БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.04.2011
Водещ: Бой с вестници в италианския парламент. Бой за вестници у нас извън парламента. И така, можем да поиграем с днешни вестникарски издания. Проблемът е, че боят за вестниците у нас липсва като заглавие. Не отдавна в Европейския парламент беше дискутирана свободата на словото, защото и в Европа отношението към журналистите не е такова, каквото беше и журналистите, досущ като совите, не са това, което бяха. Както казва Дейвид Линч – кой уби Лора Палмър? Има ли значение? Кой се опитва да превърне журналистиката в PR обслужваща раса съвсем не е. Защото правото на обективна и точна информация все пак още не се е осмелил да отрече. И в Италия, и у нас, неблагополучията на медийния пазар и тегобите на журналистите за факт, неоспорван от никого с аргументи. Колкото и да не им се вярва на хората с икономическа или политическа власт, все пак журналистите не спират да мислят и питат независимо дали са нахранени или не. Защото в крайна сметка, колкото и да няма пари за разследвания, поне на мислите си още има достатъчно колеги, които сами сме си господари. И парадигмата „трябват съкращения” не включват механизмът на автоцензурата все още. Разбира се това едва ли ще проличи в рейтингите по степен на свободата на словото, защото те засичат натиска, а не журналистическите коментари. Дали обаче нямаме проблем зад кулисите? Ясни ли са нещата, за които България е критикувана за отношението си към медиите? Ами, не. Тази седмица Европейската комисия поиска информация за прилагането на медийната директива от 16 държави. Ние естествено сме сред тях. Вярно, срокът за отговор е 10 седмици, но до сега никой не каза какво пише в този текст. Разбира се това е вероятно пряк резултат от дискусиите в Евро парламента за свободата на словото. И разбира се добре е да се знае какво пише в писмото. Ще се опитаме да разберем, защото текст, който не е ясен, даже медийните експерти не могат и не искат да коментират. А нали все пак трябва да се знае какво точно се случва. Как инак да имаме отговор на въпроса защо се случва. Правилото важи и за електронните, и за печатните медии, независимо че няма закон за печата. Суматохата около акциите на най-тиражните издания у нас едва ли говори добре за отношението към журналистиката изобщо. А в тази професия най-големият капитал е доверието. Кой губи? Всички – и журналистиката, и обществото. Журналистите, вече стана ясно, че може би от понеделник ще бъдат съкращавани. А обществото – поради липса на хора, които да кажат, покажат или напишат това, което се случва и да обяснят защо то се случва. Не знам дали Андерсеновото дете може да сколаса да изкаже публично кой е гол, а това винаги е добре да се знае. И ще продължаваме да се дивим защо хората излизат да протестират срещу цените на горивата, но никой не излиза да протестира срещу случващото се да кажем в бърза помощ или в българските болници. Ами за горивата информацията идва директно от джоба. От другото всички се страхуват и се кръстят да не им дойде до главата. За това правото на информация е защитено обикновено с конституционни текстове, защото всички имаме правото да знаем какво се случва и да имаме обяснение защо то се случва. Въпрос на избор е дали ще го коментираме като общество. Не е въпрос на избор обаче дали ще го коментираме като журналисти. Просто сме длъжни. Какво пише в писмото до България Европейската комисия? Какво се случва и какво ще се случва в двата най-тиражни вестника? Ето това са отговорите, които ще търсим днес. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Европейската комисия е изпратила писма на 16 държави, сред които и България, в които иска допълнителна информация относно прилагането на директивата за аудио визуалните медийни услуги. Определен е срок за отговор – 10 седмици. Полша, Португалия и Словения не са нотифицирали национални мерки. Останалите държави – Австрия, Кипър, Естония, Латвия, Литва, Германия, Унгария, Люксембург могат да очакват подобни писма по-късно през годината. В отделно съобщение се изброяват въпросите, които Европейската комисия изяснява в детайли при прилагането на директивата. Какво пише всъщност в писмото обаче не стана ясно. Надявам се сега да го научим от председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии – Госпожа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на слушателите на предаването „Клубът на журналистите”. Действително комисията е поискала информация от 16 държави, членки на Европейския съюз, относно прилагането на аудио визуалните медийни услуги като това писмо, което е изпратила до държавите членки, които са направили нотификацията, се иска информация, която всъщност държавите членки трябва да отговорят на определени въпроси. Това е допълнителна информация, касаеща прилагането на аудио визуалните медийни услуги през границите при запазване на местната юрисдикция и касаеща запазването на културното многообразия и също така защита на децата и потребителите, гарантирането на плурализма на медиите и съответно борбата с расовата и религиозната омраза. Тази информация се иска не защото неправилно е приложена директивата от държавите членки, а просто защото на този етап комисията има няколко нерешени въпроси по отношение на тяхното прилагане в директивата. И тази допълнителна информация цели именно да бъдат решени именно тези въпроси. Основните въпроси, които са по отношение на страната по произход, като компетентност, също така сателитните предавания. Прилагането на нелинейни и линейни услуги в отделните държави членки. Също начина на прилагане на търговските съобщения. Основните задължения по отношение на нотификацията на изискванията от член 5 на директивата, които гарантират съответно забрана за подбуждане към омраза, посочена в член 6, достъп до лицата и съответно предлагане на аудио визуални услуги до лицата с увреден слух, саморегулирането в съчетание с държавно регулиране, правото на отговор при телевизионно излъчване, както на юридическо лице, така и на гражданин в случай, че са засегнати от невярна информация в телевизионна програма или такава възможност да направят своя отговор или съответно чрез еквивалентни мерки да представят своята позиция в случай, че се чувстват засегнати. Голямо внимание също така се отделя на въпроса за защита на непълнолетните като тук трябва да бъдат посочени начините от отделните държави, транспонирали европейската директива „Телевизия без граници”. Тоест начина по който тези предавания се представят пред непълнолетните лица. Обичайно, в случай че те няма да чуят или да видят предаванията, съответно отделните решения на отделните държави дали чрез използване на прости или по-сложни системи за проверка на възрастта. Тук въпросите, които се поставят, не касаят ограничено само тези въпроси. Насърчаването на европейските произведения също така трябва да бъде предмет на отговор на отделните държави.
Водещ: Може би беше добре обаче тези въпроси да бъдат публикувани някъде така щото да могат да бъдат коментирани от медийните експерти.
Даниела Петрова: Към настоящия момент тези въпроси са представени в интернет, но те все още са на английски език.
Водещ: Експертите и английски говорят.
Даниела Петрова: Да, в този смисъл искам да кажа, че има достъп до тази информация.
Водещ: До колко имат връзка тези въпроси, които се поставят към страните членки на Европейския съюз, с приетата неотдавна резолюция от Европейския съюз, препоръчваща през тази година да се създаде нова директива за свободата и правата на медиите в Европейския съюз? Като се наблегне именно на плурализма, независимото управление на медиите. В тази резолюция България, само да припомня, беше помената като страна, в която свободата на журналистите предизвиква сериозна загриженост.
Даниела Петрова: Смятам че тези въпроси, изяснявани от комисията със събиране на допълнителната информация, ще дадат една възможност за едно по-добре информационно решение на въпросите, които стоят, а именно за гарантиране свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, както вие се изразихте, както и образованието и културата като основание за прилагане на специфичните правила при тези услуги. Да, действително България е спомената в този списък като страна, която се ограничава като права, но аз считам, че това е въпрос на саморегулация и на гражданска позиция при изразяване, а също така и култура, която смятам, че към настоящия момент нивото се качва, както у всички говорещи, така и не трябва да се използва езика на омразата.
Водещ: Смятате ли, че ако да кажем има една дискусия, която вие спокойно можете да организирате и резултатите от тази дискусия залегнат в отговора, който ще бъде даден след 01 седмици, на него ще бъде погледнато по друг начин – на отговора имам в предвид?
Даниела Петрова: Не, към настоящия момент, комисията не е приемала такова решение, но този въпрос може да се обсъди и да се прецени дали под формата на поставени въпроси към отделни медии може да се получи една предварителна информираност и да се организира такъв тип обсъждане. Аз смятам, че винаги когато има обсъждания и се чуват различните гледни точки, се получават едни добри балансирани решения и това би била една чудесна идея.
Водещ: Което значи, че можем да очакваме да направите възможното тя да се случи.
Даниела Петрова: Ами да, това ще го поставя на следващото заседание на комисията по култура, така като една възможност да се организира такъв тип дискусия. Засича действително различните гледни точки. Аз смятам, че към настоящия момент ние сме спазили голяма част от…
Водещ: Къде са ни проблемите?
Даниела Петрова: Въпросите, които са повдигнати. По част от тях може би има противоречива практика и действително смятам, че с представянето на една добра законодателна рамка всъщност се решава и практическия проблем.
Водещ: Което значи ли, че предстоят някакви проблеми, защото заговорихте за подходяща законодателна рамка?
Даниела Петрова: Ами към настоящия момент е факт, че на концептуално ниво е изготвена всъщност рамката за новия медиен закон и предстоят обществени обсъждания по този въпрос.
Водещ: Има ли вече дати?
Даниела Петрова: Не, към настоящия момент комисията не е информирана с дати. Смятам, че действително към момента част от концептуалните въпроси действително съвпадат със заложените въпроси в подготовката на новата медийна директива.
Водещ: В този контекст отново да припомня за 10 седмици срок за отговор. Тези 10 седмици – някакво движение по новия закон за радиото и телевизията ще очакваме ли? Поне някаква дискусия?
Даниела Петрова: Към този въпрос смятам, че не мога да се ангажирам с конкретен отговор, тъй като на този въпрос следва да отговори работната група, която е към Министерския съвет и която е представила доклада. Смятам, че бихме могли и това да очакваме.
Водещ: Ами, представител на тази работна група е в студиото. Добър ден на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден, госпожо Филева.
Водещ: Ами да кажете и вие дали тези 10 седмици ще стигнат за някакво движение по въпроса.
Радомир Чолаков: Нямам представа. Работната група, на която аз имах удоволствието да бъда заместник председател, представи доклада, ако не се лъжа, на 20 януари. От наша гледна точка концептуалната рамка е готова. Въпрос на политическо желание е в момента да се седне и да се пише нов закон за радио и телевизията. Нямам усещането, че има такова желание.
Водещ: Госпожо Петрова?
Даниела Петрова: Ами към настоящия момент действително не мога да се ангажирам със срокове, ако това са очакванията да насроча дати и възможности. И бих казала, че няма готовност за писане на текстове. Смятам, че не писането на текстове е проблемът, а общественото обсъждане и действително да се постигне баланс и най-доброто, което се очаква в писането на медийния закон.
Водещ: Ами 10 седмици мисля, че са достатъчен срок, за да се организира поне една такава обществена дискусия. Поне аз така си мисля де. Предполагам, че ще успеете някак си.
Даниела Петрова: Ще се обърна към работната група, към участниците, за да може да се направи едно обсъждане поне на поставените въпроси именно в това писмо.
Водещ: Ако не, ще останем на ниво медийни коментари и коментари на медийни експерти. Само да ни кажете къде те да търсят текста, макар и на английски с въпросите, които е поставила Евро комисията към България по отношение на прилагането на медийната директива?
Даниела Петрова: Ами информацията може да се намери на web сайта на Европейската комисия.
Водещ: Ясно, там трябва да се търси. Много ви благодаря.
Даниела Петрова: Там може да се намери кодифицираната версия на директивата и действително поставените въпроси, които са към нея.
Водещ: Благодаря ви за тази информация. Ние ще очакваме с интерес кога ще бъде насрочена дискусия за обсъждане на новия медиен закон, защото очевидно това е едно от нещата, за които предстои да ни критикува може би Европейската комисия. Пред „Клубът на журналистите”, госпожа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Ако си затворите очите и имате стари спомени за това колко бяха дебели да кажем, преди една година, българските вестници и днес ги премерите по този критерий, ще установите колко по-тънки са, с едно изключение. Вероятно това е в резултат на кризата. Разбира се аз започнах с една ирония за бой с вестници в италианския парламент и бой за вестници у нас извън парламента обаче за бой за вестници извън парламента у нас не пише с едно изключение днес. В крайна сметка при такива спорове, кой страда, господин Чолаков? Мисля, че крайният губещ е българското общество, защото преди това са загубили българските журналисти. Или вие ще кажете, че преувеличавам.
Радомир Чолаков: Нека да кажа може би в началото, че това, че има такава енергична дискусия около вестниците в момента, все пак е добра оценка за значението на вестниците, защото в последните години много хора малко прибързано обвиняваха вестниците за медийни мъртъвци, че бъдещето е на интернет и виждате ли – печатната преса няма да има чак такова значение. Оказа се, че има значение, най-малкото заради интереса, който в момента се събужда.
Водещ: В крайна сметка, ето, в италианския парламент ползват вестниците, за да се бият депутатите там. Разбира се вестниците са нещо съвсем различно. Дали техният хартиен вариант е дебел или тънък е без значение. Важното е вътре да намират място темите на хората.
Радомир Чолаков: Вестниците са просто една специфична медия и аз мисля, че това тепърва ще се разбира. Между другото знаете ли, с много хора, с които говорих напоследък, установих, че всъщност те са ужасени от перспективата да няма вестници. Вестникът е една интегрална част от медийното пространство, който представя платформа, каквато електронните медии не могат да представят обективно. Вестник, да кажем, ако електронната медия е медията на бързата информация, или хайде да го кажем така – ако интернет е медията на бързата информация, ако телевизията е медията на шоуто, вестникът е и ще бъде според мен още много дълго време медията за задълбочения обществен дебат. Така че самата идея…
Водещ: И радиото е такава медия.
Радомир Чолаков: Вижте, за съжаление в България, радиото, което е такава медия са две радия, може би. Много са малко радията, които се опитват да изпълняват функциите на такава медия. За щастие Българско национално радио все още е такава медия. Със сигурност ще остане такава. Така че в радио средата пейзажът е малко монотонен, музикално монотонен, но да се върна на мисълта си де. Вестниците са тази медия за сериозен и задълбочен, дълъг и бавен обществен дебат, която очевидно няма алтернатива и която как да кажа – самото общество я иска, независимо от нашата оценка за дебело, тънко, става, не става, харесва ми, не ми харесва. Вестниците ще ги има, така че това е може би добрата новина. Важно е какво става с вестниците.
Водещ: Важни са и истинските новини. Репликирахте ме по време на музиката, защото тази седмица се чу, че ще има съкращения на журналисти. Няма да има такова нещо?
Радомир Чолаков: Репликирах ви, защото ако говорим за информация, аз трябва да ви кажа се впечатлявам до каква степен дори медиите се водят от слухове, а не от информация. И напоследък има няколко случаи, в които примерно съобщавам факт, на което колегата ми казва „Не, не, ти не знаеш” и ми съобщава слух. Значи нека да изясним нещо тук. Аз съм главен юрист консулт на холдинга, обединяващ вестникарска група България и изданията и като такъв, да го кажа внимателно, наблюдавам работата на отдел кадри. Значи, когато аз ви казвам, че не се планират съкращения в редакциите, ви съобщавам медицински факт и всяко друго нещо, което някой друг ви каже, е слух, разбирате ли? Значи, след управителя, аз съм вторият човек, който знае – ще има или няма да има съкращения. Няма да има съкращения, нито се планират, нито се обмислят.
Водещ: Може би обаче, подходяща почва на слуховете е липсата на информация, сега ние запълнихме като че ли този дефицит, но винаги, когато няма информация, винаги има много слухове.
Радомир Чолаков: Специално за това ми кажете как да има информация за отрицателен факт? Смисъл няма. Няма съкращения.
Водещ: Разбирам. Нека да поразсъждаваме малко и по въпроса – цялата тази шумотевица как се отрази на работата на колегите? Все пак вие сте човек, който има много добри сетива за журналистите, все пак сте и в Комисията за електронни медии.
Радомир Чолаков: Ами, вижте сега, то въпросът ви е риторичен. Няма как подобни коментари, подобни дискусии, подобни проблеми да се отразяват мотивиращо на работата вътре в медията. Сега нека също да поясним нещо. Да го изясня дори заради собствената си позиция в този разговор. Все пак аз съм юрист на медиите. Не се занимавам с корпоративните дела и отношенията между собствениците. Така че тук наистина ви казвам, че няма достатъчно информация. Допускам, предполагам, за да го изясним този въпрос, че нещо в отношенията изначално не е било доизяснено, което в момента води до известно напрежение, но да ви кажа в дългогодишния ми опит в медийния мениджмънт и реклама ме е убедил, че винаги в такива ситуации много бързо се намира решение, така че надявам се тук до два-три дена проблемът да се изчисти и всичко да се окаже буря в чаша вода. Просто наистина медиите са особен бизнес. Аз това винаги съм го казвал и ние с вас винаги сме го знаели. Значи, не е едно и също да управляваш шивашко предприятие с това да управляваш медия. Просто средата е малко по-чувствителна.
Водещ: И Слава Богу!
Радомир Чолаков: Да, разбира се. Служителите са малко по-интелигентни, малко повече обичат интригите и слуховете и си ги пускат понякога самички, така че всяко нещо, което да кажем се случва на шефския етаж, се мултиплицира през усилвателите на долу, усилва се и добива някакви чудовищни размери, в резултат на което се връща като информация на шефския етаж, на който шефовете вече са потресени какво се е случило при тях.
Водещ: Едни други медии, за да разрешават бизнес отношенията си.
Радомир Чолаков: Нищо, сега живеем в медийна среда – да, наистина. Как да кажа – може би по-нататък ще го кажа.
Водещ: Да ви питам нещо друго. Като журналист – представете си, че нямате връзка с медийната групировка, като журналист какво би написал днес, тук и сега за това, което се случва или нищо?
Радомир Чолаков: Ами, за съжаление, не съм журналист.
Водещ: Да, но пишете често.
Радомир Чолаков: Да, пописвам. Пописвам по тема, която истински започва да ме вълнува. Не знам дали тази тема ме вълнува, колкото се предполага. Пак ви казвам, според мен става дума за вътрешна дискусия, нормална във всеки бизнес между съдружници, която по същия начин протича в десетки, стотици предприятия в момента в България. Просто понеже характерът на предприятието е че е медия, тази дискусия доби малко по-широк публичен отзвук. Ами, в този смисъл може би, ако трябва да пиша, както вие казвате, бих споделил някакви мисли точно в тази посока, че медия се управлява малко по-различно, отколкото което и да е друго предприятие. Може би емоциите там трябва да бъдат малко по-приглушени.
Водещ: Какво е написал Иван Михалев днес в „Капитал”? Останете с нас, за да научите след малко. Както ви обещах преди малко в „Клубът на журналистите” сега ще продължим с коментар на колегата от „Капитал” Иван Михалев. Добър ден!
Иван Михалев: Добър ден!
Водещ: „Трудни 168 часа от войната в най-голямата вестникарска група. Губи целият печатен пазар.” Бих си позволила да допълня и изобщо журналистиката и обществото може би.
Иван Михалев: Да, абсолютно се съгласявам с вас и с това, което каза господин Чолаков преди мен, когото аз много уважавам. Наистина журналистиката не е обикновен бизнес. Тя е много специфичен бизнес, тъй като борави с доверие, а доверието е дефицит, особено в днешно време и всяко едно нещо, което е дефицит, така и доверието и журналистиката имат тази склонност да се превръщат в монопол, тоест хората, които четат един вестник, те го четат с години. По същата причина, да кажем, вие посвещавате един и същи зъболекар и когато вие получите информация, според която фундаментално вашите представи за това нещо, на което сте вярвали дълго време, тогава наистина последствията стават…
Водещ: Всъщност доверието за журналистите, като че ли е най-големият капитал и ние заради това така го пазим и реагираме емоционално, независимо, че често сме критикувани за това.
Иван Михалев: Ами да, доверието, продължавам да смятам, въпреки трудните години, в които се опитваме да правим журналистика – тази криза наистина не е само клише, тя наистина доста промени бизнес модела а вестниците и принуди въобще медиите да търсят алтернативни форми за финансиране, което не винаги е чисто финансиране. Това трябва да го кажем и да си го признаем. Но проблемът, аз пак се връщам, базисният проблем е да задържим доверието, тъй като медиите имат освен всичко друго, освен изискването да печелят и да носят печалба на своите издатели, освен като инвестиция – те трябва да се разглеждат и като някакъв вид социална мисия, тъй като медията имат това задължение да бъдат коректив на властта. Тоест те трябва да служат на хората като индикатор, когато нещо нередно се случва в управлението и в случая тази тънка граница на бизнеса и на обществения коректив трябва да се запази и трябва да се брани с всички средства. И за това всичко, което се случи тази седмица с най-голямата вестникарска група, е наистина нещо ужасяващо.
Водещ: Всъщност то е достатъчно тревожно, за да бъде коментирано. Като че ли липсват коментари днес. Няма нито ред в останалите ежедневници за това, което се случи. Лошото е, че няма и коментари. Единствено на вашия екип в „Капитал”. Кажете ми защо решихте да го коментирате.
Иван Михалев: Ами аз, значи, ако позволите да коментирам – ние сме седмичник. Защо другите не коментират не знам. Може би е редно и да има някакъв вид, как да кажа, някакво затишие и хората да осъзнаят какво се е случило, защото това беше някакво сензационно, разтърсващо събитие. Водещата вестникарска група в България, която до момента беше безспорен лидер на пазара, с нови собственици, изпълнени с амбиция да променят коренно не само техните вестници, ами въобще целия пазар, тъй като – отварям една скоба – вестникарският пазар в България е доминиран от не пазарни играчи, които използват медиите за този тип търговия за полулегални договорки с властта и българският медиен пазар имаше нужда от някакъв вид прочистване и някакъв вид нова енергия. Сделката с пресгрупата – всички се надявахме, че това ще се случи. Тоест това, което искам да кажа е, че залогът в тази сделка не беше просто кой ще управлява водещите вестници в България, а много по-голям. Основният въпрос беше дали оттеглянето на ВАЦ ще доведе до някакъв вид формализация. Или обратното – ще се получи още по-голямо смесване на политика, бизнес, медии и превръщането на вестниците в някакъв вид инструмент за търговия. На този етап е трудно да се каже какъв ще бъде резултатът от целия този скандал. Възможно е той да доведе до някакъв вид катарзис. Тоест за първи път открито в ефир, в prime time, както се казва, се говори за тези проблеми на медиите и сега въпрос на самите журналисти е да се опитат да стигнат до края. Тоест тези теми не бива да бъдат някак си загърбвани, а трябва да бъдат изговорени и някак си в медиите да започне говорене, от което цялото общество ще спечели.
Водещ: Всъщност това е инстинкт за самосъхранение. В крайна сметка журналистите винаги трябва да бъдат на не повече една ръка разстояние от властта и винаги трябва да я критикуват.
Иван Михалев: Точно така и също така въпросът за чистотата на капиталите, защото всъщност ако трябва да влезем малко в детайли за това, което се случи – за мен най-ужасяващото обяснение, което прозвуча тази седмица в ефир, говори за сблъсъка на живо по една от телевизиите между двете спорещи страни нали – Христо Грозев и Любомир Павлов. Най-ужасяващото нещо, което беше изказано е, че е имало опити дори от новите собственици за поръчкова журналистика и също така за PR, това, което значи, че вестникът е използван не за журналистика, а за някакви други цели, което за мен е, връщам се пак на началото на нашия разговор, базисния фактор за съществуването на тези медии – доверието. И някак си самите издания трябва да отговорят по категоричен начин чрез журналистиката, която правят, че това не вярно. Или поне, че се опитват това нещо да го изтрият от съзнанието на хората с реални доказателства, тоест със силна журналистика, в това число и разследваща журналистика.
Водещ: Защото рейтингът е едно, доверието е друго. В крайна сметка, този скандал, който преля в една друга електронна медия, навреди на журналистите, които работят в тези издания и изобщо на журналистиката като такава. Наистина сте прав, че може би трябва да се стигне до край. Как виждате вие края?
Иван Михалев: Ами, как виждам края? Не знам. Аз все пак не съм човек от екипа на тези вестници, за да знам какво реално се случва. Не знам какво си мислят журналистите вътре. Бих могъл да кажа кой е най-лошият сценарий според мен от тук нататък. А именно тази война, на която бяхме свидетели последните дни да се проточи във времето и да се пренесе освен от телевизионните студия, в съдебните зали, по страниците на конкурентни издания, защото това се случва. Тоест има много заинтересовани медийни играчи от кризата в най-голямата вестникарска група. Това също трябва да го отчитаме, че може би част от тези аргументи се преувеличат и се преекспонират, с което някои хора печелят. Тъй като все пак става въпрос за бизнес и за пазарен дял. Но пак повтарям, ако пък се опитаме да се правим, че няма такъв проблем и с някаква криворазбрана солидарност журналистическа, да се опитаме да дадем на хората от прес групата шанс да преодолеят тази криза, да не говорим за проблемите на медийния пазар – това мисля, че ще бъде лоша услуга за самите тях, тъй като това напрежение ще остане. Значи, при разговори с хора, които познавам от двата вестника „Труд” и „24 часа” , останах с впечатление, че … Да не кажат нещо повече и те са условно разделени в симпатиите си на коя от двете страни да застанат, тъй като и двете страни не са до край искрени в това, което казват и не са до край почтени в това, което са вършили.
Водещ: А най-лошото е, че колегите не искат да коментират.
Иван Михалев: Ами да. Странно е. Все пак сме журналисти и трябва да си отстояваме позицията. Но въпросът е, пак казвам, липсва информация до край за това, което се е случило и човек може би в тоя момент е по-добре да не коментира, преди да си създаде цялостната картина. Не знам господин Чолаков какво ще каже по темата.
Водещ: Господин Чолаков?
Радомир Чолаков: Аз казах по темата.
Иван Михалев: Не, говорим за последствията, как би могло да свърши добре това нещо.
Радомир Чолаков: Аз съм абсолютно прав с Иван Михалев за това, че тази криза всъщност може да се окаже най-накрая шанс. Шансът, който всички чакат толкова време. За големия разговор за промяната на медиите. Значи, оперативната – това, което наричате криза, оперативния проблем, как да кажа, временния спор между съдружниците – продължавам да смятам, че следващите дни ще бъде разрешен по най-добрия възможен начин. И аз, ако трябва да дам, аз съм го дал вече този съвет абсолютно категорично – значи, подобен спор в никакъв случай не трябва да влиза в съд. Защото, както каза Иван Михалев, има в момента доста хора, които злорадстват, потриват ръчички и така хвърлят съчки в огъня. Впрочем, трябва да ви кажа, имам едно доста интересно наблюдение от един-два дни. Докато в началото наистина много хора се радваха – нали „Ние обичаме в България да стават някъде скандали и да гледаме сеир!” Да ви кажа, от оня ден и особено вчера имах някои разговори, които ме навеждат на мисълта, че сериозните играчи в бизнеса – говоря за издатели, разпространители, хора, които са ангажирани по-скоро в технологията на правене на вестници, са много сериозно обезпокоени. Оказва се, нещо, което нали ние винаги сме го знаели, но сега се вижда вече – холдингът, медийната група или прес групата, както вие я наричате, е Too big to dye. Ако на една такава група, ако на една такава кооперация нещо и се случи, не дай си Боже, то не е просто неин проблем, а то повлича цял един сектор. Така че първоначалното злорадство в момента, струва ми се, започва да се замества с едни по-трезви размисли, пак казвам – в професионално ангажираните с издателския бизнес хора и мисля, че дори нашите конкуренти вече не са толкова happy от това, което се случва, защото няма как огънят от едната къща да не се пренесе върху другата. Така че в момента се комбинират според мен тези фактори – отрезвяването на злорадстващите, със сигурност отпускането на емоциите и на напреженията, които са се случили и ще бъде намерен изход правилен. Сега, ако бъде намерен изход правилен, в което аз вярвам, със сигурност вече това ще доведе до онзи разговор, за който каза господин Михалев и за който вие пледирате, госпожо Филева – разговорът за журналистиката, защото всяко едно разклащане на доверието, с което съм абсолютно съгласен, че се случва, трябва да бъде компенсирано с много бързи, резки и видими действия от страна на журналистическите екипи и от страна на ръководствата на медиите в посока на възстановяване на доверието. Съгласен съм с вас – това е вече въпрос на чувство за самосъхранение и за оцеляване. Ако го намерим в себе си нали това желание, аз съм склонен да вярвам, че ще го намерим, защото просто нямам алтернатива, нямаме друг избор, може цялата тази работа да свърши и добре.
Водещ: Харесва ли ви добронамереността, която демонстрира „Капитал” с тази статия, която коментираме?
Радомир Чолаков: Разбира се. Смисъл, Господин Михалев каза, че ме уважава… Да не си правим сега четки в ефир.
Водещ: Не, обаче казахте, че са се хвърляли съчки в огъня, заради това.
Радомир Чолаков: А , не, нямах в предвид „Капитал”. Знаете за какво става дума. Има хора, които желаеха много смъртта или да кажем да се случи една такава тежка криза – да бъдат притиснати „24 часа” до стената. Мисля, че тези хора в момента са искрено ужасени от това, което искат.
Водещ: Мислите ли, господин Михалев, че има ужасени конкуренти, познавайки гилдията?
Иван Михалев: Съгласявам се изцяло с това, което каза Радо Чолаков. Повтарям и аз, че пазарът е разделен на 2 половина и ако мога да кажа – тъмната половина на този пазар определено посрещна с радост случващото се. За всички останали, в това число нареждам и „Капитал” – това е проблем,защото както казах в основата на бизнес модела на вестниците – стои доверието, а то беше силно разклатено. Не говоря за конкретните вестници, а въобще за цялата гилдия.Така че за нас като журналисти, които изкарваме прехраната си с правене на журналистика и създаване на съдържание, бе повлияна… Много важно е това доветия дългосрочно да бъде закрепено и възстановено. Дай Боже увеличено. Така че за мен най-добрият вариант е първо това, което каза господин Чолаков – да има бързо разрешение на тези спорове, което ще означава някакъв вид сделка между спорещите страни и тези, които са недоволни да получат някакъв вид удовлетворение. Не знам какво точно ще се случи, но това е важно и на следващо място по-важното е двата вестника да отговорят със силна журналистика. Аз искрено им го желая, защото също съм журналист и знам колко е трудно в такъв момент да събереш сили, да се мотивираш и да правиш силна журналистика, но те го дължат на своите читатели и на обществото като цяло. Желая им го най-искрено и на новите главни директори желая успех.
Водещ: Защото когато я няма медията, я няма шпагата. Знаем, свободата е на върха и. Иван Михалев от вестник „Капитал”. Останете с нас, продължаваме след малко. Защо България е най-тъжното място на света? Това е един поглед от вън, който е на Дойче веле, защото промените са българското менте, защото има двоен морал на управляващите, защото България е полицейска държава и изобщо много крайни нерадостни констатации се съдържат в анализа на Клаус Шраймер, бивш заместник посланик на Германия в България. Цитирам го от въпросното радио. Защо продължава да се твърди за България, че е най-тъжното място на света и тъжно ли е това, което се случи със скандала около най-тиражните вестници през седмицата, защото това безспорно беше медийният скандал на седмицата? Добър ден казвам и на Евгений Дайнов.
Евгений Дайнов: Добър ден. Много въпроси станаха изведнъж.
Водещ: Ами, един по един.
Евгений Дайнов: Това за най-тъжното място излезе от едно изречение в Iconomist преди няколко месеца, което изречение нямаше кой знае каква връзка с анализа, който те изложиха, но хитово изречение и си тръгна. Защо … е тъжен? Той беше тук преди 10-15 години. Беше много ентусиазиран, когато тръгнаха истински реформи 1997-1998 година. Явно и той преценява, че тръгна всичко и за това спря всичко. България се върна назад в положението на васална територия на руснаците. Корупцията се установи като начин на живот, като основно правило и всички крадяха от горе до долу. Това е тъжен спектакъл за една европейска страна. И тъжно за България, която тръгва да се модернизира и се отказва.
Водещ: Лошото е, че тази зараза дали пък не плъзва и към медиите, защото това е доста опасно? Меко се изразявам май.
Евгений Дайнов: Тя отдавна пълзи към медиите. Медиите започнаха да имат странно безгръбначно поведение точно преди 10 години.
Водещ: Ама да не се установи безвъзвратно и окончателно зрелия соц?
Евгений Дайнов: Е, надявам се, че все пак… За разлика от страни като Македония, Сърбия, Молдова, които /…/ ние тук все пак ни прилагат някои хватки от Европа, които ни напомнят, че би трябвало да имаме цивилизовано поведение, но за сега е доста сложно положението и не само в медиите, но и в цялата икономика, защото тя отдавна не е пазарна. Вече не зависи от това колко си добър или не добър журналист, дърводелец или каквото щеш. Навсякъде са сложени монополи и картели, те са вързани с мутри и няма възможност за дишане, което спира икономическото развитие, спира и интелектуалното развитите.
Водещ: Сега ще ви припомня един ваш израз „Трябва да дойде Крали Марко, за да разбива.”
Евгений Дайнов: Ами тя държавата в момента трябва да разбива. Цялата България потъва в монополи, което е ужасяващо, защото монополът какво прави? Той не предлага качествена услуга – той смуче от хората поради причината, че е монопол. Това е в преносен превод – да ги разбием, да почнем от най-ниското до най-високото ниво. Има монополи, които контролират три села и … Монополите са навсякъде и сега се навряха и в медиите. Но това е тенденция, ако правителството не бди за общото благо, ако правителството е крадливо и остави България…
Водещ: Става модел за подражания, макар че в случая е по-популярно да кажем, показваме например – но не даваме за пример.
Евгений Дайнов: /…/ Надробена от Тройната коалиция, правителството трябваше вече да я е почистило тази попара.
Водещ: Как мислите, че от тук насетне трябва да се борим заедно, ние журналистите, за доверието, защото в крайна сметка всички се съгласихме, убедихме около тезата, че от подобни скандали губи българската журналистика и българското общество. Трябва ли да се говори и какво трябва да се говори?
Евгений Дайнов: Мисля, че хората, образованите хора да го кажа, които ги интересува общото благо и страната, и обществото – хората се ориентират коя медия просто разпространява някакви неща, коя медия не лъже и заема независими позиции. Докато има все пак някакъв пазар в медиите, не е окончателно фатално положението. Тези, които определено видимо обслужват някакви интереси, те ще загинат. По-голямата част са загинали. В случая нямат читатели, зрители и са напомпани от корпоративни пари.
Водещ: Които може би ще свършат. Това дали не се доближава до…
Евгений Дайнов: Няма да свършат. Корпоративните пари като разберат, че имат пет читатели, ще разберат, че това за тях няма перспектива.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Евгений Дайнов пред „Клубът на журналистите”. Господин Чолаков, оптимизъм или?
Радомир Чолаков: Ами да, аз сега ще се съглася с господин Дайнов и точно това се замислих, че всички говорим…
Водещ: Кого друг да поканя, за да се съгласи?
Радомир Чолаков: Ама вижте, това е много хубаво, очевидно при нас българите ножът трябва да опре до кокала, за да започнем да мислим трезво и да се съгласяваме, защото иначе в нормална среда ние не си се съгласяваме по принцип, ей така, за да си чешем езиците и да спорим. Виждате колко нашите събеседници общо взето трезво разсъждават, правилно, взимат решения, ако забелязвате. Смисъл ние знаем какво трябва да се прави, защото ние обикновено българите не знаем какво трябва да се прави. Знаем какво не трябва, но не знаем какво трябва и се оглеждаме към Европа. Та, съгласен съм и с господин Дайнов. Тези проблеми в медиите, които излизат на повърхността наистина са симптоматични и хвърлят светлина върху едни много опасни процеси на монополизация в медийното пространство, за които ние всички знаем и вероятно правителството няма да започне първо с монопола за трите села, за който господин Дайнов каза и също е много прав, който е много гаден монопол, но пък това може да даде повод на правителството да се занимае с въпроса за монополите в медиите, които се оформят и се задават. Значи има едно нещо, за което аз лично последните све години съм говорил непрекъснато. Надявам се сега да получа малко по-голяма чуваемост. Значи, много внимателно трябва да се проверят системите за съхранение на информацията в България. Говоря за радио и телевизионни програми, за интернет, за вестници, ако щете – вестникарско разпространение. Значи, няма ли гарантирана свобода на разпространението, няма да има и свобода на информацията. И ми се струва, че в тези сфери, държавата много бързо може да си влезе в релулаторната функция – много бързо. Няма да накърни никакви кой знае какви интереси. И може като арбитър на пазара да установи просто правила за реда, по който се разпространява информацията в България – радио и телевизионни предавание, вестници и така нататък. Разпространението, без да влияе върху съдържанието. Това нито една нормална европейска страна не се е отказала да го прави с изключение на нашата. Отказът беше направен по време на Тройната коалиция. Значи, който си е мислил, че е далавера да влезеш в каналите на разпространение мисля, че вече знае, че това е чиста загуба. Тоест в много голяма степен това е бизнес – разпространението казвам, на информацията. Бизнес, който зависи и ще зависи от държавата и просто държавата не трябва да се прави на ударена, а да си влезе в регулаторната функция. Това е още едно нещо, което според мен ще бъде поставено като въпрос следващите седмици и трябва да намери разрешение до лятото.
Водещ: Защото в крайна сметка това е опосредствено влияние върху съдържанието. Когато едно издание не може да се разпространява, защото е конкурентно на едно друго издание…
Радомир Чолаков: Разбира се, точно така. И за това трябва да има арбитър – арбитър винаги се казва държавата. Аз съжалявам, нали виждам, че привърженици на либералните теории през 90те години все повече започнаха да се връщат към здравия човешки разум и да разбират, че на пазарът ,у трябва арбитър и този арбитър няма друго име освен държава. Така че просто ние трябва да изискаме от нея да се върне, защото тя между другото в момента и при това управление е малко, как да ви кажа, умишлено се държи на страна, за да не влиза в конфликти, но в крайна сметка това е нейната работа. Значи като има някакъв обществен конфликт в дадена сфера да влезе и да го разреши. Иначе за какво ни е тази държава?
Водещ: Тоест смятате, че горският е в отпуск ли?
Радомир Чолаков: Горският се прави на ударен и си мисли, че му е изгодно. Мисли си, че му е изгодно да има конфликти. Значи трябва да уведомим горския, че конфликтите в медиите, от които той си въобразява, че има полза, най-накрая ще му излязат през носа.
Водещ: Ами да завършим така иносказателно, защото трябва да имаме инстинкт за самосъхранение и както вие казахте в началото – не трябва да се поддаваме на емоциите и трябва да сме по-обрани в поведението си.
Радомир Чолаков: Ами знаете ли, ако ми дадете още една минута. Има нещо, което наистина много ми се иска да го кажа. Някак си наистина медийните хора – получи се една симбиоза. И с други колеги си говорим – получи се една много такава близка дружба, една много близка симбиоза между медии, политици, бизнес, може би защото градът ни е малък, страната ни е малка, обществото ни е малко – дето се вика – срещаме се по улицата, влизаме в разговор и някак си така си ставаме една…
Водещ: Почти роднински са ни отношенията.
Радомир Чолаков: Да, почти роднински са ни отношенията. Има една страна, която доста добре смятам, че познаваме, особено медийната и действителност. Значи там никой никога не е виждал главните редактори примерно на двете водещи издания /…/ никой никога не ги е виждал на коктейл и това е цената на свободата на словото.
Водещ: Ами, надявам се, че като срещнете главните редактори на „Труд” и на „24 часа” ще им го предадете. Това може и да са го чули по радиото. Надявам се на това. А пък аз продължавам да си мисля, че детето – андерсеновото дете, което казва, че царят е гол, не стига. Трябва и журналистите да говорим, защото единственият ни капитал е доверието. Доверието лесно се губи, а много трудно се печели и за това трябва винаги много да се пази. Пазете доверието и вие, които не сте журналисти, но вярвате на журналистите. Моля ви – продължавайте да ни вярвате, защото иначе нашият труд е безсмислен. Така се разделяме. Хубав съботен следобед ви пожелаваме Жанет Николова, Иво Георгиев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.
.jpg)
Търговският регистър отказа да регистрира промените в собствеността на вестниците "24 часа" и "Труд", стана ясно в края на миналата седмица. Единият от новите собственици Христо Грозев заяви вчера, че не вярва съдът да приеме евентуално обжалване на другата страна. "По-важно е какво ще стане оттук нататък. Не искам да коментирам Любомир Павлов, но трябва да се говори за това, което стана", каза Грозев..jpg)
Срам! Това със сигурност са изпитвали журналистите от "Труд" и "24 часа", гледайки резила на новите си собственици. А те, шефовете им – тъй като не става въпрос за някой завод от провинциално градче и докато не е паднал невъзвратимо авторитетът на изданията, трябва бързо да намерят решение помежду си или просто да се оттеглят.
