Luboslovie.bg I Владислав ДИМИТРОВ I 14.03.2014

Цвета Кирилова е журналист с дългогодишна практика в електронните медии. И председател на „Сдружение Азбукари“. Специално за Luboslovie.bg Цвета Кирилова разказва пред Владислав Димитров за журналистиката, за трудностите в кариерата, Отвореното писмо до лидера на ДПС Лютви Местан и за създаването на „Сдружение Азбукари“.

Колко време от живота си посветихте на журналистиката? И какви са трудностите с които е осеян пътя на журналиста?

Когато си пленен от тази професия, оставаш журналист до края на живота си. Мисля си, че няма бивш журналист. През далечната 1999 година, като студентка, вече работех в една от първите частни медии. Провеждаше се конкурс, на който ни изпратиха от университета. От тогава до сега не съм спирала. Всеки от колегите пое към различни редакции. Едни се увличаха от преса, други имаха влечение към радиото, аз към телевизията. Тогава попаднах на една жена, която беше натрупала доста дълъг стаж в медиите, беше научила на занаят мнозина – Зоя Василева, Бог да я прости. Тя беше много взискателна към младите колеги и голям професионалист.

Заобичах я заради съвместната ни работа, заради пламъка и онова, което успях да науча от нея и така после дълги години работа в различни медии и съдбата все ни срещаше. Бяха такива времена, че имаше от кого да се учиш. От онези, които имаха голям опит и го предаваха на драго сърце.

Струва ми, че че днес не е точно така. Младите не влизат в полезрението на по-възрастните от гилдията и почти се учат сами. А и медиите не са това, което бяха. Твърде изменени са. Свободата в медиите е угасваща.

Повечето имат способностите на крайпътна машина за два, три вида кенчета и вафли, и това е. Трудностите са различни. Всяко време си има своите бариери. Бориш се, за да оцеляваш сред много хора, които са се посветили на занаята. Приемаш предизвикателствата и сякаш десетки пъти падаш и ставаш по снежен склон, докато не предизвикаш лавина. Има едно поколение, което е висока топка, но не е от най-младите сега. Не зная какво ще остане след време. Иначе в най-чистата си форма е една прекрасна професия, на която можеш да се наслаждаваш в изобилие. Срещна ме с интересни хора, разнолики, със светлата страна, но и с тъмната в живота.

Има събития, които когато отразяваш, така те отрезвяват и приземяват, че дни наред мислите ти са само в това. Радва ме смелостта на колегите, които се посвещават докрай и стигат далеч, там където си на ръба на бръснача и си застрашен, и си предпазен. Днес се случва да се контролира перото, а това изпраща необективни послания до аудиторията. Може би изглежда модерно да се купуват журналисти на килограм и те да не могат да се възпротивят, защото работят за мизерни заплати. За мен е отвратително и гнусно. Хубава е професията на журналиста, но светът става все по-контролиран и тази професия не остава незабелязана от здравата захапка.

Има ли журналисти от които сте се учили и им се възхищавате?

От оправните и успешните винаги има какво да се научи, по-скоро да се потопиш в мащаба на голям ум е нещо прекрасно като този на Тома Томов, Димитри Иванов, Кеворк Кеворкян, харесвам Елена Йончева и други. Споменах за Зоя Василева, да си спомним за Александър Авджиев и Живка Гичева.

Според Вас, може ли да се каже, че все още медиите са четвъртата власт?

Власт на подчинение, може ли да бъде власт?

Разкажете някоя интересна и незабравима случка от журналистическата Ви практика.

Първото ми влизане в народното събрание през 1999 година. Обзе ме паника от безкрайните коридори и от маршируването насам – натам на едни хора, които тепърва трябваше сякаш за ден да науча, да запомня имената им и да схвана от коя парламентарна група са. Почти с тази мисия ме изпратиха там. Ужасът беше голям. Първо, какво да отразявам, при условие, че за първи път влизам в парламента и второ, какво ще излезе от това. Усещането бе като стрес от среднощен кошмар. И смешно, и плашещо.

Вървят едни хора в костюми, бягат от микрофони или ги предизвикват да леят едни безкрайни слова и накрая се скриват в стаята си. И така… на вълни на вълни се повтаряха всички тези неща. После се върнах в редакцията и Зоя ми каза, направи материал от това. А аз казах само: А? Тя отвърна – веднага. И стана тя каквато стана. Ред сълзи, ред сополи, докато нещо се получи. Всичко, което пишех, биваше старателно изтривано от нея. И казваше отново, отново, отново. Ще го помня за цял живот.

Не мога да не Ви попитам, кое Ви накара да публикувате Отвореното писмо до г-н Лютви Местан?

Сега се сетих за въведението в „Кьопоолу“ на Димитри Иванов.

„- Стига мълча. Всички говорим, ти мълчиш като пукал, Джимо. Кажи и ти нещо. Какво става с международното положение? – Става все по-международно. Положението е безнадеждно, но не особено сериозно. Този лаф плъзна и шефът ме сгълча: – Ти уж все мълчиш. – Да. Говоря само когато ми плащат.
– Ще ти дам аз на теб едно „положението е безнадеждно, но не особено сериозно“. Какво имаш предвид?
– Не знам. Сега зная: Каквато и политическа конфигурация да дойде на власт в България, тя няма да реши проблемите. Обещанията са трам-тарара, трам-тарара като в песничката стара на пазачите на фара на Валери Петров. Островчето с фара се разцепило и всички се издавили. Не могат трима работещи българи да хранят трийсе пенсионери, политици, чиновници, контрольори, контрольори на контрольорите, правозащитници, полицаи, законодатели, рекламодатели, честни олигарси и пр.“

Написах го, защото не може твърдиш, че се гордееш, че си част от управлението на страната ни няколко поредни пъти, а това да се отразява пагубно до оскотяване на българите и да се внушава, че това е повече от хубаво. Когато постоянно залагаш на правата и свободите си и очакваш нови и нови привилегии от това, е добре да си знаеш, че всичко това върви в пакет с ОТГОВОРНОСТИ!

Болно ми е за положението на българина, че все повече са страдащите хора, че виждам толкова млади, които казват думата „тръгвам си“. Заминават, тръгват си от собствения си дом. Представяте ли си, да изгониш децата си от дома, в който са израснали, да ги отделиш твърде рано от близки, роднини, приятели. И то как? С калпава политика. Болно ми е за болните възрастни хора, за майките, които едва отглеждат по едно дете, че сме в ситуацията: Болен здрав носи. Не е нормално да отглеждаме и да носим на гърба си хора, които са преценили, че е добра формула да лежиш и да очакваш социални помощи, не е нормално да носиш на гърба си хора, които постоянно крещят думата дискриминация, при условие, че такава няма. Точно обратното.

Не е нормално цели региони от страната ни да се обезлюдяват и да няма Единна национална стратегия за спасението на България! Не е нормално работещите и движещите икономиката ни да бъдат подлагани на геноцид, спрямо онези, които нито желаят да учат, нито да работят, а раждат по 100 деца и ги оставят на отговорността на държавата! А кое е държавата? Ние! Тези пари от държавата не идват с чували от Космоса. Това са нашите пари от данъци, за които работим и се трепем като волове. Ето за това го написах и има какво още да кажа, но медиите не пожелаха да го чуят. Е аз питам. Власт на подчинение може ли да бъде власт?

Интересно е как реагираха адресата, медиите и институциите на писмото?

Глас в пустиня…

Много хора Ви подкрепиха за искрените думи и откритата гражданска позиция. Както в медийното пространство, така и в Интернет. Какво бихте им казали на тях и на тези които Ви критикуват, защото несъмнено е имало и такива?

Медиите не отразяват гласа на народа и затова социалните мрежи са истинския втори паралелен свят, на заблудата от уж реалността. Някои казват виртуален свят. Виртуален, но писмото има стотици хиляди споделяния, пренасят го възрастни хора на хартиен носител, на дискове по населени места. Оказва се, че виртуалният свят вече е реалният, а реалният – твърде измамен.

Не съм обидила никого, представих нещата такива каквито ги виждам и чувствам. Опитах се да обясня, че всички можем да живеем в мир и хармония при равни права, отговорности и свободи за всички. А не някои да си мислят, че имат някакви специални привилегии. В писмото си съм се отнесла с уважение към всички.

Кой има полза от заиграване с етно-религиозния мир и разбирателство в страната? И тук каква трябва да бъде ролята на медиите, според Вас?

Политиката, политиците, програмите на онези десетки човечета на върха на пирамидата. Медиите, когато са на подчинение, не могат да кажат гък. Мълчат като кученца и на каквато височина им повдигнат тояжката, на толкова скачат.

Вие сте председател на Сдружение „Азбукари“. От къде дойде идеята за създаване на сдружението и какви са целите които сте с поставили?

От несправедливостите и съм благодарна, че съдбата ме срещна с друг журналист Боряна Петрова, с която изминахме дълъг път и поставихме началото. От нестихващата борба срещу всяко мръсно блато, което превзема все по-големи територии от нашите географски ширини. Изтласкват народа към столицата и оголват големи територии от страната ни с вредна икономическа програма. Безработицата търси препитание и се придвижва там където има хляб, изоставените територии са най-удобната възможност за превземане от хищника, когато има гостоприемник. И най-вече, когато се спазват някои вредни планове.

Успешни ли са инициативите на сдружението Ви в страната?

Успешни са всички инициативи, защото имаме подкрепата на гражданите. Моля всички българи да се обединим и да разберем, че разделението по цветове и партии е пълна глупост и унищожава бъдещето на децата ни. От това разделение печелят други!

Вашето пожелание за читателите на Luboslovie.bg?

Бъдете до последната си глътка въздух българи! Ще си остана такава!

Оригинална публикация

БНР, Преди всички | 25.01.2016 | 09:48

Тема: Промените в ЗОП за медиите
Гост: Kристина Христова, Асоциация на европейските журналисти

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти България призова президента да наложи вето върху ЗОП и да го върне за ново обсъждане в парламента заради текстовете в него, свързани с медиите. Знаете, покрай дебатите около ЗОП стана ясно, че купуването на медийни услуги ще става вече без обществена поръчка. Всъщност то и сега беше така. Но се очакваше с този европейски закон нещата да бъдат нормализирани. Сега ще говорим за опасенията на Асоциацията на европейските журналисти с Кристина Христова. Здравейте.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: И така, силно изразихте тревогата си от тези текстове. Всъщност и депутатите се притесниха много от това, което се случва. Но бяха притеснени в малцинството си.
Кристина Христова: Да, за съжаление, много е отчайващо това, че само преди една година новото правителство пое ангажимента да прекрати тази порочна практика с даване на пари по неясни правила на определени медии. Което е една изключително опасна практика за влияние върху медиите. И една година по-късно ние направихме крачка назад. Тоест ние останахме на същото място, а имахме възможност да направим крачка напред, тъй като тези правила и сега са включени в ЗОП с оправданията, че това се изисква от ЕС.
Водещ: Да, какво сочи между другото, да, вашият анализ? Вие сте асоциация, която има достъп до другите държави. Може да проверите дали това е задължително изискване.
Кристина Христова: Не, това изобщо не е задължително изискване. Това е криво тълкуване на директивата. Която дори, ако си направите всички тези, не вие, но всички тези, които се обясняват, че това е с европейската директива, от НС си направят труда да прочетат анализа на Нели Огнянова, която е експерт по медийно право, която е изкарала като факти скорошни решения на Съда, Европейския съд, който обяснява защо и в кои области се прилагат тези изключения, и те са изключително свързани със социално … аспекти, и когато медията е възложител. Тоест това е изключително криво тълкуване на директивата, което става в нашия закон. И това изключение, което е вкарано в директивата, е вкарано, за да се запази независимостта на медиите, а ние го прилагаме по начин, по който да ги направим напълно зависими от управляващите.
Водещ: Добре, какво е вашето обяснение? При положение, че знаем какво е състоянието на медиите в България, при положение, че знаем, че публична тайна е, видяхме го и на изборите, виждаме го непрекъснато как в определени медии се излива с разбира се насрещно очакване държавен ресурс. Защо толкова демонстративно да бъде записано и това в закона?
Кристина Христова: Ами, моето обяснение е, че едни тъмни субекти в нашето управление не искат и не могат да еволюират да живеят в по-демократични правила. Те се опасяват от една среда, медийна, която би могла по някакъв начин да бъде независима. Затова се дърпа, дърпа се към дъното постоянно с такива котви, като това да може да се плаща директно на медия без ясни правила за избора.
Водещ: Вярвате ли, че е има някакъв отзвук от страна на президента, или не?
Кристина Христова: Ами, вижте, ние като гласност, този призив сме го направили с единствената надежда, че това е единствената надежда да се върнат нещата назад. Ако не сме имали някаква надежда, нямаше да го направим този призив.
Водещ: Добре, питам, защото следващият въпрос е какво се случва, ако такова вето няма, законът влезе в сила по този начин, имате ли механизъм, по който като институция, като организация или да понастоявате за някакви допълнителни правила, или да станете, така, своеобразен наблюдател на това какво ще се случва с парите оттук-нататък? Или просто ще регистрираме поредния спад?
Кристина Христова: Значи, ние първото, което ще направим, е отново да подадем сигнал и към Съвета на Европа, където имат специална платформа за такъв тип нарушения на закона, застрашаващи свободата на медиите и наблюдават България с повишено внимание през нашите доклади, и второ, самите ние ще наблюдаваме активно. Защото вие си спомняте какво се случи преди няколко години с Министерство на земеделието и Нова телевизия, които вместо да отразяват земеделската програма, всъщност отразяваха колко е добър министърът на земеделието. Това е нашето основно опасение, че отново може да се използва в тази насока – да се прави ПР на отделни министри.
Водещ: А вие знаете, че също така пък голямото подозрение, когато се постави този въпрос е, че става дума за едни медии, които са недоволни, че парите не отиват при тях, а отиват при други.
Кристина Христова: Ами, това е… За да няма такива недоволни, трябва да има правила защо, при какви медии отива и те са част от парите на данъкоплатците, нашите пари са. Искаме да знаем защо отиват при тези медии, а не при онези, на какви основания, какъв е резултатът и за какво се използват също. Всъщност това е основният въпрос – правилата и резултатите от използването им.
Водещ: Ако трябва да обърнем разговора, понеже вашата асоциация от години води този разговор, включително и на високи, престижни форуми тук, в София. Как трябва да изглежда регламентът, така че наистина да има правила, как едни европейски или национални средства отиват в една медия, как се следи дали те отиват, както казвате вие, за реклама на, да кажем добри практики или за имиджа на някого?
Кристина Христова: Да. Основната, според мен, значи, първо, правилата защо се избира една медия. Защо например, когато се прави една реклама на земеделска програма, трябва да бъде избрана тази, а не тази медия, за да достигне информацията до земеделците, как се разпределят парите по земеделската програма. Това, нали, като начало за условия за избор. Второто, което според мен е още по-важно, е да има ясно изискване след приключване на, нали, договора, проекта или търга, там каквито са били условията по него за изпълнение от страна на медията – да има прозрачност какво точно създава медията срещу тези пари – дали това е било предаване, в което се пояснява на земеделците как да кандидатстват по земеделската програма, или е било програма, по която земеделският министър е говорил за успехите си. Това трябва да е публично достъпно, всичко да могат да стигнат до продукта, който е създаден с пари, държавните пари. Това е изключително важно – прозрачност как са разпределени тези средства.
Водещ: Предполагам, че би било важно и да се разбере какъв е бил ефектът и за самите, даваме пример със земеделците в случая, може да бъде дадено за всеки друг, всяка друга сфера на живота, доколко те са научили именно от тези предавания за тази програма.
Кристина Христова: Разбира се, да. Това би било много хубаво, ако може да се вкара също така в изискванията.
Водещ: Знаете ли защо ви питам? Защото сега говорим за България, но най-вероятно това е и такъв европейски проблем, че едни пари се раздават за комуникация, без всъщност изобщо някой да се интересува дали това, дали има ефект от тази комуникация и дали наистина потребителите, за които е било предназначено, е стигнала до тях.
Кристина Христова: Права сте, да. Има го това в много по-голяма степен, отколкото в България.
Водещ: Нали?
Кристина Христова: Да, за съжаление е така.
Водещ: Тоест да не се, нали, проблемът при нас е, че и без това медийната среда е толкова болна, че ако й дадем още една възможност да се доразболява, не е ясно какво може да се случи. Виждаме всички какво се случва в паралелната на традиционните медии действителност.
Кристина Христова: Да, абсолютно сте права. Това е един от основните проблеми, че ако има някакво усещане за нужда от промяна, то трябва да бъде сложено и в закона.
Водещ: Добре. Обаче хайде сега да поговорим за медиите. Защото напоследък прави много силно впечатление, че точно тези медии, които ние смятаме, че са спорни, които нарушават някакви стандарти, всъщност точно тези медии в момента се оказват предпочитани за властта. Видях, че Съюза на …
Кристина Христова: За интервюта имате предвид.
Водещ: Точно така, точно това имам предвид.
Кристина Христова: Това е, много е странно. За мен това е, аз наистина съм изумена. Значи, според мен, това, че нашите управляващи, тези хора, които се появяват в тези медии, които са абсолютно жълти, не спазват никакви професионални…
Водещ: Всъщност наричаме ги вече кафяви.
Кристина Христова: Да, кафяви.
Водещ: Защото жълтите изглежда по-приемливо.
Кристина Христова: Да, вече са кафяви. Те преминаха стадия дори на научната фантастика, когато тръгват да оплюват някой. Но появяването на такива хора в такива медии, това е тяхното мнение за обществото. Те си казват – значи, обществото ни ще приеме като добър сигнал, че ще ги види в кафявите медии. Значи, те имат изключително ниско мнение за народа, който ги е избрал. Защото ако нямаха толкова ниско мнение за избирателите си, те не биха се явявали в такива медии. Много е срамно това.
Водещ: Да, защото да четеш за политическите амбиции на някой, редом с интимни подробности, при това неверни за друг. Не разбирам къде тук е информацията.
Кристина Христова: Много ниска самооценка на тези, които се явяват в тези медии да дават интервюта, много ниска оценка на населението, което ги е избрало. Това е за мен заключението.
Водещ: Чух, че те се канят и телевизия да си правят. Очевидно има голям глад и интерес според техните представи за журналистиката, която прави. Има ли, според вас, някакъв начин, по който да се противопоставим ние като медии на това?
Кристина Христова: Ами, според мен, единственият начин е като ограмотяваме населението какво е допустимо и какво е недопустимо, да правят едни нормални медии и какво всъщност е журналистика. По друг начин не мога … Ние като журналисти, може би в училищата в университетите трябва да се набива в главите на хората, че това, което се случва – оплюване без факти, без доказателства, това не е журналистика.
Водещ: Ако трябва да сравните периода, в който се намират медиите сега, виждате ли някакъв аналог преди време, българските медии, по-назад във времето?
Кристина Христова: Вижте, аз все пак се занимавам с медии може би от десетина година.
Водещ: То през този период точно такава журналистика?
Кристина Христова: Тогава имаше, според мен, едно търсене на високи журналистически стандарти, имаше разнообразие, имаше един импулс и любопитство към това какво е хубавата и качествена журналистика. Но мисля, че това някъде от 2009 – 2011 г. започна грубото падане надолу.
Водещ: За съжаление обаче, това е проблематично и защото се оказва, че човек, който е засегнат в такава публикация, няма и механизъм, по който да потърси правата си, когато става дума, направи ми впечатление, че Съюза на съдиите беше сезирал Етичната комисия с искане да се види дали публикациите, свързани със Съюза на съдиите в Труд отговарят на етичните стандарти. Но се оказа, че всъщност нищо не може да се направи.
Кристина Христова: Ами, не. То може да се направи. Вижте, Етичната комисия в момента работи, приема сигнали, обработва ги и ги анализира, според мен, правилно. Въпросът е, че те нямат достатъчно публичност, тези сигнали до населението. И второ, всъщност тези медии не се хващат – някой им е казал, една Етична комисия им е казала – …
Водещ: Именно.
Кристина Христова: … нарушили Етичния кодекс. На тях не им пука. На тях дори не им пука, дори да ги осъдят. Те са съдени много пъти. Те са си приели, че всъщност ползите им от това да изпълняват политически поръчки, са много по-големи от това да ги осъдят. Въпреки че аз смятам, че ако много хора ги съдят, те ще си променят отношението. Защото аз съм чувала такъв тип – нали, абе, ние след това започнахме да внимаваме, защото малко солено ни излезе.
Водещ: Добре. Значи, какво да кажем – 2 в 1 – да ограмотяваме хората, и когато са нарушени правата ни, да си ги търсим, за да може да е ясно, че пък не може някой просто да те обижда и да те клевети ей така и та казваш – аз няма да му правя трафик. Благодаря ви. С Кристина Христова от Асоциацията на европейските журналисти България завършваме днешното издание на Преди всички. До чуване от нас.

БТВ, Тази събота | 23.01.2016 | 09:56

Тема: Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

Водещ: Но преди това едно ексклузивно интервю с човек, който е легенда в средите на журналистиката. Дългогодишен издател и дългогодишен редактор на вестник Труд Тошо Тошев. Вяра Деянова, която направи това интервю, е при мен в студиото. Добро утро, Вяра.
Репортер: Добро утро, Жени.
Водещ: Разказвай. Тошо Тошев не е говорил от много отдавна, нали така?
Репортер: Да, отдавна не е говорил. Особено не е давал такова голямо телевизионно интервю. Защото за това нещо се изисква време, искреност и нагласа. За което всъщност можем спокойно да му благодарим. Защото той е човек, който има какво да каже.
Водещ: О, със сигурност.
Репортер: Човек, за когото много хора могат да кажат много неща. Но той има какво да каже. Във време, в което журналистиката много се промени. Знаеш, тя вече стана бърза, стана по-скоро електронна, отколкото на хартиен носител, информацията идва бързо. Но може би като че ли повече може да бъде манипулативна. Много неща се промениха в нашата професия. Мисля, че и ние, журналистите, всички наши зрители, които със сигурност вече се информират по този, бързия начин има какво да научат от човек, който беше начело на най-тиражния вестник след промените. Тогава, когато журналистиката се правеше по друг начин. А това беше и човекът, който беше от нашите журналистически среди може би най-близо до политическия елит. И това е също една, така, интересна тема, която засягаме в интервюто.
Водещ: Кое ти беше най-любопитно да го питаш? Самата теб?
Репортер: Това, което винаги съм искала да го попитам от зората на журналистическата ми кариера, а може би и преди това винаги са ми правили впечатление и интервютата, и снимките, които съм виждала с него, особено от неговите, така, легендарни рождени дни, от рождените дни на вестник Труд. Той е журналистът, главният редактор, който винаги се е радвал на огромно внимание и нескрита близост …
Водещ: И рождени дни, които събират между впрочем наистина политическия елит.
Репортер: … целия политически елит. Винаги за мен е било интересно как се слага границата между това да си близък със силните на деня и да ги критикуваш. Защото нашата работа е това – да бъдем коректив на тези, които управляват държавата ни. Отговорите му са доста интересни. Имаше, така, една любопитство, борба на поколенията и игра на характери в това интервю. Надявам се да бъде интересно.
Водещ: Добре. Наистина много неща са интересни, свързани с неговата фигура. В две части е интервюто на Тошо Тошев. Така че вижте сега първата част от разговора на Вяра Деянова с него, а утре ще видите и втората.

Репортер: Интересна работа ще е това интервю.
Тошо Тошев: А, не знам. Ще видим.
Репортер: Няма да е назидателно, нали – по наше време как беше, преди се правеше истинска журналистика.
Тошо Тошев: Всичкото време все е наше. Все е наше всичкото време. Не знам ти как го мислиш това?
Репортер: Ами, сега ще видим. Какво прави Тошо Тошев сега, днес?
Тошо Тошев: Нямаш предвид интервюто, което давам в момента?
Репортер: Ами, извън интервюто. Преди да нахлуем с екипа в кабинета ви.
Тошо Тошев: Първо, това нахлуване беше планирано.
Репортер: Уговорено, да.
Тошо Тошев: Да. 52 години правя вестници, или по-точно участвам при правенето на вестници. В последните 25 години бих казал, че съм, така, между добрите вестникари в страната. За жалост, професията вестникар девалвира.
Репортер: Носталгия, болка, тъга – какво усещате…
Тошо Тошев: Носталгия от мен?
Репортер: Доколко беше най-златното време на тираж на Труд?
Тошо Тошев: Значи, тиражът на Труд… Не е въпросът в тиража, Вяра. Макар че е нещо много важно.
Репортер: Не е маловажно.
Тошо Тошев: Тиражът беше средството да се стигне до хората. Значи, всекидневният тираж беше около 400 хил., а в събота отиваше към 600 хил. Но една от причините е, че хората вярваха на вестника. А това означава, че журналистите бяха приучени, а и те самите го носеха в себе си, тези журналисти, които работеха тогава, да се опитват да са максимално близо до истината. Виж, не казвам да казват истината. Почти непостижимо е това. Но журналистът не можеше да си измисля, не можеше да обижда, не биваше да бъде агресивен и не биваше да бъде мърляч. Сега, един пример само ще дам. Гледах преди няколко дни в някакви сайтове, така се наричат носителите на съвременна журналистическа продукция, една бих казал груба порнография на един виден политик – гол. Порнографията е на Радан Кънев. Дали това е наистина негово дело, дали това е монтаж или някаква друга шашарма, но тази порнография, излязла в сайтове, съпроводена от едни гнусни, бездарни и обидни за българския език коментари не обижда толкова самия Радан Кънев… Не го защитавам, по дяволите. Ей, дори аз мисля, че той е от тази категория политици, които много трябва още да се учат, за да бъдат сериозни политици и да имат стремеж към върховете на политиката, какъвто той видимо има. Но аз защитавам моята професия. Аз съм вестникар. Използвам думата като синоним на понятието журналист.
Репортер: Стигането до читателя е и власт. Ако се върнем във времето Труд. Тази огромна власт, която имаше вестникът ви, тази огромна власт, която имахте вие, защото …
Тошо Тошев: Под вие разбираш Моя милост?
Репортер: И Ваша милост, защото сме виждали вашите рождени дни, на които присъстваше целия държавен елит…
Тошо Тошев: Виждала си ги на снимки само.
Репортер: На снимки съм ги виждала. Не съм била поканена.
Тошо Тошев: Не съм те канил, не съм те познавал. Може би, ако те познавах, бих те поканил. Ти си хубаво момиче.
Репортер: Ето, значи на следващия рожден ден най-вероятно ще получа покана. Тази власт обаче, убеден ли сте, че никога не сте злоупотребявали с нея?
Тошо Тошев: Е, ти ми задаваш глобален въпрос. Как мога да съм убеден? Значи, убеден съм в едно…
Репортер: Чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: … никога не съм направил нещо съзнателно грубо. Чиста ми е съвестта, да. Това ли ме попита?
Репортер: Да, чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: Да, чиста ми е съвестта. А съм грешал, да. Грешал съм в преценки. Примерно, аз много повярвах на един Иван Костов, когато стана министър-председател. Дори смея да кажа, че първите му примерно две години от управлението имахме относително близки, да не кажа другарски, но почти взаимоотношения. Всеки случай всеки момент той можеше да ми се обади по телефона, на личния, и аз можех да му се обадя. Бих казал по всяко време на деня и нощта. И това се е случвало. След което бях силно разочарован.
Репортер: А за какво сте се чували по всяко време на деня и нощта?
Тошо Тошев: За най-различно неща. По работа главно. Примерно, един Божи ден той ми се обажда, няколко месеца преди да се видим. И аз отговорих на въпроса му – да. А въпросът му беше следният – виж, казва, говорехме си на малки имена, имам намерение след два-три месеца да махна три нули от лева, деноминацията на лева. Тогава една заплата, примерно, репортерска беше да речем 1 млн. И с махането на трите нули от лева, тя щеше да стане 1 000. Ще ме подкрепи ли твоя вестник? И аз отговорих – да. Е, след което си поговорихме повече – как ще стане механизмът, как ще се отрази това на цените, въобще на стандарта и т.н. Имало е и други, по-лични случаи.
Репортер: Да, те са описани и в книга. Това, за което се чудя обаче, е близостта, говоренето на ти с политиците до каква степен може да бъде едно влияние върху един главен редактор на много влиятелен вестник? Тази близост …
Тошо Тошев: Ами, въпросът може да бъде и обратен – до каква степен може да бъде влиянието на този главен редактор върху политика. Ще ти дам един друг пример, 2009 г., съвсем по-свеж, нали, имаше един, бих казал, забележителен министър на финансите Симеон Дянков. Правителството на Бойко Борисов, първото правителство беше току-що създадено. И един ден аз съм на работа, в кабинета си, между впрочем този същият кабинет, но тогава беше в Полиграфическия комбинат Димитър Благоев, иначе бюрото, всичко е същото, ми звъни телефона и се обажда Симеон Дянков, джиесема. До този момент аз не се познавам с него. Той е министър на един месец. – Г-н Тошев. – Да. Той лично звъни, не секретарката. И казва – може ли да ме приемете в близките дни? Цитирам. Аз казвам – не, не мога. Тази дума не ми харесва. Но мога да се срещна с вас по всяко време, и още днес, ако искате. – Е, добре де. Аз така го казах. Викам – за какво ще си говорим. – Ами, вижте сега, Бойко Борисов ми каза, че трябва да ви се обадя и да се запозная с вас. Иначе, ако не се познавам с вас, няма да ми върви работата.
Репортер: Това е двояко.
Тошо Тошев: Ами, каквото и да е. Аз просто разказвам случка. И се разбрахме, и той дойде и си говорихме.
Репортер: Е, провървя ли му след срещата с вас?
Тошо Тошев: Не бих казал, че работата от това му е станала по-лесна, по-добра или по-качествена. Но той поиска да се запознаем и аз се запознах с него с удоволствие. Много срещи сме имали след това със Симеон Дянков.
Репортер: Какво означава – ако не се запозная с Тошо Тошев, няма да ми върви работата?
Тошо Тошев: Трябва да попиташ Симеон Дянков. Аз познавам всички. Е, всички? Основните играчи в политика в тези 20-ина години ги познавах лично.
Репортер: Когато един политик обаче ви търси за съвет…
Тошо Тошев: Ще ти се скара ли Гого?
Репортер: За Гого Лозанов?
Тошо Тошев: Гого Лозанов. Забравих и запалих.
Репортер: Ами, обърнете се към камерата и го помолете за толеранс.
Тошо Тошев: Гого, моля ти се, това момиче не е виновно. Ти знаеш, че аз те харесвам, ти си умен мъж, макар че не си прав. Защото повлия да бъде свалено предаването на Петър Волгин, което аз харесвам, независимо от това, че имам много несъгласие с него. Благодаря.
Репортер: Ето, с един куршум два заека.
Тошо Тошев: Това ще го махнеш ли?
Репортер: Не. Всичко ще остане.
Тошо Тошев: Благодаря.
Репортер: Винаги съм се чудила доколко, пак ще ви върна на това – близостта с политиците, говоренето на ти, защото…
Тошо Тошев: Как да си говорят хората, когато работят едно и също и са седнали на два стола и си говорят откровено за работа?
Репортер: Когато изпиеш някоя и друга чаша уиски с някой …
Тошо Тошев: Аз не пия.
Репортер: Сега.
Тошо Тошев: От 16 години.
Репортер: Добре, ама преди 16 години сте …
Тошо Тошев: Пиех, тогава пиех.
Репортер: Да.
Тошо Тошев: От 1999 г., значи вече 17-а година не пия.
Репортер: Добре де, но когато изпиете някоя и друга чаша уиски с някой политик, когато си говорите по-дълго време на ти, когато се появи личният елемент, той винаги се появява в един разговор, който продължи над 5 мин…
Тошо Тошев: Да, нормално е. Нормално е, да.
Репортер: … тогава не е ли по-трудно да бъдеш критичен към него?
Тошо Тошев: Не, не.
Репортер: Когато го поканиш …
Тошо Тошев: Винаги са знаели, че дружбата си е дружба, работата – работа.
Репортер: Това не е ли сугестирало журналистите, които …
Тошо Тошев: Чакай сега, като казвам дружба, примерно с така политиците, най-общо това понятие, моята близост е била преди всичко кабинетна, тя не е била кръчмарска. Честно.
Репортер: Но идваха на рождените ви дни, които бяха светско събитие номер 1.
Тошо Тошев: 1 000 души. Айде не 1 000, 700.
Репортер: Е, това не сугестираше ли репортерите, които работеха за вас?
Тошо Тошев: В смисъл?
Репортер: Че ви уважават толкова много политици, че идват при вас, че има добри отношения с вас?
Тошо Тошев: Не, това им даваше кураж. Според мен, те бяха доволни от това.
Репортер: Колко често е идвал при вас репортер с притеснението, че някой политик се е опитвал…
Тошо Тошев: … притеснявани от някого директно. Но сравнително и не толкова малко пъти.
Репортер: Книгите? Как решихте да ги пишете? Защото е много гръмко това – лъжата, след това имена на ключови политици от най-новата българска история.
Тошо Тошев: Е, как реших? Ами, реших.
Репортер: Тези книги, вие, те изобилстват от диалози между вас и ключови политически играчи.
Тошо Тошев: Да, те са само на база лични впечатления.
Репортер: Как запазвахте в главата си тези диалози? Пишете, водехте си записки след всяка среща…
Тошо Тошев: Е, това е мой патент.
Репортер: Какъв е вашият патент? Научете ме.
Тошо Тошев: Ами, едно от нещата е добра памет. Едно от нещата е добра памет. Но аз си водя бележки. За всяка среща…
Репортер: След всяка среща?
Тошо Тошев: За всяка среща, която ми се е сторила интересна. Не така.
Репортер: Излиза даденият политик от кабинета ви и вие по памет…
Тошо Тошев: Или аз от неговия, да. И като седна на масата после, на тази да речем или някоя друга, си записвам, да.
Репортер: Преболедувахте ли Труд? Тежка ли ви беше раздялата с него? Вие бяхте емоционално…
Тошо Тошев: Е, не. Не ми задавай този въпрос. Не е честно. Ти сега няма да ми дадеш време да говоря.
Репортер: Не, не. Ще дам.
Тошо Тошев: Защото времето ни изтече.
Репортер: Не е изтекло. Можем да го продължим.
Тошо Тошев: Е, как мога да съм преболедувал Труд, по дяволите, когато аз го създадох. Това е третият етап на един нов вестник, всъщност.
Репортер: Бяхте много откровен, когато си тръгнахте от Труд. Казахте – напуснаха ме.
Тошо Тошев: Да. Те ме уволниха чрез издигане – от главен редактор станах вицепрезидент на цялата компания. Което всъщност беше отстраняване от пряката вестникарска работа. И това направиха, бих казала, едни от двамата най-тежки, най-виновни убийци на вестникарството в последните пет години. Които никой не иска да спомене. Ето, преди, в началото на разговора ти говорих за някакви смехотворни жалки опити да се обяснят причините. Тия двамата искаш ли да ти ги кажа кои са.
Репортер: Говорите за Любомир Павлов и Огнян Донев, нали така?
Тошо Тошев: Точно така говоря. У, ти пък си куражлия. Любомир Павлов беше по-агресивния, беше по-мърляча в цялата работа, докато Огнян беше по-префинения. Но всъщност той беше в дъното на цялата работа. Те съсипаха, по-точно те досъсипаха вестникарството, почтеното вестникарство.
Репортер: Четете ли Труд сега? Четете ли …
Тошо Тошев: Не ми задавай този въпрос, няма да ти отговоря.
Репортер: Зададох го вече.
Тошо Тошев: Е, нищо. Аз няма да ти отговоря. Друг?
Репортер: Кога за последно…
Тошо Тошев: Май, че ти отговорих всъщност.
Репортер: Да, да. Отговорихте ми.
Тошо Тошев: След спирането на Преса почти не чета вестници. А Преса аз го спрях, аз го създадох и аз го спрях. На 30 юли миналата година.
Репортер: Какво написахте тогава – другари и господа, не е време за печатна журналистика.
Тошо Тошев: Написах каквото написах. Който го е прочел. Да, това време не се нуждае от добри вестници.
Репортер: Опитаха ли да ви пресират, докато списвахте вестника?
Тошо Тошев: Никой не смееше да се опитва да ме пресира. Харесва ли ти този отговор? И това е една от причините.
Репортер: Финансови затруднения не ни позволиха да продължите?
Тошо Тошев: Естествено, естествено.
Репортер: Това не е ли, всъщност вашите задължения не бяха ли именно към прословутата КТБ?
Тошо Тошев: Никога не съм имал нищо общо с КТБ.
Репортер: Но имаше много подобна информация в момента, в който спряхте…
Тошо Тошев: Това не е информация. Това е дезинформация.
Репортер: Може би, защото тогава не дадохте интервю, не говорехте.
Тошо Тошев: Аз не дадох интервю. И сега на тази тема не искам да говорим. Това ми е болна тема – вестник Преса.
Репортер: Липсва ви?
Тошо Тошев: Вестник Преса? Липсва ми, да. Имала ли си тежък случай, дано не си – да загубиш много близък човек в семейството си?
Репортер: Имала съм, разбира се.
Тошо Тошев: Добре.
Репортер: Подобно е?
Тошо Тошев: Ами, както искаш, така.
Репортер: Защото ме нарекохте преди малко куражлия. Аз ще ви спомена още едно име, защото то е ключово за вестникарския пазар и за вестникарството в наши дни – Делян Пеевски.
Тошо Тошев: Да, какво?
Репортер: Каква е неговата роля в жълтия океан?
Тошо Тошев: Е, не мога да знам.
Репортер: Капитан?
Тошо Тошев: Не, не. Виж, за Делян Пеевски, това е сериозна тема и можем да разговаряме. Но мисля, че и двамата не сме подготвени. Непрекъснато се сипят едни неща за Делян Пеевски. Един път се осмелих да му кажа в личен разговор, ей така на крак дето се вика – Делян, ти, ако отслабнеш 30-40 кг, ще започнат да не те забелязват. Защото аз нищо сериозно не съм чул или прочел като упрек срещу него. Кажи ми едно нещо, което той е направил злодейско.
Репортер: Приятел ли ви е?
Тошо Тошев: Не. Но го познавам.
Репортер: Имали ли сте от него предложения да оглавите някой вестник, защото човекът е влиятелен…
Тошо Тошев: Е, чакай сега, ти отиваш много, много встрани. Сега ще кажеш – имал ли съм предложения от Бриджита, защото ми е връстничка?
Репортер: Това също е интересно.
Тошо Тошев: Интересно е, да. Но няма да ти отговоря, ако ме попиташ, нали така. Аз съм имал много предложения от различни хора.
Репортер: Добре, не може да не ви се работи.
Тошо Тошев: Но това са… Виж сега, това са конфиденциални разговори, особено когато не са се случили.
Репортер: Не може да не ви се работи. Намирам ви в кабинета ви.
Тошо Тошев: Работи ми се.
Репортер: Не може да не ми се списва вестник.
Тошо Тошев: Защо мислиш, че аз не работя?
Репортер: Имам предвид вестникарство.
Тошо Тошев: Да, ама няма въздух за вестникарство. Никой не иска, никой не иска силни, свободни вестници. Никой. И Бойко Борисов не иска, и Симеон Сакскобургготски не искаше, макар че при него се работеше добре. Той не се опитваше да потиска вестниците. Не, никой. Ако ти ми кажеш, че някой от големите политици… Най-големият спонсор на вестници в момента, въобще на медиите е държавата. Което е отвратително. То е отвратително.
Репортер: Казвали ли сте го това нещо в очите на Бойко Борисов? Тук ми прави компания отдясно.
Тошо Тошев: Казвал съм му всичко на Бойко Борисов, което би могла да се сетиш.
Репортер: И той какво ви отговаря?
Тошо Тошев: Е, какво ми отговаря?
Репортер: И това е конфиденциално?
Тошо Тошев: Ами, разбира се. Ако има нещо, ще го напиша в книгата, която сега пиша. А, ето едно от нещата, които правя в момента. Ти каза – какво правя, нали, не се ли чувствам като без работа. Не, не се чувствам. Пиша.

Manager.bg I Любомир АЛАМАНОВ I 21.01.2016

Направи ли ви впечатление какво изгласува вчера Народното Събрание при второто четене на текстове от новия Закон за обществени поръчки (ЗОП)?
Един от тях заслужава особено внимание:

"Чл. 13. (1) Възложителите не прилагат закона:

… 5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги." В превод на нормален език това означава, че закупуване на време и "предавания" в медиите за целите на информационни кампании на държавни институции се освобождава от задължителна процедура по ЗОП, и може да се извършва директно.
Интересното е, че опити в тази посока се правят от 2008 г. Първоначално, само към електронните медии, като се използваше неправилно тълкуване на Европейската директива, че освободени от ЗОП са сделки на електронни медии, но само в обратната посока. И то ако медиите са "държавни". Или "обществени". Или както се казват в съответните страни. На практика това означава, че ако БНТ иска да си купи предаване за крокодили, не е задължена да го прави с процедура по ЗОП. Политиците обърнаха тълкуванието, че ако държавните администрации искат да си купят време в електронните медии, то могат да го направят без процедура по ЗОП.
Имаше много писма на тогавашните обединени печатни медии до премиера Борисов, до ЕК и до арменския поп, че това представлява "нерегламентирана държавна помощ", че е нарушение на закона за конкуренцията и т.н. Имаше писма от всички браншови организации на рекламни, ПР и всякакви други агенции.

Естествено, нищо не се случи.

В момента се прави нова стъпка, която просто узаконява раздаването на пари на медиите. Без процедури, без контрол, без отчет какво ще се прави с тях. А този път не са само електронните медии, което по подразбиране са радиа и телевизии. Този път облагодетелствени са "доставчици на медийни услуги", стига само да покажат, че продават време или правят "предавания". Т.е. всеки сайт, който сложи някаква опция за видео, може да се възползва от това безконтролно раздаване на пари.

Ето само някои от проблемите, които виждам:

1. Този ход представлява узаконяване на раздаване на пари на близки фирми без надзор. Стига да имат сайт с видео-секция. След това може да се раздават на туроператорите, после на магазини, а защо не след няколко месеца да не се приеме ЗИД на ЗОП (закон за изменение и допълнение), че всички фирми получават средства по европейски програми или от български фондове, или просто от българската администрация без процедури. Който каквото си иска – раздава на близки фирми. Фактически, ако всички сектори могат да се възползват, то направо ще премахнат ЗОП. Няма да има нужда от ЗОП.

2. Този ход представлява "нерегламентирана държавна помощ" за едни медии, а за другите няма да има. ЕС ще скочи. Подобно изкривяване на пазара са забранени.

3. Този ход представлява директно подкупване на някои медии. Вече всеки министър, всеки шеф на агенция или кмет ще може да раздава пари. Как искаме от някоя медия да е обективна към действията на правителството, ако парите й зависят не от качество, конкурси или друг обективен критерий, а от волята на членовете на същото правителство. Узаконяване на корупцията е опасен прецедент.

4. Този ход представлява продължение на политиката – "който критикува правителството, работи срещу националната сигурност." Едно изказване, което само потвърждава основната идея на сегашното плаващо мнозинство – да заглуши критиките, за да управлява максимално дълго. Така умира демокрацията и свободата на словото – с гордо гласуване в парламента.

5. Този ход представлява тотално убиване на всяка надежда, че ще има нормални информационни кампании Сега медиите ще си получават някакви пари и никой няма да го е грижа за съдържанието им. В Европа е точно обратното – а) правят се конкурси за информационни кампании, б) печелят се от професионални агенции, в) те се грижат за съдържанието и посланията спрямо целевите групи, г) и чак на финала се избират медийните канали, които да се използват.
Сега този професионален подход ще бъде премахнат. Едни политици ще дават едни пари на едни медии. Резултатът е ясен.
Пак казвам, твърдението, че така се транспонира европейска директива е лъжа. Много ще се учудя, ако тези текстове не предизвикат проблем и ЕК не ни се скара. За пореден път.

Оригинална публикация

в. 168 часа | Стоян СТОЯНОВ | 22.01.2016

Двете най-гледани частни телевизии изразходват изключително много време и енергия във взаимното шпиониране. По-интересното е, че взаимното дебнене не е с цел да се пуска нещо различно от врага, а напротив. Би Ти Ви и "Нова" се цакат с почти едни и същи предавания.
По-простичко казано – щом едната телевизия реши да прави музикално риалити с танцувални елементи, другата моментално вади от ръкава почти същия коз. Така на зрителите им е отредено да гледат много сходни шоупрограми.
На пръв поглед "България търси талант", което се излъчва по Би Ти Ви, и "Денсинг старс" по "Нова" се различават, но дали наистина е така? В шоуто на талантите над 50 процента от участниците опитват да впечатлят публиката с рап, дене или народни танци. Значи всички танцуват, а съдии ги оценяват.
Още по-интересен е случаят със "Семейни войни", което се завръща в ефира на "Нова". То също си има своя братблизнак в Би Ти Ви – "Мама готви по-добре ". Какво му е общото между игра за семейства и готварско шоу, ще попитат зрителите. Има много сходни елементи и те ще си проличат още в началните епизоди на двата формата. В първия случай две семейства ще се състезават, отговаряйки на въпроси. Във втория случай пак ще има семейни войни, но битката ще е на кухненския плот.
Двете най-гледани телевизии ще се изправят една срещу друга и с още две готварски предавания. По "Нова" ще върви "Черешката на тортата", а по Би Ти Ви ще гледаме втори сезон на "Мастър шеф".
Става дума за добре познати номера, които целят да ударят бизнеса на конкурента. През лятото "Нова" стартира по-рано от предвиденото "Биг брадър", а в предаването освен кандидати за слава бяха вкарани също домашни животни като кокошки, гъски, патици. Преди началото на риалити формата продуцентите обявиха, че новите съквартиранти ги чакат селска идилия и спокойствие, но и задължението да се грижат за своята птицеферма. Да ви звучи познато?
Само няколко седмици по-късно основният конкурент пусна своя формат "Фермата", в който непознати на широката публика хора също се събраха да живеят на едно място и също трябваше да се грижат за домашни животни.
"Световна практика е основните конкуренти в телевизионния бизнес да играят с подобни мръсни номера. Телевизията X разбира, че Y ще пуска готварско шоу. X моментално спретва подобен формат. Набързо изработеният проект може и да не се радва на особен зрителски интерес, но тук целта е друга – да бъде откъсната аудитория от амбициозната и далеч по-скъпа продукция на конкурента. В един момент телевизиите доста се увличат във взаимното дебнене и пълнят вечерната си програма с едни и същи риалити формати", категоричен е медиен експерт.
Според него другият често практикуван номер от телевизиите е да бъде пуснат хитов и сравнително нов филм на гърба на първия епизод от риалити формата на врага. Идеята е публиката да се загледа в екшън сцените и да пропусне старта на риалити битката. А не видиш ли в началото какви ги вършат новите герои, след това много трудно ще се запалиш по техните проблеми и емоции.

Стр. 56, 55

в. Уикенд | Цветана ПEШУНОВА | 22.01.2016 | Стр. 28, 29

Когато през 2014-а стана ясно, че ТВ7 вече няма да може да плаща на мегазвезди, мнозина побързаха да отпишат Иван и Андрей – с кариерата им на водещи и продуценти било свършено. Да, ама не! "Опосумите" не само че бързо-бързо си намериха ефир за изяви, но и лансираха нови супер успешни продукти предаванията "Папараци", "Истински истории" и "Фермата". Сега пък им предстои да реализират и всекидневно шоу – "Мама готви по-добре"
Срещнахме се с Андрей Арнаудов и го помолихме да ни разкаже подробно за амбициозното семейно състезание, което с ортака му ще пуснат в ефир през февруари. Разбира се, нямаше как да не зададем и куп лични въпроси.

- Андрей, преди да включа диктофона, споделихте, че не сте си доспали… От много работа ли? Под напрежение ли сте тези дни?

- Бяхме в Атина с Иван да гледаме колегите ни в Гърция как правят предаването "Мама готви по-добре", което стартираме следващия месец по Би Ти Ви. Ходихме да видим продукционния цикъл, да се запознаем с чуждия опит… Това е нормален подход, когато започваш лицензна продукция – да се поинтересуваш как хората от други държави се справят с предаването, дали и какви грешки са допуснали, да чуеш какво ще те посъветват, какво можеш да промениш… Удобното при форматните предавания е, че в един момент идва консултант, който на терен ти помага. До десетина дни това ще се случи и при нас.

- Разкажете повече за предаването "Мама готви по-добре"?

- Стартът ще е през февруари, но още не искам да обявявам конкретната дата. Би Ти Ви, когато реши, ще я каже. Предаването ще се излъчва всеки ден от понеделник до петък. Ще се състезават две двойки – майка и дъщеря, майка и син. Двойката, която победи, взима парична премия и продължава напред. Докато печелиш, продължаваш във всяко следващо издание. Искам да подчертая, че паричната награда не е определяща. Същественото е участниците да се забавляват, да покажат пред приятели, роднини и цялата аудитория своите качества и разбира се, кулинарните традиции в семейството. Спомените в един род се предават не само с разкази и снимки, но и с рецепти, с вкусове. Всеки човек има любима храна, която му напомня за детството, за скъпата му баба, майка или друг роднина… Ще се съгласиш, че голяма част от важните събития в живота ни се решават на маса. В "Мама готви по-добре" родители и деца ще имат емоционално преживяване, ще създадат нов спомен за фамилната история и не на последно място – ще възродят някое любимо ястие, а с него и името на автора му.

- Сигурно ще станем свидетели на спорове и кавги…

- В "Мама готви по-добре" имаме много взаимоотношения на показ и вероятността да станем свидетели на експресивни емоции и комични ситуации е голяма. Зрителят ще проследи първо общуването между родителя, който през по-голямата част от времето ще може само да напътства отстрани, и порасналото му дете, което готви по мамина рецепта, второ – съревнованието между състезаващите се двойки и трето – комуникацията между съдията и участниците. Предаването освен водещ, който е по-скоро шоумен има и съдия. Той реално решава кой печели и продължава напред, кое ястие е по-добро. В предаването от най-голямо значение е вкусът на сготвеното.
Съдията е експерт, човек, който разбира от кулинария

- Има ли прилики с "Мастър Шеф"?

- "Мама готви по-добре" е по-скоро семейна битка. Различни са.

- Вие какво обичате да си хапвате?

- Обичам да ям всичко. Много съм лаком и съм от хората, които могат да бъдат използвани за разяждане на деца.

- А можете ли да готвите?

- Да, мога главно неща, които са по-скоро бързи и на тиган. Не обичам да готвя във фурна, защото такива ястия изискват търпение, което аз нямам. Винаги съм си мечтаел да водя предаване, в което някой пътува по света и пробва манджите на различни култури и географски ширини. Много обичам да ям, храната ме прави щастлив. Радвам се, че ще правим "Мама готви по-добре".

- Майка ви какво ви е научила да готвите?

- Майка ми готви, невероятно, но не съм се учил да готвя от нея. Аз си съчинявам манджите и много трудно мога да ги повторя.

- С ортака ви Иван бихте ли влезли с майките си в "Мама готви по-добре"?

- Майка ми е много добра кулинарка, но е срамежлива. В "Мама готви по-добре" е добре двойките освен да притежават кулинарни умения, да бъдат и екстровертни, да имат истории, какъвто съм и аз самият. Майка ми по-скоро ще се притеснява, но ако успея да я склоня да участва, с удоволствие бих се включил. Бих се състезавал срещу Иван и майка му, за да бъде забавно.

- Имате ли грехове към майка си?

- Не, не мисля. Е, понякога като всеки родител не е била доволна от мен.

- За какво са най-честите ви спорове?

- Дали съм се облякъл дебело и дали не съм се прибрал много късно вкъщи.

- Как прекарахте декемврийските празници?

- Бъдни вечер и Коледа със семейството ми. На Нова година бях с приятели.

- Какви подаръци получихте за Коледа и какви направихте?

- Една приятелка ми подари бастун, което е много тъжно. Каза ми, че вече съм стар (смее се). Аз съм много зле с правенето на подаръци. На големия ми племенник Андрей обаче лично избрах подаръка.

- С Иван какво си подарявате?

- За времето, откакто се знаем с Иван, той ми е подарявал часовник, който нося и до днес. Аз така и не съм му върнал жеста. Когато ми връчи часовника, му дадох 2 или 5 лева и не проработи суеверието, че когато ти правят такъв подарък, е на раздяла. Няколко пъти сме си подарявали един на друг и пътувания, но не заедно (смее се).

- Целите ви за 2016-а?

- През 2016 година имаме планирани доста проекти. Тръгна новият сезон на "Истински истории", ще стартира "Мама готви по-добре", "Папараци" продължава. Надявам се, че ще има още епизоди на "Българи на три морета" върви подготовката и на втори сезон на "фермата". С Иван сме ангажирани и извън телевизията, но за това не искам сега да говоря. Предстои ни интересна година и дано тя да бъде успешна.

- Новият сезон на "Истински истории" е доста по-различен – липсва психоложката Ани Владимирова…

- Всеки сезон на сериала се прави по действителни случаи от практиката на топ професионалисти. Наред с психическите проблеми, българите сме засегнати от много други социални явления, които променят посоката на живота ни, като разводите например. 50 процента от семейните двойки в България се развеждат. Шегуваме се, че при продуцентите на "Истински истории" процентът е даже 100… Проблемите, на които наблягаме в новите серии, са широко разпространени, а освен да ги представи, сериалът има за цел и да предложи решение за решаването им. Появяват се адвокатките Искра Онцова и Райна Аврамова, епизодите са по случаи от тяхната практика. Много сме доволни от сезоните с Ани Владимирова, имаме и още заснети истории с нея. Така че ще продължим заедно, но не през януари и февруари. Сега ще излъчваме "Истински истории – разводи". Смятаме, че темата е много интересна и ще бъде от полза за зрителите. Надяваме се на успех.

- Готвите ли изненади за новия сезон на "Фермата"?

- Ще има нови и различни неща. Не всичко обаче зависи от мен и Иван, ние сме консултанти на проекта. От Би Ти Ви ще решат кое и дали да се случи. В новия сезон на "Фермата" плануваме да надградим сериозно, въпреки че в първия сезон се постигна страшно много. Имаме куп идеи. Първо трябва да се избере локация. Необходимо е да се разбере и дали и вторият сезон ще бъде излъчван със закъснение от няколко седмици, както беше през 2015-а, или ще е на живо, което е много вероятно да се случи. Обсъждаме варианта да включим сред участниците и популярни личности
Ако сезонът е на живо, ще бъдат по-различни фермерските дейности.

- Победителят Райно беше ли ваш фаворит с Иван в първия сезон?

- В началото не, дори не сме и предполагали, че толкова кротък и свит човек ще спечели. След средата на "Фермата" обаче стана ясно, че той е един от фаворитите. Ние с Иван не се вълнуваме от това кой ще е победителят, за нас е важно предаването да стане интересно.

- Вие също бяхте фермер…

- По една седмица и двамата с Иван за няколко часа бяхме във "Фермата" като участници. Честно мога да си призная, че не ми е било трудно, дори напротив – разтоварвах се, успокоявах се и забравях за грижите си в София. Влизайки във "Фермата", първите 15 минути дори благородно завиждах на участниците, че са там. Единственото неудобство за мен се оказа това, че ми беше малко студено. Но сигурно ако си 3 месеца във "Фермата", не си на същото мнение (смее се). Това предаване остави у нас прекрасното чувство за добре свършена работа, защото хем беше гледано от много хора, хем имаше послание и смисъл. Ние съумяхме да реализираме големите цели, които си бяхме поставили: да направим комерсиално шоу с всичките му класически елементи – любов, конфликти, интриги, екшън, но и да оставим послание, свързано с патриархалността и любовта на българина към земята, "Фермата" постигна нещо, което в последните години никое предаване не е успявало.

- С Иван Христов и Ники Николов се оказахте много добър екип. Кой обаче е основният двигател в отношенията ви?

- С Иван сме заедно навсякъде, съдружници сме във всички проекти. С Ники Николов работим под различна форма. На някои места той е в ролята на главен редактор, на други сме съпродуценти… Тримата се разбираме много добре заедно и сме доволни от начина, по който си сътрудничим.

- Продължавате ли да се съветвате с Нико Тупарев?

- Все по-рядко. Ние нямаме проблем в това да си говорим с когото и да било от колегите продуценти и да искаме мнение. Готови сме и да дадем съвет, въпреки че с Иван сме най-млади в гилдията.

- Предложения от други телевизии имате ли?

- В момента де факто има само две телевизии – Би Ти Ви и Нова. Държавата така направи, че БНТ реално да си харчи бюджета за всякакви странични неща, преди да е започнала да си произвежда програмата. Там няма възможност за външна продукция. Ясно е и какво е положението в ТВ7. Откакто сме в Би Ти Ви, не сме появявали интерес и не сме водили разговори с друга телевизия, дори не сме се интересували от такава възможност. А и на нашия пазар сме 50 човека и всяко нещо се знае. Никой няма да ни покани в момента, защото е наясно, че няма да се съгласим да отидем на друго място.

- Чувствали ли сте се изчерпан като водещ и като продуцент?

- Като продуцент е трудно да се почувства изчерпан човек, защото се занимава с различни проекти и хора. Винаги започваш отначало и не можеш да се изхабиш така, както водещите или сценаристите.
Всекидневната работа много амортизира сценаристите ежедневното писане и опитите да бъдат оригинални. При водещите е същото. Как винаги да бъдат интересни на хората? Това е и причината с Иван да не искаме толкова често да бъдем на екран. Имаме възможност да водим целогодишно, но не го правим.

- Кога ви беше най-трудно да задържите интереса на зрителите?

- През 2015-а не сме имали такова предаване. Имало е обаче продукции, от които не сме били доволни. Хората не помнят успешните, та камо ли неуспешните (смеесе)… Много е различно – дали ти си удовлетворен, дали зрителите гледат предаването, дали е добър имиджът му… Ние например не бяхме доволни от "Хипнотизаторът", а донякъде и от "Шоуто на Иван и Андрей"… Повечето ни проекти обаче са били успешни.

- Комични ситуации по време на снимки?

- Много са. Говорили сме си дори с Иван, че може да се направи страхотно предаване или ситком за живота в офиса на телевизионна фирма. Безброй са интересните моменти. Телевизията е нещо, което те прави страхотен дебил и голямо перде. Повечето хора, които работят в бранша, са с черно чувство за хумор и са много обръгнали на емоции. Комуникацията между тях е по-смешна, отколкото самите продукции, които излизат в ефир.

- Как издържате на напрежението, което съпътства работата ви?

- Просто редувам периоди, в които работя повече и такива, в които почивам. Гледам да се разтоварвам.

- От кога сте новодомци вие и хората от екипа ви? В новия ви офис стаите са обозначени – "Ръководство", "Сценаристи", "Раково", "Левски"…

- В новия офис сме от месец и половина и ни е по-удобно, защото сме близо до Би Ти Ви. В стария бяхме от 5-6 години, а на петилетка е хубаво човек да сменя обстановката. Стаята с надпис "Раково" е мястото, където се пуши. В стаята
"Левски" пък си правим срещите във връзка с клуба. Много сме горди с Иван, че от месец и половина сме в управителния съвет на "Сините". Нашата фирма "Междинна станция" е член на УС, занимаваме се с пиара, маркетинга… Направихме и канала "Левски ТВ" в You Tube, скоро ще стартира и сайтът, в който могат да се гледат ексклузивни видеа, контролни срещи, клипове, свързани с отбора,вътрешна информация…

- По колко пъти на ден се чувате с Иван?

- По принцип денем сме повечето време заедно и не се чуваме. Когато обаче нямаме обща работа, гледаме да не си комуникираме излишно много. Вечер си звъним само ако се налага за нещо важно. Сутрин се виждаме в офиса, където Иван идва доста по-рано от мен. Той от 9 до 10 часа тренира или играе на плейстейшъна, докато ме чака аз да се появя

- Често ли плачете?

- Много лесно мога да се разплача. Малко съм като жена в това отношение, но гледам да не се просълзявам пред хора (смее се). На последния епизод на "фермата", когато участниците излизаха и затваряха вратата зад себе си, очите ми се навлажниха.

- Понякога плачете, но през повечето време сте усмихнат…

- Не знам защо в България е лошо да си усмихнат. Не съм приватизирал Халите, за да се търси в усмивката ми някаква корупция (смее се).

- В "запаса" ли сте вече, що се касае за подвизите ви по заведения?

- Иван е изцяло в "запаса". Аз съм гастролиращ актьор, тоест от време на време ми се приисква да се върна към младежките си години и тръгвам по заведения. Това продължава около месец и в следващата половин година нямам никакво желание да правя такива обиколки. Нощният живот няма с какво да ме изненада, не се променя изобщо. И след 10 години ще си е същият.

- Какво става с диетата ви?

- В тези няколко седмици, в които ходя по заведенията, диетата ми отива по дяволите. След това съм дисциплиниран 6-7 месеца. Винаги обаче след Нова година съм най-дебел. Напълнявам с 3-4 килограма, а на моя ръст от 120 сантиметра с вдигнати ръце си личи (смее се).

- За какво харчите много пари?

- Не съм суетен и претенциозен. Не си купувам много дрехи, пазарувам нови, когато ми се скъсат старите. Обичам да ям хубава храна и да пътувам.

- Откога не сте се возили на градски транспорт?

- От много години. Не го правя не защото смятам, че не е престижно или пък нещо от този род… Ако човек с известна физиономия се качи в градския транспорт, ще дойдат поне десетина души да го посъветват нещо. Ще има и такива, които ще го похвалят, а други ще го критикуват… Ако искаш да си починеш и да останеш насаме със себе си, не е никак добра идея да се возиш в трамвая или метрото, където ще трябва да говориш с много хора. Те не са длъжни да разбират, че ти си изморен и нямаш нужда от излишни приказки.

- Казвали сте, че искате да живеете на село…

- Село е силно казано. В момента живея в една вилна зона на София. Не мога да бъда тотално изолиран и да водя патриархален живот. Аз имам нужда да контактувам с хора, все пак съм зодия Близнаци. Но и вече все по-често ми се иска да оставам сам.

Стр. 28, 29

БНР | 20.01.2016 | 16:31

Парламентарната група на Патриотичния фронт внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Народните представители предлагат от досегашните текстове да бъде заличено, че програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин. Според вносителите, подобна разпоредба е в разрез с конституционното задължение на всеки български гражданин да изучава и ползва български език. Второто предлагано изменение е отпадане на задължението на БНР и БНТ да създават предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

БНР I 20.01.2016

Купуването на медийни услуги ще става без обществена поръчка. Това решиха окончателно депутатите, като изключиха от закона за обществените поръчки купуването на програмно време и осигуряването на предавания. Добромир Видев допълва.

Репортер: Депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов настоя плащането на медийни услуги да става с обществена поръчка. А текстът да отпадне от изключенията.
Гроздан Караджов: Тази практика за плащане под масата с обществени средства на медийния комфорт на т.нар. възложители съществува в България от доста време. Ние сме твърди противници на това и ги искаме отгоре върху масата. В сегашния текст това наистина е раздаване на пари гьотере.
Репортер: Филип Попов от БСП каза, че ще подкрепят предложението, а Димитър Байрактаров от патриотите обясни:
Димитър Байрактаров: По този тест с големи букви изниква думата лобизъм. Това, срещу което гражданите протестираха, срещу което от 2013 има обществена нетърпимост.
Репортер: В крайна сметка, предложението за отпадане на изключението не получи необходимата подкрепа.

в. 24 часа I 19.01.2016

Моля да публикувате писмото на евродепутата Николай Бареков като право на отговор след публикацията на писмо на Иван Гарелов, Елена Йончева, Юлияна Дончева, Катерина Евро и други техни колеги, се казва в съобщение на пресцентъра на "България без цензура".

Писмо

Във връзка с доноса, който бившите ми служители в „Ноу фрейм медия България“ Иван Гарелов, Елена Йончева и други техни колеги са съчинили, съм длъжен да припомня, че „ТВ Седем“ ЕАД и „Балкан българска телевизия“ ЕАД дължат на „Ноу фрейм медия България“ 5,5 млн. лв. на база договори за външна продукция, които не са изплатени в договорения срок и се дължат на дружеството.

От тези дългове най-голяма е сумата за предаването „България без цензура“, които и до днес не са постъпили, въпреки пъченето на гърди в публичното пространство, че политическата ми инициатива е била щедро финансирана.

Уважаеми бивши колеги,

Сбъркали сте адресата на доноса. Адресатът не съм нито аз, нито институцията Европейски парламент, която, добре трябва да знаете, не се намесва в частноправни спорове. Адресатът са тези, които носят вина за ликвидирането на КТБ и за които българският съд, а вероятно и съдът в Страсбург, тепърва ще се произнасят.

Защо атакувате мен, а не истинските виновници в лицето на моя заместник и наследник като изпълнителен директор на ТВ 7 и Нюз 7 Десислава Тошева, която в драматичните месеци на безвластие в ТВ7 и "Ноу фрейм", изпълнявайки заповедите на своя пряк началник, сещате се кой, нареди да бъде ограбено цялото счетоводство на "Ноу фрейм"?

При този обир тези, които ми дължаха пари се сдобиха с всички договори, документи и фактури и ни лишиха от правото /мен и вас/ да си търсим парите по законен начин чрез българския съд. След това част от вас, колеги, се върнаха да работят при г-жа Тошева и забравиха да попитат както нея, така и нейния началник къде са им договорите и къде са им дължимите пари.

Искрено се надявам, че тази ваша акция срещу мен не е продиктувана от политически мотиви, не е акция за отвличане на вниманието на обществеността с нови атрактивни теми и не сте влезли в ролята на слуги на политическото статукво, което пак бие тъпана срещу единствения, който имаше намерение и желание да го унищожи.

Всички вие бяхте събрани от мен, когато останахте без работа и без доходи. Получихте предавания, пълна свобода на изразяване и пари за командировки, за да задоволите вашето журналистическо его.

За жалост, мнозинството от вас идваха в ТВ 7 само за подпис, с готови, написани договори, с баснословни суми за заплати, одобрени лично от принципала на КТБ.

Забравихте ли, че част от вас, зад гърба на телевизията, колегите си и мен самия, ходихте в същата тази банка, за да си уреждате допълнителни привилегии и облаги, в качеството си на обществени фигури и лица в телевизията, чиито сайтове и продуцентски къщи се издържаха от същата тази банка.

С днешна дата, с подобни публично отправени клевети, вероятно без да осъзнавате, обслужвате мафията и олигархията, която продължава да лустросва мръсната си съвест и ръце с мен самия и с такива като вас.

Чувствам се лично засегнат от твърдението ви, че „живея с незаконно придобити средства“, за което лично ще си потърся правото по съдебен ред. Само ще припомня, че доходите ми бяха основна опорна точка на държавната репресивна машина на властта, която смачка мен и моето семейство, но в последствие все още само с половин уста признава провала си.

Не ставайте остриета на мафията, а помогнете заедно да открием истината – кой и защо ограби труда ни.

Нивото на вашето писмо и нелепите обвинения в него, съчетано с изброените от вас факти извън контекст, доказват умишленото унищожаване на компанията „Ноу фрейм медия България“.
Подтиквате ме да ви предложа вместо да атакувате мен, невинен участник като вас, да зададете въпроса кой и защо остави ТВ 7 след моето принудително напускане с неразплатени задължения към КТБ, „Ноу Фрейм“, държавата и други съвестни фирми и граждани в размери на стотици милиони.

Г-жо Йончева,

Има ли командировка и материално-техническо обезпечение, които да съм отказал при многобройните ви пътувания зад граница, включително и сателитна техника, която струваше хиляди евро?

Г-н Гарелов,

Малка ли ви се струваше компенсацията, която получихте лично от мен за обучения и тренинги на кадри на ПП „България без цензура“, които в последствие преминаха на яслата на разни олигарси? Смятам, че съм бил изключително коректен в качеството си на мениджър и гарант за спокойната и качествена журналистика, за която сте били наети.

Останалото е въпрос на професионално призвание – анализ на фактите, обяснение на обстоятелства и показване на истината.

За жалост българската журналистика продължава да е смъртно болна още от времената на Държавна сигурност та чак досега – винаги да рита слабия и опозицията, да стои с преклонена глава пред всеки на власт и да се държи угоднически към властимащите.

Оригинална публикация

в. 24 часа I 19.01.2016

Иван Гарелов, Елена Йончева, Юлияна Дончева, Катерина Евро и други техни колеги, работили в Тв7, сезираха Европейския парламент заради неизплатени възнаграждения от евродепутата Николай Бареков, докато беше медиен шеф.

“За първи път някой си позволява да ни излъже по отношение на трудови възнаграждения. Ангажираме ЕП с този прецедент, защото наш работодател е бил човек, който в момента представлява страната ни в Европа. Той живее с незаконно придобитите средства и се изявява на най-високо ниво, без да се интересува колко професионалисти са били унижени от неговите неморални действия”, пишат журналистите, сред които повечето са с 20-годишен професионален опит.

В част от случаите те вече са осъдили Бареков, но въпреки това няма механизъм за възстановяване на дължимите суми. В други случаи според тях съвсем тенденциозно българският съд бави вече с година насрочването на дела по този казус.

Случаят, за който е сезиран Брюксел, е за периода след напускането на Бареков като директор на Тв7 в началото на 2014 г. Веднага след това той придобива “Ноу Фрейм Медия България” – дружеството, което продуцира много от предаванията по Тв7 тогава. Според журналистите същото дружество под ръководството на Бареков осигурява кампанията му за евродепутат. По това време то спира изплащането на трудовите възнаграждения на служители, доставчици и партньори, както и тези към НАП. Заведени са множество искове, а по-късно са образувани изпълнителни дела за събирането на вземанията. Но засега това е невъзможно, тъй като всички сметки на длъжника са в скандалната КТБ. Дружеството няма недвижими имоти, а върху автомобилите му са наложени запори от кредитори с по-стари вземания. Още повече, че ще бъдат удовлетворени първо претенциите на държавата, тъй като “Ноу фрейм” дължи 153 839,45 лв. на НАП.

“Чрез съдебни действия в България повече не може да бъде постигнато нищо съществено и затова разчитаме на по-различни действия и мерки спрямо евродепутата Николай Бареков”, се казва още в писмото.

Оригинална публикация