в. Стандарт | Стела СТОЯНОВА | 03.09.2011

bTV ще отрази изборите и зад кулисите, казва Люба Ризова

С идването на есента стартира и надпреварата на телевизиите за зрителския интерес с нови предавания. Кои са новите лица в bTV и какво да очаква публиката в актуалните предавания? Как се правят тв новини в епохата на интернет – за всичко това "Стандарт" попита Люба Ризова, директор "Новини и актуални предавания" на bTV Media Group.

- Госпожо Ризова, bTV пуска нова новинарска емисия в 17 часа. Каква е причината за следобедните новини и какво по-различно ще видим в тях?

- Причината да пуснем нова новинарска емисия е зрителският интерес. Хората се интересуват и искат да знаят какво се случва във всеки момент. Освен това гледането на телевизия следобед доста се е променило, тъй като начинът на живот се променя – в доста офиси и заведения има телевизори и това е част от ежедневието. Ние отдавна говорим за следобедна емисия и сега й дойде времето. Що се отнася до това какво е по-различно – в една новинарска емисия новините са най-важното нещо, колко точно и навреме са представени, да бъдем първи на мястото на събитието. В 17 часа все още се случват много неща, така че преките включвания са нещо, което зрителят оценява високо. Но при всички положения ще има и забавни видеа и репортажи – с усмивка и хумор, защото 17 часът е време, в което освен от новини хората имат нужда от малко развлечение, от нещо забавно и интересно, дори от лайфстайл материали – от България или от света. Водещ е Виктория Петрова – лице, което се наложи и изключително много се харесва на зрителите, и аз съм сигурна, че ще се справи отлично.

- Увеличавате присъствието на Лора Крумова през уикенда – както някой бе казал, става "Лора от сутрин до вечер". Защо заложихте на нея?

- Много симпатична беше тази закачка със заглавието на филма, но е "Лора само в събота и неделя". Заложихме на нея, защото предаването "Тази неделя" има сериозен успех. Другата причина е, че така се прави пълна сутрешна линия на телевизията, като вече и в събота, и в неделя ще има новини. Отново ще има преки включвания от интересни места и събития. Няма да се загуби сегашната лежерна форма с участието на гости и интервюта, но ще има и съответната актуалност, която винаги придават новините. Ще има рубрика с гостуване в домовете на известни хора. Развиваме и други рубрики, например "История на нашата любов" за известни двойки.

- Димитър Цонев се присъединява към екипа на "bTV екшън"…

- "bTV екшън" е нишов кабелен канал, който за разлика от останалите има собствена продукция. След "Код: Криминално" и "Хрътките" предаването на Димитър Цонев "24/7", което тръгва от октомври, ще бъде продължение на тази линия. То ще е седмично и ще има две части. Ще разчита много на активното участие на зрителите, като заложи на интернет комуникацията. Хората ще могат онлайн да определят събитие на седмицата, да правят свои коментари и да споделят неща, които са важни за тях. Освен това ще задават въпроси в така наречената втора част на предаването. Там ще има, доколкото знам, "горещ стол" или "стол на истината", на който ще сядат известни личности и ще отговарят на Цонев и на зрителите. Освен това публиката ще ги оценява в сайта на предаването. Гостите ще бъдат журналисти, политолози, социолози и други известни имена.

- Какво друго е новото, което ще видим в "bTV екшън"?

- Още в първото предаване на "Код: Криминално" на 7 септември Мая Костадинова ще ни запознае с така наречените шпионски досиета – забравените тайни на големи български шпиони. Ще разберем кой стои зад имена като Двойника, Мухата, за които не се знае много. Ще видим например защо един от големите софийски лекари през 60-те години е шпионирал своите пациенти. Това е уникално съдебно-криминално предаване, което ще ни представи един интересен поглед към неща, които не се виждат от пръв поглед. А в "Хрътките" още в първото издание на 10 септември ще се опитаме да помогнем на българка със смесен брак, която от 6 години не може да види децата си, които живеят при бившия й съпруг в Северна Африка. В "Хрътките" репортерите работят под прикритие и се добират до неща, които трудно бихме видели, ако се снимат от нормален снимачен екип. Това предаване изключително разчита на сигнали от зрители и бързо стана техен фаворит.

- Какво ще видим в "Отпечатъци"?

- Първата тема на "Отпечатъци" ще бъде кой седи зад българския "Уикилийкс" – авторите на сайта "Бивол", които поне досега, доколкото ми е известно, не са давали интервюта. То ще се занимава с тези феномени на съвременната информация и конспиративните теории, на каквито напоследък станахме свидетели както в световен, така и в нашия малък български мащаб. Иначе това предаване се справя много успешно в своя слот и ще бъде преход към "Тази неделя", както досега.

- Какво се промени в правенето на тв новини покрай факта, че вече всеки може да се информира какво става по света от интернет?

- Много неща се променят, темпото става по-забързано, но основното е прецизността. Тя е нещо, което винаги е било и ще продължава да бъде водещо. Интернет е новата медия, която може да позволи от анонимността и паравана на неизвестността да се споделят всякакви коментари и да се пускат информации, които надуват балона на слуховете. Но една сериозна медия не би трябвало да си позволява това. Затова може би ние ще продължаваме да се развиваме паралелно със света на цялата информация, за която не е ясно дали е достоверна, или е на принципа "Една жена каза". Все повече и повече ще има значение доверието в източника на информация. Усещането за сигурност означава надеждна информация. Защото, който е добре информиран, може да взима правилните решения, знае накъде да върви и какво да гледа.

- Скандал с подслушвани телефони на обикновени хора събори цяла медийна империя на Острова. Според вас възможно ли е у нас да се случи нещо подобно?

- Според мен все още у нас това не е възможно. Ние имаме непрекъснати скандали с подслушване и те никога не добиват този обем. При нас всичко има по-други очертания и размери. От една страна, всичко се приема много болезнено, а от друга – няма правила. Виждаме, че от едно такова подслушване точно на обикновени хора, което е най-неприятното, стана такъв огромен скандал, който разклати една истинска империя. Докато тук не би се случило нищо именно затова, защото всеки твърди някакви неща в публичното пространство и в крайна сметка всички си казваме: "Какво от това?" А в един подреден свят все още има значение "какво от това". Има значение кой какво е направил и дали е престъпил някакъв закон и морал. Не знам докога ние ще живеем без правила и с обърнати критерии и ценности.

- Как ще отразявате предстоящите избори "2 в 1"?

- Отново ще имаме много изнесени предавания, защото тази комбинация президентски + местни избори ни предизвиква да погледнем вота от първа линия – там, където хората ще гласуват. Да видим реалните им проблеми, както вече започнахме с репортажа от селото с 12 кандидати за кмет – Барутин. Ще продължим в този стил – да се вгледаме на място в хора и проблеми, да видим кой за какво се явява, какви са точно коалициите и кой изглежда най-надежден наистина да реши проблемите на хората. И нашата най-важна задача е да осветлим всичко, което не се доизказва и се крие – например купуванията на избори, цялата тази задкулисна игра, която ние ще продължим да преследваме и да търсим.

- Усещате ли вече предизборен натиск от някои политици?

- Не бих казала, че в момента го усещаме – може би още не е настъпил разгарът. И сякаш още няма много разсърдени политици. Но темата с натиска е много сложна и сериозна – той съществува дори в западната журналистика, където има много ясни и строги правила. Всеки иска да прокара своята линия по някакъв начин. Работа на журналистите е да могат от името на зрители, слушатели и читатели да отсеят истината, да застъпят всички гледни точки, да постигнат баланс, независимо че на някого нещо много му се иска и натиска за него.

Стр. 15

 

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 03.09.2011

Националната телевизия гласи радикални промени в уикенд блоковете си. От програмата със сигурност отпада предаването "В неделя с…", което вървеше в последните три години, това научи "Стандарт" от създателя му Димитър Цонев. "Аз като автор на "В неделя с…" държа правата върху името и първоначалната му концепция. Въпреки че от една година нямам договор с БНТ, правих третия сезон на шоуто с водещ Камен Воденичаров. Тази година обаче това, което искат БНТ, нямаше нищо общо с моята представа", коментира журналистът, който стартира от октомври новото си предаване "24/7" по bTV Action. Той категорично заяви, че няма да участва в новото неделно предаване, а явно и старото не може да се реализира, след като правата са негови. "Най-вероятно новото предаване няма да носи името "В неделя с…", казва Цонев. По непотвърдена информация националната телевизия гласи нов формат, който ще върви в ранния следобед, ще е разделен на три части с трима различни водещи. Подробности за проектите и предаванията през новия сезон по БНТ1 все още няма. Ясно е само, че Мира Добрева се завръща в телевизията със собствено предаване, за което не разкрива подробности. Слухове връщат и Асен Григоров на "Сан Стефано".

Стр. 21

в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ, Зорница СТОИЛОВА | 03.09.2011

Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване
Десет милиона лева. Толкова е дала държавата миналата година за кино. Срещу тези пари е получила 11 пълнометражни, 1 анимационен, 14 документални и 13 кратки филма, както и два телевизионни сериала. А сега, внимание. С точно толкова пари – десет милиона – разполага и Министерството на регионалното развитие, за да прави аудио-визуални материали по своята европейска програма. И това е само едно от перата в една от многото такива програми. Нищо чудно, че различни кандидати се избиват пред вратите на ведомствата, за да се доберат до част от тези пари.
На един свиващ се рекламен пазар държавата разполага с ресурс, който е все по-видим. Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6.5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева. Трябва да се има предвид обаче, че Be Media Consultant изчислява сумите на базата на официалните тарифи, обявени от медиите. Тоест мониторингът им не включва отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите, както и бартерните договори.
Числото обаче със сигурност е доста по-голямо. В него не влизат закупуване на програмно време от електронни медии, което по закон държавните ведомства могат да правят директно и интернет рекламата, която е най-бързо растящият сегмент. Само в последната покана на едно от министерствата към националните телевизии например, общата сума е била около милион.
На фона на останалите големи играчи това не е толкова впечатляващо – най-големият рекламодател Nestle например има рекламен бюджет над 40 млн. лева. Нито е лошо, че държавните разходи покриват частично свиването на един пазар, на който много малки медии са обречени на смърт. Има обаче две причини растящият държавен дял от рекламния пазар да предизвиква внимание и размисъл.
Първо, държавата във всичките й видове администрация е вече вторият по големина рекламодател в печатни медии. Този сектор от медийния пазар е силно зависим от държавното финансиране и ще става все по-зависим. В телевизия и радио държавните и общински пари са далеч по-назад от частните, но директното закупуване на време там прави класацията изкривена. Въпреки това на телевизионния пазар, към който се насочва по-голямата част от рекламните бюджети, влиянието на един рекламодател все още е пренебрежимо – доказателство за това е, че само една от телевизиите е приела горната оферта. Печатните медии не разполагат с този лукс, а взаимовръзката журналисти – чиновници винаги е предупредителен флаг за пресата.
Второ, за разлика от частните компании държавните институции са много по-задължени пред данъкоплатците, чиито пари харчат, да използват методи, които са резултатни и прозрачни. Както практиката сочи за много други области, това далеч не е така. Ако парите за реклама не са просто вид субсидия за медии и рекламни агенции, то е важно каква ефективност и резултати постигат те.

По пътя на парите

За да проверим горните две твърдения, нека проследим най-прозрачната част от държавното финансиране – евросредствата. Те са полезен инструмент, защото за разлика от голяма част от държавните пари се харчат по ясни правила и регламенти, които позволяват публично одитиране. Също така не е маловажно, че те са най-големият свободен ресурс, с който България разполага, за да инвестира – сега и в следващите години.
Числата сочат, че общините и ведомствата започват да харчат все повече за информиране и реклама, колкото по-навътре влизаме в програмния период 2007 – 2014 г. Обяснението за това е просто. Европейските програми бележат все повече усвояемост и ръст на договаряне, а във всяка програма и всеки проект има заложени пари за популяризиране – от билбордите, които ви оповестяват кой път по коя програма е ремонтиран, до телевизионните клипове, които призовават фермерите да получат плащания. В отделните проекти те са до 10%, а в програмите са фиксирани още в началото (виж графиката). Общо бюджетът по това перо за седемте години е 165 млн. лева, а досега изплатени са над 15 млн. За сравнение: за периода 2007-2009 г. са били платени малко над 3 млн. лева. Тенденцията се засилва: за първите шест месеца на тази година повечето министерства и общини вече са похарчили повече, отколкото за цялата минала година.
Тази инжекция съвпада с най-тежката криза на рекламния пазар досега. От 2008 г. насам пазарът се е свил с около 35% по официални данни, а заради отстъпките и бонусите реалният спад със сигурност надхвърля 40%. "Публичните средства определено дават глътка въздух на всички по трасето – от рекламните агенции до медиите, казва Десислава Олованова, управител на рекламна агенция Reformа, която участва в поръчка за рекламна кампания за стимулиране на вътрешния туризъм. Те могат да бъдат буфер за преминаването през кризата." Мартин Батков, собственик на рекламна агенция Grain Advertising (която работи по информационна кампания на Министерството на земеделието и храните) и член на съвета на директорите на "Стандарт нюз", посочва, че този вид финансиране е особено полезно за вестниците, тъй като "пресрекламата е особено пренебрегната в тази криза, а телевизиите изискват от рекламодателите си да влагат около 80% от бюджетите си при тях."

Първата и четвъртата

Изливането на този ресурс на един свиващ се пазар, разбира се, не е само по себе си отрицателно явление. То има за цел да популяризира програми и мерки, от които хората могат да се възползват, да допринесе за по-доброто познаване на еврофондове те и така – за по-качественото им усвояване. Медиите са един от естествените канали, по който тези процеси да текат. Докато много агенции и някои медии се учат да играят на този пазар ("Икономедиа" АД, издател на "Капитал" и "Дневник", участва и печели няколко поръчки), това дори би помогнало за осветляването на тежките проблеми с обществените поръчки, които при рекламните проекти са същите, както с всички останали – нагласени конкурси, изключващи и ограничаващи условия, бавене на пари. Държавният ресурс обаче винаги води след себе си рискове.
Първият такъв риск, разбира се, е от изкривяване на медийната среда. Там, където правителството е най-големият рекламодател, както е например в съседни държави като Македония, то използва това финансиране, за да държи в подчинение медиите, казва неправителствената организация IREX в свои доклади. Този процес ескалира в последните години.
В България за подобна пълна зависимост е трудно да се говори, но отношенията медии – държава винаги се движат по тънката линия между обективността и зависимостта и в местната среда тази линия често бива пресичана. Лесно е да си представим как даването на пари от страна на някое ведомство може да предизвика отплата под формата на по-безкритично отразяване. "Политическият маркетинг с европейски пари е тежко нарушение и се санкционира сериозно", казва Томислав Дончев, министър на еврофондове те. Той посочва, че всяка програма има механизми за отчитане като преглед на публикациите и видеоматериалите.
Нищо не пречи обаче на един свит пазар голям рекламодател да изиска от медията подобно отразяване като "бонус пакет", който не влиза в официалните договорки. Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България" (издател на "24 часа" и "Дневен Труд"), отрича в техните издания да има такива публикации, но допълва, че е забелязвала в конкурентни издания "PR публикации, които придружават обявите за търгове и обществени поръчки на една или друга държавна структура, което очевидно е част от пакети, които не предлагаме при нас". Мартин Батков пък смята, че медиите са научили политиците да се показват и да изземват говоренето по дадени теми, затова министрите се преекспонират на страниците на вестниците и от телевизионния екран.
На местно ниво нещата са дори по-драматични. Според Весела Вацева, изпълнителен директор на Българската асоциация на регионалните медии, приходите от европейски програми или от реклама на общините варират от 30 до 50% от общите приходи от реклама на местните медии. "Общините разпределят рекламните си бюджети по симпатия, казва Вацева. Ако вестникът напише критичен текст, му се спират парите. Няма методика, по която се разпределят тези средства, която да включва обективни показатели като тираж и аудитория на медията."
Висш държавен чиновник констатира с удивление пред "Капитал", че "за 200 лева един регионален журналист ще напише каквото му кажеш". Доколко това е полезно за общината или за медията, се видя, когато започнаха финансовите корекции по сбъркани обществени поръчки на общини.

Да харчим, да харчим, да харчим

Вторият съществен проблем от харчовете на държавата на рекламния пазар е доколко ефективно се дават тези пари. Предвид практиките на обществените поръчки, които далеч не са образец на чистота (виж карето), и чиновническите хрумвания, които могат да докарат до сълзи всеки нормален маркетинг директор (виж текста), досегашната присъда за ефективност няма как да е положителна.
Всъщност проучване на общественото мнение от "Алфа рисърч" в края на миналата година дава ясен отговор. Едва 13% от хората смятат, че са информирани за еврофондове те – същото ниво, каквото и в края на 2008 г. Разбира се, това е следствие и от ниското ниво на интерес към темата (едва 9% изобщо проявяват такъв), но не говори добре и за проведените кампании и похарчените дотук 15 млн. лева. Между 70 и 80% от хората не са виждали или не си спомнят каквато и да било реклама на кампания. Ако една частна компания получи такива резултати след три години на усилия и харчене на пари, повечето ангажирани с тези задачи сигурно ще загубят работата си.
Причината е в начина, по който администрацията подхожда към тази си задача. "То е изключително добре измислено като механизъм, но при изпълнението така се формализира, че можe да изгуби смисъла си, казва Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на PR агенция Publicis Consultants, която работи по няколко малки поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е бил писан от консултанти и е бил одобрен от Брюксел преди няколко години. От 2007, когато е писан този план, до 2011 г., когато се изпълнява, пазарът силно се е променил, реалностите са други, но никой няма времето и желанието да осъвременява медийните планове или механиката на кампаниите." Дори рекламните и PR агенциите да препоръчват смяна на някои от каналите или компонентите, за да е адекватна кампанията на времето си, администрацията предпочита да не я приема, защото системата не е гъвкава, констатира Жикова.
Калпаво или консервативно зададени условия водят до слаби резултати, казват спечелилите. "Уродливото задание води до уродливи резултати. Рекламните кампании само привидно се правят от рекламните агенции, параметрите на кампанията са предварително зададени от администрацията", твърди Десислава Олованова от агенция Reforma.
От другата страна – в министерствата, също има хора, които са недоволни. Таня Христова, шеф на кабинета на министъра по еврофондове те например иска да види повече външни експерти в създаването на заданията, защото "няма как да имаме капацитет за всичко". Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие, казва, че повечето пари по нейната програма не са похарчени и не вижда защо трябва да ги харчи, ако няма да допринесат стойност. "Какво смислено да покажем в един клип? Нашите бенефициенти са общини, за тях няма смисъл да правим такива", коментира тя по отношение на споменатите вече 10 млн. лева. Тя мисли вместо това да прехвърли част от парите към подготовката на други проекти. Не навсякъде са на това мнение – в земеделското министерство например царува философията, че парите трябва да бъдат изхарчени, за да не бъдат загубени (виж текста).
Факт е, че в плановете, по които се харчат парите на министерствата, са заложени повече количествени, отколкото качествени измерители – броят публикации, клипове и дори химикалки е по-важен от съдържанието. Това води до безумни последствия: тъй като има изискване за пълно изписване на името на дадена програма в публикации по темата, нищо не пречи в отчета да влязат и негативни статии, изписали цялото название. Или като анимационния клип за "Зелена България", спонсориран от министерството на околната среда, за който не е ясно нито към кого е насочен, нито какво рекламира. Самият факт, че този клип е минал през цялата система на проектно задание и одобряването му, говори за големи пробойни. "Никой не смее да мери ефективност", ядосва се Таня Христова. Тя определено е недоволна от децентрализирания начин, по който различните министерства харчат парите си за реклама и популяризиране и казва, че скоро това ще бъде приведено под обща шапка.
И така, държавата очевидно ще има растяща сила на рекламния пазар, но засега се държи като слон в стъкларски магазин. Новите реалности изискват нови правила. Повече ефективност и прозрачност са основните две.
***
Неравни пред държавата

"Всеки конкурс над 100 хил. лева е договорен предварително", казва убедено представител на PR агенция. "Под тази сума обикновено се усеща натиск, но по голям проект единственият начин да работиш с държавата е да си подставено лице или да правиш дъмпинг с много ниска цена." Такива крайни изказвания, разбира се, надали отразяват цялата истина, но е истина, че обществените поръчки страдат от общи проблеми. В тях често има силно ограничаващи условия, които сочат към предварително известен победител. Ужасно подробните изисквания за нужни експерти и за изисквани сертификати често са сигнал за нередност. Това води след себе си други проблеми. Както вече разбраха общините, зле проведени поръчки могат да получат финансови корекции – т.е. част от парите може да бъдат връщани.
Печатните медии пък са недоволни, че докато те минават през ада на обществените поръчки, той е спестен на електронните такива. Закупуването на програмно време дава възможност на съответното ведомство да дава пари директно на телевизии и радиа, като те могат да го запълнят със свой материал или с външни материали по темата. В писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия нарича тази практика "изкривяване на тълкуването на закона".

Стр. 8 – 9, 10

Blitz.bg I 2.09.2011

Половината редакция на "Капитал" напуска, 30% съкращения в "Дневник"

Шведската медийна група "Бониер бизнес прес" е продала вестник "Пари", научи БЛИЦ от информирани източници. Най-авторитетният български бизнес всекидневник стана най-напред 50%, а после и 100% собственост на семейната издателска компания "Бониер".
През миналата година медията беше напусната от предишния си собственик Валентин Панайотов и от дългогодишния главен редактор Стефан Неделчев. Последва срив в тиража и маргинализиране на най-успешния български финансов вестник. "Пари" беше повлечен към дъното от Лилия Апостолова, вдовица на убития през 2000 година бизнесмен Кристиян Маслев, който стана прочут с първата в българската история кражба на приватизационен фонд, извършена заедно с покойната Надежда Георгиева (зверски заклана в столичния кв."Надежда"), приближена на Алексей Петров и Никола Филчев. Тогава национални медии коментираха, че бившият журналист Иво Прокопиев, издател на "Капитал" и "Дневник", ще влезе подмолно във вестника, без да е инвестирал нито стотинка в него и ще упражнява тотален контрол.

БЛИЦ научи, че "Икономедиа", чийто мажоритарен пакет беше продаден през миналата година, е купила в."Пари" след неуспешни опити на "Бониер бизнес прес" да продаде вестника на няколко медийни групировки и на Христо Грозев, миноритарен собственик на "Труд" и "24 часа".

Фалиралият бизнесмен Иво Прокопиев, който забягна от кредиторите си в Сингапур, продължава да контролира "Икономедия". Той се канел да назначи като изпълнителен директор на фирмата Лилия Апостолова, близка приятелка на съпругата му Галя. В знак на недоволство от връщането на бившата им колежка 8 журналисти от в."Капитал" напускат.

За главен редактор на в."Дневник" с притурка "Пари" се гласи Иван Бедров, бивш журналист от фалиралата Ре:тв и заместник-главен редактор на в."Пари". За нов главен редактор на в."Капитал" се спрягат Иван Михалев и Алексей Лазаров.

30% съкращения се гласят във в."Дневник", ще си отиде и някой от досегашните заместник-главни редактори: Румяна Червенкова, Мария Велковска, Петър Карабоев, Тодор Тодоров.

В уебсайта на Bonnier business press е написано, че тиражът на в."Пари" е 2600 бройки. Според информирани – от тях се продават около 800. На 20-ата година от създаването си медията е в тотален крах.

Според информирани преговорите за окончателното завършване на сделката ще завършат след две седмици. Те са водени от Иво Прокопиев, но заедно с него са наследникът му като председател на КРИБ Огнян Донев, шеф на "Софарма" – съсобственик на "Труд", "24 часа" и сателитните им издания и банкерът Левон Хампарцумян, който кредитира сделката за т.н. ВАЦ-ови вестници. Иво Прокопиев и Левон Хампарцумян искаха да създадат "лоу кост" банка при тройната коалиция, но не получиха лиценз от БНБ.

Христо Грозев и Карл фон Хабсбург водят дела срещу Огнян Донев и Любомир Павлов за собствеността на Вестникарска група България, която издава в."Труд" и в."24 часа".

Оригинална публикация

На 1-ви септември стартира уникален за България проект – уеб риалити, в което публиката дърпа конците. За разлика от досега познатите телевизионни формати, RealLife.bg обещава забавление, което взима най-доброто от двете водещи медии: видео излъчването от телевизията и интерактивността от интернет.

Начало: Петък, 30 Септември 2011 г. – 10:00 часа
Край: Неделя, 02 Октомври 2011 г.
Място: София, Съюз на българските журналисти, ул. "Граф Игнатиев" 4
Достъп: Такса участие
Организатор: Агенция Булфото и Съюз на българските журналисти

Целта на курса е да помогне на желаещите да се занимават с репортерска фотография, като им разкрие тайните и спецификата на работата за агенции и периодични издания.

Програмата на курса е ориентирана към следните аспекти:

Цели на снимането
Типични сюжети
Използваната оптика и аксесоари
Технически подробности
Контакт и подход към хората
Акредитации и всичко друго свързано с работата на фоторепортера.

Курсистите ще имат възможност да научат тънкостите и изискванията при снимане на различни сюжети, като:

Журналистически портрет
Спорт
Празници и ритуали
Улични събития
Снимане при екстремни условия – бедствия (пожари, наводнения, др.), размирици, криминална хроника, светска хроника, папарашки снимки и др.

На успешно завършилите курса се дава възможност да изпробват придобитите умения като кореспонденти фоторепортери в Националната фотографска Агенция „Булфото”.

Крайната цел е успешно завършилите курса да могат да се реализират като фоторепортери в медии или на свободна практика, като се научат как се правят добри и продаваеми снимки.

Курсът е интензивен с продължителност 3 дни (30 септември – 2 октомври 2011 г.) с теоретични и практически занимания по 6 часа дневно.

Завършилите курса получават Диплом от Агенция „Булфото” удостоверяващ завършеното обучение.

Лектори: Любомир Бенковски-Бенджи, фоторепортер с над 25 годишен стаж в различни издания и телевизии в България и чужбина. Работил за най-големите български вестници и агенции, а в момента Регионален мениджър за Североизточна България на Агенция „Булфото”.

Евгени Димитров – Основател и собственик на фотографска агенция Булфото. Фоторепортер с дългогодишен опит участвал в създаването на няколко национални вестника през 90-те години

Начало на курса 30 септември 2011 г. – 10 ч. в Съюз на българските журналисти – София ул. "Граф Игнатиев" 4
Цена: 250 лева

Записване за курса на:
e-mail: bulphoto.varna@gmail.com
телефон: 089 666 99 32 Любомир Бенковски

Бройката на курсистите е ограничена. Крайният срок за записване е 28 септември 2011 година, ако до тогава бройката не е запълнена. 

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/2095

 QM Media I 31.08.2011

Политиката е изкуството да търсиш неприятности, да ги откриваш, да им поставяш грешна диагноза и след това да прилагаш неподходящо лечение, казва известният американски комик Граучо Маркс. Но кой е истинският автор на това изкуство?

Новият брой на L’Europeo „Зад политиката” бута вратата, зад която се крият господарите на света – масоните и билдербергите, членовете на Йейлското братство „Череп и кости”, участниците в 59-тата Вашингтонска „Молитвената закуска”. На председателското място в това общество са Чарлз и Дейвид Коук. „Пред Коуктопода империята от фондации на Сорос е малко калмарче”, казва Валери Найденов в статията си, посветена на братята милиардери, които превръщат либертарианството в световна религия.
Днес политиката е изчерпала месианския си потенциал, но представителите й продължават да се държат като богове. „Трябва да намериш мига да кажеш сбогом на този наркотик, властта. Ако изпуснеш мига, властта се превръща в шапка, която се сваля заедно с главата и без достойнство”, казва писателят Любомир Левчев, който преди 10 ноември стоеше до първите в държавата. Към разсъждeнията му за флирта между изкуството и властта L’Europeo добавя портрети на Лени Рифенщал и Оливър Стоун.
Разбира се, зад кулисите не стоят единствено тайнствени общества и пари, суета и параноя, но и шепа личности, изкушени от вярата, че творческият им гений и мъдростта могат да облагородят света. „Андре Малро и Дьо Гол бяха последният метафизичен тандем на философ и воин преди вулгарната ера на шоу политиката”, пише Иво Христов. Новото време превърна държавниците в риалити герои, а имиджмейкърите им ни убедиха, че идеите и прахта за пране се продават по един и същи начин.
Преди всичко обаче политиката е семейна работа. Доказва го дълго тлелият скандал между Бащата на германското обединение Хелмут Кол и синът му Валтер. Какво е влиянието на жени като госпожа Мао Дзъдун върху хода на историята и каква е ролята на половинките на Маргарет Тачър, Елизабет Втора и Юлияна Нидерландска? Отговорите в L’Europeo, „Зад политиката”.
Новият брой е на пазара от утре, 1 септември 2011 г.

в. 100 вести, Габрово | Иван КАДИЕВ | 29.08.2011

Медийната практика изобилства от примери за "комуникационна несъвместимост" между журналисти и пиари. Ако питате медийните хора каква е работата на пиарите, отговорът на 90% от анкетираните ще бъде "Да пречат на журналистите". Журналистиката все пак е изградена система и публична власт. Пиарът в България като сравнително нова професия нито има наука, нито академично образование, доказало своята необходимост. Какво трябва да е завършил един успешен пиар? Какво всъщност става в стая 107 на Община Габрово, където е разположен пиар-тръстът на кметството? Кратък, завоалиран, типично в пиар-стил отговор даде Мартина Груева, част от коментирания екип.
"Според мен не може да се говори за война между професии, които са взаимно свързани и донякъде зависими една от друга. Как един пиар ще убеди един журналист да отрази информацията му или как един журналист ще убеди един пиар да му съдейства при писане на материал, ако не работят в екип и не се стремят от свършеното да са доволни и двете страни. За да работят успешно и ефективно обаче, съм на мнение, че не трябва да стават и близки приятели. Защото тогава обективността се губи и нещата минават в сферата на взаимните услуги. Темата става още по-интересна извън столицата. В по-малките градове пазарът е по-тесен – медиите са ограничени и местата, от които те получават информация – също. Често двете страни – медии и пиари, се оказват роднини, приятели, съседи…" – коментира Груева.
Задълженията на пиари в миналото преди 1990 година изпълняваха специалистите от отдел "Култура" на Общината. Всяка тяхна крачка, всеки текст, сценарий, програма, поздравителен адрес, анализ бе контролиран и цензуриран от отдел ПА на ОбК на БКП. Публичните прояви като манифестации, митинги, тържествени концерти, фестивали, карнавали, декади, матинета, соарета, пленери – задължително бяха консултирани от столични специалисти. Срещу тлъст хонорар или ги заместваше някой местен режисьор. Какъв по-зловещ пиар на благополучие и демонстрация на "здравен дух в здраво тяло" от всякакви рецидиви на плакатното "изкуство" и лозунговото бърборене, плющящи бодряшки по площадите и стигащи до хунвейбинско краесчендо пред трибуната върху злополучната днес костница. А там, опаковани във всевъзможни недоразумения на домашния стайлинг от травира, шантунг, рипс, трико, тафта, жоржет, чатпат естествена коприна, се кипреха първите другари на града. Несменяеми с години, но актуализирани откъм цифри ликторски текстове изпълваха ефира с вести за непрестанен възход и нескончаеми успехи на трудови и ученически колективи. Капак на градивния общоградски пиар бе неизменната танцова кода, включваща над 100 участника.
Днес пиар-специалистът на Община Габрово Мартина Груева казва, че PR не е реклама и не е изписване на вежди. Най-голямата грешка на пиара според нея е поднасянето на лъжлива информация,
защото това може да убие имиджа на човека или институцията, която представлява. Друг специалист пък, бащата на модерната журналистика Валери Найденов, казва, че пиарът е продължение на политиката с други средства. Но как да продължи една тъпотия? В края на краищата връзките с обществеността трябва да са като част от любовната игра. Трябва да има и доза цинизъм. Има нужда някой да коментира политиката отстрани, независимо. В Габрово поне такива наблюдатели, камо ли, анализатори, няма! Всичко се смила на пресконференции, брифинги, сесии и други форми на журналистическо-пиарски пърформънс. Днес всички юридически единици и публични личности имат пиари, имиджмейкъри, пресаташета и всякакви производни на журналистическата менажерия. Длъжностите,
които заемат пиарите в различните организации и ведомства, варират от обикновена секретарка на шефа, на която е вменено задължението да "отбива" журналистите, през говорител, до вицепрезидент или началник на кабинета на съответната институция. С две думи, PR-те влизат в роли от обслужващ персонал до Господ бог.
Груева обяснява, че "ролята на пиара е да чуе всички, свързани в дадени взаимоотношения страни, и да им помогне да комуникират. Комуникират ли добре, страните работят по-добре заедно и са склонни да се доверяват един на друг. Това подобрява доверието във фирмата или институцията, увеличава продажбите или ползването на услугите".
Както да въртим и усукваме темата, журналистите и пиарите се движат от различни интереси. Медиите търсят информация, а пиарите – т. нар. позитивна публичност. Медиите акцентират върху това, което е значимо за обществото, а пиарите – върху онова, което е важно за съответната организация или личност. Медиите се захранват от обществения драматизъм, а пиарите гледат да го заобикалят.
И журналисти, и пиари често се сливат с лица или процеси, което се изисква от ролята им на посредници. Пиарът обаче от имиджмейкър се превръща в имиджгард, готов да застане на пътя на всеки "журналистически куршум", изстрелян срещу любимия образ.
Мартина Груева, в тази връзка, продължава: "Работата на нашия отдел е не да създаде прекрасен образ на Общината. Ние трябва да чуем хората и медиите и да ги свържем с хората от Общината, които могат да им помогнат, и обратно – да разберем работата на колегите и да я поднесем на хората и медиите във вид, в който те да разберат какво се върши в тази сграда".
Пресечната точка между журналистика и пиар е умението да се произвеждат по атрактивен начин новини. Добрият пиар, респективно журналист, означава да бягаш от рутината и да спазваш мярката за благоприличие. Да не досаждаш, да не предизвикваш пресищане.
Пиар съобщенията обикновено са пълни с примери за "изключителни" личности от бизнеса и политиката, чиято дейност е низ от успехи с несъмнен обществен принос (както преди 20-30 години); съвършени и иновативни продукти или услуги, които променят живота на цели поколения. В тези съобщения няма образци как някой е крал, вземал рушвет, купувал гласове, застроявал градинки, пробутвал скапани сандвичи в училищната лавка. Такива ги има само в журналистическите статии.
Но и пиарите не обичат журналистите, но по-рядко си го признават. Медиите, дори в Габрово, изобилстват от нескопосни опити за пиар с журналистически средства – рекламни съобщения, представени като новини; търговска информация, пакетирана като обществено значима; политически недоразумения, показани като важни събития. Няма пиар практика, която да не се е сблъсквала с некоректна, манипулативна или направо неграмотна информация в медиите, както и с невъзможността да накара съответната медия да я коригира, опровергае и прочие.

Стр. 4

в. Дума | Надежда УШЕВА | 31.08.2011

Новият уеб сайт ще информира за събитията в областта на изкуството на 12 общински институции

С проекта "Публична виртуална медия културата на София", който бе представен пред журналисти, се слага началото на нова интернет визия. Тя ще отразява културните събития в уеб пространството с помощта на дванайсет общински института – Столичната библиотека, театър "Възраждане", Градската художествена галерия с филиал галерия "Васка Емануилова", галерията-музей "Дечко Узунов", театър "София", МГТ "Зад канала", Столичния куклен театър, Дома на културата "Красно село", Дома на културата "Средец", Дома на културата "Искър", Музикалния център в "Надежда". Уеб сайтът ще популяризира техните дейности с оглед обогатяването културата на столицата. Проектът се осъществява от международна фондация за българско наследство "Проф. П. Детев" и ОКИ театър "Възраждане", финансиран и подпомогнат от Столичната община по програма "Европа".Целта е сайтът да се превърне в общинска уеб телевизия, която да информира за събитията в областта на изкуството по модерен и виртуален начин, обясни Йордан Детев, автор и ръководител на проекта. Официалното откриване на www. sofiaculture.com е на 6 септември. Решихме да "живеем" направо в интернет, където да отгледаме медия от друго поколение. Нарекохме я общинска уебвизия "Културата на София", заяви Детев. Той допълни, че няма "рецепта за култура", за нов курс на поведение, затова намерението ни е да храним и интелигентната част на обществото. Ще се опитаме да въведем усет и вкус за по-високи критерии, посочи той. Пред екипа, разработил проекта, задачата е представяне културата на София, създавана от тези общински институции. В него участват проф. д-р Пламен Макариев, Емил Добрев, София Христова, д-р Станимир Кискинов, Огнян Колчаков и Мария Детева. Сред основните посоки в тяхната работа са интеграцията в европейското и глобалното културно пространство, налагането на кандидатурата на София за европейска културна столица. С ноу-хауто в уеб средата, "живото видео", се дава на всеки културен институт свободата да твори собствен разказ за себе си, без посредници, пред окото на непосредствената вездесъща камера. Потребителите ще имат възможност да видят нетрадиционни интервюта с актьори, заснемане на "епизоди" от живота им, пускане на публиката в задкулисния свят на театъра, организиране на виртуални срещи между артисти и фенове. В сайта ще има т. нар. киносалон, в който ще попаднат филми, избрани за седмичната му програма, без да са вързани с определен ден и час. Общинска телевизия "Културата на София", подкрепяна от Международния фестивал за културно наследство и Фестивала филмова панорама на българската музикална култура, ще излъчва продукции, свързани с археология, история и наследство, филми-портрети, концерти и видеоклипове. Киносалонът отваря врати също на 6 септември. Новата интернет медия се явява своеобразна банка от данни за минали, настоящи и бъдещи културни събития на територията на общинските институции и е съобразена със стандарта и функциите на културния портал на "Европа – Europeana". Този сайт ще бъде връзка и с българските общности в САЩ и други страни, допълни Емил Добрев, пиар на проекта.

Стр. 17