БНТ, Денят започва | 17.01.2011 | 18:58
Водещ: От тази тема към една също толкова важна тема – какви са отношенията между политиката и властимащите, какво се случва в медиите напоследък и свободни ли са те. Ето това са само част от въпросите, на които ще се опитаме да отговори и на които ще се опита да отговори годишната конференция „Медиите и политиката”, която ще се проведе днес. Нейни организация са Фондация Медийна демокрация и Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация Конрад Аденауер. Наши гости са председателят на СЕМ Георги Лозанов и социалният антрополог Ивайло Дичев. Добро утро и на двамата ви, здравейте. Сега, аз не знам, но вероятно дори самите организатори, подготвяйки тази конференция сигурно не са подозирали в какъв контекст ще попаднат днешните ви анализи и днешните ви разисквания. Изпитание ли е, г-н Лозанов, тази ситуация за медиите, имам предвид скандалите с подслушването от десетина дни, които ни заливат, заливат?
Георги Лозанов: Да, така е. Едва ли контекстът е могъл да бъде предвиден, макар че това е стара тема. Тя започна още със скандалите в МВР по времето на Румен Петков, ако помните и ескалираше в най-различни форми. Годишната конференция, тя мисля, че вече ни е трета, на Медийна демокрация. Аз пред бях свързан с фондацията, но откакто съм в Съвета за електронни медии естествено съм напуснал. Тя е в центъра на изследването са млади хора – студенти и докторанти основно. Но разбира се и експерти като нас с Ивайло Дичев, по-друго поколение, които също участваме със свои визии за това как се развиват тези доста драматични отношения. Предполагам, че днес на представянето на резултатите от изследването, от годишното изследване, тази тема актуална, този шлагер – за подслушването, тъжен ще влезе в дебатите, това е неизбежно. Аз самият мисля да говоря по този въпрос, независимо, че текстът, който съм написал в много по-широка рамка обхваща ситуацията.
Водещ: Какво смятате да кажете?
Георги Лозанов: Защото мисля, че е много голямо изпитание за медиите. Какво имам предвид? Подслушването е информация, която е събрана в нарушение на човешките права. Нямаме в това отношение, не бива да имаме съмнение. Вярно е, че има мотив, ако това е с цел разкриване на престъпление, тоест ако защитаваш човешките права и обществения интерес на някакво много по-високо ниво да си позволиш да събираш информация в нарушение на човешките права. Но тя трябва да се движи по един точно определен институционален коридор, чийто краен излаз е съдът и никъде другаде. Защото тя, какво да ви кажа, това е като охранявана зона – трябва да има сигнали. Отдолу има информация, която има друго качество, не качеството на публична, в едни демократичен свят събрана информация. Тя сега влиза, така да се каже, това е нещо като артериална и венозна кръв да се събере – влиза в традиционния медиен поток, традиционното медийно съдържание смесва се с него и границите става неизчислими. С това се проваля, така да кажа, качеството на цялата информационна среда. И тук сега, разбира се, вините е много трудно да бъдат, така, лесно, не бива лесно да бъдат посочвани виновници в тази ситуация. Но едно е сигурно, че ако отнякъде може да дойде изход, това е от самите медии. Аз смятам, че ние се налага, ние сме изправени пред необходимостта от въвеждане на още един стандарт, професионален, включително и новото – Етичния кодекс на медиите, доколкото въобще действа, надявам се, в който да се предвиди етичната добра практика, добрата практика при работа с такъв тип информация, за която при това се говори, че е подхвърлена. Когато в единия край на медийната среда се появи поредният материал, събран по пътя на подслушване, при това, когато не знаеш кой го е правил, пак когато не знаеш дали докрай дали това е автентичен или не…
Водещ: Ако искате, дайте направо да си дадем отговор, ако трябва да се разкритикуваме – подведохме ли се всички ние, медиите, разпространявайки и анализирайки тази непроверена информация или просто ние нямаме?
Георги Лозанов: Разбира се, че нямаше друг избор медията. Аз не мога да си представя, че ще има медия, която, ако това е част от обществения дебат, тя ще каже „Мен не ме интересува”. Но какво да кажа – винаги стандартите следват практиките. Въпросът е, че вече идва тази критическа точка, в която се налага преосмисляне на нивото на професионалните стандарти на тази работа. Докато до вчера това беше един, какво да кажа – инцидент ли, някакво екзотично събитие, подхвърлила се от някъде такава информация, сега започва да се банализира, да става всекидневие и по отношение на това всекидневие трябва да има някаква норма. Това, разбира се, въобще не отменя необходимостта политиците да отговарят съдържателно на това, което се съдържа в тази информация. Разбира се, след всичките скоби – по какъв начин тя може да бъде представяна, доколко и как да стига до аудиторията. Защото, вижте, свободата на словото, така … свободата на словото фактически е свързана със стандарти на реализацията на правото на информация на човека. Ако в основата на тази информация не стоят професионални стандарти, ако най-простият стандарт – тя не е проверена от два източника например, независими, които ние повтаряме като мантра във Факултета по журналистика, тя няма качеството да я наречем демократична информация, хайде така да кажа, в една медийна среда. Тоест налага се в това отношение да се мине към някаква осмислена и някаква практика. И аз се надявам, че нашата медийна среда, журналистическата колегия, дори аз сега говоря донякъде в институционално качество, не от тук трябва да дойдат, от институциите да дойде този, да се задвижи този процес, а от самите журналисти, когато те почувстват, че това започва да им тежи, да става професионално бреме.
Ивайло Дичев: Ако може, да. Малко по по-различен начин аз ще погледна на този въпрос, макар че съм съгласен, че трябва да има норми, етични. Първо, нали, сегашната ситуация в България, това правителство започна с тази тема. Помним г-н Цветанов, който изнесе абсолютно против всякакви норми, човешки дори в НС данни, някакви подслушани телефонни разговори, които се оказаха на лекари, които са невинни. Значи, тази среда, на скандалното надцакване с някакви компрометиращи неща, нали, от една страна това е много груба игра, нали, я започна това правителство. Второто нещо, което искам да кажа – тази, тук е една тенденция, която е глобална. Съвсем скоро ние правихме един дебат в друг състав – за „Уикилийкс” в Червената къща. „Уикилийкс” е съвсем същото нещо, само че този път в глобален мащаб. Абсолютно против нормите на старата журналистика започват да изтичат едни информации, които задвижват публичния дебат. Много от тях са фалшиви, много от тях са безсмислени и т.н., но това е новата реалност. Можем ли да я спрем? Аз не знам дали можем да я спрем. Вярно е, всякакви критики можем да кажем, че кака така анонимният гражданин ще отиде… Значи, трябва да свикнем с тази мисъл, че оттук-нататък нашата публичност минава в режим на непрекъснатите скандали. Досега, нали, гражданските действия бяха периодически се правеха, хората излизаха на площада, с името си, с лицето си и т.н. и искаха нещо в някакъв момент. Оттук-нататък това, този граждански натиск ще бъде непрекъснат. Непрекъснато ще има някакви течове и някакви скандали. Как ще се адаптираме към това…
Георги Лозанов: Аз затова казвам – трябва да започне някаква … на норми. Като случаят с Цветанов, разбира се, има симетрия, от едната страна реакции и от другата, но при Цветанов стоеше отзад човек, който е извършил това и понасяше последствията за това, че го е извършил.
Ивайло Дичев: Какви последствия понесе? Аз не виждам да си е подал оставката.
Георги Лозанов: Не, не. Това е въпрос. Но имаше политически дебат – как е възможно, ето и сега ние водим това и го адресираме към някого, докато онова пък е информация, която въобще отзад няма никой.
Водещ: Съвсем анонимно.
Георги Лозанов: Тоест трябва по някакъв начин да се класифицират случаите и от тази гледна точка да се направят стандарти. На мен също ми се струва, че банализирането на подслушването е много страшно. Аз имах повод да го кажа и в друго предаване на БНТ. Преди в моята, може би Ивайло казва, че това е глобален процес, знам ли, но до много скоро някой да подслушва някой и това да стане публично известно, беше абсолютен скандал, нещо много рядко, така да се каже почти невъзможно за ухото и мисълта на човека, включително и по време на комунизма. Нали, знаеше се, че се подслушва и така, но това се казваше шепнешком като нещо толкова невероятно и трайно, а сега става като втора информационна система, често пъти подменяща първата. Това ми се струва, независимо от това, че този процес може би, новите технологии и т.н. има някаква обща тенденция, това ми се струва, че трябва огромна съпротива срещу това, това трябва просто да спре.
Ивайло Дичев: Ама дайте да се върнем тук към началото, с което ти започна това, че медиите, или вие го казахте, че медиите не може да не го публикуват. Пуска се едно такова много интересно в кавички нещо – клюка, това е клюка всъщност, нали, и понеже сме в тази ситуация, в която всичките медии са на пазара и се борят за зрители, читатели и т.н., никой не може да пропусне тази информация. Това до скоро беше в жълтата сфера. Сега мина от жълтото в публичното.
Георги Лозанов: Понеже информацията не е само стока, а тя е и право, ние трябва във връзка с правото да се опитваме да въвеждаме стандарти и тя евентуално да ограничава пазарния…
Ивайло Дичев: Ето тук сме в тази тема, в която информацията стока, която не може, ако я пуснал единия на пазара, не може и другия да не я пусне. И това някак си трябва да се овладее.
Водещ: Добре, но все пак искам да ви попитам….
Водещ: Как обаче…
Водещ: Извинявай, само това, дали с етични норми, етични стандарти могат да бъдат достатъчен гарант?
Георги Лозанов: Не, не. Много слаб инструмент е, разбира се. Но знаете ли кое е гарантът – да започне рефлексия върху това, да се говори за това. Колкото и да се говори за това какво има в тези СРС-та, толкова да се говори и за това, може ли СРС-та и как минават през публичността. Значи, тази интензивност на дебата, тя във всички случаи ще започне да създава някаква форма на дисциплиниране на работата с подобна информация.
Ивайло Дичев: Вижте, има няколко аспекта тази скандална афера в момента. Първо, има един културен аспект. Да кажем, културният министър като каже, че бил мъжкар 100%. Това е нещо, което хора като на се дразнят дълбоко, но явно публиката много, много… После има политически разминавания. Единият казал, единият така вижда бъдещето, другият така. Но накрая има и някакви факти – да кажем, повече ли се подслушва сега или не, колко повече, колко повече пари се дават или пък повече ли контрабанда има или не. В момента, в който вие често давате право на отговор и слагате някакви различни гледни точки. Това е много хубав… Но освен това вие, като журналисти трябва в момента, в който единият каже едно, другият да каже другото, вие трябва да проверите с някакви… и след три минути или на следващия ден да ни кажете – нещата стоят така, видяхме фактите, еди какво си, това е истината. А ние започваме да говорим, да жонглираме с някакви факти, които си противоречат просто. Публичността не е въпрос на гледни точки, обратното е – трябва да има някакви твърди ориентири, които са факти. Аз мисля, че там някъде изпуснахме работата.
Георги Лозанов: Сега да кажем. Има най-малкото разлика между медиите. Сега цялата медийна среда по отношение на тази информация, събрана с подслушване общо взето функционира като жълта медия. Както през една жълта медия това общо взето безпроблемно минава и не е много важно как е събрана тази информация, каква е фактологичната й стойност, както каза Ивайло и т.н., така някак си през цялата медийна среда на този етап минават тези СРС или други форми на подслушване. Трябва да започне разликата. Значи, когато минавате през жълтата среда, както те тръгват от един жълт вестник. Нормално, той няма особено претенции и други. Той пуска и читателят знае – това е жълт вестник, там половината е истина, половината – не. Но когато влизаме нататък, вече към качествената медия там трябва да се задвижат поредица от механизми, да започнат да звънят звънци, да започнат да се търсят, да вървят паралелни разследвания, които да казват – това е така.
Водещ: Заговорихте за овладяване на ситуацията. Как обаче виждате случването на това овладяване на тази ситуация, в която вече наистина не можем да направим разлика между жълтото…
Ивайло Дичев: Това, което Георги каза, нали, разделянето на медиите на качествени и някакви такива, които така да се каже, подписват някакъв общ морален кодекс, и аз не знам, някаква алианс на такива медии, които имат просто по-сериозни претенции и другите, които просто продават тази стока. Сега, нали, пускаш някакъв работи, аз затова за „Уикилийкс” казах, пускаш някакви неща за Берлускони и за неговите любовни афери. Това всеки ден е в жълтата медия – в Италия и навсякъде другаде. В момента, в който обаче това стане някакъв публичен факт, в смисъл „Уикилийкс” го пусна като данна на разузнавателните служби на Америка, това става сериозна информация и започваме ние да обсъждаме ние сериозно. Това са две различни нива. Значи, в момента, в който някак си една група медии обявят себе си или заявят претенцията си да бъдат сериозни, те трябва да започнат да работят първо с фактите да бъдат проверяван, второ, повече общото да търсят, да търсят тенденциите, да търсят политиките, понятията. Отделният факт, това, че пикантното нещо, че някой казал това, а другият му отговорил иначе, това е …
Водещ: Остана ни малко време, но ще поразсъждавате ли все пак и върху темата – медиите като пощенски кутии? Г-н Лозанов.
Георги Лозанов: Да. Аз, в това има един много голям упрек, който аз не съм готов да стоваря върху българските медии, включително и сега в тази ситуация. Ето, както каза Ивайло, от „Уикилийкс” още започна. Нещо се сменя генерално в медийната среда. Ние впрочем ще говорим днес за това, за тази година, която се промени също много радикално нашата медийна среда. Нека да кажа само, че фактически завърши тази година отиването на големите стари играчи на прехода – … инвеститори. Отиде си Мърдок, отиде си …, отиде си сега ВАЦ. Това е подготовка на цялата среда за един съвсем нов тип правене на медии. Вярно, че това е сега все още само предчувствие, все още само разместване на играчите по високите пластове, на най-високите етажи на мениджмънта на медиите, но той идва, защото много скоро медийната среда ще е друга. И то в какъв смисъл ще е друга – старият пазар, модел на прехода, пазарът е равно на демокрация в медиите, ако ние успяваме пазар, значи ще сме свободни. Тук дойдоха едни играчи, които се справяха добре с пазара. Така или иначе с навлизането на новите технологии ще трябва да бъде ревизиран. В каква посока – това е дълъг разговор. Най-малкото моделът на големите политематични медии, каквато е да кажем, каквато е да кажем БНТ, ще остава привилегия само на обществените медии, другите ще стават все по-специализирани като комуникация. Ето ПРО.БГ беше последната, извинявам се, че казвам името на друга телевизия, която загуби собствената си …, се насочи към една специализирана програма. Тоест давам го само като един пример. Тоест тръгна на другаде цялата медийна среда. Тоест променя се в момента ситуацията изцяло. И затова, затова на мен не ми се иска толкова да упрекваме в момента медиите, защото те трябва да намерят включително и правенето на друг тип журналистика, която да е в конкуренция да кажем с блогърската журналистика, която да е в конкуренция с режима на свобода, съвсем различен, който е интернет.
Водещ: Ивайло Дичев, да чуем и вас за финал. 30 сек. Обобщение.
Ивайло Дичев: Аз ще кажа, че пазарът не може да реши този проблем. Тук трябва гражданското общество да се намеси, трябват регулация и голяма роля на телевизии като вашата, публични телевизии, публични медии изобщо, които да гарантират истината и някакви рамки не нещата.
Водещ: И само истината. Добре, благодаря ви за този анализ. Ивайло Дичев и Георги Лозанов бяха наши гости.
Работна група към Министерския съвет уточни своите виждания по новия законопроект за радио и телевизия. Докладът на групата ще бъде предоставен на комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-вото НС. Предстоят и дебати преди прецизирането на текстовете. Специално за "Класа" председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов коментира промените.
Да се върви към прозрачност на собствеността на медиите и да се мисли за прага на концентрация на собственост – тези принципи са залегнали в концепцията за написване на нов медиен закон, съобщи днес председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусия на тема "Обективността на медиите и медийното законодателство", организирана от Института за социална интеграция и фондация Фридрих Еберт". Той допълни, че концепцията ще бъде внесена днес в Министерския съвет, а работната група се е обединила около тези два принципа.
Тази година се случва нещо радикално ново. Медийната среда се променя из основи. Най-малкото, защото излязоха основните играчи, с които свързахме прехода. Излезе Мърдок, излезе ВАЦ. Дори и пийпълметричната система смени собственика си. Това на пръв поглед са просто бизнес отношения, но зад тях се крие тенденция. Тенденция на влиянието, което започват да оказват новите медии. Започва да свършва периодът на медията като пазар, на тъждеството между пазар и демокрация. Все повече правото на информация няма да минава през пазарните изкушения, а ще бъде част от нашата среда, ще става услуга, която ще изпреварва маркетинговите стратегии. Това явление има своите прояви. Започват да изчезват политематичните телевизии и радиопрограми. Телевизията Pro.bg се отказа от ефир и политематичния си формат. Все повече медиите ще стават специализирани и ориентирани към определена публика.
