www.pari.bg I 30.09.2011

Лилия Апостолова става изпълнителен директор на "Икономедиа"

“Икономедиа” и Bonnier сключиха сделка за стратегическо партньорство и вестник „Пари” вече е част от портфолиото на „Икономедиа”, издател на „Дневник” и „Капитал”. Вестникът ще запази бизнес позиционирането си и ще бъде значително подсилен като формат след вливането в „Икономедиа”, която има богат и дълъг опит в България в областта на издаване на бизнес медии. „Икономедиа” планира да слее двата всекидневника „Дневник” и „Пари”, като запази и развие допълнително най-силните страни на двете издания.

В резултат на сделката Лилия Апостолова ще бъде новият изпълнителен директор на „Икономедиа”. Елица Ангелова, която изпълняваше поста, напуска компанията. Досега Лилия Апостолова беше изпълнителен директор и главен редактор на вестник „Пари”, а преди това е работила като журналист и управляващ редактор в „Капитал”.

Андерс Ериксон, CEO на Bonnier Business Press International, каза: “Радваме се, че “Пари” ще се присъедини към “Дневник” и “Икономедиа”. Заедно ще формираме по-силна комбинация по отношение на бъдещото развитие на продуктите. Bonnier очаква дългосрочното си партньорство и сътрудничество с "Икономедиа", което ще последва от подписването на днешното споразумение.”

Иво Прокопиев, съсобственик на „Икономедиа”, каза: “Стратегическото партньорство между „Икономедиа” и Bonnier е много добра новина за българския медиен сектор. Това ще помогне за подобряването на качествената журналистика и ще заздрави независимостта на „Пари”, „Дневник”, „Капитал” и останалите заглавия. Договорът ще позволи на двете компании да обменят информация, ноу-хау и най-добри практики.”

Шведската Bonnier AB е частна компания с 200-годишна история. Тя контролира 150 компании, които оперират в 21 страни. Издава водещия сутрешен вестник в Швеция Dagens Nyheter ("Новините на деня"), както и Dagens Industri, водещия шведски бизнес ежедневник.

„Икономедиа” е водеща група за качествени и бизнес медии в България. През последните годии тя се фокусира в развитието на продукти в интернет и за мобилни устройства. В момента фирмата има над 30 информационни продукта с обща читателска аудитория над 1 400 000 души. Изданията на „Икономедиа” имат традиции в отстояването на независима редакционна политика и в качествената журналистика. За това спомага наличието на механизъм за участие на гражданското общество в определянето на редакционната политика на изданията през органа Редакционен борд, който няма аналог на българския медиен пазар.

Оригинална публикация 

PRnew.info БЛОГ I 2011-09-13

Информация за нови назначения, повишения или смяна на работните места и позиции в PR, Медиа и Неправителствения сектор

Константин Недев е вече Senior Specialist Sponsorship & Digital Advertising в Globul (от септември 2011 г.). Преди това той е работил като Account Manager в Saatchi & Saatchi (ноември 2010 – септември 2011 г.) и Account Director в GRAFFITI BBDO Sofia (март 2010 – ноември 2010 г.).

http://www.linkedin.com/in/knedev

Невена Мирчева е главен редактор на списание "Новата икономика", част от групата издания на вестник "Стандарт" (от август 2011 г.). Преди това тя е работила последните десет години като журналист във вестник "Стандарт" (ноември 2001 – август 2011 г.).

http://www.linkedin.com/pub/nevena-mircheva/31/5b2/6a6

Александра Димитрова е PR експерт в Studio 5 music club и PR на Хилда Казасян (от септември 2011 г.). Преди това тя е работила като PR Assistant във Viveka Consulting (октомври 2009 – септември 2011 г.).

http://www.linkedin.com/pub/alexandra-dimitrova/4/a82/488

Дарина Кичкова е PR & New Media в Laboratoire BIODERMA (от септември 2011 г.). Преди това тя е работила в Икономедиа като Business Development Manager Economedia (май 2010 – септември 2011 г.), Junior Brand Manager (декември 2009 – май 2010 г.) и Advertising Manager на Gentleman & HER Magazines (януари 2007 – декември 2009 г.), както и като Account Executive в M3 Communications Group (март 2005 – декември 2006 г.).

http://www.linkedin.com/pub/darina-kichkova/8/82a/a60

PR&Медиа HR Бюлетин не носи отговорност при невярна и неточна информация в дадените източници.

в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ, Зорница СТОИЛОВА | 03.09.2011

Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване
Десет милиона лева. Толкова е дала държавата миналата година за кино. Срещу тези пари е получила 11 пълнометражни, 1 анимационен, 14 документални и 13 кратки филма, както и два телевизионни сериала. А сега, внимание. С точно толкова пари – десет милиона – разполага и Министерството на регионалното развитие, за да прави аудио-визуални материали по своята европейска програма. И това е само едно от перата в една от многото такива програми. Нищо чудно, че различни кандидати се избиват пред вратите на ведомствата, за да се доберат до част от тези пари.
На един свиващ се рекламен пазар държавата разполага с ресурс, който е все по-видим. Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6.5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева. Трябва да се има предвид обаче, че Be Media Consultant изчислява сумите на базата на официалните тарифи, обявени от медиите. Тоест мониторингът им не включва отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите, както и бартерните договори.
Числото обаче със сигурност е доста по-голямо. В него не влизат закупуване на програмно време от електронни медии, което по закон държавните ведомства могат да правят директно и интернет рекламата, която е най-бързо растящият сегмент. Само в последната покана на едно от министерствата към националните телевизии например, общата сума е била около милион.
На фона на останалите големи играчи това не е толкова впечатляващо – най-големият рекламодател Nestle например има рекламен бюджет над 40 млн. лева. Нито е лошо, че държавните разходи покриват частично свиването на един пазар, на който много малки медии са обречени на смърт. Има обаче две причини растящият държавен дял от рекламния пазар да предизвиква внимание и размисъл.
Първо, държавата във всичките й видове администрация е вече вторият по големина рекламодател в печатни медии. Този сектор от медийния пазар е силно зависим от държавното финансиране и ще става все по-зависим. В телевизия и радио държавните и общински пари са далеч по-назад от частните, но директното закупуване на време там прави класацията изкривена. Въпреки това на телевизионния пазар, към който се насочва по-голямата част от рекламните бюджети, влиянието на един рекламодател все още е пренебрежимо – доказателство за това е, че само една от телевизиите е приела горната оферта. Печатните медии не разполагат с този лукс, а взаимовръзката журналисти – чиновници винаги е предупредителен флаг за пресата.
Второ, за разлика от частните компании държавните институции са много по-задължени пред данъкоплатците, чиито пари харчат, да използват методи, които са резултатни и прозрачни. Както практиката сочи за много други области, това далеч не е така. Ако парите за реклама не са просто вид субсидия за медии и рекламни агенции, то е важно каква ефективност и резултати постигат те.

По пътя на парите

За да проверим горните две твърдения, нека проследим най-прозрачната част от държавното финансиране – евросредствата. Те са полезен инструмент, защото за разлика от голяма част от държавните пари се харчат по ясни правила и регламенти, които позволяват публично одитиране. Също така не е маловажно, че те са най-големият свободен ресурс, с който България разполага, за да инвестира – сега и в следващите години.
Числата сочат, че общините и ведомствата започват да харчат все повече за информиране и реклама, колкото по-навътре влизаме в програмния период 2007 – 2014 г. Обяснението за това е просто. Европейските програми бележат все повече усвояемост и ръст на договаряне, а във всяка програма и всеки проект има заложени пари за популяризиране – от билбордите, които ви оповестяват кой път по коя програма е ремонтиран, до телевизионните клипове, които призовават фермерите да получат плащания. В отделните проекти те са до 10%, а в програмите са фиксирани още в началото (виж графиката). Общо бюджетът по това перо за седемте години е 165 млн. лева, а досега изплатени са над 15 млн. За сравнение: за периода 2007-2009 г. са били платени малко над 3 млн. лева. Тенденцията се засилва: за първите шест месеца на тази година повечето министерства и общини вече са похарчили повече, отколкото за цялата минала година.
Тази инжекция съвпада с най-тежката криза на рекламния пазар досега. От 2008 г. насам пазарът се е свил с около 35% по официални данни, а заради отстъпките и бонусите реалният спад със сигурност надхвърля 40%. "Публичните средства определено дават глътка въздух на всички по трасето – от рекламните агенции до медиите, казва Десислава Олованова, управител на рекламна агенция Reformа, която участва в поръчка за рекламна кампания за стимулиране на вътрешния туризъм. Те могат да бъдат буфер за преминаването през кризата." Мартин Батков, собственик на рекламна агенция Grain Advertising (която работи по информационна кампания на Министерството на земеделието и храните) и член на съвета на директорите на "Стандарт нюз", посочва, че този вид финансиране е особено полезно за вестниците, тъй като "пресрекламата е особено пренебрегната в тази криза, а телевизиите изискват от рекламодателите си да влагат около 80% от бюджетите си при тях."

Първата и четвъртата

Изливането на този ресурс на един свиващ се пазар, разбира се, не е само по себе си отрицателно явление. То има за цел да популяризира програми и мерки, от които хората могат да се възползват, да допринесе за по-доброто познаване на еврофондове те и така – за по-качественото им усвояване. Медиите са един от естествените канали, по който тези процеси да текат. Докато много агенции и някои медии се учат да играят на този пазар ("Икономедиа" АД, издател на "Капитал" и "Дневник", участва и печели няколко поръчки), това дори би помогнало за осветляването на тежките проблеми с обществените поръчки, които при рекламните проекти са същите, както с всички останали – нагласени конкурси, изключващи и ограничаващи условия, бавене на пари. Държавният ресурс обаче винаги води след себе си рискове.
Първият такъв риск, разбира се, е от изкривяване на медийната среда. Там, където правителството е най-големият рекламодател, както е например в съседни държави като Македония, то използва това финансиране, за да държи в подчинение медиите, казва неправителствената организация IREX в свои доклади. Този процес ескалира в последните години.
В България за подобна пълна зависимост е трудно да се говори, но отношенията медии – държава винаги се движат по тънката линия между обективността и зависимостта и в местната среда тази линия често бива пресичана. Лесно е да си представим как даването на пари от страна на някое ведомство може да предизвика отплата под формата на по-безкритично отразяване. "Политическият маркетинг с европейски пари е тежко нарушение и се санкционира сериозно", казва Томислав Дончев, министър на еврофондове те. Той посочва, че всяка програма има механизми за отчитане като преглед на публикациите и видеоматериалите.
Нищо не пречи обаче на един свит пазар голям рекламодател да изиска от медията подобно отразяване като "бонус пакет", който не влиза в официалните договорки. Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България" (издател на "24 часа" и "Дневен Труд"), отрича в техните издания да има такива публикации, но допълва, че е забелязвала в конкурентни издания "PR публикации, които придружават обявите за търгове и обществени поръчки на една или друга държавна структура, което очевидно е част от пакети, които не предлагаме при нас". Мартин Батков пък смята, че медиите са научили политиците да се показват и да изземват говоренето по дадени теми, затова министрите се преекспонират на страниците на вестниците и от телевизионния екран.
На местно ниво нещата са дори по-драматични. Според Весела Вацева, изпълнителен директор на Българската асоциация на регионалните медии, приходите от европейски програми или от реклама на общините варират от 30 до 50% от общите приходи от реклама на местните медии. "Общините разпределят рекламните си бюджети по симпатия, казва Вацева. Ако вестникът напише критичен текст, му се спират парите. Няма методика, по която се разпределят тези средства, която да включва обективни показатели като тираж и аудитория на медията."
Висш държавен чиновник констатира с удивление пред "Капитал", че "за 200 лева един регионален журналист ще напише каквото му кажеш". Доколко това е полезно за общината или за медията, се видя, когато започнаха финансовите корекции по сбъркани обществени поръчки на общини.

Да харчим, да харчим, да харчим

Вторият съществен проблем от харчовете на държавата на рекламния пазар е доколко ефективно се дават тези пари. Предвид практиките на обществените поръчки, които далеч не са образец на чистота (виж карето), и чиновническите хрумвания, които могат да докарат до сълзи всеки нормален маркетинг директор (виж текста), досегашната присъда за ефективност няма как да е положителна.
Всъщност проучване на общественото мнение от "Алфа рисърч" в края на миналата година дава ясен отговор. Едва 13% от хората смятат, че са информирани за еврофондове те – същото ниво, каквото и в края на 2008 г. Разбира се, това е следствие и от ниското ниво на интерес към темата (едва 9% изобщо проявяват такъв), но не говори добре и за проведените кампании и похарчените дотук 15 млн. лева. Между 70 и 80% от хората не са виждали или не си спомнят каквато и да било реклама на кампания. Ако една частна компания получи такива резултати след три години на усилия и харчене на пари, повечето ангажирани с тези задачи сигурно ще загубят работата си.
Причината е в начина, по който администрацията подхожда към тази си задача. "То е изключително добре измислено като механизъм, но при изпълнението така се формализира, че можe да изгуби смисъла си, казва Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на PR агенция Publicis Consultants, която работи по няколко малки поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е бил писан от консултанти и е бил одобрен от Брюксел преди няколко години. От 2007, когато е писан този план, до 2011 г., когато се изпълнява, пазарът силно се е променил, реалностите са други, но никой няма времето и желанието да осъвременява медийните планове или механиката на кампаниите." Дори рекламните и PR агенциите да препоръчват смяна на някои от каналите или компонентите, за да е адекватна кампанията на времето си, администрацията предпочита да не я приема, защото системата не е гъвкава, констатира Жикова.
Калпаво или консервативно зададени условия водят до слаби резултати, казват спечелилите. "Уродливото задание води до уродливи резултати. Рекламните кампании само привидно се правят от рекламните агенции, параметрите на кампанията са предварително зададени от администрацията", твърди Десислава Олованова от агенция Reforma.
От другата страна – в министерствата, също има хора, които са недоволни. Таня Христова, шеф на кабинета на министъра по еврофондове те например иска да види повече външни експерти в създаването на заданията, защото "няма как да имаме капацитет за всичко". Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие, казва, че повечето пари по нейната програма не са похарчени и не вижда защо трябва да ги харчи, ако няма да допринесат стойност. "Какво смислено да покажем в един клип? Нашите бенефициенти са общини, за тях няма смисъл да правим такива", коментира тя по отношение на споменатите вече 10 млн. лева. Тя мисли вместо това да прехвърли част от парите към подготовката на други проекти. Не навсякъде са на това мнение – в земеделското министерство например царува философията, че парите трябва да бъдат изхарчени, за да не бъдат загубени (виж текста).
Факт е, че в плановете, по които се харчат парите на министерствата, са заложени повече количествени, отколкото качествени измерители – броят публикации, клипове и дори химикалки е по-важен от съдържанието. Това води до безумни последствия: тъй като има изискване за пълно изписване на името на дадена програма в публикации по темата, нищо не пречи в отчета да влязат и негативни статии, изписали цялото название. Или като анимационния клип за "Зелена България", спонсориран от министерството на околната среда, за който не е ясно нито към кого е насочен, нито какво рекламира. Самият факт, че този клип е минал през цялата система на проектно задание и одобряването му, говори за големи пробойни. "Никой не смее да мери ефективност", ядосва се Таня Христова. Тя определено е недоволна от децентрализирания начин, по който различните министерства харчат парите си за реклама и популяризиране и казва, че скоро това ще бъде приведено под обща шапка.
И така, държавата очевидно ще има растяща сила на рекламния пазар, но засега се държи като слон в стъкларски магазин. Новите реалности изискват нови правила. Повече ефективност и прозрачност са основните две.
***
Неравни пред държавата

"Всеки конкурс над 100 хил. лева е договорен предварително", казва убедено представител на PR агенция. "Под тази сума обикновено се усеща натиск, но по голям проект единственият начин да работиш с държавата е да си подставено лице или да правиш дъмпинг с много ниска цена." Такива крайни изказвания, разбира се, надали отразяват цялата истина, но е истина, че обществените поръчки страдат от общи проблеми. В тях често има силно ограничаващи условия, които сочат към предварително известен победител. Ужасно подробните изисквания за нужни експерти и за изисквани сертификати често са сигнал за нередност. Това води след себе си други проблеми. Както вече разбраха общините, зле проведени поръчки могат да получат финансови корекции – т.е. част от парите може да бъдат връщани.
Печатните медии пък са недоволни, че докато те минават през ада на обществените поръчки, той е спестен на електронните такива. Закупуването на програмно време дава възможност на съответното ведомство да дава пари директно на телевизии и радиа, като те могат да го запълнят със свой материал или с външни материали по темата. В писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия нарича тази практика "изкривяване на тълкуването на закона".

Стр. 8 – 9, 10

Blitz.bg I 2.09.2011

Половината редакция на "Капитал" напуска, 30% съкращения в "Дневник"

Шведската медийна група "Бониер бизнес прес" е продала вестник "Пари", научи БЛИЦ от информирани източници. Най-авторитетният български бизнес всекидневник стана най-напред 50%, а после и 100% собственост на семейната издателска компания "Бониер".
През миналата година медията беше напусната от предишния си собственик Валентин Панайотов и от дългогодишния главен редактор Стефан Неделчев. Последва срив в тиража и маргинализиране на най-успешния български финансов вестник. "Пари" беше повлечен към дъното от Лилия Апостолова, вдовица на убития през 2000 година бизнесмен Кристиян Маслев, който стана прочут с първата в българската история кражба на приватизационен фонд, извършена заедно с покойната Надежда Георгиева (зверски заклана в столичния кв."Надежда"), приближена на Алексей Петров и Никола Филчев. Тогава национални медии коментираха, че бившият журналист Иво Прокопиев, издател на "Капитал" и "Дневник", ще влезе подмолно във вестника, без да е инвестирал нито стотинка в него и ще упражнява тотален контрол.

БЛИЦ научи, че "Икономедиа", чийто мажоритарен пакет беше продаден през миналата година, е купила в."Пари" след неуспешни опити на "Бониер бизнес прес" да продаде вестника на няколко медийни групировки и на Христо Грозев, миноритарен собственик на "Труд" и "24 часа".

Фалиралият бизнесмен Иво Прокопиев, който забягна от кредиторите си в Сингапур, продължава да контролира "Икономедия". Той се канел да назначи като изпълнителен директор на фирмата Лилия Апостолова, близка приятелка на съпругата му Галя. В знак на недоволство от връщането на бившата им колежка 8 журналисти от в."Капитал" напускат.

За главен редактор на в."Дневник" с притурка "Пари" се гласи Иван Бедров, бивш журналист от фалиралата Ре:тв и заместник-главен редактор на в."Пари". За нов главен редактор на в."Капитал" се спрягат Иван Михалев и Алексей Лазаров.

30% съкращения се гласят във в."Дневник", ще си отиде и някой от досегашните заместник-главни редактори: Румяна Червенкова, Мария Велковска, Петър Карабоев, Тодор Тодоров.

В уебсайта на Bonnier business press е написано, че тиражът на в."Пари" е 2600 бройки. Според информирани – от тях се продават около 800. На 20-ата година от създаването си медията е в тотален крах.

Според информирани преговорите за окончателното завършване на сделката ще завършат след две седмици. Те са водени от Иво Прокопиев, но заедно с него са наследникът му като председател на КРИБ Огнян Донев, шеф на "Софарма" – съсобственик на "Труд", "24 часа" и сателитните им издания и банкерът Левон Хампарцумян, който кредитира сделката за т.н. ВАЦ-ови вестници. Иво Прокопиев и Левон Хампарцумян искаха да създадат "лоу кост" банка при тройната коалиция, но не получиха лиценз от БНБ.

Христо Грозев и Карл фон Хабсбург водят дела срещу Огнян Донев и Любомир Павлов за собствеността на Вестникарска група България, която издава в."Труд" и в."24 часа".

Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | 27.06.2011

Най-голямата група за бизнес медии в България и издател на "Дневник" и "Капитал" – "Икономедиа", спечели 7 награди за уеб. Компанията беше отличена във всички категории на раздаваните от Българската уебасоциация отличия и взе и най-големия приз – за автор на годината. "Дневник" беше определен от журито за най-добър новинарски сайт в България, а секцията му "Голямата снимка" беше отличена в категорията "Графично съдържание". "Капитал" взе призовете в категориите "Общество и политика" и "Текстово съдържание", а "Кариери" беше отличена за най-добра онлайн консултантска услуга. Последният, седми приз, беше за приложението за Android и iOS "Винопедия", което беше избрано от журито за най-добро мобилно решение. Общо 108 проекта се състезаваха за 37-те награди, разпределени в 3 категории – "Браншови награди", "Медийни награди" и "Професионални награди". За 4 от наградите имаше само по един претендент – това са "Държавно управление" и "Транспорт и логистика" в браншовата категория, и "Култура и изкуство" и "Наука, образование и технологии" в медийната. Те получиха само почетни грамоти за участие в конкурса.
"Икономедиа" е и компанията, отличена с най-много награди в рамките на "Български награди за уеб". "eDesign", "Би Ес Ейч" и "Калипърс" си поделиха по 3 приза в различните категории, а "БГ Лийдс", "ДДБ София", "Екзисто" и "Маг студио" взеха по 2 награди. Пълният списък с победителите може да бъде видян на webawards.bg/bg/winners. В конкурса, който се провежда за трета поредна година, наградите се разпределят от жури, избрано от асоциацията. В него влизат представители на бизнеса, на медиите и на фирмите, членки в Българската уебасоциация.

Стр. 2

в. Пари | 26.04.2011 

Платеното медийно съдържание в интернет може и да има известен успех в САЩ, но в Източна Европа и по-специално в България не би могло да работи

Бихте ли платили за медийно съдържание в интернет? На импровизираната анкета, която направихме, получихме отговори в целия спектър от "ти луд ли си" и "не обичам да си плащам за нищо", през "да, стига самото плащане да е лесно" до "да, но зависи дали мога да определям съдържанието, което получавам".
В годините преди кризата въвеждането на платено съдържание от медиите в интернет бе почти сигурен начин за загуба на читатели. Днес обаче това е все по-обсъждана и прилагана мярка за компенсиране спада в приходите на печатните издания. Броят на изданията, които са въвели абонамент под някаква форма за онлайн съдържанието си, постоянно расте. Все още е рано да се видят резултатите от тази практика, но предварителни оценки за въведения наскоро от The New York Times абонамент показват, че евентуалните бъдещи приходи не са особено впечатляващи. Дори формулата да се окаже донякъде успешна, това ще важи по-скоро за световно-признати издания от типа на The New York Times, The Economist, The Wall Street Journal, Financial Times и пр. При локални медии на по-неразвити пазари като Източна Европа въвеждането на платено съдържание изглежда по-скоро като самоубийство.

Добре обмислен ход или лудост

Първият, който въведе подобна практика в стратегията за развитие на медийния си бизнес, беше Рупърт Мърдок, достъпът до чиито издания – The Times, The Sun, The Sunday Times и News of The World, е напълно платен от миналата година. Повечето анализатори окачествиха това като отчаян ход за спасение на империята на магната, която отчете 3.3 млрд. USD загуби за 2009 г. В интерес на истината бизнесът на Мърдок излезе от кризата и регистрира печалба от 2.5 млрд. USD за 2010 г. По-добри годишни резултати има и вестникарският бизнес, но това едва ли се дължи на платеното онлайн съдържание. Въпреки че в годишния отчет на компанията няма подробна разбивка, основното обяснение за положителното представяне е съживяването на рекламния пазар при рекламата "на хартия".
По данни, събрани от Guardian и BBC, The Times и The Sunday Times са имали 90% срив на онлайн читателите си веднага след въвеждането на изцяло платено съдържание. В края на миналата година новите абонати са били 50 000, а пет месеца по-късно -79 000, или с 58% повече. Този ръст обаче не успява да компенсира спада в продажбите на печатните издания.

Повлекли крак

Това, което изглеждаше като екзотичното решение на Мърдок, започна да се възприема повсеместно като рецепта за подобряване на приходите. Множество издания в САЩ преминаха към някаква форма на абонамент за част от материалите, публикувани в интернет. Обикновено практиката е да се дава свободен достъп до определен брой статии, след което достъпът става платен. The New York Times например дава възможност за преглед на 20 публикации, след което се предлага месечен абонамент за 15 USD или в пакет с мобилна версия за 20 USD. Чрез линкове в социални мрежи като Facebook и Twitter достъпът до статиите остава свободен.
Изданието пилотно изпробва проекта първоначално в Канада, където потребителите трескаво започнаха да търсят и намериха множество пролуки, така че да успяват да четат любимия си вестник, без да плащат. Това не е изненадващо на фона на скорошно проучване, проведено от University of British Columbia, според което 81% от канадците не биха платили, за да прочетат нещо в интернет, а 90% биха се насочили към други алтернативи, ако медиите, които следят, направят услугата си платена.
Ако The New York Times успее да привлече 15% от потребителите си към платения онлайн абонамент и те редовно плащат по 20 USD, това би донесло 130 млн. USD за година, показват изчисления на MondayNote. За сравнение годишните приходи на компанията са 1.55 млрд. USD, от тях 160 млн. USD приходи от онлайн реклама.

Експериментът продължава

Епидемията на платеното съдържание плъзва и към Източна Европа – един не особено развит пазар, на който медиите често са със съмнителна репутация. Девет от най-големите медии в Словакия, сред които най-старият словашки вестник Pravda и водещият му широкоформатен вестник SME, бизнес изданието Hospodarske noviny, спортният ежедневник Dennik Sport, седмичното списание Tyzden, сайтът за бизнес новини Medialne.sk, видеопорталът MeToo.sk и компютърното списание PC Revue, стартираха преди дни общ платен интернет проект, наречен "Пиано". "Пиано" ще бъде със свободен достъп през първите две седмици, след което потребителите ще трябва да плащат по 2.9 EUR на месец. Срещу това различните доставчици ще предоставят публикациите си по-рано, сайтове без реклами и др. Пускането на коментари също ще бъде платено, с което се цели "по-високо ниво на дискусията".
Piano Media – компанията, която е разработила проекта и го управлява, ще получава 30% от приходите, а останалата част ще бъде разпределяна между медиите в зависимост от посещаемостта на техните сайтове. Изчисленията на Piano Media показват, че за услугата биха се абонирали между 0.8 и 1.5% от 5.7 млн. население на Словакия, което би донесло приходи от 2.1 млн. EUR на година при оптимистичния сценарий.
Ако проектът се окаже успешен, компанията планира да го предложи и в други държави, като Дания и Холандия.

Само че…

Един от основните проблеми с въвеждането на платен абонамент за интернет съдържание, както показва и опитът в САЩ и Канада, е, че това обикновено води до срив в посещенията на сайта. И докато приходите от абонамент са доста неясна величина, едно нещо е сигурно – бъдещето е в онлайн рекламата.
Разходите за реклама в интернет се очаква да надминат за пръв път тези в печатни издания през 2013 г., показва проучване на ZenithOptimedia. От 54 млрд. USD в световен план през 2009 г. те се очаква да достигнат 94.5 млрд. USD през 2013 г.
В България медиите също следят тези тенденции. С платено съдържание беше сайтът на в. "Капитал" до 2007 г. "По-рано само част от статиите бяха със свободен достъп. Избрани статии от вестника бяха платени, което беше една сложна схема. Приходите ни от платеното съдържание бяха пренебрежимо малки, особено на фона на това, което дойде като реклама, заради свободния достъп. В България самата среда не позволява такъв модел", обяснява Владимир Петков, директор "Нови медии" в "Икономедиа". "Стратегията е безплатна доставка срещу безплатна регистрация", допълва той.
"Не предвиждаме въвеждане на платено съдържание на медийните ни сайтове", каза за в. "Пари" Любомир Леков, председател на съвета на директорите на "Инвестор БГ" АД, най-голямата онлайн медийна платформа в България.
В. "Пари" към момента предоставя свободен достъп до сайта си pari.bg. Единствено съдържанието на хартиеното тяло е достъпно само за абонатите на вестника.

Стр. 12 – 13 

в. Капитал | Красимира КАРАМФИЛОВА, Андриан ГЕОРГИЕВ | 26.02.2011

Инвестициите в онлайн реклама растат, банерите остават основният източник на приходи

Рекламни сървъри за всички

Под 10% са проведените кампании през рекламни сървъри за миналата година, стана ясно на IAB Forum. Всички участници на конференцията бяха единодушни, че те ще станат много по-популярни тази година. Бизнес моделът на рекламните сървъри е агенциите или рекламодателите да плащат за услугите на рекламния сървър, тъй като те имат най-сериозен интерес от него. До този момент лидер на пазара е AdOcean, собственост на полската агенция за проучвания Gemius, следван от DoubleClick на Google, iBlaster на Mediamind, и софтуера с отворен код OpenX. Възможно е до края на 2011 г. на българския пазар да влязат още компании, поддържащи рекламни сървъри. Софтуерът показва колко души са видели банера, колко време им е отнело, докато решат да го кликнат, от кой град са потребителите и т.н.
Има един сектор от медийния пазар, в който унинието от кризата е непознато. Хората там не познават зловещата сянка на рязко намаляващите приходи от реклама, нито четат непрекъснато за близката си и неизбежна смърт. Накратко, животът онлайн е по-лесен.
Предишната година беше тежка за българските медии, които отчетоха рязък спад в приходите от реклама. За сметка на това онлайн медиите растат или поне за това говорят данните, изнесени преди седмица на конференция на "Интерактив асосиейшън България" (ИАБ, асоцииран член на Interactive Advertising Bureau Europe). ИАБ защитава интересите на онлайн медии, агенции за дигитален маркетинг, студиа за дизайн. За отбелязване е, че най-големите медиа шопове, "Пиеро 97" и "Аргент", не са членове на ИАБ.
За пръв път ИАБ публикува официална статистика, която осветява иначе не толкова прозрачния пазар на онлайн реклама. Тя е събрана от PricewaterhouseCoopers и обхваща най-големите медии в българския интернет, а не всички сайтове. Освен това данните не включват местните инвестиции в Google, Facebook и торент тракерите.
Въпреки тази непълнота от доклада може се очертават няколко тенденции. Първата е, че рекламодателите все повече ще залагат на комплексен подход към интернет маркетинга, а не на хора или компании, които се опитват да им продадат банери. Онлайн рекламата ще продължи да расте през 2011 г. Рекламодателите ще използват все по-често рекламни сървъри. Това са системи, които доставят банер до медията и подават подробни данни за достигнатата аудитория. Предимството на рекламните сървъри пред това медията сама да зарежда банера е, че отчетите за кампанията са независими от манипулация.
През 2011 г. ще се видят първите резултати от стандартизацията на размерите на банерите, която тече в момента. Това ще облекчи рекламодателите, които ще инвестират в по-малко на брой банери сред повече медии. Увеличава се интересът към мобилния маркетинг, но вероятно и през тази година той ще бъде доминиран от sms кампании. Сред предизвикателствата е дали българските медии ще спазват Етичния кодекс, приет наскоро от ИАБ, който им забранява да рекламират в торент тракери и други съмнителни практики.

Напред към числата

На българския пазар се говори основно за банери, защото те заемат основен дял от онлайн рекламата и са основен източник на приходи за повечето сайтове.
Брутните инвестиции в онлайн реклама са 30.1 млн. лева за 2010, сочат данните на ИАБ. Тази сума не включва различните отстъпки и комисиони от официално обявените цени. Брутният ръст спрямо предната година е 26%, а нетният (парите, които реално са влезли след отчитането на различните отстъпки) – 11%. Въпреки това онлайн рекламата остава под 10% от общия медиен микс на компаниите.
Според данните на ИАБ постъпленията от банерна реклама достигат 24,7 млн. лв., което е с 18% повече от 2009 г. Медиите, печелещи от банери, ценообразуват на показване, затова най-големите компании са тези с най-много рекламни площи – повече сайтове и достатъчно съдържание на тях. Това включва "Нетинфо", "Инвестор.БГ", "Дир.БГ", "Дарик уеб", NEG (собственик на bg-mamma.com) и "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Дневник").
Постъпленията от реклама на клик през 2010 г. достигат 3 млн. лв. и представляват 10% от общите рекламни приходи. Голяма компания, предлагаща реклама на клик, не е подала данни за 2009 г., затова от ИАБ уточняват, че на практика ръстът през 2010 г. е нулев. На този пазар рекламодателят плаща само за реализиран клик от страна на потребителя. Най-големите играчи са EasyOnline, AdWords (рекламите до резултатите от търсене в Google), Httpool и eTarget.
Инвестициите в уебобяви и справочници заемат 3.8% от общия пазар на интернет реклама, като бележат ръст от 43% в сравнение с 2009 г. Сред най-големите сайтове в сегмента са TopObiavi.com и Jobs.bg. Останалите 3.9% (1.2 млн. лв.) включват рекламни приходи от директен онлайн маркетинг и платени текстове.
"Банките са едни от най-активните в интернет", коментира Иван Иванов, изпълнителен директор на агенция Zed Digital Cybermark, част от рекламната мрежа Publicis. Според проучването на ИАБ, те заемат 14% от годишните брутни рекламни обеми или 4,2 млн. лв. Според Иванов това се дължи на стремежа на компаниите да повишат имиджа си, рекламирайки кредити и други продукти по време на кризата.
"Предвид бързия темп на развитие на дигиталните медии, е нормално да се инвестира все по-голям процент от маркетинговия бюджет в тези канали", обясни Мирослава Иванова, директор "Бизнес комуникации" в UniCredit Bulbank и допълни, че смятат да инвестират близо 10% от рекламния си бюджет онлайн през тази година.
На второ място е телеком секторът, чиито рекламни бюджети представляват 9% от общите приходи. Иван Иванов от Zed Digital Cybermark коментира, че надпреварата между операторите, особено след въвеждането на преносимостта на номерата, ги е подтикнала да рекламират онлайн, насочвайки сили и към интернет аудиторията.
В списъка на топ рекламодателите се нареждат и компании от сектора на бързооборотните стоки и търговията, както и такива от сферата на услугите и туризма.
От "Нетинфо", собственик на vesti.bg и vbox7.com, посочват, че малко рекламодатели планират дългосрочни проекти в интернет и по-скоро гледат на този канал като на допълнение към кампаниите си в традиционните медии. "Макар компаниите да имат желание да рекламират онлайн, те все още не са убедени в успеха на евентуални интернет кампании и това ги прави по-предпазливи", смята и Иван Иванов. Свикнали да работят с традиционните медии, те се опитват да приложат подобен бизнес модел, не разбирайки разликите.
"Рекламодателите тепърва ще се учат как да достигат хората онлайн", добавя Венцислав Костов, изпълнителен директор на рекламната мрежа за кликове Httpool. Все пак в "Нетинфо" прогнозират, че нетните им приходи (както и тези на пазара) ще пораснат с 11-12%.
От Zed Digital Cybermark съветват рекламодателите да приспособяват и цифровизират оригинални кампании в интернет, вместо буквалното им пренасяне от традиционните медии. Така рекламата ще придобие собствена идентичност, подходяща за онлайн потребителите.
В крайна сметка от това ще спечелят и хората. Повечето реклама в българските сайтове означава повече инвестиции в нови и по-добри услуги за всички интернет потребители.

Стр. 33, 34

www.regal.bg | 17.02.2011

Утре ще се проведе конференцията IAB Forum Bulgaria 2011 на която ще бъдат представени резултатите и тенденциите при онлайн маркетинга и рекламата в страната. Форумът е еднодневен и ще се проведе на 18 февруари в хотел "Шератон" в София, като ще присъстват както български, така и чуждестранни лектори и гости.
Основен акцент на форума е българският онлайн пазар. Ще бъдат представени резултатите от първото голямо проучване, проведено у нас от IABulgaria и Price Waterhouse Coopers за дигиталния пазар в България 2010. На форума в подробности ще бъдат разгледани множество аспекти на успешното интернет присъствие и тенденции 2011 – метрики, ад сървинг,
мобилен маркетинг, рекламни площадки, стандарти за онлайн реклама и други.
IAB Forum Bulgaria ще бъде открит от председателя на IAB Europe – Алан Юро, който идва специално по този повод у нас. Сред другите гости ще са Ярослав Соболевски, генерален директор на IAB за Полша, Владимир Петков – Kaladan, директор "Дигитални продукти" в "Икономедиа" (издател на вестници "Дневник" и "Капитал"), Андрю Фелберт, търговски директор нови пазари, EMEA в Nielsen Online, Чавдар Димов, мениджър проучвания и бази данни в "Икономедиа", Юлиана Плевнелиева директор информационни технологии и инфраструктура в "Икономедиа", Вибор Калогиера мениджър бизнес развитие, Gemius Adria Region. Ще има гости от "Виваком", "Нетинфо", "М-тел", ДАТЕКС и други.
"Организираме едно силно събитие. Интересът от страна на рекламодатели, маркетолозии, медии е голям. В плановете на IABulgariа за годината са да организираме още обучения, проучвания и други дейности, в подкрепа на развитието на онлайн пазара", споделя Жанет Найденова, председател на "Интерактив асошиейшън България" (IA Bulgaria).
IA Bulgaria е учреден на 5.08.2009 г., в което участват водещите интернет медии в страната: "Дарик нюз" ЕООД, "Дир.БГ" АД, "Икономедиа" АД, "Инвестор.БГ" АД, "НетИнфо.БГ" АД. Като в момента в IA Bulgaria членуват общо 14 компании. Целта на организацията е да популяризира преимуществата и възможностите на интерактивния маркетинг като таргетиране, измеримост в реално време, висока ефективност, разнообразие на формите и подходите и да утвърди интернет, като един от основните канали за комуникация.

Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | Юлиян АРНАУДОВ | 04.02.2011

Dnevnik.bg е на трето място в изследването на компанията "Нилсен“ за посещения през мобилни телефони и на девето при браузването от компютър през януари. Сайтът е лидер сред онлайн изданията на традиционните медии.Изследователската компания "Нилсен“ публикува данните от класацията си за най-посещавани български сайтове за първия месец на годината. През тази година тя е разделена на три категории за сайтове, посещавани от компютър, мобилен телефон и таблет. Настоящите класации на "Нилсен“ са на база трафик от България и се отнасят за оригиналните версии на сайтовете, а не за мобилни версии там, където имат такива. И в трите доминира сайтът за електронна поща abv.bg на компанията Netinfo, който има 616 хил. уникални посещения дневно.През януари Dnevnik.bg e генерирал средно 55 762 уникални посещения дневно от компютър, докато през мобилни телефони те са 1531. Сайтът е на осмо място при притежателите на таблети с 557 посещения дневно. Данните за януари показват удвояване на уникалните посещения спрямо изнесените от "Нилсен“ за октомври 2008 г. Тогава сайтът отчита 29 177 дневно, но тогава компанията не следеше трафика по типове устройства.“Dnevnik. bg се развива възходящо, като през януари достигаме 12-месечен връх на уникалните браузъри – посетили са го почти 873 000 уникални браузъра. Също така уникалните посетители на мобилната версия на сайта са се увеличили шест пъти в сравнение с миналия януари (година по-рано). Тези резултати ни радват изключително много“, коментира Владимир Петков, директор "Дигитални продукти“ в "Икономедиа“. Capital.bg (сайтът на другото голямо издание на "Икономедиа“, която издава и "Дневник“) влиза на 12-о място при посещенията от мобилни телефони. Сайтът за видеосподеляне Vbox7 е на второ място по посещения при компютрите и таблетите (той обаче не може да се гледа през iPad – бел. ред.), но заема пето място при смартфоните. Информационният сайт dnes.bg е на второ място при мобилните телефони и на пето при таблетите и компютрите. Методологията на компанията обхваща само български сайтове, които са се съгласили да влязат в изследването. Затова тези с чуждестранен домейн, като например социалната мрежа Facebook или интернет търсачката Google, не влизат в класацията. Потребителите влизат най-много през домашния си компютър, като общо средните уникални посещения на ден за страната са 7.75 млн., докато за мобилните телефони и таблети съответно по 18 хил. и 10 хил. Близо половината от европейците възнамеряват да използват своите мобилни телефони, за да си осигурят достъп до интернет, показва проучването на "Нилсен“ за Европа. Около 48% от европейците са склонни да използват интернет през своите телефони. Европейците все още предпочитат като платформа домашния компютър за достъп до глобалната мрежа, като 93% от запитаните са отговорили, че ще влизат в интернет през него.Друга тенденция, която се забелязва, е, че все повече хора се замислят да влизат в интернет чрез нетипични за тази цел джаджи като мултимедийния плеър iPod Touch (който притежава всички функции на смартфона iPhone без тази за разговори) или игралните конзоли като X-Box 360. Данните на "Нилсен“ показват, че 23% от европейците смятат да влизат в глобалната мрежа през такива нетипични устройства.

Стр. 4

в. Дневник, Компании & Финанси | Христо ПЕТРОВ | 20.01.2011

Представете си, че имате профил в Twitter, с който следите какво публикуват всички репортери на "Капитал" и "Дневник" и други издания на "Икономедиа"* и всички потребители на сайтовете им. В него се появява кой какво е публикувал, какво е препоръчал като текст, гласувал ли е в анкети, коментирал ли е материали, оценявал ли е коментари. Накратко така може да бъде представена новата социална мрежа id.capital.bg. Услугата е безплатна и вече е достъпна за около 200 хил. интернет потребители, които са регистрирани като читатели на интернет изданията на "Икономедиа".
С id.capital.bg "Икономедиа" предоставя платформа за нов начин на консумиране на информация. Това е е като днк-то на потребителя, неговият отпечатък в мрежата, но и мястото сам да селектираш и подреждаш потока съдържание според важното за теб и хората, които са ти интересни. За най-активните има медали, мери се рейтинг… забавно е.
Юлияна Плевнелиева, ръководител "Информационни технологии и инфраструктура"
Мрежата ще добавя много стойност за рекламодателите ни чрез по-добро познаване на аудиторията и дългосрочно в изграждането на нови модели за реклама и маркетинг

Владимир Петков, директор "Продукти и операции"
198 644 регистрирани потребители в сайтовете на "Икономедиа"
1916 от тях вече са медалисти
550 потребители се надпреварват в класацията към вчера
Над 100 журналисти от изданията на "Икономедиа" се конкурират помежду си

От сряда социалната мрежа, която предлага нов начин на медийно потребление, вече е достъпна на id.capital.bg. За да я използвате, е необходимо единствено да имате регистрация в някой от сайтовете на "Икономедиа".
Медийната мрежа е за активните потребители, както и за екипите, които създават съдържанието. Идеята й е, че потребителите могат да следят в реално време практически всяко действие, което се случва в сайтовете – независимо дали от журналисти или други потребители, ако ги следват.

Как работи

Ако сте регистриран потребител в например на "Дневник", влизате на id.capital.bg с името и паролата си и започвате да създавате своята мрежа от хора, които ще следите. Може да направите селекция от авторите, които са ви любими, интересни или пишат по важни за вас теми и като натиснете "Следване", ги добавя в своето табло. Освен тях може да добавите други регистрирани потребители – някои от най-активните коментатори във форумите или просто такива, които познавате.
След това получавате на таблото си – информация за всяко тяхно действие в сайтовете на "Икономедиа". Например Христо Петров публикува текст, гласува в анкета, коментира…Така през id.capital.bg разполагате със синтезиран информационен поток и получавате известие за нови материали от журналистите, които следите в момента, в който те се появяват в сайта. Допълнително може да следите и кратките новини в "Дневник" LIVE.
"Проектът е част от дългосрочната стратегия на компанията да развива dnevnik.bg като водещ и доминиращ новинарски сайт, а capital.bg да върви в посоката на социална медия, което надгражда съществуващите силни страни на марката. Той показва пътя ни за дългосрочно развитие в WEB, а именно потребление на медиите ни от аудитория, която ползва регистрация и не е анонимна.
Това означава повече качествено потребителско съдържание и по-интензивна комуникация между нас и читателите ни", обясни Владимир Петков, директор "Продукти и операции" в "Икономедиа". "В бизнес отношение мрежата ще добавя много стойност за рекламодателите ни чрез по-добро познаване на аудиторията и дългосрочно в изграждането на нови модели за реклама и маркетинг", каза още Петков.
"С id.capital.bg "Икономедиа" предоставя платформа за нов начин на консумиране на информация и за пореден път се позиционира като технологичен лидер сред българските медии. Това е като днк-то на потребителя, неговият отпечатък в мрежата, но и мястото сам да селектираш и подреждаш потока съдържание според важното за теб и хората, които са ти интересни.
За най-активните има медали, мери се рейтинг… забавно е. Мрежата е полезен, удобен и увличащ начин да четеш, споделяш, следиш теми, хора, реакции, да се ориентираш в съдържанието и да го ползваш като генератор за идеи", коментира Юлияна Плевнелиева, ръководител на отдел "Информационни технологии и инфраструктура" в "Икономедиа".
Рейтингът зависи от това колко последователи имате. Колкото по-голям е техният брой, толкова по-висок е вашият рейтинг и това ви качва нагоре в класацията. Всъщност класациите на id.capital.bg са две – в първата потребителите се подреждат според рейтинга заедно с журналистите на "Икономедиа", а другата е предназначена само за журналистите.
Рейтингът ви може да се понижи, ако други потребители на системата изберат да ви "отбягват". Освен че рейтингът ви ще намалее, "отбягването" засега не води до други негативни последствия за вас.
Допълнителен състезателен елемент е възможността да оценявате публикуваните материали и мнения с медали. Така стимулирате активността на хората, които следвате, и чиито мнения цените най-високо. Медалите са разпределени в 24 категории (виж графиката). По думите на Юлияна Плевнелиева потребителите се радват на вече раздадените медали за активност – медалисти за вчера бяха 1916 души.
Най-популярният медал е "Хайдутин" (дава се за коментари на статии в рубриките "България" на "Дневник" и "Капитал"). Друг любопитен факт е, че 906 потребители са с медал "Оптимист", който се дава за положителна оценка на чужди коментари, т.е. аудиторията се саморегулира", коментира Плевнелиева.

* В id.capital.bg влизат регистрираните потребители на сайтовете на "Икономедиа" "Капитал", "Дневник", "Бакхус", "Регал", "ХоРеМаг" и klikshop.bg

Стр. 6

Оригинална публикация