в. Show | Анелия ПОПОВА | 16.03.2011

- Г-н Кеворкян. зависими ли са от властта българските медии, и в частност телевизиите? До каква степен? Сериозен ли е натискът върху тях?

- Натискът е доста свиреп – в смисъл, че ги корумпират непрекъснато. Обикновената публика не се досеща за всички форми на този флирт, макар тя по начало да си е наясно, че телевизиите са отрасъла, който осигурява милувки и целувки за властта. И все пак доста хора биха се втрещили, ако научат примерно, че едно министерство е превело половин милион лева европейски пари на една телевизия, след което господин министърът ни се плези непрекъснато от екрана на тази телевизия. Никакво приличие не е останало вече в днешните бюрократи.
Милиони се разпределят чрез различни европейски програми. Други милиони се наливат директно чрез разни уж патриотични начинания. В началото на мандата си Бойко подхвърли от парламентарната трибуна, какви пари е прехвърлил експремиера Станишев на някои предавания, сетне обаче забрави за това.
Тия дни пък, година и половина по-късно, Бойко каза нещо и за бившата приятелка на Станишев Елена Йончева и за нейните спонсори. Но той така си говори – с подхвърляния.
Ауди държавни пари се наливат за реклама на туризма, напълно безсмислено начинание за една страна, в която все още бесят кучета.
Станишев тия дни публично оповести връзката си с Моника Йосифова – любопитно ще бъде обаче да разберем какви държавни пари са минавали през нейната пиар и рекламна агенция. Никога няма да научите, ще се задоволите със съобщението, че чака дете от Сергей.
Преди изборите през 2009 г. доста министерства раздадоха пари на различни бояджийски работилници, които иначе се наричат пиар агенции. Едно министерство официално обяви сумата от 4 милиона и 600 хиляди лева за това богоугодно начинание. Обаче сега, когато съответният министър е обвиняем – по други причини – не виждам бояджиите да са се разтревожили особено за съдбата му.
Никой така и не разбра срещу какви пари си осигури за изборите Станишев израелските специалисти от тъй наречения "Боен клуб", кой плати услугите на тия хора и пр.
Нито една власт няма да провери отчетите на големите рекламни агенции за дейността им по време на изборите. А тъкмо чрез тях се правят големите подаръци, пак чрез тях се осигурява по-късното благоразположение на властта. Щом дори Янето разполагаше с около 800 билборда, можете да си представите какви услуги се правят на големите партии.

- Кога започна голямата игра на политиците с телевизиите?

- 1999 година беше преломната година, когато тръгна голямата кална игра. Това беше годината, когато започнаха конкурсите за частни национални телевизии. Нито един от тези конкурси не беше нормален, те бяха използвани като някакъв параван, за да се прикрият истинските фаворити на Костов. Той даде първия лиценз за частна телевизия на една американска компания, обаче едва 10 години по-късно се оказа, че в собствеността на тази телевизия дял е имал и един българин. 10 години той мълча и на другия ден, след като изтече давността за извършеното нарушение на Закона за телевизия и радио, той се появи на витрината.
Вторият конкурс също беше порочен. Тогава успях да спечеля делото във Върховния административен съд и да отменя решението на кабинета. Това можеше да се случи още в първия конкурс, но ме подведоха, че веднага ще направят нов, и аз си оттеглих жалбата до съда.
"Честен ли ще бъде конкурсът?" – попитах наивно, и като видяха колко ми е акълът, ме успокоиха, че ще бъде честен. И, разбира се, излъгаха.
За този конкурс бях ангажирал в нашия екип бившия председател на Държавната комисия за далекосъобщения Веселин Стойков. И по някое време той ми призна нещо. Всъщност ми каза на какви глупаци ни прави Костов.
Няколко месеца преди изобщо да се обяви конкурсът, по негова заръка били потърсили връзка с гръцкия бизнесмен Кириаку, който вече беше придобил софийската Нова телевизия, и го поканили да участва. Подобни покани означават, че ти дават лиценза на тепсия.
Дадоха им лиценза, ние пък им го отнехме, но междувременно шведските ми партньори от "Модърн Таймс Груп" се отказаха да се занимават повече с българските дивотии.
Седем години по-късно обаче те се върнаха и се изръсиха цели 620 милиона евро за същата Нова телевизия. А Kupuaky направи Великолепна сделка, към онзи момент едва ли беше похарчил и една десета от тази сума. Беше много смешно, когато откриваха новата сграда на Нова телевизия, която всъщност си бе собственост на "Порше Груп". Но нашите провинциалисти -включително и премиерът Станишев и президентът – отидоха на откриването. Станишев дори заседна там в един асансьор. Нашенски веселби, нашенски преувеличения. Нищо не излезе и от шумно оповестения проект за сграда на Би Ти Ви -телевизията продължава да е наемател на Христо Друмев в НДК. Сигурно им е дал добри условия, понеже около истериите с досиетата доста се гавреха с него.
Трите "национални" телевизии, ако броим и НЛО-то ТВ 2, бяха проГ дадени по различно ^ време и с различни комбинации за около един милиард евро – нищо друго в България не е било капитализирано по този начин. Нищо. Дори БТК беше харизана за 5 пъти по-малко. Споменавал съм и друг път, че в ТВ 2, която беше продадена за 172 милиона долара, най-ценното нещо беше задникът на Азис.

- Как се отразиха тези сделки на самите телевизии?

- Тези комбинации пречупиха вратовете на българските телевизии. В смисъл, че увредиха окончателно разбиранията на хората, които работят в тях. Те отлично знаят, че всичко е било въпрос на съмнителни сделки и безпринципно договаряне с властите. И не им остава нищо друго, освен да са принципни и взискателни, обаче само когато се нахвърлят стръвно върху дребния човек или беззащитния.
Има един шуменски бизнесмен – Йонков, който може да претендира, че е най-прекараният човек изобщо в световния бизнес. Навремето Джоф Тибълс направи книга за най-големите бизнес гафовете, случаят на нашия Йонков обаче е безподобен. В различно време той беше успял да се снабди с 28 лиценза за регионални телевизии, сетне изпада в някакви финансови затруднения, и в крайна сметка му вземат тези лицензни, обединяват ги в една и в нарушение на закона започват да излъчват "национална" програма. Следва малко пудрене по постната физиономия на ТВ 2 и след една годинка тя бе продадена за 172 милиона долара. А две i години по-късно просто изчезна.
Всички тези салтоморталета не могат да станат без височайша политическа протекция. Без Станишев и особено Първанов това не беше възможно да се случи. Някои хора си капитализираха по чудовищен начин уж дребните услуги, които са им направили въпросните политици. Уж дребни подаръчета, какво толкова – отменяш конкурс, пък сетне без конкурс пробутваш някаква телевизия, в Съвета за електронни медии се правят на по-глупави, отколкото са – и в крайна сметка резултатът от всичко това е цял милиард.
Но няма пълно щастие – взеха каквото можаха от политиците и започнаха да ги унижават. Първанов никъде не е бил унижаван така, както по Би Ти Ви. Там създадоха историята за Гоце. Румен Петков също си изпати, за Станишев да не говорим. Янето от сутрин до вечер го ругаеше от тази телевизия, пък сега твърдят, че той бил продукт тъкмо на някои среди от БСП. Тези хора са мазохисти.
Когато през 1999 -2001 г. Костов подхвърляше някакви хартийки – лицензни за частни телевизии, и през ум не му е минавало, че едно десетилетие по-късно този бизнес ще се капитализира до умопомрачителните 1 милиард. Тогава той вероятно е търсел сигурна медийна платформа за себе си – ето ти хартийката, но ще ми осигуриш трибуна. И това, трябва да признаем, сработи добре – в поне една от телевизиите той постави свои хора, които и досега са си там. И първата им работа навремето беше да избудалкат Царя при неговото интервю за тази телевизия, понеже Костов вече усещаше, че сянката от Мадрид е сериозен проблем. Тогава за Симеон появяването му по Би Ти Ви беше кошмарно преживяване – чираците на Костов си мислеха, че чорбаджията им е вечен.
Между другото, предполагам, че поне няколко вечери Костов не е спал добре, когато е научил, че Нова телевизия е продадена за 620 милиона евро. Едва тогава сигурно си е дал ясна сметка, че е проспал цял милиард и той му се е измъкнал между пръстите.
Както и да е. На фона на този алъш-вериш да се говори за вмешателство на политическата класа върху телевизиите е просто излишно. Политиците заченаха телевизиите в грях. А сетне се превърнаха в просяци, които чакат подаяния от тях.

- Какво преобладава днес – прекалената "лоялност" на някои медии или политическата цензура?

- Не си спомням скоро някой да е говорил за цензура. Всъщност днешните журналисти понятие си нямат какво е това. Днес те могат да плещят каквото си искат, да човъркат във всяка рана, стремежът към скандалното е техният инстинкт. При едно условие – свято да пазят интересите на собствениците на медиите, на техните временни партньори или опекуни. Голямата истина е изоставена на произвола на съдбата. Собствениците на медии вече нямат никакви грижи със служителите си, никой не си спомня кога беше последният самотен бунт на някой журналист. Гладните хора сами хе цензурират. В интерес на истината Красимир Гергов беше единственият от заменкаджиите, който публично се съгласи да развали сделката за своите заменки. Но го каза в едно вестниче и никой репортер не се сети да попита земеделския министър Мирослав Найденов за тази родолюбива идея. Всъщност Найденов е без всякакво значение в случая, той е само един натрапчив пример. Тези хора при своята изначална случайност са наясно, че са напълно зависими от милостта и подаянията на телевизиите и се стремят да не я загубят. В тях се е развила тежка зависимост от медиите.

- Това и за Бойко ли се отнася?

- Той е съвсем друг случай. Ако Бойко се скрие за една седмица, телевизиите няма да има какво да показват.
Те са зависими от него, той е техният наркотик.
Обижда ги, нагрубява ги, но те искат още и още. Надпреварват се за неговата милост, всеки водещ иска да се усуче около него, без оглед какъв ще бъде резултатът от това отъркване. От многообемната вече продукция на Бойко личи, че всъщност той е водещият, той е и продуцентът. Има собственици на медии, които изобщо не го понасят, обаче са безсилни пред неговия апетит. Между 2001 и 2011 г. той практически повтаря едно и също, но това неизменно радва публиката. Той е абсолютен господар на малките форми, кратките му изявления или интервюта са извънредно ефикасни. А когато влезе в студио за по-дълъг разговор, което му се случва .поне веднъж на ден, той , веднага обсебва разговора, разхвърля го на удобни за него фрагменти, хвърля на публиката нужните му внушения и си тръгва, като дори не забърсва лигите на поредния водещ, който е искал на всяка цена да му се хареса. Дал е вече буквално стотици интервюта и трудно някой може да се похвали, че е придвижил познанието ни за него поне милиметър напред. Телевизиите са напълно безсилни пред него. Това е уникален случай. Най-яростните му противници нагласиха телевизионната карта – раздаваха лицензни, правиха услуги и се унижаваха по всевъзможен начин. А Бойко дойде и обра активите.
Сравнете например телевизионното му битие с това на Първанов, който има решителна роля за днешното състояние на телевизиите, на поне две от тях. Той наложи чрез послушниците си от СЕМ Пръмова за директор на БНТ. Той осигури и комфорта на Би Ти Ви, както и краткия живот на ТВ 2 и ПРО.БГ Сега, разбира се, се прави, че няма нищо общо с краха на държавната телевизия. Между другото неговото протеже Пръмова сътвори другият безпрецедентен провал на тази телевизия: Лили Попова не успя да покаже слънчевото затъмнение, а пък другата мадама – европейското първенство по футбол от Германия. С което ощети милиони зрители. След тази афера БНТ вече изобщо не може да бъде наричана обществена телевизия. Това беше безпрецедентен акт на дискриминиране на публиката, никъде не се е случвало подобно нещо.
Тези некадърници не могат да осигурят никакви предимства за опекуГ на си, в случая Първа- | нов, макар че сигурно го искат. А Бойко, който изглежда беше схванал това, наруши тази игра. На него изобщо не са му нужни послушници, които в крайна сметка винаги са коварни. Той тръгна и сам обсеби телевизиите, сигурно е доста уморително това занятие, обаче то отговаря на природата му, на него му се говори и говори, с това говорене той решава проблемите си. Изобщо не го интересуват семове, телевизионни менажери или собственици. Той неизменно е любезен към тях, обаче те схващат каква е природата му. Както веднъж бях писал в моите дописки, той е наясно какво е разстоянието до гърлото на неговия опонент. Той няма да се поколебае да изпрати на някой медиен разбойник есемес, че може да се види проснат с белезници по своята телевизия.И онзи да мълчи като пукал, понеже знае, че целият е омотан в далавери.
Бойко, понеже обича да се забавлява с медиите, преди време си направи една доста грубиянска шега. Реши да подпита главните редактори на важни медии, дали е упражнявал някакъв натиск върху тях. Отговорът беше ясен: "Много ви обичаме, г-н премиер, вие сте нашето слънчице, цун-гун", и пр. Неприличното не е толкова в шегата на Бойко – неприличното е в угодническото усърдие, с което някои му отговориха тогава.
Ами онази сълзлива историйка с някаква репортерка от Нова телевизия, която уж била притисната от личния балама на Бойко – Лъчезар Иванов, пък сетне се оплакала на Бойко, а той й разрешил да изнесе публично случая. Навремето така се оплакваха на Вожда от някой прекалено правоверен велможа от обкръжението му и той го разкарваше. С подобни евтини етюди медиите се опитват да имитират съпротива срещу цензурата. Това е не само комично, то е и нахално. Цензурата се самовъзпроизвежда в хората от медиите всяка заран със започването на работния им ден, тя вече е дълбоко вътре в тях. И вече е нещо неизкоренимо. Те си я отглеждат кротко и без никаква съпротива.

- Какво беше според вас посланието на взрива пред в. "Галерия"?

- Не ми се говори за тия хора, не са ми интересни. Но съм сигурен, че е дошло време за някои издатели. Георги Стоев и Боби Цанков бяха лесните жертви, предизвестените жертви. Това бяха хората, с които се олицетворяваха лъжите и клеветите, които други продаваха. Смятате ли, че потърпевшите са толкова наивни – и не знаят, че двамата са били прости изпълнители, маниаци, които са в състояние да изрекат всичко заради ефимерната си слава. Тяхната смърт беше едно просто упражнение, и в същото време – едно предупреждение към онези, които се криеха отзад. Ако направите списък на заглавията само от първите страници на някои вестници, ще видите един доста многочислен списък от хора, които жадуват да си отмъстят. И там има доста мрачни фигури. При едно от появяванията си по телевизията Георги Стоев изрече някои много опасни неща – и дълбоко ще се заблуждавате, ако решите, че става дума за прокурори или министри. Други хора бяха смъртоносно уязвени. В края на краищата медиите трябва да са наясно на кого дават думата – и няма защо да стоят отстрани, да потриват ръце и да се хилят доволно. Редакторите и водещите ще си приберат трофея -поредната кирлива сензация. А някой ще си плати с живота. Има нещо патологично в това да правиш кариера или пари, когато виждаш, че някой се готви да се самоубие.
И го поощряваш отгоре на всичко.

- Кой спечели от медийната битка между Бойко и Трактора?

- Няма такава битка. И не може да има. Понякога Бойко проявява виртуозност в двусмисленото си отношение към някои хора и това подвежда публиката. Той контролира изцяло съдбата си и е абсолютна глупост някой да се състезава с него. Дори БСП, която обичайно не вижда по-далеч от носа си, схвана това. И прехвърли натиска върху обкръжението на Бойко. Разбраха, че няма смисъл да хабят напразни усилия. Освен това измежду велможите на Бойко има някои достатъчно подходящи хора…

- Пишете ли нова книга, ще има ли продължение на ..Тайните дневници"?

- Сега се забавлявам с едно томче, издателят ми иска да се казва "Афоризми". Но на мен ми се вижда прекалено претенциозно това заглавие. Във всеки случай става дума за някои по-артистични фрази, които всеки един от нас всеки Божи ден ръси наляво и надясно. Ще видим какво ще излезе накрая.

- Цитирайте ми една-две фрази в аванс?

- Аха. Ето една: "От някои интервюта оставаме с усещането, че двама далтонисти обсъждат картина на импресионист".
Или: "Свободата, с която разполагат днешните телевизионни водещи, е като на онези, които съобщават разписанията на влаковете".

- А какво стана с разследването за първия том на "Тайните дневници", докъде стигна то?

- Все още се точи. Но аз не бързам. И си харча хилядарките, които все още всеки месец получавам в пликове от издателя си.

Стр. 10-11

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 15.03.2011

Иван Искров, шефът на централната банка, запуши устата на професионалния фантазьор Юрген Рот, който иначе се представя за “разследващ журналист" – и то без много приказки и екзалтации. Постави му срок – 8 март, и онзи дори два дни по-рано разкара от блога си измишльотините си за БНБ. В началото се направи на храбрец и се заинати -“до момента не виждал повод да се съмнява в достоверността на информацията". Но понеже знае, че германският съд не си поплюва с клеветниците, накрая послушно сви опашка. Сега е ред на лековерните български телевизии да реанимират Фантазьора, да му направят изкуствено дишане, уста в уста. Отдавна не са го питали нищо за Румен Петков, Филчев, Цветанов и останалите, време е пак набързо да му издадат някоя книжка и пр. Най-малкото тукашните му ортаци могат да го потърсят и да поискат някакво обяснение от него. Няма да го направят. Те не искат да пострада репутацията му, такива типове са им нужни, за да оправдават собствените си екзалтации. Такива от породата на Рот правят истината да изглежда като неоправено легло…
…
Доста се изненадах от репортажа на Венелин Петков в “Би Ти Ви Репортерите" (13 март). Венелин е талантлив журналист, той не е от агресивните герои на екрана, но качествата му са вън от съмнение. В новинарските емисии винаги е овладян, камерата очевидно го обича заради мекото му излъчване, автор е и на няколко впечатляващи документални филма. Последният – “Поражения" – обаче неприятно ме озадачи. Това е историята на сержант Александров от българската база в Кандахар, Афганистан, който през януари миналата година е тежко ранен при ракетна атака. Проследяваме историята на неговото мъчително възстановяване. След афганистанското си приключение Александров получава протеза за 30 000 лева, каквато все още много рядко се среща в Европа. Всички разходи са за сметка на Министерството на отбраната. Това е внушението на филма. Александров не казва нищо съществено. Говорят всички други – от майка му до лекарите – но той мълчи. И филмът свършва тъкмо когато трябва да започне. Един мъж е осакатен завинаги, независимо че е получил най-съвременната протеза. Но той упорито мълчи за най-важното. Понеже всички разходи са за сметка на Министерството на отбраната. Липсва онова, което би подсказало, макар и ненатрапчиво, безсмислието на подобни авантюри. Един живот е прекършен в афганистанската пустош, в която никой никога досега не е успявал да се добере до победата. Само някои наши дребни политически спекуланти се надяват да извлекат някаква аванта от това. Един дори беше изрекъл, всъщност припомнил, лъжливата фраза: “Ако ние не отидем в Афганистан, Афганистан ще дойде тук." Е, добре, Александров е живото доказателство, че Афганистан е дошъл тук, обаче едва след като той доброволно си е купил своя билет за шоуто. Какво става сега в съзнанието/душата му, какво крие мълчанието му – филмът не дава отговор на тези въпроси. Протезата, платена от министерството, се оказва по-важна от това. Ако Александров бе отказал да говори пред камерата, това щеше да е един добър отговор. Но и това липсва във филма. Филмът се нарича “Поражения", но всъщност не е изследвано основното поражение и затова той остава на нивото на една рекламна брошура за грижовното Министерство на отбраната. Венелин може да направи втори филм – как, с какви думи и истории подготвят кандидатите за мисията в Афганистан, с какви дози оптимизъм ги примамват. Сега дори кроткият въпрос към Александров “Струваше ли си?" би свършил добра работа. Но той остана незададен. Това всъщност си е филм за една протеза, от министерството вероятно са били много доволни. Ако Александров попадне в ръцете на Карбовски и той не е екзалтиран повече от нужното, ще видим нещо съвсем различно. Ще видим човека, Карбовски ще успее да се добере до скритото му сърце. Александров всъщност има нужда от телевизионно рециклиране.
…
Телевизионното рециклиране е новият жанр, който все повече се налага. Едни и същи хора гостуват в различни предавания, водещите не се стесняват да ги канят, все едно че имат шанса да разговарят с Далай Лама. Някаква ливанка, която отнема излишните килограми по магически начин – кой ги връща обратно веднага след това, засега не е ясно – гостува при Росен. Сетне цъфва при Иван и Андрей. Владо Береяну пък, който вероятно иска да отнеме от любовните си мъки,също е при тях, за да повтори онова, което е казал няколко дни по-рано при Гала. Самата Гала гостува на същите водещи, явно за да повтори онова, което ни е казала няколко дни по-рано при Цв. Р. по същата телевизия. Едни и същи хора се изреждат при едни и същи водещи. Разказват едни и същи истории. На водещите това не им прави впечатление, защото отдавна вече никой не си задава важния въпрос: “Какво ново постигнах с това интервю?" И това е обяснимо, след катоте нямат високи цели – освен да извадят някому окото. Най-жално ми става, когато големи имена от миналото попадат в ръцете на неподготвени водещи. Разговарят с тях, все едно че за първи път ги виждат. Тези примитивни интервюта са боклукът, който покрива думите, изречени от забележителни личности през годините. Вече нямат търпението да проникнат в един характер, в един човешки свят, да го изследват бавно и внимателно, с уважение. С една Стоянка Мутафова например е напълно безсмислено да се разговаря, ако не знаеш какво е споделяла тя през годините, ако не познаваш ранните й интервюта. Задоволяват се с някакво лигавене и тогава дори великата Мутафова, която е изключителна в своята проникновеност, се принуждава да им приглася – за да не ги обиди. Тези хора не правят интервюта със съзнанието, че ги оставят за времето, те просто изпълняват набързо поредния си ангажимент – да не остане чинията им празна, нещо такова. Дори водещи, които вече от дълги години са на екрана, не се сещатили не желаят да се върнат отново към предишните си герои. Година по-късно сержант Александров ще бъде още по-интересен, особено ако си позволи да говори. Най-потърпевш би трябвало да е Бойко, след като е колонизирал всички телевизии. Обаче не е, поне засега, и това може да бъде обяснено. Той е най-доброто доказателство за фиаското на водещите – всеки от тях примира Бойко да му гостува в студиото, защо обаче – този отговор изобщо не го занимава. Достатъчно е да се усуче някак около хероя, да се опита да му зададе поредните инфантилни въпроси и сетне да наблюдава отстрани собственото си предаване, обсебено от Б. Б. Почти след всеки по-обширен разговор Бойко спокойно може да каже: “Мерси, откраднах ти шоуто." Повечето водещи изглеждат жалки в негово присъствие, но това сякаш ги прави щастливи. Колкото по-банално е едно интервю, толкова по-доволни са те. Разходки по повърхността на монумента, нищо повече. През 2002 г. беше възможно да се направи един по-общ разговор с Бойко, той беше сравнително все още неизвестен. Днес, след като е дал стотици интервюта, той обаче остава все още същата енигма. Много забавен навремето бе отговорът му, когато го попитах какво представлява според него адът. Сега със сигурност отговорът му ще бъде доста по-различен. Отделям внимание на Монумента/Бойко, понеже той е под ръка на всички. И въпреки това си е все още толкова непознат. С шеги и натиск той успява да баламоса репортерите, сам мистифицира образа си. В този смисъл шансът да бъдатопознати важните фигури на времето става все по-нищожен. След поредните банални въпроси те се отръскват и всичко изпада от тях. Като кучето на бай Киров.
Само в една емисия Новини на Би Ти Ви (7 март) видяхме поразителни примери за българското безвремие: езическият ритуал “Тричане" на куче в странджанското село Бродилово и свада, при която англичанинът Роджър, заселник в поповското село Тръстика, наръгал с нож съселянина си Стефан. Имате много поздрави от Бродилово със следващите две реплики.
Денка Димитрова: “Аз си го храня кучето, аз ще си го правя каквото искам."
Димитър Киров: “Обичаят е – завързва се кучето, завърта се два-три пъти и се пуска вътре във водата, измива се, окъпва се и като излезе и се изтръска, ако има нещо, то всичко пада." А ето как общува с Роджър селянин от Тръстика: “Нали не му разбирам на езика, нещо вика, аз му викам – Ко? Ко?, той – Ок, Ок, и туй то. Три кучета има, всяка сутрин ги бий. Що ги бий, маниак ли е, какъв е тоз човек."
В Тръстика смятат хората, които малтретират кучета, за маниаци. В Бродилово пък разчитат на кучетата повече, отколкото на здравната каса. А на бул. “Витоша" (софийската “Шан-з-Елизе" – бре, бре) се проведе първото общонационално гонене на зли духове (пак репортаж от същата емисия).
И това е днешна България.
В “Малък коментар" в същия този ден децата отговаряха на въпроса: “Кои са хулиганите?" Невероятно красиви и одухотворени лица – и на човек чак му става страшно. Каква е гаранцията, че те няма да попаднат на обратния път, който отвежда към въртопите на Тръстика и Бродилово?
…
И на този фон българските екзалтации са още по-смущаващи. Медицинските сестри от либийската афера все още са със смъртни присъди, те не са отменени. Навремето, в общото въодушевление, президентът ги помилва. Без да има това право.
От една страна, нашето време тече тягостно бавно, като в езически ритуал, изрисуван на някаква скала. От друга – склонни сме да се екзалтираме по нищожен повод – дори той да има стойността на подхвърлено петаче. Бившият либийски министър на правосъдието изрече една необичайно мръсна глупост – че онези клети деца са заразени по заповед на Кадафи. Някои тукашни ентусиасти подхванаха интригата. Единствено адвокатът Хари Харалампиев намери кураж в “Денят започва" (БНТ) да отръска от либийската драма тази измишльотина. Дежурните нашенски юргенротовци не успяха навреме да се вкопчат в нея и да пренапишат наново всичко. Много често нашата история се шаржира от подобни хора. Обаче нобелистът Монтание и проф. Колици доставиха истината по време на онзи чудовищен процес.
…
Информация за читателите ми от сайта на вестника, но тя вероятно ще бъде любопитна и за всички останали.
Федър се подвизава в сайта на в. “ Труд" от края на 2009 г. Интересът му към рубриката на К. К. датира от 26 юни 2010 г. Първоначално е държал да бъде разпознаван като “читател" и “българин". Впоследствие преображенията му еволюират от “любопитен", “отегчен", и “развеселен", до “РоршаРх", RFC и “Потайно Опасен Анонимник". Често пише под чужди псевдоними, и то на някои от постоянните коментатори на рубриката – Джордж, Румен Митов, Боян, Стратий и други. Най-накрая се установява на името Федър.
Изключително продуктивен – с повече от 300 коментара (по-точно 337).
Своеобразен пик в активността на Федър е имало след излизането на дописката “SMS от Янето. Парафин и портокали". Там той е взел участие в дискусията цели 42 пъти. В последно време агресията го е обсебила окончателно, той ругае всеки, дръзнал да му противоречи. Ако някой притежава айпи адреса му, може да посети сайта http://en.utrace. de в любимия на всички Uncle Google. И ще научи доста забавни неща. Един читател ми изпрати една интересна мисъл, която блуждаела в мрежата неподписана: “Да изтипосаш своя творба в интернет и да я оставиш свободна за коментари е като да отвориш широко вратите на бутиков хотел, в който и последният дрипльо ще може да се отърка чисто гол в дивана “Честърфийлд". Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 30 689 души и коментирана 66 пъти.

Стр. 16

в. Show | 06.01.2011 

Навръх Ивановден – 7 януари, но точно преди 31 години, стартира култовото предаване "Всяка неделя". Излъчва се по тогавашната Първа програма на единствената Българска телевизия. Негов пръв шеф е Янчо Таков, а заместник му е Кеворк Кеворкян. По това време генерален директор на телевизията е Иван Славков – зет на Тодор Живков. Легендите на "Сан Стефано"29 твърдят, че идеята за това предаване се ражда в неговия кабинет. Сред неговите орисници е и тогавашният заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура – поетът Любомир Левчев. В първото предаване на "Всяка неделя" с водещи Янчо Таков и Кеворк Кеворкян участват Тодор Динов, Дончо Цончев, Крикор Азарян, Георги Черкелов, Яко Молхов, Атанас Свиленов, Аксиния Джурова. 2 години по-късно Кеворкян става неизменен водещ на "Всяка неделя" до последното й спиране.

Кеворк Кеворкян за "Всяка неделя":

 - Янчо трудно можеше да схване кое е вярно и кое не, кое е правилно и кое не, кое е законно и кое не. Така се случи и историята с хонорарите в началото на "ВН". Когато започнахме "ВН", Таков, който подписваше ведомостите, започна да ни пише по 450 лева на предаване, което си беше колосална сума. Обадих се на тогавашния финансов директор Аксенти Соколов и го попитах редно ли е това. Той каза: "Може да си пишете и по 1300 лева, таблицата го позволява, обаче…" Но от ЦК използваха това и веднага удариха Славков – че е толерирал "ВН". Славков в подобни случаи винаги приемаше вината върху; себе си. Но този път го изпревари и Кожухаров като наш директор, който си призна "вината". Сетне хонорарите се свиха до рамките на разумното, а когато страдалецът влезе в затвора и до края, те бяха съвсем нормални.
 - Веднъж като ме изпуснаха, вече нямаше какво да сторят. Аз поначало съм си неуправляем, а пък с подкрепата на милиони зрители съвсем. Нямаше и как да се споразумеят с мен, а сетне дойде и Горбачов и всичко, включително и властта, започна да се превръща в една бутафория. Живков се бе разкрещял веднъж в Политбюро, че не бива да слушат Кеворк и "огонките". Доста се чудили какво има предвид, какви са тия "огонки", и накрая се сетили, че става дума за радикалното тогавашно списание "Огоньок". "Всяка неделя" се беше превърнала в трибуна на съветските перестройчици.
 - Още през 1985-а, един месец след "преименуването" на българските турци, започнах рубриката "Час по семейна история". И докато се усетят в ЦК, я пуснах в ефир. Побесняха, обаче нямаше какво да направят. А в рубриката се представяха фамилни истории, съветвахме зрителите да започнат да пишат родовите си истории. Да, де, дядо ми се казва Хасан, баща ми Реджеп, а пък аз – Никола… Нямаха полезен ход. Въпросът беше да ги изпреварваш, а освен това да поддържаш един висок професионален стандарт. е Представих концерта му (на Недялко Йорданов), сетне и самия Недялко, зададох му няколко въпроса. Всичко беше точно и коректно, направо прелестно. Мартин Карбовски седеше до мен, тогава си партнирахме в предаването, и мълчеше. Накрая го попитах дали и той няма някакъв въпрос към Недялко. И се започна една разправия – Недялко го нарече Търговски, Мартин пък го нарече Недодялко, а сетне по някое време спомена, че синчето на Недялко издава жълт вестник. "Няма такова нещо" – рече Недялко. И погледна тъжно-сериозно, както си гледа винаги. Как да не му повярва човек! Тогава, през 2004 година, направих нечуван скандал на Мартин, нарекох го "посткомунистически запъртък"
и пр. Не беше справедливо, така си казвах по-късно, когато научих истината.
 - Вече през 1981 г., когато страстите във "Всяка неделя" се успокоиха, понеже вече никой не ми се мотаеше из краката, научих нещо много неприятно. Имахме правило всичко да се записва, макар програмата да бе на живо, за да я гледаме, а и да я съхраняваме. Режисьорката Мария Кертикова беше много стриктна в това отношение. И веднъж я попитах за записа на някакво интервю, понеже исках да го използвам отново. И тя ми каза почти насълзена, че липсва. Как така, защо, откъде накъде, кой идиот е наредил да се изтрие и пр. И тогава научих, че 40 – 40! – от първите ми интервюта от "Събеседник по желание" са изтрити, понеже някой скот бил решил, че повече няма да се върна в програмата. Интервюта с Радичков, Гяуров, ген. Владимир Стойчев и пр. – 40!
В ефира и малко встрани е Твърди се, че "Всяка неделя" е била любимото предаване на Тодор Живков. Където и да се е намирал, в 17,30 часа в неделната вечер той винаги застивал пред екрана на телевизора. Понякога позадрямвал по време на предаването, но винаги настоявал да го будят за "Събеседника по желание". Често се шегувал с подчинените си: жалко, че мен никога няма да ме поканят за събеседник! Живков се оказа лош пророк за участието си при Кеворкян – това се случи, но след като бившият първи се прости с всички лостови. С днешна дата на въпрос защо интервюто с Живков е начело в зрителския интерес в "БЛИЦ", Кеворкян отговаря: "Едно младо момиче вече ми каза, че Живков й се видял много интересен и съвсем не глупав човек. В същото време тя продължава да гледа на комунистите като на някакъв хибрид между канибали и флинтстоун. Не е лесен отговорът". е Самият Кевокян често признава, че най-рудният му "събеседник по желание" е бил великият диригент Херберт фон Караян. Немецът дори се обижда след края на интервюто и напуска студиото, без да се сбогува. Някъде в средата на 80-те дошъл редът и на прочутия актьор Велко Кънев да бъде "събеседник". Кънев вече бил народен артист, имал десетки роли в театъра и киното, хората го познавали и му се радвали. Едва след предаването обаче майка му в Елхово го признала: "Веле, мама, оттук накъде? Няма вече нагоре!" "Не ме кеворкирай", казва Катя Паскалева на водещия в студиото. Актрисата първа въвежда в обращение този глагол, който след това придобива огромна популярност. С акад. Николай Амосов е свързан най-големият скандал в историята на Българската телевизия. На 25.XI 1.1988-а, година преди промените, той нанася във "Всяка неделя" съкрушителен удар срещу марксистколенинската идеология, като заявява, че най-фалшивият лозунг е "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!". Коментарът на в. "Работническо дело"
"С това , интервю "Всяка неделя" навлезе решително в блатото на анархизма и антикомунизма." е Когато през 1989 г. окончателно спират "Всяка неделя", пловдивчанинът Красимир Русев така се ядосал, че си изхвърлил телевизора през прозореца. После размислил, прибрал каквото е останало от него, обгорил го и вложил в екрана му скулптурното подобие на Кеворк Кеворкян. Открил знаменития водещ през 1992 година и му занесъл произведението си. Още с първия брой на възобновененото през май 2002 година предаване за малко не се стигна до бой в коридорите на БНТ. Пиян до козирката, Боян Радев категорично отказа да напусне студиото след участието си в рубриката на Тодор Колев "Шоуто на Адама". "Как така ще се махам аз, бе? Аз съм легенда! Цялото предаване ще е за мен. Не съм свършил, имам какво още да говоря", започнал да крещи Боян Радев в момента, в който Тодор Колев му подал ръка, за да се сбогуват. В суматохата се намесил Игор Марковски, който отишъл лично да изпраща именития борец. "Г-н Радев, спокойно, пак ще ви поканим. Сега обаче трябва да влезе Михаил Горбачов", започнал да го увещава Марковски. "Кой е тоя Горбачов, бе? Заради тоя ли ще се махам? Заради изродите от Съюза държавата ни е разорена, бе! Заради тях сме на тоя хал! Как ще му правите евала? Аз оставам, той да ме чака!", разкрещял се клатушкащият се Боян Радев. Притесненият Кеворк изпратил охрана да изведе почерпения борец меценат. Боян Радев едва бил изкаран от сградата на телевизията.
 - През 2004 г. Лили Иванова сложи точка на повече от 20-годишното си приятелство с Кеворк Кеворкян заради изцепките си в предаването от 11 януари и поисканите 100 000 долара, за да участва в "Гореща линия" заедно със Слави Трифонов. След предаването Карбовски и Трифонов се хванали за гушите и скандалите продължили. По време на интервюто Дългия избеснял при наглед невинния въпрос на Мартин дали си има приятелка. След края на ефира, в гримьорната той му се разкрещял, че не позволява никому да се бърка в личния му живот. "Знаеш ли кой съм аз, бе? Какво предаване и къде водя", крещял Слави. "Боли ме к… какво предаване водиш", репликирал го радио- и тв водещият. В този момент побеснелият Слави скочил и налетял да се бие. Двамата се вкопчили гуша за гуша. Личната гримьорка на Трифонов и колегите й, които чакали новинарите от късните новини, се наложило да ги разтървават.

Стр. 18

в. Република | 12.11.2010 

Бившият телевизионен журналист Кеворк Кеворкян беше осъден от бизнесмена Красимир Гергов на последна инстанция по член от Закона за задълженията и данъците за сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, плюс лихви. Кеворкян е водил по този член дела срещу почти всички известни телевизионни водещи в България – Маргарита Михнева, Георги Коритаров, Николай Бареков, както и срещу почти всички по-големи телевизионни оператори.
През ноември 2008 г. Комисията за досиетата разкри, че той е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност под агентурния псевдоним "Димитър" и е писал доноси срещу популярни личности като Борис Димовски, Васил Цонев, Михаил Неделчев, Дончо Цончев, Димитрий Иванов, Енчо Мутафов, Огнян Сапарев.

Стр. 3

в. Show | Мария ДРУМЕВА | 13.10.2010

- Г-н Кеворкян. поетът Недялко Йорданов щял да ви дава под съд? Изненадан ли сте от постъпката на бащата на издателя Недялко Недялков?

- Той би трябвало да даде под съд синчето си – Недялко Клеветника. Поне ще свърши нещо полезно – ще отърве свестните хора в страната от вечните посегателства на любимото му отроче. И ако го направи, това ще означава да се дистанцира от продавача на сквернословия. Никога няма да го направи.

- Защо?

- Ето защо. Малкият Недялко, Главния Доносник и Клеветник на Републиката, от години печата мръсотии срещу всичко свястно в страната, често и срещу интелектуалци, колеги на баща му. Обаче досега другият Недялко, Недялко Опекуна – една дума не е обелил за това. В замяна охотно позволява да печатат стиховете му в същите тези вестници, а книгите му в полулегалиото издателство на Клеветника. Надявам се, че поне на него синчето му изплаща хонорари и спазва всички изисквания на закона.

- Защо полулегално издателство?

- А какво е издателство, което е разследвано за измами, което печата книги без договори, което след това рекетира авторите, за да си мълчат. Което, отгоре на всичко, се появява, както се твърди, в правния мир доста след публикуването на някои книги.
Ето един пример, за да разберете какво представлява Недялко Доносника, когото Недялко Поета толкова упорито брани.
Журналистът Антон Стефанов си потърси правата за пиратски издадената негова книга "Легендата и нейните герои" – и Клеветника Недялко веднага го нагласи в един вестник, в който има влияние. Пуснаха мръснишка статийка: "Гей се крие при Иван и Андрей" – понеже Антон бил редактор на шоуто на Иван и Андрей!
Представяте ли са какви хора са това, представяте ли си кого защитава Недялко Поета! Добре, син ти е, но сляп ли си да видиш какво прави от години -когато печели милиони от мръсотии? Защо не се разграничиш публично поне от кумова срама – тъй както си се разграничавал, примерно, от други неща.

- От какви неща?

- Например, от партията си – това се случи през 1990 година, той направо избяга от нея. Защо не го направи по-рано, когато си въобразяваше, че е по-различен комунист, понеже подхвърляше по някоя и друга реплика, позволена, разбира се, от властите? Защо не го направи тогава, а след промяната през 1989 година?
Никога нищо не е казал за синчето си, по никакъв начин не го е укорявал за скверната му дейност. И по този начин го е поощрявал. Ако го е правил, защо не каже кога и по какъв начин.
Трудно е да се изброят хората, обругани от Недялко Клеветника. Но Недялко Поета си мълчеше и мълчеше. Но сега не мълчи, понеже трябва да помага на Клеветника. И плаши със съд – а той може да плаши само гаргите със съд.

- Да се върнем към делото. Недялко Йорданов ви обвинява, че от страниците на вестник "ШОУ" по безпрецедентен начин осквернявате отново паметта на неговия баща Асен Йорданов?

- Чудя се дали Недялко Клеветника не е написал този текст на Недялко Oпекуна. Хората не са слепи и глупави. В интервюто си в "ШОУ" казах нещо доста важно, но недялковци нямат сетива за тия неща.
Казах, че винаги през годините съм бил внимателен към всякакви нечисти подхвърляния или намеци, недоказуеми твърдения и пр. Точно обратното на това, което прави Недялко Клеветника от години, от брой в брой на клеветническите си издания. Сега се оказва, че баща му не е схванал казаното от мен.

- Каква е истината за бащата на Недялко Йорданов?

- Де да знам. Аз по начало винаги трудно съм се ориентирал в историите на комунистическата партия, те така омърлят истината, че никога не можеш да разбереш кое е ляво, кое е дясно, кое е чест, кое е позор. И сега се държат по същия канибалски начин, всички вече са наясно с това. С тях сериозен разговор за миналото не може да се води. И е така, защото това не им е изгодно.
Бащата на Недялко Поета е виден деятел на комунистическата партия. Кръстили са улица в Бургас на неговото име. Сетне пък същите комунисти са решили, че е не знам какъв си и самите те го обругали. Сетне го реабилитирали, но преди това махнали от улицата името му. После пак върнали името на клетата бургаска улица, сетне – след промяната през 1990 година – пак го махнали и т.н.
Това са фактите. Тези комунистически салтоморталета изобщо не ме интересуват, тяхната истина -също. Певец на тази истина е бил Недялко Опекуна на Недялко Клеветника, не аз. Аз му направих неоценима услуга още през 88-а година, но той и това извъртя по онзи неподражаем начин, по който извърта истината Недялко Клеветника.

- За какво намеквате?

- Намеквам за това, че истината винаги може да бъде изнасилена. През 1988 година отидох да направя интервю за поета партизанин Атанас Манчев, понеже беше негова годишнина. Тогава Недялко Поета беше попитал защо съм решил да отразявам тази годишнина. Изглежда си е мислел, че той трябва да дава разрешение кога да се отразява нечия годишнина.
И е бил прав да мисли така, понеже по онова време, както се шегуваха някои хора, не беше шеф само на Пожарната команда в Бургас. Беше шеф на театъра – едноличен господар, драматург и дори режисьор, главен редактор на списание "Море", дали не беше и секретар на Съюза на писателите за провинцията – колкото и да ненавижда Левчев, на него дължеше тази милостиня, член на Окръжният съвет за култура, нещо, което си е номенклатура на Окръжния комитет на комунистическата партия и не можеше да стане без покровителство от най-високо. Близък приятел беше на тогавашния партиен гаулайтер на Бургаски окръг Николай Жишев, сигурно нещо пропускам. С една дума – истински дисидент, може да претендира, че партията му е калташка, може да я напуска, когато плъховете я напускаха през 90-година, може да говори срещу нея, и всички останали екстри, които се полагат на един дисидент.
Когато започнах да правя репортажа си за Манчев, постепенно започна да изплува историята на едно предателство, една мрачна история – как е бил предаден от свои и убит. Имаше хора по онова време, които бяха напълно убедени кой е предателят. Както споменах вече, това не беше и някаква особена сензация за комунистическите кръгове. Но аз се смаях, когато родствениците на предадения от свои и убит поет Манчев настояваха да посочат – те да го посочат! – едно конкретно име. И какво направих аз – за да я докараме сега недялковци да изнасилват пак истината. Попитах: " Знае ли се, кой е предателят?" Отговорът беше: "Да". Тръгнаха да го изричат, но аз теглих шалтера на интервюто, прекъснах го, понеже за разлика от недялковци никога не съм се доверявал сляпо – на партия, на клевета, на досиета или каквото си решите друго. А пък Недялко Йорданов се обидил – без никой дори да споменава някакво име.
Някой казал, че е известен предателят на Атанас Манчев, само толкова, а Недялко е смазан от това.
Сега просто припомних тази история, за да им подскажа на недялковци, че човек трябва да е по-внимателен, когато стъпва из неясни територии, когато клевети някого – с каквато благородна дейност се занимава синчето му. Което си е чиста глупост – да предупреждаваш Недялко Доносника и Клеветника да не го прави.
Ей, Доносник, Георги Първанов прелюбодеец ли е? Кой министър е рогоносец? Какво мълчиш като насран? Какво мълчи и Недялко Поета – защо не отговори той на тези въпроси.
Разбирам болката на бащата. Но и той трябва да е наясно какво причинява на толкова много хора синчето му, когато ги обругава, клевети и мърсува с името им. Трябва да е наясно какво преживява например известна певица, когато е изкарана някаква смешна блудница – и тази партенка се върти, и върти, и върти. Ето, и онази вечер пак бе подхваната от "Шоуто на Иван и Андрей", понеже Иво Инджев бил казал не знам какво си. Ей, Поете, не ти ли е жал за това момиче, което има съпруг и дете. Нали и ти си патил от подобни неща? Защо тогава не кажеш на синчето си, Главният Доносник, че не бива да бърка така брутално в душите на хората. Защо не се сети да му го кажеш никога досега, докато той правеше мръснишките си екзекуции. Защо си мълчеше – защото е хубаво да е добре охранен, нали, да си печели мръсните милиони, да ти дава трибуна за нежните стихове, да ти ги издава и да ти плаща. Даваш ли си сметка с какви пари плаща този човек – това са пари, спечелени от клеветите срещу стотици хора – от певицата Мариана Попова през покойния Пасков до държавния глава. Впрочем – извини ли се на държавния глава за клеветите срещу него и съпругата му, когато получаваше орден от ръцете му. Извини ли се на съпругата му – която бе унизена и злепоставена с някаква болест. Прошепна ли му. "Извинявай, другарю Първанов, той, малкият, си ги прави тия неща самсамичък, говорил съм му, обаче не ме слушка. Злоядо дете си беше от малък, злоядо за истината, давай ми сега орденчето, да си се накича с него…"

- Доста се разгневихте!

- Аз не съм бакалин като някои хора, да калкулирам едно или друго. Но в момента, когато Недялко Поета се отказваше от партията си, която го беше дундуркала толкова години, Председателството на същата тази негова партия направи декларация срещу мен, а пък партийният им гуру Луканов направи специално заявление на правителството си – пак срещу мен.
Ако на Опекуна на главния Клеветник му се бетае случило същото, щете да ореве орталъка,
щеше да претендира, че е главният дисидент на Космоса, щеше да напише 5 книги за драматичните си преживявания из Галактиката и пр.

- Нека да видими другите мотиви на поета.

- Охо, да го сторим, макар и с омерзение. Давал ме под съд, понеже в интервюто си в "ШОУ" – цитирам – с мое съгласие името му било изписано с грамадни букви на първа страница на вестника, заедно с негова снимка, без това да има връзка с темата на интервюто.
Само в това изречение има няколко лъжи. Поета, който дума не е обелил досега за Клеветника, изглежда е прихванал нещо от неговите похвати. Всеки знае, че не интервюираният, при това външен автор, решава с какви букви да се изпише някакво заглавие или нечие име. От факултета по журналистика трябва да поканят Поета да изнесе лекция на студентите – как се манипулира истината, ще има успех може би. Само той не знае, че единствено редакцията подбира една или друга снимка за дадена публикация. Само той не знае, че единствено редакцията решава, дали една или друга снимка има отношение към даден текст. Само Опекуна на Клеветника не знае това. Всички други са наясно.
Между впрочем в това заглавие няма нищо обидно. То би било обидно само в случай, че Недялко Поета се е отказал от Недялко Клеветника. Няма обаче такива знаци. Син му е и толкова.

- Недялко Йорданов щял да ви даде под съд, понеже в интервюто и в следващата ви статия в "ШОУ" от 6 октомври имало голямо количество обидни квалификации и намеци по негов адрес, които щял да цитира в исковата си молба.

- Но благоразумно не ги споменава, нали. Ще бъде забавно, ако откриете поне една обидна квалификация. Този галеник на БКП – това обидна квалификация ли е при всичките постове, които е заемал?, – когато нещо му се каже не по вкуса му, вдига врява до небето. Няма намеци и квалификации. Споменавам за един храбрец, който имал достатъчно добри връзки с Държавна сигурност, че да му съобщават, че квартирата му е била подслушвана. Споменавам за друг херой, който си записвал телефонните разговори, представяте ли си, с оправданието, че могат да му припишат по-късно други думи пак от ДС. Ако Недялко Поета се е разпознал, това си е за негова сметка. Мен не ме интересуват истериите на праведни комунистически ангели. Представяте ли си храброст – говориш с близки приятели и си записваш разговорите с тях, понеже келявата ДС можело да ти припише някакви думи. Е, голяма храброст, голямо инакомислие. Сякаш говорим за Лех Валенса, а не за бургаския поет. А много други хора си говореха каквото мислеха, и пет пари не даваха за това. Това записване на телефонни разговори си е направо престъпление, не знам дали си дава сметка онзи херой.

- Как ще коментирате твърдението му. че сте го нарекли "подлога на лъжата"?

- Определението "подлога на лъжата" не се отнася за друг освен за синчето му, Клеветника Недялко. И редакцията направи своевременно това уточнение, нещо, което Доносника Недялко не би направил по никакъв повод и никога. Аз наистина, и това лесно ще бъде доказано, своевременно уведомих редактора на интервюто да прецизира фразата, но това не е станало. Подлога на лъжата е наистина онзи, който нарича държавния глава блудник, а не онзи, който отива да вземе орден че от ръката на същия този държавен глава. Тия хора – единият подлога на ликата, а другият пък не е подлога на лъжата, ни смятат за идиоти. Защо интервюто било излязло после без уточнението в сайта "Афера" /то излезе и в други сайтове/. О, скъпи, кавалери на истината, ами сайтовете са отпечатали интервюто ми така, както е публикувано в "ШОУ". А уточнението е към статията ми от следващия брой – схващате ли? Когато статията излезе в тия сайтове, ако изобщо излезе, там уточнението ще се мъдри черно на бяло.
Ще дам само още един пример, свързан с мен, защо Недялко Клеветника е подлога на лъжата. Той непрекъснато нарича дописките ми за телевизията "доноси". А ето какъв есемес ми е пратил на 30 юни 2009 година: "Супер статия в "Труд"! Коварно човече.

- Има и още един мотив в писмото на Недялко старши, заслужава си да го цитираме изцяло. Ето: "Давам под съд лицето Кеворк Кеворкян. защото насъсква срещу член от моята фамилия министър-председателя, министъра на вътрешните работи, главния прокурор и ГДБОП. така както е насъсквал навремето Държавна сигурност срещу достойни мои приятели, повечето от които не са между живите -край на цитата,

- Изглежда Недялко Поета все пак е започнал да се срамува поне в някаква степен от Недялко Клеветника, понеже не споменава името му. Защо тази скромност – "членът на неговата фамилия" е Клеветника Недялко, едно човече, което осра и опика всичко свястно в държавата. Поета иска да го изкара сега потърпевш. Премиерът щял да се занимава с него! Точно пък на този премиер кожата му е толкова дебела, че може да понесе всякакви тъпотии и хули. Въпросът е обаче до каква степен публиката може вече да понася манипулациите и сквернословията. Ако нещо е насъскало някого – това е истината. Ако синчето ти не беше измамил авторите на книгите, които издава, никой нямаше да се занимава с него.
Поета трябва да се успокои. Понеже вече нагазва сериозно в калта. Ще трябва да докаже, че аз насъсквам главния прокурор, вътрешния министър или който и да е друг. Да не би да е прихванал нещо от калните фантазии, с които ни залива синчето му?
Толкова е просто. Синчето ти не спазва законите – и няколко души си търсят правата. И тогава онзи упреква в корупция компетентните органи. Сега пък ти го повтаряш. Е?
Изобщо Недялко Поета сякаш играе поддържаща роля в клеветническата кампания, която синчето му организира срещу мен, понеже е нагазило в лука.
Точно синчето му се занимава с насъскване – като настървява с абсурдните си лъжи и клевети обикновените хора срещу най-известните личности у нас.
И още един факт, за да разберете каква е психологията на недялковци. Аз споменавам в интервюто си за една лъжа на Недялко Поета, която той изрече пред милиони хора. Но той не иска да ме съди, че съм го нарекъл Лъжец. Забравил е, че е излъгал – или помни само неща, които са изгодни единствено за него. Разбира се, аз бях пределно деликатен в интервюто и се опитах да оправдая по някакъв начин лъжата му, макар тя да беше напълно съзнателна. Недялко Опекуна съзнателно излъга огромната публика на "Всяка неделя".

- Кажете ни нещо повече за тази история?

- Случи се на 14 март 2004 година. Недялко Поета имаше концерт в НДК и аз реших да го представя в програмата си. Така както винаги на тия хора съм им помагал – и когато изобщо не са го заслужавали и когато са имали някаква нужда, винаги и всякак.
Но вече е забравил всичко, понеже трябва да защитава един Клеветник.
Е, да, син му е, но е Клеветник. А отгоре на всичко и измамник.
Между другото, Недялко Поета присъстваше, когато направих предсмъртното интервю с неговия приятел Иван Радоев. И със собствените си уши чу, когато Радоев каза:…..Светли мигове в онази епоха /преди 1989 година/ имаше. Светли мигове бяха на Кеворк "Събеседниците по желание". Не беше малко по онова време! Кеворк поемаше закрилата на доста хора. Мен ме е викал поне два-три пъти в трудни положения напук на тях" /12 юни 1994 година/.
Недялко присъства на тази изповед на умиращия голям поет и драматург и въпреки това говори нелепости за мен.
Да се върнем към онази история от 2004 година. Представих концерта му, сетне и самият Недялко Старши, зададох му няколко въпроса. Всичко беше точно и коректно, направо прелестно. Не както в изданията на Недялко Клеветника.
Мартин Карбовски седеше до мен, тогава си партнирахме в предаването, и мълчеше.
Накрая го попитах дали и той няма някакъв въпрос към Недялко. И се започна една разправия – Недялко го нарече Търговски, Мартин пък го нарече Недодялко, а сетне по някое време спомена, че синчето на Недялко издава жълт вестник!!!
"Няма такова нещо" – рече Недялко. И погледна тъжно-сериозно, както си гледа винаги. Как да не му повярва човек. Синът ми не издава жълт вестник, няма такова нещо, вие нещо бъркате – рече поетът, който е призван да говори Истината, който е жених на Истината.
Как може, синът ми не издава жълт вестник – обиди се той. И се натъжи. И всички се натъжихме – как може така да се наранява чувствителната душа на Жениха на Истината, как може такова безобразие! И е прав да се обижда Поета, как така ще клеветят сина му, как така ще оскверняват истината!
А в онзи момент Недялко Клеветника, синчето на Поета на Истината, наистина издавал един жълт вестник!!!
Тогава, през 2004 година, направих нечуван скандал на Мартин, нарекох го "посткомунистически запъртъци пр. Не беше справедливо, така си казвах по-късно, когато научих истината.
Но нали един Поет не може да лъже, не бива да лъже, не бива да защитава лъжата?
Той не издава жълти вестници! – рече Поета.
И ни погледна така, както винаги гледа – честно.

Стр. 70-71

в. Конкурент, Враца | FRОGNEWS.BG | 9.09.2010

Треска в медийните среди – издания сменят собственици, съкращения на екипи, уволнения, орязани заплати, списание "Playboy" обезглавено

Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване "Всяка неделя" в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите па в. "Шоу" и сайтът "Блиц". Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. "Мисля, че има доста интересни неща, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва", заяви Кеворкян.
Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подборът на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени "звезди" и предавания за сметка на други. Така че "Всяка неделя" ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.
Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във ВАЦ-овите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизиятае свързана с преговорите за продажбата на "Труд", "24 часа", сградата на Полиграфическия комбинат и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и Банка ДСК.
Финансова групировка води разговори за купуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седели истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия, Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.
Друга новина от телевизионния фронт е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 милиона лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия управителен съвет, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях, твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 милиона лева.
Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на "Сан Стефано" 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.
Неотдавна някои от новите членове на управителния съвет на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години. В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на "Лека нощ, деца" от 10 на 15 минути.
Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото "Голямото четене", но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на управителния съвет, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.
Посетители на виенската сладкарница "Пролет" – до Софийския университет "Св. Климент Охридски" – онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики, докато съвсем се обезличи. Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.
Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ тя официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Пръмова заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това тя обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 милиона лева.
В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от столичната дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на не-успялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генералендиректор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на "Сан Стефано" 29.
През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.
Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. "Новинар". Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание "L’Europeo", "Новинар" бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на "Новинар".
Христо Кьосев пък беше освободен като главен редактор на списание "Playboy". Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на "24 часа", да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание "Maxim" начело с главния редактор Ивайло "Нойзи" Цветков щял да поеме и правенето на "Playboy".

Стр. 7

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 31.08.2010

Медиите произвеждат непрекъснато оди за телевизионни балони. И вече са забравили, че са съучастници в престъплението, когато същите тези балони започнат да се пукат в лицето им. Не чувстват никакво угризение, когато поредният шедьовър се окаже поредният боклук. Не се сещат, че и те са имали наивността да се доверят на фантазиите на продуценти и автори и на останалите телевизионни кинкалеристи. Да сте чули някой телевизионен трътльо някога да е казвал, че се притеснява за онова, което се къдри в главата му. Не че е нещо оригинално – известно е, че днес великият телевизионен инструмент е индигото, и все пак. Не съм срещнал досега нито един от тези типове, който да изпитва и най-малкото съмнение във величието на проекта си, с което иска да подскаже на недосетливите и за собственото си величие.
Известно е, че открай време телевизиите са пълни със самопроизвели се гении, но въпреки това днес ни идват в повече. Това е една болест, която е силно заразна, от вида на вирусите, които някои служби отглеждат в тайните си лаборатории за всеки случай – ако, примерно, Путин реши да си сложи черния колан. Предполагам, че дори и на оня свят -

надявам се да е в ада

- има специален проект за тези щастливци.
През годините съм се разминавал с доста от тях – вечно приповдигнати, търчат нагоре-надолу по стълбите с великите си проекти. И неусетно настъпва забравата. Миличките ми харисънфордовци. Всички те са вярвали, че и с тях може да се случи чудото с актьора Харисън Форд – отишъл да поправи вратата на Джордж Лукас, а онзи го харесал и така тръгнала кариерата му. Повечето от нашите маниаци обаче и за дърводелци не стават.
От друга страна не мога да си представя, тръгвайки за Ню Йорк, Томето (Тома Томов) да е особено словохотлив за новия си проект с Кристо. В замяна на което ще се върне с поредния си великолепен филм и ще си го получи: никой няма да каже и две думи за него. Медиите са заети с друго – полуразвалената храна от по начало невъзможните обещания им е напълно достатъчна.
Когато преди 6 години трябваше да разговарям с инж. Божидар Янев, властелина на нюйоркските мостове, бях омръзнал дори на себе си в желанието да науча предварително всичко възможно за този човек. Да, обаче, знаех, че Томето е направил вече филм за него. А нашият занаят живее единствено заради стръвта да правиш крачки, макар и ситни, но все по-напред и напред. Не че това е възможно всеки път, но все пак не е лошо да се опиташ.
Онези трътльовци имат и друг номер, който също се услажда на медиите. Да оправдават всеки пореден боклук с манталитета на публиката, с особеностите на българския характер, с несвободата по време на соца и пр. Абсолютни нелепици, обаче удобни, както поне на тях им се струва.
Тези нелепици поощряват допълнително лудостта в телевизиите, които все по-охотно се ровят в септичните ями. И все по-нахално твърдят, че те са пълни с розова вода. Да не споменавам отделни продукции, за да не си разваляме вкуса. Необразовани момчета си въобразяват, че дописват Иван Хаджийски, макар повечето от тях изобщо да не знаят кой е той. Прости момичета обясняват дълбокомислено, както им се струва, въпросните проекти – срещу някой лев, разбира се. Тия хора иначе не могат да издържат и най-елементарния тест в най-достъпния частен “университет". То и някои посланици вече сигурно биха се затруднили – дали Том Улф е баскетболист от NBA или писател, както обича да пита вашият дописник.
При това положение шансовете за оцеляване на малцината свестни хора в телевизиите са минимални. Одите за повсеместния боклук ги обезсърчават. Имаше една песен “Слуховете погубиха Мери". Можем да допълним, че лъжливите оди отчайват кадърните хора в телевизиите.
Известно е, че най-бързо се разпространяват лошите новини. Обаче за лошите телевизионни предавания новините изобщо не се движат – и как да го направиш, когато си слушал ококорено някой,

все едно, че е Далай Лама,

докато те залъгва с новия си проект, а сетне те е срам дори да хвърлиш едно око на произведения боклук.
Тия дни четох в списание Light за англичанина Том Скот – той се сетил да слага стикери, които “изобличават недостойните практики на медиите". Чудна идея. Може да се използва за всяка поредна телевизионна дандания.
Мълвата и много често лъжата за поредния нов проект предварително задръстват съзнанието на публиката. Дори политическите обещания не са поднасяни вече с подобни чудовищни лъжи. Все пак те са някакви мечтания, докато един телевизионен проект си е чисто търговски продукт. И когато заблуждаваш публиката с неуместни хвалебствия и реклами, ти й продаваш телевизионни дупета – като ония смрадливи месни продукти, за които някои все още търсят всевъзможни оправдания. Искаш да похвалиш някоя манекенка, кандидат-водеща, добре, сложи стикер “Приятелка на Х". Да подмамиш лековерните за някое ново “риалити" – хайде стикерчето “Картинки от WC". Иначе залъгваш зрителите да се тътрят със завързани очи към поредната телевизионна мерзост или катастрофа. А това е опасно – може да се появи и някой нашенски Скот и да започне да лепи стикерчета: “Скрита реклама", “Поръчка под масата на продуцента", “Нает, за да лае" и пр.
Силата на мълвата не е за подценяване. Освен това значителна част от промоциите на телевизионните продукти минават под знака на сплетните, това е точната дума. Този щял да направи не знам какво си, онази щяла да преспи с шефа на продукцията и пр. Извинявайте, последното май още не съм го чувал. Сплетни, в които се удавя реалната стойност, прикриват се непосилни амбиции и пр. Никой не се и интересува от реалностите. Клюките поощряват единствено воайорството и ексхибиционизма. Малкото качествени предавания са като оазиси сред пустинята на сквернословието и празноглавието и оцеляването им е под въпрос.
И там нещата не са розови – като в онзи анекдот, да ви го припомня пак. След многодневно изнурително тътрене из пустинята българинът най-сетне се довлякъл в един оазис. Но, – о, Господи! – такъв е вечният ни български късмет, заварил край извора четириглав змей. Нашият човек мислил известно време, накрая грабнал една тояга и започнал поредната си битка. Налагали се известно време, докато останали съвсем без сили и змеят промълвил: “Какво искаш, бре?" “Да пия водица" – отвърнал нашият герой. “Ами пий де, кой ти пречи, защо започна да се биеш!" – рекъл змеят. Долу-горе нещо подобно се случва в нашите политически дискусии.
Мълвата има унищожителна сила. Тия дни открих в новата книжка на Том Кейн “Оцеляващият" нещо, което никак не е забавно. Един от героите, макар и съвсем епизодичен, се казва Владимир Матов, известен сред своите приятели като Влад Бияча. Той е “опитен убиец на руската Федерална служба за сигурност", а в доброто старо време е работил за КГБ. По произход българин “като повечето от най-добрите им убийци…"
Дивотия. Обаче е излязла в стотици хиляди копия. Всички усилия да бъде заличена една скверна лъжа отпреди 30 години останаха напразни. Дори онзи кретен Али Агджа вече не може да помогне. Отгоре на всичко, съжалявам да го кажа, но ние сме най-добри не другаде, а в дребните хитрини, в дупедавщините, в производството на всевъзможни “дупета" и пр.
***
Авторите на одите за балони са прекалено заети – и дори, когато пред очите им е нещо свястно или направо талантливо, пак гледат да открият под балатума нелепото и псевдосензационното.
Така е и в случая с Виктория.
От известно време я наблюдавам внимателно и все повече се убеждавам в качествата й. Но вместо да се вглеждат в работата й, вестниците се занимават с развода и изневерите й, ако изобщо има подобно нещо. И това е една от причините хората от телевизията да нямат самочувствие понеже са наясно, че личният им живот, колкото и скромен да е той, е по-интересен за колегите им от печатните медии. Усилията им остават незабелязани, самобитността им не се поощрява. Отгоре на всичко фаворизирането на двама-трима абсолютни некадърници, качили се по волята на случая на черешата, сигурно им действа угнетяващо. Те знаят за какви плъхове става дума, за какви измамници, които при това говорят така, сякаш чукат орехи, но всичко това се толерира, а това им действа тягостно.
През миналия месец (16 юли и следващите дни) Виктория Петрова (Би Ти Ви) заместваше за няколко дни Ани Салич и прекрасно се справи с тази роля, въпреки че тя беше убедителна преди време и в двойка с Цветомир Семов, който пък изчезна от екран изневиделица. Направи много динамичен разговор със социалния министър Младенов, темпото, което наложи в този разговор, а и изобщо в емисията, би трябвало да е направо обезсърчаващ за колегите й. Успя да придаде динамичност дори и в едно директно включване от Търново, в което събеседникът й, местен полицейски шеф, не беше особено членоразделен.
Качествата й се препотвърждават и днес. Тя се приближавамного по-близо до представата за истински водещ – а не четец/говорител на текстове – от мнозина други. По-свободно общува с камерата, а и камерата я обича несъмнено. При нея липсва всякаква вдървеност, нещо, което е обичайната отличителна черта на т. нар. водещи. Свободното й поведение не е насилено или изиграно, то е напълно естествено. Притежава бърз език, по-близък като темпо на разговорния. Свободно пренася репортерското си поведение, също много добро, и в студиото. Интонации, лицеизражения, жестикулации – всичко е напълно естествено. Много свободна е и в общуването си с Юксел Кадриев, което си е постижение само по себе си, а и той почти не прави обичайните си лапсуси. Когато го поглежда и се усмихва, това е наистина непринудено,

и той почти се разтапя.

Сега е по-различна, отколкото преди месеци, когато работеше с Цветомир.
В крайна сметка всичко е наред с Виктория. Обаче тя си е живо неудобство за някои от останалите водещи и по-вероятно е да не поощрят подобно поведение, което ще бъде жалко. Надявам се, че бъркам.
Но натискът върху нея никак не е малък. Мълвата взема нови измерения, подробностите, макар и очевидно нелепи, стават все по-шокиращи. Не знам дали не бъркам, но мисля, че в някои дни Виктория трудно понася тази тежест. Не може да й се помогне. Тя просто трябва да се примири, че това е едно от неизбежните неудобства, когато си дал лицето си под наем, и с времето ще свикне. Не е справедливо, но всички сме безсилни пред духачите на оди за негодници. Едно обаче е ясно – на нейния стикер ще пише “Качествено".
В края на краищата хората от нашия занаят трябва да знаят, че и способният човек – като жената – е “негърът на света", ако ви припомня думите на един музикант, когото всички обичате.
***
Имал съм повод и друг път да пиша за Юрген Рот, несъмнено един хрантутник на мълвата. Напоследък се цитира един любопитен факт от новата му книжка. Природозащитничката Албена Симеонова му казала, че представители на “Атомстройекспорт", дъщерна фирма на “Газпром", влезли с автомати в общината на Свищов, за да преговарят с градските власти за АЕЦ “Белене".
Много бих искал да се свържа с Албена Симеонова. Ще й бъда благодарен, ако се обади. Не е нужно да носи автомат калашник.
Дали някой не поощрява хора като Червения Юрген (“червен" на немски е “рот" – бел. ред.) да прикриват със своите небивалици същинската истина за българския криминален преход?
Опасявам се, че и историческото ни познание вече се попълва от “дупета".
Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" , в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 13 хиляди 462 души и бе коментирана от 98 от тях.

Стр. 16

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 27.08.2010

Продължаваме интервюто с живата легенда на тв журналистиката у нас Кеворк Кеворкян. В пространен разговор с "Уикенд", който започна в миналия брой, бащата на "Всяка неделя" би алармата, че с агресията си телевизията днес се е превърнала в сериен изнасилван. "Мизерни типове постигнаха истинската очевидна победа на прехода – тази над добрия вкус", споделя Кеворкян.
Разговорът спря на най-интересното – истината за отношенията му с певицата Ирина Флорин. Какво се случва между тях, ще прочетете във втората част. Кеворк изказва и мнението си за прословутите мемоари на Иван Славков и случващото се с обществената БНТ.

- Да продължим разговора си от миналата седмица. Какво мислите за новото ръководство на БНТ?

- Дали обаче това е ново ръководство – или нова версия на стария "Домсъвет", това е въпросът. Вяра Анкова ми е симпатична – човек в подобни случаи се осланя на откъслечни епизоди или също тъй мимолетни срещи, но все пак те оформят у мен един образ, който ми е приятен. Вяра се появи, впрочем за първи път на екрана, като мой гост във "Всяка неделя" – беше открила някаква груба преводаческа грешка или по-точно някаква намеса на цензурата в книга на Греъм Грийн. Прелестно момиче, може да беше още и студентка. После се утвърди бързо и категорично, а още по-сетне изчезна с мъжа си, с когото си разменихме един-два ритника около една полемика за съдбата на "Левски" -Лафчис тогава не успя да схване, че искам по-скоро да му помогна, заподозря някакъв план да бъде разкаран и пр. Както и да е. А съвсем наскоро ми предадоха една нейна реплика по адрес на Джени, покойната ми съпруга, което ме убеди, поне засега, че тя не е била бездушен член на един екип от некадърници, които 6 години въртяха телевизията по най-бездарния начин, за жалост с благословията на президента. По-скоро Митко Цонев беше част от тази банда той беше опекунът навремето на Пръмова и пр. – писал съм за тези неща. Тези хора обаче са се преплели като свински черва – интимни приятели, предани един на друг и т.н. Само дето би трябвало да са предани преди всичко на професията и на зрителите си, но това за тях изглежда е нещо второстепенно.
Но Анкова вече направи нещо доста странно. Назначаването на Кацарчев за член на Управителния съвет изглежда много солидно – бивш зам.-министър на финансите, добра репутация и пр. Но защо е повикан той? Да разкрие и покаже безобразията и финансовите спекулации на досегашния екип – или да ги прикрие? Да придава на Анкова сигурност – или да замита следи? Хубаво е да се знае, че досега финансов шеф в телевизията беше Чапанов, бивш член на Сметната палата – и, разбира се, никога от там не последва неблагоприятен одит за телевизията. Дали сега Кацарчев не трябва да осигурява милостта на Министерството на финансите? Ако това минава през ума на Анкова, тя стъпва с грешния крак. Тя направи забележителна кариера – и може да я завърши успешно само ако бъде безмилостна към всички досегашни безобразия, само при това условие. Нека да си припомни как е прекрачила омагьосания праг на сградата на "Сан Стефано" 29, какво е преживяла досега – и да остави зад гърба си веднъж завинаги всякакви приятелски съображения и интереси. Последното звучи малко наивно, но нека за малко да бъдем оптимисти.

- Говорите за безобразия – това ли е точната дума?

- Това е най-меката дума. БНТ е напълно разгромена, и това е факт. финансово и програмно. Рекламните й приходи са сведени до възможния минимум, програмните й постижения са окаяни. БНТ се превърна в някакъв клетник, които се тътри след останалите национални телевизии а дори и след някои кабелни.
Аз опровергавам лъжите на Пъпеша за "Всяка неделя" с факти, а той сервира нови глупости, все едно не съм му наврял в очите цифри и данни. Това не е полемика, това е лигоч, недостойна за сериозна медия.
Пратих в "Труд" изследванията на ТВ ПЛАН, от които личи какъв мистификатор е Пъпеша
Всъщност напълно излишно е да се дискутира с човек, който пише в автобиографията си, че е носител на наградата "Златен пъпеш" и който се гордее с този факт, представяте ли си? Навремето от "168 часа" го направиха лауреат на тази "награда" просто за да подскажат към кой растителен вид принадлежи. Един доста грубо саркастичен жест, който би бил схванат дори от някой със синдрома на Даун. Минаха обаче няколко години и Пъпеша реши, че това е нещо ласкателно за него, че едва ли не е носител на някакъв телевизионен "Оскар". Ето в ръцете на подобни типове е оставена телевизията.
Ако се върнем към въпроса ви за новото ръководство на БНТ, назначаването на Севда Шишманова за програмен шеф е част от онази мимикрия, от която се опасяват наблюдателите. Това момиче има в семплата си биография само един видим факт – репортажа й
за покойния МВР министър Любомир Начев. Може би ченгетата й бяха подхвърлили информацията, че той е на някакво соаре с манекенки от "Визаж", струва ми се – нещо не особено приемливо, разбира се. И тя вдигна врява до небето, все едно, че е взела интервю от Снежния човек или нещо от този род. Разбира се, в подобна поръчкова журналистика всичко е строго селективно – на това момиче и през ум не му минава примерно да вземе сега интервю от банкера Миронов, който фалира една банка и сетне се покри в Америка. Тя е била близка с този фараон и вероятно би могла да направи доста проникновено интервю. Или пък с Иво Прокопиев – представителя на "новия олигархичен" манталитет, който я беше приютил край себе си за известно време, и който също се готви да се покрие някъде, понеже го заплашвали – но остана неизвестно кой и защо. Та това момиче беше години наред член на Управителния съвет на БНТ, а сега ще бъде програмен директор. Това е все едно да дадеш на някой, който се готви да потопи "Титаник", да отговаря за безопасността му.

- В какви отношения сте с бившия главен прокурор Никола Филчев?

- Бях решил да се разкарам от рубриката си преди няколко седмици, при една временна криза в отношенията ми с някои хора от "Труд", и той беше един от хората, които ми се обадиха и казаха, че ще сглупя.Това се случи съвсем наскоро. Филчев е един от основните герои в книгата ми "Кеворк проговаря 2. Тайните дневници". Но по никакъв начин не даде да се разбере, че е засегнат или обиден, то няма и от какво. При едно условие – стига човек да е широко скроен. Чувам, че са се обидили само някои мижитурки, но благоразумно си траят.
Аз правя лесно приятелства – и много често също тъй лесно правя опити да ги развалям.
Не съм кокичка за всеки задник, както би се изразил някой привърженик на простонародния хумор. Но, слава Богу, сериозните хора ми прощават,

- Ако позволите нещо лично – вярно ли е, че сте се разделили с Ирина Флорин?

- Последното нещо, което бих направил, е да говоря за някоя жена. Отвратителна е нашенската склонност да се пъчим с жените си, пред жените си и пр. Не понасям това и никога не съм го понасял. Единствената жена, за която мога да говоря, е покойната ми съпруга Джени. Написах книжка за нея – "Писмо до Джени", вложих в нея истинските си чувства, но и в този случай се чувствам малко объркан, не знам дали бях прав да го правя.
Между другото, едно от нещата, които наистина ме подразниха напоследък в спомените на Славков, е тъкмо отношението му към жените. Той с удивителна лекота и съвсем небрежно споменава едно или друго име, което си е доста невъзпитано.

- Какво мислите за мемоарите му?

- Аз съм май единственият човек от телевизията, който е писал много ласкави неща за Славков и не се отказвам от това. Разбира се, очаквано беше той пък да напише сега някои нелепици за мен. Както вече споменах веднъж, Иван си пада по уискито, а редакторът му Жоро Гълов се налива с бира, нали е председател на "Бирената партия" – та при липсата на синхрон в пиенето понякога истината оттича на някъде. Както и да е. Винаги съм подозирал, че при цялата врява около него,
Иван си е бил един самотник а вероятно са гледали не особено ласкаво на него и в обкръжението на Живков. Спомените му не ни дават особено задълбочена представа за това обкръжение, както и за самия Живков. Което е жалко.
Навремето усърдно се разправяше една история, още по времето на соца. Боби Бец, който беше един гениален предприемач и когото познавах добре, веднъж попаднал на някакъв купон с телевизионни дами и герои. И като ги гледал как се лигавят, бръкнал в джоба си, извадил купчина долари и ги хвърлил на пода. Голяма битка паднала между тогавашните "звездички" – кеч ес кеч кян заради 10 долара…
Сетих се сега за тази история, понеже Славков ми се привижда в положението на Боби Бец – имам предвид в онези години – хвърля във въздуха по някое подаяние, шармантно и любвеобилно, а иначе си е сам, и сам, и сам…

- Все пак изначално въпросът беше за Ирина Флорин…

- А за Ирина отговорът ми е следният. По различни поводи тя е казвала доста ласкави неща- за мен, жените са по-смели в това отношение и аз съм й благодарен. Това вероятно й е донесло и някои неудобства. Но не мога да се бъркам в тия неща. Няма да ви кажа нищо повече. През последната година Ирина направи един фантастичен албум и това има значение повече от всичко друго.
Преди време едно друго момиче, което има добро чувство за хумор, и с което съм имал само професионални отношения, прояви наивността да ме нарече "харизматичен" – каквото и да означава това, и сетне педалите край нея я подложиха на публичен линч. "Защо той да е харизматичен, а не аз?" – репчеше се, и то в ефир, едно петле край нея – една заблудена душица, също фалшива звезда. Свестните жени са без особен шанс днес, само отрепки се навъртат край тях. Както винаги, хубавите ябълки са оставени на прасетата.
Имал съм куража внимателно да слушам някои велики хора, мои събеседници. И когато се сещам за жените, с които съм имал честта да бъда, неизменно си спомням какво ми каза веднъж в един разговор голямата френска певица Жулиет Греко. За всички тях се отнася една нейна наглед парадоксална фраза, която обаче съдържа много – че жената живее права, дори и когато е легнала.

Стр. 22-23

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 24.08.2010

Трябва вече да се открие някакъв концлагер за телевизионни слагачи.

Има невероятни типове днес. Навремето биха ги отстранили без никакви колебания, дори щяха да им изтръгнат езиците. Соцпропагандата не си позволяваше диви крайности дори по отношение на Живков като сегашните лъскачи. Да, имаше немалко хора, които го славословеха – някои го правеха убедено, други от конюнктурни съображения, и все пак спазваха някаква мярка.
Между другото много е забавно например днес да се чете дневникът на един партиен “дисидент" като Христо Радевски, който цял живот беше накичван със звания, а минаваше за инакомислещ, понеже Живков го беше разкарал от Съюза на писателите. В дневника си той пише доста срещу Живков, но иначе на глас никога нищо не каза съществено. В същото време пак там, в дневника, педантично отбелязва всяка нова награда, която получава от същия този сатрап. И никога не му е минавало през ум да не си взема подаянията.
Реплики от рода на “Слава Богу, премиерът Борисов ни гледа!", са недопустими в ефир, ако той, разбира се, се подчинява на някакви правила. Пък и тавтологията е досадна, все едно казваш: “Слава Богу, Бог ни гледа!"
Преди време Иво Казар, когото не познавам, ми изпрати сборника си “VIP". Според скромната ми преценка, има и сполучливи попадения между неговите сатирични рими. Казар определя себе си като “тв воайор, всенароден отпор на измисления VIP и на всеки нагъл тип".
Струва си да бъде цитирано стихотворението му “Барекович":
Ламаринено съм аз петле -
бдя на покрива за ветрове.
И гълча ги, кукуригам,
и въртя се, и намигам
аз на ветрове и урагани -
според както стане.
Техен аз съм назидател,
техен и съм аз ласкател.
Вкратце: ветропоказател.
Не е съвсем изискано, поне по моя вкус, но е дълбоко вярно. Явлението е схванато добре. Но ветропоказателите не са нещо само досадно комично, те са и направо опасни.
Преди време Алексей Лазаров написа по сходен повод нещо любопитно, беше го озаглавил “Защо глупостите на Бареков могат понякога и да са опасни". Той припомня някои примери на възторжена орална любов, които са наистина позорни, но медиите нямат очи за подобни неща. Ще призная правото на съществуване на етичната медийна комисия едва тогава, когато тя се самосезира за вопиющи примери на подмазвачество. Няма да го дочакам, разбира се. В замяна на това тя охотно ще се занимава с мен, ако кажа две думи на кръст срещу циганите.
Същинското заглавие на статията на Лазаров е “Под блога – теле", което е доста точно, то може да бъде разчетено така -
“Под подмазвача – теле"
Продукцията на телешки възторг е нещо заразително за мнозина. В същото време телешкият език е безмилостен към слабия, към политическия опонент на Божеството (както се случи с Мая Манолова в “Здравей, България").
Телешкият възторг обаче е причина да не бъдете допускани до събеседника си, до някаква нова страна от характера му, до някоя дори битова или делнична подробност – тя остава недостъпна за телешките езици. Бойко например – справедливо е да кажем това – гледа с абсолютно пренебрежение на подобни хора. Но пък крие това усърдно, удобно му е с тях. Като силов играч на него му е приятно да ги мачка и успява често в това си намерение. Той е много по-предпазлив към ония, които стоят спокойно срещу него. Другите, които подскачат услужливо на стола си, сякаш ги дразнят хемороиди, са му изгодни, но за кратко. Не можеш да го омаяш с букет гербери. Това би имало ефект, ако си сигурен, че в някои дни от седмицата Бойко има някаква скрита сексуална другост.
Подмазвачеството руши професията отвътре, прави я достъпна за всякакви пришълци, за всякакви случайни хора. Днес да си водещ е нещо като светско занимание. Продължение на връзката ти с някакъв продуцент или шеф на телевизия. Не всяко гадже е подходящо за нещо и извън кревата, но в телевизията малцина го разбират. Професията се превръща също и в демонстрация на фамилните възможности или богатство. Когато Станишев е премиер, изглежда редно да се намери някаква друга издънка на номенклатурна фамилия за шеф на телевизията. Трябва да има хармония, симетрия. На Станишев това му се вижда светско. Хайде, някаква Пръмова все ще я преглътнете. Но доста по-трудно ще се справите с навалицата от водещи, които би трябвало да имат друго предназначение. Изборът на значителна част от днешните водещи се прави насаме по ъглите, нейде в някой ресторант, докато мляскат над питието си. Съвсем други зависимости – а не професионални съображения има зад подобен избор. И сякаш вече дори е по-прилично, когато налагат любовниците си в тази професия, отколкото когато угаждат на влиятелните покровители на разни кокетки.
Подобни хора директно попадат в отдел “Телешки възторг", там се чувстват най-удобно, понеже смятат, че телевизията е място за размяна на сплетни и светско гукане. Нашествието на фолкдиви или бивши манекенки, или просто мадами във всякакво отношение, е видимо. Бивши диджеи също се вреждат. Някой иска да ни внуши, че това е журналистиката. Шансовете на професионалните журналисти стават все по-минимални. Те ще бъдат все по-недолюбвани, ще бъдат унижавани по всякакъв начин, докато ги прекършат. А мадамите са си поначало прекършени. Могат да имат външност, но нямат дух за тази професия, те дори не знаят какво означава дух. Може би си мислят, че това е нещо като “духи" – евтините съветски парфюми. Какво по-хубаво, си казват тайните селекционери.
А отгоре на всичко светското у нас винаги е било комично, то и така е било и заквасено. Посрещането на княз Александър Батенберг е типичен пример. Нашите първенци слагат фракове и цилиндри, а князът слиза на варненското пристанище, облечен в българска народна носия, с потури, калпак и пр.
На днешните светски особи почти винаги им личат потурите.
Ужас и картофи, миличките.
***
Ако някой ден се събудите със странното хрумване да правите интервю с Димитър Цонев, не е лошо да не му се доверявате сляпо. Подгответе се добре и му искайте доказателства за всяко твърдение. Не казвам, че е стопроцентов лъжец, но поне що се отнася до бърборенията му за “Всяка неделя" това е сигурно. Той вижда неща, които никой друг не може да види, провиждат му се призраци.
Преди няколко дни в “Труд" Митко каза някои необмислени неща за предаването си “В неделя с…", като храбро се сравняваше с “Всяка неделя". Да видим сега какво в действителност е оставил зад гърба си.
Предполага се, че едно предаване, особено ако се тътри от около 3 години, към края все пак би трябвало да е набрало някакви силици, някаква инерция, да е привлякло вниманието на публиката, да е оценено по някакъв начин – извън фантазиите на самия Цонев.
Ето какви са фактите за прословутия рейтинг на “В неделя с…" – от 3 януари до 15 август тази година, цели 7 месеца и половина – за аудиторията от 4 години нагоре, тоест – за цялата публика. Като изключим някои проблясъци, Митко е нямал особени утешения.Общо взето, той си е двойкаджия, упорит при това. От 33 предавания, които са разделени на две части – 17 имат рейтинг двойка и нещо процента, 16 предавания са с тройка и нещо, 8 са с направо със зашеметяващия рейтинг единица и нещо, има и едно вълнуващо предаване с рейтинг 0,9. Средният му рейтинг е 3,3. И това е отличникът на БНТ – поне според неговите твърдения. Представяте ли си какви фантазьори има на “Сан Стефано". Има и няколко предавания с малко по-приличен рейтинг – но те не са повече от десетина. Ясно се вижда една категорична тенденция – от март до спирането му през август предаването никога не е имало рейтинг, от който да не те е срам и нощем. При подобен рейтинг по-амбициозните водещи от другите телевизии биха се хвърлили от десетия етаж -заедно с Уляна Пръмова за авторитет.
И никога за този период предаването на Митко, нито веднъж, не е попадало в Топ 50 на телевизионните предавания. Да го оставим него настрана с нещастието му – ами и БНТ като цяло не може да бъде особено щастлива. За периода януари – юли тази година, като изключим световното първенство по футбол, БНТ е успяла да вкара в престижната класация единствено “Шоуто на Канала", както и на два пъти “По света и у нас".
Между другото, БНТ няма никаква заслуга за приличните си рейтинги по време на световното футболно първенство – понеже тя само транслираше криво-ляво срещите, като с удоволствие ги съсипваше с безобразния коментар на пратениците си.
Да се върнем към Митковата горест. И за този негов боклук – ако се изразим с езика на рекламистите – са харчени луди пари.
Ето тъй се създава фалшивото самочувствие, ето тъй някои хора се опитват да създадат някаква представа за скромните си особи. Обаче, както се казва, трябва да си луд, за да спориш с фактите. Има и нещо наистина идиотски смешно в интервюто на Митко: когато повтаряли неговото предаване, то се гледало повече от повторенията например на “Стъклен дом"?! Може ли спокоен разум да изрече подобно нещо – и да не схване какво всъщност казва.
Сега ще ви припомня още малко цифри – пак за 7 месеца, но за периода септември 2004 г. – април 2005 г., когато безцеремонно натириха “Всяка неделя", понеже Първанов имал някакви страхове, а пък мишките от БНТ изобщо не ги интересуваше какво им носи тази програма. Понеже те винаги са се интересували какво ще им донесе нещо лично на тях.
През този период по седмичните изследвания на аудиторията на ТВ ПЛАН “Всяка неделя" е имала среден рейтинг 10,87. Тоест – повече от 3 – три пъти! – по-висок.
Също тогава близо 20 пъти “Всяка неделя" бе в класацията Топ 50. Притежава и рекорда за най-висока гледаемост с едно от своите предавания. Ако периодът на сравнението се увеличи, разликата ще бъде още по-категорична. (Данните са на разположение в редакцията на “Труд".)
Спряха “Всяка неделя" на 24 април 2005 г. На следващата седмица в същия пояс рейтингът се сгромоляса на 1,7. Колкото днешните миткоцоневи радости.
По време на “третата" “Всяка неделя" водещият (сегашният кротък дописник К.К.) и програмата му са поставяни от зрителите начело в 9 представителни допитвания на НЦИОМ.
Предаването е цитирано и коментирано близо 400 пъти. В печата са публикувани около 60 интервюта от “Всяка неделя". Бяха издадени три обемисти книги. Направени бяха над 40 телевизионни моста от 4 континента. Предаването носеше годишно около един милион лева на телевизията (2004 г.). С други думи – имаха всички основания да го спрат. Мерси. През май 2005 г. 83 процента от анкетираните зрители настояваха предаването да се запази.
***
Изобщо не се надявайте, че ще се откажа да опровергавам лъжите и измислиците за “Всяка неделя". Никога няма да се откажа. По този начин правя услуга и на милионите й предани през годините зрители, които много добре знаят истината, но нямат възможност да кажат мнението си.
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд", в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 11 895 души и бе коментирана от 82 от тях.

Стр. 16

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 20.08.2010

Мизерни тилове постигнаха победата на прехода – над добрия вкус

Специално интервю за "Уикенд"

Кеворк Кеворкян е живата легенда на телевизионната журналистика в България. И въпреки десетилетния си опит зад и пред камера, той успява да е актуален и днес. Не можем да го видим пред камера, но под острото му перо пулсират най-наболелите проблеми на обществения и телевизионен живот, а той ги коментира с ерудиция, на която може да завиди всеки. Потърсихме го за разговор, за да сподели наблюденията си и с читателите на "Уикенд" и не останахме разочаровани.

- Г-н Кеворкян, преди седмица Димитър Цонев изненадващо заяви, че никога не сте достигали рейтинга на предаването му "В неделя с…", и затова сте му завиждали. Като шега ли възприемате изказването му?

- По-скоро като резултат от големите горещини тия дни. В шегата, дори и в най-дебелашката, все пак трябва да има някаква доза истина. Всеки иска да получи своите 15 минути слава, както беше казал Анди Уор-ол. Митко Цонев не прави изключение, и се самонавива преди тъжния финален акорд – малко преди вратата на БНТ да хлопне зад него. Не че и досега, поне през последните три години, докато правеше онова нещо, той е бил кой знае колко видим в тази стара къща – като оставим настрана тлъстите хонорари и гламавщините, с които занимаваше претръпналите на всичко зрители на държавната телевизия. Защо да не каже още една глупост, на раздяла, в някой вестник. Всеки по някакъв начин мечтае да има съдбата на "Всяка неделя". В случая обаче мечтата се превръща в лъжа.

- Ама този вестник е "вашият" "Труд", в който имате от години рубрика за телевизия. Не се ли засягате, когато пускат по ваш адрес неистини?

- Е, интервюто на Митко в мощния съботен брой на "Труд" е прочетено в сайта на вестника от около 1800 души и е коментирано от трима, ако ругатните могат да се приемат за коментари. Моите дописки обичайно се четат – пак в сайта – от десетина и повече хиляди души, а коментарите са извънредно много. Това съотношение е валидно и по отношение на интереса към нещото, с което пълнеше неделния ден Митко, и съответно към великата "Всяка неделя". Опитвам се да бъда максимално ясен, за да ме разбере и той.

- Но не казвате дали сте се засегнали?

- Предполагам, че на авторката на интервюто Йова Апостолова й е доскучало, докато си е бъбрела с Цонев, та е пропуснала да го пита, какви рейтинги има предвид той. И още – коя "Всяка неделя" има предвид всъщност – първата, между 1979-1990 година, втората – между 1993-1999 година, или третата – тази от 2002-2005 година?
Първата се гледаше от 5 милиона души втората също имаше чудесна съдба. А третата винаги е била начело на всякакви допитвания. На мен не ми е известно някога нещо, на-тъкмено криво-ляво от Цонев, да е оглавявало някаква класация, освен класация по кинти, макар че и за това не съм сигурен. В която и посока, в каквито и рейтинги и допитвания да погледне репортерката, разочарованието й ще бъде голямо. За Митко да не говорим – той си е по начало разочарован.

- Писали ли сте за предаването му във вашите дописки?

- Веднъж написах нещо и сега ще го цитирам, ето го:
"Докато се потеше в НДК, много хора ми досаждаха за нещо, което надхвърля възможностите ми. "Трябва да напишеш за новото предаване на Митко Цонев" – настояваха те. Пиши, та пиши. Опитах се да им обясня, че то е все едно да ти вземат противогаза и да те хвърлят в "Пустинна буря", на произвола на пясъчните виелици.
По едно време щях да се съглася, обаче чух, че Хачо Бояджиев, който бил станал академик, представяте ли си, харесал предаването, и пак се отказах. (Академик – обаче и той чака хляб от БНТ, където Митко беше зам. програмен директор.) Сетне пак за малко да се съглася, обаче тогава пък прочетох в "Новинар", че Веселина Седларска нарича "В неделя с…" "сметище". Е, не, само това не – рекох, и се дръпнах назад.
После пък видях един билборд и доста се стреснах. Митко Цонев – в профил и анфас, данни за ръст и килограми, и всичко останало, както се полага на една полицейска снимка. Уплаших се, че вече са го прибрали. Но като помислих малко, реших, че това не е възможно.
В БНТ за далавери не прибират – там освен далавери, и то главно от глупост, друго не са в състояние да правят. А ако пък прибираха за лоши предавания, отдавна трябваше да са отворили отново концлагера в Скравена.
Онзи билборд, ако не са го свалили вече, е много поучителен. Митко Цонев го познавали по мустака. Това наистина е забележително постижение в журналистиката. Някой ми подхвърли, че предаването свило и логото на "Всяка неделя". Това пък съвсем ме обнадежди. Нещата са потръгнали. Остава да намерят и един, как се казваше – а, Кеворкян! – и са готови.
Всичко това е много полезно и за "Всяка неделя".
Тя е като актьор, който обира аплодисментите, без дори да напусне гримьорната си".
Ей такива любезности написах тогава.

- Много е смешно!

- Е, какво друго очаквате, когато си имаме работа с подобно предаване.
А веднъж и Маца, сладката женичка на Митко Цонев, отвори дума да гледам някое от предаванията му и да си кажа мнението. Тя е много практичен и смислен човек и схващаше, че нещо не е наред. Обикновено телевизионните маниаци последни схващат това, може цяла България да е наясно, но те – не, слушат двама-трима слагачи от екипите си и това им е напълно достатъчно. Но Маца не е такава и сигурно доста е мърморила на Митко, особено в началото, когато започна предаването си.
Съгласих се с известно неудобство. С маниаци поначало гледам да си нямам работа, пък и Митко иначе е приятно момче, светски тип, макар да не съм съвсем наясно какво означава това в селяндурска София.
А после, след молбата на Маца, написах, че Митко всъщност прави агне от зеле. Не беше любезно, но е доста близко до истината. Всъщност бях гледал по Би Ти Ви един разкошен репортаж за изложба на изделия от зеле. Между тях и агне от зеле!
"Направено е със ситното на рендето – обясняваше една женица, – със сметана и повечко желатин" (ужас!). Абсолютно като печено агне, същата форма – крачета, главичка и пр. Само дето не беше истинско.
Написах това след 13-то издание на "В неделя с…и, прекалено време, за да втаса дори предаване на БНТ. Там открай време си мислят, че са в ледниковата ера на телевизията. Питах се, какъв трябва да бъде Митко всъщност, каква е ролята, която му е дадена? Да бъде нещо като Пипо Баудо, до когото все пак е по-близо, понеже целува галантно ръце? Да конферира прав, разказвайки анекдоти, от които човек разбира, че дори този достъпен народен деликатес е на привършване.
Писах още, че много често Митко го натоварват с етюди, които са подходящи и достъпни например за Слави. За които се изисква изключителна освободеност, контрол над тялото, велеречивост. Не е много лесно да се научиш да контролираш например ръцете си.
Да ги държиш изпънати край панталоните си, все едно, че козируваш на Хачо Бояджиев, не е достатъчно. Парцалев ми разказваше – великият Парцалев! – че години наред не е знаел какво да прави с ръцете си, наблюдавал е Кисимов и накрая се научил. И пр.
Едва тия дни обаче от интервюто на Митко в "Труд", разбрах, че той и останалите юнаци от бившето ръководство на БНТ са искали да се състезават с "Всяка неделя".
Неосъществима мечта. Но в БНТ това е единственото им гориво.

- Какво всъщност се опитваше да прави Цонев в предаването си?

- Всъщност Митко продаваше себе си по един доста озадачаващ начин – миеше коли, продаваше вестници на Орлов мост, правеше се на доцент от Юридическия факултет и пр. недотам лежерни простотии, по-подходящи за начеващ репортер. Вероятно е мислел, че е много интересен. На кого обаче? Опитваше се да се продава, като се прави на всичко друго, но не и на себе си – ту иска да прилича на Слави, ту на Росен или на не знам кой си. А всички ние сме наясно, че дори пъпешите са по-изобретателни в сравнение с някои днешни телевизионни герои – как не се досещаш, че не можеш да се състезаваш със Слави на неговия терен, с високоорганизирания му екип, с опита му, с дързостите му, и пр.

- А вашата формула във "Всяка неделя" каква беше?

- Винаги съм предлагал нещо съвършено различно: велики думи на велики, по възможност, хора. Опитвах се да прокарам мост към другостта. Тази другост, а и изобщо висотите на духа не се постигат с маймунджулуци. И затова нищо от тях няма да бъде запомнено. Помнят се думите, образите, които успяваш да изградиш в студиото, и пр. Трудно някой от героите на Митко може да бъде запомнен, той поначало няма нагласата да разговаря смислено, да навлиза дълбоко в съзнанието на госта си и пр.
Той си остана верен на стария принцип, че дори и един пъпеш да показваш често по телевизията, и той ще стане известен – накрая може и да го наградят с наградата "Зелена краставица", нещо подобно.
Ти живееш чрез думите и истините и на други хора – това е най-ценното в нашия занаят, затова трябва да се добереш до тия думи. Не да се чекнеш в някакво студио.
Между другото нахалството на някои хора наистина е нетърпимо – от третата, и засега последна "Всяка неделя" са изминали едва пет години и те вече послъгват уверено, а лигите им се точат за някаква слава.
Митко се чекнеше в някакво студио, за което плащаха луди пари. За съжаление на тия идиоти, които харчат през пръсти държавните пари, искам да им припомня, че между 2002 и 2005 година направих над 40 телевизионни моста от четири континента – и при немалките разходи за тях, все пак не похарчих толкова, колкото е бил наемът за помещението в НДК. А съм излъчвал от Канкун, Мексико – до Делгани, Ирландия. И още по-важното е онова, което се случваше по време на тези разговори.
Комплексите на някои хора личат и от друго – предаванията им винаги са гигантски по времетраене
"Вие имате отлично едночасово шоу, ние пък ще направим петчасово!" Сякаш целта е да се оправдае гигантският бюджет. Мога да го кажа и иначе – все едно някой дребен човечец да си пазарува упорито дрехи от магазин "Гигант". Стоят му зле, ужасно зле, той се губи в тях, но продължава да ги носи, понеже смята, че те го правят по-солиден. Американците казват: "Не се мъчи да носиш по-голям номер обувки".

- Забравена ли е днес "Всяка неделя"?

- О, не, и такива като Митко правят всичко възможно паметта за нея да не избледнява. Мерси. А не е отминало и много време от последното й издание – само някакви си пет години, хората не са толкова плиткоумни, колкото телевизионните герои, те имат благодарна памет и слава Богу.

- Защо днес нито едно телевизионно предаване не може да обедини нацията и да се превърне в абсолютен и безспорен фаворит на зрителя?

- Вероятно намеквате за "Всяка неделя" – тя беше такъв лидер и фаворит в продължение на дълги години. Много са причините, но една е основната. Когато продаваш пошлост, и все по-голяма пошлост, и във все по-големи количества пошлост – ти отблъскваш хората. Не можеш да държиш прекалено дълго в клозета дори най-задръстения зрител. Телевизиите, ръководени от мизерни хора и надзиравани от корумпирани и мизерни типове, постигнаха може би единствената ясна победа на прехода – тази над добрия вкус. Над умното слово. Над истинския интерес към човека и неговата същност.
Телевизията като цяло сякаш бе оставена в ръцете на социопати. На серийни изнасилвачи на добрите нрави. Вижте ги ония, които произвеждат най-големия боклук – вижте тантурестите им тела, алчните им погледи. Когато се появи някой, който иска да ви каже нещо умно, той изглежда като рекламен агент, отишъл да продава хладилници на ексимоси, изглежда не на място, изглежда предварително обречен. Какви идиоти слушахме през последните години, какви бра-дъри и други сволочи, какви типове, които не могат изобщо да бъдат идентифицирани, какви маниаци, какви сексуални сбърканяци и пр. Всичко е някакъв фалш, повечето от фалшивите звезди, създадени от телевизията, живеят в някакъв транс, но и в някакъв страх – до вчера се репчат от екрана, а днес са "Господин Никой’ и точка.
Да хванеш някого в непристойна поза в колата му, не е толкова осъдително – както вие успяхте, защото поначало нагонът движи тези хора, включително и нагонът към славата. По-осъдителното е друго: да се правиш на нещо си, да се самоизживяваш като нещо значимо и да нямаш пари или ум да си платиш за една хотелска стая в покрайнините на София. За нищо не стават.
Между другото навремето имах една рубрика "Къде са те сега?", отнасяше се за звезди от преди две-три десетилетия. Ако днес има подобна рубрика, ще търсите хора, които са били фалшиви звезди само преди няколко месеца и вече никой не знае къде са, включително и самите те.
Всъщност има предавания, които обединяват някаква част от аудиторията, най-отчаяната – но все в името на ниските страсти, все в името на онази "истина", която трябва да стои далеч от домовете ни.

- С какво е ангажирано съзнанието ви сега?

- Нямам много време да се мотам безцелно, понеже рубриката ми "Приказки за телевизията" не ми дава тази възможност. Но тя ме насърчава също доста често да се връщам назад в миналото, където са заровени доста мерки и критерии. Днес ние като общество сме заприличали на някакви хора, no-скоро на някакви просяци, които се ровят из прашните мазета и току открият нещо, което е повече смислено от много други неща в настоящето. Удивително е например, че отново откриваме стандартите за производство на хранителни продукти. Е, след кебапчетата може да дойде и времето на телевизията, на духовните ценности
И в БНТ има доста ценни стандарти, натикани в мазетата на бившата италианска гимназия от страх. Веднъж писах, че се радваме като деца, когато Вежди намери пари за охраната на един музей, но никой не се сеща как е създаден този музей.
Едно общество, което се заплесва по църковни мощи, е свършено. В същото време известен синодален старец жени някаква временна звезда и нарежда всички църковни камбани в града да бият. Ако бяха толкова вярващи миряните ни, трябваше да изтръгнат тия камбани и да ги дадат на циганите за претопяване, поне от това светотатство да се спасят.
Звездни буболечки щъкат навред. Любители на евтината слава – сякаш всички те са опитвали от евтиното вино в предаването на Митко, което иначе се пееше щедро, какъв вкус пък е това, нали, да дегустираш, да промляскаш, и пр.
И тъй – с мляскане – отминава евтината, моментна слава. И вие правите доста за демаскирането на тия еднодневки. Но понякога минавате мярката, поне според мен.

- Какво имате предвид?

- Ами, аз направо се почувствах обиден от репортажа, който направихте за Лора Крумова – как мизерства в една каравана по Черноморието, носи вода и не знам какво още.

- Но това е самата истина, защо да я крием? Освен това, не върви една уж известна водеща да живее по този начин.

- Бедността не е порок, това все още е валидно, надявам се. Доста по-осъдително е, когато някои ексзвездни буболечки демонстрират нахално някакъв просперитет, някакво богатство, когато се хвалят с придобивките си, когато се държат като мутри, понеже изглежда и вътрешно им завиждат. Честните млади хора, включително и Лора, са обречени на трудно съществуване. Но в това няма нищо лошо, поне от гледна точка на нашия занаят. Кого ще предпочетем – милионерската щерка Ели Гигова или Лора, Даниела Тренчева, Миролюба Бенатова и още не малко други, е важен избор. Телевизията не е дефиле на тоалети, а дефиле на ума и смелостта. Момичетата, които изброявам, притежават и от двете. Няма да имат добра – еснафско добра – съдба. Но какво от туй?
Не мога да разбера например защо Ели Гигова от бутафорното вече предаване "Здравей, България" не научи нещо от Коритаров, а възприема веднага езика на телешкия възторг. Тя е дъщеря на извънредно състоятелен човек, той се ползва и с немалки политически протекции. Няма нужда да бъде харесвана от временни квартиранти в политиката, единственият й страх трябва да бъде баща й да не я лиши от наследство. Може обаче и това да се случи, ако продължава да задава подмазвачески въпроси
А реплики пък от сорта на "Слава Богу, премиерът ни гледа!" (Витомир Саръиванов, "Здравей, България"), са недопустими в ефир, ако този ефир все още се подчинява на някакви правила. Ако този водещ имаше малко ум, можеше дори да каже: "Слава Богу, Бог ни гледа!".
Телевизиите са в окаяно състояние и поради факта, че водещите журналисти са превърнати в обикновени наемни работници, без никакви права. Някои се превръщат дори в наемни словесни убийци, за да изпълнят капризите на този или онзи. А извън всичко друго, когато не живееш като всички останали край теб, ти губиш най-важния инстинкт в нашия занаят -да усещаш истинския живот, а не този във "Версай" или където и да е другаде на майната си. Надявам се, че не звуча сиромахомипски.

- То не ви и отива, като се имат предвид вашите възможности?

- Но трябва да се имат предвид и моите страдания, и битки, те бяха – и досега са – наистина свирепи. И все пак, оцелях. Понеже и досега вярвам безкрайно в една максима: "По-добре да се самоунищожаваш от работа, отколкото да ръждясваш".

- Ако позволите нещо лично – вярно ли е, че сте се разделили с Ирина Флорин?

Отговорът на този въпрос четете във втората част на интервюто в следващия брой на "Уикенд".

Стр. 24-25