ПАЗАРЛЪКЪТ за пълните телевизионни права за излъчване на мачовете от "А" група през следващия сезон ще започне от 7 млн. лв.
Това казва бившият президент на професионалната футболна лига Валентин Михов. Той е упълномощен от елитните клубове да води преговори от тяхно име с потенциалните купувачи на продукта.
"Сумата трябва да е по-голяма от 7млн. лв. – уточни Михов. – Всичко зависи от рекламния пазар на телевизионните медии, рейтингите и условията на стадионите."
Настоящият договор за излъчване на мачовете изтича през тази година. Правата се държат от Би Ти Ви, която през пролетта ще предава срещите по своя канал "Би Ти Ви екшън". Кабелният канал е приемник на "Про БГ", която беше изкупена от Би Ти Ви.
"Има достатъчно оферти 3а следващия сезон, но не е коректно да ги коментирам – допълни Михов. – Виждате каква беше нашата стратегия през последните години. Разпределяхме парите 3а всички клубове спрямо класиранията. Ако на някого не му харесва, е способен да се конкурира. В България има специалисти по всичко. Ако са способни, нека да предложат сферти от 8 или 10 млн. лв." През 2008 г. ТВ 2, която впоследствие се превърна в "Про БГ", купи правата за три сезона с евентуално продължение за още два. Общата предложена сума тогава беше около 50 млн. лв.
Според източници на "168 часа" Би Ти Ви няма намерение да инвестира подобна сума за бъдещ договор.
"Нямаме право да коментираме дали контрактът ще бъде продължен – заяви пиарката на телевизията Ина Маркова. – Не мога нито да потвърдя, нито да отрека продължаване на договора. Не се доверявайте на информация от клубовете. В най-скоро време ще обявим намеренията си."
В наддаването са готови да се включат три телевизии. С най-сериозни позиции са каналите на "Булсатком" -
"ТВ + " и "Филм +". Те навлязоха сериозно във футболния пазар, защото дават всяка седмица срещите от италианското и испанското първенство. Старозагорската компания отмъкна и голяма част от двубоите на националния отбор, както и няколко среши на българските клубове в европейските клубни турнири през този сезон. "ТВ +" и "Филм +" се излъчват единствено за абонатите на "Булсатком".
ТВ 7 промениха изцяло спортната си програма с идването на Николай Бареков начело на медията. Журналистите заложиха на живи включвания от най-горещите точки и освежиха сериозно новините. Спортният отдел стартира и седмично спортно предаване. "Наистина беше подхвърлено, че може да излъчваме мачовете, но няма нищо конкретно", казват от мениджърския отдел на ТВ 7.
Със сериозни шансове е и Българската национална телевизия, която разполага с най-сериозен потенциал като екип и техника. Настоящите й шефове са обърнали внимание на спада в рейтинга на спортните предавания. Една от причините е липсата на мачове от родните първенства.
"Много е трудно да бъдат удовлетворени всички изисквания и на клубовете, и на телевизиите – споделя Валентин Михов. – Само за тази година съм вкарал лично 500 хил. лв. от реклами, 3а да се получи крайната сума, която ще получат отборите. През годините цифрата отива на 20 млн. лв. Обещавам на всички зрители, че каквото и да се случи – мачове ще има по телевизията."

Стр. 55

За първи път у нас президент беше осъден, съобщиха от телевизия СКАТ. Бившият държавен глава Петър Стоянов (1997-2002) вчера бе признат за виновен от Софийския районен съд за това, че зашлевил шамар на журналиста Георги Жеков. Присъдата на Стоянов е да плати 500 лв. глоба и разноските по делото.

Случката била заснета от камерата на СКАТ на 9 септември 2009 г. Тогава Жеков правил репортаж пред паметника на жертвите на комунистическия режим. Журналистът бил с оператор на панихидата, когато забелязал, че и Петър Стоянов е там. Запътил се към него и го провокирал с думите: "Какво правите тук, като ядохте и пихте с убийците на жертвите?… Изкарахте живота си по резиденциите, а имате наглостта да се появявате тук." В отговор бившият държавен глава му зашлевил плесница. Жеков си извадил медицинско, което сочело кръвонасядания по лицето. Петър Стоянов вчера не се е явил в съда. Той не отговаряше и на телефонните позвънявания. "Труд" научи, че е в Женева, където празнува рождения ден на съпругата си Антонина. Бившата първа дама живее и работи като юрист в Световната организация за защита на интелектуалната собственост там.
"Делото е знаково и безпрецедентно. Присъдата е важна и за всички журналисти, защото им дава допълнителна защита. Ако Стоянов бе оправдан, тогава всеки журналист би могъл да бъде шамаросай, ако зададе неудобен за интервюирания въпрос", пишат в съобщението си от СКАТ. Присъдата на Петър Стоянов не е окончателна. Той може да обжалва пред по-горна инстанция.

Стр. 5

Шефът на БТА Максим Минчев, в художествено съавторство с Греди Асса, представи новата си книга "47 по Гринуич" в НДК пред 200 приятели.

"Модератор" на сбирката бе писателят Николай Петев, който заплаши, че ще прочете 40-минутен доклад за творчеството на Минчев, но разказа няколко прихващо-забавни истории от бурното им студентстване в Украйна. Георги Лозанов далеч "по-сериозно" определи книгата за нов жанр -"хедонизъм, радост от живота и от пътуването". Соломон Паси в комплект с половинката си Гергана не пропусна да "издаде", че присъединилият се към публиката Джеймс Уорлик е бил и на планьорка в БТА.
Максим Минчев пък прогласи, че пуска още една книга – за 113-годишнината на телеграфната агенция с всички именити българи, работили в нея. За автографи пред автора се подредиха вицепрезидентката на Издателския борд на ВГБ Венелина Гочева, Огнян Герджиков, писателят Димитър Шумналиев, шефът на НДК Христо Друмев, Ана-Мария Гюзелева и мн. др.

Стр. 26

Живейте така, че всеки ден да си струва, казва Ричард Куест.
"Иноваторите" – 24 интервюта за 24 часа. С 24 герои, които "живеят утре". И не спират да ни вдъхновяват. Дарик радио и Zar.bg им дават микрофона. А пръв сред "Иноваторите" е провокативният топжурналист от CNN и водещ на "Quest Means Business" Ричард Куест.

- Как успявате да бъдете иновативен в работата си?

- Това, което винаги се случва 30 минути преди всяко телевизионно предаване, е идването на идея, която мечтаеш да те е осенила 3 часа по-рано. Или по-лошо – идеята идва точно след края на предаването. Това е трудната иновативна мисъл – как да направим така, че обкръжаващата работна среда да стимулира хората да имат страхотни идеи, иновативни идеи, които да осъществим.

- Конкуренти ли са Facebook, безбройните новинарски блогове и Twitter на това, което правите?

- Никакви конкуренти не са. Те са просто допълнение към това, което правим. Ако някой иска да гледа, да види, да дискутира Wikileaks, лихвите на Bank of England или каквото и да било друго, той няма да отиде във Facebook или Twitter. Там ще намери някакви мнения, но не онова детайлно покритие на темата. Бяхме изненадани как Twitter прави революция в новинарския бизнес. Тази услуга ни дава възможност да знаем какво мислят хората. Но нищо повече. Няма как да ни закара по-надалеч – защо мислят така, как би се променило мнението им в бъдеще.

- В CNN сте вече 10 г. Кое все още ви вдъхновява да работите така всеки ден?

- Вдъхновен съм, защото всеки ден не знаеш какво ще се случи. Не знаеш как ще свърши денят. Толкова е просто. През декември миналата година беше така – спомням си, когато се появиха важни разкрития от Wikileaks, когато една сутрин съм в Лондон, след това отивам в Париж да интервюирам френския финансов министър, после Интерпол, на следващия ден заминавам за Тел Авив. Това е и любовта на професията – просто не знаеш какво ще се случи. Естествено, не всеки ден е вълнуващ, но повечето са достатъчно различни.

- Най-трудният ви момент, докато сте били в ефир?

- Може да се случи и тази вечер.

- Вашата амбиция?

- Бих се радвал да интервюирам президента в Овалния кабинет.

- Първият ви въпрос към него?

- "Много е хубаво тук, нали?". Невинаги първият въпрос е най-важният. Принципно можеш да кажеш всичко в лицето на някого, ако го "облечеш" както трябва. И никога не трябва да забравяш, че този, когото интервюираш, няма законово задължение да отговаря на въпросите ти. Мисля, че някои интервюиращи са самовлюбени, мислят се за важни, когато задават своите въпроси.

- Какво става, ако станете приятел с човека, когото интервюирате?

- Много е трудно да кажеш в лицето на някого, че не е прав, че политиката му ще ни вкара в сериозни затруднения, ако току-що сте обядвали заедно. Голяма грешка, която правят политическите журналисти, е, че винаги мислят, че са приятели с политиците. А не са. Можете да бъдете познати, но не и приятели. И нямате никаква работа да бъдете приятели с тях, защото вашата работа е да ги отразявате.

- Какво изниква в съзнанието ви, когато чуете "България". Последни новини, свързани със страната? Името на президента или премиера ни?

- Чудесен въпрос, на който да се вържа! Поставен е така, за да покаже, че не съм подготвен, че не съм наясно с българската политика и ролята на страната в ЕС. Както и всички останали въпроси, възникнали по време на прехода на страната. Да не говорим за българските граждани, които нямат същите права като останалите. О, не, няма да ме хванете тук! Мога да ви усетя от 500 мили!

- Веднъж казахте, че едно от най-големите ви постижения в кариерата е да летите с последния полет на "Конкорд"? Харесвате самолетите толкова много, защо?

- Харесвам ги по ред причини. Основната е, че авиокомпаниите са феноменални икономически машини. Втората е следната – вие можете ли да летите, тази маса може ли да лети? Не. Моето колело не може да лети. Но ако взема това парче метал, засиля го достатъчно бързо по пистата, то ще се отлепи и полети. Това е магия.

- Перфектният ви ден със самолет, перфектната дестинация, любимо летище, предпочитан самолет?

- "Китът", както наричам A380 на Еърбъс, е страхотен, но истинската магия е Джъмбо джетът на Боинг. Перфектната дестинация – да кацам в Ню Йорк или Сидни. Прекрасно е. Особено Сидни, когато самолетът захожда над Операта. Впечатляващо е. Така че бих казал, че най-любимото ми е да се возя на 747, на втория етаж, самолетът да се приземява в Сидни, това е магия.

- Какво беше новогодишното ви обещание?

- Това, което казвам на екипа си – всеки ден трябва да има значение, направете го да има. На този свят сме за много кратко. Правете така, че всеки ден да си струва. Това е най-важното.

Стр. 13

- Г-н премиер, ще поискате ли МВР да осигури охрана на журналистите от "Галерия" и споделяте ли тезата на председателя на ПГ на ГЕРБ, че взривът е срещу държавата и е свързан с посещенията на 4-ма еврокомисари?

- Знам, че тези хора това могат, за това са обучавани. В събота при мен бяха 5-има депутати и Тодор Великов, мисля, че и публично е казал, че е присъствал на разговори, в които те се готвят да си правят такива неща, за да събират общественото внимание. Така че въобще не ме учудва. Радвам се, че поне са го поставили професионално и не са убили хора.
Ни най-малко не ме притеснява, че това става, когато идват еврокомисари, защото за всички в Европа е ясно каква държава заварихме с организирана престъпност и корупция, и какво направихме. Положителните оценки за нас изнервят тези хора.
Предполагам, че извършителите ще бъдат същите, които са пребили журналиста Огнян Стефанов. 1997 г. взривиха мой близък в деня, в който Богомил Бонев правеше една от успешните си акции "Комар". Тези хора умеят да подбират времето, но е прекалено плоско в случая. Когато искахме да покажат записа с Менда Стоянова, се оказа, че някой им е откраднал джипа, в който били най-ценните им флашки.
Друг въпрос е, че службите трябва незабавно да се стегнат и да покажат резултати и да задържат всички тези конспиратори. На Цветан Цветанов и на Цветлин Йовчев съм им казал: държавата има прекалено важни приоритети и по никакъв начин с такива ченгеджийски номера няма да се занимаваме. Чрез вас се обръщам към тях: да внимават, когато си играят тези игри, да не убият хора. Вас ви моля да отидете да намерите депутати, присъствали на разговорите, когато са си планирали подобни взривове, за да излезе, че някой ги атакува.

- Какви мерки бяха взети, след като получихте информация, че се готвят взривове?

- Какви мерки?Ами да застанем до всичките от "Галерия" и да чакаме, охрана да им сложим?!

- Не случайно ви питам дали ще им сложите охрана?

- Ако поискат, ще сложим. Иначе те ще кажат, че ги следим.

Стр. 6

Асоциация на европейските журналисти – България I 10.02.2011

Вестник „Дневник“ и Фондация „Български адвокати за правата на човека“ с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия организират семинар на тема “Правото на защита от дискриминция в Европейския съюз – защита правата на жените от множествена дискриминация и полово базирано насилие”.

За участие в семинара могат да кандидастват журналисти, студенти и  представители на неправителствени организации, работещи в областта на човешките права. Участието е безплатно, но желаещите трябва да изпратят заявка за участие предварително, тъй като местата са ограничени. Това става на имейл kristinas@dnevnik.bg , с обосновка на интереса, професионалната насоченост (къде работите или учите) и името ви.

Семинарът ще се проведе на 24/02/2010 год. от 17.00 до 19.00 часа в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в Конферентната зала в Ректората (етаж втори; вход от ул. Шипка)

Лектор на семинара е Милена Кадиева, адвокат от Фондация „Български център за джендър изследвания – клон Пловдив“ – Магистър по Право на Европейския съюз с диплома от Университета в Екзитър, Великобритания (2006-2007 год.), специализирала в ИНТЕРРАЙТС (INETRIGHTS), Великобритания (2007-2008 год.) и в Офиса на Върховния Комисар по правата на човека на ООН (2008 год.).

От Посолството на Кралство Нидерландия ще участва Андри ван Менс, втори секретар „Правосъдие и вътрешни работи”.

Основни точки на семинара са:

• Правото на ЕС в сферата на равнопоставеността и недискриминацията;

• Практиката на Съда на ЕС в сферата на защита правата на жените;

• Прилагат ли българските съдълища нормите на ЕС за защита от множествена дискриминация и полово базирано насилие;

Тези и други въпроси ще бъдат представени с помощта на примери от съдебната практика. Семинарът ще протече в отворен формат, давайки възможност за задаване на въпроси и дебати по темите и конкретните примери за дискриминация.

Всички участници ще получат наръчник за основните права в Европейския съюз, онагледен с примери от реалността и информация за институциите – пазители на правата в Европа.

Оригинална публикация

Освен в разделите печатни и електронни медии през 2011 година журналистите ще могат да се състезават за приза M-Tel Media Masters и в категорията информационни агенции и нови медии. "Решението информационните агенции и новите медии да бъдат отделени в самостоятелна категория е продиктувано от факта, че интернет е все по-равностоен на традиционните медии и има все по-важно значение във формиране на общественото мнение", коментираха от Центъра за развитие на медиите. Неправителствената организация е партньор на "М-Тел" за предстоящото издание на конкурса през тази година.

Стр. 7

- Г-н Лозанов, какво е медийното отразяване на скандала със СРС-тата? Точните въпроси ли се задават?

- Медиите нямат избор да не участват в това, защото, така или иначе, в тези СРС-та излиза обществено значима информация, свързана с
политици, независимо доколко те са верни или не тези информации. Това трябва да бъде подложено на публичен дебат. Но това е едната страна.
Другата страна е свързана с това, че самото пускане на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, е нещо, свързано с правосъдието. И медиите, както трябва да се интересуват за какво става дума в СРС-тата, така трябва да се интересуват и от престъплението, което е довело до изнасянето на тази информация. В това отношение има дефицит, тук темата се измества. Но няма лошо спрямо интереса към темата. Но има една страна, която е обезпокоителна. Медията започва да се пълни с все повече с информация, събрана по този път. И това да се приема като нещо естествено. Постепенно ще подейства разрушително на медийната тъкан. Защото информацията, събрана по пътя на подслушването, не отговаря на журналистическия стандарт, даже тя го прескача. Така че медиите трябва непременно да се самозащитават, преследвайки пътя на СРС-то.

- Разследването не е достатъчно. Просто едни хора подават тези записи и някои колеги спират до това само да ги отразят.

- Да, така е. Това създава чувството, че медията е в ситуация на употреба. Така се излиза от авторитета, а авторитетът се гарантира от спазването на определени стандарти. Така че дори журналистическият рефлекс към властта е подценен, предварително бламиран, ако не спазваш тези стандарти.

- Но има и вариант тези скандали, новите СРС-та, да не се отразяват.

- Не, категорично, не. Всяка обществено значима информация, от гледна точка на конституционното право, медиите са длъжни да я доставят на аудиторията. Но непременно са длъжни да предоставят и информацията за това по какъв начин първоначалната информация е разпространена, как се защитава правосъдието, кой носи отговорност за това. Медията има щраусова политика от гледна точка на това.

- Преди време френските медии бяха решили да не отразяват изявите на президента Саркози заради медийния му комфорт. Такова нещо у нас как би изглеждало?

- Това са кампании, които са по-скоро демонстрации, отколкото реална информационна стратегия. Аз имах друга идея, и разбира се, бях обвинен в цензура, в какво ли не. Но съм за общи стандарти за отразяване на информация, постигната чрез подслушване. Например, струва ми се възможна следната теза; да не се предоставят записите, а да се информира аудиторията само за това, което е обществено значимо, което засяга политици, техните отношения, засяга престъпления. И всичко друго да не се отразява, т.е. онова, което няма тази пряка връзка. Например, да не се изнася медицинска информация за дадено лице. А самото СРС, самият запис, да се държи в сейфа на медията като доказателство. И медията може да го предостави на специализираните органи, когато й го поискат. Така че това е един възможен подход. Но факт е, че мерки трябва да се възприемат. Иначе много скоро ще бъдем в ситуация, в която голяма част от журналистическата информация да е събрана с нежурналистически методи. Така да се каже, журналистиката ще започне да напуска медийната територия и други методи ще я завземат. А журналистиката трябва да си пази територията в медиите.

- Според вас доколко е редно всяка бивша власт да започне да критикува медиите за това, че са независими. Имам предвид БСП.

- Това винаги е нормална реакция на опозицията. Аз участвам навсякъде, защото моята роля не трябва да се обвързва с един или друг партиен интерес. Но лошото е, че тези форуми много малко водят до реалната полза за развитие на медийната среда и много повече са свързани със собствен партиен интерес. Иначе няма
лошо в това, в крайна сметка ние сме многопартийна система, опозицията трябва да има медиен достъп.

- Това е много дискутиран въпрос, но все пак влияе ли ГЕРБ на медиите?

- Как можем да отговорим така еднозначно. Но аз едно нещо мога да кажа, бил съм в регулатора много пъти и в момента съм. И нито като член на СЕМ, нито като председател сега не съм усетил никакво влияние. Имам доказателства за това, защото обикновено, когато има влияние върху регулатора, това се отразява и на неговите решения. А при нас от доста време няма такъв скандал. Това, което мога да констатирам от собствената си практика е, че днес няма такъв опит за влияние.

- В ГЕРБ имаха идея за закон за чистотата на езика. Като медиен експерт какво е отношението ви към власт, която се намесва в езика?

- Аз винаги съм се опитвал да се предпазя и да не говоря за власт, а за държава. Каква държава е в състояние да се намесва в езика, защото езикът е свързан с общуване между хората. В общуването се създават тези форми. Друг е механизмът, по който се регулира тази система. Не правителството да решава със закон. Няма нищо по-лошо от език, правен със закон.

- Медийният закон кога ще стане факт?

- Стана факт концепцията на този закон, в края на януари внесохме доклада в Министерския съвет като вносител на закона. И сега той ще бъде обсъждан през сайта на МС, ще се проведе една дискусия. Кога точно ще стане, не мога да кажа, но вижте, става дума за закон, който да смени една епоха в регулацията – тази на аналоговото разпръскване с тази на цифровото. Такава генерална промяна не бива да бъде обвързана с някакви конкретни ситуационни и политически прагове. Ако има някакви нужди спешни, аз бих предпочел те да минат като още една поправка на този и без това поправян досега много пъти действащ закон. За да може на спокойствие да изработим един закон за медиите в новия цифров свят. Разбира се, това не бива да се точи много. Аз се надявам до месеци в крайна сметка да има резултат.

- Вие страхувате ли се да не сте подслушван? Нали знаете най-новия виц: Имам няколко пропуснати подслушвания.

- Аз персонално не се притеснявам, но граждански се притеснявам. Подслушването не е масов метод. Това е нещо много рядко, много рисковано от гледна точна на човешките права, трябва да има абсолютна сигурност, че лицето участва в някакво престъпление, и то голямо, за да си позволиш подслушване. Не е като добър ден. И затова аз нямам повод да се притеснявам за себе си. Но ме притеснява едно общество, което започва да свиква с подслушването. Трябва да имаме
чувствителност по тази тема и да не я губим.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Бил е завеждащ-отдел "Теория и критика на фотографията" в списание "Българско фото" – 1983-89 г. Редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 г. Преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации, както и в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на Съюза на българските журналисти. Единственият член на медийния регулаторен орган в България от самото му учредяване. Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за 2002 г. Шеф на СЕМ е от 2010.

Научна работа
Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознание-
то. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 13

в. Стандарт | Владислав ПУНЧЕВ | 04.02.2011

Българи пак се оказаха де факто заложници на хаоса в Египет, който продължава вече 11 ден и все повече се облива в кръв. Журналистите от ТВ7 – репортерът Иван Филчев и операторът Огнян Кръстев, бяха арестувани два пъти, а камерата им е била конфискувана още при пристигането им на летището в Кайро късно в сряда. Аргументът на митничарите бил, че екипът ни няма необходимата акредитация от Министерството на информацията, разказаха за "Стандарт" от ТВ7.
Първият им арест бил извършен непосредствено до най-размирната зона в Кайро – площад "Тахрир". "Задържани бяхме с други чужденци, включително и арабски граждани в продължение на около 45 минути на улицата, охранявани от въоръжени мъже, говорещи само арабски", успя да съобщи вчера на колегите си в ТВ7 Филчев.
По-късно все пак успели да се отскубнат, но около 13.30 ч, докато снимали с фотоапарат околните сгради, отново се озовали в ръцете на цивилна полиция. "С камионетка ни отведоха до полицейски участък, като по пътя бяхме обект на ругатни, плюене и агресия на събрали се привърженици на Хосни Мубарак. В участъка прекарахме час и половина на земята. Благодарение на бързата намеса на българския посланик в Египет Иван Гайтанджиев бяхме освободени. И тази вечер ще има протест. Очакват се сблъсъци между привърженици и противници на Мубарак", разказа от Кайро колегата Филчев.
Той и операторът успели да се приберат на безопасно място в хотела, където им поставили ултиматум да стоят още при първия арест, а при втория им казали, че ако ги задържат и трети път – няма да ги пуснат.