в. Труд | Ирена КОЛЕВА | 10.03.2011 

"Награда за телевизионна журналистика "Свети Влас" ще бъде връчена за първи път тази година. Идеята за приза е на 11 души, които по някакъв начин са свързани или са били част от българските медии.

Сред тях са тв водещият Иван Гарелов, главният редактор на списание LEuropeo Любен Дилов-син, писателят Георги Тенев, проф. Ивайло Знеполски, председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, директорът на Народния театър "Иван Вазов" – Павел Васев, и др. Начинанието им е наречено Инициативна група "Кръг 11" и е създадено, за да отличи само един достоен български тв журналист.
"Всеки репортер или водещ може да подава документи за участие, а по-свенливите ще бъдат поканени лично от инициаторите", обясни пред "Труд" Гарелов. Той обяви, че процедурата по награждаването ще бъде разделена на два етапа. В края на първия ще бъдат номинирани 20 души, а в началото на юни, когато е финалът, ще бъде избран само един журналист. Той ще бъде отличен на голямо тържество на марината в Свети Влас.
Журито ще бъде в състав от 5-има души, които по никакъв начин няма да са в конфликт на интереси с участието си. "Най-важното качество, което кандитите трябва да притежават, е висок професионализъм. Необходимо е да имат и заявени граждански позиции – дори смелост", каза Гарелов. Целта на наградата е да насърчи творчеството и професионализма. Предизвикателството е именно заради това, че от всички конкуренти ще бъде избран само един.

Стр. 7

Съветът за електронни медии издаде лицензия за телевизионна дейност на "Дарик радио" АД. Програмата ще бъде с наименование "Дарик радио и телевизия", като програмният профил е общ (политематичен), с национален обхват на разпространение, за срок от 15 години. Дарик радио ще осъществява дейността си като търговски оператор. При решението си СЕМ е взел под внимание доклада на Експертната комисия и установените критерии от ЗРТ – оригиналност и разнообразие на програмата, възможности за създаване на собствена продукция, степен на готовност за 24-часово разпространение на програмата, доказан опит като радио или тв оператор.
Мотивите на регулатора за издаване на лицензията за тв дейност за наземно цифрово радиоразпръскване на "Дарик радио" АД се основават и на принципите за гарантиране на правото на информация на гражданите, създаването на благоприятни условия за многообразие на медийната среда и плурализма.

Стр. 15

в. 168 часа | Бисерка БОРИСОВА | 02.03.2011

Изборът на кандидатите улеснявал политически и икономически натиск над съвета.Правилата и критериите за избор на членове на СЕМ не осигуряват независимост на регулаторния орган.
Това пише в мониторинг, поръчан от Европейската комисия, с който "168 часа" разполага. Документът е от декември 2010 г.
От СЕМ са изпратили свои отговори на поставените въпроси и критики обясни пред "168 часа" председателят на медийния съвет Георги Лозанов.
"След като се запознаят с нашите аргументи, от Европейската комисия ще излязат със становище, но към момента никой не може да каже кога ще стане това", обясни Лозанов.
Поръчаният от ЕК мониторинг поставя СЕМ на прицел в почти всички основни моменти по формирането му. В доклада се критикуват критериите за номиниране на членове на съвета, избора им, начина на финансиране. Припомня се и че въпреки изискването медийните надзорници да не са били съпричастни към службите на бившата Държавна сигурност, то през 2008 г. е имало и такъв скандален случай. Основната критика е насочена към номинирането на членове на СЕМ. Според доклада тук се създават наймного предпоставки за липсата на независимост. "Независимостта на регулатора не е гарантирана с оглед обезпечаването на правото на отделни групи със значимо обществено значение да представят своите представители, които да бъдат избирани за членове на СЕМ. Няма правила относно предварителния подбор на хората, които биха могли да станат членове на СЕМ.
Липсата на прозрачна процедура по номинирането на кандидатите оставя избора на субективната преценка на президента и на членовете на парламента. Така се улеснява евентуалното налагане на политическо влияние и на икономически интереси върху регулаторния орган." – Това буквално е записано в документа
Поръчаният от Еврокомисията мониторинг е категоричен, че предписаните от закона критерии, на които трябва да отговарят евентуалните членове на СЕМ, са "общи и не могат да бъдат считани за гаранция за независимостта на членовете на СЕМ или 3а техния опит в сдЗерата на медиите". В чл. 25 от Закона за радио и телевизия е записано, че "членовете на съвета могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, далекосъобщения, журналистика, право или икономика, и имат обществен авторитет и продЗесионално признание".
Изискванията придобиха този вид през есента на 2005 г., с идването на власт на кабинета "Станишев". С поправката, внесена от БСП, отпадна изискването членовете на СЕМ да имат 5-годишен трудов стаж в областта на електронните медии. Президентът Георги Първанов не наложи вето на споменатата поправка. При следващите ротации в съвета Първанов се възползва от промяната и посочи за свои представители в СЕМ именно хора без стаж в електронните медии.
Днес липсата на изискването за такъв професионален стаж е една от критиките на мониторинга на Европейската комисия. Документът посочва, че тази поправка, направена по идея на правителството на БСП, НДСВ и ДПС, е сериозна пречка пред независимостта на медийния съвет.
"Действащата процедура За избор на СЕМ не предоставя достатъчно гаранции За независимост от политическите сили или икономически интереси поради факта, че членовете на СЕМ се избират ди ректно от държавните институции, без специално Законово условие За номинирането им и без напълно достатъчни Законови гаранции за тяхната без пристрастност, професионализъм, както и уверение, че те представляват интересите на значими обществени групи", се казва в мониторинга, представен на Европейската комисия.

Стр. 10

в. 24 часа | Калина КОСТАДИНОВА | 26.02.2011

Хората са пращали SMS на оператори, не за каузата

- Г-жо Крумова, каква точно измама е извършило шоуто "Байландо" според вас?

- Измама е много силна дума. Много са нередностите, за които съм подала сигнали. Главното е, че много по-рано трябваше да се даде отговор на въпроса какъв е окончателният резултат от това предаване. Какво се случи с победителите? Колко общо са изпратените есемеси? Така ще се знае например колко зрители са благотворително настроени.
Оттам нататък има чисто процедурни неща, които аз не мога да приема нито като журналист, нито като участник, нито като гражданин. Без значение за кое предаване става дума и коя телевизия го излъчва.

- В какво се състои заблудата?

- Голяма част от хората са вярвали, че с есемесите си всъщност подпомагат каузата на съответния участник. Оказва се, че това не е така. С тези съобщения са били покривани само техническите разноски. Всички приходи от есемеси са отишли в мобилните оператори, които, както знаем, не са български.
Признавам, аз не гледам телевизия, дори предаването, в което съм участвала. Възможно е това. да е било обяснено някак. Но тези отговори трябваше да бъдат дадени и след края на шоуто. А не аз да пиша писма и да ги изисквам по официален път от 4 комисии в продължение на месеци.

- Как се промениха правилата?

- Изисках пълен мониторинг на предаването, за да съм сигурна. Срокът по закон обаче бе изтекъл. Има къде и как да видя записите, които от Нова тв ми предложиха срещу заплащане, така че любезно им отказах.
До момента на моето излизане от шоуто двойките бяха изпращани на елиминации само и единствено "благодарение" на журито. Няколко седмици след моето участие – поне по разказите на участници – правилата се променят и оценката на журито се събира сгласуването на зрителите чрез есемес.

- Колко пари според вас са събрани от шоуто и се губят?

- Не мога да кажа. Искам дебело да подчертая – не обвинявам СЕМ, Нова тв, продуценти, не казвам, че някой е измамник. Но съм твърда, че отговорите трябва да бъдат дадени. Ако от това предаване една мечта е била сбъдната, защо никой не знае това.

- Пред "24 часа" победителят Красимир Каракачанов обяви, че наградата от 50 хил. лв. е била предварително обявена и е стигнала до своя получател.

- Доколкото аз знам, в ефир никога не е била обявявана сумата на наградата. Широко рекламирано бе, че ще се изпълни мечтата на победителя. Никакви параметри не се знаеха.
Ако това е сумата – да, тя е много добра. Рада е прекрасно момиче, искрено се надявам да е получила тези средства и те да са помогнали на семейството й.
Но Красимир Каракачанов е герой от предаването. Мисля, че не той трябва да дава отчет какво се случва с наградата, а организаторите и да покажат документи за това.

- Не е ли това ваша лична битка, защото отпаднахте рано и то от Ширин Местан?

- Моето чувство за справедливост е силно развито и аз продължавам да съм убедена, че това бе тенденциозно към мен. Но то няма нищо общо с действията ми сега. Аз не съм участвала в "Биг Брадър фемили", но това тогава не ми попречи да го критикувам официално, да отида в съответните комисии.
Ако ще водя лични битки, няма да е чрез институции и медии. Ако съм обидена и огорчена, аз не давам гласност на това. Занимавам се с въпроси, които засягат обществото.

- Депутат сте, обмисляте ли законодателни промени във връзка с този казус?

- Това обсъждахме с доц. Георги Лозанов. СЕМ дава лиценз на телевизиите, тоест разрешават им да съществуват. Значи трябва да има право да наказва, да преценява добър ли е даден тв продукт, нарушава ли права и морални норми. Приветствам тяхната Инициатива в бъдещия нов закон за радиото и телевизията да се запишат правила, според които СЕМ ще може да регулира всички предавания тип реалити, игра, свързани с гласуване. И при нарушения да наказва. В момента това не може да се случи и за мен е трагично.

Стр. 20

www.capital.bg I 19.02.2011

Застиналия в няколко годишно спокойствие радиопазар е на път да се оживи. И то сериозно.

Съветът за електронни медии (СЕМ) обяви конкурс за две ефирни радиочестоти в София и за пет в Силистра. Решенията бяха обнародвани в държавен вестник още през ноември 2010, а през миналата седмица СЕМ припомни на желаещите да участват в обявеното състезание, че вече могат да закупят конкурсни документи в офиса на медийния регулатор. Заявления за участие ще се приемат до 14 март, a самият конкурс е на 1 април. Той е неприсъствен и СЕМ ще трябва да оценява програмни концепции само на хартия, които да отговарят на следното изискване: "програмата да е със специализиран профил, насочена към аудитория от 20- до 45-годишна възраст". Обяснимо интересът към софийския пазар е най-голям. "Мотивите ни за обявяването на конкурсите са описани в решенията. Максимално да се оползотвори свободният честотен ресурс, каквото е и изискването на закона. Едни от водещите критерии при оценяване на кандидатите ще са разнообразие на съдържанието и опит", коментира пред "Капитал" председателят на медийния регулатор Георги Лозанов.
Инфографика

Увеличаване

Конкурс за радио в София не е обявяван вече повече от десет години, но причината не е отсъствие на интерес. Последното състезание за ефир в столицата беше проведено от предшественика на СЕМ, Националният съвет за радио и телевизия в периода 1999 – 2000 г. Честотите за излъчване пък бяха дадени от предшественика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Тогава ДКД е дала общо 200 честоти (не само за София). Едва през 2008 г. медийните надзорници приеха план, който предвижда радиолицензиране в три етапа. СЕМ обяви конкурси първо в областните градове, в които такива не са били провеждани изобщо, като Разград, Търговище, Пазарджик, Перник, Ботевград и др. София и Силистра бяха предвидени за третия етап на конкурсите за радиоефир. Учудващо СЕМ спазва плана, който беше начертал. Дойде редът на София и Силистра, като обяснимо интересът към столицата е по-голям заради размера на пазара.
Това, че СЕМ ще провежда конкурс за две ефирни радиостанции, по принцип е хубаво, защото може да даде шанс на нови програми, което да внесе разнообразие на претоварения от музикални формати пазар. Логично е тези две нови медии да засегнат интересите на някои вече съществуващи компании, защото появата им ще направи още по-свирепа конкуренцията на и без това оскъдния пазар на радиореклама (вижте графиката).

Търсене и предлагане

В момента лицензиите за радиодейност в София са общо 30 (виж графиката). След като премине обявеният от СЕМ конкурс, до края на април в софийския ефир има шанс те да станат 32. Едната честота, за която ще се борят кандидатите в конкурса, е освободеният от BBC (91 MHz) ефир, след като СЕМ прекрати лиценза на медията. Другата е честотата на придобилото множество трансформации през годините радио Viva (Ноt FM, К2 – 93,4 MHz), чийто ефирен лиценз по закон е с временно право на излъчване до обявяване на нов конкурс както в момента. В крайна сметка на тази честота в момента излъчва радио Melody. Медиата е част от групата радиостанции на b Media Groupсобственост на американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ). Стремежа да си запази честотата на Мelody обяснява и интереса на собствениците на bTV към обявените конкурси за софийския радиоефир. С това интереса на компанията обаче не се изчерпва. bTV е заинтересована и от спечелване на другата честота с да умножат портфолиото си от радиостанции (виж графиката) с медия, която да се основава на програмата на тв канала т.е. 24 часа да излъчва програмата на bTV в радиоефир. Тази практика канала прилага и в момента като на честотите на радио "Алма Матер" излъчва сутрешния блок на медиата. От bTV официално нито потвърдиха, нито отрекоха участието си. Източник на "Капитал" обаче увери, че в четвъртък представител на b Media Group е купил конкурсни документи.

Отсега е ясно, че битката за двете честоти ще е много оспорвана. Участие в конкурса ще вземе един от съсобствениците в "БГ Приватинвест" (компанията собственик на "Труд" и "24 часа") Христо Грозев. Той ще подаде документи в СЕМ от името на радиокомпаниятa в Холандия, в която има собственост – Duch Radio Group (собственик на радио Corp) ."Имам намерение да развием новинарско репортажно радио. Естествено е ако спечелим да използваме и ресурса от новини и коментари на вестниците, които притежаваме в България – "Труд" и "24 часа", каза Грозев. Той единствен официално потвърди участието си в радиоконкурсите.

Стана ясно, че и през компанията си "Пресмаркет" близката до Корпоративна търговска банка "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева също има намерение да участва в конкурса, твърди източникът ни. Това обаче едва ли е окончателният брой на кандидатите за софийския радиоефир.

Светло бъдеще

Интересът към конкурса не е случаен и участието на големи медийни играчи в него също. Вече една година големите телевизионни компании градят мултиканални платформи, които да им гарантират, че в бъдеще ефективно ще използват цифровите честоти, които са си договорили. Въпреки че тенденцията на консолидация на радиобизнеса, започнала през 2002 г., приключи преди поече от три години, възможно е да станем свидетели на ново окрупняване на медийния пазар, при който радио групи да се обединяват с телевизионни, за да оптимизират разходите си и да се възползват от възможностите на цифровите платформи. Другата възможност е вестникарски групи да диверсифицират дейността си и да влязат в радиоефира. При всички положения сигурно е, че за двете честоти в софийския ефир предстои сериозна битка, която ще бъде и сериозен тест за медийния регулатор.

Оригинална публикация

В. "Пари" и жури от 10 авторитетни мъже ще изберат най-влиятелната жена в България

Очаквайте през март списанието "100-те най-влиятелни жени"
"100-те най-влиятелни жени" е най-новият проект на в. "Пари". Става дума за списание – годишна класация, което ще излезе на 6 март. Методологията е на шведската медийна група Бониер (Bonnier) – собственик на "Пари". Част от критериите за оценяването на жените се отнасят персонално до конкретната личност, а други са свързани със сферата, в която са ангажирани.
С помощта на изследване на социологическа агенция "Алфа Рисърч" се опитахме да определим какво точно е влияние в различните сфери на живота. Оказа се, че докато за бизнеса и академични среди например това е сравнително лесно, за професии като PR и медии нюансите са много.
Топ 100
Следващата стъпка беше да оценим една голяма база данни жени – почти 300 представителки на бизнеса, политиката, гражданското общество, съдебната власт, медиите, спорта, културата и шоубизнеса. Избрахме първите 100 и ги изпратихме на нашето жури, което е от 10 влиятелни мъже. Това са министърът на външните работи Николай Младенов, председателят на КРИБ и изпълнителен директор на "Софарма" Огнян Донев, изпълнителният директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян, бившият вицепремиер и министър на образованието Даниел Вълчев, бившият собственик на СИБАНК, инвеститор и меценат Светослав Божилов, съсобственикът на "Нова ТВ" Дидие Щосел, дипломатът Стефан Тафров, проф. Валери Стефанов от СУ, председателят на СЕМ Георги Лозанов и политологът Иван Кръстев. Тяхната
задача е да подредят първите десет жени в класацията ни и да аргументират избора си. Те също имат право да добавят и имена в списъка по своя преценка. В момента журито е в процес на гласуване.
Първа среща
Вчера част от журито се събра на обяд в "Къщата с часовника" – също място, свързано с влияние и власт. Идеята беше да се изясни какво е влиянието, доколко то е свързано с властта и популярността и как точно може да бъде измерено.
Коя е победителката, ще стане ясно на официална церемония на 6 март.

Стр. 3

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 5.02.2011

Водещ: ”Опасни игри” – това заглавие пасва на доста сюжети от ежедневието ни. Най-често за геройските политически дела, виновни накрая излизат медиите. Обаче същата схема важи и за останалото, което трови ежедневието ни. Защо в нашия ултра-динамичен, мега комерсиален и ужасно самотен век комуникациите се подобряват с всеки изминал ден, а общуването между хомо сапиенс буксува? Защо така често дава и системни грешки, какво се е променило? Дали не е самото разбиране? За това, което трябва да кажем и направим. Всички обичаме свободата на словото, децата си, а все така се получава, че или няма правила, или не се спазват. И тогава попадаме в омагъосания кръг на мислите как лишаването от някакви свободи ще ни опази. Какви трябва да бъдат обществените медии според проекта, изготвен от работна група и внесен вече в Министерски съвет, след малко ще чуем от председателя на СЕМ, Доцент Георги Лозанов. На 8 февруари 2011 година, Европейската мрежа от центрове за безопасен интернет ще отбележи за осми пореден път денят за безопасен интернет. Инициативата е насочена към децата и младите хора, за които интернет крие много рискове. През тази година събитието ще мине под мотото „Това не е просто игра – това е твоят живот.” Какво се случва в интернет с нашите деца? Помагат ли журналистическите разследвания на полицията –очаквайте коментара на Теодора Трифонова от БТВ и Явор Колев – отдел компютърни престъпления към ГДБОБ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Радослав Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и аз – Ирен Филева. Какви трябва да бъдат обществените медии според проекта, изготвен от Работна група и вече внесен в Министерски съвет? Ето това очакваме да научим от председателя на СЕМ, Доцент Георги Лозанов. Добър ден!
Георги Лозанов: Добър ден!
Водещ: Всъщност навсякъде по света обществените медии са гарант за свободата на словото.
Георги Лозанов: Разбира се. Те са територия, на която има повече гарант за свободата на словото даже аз бих казал. И за това е много важен проектът за обществените медии в България. Заедно с това знаем, че през всичките години на прехода, този проект трудно се стабилизира, трудно намира собствения си образ в нашите условия публични и се надявам, че действително новият законопроект – това ще една от големите му задачи и постижения. Ние изготвихме сега една концепция, в която първо става ясно, че обществените медии се нуждаят от дълбока реформа. Второ – има различни предложения за това по какъв начин да се преструктурира управлението на обществените медии. Как да се преобърне тъй наречената „пирамидална структура”. Трето- има различни предложения около възможно финансиране. Най-същественото, което си остава старата идея поне от моя гледна точка – създаването на фонд, през който да става финансирането на обществените медии, за да се развърже пряката верига държава-бюджет-медии.
Водещ: И опасната зависимост, която поражда тя.
Георги Лозанов: Разбира се, се говори за необходимостта от мисия. Това е известна европейска формула за създаването на обществените медии, ясно формулирана мисия. Нещо повече – това е и изходен пункт във връзката с нашата евро интеграция, като държава член на Европейския съюз. Обществените медии трябва да имат разписана във висок нормативен документ, най-добре конкретна мисия, която е валидна за България. Тъкмо за българските обществени медии и те да могат да ползват държавната помощ именно и само заради тази мисия. Защото другото ни прави нелоялни конкуренти на търговските медии.
Водещ: Съдейки по коментарите няма травматични теми, или бъркам?
Георги Лозанов: Не, няма. Вие знаете, че основната травматична тема, която се обсъжда в дебата, беше около обединението на двете медии. Групата излиза с относително подкрепената идея за това, че трябва да се направи анализ в тази посока, за да се видят ефектите – позитивните и негативните и евентуално този анализ, ако той покаже както аз мисля, че позитивните ефекти ще са повече, че това ще е път за развитието на медиите – тогава може да се мисли за тяхното обединение.
Водещ: Осмелявам се обаче да кажа, че другояче прозвуча тази идея в медиите. Тяхната трактовка беше, че идеята е завинаги забравена.
Георги Лозанов: Да, тя беше употребена тази идея в една или друга степен. В защитата на една или друга кауза. Различна от самата идея. Мен не ми се връща към този, тази фаза на дебата, не искам да се възстановява тя отново. Още повече, че според мен това фалшифицираше професионалния дебат. Вкарваше го в глухи улици. Може би аз бях частично виновен за това, че твърде рано, но и твърде фрагментарно лансирах тази идея. Вместо като логично следствие от цялостен проект.
Водещ: И тъй като заговорихте за професионалния дебат – предвижда ли се някакъв професионален дебат или попадайки тази концепция в Министерски съвет – тя ще си има предимно и отчетливо административно развитие?
Георги Лозанов: Не, тя първо ще даде публичност чрез сайта на Министерския съвет или като сайт, който Министерският съвет избере, в който първо ще може писмено да постъпват всички коментари и становища на съответните институции заинтересовани страна. След това, накрая, ще имаме голям дебат, както имахме и в началото на работата на нашата експертна група, като целта му вече ще бъде да даде завършеност от гледна точка на обществените реакции концепцията, върху която ще се напише закона. Тоест дебатът предстои и то и във виртуалното и в социалното пространство.
Водещ: Ще си позволя да Ви предизвикам с една метафора.
Георги Лозанов: Това трябва да Ви кажа, че това също е част от дебата, защото вътре има една карта на разминаванията между мненията на експертите и се вижда кой какво подкрепя и на кой кои идеи са му важни в момента.
Водещ: Безспорно важен детайл. Сега да Ви предизвикам с една метафора. На времето си спомняте се пошегувахме, че може би експертите трябва да бъдат затворени в студиото на „Биг брадър”, за да напишат един закон. А сега може би трябва участниците в един обществен дебат да бъдат маскирани февруари месец на карнавалите.
Георги Лозанов: Ами, да. Хубава е тази метафора, защото ужким се води дебат около експертската страна на закона. Най-често това се използва за защита на интереси, за логически натиск и така нататък. Но в това е работата на техните законодатели, на политическите институции, които се занимават с тези закони, да могат да различават това, което е по-лесно за обществото от това, което е полезно за този, който ги лансира.
Водещ: Оптимизъм или песимизъм по-скоро?
Георги Лозанов: Аз вече не съм готов да давам такива общи знаци, да слагам общи знаци на процеса на законодателството, на работата върху него. За мен има едно, което от самото начало е оптимистично основание, че такъв закон е абсолютно необходим и заради това даже не е въпрос на нечия воля дали ще се приеме или не. Ситуацията –влезнахме от една ера в друга, така че няма как да останем със стария закон. В това отношение съм оптимист – закон ще има.
Водещ: Благодаря за този коментар. Председателят на СЕМ – доцент Георги Лозанов пред „Клубът на журналистите”. Все по-често се говори за интернет като медия. За съжаление не престава да се говори за това, че става дума за опасни игри. Какво правят децата ни в интернет? Сещаме ли се изобщо да попитаме, да проверим и изобщо какви са нагласите? Ето, сега едни съвсем нови данни се надявам да чуем в „Клубът на журналистите”. Добър ден на Георги Ранделов – изпълнителен директор на представителството на най-голямата фирма за производство на софтуер. Здравейте!
Георги Ранделов: Здравейте! Добър ден на Вашите слушатели.
Водещ: Какви са нагласите? Вие традиционно изследвате тези нагласи? Какви са те? Говорят ли родителите с децата си? Интересуват ли се къде ходят в интернет, независимо от относителността на думичката „ходя” в случая?
Георги Ранделов: Да, това е едно проучване, което Microsoft прави всяка година относно опасността в интернет. Два паралела направихме или два извода като сравнявахме последните резултати с миналогодишните. Едното е, че повече родители вярват, че децата им имат нужната култура и знания. Знаят как да се грижат за безопасността си в виртуалното пространство и другият извод е, че по-голям процент тинейджъри са получили съобщения от непознати, но по-малко са отговорили, което показва, че има смисъл от всички инициативи, действия и разговори, които както ние като родители провеждаме с децата, така и фирми като Microsoft, които работят по различни инициативи в тази област.
Водещ: Което значи, че рисковете са си рискове, но децата са предупредени. Достатъчно наясно ли са обаче родителите какво се случва?
Георги Ранделов: Ами сега това е доста труден въпрос, защото ние направихме няколко проучвания в България особено и различни инициативи, насочени както към тийнейджърите, така и към родителите. Общо взето стигнахме до извода, че в тази възраст децата не могат да се подчиняват на правила или да се възпитават в един такъв авторитарен стил и за това решихме да дадем възможност на самите деца да се предпазят себе си. Самите деца започнаха две инициативи. Едното е-създадоха си правила или манифест за работа в интернет.
Водещ: За безопасна работа в интернет.
Георги Ранделов: Да, а другото, което е – една група от същите деца започнаха да водят игри в училищата, които основно са насочени към именно безопасността в интернет.
Водещ: Става дума за театрални постановки с отворен край?
Георги Ранделов: Точно така.
Водещ: Ами, благодаря Ви. Всъщност нека да Ви попитам и нещо друго. Какъв е истинският проблем? Дали това, че децата са доста напред с софтуерния материал не лишава родителите от авторитет?
Георги Ранделов: Не, аз бих казал, че истинският проблем е по-скоро наличието или липсата на доверие и разговор между родител и дете. Когато тази връзка я има, все по-малко е опасността за детето. Когато връзката я няма и се опитваме чрез авторитарни методи да възпитаваме детето, тогава опасността е по-голяма.
Водещ: Много Ви благодаря за тези данни. Георги Ранделов – изпълнителен директор на представителството на най-голямата фирма за производство на софтуер пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме с гостите в студиото. Теодора Трифонова – репортер на БТВ и член на екипа на „Хрътките”. Добър ден!
Теодора Трифонова: Добър ден!
Водещ: И Явор Колев, който е началник-отдел компютърни престъпления към ГДБОБ.
Явор Колев: Здравейте!
Водещ: Ами да тръгнем от там, може ли? Тази безспорно социално значима тема да бъде рейтингова, журналистическа новина? Теди?
Теодора Трифонова: Рейтингова журналистическа новина дали може да бъде?
Водещ: Да.
Теодора Трифонова: Ами аз мисля, че това е проблем, за който не се говори в обществото ни. Това е проблем, който ние поставихме в предаването още преди няколко седмици със самото му стартиране. С тази разработка, в която влизаме в мрежата, за да проверим какво се случва там. Как мъжете предлагат секс на непълнолетни момичета – това беше нашата идея. Дали може да се превърне? Да, може! Видяхме какво се случи, но като цяло форумите гръмнаха по много различни начини. Изненадващо – имаше мнения, които започнаха да защитават човека.
Водещ: Уж нещата са ясни, обаче… Коментарите са странни.
Теодора Трифонова: Да, коментарите са странни и за мен беше от една страна изненадващо да прочета такива коментари, които оправдават въпросния човек. Коментари, които казват, че е нормално 15 годишна да се среща с почти 60 годишен мъж и това не е никакъв проблем. И мисля, че това, самият репортаж е отражение на обществото ни. На проблема в самото ни общество.
Водещ: Нека да поставим и другата страна. Как да кажа – диагнозата „ние ги хващаме – те ги пускат” май че продължава да е по обективни причини актуална. Господин Колев?
Явор Колев: Аз приветствам тези журналистически разследвания, защото те поставят един сериозен акцент и обръщат общественото внимание към този проблем. Ние като органи на охраната и органите на правоприлагането имаме сериозен ангажимент от много отдавна за закрилата на децата и в противодействие на престъпленията и сексуалната експлоатация на деца. Така че ние тази работа я вършим ежедневно и много активно. Въпросът е не само да се противодейства на този вид престъпления, а да има сериозна превенция. Това, което каза шефът на Microsoft – те имат много сериозен ангажимент в тази област и финансират различни инициативи, които са похвални сред децата, но мога да кажа, че и ние като органи на Министерството на вътрешните работи, сериозно работим с деца, работим в класовете и тази седмица имахме среща с ученици от 104то училище, които ми направи впечатление, че са много буйни. Нормално е за деца на тази възраст в училище да се държат свободно, но когато започнахме разговора, те просто замлъкнаха, затихнаха и много внимателно слушаха.
Водещ: Да кажем , че това е тяхна тема. За тях това е новина, а за родителите май още не е.
Явор Колев: Именно поради тази причина напоследък започваме да се срещаме и с родители и не толкова, защото ще накараме родителите да стана добри и в интернет, колкото и децата им, защото за съжаление това поколение, което в момента сме родители технологиите сме на Вие с тях, но можем да ги призовем да бъдат по-активни в диалога с децата, във вниманието с децата, защото това, че се интересуваме от това, къде е детето днес, кога е на училище, кога е на тренировка, кога е на курс и как минава по града и по транспорта с телефона в ръка – по същия начин като се приберем в къщи си сипем ракията и салата трябва да поговорим и какво прави в интернет, защото нашата практика показва, че всички случаи на сексуално насилие над деца, което през последните години стават, започва в интернет. В сайтовете за запознанства, които всеки един от нас може и в момента да достъпи и да види за какво става въпрос. Едни кастинги за малолетни модели, сексуални модели и тук децата не са виновни – те просто търсят внимание и не могат да преценят.
Водещ: Изява.
Явор Колев: Да, едно десет – дванадесет годишно дете не може да се пази. Именно заради това законодателят е предвидил законът да го пази, родителите да носят отговорност за това. Строгостта на закона да се стоварва върху тези, които искат да злоупотребят сексуално с тези деца. В този смисъл родителите имат основна роля да контролират децата си. Последствия разбира се на това, което се случва в училище и за съжаление накрая и полицията, която се включва, когато вече е късно и когато се е случило непоправимото. Тези предавания, които напоследък стават модерни с журналистически разследвания, обръщащи внимание на обществото на този сериозен проблем, са за мен един от способите на превенцията и трябва да се говори по този повод.
Водещ: Трябва да се говори. Как новината за децата да стане новина и за родителите? Останете с нас, продължаваме след малко. Как едно разследване за огромните рискове, които крие интернет за децата ни, да пораснат до новина? Сега ще тръгнем от началото на разследването с Теодора Трифонова от БТВ и член на екипа на „Хрътките”. Как тръгнаха нещата всъщност за това разследване?
Теодора Трифонова: Всичко започна по една наша идея понеже не беше правено нещо подобно. Ние случайно бяхме влизали в сайтове, проверявахме какво се случва в интернет пространството и ни направи силно впечатление, че има такива сайтове, които не се контролират или самите сайтове казват, че се контролират, но всъщност там има много нецензурни снимки и нецензурни видеа. Съвсем формално и нормално ти можеш да си направиш профил, въпреки че нямаш 18 години. Това е напълно формално. Да публикуваш едни провокативни снимки и решихме да направим нещо подобно, тъй като всички знаем – не е тайна за всички нас мрежата какви рискове крие. Колко педофили има като цяло и какви са рисковете за подрастващото поколение. За целта решихме да направим нещо различно, което не беше правено до сега у нас. И да влезем в ролята на едно такова подрастващо момиче, една ученичка, която влиза в мрежата, прави си регистрация, проверява какво се случва.
Водещ: Колко предложения дойдоха и след колко време?
Теодора Трифонова: Ами веднага. Абсолютно веднага. Без снимка. Подчертавам. Според мен даже, когато се публикува една снимка, с пъти се увеличава потокът на хората, които ти пишат, на хората, които се свързват с теб. В моя случай – ученичката, за която аз се представих Яна, с фалшива самоличност, нямаше нито снимка – нищо нямаше. Абсолютно нищо на профила. Имахме един провокативен nick name с една логическа препратка към годината, на която е родена и че е на 15 години. Само това. Почти веднага получих стотици нецензурирани съобщения, от които на мен ми настръхна косата. Наистина. Аз не очаквах нещо подобно наистина. Стотици нецензурирани съобщения, покани за приятелство, за чат от по-възрастни мъже. Всякакви подобни неща и сред всичките тези съобщения получих едно съобщение, което наистина на мен и на екипа ни, ни впечатли. „Секс срещу пари” – конкретно превода на писмото, което получих. Този човек стана доста настоятелен, писа няколко пъти и веднага предложи да се видим. Тогава ние си помислихме, че този човек е действал и преди щом толкова е убедителен, щом веднага действа, щом пише толкова пъти, щом не се отказва въпреки че аз съм му казала, че съм на 15 и съм ученичка в девети клас и това не го спира, значи този човек е за нас потенциален педофил.
Водещ: Господин Колев го нарича ловец.
Явор Колев: Да, това е познат така профил на човек, който търси жертви в мрежата. Това, което виждам и от репортажа при първата среща е да се неглижира това, че детето което е срещу него е малко. Предлага му се цигара. Да пие вино. Другите педофили, когато влезнат в среща и с по-малки деца, разбира се показват и снимки на сексуални актове между възрастни и деца и им казват, че няма нищо ненормално в това след като се случва това. Така че това е един характерен профил. Тежкото е, че наистина в България има стотици такива сайтове, които профилът на тези сайтове е смесен. От една страна тези сайтове се водят като социални мрежи, в които могат да контактуват, сайтове за запознанства. От друга страна са си чисто сексуални сайтове, в които възрастни хора би трябвало да търсят приятелство и то няма нищо лошо в това – самотни хора да търсят контакт с хора на своята възраст – пълнолетни. Но в българските сайтове това става без всякакъв контрол и без всякаква възможност да не се допуснат малолетни и непълнолетни.
Водещ: Какъв контрол се оказва да кажем в една Европа?
Явор Колев: Ами в Европа, за да влезеш в такъв сайт, в който търсиш приятелство на пълнолетен човек и можеш да публикуваш дори еротични свои снимки, се влиза с кредитна карта, с номер на кредитна карта, което гарантира че става въпрос за пълнолетно лице. Или ако се използва евентуално данните от кредитната карта малолетен на родителя си, той ще разбере, че нещо неправомерно се е случило, за да реагира. В Европа много по-рядко се случва това, когато има такива правила. Има разбира се и други правила. Можем да видим сайтовете, социалната мрежа Facebook, която има над 500 милиона потребители и виждате колко стриктно могат да бъдат ограничавани определени възрастови групи, да бъде дозирана информацията, която Вие предоставяте към определени хора. Дори можете да въобще да подбирате какво да предоставяте за себе си и към кого да бъде адресирано това. В нашите сайтове дори не можеш да си изтриеш профила, дори нямаш възможност да си изтриеш профила си. Освен всичко друго, което ти публикуваш на сайта си, то е публично до всички, които са направили регистрация с една валидна пощенска кутия и имат потребително име и парола. Толкова. Никой не те пита на колко години си. Пада едно меню, което започва от 14 години и от там нататък ти можеш, имайки, сега знаете – децата вече на 6-7 години са в интернет, моят син си спомням, че беше на 3 години, когато за първи път започна пред компютъра и интернет да се забавлява, да играе различни игри, така че децата вече са много на „ти” с технологиите и едно 7 годишно няма никакъв проблем да има електронна поща и да се регистрира в различни сайтове. Защото има и такива сайтове, които предоставят игри в реално време. За съжаление и в тези сайтове има педофили. Колкото и страшно да звучи, тези педофили, които имат интерес към по-долната граница, също си правят регистрация и играят с нашите деца на дама, на някакви други игри.
Водещ: Щях да Ви попитам и за това, но искам първо да Ви попитам дали все още всичко е в ръцете на личната инициатива. Вчера си направих труда да поровя из мрежата и да видя колко не лоши новини има по темата. Смисъл колко информации, чисти информации – някой си е направил труда да публикува Ваши срещи с ученици в различни училища. Кратки клипчета. Направи ми впечатление, че са доста тихи децата.
Явор Колев: Да, децата се впечатляват, на децата им е интересно, когато се разказват истории истински от живия живот, защото ние не използваме някакви източници от чужбина, не използваме художествена измислица, а ние говорим с реални факти, реални деца, които са станали жертви , реални случаи, които ние сме работили и за щастие в много от тези случаи имаме осъдителни присъди. В някои текстове наказанията са ниски и предполагат освобождаване от ареста, освобождаване от ефективно наказание лишаване от свобода и за съжаление тези хора отново са в обществото. Няма други механизми на контрол и имунната система на обществото не работи добре. Защото дори и осъден педофил, миналата година осъдихме един, задържахме го, той постигна споразумение 3 години изпитателен срок, пробация, но той е на вън. Този, за който говори Теодора е в момента с мярка дори му отпадна паричната гаранция. В момента след като беше освободен от ареста, направи по Skype, заплаши една от жертвите, която бяхме разпитали и което беше всъщност, неговите показания бяха свидетелски по мярката, заплаши го с това, че ще го разчекне в Skype. Така че те могат да влияят и на свидетели, могат да извършат други престъпления. Те започват, извършват тези действия във виртуалното пространство.
Водещ: И накрая журналистите са виновни нали така?
Явор Колев: Няма механизми, които да дават възможност тези хора да са ясни. Да има публичен регистър на тези, които са осъдени за педофилия, да знаете, че след като този човек е живял до Вас и обществото знае за неговата дейност. Той се премества на друго място, отива в нов град, в ново жилище и около него пак има деца, които биха могли да станат жертвите. Такива публични регистри има, не казвам тези, които са били обвинени, казват тези, които са осъдени. Да бъдат в такива регистри и да се знае за тях. Да има различни възможности да няма достъп до интернет, защото сега интернет дава възможност ежедневно домашния си компютър да имаш поглед върху тези хиляди деца в тези сайтове за запознанства. Преди педофилът конвенционалния педофил, да го наречен, трябваше да обикаля около училището, около детската градина.
Водещ: А сега всичко това е на един клик разстояние в крайна сметка.
Явор Колев: Абсолютно. И навлизането на технологиите от една страна ни остави беззащитни нас поколението, което не сме на „ти” с технологиите. От друга страна даде възможност на тези хора още повече да имат още по-голям набор от инструменти да намират жертви и разбира се технологиите, нормално е, те се развиват много по-бързо от правните норми. Правните норми изостават, така че обществото заради, което много благодаря и на телевизията на Теодора и на БТВ, и Нова телевизия направиха подобен материал, който също много ярко поставя този въпрос, че обръщат общественото внимание и вероятно ще предизвикат един сериозен дебат, така че тези хора, тези извършители на престъпления срещу деца все по-трудно да бъдат толерирани от обществото и да намират подкрепа в различни форуми. На мен ми е ясно, че различни профили могат да бъдат създадени от един човек и те да подкрепят някаква теза, особено човек, който е на „ти” с технологиите може да направи днес 15 профила и от там да пише едно и също. Аз не бих искал, не намирам въобще обяснение на това, че има толерантност на този вид явление в обществото. Напротив! Навсякъде където съм бил и съм се срещал с хора, и сме коментирали. Реакцията отива към физическа саморазправа с тези хора. Майки, бащи са готови на физическа саморазправа с такива извършители на престъпления и то не лично на техните деца, а просто деца. Защото всеки родител, всеки човек, който е роднина на дете и който е държал в ръцете си новородено и дете, той просто не може да си помисли, че може да бъде толерантен към такова нещо. Така че, да в интернет има много педофили. Те имат възможност да се изявяват в интернет. Разбира се те от там почват, но тезите които поддържат, не са тезите на обществото. Това не е толерантно общество, което е толерантно към педофилите. Абсолютно категоричен съм в това отношение.
Теодора Трифонова: Мисля, че е хубаво да обърнем и другата монета. Ако в интернет има педофили, които лесно дебнат своите жертви, същото е и в обществото ни. Какво се случва в момента в нашето общество и защо хората приемат толкова наивно и от една страна спокойно и за тях дори не е проблем фактът, че едно 15 годишно момиче се среща с почти 60 годишен мъж? Защо? Защото има много момичета, които го правят, дори не са се запознали с тях в интернет и го правят – той и купува подаръци, тя спи с него. Всички знаем за тези неща. Може би тази страна – обществото приема толкова лесно всичките тези неща.
Водещ: Ще следва ли продължение?
Теодора Трифонова: На материала ли?
Водещ: Да.
Теодора Трифонова: Ние направихме кратко продължение на това, което се случва. Всъщност мислили сме за различни варианти, но нека да оставим бъдещите фактически планове за някой друг път. Нека да не издаваме тайните си, както се казва.
Водещ: Как се правят разследвания по темата, останете с нас. Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” днес си говорим за опасностите, които крие интернет за децата ни и за това как гражданското общество може да разчита на журналистите, а пък журналистите да разчитат на полицията и да ограничим тези рискове, доколкото това разбира се е възможно. Как се прави такъв репортаж? Как се тръгва – Теди, чувстваше ли се неподготвена?
Теодора Трифонова: На моменти по-скоро не се чувствах неподготвена, а се притеснявах от някои въпроси, които той може да ми зададе и аз да не мога да му отговоря, тъй като минала съм тази възраст.
Водещ: Всъщност нека да го опишем по-подробно, за да си го представи слушателят. Ти си пред един компютър и си пишеш с някакъв човек. Зад теб няма гръб или само гърбът на редактора.
Теодора Трифонова: Зад мен е гърбът на оператора по-скоро в този случай. Да, значи всичко започна, както казах и преди, в средата на декември, като съвсем невинно започнахме да проверяваме какво се случва. Не съм очаквало да стане подобно нещо, но смисъл този материал показа колко лесно се случват тези неща е интернет и колко лесно един мъж предлага секс на една непълнолетна ученичка.
Водещ: Как се прави, Господин Колев, такъв разследващ репортаж според Вас?
Явор Колев: Разследващ репортаж аз не знам как се прави, но знам как се правят нещата от гледна точка на полицията, но не е мястото тук да ги разказвам. Нещата ще се говорят в учебните заведения, които подготвят полицаи или хора, които се занимават с тази дейност. Мога да кажа, че разполагаме с много подготвени специалисти в противодействие на кибер престъпността и в частност на престъпленията сексуалните срещу деца и това е видно от Вашите репортажи, които правите почти ежеседмично. Откровени наши операции от успешно приключили дела с осъдени педофили и смея да се надявам, че този вид престъпления след – от една страна нетърпимостта на обществото към него, от друга страна – ангажираността на медиите и структури в превенция, и информиране на обществото – и от друга страна, сериозната работа на правоохраната и правоприлагането – ще ограничим възможността тези престъпления срещу деца да станат масови и лесни за извършване. Разбира се тук е и ролята на законодателят да въведе съвременни норми.
Водещ: Точно това щях да питам. Кога тези репортажи, новини ще достигнат критичната точка, защото някак си да има малко повече ограничения и да не е толкова лесно да се посяга върху децата ни в интернет?
Явор Колев: Разбира се през годините са правени много предложения законодателни. Бяха повишени много от наказанията. През 2006 година, Господин Светослав Спасов, в качеството си на председател на Комисията на младежта и спорта, много активно, сега той е съветник на премиера, много активно работи и направихме много сериозно промени. Повишихме наказания, представляващи престъпления срещу деца, легална дефиниция беше дадена на понятието „порнография” и се работи много активно. И в момента има предложения от Министерство на вътрешните работи, които целят превенцията на този вид престъпност и промени, които да не дават възможност да се извършват такъв вид престъпления. Активна е и ролята на другите освен на Министерство на вътрешните работи разбира се и държавни организации.
Водещ: А какъв е дебатът в Европа по този въпрос, защото ако попитате 10 човека на улицата, те ще Ви кажат за ужасяващите европейски примери, които дойдоха от там.
Явор Колев: Европа доста отдавна беше изострила общественото внимание и травмирана. Знаете Вие, белгийските случаи, когато изчезнаха деца. Сексуалните престъпления в Австрия на едно отвлечено момиче, което беше раждало от баща си, задържано в мазе за много години. Така че добре че тук в България нямаме такива ярки и тежки случаи на сексуални престъпления срещу деца, завършвали с масови убийства.
Водещ: Но път от друга страна някой скептик е казал – може и да не знаем.
Явор Колев: Бих казал, че ние като манталитет, национална черта, ни е изключителната привързаност между родители и деца, патриархалното общество, в което живеем има още черти останали. Ние изключително много уважаваме и обичаме децата си и се стремим до сетния си дъх да бъдем свързани с тях, да живеем дори в едно жилище, да гледаме внуците си. Нали това е национална черта и не считам, че може да се каже, че както в някои други държави, педофилията и посегателствата над деца са характерни. Но има изключения и тези изключения трябва много да се наблюдават, тенденциите и трябва да бъдат пресичани в корен. Именно такива хора да бъдат строго наказани, защото те са малко още и беззаконността би окуражила други такива да си помислят да правят такова нещо.
Водещ: Теодора, какво си помисли като чу как ще бъде санкциониран човека, който имаше желание към 15 годишна?
Теодора Трифонова: Ами, честно казано, помислих, че това е много кратко време. Изобщо не очаквах да бъде пуснат толкова лесно. Той беше задържан 72 часа, след това беше пуснат.
Водещ: Опита ли се да влезе в контакт с теб?
Теодора Трифонова: Не. Аз мисля, че този човек, самият той се представи като един по-интелигентен човек, от средното ниво, ако мога така да го нарека – човек на положение. Това не беше съвсем обикновен човек от обществото ни, но според мен, ако тръгне да прави, каквото и да е срещу мен, това ще отежни неговото положение в съда и той го осъзнава това нещо и това е причината нищо да не прави, но честно казано бях изключително изненадана, че само 72 часа и тук може би трябва да се замислим и се обръщам към Явор Колев да кажа – колко до сега педофили са пуснати? Да, ГДБОБ си върши работата, подавате сигнали, хващате ги, но защо съдът ги пуска и законът ни явно не е достатъчно добре направен.
Водещ: Нека да продължим след малко обаче по тази тема, защото като че ли изисква повечко думи, с които да обясним онова родилно петно „ние ги хващаме – те ги пускат.” В „Клубът на журналистите” мечтаем, нека така да го кажа. Рисковете за децата в интернет да са по-малки, заради едни по-сериозни наказания, които да респектират изкушените от подобни занимания. Върнах назад и вестникарските заглавия, Господин Колев. Повечето мога да ги обединя като едно отброяване – в България в момента има еди колко си педофили, и какво от това?
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Проблемът с педофилията и, както казахме и обяснихме защо интернет я олеснява, е скорошен проблем. Знаете колко трудно се правят промени в законодателството, осъвременяват се правните норми, за да има и ефикасно противодействие на този вид престъпност от една страна, от друга страна да бъдат ограничени възможностите да се извършват такива престъпления. Така че в хронологията на човешката история тези 20 години, те даже са по-малко – откакто в България има интернет и се заговори, а от някъде 2002 година имаме първите правни норми в наказателно процесуалния кодекс. За този кратък период е нормално да нямаме още съвсем изчистено законодателство. Виждате колко бързо се развиват и технологиите – всеки ден, всяка минута има нова технология, която за съжаление се използва и от тези хора, за да извършват по-лесно престъпления. Ние сме подготвени, внимателно следим всичко това, а и считам, че след като се правят и след като и не само правоохраната и както казах другите държавни институции, като Агенция за закрила на детето и редица други, не е само наш проблем, а става проблем и на обществото чрез ангажимента на медиите. Това означава, че по-бързо ще се случат нещата. И обществото има интерес това да се случва. Вижда се и от ангажимента на Теодора, която е съвсем младо момиче, която и е направило впечатление това и като един представител от една страна на младото поколение, а от друга страна на медиите – аз съм оптимист и мога да кажа, че щом като всички сме единни, ще постигнем и резултат. Ще защитим децата си.
Водещ: Малко трудно и формално е това отделяне на един отбор от друг. Теди, как сядаш на компютъра сега?
Теодора Трифонова: Съвсем нормално. Нямам притеснения.
Явор Колев:
Водещ: Нямаш травма?
Теодора Трифонова: Не, аз това го приемах. Това е една роля. Това беше една роля за мен. Да вляза в образа на ученичка, да се върна в годините назад – какво съм учила, как трябва да се държа, как трябва да говоря и това беше една роля, в която аз влязох. Нямам травма от гледна точка на това как влизам в интернет и с кого говоря и така нататък. Изобщо за нещата, които този човек ми е казал – най-малкото, което видяха и зрителите, че той ме докосва, че се приближава към мен, че търсеше контакт през цялото време с мен. Аз през цялото време приемах чисто професионално това, което ми се случва и просто бях влязла в ролята си на 15 годишна ученичка.
Явор Колев:
Водещ: Обаче 15 годишните не реагират така, Господин Колев.
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Бих казал, че тя е съвсем близо до възрастта на малолетните и на непълнолетните и съм оптимист, защото първо на нея и е направило впечатление това, което се случва в интернет от една страна. Второ се е нагърбила със задачата да реализира и да обърне внимание.
Водещ: Има ли място за контакт между медиите и Вас, за да бъдат децата защитени?
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Разбира се. Това е пак казвам, нашият ангажимент към превенцията, защото колкото повече се говори, колкото повече такива и по-малки от Теодора знаят как да реагират и не влизат наивно в контакт с тези хора, за да станат техни жертви – говори, че обществото ни е чувствително.
Водещ: Ще злоупотребя с Вашия оптимизъм и ще Ви предизвикам. Първо ще стане новина педофилията в медиите или първо ще имаме случай, който ще направи тази новина?
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Ами факт е, че се случва, факт е, че в това предаване говорим за този проблем, много хора ни слушат. Много хора ще си направят изводите от това. Без да има такава новина, за съжаление ще има. И другата седмица ще има такава новина. И по-другата седмица ще има такава новина. Защото ние предстои да правим нови и нови реализации в тази сфера, но се надявам те да намаляват и да не стават повече, и да не се увеличава дела на такива престъпления, да ограничим възможността това да се случва като всички институции и гражданското общество, всички представители на гражданското общество бъдем нетърпими към това негативно явление. И родители, и учители, и журналисти, и държавни институции, и частни организации, които се занимават с възпитание на деца. Всички трябва да поемем своята роля и да бъдем нетърпими към това явление.
Водещ: Теди, ако трябва да напишеш нов финал на репортажа си, какъв би бил той? Ако върнем лентата назад, времето назад?
Теодора Трифонова: Ами новият финал на репортажа мисля, че трябваше да бъде малко по-обществено значим. Да се обърнем към обществото, да зададем някакви логични въпроси защо се случват тези неща, как мислим ние, защо позволяваме такива неща да се случват и защо до сега не се е обръщало внимание на този проблем.
Явор Колев:
Водещ: Крайно време е да се сетим, че не само операторът и редакторът трябва да ни стоят за гърба, правейки подобни разследвания, ами и полицията, както забелязвам – имаме протегната ръка.
Теодора Трифонова: Нека да подчертая, че идеята беше не ние да открием топлата вода и да покажем някакво невероятно разследване, а да покажем реално как се случват тези неща. За да може реално да видите. За това и самото предаване, и самите репортажи бяха реалити – реално какво се случва, как се говори и също смятам, че е важно да кажем – повечето хора може би си задават въпроса „Ами да, това е нещо нормално. Колко момичета от ромски произход го правят на магистралата, на 13 години, на 12 години – раждат по много деца, така и така?” Ние показваме една друга история. Ние показваме една история на едно нормално момиче от едно добро семейство, че това може да се случи и с нея. Тоест това може да се случи и с Вашите деца. Това е идеята. Също така този човек, с когото се срещах, аз се опитах, бях влязла и в ролята на негова съвест и му казвам „Така и така, не мислиш ли, че не е редно да се срещаме? Приятели ми го казват, роднини.” И той казва :”Защо? Какво не е редно? Важното ни е да ни е приятно и хубаво и да ходим на хотел заедно!”
Явор Колев:
Водещ: Тук трябва да поставим точката на днешното издание на „Клубът на журналистите”. Обещавам Ви, че тази тема, която е безкрайно интересна, ще продължи под формата на репортажи, така че уважаеми слушатели – бъдете така добри, потърсете репортерите на програмата „Христо Ботев”, когато се сблъсквате с това явление. Само заедно можем да ограничим размерите му. Хубав съботен следобед. Предложението е от всички ни Радослав Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен – Ирен Филева.

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.02.2011

Председателят на СЕМ Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година. През 1982-а г. завършва философия в Софийския университет. Сега преподава в неговия факултет по журналистика и масови комуникации, в Но8 български университет и в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". През миналата година Лозанов оглави работна група за създаването на проект за нов Закон за радиото и телевизията. В нея участваха още експертите Радомир Чолаков, който преди дни стана юрисконсулт на Българския футболен съюз, Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев, председателят на УС на Асоциацията на частните радиа и телевизии Атанас Генов и други.

- Господин Лозанов, работна група, на която вие сте председател, приключи работа по създаването на проект за нов медиен закон, за нов Закон за радиото и телевизията. Дискусиите около този закон винаги са били толкова разгорещени и крайни, колкото са били и около държавния бюджет например. Преди време казахте, че многобройните поправки в сега действащия са го лишили от основна цел. Намирате ли я в проекта, който работната група писа от миналото лято досега?

- Нека най-напред да кажа, че все още не става дума за проект, а за концепция за нов закон, която очертава проблемното му поле и трасира възможни маршрути из него. Често разминаващи се. Интригата на това ниво е кой какво подкрепя и в крайна сметка се получи нещо като карта на експертни идеи. От такава гледна точка е по-коректно да се говори не за единна цел на проекта, а за общи принципи на групата. Те са поне три.
Първо, защита на съдържателното многообразие. То само на пръв поглед е голямо в нашата медийна среда. Ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще открием тавтологичност на профили, подходи, собственици. Ще открием и до голяма степен изключени аудитории на възрастов, интелектуален или географски принцип.
Второ, либерализация на регулацията. Тя даже не е въпрос на воля, а се налага от самото развитие на технологиите – много по-голямата свобода в интернет неизбежно се отразява и върху традиционните медии, "развращава" ги по законите на конкуренцията. Разбира се, неизбежен е и обратният процес, но той принадлежи на бъдещето. Засега продължава да е валиден лозунгът "Долу ръцете от интернет!".
Трето, технологична неутралност на регулацията на съдържанието. С отпадането на аналоговия ефир все повече ще стават формите на пренос, по които едно и също съдържание ще стига до крайния потребител, и все по-малко значение ще има по коя точно стига. Нито има смисъл, нито е справедливо информационните емисии например да се подчиняват на различни разпоредби в зависимост от това дали ги гледаш на екрана на телевизора или на дисплея на телефона си.

- В работната група участваха представители на БНТ, на БНР, на частните медии, на кабелните оператори, на независимите продуценти и експерти. Кои от тях ще останат най-доволни от новия законопроект?

- Надявам се никой, защото равната отдалеченост от всеки интерес, вън от обществения, е гаранция за "морала на закона". Това обаче прави работата напрегната и бавна, минаваща през шума на скандала и мишите крачки на компромиса. А медиите със своите сдружения по условие са в привилегирована позиция, защото могат да защитават интересите си освен в експертни спорове и в пряк диалог с аудиторията.

- Вече разбираме, че един от големите спорове е бил около това дали да се създаде отделен закон за БНТ и БНР. Когато станахте председател на СЕМ миналата година, се говореше и те да бъдат поставени под една обща управленска "шапка". Какви са дободите "за" и "против" тази идея и това ли наистина беше най-сериозно дискутираната тема?

- От групата фактически май само аз останах категоричен защитник на общ закон. Защото така е хармонизирано нашето законодателство в преговорния процес с ЕС. Защото обществените медии имат дуалистичен модел на финансиране и играят на един и същ пазар с търговските. Защото са едни и същи принципите и съответно механизмът за контрол по спазването им и за едните, и за другите. Защото затварянето на БНР и БНТ в нормативен анклав по предпоставка им дава ведомствен характер и ги маргинализира. Защото това е връщане назад в развитието на медийната система у нас -към далечната 1997 г., когато за тях наистина имаше специален закон, наричаха го "гордостта на Клара". Защото… Иначе за съжаление най-страстно дискутираната тема действително беше съобразената с европейските практики идея за институционално обединение на БНР и БНТ. Изглежда че аз направих грешка, като я лансирах твърде рано и парата веднага отиде в свирката – дебатът се политизира, преди да е започнал по същество. А няма никакво съмнение – това е един от устойчивите консенсуси и в работната група, че обществените медии у нас се нуждаят от радикална реформа. И тя във всички случаи ще трябва да включи превръщането на управлението им от пирамидална структура в административна услуга, пък дали тя ще стане обща за двете медии – това е въпрос на проучване на ефекта в числа, а не 6 патоси и заклинания .

- В хода на работата казахте, че основна задача на закона ще бъде да се бори с концентрацията и монопола в медиите и с непрозрачната им собственост като гаранция за защита на плурализма и на свободата на словото. Имаше ли съпротива и постигнахте ли целта си?

- Имаше и вероятно продължава да има. Това е нормално за собствениците, тъй като нашият пазар е малък и оцеляването или поне просперитетът им зависи от разширяването на собствеността им. Така че те не искат по-големи рестрикции, отколкото в която и да е друга сфера. Но няма да се уморя да повтарям, че информацията освен стока е и право. Конституционно защитено. Общото антимонополно право не стига. Според него е достатъчно да има трима играчи на един пазар. Ясно е, че за да се гарантира медийният плурализъм, те трябва да са много повече. Мисля обаче, че тук позициите ни се сближиха и затова много помогна експертното становище на КЗК, която приема, че може да се въведат специализирани прагове на концентрация за медиите.

- По традиция един от най-спорните въпроси е за финансирането на БНТ и БНР. Оттам постоянно се оплакват, че държавата им връзва ръцете за ефективно участие на рекламния пазар с ограничения. Частните медии пък са недоволни, че всяка година БНТ и БНР тръгват с десетки милиони левове напред заради субсидия от държавния бюджет. Как изглежда решаването на проблема в новите текстове?

- Както се казва, и едните са прави, и другите. Което прави възела много затегнат, и то от самото начало на века, когато се появи първата национална частна телевизия. Развързването му обаче трябва да започне от обратния край, като най-после заработи осигуреният чрез държавния бюджет фонд "Радио и телевизия", който частично да бъде отворен и за обществени проекти на търговските оператори. В защитата на последното се чувствам малко самотен в работната група, но така ще се балансира правото на двойно финансиране на БНР и БНТ и ще е основание да се помисли за увеличаване на рекламното им време или поне за разрешаване на продуктовото позициониране. За мен то е по-актуалната и по-перспективна форма за набиране на собствени приходи, която при това стимулира творческото въображение.
И още нещо – трябва да има предварително разписани критерии (мисия) и ясна публична отчетност за изразходването на държавната помощ само за програмни продукти, които доказано изпълняват обществени функции. Иначе според изискванията на ЕС тя не е допустима.

- Мислихте ли над въпроса как да помогнете на БНТ и БНР да станат по-динамични, да навлязат по-дълбоко в медийния микс? В определени моменти днес двете медии изглеждат като застинали във времето, далеч от новата визия, от новите технологии…

- Това не е толкова предмет на закон, колкото на програмни решения. Но ако постъпим както в другите европейски държави и дадем конкретно измерение – по точки на мисията им, отговаряща на внимателно проучените потребности на обществото, убеден съм, че те ще се приближат до зрителските очаквания. Още повече че мисията на обществените медии задължително включва водеща роля в технологичното обновление. Двойното финансиране от своя страна пък е стимул да се създават, макар и не на всяка цена, висококомуникативни продукти, които да влизат в пряка конкуренция с тези на търговските медии и да носят приходи.

- Междувременно депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев поиска да се създаде и нов закон за клеветата, в който да се засилят наказанията за обида и клевета. Да очакваме ли работна група и по тази тема и какво мислите за идеята?

- Не знам дали ще има такава група, но приемам, че е необходимо модернизиране на тези разпоредби, защото много хора у нас се чувстват обидени и наклеветени особено от медиите в по-жълтата част на спектъра, без голям шанс да се защитят. Не съм сигурен обаче, че пътят е в увеличаване на наказанията, а по-скоро в прецизното разграничаване на клеветата и обидата от критическата функция на журналистиката, така че хем тя да не бъде ограничена от предвижданите законови промени, хем те да повишат цената на човешкото достойнство в днешна България.

- В последните дни Европа доста дискутира темата за защита свободата на изразяване и на правото на информация заради новия медиен закон в Унгария? Има ли България причини да се притеснява, че след време може също да попадне във фокуса на европейското внимание?

- Според резултатите от работата на нашата група няма такъв риск. Стига обаче да не пробие една периферно прокрадваща се тенденция за пряко определяне на ръководните тела на обществените медии от политическите институции, както беше едно време, когато парламентът назначаваше шефовете на БНР и БНТ.
Иначе унгарският казус не е само унгарски. Ако ЕС не успее да предизвика поне частична отмяна на техния закон, рестриктивната вълна ще мине и през другите европейски държави, защото и на властта апетитът й идва с яденето.

 - И в крайна сметка със свито сърце ли ще дадете резултата от неколкомесечния си труд за обсъждане и за понататъшно решаване от – Министерския съвет и от Народното събрание?

- В този план за мен е особено важно публичното обсъждане на предложената концепция, което предстои. Ако представителите на колегията успеят да се освободят от тесните си интереси и суетата "непременно да стане моето" и заявят авторитетни и аргументирани позиции, това във всички случаи ще зададе тона на политическите решения и ще дисциплинира партийните пристрастия.

- През 2010-а на медийния пазар у нас се случиха важни неща – Рупърт Мърдок продаде най-голямата телевизия у нас на друг американец, ВАЦ също се изтегли от България. Какво следва оттук нататък?

- Писах, че с оттеглянето на първите големи чужди инвеститори като Мърдок, Киряку и ВАЦ сякаш завърши една епоха в медиите – на синонимичното сближаване между пазар и демокрация. На сензационните ходове, на програмните удари, на маркетинговото съблазняване… На "Биг Брадър", на хартиената преса, на компроматите… Оттук нататък, макар и бавно, ще се сменят комуникативните репертоари под диктовката на интернет и медийните миксове, които той ще предложи. Ще печели този, който невидимо и анонимно ви предостави в точното време на точното място точно информацията, от която се нуждаете. Минава времето на медиите и техните собственици и шефове, които се разхождат като господари из публичността. Идва времето на услугите и на ловките младежи с дъвка в устата, които ги изпълняват далеч от погледа на потребителите си.

- И накрая въпрос като към преподавател по масови комуникации. По-лесно или по-трудно е да си журналист в среда, 6 която най-любопитният източник на информация става флашката?

- Мога да кажа само, че получаването и оповестяването на флашки не принадлежи на журналистическата героика, а по-скоро минава през задния вход на професията. Това съвсем не значи да не изнесеш цялата обществено значима информация (не кой от какво е болен), която се съдържа във флашката, и да не окажеш журналистически натиск върху засегнатите от нея. Значи обаче да направиш и журналистическо разследване откъде се е появила флашката и чии интереси обслужва нейният незаконен маршрут. Иначе представите ни за свобода и истина ще остават затворени между хората с пагоните и хората с каскетите.

Стр. 32, 33, 34, 35  

- Г-н Лозанов, какво е медийното отразяване на скандала със СРС-тата? Точните въпроси ли се задават?

- Медиите нямат избор да не участват в това, защото, така или иначе, в тези СРС-та излиза обществено значима информация, свързана с
политици, независимо доколко те са верни или не тези информации. Това трябва да бъде подложено на публичен дебат. Но това е едната страна.
Другата страна е свързана с това, че самото пускане на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, е нещо, свързано с правосъдието. И медиите, както трябва да се интересуват за какво става дума в СРС-тата, така трябва да се интересуват и от престъплението, което е довело до изнасянето на тази информация. В това отношение има дефицит, тук темата се измества. Но няма лошо спрямо интереса към темата. Но има една страна, която е обезпокоителна. Медията започва да се пълни с все повече с информация, събрана по този път. И това да се приема като нещо естествено. Постепенно ще подейства разрушително на медийната тъкан. Защото информацията, събрана по пътя на подслушването, не отговаря на журналистическия стандарт, даже тя го прескача. Така че медиите трябва непременно да се самозащитават, преследвайки пътя на СРС-то.

- Разследването не е достатъчно. Просто едни хора подават тези записи и някои колеги спират до това само да ги отразят.

- Да, така е. Това създава чувството, че медията е в ситуация на употреба. Така се излиза от авторитета, а авторитетът се гарантира от спазването на определени стандарти. Така че дори журналистическият рефлекс към властта е подценен, предварително бламиран, ако не спазваш тези стандарти.

- Но има и вариант тези скандали, новите СРС-та, да не се отразяват.

- Не, категорично, не. Всяка обществено значима информация, от гледна точка на конституционното право, медиите са длъжни да я доставят на аудиторията. Но непременно са длъжни да предоставят и информацията за това по какъв начин първоначалната информация е разпространена, как се защитава правосъдието, кой носи отговорност за това. Медията има щраусова политика от гледна точка на това.

- Преди време френските медии бяха решили да не отразяват изявите на президента Саркози заради медийния му комфорт. Такова нещо у нас как би изглеждало?

- Това са кампании, които са по-скоро демонстрации, отколкото реална информационна стратегия. Аз имах друга идея, и разбира се, бях обвинен в цензура, в какво ли не. Но съм за общи стандарти за отразяване на информация, постигната чрез подслушване. Например, струва ми се възможна следната теза; да не се предоставят записите, а да се информира аудиторията само за това, което е обществено значимо, което засяга политици, техните отношения, засяга престъпления. И всичко друго да не се отразява, т.е. онова, което няма тази пряка връзка. Например, да не се изнася медицинска информация за дадено лице. А самото СРС, самият запис, да се държи в сейфа на медията като доказателство. И медията може да го предостави на специализираните органи, когато й го поискат. Така че това е един възможен подход. Но факт е, че мерки трябва да се възприемат. Иначе много скоро ще бъдем в ситуация, в която голяма част от журналистическата информация да е събрана с нежурналистически методи. Така да се каже, журналистиката ще започне да напуска медийната територия и други методи ще я завземат. А журналистиката трябва да си пази територията в медиите.

- Според вас доколко е редно всяка бивша власт да започне да критикува медиите за това, че са независими. Имам предвид БСП.

- Това винаги е нормална реакция на опозицията. Аз участвам навсякъде, защото моята роля не трябва да се обвързва с един или друг партиен интерес. Но лошото е, че тези форуми много малко водят до реалната полза за развитие на медийната среда и много повече са свързани със собствен партиен интерес. Иначе няма
лошо в това, в крайна сметка ние сме многопартийна система, опозицията трябва да има медиен достъп.

- Това е много дискутиран въпрос, но все пак влияе ли ГЕРБ на медиите?

- Как можем да отговорим така еднозначно. Но аз едно нещо мога да кажа, бил съм в регулатора много пъти и в момента съм. И нито като член на СЕМ, нито като председател сега не съм усетил никакво влияние. Имам доказателства за това, защото обикновено, когато има влияние върху регулатора, това се отразява и на неговите решения. А при нас от доста време няма такъв скандал. Това, което мога да констатирам от собствената си практика е, че днес няма такъв опит за влияние.

- В ГЕРБ имаха идея за закон за чистотата на езика. Като медиен експерт какво е отношението ви към власт, която се намесва в езика?

- Аз винаги съм се опитвал да се предпазя и да не говоря за власт, а за държава. Каква държава е в състояние да се намесва в езика, защото езикът е свързан с общуване между хората. В общуването се създават тези форми. Друг е механизмът, по който се регулира тази система. Не правителството да решава със закон. Няма нищо по-лошо от език, правен със закон.

- Медийният закон кога ще стане факт?

- Стана факт концепцията на този закон, в края на януари внесохме доклада в Министерския съвет като вносител на закона. И сега той ще бъде обсъждан през сайта на МС, ще се проведе една дискусия. Кога точно ще стане, не мога да кажа, но вижте, става дума за закон, който да смени една епоха в регулацията – тази на аналоговото разпръскване с тази на цифровото. Такава генерална промяна не бива да бъде обвързана с някакви конкретни ситуационни и политически прагове. Ако има някакви нужди спешни, аз бих предпочел те да минат като още една поправка на този и без това поправян досега много пъти действащ закон. За да може на спокойствие да изработим един закон за медиите в новия цифров свят. Разбира се, това не бива да се точи много. Аз се надявам до месеци в крайна сметка да има резултат.

- Вие страхувате ли се да не сте подслушван? Нали знаете най-новия виц: Имам няколко пропуснати подслушвания.

- Аз персонално не се притеснявам, но граждански се притеснявам. Подслушването не е масов метод. Това е нещо много рядко, много рисковано от гледна точна на човешките права, трябва да има абсолютна сигурност, че лицето участва в някакво престъпление, и то голямо, за да си позволиш подслушване. Не е като добър ден. И затова аз нямам повод да се притеснявам за себе си. Но ме притеснява едно общество, което започва да свиква с подслушването. Трябва да имаме
чувствителност по тази тема и да не я губим.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Бил е завеждащ-отдел "Теория и критика на фотографията" в списание "Българско фото" – 1983-89 г. Редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 г. Преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации, както и в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на Съюза на българските журналисти. Единственият член на медийния регулаторен орган в България от самото му учредяване. Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за 2002 г. Шеф на СЕМ е от 2010.

Научна работа
Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознание-
то. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 13

www.actualno.com | 03.02.2011

От 18 август БНТ има готовност да пусне регионален канал, голяма част от който ще бъде посветен на София. Това обяви днес председателят на СЕМ Георги Лозанов след среща с ръководството на БНТ.
"Срещата ни беше във връзка с това какви са сроковете за реализацията на програма за софийски канал, за който те имат лицензия. Също така говорихме за готовността им да започнат цифрово разпространение, когато се появи обществения мултиплекс. Те заявиха готовност да правят регионален канал от 18 август", коментира той, предаде КРОСС.
Лозанов посочи, че на срещата е присъствало цялото ръководство на телевизията, както и зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов.