БНР, Събота 150 | 07.05.2011

Водещ: Следващия разговор в „Събота 150” е посветен на Международния ден на радиото и телевизията. Той се отбелязва днес, 7-ми май. Избираме този ден да говорим за бъдещето на радиото като медия с Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия. С нея ще коментираме и другите акценти от проведената в Рим асамблея на Съвета за радио и телевизия. Здравейте, г-жо Константинова!
Райна Константинова: Добър ден!
Водещ: Нека започнем нашия разговор тук с Вашата оценка за проведената последна асамблея в Рим?
Райна Константинова: Годишната асамблея, радио асамблея на ЕС за радио и телевизия, посветена на радиото, 17-та под ред, се проведе в Рим в края на миналата седмица при много голям интереси и, бих казала, огромно участие – 160 делегати от 56 страни членки на съюза. Много сериозна дискусия за бъдещето на радиото. Споменахме, разбира се, неговото минало, защото ние се гордеем с него, радиото е основоположник на модерните комуникации. Благодарение на радиото има телевизия, има интернет, радиото е огромен социален феномен, особено в дигиталния век. Но говорихме предимно за бъдещето и се състоя много сериозна дискусия. Също така стратегията на обществените радио оператори в Европа и новите предизвикателства, които стоят пред тях. Много интересна асамблея и с презентациите. Най-вече това, което се смята в момента, че е радиото на бъдещето – хибридното или DNS радиото, за културните предавания на радиото, за ролята на социалните медии, които както видяхме от априлските революции в Северна Африка, са в състояние да обърнат света. И разбира се, имахме избори.
Водещ: Споменахте обсъждането на бъдещето на радиото?
Райна Константинова:ю не само има бъдеще, то има много добро бъдеще, защото радиото е много гъвкаво, много достъпно и радиото е социален феномен, както казах. В момента то е на не по-малко от 9 платформи. Дигиталният век за радиото беше не изпитание, не проблем, а една голяма възможност, така че днес радиото може да се слуша и дори да се гледа на 9 различни платформи – по интернет, дори по дигиталната телевизия, на мобилните телефони, всякакви уики апликации. Абсолютно никой не поставя под съмнение доброто бъдеще на радиото, именно защото то технологически е много приспособимо към развитието на дигиталните технологии.
Водещ: Към днешна дата, как мислите, кои основни предизвикателства стоят пред този тип медии?
Райна Константинова: Това е и сърцевината на този доклад (…), който беше приет, между другото, много рядко събитие, с пълно мнозинство от ЕП – за бъдещето на медийния модел в Европа. Европа има дуалитичен медиен модел за разлика от Америка, за разлика от много места в Азия. Това са обществените и комерсиалните оператори. Предизвикателствата, особено сега, бих ги разделила в 4 основни посоки. Първите са политически, разбира се. Много голямо внимание се отделя в момента на независимостта на редакционната политика, на свободата на изказа, на плурализма на мненията. Между другото, всички ние смятаме, че наличието в Европа на двата модела – комерсиален и обществен, подпомага именно плурализма на мненията. На второ място бих казала, че предизвикателствата са икономически. Не просто някаква икономическа или финансова криза, въпросите за развитието на медиите, за инвестициите, за достъпността. Говорим страшно много и в момента в ЕК се създава специален комитет за наблюдение на спектъра, защото спектърът, както знаем, е едно обществено богатство, който обаче е доста изчерпаем, и е много важно как щ есе разпределя този спектър. Особено важно е в икономически аспект да осигури стабилното финансиране на медиите. Има най-различни модели. Нито един от тях не постоянен, не е траен, но в средносрочен план е важно да има стабилен модел за финансиране, защото доброто финансиране осигурява и независимостта на редакционната политика. И разбира се, технологически проблеми. Обществените медии, както и комерсиалните, трябва много бързо да реагират на всички новости в технологическия свят. Радиото става реалност благодарение на технологията, но само технологията не е достатъчна. И разбира се, въпросът за стандартизатите. В момента в Европа има само 16 стандарта, което прави медийния пейзаж много труден, но ние се надяваме, че в близките 10 години вече ще има един много по-разумен, контролируем стандарт, който, между другото, ще подпомогне и цялата индустрия. И разбира се, за обществените медии бих казала основно важен въпрос е програмният. Независимо каква технология имате, ако нямате добри програми, няма кой да Ви слуша. И затова високото качество на програмите са от особена важност. И тук вече можем да говорим и затова какви са предизвикателствата пред програмите във връзка със социалните медии, с блоговете. Някой може да си помисли, че всеки може да бъде журналист като отвори една интернет страница или един блог, и започне да разказва на света своите собствени мисли, чувства и наблюдения. Ние трябва да покажем, че журналистиката е много повече от това, че има отговорност, че има качество, че има отношение, че има равнопоставеност.
Водещ: Как определяте ролята и мястото на БНР в сравнение с останалите обществени радио оператори в Европа?
Райна Константинова: Много хубав въпрос и много съм горда да кажа, че БНР в сравнение с останалите обществени оператор в Европа е модерно, с много добро управление. То има характер, има качествени програми, т о е стабилно и разпознаваемо, бих казала, видимо. То има личности, има таланти, които съумя да опази, и таланти, които съумя да привлече и развие. БНР има свой собствен глас и е един пример за политиците как трябва да се работи, за целия народ, за всички, за националното обединение и националния напредък. Искам да пожелая на всички Ваши слушатели, на всички колеги от БНР – честит празник! Радиото има бъдеще и в дигиталния век радиото е красиво!
Водещ: нека така да завършим. Благодаря Ви. Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 1.05.2011

…
: Естествено ситуации, в които икономическата ситуация е по-тежка, много по-вероятно да има злоупотреба с медиите. Това е съвсем разбираемо от човешка гледна точка, но не е положително и ние ще се постараем, ще се опитаме да окуражаваме хората, самата свобода на медиите, на усилията им да ограничават това влияние върху тях.
Водещ: Помолих професор Вебер да формира пет правила, гарантиращи свободата на словото, които самите журналисти да спазват.
: Най-напред журналистите трябва да бъдат автентични, да имат кураж и да не се огъват. Не бива да бъдат подкупни. Те от своя страна трябва понякога да правят някои компромиси в реалността, но все пак трябва да има единен набор от етически правила, които не бива да предават и срещу които не бива да работят.
Водещ: Какво се случва у нас, какво ще се случи в Европа на свободата на словото на фона на все по-често цитираните пожелание да се намери общо европейско решение за натрупаните проблеми и как да бъдат научени хората да четат между редовете, да слушат между редовете, да гледат между редовете, както беше препоръчано вчера – това ще коментираме днес с Християна Христова, Крум Благов, Александър Кашъмов и Йордан Димитров. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Ваня Момчилова, Цвети Николова, Здравко Петров и аз – Ирен Филева. Сватбата на десетилетието вчера отне много медийно време така че не остана много територия даже и за споменаване на събирането в „Софийския университет” на медийни юристи, наши и чужди, които обсъждаха свободата на словото в Европа, която е поставена под риск. Нека така да го кажем. Добър ден първо на Християна Христова от фондация „Конрад Аденауер”. Защо се събраха юристите у нас и защо точно у нас беше създадена тази работна група по член 10 от Европейската конвенция за защита на свободата на човека?
Християна Христова: Значи тази група има малко по-дълга предистория. През 2002 година във европейско… започват франкфуртските дни на медийното право и след няколко години се създава една специална работна група за изследване на начините на юридическо преодоляване на комунизма т.е. по какъв нормативен начин могат да бъдат регулирани проблеми като отношение към хора, които имат неразумно минало и т.н. И тази група в един момент стига до извода, че медиите играят много голяма роля в преодоляването на комунистическото минало. И за това заслужава да се създаде нова работна група, която да визира конкретно медиите и медийното право. И миналата година през ноември се проведоха 9 франкфуртски медийни дни, на които е взето решение за създаване на специализирана интердисциплинарна медийна група от представители от източно европейски университети, не само медийни експерти, които са в университетите. Просто хора, които имат желание да работят в тази насока.
Водещ: Междувременно дойде и кризата, натрупаха се и не добри медийни практики в цяла Европа, което направи тази среща още по-актуална. Добър ден и на Господин Крум Благов. Казахте вчера, че унгарският медиен закон е мечтата на българските политици. Далеч ли е от реализация една такава мечта?
Крум Благов: Мисля че е далеч, защото опити за създаване на закон за печата има още от началото на деветдесетте години, когато всъщност старият нормативен акт, един указ на Тодор Живков от 1976 година, вече не важеше, но смятам, че нито журналистите, нито хората са готови да го приемат, така че това няма да стане. Разбира се има нужда някои неща да се регламентират.
Водещ: Много проучвания правите напоследък. Каква диагноза ще поставите на журналистиката?
Крум Благов: Диагноза?
Водещ: Свободна ли е или не е? Добре. Не диагноза. Кажете ми дали тя е свободна или не е.
Крум Благов: Ами значи нека да го кажа така – журналистиката би могла да бъде свободна, стига да иска. Т.е. там, където има зависимости, до голяма степен се дължи на мълчаливото съгласие на журналистите и на редакциите да се подчиняват.
Водещ: Това ли е? Как на юридически език можем да го преведем това? Добър ден и на Александър Кашъмов от програма „Достъп до информацията”.
Александър Кашъмов: Добър ден. Всъщност аз бих могъл да внеса една относително оптимистична гледна точка, защото смятам, че от гледна точка на законовата регламентация, има една относителна свобода в България. Първо за това, което и Благов спомена, че няма закон за печата. Между другото в България никога не е имало истински закон за печата, такъв, какъвто го познаваме в средна и западна Европа, особено в западна Европа. Т.е. дори във времената, когато е имало закон за печата, той общо взето регламентира някаква отговорност в случай на някакво такова обидно или клеветящо слово, но не съдържа един куп други изисквания и условности, които се съдържат в тези закони, които са приети в голяма част от случаите в тези, абсолютните монархии. Друг момент е, че в България министрите разполагат със закон за достъп до обществена информация, който е работещ за разлика от много други страни в региона.
Водещ: А и са доста активни.
Александър Кашъмов: А и са доста активни. Той и за това е работещ. То един закон не може да бъде работещ, ако хората не го ползват, а в България е факт, че журналистите ползват закона за достъп до обществена информация, в това число и Крум Благов, който е в това студио в момента. Това е много сериозно и това е много сериозен знак за цялото общество. Това е много сериозен натиск върху управляващите. Освен това в България има и закон за разкриване и достъп до документите на бившата Държавна сигурност, който да даде възможност да бъдат разкрити и тези сред журналистическите среди, които са били причастни на тази система. И между другото тук – именно в „Клубът на журналиста”, се роди идеята етичните комисии да вземат отношение по този въпрос и комисията за етика в електронните медии, на която съм заместник председател, излезе с такова становище, че това е проблем пред независимостта на журналиста, принадлежащ към каквито и да било служби за сигурност, било то минали или настоящи. Така че ние разполагаме с достъп до бърз ресурс. За това казвам, че принасям една оптимистична гледна точка. Това дали този ресурс се използва и дали наистина на практика свободата е на това ниво, на което би трябвало – това е съвсем друг въпрос.
Водещ: Може би търсенето на едно общо европейско решение в посока свободата на изразяване и свободата на словото трябва да бъде в посока на обществените медии и тяхното влияние, защото това ми се струва, че е нещо много важно. Добър ден сега и на колегата Йордан Димитров от Българската национална телевизия.
Йордан Димитров: Здравейте!
Водещ: Понеже заговорихме за закон за достъп до информацията, до колко този закон ви помогна при направата на двата филма „Наглите – сметката закрита” и „Отрядът – операция спасяване”? Помогна ли ви в работата и честито разбира се, защото тези два филма получиха награди на фестивала в Москва.
Йордан Димитров: Така е. Аз искам да се спра на втория филм – „Отрядът – операция спасяване” като си говорим за достъп на журналистите до места, които са с по-специфично предназначение. Всъщност ние влязохме доста лесно в този отряд. Не очаквахме, че ще бъде така при условие, че там има много забранителни моменти относно възможността тези хора да могат да говорят с медии, да показват лицата си. Те ни допуснаха. След като искахме естествено официално разрешение. Седяхме при тях 3 месеца, говорихме си много, определено стигнахме до човешката им същност. Ние си бяхме казали с Надя Обретенова, с която заедно направихме този филм, че ако самите ние не почувстваме нуждата да направим този филм след тези три месеца, няма да го направим. Но я почувствахме, защото наистина видяхме, че това не са едни мутри, примерно както си ги представят много други хора, а всъщност са служители, които дори често използват думата „дълг”. На мен ми направи впечатление това. Те никога не го споменаха пред камера и за това си мисля, че не парадираха. А що се отнася до свободата всъщност ние си мислехме дори, че от МВР може би ще поискат да гледат този филм преди излъчването му, защото ние си записвахме постоянно. Там аз ходех с една малка камерка и записвах ситуации, в които тези барети бяха абсолютно неангажирани с някакво притеснение. Така че можеха да ми кажат всичко и аз можех да пусна всичко. Никой не пожела да гледа този филм. Гледаха го на премиерата, защото поканихме доста хора от МВР, така че за мен това беше доста показателен факт. А и като си говорим за свобода на медиите аз си мисля, че въобще този дебат нямаше да бъде възможен в крайна сметка, ако нямаше свобода на медиите. Аз съм човек, който работи в „ По света и у нас” и виждам как всъщност нека да не забравяме в последно време колко доста скандални моменти имаше, които навлизаха в пространството и на управляващите, и в крайна сметка не виждам коя медия не си позволи да коментира тези теми или да прави разработки. Така че…
Водещ: Какви са обаче аргументите за това всяка година на падаме все по-дълбоко и по-дълбоко в скалите отчитащи степента на свобода на словото господин Благов?
Крум Благов: Аз в интерес на истината не знам точно по какви критерии се правят тези класации и кой в България наблюдава медиите, за да дава информация. Може би Александър Кашъмов знае повече по този въпрос. Но очевидно е, че през последните години се развиват някои процеси, които се стремят да поставят редакциите под икономически контрол.
Водещ: Истината е, че тези организации, които поставят подобни измервания, от няколко години говорят за липса на свобода в Европа и сочат отличниците, които са Скандинавските страни, сочат и страните с проблеми. Сега се натрупаха и аргументи в тази насока. Аз започнах с изкупуването на френските регионални медии, земеделски, от една банка, с проблемите в Италия, които са традиционни, свързани със собствеността, с проблемите в Румъния – с Унгарския медиен закон.
Крум Благов: Сега, нека да кажем, че в Унгария всъщност е имало такъв закон и преди това, който това новото правителство, новото мнозинство, което дойде на власт миналата година, реши да ремонтира основно, но там наистина нещата са много сериозни. Когато бяхме в Будапеща на една конференция по разследваща журналистика през декември, с господин Кашъмов, унгарските колеги много се оплакваха тогава, а законът предстоеше да влезе в сила. Там има нещо като съвет за електронни медии само че за пресата – за всички медии и министър председателя назначава неговия председател. Така че нещата при нас са доста по-добри. В нас, ако има някаква политическа цензура, тя се свежда само до отказа от даване на интервю. Значи нашите политици още от времето на Петър Младенов не умеят да застанат пред враждебна тълпа. Защо Петър Младенов си отиде? Защото изпусна нервите си. Той беше свикнал като влезе и всички да стават на крака, да ръкопляскат и да скандират БКП. Същото важи и за всички други наши политици. А те не умеят да застанат пред враждебни журналисти, дразнят се от въпроси. Това важи и за Бойко Борисов. Нали има пример от вчера и за това дават интервюта само на тези медии, които имат по-приятелско отношение към тях. Но това е един проблем по целия свят. Значи съвременната цензура е отказът от интервю. Това е фраза на един колега от ББС.Значи има го и там просто е по фино, не е като при нас. Но икономическата цензура, която замени политическата е много по-сериозна и тя се състои в това, че рекламодателите са свещени крави за редакциите.Който дава реклама – за него не се съобщават дори най-обикновени обществено известни факти, които той преценява, че не бива да се казват. Понеже от една ПР агенция ми казаха – най- скъпият ПР – да не пишат за теб.
Водещ: След малко ще се върнем на унгарския медиен закон. С още едно мнение по въпроса на медийния юрист и експерт разбира се – Радомир Чолаков. Нека обаче сега господин Кашъмов да ни кажете, ако трябва да се сравняваме с отличниците, защото ние сме свикнали да се сравняваме, да търсим под дърво и камък някой, който е по-зле от нас и в случая с унгарския медиен закон го намерихме. Ако трябва обаче да се сравним с отличниците от Скандинавските страни, как ще изглеждаме?
Александър Кашъмов: Това разбира се е много сложен въпрос, защото всъщност не случайно не могат да се мерят така и толкова лесно общите параметри на свободата на словото в европейски контекст, защото са много различни ситуациите. Да, у нас наистина има много възможности за свобода поради липсата на регулация на пресата и поради някои други неща – това, че няма затвор за клевета и обида например или това, че има работещ закон за достъп до информация. От друга страна обаче тук има и доста сериозни проблеми разбира се. Както във всяка една медийна среда. Какви са тези проблеми? Значи освен това, което Крум Благов споменава за модерните форми на цензура, това, което се случва последните няколко години, е опит да бъдат атакувани публичните регистри от страна на властта. Да бъде ограничаван достъпът до тях, защото през 21 век, в който сме, макар че не съм напълно сигурен, че всички го осъзнават, особено тези, които имат властовия ресурс, публичните регистри са online. Те са достъпни в интернет и трябва да бъдат такива. Има и европейски директиви по тези въпроси. У нас могат да бъдат посочени няколко примера, поне 2, единият от които е намаляване на публичността на търговския регистър с един току що приет закон за изменение на закона за търговския регистър, който след като той влезе в сила, като бъде обнародван и влезе в сила, аз лично не разбирам какъв вече ще бъде смисълът да има изобщо закон за търговския регистър. Вторият проблем е това, че се правят опити да бъде намалена прозрачността и на регистъра по вписванията на сделки с недвижими имоти например. Дори и там, всичко това според мен може и да е малко теория на конспирацията, но подобни изменение ползват единствено тези, които искат да се избавят от журналистически разследвания.
Водещ: Срамота е тук да казваме и колко пъти имаше амбиции за т.нар. трафични данни.
Александър Кашъмов: Да, трафичните данни – те са малко по-различен въпрос, за разлика от публичните регистри, който е един домашен въпрос. Тъй като аз поне не мога да се сетя за подобни, за аналогични опити в други страни, дори в съседните страни, които понякога сочим с пръст, за да покажем колко по-добре сме ние. За разлика от тях при трафичните данни – т.е. данни кой и кога е писал или си е говорил в интернет, или по мобилен телефон, това е европейски проблем. В Германия се справиха най-добре с този проблем, тъй като там Конституционният съд изцяло отмени закона, който даваше възможност да се пазят тези данни и то само за 6 месеца в Германия. Ние сме намерили по-добрия за полицията вариант. Една година се пазят тук като едната част от тези данни се получават след съдебно разрешение у нас. Знаем, че това беше резултат от страхотна битка, в която участваха медиите, гражданското общество и програма „Достъп до информация” беше един от лидерите на тази битка. Знаете, че 2008 година Върховният административен съд отмени тогавашния член в наредба 40, която даваше пряк достъп. След всичките битки да се върне прекият достъп, които протекоха в Народното събрание, се оказа, че миналата година то прие един междинен вариант, в който, ако Службите за сигурност искат достъп до данните, тогава те трябва да минат през съдебно разрешение. Обаче ако е образувано наказателно производство, тогава и обикновеният разследващ полицай, дознателят може да получи пряк достъп до такава информация, което за мен е доста странно разрешение. Изглежда народните представители спят добре с това разрешение. Това обаче също е един скрит удар срещу разследващата журналистика, защото така се дава възможност да бъдат проследявани източници на журналистите, а знаем, че борбата с корупцията в България поне през последните 5-6 години, моето впечатление е, че тя се води главно от разследващите журналисти и от никой друг. Когато те събират информация за някой корумпиран министър например, е много лесно да бъдат проследявани техните разговори, за да се разбере от къде набират тази информация.
Водещ: Един по-провокативен въпрос към Йордан Димитров. Ако бяхте тръгнали да търсите не човешкото лице на баретите, а врага в тях, дали щяха да бъдат толкова разговорливи и щяха да ви допуснат толкова близо до тях?
Йордан Димитров: Ами всъщност ние не им казахме какво търсим. Ние искахме те да са максимално естествени. Така че, ако бяхме подходили по този начин непременно да търсим врага, може би щяхме да ги накараме да се затворят пък и не знам защо трябва да бъдем войнствено настроени в случая. При условие, че колкото и да е говорено – ето, сега същото и с този арест, който между другото не е направен от баретите, а от друга структура, доста по на професионално ниско ниво, но да – така звучи добре журналистите или въобще обществениците да критикуват хората с маски и хората, които по закон имат правото да употребяват сила. Така звучи хуманистично по някакъв начин. Но в същото време си дайте сметка – аз бях на кризата в Сливен. Тези момчета, аз си мислех, че те дори са се сменили, аз ги познавам всичките, които бяха там – всъщност те 30 часа са били на крак. 30 часа. Снайперистът, който е държал на мушка през известно време, защото този мъж често се криел в паричния възел, 30 часа е бил на тази тераса. Това е една огромна отговорност и не знам защо трябва винаги така, защото е модерно може би.
Водещ: Ами кадрите, които видях, бяха наистина ужасни. Аз по този повод си спомних едни такива американски любителски кадри, при които, след които се стигна до уволнение без министър председателят да дава разрешение пред медиите за такова уволнение. Останете с нас – продължаваме след малко. Ето сега ще привнесем една по-различна гледна точка към двойкаджията Унгария, двойкаджията по отношение на медийното законодателство. Чуйте какво мисли Радомир Чолаков за най-оспорваният в медийните среди закон.
Радомир Чолаков: В момента цялата медийна общност, всички политически сили на стария континент, са се нахвърлили срещу новия медиен закон на Унгария и нещо ми е подозрително в тази работа.
Водещ: От друга страна унгарският представител благодари за тази реакция, защото това за тях е подкрепа.
Радомир Чолаков: Ами вижте, модерно е да се плюе държавата. Навсякъде – не само в България. Изобщо всяко нещо, което държавата прави, по дефиниция е лошо напоследък. Това е между другото в мейнстрима на либералното мислене. Ако пък държавата реши да прави нещо в сферата на медиите, то е ужасно лошо. Сега, проблемът в Унгария не е това, че те имат нов медиен закон, а това че управляващата политическа сила спечели с две трети мнозинство. Има две трети мнозинство в парламента, което е нещо нечувано и очевидно всички са много наострени – политици, коментатори, политолози за това, че с две трети мнозинство човек може да си прави, каквото си иска. От друга страна обаче аз през цялото време си задавам въпроса какво е правило предишното правителсто така, щото опозицията да дойде на власт с две трети мнозинство. Значи, вие представяте ли си до какво степен на отчаяние е докаран унгарския народ, за да се вдигне на въстание, защото да вкараш една политическа сила с две трети в парламента – това е въстание. Значи четох няколко изказвания. Има връзка с медийните дебати на да кажем – представители на унгарската държава, които казаха „Ние разбрахме сигнала, който ни отправи унгарското общество и е изпълним желанието му!” Струва ми се преди да нападаме и преди да коментираме неща, които не сме чели – още повече в други страни и за други култури, е добре да си зададем въпроса какво ги е предизвикало тези хора да го направят това нещо. Може би в медийното пространство в Унгария е имало някакви деформации, при които народът с две трети е поискал те да бъдат променени. Както деформация в икономиката изобщо. Така че може би по-внимателно трябва да се анализира унгарския опит, за да разберем дали пък може пък да не се окажат унгарците прави.
Водещ: И така. Може ли да се окажат унгарците прави? Разбира се според мен това е и малко шега. Смятате ли, че всички коментари на медийната общност напоследък по някакъв начин повлияха на това, това законодателство да бъде ревизирано? Господин Кашъмов, да започнем с вас.
Александър Кашъмов: Имате в предвид у нас – в България?
Водещ: Имам в предвид в Унгария . Натискът, който оказа и Европейския парламент, и Европейската комисия.
Александър Кашъмов: Сега, Европейският парламент и Европейската комисия по начало не са много силни в темата свобода на словото, тъй като европейското законодателство не е особено силно в тази област. Там натискът е по-скоро политически, отколкото юридически на Европейския съюз. Това разбира се е нормално, защото когато липсва съответно право, все пак демократичната общност се опитва да влияе по някакъв друг начин. Между другото механизмите на Европейският съюз да влияе в България, политическите са още по-силни, защото ние сме все още, както знаем всички, предмет на оценка, на специален надзор в частта правосъдия и вътрешен ред. Това, което обаче смятам, че е добре и което вчера се коментираше на срещата, е че унгарският случай стана предмет на дебат във всичките страни и той беше коментиран и в България и беше една от конкретните причини медийната общност да стане по-чувствителна през първите месеци на тази година към всякакви опити на законодателни изменения. Припомням – първо имаше някакво странно изявление на народен представител от ГЕРБ от януари, че някакъв нов закон трябва да се прави за клеветата. Медиите реагираха много остро и до някъде в резултат на този натиск, изглежда поне за сега се отказаха да правят такова нещо.
Водещ: Медиите реагираха остро и срещу текстовете, които бяха приети за дискриминация.
Александър Кашъмов: Точно това исках да посоча като другия пример. Този член 162 от Наказателния кодекс, който е свързан с подбуждане към расова дискриминация или вражда на религиозна или етническа основа. Този текст не е толкова опасен, това трябва да бъде ясно, но медиите реагираха много остро, защото тяхната чувствителност е изострена – на журналистите, което разбира се е разбираемо. Това от части се дължи и на един такъв пример като унгарския. За съжаление ние нямахме на разположение съответните текстове от техния закон, не бяхме напълно наясно какво точно се е случи до скоро. И не можеше да се коментира толкова тук. Даже това коментирахме вчера, че това е ползата от тази група, която сега се създаде, че ще можем да обменяме информация и да бъдем много по-бързо в час, поради което може да бъде много по-артикулиран отзвукът от едно такова събитие като приемането на такъв закон в Унгария. Вече тук ще може да се коментира много по-задълбочено в резултат на обмяната на информация. Но за мен това са конкретните резултати в България от случая Унгария. Това е добре и мисля, че колкото повече се изостря чувствителността, толкова по-добре.
Водещ: Нека да се върнем, понеже стана дума за изострена чувствителност. Нека да се върнем към случая от вчера, при който министър председателят се наложи пред журналисти да дава разрешение, така щото да получат санкция тези, които не са си свършили работата добре. Господин Димитров – вашият коментар?
Йордан Димитров: Сложно е да се каже дали министър председателят трябва по такъв начин да казва на вицепремиера какво решение да вземе. Факт е обаче как хората възприеха тези надписи. Те не ги възприеха положително – това е хубаво, защото това, че МВР твърди, че се бори с организирана престъпност, което може би е така, не означава, че трябва да бъдат прекрачвани някакви граници, които в нашата държава не би трябвало да се случи и си мисля, че безспорен е фактът, че този човек е невинен, който виждаме проснат на земята, до момента, в който съдът не каже, че е виновен. Доколкото аз знам, а знам, че съм запознат добре, една такава спец част, когато атакува даден адрес, тя преди това трябва добре да се запознае с оперативната обстановка от криминалните служители, т.е. те трябва да дадат информация дали този човек е барикадиран, дали е въоръжен, дали е опасен, дали е в състояние да вземе заложници и чак тогава се преминава към един арест, който може да бъде по-брутален, по-радикално като поведение, може да бъдат действията на полицаите, но в случая не говорим за такава опасност и си мисля, че не е нужно това, чак такава голяма агресивност. В крайна смета, както виждаме, не направи нищо друго освен да им изиграе лоша шега, защото всъщност те сами се записаха и сами пак играят срещу себе си, както беше случаят със СРС и преди това с Ванъо Танов, което е странно и ненужно според мен, защото по този начин в крайна сметка няма да се прекърши организираната престъпност. Ако те го бяха направили по-деликатно, според мен всички щяха и да са доста по-добронамерени към тях.
Водещ: Нямаше да има такива коментари. Господин Благов?
Крум Благов: Според това не е толкова свързано с темата за свободата на словото, защото ето – видяхме ги тези кадри, така че тук важно е дали медиите са получили възможност от съда и от МВР да видят тези записи и после да ги излъчат. Щом това е направено нататък вече моралните оценки вече са нещо друго и са извън проблема за свободата на словото.
Водещ: А кой законодателен проблем трябва да имам в предвид напоследък? Може би това, което каза Господин Кашъмов за затварянето на достъпа до регистрите.
Крум Благов: Значи най-сериозният въпрос – това е за търговския регистър и изобщо за публичните регистри, тъй като те са прозорците на властта. Те бяха създадени именно в периода на присъединяването ни, преди присъединяването ни към Европейския съюз и малко след това, защото такива са изискванията и не може да се смята, че един търговец трябва да му се пазят личните данни, тъй като той е публична личност. Така е и в Германия, така е и във всички стари демокрации.
Водещ: Между другото вчера ми направи впечатление изказване на представител на кабинета на министър председателят, че у нас собствеността на медиите е разкрита до физическо лице. Дали тук има нужда от редакция „възможността от разкриване е сведена до физическо лице” или вече знаем и физическите лица?
Крум Благов: Ами така е, само че аз не мога да разбера как ще се знае на едни безименни акции – как ще се знае притежателя, които се търгуват на борсата например, на едно публично акционерно дружество. Просто тези, които не желаят да им се знае собствеността, ще го преструктурират своето дружество издател по този начин. И в момента не знаме на някои от най-големите вестници кои са физическите лица, собственици.
…: Има един още по-лесен начин за скриване. Това е чрез… Става въпрос за офшорна компания, която притежава дадена медия…
Крум Благов: Така че има желание и това е добре да се знае. За това има желание, но може би трябва да се дискутира с това мнозинство и с този парламент въпроса за регистрите, тъй като аз съм правил справки какво би било, ако търсим собственици на фирми без единен граждански номер. Да кажем Иван Ивановците на 770 души, Георги Георгиевци са 600 души, Васил Василевци са 200 души. Изобщо не можем да идентифицираме хората, при това ние много добре знаем, че единният граждански номер не може да се публикува, но няма точка да го знаем. Така че през тези 7 месеца, които остават, докато законът влезе в сила, 8 месеца, би трябвало да окажем някакъв натиск върху управляващите, за да се…
Водещ: Понеже звучи сложно, нека да се опитаме по-лесно да го обясним. Какво няма да можем да правим ние – журналистите?
Крум Благов: Вече не можем да открием първо имоти на хора от властта, на бизнесмени, на връзки между политици и бизнесмени, което става сега чрез публичните регистри много лесно. Второто нещо, което според мен е много опасно и не по-малко важно – това е, че достъпът до търговския регистър сега е свободен, влизате и никой не знае, че влизате. Сега ще трябва да се подава заявление. И всъщност услугата ще ни се прави от…ю
Йордан Димитров: То няма да е директно заявление, но ще бъде регистриран човек.
Водещ:
Крум Благов: Да, ще бъде регистриран човекът, който влиза.
Водещ: Т.е. ако колегата от Българската национална телевизия Господин Йордан Димитров реши да разследва някого, този някой може да разбере, че е обект на вашия интерес?
Йордан Димитров: В крайна сметка не знам дали журналистът трябва винаги и всячески да се стреми да прикрие това, че проявява интерес към някого. В крайна сметка, ако нашите аргументи да подходим към едно разследване, или търсене на някаква истина са сериозни, смятам, че нищо не би могло да ни спре и има доста колеги, които го доказват с поведението си. Но все пак наистина тук има и хора, които от обществена страна следят за всякакви процеси, които могат да спрат добрата работа на журналиста, така че си мисля, че поне това ще бъде изказано, ще бъде посочено, ако има такъв проблем, но журналистите в България в момента наистина си мислят, че биха могли и могат да правят разследвания, така че стига да имат хъс и да имат смелостта – ако имат смелостта – всичко ще могат да постигнат, защото аз винаги давам за пример един емблематичен филм, който всички сме гледали предполагам – „Вътрешен човек”, който показва, че корпоративната цензура я има навсякъде. Дори в една велика държава като Съединените щати – наистина велика, но в същото време я има. Явно, все пак този филм е правен и по истински случай, така че може би, ако в България има някакъв вид цензура, тя е по-скоро корпоративна дотолкова, доколкото пък корпорациите пък са обвързани с политиката. Има вълничките на политическото влияние и стига до брега на медиите, така че явно идеална свобода няма. Въпросът е да бъдем максимално честни и да се опитаме да търсим истината.
Водещ: В тази посока ли Господин Кашъмов ще насочите усилията си?
Александър Кашъмов: Значи, аз съм съгласен, че наистина дава се възможност да се проследи кой е търсил дадена информация, което може да създаде проблеми заради това, че има някои не филтризирани сектори на бизнеса в България – това е несъмнено. Но наистина това не е най-тежкият проблем на закона. По-тежкият проблем е възможността да има хора, които въобще да не могат да бъдат идентифицирани, които всъщност управляват или контролират дадени търговски дружества. Как се случва това чрез закона? Случва се по следния начин- законът пише, че търговците, които се пререгистрират т.е. подават някакви документи в регистъра, имат право, не само имат право, а едва ли не са задължени да подават и допълнителни екземпляри за заличени лични данни. В регистъра се подразбира от тук. То дори не го пише, че да е ясно какво ще бъде, се подразбира, че ще бъдат публикувани екземплярите със заличени лични данни. Какво обаче са заличени лични данни? Нито законодателят се е нагърбил да каже, нито някой друг ще се нагърби да каже. Значи търговецът сам ще си преценява. Той ще може да си заличи ЕГН, а ЕГН по силата на закона защита на личните данни се води лични данни и от тук влизаме в казуса Иван Иванов или Димитър Димитров, за който Крум Благов спомена. Т.е. това, което се създава като възможност с тези поправки в закона, е – аз прогнозирам един пълен хаос. Догодина ще има един пълен хаос. Може би част от фирмите ще бъдат по нормалния начин с идентифицирани управители и контролни органи, а някои от фирмите ще бъдат с някакви заличени ключови данни, които ще попречат да бъде направена тази идентификация и да се съпоставят с други публични регистри. Това е много сериозно. Това е директно нарушение и на директивата от 2009 година за електронния търговски регистър на Европейския съюз и наистина ние ще предприемем мерки. Искам да кажа обаче, че това не е изолиран случай търговският регистър. Има други регистри, в които се вършат безобразия. Веднага казвам. Регистърът на обществените поръчки. Онзи ден получихме случай в програма „Достъп до информация” от ваш колега от Смолян, вестник „Отзвук”, който е подал заявление за достъп до два ключови договора за чистотата на града с две разновидности на фирма „Титан” – известната, която е обхванала цялата страна. Оказа се, че копието от тези договори е получено със заличена цена и в момента завеждаме дело срещу отказа да бъде предоставена цената. Добре, обаче аз му казах на този човек от там – на главния редактор, дайте да видим в регистъра на обществените поръчки – задължително е цената да бъде вписана. Какво се оказа, когато отвори човекът този регистър? Че на мястото, в което е графа цена, пише 0,00 лева. При справка установих, че много други обществени поръчки са с нулева стойност на договора. Това е криминално деяние. Значи някой е подал информацията в публичния регистър, държавен служител, който се е подписал под информацията, която подава, е подал невярна информация. Това е криминално деяние и ние от програма „Достъп до информация” ще разследваме по-подробно случая и вероятно ще съзираме прокуратурата за извършване на цялостна проверка на регистъра на обществените поръчки в България. Това е скандално. И това е всъщност състоянието на публичните регистри, чрез които журналистите вършат ежедневната си работа да информират обществото.
…: Ама не само журналистите. Сега, аз искам тук да поясня защо са регистрите. Те не са направени за журналисти. Те са направени за обществен контрол. Всеки да може и обикновеният жител на Смолян, и жителят на София, да отвори и да види колко се плаща от общинските пари, които всъщност се събират от нас, за чистотата.
Водещ: Това е механизъм на демокрацията.
…: По същия начин, по същата причина е създаден и търговския регистър. Той не е създаден за журналистите. На вас ви предлагат да купите дял или акции в някоя фирма. Вие трябва да можете да проверите каква е, що е. И след като ще има регистър на собствениците на медии и трябва да се знае на кого са медиите, редно е да знаем и другите фирми на кого са. Нали така?
Водещ: По принцип е така.
…: И това не е направено само за журналисти. Аз казвам само, че това ще затрудни много нашата работа при разследвания. А се накърняват и възможностите на всички българи да се информират.
Водещ: Разбира се това дали не е много условно журналистите и хората – в крайна сметка нали ние сме от едната страна?
…: Значи няма закон с изключение на един единствен – законът за досиетата – да го кажа на кратко, защото той иначе е много дълъг, който да дава на журналистите по-големи права, отколкото на другите граждани. Т.е. разследванията се правят по абсолютно легален начин като се използват начини и средства, които са на разположение на всеки човек. Ние не можем като прокурори и следователи да следим телефонни разговори. Използваме само общодостъпни източници и свидетели, и закона за достъп до информация. Въпросът е в умението да търсиш и да съпоставяш данните, така че да стигнеш до изводи. След малко ще ви задам един малко по-различен въпрос. Възможен ли е у нас Уотъргейта? Аз обичам да го задавам този въпрос. Но ще ви го задам след малко. Стигнахме до обществени интереси и трудността за формулирането и изобщо по нататък и съдебните санкции в тази насока, но и до нещо друго. Господин Кашъмов, разчитам на кратко да го кажете. За случая, който коментирахме току що. В смисъл, който беше коментиран и вчера разбира се.
Александър Кашъмов: Вчера всъщност беше коментиран и случай в Молдова. Нали така беше? В който този, който се е жалил за клевета от страна на медиите, е човек, който е бил оповестен като офицер от бившите служби за сигурност. В Молдова това е било КГБ разбира се, тъй като те бяха част от Съветския съюз. Такива казуси възникват и в България. Имаше преди години казус, в който в Софийския районен съд беше заведено дело за това, че някой е бил оповестен, че е такъв офицер. Дори в момента тече едно дело, което не искам повече подробности да разказвам, но е висящо, което за мен е скандален факт, защото човекът, който води делото в момента е също под пагон в едно от силовите министерства и се води дело за факта на официалното оповестяване, което в момента пледираме и в закона. Интересен беше коментара на професор Вебер вчера, че може, това е част от социалната, публичната сфера на един човек – това, че е работил в някаква служба за сигурност, а не е част от неговата интимна сфера.
Християна Христова: Да, но е постановил, че фактът, че някой може би е бил агент на Държавна сигурност, да предположим, че наистина е бил такъв, тук не произтича правото на журналиста да оронва неговия престиж, тъй като това е част от неговата лична сфера и вчера се обърна внимание на факт, че има разминаване на интерпретациите. Значи Европейския съд … на човека го счита като част от неговата лична сфера. Докато в Германия това се взима като част от социалната сфера и с различни последствия за правото да бъде оповестена неговата…
Водещ: Да, но от друга страна това е факт на базата, на който може да се каже, че става дума за някаква зависимост, не е ли така, господин Благов, или греша?
Крум Благов: Аз мисля, че изобщо днешният стремеж винаги да разчитаме на външни фактори, че Европейският съюз ще накара някого в България да промени нещата, е погрешна стратегия. Ние трябва да оказваме натиск сами върху нашите политици с цел да се гарантира свободата на словото и на медиите, а не да апелираме непрекъснато към Европа, защото както каза в началото господин Кашъмов, европейската практика не е еднаква. Има различия между страните и на равнището на самия Европейски съюз в Европейската комисия няма единство по този въпрос.
Християна Христова: Аз, ако мога да добавя нещо по този въпрос, съвсем прав е господин Благов, че не може Европа да реши всички национални проблеми и що се отнася до тематиката свободата на медиите, виждаме, че в наши съседни страни нищо ново не се предприема в тази насока от страна на самите журналисти. Например в Сърбия в момента един от най-дискутираните проблеми в медийната сфера – това е медийната стратегия, която беше обещана, но непрекъснато се отлага. Сега, на 1 юли, трябва да има някакъв предварителен проект за медийна стратегия и това решение за съставяне на предварителен проект беше взето под натиск на една група от журналисти, представители на неправителствени комунистически организации, които се обърнаха официално към съответния министър на културата и информационното общество Маркович, за да изработят този проект за медийна стратегия. Също така в Македония виждаме, че скандалите около телевизия А1 предизвикаха правителствена криза. Така че има доста примери и то в съседни на нас страни, които показват, че ние с един засилен обществен натиск можем да бъдем много ефективни.
Водещ: Тъкмо щях да ви попитам за това възможен ли е Уотъргейт у нас. Знаем Уотъргейт е едно разследване, което не даде своите резултати чрез използвани само на легални средства. Там имаше и така наречени СРС. Та, възможен ли е, господин Благов, у нас Уотъргейта?
Крум Благов: Първо на първо ще ви припомня, че първият държавен глава след 10 ноември, Петър Младенов, беше свален също благодарение на един запис на журналист. На Евгений Михайлов. Така че е напълно възможен. Второ – все пак Америка е една огромна държава. Да се смени американския президент означава промяна в световната политика и за това този случай е толкова известен. Аз ще ви кажа, че там се започва от наблюдателността на Боб Удлърд, който е съдебен репортер и забелязва, че всички заловени в Уотъргейт крадци, защото първоначално ги смятат за крадци в щаба на демократическата партия, по някакъв начин са свързани с президентската администрация и от там започва неговото разследване. Изобщо да започнеш разследване – трябва да имаш някаква хипотеза. Не става да отидеш на работа и да кажеш „Абе, аз днеска ще направя едно разследване.”
Водещ: И разбира се тази хипотеза трябва да е реална, а не да се базира на световната конспирация. По възможност.
Крум Благов: Няма лошо и на световната конспирация стига да даде резултат.
Водещ: Господин Кашъмов, възможен ли е Уотъргейт у нас?
Александър Кашъмов: Ами то мисля, че съвсем скорошни месеците, в които си спомняме, че се прехвърляха някакви флашки и т.н. със записи. Друг е въпросът, че изглежда не беше достатъчна скандалността на изнесените факти, за да стигне до някакво по-сериозно разклащане на позициите на правителството, но поне стана ясно, че там е текла проверка, че е имало обаждания и т.н. във връзка с някаква проверка на бирена фабрика, което показва, че е възможно Уотъргейта, че е възможно медиите да извършват някакви подобни действия и да не бъдат преследвани за това, защото всъщност то това е важното като мярка за свободата в една страна. Друг е въпросът, че един завещан проблем, както в България така и въобще в целия регион, е качеството на журналистическото публикуване и разследване. На този въпрос се обръща внимание и в първите две дела, в които България беше осъдена заради прекомерни наказания за клевета срещу журналисти. Това са делата на журналистите Катя Касабова и Божидар Божков от Бургас, които решения бяха оповестени преди точно 10 дни. Така, аз имах удоволствието да съм адвокат на Катя Касабова. България беше осъдена за нарушение, категорично нарушение на член 10, заради прекомерните санкции.
Водещ: Накрая си останахме с коментара, че всички ще платим това, което някой друг е направил.
Александър Кашъмов: Да, точно така. Всички ще платим за съжаление. Въпросът обаче е, че тази практика с прекомерните санкции продължава. В момента имаме пресен случай на журналистка от Враца, която е осъдена да плати 21 000 лева, над 21 000 лева за това, че е нарекла медицинско лице доктор „Некомпетентна”, като това се основава на данни от пациент, на мнения на медицински експерти и т.н.
Водещ: Между другото съвсем кратко, понеже минути не остават, да кажете за скритите камери и за сигналите, които получавате в Етичната комисия.
Александър Кашъмов: Да, това е интересно. В комисията за етика в електронните медии, защото знаем, че са две комисиите, ние имаме интересни случаи. Между другото в много голямата си част са насочени към големите телевизии. Любопитно е – има хора, които се жалват и срещу снимането със скрити камери. Сега трябва да кажем, че нашият етичен кодекс, на българските журналисти, който действа и по който комисиите работят, позволява такива записи. Разбира се само тогава, когато това е в обществен интерес и когато с други средства не може да бъде събрана тази информация.
Водещ: Господин Димитров, в Москва имаше ли конкурентни филми, в които е била ползвана скрита камера?
Йордан Димитров: В интерес на истината не, защото повечето филми бяха игрални, но само да спомена аз като журналист, опасното при използването на скрити камери е свързано с морала на журналиста до толкова, доколкото тези СРС, които предизвикаха скандал преди известно време, една от индикациите, че са истински беше, един бит, който продължаваше през цялото време и който гарантира, че те не би трябвало да са монтирани. Такива са истинските СРС по принцип. Докато един запис от скрита камера в крайна сметка – той би могъл да бъде манипулиран. Биха могли да бъдат манипулативни въпросите.
Водещ: За това трябва да бъдем по-внимателни.
Йордан Димитров: Именно, да.
Водещ: Благодаря ви за това участие – точно 6 секунди имам, за да ви пожелая хубав и слънчев съботен следобед.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 16.04.2011

Водещ: Депутатите решиха, че журналистите или писателите, които проповядват или подбуждат към дискриминация на сили или омраза, на основание на раса, народност или етническа принадлежност, ще носят наказателна отговорност. Промените в наказателния кодекс, приети на второ четене, гласят, че – цитирам „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, подлежи на наказание лишаване от свобода от 1 до 4 години с глоба от 5 до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание.” Между първо и второ четене депутатката от БСП Милена Христова предложи текстът да стане от 1 до 4 години и предложението беше прието. Според промените в наказателния кодекс всеки, който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения – също ще бъде наказан със затвор до 4 години и глоба от 5 хиляди до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание. Логично ли е да има такива текстове? Какво биха коментирали експертите, да кажем от Freedom House? Ето върху тези въпроси ще се замислим и ще коментираме с Огнян Златев, директор на Център за развитие на медиите и Румен Леонидов, който неведнъж е бил обвиняван в подобна реч. Науката е красива, знаят най-ревностните слушатели на програма „Христо Ботев”, които откровено харесват репортерските опити на млади учени. Сега науката ще бъде и седмично телевизионно шоу. „Красива наука” от днес, ще говори с човека киборг – това е премиерът с ексклузивно интервю на първия човек киборг в историята. Днес от 17 часа започва съвместният проект на БНТ и Британския съвет в България „Красива наука”. Какво могат да направят журналистите и младите учени заедно? Ето пък върху този въпрос ще разсъждаваме и ще го коментираме с Любов Костова и Венелин Кожухаров, по-известен като младия български учен, който работи в ЦЕРН. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Останете с нас. В първоначално приетият вариант на текста, който предвижда наказание и затвор за журналисти, които подбуждат масова, расова и всякаква друга дискриминация, както и писателите, се е предвиждало наказанието да бъде с лишаване от свобода до 4 години, като между първо и второ четене, депутатката от БСП Милена Христова е предложила текстът да стане от 1 до 4 години. Може би това е единствената добра новина, която може да бъде намерена в този случай. Добър ден казвам на Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите.
Огнян Златев: Здравейте.
Водещ: Как биха коментирали един подобен текст от Freedom house да кажем?
Огнян Златев: Значи, аз първо си позволявам да не се съглася напълно с това, което казахте преди малко, че това е единствената добра новина, защото всяко едно ограничение на свободата на изразяване, според мен не и следвало да бъде много добра новина.
Водещ: Смисъл, че е намалено наказанието малко. Разбира се аз употребих ирония в случая.
Огнян Златев: Да, иначе аз смятам, че ще има доста негативни реакции на приетите изменения на наказателния кодекс. На мен вече ми се обадиха поне от 4-5 правозащитни организации, които се занимават специално с наблюдаване на процесите, свързани със свободата на словото и свободата на изразяването.
Водещ: Вие вчера почнахте един коментар в един от ежедневниците. Вероятно това е причината.
Огнян Златев: Не, не само това. Недейте да забравяте, че живеем в 21 век във века на комуникациите, когато нищо не може да остане скрито покрито и така или иначе знаем, че България не може да се похвали с много високи достижения в последните няколко години в различни класации за организации като Freedom house, Article 18s, Репортери без граница и т.н.
Водещ: Това са критериите, които ни смъкват надолу.
Огнян Златев: Един от критериите, да кажем. Да, всички тези организации имат достатъчно много свои канали за наблюдаване, мониторинг на това какво се случва в страните по света и за съжаление ние отново попадаме в тяхното полезрение и предполагам ще има реакции следващата седмица.
Водещ: За да бъде по-ясно как би се отразил този текст върху журналистите, върху писателите, които използват иронията, образите, нека поразсъждаваме върху следното – вчера на страницата, на която беше публикуван вашият коментар, имаше един цитат. „Съомга и баклава в една депутатска чиния.” Един готвач беше цитиран. Дали той би могъл да бъде подведен под отговорност за дискриминация на депутатите по този текст?
Огнян Златев: Да, в тази връзка е ви кажа, че много ми хареса днеска също един коментар в един друг вестник на колегата Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация”, който самият той предупреждава и е много прав, аз съм напълно съгласен с него, че тези текстове могат да се върнат като бумеранг към самите политици, които са ги гласували, защото в края на краищата, така приет, този член 162, доколкото знам, може да се отнася не само за хората, които се занимават със словото – т.е. журналистите и писателите в повечето случаи, но и за всеки един гражданин на Република България, включително в това число и политиците. Т.е. …
Водещ: Да, защото текстът започва така „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация…” Тук не са визирани конкретно журналисти.
Огнян Златев: Или по друг начин, което е също така интересното.
Водещ: Смятате ли, че от тук насетне има шанс за ревизия на тази мярка, която според колегията мисля, че единодушно е не добра новина?
Огнян Златев: Смятам, че ще има достатъчно реакции, както от страна на колегите журналисти и на медиите, тъй като това директно налага известни ограничения и подтиква и подбужда към автоцензура самите журналисти и медии, но така също ще има обществена реакция от името на цялото общество, както и реакции от много правозащитни и други организации отвън и в този смисъл се надявам да проявят достатъчно мъдрост нашите политици, законодатели и да направят необходимото, така че това изменение да бъде по някакъв начин модифицирано. Сега, недейте да ме разбирате погрешно. Аз мога да оправдая донякъде подбудите, които са довели до приемането на такъв текст. Това, което за мен е обезпокоителното е, че първо текстът беше приет без абсолютно никакво обществено обсъждане за необходимостта от това. Знаем, че навсякъде в Европа и в света особено след 11 септември 2001 година, че много силен дебат, професионален най-вече за това каква е отговорността на хората, които използват средства за масово осведомяване и в този смисъл дали трябва да се налагат ограничения особено с много бързото развитие на новите медии, които са един много удобен канал за проповядване на всякаква дискриминация и омраза. Т.е. този дебат върви. Очевидно е, че трябва да има някакъв вид ограничение, но тези ограничения трябва да се налагат след като се проведе едно широко обсъждане, а такова липсва.
Водещ: Но пък имаше аргумент, че това било европейска практика.
Огнян Златев: Не, значи ние тук отново скачаме – ставаме по-католици от папата. Има действително такава европейска практика, става дума за решение на съвета на Европейския съюз от 2008 година – ние отиваме отново в някакви крайности. Т.е. ние автоматично копираме и прилагаме без изобщо да сме вникнали в детайлите. И исках друго да кажа – не знам дали ви направи впечатление репортажът по няколко телевизии, които показваха как е минали гласуване в Парламента, че просто виждаме как народните представители просто така, автоматично вдигаха ръка и приемаха текста, без абсолютно никакво обсъждане и дискусия, което не е добре. Да не говорим, че имаше предварително експертни мнения, посочени конкретно по този текст, които идват от страна на гражданското общество, които не бяха взети под внимание.
Водещ: Но пък беше взет под внимание фактът, че идват избори. Най-вероятно това е била част от мотивацията.
Огнян Златев: Може би, не знам, неведоми са пътищата, по които нашите законодатели взимат своите решения и нашите политици. И не това е наша работа да ги дискутираме, но пак казвам – за мен това е една не добра практика и едно нещо, което няма да ни доближи по никакъв начин до страните, които се славят със свобода на словото и са давани за пример на целия останал цивилизован свят.
Водещ: Смятате ли, че до изборите е възможна промяна на тази мярка или всяка една дискусия по този въпрос ще бъде подминавана с мълчание?
Огнян Златев: Значи аз не съм запознат в детайли със законодателния процес и възможността за изменение, но път от друга страна имаме примера на това какво се случи например в Унгария, когато след изключително широк национален и международен отзвук на приетият респективен медиен закон, както виждате техният парламент се принуди да го измени. Или то стана в една доста за мен – кратък период от време.
Водещ: Но това беше в резултат на препоръките на Европейската комисия и на дискусиите, които текат в Европейския парламент по отношение на свободата на медиите.
Огнян Златев: Но тези препоръки станаха и се случиха благодарение на изключително силната кампания, която се проведе в самата страна. Там излизаха вестници на първите си страници с черни страници или просто без никакъв текст в знак на протест т.е. там имахме много засилена роля на гражданското общество и на медиите, които самите се организираха и протестираха срещу това нещо и по този начин привлякоха вниманието и на европейските институции.
Водещ: Ами може би трябва просто по-често да говорим за тези неща, защото в крайна сметка свободата на словото е едно от най-ценните човешки права.
Огнян Златев: Напълно съм съгласен с вас и за мое съжаление това, което наблюдаваме да кажем последната година, виждам, че всички подобни дискусии, свързани с различни аспекти на журналистиката и медиите, да ги наречем, за съжаление са подкрепяни от външни организации. Имам в предвид основно германските организации. С тяхна помощ се организираха няколко много интересни дискусии. Т.е. на мен не ми е особено приятно, че това трябва да става отново под някакво външно влияние вместо ние самите да седнем да се организираме и да проведем този дебат.
Водещ: И за съжаление в тези дискусии нямаше представители на властта.
Огнян Златев: Да.
Водещ: И нямаше и коментари после от тяхна страна. Благодаря ви за този коментар. Огнян Златев – директор на Център за развитие на медиите за новия текст в наказателния кодекс, член 162, който предвижда затвор за журналисти или писатели, които подбуждат към расова, етническа или друга дискриминация. В „Клубът на журналистите” днес коментираме промяната в наказателния кодекс, която наложиха депутатите на второ четене и тази промяна предвижда журналисти или писатели, които проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза на основание на раса, народност или етническа принадлежност, да носят наказателна отговорност, да влизат в затвора и да плащат големи глоби. Трябва ли да има свобода и този текст насочен ли е към свободата на изразяване? Добър ден казвам на писателя Любен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден!
Водещ: Пошегувахме се вчера, докато уговаряхме вашето участие, че сте точно за затвора май.
Румен Леонидов: Да, скоро имаше оплакване по едно предаване по вашата програма от гражданин, преподавател все пак, не само обикновен гражданин, в Шуменския университет. Вижте какво – всеки търси под вола теле. Може да се намерят някакви упреци, но аз не съм запознат в детайли с това решение. На мен ми се струва малко като предварителна полицейска мярка, защото не думите са мръсни и не отношението може да е мръсно, а просто използването на понятието циганин например, може да се стори обидно на някого. То не се различава по съдържание с ром, на което държат да кажем братята роми. Когато се говори за ромския проблем не значи, че това са расистки или… Защото все пак те са от нашата раса, или етнически…Има проблем с тяхната интеграция, има проблем с нежеланието да престанат, или по-голямата част да престанат, защото аз познавам и прекрасни – и поети, и писатели, и интелектуалци, и журналисти, и не може да се говори лошо за проблема като цяло, защото по същия начин можем да обвиним и всички българи. Че са простаци, че са изроди, че са мутри, което не е така.Така че, в тази мярка ми се струва малко – тя съобразена ли е с европейските законодателски…?
Водещ: Това, което беше коментирано, когато беше предложено това изменение от Министерството на правосъдието и Министерски съвет в края на миналата година беше, че става дума за европейски правила, но преди малко коментирахме с Огнян Златев, че едно подобно твърдение, меко казано и цитирайки Марк Твен, е силно преувеличено.
Румен Леонидов: Да, ясно. Така си и помислих, защото при нас винаги или се престараваме или го правим некадърно за съжаление. Което си е една хубава българска черта особено след годините, когато търсих ход към демокрацията, която много не ни е ясна, тъй като продължаваме на живеем с едни силови мерки, предимно решаваме нещата със закони, които не са съобразени с реалността или не ги прилагаме.
Водещ: Истината е , че това е един от критериите – натискът, който се упражнява от властта към свободата на словото. Та, това е един от критериите, по които се оценява от различните неправителствени организации свободата на словото. Безспорно догодина можем да очакваме нов рекорд по падането си в скалата.
Румен Леонидов: Това е глупаво, защото без свобода на словото, демокрация няма. Дори и когато само със слово, колкото да са обидени или гадни определения, те са само на думи. Аз не знам Атака как е гласувала този закон?
Водещ: Ами нямаше разпечатка на конкретното гласуване.
Румен Леонидов: Много ми е странно те как…Те, които издигаха техни симпатизанти, защото те отричат, и ред други абсолютно нацистки лозунги, сега как са реагирали на този закон. Но, мисля си, че в края на краищата правото на изявление е по-важно.
Водещ: Нека да ви попитам така – смятате ли, че словото плаши някого при положение, че подобни текстове могат да бъдат обмисляни, създавани и приемани като законодателна мярка?
Румен Леонидов: Явно плаши, за съжаление, но колкото повече минават години от началото на демокрацията, по-страхливи стават всички управници. И това е съвсем естествено. Дори всеки да симпатизира на властта, ако е журналист – честен, ако е честен гражданин, той трябва да бъде критичен, иначе няма да има нужда от журналистика, няма да има нужда от свобода на словото. Тогава ще има дежурни вестници, радия и телевизии, които ще се хвалят и тогава каква е разликата между демокрацията и онзи строй, който аз много добре помня. В който имаше едно радио, една телевизия и два вестника или три, които не си позволяваха нищо друго освен да критикуват дребни чиновници или председатели на ТКЗСТ.
Водещ: Но пък от друга страна любима фраза на експертите напоследък е , че медиите не говорят за дневния ред на хората. Тук биха могли да кажат, че този наш коментар не е в дневния ред на хората. Но защо тогава в Унгария свободата на словото е в дневния ред на хората, в Италия тази свобода също е в дневния ред на хората? Макар че там няма натиск от страна на държавата, а от страна на представители от страна на държавата.
Румен Леонидов: Вижте какво, по принцип аз и вие ще се съгласите, че у нас гражданско общество въобще няма. Няма средна класа, няма самочувствие, няма свободни хора. Много малко свободни хора има. И не може да очакваме, че обществения натиск върху медиите ще бъде реален, но аз не мога кажа, че Националното радио, нищо, че говоря сега по него, или Националната телевизия са наведени. Мисля, че лошият тон се дава от други големи медии. Онзи ден гледах, прекъснаха разговор по една телевизия, заради много важния проблем с купуването на Кремиковци и бившия собственик говореше, за да се дава половин час репортаж за това, че един изрод изнасилва в продължение на няколко години дъщеря си. Това е масово пожълтяване на национални медии, независимо че са частни, което говори много зле, вече тук не става дума и за натягане на правителството или на следващото правителство, или реакция срещу предишното. Тук става дума за една жълтения, която е тотално гнусна и неприятна.
Водещ: Тук става дума за робуване на рейтинга.
Румен Леонидов: Какъв рейтинг? От кого търсят рейтинг? От простаците, простаците, които са масата в България и които отчайват хората, с които живеят в тази страна. Защото създават психо климат на простотията. Рейтинг, всичко се води рейтинг. Но това е, което е много тревожно – пропиляването на сериозни проблеми, тези сериозни проблеми, които ни вълнуват, свързани с това, че да кажем, поводът да бъде обвинен в някакъв расизъм от този господин от Шумен беше, че в една книга се предполага, че след време се прогнозира, че Турция ще завземе Родопите, защото са населени с мюсюлмани – българи, но мюсюлмани. И този така тревожен, тази тревожна възможност веднага се прие, нищо, че аз имам подпис като водещ на едно предаване, срещу самите турци или самата Турция, което абсолютно не е така. Вината за нашите проблеми, които имаме и които може да бъдат заминати, това предаване – с каква насоченост беше там законът, демократична насоченост – има проблеми, които ние трябва да ги премълчаваме. И те трябва не да ни озверяват като Атака, а да ги решаваме на базата на това, че ние българите сме мнозинство в тази държава все още и ние носим отговорност за всичко, което става и с малцинствата, каквото става и с изродите, които изнасилват дъщерите си и онези неща, които ние така като домакини на тази държава се правим, че не зависи нищо от нас.
Водещ: Моля ви да направите две прогнози. Смятате ли, че ще има обществена дискусия по този въпрос и смятате ли, че депутатите биха ревизирали приетата вече законодателна мярка?
Румен Леонидов: Ами първо трябваше да има дискусии и след това да се предприема, каквото и да е законодателство. Сега, според мен вие почнахте тази дискусия, дай Боже да премине и в другите медии. И тук вече зависи пак от самосъзнанието и равнището на колегите журналисти, на такива хора, които се занимават с обществена ангажираност, дори да не са журналисти.
Водещ: Ще ви накара ли този текст да бъдете по-мек в изразите, които употребявате, доколкото това е по силите ви разбира се?
Румен Леонидов: Аз сам си слагам вече, помъдрях и мина буйната ми младост и виждам, че някой път с емоциите можеш да обидиш някого, но никога не е късно да се извиниш. Никога не е късно, дори да е несъзнателно в спорове, да се реагира по по-спонтанен начин. Аз няма да се съобразя, когато проблемът е важен, ако е по-важен от моята персона, важно е да кажа нещо, което да се чуе от повече хора и те да се съгласят или да не се съгласят с това, така че аз нямам намерение да си слагам допълнителен наморник на мутрата и нито един закон не може да ме спре да говоря истината – такава, каквато аз я виждам.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Писателят Румен Леонидов за новата промяна в наказателния кодекс, която предвижда закон, глоба и обществено порицание за журналистите и писателите, които подбуждат към расова и всякаква друга дискриминация. В „Клубът на журналистите” продължаваме с едно предизвикателство за въображението. Може ли науката да бъде наречена красива, може ли да бъде шоу? Науката е красива, знаят по-ревностните слушатели на програма „Христо Ботев”, които откровено харесват репортерските опити на млади учени по нашата програма. Сега вече, от днес, ще има и седмично телевизионно шоу за наука. Нарича се „Красивата наука”. Премиерът ще е днес от 17 и ще има разговор с човека киборг, ексклузивно интервю. Усмивката и шегата на страна. Какво могат заедно журналисти и младите учени? Ето това ще коментираме в следващите минути с Любов Костова от Британския съвет и Венелин Кожухаров, който е млад български учен, доста популярен станал напоследък поради факта, че работи в ЦЕРН. И така, красива ли е науката и какво я прави красива?
Любов Костова: Науката може да бъде красива. На първо място – опознавайки я. Можеш да се потопиш в нея и да видиш колко красива може да бъде една формула, например математиците, физиците твърдят, че една формула е изключително красива със своята балансираност. Много красива е и с образите, които ражда, изображенията, които раджа науката. Толкова красиви са фотоси на научни обекти, че просто не могат да се премерят с красотата, от която и да било художествена фотография. Изключително красиви са очите на учените, които говорят със страст за своята наука. Изключително красиво е познанието. Всичко това заедно прави красотата на науката наистина видима. Да не говорим за такива елементарни сходства като нашата красота – има научно обяснение. Красотата на цвета на косата ти има научно обяснение. Това са все неща, които се пораждат и обясняват с науката. Светът е красив и за това също има научно обяснение.
Водещ: Красива ли е божествената частица, която търсите в ЦЕРН?
Венелин Кожухаров: Красотата на науката от една страна може да бъде, тя е нещо, което хората са постигнали. Разглеждайки по този начин науката, поставяйки по този начин нещата, всъщност това са работи, които хората стъпка по стъпка са изградили и съответно човек не може да не се възхищава от една страна на умението на тези хора, от друга страна на техния гений, на тяхната проницаемост и от трета страна до колко това нещо на нас ни помага сега да живеем по –добре. По същия начин тази частица, която ние търсим в ЦЕРН, естествено, че ако я открием, тя ще бъде красива. Защо ще бъде красива? Защото ще завърши едно цяло. Един наш модел, с който ние в момента обясняваме света, с който ние в момента описваме всичко около нас. Съответно без тази частица – той е непълен. Цялото, което тя ще създаде, всъщност ще бъде красотата.
Любов Костова: Нали чухте метафорите, с които говори Венелин. Венелин е физик. Сега веднага ще напомня една друга метафора, която така ярко ми се е запечатила точно от разказ на Вени. Който обясни, представете си, материя, антиматерия и тъмна материя – по какъв начин се събират, за да направят едно тяло и всъщност това, което ние познаваме – материята и онова, което ние предполагаме, че е там по всички закони, които познаваме – антиматерията, допринасят за това да познаваме едва, както Вени каза, една шеста от цялото това огромно съществуване, което се нарича вселена. Та Вени оприличи познанието ни за едната шест за познанието от сушата на земята на един единствен континент от шестте континента, както той прекрасно се изрази – това е все едно да познаваш единствено Северна Америка, който от горе на всичкото не е най-интересният континент. Така че ето това е красотата на науката. Начинът по който тя дава обяснение за простите неща около нас и ги сравнява с онова, което познаваме, за да ни позволи да вникнем в дълбините и.
Водещ: Това прави ли общуването с журналистите и с хората по-лесно?
Венелин Кожухаров: Най-лесният начин ние учените да изразим това, което мислим, е просто да го представим пред хората. Обаче, както много често се случва, хората, пред които ние успяваме да говорим, които успяваме да съберем, това е някаква малка затворена общност. Те са така да се каже от нашия отбор. Те са хора, с които ние живеем всеки ден, работим всеки ден. Това е също нещо, както един футболен отбор излиза на терена. Футболистите могат да играят футбол, да ритат топка и да го правят само за себе си, поради простата причина, че те се наслаждават, обаче друго е , когато този стадион, на който те играят е всъщност пълен с публика. Когато също заслужават да видят техните умения, колко те са добри, колко те са велики с играта на футбол. По същия начин и ние учените. Използвайки точно медиите, ние можем така да се каже, да играем на пълен стадион, да представим това, което ние можем пред широката публика.
Любов Костова: Как да не се възхищава човек на учените? Никога не съм обичала футбол, но заради това обяснение, ще отида да изгледам един мач.
Водещ: Обаче дали общуването с журналистите по този начин на говорене е по-лесно?
Венелин Кожухаров: Човек, когато се ражда, той е свикнал да съпоставя неща, да си изгражда представи и посредством определени асоциации. Така че, ако на един човек му се даде дори най-трудното научно понятие посредством асоциация, която той е свикнал с всекидневния живот, например каране на кола, ходене на работа, вечеря, закуска, всякакви такива тривиални неща – той тази сложна научна, този научен проблем става съответно общодостъпен и той може да го разбере, може да го възприеме. Нещата в науката са прости – аз мога да цитирам по този начин Айнщайн, който е казал, че ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не го разбираш достатъчно.
Любов Костова: Аз мога само да допълня, че да – в началото е доста трудно за учените да общуват, да говорят пред журналисти и това е съвсем разбираемо. Разбираемо е, защото никъде в нашата образователна система, в нито едно ниво на нашето образование няма часове по комуникация, няма време отделено, за да се учим ние самите как да говорим пред други освен собствения си клас, собствената си учителка, т.е. извън конкретните цели, които си поставяме в определеното време. Тази празнина се запълва от усилията, които ние полагахме и продължаваме да полагаме с течение на толкова години – да намираме талантите, които имат желание на първо място и от друга страна и умения поне в зачатък да говорят разбираемо и атрактивно за обща публика, и да подсилим техните умения с абсолютно целенасочено обучение по комуникация на науката и не желая да се спори по въпроса дали този термин е най-правилният, защото тук става въпрос именно за двустранно общуване. Едва, когато ученият и журналистът влязат в контакт един с друг, първото нещо, което се случва, е че те загубват стереотипите си в отношението към другия. Второто, което разбират е същността на професията на другия и това е начинът да се изгради моста. Много лесно се научават уменията, след което идва наистина отличният диалог.
Водещ: Три минути.
Венелин Кожухаров: В момента в ЦЕРН работи, както всички знаем, най-големият ускорител в света. Големият дробен колайдер. Той все още работи на половината от максималната енергия, до която може да достигне, т.е. на частиците се случват на половината от тази максимална енергия, за която е планиран и въпреки това, във всеки един момент можем да очакваме някакво откритие или наблюдаване на някакъв ефект на нещо, което до сега по никакъв начин не е наблюдавано. През миналата година бяха записани около милиони събития, милиони такива сблъсъци бяха наблюдавани като тази година се очаква техният брой да се увеличи с поне още хиляда пъти спрямо този от миналата година. Т.е. милиарди, милиарди сблъсъци. Нещо, което ние се мъчим – физиците, да разберем за света около нас, е много просто. Ние се мъчим да разберем от какво той се състои, какви са градивните болченца, които създават цялата тази красота около нас, създават цялата тази природа и как точно те са свързани. Работата е, че в тази картина, която до момента сме си създали, ни липсва едно нещо. Липсва ни така да се каже цветът. Ние имаме за момента хубава картина, но тя е черно бяла. Т.е. всичките неща, с които ние разполагаме, в някакъв смисъл нямат маса, или преведено на художествен език – нямат цвят. Трябва ни нещо, с което всъщност тази черно бяла картина да я превърнем в цветна картина. Точно това е така нареченият X бузон, тази частица, която ни липсва в нашия модел, който ние сме направили за света. Та, в момента това, което се случва в ЦЕРН, е точно неговото търсене. Надяваме се, че данните, които ще се съберат, сблъсъците, които ще се запишат тази година и следващата година, ще ни помогнат да разберем всъщност дали той съществува изобщо, защото може и да не съществува и ако той съществува – поне да разберем някои негови характеристики. Също така, вече, ако бъдем изключително оптимистични, може пък да разберем какво е това нещо тъмна материя, или от какво е тя изградена. Или пък, ако бъдем пък прекалено нахални към природата, може дори да успеем да разгадаем тайната на тъмната енергия, но както казват – само времето би могло да покаже.
Водещ: Кой е най-често задаваният въпрос от журналистите, които идват в ЦЕРН или които ви разпитват за ЦЕРН?
Венелин Кожухаров: Ние всички знаем, че страхът е една основна движеща сила за хората. Най-древното човешко оръжие. Съответно въпросът е – ЦЕРН ще унищожи ли светът? Няма как да не бъде зададен. Ами – аз мога да успокоя хората, че няма как да унищожим светът. Не сме все още толкова велики, за да можем, благодарение на нашите експерименти да унищожим света.
Любов Костова: Това са наистина много важни въпроси, защото в действителност хората не знаят и това една от ролите, както на медиите със сигурност, но и на самите учени, да излизат и това е причината толкова много да съсредоточаваме удилия върху това учените да се научават да бъдат по-комуникативни и да разбират ползата от това, защото в крайна сметка става въпрос за информирано общество. Става въпрос за общество, което има поне елементарна научна грамотност. За да може да си дава отговори дори на тези, не само на въпроси защо небето е синъо, а пък облаците – бели, но и на въпроси дали опитът в ЦЕРН ще създаде една черна дупка, която ще погълне най-малко земята, току виж и цялата Вселена и всъщност действително виждаме резултат, виждаме отклик от усилията тези млади учени да излизат пред публика, да говорят и пред вас медиите. Защото ето сега, както всички знаем, всички трепетно очакваме днес стартирането на новото предаване на БНТ, първото предаване в България, първото родно предаване, седмично предаване за наука, което ще се казва „Красива наука”. И в което именно тези млади учени, които са минали през такива обучения за комуникативност, както и някои по-зрели техни колеги, ще говорят по теми, които са близки до хората.
Водещ: Днес в „Клубът на журналистите” коментираме как учените ще се опитат да отмахнат от себе си наложения образ, че те са едни беловласи хора, които са ужасни скучни и говорят страшно сложно. Разбира се те ще прибягнат до средствата на журналистиката в „Красивата наука”. Това ще бъде седмично шоу за наука, в което ще има и интервюта, вече ви казах – есклузивно интервю на първия човек киборг в историята. Ще може да бъде видяно днес. Какво още ще видим – продължаваме да коментираме с Любов Костова от Британския съвет и Венелин Кожухаров. И така – какво ще видим в „Красивата наука”?
Любов Костова: Днес зрителите ще могат да видят първото предаване от 17 часа, което е посветено на – представете си – ни повече, ни по-малко изкуствения интелект. Дали го има? Какво е направено до момента и най-вече – какво ще се случи в бъдещето? Какво очакваме? Какво ни чака в бъдещето, ако наистина киборзите започнат за съществуват? Така че мога сао да призова всички любопитни да гледат предаването, защото ще видят на първо място – изключителни, прекрасни млади българи, които работят тук в България и имат истински научни съдби, професии. Правят го с изключителна страст и умея да разказват за това пред хора като мен, които нищо не разбираме от наука.
Водещ: Венелине, хубаво ли е да си в общество от учени, които се стремят да говорят простичко за сложните неща?
Венелин Кожухаров: Представете си сега точно с това предаване, което ще бъде днес, вие страхувате ли се от киборзите? Смятате ли, че те ще превземат хората? Ще ги направят свои роби или смятате, че те могат да бъдат служители по някакъв начин и да допринесат за нашето добро? Ако искате да го разберете, то просто най-подходящото нещо, което можете да направите, е да гледате предаването.
Любов Костова: И да си зададете въпросите, които всъщност са възможни. Предаването ще остави много отворени врати – така трябва да бъде. Науката задава въпроси. Най-добрият отговор се дава при добре зададения въпрос. Аз лично от общуването си с учените, които умеят да говорят наистина, съм открила, че те са фантастични в това да те накарат да поискаш да научиш повече, да разбереш повече, да отидеш и да прочетеш, да отидеш и да ги попиташ. Така че това е. Добре зададеният въпрос е начинът да опознаваме света около нас и да се страхуваме по-малко или да имаме други страхове.
Водещ: А какво да направим с образите от филмите, които са вътре в нас?
Любов Костова: Нищо лошо няма и в тях. И за тях има научни обяснения. Ние сме чували учени да говорят за това до колко верен е един образ, до колко научно верен е един образ и къде граничи с фантастиката. При това веднага поставям акцента върху „засега”, защото Венелин самият беше правил едно много голямо проучване за образите, филми с научна тематика, когато се готвихме за една международна среща, той е много дълъг списък. И една от любимите теми за дискус на учените е „Да вземем някой от тези образи и да разнищим Spider man колко в крайна сметка в него е научно обосновано!” И като погледнеш Spider man, аз вече знам – идват ти нанотехнологии на ум. И биологията на влакната и т.н. Или начинът по който реагира тялото на замразяване в другите супер герои. Просто страшно много наука има в тези образи и те са хората, които разказват. Да не говорим за невероятните разкази, които съм чувала. Дали са възможни или не … които ни показват анимационните герои? С други думи – можеш ли наистина да паднеш по нос на земята? Така както правят редовно анимационните герои. Кои са силите, които дават възможност за това и какво е абсолютно невъзможно да се случи – поне на тази планета? Така че много са, няма никакъв проблем образите от филмите да участват в разсъждаването ни за наука. Но именно научната грамотност ще допринесе за това да можеш да различиш кое има вече донякъде или пълно научно обяснение или кое може би е загадка за в бъдеще, защото все пак много от научната фантастика от миналото е реалност днес, включително и мобилните телефони.
Водещ: Учен ли е Жул Верн?
Венелин Кожухаров: Аз не знам дали хората се замислят за днешното съвремие, но в момента ние сме заобиколени на всяка една стъпка от нас от наука. Всяко едно нещо, което ние го използваме по някакъв начин, е достижение на науката. Жул Верн е един прекрасен писател. Интересното е, че той е успял да предскаже толкова изключителни неща като неща, които ще се случат в бъдещето – като съществуване на подводници, летателни апарати и всякакви такива неща. Така че Жул Верн от една страна можем да кажем за него, че той всъщност е пророк. За учен – не бих могъл да кажа поради простата причина, че човек е учен тогава, когато той работи в определена посока и се опитва да систематизира нещата, които знае с цел постигане на нещо ново. Т.е. той се опитва да изследва, докато не достигне до нещо, което не е било направено до сега. Та всъщност Жул Верн е прекрасен писател, но аз не бих го характеризирал като учен, може би за нерадост на част от хората. Учените са една специална категория хора, които благодарение на собственото си любопитство успяват да направят някои неща, които никой не си е въобразявал,че някога ще съществуват като например, както Любов каза – GSM. Мобилните телефони – човек да говори посредством мобилен телефон. Това е нещо, което едва ли сме си го представяли пред 20 години. Едва ли сме си представяли преди 20 години, че ние ще можем да комуникираме с произволна точка от света без да се замисляме човекът къде е отсреща, дори да не го знаем къде е отсреща. Така че ние сме заобиколени от наука.
Водещ: Има ли някъде в ЦЕРН книгите на Дан Браун?
Венелин Кожухаров: Книгите на Дан Браун са интересни между другото. Той също е много добър писател. Аз съм чел част от неговите книги, така че съответно те са популярни, те са интересни, привличащи – прочитат се на един дъх. Човек засяда вечерта след работа, след като е направил поредната стъпка към някое ново откритие и прочита една книга на Дан Браун. Какво по-хубаво нещо за завършек на деня?
Любов Костова: Но когато говорим за книги и наука, веднага си спомянм отново, благодарение на общуването си с учените, невероятната информация, която получих от тях, че колко много наука е закопана буквално в „Алиса в страната на чудесата”. Колко заиграване с математиката има, защото Луис Карл е математик. Но колко дразги той решава със свои колеги посредством разни образи в „Алиса в страната на чудесата”. Какво е обяснението за лудия шапкар. Всъщност лудият шапкар – има много научно обяснение и това е една съставка, която се използва, ако не се лъжа, химическа съставка при обработването на кожата при правенето на шапки. И тя наистина води до психически отклонения. Т.е. да си луд, когато си шапкар, не е толкова немислимо. Така че дори в образите, които изгражда един писател като Луис Карл, има толкова много научна обоснованост и препратки, директни препратки към науката. Друг е въпросът колко хора разбират това, тук вече художествената фраза влиза. Но толкова е тънка границата между метафоричността на науката и метафората, която ние сме свикнали да виждаме в литературата, че чак е удоволствие да я видим и тук веднага се сещам за любимия си цитат от Ричард Долкинс, който казва „Истинската поезия съществува в истинския свят. Науката е поезия на действителността”.
Водещ: Какво би направил заекът на Луис Карл в ЦЕРН? Той е забележителен майстор за сближава позиции.
Венелин Кожухаров: В ЦЕРН, както знаем, на големия колайдер работят 2 експеримента, които са огромни конкуренти един с друг. Ние от една страна сме конкуренти, смисъл, че всеки се надява, че той първи ще разбере каква е същността на така наречения х бузон или така нареченото нещо, което дава цвят на всичко около нас. От друга страна – ясно е, че въпреки, че ние сме конкуренти – ние работим заедно. Тъй като няма как. Не може примерно единият експеримент да открие нещо, а пък другият да не го открие. Всеки един се явява един вид като критерий за верността на това, което е открил другия. Така че заекът на Луис Карл би бил посредник на двата експеримента. Която за момента роля се играя от директора на ЦЕРН.
Водещ: Няколко минути сега ни остават само да се върнем седем години назад, когато започна този – не го наречем съвет на Британския съвет, който искаше да научи учените да говорят по-популярно така щото да ги разбират и журналистите, и хората в крайна сметка. Та връщаме се седем години назад.
Любов Костова: Тогава проведохме първото обучение за учени и журналисти. Преди две години, точно преди 5 години пък стартирахме един конкурс, който е роден в Челтмънския научен фестивал – това е лаборатория за … , с който си партнираме и с Националното радио, и разбира се с Националната телевизия и много други медийни партнъори и това е конкурс, който от един малък град в Англия, прерасна първо в 9 страни в Югоизточна Европа, а сега вече е стъпил на три континента, 17 държави. Тази година е петата година извън границата на острова и има всички шансове да превземе света като футболното първенство. Дай Боже!

Водещ: Има ли вътрешни и външни кръгове на учени, пленени от тази идея, Венелине?
Любов Костова:
Венелин Кожухаров: Всеки учен в един момент би искал колкото се може повече хора да разберат за неговите достижения. Съответно, винаги се намират обаче и хора, които са малко, не поради това, че не искат това нещо да се случи, но просто понеже не са запознати как да го направят по най-подходящия начин или не могат да намерят сами най-подходящия начин, се отнасят скептично към такива начинания. Та аз бих искал да кажа от позицията на учен – учени, няма нищо лошо в това всички да разбират за вашите идеи. Това само може да ви донесе повече, само може да ви допринесе за по-добро, така че естествено винаги има хора, които са по скептично настроени, хора, които са по-добре настроени, но аз се надявам, че това нещо, както и Любов каза – това е едно начинание, което е стартирало преди 5 години. За 5 години виждате вече каква сила това нещо е набрало. Това е един огромен успех.
Водещ: Колко пъти последната седмица ви звъняха мои колеги журналисти, за да ви искат телефона на ваши колеги, за да им обяснят едно или друго нещо?
Любов Костова: Много ми е трудно да преброя честно казано, защото това се случва ежедневно, случва се от различни програми, от различни типове журналисти, както от печатни медии, така и от телевизии и от радия и това е съвършено нормално, защото откликът на медиите е изключително висок. В момента, в който те видят, че учените са готови да разговарят, вие сте първите, които сте там и именно за това ще го има и предаването „Красива наука” по телевизията. Защото именно за това сме тук при вас сега – именно в медийно предаване. Именно за това правим интервюта в най-различни формати. Наши победители са побадали в lifestyle списания, няма да споменавам марките, но всички знаем кои са най-извесните мъжки заглавни списания. Това е съвършено естествено, защото действително за наука може да се говори във всички видове общности и за да завършва наистина с мечтата – частната мечта на един ядрен физик. Един прекрасен британски учен, който също работи в ЦЕРН – той каза веднъж „Моята мечта е за наука да си говорим на маса, докато си пием бирата, така, както разсъждаваме и спорим за любимия си филм, за любимата си книга, за любимата си картина, за любимата си поезия – защо пък да не поспорим и за любимата си теория?” Така че, ако искате да намерите своята любима теория – слушайте радио, гледайте телевизия, гледайте „Красива наука” разбира се, за да видите младите учени.
Водещ: Ако учените бяха журналисти, какъв щеше да бъде тиражът на вестниците, Венелине?
Венелин Кожухаров: Аз бих се надявал да бъде огромен, но ако учените бяха журналисти всъщност първата стъпка, която учените осъзнават вече все повече и повече – че учените и журналистите, ние сме приятели, ние не сме конкуренти, ние няма какво да се противопоставяме един на друг. Учените чрез журналистите и средствата за масова информация – това, което ние правим достига до повече хора. Съответно когато достига до повече хора – първо имаме по-добро финансиране за това, което ние правим. От друга страна, като оставим на страна финансирането, може да имаме повече съмишленици за нашите идеи.Може да спечелим повече приятели, можем да спечелим повече хора, които да работят с нас да ни помагат за това, което ние правим, за да постигнем по-бързо целите, които ние сме си поставили. Така че журналистите и учените, всъщност – това според мен, всички тези предавания, цялостното начинание, което е подето от Британския съвет, е начало на едно дълго и ползотворно приятелство, което ще бъде изградено тепърва.
Любов Костова: Аз няма да правя реклама в ефир. Само да кажа, че заедно с нас, слава Богу, са точно тези институции, които трябва да бъдат, защото ние това правим заедно с Министерство на образованието и младежта, и науката, което е важен партнъор, действително заедно с Българска академия на науките, заедно с университетите, т.е. именно тези институции, които трябва да се погрижат за имиджа си и имиджа на учените и само да допълня Венелин с това, че голямата награда е, че ние – обществото, ще се превърнем в лоби за науката, когато ние знаем какво се върши в нея. От наше име.
Венелин Кожухаров:
Водещ: ”Красивата наука” навърши седем години и вече има свое телевизионно шоу. Първото издание е днес. Младите учени, които са в това общество, показват нагледно как се лекуват страхове. Журналистите са приятели, откриха те, с надеждата и политиците, които създават закони, да направят това откритие някой ден. Аз ви желае хубав съботен следобед, от името на всички ни – Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.04.2011

Водещ: Държавният департамент на САЩ отчита продължаваща корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт в България. В обедния осведомителен бюлетин чухме повече подробности за Годишния доклад за правата на човека, в който се говори и за натиск над журналисти. В изводите за свободата на словото и на печата се отбелязва, че българското законодателство гарантира тези свободи. Има обаче сигнали, че хората с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Цитирани са случаи, в които журналисти получават пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки, за да ги представят в положителна светлина. В много случаи не могат да бъдат определени истинските собственици на някои медийни компании, се казва още в доклада на американския държавен департамент. Страхът е най-древното човешко оръжие. Много рядко обаче се говори за него, когато се говори за свободата на словото. Най-често употребяваните думички за свободата на словото са цензура, собственост, монопол, интереси. По дирите на изгубената свобода на словото, седнаха вчера журналисти в пресклуба на БТА, поканени от Съюза на българските журналисти, за да обсъдят тежката диагноза – четвъртата власт не е никаква власт, защото не е свободна. Ами не е и няма как да бъде, защото свободата е нещо, за което хората се борят всеки ден. И не само журналистите. Определено не забелязах никакъв дискомфорт от факта, че голяма част от дискутиращите колеги, чиито имена бяха огласени в едни списъци със зависимости от бившата Държавна сигурност. Едва ли случайно единственият лустрационен текст в закон в България е този в закона за радиото и телевизията, отнасящ се за шефовете на обществените медии. Подробности, би казал някой, обаче нали дяволът е в подробностите.. Разбира се, имаше доста колеги, избрали мълчанието. Още една подробност. Четивото в „Труд”, посветено на вчерашното събитие е неподписано. Не мисля обаче, че това е цензура. По-скоро е личен избор. А цензурата е бичът на медиите. На първо място обаче е личната. Този страх да не се намеси човек нейде в калта и да не се окаже между шамарите или сред сритващите се атове. Това е новина от по-миналия век, припомни с цитат Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Не знам как можем да родим солидарността между нас. Ще цитирам един вестник за един автор. Този автор е казал много отдавна, че „много нещо липсва на българина. И свобода му липсва и така и така, и така…” – казва. „Най-важното, което му липсва на българина, това е солидарността”. Това е в-к „Знаме” 1874 г. Авторът е Христо Ботев.
Водещ: Несвободата на словото вчера бе наречен монопол, който пълзи към двата най-тиражни вестника у нас. Какво е спасението? Ще попитаме председателят на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков и Сашо Диков, необичайно мълчалив на вчерашната кръгла маса. Разбира се, няма да пропуснем и най-цветната позиция, която се чу вчера – тази на Велислава Дърева. Как реагираха на политическите скандали традиционните и нетрадиционните медии, както напоследък е модерно да се наричат социалните мрежи, ще коментираме след малко с експертите на фондация „Медийна демокрация” Николета Даскалова и Марина Кирова, както и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Християна Христова. Безспорно най-горещият политически сюжет на седмицата беше енергийният. Различен подход към събитията се надявам да донесе Александър Кръстев, създателят на сайта „аз чета”,място далеч от кампаниите, които идват и си отиват, място, любимо на четящите хора, за които със сигурност може да се каже, че всеки ден търсят истината по един доста почтен начин, чрез четене и споделяне. Александър Кръстев е номиниран за „Рицар на книгата”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Кристина Рильовска, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз, Ирен Филева.
Клубът на журналистите
Водещ: Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион, двата най-тиражни български вестника – „Труд” и „24 часа”. Това дискутираха вчера журналисти, поканени от Съюзът на ългарските журналисти в пресклуба на БТА. Безспорно най-цветният коментар, който се чу на тази дискусия беше този на Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Тогава един от неговите създатели, един от създателите на в-к „24 часа”, произнесе сакралното изречение „аз не правя вестник, за да се чете, а – за да се купува”. Сега вече новите монополисти, като в еволюция могат да кажат спокойно – ние не правим вестници нито за да се четат, нито за да се купуват, а за да купуват. Те да купуват. Да купуват, да продават, да препродават, въобще да въртят всякаква търговия. Когато говорим за монопола, в собствеността, в разпространението, в рекламата, пропускаме това, че този монопол означава монопол на цензурата. Цензурата е тотална. Тя също е монополизирана. Защото тя принадлежи, значи както всичко принадлежи на интересите на властта, така и цензурата е в нейните ръце. Ако тук, там е останал някой цивилизован остров, то просто е по някакво стечение на обстоятелствата, може би. Не зная. В момента позата замени позицията, интригата замени истината, клеветата замени принципите. И можем да продължим с тези тези и антитези. Това е печалният факт. Извинявайте много, но 20 години българските журналисти се самооблащаваме с измамата, че сме някаква четвърта власт. Няма такъв филм. За най-велико наше съжаление, една много голяма част от българските журналисти са всъщност най-долнопробен обслужващ персонал на властта, която и да е тя и докато е на власт. Защото т. нар. четвърта власт, ужким, медиите най-много обичат сутрин да се събудят в чаршафите на властта.
Водещ: Добър ден сега на председателя на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков! Как да бъде спрян октопода?
Милен Вълков: Добър ден и на Вас! Ами, вижте. Значи, всъщност искам да направя едно уточнение, че тази наша дискусия, посветена на медийната концентрация, както сме свикнали да казваме, беше насрочена доста преди да избухне скандала с бившите ВАЦ-ови вестници. Използвам това, понеже е по-ясно на всички. Така че това е част от нашата програма за обсъждания по актуални журналистически въпроси. Значи, ние си даваме ясната сметка, че с една дискусия трудно може да се попречи на опитите за пълна концентрация на медиите, но нашата основна цел е да започнем да говорим за това открито, с участие на самите журналисти от една страна и от друга страна, да се опитаме да привлечем вниманието и на властимащите и на тези, които могат да окажат някакво влияние върху този негативен процес.
Водещ: Повечето от включилите се в дискусията вчера говориха за солидарност. Направи ли Ви обаче впечатление, че мнозина мълчаха?
Милен Вълков: Вижте, това, което аз от години повтарям е при нас в България липсва т. нар. журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това ниво на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор и най-вече – политическият фактор. Аз ще си позволя да не се съглася с една от констатациите на Велислава, която дълбоко уважавам и в повечето случаи винаги е била права. Аз не бих казал, че журналистите са сведени. По-скоро собствениците на медии, които диктуват условията, принуждават журналистите да играят тази роля, т. е. Да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии, но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват и по един и същ начин влияят, и в една и съща насока, върху работата на журналистите.
Водещ: Между другото, една дребна подробност. Материалът, посветен на вчерашната дискусия в „Труд” е неподписан. Защо, според Вас?
Милен Вълков: Ами, според мен, въпросът не се нуждае от отговор. Значи, вижте…
Водещ: Напротив, нуждае се.
Милен Вълков: Ами, то е ясно. Защото очевидно новите собственици на двата най-големи вестника, както сме свикнали да наричаме „Труд” и „24 часа”, просто не желаят да заемат позиция по този въпрос. Но тъй като те не могат да отминат дискусията, тя е важна, жизнено важна, затова именно прибягват до този, изпитан много отдавна, способ – публикуване на каре без автор и без позиция отдолу с автор.
Водещ: Не е каре. Цяла страница е.
Милен Вълков: Не, не. Аз имам предвид… Не, не, не. Разбирате ли? Аз имам предвид, това може да е каре, може да е цяла страница, може и да е две. Но въпросът е тогава, когато дадената…
Водещ: Публикувано е даже изложението на Ива Николова, обаче авторът?
Милен Вълков: Вижте, това показва, че една от целите, които посочих по-горе, със свикването на подобна дискусия, все пак започват по малко да се постигат. Тоест, да започнем да говорим и това да стане достояние на обществото и самите ние, журналисти, говорим по тези въпроси.
Водещ: Аз много исках да чуем и Сашо Диков, но засега той не си вдига телефона. Той вчера беше необичайно мълчалив. Даже пропусна похвалите за телевизията, в която работи. Аз, обаче, един друг въпрос искам да Ви задам. Можете ли да мотивирате вашите членове, когато са с власт, да не злоупотребяват с нея или да не участват в локаут на колеги журналисти, например?
Милен Вълков: Вижте, ние се опитваме да мотивираме колегите, но за съжаление този процес е двустранен. Докато самата колегия не осъзнае, че без това няма начин просто да съществува свободно и в интерес на обществото или както сме свикнали да казваме, да изпълняваме журналистическите си функции, трудно би могло да се постигне това нещо. Но аз мислих и тук искам да отворя едни скоби и да кажа. Преди месец ние имахме една среща посветена на най-общо казано, журналисти срещу корупцията. Това ни беше втората дискусия. А третата дискусия, която предвиждаме след месец, тя ще бъде, посветена на колективното договаряне и рамкиране на условията на журналистическия труд. Тези три въпроса са изключително важни и в крайна сметка тяхната цел, на всичко това, е да се изгради една, доколкото е възможно, разбира се, обща журналистическа позиция и в крайна сметка да се стигне до солидарност.
Водещ: Да се стигне до солидарност, казвате…
Милен Вълков: Или поне до зачатъци на солидарност, нещо, което аз не бих казал, че съществува в България.
Водещ: Имате ли коментар за подробностите, които чухме, за Годишният доклад за правата на човека на Държавния департамент на САЩ, в който се говори за това, че свободата на словото и печата са защитени от българското законодателство формално, но неформално картината е друга?
Милен Вълков: Вижте, за съжаление това е факт и ние до преди няколко години бяхме на по-добра позиция, сега сме, мисля, че сме след 67-о място по отношение свободата на медиите. Да. Погледнато нормативно, от гледна точка на законите, имаме, включително и в Конституцията, заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо, но това, на практика, не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво, дали са леви, десни, центристи и т. н. Аз веднага ще Ви върна към началото, когато немската групировка ВАЦ закупи „Труд” и „24 часа”. Ами тогава, вече не си спомням точно от коя страна беше сезирана Комисията за конкуренция, но тя след доста дълго време излезе с едно абсурдно решение, че видите ли нямало никаква опасност от монополизация. Така че това, което се случва днес, то е резултат на дългогодишно нежелание на властимащите да не допуснат това негативно явление. Тук веднага искам да Ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, т. е. Негативни явления, разбира се, като вземем примерно Берлускони, във Франция и т. н.
Водеща: Това е така, да. Факт е. Нашите по-ревностни слушатели знаят как една френска банка изкупи регионалния печат и влияе на селскостопанските политики. За Берлускони е излишно да казваме, разбира се.
Милен Вълков: Точно така. Да, вижте, но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо.
Водещ: Достатъчно е да гледаме и в Гърция какво се случва в момента.
Милен Вълков: Да. Аз щях да кажа. Вие ми взехте думите. Да. В Гърция, във Франция има. При нас – още сме далеч, за съжаление, от тази масова проява на колегията.
Водещ: Ами, може би просто дяволът е заровен в подробностите и трябва да се замислим и за това. Благодаря Ви за това включване! Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти, с коментар за вчерашното събитие, вчерашното обсъждане в пресклуба на БТА. СБЖ го организира. Ставаше дума за свободата.
Клубът на журналистите
Водещ: „Клубът на журналистите” започваме с коментар за най-горещата, най-горещият политически скандал на седмицата – енергийният. Мнозина експерти твърдяха, че неговото разрешение ще дойде в неделя. Струва ми се, че посоката беше начертана още снощи след интервюто на премиера в „Панорама”. Как реагираха традиционните медии, класическите медии и социалните мрежи, които експертите все по-често наричат нетрадиционни медии? Това ще коментираме днес с експертите от фондация „Медийна демокрация” Марина Кирова и Николета Даскалова и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Христина Христова. Здравейте!
Групово: Здрасти! Здравейте!
Водещ: Николета, да тръгнем от най-подвижните, от сайтовете, новинарските сайтове. Как реагираха на противоположните новини, които идваха?
Николета Даскалова: Започвам с това изказване, което Вие направихте в началото, че дяволът, може би, е в подробностите. Ако се възползвам от това ваше сравнение, трябва да кажа, че новините бяха изключително дяволити, т. е. Изключително изпълнени с подробности – и по този скандал, скандалът с подписването на документите по проекта АЕЦ „Белене”, и по другият голям скандал от последните две седмици – скандалът със собствеността на „Труд” и „24 часа”, бившите ВАЦ-ови вестници. Мога категорично да кажа, че в консенсусния дневен ред на медиите, позовавам се основно на новинарските сайтове, мисля, че тази констатация важи изобщо за новинарските медии, новината за подписването, скандалът около подписването на документите по АЕЦ „Белене” предизвика изключително мощен интерес. Само за, данни ще цитирам, само за три дни тази новина предизвика, така, беше топ новината в новинарските сайтове. В три поредни дни беше топ новината и само за три дни успя да предизвика 77 уникални информационни единици. Не броим тук мултиплицираните, мултиплицирането на информацията от сайтове, които копират други сайтове.
Водещ: Нека тук за секундичка да спрем, защото имаме редкия шанс да чуем и Сашо Диков, когото очаквахме малко по-рано да чуем. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, ако искате да го чуете! Добър ден на Сашо Диков! Г-н Диков, здравейте!
Сашо Диков: Здравейте!
Водещ: Вчера бяхме заедно на кръглата маса, организирана от Съюзът на българските журналисти и посветена на свободата на словото, където главният виновник за несвободата беше посочен октоподът, който пълзи към двата най-тиражни български вестника. Необичайно мълчалив бяхте обаче. Защо?
Сашо Диков: Ами бях необичайно мълчалив, защото в един момент ми идваше вече да, някъде към петдесетата минута да прекъсна това празнословие, защото не виждах никакъв смисъл от и нищо ново от това, което се говореше там. Отделно от това, след 11 ч. Трябваше да си тръгна, защото трябваше да отида в Парламента. Тук ние продължаваме да си говорим, от пусто в празно да претакаме, без да има каквато и да е било полза и без нещо конкретно да се каза. Плаши се октопода, в лицето на Ирена Кръстева, Делян Пеевски, митичният банкер Цветан Василев и т. н. И т. н. Без нищо да излиза наяве, но по-лошото е, което е по-лошото, че то едва ли от една такава дискусия нещо може да стане, но по-лошото е, че нищо не правят и органите, които трябва да направят това нещо. Аз съм задавал директно въпроса, и на Симеон Дянков и на Бойко Борисов, какво става, защото първоизточникът на цялата тази история е, какво става със съдбата на парите на държавните фирми, които са в частните банки? Нали то имаше едно открито, когато изпищяха единайсетте главни редактори миналата година в един момент, когато видяха, че нещата с разпространението ги изтърват и са на практика монополизирани. Изпищяха, излезе една информация за как са разпределени банките. Видя се, че почти половината пари са в Корпоративна банка, след това и … банк, и Си Банк и т. н. След което уж щяха да се взимат някакви решения за…
Водещ: Обаче минаха трите дни и чудото…
Сашо Диков: Минаха. Всяко чудо за три дни. Някакви обтекаеми правила уж бяха възприети. В крайна сметка така и не се разбра какво е новото положение. Наскоро питах Дянков в Парламента какво става с парите на държавните фирми, нещо и той смотолеви. Преди около месец, може би, питах Бойко Борисов какво става, щяхте да взимате някакви мерки. И той нещо смотолеви. Никаква конкретика.
Водещ: Никаква прозрачност
Сашо Диков: Никаква прозрачност по случая. Наскоро правих интервю с Алексей Петров, преди десетина дена, в което той ясно и категорично каза, че парите се взимат при лихва от държавните фирми 1% и се раздават на 10% след това лихва за клиенти на банката. От там се генерира сериозен ресурс. Той каза при положение, че в Корпоративна банка има около 500 млн., 10% са си едни 50 млн. Само че абсолютно никой не взима никакво отношение и мерки. Казвам никой от страна на управляващите. От там трябва да се вземат. И интересно е, че никой до този момент, а вече година и половина става близо, нищо – мълчание, траене, увъртане, усукване и т. н.
Водещ: И сигурно заради това хора с икономически и политически интереси сплашват журналисти и това е един от основните изводи на Държавния департамент на САЩ в Годишния доклад за правата на човека?
Сашо Диков: Държавният департамент и той да пише дълбокомислени доклади, два пъти по линия на евро социалистите се организират кръгли маси, дискусии, и тук и в Брюксел, и нищо и половина. Може би единственият доклад беше това, че когато имаше в Брюксел конференция за свободата на медиите с, така да се каже, съдокладчици Валерия Велева и Боби Цеков, при двама специални пратеници на „Труд” и „24 часа”, на другия ден една сричка не излезе в двата вестника. Така че печалните примери в тази насока са безбройни. Иначе сълзливите призиви от тази дискусия вчера, виждате ли как нямало солидарност. Абе, каква солидарност в този зверски капитализъм? За каква солидарност да говорим и за какви там, нещо, едва ли не някакво съюзяване, синдикални глупости и тем подобни неща.
Водещ: Няма как да има солидарност при положение, че някак си членове на една организация участват в локаут на журналисти, защото…
Сашо Диков: Ама не. Тъй че нещата са, според мен, пределно ясни, жестоки, очевадни и къде… ще отчитаме някаква дейност, правим някакви дискусии, казват се някакви очевадни неща, от които нищо не последва. Пак казвам, основната беда е в това, че управляващите, които могат нещо да направят, те очевидно и очевадно имат някакъв интерес да не правят нищо. Това е очевадно, защото не може всичките пари, доколкото знам, в енергетиката да са в една банка. Никой да не казва при какви условия. Никой да не казва, може би пък наистина Цветан Василев да е гениален банкер и да предлага най-добрите условия, но някой да каже. Някой да каже да, така са нещата. И така, като гледам, продължават. Какво да, какво да…
Водещ: Всъщност няма място за изводи. Свободата е нещо, за което трябва всеки ден да се борим и да задаваме тези въпроси, докато не получим отговор. С риск да бъдем набедени за черните овци.
Сашо Диков: Ами, сега това е така. Нали? Ние сме. Премиерът Бойко Борисов скоро каза, основната функция на журналистите е да задават въпроси, докато не получат отговори. Само че не е лошо и той да почне той да дава пример в тази насока и най-после да … там Дянков или когото трябва и най-после да дадат отговор, този отговор, който го чакаме от сума ти време, сигурно ще стане година вече, за държавните, за парите на държавните фирми в частните банки. Защото става дума за наистина, ако схемата, която Алексей Петров описа и която още миналата година, даже не миналата, а по-миналата, 2009, малко след победата на ГЕРБ, той я е описал, тази схема, пред омбуцмана тогава още като служител на ДАНС – значи, какво правим? Схемата е ясна, само че за едно денонощие тази групировка обърна позицията си и изведнъж от най… от Боко Тиквата, Боко Тиквата се превърна в принца, за тях. И какво правим? Изведнъж тишина. Тишина и никой не казва какво става и как става. Така че…
Водещ: Ами, сега се сещам, че те може би са намерили жабата, целунали са я и…
Сашо Диков: Ами, нещо си има. Не че нищо не последва. В момента, когато Алексей Петров прати писмо до Дянков как да се свалят лихвите по пазарен принцип, а именно да се изтеглят парите на държавните фирми и да се пратят в държавната банка, насърчителната банка, след един месец го арестуваха. Другият, който, Дамбовеца, т. нар. Дамбовец, който прати писмо, че иска да управлява „Кремиковци”, само да му дадат при финансиране, осигурено всичко, след 15 дена – оп и той в ареста. Не знам да има такъв случай в световната история, някой да иска нещо да прави за държавата, да осигурява работа, пристанища, жп и всичко останало, и двамата вътре в ареста с този смешен и измислен октопод, тъй като с това започнахме.
Водещ: Тъй като много се говори за това, че не сме никаква четвърта власт, може би, за да бъдем по-ефективна четвърта власт, не само не трябва да питаме, но и не трябва да забравяме, образно казано, „История на заболяванията”, защото в цитираните от Вас случаи, така, дяволът е в подробностите, може би?
Сашо Диков: Ама каква четвърта власт, като на мен, аз се чувствам крайно неудобно, ние то бива, бива, то не знам докъде е безхаберието на журналистите, докъде е страха на собственици или главни редактори и от къде до къде стига слугинажа. Сега не може. Освиркват заместник-министъра Димитър Тодоров в зала 1 на НДК и никой да не смее няколко дена дума да каже. Ако каже, „Труд” каза нещо, го каза на трийсет и не знам коя страница, на майната си, накрая забито нещо, което е за първа страница отвсякъде. Защо? Защото освиркаха го в опита му да прочете приветствие на премиера. Слугинаж безподобен. Премиерът каза „ай, гледай си работата, на теб ще отговарям”. Не знам дали на колежка каза, на мен ли? Няма значение Същото мълчание. И хиляди други неща, които…
Водещ: От Нова телевизия, да.
Сашо Диков: … показват уникално, аз, просто, не ми е ясно и не мога да проумея за какво става дума. За да стигнем до този апотеоза, с историята, който Ви обясних за Брюксел и конференцията и свалянето на материалите на специалните пратеници на „Труд” и „24 часа”. Това в 2011 г. се случва, което ми е вън… че аз не знам, не знам? 2011 г. да се свалят материали за събитие, където си пратил хора в Брюксел, където българи участват, където темата е свобода на медиите. Някакви такива неща или очевадни факти, да не говорим…
Водещ: При което картината за България беше най-бледа. Там най-изразителни бяха италиански и френски репортери.
Сашо Диков: Не, не. Оставяме ги. Имаше хиляда варианта да излезеш от ситуацията. Естествено. Какво толкова ги уплаши? Валерия Велева ли? Какво ли? Де да знам и аз? Аз си продължавам да чакам отговор на въпроса – защо? Ей така поставих въпроса там, защо. Пример, който аз не помня от години да се е случвал. При това става дума за два частни вестника. Разбирам там държавната телевизия, радио. Въпреки че съжалявам, че в идеалната ситуация, която е сега, при този тотален слугинаж, с изключение на конвулсиите на, сега,тотален слугинаж, сега е златният момент за Националното радио и телевизията да изпъкнат, като някакви такива медии. Поне аз, айде за радиото не искам да казвам, отнасям се със сериозно отношение към немалко неща, които се правят, но телевизията, една година от новото ръководство, да стигнат до идиотската идея, до „Екип 5”, което говори, ми говори на мен, за такава импотентност, творческа и програмна, че няма накъде повече. Но пак казвам, това са някакви мои, ей такива, поредни чудения и маения и блещения, които вече не знам дали има нещо, което да ме учуди на нашата мизерна медийна сергия.
Водещ: Очаквате ли, примерно Валерия Велева да потърси работа при Вас?
Сашо Диков: Ами, дали очаквам или не, не знам. Това, този въпрос е към нея. Този въпрос е към нея. Аз, доколкото знам, сега си е намерила работа в Нова Телевизия. Тъй като Валерия Велева е голяма фирма и голямо име, предполагам, че тя ще иска и съответната голяма витрина, пред която, така, да показва качествата си. Тъй че…
Водещ: Ясно.
Сашо Диков: … може би, може би не случайно…
Водещ: Солидарността определено не се случва на кръгли маси.
Сашо Диков: Няма как да се случи. Няма. Това са…
Водещ: Тя се случва в ежедневието. Тогава…
Сашо Диков: Това са някакви глупости, които са, по начало не виждам как могат да стана.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар! Сашо Диков пред „Клубът на журналистите”.
Ние спряхме, спряхме на най-интересното май, с Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” – там, където обяснявахме за броя на публикациите.
Николета Даскалова: Да. Обяснявахме за масирания новинарски интерес към скандала с проекта АЕЦ „Белене” и конкретно с подписването на въпросното допълнително договорно споразумение. Наистина достигна едни много високи, пикови стойности, съизмерими, засега процесът и явлението е в движение, очакваме бъдещи развития, но може би ще се, може би е съизмеримо с големият новинарски интерес в началото на годината към СРС-тата. Засега това се очертават, във вътрешната политика, двете големи теми и големи скандали от началото на годината. Както знаем, скандалът още, не от вчера и от днес, е много силен, много мощен инструмент за привличане на внимание в медийното, изобщо в публичното пространство, в политическото пространство. Но ако трябва, едно друго интересно сравнение, ако трябва да съпоставя двата скандала и новинарският интерес към двата скандала, политическия и медийния,, трябва да кажа, че с много по-ниска новинарска стойност е скандалът, свързан със собствеността на „Труд” и „24 часа”. Да, да. Чисто като новинарски интерес, като новинарска стойност.
Водещ: Християна Христова, политолог на фондация „Конрад Аденауер”. Да Ви попитам намерена ли е точната мярка, така щото новинарският поток да стигне до хората, а не да ги накара да спрат да слушат и да се интересуват?
Християна Христова: Аз мисля, че не е намерена точната мярка, тъй като липсва една мащабна информационна кампания. Тъй като, от една страна, виждаме, че се представя позицията на президента за референдум в полза на „Белене”. От друга страна, излязоха данни на Център за изследване на демокрацията, според които населението е много слабо информирано, в Европа ние сме на едно от последните места. И на фона на събитията в Япония, на фона на европейските реакции за стрес-тестове на АЕЦ-овете, аз мисля, че това просто е една задача от жизнено значение, да се направи една мащабна информационна кампания и да се представят позициите и на отделните партии, тъй като, като четем различни медии, виждаме съвсем различни представяния. Някои казват, според някои медии „Белене” трябва да се строи, тъй като има най-добрите предпоставки за сигурност. Според други, „Белене” се намира в земетръсна зона и трябва да се премине към алтернативата изграждане или доизграждане на „Козлодуй”. Така че тук, според мен, …
Водещ: Много започнати разговори. Много започнати разговори и коментари, които са…
Християна Христова: Да, да. Едно объркване на читателя. Това е…
Водещ: И как реагира обърканият читател? Марина Кирова следи социалните мрежи, които експертите непрекъснато наричат новите медии.
Марина Кирова: Да. Много интересно реагират читателите и тяхното мнение определено се различава от това, което четем в т. нар. традиционни медии, било то преса, било радио и телевизия. Факт е, значи, двата големи скандала, за които Ники спомена, да се разцепят и за АЕЦ „Белене” и да предизвика широк медиен интерес. Какво се получи обаче? Това, което се появява като официална позиция на страниците на традиционните медии, в традиционните медии, било то преса, няма значение, телевизия. Това е официалната държавна политика. Тук, таме и някой вкарва някой експерт, като това е рядко срещано. Анализи и коментари също не са чести. Как реагира обикновеният читател, зрител? Какво пише той? Много интересен начин. Неговото мнение коренно се различава от това, което е на традиционните медии. Има много често, разбира се, съвпадащи. Има хора, които смятат, са поддръжници на това правителство и смятат, че…
Николета Даскалова: Мисля, че час и половина, след като Трайчо Трайков обяви, че ще уволнява Красимир Първанов, излезе във Facebook, двете странички излязоха, после едната изчезна, но пак се появи.
Марина Кирова: Да. Това означава изключителна активност на тези хора, които имат достъп до информация и целта им е и другите техни съподвижници, съмишленици да имат също достъп до информация. Те целят всичко да е прозрачно. Но това, което те направиха е, че ако до миналата година Бойко Борисов беше един доста по-положителен герой в социалните медии, било Facebook, било блогове, било различни форуми, сега той става основен антигерой. Какво се получава? Значи, много от тях са разочаровани и казват, аз досега подкрепях г-н Борисов, но целият този скандал с Мишо Бирата, замесване на името му в корупция, сега с АЕЦ „Белене” и със скандала Трайков-Златев…
Водещ: Дянков?
Марина Кирова: Не. Златев. Скандалът Трайков-Златев и после Трайков-Дянков, показва едно много различно… Нали бяхме с Ангела Меркел, нали бяхме за Европа. Какво става? Защо сме за Русия? Включително, мен ми е неудобно, има такива реплики, които не бих искала да ги кажа в ефир, но много крайно вече е мнението на социално-ангажираните потребители, на хората, които са в нета и за съжаление, мисля, че точно на този фронт, на фронта на социалните медии, той показва истинското мнение на обществото и те показват една картина, която съвсем не е в полза на правителството.
Водещ: Което значи, че традиционните медии трябва да обръщат повече внимание на този канал за общуване с хората, защото това е един от шансовете да се научи какъв е дневния ред на хората. Останете с нас. Продължаваме след…
Клубът на журналистите
Водещ: … хората да не бъдат убедени, да не вярват на тезите, с които ги облъчват. Какъв е изводът? Политологът от фондация „Конрад Аденауер”, питам Християна Христова. Никой не печели в тази ситуация, като че ли?
Християна Христова: Да, никой не печели. Лошото е, че самата медийна свобода става заложница на интеси, несвързани конкретно с медиите. А според мен, и структурата на собствеността на медиите в момента е много обезпокоителна, тъй като хора, които не идват от медийния бизнес, придобиват медии. На теория, не би трябвало собственикът на една медия да се намесва в редакционната политика, но на практика, знаем, че това въобще не е така и винаги има някакво влияние. Може би не е директно упражнявано, но самите журналисти много пъти са подложени на изкушението на автоцензурата и на едно по-положително отношение към собствениците на медиите.
Водещ: Всъщност автоцензурата едва ли е въпрос на изкушение. Тя е, може би, въпрос на оцеляване и това е проблемът.
Християна Христова: Да, въпрос на оцеляване. Да. Това е нещо, което се сочи винаги в международните доклади за България. И дори ако погледнем международни институции като „Репортери без граници” или IREX (International Research and Exchange Board) или Freedom House, интересно е, че откакто сме влезли в Европейския съюз, винаги рейтингът на България се понижава. Една много интересна тенденция, тъй като от една страна сме европеизирани, от друга страна, се влошава нашата медийна ситуация.
Водещ: Тоест, ние чакаме общоевропейските правила, които да ни помогнат да излезем от тази мимикрия или как да го наречем?
Християна Христова: Чакаме ги. На теория не би трябвало да ги чакаме, тъй като член на Европейския съюз се предполага, че сме постигнали някаква европейска зрялост. Но може би, да. Има някакъв момент на отпускане и на по-несериозно отношение към задълженията, които сме поели към Европа.
Водещ: Марина Кирова, експерт от фондация „Медийна демокрация”. Какво казват така по-активните хора в социалните мрежи? Какви съвети дават на журналистите?
Марина Кирова: За съжаление, това, което те се обединяват, че на журналистите много, много не бива да се вярва. Смятат, че те казват твърде поръчкови или пък поръчани неща, в смисъл, редакционно поръчани, което никак не е добре за имиджа на журналистиката. Никак не е добре за доверието в нея. Получава се едно противопоставяне, наистина, на дневният ред на обществото, който виждаме в медиите.
Водещ: Сега ще Ви върна към едно старо писмо. Цитирам: „показват се репортажи вместо новини. Уж аналитични изследвания спират до поводите за ставащото и подминават причините. Незавършеността на поставените проблеми, кара читатели, зрители, слушатели да вярват, че някой за нещо си плаща, та да се скрие истината. А напоследък родните политикани и всякакви временно управляващи, се научиха да следят и форумите и си правят изводи за отношението на хората.”. Това е едно много старо писмо. То е повод за кнфликт между модератор и човек, който си е позволил да коментира във форума на в-к „Сега”. Не е нещо ново. Да попитам Николета. Сега подобни писма могат ли да се пишат?
Николета Даскалова: Могат, разбира се, да се пишат, но в смисъл, че се случва нещо друго. Просто, гражданите и медиите на гражданите, те вземат една ниша, която в останалите, мейнстрийм медиите, така да ги кажем, отсъства. И това е, т. е. Не само, че отсъства, но е и слабо развито в България – липса на качествената журналистика, именно коментарната журналистика също. И това много ясно си личи в характера на отразяването на такива скандали, изобщо на новинарски значими събития. Ето, да вземем дори най-пресния случай, който сега коментираме. Казахме, че отразяването достига едни пикови стойности, но много гледни точки се даваха, много интерпретации чухме, представителите на почти всички засегнати институции и почти всички политически партии казаха своя глас, дадоха своята интерпретация, но на базата на една морална оценка на това кой какъв е, кой добрия и кой лошия в цялата тази ситуация. В крайна сметка, нещо наистина много важно, какво всъщност е атомна енергия, какво трябва да се прави, оставаме недоизказано,недоговорено. Така, както и Християна цитира доклада на Центъра за изследване на демокрацията, България е най-слабо информираната страна по този въпрос. И в смисъл, че се случва нещо много важно – гражданските, медиите на гражданите, блогърите, потребителите в социалните мрежи, те интуитивно, те усещат липсата на качествена, на коментарна журналистика и запълват тази ниша, сами търсят ориентири във външни медии.
Водещ: Сега е момента в нашия разговор да включим и един кандидат-рицар. Добър ден на Александър Кръстев! Много се радвам, че сте номиниран за „Рицар на книгата”. Вие сте създател на „Аз чета”, сайтът „Аз чета”, който е далеч от кампании. Това е едно място, където се събират хората, които обичат да четат, да споделят и по този начин са избрали да търсят истината. Та в „аз чета” тези, скандалите, за които ние говорим тук, по някакъв начин появиха ли се?
Александър Кръстев: Ами тези конкретно, за които си говорите, не. Но общо взето ние опитваме да покриваме „скандалите”, шеговито в кавички да ги сложа.
Водещ: Класика. Напомняме, че всичко е написано в дебелите книги някога.
Александър Кръстев: Не, друго имах предвид. Скандалите, които се случват примерно около издателския бизнес, около всичко с книгите. И когато миналото лято ГДБОП направи акцията срещу сървърите на сайта „библиотеката”, и както искате го наречете, „читанка”, всъщност при нас се получи доста сериозен дебат, в който имаше за и против. Ние дадохме гледната точка и на издателите. На МВР нямаше как, понеже от там казаха, че много … не общуват, официални искания за интервюта и такива неща. Но отдолу доста активно се включиха обикновените потребители и всеки опитада даде наистина разумни доводи по това какви са две, трите гледни точки и т. н.
Водещ: А достигна ли се до решение?
Александър Кръстев: Ами, година по-късно, почти не.
Водещ: Да. Работа на медиите ли е да ограмотяват хората по отношение на атомната енергия? Питам Християна Христова.
Християна Христова: Да. Разбира се, разбира се медиите имат не само задължение да информират, но и да формират ценности. Така че това е просто, според мен, нещо, за което трябва да се дискутира.
Водещ: Обаче има ли, има ли среда за това? Защото след така, толкова крупни скандали, май не остава много време? Като че ли скандалите запълват изцяло новинарското време и не остава за това време?
Християна Христова: Да, за съжаление много голямо значение се отдава на скандалите и много теми се преекспонират. От някои привидно битови теми, се правят теми от национално значение. Ако примерно техният относителен дял малко се намали, би останало време и за по-важни теми. Тук се споменава темата Европа. Според мен, това също е една от основните теми въобще в българската политика и напоследък темата Европа отново беше, така, една от централните теми във връзка с пакта Евро плюс. Видяхме различни коментари. Някои вестници бяха изцяло за, бяха изцяло в подкрепа на позицията на премиера, нашето присъединяване към този пакт. Други бяха изцяло против, като прочетох заглавия от например типа на „Меркел прави Дахау от Европейския съюз”. Това е доста скандално заглавие, тъй като от една страна, сравнението е абсолютно нелепо, от друга страна, е погрешно и обидно за самата Германия, имайки предвид приноса на Германия в европейската интеграция. И примерно тук, ако на тази тема се отдаде по-голямо значение, Европа все пак е един легитимиращ фактор за България, за българските политици, така че мисля, че ако се променят малко приоритетите и относителният дял на отделни теми…
Водещ: Европа в новинарските сайтове как изглежда? Темата, Николета? Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Европа, още откакто наблюдаваме много подробно, откакто правим нашият мониторинг от края на 2008 г., Европа се появи като силна тема, но като предизборен инструмент. Просто Европа, Християна казва като легитимиращ фактор, но то се използва като една крайна референция, в която се посочва – ето, Европа казва това е добро и това е лошо, ние тук сме длъжни да се съобразяваме. В предизборната кампания, по-добри, по-бързи са тези политици, които са по-близо до одобрението на Европа. Много се спекулира с одобрението на Европа. Европа присъства, фигурите, свързани с Европейския съюз и председателството на Европейския съюз, присъстват най-активно в ситуаци, в които има някакви поводи, свързани с български фигури, български политици. Не е, Европа не е сама по себе си…
Водещ: Тема.
Николета Даскалова: … тема, централна тема.
Водещ: Как изглежда темата за Европа в клюкарника, както някои на галено наричат Facebook и останалите социални мрежи? Марина Кирова.
Марина Кирова: Тя в социалната мрежа също не е толкова дискутирана и както Ники каза, тя е пречупена през темата за българските политици. Европа в блогосферата има често и друг привкус или пък друга гледна точка и това е на хората, които живеят извън България. Сега те, чрез социалните мрежи и блогосферата, те имат възможност да проследят и да кажат. И много често те дават другият ракурс за Европа, както и да направя връзка с това, което казахте за ядрената енергетика, точно как се получава, в блоговете примерно можеш да намериш много повече информация за ядрената енергия, за това примерно, фирмите, които са в Българския енергиен холдинг, за това тока как се изкупува, за ядрената енергия как точно трябва да стане, какви са процентите. В смисъл, това е изключително подробна информация, която може да бъде намерена от ентусиасти, които много често някои…
Водещ: … имат времето и търпението обаче да се ровят. Темата за Европа, в един сайт за книги, как изглежда? Александър Кръстев. Има ли я въобще темата за Европа?
Александър Кръстев: Да. Не знам как да го пречупя точно въпроса, но общо взето, сравнението се прави с книгите, за които пишем чисто, чисто политически, защото в момента в България се издават доста повече нехудожествени книги, доста силно се засилва, освен тези, които са за самопомощ и други езотерични неща, засилва се още…
Водещ: Добре де, ама не минаха ли годините, в които едни трудове, дълги … се издаваха? Пазарна икономика не ги ли лови?
Александър Кръстев: … Ами, не. Има доста по-политически книги, икономически и т. н. Не знам точно за кое става въпрос, тези, които не ги лови пазарната икономика, но общо взето в България, в някои от секторите продължава да липсва пазарното мислене и за съжаление, книгоиздаването е едно от тях. Но точно пък тези книги, за езотерика и самопомощ са общо взето тези, които най-добре се продават чисто на пазара и те изхранват качествените книги, които издават издателствата.
Водещ: Това обаче,според мен, е световна тенденция или бъркам?
Александър Кръстев: Да, така е.
Водещ: Християна.
Християна Христова: Да, има и такава световна тенденция. Тя засяга, между другото и журналистиката. Когато стана дума за това, че има спад на качествената журналистика, това се дължи и на икономически фактори. Но мисля, че все пак остават ниши.
Водещ: едва ли обаче световната икономическа криза е причина да не се правят разследвания или поне – да не се задават един и същи въпрос, докато не дойде отговор?
Християна Христова: Аз не казвам, че въобще не се правят, но просто намаляват ресурсите. Много журналисти казват преди имах време, примерно, три месеца да направя едно разследване, сега имам три дни. И това естествено не може да няма качествени последици.
Водещ: Как кризата се отрази на новинарските сайтове, Николета?
Николета Даскалова: Оказа се, че така, поне по мои наблюдения, знаем, че има печатни медии, които засилиха новинарските си сайтове точно заради кризата, така че… повече посещаемост.
Водещ: Повече посещаемост може би? Вероятно това е резултатът за посещенията на социалните мрежи, може би? Хората си седят повече вкъщи и са винаги на една ръка разстояние от мишката.
Марина Кирова: Факт е. И можеш да получиш много различна и многопосочна информация. И това е факт.
Водещ: А може би имат и повече време за четене?, Александър, или не
Александър Кръстев: Повече време за четене и за споделяне. Това е хубавото на социалните мрежи, понеже повдигнахме въпроса, че много бързо хората, не отнема чак толкова много време да се разровят за тези теми, по които не пишат традиционните медии и доста по-лесно е да ги споделят на своите общности. Ето примерно, понеже си говорим за медии и журналистика, собственост и т. н., доста по-лесно е в момента скандалът, който се вихри с „Труд” и „24 часа”, няма как да го подминем, да бъдат проследени някои нишки, които няма как да бъдат публикувани от другите медии извън „Труд” и „24”, поради някакви обективни причини или пък съответно, няма как и в тези два вестника, просто защото, откакто започна този скандал, те си имат една линия, която се води и да казват няма скандал. От друга страна, чисто според съдържанието, се вижда на чия страна в момента са между спорещите собственици и т. н. Докато в социалните медии, хората си позволяват да кажат, ето примерно тези две или три страни, единият конкретен човек има еди каква си история, другият конкретен човек има еди каква си история, еди какви си цели, примерно, без значение политически, икономически и т. н.
Водещ: Очаквате ли, Християна, политиците да посегнат и на социалните мрежи? И по какъв начин смятате, че може да се влияе върху тях?
Християна Христова: Политиците, според мен, нямат алтернатива.
Водещ: Тоест, няма да се купуват гласове, а ще се купуват юзъри?
Християна Христова: По принцип, засега поне, високата активност в интернет в полза на един политик, примерно във Facebook, не се трансформира автоматично във висока политическа подкрепа. Така че дали едно такова купуване на юзъри във Facebook би се отразило позитивно и на изборния резултат, е спорен въпрос. Но мисля, че въпреки всичко, те нямат алтернатива, тъй като бъдещето е на технологиите и… развиват се
Водещ: Може би все още следят как ще се справи Обама втория път?
Християна Христова: Да, да, да. Имахме амбиция да направим изборна кампания така, от тип Обама, който може би не беше съвсем сполучлив от тази гледна точка, но по-нататък в тази насока ще се ориентираме.
Водещ: Марина.
Марина Кирова: Понеже споменахме Обама, част от резултатите за неговата предизборна кампания, значи от изследванията, които са направени после, става ясно, че 10% от неговия изборен резултат, се дължат на силната му социална активност, на това, че той изключително много използваше социалните мрежи, блогове, Facebook. Изключително много си беше активирал електората.
Водещ: Обаче казвате социална активност, това малко се различава от присъствие в социалните мрежи. Публиката там е далеч по-чувствителна. Като че ли има много по-пряк път за ъздействие и за коментари или нещо друго. Може би това трябва да се има предвид също?
Марина Кирова: Да, но смятам, че с времето все повече, по-голяма сила ще стават социалните медии, в смисъл на това, че ще могат протестите в социалните мрежи да се пренасят и в реалния живот.
Водещ: Колко време? Колко ще бъдат трите дни за чудото окрупняване на собствеността, Николета, според теб на двата най-тиражни вестника?
Николета Даскалова: Това е, всъщност това е въпрос, който зависи вече от съответната съдебна и юридическа намеса, според мен. И въпросът, който дискутираме за скандала със собствеността си има други измерения, ние не може категорично да вземем отношение, защото има много неясноти. Просто ние коментираме в момента гледните точки на засегнатите страни и документите, които самите те цитират. Но има нещо друго, по-важно, според мен. Не е толкова от значение кой как отразява този скандал, а въпросът е в крайна сметка, какво става със съдържанието и какво ще стане със съдържанието на тези медии?
Александър Кръстев: То вече става.
Николета Даскалова: В каква ниша, да, мисълта ми е в каква ниша – ще се развива, ще остане на това ниво, ще пожълтява повече, ще става по-качествено…
Водещ: И за съжаление времето ни изтече. Надявам се, че времето за четене няма да изтече. На Александър Кръстев пожелавам да стане „Рицар на книгата”, заслужава го, за да ни напомня, че трябва да четем.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.04.2011

Водещ: Бой с вестници в италианския парламент. Бой за вестници у нас извън парламента. И така, можем да поиграем с днешни вестникарски издания. Проблемът е, че боят за вестниците у нас липсва като заглавие. Не отдавна в Европейския парламент беше дискутирана свободата на словото, защото и в Европа отношението към журналистите не е такова, каквото беше и журналистите, досущ като совите, не са това, което бяха. Както казва Дейвид Линч – кой уби Лора Палмър? Има ли значение? Кой се опитва да превърне журналистиката в PR обслужваща раса съвсем не е. Защото правото на обективна и точна информация все пак още не се е осмелил да отрече. И в Италия, и у нас, неблагополучията на медийния пазар и тегобите на журналистите за факт, неоспорван от никого с аргументи. Колкото и да не им се вярва на хората с икономическа или политическа власт, все пак журналистите не спират да мислят и питат независимо дали са нахранени или не. Защото в крайна сметка, колкото и да няма пари за разследвания, поне на мислите си още има достатъчно колеги, които сами сме си господари. И парадигмата „трябват съкращения” не включват механизмът на автоцензурата все още. Разбира се това едва ли ще проличи в рейтингите по степен на свободата на словото, защото те засичат натиска, а не журналистическите коментари. Дали обаче нямаме проблем зад кулисите? Ясни ли са нещата, за които България е критикувана за отношението си към медиите? Ами, не. Тази седмица Европейската комисия поиска информация за прилагането на медийната директива от 16 държави. Ние естествено сме сред тях. Вярно, срокът за отговор е 10 седмици, но до сега никой не каза какво пише в този текст. Разбира се това е вероятно пряк резултат от дискусиите в Евро парламента за свободата на словото. И разбира се добре е да се знае какво пише в писмото. Ще се опитаме да разберем, защото текст, който не е ясен, даже медийните експерти не могат и не искат да коментират. А нали все пак трябва да се знае какво точно се случва. Как инак да имаме отговор на въпроса защо се случва. Правилото важи и за електронните, и за печатните медии, независимо че няма закон за печата. Суматохата около акциите на най-тиражните издания у нас едва ли говори добре за отношението към журналистиката изобщо. А в тази професия най-големият капитал е доверието. Кой губи? Всички – и журналистиката, и обществото. Журналистите, вече стана ясно, че може би от понеделник ще бъдат съкращавани. А обществото – поради липса на хора, които да кажат, покажат или напишат това, което се случва и да обяснят защо то се случва. Не знам дали Андерсеновото дете може да сколаса да изкаже публично кой е гол, а това винаги е добре да се знае. И ще продължаваме да се дивим защо хората излизат да протестират срещу цените на горивата, но никой не излиза да протестира срещу случващото се да кажем в бърза помощ или в българските болници. Ами за горивата информацията идва директно от джоба. От другото всички се страхуват и се кръстят да не им дойде до главата. За това правото на информация е защитено обикновено с конституционни текстове, защото всички имаме правото да знаем какво се случва и да имаме обяснение защо то се случва. Въпрос на избор е дали ще го коментираме като общество. Не е въпрос на избор обаче дали ще го коментираме като журналисти. Просто сме длъжни. Какво пише в писмото до България Европейската комисия? Какво се случва и какво ще се случва в двата най-тиражни вестника? Ето това са отговорите, които ще търсим днес. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Европейската комисия е изпратила писма на 16 държави, сред които и България, в които иска допълнителна информация относно прилагането на директивата за аудио визуалните медийни услуги. Определен е срок за отговор – 10 седмици. Полша, Португалия и Словения не са нотифицирали национални мерки. Останалите държави – Австрия, Кипър, Естония, Латвия, Литва, Германия, Унгария, Люксембург могат да очакват подобни писма по-късно през годината. В отделно съобщение се изброяват въпросите, които Европейската комисия изяснява в детайли при прилагането на директивата. Какво пише всъщност в писмото обаче не стана ясно. Надявам се сега да го научим от председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии – Госпожа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на слушателите на предаването „Клубът на журналистите”. Действително комисията е поискала информация от 16 държави, членки на Европейския съюз, относно прилагането на аудио визуалните медийни услуги като това писмо, което е изпратила до държавите членки, които са направили нотификацията, се иска информация, която всъщност държавите членки трябва да отговорят на определени въпроси. Това е допълнителна информация, касаеща прилагането на аудио визуалните медийни услуги през границите при запазване на местната юрисдикция и касаеща запазването на културното многообразия и също така защита на децата и потребителите, гарантирането на плурализма на медиите и съответно борбата с расовата и религиозната омраза. Тази информация се иска не защото неправилно е приложена директивата от държавите членки, а просто защото на този етап комисията има няколко нерешени въпроси по отношение на тяхното прилагане в директивата. И тази допълнителна информация цели именно да бъдат решени именно тези въпроси. Основните въпроси, които са по отношение на страната по произход, като компетентност, също така сателитните предавания. Прилагането на нелинейни и линейни услуги в отделните държави членки. Също начина на прилагане на търговските съобщения. Основните задължения по отношение на нотификацията на изискванията от член 5 на директивата, които гарантират съответно забрана за подбуждане към омраза, посочена в член 6, достъп до лицата и съответно предлагане на аудио визуални услуги до лицата с увреден слух, саморегулирането в съчетание с държавно регулиране, правото на отговор при телевизионно излъчване, както на юридическо лице, така и на гражданин в случай, че са засегнати от невярна информация в телевизионна програма или такава възможност да направят своя отговор или съответно чрез еквивалентни мерки да представят своята позиция в случай, че се чувстват засегнати. Голямо внимание също така се отделя на въпроса за защита на непълнолетните като тук трябва да бъдат посочени начините от отделните държави, транспонирали европейската директива „Телевизия без граници”. Тоест начина по който тези предавания се представят пред непълнолетните лица. Обичайно, в случай че те няма да чуят или да видят предаванията, съответно отделните решения на отделните държави дали чрез използване на прости или по-сложни системи за проверка на възрастта. Тук въпросите, които се поставят, не касаят ограничено само тези въпроси. Насърчаването на европейските произведения също така трябва да бъде предмет на отговор на отделните държави.
Водещ: Може би беше добре обаче тези въпроси да бъдат публикувани някъде така щото да могат да бъдат коментирани от медийните експерти.
Даниела Петрова: Към настоящия момент тези въпроси са представени в интернет, но те все още са на английски език.
Водещ: Експертите и английски говорят.
Даниела Петрова: Да, в този смисъл искам да кажа, че има достъп до тази информация.
Водещ: До колко имат връзка тези въпроси, които се поставят към страните членки на Европейския съюз, с приетата неотдавна резолюция от Европейския съюз, препоръчваща през тази година да се създаде нова директива за свободата и правата на медиите в Европейския съюз? Като се наблегне именно на плурализма, независимото управление на медиите. В тази резолюция България, само да припомня, беше помената като страна, в която свободата на журналистите предизвиква сериозна загриженост.
Даниела Петрова: Смятам че тези въпроси, изяснявани от комисията със събиране на допълнителната информация, ще дадат една възможност за едно по-добре информационно решение на въпросите, които стоят, а именно за гарантиране свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, както вие се изразихте, както и образованието и културата като основание за прилагане на специфичните правила при тези услуги. Да, действително България е спомената в този списък като страна, която се ограничава като права, но аз считам, че това е въпрос на саморегулация и на гражданска позиция при изразяване, а също така и култура, която смятам, че към настоящия момент нивото се качва, както у всички говорещи, така и не трябва да се използва езика на омразата.
Водещ: Смятате ли, че ако да кажем има една дискусия, която вие спокойно можете да организирате и резултатите от тази дискусия залегнат в отговора, който ще бъде даден след 01 седмици, на него ще бъде погледнато по друг начин – на отговора имам в предвид?
Даниела Петрова: Не, към настоящия момент, комисията не е приемала такова решение, но този въпрос може да се обсъди и да се прецени дали под формата на поставени въпроси към отделни медии може да се получи една предварителна информираност и да се организира такъв тип обсъждане. Аз смятам, че винаги когато има обсъждания и се чуват различните гледни точки, се получават едни добри балансирани решения и това би била една чудесна идея.
Водещ: Което значи, че можем да очакваме да направите възможното тя да се случи.
Даниела Петрова: Ами да, това ще го поставя на следващото заседание на комисията по култура, така като една възможност да се организира такъв тип дискусия. Засича действително различните гледни точки. Аз смятам, че към настоящия момент ние сме спазили голяма част от…
Водещ: Къде са ни проблемите?
Даниела Петрова: Въпросите, които са повдигнати. По част от тях може би има противоречива практика и действително смятам, че с представянето на една добра законодателна рамка всъщност се решава и практическия проблем.
Водещ: Което значи ли, че предстоят някакви проблеми, защото заговорихте за подходяща законодателна рамка?
Даниела Петрова: Ами към настоящия момент е факт, че на концептуално ниво е изготвена всъщност рамката за новия медиен закон и предстоят обществени обсъждания по този въпрос.
Водещ: Има ли вече дати?
Даниела Петрова: Не, към настоящия момент комисията не е информирана с дати. Смятам, че действително към момента част от концептуалните въпроси действително съвпадат със заложените въпроси в подготовката на новата медийна директива.
Водещ: В този контекст отново да припомня за 10 седмици срок за отговор. Тези 10 седмици – някакво движение по новия закон за радиото и телевизията ще очакваме ли? Поне някаква дискусия?
Даниела Петрова: Към този въпрос смятам, че не мога да се ангажирам с конкретен отговор, тъй като на този въпрос следва да отговори работната група, която е към Министерския съвет и която е представила доклада. Смятам, че бихме могли и това да очакваме.
Водещ: Ами, представител на тази работна група е в студиото. Добър ден на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден, госпожо Филева.
Водещ: Ами да кажете и вие дали тези 10 седмици ще стигнат за някакво движение по въпроса.
Радомир Чолаков: Нямам представа. Работната група, на която аз имах удоволствието да бъда заместник председател, представи доклада, ако не се лъжа, на 20 януари. От наша гледна точка концептуалната рамка е готова. Въпрос на политическо желание е в момента да се седне и да се пише нов закон за радио и телевизията. Нямам усещането, че има такова желание.
Водещ: Госпожо Петрова?
Даниела Петрова: Ами към настоящия момент действително не мога да се ангажирам със срокове, ако това са очакванията да насроча дати и възможности. И бих казала, че няма готовност за писане на текстове. Смятам, че не писането на текстове е проблемът, а общественото обсъждане и действително да се постигне баланс и най-доброто, което се очаква в писането на медийния закон.
Водещ: Ами 10 седмици мисля, че са достатъчен срок, за да се организира поне една такава обществена дискусия. Поне аз така си мисля де. Предполагам, че ще успеете някак си.
Даниела Петрова: Ще се обърна към работната група, към участниците, за да може да се направи едно обсъждане поне на поставените въпроси именно в това писмо.
Водещ: Ако не, ще останем на ниво медийни коментари и коментари на медийни експерти. Само да ни кажете къде те да търсят текста, макар и на английски с въпросите, които е поставила Евро комисията към България по отношение на прилагането на медийната директива?
Даниела Петрова: Ами информацията може да се намери на web сайта на Европейската комисия.
Водещ: Ясно, там трябва да се търси. Много ви благодаря.
Даниела Петрова: Там може да се намери кодифицираната версия на директивата и действително поставените въпроси, които са към нея.
Водещ: Благодаря ви за тази информация. Ние ще очакваме с интерес кога ще бъде насрочена дискусия за обсъждане на новия медиен закон, защото очевидно това е едно от нещата, за които предстои да ни критикува може би Европейската комисия. Пред „Клубът на журналистите”, госпожа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Ако си затворите очите и имате стари спомени за това колко бяха дебели да кажем, преди една година, българските вестници и днес ги премерите по този критерий, ще установите колко по-тънки са, с едно изключение. Вероятно това е в резултат на кризата. Разбира се аз започнах с една ирония за бой с вестници в италианския парламент и бой за вестници у нас извън парламента обаче за бой за вестници извън парламента у нас не пише с едно изключение днес. В крайна сметка при такива спорове, кой страда, господин Чолаков? Мисля, че крайният губещ е българското общество, защото преди това са загубили българските журналисти. Или вие ще кажете, че преувеличавам.
Радомир Чолаков: Нека да кажа може би в началото, че това, че има такава енергична дискусия около вестниците в момента, все пак е добра оценка за значението на вестниците, защото в последните години много хора малко прибързано обвиняваха вестниците за медийни мъртъвци, че бъдещето е на интернет и виждате ли – печатната преса няма да има чак такова значение. Оказа се, че има значение, най-малкото заради интереса, който в момента се събужда.
Водещ: В крайна сметка, ето, в италианския парламент ползват вестниците, за да се бият депутатите там. Разбира се вестниците са нещо съвсем различно. Дали техният хартиен вариант е дебел или тънък е без значение. Важното е вътре да намират място темите на хората.
Радомир Чолаков: Вестниците са просто една специфична медия и аз мисля, че това тепърва ще се разбира. Между другото знаете ли, с много хора, с които говорих напоследък, установих, че всъщност те са ужасени от перспективата да няма вестници. Вестникът е една интегрална част от медийното пространство, който представя платформа, каквато електронните медии не могат да представят обективно. Вестник, да кажем, ако електронната медия е медията на бързата информация, или хайде да го кажем така – ако интернет е медията на бързата информация, ако телевизията е медията на шоуто, вестникът е и ще бъде според мен още много дълго време медията за задълбочения обществен дебат. Така че самата идея…
Водещ: И радиото е такава медия.
Радомир Чолаков: Вижте, за съжаление в България, радиото, което е такава медия са две радия, може би. Много са малко радията, които се опитват да изпълняват функциите на такава медия. За щастие Българско национално радио все още е такава медия. Със сигурност ще остане такава. Така че в радио средата пейзажът е малко монотонен, музикално монотонен, но да се върна на мисълта си де. Вестниците са тази медия за сериозен и задълбочен, дълъг и бавен обществен дебат, която очевидно няма алтернатива и която как да кажа – самото общество я иска, независимо от нашата оценка за дебело, тънко, става, не става, харесва ми, не ми харесва. Вестниците ще ги има, така че това е може би добрата новина. Важно е какво става с вестниците.
Водещ: Важни са и истинските новини. Репликирахте ме по време на музиката, защото тази седмица се чу, че ще има съкращения на журналисти. Няма да има такова нещо?
Радомир Чолаков: Репликирах ви, защото ако говорим за информация, аз трябва да ви кажа се впечатлявам до каква степен дори медиите се водят от слухове, а не от информация. И напоследък има няколко случаи, в които примерно съобщавам факт, на което колегата ми казва „Не, не, ти не знаеш” и ми съобщава слух. Значи нека да изясним нещо тук. Аз съм главен юрист консулт на холдинга, обединяващ вестникарска група България и изданията и като такъв, да го кажа внимателно, наблюдавам работата на отдел кадри. Значи, когато аз ви казвам, че не се планират съкращения в редакциите, ви съобщавам медицински факт и всяко друго нещо, което някой друг ви каже, е слух, разбирате ли? Значи, след управителя, аз съм вторият човек, който знае – ще има или няма да има съкращения. Няма да има съкращения, нито се планират, нито се обмислят.
Водещ: Може би обаче, подходяща почва на слуховете е липсата на информация, сега ние запълнихме като че ли този дефицит, но винаги, когато няма информация, винаги има много слухове.
Радомир Чолаков: Специално за това ми кажете как да има информация за отрицателен факт? Смисъл няма. Няма съкращения.
Водещ: Разбирам. Нека да поразсъждаваме малко и по въпроса – цялата тази шумотевица как се отрази на работата на колегите? Все пак вие сте човек, който има много добри сетива за журналистите, все пак сте и в Комисията за електронни медии.
Радомир Чолаков: Ами, вижте сега, то въпросът ви е риторичен. Няма как подобни коментари, подобни дискусии, подобни проблеми да се отразяват мотивиращо на работата вътре в медията. Сега нека също да поясним нещо. Да го изясня дори заради собствената си позиция в този разговор. Все пак аз съм юрист на медиите. Не се занимавам с корпоративните дела и отношенията между собствениците. Така че тук наистина ви казвам, че няма достатъчно информация. Допускам, предполагам, за да го изясним този въпрос, че нещо в отношенията изначално не е било доизяснено, което в момента води до известно напрежение, но да ви кажа в дългогодишния ми опит в медийния мениджмънт и реклама ме е убедил, че винаги в такива ситуации много бързо се намира решение, така че надявам се тук до два-три дена проблемът да се изчисти и всичко да се окаже буря в чаша вода. Просто наистина медиите са особен бизнес. Аз това винаги съм го казвал и ние с вас винаги сме го знаели. Значи, не е едно и също да управляваш шивашко предприятие с това да управляваш медия. Просто средата е малко по-чувствителна.
Водещ: И Слава Богу!
Радомир Чолаков: Да, разбира се. Служителите са малко по-интелигентни, малко повече обичат интригите и слуховете и си ги пускат понякога самички, така че всяко нещо, което да кажем се случва на шефския етаж, се мултиплицира през усилвателите на долу, усилва се и добива някакви чудовищни размери, в резултат на което се връща като информация на шефския етаж, на който шефовете вече са потресени какво се е случило при тях.
Водещ: Едни други медии, за да разрешават бизнес отношенията си.
Радомир Чолаков: Нищо, сега живеем в медийна среда – да, наистина. Как да кажа – може би по-нататък ще го кажа.
Водещ: Да ви питам нещо друго. Като журналист – представете си, че нямате връзка с медийната групировка, като журналист какво би написал днес, тук и сега за това, което се случва или нищо?
Радомир Чолаков: Ами, за съжаление, не съм журналист.
Водещ: Да, но пишете често.
Радомир Чолаков: Да, пописвам. Пописвам по тема, която истински започва да ме вълнува. Не знам дали тази тема ме вълнува, колкото се предполага. Пак ви казвам, според мен става дума за вътрешна дискусия, нормална във всеки бизнес между съдружници, която по същия начин протича в десетки, стотици предприятия в момента в България. Просто понеже характерът на предприятието е че е медия, тази дискусия доби малко по-широк публичен отзвук. Ами, в този смисъл може би, ако трябва да пиша, както вие казвате, бих споделил някакви мисли точно в тази посока, че медия се управлява малко по-различно, отколкото което и да е друго предприятие. Може би емоциите там трябва да бъдат малко по-приглушени.
Водещ: Какво е написал Иван Михалев днес в „Капитал”? Останете с нас, за да научите след малко. Както ви обещах преди малко в „Клубът на журналистите” сега ще продължим с коментар на колегата от „Капитал” Иван Михалев. Добър ден!
Иван Михалев: Добър ден!
Водещ: „Трудни 168 часа от войната в най-голямата вестникарска група. Губи целият печатен пазар.” Бих си позволила да допълня и изобщо журналистиката и обществото може би.
Иван Михалев: Да, абсолютно се съгласявам с вас и с това, което каза господин Чолаков преди мен, когото аз много уважавам. Наистина журналистиката не е обикновен бизнес. Тя е много специфичен бизнес, тъй като борави с доверие, а доверието е дефицит, особено в днешно време и всяко едно нещо, което е дефицит, така и доверието и журналистиката имат тази склонност да се превръщат в монопол, тоест хората, които четат един вестник, те го четат с години. По същата причина, да кажем, вие посвещавате един и същи зъболекар и когато вие получите информация, според която фундаментално вашите представи за това нещо, на което сте вярвали дълго време, тогава наистина последствията стават…
Водещ: Всъщност доверието за журналистите, като че ли е най-големият капитал и ние заради това така го пазим и реагираме емоционално, независимо, че често сме критикувани за това.
Иван Михалев: Ами да, доверието, продължавам да смятам, въпреки трудните години, в които се опитваме да правим журналистика – тази криза наистина не е само клише, тя наистина доста промени бизнес модела а вестниците и принуди въобще медиите да търсят алтернативни форми за финансиране, което не винаги е чисто финансиране. Това трябва да го кажем и да си го признаем. Но проблемът, аз пак се връщам, базисният проблем е да задържим доверието, тъй като медиите имат освен всичко друго, освен изискването да печелят и да носят печалба на своите издатели, освен като инвестиция – те трябва да се разглеждат и като някакъв вид социална мисия, тъй като медията имат това задължение да бъдат коректив на властта. Тоест те трябва да служат на хората като индикатор, когато нещо нередно се случва в управлението и в случая тази тънка граница на бизнеса и на обществения коректив трябва да се запази и трябва да се брани с всички средства. И за това всичко, което се случи тази седмица с най-голямата вестникарска група, е наистина нещо ужасяващо.
Водещ: Всъщност то е достатъчно тревожно, за да бъде коментирано. Като че ли липсват коментари днес. Няма нито ред в останалите ежедневници за това, което се случи. Лошото е, че няма и коментари. Единствено на вашия екип в „Капитал”. Кажете ми защо решихте да го коментирате.
Иван Михалев: Ами аз, значи, ако позволите да коментирам – ние сме седмичник. Защо другите не коментират не знам. Може би е редно и да има някакъв вид, как да кажа, някакво затишие и хората да осъзнаят какво се е случило, защото това беше някакво сензационно, разтърсващо събитие. Водещата вестникарска група в България, която до момента беше безспорен лидер на пазара, с нови собственици, изпълнени с амбиция да променят коренно не само техните вестници, ами въобще целия пазар, тъй като – отварям една скоба – вестникарският пазар в България е доминиран от не пазарни играчи, които използват медиите за този тип търговия за полулегални договорки с властта и българският медиен пазар имаше нужда от някакъв вид прочистване и някакъв вид нова енергия. Сделката с пресгрупата – всички се надявахме, че това ще се случи. Тоест това, което искам да кажа е, че залогът в тази сделка не беше просто кой ще управлява водещите вестници в България, а много по-голям. Основният въпрос беше дали оттеглянето на ВАЦ ще доведе до някакъв вид формализация. Или обратното – ще се получи още по-голямо смесване на политика, бизнес, медии и превръщането на вестниците в някакъв вид инструмент за търговия. На този етап е трудно да се каже какъв ще бъде резултатът от целия този скандал. Възможно е той да доведе до някакъв вид катарзис. Тоест за първи път открито в ефир, в prime time, както се казва, се говори за тези проблеми на медиите и сега въпрос на самите журналисти е да се опитат да стигнат до края. Тоест тези теми не бива да бъдат някак си загърбвани, а трябва да бъдат изговорени и някак си в медиите да започне говорене, от което цялото общество ще спечели.
Водещ: Всъщност това е инстинкт за самосъхранение. В крайна сметка журналистите винаги трябва да бъдат на не повече една ръка разстояние от властта и винаги трябва да я критикуват.
Иван Михалев: Точно така и също така въпросът за чистотата на капиталите, защото всъщност ако трябва да влезем малко в детайли за това, което се случи – за мен най-ужасяващото обяснение, което прозвуча тази седмица в ефир, говори за сблъсъка на живо по една от телевизиите между двете спорещи страни нали – Христо Грозев и Любомир Павлов. Най-ужасяващото нещо, което беше изказано е, че е имало опити дори от новите собственици за поръчкова журналистика и също така за PR, това, което значи, че вестникът е използван не за журналистика, а за някакви други цели, което за мен е, връщам се пак на началото на нашия разговор, базисния фактор за съществуването на тези медии – доверието. И някак си самите издания трябва да отговорят по категоричен начин чрез журналистиката, която правят, че това не вярно. Или поне, че се опитват това нещо да го изтрият от съзнанието на хората с реални доказателства, тоест със силна журналистика, в това число и разследваща журналистика.
Водещ: Защото рейтингът е едно, доверието е друго. В крайна сметка, този скандал, който преля в една друга електронна медия, навреди на журналистите, които работят в тези издания и изобщо на журналистиката като такава. Наистина сте прав, че може би трябва да се стигне до край. Как виждате вие края?
Иван Михалев: Ами, как виждам края? Не знам. Аз все пак не съм човек от екипа на тези вестници, за да знам какво реално се случва. Не знам какво си мислят журналистите вътре. Бих могъл да кажа кой е най-лошият сценарий според мен от тук нататък. А именно тази война, на която бяхме свидетели последните дни да се проточи във времето и да се пренесе освен от телевизионните студия, в съдебните зали, по страниците на конкурентни издания, защото това се случва. Тоест има много заинтересовани медийни играчи от кризата в най-голямата вестникарска група. Това също трябва да го отчитаме, че може би част от тези аргументи се преувеличат и се преекспонират, с което някои хора печелят. Тъй като все пак става въпрос за бизнес и за пазарен дял. Но пак повтарям, ако пък се опитаме да се правим, че няма такъв проблем и с някаква криворазбрана солидарност журналистическа, да се опитаме да дадем на хората от прес групата шанс да преодолеят тази криза, да не говорим за проблемите на медийния пазар – това мисля, че ще бъде лоша услуга за самите тях, тъй като това напрежение ще остане. Значи, при разговори с хора, които познавам от двата вестника „Труд” и „24 часа” , останах с впечатление, че … Да не кажат нещо повече и те са условно разделени в симпатиите си на коя от двете страни да застанат, тъй като и двете страни не са до край искрени в това, което казват и не са до край почтени в това, което са вършили.
Водещ: А най-лошото е, че колегите не искат да коментират.
Иван Михалев: Ами да. Странно е. Все пак сме журналисти и трябва да си отстояваме позицията. Но въпросът е, пак казвам, липсва информация до край за това, което се е случило и човек може би в тоя момент е по-добре да не коментира, преди да си създаде цялостната картина. Не знам господин Чолаков какво ще каже по темата.
Водещ: Господин Чолаков?
Радомир Чолаков: Аз казах по темата.
Иван Михалев: Не, говорим за последствията, как би могло да свърши добре това нещо.
Радомир Чолаков: Аз съм абсолютно прав с Иван Михалев за това, че тази криза всъщност може да се окаже най-накрая шанс. Шансът, който всички чакат толкова време. За големия разговор за промяната на медиите. Значи, оперативната – това, което наричате криза, оперативния проблем, как да кажа, временния спор между съдружниците – продължавам да смятам, че следващите дни ще бъде разрешен по най-добрия възможен начин. И аз, ако трябва да дам, аз съм го дал вече този съвет абсолютно категорично – значи, подобен спор в никакъв случай не трябва да влиза в съд. Защото, както каза Иван Михалев, има в момента доста хора, които злорадстват, потриват ръчички и така хвърлят съчки в огъня. Впрочем, трябва да ви кажа, имам едно доста интересно наблюдение от един-два дни. Докато в началото наистина много хора се радваха – нали „Ние обичаме в България да стават някъде скандали и да гледаме сеир!” Да ви кажа, от оня ден и особено вчера имах някои разговори, които ме навеждат на мисълта, че сериозните играчи в бизнеса – говоря за издатели, разпространители, хора, които са ангажирани по-скоро в технологията на правене на вестници, са много сериозно обезпокоени. Оказва се, нещо, което нали ние винаги сме го знаели, но сега се вижда вече – холдингът, медийната група или прес групата, както вие я наричате, е Too big to dye. Ако на една такава група, ако на една такава кооперация нещо и се случи, не дай си Боже, то не е просто неин проблем, а то повлича цял един сектор. Така че първоначалното злорадство в момента, струва ми се, започва да се замества с едни по-трезви размисли, пак казвам – в професионално ангажираните с издателския бизнес хора и мисля, че дори нашите конкуренти вече не са толкова happy от това, което се случва, защото няма как огънят от едната къща да не се пренесе върху другата. Така че в момента се комбинират според мен тези фактори – отрезвяването на злорадстващите, със сигурност отпускането на емоциите и на напреженията, които са се случили и ще бъде намерен изход правилен. Сега, ако бъде намерен изход правилен, в което аз вярвам, със сигурност вече това ще доведе до онзи разговор, за който каза господин Михалев и за който вие пледирате, госпожо Филева – разговорът за журналистиката, защото всяко едно разклащане на доверието, с което съм абсолютно съгласен, че се случва, трябва да бъде компенсирано с много бързи, резки и видими действия от страна на журналистическите екипи и от страна на ръководствата на медиите в посока на възстановяване на доверието. Съгласен съм с вас – това е вече въпрос на чувство за самосъхранение и за оцеляване. Ако го намерим в себе си нали това желание, аз съм склонен да вярвам, че ще го намерим, защото просто нямам алтернатива, нямаме друг избор, може цялата тази работа да свърши и добре.
Водещ: Харесва ли ви добронамереността, която демонстрира „Капитал” с тази статия, която коментираме?
Радомир Чолаков: Разбира се. Смисъл, Господин Михалев каза, че ме уважава… Да не си правим сега четки в ефир.
Водещ: Не, обаче казахте, че са се хвърляли съчки в огъня, заради това.
Радомир Чолаков: А , не, нямах в предвид „Капитал”. Знаете за какво става дума. Има хора, които желаеха много смъртта или да кажем да се случи една такава тежка криза – да бъдат притиснати „24 часа” до стената. Мисля, че тези хора в момента са искрено ужасени от това, което искат.
Водещ: Мислите ли, господин Михалев, че има ужасени конкуренти, познавайки гилдията?
Иван Михалев: Съгласявам се изцяло с това, което каза Радо Чолаков. Повтарям и аз, че пазарът е разделен на 2 половина и ако мога да кажа – тъмната половина на този пазар определено посрещна с радост случващото се. За всички останали, в това число нареждам и „Капитал” – това е проблем,защото както казах в основата на бизнес модела на вестниците – стои доверието, а то беше силно разклатено. Не говоря за конкретните вестници, а въобще за цялата гилдия.Така че за нас като журналисти, които изкарваме прехраната си с правене на журналистика и създаване на съдържание, бе повлияна… Много важно е това доветия дългосрочно да бъде закрепено и възстановено. Дай Боже увеличено. Така че за мен най-добрият вариант е първо това, което каза господин Чолаков – да има бързо разрешение на тези спорове, което ще означава някакъв вид сделка между спорещите страни и тези, които са недоволни да получат някакъв вид удовлетворение. Не знам какво точно ще се случи, но това е важно и на следващо място по-важното е двата вестника да отговорят със силна журналистика. Аз искрено им го желая, защото също съм журналист и знам колко е трудно в такъв момент да събереш сили, да се мотивираш и да правиш силна журналистика, но те го дължат на своите читатели и на обществото като цяло. Желая им го най-искрено и на новите главни директори желая успех.
Водещ: Защото когато я няма медията, я няма шпагата. Знаем, свободата е на върха и. Иван Михалев от вестник „Капитал”. Останете с нас, продължаваме след малко. Защо България е най-тъжното място на света? Това е един поглед от вън, който е на Дойче веле, защото промените са българското менте, защото има двоен морал на управляващите, защото България е полицейска държава и изобщо много крайни нерадостни констатации се съдържат в анализа на Клаус Шраймер, бивш заместник посланик на Германия в България. Цитирам го от въпросното радио. Защо продължава да се твърди за България, че е най-тъжното място на света и тъжно ли е това, което се случи със скандала около най-тиражните вестници през седмицата, защото това безспорно беше медийният скандал на седмицата? Добър ден казвам и на Евгений Дайнов.
Евгений Дайнов: Добър ден. Много въпроси станаха изведнъж.
Водещ: Ами, един по един.
Евгений Дайнов: Това за най-тъжното място излезе от едно изречение в Iconomist преди няколко месеца, което изречение нямаше кой знае каква връзка с анализа, който те изложиха, но хитово изречение и си тръгна. Защо … е тъжен? Той беше тук преди 10-15 години. Беше много ентусиазиран, когато тръгнаха истински реформи 1997-1998 година. Явно и той преценява, че тръгна всичко и за това спря всичко. България се върна назад в положението на васална територия на руснаците. Корупцията се установи като начин на живот, като основно правило и всички крадяха от горе до долу. Това е тъжен спектакъл за една европейска страна. И тъжно за България, която тръгва да се модернизира и се отказва.
Водещ: Лошото е, че тази зараза дали пък не плъзва и към медиите, защото това е доста опасно? Меко се изразявам май.
Евгений Дайнов: Тя отдавна пълзи към медиите. Медиите започнаха да имат странно безгръбначно поведение точно преди 10 години.
Водещ: Ама да не се установи безвъзвратно и окончателно зрелия соц?
Евгений Дайнов: Е, надявам се, че все пак… За разлика от страни като Македония, Сърбия, Молдова, които /…/ ние тук все пак ни прилагат някои хватки от Европа, които ни напомнят, че би трябвало да имаме цивилизовано поведение, но за сега е доста сложно положението и не само в медиите, но и в цялата икономика, защото тя отдавна не е пазарна. Вече не зависи от това колко си добър или не добър журналист, дърводелец или каквото щеш. Навсякъде са сложени монополи и картели, те са вързани с мутри и няма възможност за дишане, което спира икономическото развитие, спира и интелектуалното развитите.
Водещ: Сега ще ви припомня един ваш израз „Трябва да дойде Крали Марко, за да разбива.”
Евгений Дайнов: Ами тя държавата в момента трябва да разбива. Цялата България потъва в монополи, което е ужасяващо, защото монополът какво прави? Той не предлага качествена услуга – той смуче от хората поради причината, че е монопол. Това е в преносен превод – да ги разбием, да почнем от най-ниското до най-високото ниво. Има монополи, които контролират три села и … Монополите са навсякъде и сега се навряха и в медиите. Но това е тенденция, ако правителството не бди за общото благо, ако правителството е крадливо и остави България…
Водещ: Става модел за подражания, макар че в случая е по-популярно да кажем, показваме например – но не даваме за пример.
Евгений Дайнов: /…/ Надробена от Тройната коалиция, правителството трябваше вече да я е почистило тази попара.
Водещ: Как мислите, че от тук насетне трябва да се борим заедно, ние журналистите, за доверието, защото в крайна сметка всички се съгласихме, убедихме около тезата, че от подобни скандали губи българската журналистика и българското общество. Трябва ли да се говори и какво трябва да се говори?
Евгений Дайнов: Мисля, че хората, образованите хора да го кажа, които ги интересува общото благо и страната, и обществото – хората се ориентират коя медия просто разпространява някакви неща, коя медия не лъже и заема независими позиции. Докато има все пак някакъв пазар в медиите, не е окончателно фатално положението. Тези, които определено видимо обслужват някакви интереси, те ще загинат. По-голямата част са загинали. В случая нямат читатели, зрители и са напомпани от корпоративни пари.
Водещ: Които може би ще свършат. Това дали не се доближава до…
Евгений Дайнов: Няма да свършат. Корпоративните пари като разберат, че имат пет читатели, ще разберат, че това за тях няма перспектива.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Евгений Дайнов пред „Клубът на журналистите”. Господин Чолаков, оптимизъм или?
Радомир Чолаков: Ами да, аз сега ще се съглася с господин Дайнов и точно това се замислих, че всички говорим…
Водещ: Кого друг да поканя, за да се съгласи?
Радомир Чолаков: Ама вижте, това е много хубаво, очевидно при нас българите ножът трябва да опре до кокала, за да започнем да мислим трезво и да се съгласяваме, защото иначе в нормална среда ние не си се съгласяваме по принцип, ей така, за да си чешем езиците и да спорим. Виждате колко нашите събеседници общо взето трезво разсъждават, правилно, взимат решения, ако забелязвате. Смисъл ние знаем какво трябва да се прави, защото ние обикновено българите не знаем какво трябва да се прави. Знаем какво не трябва, но не знаем какво трябва и се оглеждаме към Европа. Та, съгласен съм и с господин Дайнов. Тези проблеми в медиите, които излизат на повърхността наистина са симптоматични и хвърлят светлина върху едни много опасни процеси на монополизация в медийното пространство, за които ние всички знаем и вероятно правителството няма да започне първо с монопола за трите села, за който господин Дайнов каза и също е много прав, който е много гаден монопол, но пък това може да даде повод на правителството да се занимае с въпроса за монополите в медиите, които се оформят и се задават. Значи има едно нещо, за което аз лично последните све години съм говорил непрекъснато. Надявам се сега да получа малко по-голяма чуваемост. Значи, много внимателно трябва да се проверят системите за съхранение на информацията в България. Говоря за радио и телевизионни програми, за интернет, за вестници, ако щете – вестникарско разпространение. Значи, няма ли гарантирана свобода на разпространението, няма да има и свобода на информацията. И ми се струва, че в тези сфери, държавата много бързо може да си влезе в релулаторната функция – много бързо. Няма да накърни никакви кой знае какви интереси. И може като арбитър на пазара да установи просто правила за реда, по който се разпространява информацията в България – радио и телевизионни предавание, вестници и така нататък. Разпространението, без да влияе върху съдържанието. Това нито една нормална европейска страна не се е отказала да го прави с изключение на нашата. Отказът беше направен по време на Тройната коалиция. Значи, който си е мислил, че е далавера да влезеш в каналите на разпространение мисля, че вече знае, че това е чиста загуба. Тоест в много голяма степен това е бизнес – разпространението казвам, на информацията. Бизнес, който зависи и ще зависи от държавата и просто държавата не трябва да се прави на ударена, а да си влезе в регулаторната функция. Това е още едно нещо, което според мен ще бъде поставено като въпрос следващите седмици и трябва да намери разрешение до лятото.
Водещ: Защото в крайна сметка това е опосредствено влияние върху съдържанието. Когато едно издание не може да се разпространява, защото е конкурентно на едно друго издание…
Радомир Чолаков: Разбира се, точно така. И за това трябва да има арбитър – арбитър винаги се казва държавата. Аз съжалявам, нали виждам, че привърженици на либералните теории през 90те години все повече започнаха да се връщат към здравия човешки разум и да разбират, че на пазарът ,у трябва арбитър и този арбитър няма друго име освен държава. Така че просто ние трябва да изискаме от нея да се върне, защото тя между другото в момента и при това управление е малко, как да ви кажа, умишлено се държи на страна, за да не влиза в конфликти, но в крайна сметка това е нейната работа. Значи като има някакъв обществен конфликт в дадена сфера да влезе и да го разреши. Иначе за какво ни е тази държава?
Водещ: Тоест смятате, че горският е в отпуск ли?
Радомир Чолаков: Горският се прави на ударен и си мисли, че му е изгодно. Мисли си, че му е изгодно да има конфликти. Значи трябва да уведомим горския, че конфликтите в медиите, от които той си въобразява, че има полза, най-накрая ще му излязат през носа.
Водещ: Ами да завършим така иносказателно, защото трябва да имаме инстинкт за самосъхранение и както вие казахте в началото – не трябва да се поддаваме на емоциите и трябва да сме по-обрани в поведението си.
Радомир Чолаков: Ами знаете ли, ако ми дадете още една минута. Има нещо, което наистина много ми се иска да го кажа. Някак си наистина медийните хора – получи се една симбиоза. И с други колеги си говорим – получи се една много такава близка дружба, една много близка симбиоза между медии, политици, бизнес, може би защото градът ни е малък, страната ни е малка, обществото ни е малко – дето се вика – срещаме се по улицата, влизаме в разговор и някак си така си ставаме една…
Водещ: Почти роднински са ни отношенията.
Радомир Чолаков: Да, почти роднински са ни отношенията. Има една страна, която доста добре смятам, че познаваме, особено медийната и действителност. Значи там никой никога не е виждал главните редактори примерно на двете водещи издания /…/ никой никога не ги е виждал на коктейл и това е цената на свободата на словото.
Водещ: Ами, надявам се, че като срещнете главните редактори на „Труд” и на „24 часа” ще им го предадете. Това може и да са го чули по радиото. Надявам се на това. А пък аз продължавам да си мисля, че детето – андерсеновото дете, което казва, че царят е гол, не стига. Трябва и журналистите да говорим, защото единственият ни капитал е доверието. Доверието лесно се губи, а много трудно се печели и за това трябва винаги много да се пази. Пазете доверието и вие, които не сте журналисти, но вярвате на журналистите. Моля ви – продължавайте да ни вярвате, защото иначе нашият труд е безсмислен. Така се разделяме. Хубав съботен следобед ви пожелаваме Жанет Николова, Иво Георгиев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 28.03.2011

Младите не слушат информативни предавания, предпочитат музикалните станции

Радио "Хоризонт" е най-предпочитаната станция от българите и през последните 10 години то е неизменен водач в класациите на радиослушателите. Това сочат данните от изследването "Радиоаудитория: 2001-2010 г. TVPlan/TNS", представено миналата седмица на кръгла маса в БНР на тема "Радиосредата: 2001-2010 г. Аудитория, поведение, реклама, цифровизация". През 2010 г. безспорен фаворит сред слушателите на българско радио е "Хоризонт". То е любимата ефирна честота на 32% от анкетираните. Втората позиция е заета от "Веселина", която е с 8 на сто по-назад. Третото място се заема от "Дарик" радио.
Според обобщените данни от двете социологически агенции петте топ радиостанции за периода 2001-2010 г. са "Хоризонт" – с 10 позиции, "Радио 1" – 6, "Дарик" – 3, "Веселина" – 3, "N-Joy" – 2 позиции. Най-влиятелни са политематичните формати. Според изследователите "Хоризонт" се приема като общонационална програма с огромно влияние. Данните от проучването сочат, че програмата на БНР има над 60% обществено доверие, което автоматично я превръща в най-влиятелното политематично радио в страната. "Хоризонт" е и програмата, която се радва на най-голяма аудитория, уточни доц. д-р Маргарита Пешева, ръководител на научно-изследователския проект. Тя обясни, че противно на очакванията, че слушането на радио ще замре, то се увеличава. Пешева изнесе данни, че дневно българите пускаме радиоприемниците си средно за по 261 минути. Според изследването най-активните радиослушатели са градските аудитории, мъжете, хората на възраст от 36 г. до 54 г.
Радиочестотите обаче са концентрирани предимно в големите градове, алармираха от екипа, обобщил данните от двете агенции TVPlan и TNS. Въпреки че на територията на България са лицензирани над 280 радиочестоти, по-голямата част от тях са предназначени основно за градските аудитории, а в областните градове конкуренцията за слушатели е изключително голяма. Радиодейността се отличава със свръхконцентрация в София и някои големи областни градове като Пловдив, Варна и Бургас. В София има цели 27 станции, в Пловдив – 17 станции, във Варна – 16. Свръхконцентрацията на пазара в някои средни и по-малки градове води до неговото изкривяване, алармира шефката на екипа.
С 20,2% се е увеличило слушането на радио през интернет, а основните потребители на онлайн ефира са основно младите хора между 15 и 25 г., сочат данните от изследването. Възрастта силно дефинира избора на предпочитана радиостанция, анализираха специалистите. Младежите имат подчертан интерес към музикални станции от вида на "Радио1", "Веселина", "N-Joy" и "Z-Rock". Въпреки че запазва водещите си позиции, чалгата постепенно бива изтласквана от музикални стилове като алтернативен и рок класик, златни хитове, рап, ърбан, диско и хип-хоп. Слушателите между 36-45 г. предпочитат "Дарик" пред редица музикални станции. Слушателите над 45 г. пък пускат основно "Хоризонт", сочи статистиката.

Стр. 5

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.03.2011

Водещ: Едно вестникарско заглавие днес ме подсети, че журналистиката не е само надбягване с новините или поне не трябва да бъде. Още полудели от кризата и пролетта. Това е заглавието. Безспорно журналистическото предизвикателство на седмицата беше вземането на заложници на банков клон в Сливен. Живот като на кино, но не съвсем. Гледайки многото сходни телевизионни кадри, си спомням за един друг такъв случай. Седмица преди 11 септември Българската национална телевизия излъчи филма „Земетресение в Ню Йорк”. За това после документалните кадри на атакуваните близнаци и рухването им добиха друг смисъл за гледалите филма. По повод сливенския случай имаше и новинарско припомняне за банкови обири, станали по-късно незабравими филмови образи, но на кино. Обаче там – в киното, емоцията е разрешена. В документалните и новинарските кадри до колко е допустимо? Разбира се това е едно постоянно търсене на мярката и в гражданските общества това винаги са теми, апетитни за дискусии. До колко у нас сме склонни да правим така? Дали в една такава критична ситуация, журналисти и полицаи успяваме да не си пречим и да не се използваме взаимно? Дали едно емоционално по-обрано поведение няма да е от ползва за всички, а и дали това изобщо е въпрос? И трябва ли да е въпрос, защото наистина изглежда като на кино обаче съвсем не е. Сливенския случай и неговия медиен образ ще коментираме с колегата от Българската национална телевизия Иво Никодимов след малко. Тази седмица стана факт и една промяна в закона за радиото и телевизията. Вече деца няма да могат да участват в реалити формати. Помните, преди доста години този проблем беше подложен на обществена дискусия, имаше сериозен натиск на гражданското общество. Дали натискът на гражданското общество оказа своето влияние или просто му дойде времето на едно такова нещо да се случи? Така щото да помислим за нашите деца не като за търговски обект. По темата ще говорим с един от вносителите на тази промяна в закона за радиото и телевизията, депутат Даниела Миткова и с председателя на Съвета за електронни медии – доцент Георги Лозанов. Преди часове от срещата на групата на EBU за фолклорна музика се завърна колегата Валентин Атанасов. Разбира се информационния повод да поговорим за фолклорната музика е голямата награда. Такова нещо отдавна не ни се беше случвало, да се връщаме с награда, но и все пак дискусиите, които са провели европейските колеги, до колко медиите се отнасят сериозно към фолклорната музика и изобщо внасят ли се по някакъв начин с нея? Добре дошли в „Клуба на журналистите” ви казваме Любомир Пъшлев, Вячеслав Бушнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. След известни телефонни неволи вече можем да започнем и разговора в „Клубът на журналистите”. Журналистическото предизвикателство на седмицата, казах ви малко по-рано, беше вземането на заложници в банков клон в Сливен. Вече отбелязахме – живот като на кино, но не съвсем. До колко в една такава критична ситуация ние журналистическите лица успяваме да не си пречим. Добър ден на колегата от Българската национална телевизия Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Добър ден на вас и на слушателите на „Христо Ботев”.
Водещ: Естествен е конфликтът между нас и полицаите. Всички искаме да си вършим работата. Успяхме ли в тази критична ситуация да не си пречим?
Иво Никодимов:Ами аз смятам, че в тази ситуация, конфликт всъщност нямаше.
Водещ: Не, той е заложен естествено конфликтът. В този смисъл. Конфликт не е имало разбира се.
Иво Никодимов:Конкретно в тази да, нямаше конфликт, защото наистина според мен до голяма степен успяхме. Успяхме, защото и полицаите, и МВР, и преговарящите от една страна и от друга страна и ние – ние журналистите проявихме не само взаимно разбиране – проявихме и в изключително висока степен отговорността наистина да кажем и да говорим онова, което не би попречило да се стигне до добрия изход. А добрият изход разбира се е онзи, който в ситуация като тази няма никакви жертви. Аз съм учуден, че успяхме, не за друго, а защото наистина за нас това за първи път се случва. До сега сме гледали подобни неща само на филми и аз още в първия момент, в който разбрах, че има подобно нещо, а това беше около 6 – 7 минути след като този човек беше нахлул в офиса, си помислих – някой не снима ли нещо всъщност. И след което осъзнах, че това е истина и всъщност просто се случва нещо, което не сме мислили, че освен на кино, по никакъв друг начин може да се случи.
Водещ: До колко може репортерите на място да бъдат как да кажа- достатъчно добре информирани от полицията, а пък полицията да знае кои репортери работят, защото това са безспорно неща, свързани с технологията, но те са също много важни? Имаме ли разработени механизми или просто в движение някак се напасват нещата?
Иво Никодимов:Ами, според мен репортерите, всички журналисти, които отразявахме това, напаснахме нещата в движение. Посредством контактите, които имаме – всеки един от нас трябва да има контакти. Всеки един от нас не трябва да се притеснява да се обади на тези хора, да говори с тях, да ги попита, да разбере от тях – от първоизточника информацията, а не да се препредава и да се включва в …
Водещ: Онази система „развален телефон”.
Иво Никодимов:Или агенцията „Една жена каза”, защото всъщност това е най-опасното. Да се предава информация, която не отговаря на истината, или пък която е така изкривена, че би променила изцяло нещата, защото наистина един такъв човек, който атакува едно подобно място, който дори взима заложници – той най-вероятно има достъп до медиите. Той най-вероятно случа радио или гледа телевизия, или пък чете това, което пише в агенциите в интернет. И в една или друга степен това повлиява на неговите решения какво да направи и как да постъпи.
Водещ: Тук обаче възниква проблемът с така наречените нови медии. Какво правят блогърите в това време? Дали сме се замисляли над този въпрос?
Иво Никодимов:Ами, предполагам, че всеки човек знае, че блогърите са хората, които изразяват мнението, правят коментара и в никакъв случай не са хората, които дават официалната или реалната, или точната, или действителната информация поне по отношение на това, което те не виждат с очите си или не чуват с ушите си. Така че не виждам проблем в поведението на блогърите. Значи един блогър е този, който може да си позволи дори да даде оценка на нападателя. Но всеки един знае, че това е блогър, че това е човек, който прави своите изводи на базата на информацията, която излъчва медиите, а не е човек, който има реален източник на информация за реално случващо се събитие.
Водещ: Трябва ли да си задаваме ние журналистите въпроса в такава една ситуация дали примерно полицията не ни използва нас или ние не използваме полицията, защото пак ще кажа – все си мисля, че журналистиката не е само едно надбягване с новините. Този случай го доказа разбира се, но пък отвори и място за търсене на отговорите точно на тези въпроси.
Иво Никодимов:Ами, значи в една такава ситуация е съвсем нормално, както и полицията да използва журналистите, така и обратното. И всъщност няма лошо, дори аз си мисля,че когато става въпрос за реакция в подобна ситуация, дори би могло самата полиция да каже „Много Ви моля, кажете това, защото по този начин ще ни помогнете”. И ние да го кажем. Тъй като в този момент.
Водещ: Човешкият момент трябва да бъде изваден пред скоба – това е безспорно.
Иво Никодимов:Да, човешкият живот трябва да бъде изваден пред скоба, но и в същото време наистина, ако психологът, който преговаря с определен похитител, прецени, че ще бъде полезно да се види реакцията на този човек от гледна точка на определена информация, пусната в общественото пространство, значи ние сме длъжни в случая, в името на човешкия живот, да съдействаме на полицията. По същия начин пък по който ние я ползваме, когато умишлено пуснем информация, която знаем, че не е проверена или което знаем, че може би е не точно, за да видим как пък в този момент ще реагира самата полиция.
Водещ: Добра и беше връзката в тази криза, добра ли беше връзката между журналистите и екипа, който преговаряше, екипа от психолози?
Иво Никодимов:Според мен да. Според мен да и мога да кажа, че този път това го дължим на двама души, защото двама души не си позволиха в тази криза да не отговорят на нито едно журналистическо позвъняване. Въпреки уникалното напрежение. Аз лично не мога да кажа, не мога да изброя телефонните разговори, които съм провел с вътрешния министър, с главния секретар на МВР. И Цветанов, и Калин Георгиев изключително спокойно контактуваха с журналистите и в нито един момент не отказаха контакт с тях. Във всеки един момент даваха онази информация, която беше възможно да дадат. Така че от тази гледна точка, а и в същото време даваха контакт с екипа, който осъществяваше директните преговори, за да можем ние да бъдем максимално добре информирани и да предаваме максимално точно нещата. Аз си спомням един много критичен момент, когато от болницата в Сливен казаха и съответно ние журналистите предадохме това, че състоянието на ранения охранител на банката е тежко, с опасност за живота. Знам, че в този момент похитителят беше спрял да преговаря. И това наистина костваше страшно много усилия, защото самият похитител беше решил, че ако този човек умре, той може да получи възможно най-тежкото наказание за това си деяние.
Водещ: Което да промени мотивацията и действията му.
Иво Никодимов:Което да промени и мотивация, и действия, и да промени въобще ситуацията и кризата като цяло. При което нали говорейки и с преговарящия екип, те не ни помолиха да казваме „Този човек е добре”. Помолиха да даваме максимално малко информация за състоянието на този човек поне в рамките на час, час и половина, докато те отново започнат и установят добър контакт с похитителя. Така че това е ситуация, в която трябва да се проявява максимално разбиране и благодарение на това, че най-високите етажи в МВР проявиха максимално разбиране и максимално добра комуникация с журналистите, и журналистите проявиха максимално разбиране към работата на МВР, към работата на преговарящите екипи, към работата на абсолютно всички и мисля, че тези, които имат високо чувство за отговорност, се държаха така, както подобава в такива ситуации и така, както аз съм наблюдавал, че се държат и журналистите в Съединените американски щати, и онези във Великобритания, където знаем, че нашата професия и нашият занаят е най-силно и най-добре развит.
Водещ: Всъщност досегашният горчив опит, който ние сме натрупали като журналисти по отношението на разбирането, винаги е бил по посока на липсата на информация. Излишно е да припомням шумни скандални случаи като Челопечене и прочее. Дали това би било един урок за всички ни, че когато не липсва информация, някак си е сигурно, че и журналистите са хора и ще проявят разбиране?
Иво Никодимов: Абсолютно е така, защото аз си спомням Челопечене, спомням си – аз имах информация неофициална, но определено точна за това какво е станало на 15 минута след взривовете, но въпреки всичко два часа и половина на телефона си тогавашният вицепремиер и министър на извънредните ситуации Емел Етем и шефа на презцентъра на нейното министерство Белезов не отговаряха, те не си вдигаха телефоните, за да можем ние да обясним и да цитираме конкретен източник какво да правят хората. А тогава имаше спекулации дори, че едва ли не въздухът на София е отровен и никой не трябва да излиза от домовете си. Тази липса на информация тогава – това поведение тогава в голяма степен рискуваше да създаде един хаос и една паника в многомилионния столичен град. За разлика от сега, когато просто хората, които ръководеха цялата операция, във всеки един момент контактуваха с всеки, който ги потърси.
Водещ: Една такава хипотеза, ако това не се беше случило в Сливен и не се беше случило в банков клон, който е малко по-встрани от центъра – какво щеше да стане? Какъв щеше да бъде изходът или същият?
Иво Никодимов:Ами ако действията бяха тези, които бяха сега, вероятността изходът да бъде същият – добър, с добър край е много голям. Може би, ако не беше така в страни, ако беше малко по-централно като място, просто до изхода щеше да се стигне малко по-бързо, защото може би самите психолози щяха да форсират в голяма степен преговорите, но съм сигурен, че не в степен, в която да рискуват повече, отколкото трябва.
Водещ: Какво да кажем за похитените? Като че ли безспорно тяхното поведение е най-храбро май в цялата ситуация?
Иво Никодимов:Това, което можем, поне това, което аз си мисля е, че изненадата и че първоначалният стрес им е направил добра услуга. И може би тези жени, които са свикнали да работят с много хора, тъй като от сутрин до вечер в банката знаете –влизат всякакви хора с всякакви проблеми, им е давало онази опитност, с която те да успеят да преценят какъв човек стои срещу тях и как да реагират. Така че тук извън темата за героизма, можем да говорим и за това, че очевидно това са едни жени, които са на мястото си като банкови служителки преди всичко, след като са успели да се държат по начин, по който да не провокират излишно негативна агресия по отношение на техния похитител.
Водещ: Разбира се те имат нужда от време, защото това, което са преживели наистина е страшно натоварващо най-меко казано. Но мислите ли, че от тук насетне трябва да има продължение, защото в крайна сметка в такива времена живеем, че трябва всички да умеем да се държим именно като тях. Техните истории дали трябва да станат обект на журналистически разкази от тук насетне?
Иво Никодимов: Да, те могат да бъдат обект на журналистически разкази, те могат да бъдат обект за сценарий на филм, но в никакъв случай не трябва да бъдат преекспонирани. Защото това е малко нож с две остриета. Нали се сещате сега колко хора от тези, които се нуждаят от психична или психиатрично лечение ще се опитат по някакъв начин да мултиплицират случката в Сливен, ако ние продължим да навлизаме в много детайли, които път дават рецепта за това как да го направим, така че да е по-атрактивно или да ни обърнат повече внимание, или как да го направим, така че да е по-успешно, успешно от гледна точка на тези, които имат така да се каже лоши намерения.
Водещ: Изобщо новинарството наистина не е само надбягване с новините и е доста сериозна отговорност. Смея да твърдя, че всички журналисти, които отразяваха кризата, могат спокойно да кажат, че те стоят зад етичния кодекс, който сме приели, някои сме приели – други не.
Иво Никодимов:Етичният кодекс обаче трябва да знаем, че не е само нещо, написано на хартия. Етичният кодекс е нещо, което трябва да бъде дълбоко в нашето съзнание и то да ги сработва във всеки един момент на критична ситуация. Ние просто без да се замисляме да действаме спрямо него, защото каквото и да е написано в етичния кодекс, ако един журналист не е със съзнанието, че човешкият живот е висша форма, която трябва да бъде защитена с всякакви средства, той няма как да пази онова поведение, което ще му позволи наистина той като журналист да защити максимално този човешки живот.
Водещ: Освен да си пожелаем повече случаи, в които да казваме, че журналистите сме се държали добре и че са сработили всички човешки механизми за взаимодействие с властта.
Иво Никодимов:Те хубавото е, че освен човешки, тези механизми на взаимодействие бяха и изключително полезни, изключително ненатоварващи, както за журналистите, надявам се така и министър Цветанов, и главен секретар Калин Георгиев, и психолозите, които преговаряха, защото даже не се е наложила в някаква степен един спрямо друг да си повишим тон или да си кажем нещо по-накриво. Така да се каже – имаше дори случаи, в които буквално с SMS разменени за секунди като въпроси и отговори, уточнявахме най-актуалната информация, което беше изключително полезно и за двете страни.
Водещ: Ами дано този полезен опит остане по-дълго в съзнанието и на колегията, и на хората, които са във властта, защото определено изходът беше добър. Благодаря за този коментар на Иво Никодимов от Българската национална телевизия. Коментирахме новинарството и това, че то е нещо повече от надбягване с новините и отговорните. В „Клубът на журналистите” преди малко коментирахме кризата в Сливен и нейния добър изход с Иво Никодимов от Българската национална телевизия и така основният извод, който направихме е, че когато журналистите имат информация, тогава те успяват да се държат така, щото човешкият живот да бъде изваден пред скоба и да не си пречат взаимно с полицаите. За да завършим темата казвам добър ден на председателя на СЕМ – доцент Георги Лозанов. Здравейте!
Георги Лозанов: Здравейте!
Водещ: Всъщност като че ли това е един добър пример. Рядко се случват такива неща.
Георги Лозанов:Да, общо взето е добър примерът. Аз смятам, че цялостно картината беше нарисувана професионално. Извинявам се, че ще кажа думата модерно. С човешка гледна точка, включително и човешка гледна точка към извършителя на престъплението, като става дума за престъпление. Даже малко беше пресилена, така да кажа, сантиментът към него. Той беше, неговият образ беше на границата между престъпник и жертва. Там са доста ясни нещата. В крайна сметка той е извършил едно сериозно влияние, заплашил е живота на толкова много хора. Единият за малко не си отиде. Така че даже в тази посока имаше един, една доза хуманност, насочена в странна посока.
Водещ: Но нека да я оправдаем с това да не бъде ядосан похитителят.
Георги Лозанов: Да, но като цяло медиите, заедно с институциите, работиха в защита на човешкия живот, което е много важно. Аз даже съм написал едни правила за медийно поведение по време на терористични акции, където абсолютно със сигурност съхранението на човешкия живот е най-важната ценност. Много по-важна ценност от всякакви идеи – национални, политически или каквито и да е други.
Водещ: И сега след извода, че човешките чувства трябва да бъдат щадени от всички, в това число и от журналистите, да тръгнем към промяната в закона за радио и телевизия, която стана факт тази седмица. Депутатите забраниха деца да бъдат използвани в реалити формати и нарочно използвам думата „използвани”. Между другото имаше доста дискусии. Това е една много стара тема. Имаше и протести на гражданското общество. Какво надделя в случая според вас?
Георги Лозанов:Вижте, няма никакво съмнение, че това е една тенденция при това европейска, която иска максимална закрила на пълнолетните и непълнолетните. Аз самият истински подкрепям това. За разлика от обратното – на възрастните да се гледа като на деца и някой да иска специално да ги пази от техните собствени желания и вкусове. Но пък децата за сметка на това трябва максимално да бъдат охранявани. Друг въпрос е какви са инструмените на тази охрана. След Big Brother Family, скандалът, който предизвика началният период на това реалити, имаше много силна обществена реакция, даже в някакъв смисъл – резултата, позитивния от това реалити, беше именно тази реакция, която като всякакви социални отношения – нови, които възникват, се отливат в някакви законови разпоредби и сега тази вълна, която тогава се вдигна, бавно разбира се, през един национален механизъм, се отля в няколко нови разпоредби в закона за радио и телевизия.
Водещ: Нека тук да включим в нашия разговор и един от вносителите на тази поправка – Добър ден на депутата от ГЕРБ Даниела Миткова.
Даниела Миткова: Добър ден!
Водещ: Здравейте! Кое надделя? Кое ви накара да внесете тази поправка в закона за радио и телевизия? Гражданският натиск или нещо друго?
Даниела Миткова: В интерес на истината и тримата, които сме вносители от моите колеги сме родители и освен, че сме народни представители и освен, че сме в законодателството на Република България, този проблем не е уреден по никакъв начин, основна роля изигра именно нашата позиция на родители. Защото участието на деца в такъв тип предавания, така наречени реалити програми, е нещо, което определено, което ги вкарва в една среда, която има отрицателно въздействие върху тяхното развитие, от която и да било гледна точка.
Водещ: И нямахте никакви притеснения да не бъдете обвинени да кажем в цензури?
Даниела Миткова: Абсолютно никакви притеснения, нашата позиция беше и е все още много принципна. Стоим на нея много твърдо и се радваме, че и колегите от АТАКА след подаването на нашия законопроект и минаването му за първи път на комисия и те се присъединиха към това и дадоха своите допълнения, за да бъде по-добър законопроектът.
Водещ: Доцент Лозанов, има ли проблем с механизмите според вас, защото винаги възниква и този въпрос?
Георги Лозанов: Ще видим. Всеки закон, който се приеме има един период, в който се вижда до колко отговаря на своите предварителни… Сигурен съм в това, добри намерения и до колко може да ги реализира. Какви са рисковете? Те са отдавна изговорени в границите на този дебат. Първо един от рисковете е самото понятия реалити, което е по-скоро от разговорната реч и тук трябва много внимателна работа, за да може да бъде определено какво е реалити. Това е много широка гама, освен това тези реалита се развиват непрестанно, мигрират в сходни формати и т.н. Това е една доста широка материя, в която от там нататък вече деца, отсъствието или присъствието на деца, изисква да се мине през този анализ във всички случаи под този анализ във всяка конкретна ситуация. Като и тук има един така нюанс, свързан с това дали реалитата са най-рисковата зона. Например имаше много години дебати и продължава да има за ролята на децата в рекламата. Дали може да присъстват там, дали могат да рекламират да кажем детски гласове, чипс, който е вреден и т.н. Тоест може да отворим много големи теми. За сега обаче законодателят е решил, че точно реалито е най-рисковата зона и това, което за мен е даже, бих му обърнал по-голямо внимание е това, че тук за пръв път на Съвета за електронни медии се дава едно правомощие и аз като негов представител би трябвало да се радвам на това правомощия, макар че го възприемам със смесени чувства. Това е правомощието да спира предавания. До сега цялата логика на регулацията, дори в друг план – Съветът може да санкционира програми, които нарушават закона за радио и телевизия, може дори да отнеме лицензите на програми, но намесата вътре в самите програми до сега е била табу в работата на Съвета и много ме е страх да не отворим така да се каже „Кутията на Пандора”, защото утре някой да дойде и да каже „Веднага да спреш това предаване, защото виждаш, че то е вредно за децата”. Ние говорим, че от каква гледна точка е вредно, като почне един дебат и да не се очаква от Съвета да извършва такъв тип… По-хубавото тук и се радвам, че това законодателят е предвидил, че ние ще пишем едни правила, така да се каже, за приложението на тази част от закона, във връзка с това кое е вредно за децата, кога е вредно заедно с Комисията за закрила на детето и там трябва действително максимално да предпазим от своеволия употребата на тези нови разпоредби.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Госпожо Миткова, дали ви хрумна нещо, което сте пропуснали?
Даниела Миткова: В настоящия законопроект аз мисля, че действително може още много да се работи от гледна точка на действително това, което каза и доцент Лозанов – участието на децата в много други предавания, включително и реклами. Въпросът е че ние в момента се постарахме, ползвайки включително и терминологията, която е заложена в закона за закрила на детето, ползвайки експертите на СЕМ и от самата Агенция за закрила на детето, експертите в Народното събрание, постарахме се да направим текстовете такива, каквито да бъдат максимално всеобхващащи и да позволяват действително върху правата на децата да се упражнява някакъв контрол, както каза преди малко и доцент Лозанов – говорили сме вече и със самата Агенция за закрила на детето да се създават едни критерии, да се сключват споразумения с медийните статуси и смятам, че по този начин – поне така като първа крачка сме свършили добра работа. Естествено от тук нататък ще видим как ще заработи планът. Ако има нещо, което сме пропуснали или нещо, което би следвало да се дообмисли, ние сме на среща. Доцент Лозанов знае и че сме откликвали на такъв тип поставени въпроси, ако те имат някакви притеснения и ние винаги сме били насреща, и сме сядали на масата, и сме водили диалог и мисля, че в момента нашият законопроект е консенсусен, както от гледна точка на институциите, които ще го прилагат – така и от гледна точка на всички нарочни представители като групи, а и гражданите ще бъдат доволни от законопроекта.
Водещ: Да, прозвучаха вече такива едни пожелания. Аз си мисля, че и доста консенсусна би била и каузата срещу чипса, разбира се, че влагам ирония в това, но е хубаво, че сте отворени за последващ диалог. Ами, благодаря Ви. Благодаря Ви за този разговор. Пред „Клубът на журналистите” промяната в закона за радиото и телевизията коментираха председателят на СЕМ доцент Георги Лозанов и един от вносителите на тази поправка депутатът от ГЕРБ – Даниела Миткова. В „Клубът на журналистите” още една реплика по повод на това, че децата няма да могат да участват в реалити формати. Знаете – това събуди гражданското общество и то успя да убеди депутатите да приемат такава мярка в закона за радиото и телевизията. Тя вече е факт. Добър ден на Господин Михаил Стефанов от Национална мрежа за децата.
Михаил Стефанов:Здравейте!
Водещ: Вие бяхте едни от първите, които започнахте да се борите срещу така – рекламната употреба на децата, нека да го наречем.
Михаил Стефанов:Да.
Водещ: Дали тази промяна е достатъчна и чувствате ли се доволни от нея?
Михаил Стефанов:Ами ние всъщност да, бяхме едни от първите, които казаха, че деца не е добре да участват в този формат на реалити предавания. Просто защото реалитата предавания са за възрастни, а децата нямат избор дали да отидат там или не. Има опасност от манипулации и така нататък. Така че в крайна сметка, въпреки че деца участваха в това предаване, в дългосрочен план ние наистина сме много удовлетворени.
Водещ: Доцент Георги Лозанов, председателят на СЕМ, току що отвори и една друга тема. Разбира се отвори образно казано, защото това са неща, които всички си мислим като родители. Участието на децата в реклами. От тук насетне има ли какво да мислим в тази посока?
Михаил Стефанов:Ами всъщност това, което спрямо дефиницията, която беше дадена в закона, тя е доста обща, то няма и как да е иначе в закона за радиото и телевизията, който не е специализиран закон за деца – и всъщност тя гласи, че се забранява участието, смислово предавам разбира се, в предавания, които биха застрашили здравето…на децата, което обаче тук поставя въпроса за една оценка, независима, дали едно предаване или друго би застрашило живота и здравето на децата, но рекламите за мен са буквално различна категория от реалити форматите. Рекламите – те са форма на някаква форма на труд. Отново най-вероятно също трябва да има мониторинг, но знаем – законът забранява директното насочване към деца с цел те да купуват продукти или да убеждават своите родители да купуват продукти, но така че рекламата е регламентирана още от преди. Аз не смятам, че тази поправка в закона по някакъв начин ще окаже влияние върху това как децата участват в реклами.
Водещ: Ясно, благодаря Ви за този коментар. Михаил Стефанов от Национална мрежа за децата, неправителствената организация, която първа започна да протестира срещу използването на деца в реалити форматите. Вече е факт и промяната в закона за радиото и телевизията. Отдавна не бяхме печелили награда на международен форум и така може да се каже, и такива коментари се чуха. Добър ден на Валентин Атанасов. Нашият колега, който беше член на журито. А всъщност става дума за една среща на групата на EBU за фолклорна музика. Здравейте! Да започнем от наградата.
Валентин Атанасов: Здравейте. Ами наградата наистина е голямо събитие не само за Българското национално радио, а и за българския фолклор. Както знаем благодарение на работата на Българското национално радио стана и възможна тази награда, защото тя е за най-добро, специална награда от /…/ град Братислава за най-добро изпълнение на автентичен фолклор, на гайдаря Стамен Гарчев от град Средец. Благодарение на това, че бяхме там и отразяваме този фолклорен събор „Венец Божура”, който се провежда ежегодно в Странджа планина и разбира се благодарение на екипът, който осъществи записите – Валери Горчаков, Явор Поп Иванов и продуцентът на българска народна музика – Валентин Янков – стана възможно всичко това наистина.
Водещ: Преди да се стигне до конкурса и разбира се до наградата – това е защото Българското национално радио е една от обществените му функции е да се грижи и да има добро отношение към хората, които се занимават с фолклор.
Валентин Атанасов: A като член на EBU ни дава възможност да участваме, въпреки че наистина това е може би, не може би, а това е първа награда от този конкурс.
Водещ: Дано не е и последна разбира се и понеже европейските медии трябва да сравняват отношението си към фолклорната музика по принцип къде сме ние, защото безспорно по времето на този конкурс вие сте дискутирали с колегите ви от другите европейски обществени медии?
Валентин Атанасов: Ами аз ще дам само един малък пример от може би един от последните ни разговори миналата нощ, когато с госпожа Кристина Кабат, която е от EBU, в Женева, централата на EBU и отговаря за фолклорната и световна музика. Тя ме попита защо не пращаме повече неща за тези програми, които са за излъчване на страните членки на EBU. И това е въпросът, защото ние имаме доста работа, доста неща да се отразяват, но доста често за фолклора има по-малък бюджет – поема фолклора, отколкото, не че искам нещо да кажа спрямо другите колеги, но може би трябва да се тръгне наистина от традициите, а не да ги загубим и тогава да тръгнем да ги търсим.
Водещ: Как в Европа съблюдават за този баланс? Предполагам, че и те имат скептици по отношение на техния фолклор. Светът е прекалено динамичен и всички сме подвластни.
Валентин Атанасов:Това е другото за динамиката на света, за динамиката на хората, за урбанизацията, но до 80% от записите, които участваха, дори нека да не са 80, но по-голяма част от записите, които участваха, бяха лайфове, тоест от концерти на живо. И изключително качество и в разговори с колеги от групата и от журито, те ми споделяха, че отразяват много фестивали, изключително много с екипи, някои дори сами пътуват, но те са навсякъде, където има – събират се интересни групи, различни състави. Тук е важното да кажем, че и в България може би трябва да се инициират по-различни неща, тоест да има фолклор.
Водещ: Но да бъдат организирани по по-различен начин така щото да могат да влязат в дневния ред на хората, както казват политиците.
Валентин Атанасов:Ами да. Някои от фестивалите, които съществуват тук също са свързани с културните програми на отделните райони или градове, но в повечето случаи като че ли – дай да направим, че я вий – те имат, а ние нямаме – дай да направим и ние! Обаче какво правят? Същото и много често, да не кажа винаги, но често се случва да се повтарят и едни и същи изпълнители.
Водещ: Повече креативност в организацията може би необходима.
Валентин Атанасов:Ами, за да стане интересно на хората и да бъде по-достъпно, трябва да е богата програма, каквото и да струва, колкото и да струва. Може да се почне от по-малко, да стигне до интересни групи дори от чужбина, където и които също могат да провокират повече слушаемост, повече зрители, но всичко е относително наистина. В крайна сметка и е важно да има някаква стратегия, която да върви нагоре, а не да стои на едно положение или още по-лошо – надолу.
Водещ: Обикновено след такива срещи всички имаме една образна чанта, в която се връщаме с много купени пак образно казано, такива идеи. В твоята чанта какво има сега?
Валентин Атанасов:В моята чанта в момента има може би една голяма фонотека от записи, има разбира се наградата- специалната награда, която получихме за странджанската бавна мелодия и хоро и разбира се една много интересна – един голям бокал, чаша, добре орнаментирана от дърво, която също е към подаръка. Но също така има и по-голяма яснота относно може би политиката в културната сфера, защото това също е много важно и мисля, че е крайно време да разберем не само ние в БНР, не само и другите медии, а и целият народ, че трябва да работим за нас, а не за мен.
Водещ: Има известна разлика – да. Не бях обърнала достатъчно внимание май на един детайл. Преди малко каза бавна, а бавното знаем, че по-трудно стига до награди. Това увеличава ли стойността на наградата?
Валентин Атанасов:А, няколко пъти ме питаха и не можех да повярвам, че това е запис, не студиен запис, защото не бяхме в студио в пълния смисъл на думата, а бяхме в една зала, в една в град Средец, която ни бяха осигурили въпреки това все пак отново да благодаря и за професионализма и на колегите от външни предавания за звукозапис, разбира се и на продуцента. Направи страшно впечатление и записът, и най-вече изпълнението, разбира се, защото голямата част от членовете на групата, всъщност всички са запознати с българския фолклор. Доста често са идвали на Копривщица. Ходили са и в Родопите. Познават бай Дафо, Бог да го прости. Познават доста изпълнители и предполагам ,че и на тях също им става приятно, когато и аз споменах за доста известни техни изпълнители, които аз съм слушал и дори някои познавам също. И това е най-важното, да има комуникация.
Водещ: Какво е това, което не довършихте като разговор?
Валентин Атанасов:Може би недовършихме, всъщност винаги има какво все още да се каже, защото тази тема е доста широко обхватна. Наистина коментираха се и проблемите в сферата на фолклора. Коментира се и това, че някак си нещата от автентичен минават към просто взета тема от автентичния фолклор и осъвременена с етно и джаз елементи. Всъщност имаше доста такива пиеси и може би недовършеното е това в крайна сметка – не, завъшреното беше за фолклора, защото и с госпожа Кабат, и с господин Морсо и с Марк от Белгия, с Сирка от Финландия, с всичките тях, колкото и в дадени моменти да се различачаха мненията ни за някои от песните в следващия момент, що се касае за фолклора – бяха единни. И всички са на мнение, че това трябва да се съхранява и да се пази.
Водещ: Тоест трябва да има повече време за автентичен фолклор.
Валентин Атанасов:Но и да се дава достъпност на този фолклор чрез временните му трактовки.
Водещ: Просто трябва да има време, ефирно време за изява.
Валентин Атанасов:Това е задължително.
Водещ: Пожелания за времеви параметри направихте ли си?
Валентин Атанасов:Значи групата прави често срещи, но това е другото, за което аз се надявам да имаме възможност да работим. За да има член и от източния блок така да се каже, въпреки че няма уж източен блок, все още нещата стоят на ….
Водещ: Друг път да си говорим за пари, ако искаш.
Валентин Атанасов:Не става въпрос за пари. Става въпрос за това, че в крайна сметка нещата не са толкова 50 на 50, а може би 60 на 40.
Водещ: Какво накрая да си пожелаем? Ние да се отнасяме с българския фолклор да кажем като Джордж Харисън или?
Валентин Атанасов:Да се превърнем в по-големи ценители от ЮНЕСКО, защото да не останем само в аналите на ЮНЕСКО, не и в съзнанията си, защото всичко започва с културата и традициите, а културата и традициите си в самото си начало – това е фолклорът.
Водещ: Валентин Атанасов пред „Клубът на журналистите”. Поглеждам към часовника – три минути до един и половина – достатъчни за да ви пожелая хубав и слънчев съботен следобед. Отнасяйте се към традициите си така, както се отнася ЮНЕСКО към ценните неща. И освен това – моля ви останете на тъмно. Тази вече всеки един от нас може да направи една мъничка крачка по дългия път, дългия път, по който ние хората е редно да се върнем към Земята и към истинското си отношение към Земята. Загасете лампите довечера ви призоваваме Любомир Пъшев, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. 

в. Труд | 14.03.2011

Известният шлагер-майстор Стефан Димитров, директор на програма "Христо Ботев", показа пред парадния вход на БНР сигналния брой на своята биографична книга. След като половинката му Богдана Карадочева заложи в мемоарната си литература на възрастта (томчето й се казва "И на 20, и на 30 по 2"), Стефан Димитров я последва с "Мъжът на 60 (интимно)". Композиторът не изневерява на основното си амплоа. 14 CD-та със 168 негови хита, придружаващи автобиографичното издание, ще бъдат представени на 21 март.

Стр. 23

в. Твоят ден, Шумен, Разград, Търговище | Венци ДЯНКОВ

Тодор Димов е новият директор на радио "Шумен" и ще изпълнява длъжността до провеждането на конкурс.
В понеделник генералният директор на БНР Валерий Тодоров представи новия шеф на регионалната медия. Досегашният -Ивайло Савов, е освободен от поста с решение на управителния съвет на радиото. Не се съобщават официално мотиви за уволнението на Савов, който беше на поста 19 г.
Новият директор на радио "Шумен" е известен журналист в града. В средата на 90-те беше първият директор на тв "Шумен" и на "Топ тв". Преди това създаде първия частен регионален седмичник – "Север Изток".
Последно е работил като ръководител на Североизточния регионален център на Съвета за електронни медии, който осъществяваше мониторинг и контрол в 6 области.
"Познавам голямата част от екипа на радио "Шумен". Не предвиждам съкращения. Що се отнася до програмата, тя ще се развива и това е нормално", заяви Димов. Той обясни, че на първо време планира срещи с всички екипи, както и да се запознае с бюджета и финансовото състояние на медията.
По време на посещението си в Шумен Валерий Тодоров проведе работна среща и с областния управител Димитър Александров.

Стр. 1

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.02.2011

Водещ:Колкото повече наближават изборите, толкова по-често медиите ще бъдат център на внимание. Защото колкото е важно да има хляб и зрелища, точно толкова важно е да има медии. Инак никой няма да разбере има или няма хляб и зрелища, колко струват и кой носи тези дарове. Разбира се в онези времена са гледали да не убиват вестоносците, но май всичко тече и се променя. Казват, че всички пътища водят към един, а центърът е „Колизеумът”. От място за развлечения сега може да се нарече „Вавилонската кула”, събрала безкрайно много езици под остарелите от времето си стени. Строителството му е дълъг, изморителен и скъп процес. Построен е с цената на много жертви. На плещите му се събирали спокойно 50 хиляди души, във време, когато населението на Рим е наброявало 200 хиляди души. Истинското или по-скоро първоначалното му наименование „Амфитеатърът на Флавий”. Римският амфитеатър служи за арена за игра в продължение на четири века и половина. Сградата, претърпяла промените на времето, които едва ли би издържала, ако не беше перфектното разпределение на тежестта на камъка. През 217 година високите етажи пламват от гръмотевица, няколко земетресение също допринасят за разрушаването му. С течение на годините вкусовете на публиката се променят и вече гладиаторските битки съвсем не развличат римското общество, но основните причини са войната и финансовата криза. Нищо ново. Да оставим обаче Древния Рим настрана. Кой пуска гръмотевиците в медиите и защо се тресе земята под краката на някои медии? Защо политиците продължават настървено да кадруват в медиите? Трябва ли им етичен кодекс и на политиците по примера на медиите? Ето това ще коментираме днес с колегите от етичната комисия Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ, Таня Величкова от програма „Хоризонт” по една от горещите теми на седмицата – желанието на политици да бъдат уведомяване стриктно за всички участници в предавания. Медалът от другата страна пък ще ни помогнат да обърнем колегите Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия, които проследиха организацията за купуване на изборите на есен в източна България. В /…/ вчера за втори път се проведе дебат на тема „Новият PR срещу новия маркетинг”. Модератор на този дебат беше Максим Бехар, а в центъра на темата бяха медиите. И за това ще стане дума в „Клубът на журналистите”. Останете с нас. Добре дошли Ви казваме сега Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Заговорих шеговито за гръмотевици в началото на предаването. Една порази нашия диск. Разбира се, шегата на страна, сега започваме сериозно по темата. Кой се опитва да кадрува в медиите или по-точно защо политиците не спират да се опитват да кадруват в медиите. Днес по темата ще дискутираме с колегите от етичната комисия – Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ и Таня Величкова от програма „Хоризонт”. Добър ден на Таня Величкова от програма „Хоризонт”.
Таня Величкова: Здравейте!
Водещ: Защо политиците искат да кадруват е медиите и напоследък не се ли случва по-често?
Таня Величкова: Да, забелязва се такъв стремеж по-често да се бъркат в работите на медиите. Защо искат да кадруват? Винаги са го искали. И винаги, когато управлението, което и да е то, усети някаква нестабилност, решава, че може да реши проблемите си като запуши този или онзи медиен глас. Слава Богу, поживяхме в демокрация, каквато и да беше тя в България и аз мисля, че поне по отношение на обществените медии това, което се случва напоследък, колкото и притеснително да е то, е по-скоро изпускане на нерви, отколкото някаква сериозна заплаха. По-тревожното е, че наистина в България се случва така, че медиите – говоря като цяло, не само за обществените, въобще в медийното пространство, медиите стават част от политическата битка. Вместо да бъдат отразяващите, огледалото, в което да се вижда обществения живот. Така че наистина това е по-притеснителното. Иначе останалото, както се казва – сме го виждали и друг път.
Водещ: Има ли достатъчно много оплаквания в Етичната комисия и кой се оплаква повече – политиците или самите медии? Има ли оплаквания за натиск от страна на медиите?
Таня Величкова: Не. Това, което през последните месеци разглеждаме, е свързано предимно с рутинни случаи на хора, които са се почувствали обидени или оклеветени от едно или друго предаване, или материал, но Етичните комисии не се разпознават и не би следвало да се разпознават като някакъв арбитър за решаването на казуси за политически натиск. Дори в този случай, който последно разгоря страстите, аз мисля, че има регламент, по който засегналите биха могли да си потърсят справедливостта и биха могли да поставят въпроса за разглеждане пред етичната комисия. Но пак казвам – само от гледна точка на нормите от етичния кодекс на българските медии, не и от гледна точка на това, което разбираме като политическа манипулация или политически внушения в медиите.
Водещ: И в крайна сметка, ако не обществените медии би трябвало като цяло да представят всички гледни точки.
Таня Величкова: Да, разбира се. И това, което аз виждам най-общо казано в събитията напоследък, че едни хора се опитват да кажат на други хора, че нямат право на мнение. Тоест забравяме основния принцип „аз не харесвам твоето мнение, но ще се боря докрай ти да го изразиш.” Така че това, че някакви хора се изкушават от слагането на цензури, не е ново, но наистина е жалко, когато в тази роля започнат да се припознават овластени хора и когато на тази вълна наистина се върти към някакво по-радикално говорене, свързано с промяна на статута или с кадрови промени.
Водещ: Таня Величкова, член на Етичната комисия за електронните медии и от програма „Хоризонт” на Българското национално радио пред „Клубът на журналистите”. Защо никога не свършва желанието на политиците да кадруват в медиите? Това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите”. Ще продължим да коментираме. Нека да тръгнем обаче от там – защо беше написан етичният кодекс и трябва ли да бъде защитаван, свободата на медиите да дават глас на повече по възможност гледни точки? Добър ден на Александър Кашъмов, който е също член на Етичната комисия за електронни медии.
Александър Кашъмов: Добър ден! Ами естествено, че самият факт на приемането на етичния кодекс, така, беше в отговор на желанието на медиите да имат общи правила, които не само да се споделят, но и да бъдат артикулирани, формулирани по един общ начин и то по начин, който е съвместим със същите етични прави и в Европа, в демократичния свят. Разбира с вътре са записани различни неща. Все пак това е един документ, не много голям,но достатъчно изпълнен със съдържание. Естествено едно от задължение, особено тогава, когато става въпрос за дискусионни предавания например, респективни материали в пресата, е категорично задължението да бъдат потърсени и другите гледни точки. А не да бъде отразена една единствена гледна точка. Така да се каже – изключение от правилото за търсене на различни гледни точки има единствено в някакви такива жанрове, които не са от дискусионен характер. Както да речем новините. Там нали, когато нещо се случи, не можеш да искаш директно другата гледна точка да я покажеш, или чисто подобни типове, или коментар на нещо конкретно. Дори в един коментар, когато става въпрос за една статия, която дава анализ, едностранчивостта не е в унисон с етичния кодекс. Това са правилата ни в етичните кодекси, тъй като са две – едната работи по печатните, другата – по електронните медии. В нашата специално, която се занимава с електронните медии, ние имаме случаи, в които дори се поставя въпроса за така наречената трета гледна точка, защото много зависи от конкретния казус. Например имахме наскоро един интересен случай с една телевизия, която прави репортаж и в репортажа има две страни, някакви хора, които са се оплакали от действия, свързани с незаконен строеж и ДНСК, които са друга страна. Въпреки това обаче Комисията изрази становище, че трябва да ги има и онези, от които е оплакването, тоест има случаи, в които гледните точки не са и само две. Просто това зависи от конкретиката, въпросът е, че трябва да се знае и да се съзнава къде съществува такъв стандарт.
Водещ: До колко политиците са склонни да се оплакват от медиите на Етичната комисия?
Александър Кашъмов: Ами има такива случаи, между другото. Аз приветствам, надявам се и от името на Комисията като заместник председател, подобни оплаквания от политици, защото е по-добре да се оплакват при нас, отколкото в съда.
Водещ: Или в ефир, защото той ефирът си е за оплаквания, нали така? Напоследък се утвърди тази тенденция.
Александър Кашъмов: Безспорно, че е за оплаквания. Нали аз тук вече, ако трябва да се отделим от чисто етичната тема, на мен ми се вижда смешна тази позиция, някой политик да се оплаква в ефир. Това е все едно някой състезател в спортно състезание да реве и да се оплаква по време на играта. Но както и да е. Това е друг въпрос. Значи това, което е важното е, че някои политици, особено дори за съжаление, констатирам, че говорим за лидерите например на две парламентарно представени политически партии, имат обичая да водят съдебни дела срещу журналисти, което е особено тежък натиск върху журналистите, които са заплашени от големи глоби, санкции във формата на глоби, както и отделна сума за обезщетение за неща, които често пъти са просто част от политическия живот, които са коментарни или отразяват една или друга позиция, или пък поглед към работата на тези политици. Така че всъщност от тази гледна точка, по-добре е да бъдат съзирани Комисиите по етика. Ние в крайна сметка сме и в състояние да отговорим на терзанията на политиците и да кажем има ли в даден случай нарушение или не в етичния кодекс, защото това винаги е въпрос на конкретна случка.
Водещ: Още повече, че един от обективните критерии на организации, които правят класации за степен на свободата на словото в различните държави, един от тези критерии е именно броят на съдебните дела срещу журналисти, водени от политици.
Александър Кашъмов: Категорично. Това просто…
Водещ: Това е обективен критерий, признат, как да кажа, в света.
Александър Кашъмов: Абсолютно, освен това още нещо искам да кажа. Ако политиците искат да въздействат наистина на етичната страна на медиите, те трябва да търсят комисиите, защото от нас се извършва тълкуването и постигането на едно детайлно разбиране как да се чете едно етично правило. Тоест това е начинът и те да подобрят всъщност етичната среда на медиите.
Водещ: Нека сега да обърнем медала от другата му страна и да поразсъждаваме върху темата трябва ли и политиците да имат етичен кодекс. Колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. Миналата седмица в една поредица от репортажи в „По света и у нас” ни показаха как стройно върви организацията по закупуването на изборите на есен. Добър ден.
Надя Томова: Добър ден.
Росен Цветков: Добър ден.
Водещ: На кратко схемата е едни хора обикалят от страната и се регистрират на едни места.
Росен Цветков: На много места се оказа. Даже ние вчера се прибрахме, късно снощи от още едно място, което обиколихме. Сега, утре всъщност и в понеделник, ще Ви покажем по телевизията, отново в новините, за какво става въпрос. За сега няма да издавам кое е мястото, но е много интересно. Даже по-интересно като че ли поне за мен от морските общини, които обиколихме.
Надя Томова: Може би по-различно, не чак толкова интересно, но по-различно. Не знам зрителите дали са, така слушателите дали са успели да видят нашите материали и това, което показахме – как всъщност става тази регистрация и как тези хора са регистрирани между септември и декември в 2010 година точно толкова, колкото е необходимо за тази оседналост, която беше приета в новия изборен кодекс.
Росен Цветков: Подготовката е била доста стриктна и бързането за регистрирането – много сериозно. Но ние сме убедени, макар да нямаме преки доказателства, че политиците наблюдават този процес и го подпомагат.
Водещ: Да не кажем участват.
Росен Цветков: И участват, да. Така че, ако трябва да говорим за етичен кодекс, аз лично много трудно мога да си го представя как ще изглежда този етичен кодекс и може би, ако бъде приет с много стриктни разпоредби, няма да имаме кандидат депутати в един момент, и кандидат кметове, и така нататък.
Надя Томова: Примерът, който ще дам, ще онагледи тезата на Росен. Включително попаднахме на един кмет на малко населено място с по-малко от 350 жители, който с абсолютно така, чистосърдечно си призна, че събира такива хора, че регистрира такива хора на неговите адреси и каза „Ами да, аз знам, аз подкрепям кмета на еди коя си община” и питаме го „Ти знаеш ли кои са партиите, които са те издигнали за кмет, на миналите местни избори?” и той каза „Ами, не ги знам кои бяха. Не ги помня, обаче аз знам, че стоя зад кмета на общината.” Това е показателно, е човекът със сигурност седи и трупа активи за въпросния кмет.
Водещ: В колко града бяхте?
Росен Цветков: Ох, много ми е трудно да кажа. Даже вчера между другото, за един ден обиколихме 10 села. То всъщност основно по селата се случват интересните неща и битката там е доста гореща, защото знаем, че приеха в изборния кодекс праг от 350 души. Съответно в някои населени места целта е да се увеличи, тъй като са по-малко от 350 в момента и тези регистрации са точно в такава посока, да минат този праг и да имат собствен кмет, сами да си изберат хората или по-скоро човекът, който иска да бъде кмет да бъде избран. Естествено не е само това целта. Целта е и да се подпомогнат и кметовете на общините, за които ще гласуват тези хора по селата.
Надя Томова:Защото там, където хората не достигат, под 350 души са, те ще гласуват за кмет на община, който път ще назначи кмета в съответното малко населено място.
Росен Цветков:
Водещ: Останете с нас след малко. Ще продължим по темата защо кадруват политиците в медиите и трябва ли им на политиците етичен кодекс. Защо политиците не спират да искат да кадруват в медиите и свързано ли е това тяхно искрено желание с наближаващите избори? Продължаваме дискусията по темата с колегата от БТВ и член на Етичната комисия за електронните медии – Светла Петрова. Добър ден.
Светла Петрова: Здравей, Ирена.
Водещ: Защо политиците за толкова искрени в желанието си да кадруват в медиите?
Светла Петрова: Ами де да знам. Защото… Всъщност знам де. Защото те продължават да живеят, повечето от тях разбира се, не бива да обобщаваме за всички политици, но повечето от тях живеят със заблудата, че когато настанят удобни за тях хора в медиите и когато подчинят по някакъв начин медиите, това ще им осигури комфорт във властта.
Водещ: И когато сплашат медиите, медиите няма да задават неудобните им въпроси.
Светла Петрова: Това е огромна заблуда и се учудвам, че умни хора, защото има и умни хора в политиката или се предполага, че в политиката са предимно умни хора, си въобразяват, че е възможно, подчинявайки медиите, да управляват добре и да стоят дълго във властта, когато е тъкмо обратното. Дори практиката на тоталитаризма показва, че не е така, че когато се заглушават медиите, че когато се манипулира информацията, която те излъчват, че когато тази информация няма общо с реалния живот на хората, това неминуемо води към краха на съответния политически режим или на съответната политическа власт. Вярно, че в едно тоталитарно общество това става за по-дълъг период от време, примерно за няколко десетилетия, но в едно общество, което има претенциите да е демократично, да живее по правилата на демокрацията – страшно това скъсява живота на партията, която е във властта и за това чакам тази умна партия, която ще дойде да ни управлява и ще обсеби медиите свободно да работят, защото те са един съобразен социален отдушник. През тях преминава социалното напрежение, което се генерира по един или друг повод, по един или друг проблем и когато ти не го отпушваш в медиите това социално напрежение, тогава се получава ефектът на тенджерата под налягане. В един момент се стига до обществена експлозия. Освен това, в едно демократично общество някак не можеш да запушиш устата на всички медии, на всички предавания и на всички журналисти. Винаги има една такава критична маса от медии, предавания и журналисти, и издания, които ще продължат да бъдат журналисти и с цената на всичко ще си изпълняват мисията на професията. Мисията на професията е да бъде коректив на властта. Аз не мога да разбера защо критиките към една власт трябва да се възприемат много лично. Те не са лични – те да от гледна точка на обществения интерес.
Водещ: Всъщност започна ли предизборната кампания и така, нека си позволя тази шега – имате ли вече хора, които да разтървават политиците в студиото?
Светла Петрова: Ами тя тази предизборна кампания започна според мен още от преди Нова година, защото ще са важни изборите, които предстоят, освен това не е ясно дали ще бъдат само местни и президентски или няма да стигнем и до предсрочни парламентарни избори. Ако се съди по тази серия от скандали, които ни разтърсват от началото на годината. Властта, ако не успее да овладее това свлачище, което е тръгнало, този процес, който се задълбочава и който разклаща много сериозно и отклонява от сериозните проблеми на обществото, нищо чудно през есента да се стигне и до предсрочни избори. А иначе за разтърваване на събеседници, вероятно ще го видим някъде по-нататък, по-близо до изборите. В момента предизборната битка върви в някакви други пластове. Те не са публични. Те не са пред очите на обществото. При нас достигат само фойерверките, нали това е битка, която тече там в подмолието, в задколисието на политиката, защото между другото аз нещо подобно ще кажа и в „Сеизмограф” – не знам българският избирател, българските граждани дали си дават сметка, че всъщност може би някъде около 2% или 10%, но не повече от българската политика се прави на светло. 90% или 98% от нея се прави някъде в задколисието, в едни мрачни политически подземия, където не е ясно дали тези, дето публично са врагове, всъщност не са си най-близки приятели. И мисля, че ние като журналисти и всички като граждани, трябва да работи за това по-голяма част от правенето на българската политика да излезе на светло и да сме наясно с мотивациите на политиците, на едно или друго политическо или управленско действие, защото много често не сме наясно с това.
Водещ: Всъщност често политиците са си позволявали да имат претенции към медиите : по посока на това обявете Вашите пристрастия. По никакъв начин не могат да приемат, че медиите нямат пристрастия. Или поне би трябвало да нямат пристрастия.
Светла Петрова: Абсолютно безпристрастни хора няма и никой от журналистите според мен не би могъл да каже това за себе си. Всеки човек си има някакви лични, те може да са чисто граждански, човешки пристрастия…
Водещ: Но това не е повод за манипулация от страна на политиците.
Светла Петрова: Да, въпросът е в целокупната медийна цялост, в медийната цялост да го има представителството на всички гледни точки и това може да се постигне в границите на една медия като цяло, в цикъла на едно предаване, ако говорим нали за някакво телевизионно предаване, каквото е „Сеизмограф”. Медията е длъжна, тя има свои правила и журналистиката има свои правила, принципи, които отстоява, защото не всичко, което се появява в медиите е журналистика. Това е много важно разграничение. Тук има една голяма опасност – съдържа се в това, че много често за журналистика се представя някакъв вид медийна търговия, просто става дума за едни договорни отношения между едни продуценти външни или между някакви политически партии, фигури, включително има такива договори между някакви предавания и държавни институции, министерства и така нататък. В това разбира се няма нищо лошо. Лошото е, когато то е скрито, не е ясно, че там на едни хора се дават едни пари, за да бъдат удобни на властта, а всичко това се представя като чиста монета и като журналистика. Не – това не е журналистика. Истинската журналистика – тя с цената на всичко наистина следва тези принципи, тези правила – те са много ясно разписани в етичния кодекс на журналистите, в неписаните правила на нашата професия и едно от фундаменталните правила е да се дава трибуна на всичките гледни точки, когато има някакъв конфликт, някаква конфронтация по отделна тема.
Водещ: Смятате ли в понеделник да обсъдите претенциите на някои политици по отношение на това, че трябва да бъдат стриктно информирани за всички участници в предаванията?
Светла Петрова: Имаш в предвид заседанието на Комисията за етика в електронните медии?
Водещ: Да. Точно това имам в предвид.
Светла Петрова: Да, в понеделник имаме заседание в 12 и 30. Това писмо на Николай Бареков, което беше изпратено до /…/ пристигна и в Комисията и ние най-вероятно ще се произнесем, дори допускам, че в момента там администрацията на Комисията му го е върнала писмото с предписание то да бъде направено по правилата, по стандартите на Комисията за жалба към нея, за да се съзира и за да може да се произнесем по случая, защото така, както ни беше изпратено, ние бихме могли, ако решим, че там се съдържа някакъв много важен за обществото и за професията казус – да се самосъзираме и да се произнесем, но иначе не би следвало да се занимаваме с него, тъй като не е посочено какви правила всъщност на Етичния кодекс са нарушени в този конкретния случай и от там насетне – кое е съдържанието на съответното предаване, което нарушава етичния кодекс.
Водещ: Но в замяна на това пък стана информационен повод да бъде написано, че има такъв протест.
Светла Петрова: Такива подробности там няма, но във всички случаи най-вероятно ще излезем с някакво становище. Тук говоря от мое име, не говоря от името на Комисията. В понеделник е заседанието. Но мен, ако ме питате, Лили Маринкова е спазила точно този принцип на журналистиката.
Водещ: За повечето гледни точки.
Светла Петрова: Да се дават повече гледни точки, нали – сега – друг е въпросът, че аз преди време пак имах някакъв проблем точно в Господин Волен Сидеров при едно участие на Димитър Стоянов, техния евро депутат. Друг е въпросът дали трябва да се казва абсолютно, нали на вски участник от предаването, дали трябва да се съобщава кои са всички други участници. Това е въпрос според мен, по-скоро на обичайна коректност, но в никакъв случай не е някакво абсолютно задължение. В края на краищата ти трябва да си отговорен към твоите зрители и слушатели най-вече и представяйки различните гледни точки ти поемаш точно тази отговорност, но от там насетне аз имам обеца на ухото от това предаване и винаги, когато има участие на АТАКА ги предупреждавам за всички участници в предаването от начало до край, дори да става дума за теми, които нямат нищо общо с тях.
Водещ: Хубаво е да няма искания и в публиката, че тогава ще стане по-сложно.
Светла Петрова: Ами, не са стигнали дотам да искат поименно имената на хората, които са вътре в студиото, но ако го поискат нали…
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светла Петрова от БТВ, която е и член на Етичната комисия за електронните медии пред „Клубът на журналистите”. Ние се връщаме обратно в студиото при събеседниците. Господин Кашъмов, ще разгледате ли или поне ще дискутирате ли тези протести, че Националното радио не обявява събеседниците предварително, стриктно за всички участници? И изобщо това формално погледнато – нарушение ли е на нещо, на някаква клауза в Етичния кодекс?
Александър Кашъмов: Естествено ние ще разгледаме всичко, което отговаря на изискванията за разглеждане. Защото действително, както каза и Светла Петрова, това, което е записано в правилника е, че трябва да бъде посочено нарушението на Етичния кодекс, разбира се ние не го прилагаме това формалистично. Даваме възможност на съответния човек, който се оплаква, да даде такова уточнение. По принцип въпросът разбира се е релевантен, тъй като трябва да се изяснят всички въпроси, свързани с оплакване за… Тук аз няма да влизам в конкретния случай, защото няма да бъде редно, все пак при положение, че може да го разглеждаме в понеделник или на следващо заседание. Но тук според мен двете крайности, които са възможни – от една страна да няма плурализъм на гледните точки, а от друга страна това, което е възможно като оплакване е най-евентуална манипулация. Която може да бъде постигната и чрез привидно пресъздаване на различни гледни точки, което може да стане по различни начини. Според мен типичните механизми за това са наличие на повече хора от едната гледна точка срещу малцинство от другата гледна точка, включване по телефона срещу човек в студиото. Това са случаи, в които трябва да се внимава дали има основание ние изобщо да излезем с принципна препоръка в тези случаи. Това ще го прецени Комисията. Иначе искам да припомня, че това, което ние вече сме го взели като решение и което директно следва практиката на европейския съд по правата на човека е, че в случаите на политици и хора от управлението все пак тези хора трябва да знаят, че те са изложени на една по-голяма откритост, по-голяма степен на критика, от колкото обикновените хора и да не се чувстват така неприятно във всеки един момент, когато някой каже нещо критично за тях и видят или чуят някой свой критик в студио и така нататък. Ами това е напълно нормално. Тези хора не могат да разчитат, че медиите ще бъдат рупор на техните предизборни кампании. Точно обратното – те трябва да разчитат, че медиите са естественият коректив за техните грешки.
Водещ: Един по-прагматичен поглед върху този въпрос би показал, че едни скучни медии, които са, както казахте, рупор на техните тези, тезиси, няма да има публика в крайна сметка. Елементарният инстинкт за съхранение сочи.
Александър Кашъмов: Дано това да е естествената пазарна последица. Дано да е така,защото някои съмнения за сериозни бизнес връзки за някои от медиите с едрия бизнес вече могат да попречат и на пазарната логика. А между другото, аз исках да се закача за нещо, което С ветла Петрова спомена, че самите политици и управляващи особено пък в една предизборна кампания не са много на светло. Тъй като аз освен член на Етичната комисия съм и ръководител на ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация”, точно тази седмица имахме едно много интересно дело в Пазарджик срещу отказ на кмета и това между другото не е изолиран случай. Отказ на кмета да представи елементарната информация за броя на договорите, които е сключила общината в последните няколко години, кои са изпълнителите и каква е сумата на неизплатените суми.
Водещ: Да не е бил ангажиран с регистрация на избирателите?
Александър Кашъмов: Той е бил ангажиран с това да откаже тази информация, защото не било ясно какво се иска да се получи като информация. Тоест това е едно абсолютно свидетелство за това, че наистина управляващите се опитват да пребивават не на светло като атакуват и ограничават правото именно на медиите на достъп до информация, а по този начин медиите пък ще покажат на цялото общество как стоят нещата. В същия момент, в същия този вестник, който води това дело – това е вестник „Виделина” – малка местна медия, стана известна с едно изключително тежко осъдително решение от страна на Апелативен съд преди една-две години, в което те бяха осъдени да платят обезщетение от 20 хиляди лева. Делото знам, че още тече, защото в крайна сметка, ако се наложи те да платят тези пари, просто ще бъде закрит вестникът. Така че ето какво трябва да бъде много важно и да се следи по време на цялата кампания и изобщо, когато става дума за отношения между власт и медии – управлението у нас не иска да бъде прозрачно и иска да притиска медиите, а нещата трябва да бъдат по точно обратния начин.
Водещ: Пак да се върнем с колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. При онази стройна организация на разстановка на съответния брой избиратели, на съответния брой места. Намерихте ли поне един от тези новорегистрирани на адреса, на който се е регистрирал?
Росен Цветков: И аз не си спомням да сме се сблъсквали с такъв човек.
Надя Томова: Не. Нито един човек.
Росен Цветков: Определено, отивайки на въпросните адреси, хората казват , че не знаят, че се случва това нещо с тях или както вчера ни се случи примерно, да го кажем, всъщност онзи ден – вече ми се смесват дните.
Надя Томова: Няма значение. Последната командировка, която имахме.
Росен Цветков: Трудно е да се открият тези хора. Просто изчезват мистериозно. Има ги някъде в страната, но не са там, където са регистрирани.
Надя Томова: Най-честата практика е това да са хора, които по някакъв начин са свързани със съответното населено място, или имат някакъв имот там, или имат близки там, но тези хора реално не живеят там, по никакъв начин те не съществуват там. Нито плащат някакви данъци – нищо. Могат да отидат за, примерно, както всеки от нас има вила, на която ходи два пъти в годината, сигурно тези хора по същия начин ходят два пъти в годината и това е. Местните не ги знаят, не ги познават. Когато са виждали, примерно, защото местните казват, че това явление не е сега да се случва за първи път – случвало се е и на миналите местни избори. Не в такава степен, както до сега обаче.
Росен Цветков: Всъщност, за да открехна към нещата сега, които предстои да видим следващите дни в новините, един човек, който е регистрирал 45 роми, продължава да ги чака от октомври месец да дойдат да живеят в неговите имоти, които обаче не стават за живот.
Надя Томова: Само да вметна – това е човек, който е бил кандидат за кмет на въпросното населено място на предишните местни избори и то от голяма полтическа партия, национално представена. А този въпросен човек регистрира тези хора на своите имоти. Ние ги потърсихме тези хора – те не знаят изобщо, че са свързани по някакъв начин с това населено място.
Росен Цветков: А обяснението му е , че е добър човек. Само с това се заключва всичко.
Водещ: А Вие бяхте лоши хора сигурно.
Надя Томова: Ние бяхме лошите, които питат и тормозят горкия човек.
Росен Цветков: Беше съгласен дори и нас да покани да живеем в къщата му.
Надя Томова: Да, между другото няколко пъти ни се случи да ни канят буквално с изречението „Елате, ще Ви регистрираме и Вас!” Включително кмет на голяма община каза „Ела, ще те регистрирам и теб, и за кмет ще те избера, ако искаш.”
Росен Цветков: Доста добри и широко скроени хора се оказва, че са по местата, които обиколихме. Но те, честно да Ви кажа, наистина си признават, че го правят и са спокойни да го казват, защото всъщност по закон те не извършват на този етап никакво нарушение. То не е престъпление. Макар че виждаме резултатите, които ще последват след това.
Надя Томова: Фактът, че на места вече вървят прокурорски проверки, полицейски проверки също, интересно е и това, че след нашите излъчвания на нашите репортажи края на миналата седмица, началото на тази – парламентарната група на Коалиция за България внесоха във вторник предложение за промяна на изборния кодекс. От парламентарната група на ГЕРБ пък говорят вече за промяна в закона за гражданска регистрация.
Водещ: Тази възможност за гласуване на друго място вече е консумирана и всякакви промени в закона няма да предизвикат промяна.
Росен Цветков: С тази промяна в закона за гражданската регистрация се заговори, че можело да се отрегистрирали тези, които са в по-ранен етап регистрирали се. Говорим за миналото лято, септември и така нататък. Но дали ще се приемат тези промени, една голяма въпросителна стои, чакаме да видим.
Водещ: Господин Кашъмов, няма закон с обратна сила, нали така? Няма закон с обратна сила, така че тези хора, тази организация е изконсумирана.
Александър Кашъмов: По начало би могло да се придаде обратна сила на един закон с изрична разпоредба, стига той да не е наказателен закон. В случая няма да бъде така. Всичко в подобни ситуации зависи от това до колко има реална политическа воля, както и експертна способност да се направят закони, които трябва да постигнат действително целите. А целите в случая са честни избори.
Водещ: Малко утопично звучи. Но пък можем да поразсъждаваме и по този въпрос. Останете с нас, продължаваме след малко. Голяма част от политиката се прави на тъмно. Около тази теза се обединихме днес в „Клубът на журналистите”. А пък делата, направени на тъмно, работа е на журналистите да ги осветят. Хайде сега да поразсъждаваме с Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия възможно ли е нещо да се промени след откритието на тази добра организация по доставяне на съответния брой гласове подаватели на съответните места?
Росен Цветков:Аз лично малко съм скептичен, че нещо ще се промени. Сега се правят нали, както казах и преди малко, предложения за промени, но дори и нещо да се промени и тези хора, които са регистрирани през миналата година да бъдат отрегистрирани – ние разбрахме и нещо друго, много интересно и то е, че има така наречените спящи клетки, заспали клетки мисля, че по-точно. Които ще се събудят точно на изборите. Тоест хора, които са регистрирани доста преди 2010, примерно през 2009, тоест подготовката е текла доста назад във времето, не само през 2010 година за изборите. Тези хора са регистрирани и си чакат изборите, и в един момент ще излязат.
Водещ: Чакат някой да им се обади „Екскурзията Ви е на еди коя си дата.” В изборния ден сиреч.
Росен Цветков:Точно така.
Водещ: Господин Кашъмов, какво може да се направи, докато се стигне евентуално за една такава промяна?
Александър Кашъмов: Ами, темата е доста сложна и изключително важна разбира се, защото от едната страна стои едно основно право на всички хора в Европейския съюз, правото на свободно придвижване. От друга стана обаче стои и това право да не бъде упражнявано с единствената цел да се лъже.
Водещ: Прекалено е прозрачно, за да го наричаме по друг начин.
Александър Кашъмов:Така че това, което аз се чудя и си задавам този въпрос е, тъй като регистрацията по началото представлява някаква административна дейност, която завършва с издаването на съответния документ, че някой е регистриран някъде, дали това не представлява така нареченият индивидуален административен акт, по смисъла на Административно- процесуалния кодекс, ако това е така – то тогава една такава регистрация може да бъде оспорена. В съответния случай, адекватната институция, прокуратурата, която има право да подава протест срещу незаконосъобразни актове и това е една дейност, която трябва да започне да се извършва или поне прокуратурата да отговори, ако вижда пречки да извършва – къде ги вижда тези пречки. Аз не чувам от тази прекрасна разследваща работа на журналистите от БНТ, аз не чувам прокуратурата някъде да присъства във всичките тези случаи.
Надя Томова: Ами, факт е, че ние търсихме прокуратурата в Бургас. Повярвайте – много ги търсихме. Включително те казаха, че в момента вървят техните проверки, но не могат да се видят с нас и не могат да ни кажат нищо.
Росен Цветков: Имаше един отговор, аз да го спомена. Личен разговор беше.
Надя Томова: Помолихме за неофициална среща, поне да ни кажат как вървят нещата. Ние сами като журналисти да знаем на къде вървят нещата.
Росен Цветков: От Окръжната прокуратура в Бургас отговорът, който получих беше „Ами, вижте какво, ние още не сме свършили никаква работа. Много сме в началото и няма какво да Ви кажем.” Това да ни го кажат този отговор – беше преди няколко седмици. Представете си, знае се за тези неща доста отдавна.
Надя Томова: Преди две седмици беше този отговор, да. А в същото време ние знаем, че пак в област Бургас, в община Несебър, там ситуацията е много сложна. Вие знаете – там реално не управляват политически партии, а бизнес партии. Та там едната от двете големи бизнес партии, са съзирали прокуратурата още в началото на декември. Тоест от началото на декември до средата на февруари отговорът на прокуратурата е такъв „Ние сме още на първоначален етап.”
Росен Цветков: В полицията, ние имахме срещи със самата полиция, но не снимахме – беше ни даден отговор, че всеки ден се обхождат въпросните адреси, около 500 адреси на ден, мисля, че ни споменаха, но просто обхождат. Тоест водят се едни разговори с хората, проверява се кой живее на тях и така нататък. И до там свършват нещата всъщност.
Надя Томова: И това ще продължи много дълго време. Това ни го обясниха от ОДП Бургас. Че всеки ден ще правят проверки на адресите, с които разполагат, а те имат всички, разполагат с база данни с имената на всички хора, които са се регистрирали за тези няколко месеца, ще проверяват всички хора и в един момент, когато не могат да бъдат открити тези хора, ще съставят актове. Това ни обясниха от полицията. Доколкото ние знаем, няма точка в законодателството, която да казва какво се случва с тези хора.
Водещ: След всичко, което видяхте, как мислите – може ли политиците да имат етичен кодекс и да го спазват?
Росен Цветков: Те не го искат този етичен кодекс. Видимо е. Няма да имат нужда от него и за това може би все още го няма на бял свят.
Водещ: Помага ли на журналистите етичният кодекс или по-скоро им пречи?
Надя Томова: Помага, със сигурност. Ако не за друго – поне да търсят винаги всички гледни точки. Те дават една по-различна картина в един момент.
Водещ: Нека сега да обърнем някак си поглед малко по-далеч да погледнем към един по-далечен хоризонт. Как медиите стават център на внимание, когато става дума за големи пари. Отиваме в /…/ Добър ден на Максим Бехар.
Максим Бехар: Добър ден.
Водещ: Вчера бяхте модератор на едно много интересно събитие, чиито център бяха медиите. Нека от там да започнем. Какво се случи?
Максим Бехар: Това беше вторият голям форум за /…/ Много по-добър от миналата година. Беше открит с един невероятно горещ дебат между двама експерти, световният спец /…/, който е изключителен експерт на тема PR и Маршал /…/, американец, който изследва социалните медии и предстои публикуването на неговата книга, включително в България като говорих вчера с неговите издатели на тема как да оценяваме социалните медии и как да ги анализираме. Но това беше малко странен форум, тъй като аз обикалям много по света и посещавам подобни конференции, срещи, семинари и форуми. За първи път за тези два дни имаше над 40 говорителя, лектора на форума и над 30 души участници. Не чух да се споменават трите думи, които само за миналата година бяха ключови, когато говорехме за медии. Едната е „вестник”, другата е „телевизия”, третата е „радио”. С извинение, че го казвам това по радиото. Но през тези два дни общо пред мен около 30 часа дебат се говореше единствено и само за социални медии, единствено и само как да използваме интернет, така че да може нашите послания да стигат до публиката, до клиентите и това беше основната тема. Разбира се въпросът за етиката и за етичните норми и правила, и граници в социалните медии беше също един от основните.
Водещ: Казахте, че много често пътувате. Имате поглед върху медиите и че не сте чули тези три думи „радио”, „телевизия” и „вестник”, а чули ли сте, пътувайки, политици, които се сърдят и обвиняват медиите, че видите ли не ги предупреждават за всички събеседници, които ще включат?
Максим Бехар: Не, това пък не съм го чувал и според мен, да не се връщам много назад…
Водещ: Това е, защото пътувате много, за това не го чувате.
Максим Бехар: И преди 20 години не съм го чувал това да се случва. Разбира се, че е право на журналистите, на колегите от медиите да излъчват когото и както си искат, на какви теми да разговарят и това е тяхната работа всъщност, даже не е право. Те трябва да си вършат работата, трябва да избират теми, които да са интересни на обществото, в които да има сблъсъци, да са парливи темите и това е добре свършената работа на журналистите.
Водещ: А в тези дискусии, които бяха водени и чиито модератор бяхте, имаше ли малко скептицизъм по отношение на отговорността на социалните медии, защото там нещата са, как да кажа, твърде демократични?
Максим Бехар: Вижте, както каза Пол Холмс, новото на социалните медии през изминалата една година е, че те вече могат да свалят правителства. Това е истината и дори някои от лекторите разказа нещо като анекдот как Мубарак един ден се среща с неговия предшественик Судат в Рая или в Ада, или някъде в небето и Судат го пита „Застреляха ли те или те отровиха, или какво стана?” и той казва „Не бе, facebook.” След като социалните медии вече до такава степен се развиха, че могат да дирижират политически ситуации и да диктуват на политически лидери, това означава, че те са изключително силна медия и най-голямата сила на тази медия всъщност е,че тя се пише от своите потребители.
Водещ: Всъщност силата никой не я оспорва, но въпросът е дали медиите трябва да участват в политически битки, или просто да ги отразяват?
Максим Бехар: Вижте, зависи от политическата гледна точка в крайна сметка. Има пастелен цвят в развитите страни, развитите медийни пазари. Има медии, които отразяват част от гледни точки. Други имат по-либерални или по-консервативни, но според мен това разделение на политически възгледи ще отпадне с пълното завладяване от социалните медии, защото в крайна сметка социалните медии се правят от самите хора. От самите потребители, а те са тези, които споделят своите гледни точки и те не могат да бъдат само леви или само десни. Дори в България има феномени на вестници, които са…
Водещ: Но не могат да бъдат многопластови пък от друга страна.
Максим Бехар: Не, аз имам в предвид online представянето на вестници. Един вестник „Сега” например, който определено клони на ляво, според мен като позиция, като гледни точки, влезте във форумите и ще видите, че там пък във форумите са крайно десни хора и зрителите са на крайно десни позиции. Могат да бъдат многопластови, защото животът е многопластов, различен – там има различни гледни точки. Светът вече не е само ляв или само десен, не е черно – бял. Това е всъщност богатството на новите медии, че те се управляват от своите читатели.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светът е и пътуване. Аз Ви желая леко пътуване и Ви благодаря за отделеното време. Максим Бехар пред „Клубът на журналистите”. Ами, хайде да коментираме това, че бъдещето е на социалните медии и на гражданската журналистика или? Господин Кашъмов?
Александър Кашъмов: Това е напълно безспорно, защото хората вече го знаят и го виждат, и участват ежедневно в този процес. Въпросът е, че все пак колкото и да е важно и полезно това потребителите да участват в дебатите, няма начин и да няма професионалисти, които да моделират дебата, които да посочват важните теми, които да ги отразяват и това всъщност така да се каже, социалните медии не отнемат мястото на класическите медии. Макар че създават пазарна опасност, но няма начин социалните медии, доколкото могат наистина да се нарекат социални медии, защото те са по-скоро социални мрежи, отколкото социални медии – няма начин те изцяло да заместят тази класическа роля или може би аз съм малко човек с консервативни виждания. Не виждам как това може да стане чисто технически.
Водещ: И накрая да Ви попитам – мястото на гражданската журналистика, нека под това име да обединим всички предложения, които постъпиха за антинаградите на Големия брат. Между другото през седмицата и те бяха раздадени.
Александър Кашъмов:Да, така е. Искам да кажа, че програмата за достъп на информация, българското интернет общество за пореден път, 5 път връчиха тези награди, за накърняване на правото за защита на личната сфера, личните данни. В журито ни имаше трима журналисти. Голямата награда я получиха съвместно МВР и Народното събрание по случая СРС. За формулировките на този закон и за липсата на задръжки и на контрол при прилагането на СРС. Другата награда, тъй като решихме да дадем две награди – едната беше за държавно управление, другата за частна организация. Тази за частна организация беше получена от мобилните оператори.
Водещ: Кой взе най-дейно участие в номинирането на наградените, така наречените наградени?
Александър Кашъмов: Всъщност ние постъпихме така, както правим всяка година, когато връчваме награда. на 28 януари, който е международния ден, в който се чества защитата на личните данни, ние обявяваме номинации и получаваме по интернет такива номинации в програма достъп до информация. И там вече журито на свои заседания ги обсъжда и решаваме кои са ни фаворитите.
Водещ: Гражданската активност по-различна ли беше тази година?
Александър Кашъмов:Не бих казал, че беше по-различна. Номинациите не бяха прекалено много, но бяха изключително стойностни. Ние наистина отличихме тези, които най-много се бяха отличили, но имаше и много забавни дори бих казал номинации. Например кметът на община Божурище, който там има една особена симбиоза между общината и общинския вестник, където личните данни на хората, които са им наложени санкции административни, са публикувани във вестника и там дават имената и ЕГН, за да види всеки как тези хора са наказани.
Водещ: За това са вестниците, нали?
Александър Кашъмов:И друг много любопитен случай имаше. Едно задължение пчеларите не само да си построят ограда около пчелина, което е нормално, но и на оградата отвън да сложат табелка с трите си имена и ЕГН.
Водещ: С този шеговит тон да завършим, макар че темата е сериозна и все пак политиците би следвало да се ограничават в претенциите си към медиите. Най-малкото, защото медиите имат етичен кодекс и го спазват. Докато политиците не демонстрират никакво желание да приемат етичен кодекс – още по-малко да го спазват. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.