което се случва просто, защото трябва да си зададем въпроса, след като на този човек вече няколко пъти му се случва това и той оцелява, и той бива опазван, явно има някакъв проблем. Явно има някаква причина. Значи Ана-Мария Борисова каза как там на някакъв кръстопът, както я намериха, така я оставиха, но този човек направи поредица от гафове и продължава да съществува по този начин. Отговори не се дават, мисля, че изпълнителният орган на ГЕРБ не каза нищо, което да ни покаже какво е отношението им към случая с конфликта на интереси на Лъчезар Иванов.
Петъо Цеков: Има една /…/, която се цитира по медиите тук вчера и днес и тя е следната – Цветан Цветанов се обръща към Лъчезар Иванов и му казва „Сам си! Отиваш в Комисията, доказваш своята невинност, не доказваш своята невинност, но си сам. Трябва да се защитиш!” Все пак Лъчезар Иванов сдаде няколко поста през последната година заради подобни действия от негова страна.
Силвия Великова:Да, така, сдаде постове, но какво.
Петъо Цеков:Но има един пък, в който не може да го сдаде поради простата причина, че той бе избран от някакви хора, от хората. Той е депутат.
Силвия Великова:Не, аз мисля, че все пак той няма да бъде принуден да сдаде този пост, тъй като Бойко Борисов, каквото и да говорим за него, той няма да се раздели с него. Той е верен на приятелите си. С личното си GP, както няма да се раздели с Цветанов, каквото и да се случи около двамата, защото Димо припомни за консултантският договор.
Водещ:И накрая нека помолим художника да отстрани този недостатък и следващия път, ако ще рискува, да има подходящия Батман, защото това е крайно несправедливо и от това произтичат изключителни недоволства.
Петъо Цеков:Българския Батман е по-добър и от турският Батман. Само да ти кажа. Да не влизаме в тази тема.
Водещ: Аз ще си призная…
Петъо Цеков: Руския.
Водещ:Ще се ограмотя обещавам. Ами да продължат коментарите. Ще бъде интересно да проследим как ще се развиват коментарите на тези неформални територии, които основават журналисти като Петъо Цеков. Благодаря Ви за това гостуване. Неслучайно в началото на предаването цитирах терминът на Лилиан Хелман „Пентименто” т.е. преосмислянето. В момента в ръцете си държа „Притча за пшениченото зърно”, „Есета, очерци и пътеписи”, написани от колегата Иван Ангелов. Добър ден.
Иван Ангелов: Добър ден.
Водещ: Всъщност най-интересното е, че това е нещо старо и нещо ново. Като давате избор на читателя сам да прецени с кое да започне – със старото или с новото. Защо? Предизвиквате го или нещо друго имате в предвид?
Иван Ангелов: Не. Значи аз съм използвал един канон в вестникарството, поне в журналистиката е новото преди старото, всичките ми така наречени послеписи стоят като оформление в книгата преди оригиналните публикации, просто давам възможност на читателя да си избере, като аз разбира се давам предимство, давам по-висока оценка на така наречените си послеписи. И в типично журналистически план, и като качество, и като изказ, докато старите ми публикации така или иначе си носят някакъв знак на времето.
Водещ:Оценка на времето.
Иван Ангелов:Не, оценка на времето точно не, но примерно някога ние пишехме много по-литературно, отколкото се пише в сегашния печат, в сегашните медии. Се пише и говори и смятам литературният ни подход, някогашният за един голям минус.
Водещ:Минус? За това, че го няма днес?
Иван Ангелов:Не, минус като една възможност за въздействие на читателя. Т.е. сегашният, колкото и да го ругаем, сегашният медиен език до голяма степен е по-приемлив от някогашният.
Водещ:По-разбираем.
Иван Ангелов:В този смисъл да. Но понякога по-неразбираем заради неграмотността на участващите в медийната политика.
Водещ: Това е една друга страна на медала, която може би не си заслужава…
(…)
Иван Ангелов: …с всичките му подвидови жанрови форми, изявление и т.н. и т.н. Тук би трябвало да ви направи впечатление нещо, което съвременното медиезнание не използва – очеркът. Този жанр продължава да съществува, но вие в „Христо Ботев” специално наричате това фичър (?), в случая аз съм избегнал определението…
Водещ: И експертите така го наричат.
Иван Ангелов: Да, и експертите. Аз съм използвал русизма очерк, защото някога съм писал очерци. Не мога сега да…
Водещ: Ако трябва да напишете очерк за случилото се тази седмица с Паметника на Съветската армия, той какъв ще бъде?
Иван Ангелов: Ами как да ви кажа, аз чух част от коментарите. Очерк не знам дали точно бих написал. Не бих очеркувал събитието, не бих направил портретен фичър на събитието. Това събитие по-скоро…
Водещ: То нямаше и време за повече.
Иван Ангелов: …обект на друг жанр журналистически, не е специално на очерк. Макар че очеркуват се и събития, описват се и събития, правят се портретни фичъри и на събития. Много сложна, много сложен подход бих избрал. От една страна, това не ми се понрави, не ми се понрави, че това е гавра с памет на хора, които така или иначе са дали или са били готови да пожертват живота си, и то за една кауза наречена не комунизъм, колкото и да ги сравняваме, а в една борба срещу фашизма, в която участват и много други страни освен Съветския съюз.
Водещ: Повече добрина донесе тази акция, в смисъл накара ни на говорим, да говорим истински, или повече вреда?
Иван Ангелов: Много, никога не съм обичал крайните оценки.
Водещ: Ами да погледне на това като на едно измерване?
Иван Ангелов: Винаги, аз сам си казвам и в книгата, от която вие ме отдалечавате…
Водещ: Ще ви приближа ей сега…
Иван Ангелов: Аз съм се опитвал да долавям полутоновете на думите. А същото се отнася за полутонове на нашите, полутоновете на мисленето, полутоновете на нашия поглед. Нищо не може да бъде еднозначно или пък двузначно.
Водещ: Може ли да се промени, какво ще излезе от това пшеничено зърно, което е покълнало вече, променят ли се по-късно нещата с послеписите?
Иван Ангелов: Да, разбира се, че се променят. Променят се. Притча на пшениченото зърно е едно заглавие по-скоро на сантимент. Това не е заглавие, истинското заглавие на тази книга…
Водещ: Е това пише на корицата. Кое е истинското заглавие тогава?
Иван Ангелов: Истинското заглавие, значи, примирявам се, че… т.е. мисля си, че сега пшениченото зърно идиличното заглавие е просто като една торба с бълхи, която носи бълхите на обедняването, социално, културно, литературно, всякакво.
Водещ: Журналистът си е журналист, винаги има заек в ръкава си за изненада. Не е ли малко, как да кажа, пшеничното зърно и бълхите са малко далече като че ли?
Иван Ангелов: Да, да, аз просто ви казвам, че просто така ми се иска. Притча за пшениченото зърно е заглавието на един портретен фичър, казано на съвременен медиен език и аз си го харесвах, и когато в един период смятах, че трябва да издам само старите си публикации, това беше подходящото заглавие. И понеже графичното оформление и на корицата, и на книжното тяло са мои, сантиментът към направената корица си остана.
Водещ: Кой ви е любимият очерк от тук?
Иван Ангелов: О, нямам любим. Вижте…
Водещ: Има ли някой, който да искате да промените?
Иван Ангелов: Точно това исках да ви кажа. Ви не ме познавате или малко ме познавате. Аз с невероятна ярост бих могъл да говоря и срещу книгата си, независимо че съм я подготвял две години, и срещу себе си, макар че това умение да говоря срещу себе си можете да прочетете в книгата. Разбира се, най-ценни сами послеписите, които правят книгата ми чисто журналистическа. Това са послеписите за вестникарските заглавия, това е послеписът ми за битието на българската журналистика. Това са нещата, които аз харесвам. Но тъй като съм положил много труд, невероятно много труд, аз съм като една майка, която си харесва децата, макар и критично си харесва децата. Сега бих я написал отново.
Водещ: По същия начин.
Иван Ангелов: Не по същия начин, за да я пиша отново, не бих я написал по същия начин.
Водещ: Ами кой искате да прочете тази книга?
Иван Ангелов: Тази книга е написана за тези, които няма да я прочетат. А сега?
Водещ: Това е предизвикателство.
Иван Ангелов: Да, точно тези, които са ме познавали по един негативен начин, точно те няма да посегнат към книгата. И затова ви казах така. Искам книгата ми най-напред да бъде прочетена от колеги. И второ, от интелигентни автори. Аз не смятам, че журналистът е длъжен да бъде пределно ясен във всичко.
Водещ: Винаги трябва да има място за размисъл.
Иван Ангелов: Да.
Водещ: Един добър финал. Благодаря за гостуването на Иван Ангелов!

в. Сега| Галя Горанова | 21.06.2011

Промени в медийния закон ще осигурят допълнително между 10 и 16 млн. лв. от реклами за обществените медии

Българската национална телевизия е на път да получи това, за което се бори от години – увеличаване на рекламното време в праймтайма и възможност за използване на новия хит в рекламата – продуктовото позициониране. Промените в Закона за радиото и телевизията вече са внесени в парламента от ГЕРБ и предстои гласуването им на първо четене. Облекченията се отнасят и за БНР.
Ако поправките бъдат приети, БНТ ще може да излъчва повече реклама в най-гледаното време. Сега законът не позволява времетраенето на рекламата в праймтайма (19-22 ч.) да надвишава 1/3 от общото й позволено рекламно време за денонощие. Според сегашния регламент БНТ може да излъчва общо 15 минути за деня и не повече от 4 минути на час. Затова и рекламните блокове в най-гледания вечерен пояс са къси – за голяма радост на зрителя. Ако ограничението отпадне, занапред БНТ ще може да излъчва до 12 минути реклама в праймтайма.
Отделно от това БНТ и БНР като обществени доставчици вече ще могат да печелят от продуктово позициониране – близък кадър върху марката сок, който пият водещите, или споменаване на фирма, заплатила предварително за това. Трикът се използва основно в телевизията. Самото рекламиране е част от сюжетната линия на предаването, като ненатрапващо се разясняват предимствата на въпросния продукт. По-наблюдателните зрители на култовия сериал "Под прикритие" вероятно са забелязали натрапчивите кадри върху името на банката, в която главният злодей държи парите си, а диалогът на Джаро с банковия служител е в стила на класическата реклама. "На развитите медийни пазари продуктовото позициониране е предпочитан начин за рекламиране поради факта, че е по-добре възприето от зрителите и не нарушава целостта и естетическите качества на програмите", мотивират се вносителите на промените.
В момента продуктовото позициониране е разрешено на частните медии и на външните продукции. Изрична забрана има за продажбата му в новини и религиозни предавания. ГЕРБ предлага това ограничение да си остане.
По изчисления на вносителите поправките в закона ще позволят на БНТ да привлече допълнително между 10 и 16 млн. лева от реклама. Пак с цел икономия на средства общественото радио и телевизия
се освобождават и от задължението
си да излъчват чрез спътник програмите си навсякъде, където според Агенцията за българите в чужбина живеят граждани с български произход.
Депутатите от ГЕРБ мотивират промените с желание да се преодолее неравностойното положение, в което се намират българските обществени медии спрямо европейските и американските им конкуренти, които отдавна ползват предимствата на продуктовото позициониране. Често телевизионната продукция, която се закупува от ЕС и САЩ, съдържа продуктова реклама, включена още при заснемането на самите филми или сериали. Според вносителите отварянето на БНТ и БНР към новите форми на реклама ще стимулира произвеждането на български програми с по-високо качество и на по-ниска цена, в това число програми на независими продуценти и филмови продукции. Освен това приходите щели да компенсират намаления бюджет на обществените медии за следващите три години. Впрочем това е водещият аргумент за управляващите. Понеже държавата няма пари за увеличаване на държавната субсидия за двете медии, дава им правото да си търсят сами средства от частния бизнес. С всички произтичащи от това рискове – комерсиализиране на продукцията, отстъпление от сериозната журналистика и в крайна сметка опошляване, каквото наблюдавахме в частните телевизии с разните риалити формати. От друга страна, ходът е животоспасяващ за БНТ, която тъне в дългове, наследени още от управлението на Уляна Пръмова.
В БНТ, БНР и Асоциацията на частните продуценти би трябвало да ликуват от рекламния подарък. Само че за медиите
всеки дар от властта е данайски.
Не е ясно какви форми ще добие благодарността към управляващите за този спасителен жест и дали няма да притъпи критичната мисъл. "Нахранете журналистите" е тъжна метафора за деликатните взаимоотношения между властта и коректива. И още нещо – съществува риск част от приходите да се върнат обратно към рекламодателите чрез разни съмнителни външни продукции, за които и в момента БНТ харчи грешни пари. Затова е важно какъв дял от допълнителните рекламни приходи ще отива за стимулиране на журналистите и колко ще изтекат към външните продуценти.
Съвсем естествено от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) веднага скочиха срещу промените, облагодетелстващи обществените медии. Частните електронни медии са на мнение, че обществените им конкуренти и бездруго са дотирани щедро от държавата, така че не заслужават да имат собствени приходи от реклама. С облекчаването на ограниченията за рекламата сега те се чувстват жертва на нелоялна конкуренция. Очаква се в близките дни АБРО да аргументира възраженията си с официално становище по въпроса.
***
СПОР
Рекламни драми разтресоха и частните телевизии. Нова тв е подала жалба срещу бТВ в Комисията за защита на конкуренцията. От Нова твърдят, че колегите им дават необосновано големи отстъпки на рекламодатели и бонусни излъчвания срещу условие да не рекламират в други канали. При нарушение на това изискване клиентът е трябвало да плаща неустойка, пишат в жалбата от НТВ. БТВ засега не коментира жалбата.

Стр. 14

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.06.2011

Какво се случва с публицистиката в медиите?

Водещ: Какво се случва с публицистиката в медиите? Остана ли място за гражданската тематика? Интерпретацията на случващото се нежелан жанр ли стана и на диета на цитати на хора от властта ли са вече медиите? Окончателно ли рейтингът спечели двубоят с доверието? Дали предложеният обществен фонд би могъл да върне равновесието на журналистически жанрове в търговските медии и дали само парите са основен фактор в програмирането?
Тези и още много други въпроси си зададоха тази седмица медийни експерти на публичния дебат, организиран от Българския хелзинкски комитет, разбира се и потърсиха отговорите. Защо обаче нищо не прочетохме, видяхме и чухме? Какво би показало едно сравнение с европейските медии? Какви са дискусиите сред експертите в Европа и у нас? Има ли спасение от всеобщото пожълтяване и уклон към PR практиките за печелене на вниманието на публиката? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Ваня Новакова, Поли Петрова, Цвети Бахариева, Цвети Николова и аз Ирен Филева.
Асен Григоров: Аз съм малко несъгласен с начина, по който тук гледам, не тук – а изобщо последните седмици или месеци върви някакъв дебат около публицистиката, защото за публицистиката почва да се говори като за книга на Умберто Еко. Много е хубаво, всички знаем, че е добре да я прочетем, но седи там по рафтовете и не ти е ежедневното четиво, което е за мен всъщност огромният проблем на публицистиката. Ако тя не влезе в mainstream медиите, т.е. ако те не остане или не получи добро пространство в mainstream медиите и в гледаеми програмни слотове, това е проблем номер едно и от там нататък ще излязат и всичките други проблеми, за които сега най-вероятно ще си говорим. Така че, от моя гледна точка, призив към всички, които водим дебата за публицистиката, тя трябва да бъде там, където и е мястото.
Водещ: В медиите.
Асен Григоров: В основния медиен поток.
Водещ: Има ли още търсене на рейтинги?
Асен Григоров: Има, да. Има.
Водещ: То какво е?
Асен Григоров: Какво, какво е?
Водещ: Колко е търсенето? Нямате данни, сиреч?
Асен Григоров: Да.
Водещ: Нямате данни. Добър ден и на професор Нели Огнянова.
Нели Огнянова: Здравейте!
Водещ: Как изглежда публицистиката според Вас днес, в медиите?
Нели Огнянова: Много е интересно това, което каза доцент Спасов за резултатите от изследванията на фондация „Медийна демокрация”. По начало тази фондация върши много важна работа, защото разговорът, в който всички сме си омръзнали, фондацията се опитва да го подкрепя с данни. И аз смятам, че това е много важно анализите да определят самия ход на съдържанието в медиите. Асен казва „публицистиката трябва да получи едно добро пространство в медиите”. Да разсъждаваме малко. Кога едно съдържание, така да кажем общо, получава добро пространство, добро време в медиите? За търговските медии обикновено това се случва, когато това предаване или това съдържание има някакъв икономически смисъл. В обществените медии нещата са малко по-други, защото обществените медии имат специални функции и въпросът е дали търсенето и предлагането в момента са основание за по-специалното място на публицистиката в медиите. Казват „ няма търсене на такова съдържание”. В началото на демокрацията имаше търсене, хората се интересуваха от тези процеси, но вече за 20 години самите процеси се изтощиха, хората се умориха и няма причини да има толкова много публицистика. Иска ми се да започнем с това може ли едно общество, което претендира да бъде демократично, да стигне до извода, че няма търсене на коментарни аналитични предавания? И ми се иска да предложа своя отговор. Ако в едно общество има новинарство, независимо през какви медии минава – традиционни, нови или каквито и да е, и новинарството ни дава фактите, може ли хората да не се интересуват от обясненията? Може ли хората да не се интересуват от какви са интересите, мотивите и причините зад фактите? Според мен не може и докато хората се интересуват от това, публицистиката има място в медиите. Вече втори въпрос е, че по-различен начин трябва да върви програмирането за обществените и за търговските медии и така ми се струва.
Водещ: Каква е разликата в това говорене у нас и в Европа, доцент Спасов? Не веднъж сме казвали, че в Европа текат много сериозни дискусии на тема свободата на словото в медиите, защото в последно време всичките измервания по отношение на свободата на словото са доста нелицеприятни за европейските медии, в това число и за нас, разбира се.
Орлин Спасов: Първо, бих искал да коментирам това, което се каза по отношение на публицистиката, защото Вашия въпрос е свързан с това. Ще дам само един пример с Германия, където понятието публицистика се употребява като синоним на журналистика, защото всъщност те разглеждат публицистиката в най-етимологичен смисъл. Всичко това, което се публикува, буквално това означава самото понятие, така че искам малко да разширя обхвата на нашия разговор и да подскажа, че тогава, когато ние говорим за криза на публицистиката, ние всъщност говорим за едно по-широка криза на журналистиката като такава, в частност и на някои по-специфични коментарни, аналитични и други жанрове, свързани най-вече с някакъв вид разследване. Иначе за това какво се случва в Европа като дебат, мисля, че има една основна разлика спрямо България. Макар че проблемите ги има и там, както Вие казахте. Въобще Европа не стои много добре по отношение на свободата на словото. Има различни големи неправителствени организации отчитат през последните години, но все пак за разлика от България в големите европейски страни има една много сериозна традиция най-вече на пресата, която остава гарант чрез някои много тежки и солидни издания като гарант на едно място, в което могат да се водят тези дебати за това какво се случва вътре в самите медии. Докато при нас, тук има един много голям дефицит и рефлексията върху медиите е крайно ограничена. Тя е ограничена вътре в самите медии. Вижте колко малко хора се занимават сериозно с медийна критика, със сериозен анализ на медиите. Лично аз мога да посоча няколко имена. Буквално не повече от пръстите на едната ми ръка. Няма сега да ги споменавам, за да не правим реклама персонална, но ние тук присъстващите. Мисля, че до 5 ще стигна, така че имаме наистина един много голям дефицит и за това специално във фондация „Медийна демокрация” ние се опитваме да произведем едно ново поколение медийни анализатори, които са вън от тези зависимости, в които всички ние под една или друга форма сме, които така да се каже могат да започнат на чисто, които са необременени и които имат апетит именно към разследването и критиката, защото и това е, което липсва.
Водещ: Би трябвало да ориентира колегията в разговори за това къде са в момента.
Орлин Спасов: Да, особено това могат да направят добре такива млади хора, които наистина са неангажирани, които не могат да бъдат идентифицирани по някакъв начин през личната си история, която винаги хвърля някакво подозрение върху това, което предлагаме като анализ и т.н.
Водещ: Макар че и в момента вече има създадени лични истории. Как завършват личните истории на тези, които работиха в Re:TV?
Асен Григоров: Ами, ако питаш за екипа, всички си намериха работа. Едните захранват няколко телевизии. Други с кадри. Ако питаш за мен, аз се занимавам с други неща в момента. Извън публицистиката съм грубо казано и така.
Водещ: Професор Огнянова, има ли начин да бъде реабилитирана по някакъв начин публицистиката, независимо от това, че тя по една или друга причина – обективна или необективна, истинска или неистинска, просто я няма?
Нели Огнянова: Ами ние започнахме малко по-малко да се движим към нещо като диагноза, понеже говоря след Асен, нека да кажа, че съдбата на Rе:TV не мина безследно и това е чисто физически смисъл.
Водещ: Щом и до днес…
Нели Огнянова: Ще кажа, че и в мрежата, по линията на новите медийни услуги могат да се намерят тези бази с предавания на Re:TV и човек като търси едно или друго съдържание го вижда. Те се появяват и могат да ги използват. Т.е. винаги има смисъл дори и един проект да се окаже временен, винаги има смисъл да се види, ако той е произвел някакво съдържание, което има своето значение като регистратор на процесите, които се случват, мрежата в това отношение е щадяща и тя е така да се каже, въздава всеки му своето. Т.е. ако има търсене към тези продукти, това е едно косвено доказателство, че е имало смисъл от този проект и аз смятам, че трябва да се анализира, да се види какви са точно причините, поради които един такъв проект се оказва нежизнен, защото това може да се окаже по-нататък важно. Когато говорим за публицистика или както вече уточнихме – за коментарни, аналитични предаване и се движим по-общо към бъдещето на журналистиката, няма как да избягаме от обстоятелството, че технологиите определят една и друга инфраструктура, в която се развива процеса. Т.е. ако това не е причина за развитията, свързани с публицистиката в България, можем да говорим за причини за съдбата и едно обстоятелство, което винаги трябва да взимаме в предвид – не трябва да забравяме, че медиите в момента се променят много радикално. Ако се върнем към причините и започнем от някъде да обсъждаме причините – на първо място възниква въпросът за парите разбира се. И до каква степен животът на медиите и включително на сериозната или качествената, или отговорната журналистика е свързан с въпроса за парите? Няма никакво съмнение, че кризата, в която в момента – през която минава икономиката очерта, открои проблемите, които важат и за медиите. Т.е. медиите отразяват от една страна всичките трудности на цифровия преход, начина на заемане на ново място на медиите там и от друга страна – финансовата криза. И въпросът е как медиите реагират? Те реагират единично и групово. По-малко или повече успешно в зависимост от това дали са национални или наднационални, дали са малки или големи, дали хората имат стратегическо мислене и така стигаме до въпроса за новите бизнес модели. В началото открихте с това, госпожо Филева, че по някакъв начин качественото слово се противопоставя като че ли на идеята за рейтинги, на идеята за носене на пари. Това е един въпрос, който трябва да се изследва и който е много интересен, и който търси своя отговор. Може ли да има и качествена журналистика и същевременно тази качествена журналистика по някакъв начин да носи и пари? Какъв е отговорът? Отговорът е труден. Минава през избор на най-разнообразни потребителски модели и всъщност това, което наблюдаваме – търсенето на такъв нов потребителски модел.
Водещ: До колко обаче в това уравнение можем да вплетем и идващите избори?
Нели Огнянова: Продължаваме списъка от причините, свързани с живота на журналистиката. Друга такава много важна причина е връзката между медии и политика, което довежда до категории като независимост и безпристрастност на медиите, ако говорим за печатни издания на издателите съответно. Разбира се, че има такава връзка. По някакъв начин, въпреки че формално не е обявено, ние се намираме в предизборна обстановка. Една дълга предизборна обстановка и като че ли навлизаме от предизборна обстановка в предизборна обстановка. И няма как натискът да не се чувства. Въпросът е как реагират медиите.
Водещ: Удачно ли е да поставим заглавие „Бой с цитати”?
Нели Огнянова: Зависи от културата на медиите, но що се отнася до България – по-скоро да. По-скоро започна вече напрежението, свързано с печелене на позициите в навечерието на изборите.
Водещ: Какво да очакваме? Останете с нас, продължаваме след малко. Има ли място за публицистика в медиите? Продължаваме да разсъждаваме по този сложен въпрос. Нека обаче сега да опитаме да направим една съпоставка. Доцент Спасов, какво е съотношението между цитати на политици и коментари в българските медии?
Орлин Спасов: Ами вижте, по принцип това, което…
Водещ: Кое е здравословното?
Орлин Спасов: Това, което се отчита разбира се, е възходът на цитата и упадъкът на коментара. Въобще това, което наричаме публицистика постоянно намалява през последните години най-вече за сметка на интервюто. Има бум на интервюта. Просто почти във всички медии това е един жанр, който доминира, който е лесен за правене. Който е сравнително евтин.
Асен Григоров: Безотговорен.
Орлин Спасов: Да, често безотговорен, но често и услужлив, защото в хода на едно интервю можеш по-скоро да спестиш критика много лесно и да дадеш възможност пък на интервюирания да изрази често без критичен контрол позиции, които той иска. Но така или иначе като говорим за този упадък на публицистичните жанрове, аз искам да се върна към това, което професор Огнянова преди малко започна като една насока на нашия разговор – за това дали тези публицистични форми, разследваща журналистика и т.н. имат място и на комерсиален терен, в комерсиалните медии. И струва ми се, че все пак в българското общество има глад за подобна журналистика и ясна индикация за това е интересът, който съществува към различни публицистични форми в търговските медии. Проблемът обаче според мен е свързан с характера на тази публицистика тогава, когато тя е поставена на един чисто търговски терен. Какво се случва? Тя продължава да съществува, има я, но тези форми стават много близки като пакетиране, като предлагане до шоуто, до развлечението. Не случайно…
Водещ: Сатирично забавния стил.

Орлин Спасов: Да, първо сатирично забавния, но има неща, които са по-евтини, по-бързи за правене. Като скрити камери, различни постановки и т.н. но за това сатирично забавно, което Вие казахте, е много важно. То примерно може да се види във формата „Господари на ефира”, където имаме опит за разследване, но виждаме как тези неща, макар и често полезни и интересни в ефектите си и критично ориентирани, но в крайна сметка заобикалят най-големите теми. Те остават свързани с едни по-лесни теми, по-безопасни теми, докато виждаме, че ако погледнем по-широко, българската журналистика има, даже бихме могли да направим такава класация на топ 10 на темите табута, на големите теми табута, които практически журналистическите разследвания директно подминават. Така че комерсиалните търговски медии се ориентират към един такъв вид псевдоразследвания или по-леки разследвания, които заобикалят тези големи теми, но така или иначе ги има и това подсказва, че такъв глад в публиката за публицистика, за сериозни и критично ориентирани предавания е на лице. Но защо въобще се стигна до тази ситуация на криза на публицистиката? В крайна сметка мисля, че може да се превърти лентата назад и да се опитаме да си отговорим на този въпрос. Струва ми се, че голям принос в този упадък изиграха сутрешните предавания на телевизиите.
Водещ: Когато телевизиите започнаха да се правят на радио.
Орлин Спасов: Точно така. Когато те започнаха да се правят на радио, но често на лошо радио, защото това прехвърляне на коментари, свързани с политика от традиционните места, където те бяха по-рано, където беше публицистиката, тя беше ситуирана във вечерните пояси, знаете. Изведнъж обаче там се настаниха сериали, разни други неща, свързани по-скоро със забавления. И за да не изчезне публицистиката, тя беше така да се каже тематично прехвърлена в сутрешните пояси.
Водещ: На нея и беше дадена възможността да открива новини, но не и да даде отговор на въпроса защо има новина.
Орлин Спасов: Да, беше и дадена възможността тя да оцелее в едни големи кавички в сутрешните блокове, но там, струва ми се, че практически публицистика не се прави, защото това, което виждаме е info time, виждаме как водещите по-скоро…
Асен Григоров: Аз не смятам, че голяма беля, дето се премести на времето от вечерните пояси в сутрешните, защото пак е въпрос на телевизионно програмиране, технологии и т.н. Но сутрин много по-лесно е да влезеш в къщата на някого, практически е пленено – всеки си е в къщи.
Орлин Спасов: Аз не казах, че самото местене е лошо. А въпросът е какъв тип журналистика се случва сутрин.
Асен Григоров: А какъв тип журналистика е друго и то изобщо едната част от разговора, понеже аз още не мога да се ориентирам около какво центрираме разговора тук, но едната част от разговора е това – ако има качествени журналисти, има качествена публицистика. Той започна от това, че в момента по една или друга причина по екраните се броят на пръсти, както казахме на едната ръка, качествените журналисти. Дори сатирично, как го нарекохте?
Водещ: Забавен стил.
Асен Григоров: Забавен формат или стил – прекрасно може да се прави добра или качествена журналистика в сатирично…
Водещ: Но не е само това…
Асен Григоров: Зависи от това кои са му продуцентите, кои са му редакторите и кои са му водещите именно на това предаване. В края на краищата до там опират нещата. Иначе интерес, нали това, което Нели преди малко го отвори като тема – има ли интерес и няма интерес – има интерес, защото ако нямаше интерес, всичките външни продукции, които в момента работят в големите търговски телевизии – в Нова и в БТВ, само с политика се занимават. Ако им погледнете съдържанието – те така мислят. Обаче дори цялото им забавление минава през политиката. Те могат да се опитват да я гледат от някаква жълта или подобна страна, но там им е базираното ядрото на това, чрез което те смятат, че ще привлекат зрителския интерес. Така че има интерес. Въпросът е, че от една страна това, което беше публицистиката в момента е практически приватизирано. Т.е. редакционният контрол е извън големите медии, в случая за БНТ не говорим, защото тя е под други регулации. Но редакционният контрол практически на Нова и БТВ, имаше на скоро случай доста емблематичен с „Шоуто на Слави”, когато той обяви кой е неговият кандидат президент. И вече външните продуценти наемат на тези позиции продуценти, редактори, водещи хора, които нямат история, background в нашия бизнес. Т.е. те не знаят как да търсят информация, как да я обработват, как да боравят с нея, как да я проверяват – кое е достоверно, кое не е достоверно. И знаят, не знаят – крайният резултат е, че много не ги интересува и това от своя страна до голяма степен прави този тип публицистика да олеква много и никой да не я приема на сериозно. Ето така се завърта един голям кръг, от който много трудно ще се излезе ми се струва.
Водещ: Професор Огнянова, ако имаше политическа воля за създаване на един медиен закон, който да е по европейски рамки, смятате ли, че съдбата на публицистиката днес щеше да е различна?
Нели Огнянова: Винаги имаме декларирана политическа воля. Няма никакво съмнение. Не помня някога миг, в който да е нямало политическа воля за създаване на един медиен закон с европейски рамки. В момента има същата декларирана воля. Поемам разговора така, както Асен го започна. Той всъщност разграничи отговорността на медиите, когато говорим за съдбата на аналитичните и коментарни предавания, има отговорната журналистика – от отговорността на хората в медиите. Това са две различни теми и те еднакво ни интересуват, еднакво ни интересува, ако е търговска медия да речем какво е нейното отношение към този сегмент и еднакво ни интересува дали хората, които са там имат съответното отношение да правят отговорна, сериозна, качествена и т.н. журналистика. Много е интересен процесът или ако можем да говорим за тенденция, която се очерта. Има ли такава тенденция в търговските медии действително въпроси, свързани с политика, да се изместват към външни продукции? Има такива примери. С кандидат президентите – вече виждаме, че се създава една такава практика. Тяхното представяне да минава през външни продукции. Можем ли да произведем някакво обяснение? Може би самата медия иска да се дистанцира от носенето на отговорност, но нямаме никакво съмнение, че по закон винаги медията носи отговорност дори когато става въпрос за външни продукции, дори когато става дума да речем за рекламни клипове, които не са произведени от самата медия.
Водещ: Може би обаче това поведение е по-здравословно за самите медии.
Нели Огнянова: Можем да разсъждаваме в тази посока – защо с новата дума за някои политици „outsourcer”, защо този тип съдържание се “outsource”-ват към външни продукции? А може би това води към необходимостта от едно друго разграничаване – кога говорим за журналистика и кога медиите работят като PR агенции? И дали не е по-лесно с помощна на външни продукции да поставим въпроса без да даваме отговор? Една медия, която иначе може да претендира, да се държи като независима, именно чрез външните продукции да работи, да функционира и като PR агенция и само хората, които са вътре да могат да проверят дали това е действително така. И ако минем към конкретните хора, имаше един мит дълго време, че самите медии могат да са лоши, могат да са пристрастни, могат да са пропартийни, но за това пък журналистите, които работят там по начало са честни, по начало искат да са безпристрастни, по начало отговарят на стандартите на професията. Тази година дойдоха три големи доклада, които някак си подкопават този мит. Той ерозира и се оказва, че в България положението не е такова. Говоря за докладите на Държавния департамент на Щатите, на Freedom house и на „Репортери без граница”, в които има абсолютно директни твърдения за това, че в България има поръчкова журналистика, за това, че журналистите могат да бъдат купувани, което си е проблем.
Водещ: Всъщност един от най-изразителните примери в тази посока беше като че ли анализът как за една нощ една медия може да подмени своето съдържание и своите пристрастия към един или друг журналист, политик, доц. Спасов, мисля, че това беше също едно от важните послания на анализите, които правехте на предишните избори?
Орлин Спасов: Да, точно така, ние установихме това тревожно явление, ветропоказателно, можем да го наречем, когато със смяната на вятъра веднага се смени и политическата ориентация на цяла една група…
Водещ: За да го обясним по-безболезнено, вие правите едни облаци от думите, които най-често се употребяват или политиците, които най-често имат възможността да се изказват в медиите. Та по отношение на Бойко Борисов облакът беше, как да кажа…
Орлин Спасов: Розов… Вижте, нашият подход е малко особен. Той се опитва да определи какво е отношението на медиите към основните политически фигури и партии в страната не чрез инструментите на някакво разследване за това какви практически са тези отношения, защото ние нямаме как това да го направим, нямаме този ресурс. Ние действаме по метода на анализ на изхода, така да се каже, следим съдържанието на медиите, виждаме какво те публикуват и чрез анализа на това съдържание реконструираме, така да се каже отношението на тези медии към едни или други политически субекти. Така че по отношение на Бойко Борисов наистина имаше мощно преобръщане на конюнктурата веднага след изборите от 99-а година. Но това ние много пъти сме го коментирали. Специално по отношение на една голяма групировка българска медийна, която по най-конюнктурен начин всъщност се държи през цялото време и продължава да се държи така. Все още наблюдаваме това. Но и последните ни данни показват, че вече в навечерието на изборите Борисов продължава да се радва на едно много силно подчертано изразено положително отношение в медиите, които анализираме, макар че отчитаме и нарастването на известна критичност към неговите действия, но все пак цялостно отношението към него остава в зоната на позитивното и на неутралното. Почти няма медии, които да са силно и систематично критични към фигурата на премиерна. Иначе по отношение на две политически фигури, може би това ще бъде интересно, се наблюдава малко по-сериозна промяна през последните месеци. Това е отношението на медиите, които (…) към Цветан Цветанов, защото тук виждаме едно много добре изразено движение от преобладаващо положително отношение към преобладаващо негативно отношение, специално във вестници като „Труд”, „24 часа”, „Новинар” и др. Като дори при тези медии, при които отношението към Цветанов беше положително, като да кажем „Стандарт”, имаме известно охлаждане, макар че въпреки това по-скоро подкрепящо остава отношението и на такива медии. Единствено групата около Ирена Кръстева си запазва постоянно положителното отношение към Цветанов, такова каквото е отношението и към премиера, и към ГЕРБ като цяло. И другата фигура, която търпи промяна на отношението на медиите към нея, това е президентът Първанов, който от едно преобладаващо положително отношение, на което се радваше дълго време, сега като че ли…
Асен Григоров: И сега се радва…
Орлин Спасов: …махалото отиде в другия край, просто почти диаметрално се промени отношението в издания като „24 часа”, „Труд”, „Сега”, „Новинар”, „Стандарт” и др., които ние наблюдаваме. Така че това са двете най-интересни динамики. Те разбира се са свързани и с наближаващите избори. Но интересно е, че докато отношението към Борисов продължава да бъде подчертано положително, то отношението към правителството и към политическа партия ГЕРБ по-скоро е отрицателно, в зоната на критичността са отношенията на медиите към тези две институции – правителството и партия ГЕРБ, като отново само Нова българска медийна група запазва изцяло положителния регистър на коментарите си по отношение на правителството на ГЕРБ.
Асен Григоров: Между другото никой не пази журналистите, сега изведнъж си дадох сметка като ви слушах за обръщането примерно в рамките на „24 часа” от един вестник на друг. Значи тези хора, които вчера са писали, че политикът Х, защото няма значение за кой политик става дума, е мутра, тиква и т.н,., значи този същият журналист на другия ден вече трябва да напише, че е много такъв хубав човек, политик и т.н.
Водещ: Спечелил е народната любов.
Асен Григоров: Е, т.е. има два възможни отговора. Че този журналист вчера и днеска, или вчера е бил неискрен, или днеска е неискрен.
Водещ: Или някой го е…
Асен Григоров: Някой го е принудил, но и в двата случая изводите са, т.е. или на журналиста не му дреме каква ще напише, чака там да си получи фиша за заплатата, което е ужасно, или този журналист е бил натиснат да преглътне тази промяна. И кой пази журналистите от това нещо – никой. В смисъл, начинът, по който е структурирана, тук вече съвсем друга тема се отварян, но просто темите са много, начинът, по който е структурирана собствеността върху основните медии в България води до това нещо.
Водещ: Което значи, че отговорът на въпроса кой говори все още го няма.
Асен Григоров: Има го, сега…
Водещ: Относително обаче…
Асен Григоров: Между публичното говорене и частното говорене има разлика. Ако ние тука тримата, четиримата, извинявай, дори излезем след предаването в студиото, няма какво да си говорим, ние знаем кой говори, от коя медия кой говори. Но някак си неудобно е да го съобщим на аудиторията. Което е част също от проблема.
Нели Огнянова: Друга част от проблема е не че е неудобно, а когато се каже, че е недоказано, т.е. нямаме възможност да представим всички доказателства като пред съд ще се случи както вече се е случвало, засегнатото лице ще има възможност да се защити в съда. Но преди да продължим, искам да кажа нещо друго. Ние разбира се не обобщаваме. И ако ние кажем, има журналисти, които могат да се купуват, от това не следва, че журналистиката като цяло…да. Това трябва изрично да бъде казано. И ако има медии, които са проправителствени, или пропартийни, или прокорпоративни, не можем да направим извода, че медиите са такива. Т.е. винаги трябва конкретно да се вглеждаме в едно или друго поведение. Журналистите са много важен фактор в цялата тема за бъдещето на журналистиката. Кой пази журналистите? Тук всъщност на мене ми се струва, че правото не е толкова много силно със своите инструменти, но така или иначе можем да разсъждаваме по две линии. Едната линия е, ако журналистът наистина има качества, има желание, има достатъчно интелигентност, медията му разрешава, и той иска да тръгне в една посока към разследване на значими случаи, трябва да има средства той да бъде насърчаван, подпомаган, защитаван. Защото естествено, особено ако е разследва нещо, всяко разследване е сблъсък. Това се вижда ежедневно. От друга страна, ако има симптоматика вътре в една медия, че може да се случи журналистът да се възползва от възможността да громи или пък напротив, да прави PR, първият, който трябва да реагира е редакционната колегия. Т.е. става дума за жизнеността на стандартите вътре в самата колегия. И струва ми се, че в това отношение също има известен упадък.
Водещ: То има тишина според мен.
Нели Огнянова: Или тишина, може би поради кризата, може би поради това, че пазарът се консолидира, пазарът на труда за журналистите не е така положителен, както е бил други години, струва ми се, че журналистите са в много тежко положение също.
Водещ: Възможен ли е Уотъргейт у нас и възможен ли е Лари Кинг у нас?
Орлин Спасов: Ами да се надяваме, че е възможно, но разбира се, трябва да има цялостна среда, много добре развита, със защита на журналисти, с качествена журналистика, за да могат тези феномени да бъдат възможни. И докато ги нямаме, така те не че не може да се появят, но ще бъде случайност по-скоро, няма да бъде част от една систематичност, която да произвежда такъв тип журналистика.
Водещ: …псевдоразследване, както го наричате?
Орлин Спасов: Дали е трайно?
Водещ: Да.
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че е абсолютно трайно, за съжаление, тъй като…
Асен Григоров: …удобно се оказва за всички участници…
Орлин Спасов: Което е аспект и на псевдожурналистиката, ако щете…
Водещ: И се доближава на по-малко от една ръка разстояние до PR-а.
Асен Григоров: Иначе за Лари Кинг да кажа, две предавания има в момента по българския ефир, които се конкурират с Лари Кинг. Едното му е откраднало фона на студиото и масата и столовете, а другият му е откраднал тирантите. Сега да не ги споменавам, но пуснете си телевизора събота и неделя и ще видите…
Водещ: Да де ама то с реквизит не става тази работа, по друг начин може би става.
Асен Григоров: Аз го намирам за комично, но това е факт. В смисъл, фонът на едното предаване е 80% да кажем взет от този на Лари Кинг, и масата и столчетата с една особена форма, а другото пък има едни тиранти.
Орлин Спасов: Настина само с дизайн в студиото и с аксесоари няма да стане добрата журналистика.
Асен Григоров: То това е наистина проблемът, много ментета, и понеже няма критерий, от една страна, няма истинска конкуренция, от друга, и ментетата започват някак си да стават норма.
Водещ: Официонали, официални, стават официози. Доколко един обществен фон, който да стимулира журналистите, би могъл да поправи нещата и кои са последните промени, внесени в Закона за радиото и телевизията, който пък експертите наричат пачуърк?
И за да стане ясно доколко публицистиката и нейното място в медиите днес има някаква връзка с парите, най-лесният начин да отговорим на този въпрос като че ли е като погледнем към поредните промени в закона за радиото и телевизията, за които вече стана ясно, какво идват да ни кажат тези промени, проф. Огнянова?
Нели Огнянова: Това е един възел от въпроси, щастливи няма. По тази тема щастливи няма, защото трябва да се намери някакъв баланс. Винаги участниците имат различни интереси, каквито и да са промените, на част от участниците на пазара се струва, че те са в полза на останалите и обратно. Тези промени са внесени, ако трябва генерално да се определят, са внесени от гл.т. на обществените медии и като че ли по-скоро от гл.т. на БНТ все пак, защото едната част от тях се отнасят само до БНТ. Става въпрос за отстраняване на някои ограничения пред търговското слово в обществените медии. Поначало да си спомним, има европейски ограничения колко реклама и търговско слово да има в обществената телевизия. Българският закон е внесъл много силни ограничения за обществената телевизия и малко по-слаби за общественото радио. От години, откакто съществува законът, е известен стремежът на БНТ да отстрани тези ограничения, или поне да ги смекчи. Това желание на БНТ винаги е срещало много мощен отпор от страна на търговския сектор. Неговият аргумент е аргументът на търговския сектор, обществените медии получават бюджет, и това им е достатъчно. Не само че не трябва да се либерализира режимът на рекламата, а дори ако може БНТ и БНР не трябва да имат реклама. И това обсъждане с различен успех върви през годините. В момента се прави една крачка в посока към интереса на БНТ и нейните зрители и радиото. Първото, което се прави е, че ограничението за праймтайм отпада, което означава, че повече реклама може да съществува в т.нар. праймтайм на БНТ. Има някакви изчисления в мотивите за какъв обем новопривлечена реклама става дума, не всички са съгласни, но такъв ефект ще има. Второто изменение е свързано с допускането на т.нар. позициониране на продукти в програми на БНТ и БНР, като за радиото въпросът е доста теоретичен. Аз самата съм се опитвала да описвам какво би представлявала една продуктова реклама в радиопрограма…
Водещ: Звук на отваряне на безалкохолно…
Нели Огнянова: Точно така, прекрасен пример – звук от отваряне на безалкохолно например, но все пак някои трябва да уточнява дали става дума за бира и каква. Или пък безалкохолно от какъв вид.
Орлин Спасов: Сега във Франция този дебат да не се споменава Фейсбук и Туитър.
Нели Огнянова: Да, името на марката. Та в тази посока има либерализация. И третото изменение, което е в тези програми е свързано с разпространението на програмите извън България. Всъщност в тази посока измененията предвиждат две неща, защото те са още изменения, минали са само през медийна комисия, проект. Две неща. Първото е, че се въвежда технологично неутрален принцип, т.е. освен чрез спътник програмите на БНТ и БНР мога да се разпространяват чрез всяка среда. И второто изменение е, че изрично се записва, че за това се плаща със средства от бюджета. Струва ми се, че по подразбиране това и сега е било така, без да съм сигурна, но няма как да бъде иначе. А сега вече тези средства ще се разпрострат и върху разпространението, каквото и да е то, не само чрез спътник. Когато говорим за пари, непременно трябва да споменем нещо, което посветената аудитория знае, а пък останалата не се интересува от това, и това е, че в закона има предвиден фонд радио и телевизия, който никога не проработи, защото първоначално беше предвидено таксите да бъдат заедно със сметките за електроенергия…
Водещ: После с водомера…
Нели Огнянова: А след това настъпи в България приватизация на електроразпределителните дружества и оказа се, че временните решения временно държавната субсидия да продължава да финансира БНТ и БНР се оказаха много трайни и до ден-днешен това трайно решение – финансиране през бюджет. За това време обаче, за тези 11-12 години дори държавите, които бяха предвидили такси, постепенно започнаха да се отказват от тях, защото таксите са на трайно устройство, а преди години се знаеше, че крайното устройство е телевизор, а вече не се знае какво е крайно устройство, всичко е дисплей. Затова финансирането през бюджета е едно устойчиво решение, но въпросът е, първо, има ли държавата достатъчни възможности, за да има достатъчен бюджет в този фонд, и вторият въпрос е принципите и критериите, по които средствата в този фонд се разпределят. Това, което трябва да кажем е идеята напоследък този фонд, също така спорна от гл.т. на това, че има различни интереси, този фонд да бъде отворен и към качествени, аналитично-коментарни предавания в търговските оператори. Това е стара идея. Така е заложена идеята и в закона, и не се изпълнява. Смята се, че пред тази идея има бъдеще. Нещо повече, печатните издания имат идея по подобен начин да се създаде една специална програма в национален фонд „Култура”, където отново на базата на специално определени критерии да се финансират качествените издания в обществен интерес.
Водещ: Вече оттук следва въпросът, при положение че в обществените медии има наистина въведени строги правила и регламенти, така щото да не се стига до откровен политически PR, това не се случва в търговските медии. Как гледате на откровения политически PR, който се случва в момента и за който твърде малко се говори като че ли?
Асен Григоров: С цялото съзнание, че не съм юрист и трудно ми е да формулирам точно какво трябва да се случи и как трябва да се случи, аз смятам, че законът, бъдещият закон или чрез поправка трябва да пази интереса на зрителя. Интересът на зрителя, когато той гледа политическо или публицистично предаване е това да има ясна идентификация кой говори, какви проблеми дискутира, колко е искрен този човек и т.н. Това може да стане, ми се струва, единствено чрез регулация в закона, така че търговските оператори да носят цялата редакционна отговорност за публицистичното съдържание, и според мен няма никаква логика външните продукции да имат право да се занимават с политика. Нито доври и продукционна логика и производствена логика няма една телевизия да аутсорсне, така да се каже, политическите си предавания на външен продуцент. Тъй каъто те не са скъпи като инвестиция, това не са някакви големи шоуто, в които се изискват сцени, студиа, осветление и многобройни камери, ефекти и т.н. Производството на публицистиката е доста по-просто, така да кажем, и в този смисъл според мен просто законът трябва ясно да вмени отговорност на търговските оператори да произвеждат собствените си публицистични предавания.
Водещ: Може ли да има обективност при разпределение на средствата от един такъв фонд?
Асен Григоров: Извинявай, само още една дума като аргумент, и тя е публицистичните предавания те какво са, те са следствие на новините. Ако една телевизия произвежда новините и в края на краищата, слава богу, новините не са джиросани на външни продуценти, май, законът го забранява…
Водещ: Забранява го, да, категорично.
Асен Григоров: Всеки коментар е следствие на някаква новина. Ако телевизията Х произвежда новините си, редно е да произведе някак си и да носи отговорността и за коментарите и анализите, които следват тази новина.
Орлин Спасов: Ами вижте, пак наистина опираме до един сложен въпрос, който не може бързо да получи разрешение. Това е част от един дебат, който върви не само в България. Вижте и примерно непрестанните критики на Мърдок към…
Водещ: Защо обаче в България вяло върви, защо гражданското общество в Италия, в Унгария някак си каза думата, а тук се водят един вид твърде бутикови теми?
Орлин Спасов: Така е, така е, но все пак има гражданско общество в България, нека не бъдем така крайни в оценките, има известна чувствителност. Но да кажа за този обществен фонд, трябва да си довърша мисълта си и за този спор между Рупърт Мърдок и Би Би Си. Знаете, че Мърдок, всъщност Би Би Си му е централният враг, така да се каже, и той непрекъснато обвинява всъщност Би Би Си като институция за това, че ползвайки определени привилегии, идващи от нейния статут, всъщност Би Би Си е извадена от конкурентната среда, в която са принудени да съществуват частните медии. И струва ми се, че бъдещият закон трябва да намери този много труден баланс, това е част от отговора ми за този обществен фонд, трябва да намери този много труден баланс едновременно да гарантира стабилност, устойчивост и независимост на обществените медии и същевременно да не ги изважда от тази конкурентна среда, защото това няма да бъде много здравословно за тях.
Водещ: Доколко обаче този пример е реален и у нас, независимо че не става дума за Рупърт Мърдок, а за друг.
Орлин Спасов: Ами как да кажа, аз не мисля, че тук случаят е еквивалентен на Би Би Си, защото ето, това, което каза и проф. Огнянова…
Водещ: Както и случаят с Мърдок не е еквивалент…
Орлин Спасов: Да, макар че той присъстваше тук и видяхме какво представлява „Нюз корп” и в България, макар и… Да, и все още присъства разбира се. Но във всеки случай това, което виждаме с тези идеи БНТ и БНР да имат повече реклама, лично моето мнение е, че това е нож с две остриета. Има много опасности пред този процес, защото фактически се случва едно плавно, незабележимо приватизиране полека-лека на обществените медии, първо през разширяване на обхвата на рекламата и после през тези външни продукции, които и при тях много често навлизат, не само в търговските медии. И затова аз съм раздвоен в отношението си към този обществен фонд. Разбира се, смятам, че той по принцип е нещо добро. Какво лошо има в това да има едни пари, които на някакъв конкурсен принцип да се разпределят за насърчаване на качествена журналистика…
Водещ: Ами може би, ако правилата са еднакви и за търговските, и за обществените медии.
Орлин Спасов: Да… обаче предвидено е той да обслужва и обществените, и търговските медии и двете да могат да го ползват като източник, разбира се, чудесно е. Но аз се безпокоя от самия факт, че ние тръгваме към едно такова политическо решение, което в крайна сметка извежда журналистиката вън от медиите. Качествената журналистика започва да разчита не на самите медии, където тя би трябвало да се прави, а на някакви външни донори, което за мене само по себе си е проблем, не че такъв фонд би свършил лоша работа. но мисля, че когато НПО, например започнат да плащат за разследваща журналистика, затова защото тя не може да се направи добре в медиите, когато планираме да правим някакви фондове, които ще насърчават дейности, които по подразбиране би трябвало да се насърчават от самите медии, ние вече имаме тежък проблем. Самият факт, че ние обсъждаме създаването на този…
Водещ: Какво е решението на този проблем? Обществено говорене, говорене сред медийните среди, или декларирано политическо желание да бъде решен?
Орлин Спасов: Разбира се трябва тука един много широк дебат да се стартира какво да се прави, с широко участие
Асен Григоров: Трябва да се обучават журналисти. …частните търговски оператори, големите, който е свързан и с въпросните външни продукции, е, че имайки отвънка хора, които се преструват, че произвеждат политическа публицистика и предавания, няма никакъв стимул за хората вътре от самите нюзрумове на телевизиите да работят, да се развиват…
Водещ: Важно е да се знае безспорно, че да се снишим не е реплика от песен на „Ъпсурт”, а една друга реплика. Хубав следобед!

БНР, Новини в 14.00 часа | Борислава СЛАВОВА | 20.05.2011 

Програма Хоризонт на БНР е лидер в страната ни сред радиостанциите през последното десетилетие. След него се нареждат Дарик радио и Радио 1. Това сочат данни от проучване на телевизионната и радио-среда за периода 2001 – 2010 г. От трите национални телевизии най-голям ръст в пазарния дял бележи Нова телевизия. Докато тя отчита скок от 10% за десетилетието, то БНТ за същото време губи 22% от пазарния си дял.
Програма Хоризонт е най-слушаното радио през последното десетилетие. По думите на Маргарита Пешева, научен ръководител на проекта „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”, това е радиоинституцията на България.
Маргарита Пешева: Оказва се, че цялата електронна медийна среда е успяла да създаде и да налажи една много голяма влиятелна радиопрограма като Хоризонт, която е абсолютен победител.
В телевизионната среда се забелязва намаляване на оригиналните предавания, допълни Пешева. За сметка на това и трите национални телевизии успяват да развият новините като жанр. Лидер в това отношение е Би Ти Ви.
Маргарита Пешева: В топ 10 на десетилетието има само едно оригинално телевизионно предаване, това са новините на Би Ти Ви. Всички останали предавания са външни продукции, няма я разследващата журналистика, няма я актуалната публицистика.
Българският зрител започва да има все по-комерсиален подход към медиите. На какво се дължи това професорът по чуждестранна журналистика Милко Петров обясни:
Милко Петров: Медиите се опитват да се осъществят на пазара на общественото внимание. Все още се стремят да бъдат преди всичко харесвани, отколкото проблематизиращи.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.05.2011

Водещ: „Ако нещо ни е по-скъпо от стабилността, то това е етническата толерантност на хората, спокойствието, мирът и те нямат цена!” – Бойко Борисов. Две неща ни трябват на земята. Те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов. Любовта да дам за свободата съм готов.” Когато си еднакво отдалечен и от премиерския пост, и от поезията, волните полици са готови да направят големи глупости. С това започна снощи неформалният ни диалог с /…/ в Фейсбук. В последно време културата на българина става все по-обща, си помислих, гледайки новинарските емисии. Направо е на път да изчезне напълно културата на българина. Дали едни матури за политици няма да помогнат? Имаме си вода, имаме си земя, правим си кал – ето, по тази схема може да се организират матурите за политици. Имаме си парламент, имаме си квестори, само матурата да не е по книгите на Божидар Димитров. На което /…/ ни отговори „Миксът е взривоопасен и на „Жълтите павета” никой не му прави впечатление”. Така сменяха на времето и имената на хората. След като прочетох това се досетих за един мой стар коментар, който бях нарекла „Шифърът на мъдростта”. Чуйте следващите редове и сами преценете дали звучат актуално към гледаните от всички ни вчера новинарски емисии. „Размяната на хляб над оградите карала хората някога да проумяват различните наричания при омесването му. Така празнуващи и приобщени към празника си говорили и се чували. Не се налагало да се надвикват. И днес – в идеалния център на София, продължават да си съжителстват три храма на три вероизповедания – църква, джамия и синагога. Оградите да почти незабележими, но над тях се разменя не хляб, а децибели. Атака събира подписи срещу високоговорителите на джамията с високоговорители. Питам хората какво им пречи мюсюлманския призив към молитва, подписващите се не обичат да отговарят. Подминалите поканата да се включат към протестиращите пък отговарят на въпроса ни с въпрос – „Ами ако някой започне да събира подписи срещу камбанения звън на християнските храмове?” Надвикването е по принцип занятие, което отива на не порасналите ни синове и дъщери в детските градини и то когато им възложат да измислят приказка с неочакван край. При възрастните истории с неочакван край могат да разкажат тези, които са нещо повече от фенове. За да станеш фен, да станеш фен обаче днес е много лесно и рутинно занимание – това е като да намериш оправдание да не си перфорираш билета в трамвая, да дадеш стотинки на кондуктора във влака. Дали растящите днес деца някой ден ще започнат да събират подписки срещу дрънчащите трамваи – само бъдещето ще покаже. Кой обаче ще им даде да вкусят онзи хляб, дето някога са разменяли над оградите, е въпрос, който звучи безсмислено за подписващите се или протестиращите по един много съобразен начин вчера. На тях им стига да чуят, че в определени часове, шумът е дразнещ или пък че тротоарът е зает. Времето им да се замислят за после обаче никога не стига. Помните ли, пак преди време, преди избори, имаше подписка срещи високоговорителите? Тогава попитах тогавашния заместник кмет Цветан Цветанов имаме ли административна защита срещу надвикването и той отговори по сходен начин, както и вчера. Не трябва да отиваме в другата крайност да забраняваме. Въпросът е да има толерантност. Та, хлябът омесен с популизъм, все още се харчи, даже няма и нов сюжет, както забелязахме вчера. Дали биха го яли обаче дори истинските фенове на стадиона, няма кой да отговори. Има връзка обаче между негативизма и проявите му. Скандали „Презареждане”. Кой скандал натежа повече в медиите – арестът на шефа на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, мащабните промени във висшата администрация или вчерашните сблъсъци пред най-голямата джамия в София, предвождани от парламентарно представена сила? Темите ще коментираме днес в Валери Найденов, който написа как арестът на шефа на Международния валутен фонд може да промени нации, континенти и световни валути. С Весела Смилец, редактор в Българската национална телевизия. Със Светлана Божилова – медиен експерт, както и с младите ни колеги от „Куку презареждане” – Камелия Петрова и Ангел Иванов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Кристина Ралиовска, Деси Сапунждиева, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Вие сте с „Клубът на журналистите”. Сега добър ден на гостите ми. Весела Смилец от Българската национална телевизия.Добър ден!
Весела Смилец:Добър ден!
Водещ:Светлана Божилова – медиен експерт.
Светлана Божилова: Добър ден и на вашите слушатели.
Водещ: Ивайло Петров и Камелия Петрова.
Камелия Петрова: Здравейте!
Ивайло Петров: Добър ден!
Водещ: Съвпадението е случайно – просто фамилия. А сега добър ден на – ще ви помоля да си сложите слушалките, добър ден и на Валери Найденов.
Валери Найденов: Добър ден!
Водещ:Пошегувахме се, че ви поставих задача при уговорката за вашето участие да измислите име, т.е. заглавие и за българското скандално събитие, защото сега ще ви помоля да направим един коментар кое натежа повече в българските медии. Кой скандал? Навсякъде идват избори. Навсякъде има скандали. Дали арестът на директора на Международния валутен фонд, вече бивш в ДСК станал известен, или административните – поголовната сеч във висшата администрация, или вчерашната проява пред столичната синагога.
Валери Найденов: Ами, аз бих заложил на боя пред джамията. Не само защото е скандален сам по себе си, а защото показва една ескалация от умислени скандали, религиозна нетърпимост, неща, които общо взето бяха непознати в нашата политика до преди година – две и сега изведнъж избухнаха.
Водещ: До колко е притеснителен фактът обаче, че това е един стар сюжет. Сигурно си спомняте. Тогава не се стигна до сблъсъци, когато имаше подписка срещу високоговорителите на джамията, но в замяна на това сега се стигна.
Валери Найденов:Такива събития са много планови по принцип. От една страна такова нещо може да предизвика или задълбочаване разбирането на етносите у нас, което е абсолютно безсмислено и няма дълбока причина. Въобще наистина се нарушава етническият мир. Но от друга страна – показва, че тази партия вече е доведена до отчаяние, защото това, тези са постъпки, които говорят за отчаяние. Сега, аз знам, че за това може да се говори без край, но искам да наблегна на това, на което някои казват популизъм, аз бих го изказал – чисти лъжи, лицемерие на всичките тези постъпки. На някои партии. Например постоянно се редува и от Атака, и от ВМРО, и от РЗС за референдумите. Постоянно вадят и предлагат референдуми, които повечето от тях са незаконни по принцип, неконституционни. В същото време, когато се гласува законът за референдуми, никой от тях, нито един от тях не се обади. Аз внимателно четох всички дискусии, както при предишния, така и при по-предишния парламент. Например при по-предишния парламент ВМРО въобще не взе думата. Всички си спомняме кои бяха радетелите, за да има един по-либерален, по-демократичен закон за референдумите и това бяха Кошлуков и Янаки Стоилов. Всички си спомняме кои бяха против, обаче не си спомням ВМРО въобще да е взела думата и да каже каквото и да е. Това важи и за Атака. И виждате какво е лицемерието. Когато се решават инструментите, когато се дискутират инструментите, за да може народът да поиска повече права, тези хора не се обаждат. Те не дават на хората инструмента. Когато обаче вече всичко е решено си ходят и си правят изцепление или си предлагат референдуми, които са, както казах, противоконституционни.
Водещ:Но в замяна на това всички политици обичат телевизионното студио на референдуми.
Валери Найденов: Аз лично не го гледам много, защото, да ви призная, са ми крайно досадни тези безумни и безсмислени приказки. Или трябва да се говори за демократичните инструменти, чрез които се предава властта, чрез които народът да може да влияе върху властта – или вече няма никакъв смисъл да се говори за текущите скандали.
Водещ:Разбира се ние – журналистите повече от това не можем да направим. Все пак, съгласете се, че някак си…
Валери Найденов:Можем и сме крайно виновни, защото всеки път, когато се обсъждат тези теми, които споменавам- аз споменавам, добавям и избирателна система, добавям и разделението на властите, огромна част от журналистите заемат абсолютно реакционни позиции. Те сякаш губят дори и елементарна логика. Мога да ви извадя доста коментари, които от един пропорционални избори правят извода колко са вредни мажоритарните избори. От екцесиите на едни пропорционални избори се водят изводи за мажоритарни избори. Това е толкова глупаво и на пръв поглед, и както и да се задълбочиш, но това се прави редовно и всеки път, когато се вдигне тази тема. Невежеството в нашите колеги по тези въпроси е фрапиращо, толкова глупости се извличат всеки ден. Що се отнася, ако се върнем към етническите проблеми, има една тема, която аз съм писал и много хора са на тази страна. Просто трябва да се премахне двойното гражданство – за това става дума. Това е нашият проблем. Не става дума дали те са турци, не става дума дали дори са българи в Македония /…/
Водещ:Малко изпадаме в извращение. Вчерашният коментар, в четвъртък по-скоро, на Валери Найденов за скандала с бившия шеф на Международния валутен фонд, носеше името „Фелациото, което ще разтърси света”. Всъщност, най0важното послание за хората би било това, че изтървахме доброто ченге и сега ще гоним лошото. Това ли е, Господин Найденов? Това ли ще стигне до хората или разчитате повече неща да стигнат от този коментар?
Валери Найденов:Аз първо искам да се върна на досегашните теми, двете дами – с най-голямо уважение съм категорично несъгласен с техните съждения. Първо в българския печат има много добри анализи и коментатори и аз мога да изброя 10 – между другото е предостатъчно за една такава нация, говорим за сериозни коментатори. Проблемът не е в това. Проблемът е в това, че в крайна сметка журналистите и медиите са принудени, те са принудени да изпълняват това, което правят собствениците и между другото до тази ситуация се стигна – аз мога да говоря без край на тази тема, по вина на редица компетентни органи, които трябваше да регулират конкуренцията, които трябваше да забранят дъмпингите и ще се върна много години назад. Включително и тези, в които участваха и двете уважавани дами. Не ги обвинявам тях конкретно, но цензурата се намеси много пъти през последните 20 години срещу журналистиката.
Водещ: Весела Смилец никъде не е участвала, само да ви кажа.
Валери Найденов:В СЕМ.
Водещ:Весела Смилец никога не е участвала в СЕМ.
Валери Найденов:Извинявам се.
Весела Смилец: Никога, да.
Валери Найденов: Но не съм съгласен да се уеднаквява свободата на словото с поведението на една чиновничка. Това няма нищо общо. Хайде да оставим министерските чиновници на страна. Те си имат вътрешна дисциплина и аз лично я уважавам тази дисциплина. Аз държа за свободата на словото в медиите и сега – проблемът с медиите е, че общо взето са собственост на олигархията и журналистите са принудени да защитават техните позиции по всички фундаментални проблеми на демокрацията. В противен случай те ще изхвърчат. Те ще останат без поминък и трябва да ходят да копаят, да гледат овце някъде.
Водещ:И картофи да съдят, както е новата повеля.
Валери Найденов:И аз говоря за конкретни неща. Говоря за съвсем конкретни решения за всеки конкретен проблем. Що се отнася за Строс-кан – мисля, че не сте разбрали, както много хора не разбраха каква е темата. Аз исках да обясня това събитие. Какви огромни последици може да има въобще за световната валутна система и за съдбата на много нации. Т.е. за съдбата на Европа. И точно няма значение кой крив – кой прав. Важното е ние да схванем колко много е заложено върху една неприятна случка. Между другото имаше едни коментаторки, които ме обвиниха в сексизъм. Това е абсурдно, защото първо самият материал изобщо не става дума за секс, а става дума за икономика и международна политика, за геополитика. И второ – аз никога не бих одобрил в никакъв случай такова ужасно престъпление. От друга страна човекът още не е осъден. Той категорично отрича и сме длъжни да проявим съмнение. И има много неща, които натежават в правото ни на съдии. Аз мисля, че всички, които обвиняват, тези, които се съмняват в сексизъм са абсолютно антидемократично настроени. Те какво искат? Искат всички като едно стадо да приемат всичко, което се случва, за чиста монета. Мога от днес, а и цяла седмица, да ви говоря колко много случки имаше, когато подобни организирани провокации обърнаха ходът на историята или бяха използвани, за да се избиват милиони хора, както беше с „Томкинския инцидент”. Оказа се абсолютна инсценировка. Или пък, хайде да не говорим за това, че е имало оръжие за масово разоръжаване, масово унищожение в Ирак. Ние, нашата работа – на журналистите, е да се съмняваме във всичко. Журналист, който веднага тръгва със стадото, накъдето го поведе поредният пастир, той не струва и 5 ст.
Водещ: И всъщност вашето съмнение, че изборите в Международния валутен фонд вече се състояха. Т.е…
Валери Найденов:Не твърдя. Напротив. В момента се води много сериозна битка. Изключително сериозна битка в Международния валутен фонд. Значи най-сериозната претендентка е финансовата министърка на Франция в момента, но има група държави, които са организирани да настояват за председател от техния свят. Така да се каже от развиващите се страни.
Водещ:Нейната теза беше, че медиите злоупотребяват със сапунените американски сюжети. Също бяха намесени медиите. Че те са криви не само у нас, а и по света.
Валери Найденов:Журналистът е длъжен, за разлика от обикновената готвачка, да мисли двата варианта едновременно. Той е длъжен да се съмнява и да приема едновременно. Поради простата причина, че истината е нееднозначна и ние няма начин да знаем. Ние сме длъжни да употребим разумът, а не емоцията, а за да се стигне до разумно мнение по даден въпрос, е много по-трудно и много по-сложно. Това е нашата професия. И трябва да изберем този по-трудния и по-сложния път, отколкото чрез някакви заложени емоции да кажем „А, този дърт изнасилник”. Или да кажем „Ах, тази невинна жертва на американския милитаризъм!” Да кажем. Това е нашата професия. Ние сме длъжни да се съмняваме.
Водещ:Светлана Божилова с реплика.
Весела Смилец:
Светлана Божилова: Аз много се радвам, че си говорим за нашата професия.
Валери Найденов: Когато казвам нашата имам в предвид себе си.
Светлана Божилова: Не е хубаво. Журналистиката все пак е професия, която формира обществено мнение. И едва ли един човек, колкото и да е добър, може да формулира и е достатъчен да формира обществено мнение. Що се отнася до…
Валери Найденов: „Тази мандра формира обществено мнение” – отново е бюрократична. Ние сме длъжни да информираме и да се съмняваме. Да разглеждаме различни версии.
Светлана Божилова:Вижте, нали мога да продължа и да има един толерантен диалог? Както виждате, не започвам с това, че когато съм била член на Регулатора, в националния съвет за радио и телевизия, винаги съм била критична към властта и регулацията и може би за това след кратко време изпаднах от регулацията и започнах да работя за европейски институции. Не се преживявам като чиновник, но това е вече лична теза. Нещо друго искам да ви кажа. Журналисти и анализатори има добри. Специалисти в различни области също има добри, но единствено и само в полето на медиите те могат, не говоря за блок, сфера в интернет все още, макар че и там става значим диалог. Техните тези, виждания, могат да стигнат до гражданите, до читатели, зрители, слушатели през медии. В този смисъл делението на журналисти на добри и лоши медии, които не изпълняват своята функция, обслужват олигарси или от някакви политикоикономически интереси – някак си не е достатъчно за мен защитима и ще ви кажа защо. България в момента, професионалната общност едва ли дебатира своите проблеми и се обединява около някакви професионални ценности. Журналистическите съюзи според мен даже гласът им не се чува. Няма да говоря в какво състояние са, защото няма техни представители, така че, ако журналистите сами не говорят за своите проблеми, за качествата на журналистиката, за дефицитите, за възможността, както в други страни членки на Европейския съюз – да бъдеш журналист е изключително ценно.
Валери Найденов: Ама, чакайте! Я ми кажете – значи според вас излиза, че ние конкретно журналистите сме виновни. Така ли? Че ние сме необразовани, неграмотна паплач.
Светлана Божилова: Не, казвам, че и ние сме там. Не можем да кажем медиите, вестниците, радио и телевизия.
Валери Найденов: Кога сте работила в медия, за да знаете какво означава да ви уволнят, заради това, че сте казали нещо.
Светлана Божилова: Ами, то мен ме уволниха от НСРТ, няма значение.
Валери Найденов: Извинявайте, но аз, когато ставаха тези изцепки примерно за радиото, аз не си спомням някой да е гласувал против.
Светлана Божилова: Аз непрекъснато гласувах против. Съзирах европейски институции. Бях заедно с протестиращите на улицата. Вие не помните
Валери Найденов: Имаше гласове „въздържали се”.
Светлана Божилова: Не е вярно това. Просто не е вярно!
Валери Найденов: На НСРТ нямаше нито един глас против.
Светлана Божилова: Ама това въобще не е вярно, съжалявам много, във всички случаи съм била против, върнете се и прочетете.
Валери Найденов: НСРТ беше и все още е, вече не е НСРТ, а е СЕМ…
Светлана Божилова: Вижте, в момента говорите неверни данни, защото аз и Георги Лозанов бяхме през цялото време против…
Валери Найденов: Георги Лозанов беше въздържал се през цялото време. Никога през цялото си членство не е гласувал против.
Светлана Божилова: Добре, аз съм гласувала против, може да се върнете и да видите в протоколите и във всички решения на органа. Просто това е невярна информация, и го казвам официално в национален ефир.
Валери Найденов: Аз официално казвам, че това е вярна информация. И ще ви кажа, че държавните чиновници независимо дали се правят на обществен орган или не, са си чиновници. И това, че вие стоварвате върху самите журналисти цялата вина за тази ситуация в момента, аз го намирам за крайно некоректно…
Светлана Божилова: Не и на медийните специалисти, те са част от тази професия…
Валери Найденов: Медийните специалисти, първо, нищо не разбират от медии в България, и второ, та с чиновници. Вие знаете ли колко хора журналисти има с разбита тежка съдба, защото са казали истината. Колко хора взривени, колко хора пребити, колко… С какво право имате вие да оневинявате олигарсите и да обвинявате конкретните хора, които са отдадени на тази професия. Ако това не бяха честни хора, те не биха се хванали с тази професия.
Водещ: Това е така, г-н Найденов, аз ще си позволя тук едно отклонение, което рядко правя, но аз бях от тези уволнени, за които говорихте…
Валери Найденов: Аз съм уволняван…
Водещ: Е, вие водите в резултата, безспорно, не мога да се сравнявам с вас…
Валери Найденов: И сам съм си напускал.
Водещ: Искам да кажа, че е много добре на територията на една обществена медия да се водят такива разговори за стандартите в професията. Така ги наричат експертите, а иначе за правилата, които спазваме…
Валери Найденов: Кои експерти, по какво са експерти – по чиновническа регулация? Ако извадя през годините какви закони за печата бяха предлагани, ще ви настръхне косата, и Кадафи не би измислил такива.
Водещ: Ама няма, няма закона за печата, сега съгласете се.
Валери Найденов: Няма, защото хората бяха възмутени. Няма, защото ако отворите в американската конституция, ако не се лъжа в Петата поправка май че чеше, абсолютно е забранено да има закон за печата. И когато докарвате американски експерти, те винаги казват, чакайте бе, за какво ви е закон за печата. Ей сега в момента също се движи един закон, който отделно формулира наказание…
Водещ: За клеветата ли?
Валери Найденов: Да, въпреки че има в Наказателния кодекс тази точка…
Водещ: Така е, да, ние сме коментирали този въпрос…
Валери Найденов: …тази точка бе дискутирана, ако не се лъжа преди десетина години и международната общественост се намеси, за да се смекчи тя. Става въпрос за НК. Но тези хора, които се правят на законодатели, те не са разбрали, че има (…), в който клеветата е конституирана като престъпление и където има сериозни наказания, наказателно престъпление. И сега мислят втори закони. И отново ви казах, когато говорите за свободата на журналистиката, хайде питайте журналисти, които са платили с нещо тази свобода…
Водещ: Ами аз защо ви питам вас според вас? Аз ви питам вас все пак. Добре…
Светлана Божилова: Възможността да се плати свободата също е естествено състояние при журналиста, както и съмнението, на кой когато му се случи.
Валери Найденов: А това, че в момента е изкупена две трети от печатните медии и предстоят да бъдат изкупени още доста от една и съща сила с едни неизвестни пари, в които веднага настъпва такава мрачна средновековна цензура…
Водещ: Поне в това студио…
Валери Найденов: А това, че сто на сто разпространението на вестниците е в едни ръце, едни и същи ръце, и ако човек иска да продаде дори една бройка, трябва да коленичи пред тази неизвестна мрачна…
Водещ: Всички тези неща са коментирани в това студио.
Валери Найденов: Защо уважаемите семове не са предложили да се разбие ето тази, ето този монопол, който е абсолютно опасен за държавата, за националната сигурност. Става въпрос за монопола върху разпространението.
Водещ: Лошото е, че ние журналистите само можем да зададем въпроса защо, но…
Валери Найденов: Ето това са въпросите, а не да ме обвинявате, че нямало в България коментатори и анализатори. Как да няма, има великолепни. Аз мога да ви говоря половин час за тях.
Водещ: Много ви благодаря за това участие! Очевидно…
Валери Найденов: Кога уважаемите членове на СЕМ са написали през живота си критичен материал, истински критичен спрямо властта, кога? Знаят ли какво значи, какво се случва с човек, който ги пише тези неща?
Водещ: Ами знаят.
Валери Найденов: Не знаят, защото докато не го изпитат на гърба си чиновниците, няма да разберат.
Водещ: Много ви благодаря! Валери Найденов по телефона в коментар за най-скандалното събитие на седмицата и изобщо за свободата на словото.
Разгорещени коментари в Клубът на журналистите днес, презареждане преди избори политическите скандали по света и у нас са много. Досега коментирахме вътрешните и външните и се опитвахме някак си да ги съпоставяме. Сега ще ви кажа за едно друго презареждане, което предстои, и то е Ку-Ку. Тук са Камелия Петрова и Ивайло Петров. Пак ще отбележа, че връзката, съвпадението на фамилиите е случайно.
Ивайло Петров: И чисто колегиално.
Водещ: И чисто колегиално. Но да ви попитам, вие нямате бекграунд за тези събития, в смисъл, професионален натрупан. На какъв език говорим, разбирате ли за какво говорим?
Камелия Петрова: Разбира се, че разбираме за какво говорите. Ние сме в края на образованието си, 4 години не са достатъчни един човек да стане журналист, в това съм абсолютно убедена, и съм още по-убедена заради това, което чухме преди малко. Много години явно трябват (…) и това пак не е гаранция, че ще стане журналист.
Ивайло Петров: В крайна сметка журналистиката няма един момент, в който казваш аз вече съм журналист. Според мен това е професия, която цял живот се учи и се надгражда и се доразвива. Проблемът е, че общността, гилдията в България някак си прекалено вече е разединена в мненията си, в работата си.
Водещ: Това е причината. Аз в началото започнах с една съпоставка, съпоставка на предишно събиране на подписи пред джамията и вчерашните по-кървави събития, по-кинематографично образни, така да ги наречем, и тук се сещам да ви попитам, вярна ли е репликата, всичко в историята, което се повтаря, се повтаря като фарс?
Камелия Петрова: …се повтаря като фарс.
Водещ: Фарс ли беше това вчера, това повторение или не беше?
Камелия Петрова: Зависи от гледната точка. Предполагам, че за "Атака" си е била истина, защото те в това вярват, това правят и така процедират. Фарс беше, защото хората, които седят пред телевизорите и на които ние всеки божи ден предлагаме подобни истории и подобни материали, предполагам, че вече за тях всичко е фарс. Абсолютно всичко е фарс. И всеки път да настояваме, че ние просто отразяваме събития не е достатъчно. Тези събития, които ние отразяваме, които манипулират вече общественото мнение станаха много. И оттам насетне журналистите подлагат микрофони на политиците, за да могат те да си направят PR, за да могат да се обвинят един друг в нещо и някак си нещата приключват. И много се радвам, че днес сме в това студио, за да се чуе нещо повече.
Водещ: Ивайло?
Ивайло Петров: Ами аз ще бъда още по-кратък. Според мене с наближаването на изборите хората започват все по-странни неща да предприемат като действие. Не знам, според мене това беше нещо изключително, така, което не трябваше да се случва поради редица причини, но видяхме, че партия "Атака" доста време не беше предприемала никакви такива действия. Сега изведнъж достигна пика си в своята история и своите…
Водещ: Нека направим един експеримент сега. Весела, колко спора имаше в нюзрума преди централната емисия? Относно това как ще бъде отразено случващото се пред синагогата.
Весела Смилец: Нямаше спорове. Значи, специално за това събитие нямаше спорове. Аз се радвам поне, смятам така, че и в голяма част от обществото българинът носи своята толерантност. Това вчера, което видяхме, е фарсовата форма. Изключително опасно е обаче. Такова нещо, да посегнеш на вярата на другия досега не се е случвало в такъв откровен вид. И то не бива да остане в никакъв случай без последствия. Аз например, ето тук на младите колеги предлагам, и ги питам, вие какво ще кажете за една такава форма, ответна, на гражданското общество, за което всички казваме, че не се е случило. Във Фейсбук има вече една група. 300 000 са се подписали към тази сутрин. И там има един призив. Разпространява се в интернет петиция до главния прокурор и се иска да бъде отстранен Волен Сидеров като депутат.
Ивайло Петров: Фейсбук у нещо много приятно…
Весела Смилец: Вие какво ще кажете за това? Това адекватно продължение ли е?
Ивайло Петров: Според мене не е адекватно поради простата причина, че главният прокурор би трябвало да предприеме тези действия без петиция във Фейсбук. Без въобще каквото и да се случва. В смисъл не трябва някой да върши неговата работа, казвайки му каква е тя.
Камелия Петрова: И нека само да отбележим, че това, което се случи вчера не беше просто посегателство над чужда вяра, това беше един призив към всички, нека да посегнем всички заедно към чуждата вяра. Така че това, което се случва във Фейсбук ние видяхме, че и в Северна Африка събитията се случваха много често и през Фейсбук. Явно там има някакво гражданско общество. Съгласни или не с мнението, това отразява мнението на някаква доста голяма група хора. Така че (…) трябва да обръщаме внимание….
Водещ: По отношение на рефлексите, 300 000 звучи много добре.
Весела Смилец: Много ми се иска да съпоставя другото събития, рокадите през седмицата, на които бяхме свидетели, като начин на обсъждане в нюзрума. Ето там имаше огромно жужене. И ще ви кажа защо. При тези трусове в икономически сериозни ресори, абсолютно необходимо беше в централната емисия на „По света и у нас” например да застане ресорният вицепремиер. Той не дойде. Абсолютно необходимо беше примерно в емисията в 18 или в 20 часа да влезе шефът на политическия кабинет на премиера. И той не дойде. Не дойдоха дори социолози, които сякаш и те изчакват нещото да мине, за да могат да се присламчат тук и там.
Водещ: Как беше, снишаване.
Весела Смилец: Може би. Но рокадите и до момента са неразчетени. Истинската причина за рокадите и до момента остава до голяма степен скрита, а много неща, които пълзят като слухове са си непотвърдената информация, която ние щем не щем, понеже няма кой да я отхвърли или потвърди като посредници я тиражираме по-малко или по-много. И тук се получава следващата изопачена картина. И тук се получава една демонстрация според мен от страна на, политическа класа ние нямаме, но от страна на управляващи и на опозиция, едно неуважение към избирателите. Защото хората остават с впечатление, че не всичко им се казва, че не могат да разберат причините, заради които се правят дадени промени. И се правят ужасно неприятни изводи и в крайна сметка има наказания.
Светлана Божилова: Всъщност Весела по някакъв начин задочно ме подкрепи в тезата ми, че политиците бягат, но журналистите би трябвало да задават на горещия стол тези въпроси или да кажат, че са зададени, но политиците не отговарят. И от друга страна, къде са ни политическите коментатори? Да, аз не искам да кажа, че в България няма такива, но къде са като реакции? Защо медиите, няма значение дали е обществена медия, дали е частна, ето, зрителят, читателят, слушателят иска анализи, иска да погледне отвъд видимото. Той не наблюдава процесите в различните ресори така че да знае в резултат на какво се е случило едно или друго уволнение. Няма анализите, няма коментарите, а пък да не говорим колко на брой въобще в национален радио и телевизионен ефир…
Весела Смилец: Има ги, но са малко спорадични може би.
Водещ: Аз съм малко скептична към думичката няма ги коментарите. Ето, и Валери Найденов преди малко каза, че никой не е говорил за това, че има окрупняване на вестникарския пазар, че има само един разпространител. Ами не е вярно, това са неща, които са говорени поне в това студио, но не само в това студио. Това че ние не можем денонощно да следим целия новинарски поток и да проследим всички коментари е вече съвсем различно нещо. Та сега към младите колеги. Ако трябва да презаредите тази новина, как ще я презаредите?
Ивайло Петров: Коя точно, те са много новини?
Водещ: Ами изберете си една от трите.
Ивайло Петров: Сложен, изключително труден въпрос между другото.
Водещ: На чужд гръб може би Доменик Строс Кан ще спечели, защото на чужд гръб е по-лесно.
Камелия Петрова: Ами така или иначе в нашето, родното медийно пространство по-малко се говори за това, което се случва по-надалеч, защото като че ли по-малко ни засяга.
Ивайло Петров: Което не е така и е доста голям недостатък на медиите като цяло в България. В смисъл, ние се възприемаме като някакъв изолиран остров от света и си мислим, че глобалните процеси, които се случват в момента в целия свят не влияят по никакъв начин на нас, което е изключително погрешно. Видяхме какво стана с рецесията, въобще всичките тези процеси, които в момента се случват малко или много ще се отразят и на България в един момент. Така че за перифразирането на новината, не знам, според мене имаше един виц за министерството на здравеопазването и опашката отпред на входа. Сега дали няма да се появи такъв и за транспортното министерство, не знам. Дано да няма, защото един ресор, колкото повече хора минават през него, толкова по-неефективен става той в един момент. Това е като народната поговорка много баби хилаво бебе.
Водещ: Колко е важно да се знаят имената на колегите коментатори – така мога да обобщя станалото в студиото по време на песента, защото тук се разгоря един спор дали хората, които четат, прочитат и имената на журналистите или не го правят. Ивайло и Камелия поспориха малко, стигнахте ли до единодушие?
Камелия Петрова: Ами аз мисля, че трябва да питаме читатели, зрители и слушатели, не можем да говорим от тяхно име.
Водещ: Исках да кажа защо е важно да се отговори на този въпрос.
Ивайло Петров: Моята теза беше, че е важно, защото в България се привнесе от редица водещи телевизионни медии един характерно американски стил на журналистиката, той е персонификацията на новината с човека, който е отразява. В смисъл, показвани се лице, което ни разказва за новината. Разказва ни с някаква история житейска от 1 л. ед.ч. Във вестниците обаче хората, които коментират, много често се представят чрез самата статия, чрез самия си коментар. А те като личности остават някъде на заден план. В този смисъл ние за да можем да преценим в една коментарна статия кое е истина, кое не е и кое донякъде има привнесени симпатии или каквото и да било друго, в смисъл да преценим нейната обективност, трябва да познаваме човека като цяло, като личност…
Светлана Божилова: Но то коментарът е авторски материал сам по себе си, той не може да има коментар без личност.
Ивайло Петров: Точно това, защото не е забранено никой не го прави. Защото хората четат вестници, докато пият кафе.
Камелия Петрова: Това е добре, когато става въпрос за коментар и когато зад коментара седи лична позиция. Тогава съм съгласна.
Ивайло Петров: Ако няма лична позиция, то тогава става новина.
Камелия Петрова: Именно. Но аз мислех, че спорът се отнася и до това дали по принцип трябва да се интересуваме от целия бекграунд, от всичко това, което сега си говорим, кой разпространява вестниците и как, кой седи зад тези медийни групи, кои са собствениците…
Водещ: И винаги е важно да имаме отговор на въпроса кой говори.
Камелия Петрова: Разбира се, но ако отидем в една утопия, в която нещата се случват както си трябва, тогава читателят няма да има нужда да се информира за всички тези неща, за да знае в кое да се съмнява и къде го манипулират.
Ивайло Петров: …всяко едно демократично общество би трябвало да знае тези неща, защото то демокрацията е управление на самото общество…
Водещ: Нека да се опитаме да погледнем малко по-позитивно на случилото се. Ето тези 300 000 човека във Фейсбук, колкото и Ивайло да подценява тяхната позиция…
Ивайло Петров: Не, напротив, въобще не я подценявам. Казвам, че това не е донякъде роля на самото общество. То е хубаво, че ги има…
Водещ: А как да не е, чия роля е обществото да каже, не, това не ми харесва.
Ивайло Петров: Ами това казвам…
Водещ: Само журналистите ли трябва да го казват?
Ивайло Петров: …институции си вършеха работата, за която те всъщност са посочени и са избрани за тези постове, не е нужно всеки път, когато се случи нещо такова, всичките ми приятели във Фейсбук да слагат под статусите си цитати от конституцията на Република България. А Конституцията на Република България се предполага, че би трябвало да се познава от главния прокурор все пак.
Светлана Божилова: Тук има и един друг проблем. Ако наистина децибелите са много, това е една тема, един проблем, който върви във времето. Ако се нарушават правила на кметството като децибели в центъра на София, има си оторизирани институции, които биха могли в рамките на своите правомощия да направят това. А що се отнася до Фейсбук, много у хубаво, че хората имат шанс чрез тези социални мрежи емоционално веднага да реагират и да създават една общност. Но практиките показват, че тези общности са много крехки и когато се наложи или се изиска някакво друго, помня за ГМО, усилие, социално действие, твърде малко са хората, които излизат на улицата. И затова на мен ми се струва, че Фейсбук може да бъде знак, сигнал за реакция, отношение, но върху този сигнал и реакция трябва да последва едно говорене, една по-голяма обществена акустика. И отново, сега е ясно, че аз може би преекспонирам и съм от другата страна като контратеза на Валери Найденов, но всяко едно изследване на българските вестници ще покаже, че доминират информационните материали. Анализите, коментарите, разследванията, памфлетът, фейлетонът почти го забравихме. И ние трябва да бъдем в достатъчна доза самокритични колкото и добри постижения да имаме, защото само така и единствено ще можем да бъде коректив на властта и да си казваме, че сме изразители, ние трябва да сме на страната на гражданите и обществото. А що се отнася до това що е независима журналистика и независими вестници, специално във вестниците европейските практики са следните. Всеки вестник има ясна редакционна политика, защитава определени ценности политически, няма значение дали са либерални, неоконсервативни, социал-демократически и журналистът, отивайки във вестник, специално за вестниците, търси вестник, който да хармонира с техните убеждения. Далеч по-сложна е ситуацията в радио и телевизия, затова там има принципи и стандарти за регулация, във вестниците няма. И едва ли някой ще…
Водещ: …доколко правилата, по които са разпределяни честотите са били европейски и доколко е спазена евродирективата.
Светлана Божилова: Всички експертизи на ЕК и преди това на Съвета на Европа показаха, че ние не можем да направим достатъчно демократична медийна регулация, която да защитава обществения интерес.
Водещ: Аз ще се върна обаче на думичката на Камелия, тя употреби една много необичайна дума за един такъв разговор – утопия. Къде е утопията?
Камелия Петрова: Ами да ви кажа, ние живеехме, поне тази група от мои колеги във факултета по журналистика, с която се движим четири години, живеехме в една утопия, че журналист се става с образование, че журналист се става във факултета по журналистика и че там ще ни се изяснят нещата. Но там сме толкова далече от истината, която се случва в България, пък и не само в България, а и в света. И в един утопичен свят ние отиваме и получаваме образование, което е напълно достатъчно за това да се справяме с тази професия. Но това, което трябва да научим става само със сблъсъци, само с много тежки удари тук, само с неща, за които не сме подозирали, а разбираме за тях всеки ден, научаване на много имена, които вероятно ние не сме били родени, когато те въобще са станали фактори и до ден-днешен са фактор, и цялата тази история…
Весела Смилец: А любопитни ли сте да ги научите?
Камелия Петрова: Не всички, разбира се, че не всички.
Весела Смилец: Защото аз лично се сблъсквам на терен с млади колеги, които, меко казано, са много боси.
Ивайло Петров: Ами аз ако може да се включа и аз…
Весела Смилец: Които задават неадекватните въпроси, след което понеже вече има и много кабелни телевизии, изобщо има голяма мрежа от средства за масова информация, не всеки бди за това да е на ниво, и се тиражират неистини, тиражират се глупости.
Светлана Божилова: Но те се тиражират не само от младите хора. Във всяка една професия, няма значение дали сме млади, средно поколение или по-възрастни, има качествени и некачествени… Аз съм против делението…
Весела Смилец: Абсолютно. Но понеже ставаше дума за миналото, за онова, на което те не са били свидетели…
Светлана Божилова: Ние нямаме школа, ние нямаме традиции и приемственост. Прекъсната е. Казвам го това като преподавател.
Водещ: Ето сега ще направим един експеримент. Питам Камелия и Ивайло, знаете ли чия е репликата за снишаването, докато премине бурята?
Ивайло Петров: Пръв си признавам, не.
Камелия Петрова: Снишаването докато отмине бурята – не. Аз се сетих за песен, но иначе не знам.
Светлана Божилова: Те не знаят не времето на Тодор Живков, те не знаят за близкото минало, преди 6-7 години. Това са хора по на 22, 23. Скъсана е нишката на паметта и на приемствеността. Аз затова казах, че журналистическата колегия не е едно тяло.
Водещ: Кога за последен път говорихте с колеги журналисти във Фейсбук по неформален начин.
Ивайло Петров: Във Фейсбук или като цяло?
Водещ: Във Фейсбук.
Ивайло Петров: …и все пак искам да дам една малко по-различна гледна точка на този разговор. Според мене не е редно да обобщаваме младите журналисти в тази професия.
Водещ: Така е, аз затова задавам лично въпроса.
Ивайло Петров: Факултетът по журналистика към СУ е една прекрасна школовка, която разбира се има своите недостатъци. Тя е необходима за абсолютно всеки човек, който излезе с микрофон и камера на улицата или застане пред микрофона в студиото, в радиото. Но всеки един човек индивидуално се обучава. Той индивидуално решава да се запознае с историята преди 7 години, да контактува с хора, които…
Водещ: И дори след работно време сверява позицията си със свои колеги.
Ивайло Петров: Абсолютно винаги се прави това.
Водещ: И кога да последно това се случи?
Ивайло Петров: Вчера, вчера вечерта. Аз постоянно, благодарен съм за това, че имам възможността да работя с хора, които са доказани в тази професия и от тях научих много.
Водещ: Камелия?
Камелия Петрова: На мен също ми се случват постоянно, аз живея с две съквартирантки журналисти също. Такава ни е средата, това правим. Аз не твърдя, че всички млади хора са така. Но независимо в коя сфера на журналистиката работи човек и независимо в каква посока…
Водещ: Трябва да учи всеки път, всеки ден.
Камелия Петрова: И не трябва да се изолира…
Водещ: Дойдохме си на думата за първия селски университет.
Светлана Божилова: …само от млади хора и не е само за млади хора, а за всички.
Ивайло Петров: Преди да заговорим за първия селски университет, ако може да използвам ефира да поздравя нашия звукорежисьор Димитър Величков Шмид, миналия ден му се роди син, детенце, Ясен се казва.
Водещ: Да е жив и здрав и да се научи да не ти пипа копчетата.
Ивайло Петров: Точно така. Това е първата рожба на студентската телевизия. Вторият празник тази седмица, първият е ефирът, който ще се състои утре от 13.30 по БТВ Екшън ще бъде излъчено пилотно предаване Ку-Ку Презареждане. Темата е висшето образование в България.
Водещ: Тутанкамон участва ли?
Ивайло Петров: Не. Предаването бе заснето зимата. То отлежа известно време да види какви са обществените реакции, докъде ще стигне този…
Водещ: Искам да кажа, египетската нишка има ли я вътре?
Ивайло Петров: Няма я. Беше провокирано всъщност от студентските протести зимата, които тръгнаха от една много нелепа причина – спирането на топлата вода в Студентски град. Както знаем битовизъм абсолютен. Повечето, голяма част от студентите в Софийски живеят там в Студентски и това за тях е един доста сериозен проблем…
Водещ: Но все пак този проблем се реши, там се презареди топлата вода, тече.
Ивайло Петров: Да, но най-интересното беше, че повлече след себе си една такава вълна от протести и съответно впоследствие се надигнаха много други такива искания за сериозна реформа в университетите.
Водещ: Ясно. Камелия?
Камелия Петрова: Ами това, което се случи в Ку-Ку Презареждане със създаването и разрушаването на първия селски университет, то се случва всеки ден в България. Всеки ден елате в нашите факултети, във всичките сгради на СУ, предполагам, че не само в СУ. Аз мисля, че темата има мегдан да се обсъжда.
Водещ: Аз обаче тук ще ви върна на един стар разговор, който сме водили тук в това студио с друг колега от БНТ. Имаше един прекрасен филм за бърза помощ. Точно в разгара на първите протести за цените на горивата някак си поставихме въпроса защо хората, на които им е скъп бензинът протестират, а тези, на които им е скъп животът си седят вкъщи. Веси, кой ни чу? Кой ни чу като поставихме този въпрос като обществени медии?
Весела Смилец: Нарочно мълча. Никой не ни чу.
Светлана Божилова: А пък нека да попитаме Камелия, защото предстои излъчването на студентска работилница за изкуства Ателие, която представя проблемите и живота на младите хора, искащи да останат в България и да работят в полето на изкуствата. Нека пък тя да каже какво мисли?
Камелия Петрова: То това с протеста е, всеки ден се протестира под някаква форма. С излизането на улицата и с излизането в ефир. Въпреки че всеки божи ден ние чуваме по няколко пъти защо сте тръгнали да правите предаване за изкуство и култура, коя ще ви чуе? Ами ние пък във Фейсбук събрахме едни огромни групи от хора, които ни гледат. И да ви кажа честно, ако ще се вслушваме по проблемите за протестите и горивата и какво ли не, и за Африка, хората, които говорят във Фейсбук, мисля, че най-сетне трябва да се чуят и други мнения.
Весела Смилец: Аз смятам, че всеки, дошло е някак си времето, понеже продължавам да настоявам, че е извратен моделът, по който живеем, дошло е време всеки някак си да се погрижи за своята лична чистоплътност и да избере какво да гледа, кого да слуша и кого да следва, защото това консуматорско общество, което много лесно го прехванахме някак си през Океана, и само няколко негови страни прихванахме, се движи точно по тези определени модели и се изпълняват определени проекти. И ние влизаме от модел в модел, от проект в проект и само…
Водещ: И разрешаваме да ни манипулират.
Весела Смилец: Точно така. Този проект вече е (…), но те са ни пуснали следващият, и това става страшно, доброволно.
Светлана Божилова: Знаеш ли колко е драматично това, че младите хора много малко, от гл.т. на нашата професия много малко гледат телевизия, основно са в интернет или гледат, слушат, четат чужди медии.
Водещ: Ние затова имаме достъп до себе си и през интернет.
Светлана Божилова: И много е странно, когато медиите ни казват, предлагайки студентските предавания, които имат и международни награди в Европа и в България и се излъчват по чужди телевизии повече, отколкото в нашата и казват, ама вашата за култура и изкуство е стеснена нишата. А иначе, ама млади хора, ама младите хора ние гоним рейтинг. Младите хора не гледат телевизия. Това го казва…
Камелия Петрова: Е защо да гледаме телевизия..?
Ивайло Петров: …мога ли да изведа извода, че всъщност медиите, телевизията в България е абдикирала от функцията си да привлече младите хора и тя работи само за хората на…
Весела Смилец: Пак направихте разграничението млади – стари. Няма такова нещо. Има пълноценни… Има хора, които си знаят правата, има хора, които си отстояват правата, има хора, които избират да гледат „Референдум”. Едно много добро предаване, към което малко по-рано станахме свидетели на една позиция малко по-отгоре. Гледайте „Референдум” и нека всеки един от нас да има убеждението, че в неговите ръце е да участва в един референдум.
Светлана Божилова: И освен това „Референдум” е едно от хубавите предавания на БНТ.
Водещ: Нека да ви попитам накрая така. Има ли смисъл да задаваме на политиците въпроси, на които няма да получим отговор?
Светлана Божилова: Аз мисля, че винаги има смисъл да задаваме въпроси, но мисля, че големият дефицит, може би пак съм крайна, големият дефицит от задаване на въпроси е да задаваме въпроси колегиално, дени на друг и да говорим…
Водещ: Тук този дефицит го няма. Всяка събота… Нека да попитаме Камелия и Ивайло. Куклата на Ку-Ку жива ли е?
Ивайло Петров: Жива е, но някъде в гардероба.
Водещ: А ще отговаря ли, когато политиците не отговарят?
Камелия Петрова: Аз си мисля, че има случай, в който няма отговор, в който политиците не отговарят, това, че те не отговарят е отговор. Липсата на отговор пак е отговор.
Водещ: Къде е куклата?
Камелия Петрова: Ами някъде далече е. Нашата кукла е малко по-различна от тяхната.
Весела Смилец: Единствена ли е тази кукла?
Камелия Петрова: Единствена е била.
Светлана Божилова: Много талантливи са създателите на Ку-КУ, но те просто смятат, че след тях няма да има студенти, които ще стигнат тяхното равнище, затова си пазят куклата, а ние сме Презареждане.
Водещ: Аз си спомням, че когато беше тук филмът на… когато беше един от поредните филми, някой открадна Дар Вейдър, моля, който го е откраднал да го подари на Ку-Ку Презареждане, да им свърши малко работа, щото куклата на Ку-Ку я няма.
Весела Смилец: И питайте, непременно, непрекъснато питайте. Дори и отговорът да е примерно както за Александър Цветков, който си тръгна, той останал бил неразпознаваем. Но вие питайте, за да се разбере защо. И премил ли е и какво сме загубили и защо две години той беше неразпознаваем и никой не го махна и дали заради това го махнаха.
Водещ: Препоръка от един от най-железните редактори в БНТ Весела Смилец една дума.
Ивайло Петров: За финал една дума. Ако медиите спрат да питат и лекарите спрат да лекуват, какво ще се случи с нас?
Водещ: Утопия. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.05.2011

Водещ: Последните социологически изследвания сочат, че Българското национално радио е добър приятел на вас – слушателите. По-важно все пак от високия рейтинг все пак е доверието, защото колкото и да спорят медийните експерти и по света и у нас, това е едното лице на обществената функция на една медия, колкото и да е трудна за дефиниране. Доверието! И ние всички знаем – доверието трудно се печели, лесно се губи, затова ние тук, в Старата къща, както ни наричат добронамерено колегите, се стараем да не го губим – доверието. Тази седмица стана ясно, че програмите на Българското национално радио ще могат да се слушат напълно безплатно през мобилните телефони. Още преди да бъде обявена новината, имаше стотина, които сами си я откриха. С изпращането на безплатен СМС на номер 124 всеки, независимо от модела на телефона си, ще може да получи линк и така да слуша програмите на Българското национално радио. Това е една нова платформа, която ще даде възможност и на вас, слушателите, да ни станете приятели. Една от амбициите, които си е поставил генералният директор, господин Валерий Тодоров. За това ще поговорим днес, както и за другите нови възможности, които ще предоставим – достъп до електронната ни фонотека, върху която работим, възможността да присъствате на живо на концерти навсякъде в България, вече не само в зали, а и на открито, както и интернет радио. ЬВ крайна сметка Българското национално радио наистина е обществена медия за това е важно да гарантираме пряк и открит безплатен достъп до новини и информация, за културни събития, музика на всички възможни вълни и платформи. Разбира се няма да пропусна да попитам и за свободата на словото. Една тема, която продължава да е особено чувствителна не само за нас, но и за европейците. Наистина вярваме, че е важно кой говори. Темата наистина е актуална и в Европа. За всичко това ще стане дума само след малко. До 13 и 30 още – как медиите у нас отразиха Първия фестивал на науката на открито и как отразиха Българска културна програма в Залцбург. Това ще коментираме след 13 с Анета Йовчева, млад учен химик и Юлия Ацмансторфер. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Дияна Люцканова, Александър Райчев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Изцяло безплатно ще могат да се слушат програмите на Българското национално радио чрез платформа за разпространение на един от мобилните оператори, стана ясно тази седмица. Как ще става това и защо са положени усилия, за да се осъществи този проект? Така ще започне разговорът ни с генералният директор господин Валерий Тодоров. Господин Тодоров, преди две години си пожелахте радиото да бъде приятел на слушателите, а сега има възможност да стане още по-голям приятел, даже и на по-младите слушатели.
Валерий Тодоров: Не, аз мисля, че сега шанс получават слушателите. Слушателите могат да станат приятел на радиото. Така че с тези две добри намерения, ако ги съберем, при тази наша разширяваща се аудитория, аз смятам, че ще успеем.
Водещ:Какво получават хората, когато радиото вече ще им бъде в телефона?
Валерий Тодоров:Първо, това е една мобилност, която ги освобождава от всички видове ограничения. Само ще поясня, че за разлика от вградените приемници, които имат някои мобилни телефони, тук има една комплексна безплатна услуга т.е. изпращайки СМС с номер 124, операторът изпраща линка към Vodaphone Life. От момента, в който вие зареждате безплатно Vodaphone Life в своя телефон вече безплатно получавате и линка в сектора музика към програма „Хоризонт” на Националното радио. Това е само стартова позиция. Предполагам, че до един месец ние ще изчистим всички въпроси и ще качим на мобилна платформа и програма „Христо Ботев” и след това и всички наши седем в момента радио станции. Предстои те да станат осем. Специално обръщам внимание за регионалните радиостанции, защото сега Националните програми могат да се слушат благодарение на мерките, които предприехме навсякъде. Тъй като само през последните година и половина, две ние сме пуснали в действие 77 нови UKV предаватели. Но тук чрез мобилния оператор Мобилтел вие получавате възможност да се откъснете от радио приемника и там където покритието е на лице и с вас е мобилният телефон да слушате безплатно програмата на Националното радио и една особеност, която все пак бих искал да знаят нашите слушатели, че услугата в чужбина ще е платена, тъй като колегите от Мобилтел поясниха, че нямат договори с всички оператори. Не могат да гарантират от тяхно име, че евентуално те биха дали бонуси към тази услуга, така че единствено на територията на страната тази услуга е безплатна, изцяло безплатна за разлика от други услуги. Скоро нашите слушатели ще имат и достъп до сайта на Националното радио. Той е уникален сам по себе си. Това е сайт, това е един голям информационен портал с общите новини на Националното радио, обща лента на новините със страници на отделните ни програми, регионални и национални и с отделни страници с новини и информация на 11 езика. Такъв сайт с това разнообразие от теми е едно много приятно изключение даже за развитите европейски медии с развити технологии. С този проект вече Националното радио може да бъде приемано, в рамките на Националното радио, на дълги, къси, средни FMвълни. Също така сателитно, както знаете, двете Национални програми. Цифрово в два цифрови диапазона – DVBT така наречен телевизионен формат, който ще се използва от телевизията, DRM формат за формат за чужбина, едновременно с това през интернет скоро. Близките месеци нашите слушатели ще получат още една цифрова услуга. Това ще бъде интернет радиото. Нека да не се бърка със слушането на радио в интернет. Това един нов продукт с 6 часа програма на живо и с много активен под кастинг. Там ние ще изкараме нашите музикални фондове, радио драматургия, всичко най-интересно, което е в Националното радио.
Водещ:Всъщност експертите винаги препоръчват да се разпространяват обществените медии на повече платформи, но това звучи доста сухо. Само че ако кажем нещо повече за електронната фонотека и изобщо за фондовете на радиото, които могат да се отворят и за концертите, които могат да се предават от всяка точка по тази технология, може би ще бъдем по-ясни.
Валерий Тодоров: Скоро нашите слушатели ще имат възможност чрез използване на една съвършено нова за страната технология, също през тази модерна услуга да получат достъп до най-интересните концерти с едно изключително високо качество. Знаете, че концертите искат по-високо качество. Но ако до сега ние сме гарантирали това качество от залите, които са съоръжени с необходимата техника, сега вече ще можем да предаваме концерти на открито, т.е. документални записи, които са изключително интересни. Също така ние ще дадем възможност като следваща услуга, следващо мобилно приложение нашите слушатели да могат да получат достъп до демонстрационни версии на някои от нашите архиви. Също така да теглят по заявка, използвайки интернет да получат достъп до всички преки предавания, които ние ще дублираме в ефир и в интернет. Така че Националното радио вече заема изключително сериозна лидерска позиция в областта на новите технологии. Това е, което се случва в момента. С една визуализация на нашите продукти. Искам да напомня, че преди 4 месеца ние пуснахме в световните музикални портали всичко най-ценно, което е създадено през последните години, като наша музикална продукция. Знаете, че само през последната година, ние сме издали 54 диска с музика, драматургия, документалистика и всичко най-интересно в музикалните жанрове може да бъде теглено и през музикалните портали, а сега ще може вече и чрез мобилните платформи. Разширяваме услугите, разширяваме възможностите за приемане. Чрез това изпълняваме една изключително важна мисия за нас като обществена медия – да гарантираме пряк, открит достъп до информация, музика, развлечение на всички възможни платформи за приемане.
Водещ:За още една особено чувствителна тема ще стане дума след малко – защитата на авторските права. Вие сте с „Клубът на журналистите”. Останете с нас. Една обществена медия е длъжна да защитава обществения интерес. Българското национално радио винаги полага усилия да отстоява правата, както на вас – слушателите, така обаче и на авторите, защото за никого не е тайна, че Националното радио е най-големият продуцент. За това темата е важна. Актуалните напоследък станали разговори за данък в чалга музиката. И когато заговорихме за това, че Българското национално радио като културна институция и като един от най-големите продуценти у нас в страната дава нови възможности, може би трябва да отворим една дума и за правата на авторите. До колко на нас ни се разрешава да ги защитаваме?
Валерий Тодоров: По отношение на защитата на правата ние без преувеличение мога да кажа, че сме най-коректните институции.
Водещ:Това е единственото, което не се отрича.
Валерий Тодоров:Да. За съжаление понякога се прилагат и уторнизациите за авторски права, двойни стандарти. Аз и преди съм казвал, и сега го потвърждавам – ние не чувстваме колегите от търговския сектор като конкуренти. По-скоро ги чувстваме като партнъори, тъй като нашите функции са други. Но по отношение на авторските права принципът трябва да бъде един и същ. С всички възможни средства ние да насърчаваме българската, световната, европейската култура и за това когато някоя от медиите не само че не плаща дължимите суми за авторски права, но и получават отстъпки за неплатени суми, това според мен е лоша практика и тя няма да насърчи създаването на правила в бизнеса. Понякога казват за нас „ Ама вие сте държавна медия!” Не, ние сме обществена медия, която получава държавна субсидия, а останалата част от финансирането се добавя със собствени приходи. Но ако един търговски оператор защитава интересите на търговската структура, която представяме, ние представяме всеки от гражданите, всеки данъкоплатец в страната и сме длъжни при договарянето си с партнъорите да защитим правата и на авторите, и на изпълнители, т.е. и правото на данъкоплатеца тази сума да не превишава определените рамки за страната т.е. да има адекватност и това трябва да е задължение на всеки, след като към нас се предявяват претенции, че ние работим с данъкоплатец. Ние, както знаете, сме най-големият медиен партнъор – вие го отбелязахте, ние организираме собствени фестивали, конкурси в ефир, на живо. Ние подкрепяме абсолютно всички най-значими културни и музикални събития в страната като ги записваме, излъчваме, възпроизвеждаме след това чрез издателска дейност, съхраняваме ги. За това не бива увлечението към източването на държавни средства да накърнява тези възможности за възпроизводство на българската култура.
Водещ: Нещо повече, това са неща, които влизат в златния фонд по-късно.
Валерий Тодоров: Да, ние пристъпихме и към цифровизация на архивите. Вие отбелязахте също един важен акцент за електронната фонотека, която създаваме, която е първата стъпка към цифровизацията. Ето, ще ви дам пример – през последните 3 месеца ние сме въвели корекция в нас 176 хиляди заглавия. Във всяко от тези заглавия е описано в нашата фонотека по различен начин, особено за чуждите автори – с различна транскрипция, с различна транслитерация, някъде с превод, другаде с оригинал – оригиналът веднъж написан на френски, на английски – много варианти. За да се справим с този проблем записите трябва да бъдат прослушани, защото може да се окаже, ч е от един и същи автор и от един и същ състав изпълненията могат да са от различни години. При едно такова оформяне това не е отбелязано. И това е един много сериозен проблем за това не искаме да създаваме една единна електронна фонотека за страната, за да може критериите, върху които след това ще се и цифровизира този фонд, да се изгради единна база за всички продуцентски къщи, организации за колективни права. Смятам това за изключително важен въпрос, защото в перспектива с уважението на цифровите технологии ще може за минути, за секунди да се отчита кое произведение колко е звучало и по този начин прецизно ще се отчете правото на отделния автор или изпълнител по отношение на заплащането.
Водещ:На всеки два месеца ние сме длъжни, съобразявайки се с интереса на хората, да изследваме интереса към нас, към другите. Какво се е променило в радио аудиторията за два месеца?
Валерий Тодоров:Ние сме единствената медия, която от 2007 година на сам извършва системни проучвания на своята аудитория. Правим го за свои служебни цели, не за реклама, но мога да кажа с изключително удовлетворение, че след реформите, които предприехме в нашите програми и програмни линии, със смяната на саунда, на основните програми, ще напомня, че през 2007 година за период от 3 месеца в програма „Хоризонт”, програма „Христо Ботев” бяха вкарани – в „Хоризонт” 15, в „Христо Ботев” 14 нови предавания. Сменени бяха музикалните линии. В „Хоризонт” се премина в новини на половин час. Информационните бюлетини бяха превърнати в съобразни информационни магазини с много разнообразна информация. Ние за период от 3 месеца успяхме да удвоим нашата аудитория като подложихме на тотален ребрандинг и всички останали наши програми. Публиката го забеляза, оцени и знаете като извод от последното събиране на рекламните агенции, че БНР е единствената медия, която през последните години безусловно отбелязва динамика на увеличаване на своята аудитория, на своя рейтинг. От последното проучване от месец април вече се вижда, че програма „Хоризонт” е вече категоричен медиен лидер. Едно изследване на екип учени, проект, който представя и доцент Маргарита Пеша, показва че „Хоризонт” е и програмата на десетилетието. Изключително убедително представяне. За София например „Хоризонт” изпитваше една силна конкуренция с друга медия. Вече „Хоризонт” е със значително откъсване и в София, където конкуренцията е най-силна за страната. Откъсването на „Хоризонт”от конкурентите е значително. В много от регионите се конкурират нашите национални с нашите регионални програми. Ще дам пример с радио „Благоевград”, което там пък тенденцията е обратна – „Хоризонт” е на два пъти по-ниска позиция от радио „Благоевград”. Във Варна слушането на „Хоризонт” и радио „Варна” е изравнено и т.н. За разлика от колегите, аз подчертах това и на една пресконференция тези дни, които имат радио вериги, т.е. основната програма е от София и за съответния град се добавя отделна радио програма, всяка от нашите програми е самостоятелна, обществена 24 часова програма.
Водещ:Всъщност това е изложено и като пожелание в европейските перспективи за развитие на обществените медии.
Валерий Тодоров:Да, Европа, не случайно говорим за Европа на регионите, смята се, че регионалната тематика, регионалната медия ще заемат все по-голямо място. Слава Богу, ние оценяваме тази тенденция. Предприехме много мерки, технически, технологични, програмни, организационни за промяна в политика и начин на работа на нашите регионални медии. Тази година също ще преминем през един нов етап на реформи в регионалните ни медии. Надявам се, че тази лидерска позиция, която ние сме извоювали в регионите, ще се разширява. Специално бих подчертал, че това по никакъв начин не го разглеждам като вид конкуренция, съперничество с търговските медии, защото техните функции са други.
Водещ:Вие сте с „Клубът на журналистите”. Останете с нас. След малко ще поговорим с генералния директор на БНР, господин Валерий Тодоров, за свободата на словото. Знаете, в Европа все по-често се говори за свободата на словото, пътят до изработването на единна мярка за свободата на словото е дълъг, но докато го извървим темата няма как да не бъде постоянно актуална. За това следващият ми въпрос към генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров е такъв. Все по-често се говори за свобода на медиите. Слава Богу, аспектите вече казват, че БНР има свобода на словото и понеже перспективата е развитие на регионалните центрове, а пък реалността в живота на другите медии сочи, че те работят много трудно, защото на медийна почва нещата стават наистина много по-трудно, това ли ще е спасителният вариант за свободата на словото? Има ли такива амбиции, такива сили?
Валерий Тодоров: Може би като ръководител на медията не е най-уместно да говоря за свободата на словото и вие трябва да кажете дали се чувствате свободни или не. Мога да кажа обаче, че Националното радио получава изключително висока оценка от международните организации. Знаете, че няколко години подред Държавният департамент на Съединените щати оценява радиото като изключително независима, активна медия с високо доверие. Това са и оценки на други организации. Мога да кажа със задоволство, че когато тази година дойде генералният директор – Ивиц, президента на Европейския съюз за радио и телевизия, те бяха силно впечатлени от техническото, технологично развитие на Националното радио, от начина на работа, от свободата на действие и ние сме посочени в рамките на Европейския съюз за радио, телевизия и видео като една от най-динамично развиващи се медии, което ни дава възможност и позиции да влияем и върху характера, вида на дискусиите в организациите. Аз смятам, че БНР защитава тази позиция, защитила я е през годините. По никакъв начин не искам да присвоявам това право през последните години, но смятам, че с развитието на технологиите, които отвориха много възможности, радиото направи през последните години изключително важни за нас като професионални стъпки. Ако ме питате мен какво мисля за свободата на словото, защото…
Водещ:Няма бивши журналисти.
Валерий Тодоров:Да, няма бивши журналисти. Искам да кажа, че като генерален директор, аз съм казал по този повод, че моята професия е журналист, а не генерален директор, на този пост се чувствам най-вече като журналист, аз не съм почувствал натиск от страна на институциите. Може би, защото радиото винаги достатъчно отлично е защитавало позициите си и нашите взаимоотношения с институциите винаги са били взаимно коректни. Не сме навлизали в техния параметър и те не са навлизали в нашия. Ако трябва да го изкажа в по-прав текст – ние не сме се изживявали като управляваща медия, но не сме искали да ни управляват. Проблемът на някои медии е, че те са влизали в този опасен периметър, за да се превръщат в управляваща медия, след което естествено изпадат в статута на управляема, на управлявани и управляеми. Слава Богу, ние не сме изпадали, не сме слагали, казано иначе, бялата кърпичка. И мога да кажа, от 2007 година като директор, не е имало случаи примерно да ми позвъни някоя високопоставена фигура и да ме пита „Вие защо направихте това, защо казахте това” или „Направете това или онова”. Вие добре знаете по начина на работа на Националното радио, че аз дори да искам, няма как да повлияя. Защото изключително уважавам свободата на изява на всеки от колегите и защото, ако някой спекулира, не е искрен към себе си. Не може автоцензурата да се нарича цензура, защото като влезете в студиото между вас и аудиторията има само един микрофон. Бог високо, цар далече, останалите сами. От вашия кураж, от вашата воля и особено от вашия професионализъм и подготовка за всичко.
Водещ:Ще ви върна към началото. Казахте, че искате слушателите да станат приятели на радиото, което значи, че радиото не трябва да бъде приятел на властта, нали така?
Валерий Тодоров:Не знам, радиото няма нужда да бъде нито приятел, нито враг. Ние сме един посредник между обществото и властта. Ние сме длъжни да защитим и интересите на властта, защото те също са част от гражданското общество, но и на засегнатите от властта – другата страна. И тъй като в нашите ръце е и едно изключително силно оръжие – словото, предавано на големи разстояния с много шум и шумни оценки, особено отговорно за нас е като ангажимент да чувстваме, че трябва не само да равно поставим позициите, но и да получим това отношение, което реално съществува като процеси в гражданското общество. Да ги уловим, да ги покажем, да ги разположим по начин, по който няма да деформира информационната картина. Тук не случайно подчертавам професионализма. Често се случва, че колеги оправдават своя не професионализъм с не свободност в действията. Лично аз съм убеден, че когато човек държи микрофон, особено пък радиото е директна медия, никой не може да му попречи. В един вестник ще ви допишат, възможно е, допуска се. В телевизията ще се среже картинката, но в едно предаване на живо, радиото – две трети от радиото всъщност е публицистика на живо, е директна медия, в която от вашия кураж, от вашата силна ръка, която държи микрофона и го използва като оръжия, ще зависи кого ще защитавате, кого ще браните. Ухото са слушателя е чувствително. То ще разпознае кой е приятел, кой е враг. Лошо е, ако разпознае вашите лични врагове и приятели и опасно е, когато това не съвпадне с тенденциите в обществото. Тогава доверието към вас пада, пада и доверието към медиите, така че всички ние – аз и вие, сме ангажирани с една изключителна отговорност – да не позволим чрез нашия ефир да се деформира истината.
Водещ: От сряда на сам в медиите науката вече има ново лице. Казвам от сряда, защото тогава започна Първият фестивал на науката на открито. Добър ден на Анета Йовчева.
Анета Йовчева: Здравейте!
Водещ:Анета Йовчева е позната на най-верните слушатели като победител в /…/ Това е лаборатория за слава. Едно общество, една група учени се опитват да говорят разбираемо за науката и да запалят повече хора да се занимават с наука. Ами, да кажем за протока с усмивка, че повече за вампирите утре от 11 в докторската градина, Марк Луний – ученият с китарата също ще бъде там по-късно. Ще има много опити на открито, още експлозии, цвят, „Супер героите” са утре. Аз да попитам обаче Анета Йовчева имаше ли молекулен флирт между медиите и вас – младите учени?
Анета Йовчева: Имаше молекулен флирт. Той започна още преди самия фестивал, когато разбраха, че ще се прояви фестивалът. И след като започна фестивалът, мога да кажа, че много медии решиха, че искат да по флиртуват с нас учените.
Водещ:Но така чувствата бяха взаимни като че ли. Много е важно и вие да говорите разбираемо, но и медиите да ви обърнат внимание.
Анета Йовчева:Да, абсолютно. Презентациите са точно натам насочени. Един вид вчера на Феймлаб единият от финалистите говори за катализаторите, тъй като той е химик и той направи аналогия с политиката и химията и какви са катализаторите. На мен ми хрумна следното, че един вид младите учени са катализаторите точно между медиите и науката. Т.е. те помагат на науката по-бързо да стигне до медиите и до всички хора.
Водещ:Защото в крайна сметка е важно да счупим клишето. Наука – няма пари.
Анета Йовчева:Точно, да. Има пари. Стига да ги търсиш.
Водещ: Кое клише е по-стабилно? Това, че няма пари или това, че науката е скучна наука.
Анета Йовчева: Науката е скучна работа. Мисля, че то е много стабилно, което обаче го разбиваме много добре.
Водещ:Всъщност какво се случва тези дни в Докторската градина и колко от хората бяха впечатлени от медийни репортажи и тогава дойдоха?
Анета Йовчева:Ами, значи според мен много от хората, тъй като тези от хората, които бяха първия ден на фестивала можеха да видят как първоначално са само три шатри, като в едната се предлагат билети, който иска да си купи за понички, за сладки неща, а пък другите две са за презентации, за Work shop, т.е. някой ако иска да направи сам опит, може да отиде на някой от Work shop и в един момент още първия ден, когато медиите пуснаха по новините било БНТ, било БТВ, най-вече БНТ и Българското национално радио, които пуснаха новината, че се случват много интересни неща, които пуснаха експерименти от млади учени, които усмихнати до ушите показват цветни реакции. В следващия момент на втория ден вече, в четвъртък, имаше супер много хора, тълпяха се опашки от хора, желаещи да чуят било презентация за молекулите в любовта, било презентации за съня, както беше вчера или Феймлаб финала, който беше и надявам се и тези дни, т.е. днес ще говоря, ще разбия всички митове за вампирите, всички филми и книги, които са навсякъде около нас. Ще се разбият много митове, както утре за героите, за супер героите ще говорим.
Водещ:Твоят супер герой е?
Анета Йовчева: Аз нямам супер герой, но аз ще говоря за Iron man или още Железният човек.
Водещ:Само тук да отбележа, че Анет Йовчева е една много усмихната, крехка дама. Малко не си те представям в духа на Железния човек, но ти можеш всичко. Дойдоха ли ученици, на които предстоят матури, за консултации?
Анета Йовчева: За консултации?
Водещ:Ами, да зададат някой и друг въпрос.
Анета Йовчева:Ами имаше от всяка възраст в интерес на истината и всички наистина задаваха много умни въпроси, като аз съм преподавала на 9 клас. Имаше много от 9 клас и най ми хареса това, че някои от учениците казаха „Ех, колко ми е жал, че не можах да видя лекцията на този човек. Той беше в нашето училище!” Други пък казаха „Аз почвам да уча по-сериозно!” Имаше и такива хора, много по-възрастни, които също бяха там и с голям интерес слушаха и гледаха и например точно темата за любовта и за молекулите, която би била интересна на по-младите, всъщност имаше много по-възрастни жени и мъже, които с такъв интерес слушаха и задаваха след това въпроси и казаха хем че ни подкрепят, хем че ни оборват, тъй като те дълги години са били с любимия си човек. Хубаво е да видиш, че в България има хора от всяка възраст, на които им е интересна науката и са готови да дадат парите примерно, които биха дали за цял ден храна, за да влязат и да слушат за час, час и половина нещо интересно, нещо научно.
Водещ:Да те попитам и нещо друго. Ти беше в … Там се срещнаха финалистите от конкурсите за разбираема наука от всички държави. Ти като наш победител беше там. Има ли разлика в отношението на медиите в България към младите учени и във Великобритания?
Анета Йовчева: Ами…
Водещ:Защото винаги се говори за това как българските медии, изобщо как ние българите сме все на опашката. По този критерий на опашката ли сме?
Анета Йовчева:Ами мисля, че се уравновесяват нещата в интерес на истината. Даже може би нашите медии са по-нахални, смисъл приятно нахални, защото забелязах наистина голям интерес.
Водещ:Те не са нахални, настъпателни са.
Анета Йовчева:Да, настъпателни. Да, аз за това казвам приятно, защото те имат желание точно да отразят нещата, колкото се може и не ги отразяват по скучен начин, което е много хубаво, а не да застанат и просто да изрежат нещата – това ще се случи и т.н. Те показват колко е интересно, имат желание да популяризират всичко, което се случва.
Водещ:Което значи, че и вие добре си вършите работата, защото когато един журналист работи с емоция, това значи, че харесва това, което отразява. Във вашия случай няма лошо.
Анета Йовчева:Да, надяваме се така да е.
Водещ: Ще те върна малко назад. Ти когато кандидатстваше и спечели Феймлаб, представи ако не се лъжа любовта като шизофренията за кастинг. Сравни ги. Сега пак е била намесена любовта, политиката. Това ли са болните теми на учените, изобщо на хората?
Анета Йовчева: Да, значи на учените проблем е тяхната любов към науката и проблем е това, че в политиката клишето е, че няма достатъчно пари- им пречи към любовта към науката. Това са болни теми, това ги интересува тях.
Водещ:Медиите могат ли да бъдат катализатори, така щото тази любов да стане споделена?
Анета Йовчева: Абсолютно. Значи медиите са точно такъв катализатор, защото когато те оптразят дадено събитие, когато те покажат колко е важно – тогава по-бързо се стига до неговото решаване. Точно за това благодарим на медиите, че ги има и че ни помагат.
Водещ:Но пък мога да кажа, че вие дадохте всичката креативност на която бяхте спосособни. Нашите слушатели знаят и вашите опити като репортери. Те са просто фантастични. Да кажем още нещо за другите супер герои, които се очакват, защото това е пък образът на мечтата на учените.
Анета Йовчева:Да, значи ще се говори също за Superman , както знаем. Всички знаем кой е Superman.
Водещ:Не е Бойко Борисов.
Анета Йовчева:Не е. Ще се говори за Superman, ще се говори също за Мистик, т.е. от поредицата X man, т.е. дали е възможно човек да си сменя лика, т.е. да си сменя формата, да става различен човек. Общо взето още герои ще има, наистина още, не мисля да издавам повече, защото в интерес на истината някои от участниците на тази презентация, те още ги крият. Наистина са мистични. Заповядайте утре, мисля, че ще ви хареса.
Водещ:Няколко думи да кажем и за Марк Луний. Това е ученият с китарата, който страхотно обяснява някои зависимости.
Анета Йовчева:Да, точно. Значи вчера той застана пред публиката – той всъщност връчи едната от наградите на Феймлаб и той каза, че нали днес ще има презентация от седем и половина. Ако желаете заповядайте. Той ще направи аналогия между струните на китарата и струнната теория, която се прилага във физиката.
Водещ:Рокаджии, отивайте там!
Анета Йовчева:Абсолютно, да, вчера той застава пред нас и казва „Бях в Лас Вегас, сега съм в България, утре ще отида в Акабул” Той обикаля цяла Европа, въобще навсякъде, обикяла целия свят. Прави турне на китарата и струнната теория.
Водещ:Всъщност Марк Луний работи в патентното ведомство на Великобритания, но всъщност е учен, който прави същото, което и вие правите, само че той го прави малко от по-преди.
Анета Йовчева:Да, той е първият спечелил Феймлаб въобще. Т.е. от както съществува. Страхотен човек е наистина. Просто хубаво е да се сблъскат всички хора с такива учени, с такива весели хора.
Водещ:Много ли е трудно вие учените да проявявате креативност и наистина да използвате в добрия смисъл на думата медиите за катализатор?
Анета Йовчева:Ами, за някои хора е трудно – да, защото не всеки иска да говори за това, с което се занимава. До голяма степен аз имам и преподаватели, които предпочитат да са в лабораторията. Те са пчелички, които работят, които искат да работят в лаборатория, докато има такива, които просто искат да застанат и да говорят за това, което се случва.
Водещ:Сега ще те помоля да си сложиш слушалките, защото следва един доста интересен сюжет. Малко сега отиваме в Залцбург, защото цели три дни Къщата на литературата в Залцбург беше домакин на Български фестивал от четвърти до шести май. Там беше Трио Владигеров. Изобщо много гости имаше и много богата програма имаше. Но за нея и за отношението на медиите към културните прояви в Залцбург сега очаквам да научим повече от Юлия Ацмансторфер, малко трудно ми беше с името – Добър ден! Дали се чуваме, Юлия?
Юлия Ацмансторфер: Чуваме се, да! Добър ден! Радвам се, че фестивалът може да стане сега достояние на българската публика. Добър ден на всички слушатели на програма „Хоризонт” и на „Христо Ботев”. Аз слушам предаването от началото и искам да кажа, че ние българите не винаги сме на опашката и в областта на културата и на музиката България е на върха. Това беше един фестивал, който се организира от 1995 година в Залцбург, което значи, че България е чакала 16 години, за да и се отделят тези три дни и по този случай мога да кажа, че е събитие на десетилетието или на десетилетията. В последните години – 2006 Норвегия е била гост, после Босна, Полша, Турция, Финландия. Сега как беше отразен този фестивал в австрийската преса и в българската преса в Австрия? Съществува вестник за залцбургски новини от 1945 година. Похвално е, че две огромни, прекрасни интервюта намериха място на вестника с Илия Траянов на 26 април беше публикувано интервю и с Владимир Зарев на 27 април. Залцбургските новини са вестник, който е с голямо качество и може да се сравнява с най-добрите, най-качествените вестници в Австрия – /…/ Аз ги казвам на немски, но вие ги разбирате.
Водещ:Той двуезичен ли е?
Юлия Ацмансторфер:Не, „Залцбургските новини” е само на немски. Имаше и много материали и едно интервю с Владимир Зарев, различно от това, което излезе в „Залцбургските новини”, в българското списание – то вече е двуезично. Нарича се „Българите в Австрия”. Така че те също отразиха много подробно фестивала и благодарение на тях всъщност и аз разбрах за фестивала, защото още преди Великден изпратиха по електронната поща покана за фестивала.
Водещ: Има ли разлика между отношението на българските медии към културата и на австрийските? Вие следите по някакъв начин работата и на нашите, и на австрийските медии. Имате поглед върху тях.
Юлия Ацмансторфер: Аз в момента не мога да сравня в детайли работата на австрийските и българските медии спрямо българската култура, но ми е направило впечатление, че България често присъства на страниците на австрийската преса. И сега веднага мога да цитирам и едно интервю или един голям материал за концерт майсторката на виенските филхармонисти – Албена Данаилова, ако не се лъжа така се казва. Тази прекрасна и талантлива българка цигуларка, така че когато има повод за публикации и материали, когато има повод и събития, които трябва да бъдат отразени, австрийската преса ги отразява.
Водещ:Което значи, че България не присъства само с не добрия си облик?
Юлия Ацмансторфер:Което значи, че България присъства с всичките си облици и че България отдавна има прекрасен облик в света на културата.
Водещ:И че просто ние реагираме малко по-чувствително на най-разнообразните класации, чиято опашка е все за нас.
Юлия Ацмансторфер:Не знам кои класации имате в предвид, но в света на класическата музика, света на сериозното изкуство, на българската литература е достатъчно да цитираме Илия Транов и Димитър Динев „България отдавна е голямо име”. Особено първата вечер, когато Димитър Динев беше представен с неговия роман „Ангелски езици”, залата беше препълнена. И включително видях колеги, понеже аз съм учител по музика, срещнах колеги по немски, австрийски германисти, които бяха дошли само заради неговото име. По тази причина понеже Димитър Динев е вътре в учебниците по литература, съвременна немско езична литература.
Водещ:Ами аз се надявам по-често да си говорим за тези неща. Благодаря ви за тази изчерпателна информация. Юлия Ацмансторфер от Залцбург. Ще се радвам и друг път да бъдете наш събеседник. Сега накрая да попитам, да предизвикам Анета Йовчева за нейната креативност. Как могат медиите да бъдат катализатор и за културата според теб?
Анета Йовчева: Как могат да бъдат катализатор за културата?
Водещ:Така щото и там да се счупят трайните клишета „няма пари”.
Анета Йовчева:Ами, не знам. Може би просто трябва да се… Наистина не мога да ти отговоря.
Водещ:Супер герой трябва да има там.
Анета Йовчева:Да, значи има супер много хора, които толкова и просто да звучи, са културни. Т.е. мен ме бяха попитали каква е връзката между култура и наука т.е. културните хора са тези, които познават себе си, които знаят какво искат и знаят, че това, което искат те да постигнат не трябва да пречи на другите да постигнат своите желания. Хората, които се занимават с наука, знаят много за света около себе си и това обогатява тяхната култура. За това, колкото повече знаем за света около себе си, може би така повече ще се обогатим културно. Аз така го разбирам.
Водещ:И колкото по-добронамерени сме един към друг, толкова по-добре. Ние това се опитваме да правим. Важно е да си задаваме въпроса „Какво искам и как да го постигна, така че да не преча на околните”. Благодаря ви, че бяхме заедно. Дияна Люцканова, Цвети Николова, Галя Траянова, Александър Райчев и аз Ирен Филева ви желаем хубав и слънчев съботен следобед! 

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 16.05.2011

От националното радио готвят покоряване и на онлайн честотите с уникално по рода си интернет излъчване

Българското национално радио продължава да оглавява класацията на потребителските предпочитания въпреки конкуренцията на многобройните радиа в ефира. Това сочи поредното месечно проучване на нагласите, изготвено от агенция "Маркет линкс’. Данните бяха обявени от генералния директор на БНР Валери Тодоров. Според проучването 21,1 на сто от радиолюбителите в страната пускат приемниците си на честотите на БНР. Втората позиция е заета от Радио "Веселина", което е с 10 процента след националната медия. 6,7% пък са почитателите на "Дарик радио". В класацията попадат още "Енджой", "Бг радио", "Енерджи", "Фреш", "Вероника", "Радио 1" и др., като техните резултати са близки един до друг – около 4% за всеки. Челната тройка радиа в София се заема от "Хоризонт", "Дарик" и "Радио 1", като държавното радио е привлякло 22,8 на сто от слушателите. Във Варна отново "Хоризонт" държи челната позиция, като е следван по петите от регионалното издание на БНР – Радио Варна. Тройката в района се допълва от "Радио 1". В Пловдив "Радио 1" е превзело първото място с 20%, близо 17 на сто са слушателите на "Хоризонт" там, почти колкото тези на "Веселина". 42 на сто от радиослушателите в Благоевград твърдо предпочитат местното регионално предаване на БНР. Втората позиция с 22 процента е заета от "Хоризонт", едва тогава идва местното Радио "Ултра" и "Радио 1", сочат данните. В Стара Загора най-слушана е "Веселина", с блзки до нея резултати са станциите на БНР – около 23%. Екипът на националното радио се готви да завладее и интернет пространството, стана ясно от думите на Валери Тодоров. Екип от 7-8 души прослушва архива на медията, за да може записите да се категоризират, а след това да се качат и на електронен носител. Към момента в Златния фонд на радиото има на съхранение над 20 000 музикални единици, поясни Тодоров. Само за седмица са обработени над 180 000 записа, някои от които ще минат към Златния фонд. Специалистите ще ги категоризират, а след това един по-голям екип от експерти ще определи кое да остане за вечни времена, допълни шефът на радиото. "В момента подготвяме интернет радио, то е различно от радиото в интернет, което имаме в момента", заяви Тодоров. По думите му нововъведението ще даде възможност на слушателите да присъстват виртуално на концерти, които БНР организира в реално време. Освен това ще може да се следят в интернет музикалните прояви на формациите към радиото. Налице е и възможността да се теглят демоверсии на различни записи на медията, а защо не и парчета от Златния фонд. Именно с цел да е в крак в времето БНР вече качи част от програмите си в телефонната мрежа, за което ДУМА вече писа. Възможно е съвсем скоро слушателите да присъстват на събитията на БНР само с едно щракване по телефона, напълно безплатно при това. "Не смятам, че социалните мрежи ще изместят традиционните медии. Ще се промени по-скоро комуникацията. Прякото общуване слушател-водещ ще навлиза все повече в програмните схеми, но традиционните медии ще останат носител на стойностна и проверена информация. Социалните мрежи просто спомагат тя по-бързо да се разпространи", коменира развиването на онлайн общуването Валери Тодоров.

Стр. 5

в. Класа | 12.05.2011

Слушателите на Българското национално радио вече могат да слушат програмите на обществената медия и в мултимедийния портал Vodafone live! (http://live.mtel.bg).
Любимото радио ще забавлява и информира посетителите на портала 24 часа в денонощието.
Всеки, който иска да слуша програма "Хоризонт" през мобилния си телефон, трябва да изпрати безплатен SMS с текст "radio" на кратък номер 124 и ще получи директен линк към радиосекцията в мобилния портал.
Програма "Хоризонт" може да бъде намерена в категория "Музика" във Vodafone live! и услугата е напълно безплатна. Скоро през мобилните телефони ще може да се слуша и програма "Христо Ботев" на Българското национално радио.

Стр. 15

Оригинална публикация